Aptivus

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)

01-12-2020

Активна съставка:
типранавир
Предлага се от:
Boehringer Ingelheim International GmbH
АТС код:
J05AE09
INN (Международно Name):
tipranavir
Терапевтична група:
Антивирусните медикаменти за подаване на заявления,
Терапевтична област:
ХИВ инфекции
Терапевтични показания:
Аптивус, въведени съвместно с ниска доза ritonavir, показан за комбинирана антиретровирусна терапия, ХИВ-1 инфекция в по-висока степен подготвени за възрастни и юноши на 12 години и по-възрастни с вирус, устойчив към много ингибиторам протеазни . Аптивус трябва да се използва само като част от активната комбинация от антиретровирусни лекарства при пациенти с липсата на други терапевтични възможности. Този индекс се базира на резултатите от втората фаза III проучвания, проведени в най-голяма степен подготвени за възрастни пациенти (средна серия от 12 до антиретровирусными лекарства) с вируса, устойчиви на ингибиторам протеаза и от една Фаза II научни изследвания, посветени на проучване от фармакокинетиката, безопасността и ефикасността на Аптивус основно лечение-опитните подрастващите пациенти на възраст от 12 до 18 години. Приемане на решение за започване на лечение с Аптивус, въведени съвместно с ниска доза ritonavir, задълбочено внимание трябва да бъде отделено на историята на лечението на пациента и характ
Каталог на резюме:
Revision: 39
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000631
Дата Оторизация:
2005-10-25
EMEA код:
EMEA/H/C/000631

Документи на други езици

Листовка Листовка - испански

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - испански

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - испански

27-08-2014

Листовка Листовка - чешки

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - чешки

01-12-2020

Листовка Листовка - датски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - датски

01-12-2020

Листовка Листовка - немски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - немски

01-12-2020

Листовка Листовка - естонски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - естонски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - естонски

27-08-2014

Листовка Листовка - гръцки

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - гръцки

01-12-2020

Листовка Листовка - английски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - английски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - английски

27-08-2014

Листовка Листовка - френски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - френски

01-12-2020

Листовка Листовка - италиански

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - италиански

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - италиански

27-08-2014

Листовка Листовка - латвийски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - латвийски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - латвийски

27-08-2014

Листовка Листовка - литовски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - литовски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - литовски

27-08-2014

Листовка Листовка - унгарски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - унгарски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - унгарски

27-08-2014

Листовка Листовка - малтийски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - малтийски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - малтийски

27-08-2014

Листовка Листовка - нидерландски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - нидерландски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - нидерландски

27-08-2014

Листовка Листовка - полски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - полски

01-12-2020

Листовка Листовка - португалски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - португалски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - португалски

27-08-2014

Листовка Листовка - румънски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - румънски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - румънски

27-08-2014

Листовка Листовка - словашки

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словашки

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словашки

27-08-2014

Листовка Листовка - словенски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словенски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словенски

27-08-2014

Листовка Листовка - фински

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - фински

01-12-2020

Листовка Листовка - шведски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - шведски

01-12-2020

Листовка Листовка - норвежки

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - норвежки

01-12-2020

Листовка Листовка - исландски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - исландски

01-12-2020

Листовка Листовка - хърватски

01-12-2020

Данни за продукта Данни за продукта - хърватски

01-12-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - хърватски

27-08-2014

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за потребителя

Aptivus 250 mg меки капсули

tipranavir (типранавир)

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо, че признаците на тяхното заболяване са същите като Вашите.

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт. Това

включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в тази листовка. Вижте

точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Aptivus и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да приемете Aptivus

Как да приемате Aptivus

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Aptivus

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Ако Aptivus перорален разтвор е предписан на Вашето дете, моля обърнете внимание, че

тази листовка се отнася до Вашето дете (в този случаи, когато четете имайте предвид

“Вашето дете” вместо “Вие”).

1.

Какво представлява Aptivus и за какво се използва

Aptivus съдържа активното вещество типранавир. То принадлежи към група лекарствени

средства, наречени протеазни инхибитори и се използва при лечението на инфекция с човешки

имунодефицитен вирус (ХИВ). Той блокира ензим, наречен протеаза, който участва в

репродукцията на ХИВ. Когато ензимът е блокиран, вирусът не се възпроизвежда нормално и

това забавя инфекцията. Вие трябва да приемате Aptivus в комбинация с:

ниска доза ритонавир (това помага на Aptivus да достигне достатъчно високи нива в

кръвта Ви)

други лекарства за лечение на ХИВ. Вашият лекар, заедно с Вас, ще реши кои други

лекарства трябва да приемате. Това ще зависи например от това:

кои други лекарства вече сте приемали за лечение на ХИВ

към кои лекарства е резистентен Вашият НІV. Ако Вашият ХИВе резистентен към

някои лекарства за лечение на ХИВ, това означава, че тези лекарства няма да

действат достатъчно или няма да действат изобщо.

Aptivus се използва специално за лечение на ХИВ, който е резистентен на повечето други

протеазни инхибитори. Преди започване на лечението Вашият лекар ще Ви вземе кръвни

проби, за да провери резитентността на Вашия ХИВ. Тези изследвания ще потвърдят дали

ХИВв кръвта Ви е резистентен към повечето други протеазни инхибитори. В този случай

лечението с Aptivus е подходящо за Вас. Не трябва да използвате Aptivus, ако никога преди

това не сте провеждали антиретровирусно лечение или ако съществуват възможности за друго

антиретровирусно лечение.

Aptivus меки капсули са показани при:

юноши на възраст 12 години или по-големи

възрастни

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете Aptivus

Вие трябва да приемате Aptivus в комбинация с ниска доза ритонавир и други

антиретровирусни лекарства. Следователно, важно е да имате информация също и за тези

лекарства. По тази причина трябва да прочетете внимателно листовките на ритонавир и

на Вашите други антиретровирусни лекарства. Ако имате допълнителни въпроси относно

ритонавир или другите предписани лекарства, моля, попитайте Вашия лекар или

фармацевт.

Не приемайте Aptivus

ако сте алергични към типранавир или към някоя от останалите съставки на това

лекарство (изброени в точка 6).

ако имате умерени до тежки проблеми с черния дроб. Вашият лекар ще вземе кръвни

проби за да провери дали функционира правилно Вашия черен дроб (Вашата

чернодробна функция). В зависимост от Вашата чернодробна функция може да се наложи

да отложите или спрете лечението с Aptivus.

ако в момента приемате продукти, съдържащи:

рифампицин (използван за лечение на туберкулоза)

цизаприд (използван за лечение на стомашни проблеми)

пимозид или сертиндол (използвани за лечение на шизофрения)

кветиапин (използван за лечение на на шизофрения, биполярно разстройство и

голям депресивен епизод)

луразидон (използван за лечение на шизофрения)

триазолам или перорален мидазолам (приет през устата). Тези лекарства се

използват за лечение на тревожност или смущения в съня.

производни на ерготамина (използвани за лечение на главоболие)

астемизол или терфенадин (използвани за лечение на алергии или сенна хрема)

симвастатин или ловастатин (използвани за понижаване на холестерола в

кръвта)

амиодарон, бепридил, флекаинид, пропафенон или хинидин (използвани за

лечение на сърдечни нарушения)

метопролол (използван за лечение на сърдечна недостатъчност)

алфузосин и силденафил (когато се прилагат за лечение на рядко срещано

заболяване на кръвоносните съдове, за което е характерно повишено налягане в

белодробната артерия).

колхицин (когато се прилага за лечение на подагрозни пристъпи при пациенти с

бъбречни или чернодробни заболявания)

Не трябва да приемате продукти, съдържащи жълт кантарион (билково лекарство за лечение на

депресия). Това може да попречи на нормалното действие на Aptivus.

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар или фармацевт, преди да приемете Aptivus.

Трябва да кажете на Вашия лекар, ако имате:

хемофилия тип А или В

диабет

чернодробно заболяване

Ако имате:

повишени функционални чернодробни проби

хепатит В или С инфекция

Вие по-принцип сте с повишен риск от тежко и потенциално фатално увреждане на черния

дроб, докато приемате Aptivus. Вашият лекар ще проследи чернодробната Ви функция с кръвни

проби преди и по време на лечението с Aptivus. Ако имате чернодробно заболяване или

хепатит, Вашият лекар ще реши дали се нуждаете от допълнителни изследвания. Трябва да

информирате, колкото е възможно по-скоро, Вашия лекар, ако забележите признаците и

симптомите на хепатит:

повишена температура

неразположение (усещане за общо неразполoжение)

гадене

повръщане

болки в корема

уморяемост

жълтеница (пожълтяване на кожата или очните ябълки)

Aptivus не е средство за излекуване на ХИВ инфекция:

Вие трябва да знаете, че можете да продължите да развивате инфекции и други болести,

свързани със заболяването от ХИВ. Следователно, Вие трябва да останете в редовен контакт с

Вашия лекар. Дори продължавайки да приемате това лекарство, Вие все още можете да

предадете ХИВ, въпреки че ефективната антиретровирусна терапия намалява риска от това.

Говорете с Вашия лекар относно предпазните мерки, чрез които да се избегне предаването на

инфекция на други хора.

Обрив:

Лек до умерен обрив, включително:

копривна треска

обрив с плоски или надигнати малки червени петна

чувствителност към слънчевите лъчи

се съобщават при приблизително 10% от пациентите, получаващи Aptivus. Някои пациенти,

получаващи обрив имат и:

болки или скованост в ставите

стягане в гърлото

генерализиран сърбеж

При някои пациенти с напреднала ХИВ инфекция (СПИН) и анамнеза за опортюнистична

инфекция, скоро след започване на анти-ХИВ лечението могат да се появят признаци и

симптоми на възпаление от предшестващи инфекции. Смята се, че тези симптоми се дължат на

подобрение в имунния отговор на организма, който прави организма способен да се бори с

инфекции, които вероятно са съществували без очевидна симптоматика. Ако забележите

симптоми на инфекция (например, повишена температура, увеличени лимфни възли), моля,

информирайте Вашия лекар незабавно.

В допълнение към опортюнистичните инфекции, може да се развият и автоимунни заболявания

(състояния, при които имунната система атакува здравите тъкани на организма). Автоимунните

заболявания може да възникнат много месеци след началото на лечението. Ако забалежите

появата на каквито и да е симптоми на инфекция или други симптоми като мускулна слабост,

слабост, започваща от ръцете и краката и преминаваща към тялото, сърцебиене, треперене или

свръхактивност, моля незабавно информирайте Вашия лекар, за да назначи необходимото

лечение.

Трябва да кажете на Вашия лекар, ако се почувствате отпаднал или усетите променена

сърдечна дейност. Aptivus, в комбинация с ниска доза ритонавир, може да предизвика промени

в сърдечния ритъм и електрическата активност на Вашето сърце. Тези промени може да се

видят на ЕКГ (електрокардиограма).

Костни проблеми: При някои от пациентите, които провеждат комбинирана антиретровирусна

терапия, може да се развие костно заболяване, наречено остеонекроза (костната тъкан умира

поради прекъсване на притока на кръв към костта). Продължителността на комбинираната

антиретровирусна терапия, употребата на кортикостероиди, консумацията на алкохол, тежката

имуносупресия, по-високият индекс на телесна маса може да са някои от многото рискови

фактори за развитие на това заболяване. Признаци на остеонекрозата са скованост на ставите,

болки в ставите (особено в тазобедрената става, коляното и рамото) и затруднение в

движенията. Ако забележите някой от тези признаци, моля уведомете Вашия лекар.

Деца

Aptivus меки капсули не трябва да бъде използван от деца на възраст под 12 години.

Хора в старческа възраст

Ако сте по-възрастни от 65 години, Вашият лекар ще подходи с повишено внимание, когато Ви

предписва Aptivus меки капсули и отблизо ще проследи лечението Ви. Типранавир е използван

при ограничен брой пациенти на възраст 65 години или повече.

Други лекарства и Aptivus

Трябва да кажете на Вашия лекар или фармацевт, ако приемате, наскоро сте приемали или е

възможно да приемате други лекарства, включително и такива, отпускани без рецепта.

Това е много важно, защото ако приемате други лекарства едновременно с Aptivus и

ритонавир, това може да засили или отслаби ефекта на лекарствата. Тези ефекти се наричат

взаимодействия и могат понякога да доведат до сериозни нежелани реакции или да попречат на

правилния контрол на други заболявания, които може да имате.

Взаимодействия с други лекарства за лечение на ХИВ:

етравирин спада към клас лекарства за лечение на ХИВ, наречени ненуклеозидни

инхибитори на обратната транскиптаза (NNRTIs). Приемането на Aptivus с етравирин не

е препоръчително.

абакавир и зидовудин. Те принадлежат към група лекарствени средства за лечение на

ХИВ, наречени нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (NRTIs). Вашият

лекар ще Ви предпише абакавир и зидовудин, само ако не сте в състояние да приемате

други нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза.

диданозин: ако приемате диданозин стомашно-устойчиви таблетки, това трябва да става

през интервал най-малко два часа преди или след приема на Aptivus.

емтрицитабин: ако приемате емтрицитабин, трябва да се провери бъбречната Ви функция

преди започване приема на Aptivus.

рилпивирин: Ако приемате рилпивирин, Вашият лекар ще наблюдава внимателно

състоянието Ви.

Протеазни инхибитори (PIs): Приемът на Aptivus може да понижи силно кръвните нива

на други инхибиторите на ХИВпротеазата. Например нивата на протеазните инхибитори

ампренавир, атазанавир, лопинавир и саквинавир ще бъдат намалени.

Приемът на Aptivus с атазанавир може да повиши значително кръвните нива на Aptivus и

ритонавир.

Вашият лекар ще прецени внимателно, дали да Ви лекува с комбинация от Aptivus и

протеазни инхибитори.

Други лекарства, с които Aptivus може да взаимодейства включват:

перорални противозачатъчни средства/хормонална заместителна терапия (HRT): Ако

приемате противозачатъчни таблетки за предпазване от бременност, Вие трябва да

използвате допълнителен или алтернативен контрацептивен метод (например бариерна

контрацепция като презервативи). По принцип, не се препоръчва да се приема Aptivus

заедно с ритонавир едновременно с перорални противозачатъчни средства или HRT.

Трябва да попитате Вашия лекар, ако желаете да продължите приема на перорални

контрацептиви или HRT. Ако използвате перорални противозачатъчни средства или HRT,

това повишава вероятността да получите кожен обрив, докато приемате Aptivus. Ако се

появи, обривът е лек до умерен. Трябва да се консултирате с Вашия лекар, тъй като може

да се наложи временно спиране на приема на Aptivus или пероралните противозачатъчни

средства, или HRT.

карбамазепин, фенобарбитал и фенитоин (използвани за лечение на епилепсия). Те могат

да намалят ефективността на Aptivus.

силденафил, варденафил, тадалафил (лекарства, използвани за предизвикване и

поддържане на ерекция). Ефектите на силденафил и варденафил е вероятно да бъдат

повишени, ако ги приемате с Aptivus. Не трябва да Ви бъде предписван тадалафил, докато

не изминат 7 или повече дни, в които приемате Aptivus.

омепразол, езомепразол, лансопразол, пантопразол, рабепразол (инхибитори на

протонната помпа, използвани за намаляване на продукцията на стомашна киселина)

метронидазол (използван за лечение на инфекции)

дисулфирам (използван за лечение на алкохолна зависимост)

бупренорфин/налоксон (лекарства, използвани за лечение на остра болка)

циклоспорин, такролимус, сиролимус ( използвани за предотвратяване на органно

отхвърляне (за потискане на имунната система))

варфарин (използван за лечение и профилактика на тромбози)

дигоксин (използван за лечение на съдечна аритмия и сърдечна недостатъчност)

противогъбични лекарства, включващи флуконазол, итраконазол, кетоконазол или

вориконазил.

Следните лекарства не се препоръчват:

флутиказон (използван за лечение на астма)

аторвастатин (използван за понижаване на холестерола в кръвта).

салметерол (прилага се за постигане на дълготраен контрол при астма, профилактика на

бронхоспазми при ХОББ).

бозентан (прилага се за лечение на белодробна артериална хипертония).

халофантрин или лумефантрин (използвани за лечение на малария)

толтеродин (използван за лечение на свръхактивен пикочен мехур (със симптоми на

често уриниране, неотложност и неспособност за задържане на урина)).

боцепревир и телапревир (използвани за лечение на хепатит C)

кобицистат и продукти, съдържащи кобицистат (използвани за увеличаване ефективостта

на лекарствата за лечение на ХИВ).

Aptivus може да доведе до загуба на ефективност на някои лекарства, които включват:

метадон, меперидин (петидин), използвани като заместители на морфина

Може да се наложи Вашият лекар да увеличи или намали дозата на други лекарства, които

приемате едновременно с Aptivus. Примерите включват:

рифабутин и кларитромицин (антибиотици)

теофилин (използван за лечение на астма)

дезипрамин, тразодон и бупропион (използвани за лечение на депресия; бупропион се

иззползва и за отказване от тютюнопушене)

-

мидазолам (приложен чрез инжекция). Мидазолам е седативно средство, използвано за

лечение на тревожност и безсъние

-

розувастатин или правастатин (използвани за понижаване на холестерола в кръвта).

колхицин (прилага се за лечение на подагрозни пристъпи при хора с нормална бъбречна и

чернодробна функция)

ралтегравир (използван за лечение на ХИВ инфекция)

долутегравир (използван за лечение на ХИВ инфекция).

Ако приемате алуминиево- и магнезиево-базиран антиацид (използван за лечение на

затруднено храносмилане/гастроезофагеален рефлукс), интервалът от време между Aptivus и

антиацида трябва да е поне два часа.

Трябва да кажете на Вашия лекар, ако приемате лекарства като средства за разреждане на

кръвта или ако приемате витамин Е. Вашият лекар може да реши да предприеме определени

предпазни мерки при тези обстоятелства.

Бременност, кърмене и фертилитет

Ако сте бременна или кърмите, смятате ,че може да сте бременна или планирате бременност,

посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на това лекарство. Не е

известно дали употребата на Aptivus по време на бременност е безопасна. Не трябва да кърмите

Вашето бебе, тъй като e възможно да бъде инфектирано с ХИВ чрез майчиното мляко. Вижте

също точка 2, в частта „Перорални противозачатъчни средства/хормонална заместителна

терапия (HRT)”.

Aptivus съдържа много малки количества алкохол (виж Aptivus капсули съдържа етанол).

Шофиране и работа с машини

Някои от нежеланите реакции на Aptivus може да повлияят върху способността Ви за

шофиране и работа с машини (например замаяност и сънливост). Ако това се случи, не трябва

да шофирате или да работите с машини.

Aptivus капсули съдържа етанол, макроголглицерол рицинолеат и сорбитол (Е420)

Aptivus съдържа 100 mg алкохол (етанол) във всяка капсула. Количеството в 250 mg от това

лекарство (т.е. в една капсула) e еквивалентно на по-малко от 3 ml бира или 1 ml вино. Малкото

количество алкохол в това лекарство няма да има някакви забележими ефекти.

Aptivus съдържа още макроголглицерол рицинолеат, който може да предизвика стомашен

дискомфорт и диария.

Това лекарство съдържа 12,6 mg сорбитол във всяка капсула.

3.

Как да приемате Aptivus

Винаги приемайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни в

нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт. Вие трябва да приемате Aptivus заедно с

ритонавир.

Препоръчителната доза за възрастен и юноша на 12 години и повече е:

500 mg (две капсули от 250 mg) Aptivus, заедно с

200 mg (две капсули от 100 mg) ритонавир

два пъти дневно, с храна.

За перорално приложение.

Aptivus капсули трябва да се приемат с храна, като се гълтат цели и не трябва да се отварят или

дъвчат.

Вие трябва винаги да приемате Aptivus в комбинация с други антиретровирусни лекарства, за

които трябва да следвате указанията в приложените листовки.

Вие трябва да продължите да приемате Aptivus толкова дълго, колкото Ви е казал Вашия лекар.

Ако сте приели повече от необходимата доза Aptivus

Информирайте възможно най-скоро Вашия лекар, ако приемете по-голяма от предписаната

доза Aptivus.

Ако сте пропуснали да приемете Aptivus

Ако пропуснете да приемете доза Aptivus или ритонавир с повече от 5 часа, изчакайте и

приемете следващата доза Aptivus и ритонавир в обичайното предвидено за това време. Ако

пропуснете да приемете доза Aptivus и/или ритонавир с по-малко от 5 часа, приемете

пропуснатата доза незабавно. След това вземете следващата доза Aptivus и ритонавир в

обичайното предвидено за това време.

Не вземайте двойна доза, за да компенсирате пропуснатата доза.

Ако сте спрели приема на Aptivus

Доказано е, че приемът на всяка доза в подходящо време:

силно увеличава ефективността на Вашите комбинирани антиретровирусни лекарства

намалява вероятността Вашият ХИВда стане резистентен към антиретровирусните

лекарства.

Следователно, много е важно да продължавате да приемате Aptivus по правилен начин, както е

описано по-горе. Не спирайте да приемате Aptivus, освен ако Вашия лекар не Ви посъветва да

го направите.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар или фармацевт.

4.

Възможни нежелани реакции

По време на лечение за ХИВ може да настъпи увеличаване на теглото и на нивата на липидите

и глюкозата в кръвта. Това отчасти е свързано с възстановяването на здравето и начина на

живот, а по отношение на липидите в кръвта понякога е свързано и със самите лекарства за

ХИВ. Вашият лекар ще направи изследвания за тези промени.

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава. Може да бъде трудно да се направи разграничение между:

нежеланите реакции, причинени от Aptivus

нежеланите реакции, причинени от другите лекарства, които също приемате

усложненията на ХИВинфекцията.

По тази причина е много важно да кажете на Вашия лекар за всички промени в здравословното

си състояние.

Сериозни нежелани реакции, свързани с Aptivus:

Нарушение на чернодробната функция

хепатит и натрупване на мазнини в черния дроб

чернодробна недостатъчност. Това може да доведе до фатален край.

повишени нива на билирубин в кръвта (разпаден продукт на хемоглобина)

Трябва да информирате Вашия лекар, ако при почувствате:

загуба на апетит

гадене

повръщане и/или жълтеница

които може да са симптоми, предполагащи увреждане на черния дроб

Кървене

*мозъчен кръвоизлив. Това може да доведе до трайна инвалидизация или смърт

и е наблюдавано при някои пациенти, лекувани с Aptivus в клинични

проучвания. При повечето от тези пациенти за кървенето може да има други

причини. Например те имат други заболявания или са приемали и други

лекарствени продукти, които могат да причинят кървенето.

Възможни нежелани реакции:

Много чести: може да засегнат повече от 1 на 10 души

диария

гадене

Чести: може да засегнат до 1 на 10 души

повръщане

абдоминална болка (коремна болка)

флатуленция (по-често изпускане на газове)

умора

главоболие

лек обрив, например с копривна треска или с плоски или надигнати малки червени петна

повишени нива на липидите (мастите) в кръвта

лошо храносмилане

Нечести: може да засегнат до 1 на 100 души

намален брой на червените и белите кръвни клетки

намаление на тромбоцитите

алергични реакции (реакции на свръхчувствителност)

намален апетит

диабет

повишено ниво на кръвната захар

повишено ниво на холестерол в кръвта

безсъние и други нарушения на съня

сънливост

замаяност

скованост и/или изтръпване и/или болки в стъпалата или дланите

затруднения в дишането

киселини в стомаха

възпаление на панкреаса

възпаление на кожата

сърбеж

мускулни крампи

болки в мускулите

бъбречно заболяване

грипоподобни симптоми (общо чувство за неразположение)

треска

загуба на тегло

повишено ниво на панкреатичния ензим амилаза в кръвта

повишена активност на чернодробните ензими

хепатит с увреждане на чернодробните клетки, причинено от токсин

Редки: може да засегнат до 1 на 1 000 души

чернодробна недостатъчност (включително с фатален изход)

хепатит

натрупване на мазнини в черния дроб

повишени нива на билирубин в кръвта (продукт от разграждането на хемоглобина)

дехидратация (когато няма достатъчно вода във Вашето тяло)

отслабване на лицето

мозъчен кръвоизлив* (вижте по-горе)

повишени нива на панкреатичния ензим липаза в кръвта

Допълнителна информация за възможните нежелани реакции, свързани с комбинираното

антиретровирусно лечение:

Кървене

повишено кървене. Ако имате хемофилия тип А и В може да се появи

повишено кървене. То може да бъде по кожата или в ставите. Ако при Вас се

появи повишено кървене, поискайте незабавно съвет от Вашия лекар.

Мускулни нарушения

Има съобщения за болки в мускулите, болезненост или слабост. Те се появяват, особено когато

Aptivus или други протеазни инхибитори се приемат заедно с нуклеозидни аналози. В редки

случаи тези мускулни нарушения са сериозни, включващи увреждане на мускулните тъкани

(рабдомиолиза).

Допълнителни нежелани реакции при деца и юноши

Като цяло, най-честите нежелани лекарствени реакции са сходни с тези, описани при

възрастни. По-често при деца, отколкото при възрастни се наблюдават повръщане, обрив и

треска.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт.

Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също да

съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за съобщаване, посочена в

Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете своя принос за

получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Aptivus

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху бутилката след “Годен

до:”. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.

Да се съхранява в хладилник (2

C до 8

C). След отваряне на бутилката съдържанието трябва да

бъде използвано до 60 дни (съхранение под 25°C). Трябва да напишете датата на отваряне на

бутилката върху етикета и/или външната картонена опаковка.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези

мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Aptivus

Активно вещество: типранавир. Всяка капсула съдържа 250 mg типранавир.

Други съставки: макроголглицерол рицинолеат, етанол (алкохол), моно/диглицериди на

каприлова/капринова киселина, пропиленгликол, пречистена вода, трометамол и

пропилгалат. Съставът на капсулата съдържа желатин, червен железен оксид,

пропиленгликол, пречистена вода, смес от специален сорбитол и глицерин (d-сорбитол,

1,4 сорбитан, манитол и глицерин) и титанов диоксид. Черното печатно мастило съдържа

пропиленгликол, черен железен оксид, поливинилацетат фталат, макрогол и амониев

хидроксид.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Aptivus 250 mg меки капсули

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка мека капсула съдържа 250 mg типранавир (tipranavir).

Помощни вещества с известно действие: всяка мека капсула съдържа

100,0 mg eтанол, 455,0 mg макроголглицерол рицинолеат и 12,6 mg сорбитол.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Меки капсули.

Розови, продълговати меки желатинови капсули с напечатан код с черно “TPV 250”.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Aptivus, приложен заедно с ниска доза ритонавир, е показан за комбинирано антиретровирусно

лечение на HIV-1 инфекция при интензивно лекувани преди това възрастни и юноши на

възраст 12 и повече години с вирус резистентен към множество протеазни инхибитори. Aptivus

трябва да се използва само като част от комбинирано антиретровирусно лечение при пациенти

без възможности за друго лечение.

При вземане на решение за започване на едновременно лечение с Aptivus и ниска доза

ритонавир, трябва да се разгледа внимателно предшестващото лечение на конкретния пациент

и типа на мутациите при различните лекарствени средства. Употребата на Aptivus трябва да се

ръководи от генотипните и фенотипни тестове (при наличност на такива), както и от

проведеното преди това лечение. В началото на лечението трябва да се вземе под внимание

комбинацията от мутации, която може да повлияе негативно на вирусологичния отговор към

Aptivus, приложен едноврeменно с ниска доза ритонавир (вж. точка 5.1).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Aptivus трябва да бъде даван винаги с ниска доза ритонавир като фармакокинетичен

стимулатор и в комбинация с други антиретровирусни лекарствени продукти. Следователно,

преди започване на лечение с Aptivus трябва да се има предвид Кратката характеристика на

продукта ритонавир (особено разделите, отнасящи се до противопоказанията,

предупрежденията и нежеланите лекарствени ефекти).

Aptivus трябва да бъде предписван от лекари с опит в лечението на НІV-1 инфекция.

Дозировка

Възрастни и юноши (от 12 до 18-годишна възраст)

Препоръчителната доза Aptivus е 500 mg, приложени заедно с 200 mg ритонавир (ниска доза

ритонавир), два пъти дневно (вж. точка 4.4 за предпазни мерки при юноши).

Ритонавир не трябва да бъде използван в дози по-ниски от 200 mg два пъти дневно, тъй като те

могат да нарушат профила на ефикасност на комбинацията.

Тъй като понастоящем съществуват само ограничени данни за ефикасността и безопасността

при юноши (вж. точка 5.1) се изисква внимателно проследяване на вирусологичния отговор и

толеранса в тази група пациенти.

Пропусната доза

Пациентите трябва да бъдат информирани за необходимостта да приемат Aptivus и ритонавир

всеки ден, както е предписано. Ако дозата е пропусната с повече от 5 часа, пациентът трябва да

бъде инструктиран да изчака и да приеме следващата доза Aptivus и ритонавир в обичайното

предвидено за това време. Ако дозата е пропусната с по-малко от 5 часа, пациентът трябва да

бъде инструктиран да приеме пропуснатата доза незабавно и да приеме следващата доза

Aptivus и ритонавир в обичайното предвидено за това време.

Старческа възраст

Клиничните проучвания с Aptivus не включват достатъчен брой лица на възраст 65 или повече

години, за да бъде определено дали терапевтичният отговор при тях е по-различен от този при

по-млади лица (вж. точка 5.2). В общия случай прилагането и проследяването на лечение с

типранавир при хора в старческа възраст трябва да става с повишено внимание, поради по-

голямата честота на намалена чернодробната, бъбречната и сърдечната функция, както и на

съпътстващи заболявания или друга терапия (вж. точка 4.4).

Чернодробно увреждане

Типранавир се метаболизира от чернодробната система. По тази причина, чернодробното

увреждане може да доведе до повишена експонация на типранавир и влошаване на профила му

на безопасност. Следователно, при пациенти с леко чернодробно увреждане (клас А по Child-

Pugh) Aptivus трябва да бъде използван с повишено внимание и при по-често мониториране.

Aptivus е противопоказан при пациенти с умерено или тежко (клас В или С по Child-Pugh)

чернодробно увреждане (вж. точка 4.3, 4.4 и 5.2).

Бъбречно увреждане

При пациенти с бъбречно увреждане не се налага корекция на дозата (вж. точка 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Aptivus капсули при деца на възраст от 2 до 12 години не са

установени.

Наличните понастоящем данни са описани в точки 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не

могат да бъдат дадени.

Също така, с Aptivus капсули не може да се постигне подходящо коригиране на дозата за деца

под 12 години. Предлага се Aptivus перорален разтвор за деца на възраст между 2 и 12 години

(за повече информация прочетете съответната Кратка характеристика на продукта).

Безопасността и ефикасността на Aptivus при деца на възраст под 2 години не са установени.

Липсват данни.

Начин на приложение

Перорално приложение.

Aptivus меки капсули, прилаган едновременно с ниска доза ритонавир, трябва да бъде приеман

с храна (вж. точка 5.2).

Aptivus меки капсули трябва да се гълтат цели и не трябва да се отварят или дъвчат.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Пациенти с умерено или тежко (Child-Pugh В или С) чернодробно нарушение.

Комбинирането на рифампицин с Aptivus, който се прилага с ниска доза ритонавир е

противопоказано (вж. точка 4.5).

Билкови продукти, съдържащи жълт кантарион (Hypericum perforatum), поради риск от

понижение на плазмените концентрации и намаление на клиничните ефекти на типранавир (вж.

точка 4.5).

Едновременното приложение на Aptivus и ниска доза ритонавир с активни вещества, чийто

клирънс е силно зависим от CYP3A и при които повишените плазмени концентрации са

свързани със сериозни и/или животозастрашаващи инциденти. Тези активни вещества

включват антиаритмични средства (като амиодарон, бепридил, хинидин), антихистамини (като

астемизол, терфенадин), производни на ерготамина (като дихидроерготамин, ергоновин,

ерготамин, метилергоновин), средства повлияващи стомашно-чревния мотилитет (като

цизаприд), антипсихотични средства (като пимозид, сертиндол, кветиапин, луразидон),

седативи/хипнотици (като перорално приложен мидазолам и триазолам) и инхибитори на

HMG-CoA редуктаза (като симвастатин и ловастатин) (вж. точка 4.5). Употребата на алфа -1

адренорецепторния антагонист алфузосин, както и силденафил, когато сe прилагат за лечение

на белодробна артериална хипертония. Допълнително, едновременното приложение на Aptivus

и ниска доза ритонавир с лекарствени продукти, чийто клирънс е силно зависим от CYP2D6,

като антиаритмиците флекаинид, пропафенон и метопролол, прилаган при сърдечна

недостатъчност (вж. точка 4.5).

Едновременното приложение на Aptivus/ритонавир и колхицин при пациенти с нарушена

бъбречна или чернодробна функция (вж. точка 4.5).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Aptivus трябва да бъде прилаган с ниска доза ритонавир за осигуряване на терапевтичния му

ефект (вж. точка 4.2). Неправилното приложение на типранавир с ритонавир води до понижени

плазмени нива на типранавир, които могат да бъдат недостатъчни за постигане на желания

антивирусен ефект. Пациентите трябва да бъдат инструктирани по този въпрос.

Aptivus не води до излекуване на инфекцията с НІV-1 или на СПИН. Пациенти, получаващи

Aptivus или всяко друго антиретровирусно лечение могат да продължат да развиват

опортюнистични инфекции и други усложнения на инфекцията с НІV-1.

Въпреки че ефективната вирусна супресия посредством антиретровирусна терапия доказано

намалява риска от предаване на инфекцията по полов път, не може да се изключи остатъчен

риск от инфекция. Необходимо е да се вземат мерки за превенция, в съответствие с местните

клинични стандарти.

Преминаване от Aptivus капсули към перорален разтвор

Aptivus капсули не са заменяеми с пероралния разтвор. В сравнение с капсулите експозицията

на типранавир е по-голяма, когато се прилага същата доза перорален разтвор. Също така,

съставът на пероралния разтвор е различен от този на капсулите, като специално трябва да се

отбележи по-високото съдържание на витамин Е. Тези два фактора могат да доведат до

повишен риск от възникване на нежелани реакциин (по вид, честота и/или тежест). По тази

причина пациентите не трябва да преминават от Aptivus капсули към Aptivus перорален разтвор

(вж. точка 5.1 и 5.2).

Преминаване от Aptivus перорален разтвор към капсули

Aptivus перорален разтвор не е заменяем с капсулите. В сравнение с пероралния разтвор

експозицията на типранавир е по-малка, когато се прилага същата доза капсули. Въпреки това,

децата, които са лекувани с Aptivus перорален разтвор и навършат 12 години трябва да

преминат към капсули, поради по-добрия профил на безопасност на капсулите. Трябва да се

отбележи, че преминаването от перорален разтвор към Aptivus капсули може да се свърже с

намалена експозиция. По тази причина се препоръчва внимателно проследяване на

вирусологичния отговор на антиретровирусното лечение при пациенти на 12 години, които

преминават от Aptivus перорален разтвор към капсули (вж. точка 5.1 и 5.2).

Чернодробна недостатъчност

Aptivus е противопоказан при пациенти с умерена или тежка (Child-Pugh клас В или С)

чернодробна недостатъчност. Понастоящем има ограничени данни за употребата на Aptivus,

приложен заедно с ниска доза ритонавир, при пациенти с придружаваща инфекция с хепатит В

или С. Пациенти с хроничен хепатит В или С, лекувани с комбинирано антиретровирусно

лечение са с повишен риск от тежки и потенциално фатални чернодробни нежелани

лекарствени реакции. Aptivus трябва да бъде прилаган в тази популация, само ако

потенциалната полза надхвърля потенциалния риск и при по-строго клинично и лабораторно

мониториране. В случаите на едновременна антивирусна терапия за хепатит В или С е

необходимо да се отнесете до съответните Кратки характеристики на тези лекарствени

продукти.

Пациенти с леко чернодробно увреждане (Child-Pugh клас А) трябва да бъдат внимателно

мониторирани.

Пациенти с предшестваща чернодробна дисфункция, включително хроничен активен хепатит,

показват повишена честота на чернодробни функционални отклонения по време на

комбинирано лечение и трябва да бъдат мониторирани в съответствие със стандартната

практика. При пациенти с предшестващо чернодробно заболяване трябва да се прекъсне

употребата на Aptivus заедно с ритонавир веднага след поява на признаци на влошаване на

чернодробната функция.

Aptivus, приложен заедно с ниска доза ритонавир, е свързан със съобщения за клиничен

хепатит и чернодробна декомпенсация, включително и известен брой фатални случаи. Те са

настъпвали обикновено при пациенти с напреднало НІV заболяване, приемащи множество

придружаващи лекарствени продукти. Необходимо е повишено внимание, когато Aptivus се

прилага при пациенти с отклонения в чернодробните ензими или с анамнеза за прекаран

хепатит. При тези пациенти трябва да се има предвид по-често проследяване на ASAT/ALAT.

Лечение с Aptivus не трябва да се започва при предварителни стойности на ASAT или ALAT

над 5 пъти по-високи от горната граница на нормата (Upper Limit Normal, ULN), докато

базалните стойности на ASAT/ALAT се стабилизират на ниво по-ниско от 5Х UNL, освен ако

потенциалната полза оправдава потенциалния риск.

Лечението с Aptivus трябва да бъде прекратено при пациенти, имащи стойности на

ASAT/ALAT над 10Х ULN или развиващи признаци или симптоми на клиничен хепатит по

време на лечението. Ако се установи друга причина (например остър вирусен хепатит А, В или

С, жлъчна болест, други лекарствени продукти), тогава може да се обсъди подновяване на

лечението с Aptivus, когато стойностите на ASAT/ALAT се възстановят до изходните нива на

пациента.

Чернодробно мониториране

Проверка на чернодробните проби трябва да бъде направена преди започване на лечението,

след две, четири и след това на всеки четири седмици до 24-та седмица, а след това на всеки

осем до дванадесет седмици. По-често мониториране (например преди започване на лечението,

на две седмици по време на първите три месеца на лечение, след това ежемесечно до 48-та

седмица и после на всеки осем до дванадесет седмици) се налага, когато Aptivus и ниска доза

ритонавир се прилагат при пациенти с повишени нива на ASAT и ALAT, леко чернодробно

увреждане, хроничен хепатит В или С или друго тежко чернодробно заболяване.

Нелекувани преди това пациенти

В проучване, проведено при възрастни пациенти, на които досега не е прилагано

антретровирусно лечение, 500 mg типранавир, заедно с ритонавир 200 mg, два пъти дневно, в

сравнение с лопинавир/ритонавир се свързва с по-голяма честота на възникване на значимо

(степен 3 и 4) повишение на трансаминазите, без каквото и да е предимство по отношение на

ефикасността (тенеднция към по-ниска ефикасност). То тази причина, това проучване е

преждевременно прекратено след 60 седмици.

Затова типранавир заедно с ритонавир не трябва да се прилагат при пациенти, на които досега

не е било прилагано лечение (вж. точка 4.2).

Бъбречно увреждане

Тъй като бъбречният клирънс на типранавир е пренебрежимо малък, при пациенти с бъбречно

нарушение не се очакват повишени плазмени концентрации.

Хемофилия

Има съобщения за повишено кървене, включително спонтанни кожни хематоми и хемартроза,

при пациенти с хемофилия тип А и В, лекувани с протеазни инхибитори. При някои пациенти е

даван допълнително фактор VІІІ. При над половината от съобщените случаи лечението с

протеазни инхибитори е продължено или възобновено, в случай, че е преустановявано.

Предположена е каузална зависимост, въпреки че механизмът на действие не е изяснен.

Следователно, пациентите с хемофилия трябва да бъдат предупреждавани за възможно

нарастване на кръвоизливите.

Кървене

Сред участниците в RESIST, получаващи Aptivus заедно с ритонавир е наблюдавана тенденция

към повишен риск от кървене. След 24 седмици, относителния риск е 1,98 (95% СІ=1,03; 3,80).

След 48 седмици, относителния риск е намален до 1,27 (95% СІ=0,76; 2,12).Няма данни относно

механизма на хеморагичните инциденти, като не е наблюдавана разлика в коагулационните

параметри между терапевтичните групи. Значимостта на тази находка продължава да се

проследява.

Съобщава се за фатални и нефатални интракраниални хеморагии при пациенти, приемащи

Aptivus, повечето от които имат други заболявания или приемат едновременно лекарствени

продукти, които могат да причинят или да допринесат за възникването на тези събития.

Въпреки това, в някои случаи, ролята на Aptivus не може да се изключи. Не е установен

механизма на абнормните кръвни или коагулационни параметри при пациентите като цяло или

в периода преди развитието на интракраниалната хеморагия. По тази причина, за сега не се

налага редовно измерване на коагулационните параметри при лечението на пациенти с Aptivus.

Наблюдаван е предшестващ повишен риск от възникване на интракраниална хеморагия при

пациенти с напреднало HIV заболяване/СПИН, както този при лекуваните в клиничните

проучвания с Aptivus.

В in vitro проучвания е установено, че типранавир инхибира агрегацията на човешките

тромбоцити при нива, съпоставими с експозициите, наблюдавани при пациенти, приемащи

Aptivus с ритонавир.

Едновременното прилагане с витамин Е при плъхове засилва ефектите на кървене на

типранавир (вж. точка 5.3).

Aptivus, приложен едновременно с ниска доза ритонавир, трябва да се прилага с особено

внимание при пациенти, които могат да бъдат с повишен риск от възникване на кървене,

вследствие на травма, хирургична операция или други медицински състояния, или които

приемат лекарствени продукти, за които е известно, че повишават риска от кървене като

антитомбоцитни средства и антикоагуланти, или които приемат допълнително витамин Е. Въз

основа на границите на експозиция, наблюдавани при клинични проучвания, не се препоръчва

едновременно прилагане на пациенти на повече от 1200 IU витамин Е на ден.

Тегло и метаболитни параметри

По време на антиретровирусна терапия може да настъпи увеличаване на теглото и на нивата на

липидите и глюкозата в кръвта. Такива промени до известна степен могат да бъдат свързани с

контрола на заболяването и начина на живот. Относно липидите, в някои случаи има

доказателства за ефект на лечението, докато относно увеличаването на теглото, няма твърди

доказателства, които да свързват това с някакво конкретно лечение. При приложение на

типранавир/ритонавир в клинични проучвания се наблюдава по-голямо увеличение на

липидите в кръвта, в сравнение с други лекарствени продукти (други протеазни инхибитори).

За проследяване на липидите и глюкозата в кръвта се прави справка с установените насоки за

лечение на HIV. Липидните нарушения трябва да се лекуват по клинично подходящ начин.

Синдром на имунно реактивиране

При инфектирани с НІV пациенти с тежък имунен дефицит към момента на започване на

комбинирана антиретровирусна терапия (CART) може да възникне възпалителна реакция към

безсимптомни или резидуални опортюнистични патогени, което да доведе до сериозно

клинично състояние или до влошаване на симптоматиката. Такива реакции се наблюдават

типично през първите седмици или месеци след започване на CART. Съответни примери са

цитомегалувирусният ретинит, генерализираните и/или локални микобактериални инфекции и

пневмоцистната пневмония. Всяка възпалителна симптоматика трябва да бъде подложена на

оценка и при нужда трябва да се назначи лечение. Допълнително, в клинични проучвания с

Aptivus, приложен заедно с ниска доза ритонавир, е наблюдавано реактивиране на херпес

симплекс и херпес зостер.

Съобщавани са и автоимунни заболявания (като базедова болест и автоимунен хепатит), които

възникват в хода на имунното реактивиране; въпреки това, времето до тяхното възникване

варира и тези събития може да настъпят много месеци след започване на лечението.

Обрив

Съобщава се за леки до умерено изразени обриви, включително уртикариален обрив, макуло-

папулозен обрив и фоточувствителност при лица получаващи Aptivus, приложен заедно с ниска

доза ритонавир. В проучване от фаза ІІІ, след 48 седмици е наблюдаван обрив от различен тип

при 15,5% от мъжете и 20,5% от жените, получаващи Aptivus, приложен заедно с ниска доза

ритонавир. Освен това, в едно проучване за взаимодействие при здрави доброволци от женски

пол, в което е приложена еднократна доза етинил-1-естрадиол, последвана от Aptivus,

приложен заедно с ниска доза ритонавир, 33% от участниците са развили обрив. При мъже и

жени, получаващи Aptivus, приложен заедно с ниска доза ритонавир, се съобщава за обрив,

придружен от болки или скованост на ставите, стягане в гърлото или генерализиран сърбеж. В

педиатричното клинично проучване честотата на възникване на обрив (от всяка степен, по

всяка причина) през 48-те седмици на лечение е по-висока от тази при възрастни пациенти.

Остеонекроза

Въпреки че етиологията се приема за многофакторна (включваща приложение на

кортикостероиди, консумация на алкохол, тежка имуносупресия, по-висок индекс на телесна

маса), са съобщавани случаи на остеонекроза, особено при пациенти с напреднало HIV

заболяване и/или с продължителна експозиция на комбинирана антиретровирусна терапия

(КАРТ). Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят консултация с лекар, ако получат

болки в ставите, скованост на ставите или затруднение в движенията.

Взаимодействия

Профилът на взаимодействие на типранавир, приложен заедно с ниска доза ритонавир, е

сложен. Механизмите и потенциалните механизми, допринасящи за профила на

взаимодействие на типранавир са описани (вж. точка 4.5).

Абакавир и зидовудин

Едновременната употреба на Aptivus, приложен заедно с ниска доза ритонавир, със зидовудин

или абакавир води до значимо понижение на плазмената концентрация на тези нуклеозидни

инхибитори на обратната транскриптаза (NRTIs). Следователно, едновременната употреба на

зидовудин или абакавир и Aptivus, приложен заедно с ниска доза ритонавир, не се препоръчва,

освен ако липсват други NRTIs подходящи за лечение на пациента (вж. точка 4.5).

Протеазни инхибитори

Едновременната употреба на Aptivus, приложен заедно с ниска доза ритонавир, със протеазните

инхибитори ампренавир, лопинавир или саквинавир (всеки приложен заедно с ниска доза

ритонавир) в двойно-усилен терапевтичен режим, води до значимо понижение на плазмените

концентрации на тези протеазни инхибитори. Наблюдава се значимо понижаване на

плазмените концентрации на атазанавир и забелижимо покачване на концентрациите на

типранавир и ритонавир, когато Aptivus, съчетан с ниска доза ритонавир се прилага

едновременно с атазанавир (вж. точка 4.5). Засега липсват данни за взаимодействията на

типранавир, приложен заедно с ниска доза ритонавир, с други, освен изброените по-горе,

протеазни инхибитори. Следователно, не се препоръчва едновременно приложение на

типранавир, приложен заедно с ниска доза ритонавир, и протеазни инхибитори.

Перорални контрацептиви и естрогени

Заради понижението на нивата на етинил-1-естрадиол, едновременното приложение на Aptivus,

приложен заедно с ниска доза ритонавир, не се препоръчва. При едновременно приложение на

естроген-съдържащи перорални контрацептиви и Aptivus, приложен заедно с ниска доза

ритонавир, трябва да се използват алтернативни или допълнителни контрацептивни мерки (вж.

точка 4.5). Пациенти, използващи естрогени като хормонално заместително лечение трябва да

бъдат клинично мониторирани за признаци на естрогенен дефицит. Жени, употребяващи

естрогени са с повишен риск от нетежък обрив.

Антиконвулсанти

Необходимо е повишено внимание, когато се предписват карбамазепин, фенобарбитал и

фенитоин. Aptivus може да бъде по-малко ефективен поради понижените плазмените

концентрации на типранавир при пациенти, приемащи едновременно тези средства (вж.

точка 4.5).

Халофантрин, лумефантрин

Поради метаболитния им профил и присъщия им риск от предизвикване на torsades de pointes,

приложението на халофантрин и лумефантрин с Aptivus, приложен заедно с ниска доза

ритонавир, не се препоръчва (вж. точка 4.5).

Дисулфирам/метронидазол

Aptivus меки капсули съдържа алкохол (7% етанол, т.е., 100 mg за една капсула или до 200 mg

за една доза), който може да предизвика дисулфирам-подобни реакции, ако се приложи

едновременно с дисулфирам или други лекарствени продукти, които предизвикват тази реакция

(например метронидазол).

Флутиказон

Едновременната употреба на типранавир, приложен заедно с ниска доза ритонавир, и

флутиказон или други глюкокортикоиди, които се метаболизират от CYP3A4, не се

препоръчва, освен ако потенциалната терапевтична полза надхвърля риска от системни

кортикостероидни ефекти, включително синдром на Cushing и надбъбречна супресия (вж. точка

4.5).

Аторвастатин

Tипранавир, приложен заедно с ниска доза ритонавир, повишава плазмените концентрации на

аторвастатин (вж. точка 4.5). Комбинацията не се препоръчва. Трябва да бъдат взети предвид

други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, като правастатин, флувастатин или розувастатин

(вж. точка 4.5). Все пак, ако аторвастатин е специфично необходим за лечение на пациента,

трябва да се започне с ниска доза и да се проведе внимателно мониториране.

Омепразол и други инхибитори на протонната помпа

Едновременната употреба на Aptivus заедно с ритонавир с омепразол, езомепразол или други

инхибитори на протонната помпа не се препоръчва (вж. точка 4.5).

Колхицин

При пациенти с нормална бъбречна и чернодробна функция, се препоръчва намаляване на

дозировката или прекъсване на лечението с колхицин, при едновременно приложение (вж.

точка 4.5).

Салметерол

Едновременната употреба на салметерол и Aptivus, заедно с ниска доза ритонавир не се

препоръчва (вж. точка 4.5).

Бозентан

Поради значителната хепатотоксичност на бозентан и потенциалът за повишаване на

хепатотоксичността, свързан с Aptivus, приложен едновременно с ниска доза ритонавир, тази

комбинация не е препоръчителна.

Предупреждения, свързани с някои помощни вещества

Aptivus съдържа макроголглицерол рицинолеат, който може да причини стомашно

разстройство и диария.

Това лекарство съдържа 100 mg алкохол (етанол) във всяка капсула. Количеството в 250 mg от

това лекарство (т.е. в една капсула) е еквивалентно на по-малко от 3 ml бира или 1 ml вино.

Малкото количество алкохол в това лекарство няма да има някакви забележими ефекти.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Профилът на взаимодействие на Aptivus, приложен заедно с ниска доза ритонавир, е сложен и

изисква специално внимание, особено в комбинация с други антиретровирусни средства.

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Метаболитен профил на типранавир

Типранавир е субстрат, индуктор и инхибитор на цитохром P450 CYP3A. При приложение

заедно с ритонавир в препоръчваната дозировка (вж точка 4.2) крайният резултат е инхибиция

на P450 CYP3A. Едновременното приложение на Aptivus, приложен заедно с ниска доза

ритонавир, и средства метаболизиращи се главно от CYP3A може да доведе до промяна на

плазмените концентрации на типранавир или другите средства, което би могло да промени

техните терапевтични и нежелани ефекти (вж. по-долу списъка на съответните средства и

подробности за тях). Средствата, които са противопоказани именно поради очакваната

величина на взаимодействие и възможността за сериозни нежелани реакции, са детайлизирани

в тази точка и посочени в точка 4.3).

При 16 здрави доброволци е проведено проучване на комбинирано лечение с 500 mg

типранавир и 200 mg ритонавир капсули, приложени два пъти дневно, в продължение на 10

дни, за да се оцени крайния ефект върху действието на чернодробен CYP 1A2 (кофеин), 2C9

(варфарин), 2D6 (декстрометорфан), на интестинален/чернодробен CYP 3A4 (мидазолам) и P-

гликопротеин (P-gp) (дигоксин). При стационарно състояние е налице значима индукция на

CYP 1A2 и слаба индукция на CYP 2C9. Наблюдава се мощно инхибиране на действието на

CYP 2D6 и на действието на интестинален и чернодробен CYP 3A4. Действието на P-gp е

значително инхибирано след първата доза, но е налице слаба индукция при стационарно

състояние. Практическите препоръки, извлечени от това проучване са изложени по-долу.

Проучвания върху човешки чернодробни микрозоми показват, че типранавир е инхибитор на

CYP 1A2, CYP 2C9, CYP 2C19 и CYP 2D6. Потенциалният краен ефект на типранавир заедно с

ритонавир върху CYP 2D6 е инхибиция, тъй като ритонавир е също и CYP 2D6 инхибитор.

Крайният in vivo ефект на типранавир заедно с ритонавир върху CYP 1A2, CYP 2C9 и CYP

2C19, в предварително проучване, показва индуциращ потенциал на APTIVUS с ритонавир

спрямо CYP 1A2 и в по-малка степен спрямо CYP 2C9 и P-gp след няколко дни на лечение.

Липсват данни, сочещи дали типранавир инхибира или индуцира глюкуронозил трансферазите.

In vitro проучвания показват, че типранавир е субстрат и също инхибитор на P-gp.

Трудно е да бъде предвиден крайният ефект на Aptivus, приложен заедно с ниска доза

ритонавир, върху пероралната бионаличност и плазмените концентрации на средства, които са

субстрати едновременно на CYP3A и P-gp. Крайният ефект варира в зависимост от

относителния афинитет на едновременно приложеното вещество към CYP3A и P-gp и степента

на метаболизма/първото преминаване през червата.

Едновременното приложение на Aptivus и средства, индуциращи CYP3A и/или Pgp може да

понижи концентрациите на типранавир и да намали терапевтичния му ефект (виж по-долу

списъка на съответните средства и подробности за тях). Едновременното приложение на

Aptivus и лекарствени продукти, инхибиращи P-gp може да повиши плазмените концентрации

на типранавир.

Известните и теоретичните взаимодействия с избрани антиретровирусни и

не-антиретровирусни лекарствени продукти са изброени в таблицата по-долу.

Таблица на взаимодействията

Взаимодействията между Aptivus и едновременно приложен лекарствен продукт са изброени в

таблицата по-долу (повишението е отбелязано с “↑”, понижението с “↓”, без промяна с “↔”,

един път дневно с “ЕД”, два пъти дневно с “ДД”, концентрацията в края на дозовия интервал с

“Cτ”).

Ако не е уточнено допълнително, описаните по-долу проучвания са проведени с

препоръчваните дози Aptivus /ритонавир (например 500/200 mg два пъти дневно).Все пак някои

проучвания за фармакокенетични взаимодействия не са проведени с тези препоръчвани дози.

Въпреки това резултатите от повечето от тези изследвания на взаимодействията могат да бъдат

екстраполирани за препоръчваната доза , тъй като използваните дози (например

типранавир/ритонавир 500/100 mg, типранавир/ритонавир 750/200 mg) показват максимална

индукция и инхибиция на чернодробните ензими и определят препоръчваната доза

Aptivus/ритонавир.

Лекарства според

терапевтичната област

Взаимодействие

Средна геометрична промяна

(%)

Препоръки относно

едновременното приложение

Антиинфекциозни средства

Антиретровирусни средства

Нуклеозидни и нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза (NRTI)

Тъй като липсва значимо влияние на нуклеозидните и нуклеотидните аналози върху ензимната

система Р450, при едновременно приложение с такива средства не се налага корекция на

дозировката на Aptivus.

Абакавир 300 mg два пъти

дневно

(типранавир/ритонавир

750/100 mg два пъти

дневно)

Абакавир C

↓ 46%

Абакавир AUC ↓ 36%

Клиничната значимост на тези

понижения не е установена, но те

могат да доведат до намаление на

ефикасността на абакавир.

Механизмът е неизвестен.

Едновременната употреба на

Aptivus, приложен заедно с

ниска доза ритонавир, и на

абакавир не се препоръчва,

освен ако няма други NRTI,

подходящи за лечение на

пациента. В такива случаи не

може да се направят препоръки

относно корекция на дозата на

абакавир (вж. точка 4.4).

Диданозин

200 mg два пъти дневно, ≥

60 kg

Диданозин C

↓ 43%

Диданозин AUC ↓ 33%

Приемът на ентеросолвентен

диданозин и Aptivus меки

капсули, приложен заедно с

30 Churchill Place

Canary Wharf

London E14 5EU

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 3660 6000

Facsimile

+44 (0)20 3660 5555

Send a question via our website

www.ema.europa.eu/contact

© European Medicines Agency, 2014. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/503056/2011

EMEA/H/C/000631

Резюме на EPAR за обществено ползване

Aptivus

tipranavir

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Aptivus. В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба

(CHMP) е оценил лекарството, за да даде положително становище за разрешаване за употреба и

препоръки за условията на употреба на Aptivus.

Какво представлява Aptivus?

Aptivus е лекарство, което съдържа активното вещество типранавир (tipranavir). Предлага се под

формата на капсули (250 mg) и като перорален разтвор.

За какво се използва Aptivus?

Aptivus се използва за лечение на пациенти на възраст от две и повече години, които са

инфектирани с вируса на човешкия имунодефицит тип 1 (ХИВ-1) – вирус, който причинява

синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). Aptivus се използва в комбинация с

ниски дози ритонавир (друго лекарство за ХИВ) и други лекарства за ХИВ.

Aptivus трябва да се използва само при пациенти, при които няма други алтернативи за лечение.

Използва се при пациенти, които вече са лекувани с други противовирусни лекарства за ХИВ

инфекция и при които много други лекарства от същия клас като Aptivus (протеазни инхибитори)

не са ефективни. Лекарите трябва да предписват Aptivus само след като са взели предвид

лекарствата за ХИВ, които пациентът е приемал в миналото, и вероятността вирусът да се

повлияе от лекарството.

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

Как се използва Aptivus?

Лечението с Aptivus трябва да бъде започнато от лекар, който има опит в лечението на инфекции

с ХИВ-1.

Aptivus

EMA/401391/2014

Страница 2/4

При пациенти на възраст от 12 и повече години препоръчителната доза Aptivus е 500 mg (две

капсули) два пъти дневно. Деца на възраст между две и 12 години трябва да приемат пероралния

разтвор. Дозата на пероралния разтвор зависи от площта на телесната повърхност (изчислена на

базата на височината и теглото на детето). Всяка доза Aptivus трябва да се приема с ритонавир и

храна. За повече информация – вижте листовката.

Как действа Aptivus?

Активното вещество в Aptivus, типранавир, е протеазен инхибитор. То блокира определен ензим,

наречен протеаза, който участва в размножаването на ХИВ. Когато ензимът е блокиран, вирусът

не се възпроизвежда нормално и това забавя разпространението на инфекцията. Ритонавир е

друг протеазен инхибитор, който се използва за „усилвател“. Той намалява скоростта на

разграждане на типранавир и повишава нивата му в кръвта. Това позволява да се използва по-

ниска доза типранавир за постигане на същия противовирусен ефект.

Приеман в комбинация с други лекарства за ХИВ, Aptivus намалява количеството на ХИВ в кръвта

и го поддържа на ниско ниво. Aptivus не лекува ХИВ инфекцията или СПИН, но може да забави

увреждането на имунната система и развитието на инфекции и заболявания, свързани със СПИН.

Как е проучен Aptivus?

Aptivus капсули е проучен в две основни проучвания при общо 1483 възрастни, които са

получавали редица различни лекарства за ХИВ в миналото, но не се повлияват от текущата

комбинация на лечението, включваща протеазен инхибитор. И двете проучвания включват

сравняване на ефектите на Aptivus с тези на друг протеазен инхибитор, избран въз основа на

предишни лечения на пациента и прогнозираното повлияване. Основните мерки за ефективност

са броят на пациентите, повлияли се от лечението, и времето до настъпване на неуспех на

лечението през първите 48 седмици от лечението. Под „повлияване“ се разбира спад в нивата на

ХИВ в кръвта (вирусно натоварване) с 90 или повече процента, който се запазва до края на 48-те

седмици.

Aptivus е проучен и в друго проучване при 63 деца на възраст от две до 12 години и 52 юноши на

възраст от 12 до 18 години, повечето от които са лекувани за ХИВ в миналото. При всички

пациенти лечението започва с перорален разтвор, но юношите, приемащи пълната доза за

възрастни, имат възможност да преминат на капсули след първите четири седмици. Проучването

разглежда безопасността и ефективността на Aptivus и нивата на лекарството в кръвта на

пациентите.

Във всичките три проучвания пациентите приемат също ритонавир и комбинация от други

лекарства за ХИВ, избрани поради максималната вероятност да намалят нивата на ХИВ в кръвта.

Какво ползи от Aptivus са установени в проучванията?

Aptivus капсули, приеман в комбинация с ритонавир, е по-ефективен от контролните лекарства за

намаляване на вирусното натоварване при пациенти с почти изчерпани алтернативи за ефективно

лечение на ХИВ. Като се разгледат заедно двете проучвания сред възрастни, 34% от пациентите,

приемащи Aptivus (251 от 746), се повлияват от лечението в сравнение с 16% от пациентите,

приемащи контролни протеазни инхибитори (113 от 737). При възрастните, приемащи Aptivus,

лечението спира да действа средно 113 дни след започването му. Това е сравнено със средно

нулев брой дни при онези от тях, които приемат контролното лекарство, което означава, че

повечето пациенти, приемащи контролното лекарство, не се повлияват изобщо от лечението.

Aptivus

EMA/401391/2014

Страница 3/4

В проучването при деца и юноши 31% от юношите, приемащи капсулите (9 от 29), и 50% от

децата, приемащи пероралния разтвор (31 от 62), достигат и поддържат вирусни натоварвания

под 400 копия/ml след 48 седмици.

Какви са рисковете, свързани с Aptivus?

При възрастни най-честите нежелани лекарствени реакции при приема на Aptivus с ритонавир

(наблюдавани при повече от 1 на 10 пациенти) са диария и гадене (позиви за повръщане).

Подобни нежелани лекарствени реакции се наблюдават при деца и юноши, но случаите на

повръщане, зачервяване и пирексия (висока температура) при тях са много по-чести, отколкото

при възрастните. За пълния списък на всички нежелани лекарствени реакции, съобщени при

Aptivus, вижте листовката.

Aptivus с ритонавир не трябва да се използва в комбинация с колхицин (лекарство, използвано за

лечение на подагра) при пациенти с увреждания на бъбреците или черния дроб. Aptivus с

ритонавир не трябва да се използва при пациенти с умерени или тежки чернодробни нарушения

или при такива, които приемат някое от следните лекарства:

рифампицин (използван за лечение на туберкулоза);

жълт кантарион (билков препарат, използван за лечение на депресия);

лекарства, които имат същия път на разграждане като Aptivus или ритонавир и са вредни при

високи нива в кръвта. За пълния списък на тези лекарства вижте листовката.

Защо Aptivus е разрешен за употреба?

CHMP отбелязва, че проучванията подкрепят употребата на Aptivus на капсули при възрастни.

Въпреки известни опасения на Комитета относно формата на проучването при деца и юноши,

Комитетът отбелязва, че резултатите подкрепят употребата на капсули при юноши и перорален

разтвор при деца на възраст от две до 12 години. Поради това CHMP реши, че ползите от Aptivus

капсули са по-големи от рисковете за лечение на възрастни и юноши на възраст 12 или повече

години. Комитетът реши също, че ползите от Aptivus перорален разтвор са по-големи от рисковете

при деца на възраст от две до 12 години. Въпреки това наличната информация не е достатъчна,

за да подкрепи употребата на пероралния разтвор при пациенти на възраст от 12 или повече

години.

Комитетът препоръча на Aptivus да се издаде разрешение за употреба. Въпреки това той

заключава, че лекарството трябва да се прилага само като последна алтернатива на терапия,

когато се предвижда, че никой друг протеазен инхибитор няма да бъде ефективен.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Aptivus?

Разработен е план за управление на риска, за да се гарантира, че Aptivus се използва възможно

най-безопасно. Въз основа на този план информацията за безопасността е включена в кратката

характеристика на продукта и листовката за Aptivus, включително подходящи предпазни мерки за

здравните специалисти и пациентите.

Aptivus

EMA/401391/2014

Страница 4/4

Допълнителна информация за Aptivus:

На 25 октомври 2005 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на Aptivus,

валидно в Европейския съюз.

Пълният текст на EPAR за Aptivus може да се намери на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European Public Assessment Reports. За повече

информация относно лечението с Aptivus прочетете листовката (също част от EPAR) или

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране на текста 07-2014.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация