Januvia

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)
05-10-2021
Активна съставка:
ситаглиптин
Предлага се от:
Merck Sharp and Dohme B.V
АТС код:
A10BH01
INN (Международно Name):
sitagliptin
Терапевтична група:
Лекарства, използвани при диабет
Терапевтична област:
Захарен диабет тип 2
Терапевтични показания:
For adult patients with type-2 diabetes mellitus, Januvia is indicated to improve glycaemic control: , as monotherapy:, , in patients inadequately controlled by diet and exercise alone and for whom metformin is inappropriate due to contraindications or intolerance;, , , as dual oral therapy in combination with:, , metformin when diet and exercise plus metformin alone do not provide adequate glycaemic control;, a sulphonylurea when diet and exercise plus maximal tolerated dose of a sulphonylurea alone do not provide adequate glycaemic control and when metformin is inappropriate due to contraindications or intolerance;, a peroxisome-proliferator-activated-receptor-gamma (PPARγ) agonist (i. a thiazolidinedione) when use of a PPARγ agonist is appropriate and when diet and exercise plus the PPARγ agonist alone do not provide adequate glycaemic control;, a PPARγ agonist (i. a thiazolidinedione) when use of a PPARγ agonist is appropriate and when diet and exercise plus the PPARγ agonist alone do not
Каталог на резюме:
Revision: 30
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000722
Дата Оторизация:
2007-03-20
EMEA код:
EMEA/H/C/000722

Документи на други езици

Листовка Листовка
испански 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
испански 05-10-2021
Листовка Листовка
чешки 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
чешки 05-10-2021
Листовка Листовка
датски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
датски 05-10-2021
Листовка Листовка
немски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
немски 05-10-2021
Листовка Листовка
естонски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
естонски 05-10-2021
Листовка Листовка
гръцки 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
гръцки 05-10-2021
Листовка Листовка
английски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
английски 05-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
английски 25-09-2012
Листовка Листовка
френски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
френски 05-10-2021
Листовка Листовка
италиански 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
италиански 05-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
италиански 25-09-2012
Листовка Листовка
латвийски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
латвийски 05-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
латвийски 25-09-2012
Листовка Листовка
литовски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
литовски 05-10-2021
Листовка Листовка
унгарски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
унгарски 05-10-2021
Листовка Листовка
малтийски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
малтийски 05-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
малтийски 25-09-2012
Листовка Листовка
нидерландски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
нидерландски 05-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
нидерландски 25-09-2012
Листовка Листовка
полски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
полски 05-10-2021
Листовка Листовка
португалски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
португалски 05-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
португалски 25-09-2012
Листовка Листовка
румънски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
румънски 05-10-2021
Листовка Листовка
словашки 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словашки 05-10-2021
Листовка Листовка
словенски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словенски 05-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
словенски 25-09-2012
Листовка Листовка
фински 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
фински 05-10-2021
Листовка Листовка
шведски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
шведски 05-10-2021
Листовка Листовка
норвежки 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
норвежки 05-10-2021
Листовка Листовка
исландски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
исландски 05-10-2021
Листовка Листовка
хърватски 05-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
хърватски 05-10-2021

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Januvia 25

mg филмирани таблетки

Januvia 50

mg филмирани таблетки

Januvia 100

mg филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Januvia 25 mg

филмирани таблетки

Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат, еквивалентен на 25

mg ситаглиптин

(sitagliptin).

Januvia 50

mg филмирани таблетки

Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат, еквивалентен на 50

ситаглиптин

(sitagliptin).

Januvia 100

mg филмирани таблетки

Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат, еквивалентен на 100

mg ситаглиптин

(sitagliptin).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка

6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка (таблетка)

Januvia 25

mg филмирани таблетки

Кръгла, розова филмирана таблетка с надпис “221” от едната страна.

Januvia 50

mg филмирани таблетки

Кръгла, светлобежова филмирана таблетка с надпис “112” от едната страна.

Januvia 100

mg филмирани таблетки

Кръгла, бежова филмирана таблетка с надпис

“277” от едната страна.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

При възрастни пациенти със захарен диабет тип

2 Januvia е показан за подобряване на

гликемичния контрол:

като монотерапия

при пациенти с незадоволителен контрол само чрез диета и упражнения и при които

метформин е неподходящ поради противопоказания или непоносимост.

като двойна перорална терапия в комбинация с

метформин, когато с диета и упражнения, плюс прилаган самостоятелно метформин

не

се постига задоволителен гликемичен контрол.

сулфонилурейно производно, когато с диета и упражнения, плюс максимална поносима

доза сулфонилурейно производно

самостоятелно

не се постига задоволителен

гликемичен контрол и когато метформин е неподходящ поради противопоказания или

нетолерантност.

пероксизомен пролифератор–активиран рецептор гама (PPAR

) агонист (напр.

тиазолидиндион), когато използването на PPAR

агонист е подходящо и когато с диета и

упражнения

плюс PPAR

агонист, прилаган самостоятелно, не се постига

задоволителен

гликемичен контрол.

като тройна перорална терапия в комбинация с

сулфонилурейно производно и метформин, когато с диета и упражнения, плюс двойна

терапия с тези лекарствени продукти

не се постига задоволителен гликемичен контрол.

PPAR

агонист и метформин, когато използването на PPAR

агонист е подходящо и

когато с диета и упражнения, плюс двойна терапия с тези лекарствени продукти

не се

постига задоволителен гликемичен контрол.

Januvia също е показан като допълнителна терапия към инсулин (със или без метформин),

когато с диета и упражнения, плюс постоянна доза инсулин

не се постига задоволителен

гликемичен контрол.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Дозата е 100

ситаглиптин

един път дневно. Когато се използва в комбинация с метформин

и/или PPAR

агонист, дозата на метформин и/или PPAR

агониста не трябва да се променя, като

Januvia

се прилага едновременно.

Когато Januvia се използва в комбинация със сулфонилурейно производно или с инсулин, може

да се обмисли по

ниска доза сулфонилурейно производно или инсулин, за да се намали рискът

от хипогликемия (вж. точка

4.4).

Ако се пропусне доза Januvia, трябва да се вземе незабавно, когато пациентът се сети. В един и

същи ден не трябва да се взема двойна доза.

Специални популации

Бъбречно увреждане

Когато се обмисля използването на ситаглиптин в комбинация с друг антидиабетен лекарствен

продукт, трябва да се проверят условията

за използването му при пациенти с бъбречно

увреждане.

При пациенти с бъбречно увреждане в лека степен

скорост на гломерулна филтрация

[GFR]

до

< 90 ml/min

) не се налага корекция на дозата.

При пациенти

с бъбречно увреждане в умерена степен

(GFR

до

< 60 ml/min)

не се налага

корекция на дозата

При пациенти с бъбречно увреждане в умерена степен

(GFR

30 до <

45 ml/min

) дозата

Januvia

е 50

веднъж дневно.

При пациенти с бъбречно увреждане в тежка

степен

(GFR

до

< 30 ml/min

) или с

терминална

бъбречна

недостатъчност

(ESRD) (GFR < 15 ml/min),

включително тези

изискващи

хемодиализа или перитонеална диализа, дозата

Januvia

е 25

веднъж дневно. Лечението

може да бъде приложено

независимо от времето за диализа.

Преди започване на лечението с

Januvia

и периодично след това се препоръчва оценка на

бъбречната функция, тъй като е необходимо корекция на дозата на базата на бъбречната

функция.

Чернодробно увреждане

Не се налага корекция на прилаганата доза при пациенти с леко до средно тежко чернодробно

увреждане. Januvia не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане

и следва да се

подхожда внимателно (вж. точка

5.2).

Обаче, тъй като ситаглиптин се елиминира основно чрез бъбреците, не се очаква

тежкото

чернодробно увреждане да повлияе върху фармакокинетиката на ситаглиптин

Старческа възраст

Не се налага корекция на дозата в съответствие

с възрастта.

Педиатрична популация

Ситаглиптин не трябва да се използва

при деца и юноши на възраст от 10 до 17

години поради

недостатъчна

ефикасност

Наличните понастоящем данни са описани в точки

.8, 5.1 и 5.2.

Ситаглиптин не е проучван при

педиатрични пациенти на възраст под

години.

Начин на приложение

Januvia може да се приема със или без храна.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества

изброени в точка

(вж. точки

4.4 и

4.8).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Общи

Januvia не трябва да се използва при пациенти

със захарен диабет тип

1 или за лечение на

диабетна кетоацидоза.

Остър панкреатит

Употребата на

DPP-

4 инхибитори

е свързана с риск

от развитие на остър панкреатит.

Пациентите трябва да бъдат информирани за характерния симптом на остър панкреатит:

персистираща, много силна коремна болка. След прекратяване на ситаглиптин, се наблюдава

отшумяване

на панкреатита (със или без поддържащо лечение

но в много редки случаи е

съобщавано за

некротизиращ

или хеморагичен панкреатит и/или смърт. Ако има съмнения за

панкреатит, трябва да се прекрати приемът

на

Januvia

и други потенциално подозирани

лекарствени продукти

ако се потвърди

остър панкреатит

приемът на

Januvia

не трябва

да се

възобновява

Необходимо е повишено внимание при

пациенти с анамнеза за панкреатит.

Хипогликемия, когато се прилага в комбинация с други антихипергликемични лекарствени

продукти

При клинични изпитвания, Januvia като

монотерапия и като част от комбинирана терапия с

лекарствени продукти, за които е известно, че не причиняват хипогликемия (напр. метформин

и/или

PPAR

агонист), съобщените нива на хипогликемия при ситаглиптин са сходни с тези при

пациенти получавали плацебо. Хипогликемия е

наблюдавана

когато ситаглиптин е използван

комбинация с инсулин или сулфонилурейно производно. Следователно, за

да се намали рискът

от хипогликемия, трябва да се обмисли по

ниска доза сулфонилурейно производно или инсулин

(вж. точка

4.2).

Бъбречно увреждане

Ситаглиптин

се екскретира бъбречно. За да се достигнат плазмените концентрации на

ситаглиптин, подобни на тези при пациенти с нормална бъбречна функция, при пациенти с

GFR < 45 ml/min

се препоръчват по

ниски дози, както и при пациенти с

ESRD

, изискващи

хемодиализа

или перитонеална диализа

(вж. точки

4.2 и

5.2).

Когато се обмисля използването на ситаглиптин в комбинация с друг антидиабетен лекарствен

продукт, трябва да се проверят условията

за използването му при пациенти с бъбречно

увреждане.

Реакции на свръхчувствителност

Съобщени са постмаркетингови случаи на сериозни реакции на свръхчувствителност при

пациенти, лекувани със

ситаглиптин. Тези реакции включват анафилаксия, ангиоедем и

екфолиативни състояния на кожата, включително

синдром

на Steve

ns-Johnson

. Началото на

тези реакции е по време на първите 3

месеца след започване на лечението, като някои

случаи се

проявяват след първата доза. Ако се подозира реакция на свръхчувствителност, приемът

на

Januvia

трябва да бъде прекратен

Трябва да

бъдат оценени

други потенциални причини за

състоянието и да се започне алтернативно лечение на диабета.

Булозен пемфигоид

При пациенти, приемащи

DPP-

4 инхибитори, включително ситаглиптин, има постмаркетингови

съобщения за

булозен пемфигоид. Ако

има съмнения

за булозен пемфигоид, приемът на

Januvia

трябва да се преустанови.

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по

малко от

1 mmol

натрий

(23 mg)

на таблетка

т.е. може да

се каже, че

практически

не съдържа натрий

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти

и други форми на взаимодействие

Ефекти на други лекарствени продукти върху ситаглиптин

Представените по

долу клинични данни предполагат, че рискът от клинично значими

взаимодействия с едновременно прилагани лекарствени продукти е нисък.

In vitro

проучванията показват, че основният

ензим, отговорен за ограничения

метаболизъм

на

ситаглиптин, е CYP3A4 при участието и на C

2C8. При пациенти с нормална бъбречна

функция, метаболизмът, включително чрез CYP3A4, играе малка роля в клирънса на

ситаглиптин. Метаболизмът

може да играе по

съществена роля в елиминирането на

ситаглиптин при тежко бъбречно увреждане или терминална бъбречна недостатъчност (ESRD).

Поради тази причина е възможно мощни CYP3A4 инхибитори (като кетоконазол, итраконазол,

ритонавир, кларитромицин) да

променят фармакокинетиката на ситаглиптин при пациенти с

тежка степен на бъбречно увреждане или ESRD

Въздействието на мощните

CYP3A4

инхибитори при наличие на бъбречно увреждане не е оценявано в клинично проучване.

In vitro

проучванията на транспорта показват, че ситаглиптин

е субстрат на p

гликопротеина

на транспортера

на органични аниони

3 (OAT3).

OAT3

медиираният транспорт на

ситаглиптин

се потиска

in vitro

от пробенецид, макар че рискът от клинично значими взаимодействия се

оценява като

нисък

Едновременното приложение с OAT3 инхибитори не е оценявано

in vivo.

Метформин:

Едновременното, многократно приложение на доза от

1 000

mg метформин два

пъти дневно с 50

mg ситаглиптин не променя значимо фармакокинетиката на ситаглиптин при

пациенти с диабет тип

Циклоспорин: Проведено е проучване за оценка ефекта на циклоспорина, мощен инхибитор на

гликопротеин, върху фармакокинетиката на ситаглиптин. Едновременното приложение на

еднократна перорална доза от 100

mg ситаглиптин и еднократна перорална

доза от 600

циклоспорин повишава AUC и C

на ситаглиптин съответно с приблизително 29

% и

68 %.

Тези промени във фармакокинетиката

на ситаглиптин не се приемат за клинично значими.

Бъбречният клирънс на ситаглиптин не се променя значимо. Поради

това

не се

очакват

значими взаимодействия с други

гликопротеин инхибитори

Ефекти на ситаглиптин върху други

лекарствени продукти

Дигоксин: Ситаглиптин има слаб ефект върху плазмената концентрация на дигоксин. След

прилагането на 0,25

mg дигоксин едновременно със

mg ситаглиптин дневно в продължение

на 10

дни, плазмената AUC на дигоксин нараства средно с 11

, а плазмената C

средно с

%. Не се препоръчва коригиране на дозата дигоксин. В същото време, пациентите с риск от

дигоксинова токсичност трябва

да бъдат под наблюдение за такава, когато ситаглиптин

дигоксин се прилагат едновременно.

In vitro

данните показват, че ситаглиптин

не потиска и не индуцира CYP450 изоензимите. В

клинични проучвания ситаглиптин не променя значимо фармакокинетиката

на метформин,

глибурид,

симвастатин, розиглитазон, варфарин или перорални контрацептиви, давайки

in vivo

данни за малка вероятност от предизвикване на взаимодействия със субстрати на CYP3A4,

CYP2C8, CYP2C9 и транспортер на органични катиони (OCT).

Ситаглиптин може да

бъде

слаб

инхибитор на p

гликопротеина

in vivo.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Няма

достатъчно данни

за употребата на ситаглиптин

при бременни жени. Проучванията

при

животни показват репродуктивна токсичност при високи дози (вж. точка

.3). Потенциалният

риск при хора не е известен. Поради липсата на данни при хора Januvia не трябва да

се използва

при бременност

Кърмене

Не е известно дали ситаглиптин се екскретира в кърмата. Проучванията при животни показват,

че ситаглиптин

се екскретира в млякото

. Januvia

не трябва да се използва при кърмене.

Фертилитет

Данните от проучвания при

животни

не предполагат

влияние

върху фертилитета на мъжки и

женски плъхове при лечение със ситаглиптин.

Липсват данни

при хора

4.7

Ефекти върху способността

за шофиране и работа с машини

Januvia

не

повлиява или повлиява пренебрежимо

способността

за шофиране

и работа с

машини. В същото

време при шофиране или работа с машини, трябва да се има предвид, че са

докладвани случаи на замайване и сънливост.

В допълнение, пациентите трябва да се предупреждават за риска от хипогликемия, когато

Januvia се използва в комбинация със сулфонилурейно

производно или с инсулин.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Съобщавани са сериозни нежелани реакции,

включително панкреатит и реакции на

свръхчувствителност. Съобщавана е хипогликемия в комбинация със сулфонилурейно

производно

(4,7 %-13,8

%) и инсулин (9,6

(вж. точка

4.4).

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

Нежеланите

лекарствени реакции

са посочени по

долу (Таблица

1) според системо

органна

класификация и честота.

По честота

се определят като:

много

чести (≥

1/10); чести (≥

1/100 до

<

1/10); нечести (≥

000 до

<

1/100); редки (≥

1/10

000 до

< 1/1

000); много редки (<

1/10 000)

и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка

Taблица

1. Честота

на нежеланите реакции установени по време на плацебо

-

контролирани клинични проучвания при монотерапия със ситаглиптин

и при

постмаркетинговия

опит

Нежелана реакция

Честота на нежеланата реакция

Нарушения на кръвта и лимфната система

тромбоцитопения

Редки

Нарушения на

имунната

система

реакции на свръхчувствителност, включително

анафилактични отговори

*,†

С неизвестна честота

Нарушения на метаболизма

и храненето

хипогликемия

Чести

Нарушения на нервната система

главоболие

Чести

замайване

Нечести

Респираторни, гръдни

и медиастинални нарушения

интерстициална белодробна болест

С неизвестна честота

Стомашно

-

чревни нарушения

запек

Нечести

повръщане

С неизвестна честота

остър панкреатит

*,†,‡

С неизвестна честота

фатален и нефатален хеморагичен и некротизиращ

панкреатит

*,†

С неизвестна честота

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

пруритус

Нечести

ангиоедем

*,†

С неизвестна

честота

обрив

*,†

С неизвестна честота

уртикария

*,†

С неизвестна честота

кожен васкулит

*,†

С неизвестна честота

eксфолиативни

кожни

заболявания, включително

синдром на Stevens

-Johnson

*,†

С неизвестна честота

булозен пемфигоид

С неизвестна честота

Нарушения на мускулно

-

скелетната система и съединителната тъкан

артралгия

С неизвестна честота

миалгия

С неизвестна честота

болка

в гърба

С неизвестна честота

артропатия

С неизвестна честота

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

нарушена

бъбречна функция

С неизвестна честота

остра бъбречна недостатъчност

С неизвестна честота

Нежеланите реакции са идентифицирани по

време на постмаркетинговото

наблюдение.

Вижте точка

4.4.

Вижте проучването за безопасност

по отношение на

сърдечно

съдовата

система

TECOS

по

долу

Описание на избрани нежелани реакции

В допълнение към свързаните с

лекарствения продукт нежелани

реакции

описани по

горе,

нежеланите реакции, съобщавани независимо от причинно

следствената връзка с лечението и

възникващи при

поне 5

% и повече от пациентите, лекувани със ситаглиптин, включват

инфекция на горните дихателни пътища и назофарингит. Допълнителни нежелани реакции,

съобщавани независимо от причинно

следствената връзка с лечението, които са възниквали

по

често при пациенти, лекувани със

ситаглиптин (без да достигнат нива 5

%, но възникващи с

честота

> 0,5 %

по

висока в групата със ситаглиптин

в сравнение с контролната група),

включват остеоартрит и болка в крайниците.

Някои нежелани реакции са наблюдавани по

често при

проучвания за комбинирана употреба на

ситаглиптин с други антидиабетни лекарствени продукти в сравнение с проучвания за

монотерапия със

ситаглиптин. Те включват хипогликемия (категория на честота „много чести”

с комбинация на сулфонилурейно производно и метформин), грип („чести”

инсулин (със или

без метформин)), гадене и повръщане („чести”

метформин), подуване на корема („чести”

метформин или пиоглитазон), запек („чести”

комбинация на сулфонилурейно производно и

метформин), периферен оток („чести”

пиоглитазон

или с комбинация на пиоглитазон и

метформин), сънливост и диария („нечести”

метформин) и сухота в

устата („нечести”

инсулин (със или без метформин)).

Педиатрична популация

В клинични изпитвания със ситаглиптин при педиатрични пациенти със

захарен

диабет тип

на възраст 10 до

години

профилът на нежеланите реакции е сравним с този, наблюдаван при

възрастни

Проучване за безопасност

по отношение на

сърдечно

съдовата

система

TECOS

Изпитването, оценяващо сърдечно

съдовите резултати при лечение

със ситаглиптин (

Trial

Evaluating Cardiovascular Outcomes with Sitagliptin,

TECOS),

включва

7 332

пациенти, лекувани

със

mg ситаглиптин дневно (или 50

дневно

ако изходните

стойности

на изчислената

скорост на гломерулна филтрация (

eGFR)

са

< 50 ml/min/1,73 m

и 7

пациенти на

плацебо в

intention-to-treat (ITT)

популацията

Двете лечения са добавени към обичайните

грижи

съгласно местните стандарти

за

и сърдечно

съдови рискови фактори

Общата

честота на сериозните нежелани събития

при пациенти, получаващи ситаглиптин

е сходна с

тази при пациентите, получаващи плацебо.

intention-to-treat

популацията

сред пациентите, които използват инсулин и/или сулфонилурея

на изходно ниво, честотата на тежка хипогликемия е 2,7

% при пациентите, лекувани със

ситаглиптин и 2,5

% при пациентите на

плацебо

сред пациентите, които не използват инсулин

и/или сулфонилурея

на изходно

ниво, честотата на тежка хипогликемия е

% при

пациентите, лекувани със ситаглиптин и 0

% при пациентите

на

плацебо

Честотата на

потвърдени събития, отдавани на

панкреатит

е 0,3

% при пациентите, лекувани със

ситаглиптин и 0,

% при пациентите на

плацебо.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за

употреба

на

лекарствения

продукт е важно.

Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт.

От медицинските специалисти

се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване,

посочена в

Приложение

4.9

Предозиране

При контролирани клинични изпитвания със здрави индивиди

се прилагат

еднократни дози до

mg ситаглиптин.

Минимално повишение на

QTc,

което не се счита за клинично значимо, се

наблюдава при едно проучване с доза от

mg ситаглиптин. Няма опит с

дози над 800

mg при

клинични проучвания. При проучвания Фаза

І с многократно прилагане, няма свързани с дозата

клинични нежелани

лекарствени реакции, наблюдавани при ситаглиптин с дози до

600 mg

дневно

за периоди до

дни и

400 mg

дневно за периоди

до 28

дни.

В случай на предозиране е подходящо да се предприемат обикновените поддържащи мерки,

като отстраняване

на

неабсорбирания материал от

стомашно

чревния тракт, клинично

наблюдение (включително и електрокардиограма)

и при

нужда започване на поддържащо

лечение.

Ситаглиптин е слабо диализируем. При клинични проучвания приблизително 13,5

% от дозата

се отстранява

при продължаваща 3

до 4 часа

хемодиализна сесия. При преценка за клинична

необходимост може

да се предприеме по

продължителна

диализа. Не е известно дали

ситаглиптин се диализира при перитонеална диализа.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични

свойства

Фармакотерапевтична група: Антидиабетни лекарства, инхибитори на дипептидил пептидаза

(DPP-4),

ATC код:

A10BH01.

Механизъм на действие

Januvia е от класа на пероралните антихипергликемични продукти

наречени дипептидил

пептидаза

4 (DPP-4

) инхибитори. Подобреният гликемичен контрол, наблюдаван при този

лекарствен продукт

най

вероятно се дължи

на повишаване нивата на

активните инкретин

хормони. Инкретин хормоните, включително глюкагон

подобния пептид

-1 (GLP-

1) и глюкоза

зависимия инсулинотропен

полипептид (GIP), се освобождават от тънките черва през деня, като

нивата им се повишават като отговор при хранене. Инкретините

са част от ендогенна система

участваща във физиологичната регулация на глюкозната хомеостаза. Когато концентрациите на

кръвната

захар

са нормални

или повишени, GLP

1 и GIP повишават синтеза

и освобождаването

на инсулин

от панкреатичните бета

клетки чрез вътреклетъчни сигнални вериги

включващи

цикличен АМФ. Третирането с GLP

1 или с DPP

4 инхибитори на животински модели с диабет

тип

2 демонстрира подобряване

на реактивността на бета

клетките по отношение на глюкоза и

стимулира биосинтеза и освобождаването

на инсулин. При по

високи нива на инсулин, се

подобрява поемането на глюкоза от тъканите. Освен това, GLP

1 намалява секрецията

на

глюкагон от панкреатичните алфа

клетки. Намалените концентрации на глюкагон, заедно с по

високите нива на инсулин, води до

намаляване

на продуцираната от черния

дроб глюкоза, а от

там и до намаляване нивата на кръвната захар. Ефектите на GLP

1 и GIP са

глюкозозависими,

така че когато концентрациите на кръвната захар са ниски, не се наблюдава стимулиране на

инсулиново освобождаване и потискане на

глюкагоновата секреция от GLP

1. При GLP

1 и при

GIP, стимулирането на освобождаване на инсулин се покачва, когато

глюкозата се повиши над

нормалните концентрации. Освен това, GLP

1 не уврежда нормалния отговор на глюкагона

при

хипогликемия. Активността на GLP

1 и GIP се ограничава от DPP

4 ензима, който бързо

хидролизира инкретин хормоните до неактивни продукти

Ситаглиптин предотвратява

хидролизата на инкретин хормоните от

DPP-

4, с което повишава плазмените концентрации на

активните форми на GLP

1 и GIP.

Като повишава нивата на активния инкретин, ситаглиптин

повишава освобождаването на инсулин и понижава нивата

на

глюкагон по глюкоза

зависим

начин. При пациенти с диабет тип

2 с хипергликемия, тези промени в

нивата на инсулин и

глюкагон

водят до намаляване

на хемоглобин A

(HbA

) и по

ниски концентрации на глюкоза

на гладно и след нахранване. Глюкозозависимият механизъм на ситаглиптин се различава от

механизма на сулфонилуреите, които повишават секрецията на инсулин, дори когато нивата

на

глюкоза

са ниски

и това може да доведе до хипогликемия при пациенти с диабет тип

2 и при

нормални индивиди. Ситаглиптин е

мощен

и високо селективен инхибитор на ензима DPP

4 и

не потиска близките ензими DPP

8 или DPP

в терапевтични концентрации.

При

двудневно проучване на здрави лица, ситаглиптин

приложен самостоятелно, повишава

активната GLP

1 концентрация, докато метформина

приложен самостоятелно, повишава

активната и общата GLP

1 концентрация в сходна степен. Едновременното прилагане

на

ситаглиптин и метформин има адитивен ефект върху активната GLP

1 концентрация.

Ситаглиптин, за разлика от метформин, повишава активната G

концентрация.

Клинична ефикасност и безопасност

Като цяло, ситаглиптин подобрява гликемичния контрол, когато се

използва като

монотерапия

или в

комбинирано лечение при възрастни пациенти с диабет тип

(вж. Таблица

Проведени са две проучвания за оценка на

ефикасността и безопасността на ситаглиптин

като

монотерапия. Лечението със ситаглиптин в

доза от 10

mg веднъж

дневно

като монотерапия

дава значително подобрение по отношение на HbA

, плазмена глюкоза на гладно (FPG), и ниво

на глюкозата 2

часа след хранене (2

часа

PPG), в сравнение с плацебо в две

проучвания, едното

с 18

и другото с 24

седмична продължителност. Наблюдавано е подобрение

на сурогатните

маркери на функциониране на бета

клетката, в това число HOMA

β (Хомеостазен модел за

оценка

β),

съотношението на проинсулин към инсулин и показателите за реактивността на бета

клетките при теста за толерантност

при често даване на храна. Наблюдаваната честота на

хипогликемия при пациенти

третирани със

ситаглиптин

е сходна с тази при плацебо.

Телесното тегло в сравнение с изходните

стойности не се повишава при лечение със

ситаглиптин в нито едно от двете

проучвания, в сравнение със слабо редуциране при

пациентите

третирани с плацебо.

Ситаглиптин 100

mg веднъж дневно осигурява значимо подобрение на

гликемичните параметри

в сравнение с плацебо при две 24

седмични проучвания за ситаглиптин като допълнително

лечение, едното в

комбинация

с метформин и другото в комбинация с пиоглитазон. Промяната в

телесно тегло спрямо изходното ниво е подобна при пациенти

лекувани със ситаглиптин и

плацебо. При тези проучвания има подобна честота на хипогликемия, съобщена при пациенти

лекувани

със ситаглиптин

или плацебо.

седмично плацебо

контролирано клинично проучване е предназначено да оцени

ефикасността и безопасността на ситаглиптин (100

mg веднъж дневно)

прибавен към

глимепирид самостоятелно или глимепирид в комбинация с метформин.

Добавянето

на

ситаглиптин към глимепирид самостоятелно или глимепирид и метформин осигурява

значително подобрение на гликемичните

параметри. Пациентите, лекувани със ситаглиптин

имат слабо повишение на телесното тегло в сравнение с тези, получавали плацебо

седмично плацебо

контролирано клинично проучване е предназначено да оцени

ефикасността и безопасността на ситаглиптин

(100

mg веднъж дневно)

добавен към

комбинация на пиоглитазон и метформин. Добавянето на ситаглиптин към пиоглитазон

метформин осигурява значителни

подобрения

на гликемичните параметри. Промяната

телесното тегло от изходно ниво е подобна на тази

при пациенти

лекувани със ситаглиптин,

сравнение с плацебо.

Честотата на хипогликемия също е подобна при

пациентите

лекувани

със

ситаглиптин или плацебо

седмично плацебо

контролирано клинично проучване е предназначено да оцени

ефективността и безопасността

на

ситаглиптин (100

mg веднъж

дневно) като допълнителна

терапия към инсулин (при постоянна доза за най

малко

седмици) със или

без метформин

най

малко 1

mg). При пациенти

приемащи предварително смесен инсулин, средната

дневна доза е 70,9

U/дневно.

При пациенти

приемащи инсулин, който не е cмесен

предварително (интермедиерен/дългодействащ), средната дневна доза е 4

U/дневно.

Добавянето на ситаглиптин към инсулин осигурява значително подобрение на гликемичните

параметри. Няма значителна промяна в

телесното тегло спрямо изходното ниво при двете

групи.

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Januvia 25

mg филмирани таблетки

Januvia 50

mg филмирани таблетки

Januvia 100

mg филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Januvia 25 mg

филмирани таблетки

Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат, еквивалентен на 25

mg ситаглиптин

(sitagliptin).

Januvia 50

mg филмирани таблетки

Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат, еквивалентен на 50

ситаглиптин

(sitagliptin).

Januvia 100

mg филмирани таблетки

Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат, еквивалентен на 100

mg ситаглиптин

(sitagliptin).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка

6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка (таблетка)

Januvia 25

mg филмирани таблетки

Кръгла, розова филмирана таблетка с надпис “221” от едната страна.

Januvia 50

mg филмирани таблетки

Кръгла, светлобежова филмирана таблетка с надпис “112” от едната страна.

Januvia 100

mg филмирани таблетки

Кръгла, бежова филмирана таблетка с надпис

“277” от едната страна.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

При възрастни пациенти със захарен диабет тип

2 Januvia е показан за подобряване на

гликемичния контрол:

като монотерапия

при пациенти с незадоволителен контрол само чрез диета и упражнения и при които

метформин е неподходящ поради противопоказания или непоносимост.

като двойна перорална терапия в комбинация с

метформин, когато с диета и упражнения, плюс прилаган самостоятелно метформин

не

се постига задоволителен гликемичен контрол.

сулфонилурейно производно, когато с диета и упражнения, плюс максимална поносима

доза сулфонилурейно производно

самостоятелно

не се постига задоволителен

гликемичен контрол и когато метформин е неподходящ поради противопоказания или

нетолерантност.

пероксизомен пролифератор–активиран рецептор гама (PPAR

) агонист (напр.

тиазолидиндион), когато използването на PPAR

агонист е подходящо и когато с диета и

упражнения

плюс PPAR

агонист, прилаган самостоятелно, не се постига

задоволителен

гликемичен контрол.

като тройна перорална терапия в комбинация с

сулфонилурейно производно и метформин, когато с диета и упражнения, плюс двойна

терапия с тези лекарствени продукти

не се постига задоволителен гликемичен контрол.

PPAR

агонист и метформин, когато използването на PPAR

агонист е подходящо и

когато с диета и упражнения, плюс двойна терапия с тези лекарствени продукти

не се

постига задоволителен гликемичен контрол.

Januvia също е показан като допълнителна терапия към инсулин (със или без метформин),

когато с диета и упражнения, плюс постоянна доза инсулин

не се постига задоволителен

гликемичен контрол.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Дозата е 100

ситаглиптин

един път дневно. Когато се използва в комбинация с метформин

и/или PPAR

агонист, дозата на метформин и/или PPAR

агониста не трябва да се променя, като

Januvia

се прилага едновременно.

Когато Januvia се използва в комбинация със сулфонилурейно производно или с инсулин, може

да се обмисли по

ниска доза сулфонилурейно производно или инсулин, за да се намали рискът

от хипогликемия (вж. точка

4.4).

Ако се пропусне доза Januvia, трябва да се вземе незабавно, когато пациентът се сети. В един и

същи ден не трябва да се взема двойна доза.

Специални популации

Бъбречно увреждане

Когато се обмисля използването на ситаглиптин в комбинация с друг антидиабетен лекарствен

продукт, трябва да се проверят условията

за използването му при пациенти с бъбречно

увреждане.

При пациенти с бъбречно увреждане в лека степен

скорост на гломерулна филтрация

[GFR]

до

< 90 ml/min

) не се налага корекция на дозата.

При пациенти

с бъбречно увреждане в умерена степен

(GFR

до

< 60 ml/min)

не се налага

корекция на дозата

При пациенти с бъбречно увреждане в умерена степен

(GFR

30 до <

45 ml/min

) дозата

Januvia

е 50

веднъж дневно.

При пациенти с бъбречно увреждане в тежка

степен

(GFR

до

< 30 ml/min

) или с

терминална

бъбречна

недостатъчност

(ESRD) (GFR < 15 ml/min),

включително тези

изискващи

хемодиализа или перитонеална диализа, дозата

Januvia

е 25

веднъж дневно. Лечението

може да бъде приложено

независимо от времето за диализа.

Преди започване на лечението с

Januvia

и периодично след това се препоръчва оценка на

бъбречната функция, тъй като е необходимо корекция на дозата на базата на бъбречната

функция.

Чернодробно увреждане

Не се налага корекция на прилаганата доза при пациенти с леко до средно тежко чернодробно

увреждане. Januvia не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане

и следва да се

подхожда внимателно (вж. точка

5.2).

Обаче, тъй като ситаглиптин се елиминира основно чрез бъбреците, не се очаква

тежкото

чернодробно увреждане да повлияе върху фармакокинетиката на ситаглиптин

Старческа възраст

Не се налага корекция на дозата в съответствие

с възрастта.

Педиатрична популация

Ситаглиптин не трябва да се използва

при деца и юноши на възраст от 10 до 17

години поради

недостатъчна

ефикасност

Наличните понастоящем данни са описани в точки

.8, 5.1 и 5.2.

Ситаглиптин не е проучван при

педиатрични пациенти на възраст под

години.

Начин на приложение

Januvia може да се приема със или без храна.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества

изброени в точка

(вж. точки

4.4 и

4.8).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Общи

Januvia не трябва да се използва при пациенти

със захарен диабет тип

1 или за лечение на

диабетна кетоацидоза.

Остър панкреатит

Употребата на

DPP-

4 инхибитори

е свързана с риск

от развитие на остър панкреатит.

Пациентите трябва да бъдат информирани за характерния симптом на остър панкреатит:

персистираща, много силна коремна болка. След прекратяване на ситаглиптин, се наблюдава

отшумяване

на панкреатита (със или без поддържащо лечение

но в много редки случаи е

съобщавано за

некротизиращ

или хеморагичен панкреатит и/или смърт. Ако има съмнения за

панкреатит, трябва да се прекрати приемът

на

Januvia

и други потенциално подозирани

лекарствени продукти

ако се потвърди

остър панкреатит

приемът на

Januvia

не трябва

да се

възобновява

Необходимо е повишено внимание при

пациенти с анамнеза за панкреатит.

Хипогликемия, когато се прилага в комбинация с други антихипергликемични лекарствени

продукти

При клинични изпитвания, Januvia като

монотерапия и като част от комбинирана терапия с

лекарствени продукти, за които е известно, че не причиняват хипогликемия (напр. метформин

и/или

PPAR

агонист), съобщените нива на хипогликемия при ситаглиптин са сходни с тези при

пациенти получавали плацебо. Хипогликемия е

наблюдавана

когато ситаглиптин е използван

комбинация с инсулин или сулфонилурейно производно. Следователно, за

да се намали рискът

от хипогликемия, трябва да се обмисли по

ниска доза сулфонилурейно производно или инсулин

(вж. точка

4.2).

Бъбречно увреждане

Ситаглиптин

се екскретира бъбречно. За да се достигнат плазмените концентрации на

ситаглиптин, подобни на тези при пациенти с нормална бъбречна функция, при пациенти с

GFR < 45 ml/min

се препоръчват по

ниски дози, както и при пациенти с

ESRD

, изискващи

хемодиализа

или перитонеална диализа

(вж. точки

4.2 и

5.2).

Когато се обмисля използването на ситаглиптин в комбинация с друг антидиабетен лекарствен

продукт, трябва да се проверят условията

за използването му при пациенти с бъбречно

увреждане.

Реакции на свръхчувствителност

Съобщени са постмаркетингови случаи на сериозни реакции на свръхчувствителност при

пациенти, лекувани със

ситаглиптин. Тези реакции включват анафилаксия, ангиоедем и

екфолиативни състояния на кожата, включително

синдром

на Steve

ns-Johnson

. Началото на

тези реакции е по време на първите 3

месеца след започване на лечението, като някои

случаи се

проявяват след първата доза. Ако се подозира реакция на свръхчувствителност, приемът

на

Januvia

трябва да бъде прекратен

Трябва да

бъдат оценени

други потенциални причини за

състоянието и да се започне алтернативно лечение на диабета.

Булозен пемфигоид

При пациенти, приемащи

DPP-

4 инхибитори, включително ситаглиптин, има постмаркетингови

съобщения за

булозен пемфигоид. Ако

има съмнения

за булозен пемфигоид, приемът на

Januvia

трябва да се преустанови.

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по

малко от

1 mmol

натрий

(23 mg)

на таблетка

т.е. може да

се каже, че

практически

не съдържа натрий

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти

и други форми на взаимодействие

Ефекти на други лекарствени продукти върху ситаглиптин

Представените по

долу клинични данни предполагат, че рискът от клинично значими

взаимодействия с едновременно прилагани лекарствени продукти е нисък.

In vitro

проучванията показват, че основният

ензим, отговорен за ограничения

метаболизъм

на

ситаглиптин, е CYP3A4 при участието и на C

2C8. При пациенти с нормална бъбречна

функция, метаболизмът, включително чрез CYP3A4, играе малка роля в клирънса на

ситаглиптин. Метаболизмът

може да играе по

съществена роля в елиминирането на

ситаглиптин при тежко бъбречно увреждане или терминална бъбречна недостатъчност (ESRD).

Поради тази причина е възможно мощни CYP3A4 инхибитори (като кетоконазол, итраконазол,

ритонавир, кларитромицин) да

променят фармакокинетиката на ситаглиптин при пациенти с

тежка степен на бъбречно увреждане или ESRD

Въздействието на мощните

CYP3A4

инхибитори при наличие на бъбречно увреждане не е оценявано в клинично проучване.

In vitro

проучванията на транспорта показват, че ситаглиптин

е субстрат на p

гликопротеина

на транспортера

на органични аниони

3 (OAT3).

OAT3

медиираният транспорт на

ситаглиптин

се потиска

in vitro

от пробенецид, макар че рискът от клинично значими взаимодействия се

оценява като

нисък

Едновременното приложение с OAT3 инхибитори не е оценявано

in vivo.

Метформин:

Едновременното, многократно приложение на доза от

1 000

mg метформин два

пъти дневно с 50

mg ситаглиптин не променя значимо фармакокинетиката на ситаглиптин при

пациенти с диабет тип

Циклоспорин: Проведено е проучване за оценка ефекта на циклоспорина, мощен инхибитор на

гликопротеин, върху фармакокинетиката на ситаглиптин. Едновременното приложение на

еднократна перорална доза от 100

mg ситаглиптин и еднократна перорална

доза от 600

циклоспорин повишава AUC и C

на ситаглиптин съответно с приблизително 29

% и

68 %.

Тези промени във фармакокинетиката

на ситаглиптин не се приемат за клинично значими.

Бъбречният клирънс на ситаглиптин не се променя значимо. Поради

това

не се

очакват

значими взаимодействия с други

гликопротеин инхибитори

Ефекти на ситаглиптин върху други

лекарствени продукти

Дигоксин: Ситаглиптин има слаб ефект върху плазмената концентрация на дигоксин. След

прилагането на 0,25

mg дигоксин едновременно със

mg ситаглиптин дневно в продължение

на 10

дни, плазмената AUC на дигоксин нараства средно с 11

, а плазмената C

средно с

%. Не се препоръчва коригиране на дозата дигоксин. В същото време, пациентите с риск от

дигоксинова токсичност трябва

да бъдат под наблюдение за такава, когато ситаглиптин

дигоксин се прилагат едновременно.

In vitro

данните показват, че ситаглиптин

не потиска и не индуцира CYP450 изоензимите. В

клинични проучвания ситаглиптин не променя значимо фармакокинетиката

на метформин,

глибурид,

симвастатин, розиглитазон, варфарин или перорални контрацептиви, давайки

in vivo

данни за малка вероятност от предизвикване на взаимодействия със субстрати на CYP3A4,

CYP2C8, CYP2C9 и транспортер на органични катиони (OCT).

Ситаглиптин може да

бъде

слаб

инхибитор на p

гликопротеина

in vivo.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Няма

достатъчно данни

за употребата на ситаглиптин

при бременни жени. Проучванията

при

животни показват репродуктивна токсичност при високи дози (вж. точка

.3). Потенциалният

риск при хора не е известен. Поради липсата на данни при хора Januvia не трябва да

се използва

при бременност

Кърмене

Не е известно дали ситаглиптин се екскретира в кърмата. Проучванията при животни показват,

че ситаглиптин

се екскретира в млякото

. Januvia

не трябва да се използва при кърмене.

Фертилитет

Данните от проучвания при

животни

не предполагат

влияние

върху фертилитета на мъжки и

женски плъхове при лечение със ситаглиптин.

Липсват данни

при хора

4.7

Ефекти върху способността

за шофиране и работа с машини

Januvia

не

повлиява или повлиява пренебрежимо

способността

за шофиране

и работа с

машини. В същото

време при шофиране или работа с машини, трябва да се има предвид, че са

докладвани случаи на замайване и сънливост.

В допълнение, пациентите трябва да се предупреждават за риска от хипогликемия, когато

Januvia се използва в комбинация със сулфонилурейно

производно или с инсулин.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Съобщавани са сериозни нежелани реакции,

включително панкреатит и реакции на

свръхчувствителност. Съобщавана е хипогликемия в комбинация със сулфонилурейно

производно

(4,7 %-13,8

%) и инсулин (9,6

(вж. точка

4.4).

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

Нежеланите

лекарствени реакции

са посочени по

долу (Таблица

1) според системо

органна

класификация и честота.

По честота

се определят като:

много

чести (≥

1/10); чести (≥

1/100 до

<

1/10); нечести (≥

000 до

<

1/100); редки (≥

1/10

000 до

< 1/1

000); много редки (<

1/10 000)

и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка

Taблица

1. Честота

на нежеланите реакции установени по време на плацебо

-

контролирани клинични проучвания при монотерапия със ситаглиптин

и при

постмаркетинговия

опит

Нежелана реакция

Честота на нежеланата реакция

Нарушения на кръвта и лимфната система

тромбоцитопения

Редки

Нарушения на

имунната

система

реакции на свръхчувствителност, включително

анафилактични отговори

*,†

С неизвестна честота

Нарушения на метаболизма

и храненето

хипогликемия

Чести

Нарушения на нервната система

главоболие

Чести

замайване

Нечести

Респираторни, гръдни

и медиастинални нарушения

интерстициална белодробна болест

С неизвестна честота

Стомашно

-

чревни нарушения

запек

Нечести

повръщане

С неизвестна честота

остър панкреатит

*,†,‡

С неизвестна честота

фатален и нефатален хеморагичен и некротизиращ

панкреатит

*,†

С неизвестна честота

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

пруритус

Нечести

ангиоедем

*,†

С неизвестна

честота

обрив

*,†

С неизвестна честота

уртикария

*,†

С неизвестна честота

кожен васкулит

*,†

С неизвестна честота

eксфолиативни

кожни

заболявания, включително

синдром на Stevens

-Johnson

*,†

С неизвестна честота

булозен пемфигоид

С неизвестна честота

Нарушения на мускулно

-

скелетната система и съединителната тъкан

артралгия

С неизвестна честота

миалгия

С неизвестна честота

болка

в гърба

С неизвестна честота

артропатия

С неизвестна честота

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

нарушена

бъбречна функция

С неизвестна честота

остра бъбречна недостатъчност

С неизвестна честота

Нежеланите реакции са идентифицирани по

време на постмаркетинговото

наблюдение.

Вижте точка

4.4.

Вижте проучването за безопасност

по отношение на

сърдечно

съдовата

система

TECOS

по

долу

Описание на избрани нежелани реакции

В допълнение към свързаните с

лекарствения продукт нежелани

реакции

описани по

горе,

нежеланите реакции, съобщавани независимо от причинно

следствената връзка с лечението и

възникващи при

поне 5

% и повече от пациентите, лекувани със ситаглиптин, включват

инфекция на горните дихателни пътища и назофарингит. Допълнителни нежелани реакции,

съобщавани независимо от причинно

следствената връзка с лечението, които са възниквали

по

често при пациенти, лекувани със

ситаглиптин (без да достигнат нива 5

%, но възникващи с

честота

> 0,5 %

по

висока в групата със ситаглиптин

в сравнение с контролната група),

включват остеоартрит и болка в крайниците.

Някои нежелани реакции са наблюдавани по

често при

проучвания за комбинирана употреба на

ситаглиптин с други антидиабетни лекарствени продукти в сравнение с проучвания за

монотерапия със

ситаглиптин. Те включват хипогликемия (категория на честота „много чести”

с комбинация на сулфонилурейно производно и метформин), грип („чести”

инсулин (със или

без метформин)), гадене и повръщане („чести”

метформин), подуване на корема („чести”

метформин или пиоглитазон), запек („чести”

комбинация на сулфонилурейно производно и

метформин), периферен оток („чести”

пиоглитазон

или с комбинация на пиоглитазон и

метформин), сънливост и диария („нечести”

метформин) и сухота в

устата („нечести”

инсулин (със или без метформин)).

Педиатрична популация

В клинични изпитвания със ситаглиптин при педиатрични пациенти със

захарен

диабет тип

на възраст 10 до

години

профилът на нежеланите реакции е сравним с този, наблюдаван при

възрастни

Проучване за безопасност

по отношение на

сърдечно

съдовата

система

TECOS

Изпитването, оценяващо сърдечно

съдовите резултати при лечение

със ситаглиптин (

Trial

Evaluating Cardiovascular Outcomes with Sitagliptin,

TECOS),

включва

7 332

пациенти, лекувани

със

mg ситаглиптин дневно (или 50

дневно

ако изходните

стойности

на изчислената

скорост на гломерулна филтрация (

eGFR)

са

< 50 ml/min/1,73 m

и 7

пациенти на

плацебо в

intention-to-treat (ITT)

популацията

Двете лечения са добавени към обичайните

грижи

съгласно местните стандарти

за

и сърдечно

съдови рискови фактори

Общата

честота на сериозните нежелани събития

при пациенти, получаващи ситаглиптин

е сходна с

тази при пациентите, получаващи плацебо.

intention-to-treat

популацията

сред пациентите, които използват инсулин и/или сулфонилурея

на изходно ниво, честотата на тежка хипогликемия е 2,7

% при пациентите, лекувани със

ситаглиптин и 2,5

% при пациентите на

плацебо

сред пациентите, които не използват инсулин

и/или сулфонилурея

на изходно

ниво, честотата на тежка хипогликемия е

% при

пациентите, лекувани със ситаглиптин и 0

% при пациентите

на

плацебо

Честотата на

потвърдени събития, отдавани на

панкреатит

е 0,3

% при пациентите, лекувани със

ситаглиптин и 0,

% при пациентите на

плацебо.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за

употреба

на

лекарствения

продукт е важно.

Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт.

От медицинските специалисти

се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване,

посочена в

Приложение

4.9

Предозиране

При контролирани клинични изпитвания със здрави индивиди

се прилагат

еднократни дози до

mg ситаглиптин.

Минимално повишение на

QTc,

което не се счита за клинично значимо, се

наблюдава при едно проучване с доза от

mg ситаглиптин. Няма опит с

дози над 800

mg при

клинични проучвания. При проучвания Фаза

І с многократно прилагане, няма свързани с дозата

клинични нежелани

лекарствени реакции, наблюдавани при ситаглиптин с дози до

600 mg

дневно

за периоди до

дни и

400 mg

дневно за периоди

до 28

дни.

В случай на предозиране е подходящо да се предприемат обикновените поддържащи мерки,

като отстраняване

на

неабсорбирания материал от

стомашно

чревния тракт, клинично

наблюдение (включително и електрокардиограма)

и при

нужда започване на поддържащо

лечение.

Ситаглиптин е слабо диализируем. При клинични проучвания приблизително 13,5

% от дозата

се отстранява

при продължаваща 3

до 4 часа

хемодиализна сесия. При преценка за клинична

необходимост може

да се предприеме по

продължителна

диализа. Не е известно дали

ситаглиптин се диализира при перитонеална диализа.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични

свойства

Фармакотерапевтична група: Антидиабетни лекарства, инхибитори на дипептидил пептидаза

(DPP-4),

ATC код:

A10BH01.

Механизъм на действие

Januvia е от класа на пероралните антихипергликемични продукти

наречени дипептидил

пептидаза

4 (DPP-4

) инхибитори. Подобреният гликемичен контрол, наблюдаван при този

лекарствен продукт

най

вероятно се дължи

на повишаване нивата на

активните инкретин

хормони. Инкретин хормоните, включително глюкагон

подобния пептид

-1 (GLP-

1) и глюкоза

зависимия инсулинотропен

полипептид (GIP), се освобождават от тънките черва през деня, като

нивата им се повишават като отговор при хранене. Инкретините

са част от ендогенна система

участваща във физиологичната регулация на глюкозната хомеостаза. Когато концентрациите на

кръвната

захар

са нормални

или повишени, GLP

1 и GIP повишават синтеза

и освобождаването

на инсулин

от панкреатичните бета

клетки чрез вътреклетъчни сигнални вериги

включващи

цикличен АМФ. Третирането с GLP

1 или с DPP

4 инхибитори на животински модели с диабет

тип

2 демонстрира подобряване

на реактивността на бета

клетките по отношение на глюкоза и

стимулира биосинтеза и освобождаването

на инсулин. При по

високи нива на инсулин, се

подобрява поемането на глюкоза от тъканите. Освен това, GLP

1 намалява секрецията

на

глюкагон от панкреатичните алфа

клетки. Намалените концентрации на глюкагон, заедно с по

високите нива на инсулин, води до

намаляване

на продуцираната от черния

дроб глюкоза, а от

там и до намаляване нивата на кръвната захар. Ефектите на GLP

1 и GIP са

глюкозозависими,

така че когато концентрациите на кръвната захар са ниски, не се наблюдава стимулиране на

инсулиново освобождаване и потискане на

глюкагоновата секреция от GLP

1. При GLP

1 и при

GIP, стимулирането на освобождаване на инсулин се покачва, когато

глюкозата се повиши над

нормалните концентрации. Освен това, GLP

1 не уврежда нормалния отговор на глюкагона

при

хипогликемия. Активността на GLP

1 и GIP се ограничава от DPP

4 ензима, който бързо

хидролизира инкретин хормоните до неактивни продукти

Ситаглиптин предотвратява

хидролизата на инкретин хормоните от

DPP-

4, с което повишава плазмените концентрации на

активните форми на GLP

1 и GIP.

Като повишава нивата на активния инкретин, ситаглиптин

повишава освобождаването на инсулин и понижава нивата

на

глюкагон по глюкоза

зависим

начин. При пациенти с диабет тип

2 с хипергликемия, тези промени в

нивата на инсулин и

глюкагон

водят до намаляване

на хемоглобин A

(HbA

) и по

ниски концентрации на глюкоза

на гладно и след нахранване. Глюкозозависимият механизъм на ситаглиптин се различава от

механизма на сулфонилуреите, които повишават секрецията на инсулин, дори когато нивата

на

глюкоза

са ниски

и това може да доведе до хипогликемия при пациенти с диабет тип

2 и при

нормални индивиди. Ситаглиптин е

мощен

и високо селективен инхибитор на ензима DPP

4 и

не потиска близките ензими DPP

8 или DPP

в терапевтични концентрации.

При

двудневно проучване на здрави лица, ситаглиптин

приложен самостоятелно, повишава

активната GLP

1 концентрация, докато метформина

приложен самостоятелно, повишава

активната и общата GLP

1 концентрация в сходна степен. Едновременното прилагане

на

ситаглиптин и метформин има адитивен ефект върху активната GLP

1 концентрация.

Ситаглиптин, за разлика от метформин, повишава активната G

концентрация.

Клинична ефикасност и безопасност

Като цяло, ситаглиптин подобрява гликемичния контрол, когато се

използва като

монотерапия

или в

комбинирано лечение при възрастни пациенти с диабет тип

(вж. Таблица

Проведени са две проучвания за оценка на

ефикасността и безопасността на ситаглиптин

като

монотерапия. Лечението със ситаглиптин в

доза от 10

mg веднъж

дневно

като монотерапия

дава значително подобрение по отношение на HbA

, плазмена глюкоза на гладно (FPG), и ниво

на глюкозата 2

часа след хранене (2

часа

PPG), в сравнение с плацебо в две

проучвания, едното

с 18

и другото с 24

седмична продължителност. Наблюдавано е подобрение

на сурогатните

маркери на функциониране на бета

клетката, в това число HOMA

β (Хомеостазен модел за

оценка

β),

съотношението на проинсулин към инсулин и показателите за реактивността на бета

клетките при теста за толерантност

при често даване на храна. Наблюдаваната честота на

хипогликемия при пациенти

третирани със

ситаглиптин

е сходна с тази при плацебо.

Телесното тегло в сравнение с изходните

стойности не се повишава при лечение със

ситаглиптин в нито едно от двете

проучвания, в сравнение със слабо редуциране при

пациентите

третирани с плацебо.

Ситаглиптин 100

mg веднъж дневно осигурява значимо подобрение на

гликемичните параметри

в сравнение с плацебо при две 24

седмични проучвания за ситаглиптин като допълнително

лечение, едното в

комбинация

с метформин и другото в комбинация с пиоглитазон. Промяната в

телесно тегло спрямо изходното ниво е подобна при пациенти

лекувани със ситаглиптин и

плацебо. При тези проучвания има подобна честота на хипогликемия, съобщена при пациенти

лекувани

със ситаглиптин

или плацебо.

седмично плацебо

контролирано клинично проучване е предназначено да оцени

ефикасността и безопасността на ситаглиптин (100

mg веднъж дневно)

прибавен към

глимепирид самостоятелно или глимепирид в комбинация с метформин.

Добавянето

на

ситаглиптин към глимепирид самостоятелно или глимепирид и метформин осигурява

значително подобрение на гликемичните

параметри. Пациентите, лекувани със ситаглиптин

имат слабо повишение на телесното тегло в сравнение с тези, получавали плацебо

седмично плацебо

контролирано клинично проучване е предназначено да оцени

ефикасността и безопасността на ситаглиптин

(100

mg веднъж дневно)

добавен към

комбинация на пиоглитазон и метформин. Добавянето на ситаглиптин към пиоглитазон

метформин осигурява значителни

подобрения

на гликемичните параметри. Промяната

телесното тегло от изходно ниво е подобна на тази

при пациенти

лекувани със ситаглиптин,

сравнение с плацебо.

Честотата на хипогликемия също е подобна при

пациентите

лекувани

със

ситаглиптин или плацебо

седмично плацебо

контролирано клинично проучване е предназначено да оцени

ефективността и безопасността

на

ситаглиптин (100

mg веднъж

дневно) като допълнителна

терапия към инсулин (при постоянна доза за най

малко

седмици) със или

без метформин

най

малко 1

mg). При пациенти

приемащи предварително смесен инсулин, средната

дневна доза е 70,9

U/дневно.

При пациенти

приемащи инсулин, който не е cмесен

предварително (интермедиерен/дългодействащ), средната дневна доза е 4

U/дневно.

Добавянето на ситаглиптин към инсулин осигурява значително подобрение на гликемичните

параметри. Няма значителна промяна в

телесното тегло спрямо изходното ниво при двете

групи.

Прочетете целия документ

7 Westferry Circus

Canary Wharf

London E14 4HB

United Kingdom

Telephone

+44 (0)20 7418 8400

Facsimile

+44 (0)20 7418 8416

E-mail

info@ema.europa.eu

Website

www.ema.europa.eu

An agency of the European Union

© European Medicines Agency, 2012. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/525450/2012

EMEA/H/C/000722

Резюме на EPAR за обществено ползване

Januvia

sitagliptin

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) зa

Januvia. В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба

(CHMP) е оценил лекарството, за да даде положително становище за разрешаване за употреба и

препоръки за условията на употреба на Januvia.

Какво представлява Januvia?

Januvia е лекарство, което съдържа активното вещество ситаглиптин (sitagliptin). Предлага се под

формата на таблетки (25, 50 и 100 mg).

За какво се използва Januvia?

Januvia се използва при пациенти с диабет тип 2 за подобряване на контрола на нивата на

кръвната глюкоза (захар). Използва се в допълнение към хранителен режим и упражнения по

следните начини:

самостоятелно при пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с хранителен

режим и упражнения и при които не е подходящ пр

иемът на метформин (противодиабетно

лекарство);

в комбинация с метформин или PPAR-гама агонист (вид противодиабетно лекарство),

например тиазолидиндион при пациенти, при които не постигнат задоволителен контрол с

метформин или PPAR-гама агонист, прилагани самостоятелно;

в комбинация със сулфанилурея (друг вид противодиабетно лекарство) при пациенти, при

които не е постигнат задоволителен контрол със сулфанилурея, прилагана самостояте

лно, и

при които метформин не е подходящ;

в комбинация с метформин и сулфанилурея или PPAR-гама агонист при пациенти, при които

не е постигнат задоволителен контрол с двете лекарства;

в комбинация с инсулин, със или без метформин, при пациенти, при които не е постигнат

задоволителен контрол с постоянна доза инсулин.

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

Как се използва Januvia?

Januvia се приема в доза от 100 mg веднъж дневно. Ако Januvia се приема със сулфанилурея или

инсулин, може да се наложи дозата на сулфанилуреята или инсулина да бъде намалена, за да се

понижи рискът от хипогликемия (ниски нива на кръвната захар).

При пациенти с умерено или тежко увреждане на бъбречната функция дозата Januvia трябва да

бъде нам

алена.

Как действа Januvia?

Диабет тип 2 е заболяване, при което панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, за да се

контролира нивото на глюкозата в кръвта, или при което организмът не е способен да използва

инсулина ефективно. Активното вещество в Januvia, ситаглиптин, е инхибитор на дипептидил

пептидаза 4 (DPP-4). Действието му блокира разграждането на инкретин хормоните в организма.

Тези хормони се освобо

ждават след хранене и стимулират панкреаса да произвежда инсулин.

Като повишава нивата на инкретини хормоните в кръвта, ситаглиптин стимулира панкреаса да

произвежда повече инсулин, когато нивата на глюкозата в кръвта са високи. Ситаглиптин не

действа, когато глюкозата в кръвта е ниска. Ситаглиптин намалява също количеството глюкоза,

произвеждано от черния дроб, като повишава ниват

а на инсулина и понижава нивата на хормона

глюкагон. Съвкупно тези процеси намаляват нивата на глюкозата в кръвта и помагат за

овладяването на диабет тип 2.

Как е проучен Januvia?

Januvia е проучен в девет проучвания при почти 6000 пациенти с диабет тип 2, чиито нива на

глюкоза в кръвта не са контролирани задоволително:

четири от проучванията сравняват Januvia с плацебо (сляпо лечение). Januvia или плацебо са

прилагани самостоятелно в две проучвания при 1262 пациенти, като допълнителна терапия

към метформин в едно проучване при 701 пациенти и като допълнителна терап

ия към

пиоглитазон (PPAR-гама агонист) в едно проучване при 353 пациенти;

две проучвания сравняват Januvia с други противодиабетни лекарства. Едното сравнява

Januvia с глипизид (сулфонилурея) като допълнителна терапия към метформин при 1172

пациенти. Другото проучване сравнява Januvia с метформин, прилагани самостоятелно, при

1058 пациенти;

три допълнителни проучвания сравняват Januvia с плацебо при добавянет

о им към други

противодиабетни лекарства: глимепирид (друг вид сулфонилурея) със или без метформин при

441 пациенти, комбинация от метформин и розиглитазон (PPAR-гама агонист) при 278

пациенти и постоянна доза инсулин със или без метформин при 641 пациенти.

Във всички проучвания основната мярка за ефективност е промяната на стойността на вещество в

кръвта, нар

ечено гликиран хемоглобин (HbA1c), което показва как се контролира кръвната захар.

Januvia

Страница 2/3

Januvia

Страница 3/3

Какви ползи от Januvia са установени в проучванията?

Januvia е по-ефективен от плацебо, когато се приема самостоятелно или в комбинация с други

противодиабетни лекарства. При пациентите, приемащи Januvia самостоятелно, нивата на HbA1c

се понижават от около 8,0% в началото на проучванията с 0,48 % след 18 седмици и с 0,61%

след 24 седмици. За сравнение те се повишават съответно с 0,12 и 0,18% при пациентите,

приемащи плацебо. При добавяне на Januvi

a към метформин нивата на HbA1c намаляват с 0,67%

след 24 седмици в сравнение с понижение от 0,02% при пациентите, добавящи плацебо. Добавен

към пиоглитазон, Januvia намалява нивата на HbA1c с 0,85% след 24 седмици в сравнение с

понижение от 0,15% при пациентите, добавящи плацебо.

В проучванията, сравняващи Januvia с други лекарства, ефективността от добавяне на Januvia

към метформин е същата като пр

и добавянето на глипизид. Приемани самостоятелно, Januvia и

метформин предизвикват сходно понижение на нивата на HbA1c, но ефективността на Januvia е

малко по-малка, отколкото на метформин.

В допълнителните проучвания добавянето на Januvia към глимепирид (със или без метформин)

води до понижаване на нивата на HbA1c с 0,45% след 24 седмици в сравнение с увеличение от

0,28% пр

и пациентите, добавящи плацебо. Нивата на HbA1c се понижават с 1,03% след 18

седмици при пациентите, добавящи Januvia към метформин и росиглитазон, в сравнение с

понижение от 0,31% при пациентите, добавящи плацебо. На последно място, те се понижават с

0,59% при пациентите, добавящи Januvia към инсулин (със или без метформин), в сравнение с

понижение от 0,03% при пациентите, добавящи плацебо.

Какви са рисковете, свързани с Januvia?

Тежките нежелани лекарствени реакции, съобщени при Januvia, включват панкреатит

(възпаление на панкреаса) и свръхчувствителност (алергични реакции). За хипогликемия в

комбинация с вид сулфонилурея е съобщено при 4,7–13,8% от пациентите, а в комбинация с

инсулин – при 9,6% от пациентите. За пълния списък на всички нежелани лекарствени реакции,

съобщени при Januvia, вижте листовката.

Januvia не трябва да се прилага пр

и хора, които са свръхчувствителни (алергични) към

ситаглиптин или към някоя от останалите съставки.

Защо Januvia е разрешен за употреба?

CHMP реши, че ползите от Januvia са по-големи от рисковете, и препоръча да се издаде

разрешение за употреба.

Допълнителна информация за Januvia:

На 21 март 2007 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на Januvia, валидно в

Европейския съюз.

Пълният текст на EPAR за Januvia може да се намери на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European public assessment reports

. За повече

информация относно лечението с Januvia прочетете листовката (също част от EPAR) или

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране на текста 08-2012.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация