Avaglim

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)

17-01-2011

Активна съставка:
росиглитазон глимепирид
Предлага се от:
SmithKline Beecham Ltd
АТС код:
A10BD04
INN (Международно Name):
rosiglitazone, glimepiride
Терапевтична група:
Лекарства, прилагани при диабет,
Терапевтична област:
Захарен диабет тип 2
Терапевтични показания:
Без добавки политика, се посочва в лечението на захарен диабет 2-ри тип, пациенти, които не са успели да постигнат достатъчен контрол доведе до бъбречна недостатъчност в оптимална доза сульфонилмочевины монотерапии, и за които метформин е неподходящ поради противопоказания или непоносимост.
Каталог на резюме:
Revision: 11
Статус Оторизация:
Отменено
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000675
Дата Оторизация:
2006-06-27
EMEA код:
EMEA/H/C/000675

Документи на други езици

Листовка Листовка - испански

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - испански

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - испански

17-01-2011

Листовка Листовка - чешки

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - чешки

17-01-2011

Листовка Листовка - датски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - датски

17-01-2011

Листовка Листовка - немски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - немски

17-01-2011

Листовка Листовка - естонски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - естонски

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - естонски

17-01-2011

Листовка Листовка - гръцки

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - гръцки

17-01-2011

Листовка Листовка - английски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - английски

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - английски

17-01-2011

Листовка Листовка - френски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - френски

17-01-2011

Листовка Листовка - италиански

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - италиански

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - италиански

17-01-2011

Листовка Листовка - латвийски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - латвийски

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - латвийски

17-01-2011

Листовка Листовка - литовски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - литовски

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - литовски

17-01-2011

Листовка Листовка - унгарски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - унгарски

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - унгарски

17-01-2011

Листовка Листовка - малтийски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - малтийски

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - малтийски

17-01-2011

Листовка Листовка - нидерландски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - нидерландски

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - нидерландски

17-01-2011

Листовка Листовка - полски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - полски

17-01-2011

Листовка Листовка - португалски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - португалски

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - португалски

17-01-2011

Листовка Листовка - румънски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - румънски

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - румънски

17-01-2011

Листовка Листовка - словашки

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - словашки

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словашки

17-01-2011

Листовка Листовка - словенски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - словенски

17-01-2011

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словенски

17-01-2011

Листовка Листовка - фински

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - фински

17-01-2011

Листовка Листовка - шведски

17-01-2011

Данни за продукта Данни за продукта - шведски

17-01-2011

Прочетете целия документ

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Б. ЛИСТОВКА

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

ЛИСТОВКА: ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ

AVAGLIM 4 mg/4 mg филмирани таблетки

AVAGLIM 8 mg/4 mg филмирани таблетки

розиглитазон/глимепирид (rosiglitazone/glimepiride)

Прочетете внимателно цялата листовка преди да започнете да приемате това лекарство.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо от това, че техните симптоми са същите като Вашите.

Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна, или забележите

други, неописани в тази листовка нежелани реакции, моля уведомете Вашия лекар

или фармацевт.

В тази листовка

1.

Какво представлява Avaglim и за какво се използва

2.

Преди да приемете Avaglim

3.

Как да приемате Avaglim

4.

Възможни нежелани реакции

5.

Как да съхранявате Avaglim

6.

Допълнителна информация

1.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА AVAGLIM И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА

Avaglim таблетки представлява комбинация от две различни лекарства

, наречени

розиглитазон

глимепирид

. Тези две лекарства се използват за лечение на

диабет тип 2

Хората с диабет тип 2 или не произвеждат достатъчно инсулин (хормон, който контролира

нивото на кръвната захар), или не реагират нормално на инсулина, който се произвежда в

техния организъм. Розиглитазон и метформин действат заедно, за да може организмът Ви да

използва по-добре произведения инсулин и това помага за намаляване на кръвната захар до

нормално ниво.

2.

ПРЕДИ ДА ПРИЕМЕТЕ AVAGLIM

За да се справите с диабета е важно да следвате съветите на Вашия лекар относно диетичен

режим и начин на живот, както и да приемате Avaglim.

Не приемайте Avaglim:

ако сте алергични

(свръхчувствителни)

към розиглитазон, глимепирид или към

някоя от останалите съставки на Avaglim

(изброени в точка 6)

или към други

лекарства, наречени сулфанилурейни (като глибенкламид) или сулфонамиди

ако сте имали инфаркт или тежка стенокардия

, лекувани в болница

ако имате сърдечна недостатъчност

или сте имали такава в миналото

ако имате чернодробно заболяване

ако сте имали диабетна кетоацидоза

(усложнение на диабета, причиняващо бърза

загуба на тегло, гадене или повръщане)

ако имате тежко заболяване на бъбреците

ако имате диабет тип 1

– при него е необходимо друго лечение.

Консултирайте се с Вашия лекар

ако мислите, че някое от тези неща се отнася за Вас.

Не приемайте Avaglim.

Обърнете специално внимание при лечението с Avaglim

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Не се препоръчва употребата на Avaglim при лица на възраст под 18 години

, поради липса

на данни за безопасност и ефикасност.

Ако Ви е поставена диагноза стенокардия

(гръдна болка) или периферно артериално

заболяване (намалено кръвоснабдяване на краката):

Консултирайте се с Вашия лекар

, тъй като Avaglim може да не е подходящ за Вас.

Хемолитична анемия:

Ако имате наследствено заболяване, при което Вашите червени кръвни

клетки не произвеждат достатъчно от ензима глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа, Avaglim може

да предизвика бързото им разрушаване (

хемолитична анемия

Информирайте Вашия лекар

, ако имате това заболяване, тъй като Avaglim може да не е

подходящ за Вас.

Състояния, за които трябва да внимавате

Avaglim и други лекарства за лечение на диабет могат да влошат някои съществуващи

състояния или да причинят сериозни нежелани реакции. Докато приемате Avaglim трябва да

внимавате за определени симптоми, за да намалите риска от някои проблеми. Вижте

“Състояния, за които трябва да внимавате”

в точка 4

Овулацията може да започне отново

При жени, които са със стерилитет поради състояние, засягащо техните яйчници (като

поликистозен овариален синдром

), овулацията може да започне отново, когато започнат да

приемат Avaglim. Ако това се отнася за Вас, използвайте подходяща контрацепция, за да

избегнете възможността от непланирана бременност

(вижте "Бременност и кърмене”

по-нататък в точка 2)

Ще Ви бъдат правени редовни кръвни изследвания

Avaglim може да предизвика намаляване на някои видове кръвни клетки. Докато приемате

Avaglim Вашият лекар ще Ви прави редовно кръвни изследвания.

Бъбречната Ви функция ще бъде проверявана

Ако имате бъбречно заболяване или сте над 65 години бъбречната Ви функция ще бъде

изследвана докато приемате Avaglim.

Прием на други лекарства

Моля, информирайте Вашия лекар или фармацевт, ако приемате или наскоро сте приемали

някакви други лекарства, или ако започвате да приемате нови. Това включва растителни

лекарствени продукти и други лекарства, които сте си купили без рецепта.

Много лекарства (или алкохол) могат да повлияят начина, по който Avaglim контролира нивото

на кръвната захар. Нивото на кръвната Ви захар може да стане много високо или много ниско

вижте “Понижена кръвна захар” в точка 4

). Някои от лекарствата, които е твърде вероятно

да имат такъв ефект са:

гемфиброзил (използван за

понижаване на холестерола

рифампицин (използван за лечение на

туберкулоза

и други инфекции)

флуконазол (използван за лечение на

гъбични инфекции

Информирайте лекар или фармацевт

ако мислите, че Avaglim не действа така, както

трябва, особено ако приемате други лекарства. Може да имате нужда от коригиране на

дозата или промяна на другите лекарства, които приемате.

Някои лекарства, използвани за лечение на

високо кръвно налягане

(като бета-блокери,

клонидин, гванетидин или резерпин) могат да Ви заблудят по отношение на предупредителните

признаци за ниска кръвна захар (изпотяване; бърз, неправилен пулс).

Редовната

проверка на нивото на кръвната Ви захар

е изключително важна ако

приемате някое от тези лекарства,

дори ако се чувствате добре

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Avaglim може също да засили или да отслаби ефектите на лекарства, използвани за

предотвратяване на кръвосъсирване

(антикоагуланти като варфарин).

Информирайте Вашия лекар или фармацевт

ако приемате антикоагуланти.

Бременност и кърмене

Не се препоръчва употреба на Avaglim по време на бременност.

Ако сте бременна или

може да забременеете, информирайте Вашия лекар.

Не кърмете

докато приемате Avaglim. Съставките могат да преминат в кърмата и да

увредят Вашето бебе.

Шофиране и работа с машини

Avaglim може да предизвика замайване или понижаване на кръвната захар под нормалното

ниво

(вижте "Понижена кръвна захар" в точка 4)

Не шофирайте и не използвайте машини

освен ако се чувствате добре.

Avaglim съдържа лактоза

Avaglim таблетки съдържа малко количество лактоза. Пациентите, които са с непоносимост

към лактоза или имат редки наследствени заболявания като галактозна непоносимост, Lapp

лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция

не трябва да приемат това

лекарство

3.

КАК ДА ПРИЕМАТЕ AVAGLIM

Винаги приемайте Avaglim таблетки точно както Ви е казал Вашият лекар. Не приемайте

повече от препоръчваната доза. Ако не сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или

фармацевт.

Какво количество да приемате

Обичайната начална доза

е една комбинирана таблетка (4 mg розиглитазон и 4 mg

глимепирид), приемана веднъж дневно.

След около 8 седмици Вашият лекар може да увеличи дозата. Максималната доза е една

комбинирана таблетка от 8 mg розиглитазон и 4 mg глимепирид, приемана веднъж дневно.

Как да приемате таблетките

Гълтайте таблетките цели с малко вода.

Най-добре е да приемате Avaglim с храна

или точно преди хранене, обикновено с първото

основно хранене за деня.

Приемайте таблетките по едно и също време всеки ден и следвайте съветите относно диетичен

режим, ако такива са Ви дадени от Вашия лекар.

Ако сте приели повече от необходимата доза Avaglim

Ако случайно приемете повече таблетки обърнете се към Вашия лекар или фармацевт за съвет.

Може да има риск от понижаване на кръвната Ви захар и нужда от болнично лечение.

Ако сте пропуснали да приемете Avaglim

Не вземайте двойна доза, за да компенсирате пропуснатата. Приемете следващата доза по

обичайното време.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Не спирайте приема на Avaglim

Приемайте Avaglim толкова дълго, колкото Ви е препоръчал Вашият лекар. Ако спрете приема

на Avaglim, кръвната Ви захар няма да бъде контролирана и може да се почувствате зле.

Информирате Вашия лекар, ако желаете да спрете лечението.

4.

ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ

Както всички лекарства, Avaglim може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги

получава.

Състояния, за които трябва да внимавате

Алергични реакции:

Те са много редки при хора, приемащи Avaglim. Признаците включват:

надигнат и сърбящ обрив

(уртикария)

подуване, понякога на лицето или устата

(ангиоедем)

, причиняващо затруднение в

дишането

колапс.

Незабавно се обърнете към лекар

, ако получите някой от тези симптоми.

Спрете

приема на Avaglim.

Задръжка на течности и сърдечна недостатъчност:

Avaglim може да причини задръжка на

вода

(задръжка на течности)

, което води до подуване и покачване на теглото.

Допълнителното количество течности в организма може да влоши съществуващи сърдечни

проблеми или да доведе до сърдечна недостатъчност. Това е по-вероятно да се случи ако

приемате също други лекарства за лечение на диабет (като инсулин), ако имате проблеми с

бъбреците или сте на възраст над 65 години.

Проверявайте редовно теглото си. Ако то се

покачва бързо, информирайте Вашия лекар.

Симптомите на сърдечна недостатъчност

включват:

задух, събуждане през нощта поради недостиг на въздух

лесна уморяемост след лека физическа активност като ходене

бързо покачване на теглото

подуване на глезените или ходилата.

Информирайте Вашия лекар колкото е възможно по-скоро

ако получите някой от

тези симптоми – независимо дали за първи път или ако те се влошат.

Понижена кръвна захар

(хипогликемия)

: Някои състояния могат да Ви предразположат към

понижаване на кръвната захар докато приемате Avaglim. Това включва:

прием на други лекарства за лечение на диабет

бъбречно заболяване

ниско телесно тегло или прием на нискокалорична храна

стресови ситуации (като травма, операция или инфекции)

Ранните симптоми на понижена кръвна захар са:

треперене, изпотяване, прималяване

нервност, сърцебиене

глад.

Тежестта може да се повиши, което да доведе до обърканост и загуба на съзнание.

Информирайте Вашия лекар колкото е възможно по-скоро

ако получите някой от

тези симптоми. Може да е необходимо дозата на лекарството Ви да се намали.

Чернодробни проблеми:

Преди да започнете да приемате Avaglim ще Ви бъде направено

кръвно изследване за да се провери функцията на черния Ви дроб. Това изследване може да се

повтаря през определени интервали от време. Признаците на проблеми с черния дроб могат да

бъдат:

гадене и повръщане

стомашна

(абдоминална)

болка

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

загуба на апетит

потъмняване на урината.

Информирайте Вашия лекар колкото е възможно по-скоро

ако получите някой от

тези симптоми.

Очни проблеми:

Подуването на ретината в задната част на окото, което може да причини

замъглено виждане

(макуларен оток)

може да бъде проблем при хора с диабет. Рядко се

появяват нови случаи или влошаване на макуларния оток при хора, приемащи Avaglim и

подобни лекарства.

Обсъдете с Вашия лекар,

ако имате притеснения относно зрението Ви.

Счупване на костите:

При хора с диабет могат да се появят костни фрактури. Вероятността

това да се случи е по-голяма при хора, по-специално при жени, приемащи розиглитазон в

продължение на повече от една година. Най-чести са счупванията на ходилото, китката и

ръката.

Много чести нежелани реакции

Те могат да засегнат

повече от 1 на 10

пациенти:

по-ниско ниво на кръвната захар от нормалното

(хипогликемия)

подуване

(оток)

поради задържане на вода.

Чести нежелани реакции

Те могат да засегнат

до 1 на 10

пациенти:

гръдна болка

(стенокардия)

сърдечна недостатъчност

счупвания на костите

повишено тегло, повишен апетит

замайване

запек

намаляване на броя на кръвните клетки

(анемия)

, понижен брой бели кръвни клетки

(левкопения)

и намален брой на кръвните клетки, необходими за кръвосъсирването

(тромбоцитопения)

слабо повишаване на холестерола в кръвта, повишени нива на мастите в кръвта.

Редки нежелани реакции

Те могат да засегнат

до 1 на 1 000

пациенти:

течност в белите дробове

(белодробен оток)

, причиняваща задух

подуване на ретината в задната част на окото

(макуларен оток)

понижаване на броя на червените кръвни клетки или вид бели кръвни клетки

(гранулоцитопения)

, което може да бъде тежко

(агранулоцитоза)

, намаляване на броя

на всички видове кръвни клетки

(панцитопения)

черният дроб не функционира така, както трябва

(повишаване на чернодробните

ензими)

Много редки нежелани реакции

Те могат да засегнат

до 1 на 10 000

пациенти:

алергични реакции, възпаление на кръвоносните съдове

(алергичен васкулит)

повишена чувствителност към слънчева светлина, което може да причини кожен обрив

възпаление на черния дроб

(хепатит)

, пожълтяване на кожата

(жълтеница)

бързо и прекомерно покачване на теглото, в резултат на задръжка на течности

стомашна болка, подуване, гадене, повръщане или диария

намаляване на количеството на натрия в кръвта.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Ако получите нежелани реакции

Уведомете Вашия лекар или фармацевт

ако някоя от нежеланите реакции стане

сериозна или обезпокоителна, или ако забележите други, неописани в тази листовка

нежелани реакции

.

5.

КАК ДА СЪХРАНЯВАТЕ AVAGLIM

Съхранявайте на място, недостъпно за деца.

Не използвайте Avaglim след срока на годност, отбелязан върху опаковката.

Това лекарство не изисква специални условия на съхранение.

Ако имате неизползвани таблетки, не ги изхвърляйте в канализацията или в контейнера за

домашни отпадъци. Попитайте Вашия фармацевт как да унищожите ненужните Ви таблетки.

Тези мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Какво съдържа Avaglim

Активните вещества са розиглитазон и глимепирид. Avaglim таблетки се предлагат с различно

съдържание на количеството на активните вещества. Всяка таблетка съдържа 4 mg или 8 mg

розиглитазон и 4 mg глимепирид.

Другите съставки са: натриев нишестен гликолат (Тип А), хипромелоза (Е464), микрокристална

целулоза (Е460), лактоза монохидрат, магнезиев стеарат, титанов диоксид (Е171), макрогол 400,

черен и/или червен железен оксид (Е172).

Как изглежда Avaglim и какво съдържа опаковката

Avaglim 4 mg/4 mg

таблетки са розови, триъгълни със заоблени ръбове и с означение "gsk" от

едната страна и "4/4" от другата.

Avaglim 8 mg/4 mg

таблетки са червени, триъгълни със заоблени ръбове и с означение "gsk" от

едната страна и "8/4" от другата.

Таблетките се доставят в блистерни опаковки, съдържащи 14, 28, 56, 84 или 112 филмирани

таблетки.

Не всички видове опаковки и концентрации на таблетките могат да бъдат пуснати в продажба.

Притежател на разрешението за употреба:

SmithKline Beecham Ltd, 980 Great West Road,

Brentford, Middlesex TW8 9GS, Великобритания.

Производител:

Glaxo Wellcome S.A., Avenida de Extremadura 3, E-09400 Aranda de Duero,

Burgos, Испания.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

За допълнителна информация относно този лекарствен продукт, моля свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

GlaxoSmithKline s.a./n.v.

Tél/Tel: + 32 (0)2 656 21 11

Luxembourg/Luxemburg

GlaxoSmithKline s.a./n.v.

Belgique/Belgien

Tél/Tel: + 32 (0)2 656 21 11

България

ГлаксоСмитКлайн ЕООД

Teл.: + 359 2 953 10 34

Magyarország

GlaxoSmithKline Kft.

Tel.: + 36 1 225 5300

Česká republika

GlaxoSmithKline s.r.o.

Tel: + 420 222 001 111

gsk.czmail@gsk.com

Malta

GlaxoSmithKline Malta

Tel: + 356 21 238131

Danmark

GlaxoSmithKline Pharma A/S

Tlf: + 45 36 35 91 00

dk-info@gsk.com

Nederland

GlaxoSmithKline BV

Tel: + 31 (0)30 6938100

nlinfo@gsk.com

Deutschland

GlaxoSmithKline GmbH & Co. KG

Tel.: + 49 (0)89 36044 8701

produkt.info@gsk.com

Norge

GlaxoSmithKline AS

Tlf: + 47 22 70 20 00

firmapost@gsk.no

Eesti

GlaxoSmithKline Eesti OÜ

Tel: + 372 6676 900

estonia@gsk.com

Österreich

GlaxoSmithKline Pharma GmbH

Tel: + 43 (0)1 97075 0

at.info@gsk.com

Ελλάδα

GlaxoSmithKline A.E.B.E.

Τηλ: + 30 210 68 82 100

Polska

GSK Commercial Sp. z o.o.

Tel.: + 48 (0)22 576 9000

España

GlaxoSmithKline, S.A.

Tel: + 34 902 202 700

es-ci@gsk.com

Portugal

GlaxoSmithKline – Produtos Farmacêuticos, Lda

Tel: + 351 21 412 95 00

FI.PT@gsk.com

France

Laboratoire GlaxoSmithKline

Tél.: + 33 (0)1 39 17 84 44

diam@gsk.com

România

GlaxoSmithKline (GSK) S.R.L.

Tel: + 4021 3028 208

Ireland

GlaxoSmithKline (Ireland) Limited

Tel: + 353 (0)1 4955000

Slovenija

GlaxoSmithKline d.o.o.

Tel: + 386 (0)1 280 25 00

medical.x.si@gsk.com

Ísland

GlaxoSmithKline ehf.

Sími: + 354 530 3700

Slovenská republika

GlaxoSmithKline Slovakia s. r. o.

Tel: + 421 (0)2 48 26 11 11

recepcia.sk@gsk.com

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Italia

GlaxoSmithKline S.p.A.

Tel: + 39 (0)45 9218 111

Suomi/Finland

GlaxoSmithKline Oy

Puh/Tel: + 358 (0)10 30 30 30

Finland.tuoteinfo@gsk.com

Κύπρος

GlaxoSmithKline Cyprus Ltd

Τηλ: + 357 22 39 70 00

Sverige

GlaxoSmithKline AB

Tel: + 46 (0)8 638 93 00

info.produkt@gsk.com

Latvija

GlaxoSmithKline Latvia SIA

Tel: + 371 67312687

lv-epasts@gsk.com

United Kingdom

GlaxoSmithKline UK

Tel: + 44 (0)800 221441

customercontactuk@gsk.com

Lietuva

GlaxoSmithKline Lietuva UAB

Tel: + 370 5 264 90 00

info.lt@gsk.com

Дата на последно одобрение на листовката

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уеб сайта на Европейската

агенция по лекарствата (EMA) http://www.ema.europa.eu

<------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Прочетете целия документ

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

AVAGLIM 4 mg/4 mg филмирани таблетки.

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа розиглитазон малеат

(rosiglitazone maleate),

отговарящ на 4 mg

розиглитазон

(rosiglitazone)

и 4 mg глимепирид

(glimepiride)

Помощно вещество

съдържа лактоза (приблизително 104 mg)

За пълния списък на помощните вещества, вж. точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка.

Розова, триъгълна таблетка със заоблени ръбове, с вдлъбнато релефно означение “gsk” от

едната страна и с “4/4” от другата страна.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

AVAGLIM е показан за лечение на захарен диабет тип 2 при пациенти, при които не може да се

постигне достатъчен гликемичен контрол при оптимално дозирана монотерапия със

сулфанилурейно производно и при които приложението на метформин е неподходящо поради

противопоказание или непоносимост.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението с AVAGLIM трябва да се индивидуализира за всеки пациент. Преди започване на

терапията с AVAGLIM трябва да се направи съответен клиничен преглед на пациента за оценка

на риска от развитие на хипогликемия (вж. точка 4.4).

AVAGLIM трябва да се приема веднъж дневно малко преди или по време на хранене

(обикновено с първото основно хрaнене за деня). Ако пациентът пропусне да приеме

лекарството, дозата при следващия прием не трябва да се увеличава.

За пациенти, недостатъчно контролирани с монотерапия с глимепирид (обикновено 4 mg).

Преди пациентът да премине на лечение с AVAGLIM трябва дa се обсъди едновременното

приложение на двата продукта. Ако е клинично оправдано може да се обмисли директно

преминаване от монотерапия с глимепирид към AVAGLIM. Началната доза е 4 mg/дневно

розиглитазон плюс 4 mg/дневно глимепирид (приемани под формата на една таблетка

AVAGLIM 4 mg/4 mg).

Пациенти, при които не може да се постигне гликемичен контрол с монотерапия с най-малко

половината максимална доза от друго сулфанилурейно производно (с изключение на

хлорпропамид, вж. точка 4.4).

Трябва да се прилага розиглитазон 4 mg едновременно с дозата

сулфанилурейно производно, която вече се приема. При стабилизиране на гликемичния

контрол при тези дози, може да се започне лечение с AVAGLIM при първоначална доза 4 mg

розиглитазон/4 mg глимепирид веднъж дневно.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

AVAGLIM може да се използва за заместване на едновременното приложение на

сулфанилурейно производно и розиглитазон под формата на установено двойно перорално

лечение, при положение че пациентът е достигнал най-малко половинатa от максималната доза

на сулфанилурейния продукт.

При необходимост дозата на съставката розиглитазон може да се повиши след 8 седмици.

Максималната препоръчителна дневна доза е 8 mg розиглитазон/4 mg глимепирид (приемани

под формата на една таблетка AVAGLIM 8 mg/4 mg, веднъж дневно). Увеличаване на дозата

розиглитазон на 8 mg дневно трябва да се предприеме внимателно, след подходяща клинична

оценка, за да се определи рискът за пациента от развитие на нежелани реакции, свързани със

задържане на течности (вж. точки 4.4 и 4.8).

При поява на симптоми на хипогликемия пациентът трябва да възобнови лечението с

едновременно приложение на двете лекарства и дозата на глимепирид да се коригира според

случая.

Пациенти в напреднала възраст

Поради вероятността бъбречната функция да е намалена, започването и продължаването на

лечението с AVAGLIM при пациенти в напреднала възраст трябва да става под строго лекарско

наблюдение поради повишено предразположение към хипогликемия (вж. точка 4.4).

Пациенти с бъбречно увреждане

Леко или умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30 до 80 ml/min):

При пациентите, които преминават на лечение с AVAGLIM след лечение със

сулфанилурейни производни, различни от глимепирид, рискът от развитие на

хипогликемия може да е повишен (вж. точка 4.4). Препоръчва се подходящо наблюдение.

AVAGLIM е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс

по-нисък от 30 ml/min, вж. точка 4.3).

Пациенти с чернодробно увреждане

AVAGLIM е противопоказан при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 4.3).

Деца и подрастващи

Поради липса на налични данни за безопасността и ефикасността на AVAGLIM при деца под

18 години, употребата му при такива пациенти не се препоръчва.

4.3

Противопоказания

Употребата на AVAGLIM е противопоказана при пациенти с:

свръхчувствителност към розиглитазон, глимепирид, други сулфанилурейни или

сулфонамидни производни или към някое от помощните вещества

сърдечна недостатъчност или минала анамнеза за сърдечна недостатъчност (NYHA клас

от I до IV)

остър коронарен синдром (нестабилна стенокардия, миокарден инфаркт без елевация на

ST-сегмента и миокарден инфаркт с елевация на ST-сегмента) (вж. точка 4.4)

чернодробно увреждане

тежко бъбречно увреждане, т.е. креатининов клирънс по-нисък от 30 ml/min

(включително бъбречна диализа).

инсулинозависим диабет

диабетна кетоацидоза или диабетна кома.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

AVAGLIM не е показан за комбинирано приложение с метформин и поради тази причина не

трябва да се използва при тройна перорална терапия на диабет.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Следните твърдения се отнасят за AVAGLIM или двете активни вещества (розиглитазон и

глимепирид) поотделно.

Хипогликемия

Пациентите, приемащи AVAGLIM, може да са подложени на риск от доза-свързана

хипогликемия (вж. точка 4.8). Препоръчително е пациентите на утвърдена терапия с

едновременно приложение на розиглитазон и хлорпропамид да не прeминават на лечение с

AVAGLIM, тъй като хлорпропамида има дълъг плазмен полуживот, което може да повиши

риска от развитие на хипоглекимия. При наличие на рискови фактори за хипогликемия

(включително бъбречна недостатъчност, ниско телесно тегло, недохранване, едновременно

прилагане на някои други лекарствени продукти (вж. точка 4.5) или при промяна в стила на

живот на пациента) може да се наложи възобновяване на лечението с едновременно

приложение на двете лекарства и намаляване на дозата на глимепирида. При стресови ситуации

(напр. травма, операция, инфекции) трябва да се обмисли преминаване на инсулин.

Задържане на течности и сърдечна недостатъчност

Тиазолидиндионите могат да причинят задържане на течности, което може да изостри или

замъгли признаци или симптоми на застойна сърдечна недостатъчност. Розиглитазон може да

доведе до доза-зависимо задържане на течности. Индивидуално трябва да бъде преценявана

възможността задържането на течности да е допринесло за покачване на теглото, тъй като

много рядко е съобщавано за бързо и прекомерно покачване на теглото като признак на

задържане на течности. Всички пациенти, особено тези, получаващи едновременно лечение с

инсулин, тези с риск от сърдечна недостатъчност и тези с намален сърдечен резерв, трябва да

бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на нежелани реакции, свързани със задържане на

течности, включително покачване на теглото и сърдечна недостатъчност. Лечението с

розиглитазон трябва да бъде прекратено, ако се наблюдава влошаване на състоянието на

сърдечната дейност.

По-често е съобщавано за сърдечна недостатъчност и при пациенти с анамнеза за сърдечна

недостатъчност; оток и сърдечна недостатъчност също са съобщавани по-често при пациенти в

напреднала възраст и пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност. Необходимо е

повишено внимание при пациенти над 75 години поради ограничения опит при тази група. Тъй

като нестероидните противовъзпалителни лекарствени продукти и розиглитазон се свързват със

задържане на течности, едновременното им прилагане може да повиши риска от оток.

Комбинация с инсулин

При клинични изпитвания е наблюдавана по-голяма честота на случаите на сърдечна

недостатъчност при прилагането на розиглитазон в комбинация с инсулин. Тъй като и инсулин,

и розиглитазон са свързани със задържане на течности, едновременното им прилагане може да

повиши риска от оток и исхемична болест на сърцето. Инсулин трябва да се добави към

установена терапия с розиглитазон само в извънредни случаи и под внимателно наблюдение.

Миокардна исхемия

Ретроспективен анализ на данните от 42 сборни краткосрочни клинични изпитвания показва, че

лечението с розиглитазон може да е свързано с повишен риск от миокардни исхемични

събития. Обаче като цяло наличните данни за риска от сърдечна исхемия са неокончателни (вж.

точка 4.8). Има ограничени данни от клинични проучвания при пациенти с исхемична болест

на сърцето и/или периферна артериална болест. По тази причина, като предпазна мярка при

тези пациенти, не се препоръчва прилагането на розиглитазон, особено при такива със

симптоми на миокардна исхемия.

Остър коронарен синдром (ACS)

Пациенти с остър коронарен синдром не са проучвани в контролирани клинични изпитвания с

розиглитазон. Не трябва да се започва лечение с розиглитазон при пациенти с остро коронарно

събитие и то трябва да се преустанови по време на острата фаза, поради възможно развитие на

сърдечна недостатъчност при тези пациенти (вж. точка 4.3).

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Проследяване на чернодробната функция

В пост-регистрационния период на розиглитазон, макар и рядко е съобщавано за

хепатоцелуларна дисфункция (вж. точка 4.8). Данните от приложение на розиглитазон при

пациенти с повишени стойности на чернодробните ензими (ALT > 2,5 пъти над горната граница

на нормалната стойност) са ограничени. Следователно нивото на чернодробните ензими трябва

да бъде проверено преди началото на лечението с AVAGLIM при всички пациенти и

периодично след това по клинична преценка. Лечение с AVAGLIM не трябва да се започва при

пациенти с повишени над изходните нива на чернодробните ензими (ALT > 2,5 пъти над горна

граница на нормалните стойности) или при каквито и да е признаци за чернодробно заболяване.

Ако ALT нивата са повишени до >3 пъти над горната граница на нормалните стойности по

време на терапията с розиглитазон трябва да бъдат повторно изследвани, колкото се може по-

скоро. Ако ALT нивата остават повишени до >3 пъти над горната граница на нормалните

стойности, лечението трябва да бъде прекратено. Ако при някой от пациентите се наблюдават

симптоми, предполагащи нарушение на чернодробните функции, които могат да включват

необяснимо гадене, повръщане, коремна болка, умора, анорексия и/или тъмна урина, нивата на

чернодробните ензими трябва да бъдат проверени. Решението за продължаване на лечението на

пациента с AVAGLIM трябва да се основава на клиничната преценка до получаване на

лабораторните резултати. При наличие на жълтеница, лечението с лекарството трябва да бъде

прекратено.

Нарушения на окото

Пост-маркетингови съобщения на възобновяване или влошаване на диабетен макуларен оток с

намалена зрителна острота са докладвани при лечение с тиазолидиндиони, включително

розиглитазон. Много от тези пациенти съобщават за съпътстващ периферен оток. Не е изяснено

дали има или няма пряка връзка между розиглитазон и макуларен оток, но лекарите трябва да

бъдат внимателни за възможността от макуларен оток ако пациентите съобщават смушения в

зрителната острота и трябва да се обмисли подходяща офталмологична консултация.

Пациенти с бъбречно увреждане

При пациентите с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс от 30 до

80 ml/min)

рискът от развитие на хипогликемия може да е повишен (вж. точки 4.2, 4.3 и 4.4).

Препоръчва се съответно проследяване.

Ановулаторни жени в пременопауза

По време на клиничните изпитвания, розиглитазон е приеман от жени в пременопауза. Въпреки

че в предклиничните изпитвания е наблюдаван хормонален дисбаланс (вж. точка 5.3), не са

установени значителни нежелани реакции, свързани с менструални смущения. Като следствие

от подобрената инсулинова чувствителност, може да се наблюдава подновяване на овулацията

при пациентки, при които тя е липсвала вследствие на инсулинова резистентност. Пациентките

трябва да бъдат предупредени за риска от забременяване (вж. точка 4.6).

Повишаване на теглото

При клиничните изпитвания с розиглитазон е наблюдавано доза-свързано повишаване на

теглото, което е било по-голямо при прилагане в комбинация с инсулин. Следователно, теглото

на пациентите трябва да бъде внимателно проследявано, тъй като покачването може да се

дължи на задържане на течности, което може да бъде свързано със сърдечна недостатъчност.

Проследяване на хематологичните показатели

Лечението с розиглитазон се асоциира с доза-свързано понижаване на нивата на хемоглобина.

При пациенти с ниски нива на хемоглобин преди започване на терапията има повишен риск от

анемия по време на лечението с AVAGLIM.

По време на лечение с AVAGLIM се изисква периодично проследяване на хематологичните

показатели (особено левкоцити и тромбоцити).

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Лечението на пациенти с глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит със сулфанилурейни

средства може да доведе до хемолитична анемия. Тъй като глимепирид принадлежи към

химичния клас на сулфанилурейните лекарства, е необходимо повишено внимание при

пациенти с глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит и трябва да се обмисли алтернативно

не-сулфанилурейно лечение.

Нарушения на костите

Дългосрочни изпитвания показват повишена честота на фрактури на костите при пациенти, и

по-специално при пациенти от женски пол, приемащи розиглитазон (вж. точка 4.8). По-

голямата част от фрактурите са били на горните крайници и дисталната част на долните

крайници. При жени тази повишена честота е наблюдавана след първата година от лечението и

е персистирала по време на дългосрочно лечение. Рискът от фрактура трябва да се има предвид

при наблюдението на пациентите, особено пациентите от женски пол, лекувани с розиглитазон.

Приложение с други лекарствени продукти

Розиглитазон трябва да се прилага с внимание при едновременен прием с CYP2C8 инхибитори

(напр. гемфиброзил) или с CYP2C8 индуктори (напр. рифампицин). Глимепирид трябва да се

прилага с внимание при едновременен прием с CYP2C9 инхибитори (напр. флуконазол) или

CYP2C9 индуктори (вж. точка 4.5). Трябва да се осъществява строг гликемичен контрол.

Трябва да се има предвид промяна на дозата на AVAGLIM в рамките на препоръчителната

дозировка или промени в схемата на лечение на диабета.

Непоносимост към лактоза

Таблетките AVAGLIM съдържат лактоза и поради тази причина не трябва да се прилагат при

пациенти с рядко срещаните наследствени заболявания - непоносимост към галактоза, Lapp

лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани официални проучвания на взаимодействията за AVAGLIM. Въпреки това,

едновременното приложение на активните съставки при пациенти при клинични изпитвания и

при широкоразпространена клинична употреба не са довели до неочаквани взаимодействия.

Следните твърдения отразяват наличната информация за двете активни съставки (розиглитазон

и глимепирид) поотделно.

Розиглитазон

In vitro

изследвания показват, че розиглитазон се метаболизира предимно от CYP2C8 и само

незначително количество от CYP2С9.

Не се очакват клинично значими взаимодействия с CYP2C9 субстрати или инхибитори.

Едновременното приложение на розиглитазон с гемфиброзил (инхибитор на CYP2C8) води до

двукратно повишаване на плазмените концентрации на розиглитазон. Възможността за

повишаване на риска от доза-зависими нежелани лекарствени реакции може да наложи

понижаване на дозата на розиглитазон. Трябва да се има предвид осъществяването на строг

гликемичен контрол (вж. точка 4.4).

Едновременното приложение на розиглитазон с рифампицин (индуктор на CYP2C8) води до

намаляване на плазмените концентрции на розиглитазон с 66 %. Не може да се изключи

възможността други индуктори (напр. фенитоин, карбамазепин, фенобарбитал, жълт

кантарион) също да повлияват експозицията на розиглитазон. Това може да наложи

повишаване на дозата на розиглитазон. Трябва да се има предвид осъществяването на строг

гликемичен контрол (вж. точка 4.4).

Едновременното прилагане с антидиабетните лекарства метформин, глемепирид, глибенкламид

и акарбоза не води до клинично значими фармакокинетични взаимодействия с розиглитазон.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Не са наблюдавани клинично значими взаимодействия с дигоксин, с CYP2С9 субстрата

варфарин, с CYP3А4 субстратите нифедипин, етинилестрадиол или норетиндрон след

едновременното прилагане с розиглитазон.

Глимепирид

При едновременен прием на глимепирид с някои други лекарства могат да се наблюдават както

нежелано повишаване, така и нежелано понижаване на хипогликемичното му действие. Поради

тази причина други лекарства трябва да се приемат само със знанието на (или предписани от)

лекуващия лекар.

Глимепирид се метаболизира от цитохром P450 2C9 (CYP2C9). Знае се, че метаболизмът му се

повлиява от едновременно прилагане на CYP2C9 индуктори (напр. рифампицин) или CYP2C9

инхибитори (напр. флуконазол).

Докладвани в литературата резултати от

in vivo

проучване на взаимодействията показват, че

AUC на глимепирид се повишава приблизително 2 пъти от флуконазол, който е един от най-

мощните инхибитори на CYP2C9.

Въз основа на опита с глимепирид и с други сулфанилурейни производни трябва да се споменат

следните взаимодействия:

Може да се наблюдава потенциране на понижаващия кръвната захар ефект и поради това, в

някои случаи и хипогликемия, при прием на някое от следните лекарства:

фенилбутазон, азапропазон и оксифенбутазон, сулфинпиразон, инсулин и перорални

антидиабетни продукти, някои дългодействащи сулфонамиди, метформин, тетрациклини,

салицилати и p-аминосалицилова киселина, MAO-инхибитори, анаболни стероиди и мъжки

полови хормони, хинолонови антибиотици, хлорамфеникол, пробенецид, кумаринови

антикоагуланти, миконазол, фенфлурамин, пентоксифилин (висока доза парентерално),

фибрати, тритоквалин, ACE инхибитори, флуконазол, флуоксетин, алопуринол,

симпатиколитици, цикло-, тро- и ифосфамиди.

Може да се наблюдава намаляване на понижаващия кръвната захар ефект и, поради това, и

повишаване на нивата на кръвната захар, при прием на някое от следните лекарства:

естрогени и прогестагени,

салуретици, тиазидни диуретици,

стимулиращи щитовидната жлеза средства, глюкокортикоиди,

фенотиазинови производни, хлорпромазин,

aдреналин и симпатикомиметици,

никотинова киселина (високи дози) и производни на никотиновата киселина,

лаксативи (продължителна употреба),

фенитоин, диазоксид,

глюкагон, барбитурати и рифампицин,

ацетозоламид.

антагонисти, бета-блокери, клонидин и резерпин могат да доведат или до потенциране или

до намаляване на понижаващия кръвната захар ефект.

Признаците на адренергична обратна регулация на хипогликемията може да бъдат намалени

или да изчезнат под действието на симпатиколитици като бета-блокери, клонидин, гванетидин

и резерпин.

Алкохолът може както да потенцира, така и да намали хипогликемичния ефект на глимепирид

без ефектът му да може да се предвиди.

Глимепирид може или да потенцира, или да намали ефектите на кумариновите производни.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

4.6

Бременност и кърмене

Няма налични предклинични или клинични данни за експозиция на бременности или лактация

на AVAGLIM.

Докладвано е, че розиглитазон преминава през човешката плацента и се открива в тъканите на

фетуса. Няма достатъчно данни за употребата на което и да е от двете активни вещества

(розиглитазон и глимепирид) при бременни жени. Експерименталните проучвания при животни

показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е

известен.

Поради тази причина AVAGLIM не трябва да се използва по време на бременност и се

препоръчва употребата на инсулин. В случай че пациентката иска да забременее или

забременее, лечението с AVAGLIM трябва да се прекъсне.

Розиглитазон и глимепирид са установени в млякото на експериментални животни. Не е

известно дали кърменето ще доведе до излагане на кърмачето на действието на лекарствения

продукт. Поради тази причина AVAGLIM не трябва да се прилага по време на кърмене.

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Няма проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки

това, трябва да се има предвид възможността за развитие на хипогликемия при обсъждане на

способността на пациента да извършва задачи, които изискват оценка, двигателни или

когнитивни умения (напр. шофиране).

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Нежеланите лекарствени реакции са представени по-долу за всяко от активните вещества,

съдържащи се в AVAGLIM. Ако дадена нежелана лекарствена реакция не е наблюдавана при

едно от активните вещества на AVAGLIM или ако се наблюдава с по-голяма честота от тази

при отделните компоненти, тя е представена за фиксираната дозова комбинация.

AVAGLIM

Данните от двойно слепи изпитвания потвърждават, че профилът на безпасност при

едновременно приложение на розиглитазон и глимепирид е сходен с комбинирания профил на

нежелани реакции на двете активни вещества. Ограничените данни за AVAGLIM също

съвпадат с комбинирания профил на нежелани реакции.

Розиглитазон

Данни от клинични проучвания

Нежеланите реакции за всеки режим на лечение са представени по-долу в зависимост от

системата орган клас и абсолютна честота. За доза-зависимите нежелани реакции честотата

отразява най-високата доза на розиглитазон. Категорията по честота не отразява други фактори,

включващи променлива продължителност на проучването, вече съществуващи състояния и

изходните характеристики на пациентите. Възможно е определените категории на честота на

нежеланите реакции на основата на опит от клинични проучвания да не отразяват честотата на

нежеланите събития, настъпващи в нормалната клинична практика. Честотите са дефинирани

като: много чести (≥1/10), чести (

1/100, < 1/10) и нечести (

1/1 000,

<

1/100).

В Таблица 1 са изброени установените нежелани реакции при преглед на клинични изпитвания,

включващи над 5 000 лекувани с розиглитазон пациенти. В таблицата нежеланите реакции във

всяка група система, орган клас са представени с намаляваща честота за монотерапията с

розиглитазон. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени

реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Таблица 1. Честота на нежеланите лекарствени реакции, установени от данни от

клинични проучвания с розиглитазон

Нежелана реакция

Честота на нежеланите реакции според режима на лечение

Монотерапия с

розиглитазон

Розиглитазон със

сулфанилурейно производно

Нарушения на кръвта и лимфната система

анемия

Чести

Чести

левкопения

Чести

тромбоцитопения

Чести

Нарушения на метаболизма и храненето

хиперхолестеролемия

Чести

Чести

хипертриглицеридемия

Чести

Чести

хиперлипемия

Чести

Чести

покачване на теглото

Чести

Чести

повишаване на апетита

Чести

Нечести

хипогликемия

Много чести

Нарушения на нервната система

замайване*

Чести

Сърдечни нарушения

сърдечна недостатъчност

Чести

сърдечна исхемия

Чести

Чести

Стомашно-чревни нарушения

запек

Чести

Чести

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

фрактури на костите

Чести

Чести

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

оток

Чести

Много чести

* Честотата за основното разпространение на тези събития, взета от данните от клинични

проучвания при плацебо група е “чести”.

Хиперхолестеролемия е докладвана в до 5,3% от пациентите, лекувани с розиглитазон

(монотерапия, или двойна перорална терапия). Повишените нива на общия холестерол са

свързани както с повишаване на LDLc, така и на HDLc, но отношението общ холестерол:HDLc

остава непроменено или се подобрява при дългосрочните изпитвания. Като цяло, тези

нежелани реакции са били леки до средно тежки и обикновено не са изисквали прекъсване на

лечението.

Повишени случаи на сърдечна недостатъчност са наблюдавани, когато розиглитазон е добавян

към режими на лечение със сулфанилурейни производни (или като двойна, или като тройна

терапия), като честотата им е била по-голяма с 8 mg розиглитазон в сравнение с 4 mg

розиглитазон (обща дневна доза). Случаите на сърдечна недостатъчност при комбинация с

инсулин (розиглитазон, добавен към установената инсулинова терапия) са били 2,4% в

сравнение с инсулин самостоятелно, 1,1%. Освен това, при пациенти със застойна сърдечна

недостатъчност клас І-ІІ по NYHA, плацебо контролирано едногодишно изпитване показва

влошаване или възможно влошаване на сърдечната недостатъчност при 6,4% от пациентите,

лекувани с розиглитазон в сравнение с 3,5% от пациентите на плацебо.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

В ретроспективен анализ на данни от 42 сборни краткосрочни клинични проучвания, общата

честота на събитията, типично свързани със сърдечна исхемия, е била по-голяма за схеми,

включващи розиглитазон, 2,00% спрямо комбинацията от сравнителни активни вещества и

плацебо, 1,53% [коефициент на риск (HR) 1,30 (95% доверителен интервал (CI) 1,004 - 1,69)].

Този риск се е увеличавал когато розиглитазон е добавен към установена инсулинова терапия и

при пациенти, приемащи нитрати за диагностицирана исхемична болест на сърцето. При

актуализация на този ретроспективен анализ, включваща 10 допълнителни изпитвания, които

отговарят на критериите за включване, но не са били налични в момента на първоначалния

анализ, общата честота на събитията, нормално свързани със сърдечна исхемия, не е била

статистически различна за схемите на лечение, съдържащи розиглитазон, 2,21 % спрямо

комбинация от активни и плацебо стандарти, 2,08 % [HR 1,098 (95 % CI 0,809 – 1,354)]. В

проспективно изпитване за сърдечносъдови събития с краен резултат(средно проследяване 5,5

години) събитията, свързани с първичната крайна точка, изразяващи се като сърдечносъдова

смърт или хоспитализация, са били подобни между розиглитазон и активните стандарти [HR

0,99 (95 % CI 0,85 – 1,16)]. Две други дългосрочни проспективни рандомизирани контролирани

проучвания (9 620 пациенти, продължителност на изпитването >3 години за всяко изпитване),

сравняващи розиглитазон с някои други разрешени за употреба перорални антидиабетни

средства или плацебо не са потвърдили или изключили потенциалния риск от сърдечна

исхемия. Като цяло, наличните данни за риска от сърдечна исхемия са неубедителни.

Дългосрочни изпитвания показват повишена честота на фрактури на костите при пациенти, и

по-специално при пациенти от женски пол, приемащи розиглитазон. В едно изпитване на

монотерапия, честотата при жени за розиглитазон е била 9,3% (2,7 пациенти на 100 пациенто-

години) спрямо 5,1% (1,5 пациенти на 100 пациентогодини) за метформин или 3,5% (1,3

пациенти на 100 пациенто-години) за глибенкламид. В друго дългосрочно изпитване е

наблюдавана повишена честота на фрактури на костите при лицата в групата на комбиниран

розиглитазон в сравнение с активната контрола [8,3 % спрямо 5,3 %, Коефициент на риска 1,57

(95 % CI 1,26 – 1,97)]. Показано е, че рискът от фрактура при жени спрямо контролата е по-

висок [11,5 % спрямо 6,3 %, Коефициент на риска 1,82 (95 % CI 1,37 – 2,41)] от този при мъже

спрямо контролата [5,3 % спрямо 4,3 %, Коефициент на риска 1,23 (95 % CI 0,85 – 1,77)].

Необходими са допълнителни данни, за да се определи дали има повишен риск от фрактури при

мъже след по-дълъг период на проследяване. Повечето от фрактурите са докладвани за горните

крайници и дисталната част на долните крайници (вж. точка 4.4).

При двойно слепи клинични изпитвания с розиглитазон, честотата на повишаване на ALT

(аланин аминотрансфераза) повече от три пъти над горната граница на нормалните стойности е

еднаква с тази при плацебо (0,2 %) и по-ниска от тази при активните контроли (0,5 %

метформин/сулфанилурейни производни). Честотата на всички нежелани реакции, свързани с

черния дроб и жлъчната система, е била

<

1,5 % във всяка от групите на лечение и не се е

различавала от честотата в групата на плацебо.

Постмаркетингови данни

В допълнение на нежеланите лекарствени реакции, установени от данни от клинични

проучвания, нежеланите лекарствени реакции, представени в Таблица 2 са установени по време

на следрегистрационната употреба на розиглитазон. Честотите са дефинирани като: редки

1/10 000, < 1/1000 и много редки < 1/10 000 включително отделни случаи.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Таблица 2. Честота на нежеланите лекарствени реакции, установени от

постмаркетингови данни с розиглитазон

Нежелана реакция

Честота

Нарушения на метаболизма и храненето

бързо и прекомерно покачване на теглото

Много редки

Нарушения на имунната система

(вж. Нарушения на кожата и подкожната тъкан)

анафилактична реакция

Много редки

Нарушения на очите

макуларен оток

Редки

Сърдечни нарушения

застойна сърдечна недостатъчност/белодробен оток

Редки

Хепато-билиарни нарушения

чернодробна дисфункция, първоначално доказваща се с повишено

ниво на чернодробните ензими

Редки

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

(вж. Нарушения на имунната система)

ангиоедем

Много редки

кожни реакции (напр. уртикария, сърбеж, обрив)

Много редки

Докладвани са редки случаи на повишаване на нивата на чернодробните ензими и

хепатоцелуларна дисфункция. В много редки случаи е било съобщавано за фатален изход.

Глимепирид

Данни от клинични проучвания и постмаркетингови данни

В Таблица 3 са представени нежеланите реакции в зависимост от системата орган клас и

честотата на основа на опита с глимепирид и други сулфанилурейни производни. Честотите са

дефинирани като: много чести (

1/10), чести (

1/100, < 1/10), нечести (

1/1000, < 1/100)

редки (

1/10 000, < 1/1000) и много редки (< 1/10 000 включително отделни случаи).

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Таблица 3. Честота на нежеланите лекарствени реакции, установени от клинични

проучвания и постмаркетингови данни с глимепирид

Нежелана реакция

Честота

Нарушения на кръвта и лимфната система

агранулоцитоза

Редки

гранулоцитопения

Редки

панцитопения

Редки

хемолитична анемия

Редки

тромбоцитопения

Редки

левкопения

Редки

еритроцитопения

Редки

Нарушения на имунната система

алергичен васкулит

Много редки

реакции на свръхчувствителност

Много редки

Нарушения на метаболизма и храненето

хипогликемия

Много чести

Стомашно-чревни нарушения

повръщане

Много редки

диария

Много редки

гадене

Много редки

подуване на корема

Много редки

коремна болка

Много редки

коремен дискомфорт

Много редки

Хепато-билиарни нарушения

хепатит

Много редки

нарушение на чернодробната функция (напр. с холестаза и жълтеница)

Много редки

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

свръхчувствителност на кожата към светлина

Много редки

Изследвания

намаляване на серумните нива на натрия

Много редки

Възможна е кръстосана алергия със сулфанилурейни производни, сулфонамиди или свързани

с тях вещества.

Леки реакции на свръхчувствителност могат да прерастнат в сериозни реакции с диспнея,

спадане на кръвното налягане и понякога шок.

Въз основа на данните за другите сулфанилурейни производни, хипогликемията може да бъде

продължителна. Рядко хипогликемичните реакции могат да се развият внезапно и могат да

бъдат тежки и не винаги да се неутрализират лесно.

Може да се наблюдава повишаване на нивата на чернодробните ензими.

Хепатитът може да прогресира до чернодробна недостатъчност.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Може да се наблюдават реакции на свръхчувствителност от страна на кожата като сърбеж,

обрив и уртикария.

Могат да се наблюдават преходни зрителни нарушения, особено в началото на терапията,

поради промени в нивата на глюкозата в кръвта.

4.9

Предозиране

Няма налични данни за предозиране на AVAGLIM.

Наличните данни за предозиране на розиглитазон при хора са ограничени. В клинични

изпитвания при доброволци розиглитазон е прилаган като единична перорална доза до 20 mg и

е понесен добре.

Предозиране на сулфанилурейни производни, включително и глимепирид, може да предизвика

тежка животозастрашаваща хипогликемия с продължителност от 12 до 72 часа, която може да

рецидивира след привидно възстановяване. Симптомите могат да не се развият до 24 след

приема. Хоспитализацията се приема за подходящ подход.

В случай на предозиране се препоръчва да се започне с подходящо поддържащо лечение в

зависимост от клиничното състояние на пациента. Розиглитазон и глимепирид се свързват в

голяма степен с протеините и не се очаква да се отстраняват чрез хемодиализа.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Комбинация от перорални лекарства, понижаващи кръвната захар,

ATC код: A10BD04

AVAGLIM комбинира две антидибетни средства с допълващи се механизми на действие за

подобряване на гликемичния контрол при пациенти с тип 2 диабет: розиглитазон малеат,

представител на групата на тиазолидиндионите, и глимепирид, представител на групата на

сулфанилурейните производни. Тиазолидиндионите действат главно чрез намаляване на

инсулиновата резистентност, а сулфанилурейните производни основно чрез стимулиране

отделянето на инсулин от функциониращи

-клетки на панкреаса. Данните от едно изпитване,

сравняващо AVAGLIM с монотерапия с розиглитазон или глимепирид, показват повишена

полза при контрол на гликемията от дозафиксираната комбинация спрямо монотерапията. Не са

установени нови факти по отношение на безопасността. Програмата на клиничното изпитване в

подкрепа на тази дозафиксирана комбинация е сравнявала само едновременното приложение на

розиглитазон и глимепирид с монотерапия с глимепирид, но не и с монотерапия с други

сулфанилурейни производни.

Розиглитазон

Розиглитазон e селективен агонист на PPAR

(peroxisome proliferator activated receptor gamma)

нуклеарен рецептор и е в групата на тиазолидиндион антихипергликемични средства. Той

намалява гликемията чрез намаляване на инсулиновата резистентност в мастната тъкан,

скелетната мускулатура и черния дроб.

Антихипергликемичната активност на розиглитазон е установена при редица животински

модели с диабет тип 2. В допълнение, розиглитазон съхранява функцията на

-клетките, което

проличава от увеличената островна маса и съдържанието на инсулин, и предотвратява

развитието на ясно изразена хипергликемия при животински модели с диабет тип 2.

Розиглитазон не стимулира секрецията на инсулин от панкреаса и не предизвиква

хипогликемия при плъхове и мишки. Основният метаболит (парахидроксисулфат) е с голям

афинитет към разтворимия човешки PPAR

и показва относително силно действие при

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

изследване на глюкозния толеранс при мишки с наднормено тегло. Клиничното значение на

това наблюдение не е напълно изяснено.

В клинични проучвания е установено, че ефектът на намаляване на нивото на глюкозата с

розиглитазон е с постепенно начало, като се наблюдава почти максимално намаляване на

плазмената глюкоза на гладно (FPG) около 8 седмици след началото на лечението.

Подобреният гликемичен контрол е свързан с намаляване нивото на глюкозата на гладно и след

хранене.

Лечението с розиглитазон се свързва с покачване на теглото. В механистични проучвания е

установено, че покачването на теглото се дължи предимно на увеличена подкожна мастна

тъкан с намалена висцерална и интрахепатална мастна тъкан.

В съответствие с механизма на действие, розиглитазон в комбинация с метформин понижава

инсулиновата резистентност и подобрява функцията на

-клетките на панкреаса. Подобреният

гликемичен контрол се свързва и със значителното намаляване на свободните мастни киселини.

Като резултат от различния, но допълващ се механизъм на действие, комбинираното лечение с

розиглитазон и метформин води до адитивни ефекти върху гликемичния контрол при пациенти

с диабет тип 2.

При проучвания с максимална продължителност от три години, розиглитазон, приеман веднъж

или два пъти дневно води до продължително подобряване на гликемичния контрол (FPG и

HbA1c). По-изразен ефект на намаляване на глюкозата е наблюдаван при пациенти със

затлъстяване. Тъй като не е завършено насоченото изследване с розиглитазон, дълготрайни

ползи, свързани с подобрения гликемичен контрол не са демонстрирани.

ADOPT (A Diabetes Outcome Progression Trial - Изпитване за проследяване на прогресията на

клиничния изход при диабет) е многоцентрово, двойно-сляпо, контролирано изпитване с

продължителност на лечението 4-6 години (медиана на продължителността 4 години), в което

розиглитазон в дози от 4 до 8 mg дневно, се сравнява с метформин (500 mg до 2 000 mg дневно)

и глибенкламид (2,5 до 15 mg дневно) при 4 351 нелекувани, скоро диагностицирани (≤3

години ) пациенти с диабет тип 2. Лечението с розиглитазон значимо намалява риска от

неуспех на монотерапията (FPG>10,0 mmol/L) с 63% в сравнение с глибенкламид

(коефициент на риск 0,37, CI 0,30-0,45) и с 32% в сравнение с метформин (коефициент на

риск 0,68, CI 0,55-0,85) в хода на проучването (до 72 месеца от лечението). Това означава, че

кумулативната честота на неуспеха на монотерапията е 10,3% при пациентите, лекувани с

розиглитазон, 14,8% при пациентите, лекувани с метформин и 23,3% при пациентите, лекувани

с глибенкламид. Общо 43%, 47% и 42% от пациентите в групите, лекувани съответно с

розиглитазон, глибенкламид и метформин, са се отказали поради причини, различни от

неуспеха на монотерапията. Влиянието на тези находки върху прогресията на болестта и върху

случаите на микроваскуларна и макроваскуларна болест не е установено (вж. точка 4.8).

Наблюдаваните в това проучване нежелани събития съответстват на установения профил на

нежелани събития за всяко от леченията, включително продължително покачване на теглото

при розиглитазон. Допълнително е наблюдавана повишена честота на костни фрактури при

жени, лекувани с розиглитазон (вж. точки 4.4 и 4.8).

RECORD (Rosiglitazone Evaluated for Cardiac Outcomes and Regulation of glycaemia in Diabetes –

Оценка на розиглитазон за сърдечни събития и регулация на гликемия при диабет) е голямо

(4 447 участници), открито, проспективно, контролирано изпитване (средно проследяване

5,5 години), в което пациенти с диабет тип 2, недобре контролирани с метформин или

сулфонилурея, са били рандомизирани да приемат допълнително розиглитазон или метформин,

или сулфонилуреи. Средната продължителност на диабета при тези пациенти е била

приблизително 7 години. Приетата първична крайна точка е била хоспитализация вследствие на

сърдечносъдово събитие (което включва хоспитализации за сърдечна недостатъчност) или

сърдечносъдова смърт. Средните дози в края на рандомизираното лечение са показани в

следната таблица:

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Рандомизирано лечение

Средна (SD) доза в края на рандомизираното

лечение

Розиглитазон (или SU, или метформин)

6,7 (1,9) mg

Сулфонилуреи (основно лечение с

метформин)

Глимепирид*

3,6 (1,8) mg

Метформин (основно лечение със

сулфонилуреи)

1995,5 (682,6) mg

*Подобни относителни ефективни дози (т.е. приблизително половин максимална доза) за други

производни на сулфонилурея (глибенкламид и гликазид).

†Пациенти, които са приели назначеното лечение като рандомизирано в комбинация с

правилното основно лечение и с данни, които е можело да бъдат оценени.

Не е наблюдавана разлика в броя на събитията с приета първична крайна цел за розиглитазон

(321/2 220) спрямо активната контрола (323/2 227) (HR 0,99; CI 0,85-1,16), което отговаря на

предварително определения критерий за не по-малка ефективност от 1,20 (p = 0,02). HR и CI за

основни вторични крайни цели са били смъртен случай по каквато и да е причина (HR 0,86; CI

0,68-1,08), MACE (Major Adverse Cardiac Events – сърдечносъдова смърт, остър миокарден

инфаркт, инсулт) (HR 0,93; CI 0,74-1,15), сърдечносъдова смърт (HR 0,84; CI 0,59-1,18), остър

миокарден инфаркт (HR 1,14; CI 0,80-1,63) и инсулт (HR 0,72; CI 0,49-1,06). При едно

подизпитване на 18-тия месец, розиглитазон като част от двойна терапия е бил не по-малко

ефективен от комбинацията от сулфонилурея плюс метформин за намаляване на HbA1c. В

крайния анализ на 5-тата година по време на лечение с рандомизирана двойна комбинирана

терапия (p < 0,0001 за разлика в лечението) е наблюдавано коригирано средно намаляване

спрямо изходното ниво на HbA1c с 0,14 % за пациенти на розиглитазон, прибавен към

метформин в сравнение с повишаване с 0,17 % за пациенти, приемащи сулфонилурея,

прибавена към метформин. Наблюдавано е коригирано средно намаляване на HbA1c с 0,24 %

при пациенти, приемащи розиглитазон, прибавен към сулфонилурея в сравнение с намаляване

на HbA1c с 0,10 % при пациенти, приемащи метформин, прибавен към сулфонилурея

(p = 0,0083 за разлика в лечението). При леченията, съдържащи розиглитазон, е имало

значително повишаване на случаите на сърдечна недостатъчност (с фатален изход и без

фатален изход) (HR 2,10; CI 1,35-3,27) и костни фрактури (Коефициент на риска 1,57; CI 1,26-

1,97) в сравнение с активната контрола (вж. точки 4.4 и 4.8). Общо 564 пациенти са отпаднали

от проследяването на сърдечно-съдовата система, което отговаря на 12,3 % от пациентите на

розиглитазон и 13 % от контролните пациенти; това представлява 7,2 % от пациентогодините,

загубени за проследяване на сърдечносъдови събития и 2,0 % от пациентогодините, загубени за

проследяване на смъртност по каквато и да е причина.

Глимепирид

Глимепирид е перорално активно хипогликемично вещество, принадлежащо на групата на

сулфанилурейните производни. Той може да се прилага за лечение на неинсулинозависим

захарен диабет.

Глимепирид действа главно чрез стимулиране на отделянето на инсулин от бета клетките на

панкреаса. Както е и при останалите сулфанилурейни производни, този ефект се основава на

подобрение на отговора на панкреатичните бета клетки към физиологичния глюкозен стимул. В

допълнение на това, изглежда, че глимепирид проявява изразени екстрапанкреасни ефекти,

което се предполага и за останалите сулфанилурейни производни.

Сулфанилурейните производни регулират инсулиновата секреция чрез затваряне на АТФ-

зависимите калиеви канали в мембраната на бета клетките. Затварянето на калиевите канали

води до деполяризация на бета клетките и от там чрез отваряне на калциевите канали до

повишаване притока на калций в клетката. Това води до отделяне на инсулин по механизма на

екзоцитозата.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Глимепирид се характеризира с висока степен на обратимо свързване с мембранен протеин на

бета клетките, който е свързан с АТФ-чувствителния калиев канал, но който се различава от

обичайното място за свързване на сулфанилурейните производни.

Екстрапанкреатичните ефекти включват подобрение на инсулиновата чувствителност в

периферните тъкани и намаляване на чернодробното поемане на инсулина.

Глимепирид повишава много бързо броя на активните транспортирани глюкозни молекули в

плазмените мембрани на мускулните и мастните клетки, което води до стимулиране на

преминаването на глюкозата.

Глимепирид повишава активността на глюкозил-фосфатидилинозитол специфичната

фосфолипаза C, което може да е свързано с предизвикваните от лекарството липогенеза и

глюкогенеза в изолирани мастни и мускулни клетки.

Глимепирид инхибира образуването на глюкоза в черния дроб чрез повишаване на

вътреклетъчната концентрация на фруктозо -2,6 бифосфат, който от своя страна инхибира

глюконеогенезата.

Минималната ефективна перорална доза е приблизитено 0,6 mg. Ефектът на глимепирид е доза-

зависим и възпроизводим. Физиологичният отговор при еднократно тежко физическо

натоварване, намаляването на инсулиновата секреция, се поддържа по врeме на лечението с

глимепирид.

Няма значима разлика в ефекта по отношение на пpиема на лекарството 30 минути преди или

непосредствено преди хранене. При пациенти с диабет може да се постигне добър метаболитен

контрол за 24 часа с еднократна дневна доза.

Хидрокси метаболитът на глимепирид отговаря за незначителна част от общия ефект на

лекарството, въпреки че той води до малко, но значимо намаляване на серумната глюкоза.

5.2

Фармакокинетични свойства

AVAGLIM

Еднократна перорална доза глимепирид при 14 здрави възрастни не е показала клинично

значим ефект върху стационарната фармакокинетика на розиглитазон. Не е наблюдавано

клинично значимо намаляване на AUC и C

на глимепирид след многократно прилагане на

розиглитазон за осем дни при здрави възрастни.

При изпитване за биоеквивалентност на гладно, AUC и C

на розиглитазон и AUC на

глимепирид след еднократно приложение на 4 mg/4 mg комбинираната таблетка са

биоеквивалентни на едновременното приложение на розиглитазон 4 mg и глимепирид 4 mg.

След хранене степента и скоростта на резорбция на комбинацията розиглитазон-глимепирид

4 mg/4 mg са еквивалентни на едновременното приложение на 4 mg розиглитазон и 4 mg

глимепирид. Прилагането на комбинацията 4 mg/4 mg с храна води до повишаване на

експозицията на глимепирид, в сравнение с експозицията, която се наблюдава при приложение

на гладно. AUC

, AUC

0-inf

и C

на глимепирид се повишават средно със съответно 30 %, 19 %

и 55 %. За розиглитазон стойностите на C

намаляват с приблизително 32 % при приложение

с храна.

AUC и C

на глимепирид се повишават пропорционално на дозата след приложение на

розиглитазон-глимепирид 4 mg/1 mg, 4 mg/2 mg и 4 mg/4 mg.

Посочените по-долу данни се отнасят за фармакокинетичните свойства на отделните

компоненти на AVAGLIM.

Розиглитазон

Резорбция

Абсолютната бионаличност на розиглитазон след перорална доза от 4 mg или 8 mg е около

99 %. Пикът в плазмените концентрации на розиглитазон се наблюдава около 1 час след

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

приема. Плазмените концентрации са приблизително пропорционални на дозата в обсега на

терапевтичната доза.

Приемането на розиглитазон с храна не води до промени в общата експозиция (AUC), макар че

се наблюдава леко понижаване на С

(около 20-28 %) и забавяне на t

(с приблизително 1,75

часа), сравнено с дозирането на гладно. Тези малки промени не са клинично значими и

следователно, не е необходимо приемането на розиглитазон да бъде обвързано с храненето.

Резорбцията на розиглитазон не се променя от увеличаване на стомашното рН.

Разпределение

При здрави доброволци обемът на разпределение на розиглитазон е около 14 литра.

Свързването на розиглитазон с плазмените протеини е високо (около 99,8 %) и не се влияе от

концентрацията или възрастта. Свързването на основния метаболит (парахидроксисулфат) с

протеините е много високо (> 99,99 %).

Метаболизъм

Метаболизмът на розиглитазон е продължителен, като не се отделя непроменено изходно

съединение. Основните пътища на метаболизъм са N-диметилиране и хидроксилиране,

последвано от конюгация със сулфат и глюкуронова киселина. При човек, приносът на

основния метаболит (парахидроксисулфат) за цялостната активност на розиглитазон като

антидиабетно средство не е напълно изяснен и не може да се изключи, че метаболитът

допринася за активността. Това обаче не е свързано с проблем относно безопасността на

лекарството по отношение на пациентите или определени групи, тъй като чернодробното

увреждане е противопоказание и в клиничните изпитвания фаза III са били включени

значителен брой пациенти в напреднала възраст и пациенти с лека до умерена степен на

бъбречно увреждане.

In vitro

изпитванията показват, че розиглитазон се метаболизира предимно от CYP2C8, с

незначително участие на CYP2С9.

Тъй като няма значително

in vitro

инхибиране на CYP1A2, 2A6, 2C19, 2D6, 2Е1, 3А или 4А с

розиглитазон, съществува малка вероятност за значителни взаимодействия на метаболитна

основа с лекарства, метаболизирани от тези Р450 ензими.

In vitro,

розиглитазон показва

умерено инхибиране на CYP2C8 (IС

М) и слабо инхибиране на CYP2С9 (IС

М) (вж.

точка 4.5).

In vivo

изпитване за лекарствено взаимодействие с варфарин показва, че

розиглитазон не взаимодейства със субстратите на CYP2С9

in vivo.

Елиминиране

Общият плазмен клирънс на розиглитазон е около 3 l/h и терминалният елиминационен

полуживот на розиглитазон е около 3 до 4 часа. Няма данни за неочаквано кумулиране на

розиглитазон след дозиране веднъж или два пъти дневно. Основният път на отделяне е чрез

урината, като две трети от дозата се отделят по този начин, а отделеното количество чрез

фекалиите се изчислява на около 25 % от дозата. В урината и фекалиите активното вещество не

се отделя в непроменен вид. Времето на полуелиминиране от терминалната фаза, определено

чрез радиоактивност, е около 130 часа. Това показва много бавно елиминиране на

метаболитите. При многократно въвеждане се очаква кумулиране на метаболитите в плазмата,

особено на основния метаболит (парахидроксисулфат), за който се очаква 8 пъти по-голямо

кумулиране.

Глимепирид

Резорбция

След перорално приложение глимепирид се резорбира изцяло (100 %) от гастроинтестиналния

тракт. Изпитвания с еднократно приложени перорални дози при здрави лица и многократно

приложени перорални дози при пациенти със захарен диабет тип 2 показват значителна

резорбция на глимепирид до 1 час след приложението и достигане на C

на приблизително

2,5 час. Съществува линейна връзка на дозата с C

и AUC.

Прочетете целия документ

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

7 Westferry Circus

Canary Wharf

London E14 4HB

United Kingdom

Telephone

+44 (0)20 7418 8400

Facsimile

+44 (0)20 7418 8416

E-mail

info@ema.europa.eu

Website

www.ema.europa.eu

An agency of the European Union

© European Medicines Agency, 2010. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/250716/2010

EMEA/H/C/675

Резюме на EPAR за обществено ползване

Avaglim

rosiglitazone и glimepiride

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Avaglim. В него се разяснява оценката на Комитета по лекарствените продукти за хуманна

употреба (CHMP) относно лекарството, на която Комитетът основава становище за издаване на

разрешение за употреба и препоръки относно условията на употреба за Avaglim.

Какво представлява Avaglim?

Avaglim е лекарство, което съдържа две активни вещества – розиглитазон (rosiglitazone) и

глимепирид (glimepiride). Предлага се под формата на триъгълни таблетки (розови: 4 mg

розиглитазон и 4 mg глимепирид; червени: 8 mg розиглитазон и 4 mg глимепирид).

За какво се използва Avaglim?

Avaglim се използва за лечение на възрастни с диабет тип 2. Avaglim се използва при пациенти,

при които не може да се постигне задоволителен контрол на глюкозата в кръвта (захар) при

оптимално дозирана монотерапия със сулфанилурейно производно (вид противодиабетно

лекарство) и при които метформин (друго противодиабетно лекарство) е неподходящ.

Лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание

Как да използвате Avaglim?

Avaglim се приема веднъж дневно малко преди или по време на хранене, обикновено със

закуската. Лекарите трябва да предписват Avaglim с повишено внимание на пациенти, при които

има риск от развитие на хипогликемия (ниски нива кръвна захар), например пациенти в

напреднала възраст, пациенти с ниско тегло или пациенти, които са приемали някои други

лекарства.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Пациентът може да започне с отделни таблетки, съдържащи само розиглитазон или

сулфонилурейно производно, и да премине към комбинираната таблетка, след като се постигне

контрол. Дозата трябва да започне с таблетка 4 mg/4 mg. При необходимост тя може да се

повиши на таблетки 8 mg/4 mg след осем седмици, но това трябва да се предприема внимателно

поради риск от задържане на течности. Ако развие хипогликемия, пациентът трябва да възобнови

едновременното приложение на двете лекарства, така че дозата глимепирид да може да се

коригира.

Как действа Avaglim?

Диабет тип 2 е заболяване, при което панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, за да

контролира нивото на глюкозата в кръвта или когато тялото не е в състояние да усвоява инсулина

ефективно. Avaglim съдържа две активни вещества, които имат различен начин на действие:

розиглитазон прави клетките (мастни, мускулни и чернодробни) по-чувствителни към

инсулина, което означава, че организмът използва по-добре произвеждания инсулин;

глимепирид е сулфонилуреен препарат: той стимулира панкреаса да произвежда повече

инсулин.

В резултат на действието на двете активни вещества, кръвната глюкоза намалява и това помага

да се постигне контрол на диабет тип 2.

Розиглитазон е разрешен в Европейския съюз (ЕС) под името Avandia от 2000 г. Може да се

използва в комбинация със сулфонилурейно производно, ако употребата на метформин не е

уместна. Glimepiride се предлага в ЕС от1995 г.

Как е проучен Avaglim?

Тъй като розиглитазон и глимепирид се използват в ЕС отдавна, проучванията с тях са използвани

като основа за разрешаването на Avaglim. Информацията за глимепирид е взета от научни

публикации.

В допълнение са проведени четири проучвания, сравняващи комбинацията от двете активни

вещества със самостоятелното приложение на всяко вещество при пациенти, които не са

лекувани преди това, както и при пациенти, при които не е постигнат контрол на нивата на

кръвната захар при лечение само с едно от веществата. В проучванията е измерено съдържанието

в кръвта на вещество, наречено глюкозилиран хемоглобин (HbA1c), което показва в каква степен

се контролира кръвната захар.

Какви ползи от Avaglim са установени в проучванията?

Във всичките четири проучвания е показано, че комбинацията розиглитазон и глимепирид е по-

ефективна от самостоятелното приложение на единия или другия компонент за понижаване на

нивата на HbA1c.

Какви са рисковете, свързани с Avaglim?

Най-честите нежелани реакции при Avaglim (наблюдавани при повече от 1 на 10 пациенти) са

хипогликемия и едема (оток). За пълния списък на всички наблюдавани при Avaglim нежелани

реакции – вижте листовката.

Avaglim

EMA/250716/2010

Страница 2/3

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Avaglim

EMA/250716/2010

Страница 3/3

Avaglim е противопоказен за хора, които биха могли да проявят свръхчувствителност (алергични

реакции) към розиглитазон, глимепирид или някоя от другите съставки. Не трябва да се прилага

при пациенти със сърдечна недостатъчност (неспособност на сърцето да изпомпва достатъчно

кръв в тялото), „остър коронарен синдром“, например стенокардия (тежка форма на гръдна болка

с променлив интензитет), или някои видове сърдечен удар, проблеми с черния дроб или тежки

проблеми с бъбреците, диабет тип 1 или усложнения, свързани с диабета (диабетна кетоацидоза

или диабетна кома). За пълния списък на ограниченията – вижте листовката.

Възможно е да се наложи коригиране на дозите на Avaglim, ако лекарството се дава с определени

други лекарства като гемфиброзил или рифампицин. За пълния списък – вижте листовката.

Какви са основанията за одобряване на Avaglim?

CHMP заключава, че ползите от Avaglim са по-големи от рисковете и препоръчва да му бъде

издадено разрешение за употреба.

Допълнителна информация за Avaglim:

Европейската комисия издава разрешение за употреба, валидно в рамките на Европейския съюз,

за Avaglim на Smithkline Beecham Ltd на 27 юни.2006 г. Разрешението за употреба е валидно за

срок от пет години, след което подлежи на подновяване

Пълният текст на EPAR относно Avaglim може да се намери тук. Ако се нуждаете от повече

информация за лечението с Avaglim, прочетете листовката (също част от EPAR) или попитайте

Вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране на текста 04-2010.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация