Kisplyx

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за потребителя

Kisplyx 4 mg твърди капсули

Kisplyx 10 mg твърди капсули

ленватиниб (lenvatinib)

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. Можете да дадете своя принос като

съобщите всяка нежелана реакция, която сте получили. За начина на съобщаване на нежелани

реакции вижте края на точка 4.

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите като Вашите.

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра. Това включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в

тази листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка:

Какво представлява Kisplyx и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да приемете Kisplyx

Как да приемате Kisplyx

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Kisplyx

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява Kisplyx и за какво се използва

Какво представлява Kisplyx

Kisplyx е лекарство, което съдържа активното вещество ленватиниб. То се използва в

комбинация с еверолимус за лечение на пациенти с напреднал рак на бъбреците (напреднал

бъбречноклетъчен карцином), когато други лечения (така наречената „VEGF-таргетна

терапия“) не са помогнали да се спре заболяването.

Как действа Kisplyx

Kisplyx блокира действието на белтъците, наречени тирозинкиназни рецептори (ТКР), които

участват в растежа на клетките и развитието на нови кръвоносни съдове, които захранват

клетките с кислород и хранителни вещества и им помагат да нарастват. Тези белтъци могат да

присъстват в големи количества в раковите клетки, а като блокира тяхното действие, Kisplyx

може да забави скоростта, с която раковите клетки се умножават и туморът нараства, и да

помогне да се прекъсне постъпването на кръв, от която се нуждае ракът.

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете Kisplyx

Не приемайте Kisplyx, ако:

сте алергични към ленватиниб или към някоя от останалите съставки на това лекарство

(изброени в точка 6).

кърмите (вижте точката по-долу за Контрацепция, бременност и кърмене).

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар, преди да приемете Kisplyx, ако:

имате високо кръвно налягане

сте жена, която е в състояние да забременее (вижте по-долу точката Контрацепция,

бременност и кърмене)

имате анамнеза за сърдечни проблеми или инсулт

имате проблеми с черния дроб или бъбреците

наскоро сте претърпели операция или лъчелечение

трябва да претърпите хирургична операция. Вашият лекар може да прецени да спрете

Kisplyx, ако ще бъдете подложени на голяма хирургична операция, тъй като Kisplyx може

да повлияе върху зарастването на рани. Приемът на Kisplyx може да бъде възобновен,

когато се установи, че раната зараства достатъчно добре.

сте на възраст над 75 години

принадлежите към етническа група различна от „бяла“ или „азиатска“

сте с тегло под 60 kg.

имате анамнеза за неестествени каналчета (наричани фистули) между различни органи в

тялото или от даден орган към кожата

имате или сте имали аневризма (разширяване и отслабване на стена на кръвоносен съд)

или разкъсване на стена на кръвоносен съд.

имате или сте имали болка в устата, зъбите и/или челюстта, подуване или поява на язви в

устата, скованост или усещане за тежест в челюстта или разклащане на зъб. Може да

бъдете посъветвани да Ви бъде направен дентален преглед преди започване на Kisplyx,

тъй като се съобщава за костно увреждане на челюстта (остеонекроза) при пациенти,

лекувани с Kisplyx. Ако трябва да Ви бъде проведено инвазивно дентално лечение или

дентална хирургична процедура, кажете на Вашия дентален лекар, че получавате лечение

с Kisplyx, особено ако също получавате или сте получавали инжекции с бифосфонати

(използвани за лечение или предотвратяване на костни нарушения).

ако получавате или сте получавали някакви лекарства, използвани за лечение на

остеопороза (лекарства за потискане на костната резорбция) или противоракови

лекарства, които потискат образуването на кръвоносни съдове в тумора (т. нар.

инхибитори на ангиогенезата), тъй като рискът от увреждане на челюстната кост може да

е повишен.

Преди да приемете Kisplyx, Вашият лекар може да извърши някои кръвни изследвания,

например, да провери кръвното Ви налягане и Вашата чернодробна или бъбречна функция и да

разбере, ако имате ниски нива на соли и високи нива на стимулиращия щитовидната жлеза

хормон в кръвта. Вашият лекар ще обсъди резултатите от тези изследвания с Вас и ще реши

дали може да Ви бъде даден Kisplyx. Вие може да се нуждаете от допълнително лечение с други

лекарства, да приемате по-ниска доза Kisplyx или да е необходимо да бъдете особено

предпазливи поради увеличен риск от нежелани реакции.

Ако не сте сигурни, говорете с Вашия лекар, преди да приемете Kisplyx.

Деца и юноши

Kisplyx не се препоръчва за употреба при деца и юноши. Ефектите на Kisplyx при хора под 18-

годишна възраст не са известни.

Други лекарства и Kisplyx

Трябва да кажете на Вашия лекар или фармацевт, ако приемате, наскоро сте приемали или е

възможно да приемате други лекарства. Това включва билкови препарати и лекарства без

рецепта.

Контрацепция, бременност и кърмене

Ако сте бременна или кърмите, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност,

посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на това лекарство.

Използвайте високоефективна контрацепция, докато приемате това лекарство и в

продължение на най-малко един месец след като завършите лечението.

Не приемайте Kisplyx, ако планирате бременност по време на лечението. Това се налага,

защото лекарството може сериозно да увреди Вашето бебе.

Ако забременеете, докато се лекувате с Kisplyx, кажете незабавно на Вашия лекар. Той

ще Ви помогне да решите дали лечението да бъде продължено.

Не кърмете, ако приемате Kisplyx. Това се налага, защото лекарството преминава в

кърмата и може сериозно да увреди кърмачето.

Шофиране и работа с машини

Kisplyx може да причини нежелани реакции, които могат да повлияят способността Ви за

шофиране или работа с машини. Избягвайте да шофирате или да работите с машини, ако се

чувствате замаяни или уморени.

3.

Как да приемате Kisplyx

Винаги приемайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни в

нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Какво количество да приемате

Препоръчителната дневна доза Kisplyx е 18 mg веднъж дневно (една капсула от 10 mg и

две капсули от 4 mg) в комбинация с една таблетка от 5 mg еверолимус веднъж дневно.

Ако имате тежки чернодробни или бъбречни проблеми, препоръчителната доза Kisplyx е

10 mg веднъж дневно (1 капсула от 10 mg) в комбинация с една таблетка от 5 mg

еверолимус веднъж дневно.

Вашият лекар може да намали дозата Ви, ако получите нежелани реакции.

Приемане на това лекарство

Можете да приемате капсулите със или без храна.

Поглъщайте капсулите цели с вода или разтворени. За да ги разтворите, налейте една

супена лъжица вода или ябълков сок в малка чашка и поставете капсулите в течността,

без да ги разчупвате или разтрошавате. Оставете най-малко за 10 минути, след това

разбъркайте за най-малко 3 минути, за да се разтворят капсулите. Изпийте сместа. След

като я изпиете, добавете същото количество вода или ябълков сок, завъртете и изпийте.

Приемайте капсулите приблизително по едно и също време всеки ден.

Обгрижващите лица не трябва да отварят капсулите, за да избегнат излагане на

съдържанието на капсулата.

Колко дълго да приемате Kisplyx

Обикновено Вие ще продължите да приемате това лекарство дотогава, докато получавате полза.

Ако сте приели повече от необходимата доза Kisplyx

Ако сте приели повече от необходимата доза Kisplyx, незабавно говорете с лекар или

фармацевт. Вземете със себе си опаковката на лекарството.

Ако сте пропуснали да приемете Kisplyx

Не вземайте двойна доза (две дози едновременно), за да компенсирате пропуснатата доза.

Какво да правите, ако пропуснете да приемете Вашата доза, зависи от това колко време остава

до следващата Ви доза.

Ако остават 12 часа или повече до следващата доза: вземете пропуснатата доза веднага,

щом се сетите. След това вземете следващата доза в обичайното време.

Ако остават по-малко от 12 часа до следващата доза: прескочете пропуснатата доза. След

това вземете следващата доза в обичайното време.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава. Следните нежелани реакции могат да се проявят при това лекарство.

Кажете на Вашия лекар незабавно, ако забележите следните нежелани реакции – Вие може

да се нуждаете от спешно медицинско лечение:

усещане за изтръпване или слабост от едната страна на тялото, тежко главоболие,

гърчове, обърканост, затруднен говор, промени в зрението или замайване – това може да

са признаци на инсулт, кръвоизлив в мозъка или ефект върху мозъка от рязко повишение

на кръвното налягане;

болка или тежест в гърдите, болка в ръцете, гърба, врата или челюстта, задух, бърз или

неравномерен сърдечен пулс, кашлица, синкав цвят на устните или пръстите, усещане на

силна умора – това може да са признаци на сърдечен проблем, кръвен съсирек в белия

дроб или изтичане на въздух от белия дроб в гръдния кош, което пречи белият дроб да се

изпълва с въздух;

силна болка в корема – това може да се дължи на пробив на червата или фистула (отвор в

червото, който се свързва чрез подобен на тръбичка канал с друга част на тялото или

кожата);

черни, катранени или кървави изпражнения или изкашляне на кръв – това може да са

признаци на вътрешен кръвоизлив;

диария, гадене и повръщане – това са много чести нежелани реакции, които могат да

станат сериозни, ако доведат до дехидратация, което може да причини бъбречна

недостатъчност. Вашият лекар може да Ви даде лекарство за намаляване на тези

нежелани реакции.

болка в устата, зъбите и/или челюстта, подуване или поява на язви в устата, скованост

или усещане за тежест в челюстта или разклащане на зъб – те може да са признаци на

увреждане на челюстната кост (остеонекроза).

Кажете на Вашия лекар незабавно, ако забележите някоя от нежеланите реакции по-горе.

Другите нежелани реакции включват:

Много чести (могат да засегнат повече от 1 на 10 души)

високо или ниско кръвно налягане

загуба на апетит или загуба на тегло

гадене и повръщане, запек, диария, коремна болка, нарушено храносмилане

усещане за силна умора или слабост

дрезгав глас

отичане на краката

обрив

сухота, афти или възпаление в устата, усещане на странен вкус

болка в ставите или мускулите

замайване

косопад

кървене (най-често кървене от носа, но също и други видове кървене като кръв в урината,

образуване на синини, кървене от венците или чревната стена)

безсъние

повишени нива на белтък в урината и инфекции на пикочните пътища (повишена честота

на уриниране и болка при уриниране)

главоболие и болка в гърба

зачервяване, болезненост и отичане на кожата на дланите и стъпалата (синдром ръка-

крак)

промени в резултатите от кръвните изследвания за нивата на калий (ниски), нивата на

калций (ниски), холестерол (висок) и тироид-стимулиращия хормон (висок)

недостатъчно активна щитовидна жлеза (умора, увеличаване на теглото, запек, усещане

за студ, суха кожа)

ниски нива на тромбоцити в кръвта, което може да доведе до образуване на синини и

трудно зарастване на рани

Чести (могат да засегнат до 1 на 10 души)

загуба на телесни течности (дехидратация)

сърцебиене

суха кожа, удебеляване и сърбеж по кожата

усещане за подут корем или наличие на газове в червата

сърдечни проблеми или кръвни съсиреци в белите дробове (затруднено дишане, болка в

гръдния кош) или други органи

неразположение

инсулт

възпаление на жлъчния мехур

анална фистула (малко каналче, който се образува между ануса и околната кожа)

промени в резултатите от кръвните изследвания за чернодробните ензими, бъбреците,

белите кръвни клетки (ниски), магнезий в кръвта (нисък)

промени в резултатите от кръвните изследвания за бъбречната функция и бъбречна

недостатъчност

повишена липаза и амилаза (ензими, участващи в храносмилането)

Нечести (могат да засегнат до 1 на 100 души)

болезнена инфекция или дразнене близо до ануса

миниинсулт

чернодробно увреждане

силна болка в горната лява част на корема, която може да е свързана с повишена

температура, студени тръпки, гадене и повръщане

възпаление на панкреаса

проблеми при зарастването на рани

увреждане на челюстната кост (остеонекроза).

С неизвестна честота (следните нежелани реакции се съобщават след пускането на пазара на

ленватиниб, но честотата, с която възникват, е неизвестна)

други видове фистули (неестествени каналчета между различни органи в тялото или от

кожата към подлежаща структура като например гърлото и трахеята). Симптомите

зависят от това къде се намира фистулата. Информирайте Вашия лекар, ако почувствате

нови или необичайни симптоми като например кашляне при преглъщане

разширяване и отслабване на стена на кръвоносен съд или разкъсване на стена на

кръвоносен съд (аневризми и артериални дисекации).

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт.

Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също да

съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за съобщаване, посочена в

Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете своя принос за

получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Kisplyx

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху картонената

опаковка след „Годен до“ и върху блистера след „EXP“. Срокът на годност отговаря на

последния ден от посочения месец.

Да не се съхранява над 25°C. Да се съхранява в оригиналния блистер, за да се предпази от

влага.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате.

Тези мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Kisplyx

Активно вещество: ленватиниб.

Kisplyx 4 mg твърди капсули: всяка твърда капсула съдържа 4 mg ленватиниб (под

формата на мезилат).

Kisplyx 10 mg твърди капсули: всяка твърда капсула съдържа 10 mg ленватиниб

(под формата на мезилат).

Други съставки: калциев карбонат, манитол, микрокристална целулоза,

хидроксипропилцелулоза, ниско заместена хидроксипропилцелулоза, талк. Капсулата

съдържа хипромелоза, титанов диоксид (E171), жълт железен оксид (E172), червен

железен оксид (E172). Печатното мастило съдържа шеллак, черен железен оксид (E172),

калиев хидроксид, пропиленгликол.

Как изглежда Kisplyx и какво съдържа опаковката

Kisplyx 4 mg твърда капсула: жълтеникаво-червено тяло и жълтеникаво-червено капаче, с

дължина приблизително 14,3 mm, маркирана с черно мастило с „Є“ върху капачето и

„LENV 4 mg“ върху тялото.

Kisplyx 10 mg твърда капсула: жълто тяло и жълтеникаво-червено капаче, с дължина

приблизително 14,3 mm, маркирана с черно мастило с „Є“ върху капачето и „LENV

10 mg“ върху тялото.

Капсулите са в блистери от полиамид/алуминий/PVC с покритие от алуминиево фолио,

през което таблетката може да бъде избутана, в картонени кутии по 30, 60 или

90 твърди капсули.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.

Притежател на разрешението за употреба

Eisai GmbH

Edmund-Rumpler-Straße 3

60549 Frankfurt am Main

Германия

E-mail: medinfo_de@eisai.net

Производител

Eisai Manufacturing Ltd

Mosquito Way

Hatfield

Herts

AL10 9SN

Обединено кралство

Или

Eisai GmbH

Edmund-Rumpler-Straße 3

60549 Frankfurt am Main

Германия

За допълнителна информация относно това лекарствo, моля, свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

Eisai SA/NV

Tél/Tel: : +32 (0) 800 158 58

Lietuva

Eisai GmbH

Tel: + 49 (0) 69 66 58 50

(Vokietija)

България

Eisai GmbH

Teл.: + 49 (0) 69 66 58 50

(Германия)

Luxembourg/Luxemburg

Eisai SA/NV

Tél/Tel: : +32 (0) 800 158 58

(Belgique/Belgien)

Česká republika

Eisai GesmbH organizačni složka

Tel.: + 420 242 485 839

Magyarország

Eisai GmbH

Tel.: + 49 (0) 69 66 58 50

(Németország)

Danmark

Eisai AB

Tlf: + 46 (0) 8 501 01 600

(Sverige)

Malta

Eisai GmbH

Tel.: + 49 (0) 69 66 58 50

(Germany)

Deutschland

Eisai GmbH

Tel: + 49 (0) 69 66 58 50

Nederland

Eisai B.V.

Tel: + 31 (0) 900 575 3340

Eesti

Eisai GmbH

Tel: + 49 (0) 69 66 58 50

(Saksamaa)

Norge

Eisai AB

Tlf: + 46 (0) 8 501 01 600

(Sverige)

Ελλάδα

Arriani Pharmaceutical S.A.

Τηλ: + 30 210 668 3000

Österreich

Eisai GesmbH

Tel: + 43 (0) 1 535 1980-0

España

Eisai Farmacéutica, S.A.

Tel: + (34) 91 455 94 55

Polska

Eisai GmbH

Tel: + 49 (0) 69 66 58 50

(Niemcy)

France

Eisai SAS

Tél: + (33) 1 47 67 00 05

Portugal

Eisai Farmacêutica, Unipessoal Lda

Tel: + 351 214 875 540

Hrvatska

Eisai GmbH

Tel: + 49 (0) 69 66 58 50

(Njemačka)

Ireland

Eisai GmbH

Tel: + 49 (0) 69 66 58 50

(Germany)

România

Eisai GmbH

Tel: + 49 (0) 69 66 58 50

(Germania)

Slovenija

Eisai GmbH

Edmund-Rumpler-Straße 3

60549 Frankfurt am Main

(Nemčija)

Ísland

Eisai AB

Sími: + 46 (0) 8 501 01 600

(Svíþjóð)

Slovenská republika

Eisai GesmbH organizační složka

Tel.: +420 242 485 839

(Česká republika)

Italia

Eisai S.r.l.

Tel: + 39 02 5181401

Suomi/Finland

Eisai AB

Puh/Tel: + 46 (0) 8 501 01 600

(Ruotsi/Sverige)

Κύπρος

Arriani Pharmaceuticals S.A.

Τηλ: + 30 210 668 3000

(Ελλάδα)

Sverige

Eisai AB

Tel: + 46 (0) 8 501 01 600

Latvija

Eisai GmbH

Tel: + 49 (0) 69 66 58 50

(Vācija)

United Kingdom

Eisai Europe Ltd.

Tel: + 44 (0) 208 600 1400

Дата на последно преразглеждане на листовката

Подробна информация за това лекарствo е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Kisplyx 4 mg твърди капсули

Kisplyx 10 mg твърди капсули

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Kisplyx 4 mg твърди капсули

Всяка твърда капсула съдържа 4 mg ленватиниб (lenvatinib) (под формата на мезилат).

Kisplyx 10 mg твърди капсули

Всяка твърда капсула съдържа 10 mg ленватиниб (lenvatinib) (под формата на мезилат).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула

Kisplyx 4 mg твърди капсули

Жълтеникаво-червено тяло и жълтеникаво-червено капаче, с дължина приблизително 14,3 mm,

маркирана с черно мастило с „Є“ върху капачето и „LENV 4 mg“ върху тялото.

Kisplyx 10 mg твърди капсули

Жълто тяло и жълтеникаво-червено капаче, с дължина приблизително 14,3 mm, маркирана с

черно мастило с „Є“ върху капачето и „LENV 10 mg“ върху тялото.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Kisplyx е показан в комбинация с еверолимус за лечение на възрастни пациенти с напреднал

бъбречноклетъчен карцином (БКК) след една предшестваща таргетна терапия срещу съдовия

ендотелен растежен фактор (VEGF).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението с Kisplyx трябва да се започне и да се наблюдава от медицински специалист с опит в

онкотерапията.

Дозировка

Препоръчителната дневна доза ленватиниб е 18 mg (една капсула от 10 mg и две капсули от

4 mg) веднъж дневно в комбинация с 5 mg еверолимус веднъж дневно. Дневните дози

ленватиниб и, ако е необходимо, еверолимус трябва да се модифицират според нуждите

съгласно плана за управление на съотношението доза/токсичност.

Ако пациентът пропусне доза и тя не може да се приеме в рамките на 12 часа, тази доза трябва

да се пропусне и следващата доза трябва да се приеме в обичайното време на приложение.

Лечението трябва да продължи, докато се наблюдава клинична полза или докато възникне

неприемлива токсичност.

Трябва да се започне оптимално медикаментозно лечение на гаденето, повръщането и диарията

преди каквото и да е прекъсване на терапията или понижаване на дозата на ленватиниб.

Стомашно-чревната токсичност обаче трябва да се лекува активно, за да се намали рискът от

развитие на бъбречно увреждане или бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.4, Бъбречна

недостатъчност и увреждане).

Корекция на дозата

Лечението на нежелани реакции може да налага прекъсване на приема, корекция на дозата или

спиране на комбинираната терапия (вж. точка 4.4). Леките до умерено тежки нежелани реакции

(напр. степен 1 или 2) по правило не налагат прекъсване на приема на комбинацията, освен при

непоносимост на пациента въпреки оптималното лечение. Тежките (напр. степен 3) или

непоносими нежелани реакции налагат прекъсване на приема на комбинацията от лекарства до

подобрение на реакцията до степен 0-1 или до изходното ниво.

При прояви на токсичност, за които се смята, че са свързани с ленватиниб (вж. Таблица 1), при

отшумяване/подобрение на нежеланата реакция до степен 0-1 или до изходното ниво,

лечението трябва да се възобнови с понижена доза ленватиниб, както се предлага в Таблица 2.

При прояви на токсичност, за които се смята, че са свързани с еверолимус, лечението трябва да

се прекрати, дозата да се понижи до приложение през ден или да се спре (вж. КХП на

еверолимус за съвет при конкретни нежелани реакции).

При прояви на токсичност, за които се смята, че са свързани и с ленватиниб, и с еверолимус,

дозата ленватиниб трябва да се понижи (вж. Таблица 2) преди да се понижи дозата еверолимус.

Лечението трябва да се прекрати в случай на животозастрашаващи реакции (напр. степен 4) с

изключение на лабораторни отклонения, за които се смята, че не са животозастрашаващи, в

който случай те трябва да се лекуват като тежки реакции (напр. степен 3).

Степените се основават на общите терминологични критерии за нежелани събития (Common

Terminology Criteria for Adverse Events, CTCAE) на Националния институт по ракови

заболявания (National Cancer Institute, NCI) на САЩ.

Таблица 1 Нежелани реакции, изискващи модификации на дозата ленватиниб

Нежелана

реакция

Тежест

Действие

Понижаване на дозата и

повторно започване на

ленватиниб

Хипертония

Степен 3

(въпреки оптималната

антихипертензивна

терапия)

Прекъсване

Отшумява до степен 0,1 или

Вижте подробните указания

в Таблица 3 в точка 4.4

Степен 4

Спиране

Не започвайте отново

Протеинурия

≥ 2 g/24 часа

Прекъсване

Отшумява до под 2 g/24 часа

Нефротичен

синдром

-------

Спиране

Не започвайте отново

Бъбречно

увреждане или

недостатъчност

Степен 3

Прекъсване

Отшумява до степен 0-1 или

до изходното ниво

Степен 4*

Спиране

Не започвайте отново

Сърдечна

дисфункция

Степен 3

Прекъсване

Отшумява до степен 0-1 или

до изходното ниво

Степен 4

Спиране

Не започвайте отново

Нежелана

реакция

Тежест

Действие

Понижаване на дозата и

повторно започване на

ленватиниб

PRES/RPLS

Всяка степен

Прекъсване

Помислете за повторно

започване при понижена

доза, ако отшуми до степен 0-

Хепатотоксичност

Степен 3

Прекъсване

Отшумява до степен 0-1 или

до изходното ниво

Степен 4*

Спиране

Не започвайте отново

Артериална

тромбоемболия

Всяка степен

Спиране

Не започвайте отново

Хеморагия

Степен 3

Прекъсване

Отшумява до степен 0-1

Степен 4

Спиране

Не започвайте отново

Стомашно-чревна

перфорация или

фистула

Степен 3

Прекъсване

Отшумява до степен 0-1 или

до изходното ниво

Степен 4

Спиране

Не започвайте отново

Фистула, различна

от стомашно-

чревна

Степен 4

Спиране

Не започвайте отново

Удължаване на QT

интервала

>500 ms

Прекъсване

Отшумява до <480 ms или

изходното ниво

Диария

Степен 3

Прекъсване

Отшумява до степен 0-1 или

до изходното ниво

Степен 4 (въпреки

медикаментозното

лечение)

Спиране

Не започвайте отново

*Степен 4 лабораторни отклонения, за които се смята, че не са животозастрашаващи, могат да

се контролират като тежки реакции (напр. степен 3)

Таблица 2 Модификации на дозата от препоръчителната дневна доза ленватиниб

а

Дозово ниво

Дневна доза

Брой капсули

Препоръчителна

дневна доза

18 mg перорално

веднъж дневно

Една капсула от 10 mg плюс две капсули от

4 mg

Първо понижаване на

дозата

14 mg перорално

веднъж дневно

Една капсула от 10 mg плюс една капсула

от 4 mg

Второ понижаване на

дозата

10 mg перорално

веднъж дневно

Една капсула от 10 mg

Трето понижаване на

дозата

8 mg перорално

веднъж дневно

Две капсули от 4 mg

а

Има ограничени данни за дози под 8 mg

Специални популации

Липсват данни за комбинацията при повечето от специалните популации. Следната

информация е получена от клиничния опит с ленватиниб като самостоятелно средство при

пациенти с диференциран тиреоиден карцином (ДТК; вж. КХП на Lenvima).

Всички пациенти освен тези с тежко чернодробно или бъбречно увреждане (вж. по-долу)

трябва да започнат лечението с препоръчителната доза 18 mg ленватиниб с 5 mg еверолимус,

приемана веднъж дневно, след което дозата трябва допълнително да се коригира въз основа на

индивидуалната поносимост.

Пациенти с хипертония

Кръвното налягане трябва да бъде добре контролирано преди лечението с ленватиниб и трябва

да се проследява редовно по време на лечението (вж. точка 4.4). Вижте също точка 4.8, Други

специални популации.

Пациенти с чернодробно увреждане

Липсват данни за комбинацията при пациенти с чернодробно увреждане. Не са необходими

корекции на началната доза от комбинацията въз основа на чернодробната функция при

пациенти с леко (Child-Pugh A) или умерено тежко (Child-Pugh B) чернодробно увреждане. При

пациенти с тежко (Child-Pugh C) чернодробно увреждане препоръчителната начална доза

ленватиниб е 10 mg, приемана веднъж дневно в комбинация с дозата еверолимус, препоръчана

за пациенти с тежко чернодробно увреждане в КХП на еверолимус. Може да са необходими

допълнителни корекции на дозата въз основа на индивидуалната поносимост. Комбинацията

трябва да се използва при пациенти с тежко чернодробно увреждане само ако очакваната полза

надвишава риска. Вижте също точка 4.8, Други специални популации.

Пациенти с бъбречно увреждане

Не са необходими корекции на началната доза въз основа на бъбречната функция при пациенти

с леко или умерено тежко бъбречно увреждане. При пациенти с тежко бъбречно увреждане

препоръчителната начална доза е 10 mg ленватиниб с 5 mg еверолимус, приемана веднъж

дневно. Може да са необходими допълнителни корекции на дозата въз основа на

индивидуалната поносимост. Пациенти с терминална бъбречна недостатъчност не са проучвани

и затова не се препоръчва употребата на ленватиниб при тези пациенти. Вижте също точка 4.8,

Други специални популации.

Пациенти в старческа възраст

Не е необходима корекция на началната доза въз основа на възрастта. Има ограничени данни за

употребата при пациенти на възраст ≥75 години (вж. също точка 4.8, Други специални

популации).

Педиатрична популация

Ленватиниб не трябва да се използва при деца под 2-годишна възраст поради съображения за

безопасност, установени в проучвания при животни (вж. точка 5.3). Безопасността и

ефикасността на ленватиниб при деца на възраст от 2 до <18 години все още не са установени

(вж. точка 5.1). Липсват данни.

Расова принадлежност

Не е необходима корекция на началната доза въз основа на расовата принадлежност (вж.

точка 5.2). Има ограничени данни за употребата при пациенти с етнически произход, различен

от европеиден или азиатски (вж. също точка 4.8, Други специални популации).

Телесно тегло под 60 kg

Не са необходими корекции на началната доза въз основа на телесното тегло. Има ограничени

данни за пациенти с телесно тегло под 60 kg с БКК (вж. също точка 4.8, Други специални

популации).

Пациенти с висок функционален статус по ECOG

Пациенти с функционален статус по ECOG (Източна кооперативна група по онкология, Eastern

Cooperative Oncology Group) 2 или по-висок са изключени от проучването при БКК (вж.

точка 5.1). При тези пациенти не е правена оценка на съотношението полза/риск.

Начин на приложение

Ленватиниб е за перорално приложение. Капсулите трябва да се приемат приблизително по

едно и също време всеки ден със или без храна (вж. точка 5.2). Капсулите могат да се поглъщат

цели с вода. Обгрижващите лица не трябва да отварят капсулата, за да се избегне многократна

експозиция на съдържанието на капсулата.

Като алтернативна възможност, капсулите ленватиниб могат да се добавят, без да се разчупват

или разтрошават, към една супена лъжица вода или ябълков сок в малка чаша, за да се получи

суспензия. Капсулите трябва да се оставят в течността най-малко 10 минути и да се разбъркват

в продължение на най-малко 3 минути, за да се разтвори капсулата. Суспензията трябва да се

изпие. След като се изпие, в чашата трябва да се добави същото количество вода или ябълков

сок (една супена лъжица) и съдържанието да се завърти няколко пъти. Допълнителната течност

трябва да се изпие.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1

Кърмене (вж. точка 4.6)

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Хипертония

При пациенти, лекувани с ленватиниб, се съобщава за хипертония, настъпваща обикновено

рано в хода на лечението (вж. точка 4.8, Описание на подбрани нежелани реакции). Кръвното

налягане (КН) трябва да бъде добре контролирано преди лечение с ленватиниб и ако е известно,

че пациентите са хипертоници, те трябва да бъдат на стабилна доза антихипертензивна терапия

за най-малко една седмица преди лечението с ленватиниб. Съобщава се за сериозни

усложнения, свързани с лошо контролиране на хипертонията, включително аортна дисекация.

Ранното откриване и ефективното лечение на хипертонията са важни за свеждане до минимум

на необходимостта от прекъсване и понижаване на дозата ленватиниб. Приложение на

антихипертензивни средства трябва да се започне веднага, щом се потвърди повишено КН. КН

трябва да се проследява след 1 седмица лечение с ленватиниб, после на всеки 2 седмици през

първите 2 месеца, а след това ежемесечно. Изборът на антихипертензивно лечение трябва да

бъде индивидуализиран спрямо клиничните обстоятелства при пациента и да следва

стандартната медицинска практика. При лица, които преди това са били нормотензивни, трябва

да се започне монотерапия с един от класовете антихипертензивни средства, когато се

констатира повишено КН. При пациентите, които вече са на антихипертензивни лекарства,

дозата на прилаганото средство може да бъде повишена, ако е уместно, или трябва да се добави

едно или повече средства от друг клас антихипертензивни лекарства. Когато е необходимо,

хипертонията трябва да се лекува както е препоръчано в Таблица 3.

Таблица 3 Препоръчително лечение на хипертонията

Ниво на кръвното налягане (КН)

Препоръчително действие

Систолно КН ≥140 mmHg до <160 mmHg

или диастолно КН ≥90 mmHg до

<100 mmHg

Да се продължи ленватиниб и да се започне

антихипертензивна терапия, ако все още не се

приема.

ИЛИ

Да се продължи ленватиниб и да се повиши

дозата на текущата антихипертензивна терапия

или да се започне допълнителна

антихипертензивна терапия.

Ниво на кръвното налягане (КН)

Препоръчително действие

Систолно КН ≥160 mmHg или

диастолно КН ≥100 mmHg,

независимо от оптималната

антихипертензивна терапия

Да се спре временно ленватиниб.

Когато систолното КН ≤150 mmHg,

диастолното КН ≤95 mmHg и пациентът е

бил на стабилна доза антихипертензивна

терапия за поне 48 часа, да се започне

отново ленватиниб с понижена доза (вж.

точка 4.2).

Животозастрашаващи последствия

(малигнена хипертония, неврологичен

дефицит или хипертонична криза)

Показана е спешна интервенция. Да се спре

ленватиниб и да се започне подходящо

медикаментозно лечение.

Аневризми и артериални дисекации

Използването на инхибитори на пътя на VEGF при пациенти със или без хипертония може да

подпомогне образуването на аневризми и/или артериални дисекации. Преди започването на

лечение с ленватиниб трябва внимателно да се прецени този риск при пациенти с рискови

фактори като хипертония или анамнеза за аневризма.

Жени с детероден потенциал

Жени с детероден потенциал трябва да използват високоефективна контрацепция, докато

приемат ленватиниб и в продължение на един месец след спиране на лечението (вж. точка 4.6).

Понастоящем не е известно дали ленватиниб увеличава риска от тромбоемболични събития,

когато е комбиниран с перорални контрацептиви.

Протеинурия

При пациенти, лекувани с ленватиниб, се съобщава за протеинурия, обикновено настъпваща

рано в хода на лечението (вж. точка 4.8, Описание на подбрани нежелани реакции). Белтъкът в

урината трябва да се проследява редовно. Ако чрез лентовия тест се открие протеинурия ≥2+,

може да се наложи прекъсване, корекция на дозата или спиране на лечението (вж. точка 4.2).

При пациенти, използващи ленватиниб, се съобщават случаи на нефротичен синдром.

Ленватиниб трябва да се спре в случай на нефротичен синдром.

Бъбречна недостатъчност и увреждане

При пациенти, лекувани с ленватиниб, се съобщават случаи на бъбречно увреждане и бъбречна

недостатъчност (вж. точка 4.8, Описание на подбрани нежелани реакции). Определеният

основен рисков фактор е дехидратацията и/или хиповолемията поради стомашно-чревна

токсичност. Стомашно-чревната токсичност трябва да се лекува активно, за да се понижи

рискът от развитие на бъбречно увреждане или бъбречна недостатъчност. Трябва да се

подхожда предпазливо при пациенти, получаващи средства, които действат върху ренин-

ангиотензин алдостероновата система, като се има предвид потенциално по-високия риск от

остра бъбречна недостатъчност при лечение с комбинацията. Може да се наложи прекъсване,

корекция на дозата или спиране на лечението (вж. точка 4.2).

Ако пациентите имат тежко бъбречно увреждане, началната доза ленватиниб трябва да бъде

коригирана (вж. точки 4.2 и 5.2).

Сърдечна дисфункция

При пациенти, лекувани с ленватиниб, се съобщават сърдечна недостатъчност (<1%) и

намалена левокамерна фракция на изтласкване (вж. точка 4.8, Описание на подбрани нежелани

реакции). Пациентите трябва да се проследяват за клинични симптоми или признаци на

сърдечна декомпенсация, тъй като може да се наложи прекъсване, корекция на дозата или

спиране на лечението (вж. точка 4.2).

Синдром на постериорна обратима енцефалопатия (PRES)/Синдром на обратима постериорна

левкоенцефалопатия (RPLS)

При пациенти, лекувани с ленватиниб, се съобщава PRES, известен също като RPLS (<1%; вж.

точка 4.8, Описание на подбрани нежелани реакции). PRES е неврологично заболяване, което

може да се прояви като главоболие, гърчове, летаргия, обърканост, променена психична

функция, слепота и други зрителни или неврологични нарушения. Възможно е наличие на лека

до тежка хипертония. Необходимо е магнитно-резонансно изследване, за да се потвърди

диагнозата на PRES. Трябва да се вземат подходящи мерки за контрол на кръвното налягане

(вж. точка 4.4, Хипертония). При пациентите с признаци или симптоми на PRES може да се

наложи прекъсване, корекция на дозата или спиране на лечението (вж. точка 4.2).

Хепатотоксичност

Най-често съобщаваните, свързани с черния дроб, нежелани реакции при пациенти, лекувани с

ленватиниб, включват повишение на аланин аминотрансферазата, повишение на аспартат

аминотрансферазата и повишение на билирубина в кръвта. При пациенти, лекувани с

ленватиниб, се съобщават чернодробна недостатъчност и остър хепатит (<1%; вж. точка 4.8,

Описание на подбрани нежелани реакции). Случаите на чернодробна недостатъчност

обикновено се съобщават при пациенти с прогресиращи чернодробни метастази.

Чернодробните функционални показатели трябва да се проследяват преди започване на

лечението, после на всеки 2 седмици през първите 2 месеца и след това ежемесечно по време на

лечението. В случай на хепатотоксичност може да се наложи прекъсване, корекция на дозата

или спиране на лечението (вж. точка 4.2).

Ако пациентите имат тежко чернодробно увреждане, началната доза ленватиниб трябва да се

коригира (вж. точки 4.2 и 5.2).

Артериална тромбоемболия

При пациенти, лекувани с ленватиниб, се съобщават случаи на артериална тромбоемболия

(мозъчносъдов инцидент, транзиторна исхемична атака и миокарден инфаркт (вж. точка 4.8,

Описание на подбрани нежелани реакции). Ленватиниб не е проучван при пациенти, които са

имали артериална тромбоемболия в рамките на предходните 6 месеца и затова трябва да се

прилага с повишено внимание при такива пациенти. Решението за лечение трябва да се вземе

въз основа на оценката на съотношението полза/риск за отделния пациент. Ленватиниб трябва

да се спре след артериално тромботично събитие.

Хеморагия

Сериозно, свързано с тумор кървене, включително хеморагични събития с летален изход,

възникват при клиничните изпитвания и се съобщават от постмаркетинговия опит (вж.

точка 4.8, Описание на подбрани нежелани реакции). При постмаркетинговото наблюдение

сериозни и летални хеморагии от каротидната артерия се срещат по-често при пациенти с

анапластичен тироиден карцином (АТК), отколкото при ДТК или други видове тумори.

Степента на туморна инвазия/инфилтрация в главни кръвоносни съдове (напр. каротидната

артерия) трябва да се има предвид поради потенциалния риск от тежка хеморагия, свързан със

свиването/некрозата на тумора след терапията с ленватиниб. Някои случаи на кървене

възникват вторично при свиване на тумора и образуване на фистула, напр. трахео-езофагеални

фистули. Случаи на летална вътречерепна хеморагия се съобщават при някои пациенти със или

без мозъчни метастази. Съобщава се и за кървене на места, различни от мозъка (напр. в

трахеята, в корема, в белите дробове).

В случай на кървене може да се наложи прекъсване, корекция на дозата или спиране на

лечението (вж. точка 4.2, Таблица 2).

Стомашно-чревна перфорация и образуване на фистула

При пациенти, лекувани с ленватиниб, се съобщават случаи на стомашно-чревна перфорация

или фистули (вж. точка 4.8). В повечето случаи стомашно-чревната перфорация и фистулите

настъпват при пациенти с рискови фактори като предхождаща хирургична намеса или

лъчетерапия. В случай на стомашно-чревна перфорация или фистула може да се наложи

прекъсване, корекция на дозата или спиране на лечението (вж. точка 4.2).

Фистула, различна от стомашно-чревна

Пациентите могат да са с повишен риск от развитие на фистули, когато се лекуват с

ленватиниб. Случаи на образуване или уголемяване на фистули, които засягат други части на

тялото, различни от стомаха или червата, се наблюдават в клиничните изпитвания и от

постмаркетинговия опит (напр. фистули на трахеята, трахео-езофагеални фистули, на

хранопровода, кожни фистули и фистули на женския генитален тракт). В допълнение се

съобщава за пневмоторакс със и без ясно доказателство за бронхоплеврална фистула. В някои

случаи се съобщава за развитие на фистула и пневмоторакс във връзка с туморна регресия или

некроза. Предхождащи хирургична намеса и лъчелечение може да бъдат допринасящи рискови

фактори. Белодробните метастази могат също да увеличат риска от пневмоторакс. Ленватиниб

не трябва да се започва при пациенти с фистула, за да се избегне влошаване, и ленватиниб

трябва да се прекрати окончателно при пациенти със засягане на хранопровода или трахео-

бронхиалния тракт и при всякаква фистула степен 4 (вж. точка 4.2). Има ограничена

информация за прилагането на прекъсване или намаляване на дозата при лечението на други

събития, но в някои случаи се наблюдава влошаване и трябва да се подхожда предпазливо. Като

други средства от същия клас, ленватиниб може да повлияе негативно процеса на зарастване на

рани.

Удължаване на QT интервала

При пациентите, лекувани с ленватиниб, се съобщава по-висока честота на удължаване на

QT/QTc интервала, отколкото при пациентите, лекувани с плацебо (вж. точка 4.8, Описание на

подбрани нежелани реакции). Електрокардиограмите трябва да се проследяват при всички

пациенти със специално внимание към онези със синдром на вроден удължен QT интервал,

застойна сърдечна недостатъчност, брадиаритмии и тези, приемащи лекарствени продукти, за

които е известно, че удължават QT интервала, включително антиаритмични средства клас Ia и

III. Ленватиниб трябва временно да се спре, в случай че се развие удължаване на QT интервала

по-голямо от 500 ms. Ленватиниб трябва да се поднови при понижена доза, когато

удължаването на QTc отшуми до < 480 ms или до изходното ниво.

Електролитните нарушения като хипокалиемия, хипокалциемия или хипомагнезиемия

увеличават риска от удължаване на QT интервала, следователно електролитните нарушения

трябва да се проследяват и коригират при всички пациенти преди започване на лечението. По

време на лечението трябва да се помисли за периодично проследяване на ЕКГ и електролитите

(магнезий, калий и калций). Нивата на калций в кръвта трябва да се наблюдават най-малко

всеки месец и, когато е необходимо, трябва да се набавя калций по време на лечението с

ленватиниб. Приложението на ленватиниб трябва да бъде прекъснато или дозата да се коригира

според нуждите в зависимост от тежестта, наличието на изменения в ЕКГ и персистирането на

хипокалиемията.

Нарушение на супресията на тиреостимулиращия хормон/Тиреоидна дисфункция

При пациентите, лекувани с ленватиниб, се съобщава хипотиреоидизъм (вж. точка 4.8,

Описание на подбрани нежелани реакции). Тиреоидната функция трябва да се наблюдава преди

започване на лечението и периодично през цялото лечение с ленватиниб. Хипотиреоидизмът

трябва да се лекува в съответствие със стандартната медицинска практика, за да се запази

еутиреоидно състояние.

Ленватиниб нарушава екзогенната супресия на щитовидната жлеза (вж. точка 4.8, Описание на

подбрани нежелани реакции). Нивата на тиреостимулиращия хормон (TSH) трябва да се

проследяват редовно и приложението на тиреоиден хормон трябва да се коригира, за да се

достигнат подходящите нива на TSH според терапевтичната цел за пациента.

Диария

При пациенти, лекувани с ленватиниб, често се съобщава за диария, обикновено възникваща

рано в хода на лечение (вж. точка 4.8, Описание на подбрани нежелани реакции). Трябва да се

приложи незабавно медикаментозно лечение на диарията, за да се предотврати дехидратация.

Ленватиниб трябва да се спре в случай на персистиране на диария степен 4 въпреки

медикаментозното лечение.

Усложнения при зарастване на рани

Не са провеждани официални проучвания за ефекта на ленватиниб върху зарастването на рани.

При пациенти, получаващи ленватиниб, се съобщава за нарушено зарастване на рани. Трябва да

се обмисли временно прекъсване на приема на ленватиниб при пациенти, които са подложени

на големи хирургични операции. Клиничният опит относно времето за възобновяване на

приема на ленватиниб след голяма хирургична операция е ограничен. Затова решението за

възобновяване на приема на ленватиниб след голяма хирургична операция трябва да се

основава на клиничната преценка за това дали раната зараства достатъчно добре.

Остеонекроза на челюстта (ОНЧ)

Получени са съобщения за случаи на ОНЧ при пациенти, лекувани с ленватиниб. Някои случаи

са съобщени при пациенти с предходно или съпътстващо лечение за потискане на костната

резорбция и/или лечение с други инхибитори на ангиогенезата, напр. бевацизумаб, TKI, mTOR

инхибитори. Трябва да се обръща особено внимание, когато ленватиниб се използва

едновременно със или след лечение за потискане на костната резорбция и/или лечение с други

инхибитори на ангиогенезата.

Инвазивните дентални процедури са идентифициран рисков фактор. Преди лечение с

ленватиниб трябва да се обмислят дентален преглед и подходящи превантивни дентални

процедури. При пациенти, които са получавали преди или получават интравенозни

бифосфонати, инвазивните дентални процедури трябва да се избягват, ако е възможно (вж.

точка 4.8).

Специални популации

Има ограничени данни за пациенти с етнически произход, различен от европеиден или

азиатски, и при пациенти на възраст ≥75 години. Ленватиниб трябва да се прилага с повишено

внимание при такива пациенти, като се има предвид намалената поносимост към ленватиниб

при пациенти от азиатски произход и болни в старческа възраст (вж. точка 4.8, Други

специални популации).

Липсват данни за употребата на ленватиниб непосредствено след сорафениб или други

противоракови лекарства и може да съществува потенциален риск за допълнителна токсичност,

ако няма подходящ период на очистване между леченията. Минималният период на очистване

при клиничните проучвания е 4 седмици.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Ефект на други лекарствени продукти върху ленватиниб

Химиотерапевтични средства

Едновременното приложение на ленватиниб, карбоплатин и паклитаксел няма значимо

въздействие върху фармакокинетиката на което и да е от тези 3 вещества.

Ефект на ленватиниб върху други лекарствени продукти

Субстрати на CYP3A4

Клинично проучване за лекарствени взаимодействия (ЛВ) при пациенти с ракови заболявания

показва, че плазмените концентрации на мидазолам (чувствителен субстрат на CYP3A4 и P-gp)

не се променят в присъствието на ленватиниб. Следователно не се очаква да има значими

лекарствени взаимодействия между ленватиниб и други субстрати на CYP3A4/P-gp.