Vimpat

Основна информация

  • Търговско наименование:
  • Vimpat
  • Използвай за:
  • Хората
  • Вид на лекарството:
  • алопатични наркотици

Документи

Локализация

  • Предлага се в:
  • Vimpat
    Европейски съюз
  • Език:
  • български

Терапевтична информация

  • Терапевтична група:
  • Анти-эпилептики
  • Терапевтична област:
  • епилепсия
  • Терапевтични показания:
  • Vimpat е посочено като монотерапия и комбинирана терапия при лечение на частично Начало припадъци, с или без вторична генерализация при възрастни, юноши и деца от 4-годишна възраст с епилепсия.
  • Каталог на резюме:
  • Revision: 30

Състояние

  • Източник:
  • EMA - European Medicines Agency
  • Статус Оторизация:
  • упълномощен
  • Номер на разрешението:
  • EMEA/H/C/000863
  • Дата Оторизация:
  • 28-08-2008
  • EMEA код:
  • EMEA/H/C/000863
  • Последна актуализация:
  • 23-09-2019

Доклад обществена оценка

30 Churchill Place

Canary Wharf

London E14 5EU

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 3660 6000

Facsimile

+44 (0)20 3660 5555

Send a question via our website

www.ema.europa.eu/contact

© European Medicines Agency, 2017. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/504905/2017

EMEA/H/C/000863

Резюме на EPAR за обществено ползване

Vimpat

lacosamide

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Vimpat. В него се разяснява как Агенцията е оценила лекарството, за да препоръча разрешаване

за употреба и условия на употреба. Документът не е предназначен да предоставя практически

съвети относно употребата на Vimpat.

За практическа информация относно употребата на Vimpat пациентите следва да прочетат

листовката или да попитат своя лекар или фармацевт.

Какво представлява Vimpat и за какво се използва?

Vimpat е лекарство за епилепсия, което се използва за лечение на парциални пристъпи

(епилептични припадъци, които започват в една специфична част на мозъка) при пациенти с

епилепсия на възраст 4 и повече години. Може да се използва за лечение на парциални

припадъци със или без вторична генерализация (когато впоследствие гърчовете се

разпространяват в други части на мозъка).

Vimpat се прилага самостоятелно или в комбинация с други лекарства за епилепсия. Съдържа

активното вещество лакозамид (lacosamide).

Как се използва Vimpat?

Vimpat се отпуска по лекарско предписание и се предлага под формата на таблетки (50 mg;

100 mg; 150 mg; 200 mg), сироп (10 mg/ml) и като разтвор за инфузия (вливане) във вена.

Обичайната начална доза при възрастни и по-големи деца (с тегло най-малко 50 kg) е 50 mg два

пъти на ден, която може да се увеличава всяка седмица до достигане на максималната доза от

300 mg два пъти на ден, ако се прилага самостоятелно, или 200 mg два пъти на ден, в случай че

се прилага с други лекарства за епилепсия. Ако лекарят реши, че е необходим по-бърз ефект,

при някои пациенти лечението с Vimpat може да бъде започнато с по-висока начална доза

(наречена натоварваща доза). При по-млади пациенти с тегло под 50 kg дозата се определя в

Vimpat

EMA/504905/2017

Страница 2/3

зависимост от тяхното телесно тегло и лечението може да започне със сиропа. За допълнителна

информация вижте листовката.

За започване на лечението може да се използва инфузия с Vimpat. Може да се използва и при

пациенти, които временно не могат да приемат таблетките или сиропа.

Ако се налага лечението с Vimpat да бъде спряно, дозата трябва да се намали постепенно. При

пациенти със силно намалена бъбречна функция или силно намалена чернодробна функция е

необходимо да се използват по-ниски дози.

Как действа Vimpat?

Активното вещество във Vimpat, лакозамид, е лекарство за епилепсия. Епилепсията се причинява

от прекомерна електрическа активност в мозъка. Все още не е изяснен начинът, по който действа

лакозамид, но изглежда, той намалява активността на натриевите канали (пори по повърхността

на нервните клетки), което позволява преноса на електрически импулси между нервните клетки.

Това действие може да предотврати разпространението на абнормната електрическа активност в

мозъка, което намалява вероятността за епилептичен припадък.

Какви ползи от Vimpat са установени в проучванията?

Vimpat е по-ефективен от плацебо (сляпо лечение) за намаляване на броя на пристъпите в три

основни проучвания, обхващащи общо 1 308 пациенти на възраст 16 години или повече, които

приемат и други лекарства за епилепсия. В допълнение към текущото лечение на пациентите с не

повече от три други лекарства за епилепсия се добавя Vimpat за перорално приложение в доза от

200, 400 или 600 mg на ден или плацебо. Основната мярка за ефективност е броят на

пациентите, при които броят на пристъпите е намален поне наполовина след 12 седмично

лечение с постоянна доза. Съвкупните резултатите от трите основни проучвания показват, че при

34 % от пациентите, приемащи Vimpat 200 mg на ден, и 40 % от пациентите, приемащи Vimpat

400 mg на ден с текущото си лечение, се наблюдава намаление на броя на пристъпите поне

наполовина. Това е в сравнение с 23 % от пациентите на плацебо. Дозата от 600 mg е също

толкова ефективна, колкото дозата от 400 mg, но има повече нежелани лекарствени реакции.

Четвърто проучване при 888 наскоро диагностицирани пациенти показва, че Vimpat, приеман

през устата в доза от 200 до 600 mg дневно, е поне толкова ефективен, колкото карбамазепин —

друго лекарство за епилепсия. Основната мярка за ефективност е делът на пациентите, които не

получават пристъпи в продължение на най-малко 6 месеца, след като се достигне постоянна доза.

При пациентите, приемащи Vimpat, този дял е 90 %, а при пациентите на карбамазепин — 91 %.

Около 78 % от пациентите, лекувани с Vimpat, и 83 % от пациентите, лекувани с карбамазепин,

не получават пристъпи в продължение на 12 месеца.

Две допълнителни проучвания разглеждат подходящата продължителност на инфузията с разтвор

на Vimpat и сравняват безопасността ѝ с тази на инфузии с плацебо при общо 199 пациенти.

Проведено е допълнително проучване при 118 пациенти, за да се провери, дали може да се

започне лечението безопасно с дози от 200 mg Vimpat чрез инфузия, последвано от редовни

дози, приемани през устата, и дали се достигат задоволителни нива в организма. Фирмата

представи също данни в подкрепа на дозирането на Vimpat при деца на възраст от четири години,

както и подкрепящи резултати от проучвания за безопасността на Vimpat при тази популация.

Vimpat

EMA/504905/2017

Страница 3/3

Какви са рисковете, свързани с Vimpat?

Най-честите нежелани лекарствени реакции при Vimpat (наблюдавани при повече от 1 на 10

пациенти) са замаяност, главоболие, диплопия (двойно виждане) и гадене (позиви за

повръщане). Нежеланите лекарствени реакции, които засягат нервната система, например

замаяност, може да настъпят по-често след натоварваща доза, като замаяността е най-честата

причина за прекратяване на лечението.

Vimpat не трябва да се прилага при пациенти с атриовентрикуларен блок от втора или трета

степен (вид нарушение на сърдечния ритъм). За пълния списък на всички нежелани лекарствени

реакции и ограничения, съобщени при Vimpat, вижте листовката.

Защо Vimpat е разрешен за употреба?

Европейската агенция по лекарствата реши, че е установена ефективността на Vimpat при

лечението на парциални пристъпи, използван самостоятелно или добавен към други лекарства за

епилепсия. Като взе предвид известните нежелани лекарствени реакции, Агенцията реши, че

ползите от Vimpat са по-големи от рисковете, и препоръча Vimpat да бъде разрешен за употреба.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Vimpat?

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Vimpat, които да се

спазват от здравните специалисти и пациентите, са включени в кратката характеристика на

продукта и в листовката.

Допълнителна информация за Vimpat:

На 29 август 2008 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на Vimpat, валидно в

Европейския съюз.

Пълният текст на EPAR за Vimpat може да се намери на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European public assessment reports. За повече

информация относно лечението с Vimpat прочетете листовката (също част от EPAR) или попитайте

вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране на текста 08-2017.

Листовка за пациента: състав, показания, Нежелани лекарствени реакции, дозиране, взаимодействия, бременност, кърмене

ПРИЛОЖЕНИЕ

I

КРАТКА

ХАРАКТЕРИСТИКА

НА

ПРОДУКТА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Vimpat 50 mg филмирани таблетки

Vimpat 100 mg филмирани таблетки

Vimpat 150 mg филмирани таблетки

Vimpat 200 mg филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН

И

КОЛИЧЕСТВЕН

СЪСТАВ

Vimpat 50 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 50 mg лакозамид (lacosamide).

Vimpat 100 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 100 mg лакозамид (lacosamide).

Vimpat 150 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 150 mg лакозамид (lacosamide).

Vimpat 200 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 200 mg лакозамид (lacosamide).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

Филмирана таблетка

Vimpat 50 mg филмирани таблетки

Розови, овални филмирани таблетки с приблизителни размери 10,4 mm x 4,9 mm, вдлъбнато

релефно означение ‘SP’ от едната страна и ‘50’ от другата страна.

Vimpat 100 mg филмирани таблетки

Тъмножълти, овални филмирани таблетки с приблизителни размери 13,2 mm x 6,1 mm,

вдлъбнато релефно означение ‘SP’ от едната страна и ‘100’ от другата страна.

Vimpat 150 mg филмирани таблетки

Оранжево-розови, овални филмирани таблетки с приблизителни размери 15,1 mm x 7,00 mm,

вдлъбнато релефно означение ‘SP’ от едната страна и ‘150’ от другата страна.

Vimpat 200 mg филмирани таблетки

Сини, овални филмирани таблетки с приблизителни размери 16,6 mm x 7,8 mm, вдлъбнато

релефно означение ‘SP’ от едната страна и ‘200’ от другата страна.

4.

КЛИНИЧНИ

ДАННИ

4.1

Терапевтични

показания

Vimpat е показан за монотерапия и допълваща терапия при лечението на парциални пристъпи с

или без вторична генерализация при възрастни, юноши и деца, навършили 4-годишна възраст, с

епилепсия.

4.2

Дозировка

и

начин

на

приложение

Дозировка

Лакозамид трябва да се приема два пъти дневно (обикновено веднъж сутрин и веднъж вечер).

Лакозамид може да се приема със или без храна.

Ако бъде пропусната доза, пациентът трябва да е инструктиран веднага да приеме пропуснатата

доза и след това да приеме следващата доза лакозамид в обичайното време по график. Ако

пациентът забележи, че е пропуснал дозата в рамките на 6 часа преди следващата, той/тя трябва

да е инструктиран да изчака приема на следващата доза лакозамид в обичайното време по

график. Пациентите не трябва да приемат двойна доза.

Юноши

и

деца

с

тегло

50 kg

или

повече

и

възрастни

Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка при юноши и деца с тегло 50 kg

или повече и при възрастни. Повече подробности са предоставени в таблицата по-долу.

Монотерапия

Допълваща терапия

Начална доза

100 mg/ден или 200 mg/ден

100 mg/ден

Единична натоварваща доза

(ако е приложимо)

200 mg

200 mg

Титриране (нарастващи

стъпки)

50 mg два пъти дневно

(100 mg/ден) на седмични

интервали

50 mg два пъти дневно

(100 mg/ден) на седмични

интервали

Максимална препоръчителна

доза

до 600 mg/ден

до 400 mg/ден

Монотерапия

Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно, която след една седмица трябва да се

увеличи до първоначална терапевтична доза 100 mg два пъти дневно.

Лакозамид може да се започне също с доза 100 mg два пъти дневно по преценка на лекаря за

необходимостта от намаляване на пристъпите спрямо потенциалните нежелани реакции.

В зависимост от отговора и поносимостта, поддържащата доза може да бъде допълнително

увеличавана на седмични интервали с 50 mg два пъти на ден (100 mg /ден) до максимално

препоръчителна дневна доза 300 mg два пъти на ден (600 mg/ден).

При пациенти, достигнали доза по-голяма от 400 mg /ден и които се нуждаят от допълнителен

антиепилептичен лекарствен продукт, трябва да се спазва дозировката по-долу, която се

препоръчва за допълваща терапия.

Допълваща

терапия

Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно, която след една седмица трябва да

бъде повишена до начална терапевтична доза 100 mg два пъти дневно.

В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, подържащата доза може да бъде

допълнително повишавана на седмични периоди с 50 mg два пъти дневно (100 mg/ден), до

максимална препоръчителна дневна доза 400 mg (200 mg два пъти дневно).

Започване

на

лечение

с

лакозамид

с

натоварваща

доза

Лечение с лакозамид може да се започне също с единична натоварваща доза 200 mg,

последвана приблизително 12 часа по-късно от 100 mg два пъти на ден (200 mg/ден) като

поддържаща схема на лечение. Последващи корекции на дозата трябва да се правят съгласно

индивидуалния отговор и индивидуалната поносимост, както е описано по-горе. С натоварваща

доза може да се започне при пациенти в ситуации, когато лекарят прецени, че бързото

достигане на стационарна плазмена концентрация на лакозамид и терапевтичен ефект е

основателно. Тя трябва да се прилага под лекарско наблюдение, като се вземе под внимание

възможността за повишена честота на сериозна сърдечна аритмия и нежеланите реакции от

страна на централната нервна система (вж. точка 4.8). Прилагането на натоварваща доза не е

проучено при остри състояния като статус епилептикус.

Спиране

на

лечението

Според съвременната клинична практика, при необходимост от спиране на лакозамид, това се

препоръчва да става постепенно (напр. понижаване на дневната доза с 200 mg седмично).

При пациенти, които развият сериозна сърдечна аритмия, трябва да се направи оценка на

клиничната полза/риск и при необходимост трябва да се прекрати приема на лакозамид.

Специални популации

Старческа

възраст

(

възраст

над

65

години

)

Не е необходимо понижаване на дозата при пациенти в старческа възраст. Свързаното с

възрастта понижение на бъбречния клирънс с повишение на нивата на AUC трябва да се има

предвид при пациенти в старческа възраст (вж. следващия параграф „бъбречно увреждане” и

точка 5.2). Съществуват ограничени клинични данни за пациенти в старческа възраст с

епилепсия, специално на дози по-големи от 400 mg/ден (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1).

Бъбречно

увреждане

Не е необходимо адаптиране на дозата при възрастни и педиатрични пациенти с леко до

умерено бъбречно увреждане (CL

>30 ml/min). При педиатрични пациенти с тегло 50 kg или

повече и при възрастни пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане, може да се обмисли

прилагане на натоварваща доза 200 mg дневно, но бъдещо титриране на дозата (>200 mg

дневно) трябва да се извършва с повишено внимание. При педиатрични пациенти с тегло 50 kg

или повече и при възрастни пациенти с тежко бъбречно увреждане (CL

≤30 ml/min) или

терминална бъбречна недостатъчност е препоръчителна максимална доза 250 mg дневно и

титриране на дозата трябва да се извършва с повишено внимание. Ако е необходима

натоварваща доза, през първата седмица трябва да се използва начална доза 100 mg, последвана

от доза 50 mg два пъти дневно. При педиатрични пациенти с тегло по-малко от 50 kg с тежко

бъбречно увреждане (CL

≤ 30 ml/min ) и при тези с терминална бъбречна недостатъчност се

препоръчва намаляване на максималната доза с 25%. При всички пациенти, които се нуждаят

от хемодиализа, се препоръчва добавяне на до 50% от определената дневна доза,

непосредствено след приключване на хемодиализата. Лечение на пациенти с терминална

бъбречна недостатъчност трябва да се извършва с повишено внимание поради малкия клиничен

опит и кумулиране на метаболита (с неизвестна фармакологична активност).

Чернодробно

увреждане

Препоръчва се максимална доза 300 mg дневно при педиатрични пациенти с тегло 50 kg или

повече и при възрастни пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане.

Титрирането на дозата при тези пациенти трябва да се извършва с повишено внимание, като се

има предвид и възможността от съпътстващо бъбречно увреждане. При юноши и възрастни с

тегло 50 kg или повече може да се обмисли прилагане на натоварваща доза 200 mg, но бъдещо

титриране на дозата (>200 mg дневно) трябва да се извършва с повишено внимание. Въз основа

на данни за възрастни, при педиатрични пациенти с тегло по-малко от 50 kg с леко до умерено

тежко чернодробно увреждане трябва да се приложи намаляване на максималната доза с 25%.

Фармакокинетиката на лакозамид не е проучвана при пациенти с тежко чернодробно

увреждане (вж. точка 5.2). Лакозамид трябва да се прилага при възрастни и педиатрични

пациенти с тежко чернодробно увреждане, само когато се прецени, че очакваните терапевтични

ползи надвишават възможните рискове. Може да се наложи коригиране на дозата, като

внимателно се наблюдава активността на заболяването и възможните нежелани реакции на

пациента.

Педиатрична популация

Лекарят трябва да предпише най-подходящата форма и дозировка според теглото и дозата.

Юноши

и

деца

с

тегло

50 kg

или

повече

Дозировката при юноши и деца с тегло 50 kg или повече е същата, като при възрастни (вж. по-

горе).

Деца

(навършили

4-годишна

възраст)

и

юноши

с

тегло

по-малко

от

50 kg

Дозата се определя въз основа на телесното тегло. Поради това се препоръчва започване на

лечението със сироп и преминаване към таблетки по желание.

Монотерапия

Препоръчителната начална доза е 2 mg/kg/ден и може да бъде увеличена до начална

терапевтична доза 4 mg/kg/ден след една седмица.

В зависимост от отговора и поносимостта поддържащата доза може да бъде допълнително

увеличавана с 2 mg/kg/ден всяка седмица. Дозата трябва да се увеличава постепенно до

достигане на оптималeн отговор. При деца с тегло по-малко от 40 kg се препоръчва максимална

доза до 12 mg/kg/ден. При деца с тегло от 40 до 50 kg се препоръчва максимална

доза 10 mg/kg/ден.

Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка за монотерапия при деца и юноши

с тегло по-малко от 50 kg.

Начална доза

2 mg/kg/ден

Единична натоварваща доза

Не се препоръчва

Титриране (нарастващи стъпки)

2 mg/kg/ден всяка седмица

Максимална препоръчителна доза при

пациенти < 40 kg

до 12 mg/kg/ден

Максимална препоръчителна доза при

пациенти ≥ 40 kg до < 50 kg

до 10 mg/kg/ден

Допълваща

терапия

Препоръчителната начална доза е 2 mg/kg/ден, която трябва да се увеличи до начална

терапевтична доза 4 mg/kg/ден след една седмица.

В зависимост от отговора и поносимостта поддържащата доза може да бъде допълнително

увеличавана до 2 mg/kg/ден всяка седмица. Дозата трябва да се адаптира постепенно до

достигане на оптималния отговор. При деца с тегло по-малко от 20 kg поради увеличен клирънс

в сравнение с възрастните се препоръчва максимална доза 12 mg/kg/ден. При деца с тегло

от 20 до 30 kg се препоръчва максимална доза 10 mg/kg/ден и при деца с тегло от 30 до 50 kg се

препоръчва максимална доза 8 mg/kg/ден, въпреки че в отворени проучвания (вж.

точки 4.8 и 5.2) при малък брой от тези деца е използвана доза до 12 mg/kg/ден.

Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка за монотерапия при деца и юноши

с тегло по-малко от 50 kg.

Начална доза

2 mg/kg/ден

Единична натоварваща доза

Не се препоръчва

Титриране (нарастващи стъпки)

2 mg/kg/ден всяка седмица

Максимална препоръчителна доза при

пациенти < 20 kg

до 12 mg/kg/ден

Максимална препоръчителна доза при

пациенти ≥ 20 kg до < 30 kg

до 10 mg/kg/ден

Максимална препоръчителна доза при

пациенти ≥ 30 kg до < 50 kg

до 8 mg/kg/ден

Натоварваща

доза

Прилагането на натоварваща доза не е проучвано при деца. Използването на натоварваща доза

не се препоръчва при юноши и деца с тегло по-малко от 50 kg.

Деца

на

възраст

под

4

години

Безопасността и ефикасността на лакозамид при деца на възраст под 4 години не са установени.

Липсват данни.

Начин на приложение

Лакозамид филмирани таблетки са за перорално приложение. Лакозамид може да се приема със

или без храна.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Данни за втора или трета степен на атриовентрикуларен (АV) блок.

4.4

Специални

предупреждения

и

предпазни

мерки

при

употреба

Суицидна идеация и поведение

Суицидна идеация и поведение са съобщавани при пациенти, лекувани с антиепилептичен

лекарствен продукт по различни показания. Мета анализ на рандомизирани, плацебо-

контролирани изпитвания на антиепилептични лекарствени продукти също показва малък, но

повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е ясен и

наличните данни не изключват възможността за повишен риск при лакозамид.

Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение

и трябва да се предприеме сътветното лечение. На пациентите (и хората, които се грижат за

тях) трябва да се обърне внимание да потърсят лекарски съвет, в случай че се появят признаци

на суицидна идеация и поведение (вж. точка 4.8).

Сърдечен ритъм и проводимост

По време на клиничните проучвания е наблюдавано свързано с дозата удължаване на PR-

интервала при прилагане на лакозамид. Лакозамид трябва да се прилага с повишено внимание

при пациенти с подлежащи проаритмични състояния, като пациенти с известни проблеми на

сърдечната проводимост или тежко сърдечно заболяване (напр. исхемия/инфаркт на миокарда,

сърдечна недостатъчност, структурно сърдечно заболяване или сърдечни натриеви

каналопатии) или пациенти, лекувани с лекарствени продукти, засягащи сърдечната

проводимост, включително антиаритмични средства и антиепилептични лекарствени продукти,

блокиращи натриевите канали (вж.точка 4.5), както и при пациенти в старческа възраст.

При тези пациенти трябва да се обмисли извършване на ЕКГ преди увеличение на дозата на

лакозамид над 400 mg/ден и след като лакозамид се титрира до стационарно състояние.

В плацебо-контролирани проучвания с лакозамид при пациенти с епилепсия не се съобщава за

предсърдно мъждене или трептене, но се съобщава в отворени проучвания за епилепсия и при

постмаркетинговия опит.

В постмаркетинговия опит има съобщение за AV блок (включително AV блок втора степен или

по-висока). При пациенти с проаритмични състояния е съобщена вентрикуларна тахиаритмия.

В редки случаи тези събития са довели до асистолия, сърдечен арест и смърт при пациенти с

подлежащи проаритмични състояния.

Пациентите трябва да са запознати със симптомите на сърдечна аритмия (напр. бавен, бърз или

неравномерен пулс, палпитации, задух, чувство на замаяност, припадък). Пациентите трябва да

се посъветват да търсят незабавно медицинска помощ, ако тези симптоми се появят.

Замаяност

Лечението с лакозамид се свързва със замаяност, която може да повиши случаите на случайно

нараняване или падане. Затова на пациентите трябва да се обърне внимание да бъдат особено

внимателни, докато разберат потенциалните ефекти на лекарството (вж. точка 4.8).

Потенциал за електро-клинично влошаване при специфични синдроми на педиатрична

епилепсия

Безопасността и ефикасността на лакозамид при педиатрични пациенти със синдроми на

епилепсия, при които е възможно едновременно съществуване на фокални и генерализирани

пристъпи, не е установена.

4.5

Взаимодействие

с

други

лекарствени

продукти

и

други

форми

на

взаимодействие

Лакозамид трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, лекувани с лекарствени

продукти, свързани с удължаване на PR-интервала (включително антиепилептични лекарствени

продукти, блокиращи натриевите канали) и при пациенти, лекувани с антиаритмични средства.

Въпреки това, анализът по подгрупи в клинични изпитвания не установява повишено

удължаване на PR-интервала при съвместна употреба на карбамазепин или ламотрижин.

In vitro данни

Най-общо, данните предполагат, че лакозамид има нисък потенциал за взаимодействие с други

лекарствени продукти. In vitro проучванията показват, че ензимите CYP1A2, CYP2B6 и

CYP2C9 не се индуцират, а CYP1A1, CYP1A2, CYP2A6, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9,

CYP2D6 и CYP2E1 не се инхибират от лакозамид при плазмени концентрации, наблюдавани по

време на клиничните проучвания. In vitro проучванията показват, че лакозамид не се

транспортира чрез P-гликопротеин в червата. In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и

CYP3A4 могат да катализират образуването на О-дезметил метаболита.

In vivo данни

Лакозамид не инхибира или индуцира до значима клинична степен ензима CYP2C19 и

CYP3A4. Лакозамид не повлиява AUC на мидазолам (метаболизиращ се от CYP3A4, като

лакозамид е прилаган 200 mg два пъти на ден), но C

на мидазолам е леко увеличена (30%).

Лакозамид не повлиява фармакокинетиката на омепразол (метаболизиращ се от CYP2C19 и

CYP3A4, като лакозамид е прилаган 300 mg два пъти на ден).

Инхибиторът на CYP2C19, омепразол (40 mg дневно) не води до повишение на клинично

значима промяна в експозицията на лакозамид. Ето защо умерените инхибитори на CYP2C19 е

малко вероятно да повлияят до клинично значима степен системната експозиция на лакозамид.

Препоръчва се повишено внимание при съпътстващо лечение с мощни инхибитори на

CYP2C9 (напр. флуконазол) и CYP3A4 (напр. итраконазол, кетоконазол, ритонавир,

кларитромицин), което може да доведе до повишаване на системната експозиция на лакозамид.

Такива взаимодействия не са установени in vivo, но са възможни въз основата на in vitro данни.

Мощните ензимни индуктори като рифампицин или жълт кантарион (Hypericum perforatum)

могат умерено да намалят системната експозиция на лакозамид. Започването или спирането на

лечение с тези ензимни индуктори трябва да се извършва с внимание.

Антиепилептични лекарствени продукти

По време на проучванията за лекарствени взаимодействия лакозамид не повлиява значително

плазмените концентрации на карбамазепин и валпроева киселина. Плазмените концентрации на

лакозамид също не се повлияват от карбамазепин и валпроева киселина. Популационни

фармакокинетични анализи в различни възрастови групи установяват, че едновременното

лечение с други антиепилептични лекарствени продукти, известни като ензимни индуктори

(карбамазепин, фенитоин и фенобарбитал в различни дози) понижава с 25% общата системна

експозиция на лакозамид при възрастни и 17% при педиатрични пациенти.

Перорални контрацептиви

По време на проучване за лекарствени взаимодействия не са наблюдавани клинично значими

взаимодействия между лакозамид и пероралните контрацептиви етинилестрадиол и

левоноргестрел. Концентрациите на прогестерон не са повлияни при съвместното приложение

на лекарствените продукти.

Други

Проучванията върху лекарствените взаимодействия показват, че лакозамид не оказва влияние

върху фармакокинетиката на дигоксин. Няма клинично значими взаимодействия между

лакозамид и метформин.

Едновременното приложение на варфарин с лакозамид не води до клинично значима промяна

във фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин.

Въпреки че няма фармакокинетични данни за взаимодействие на лакозамид с алкохол, не може

да се изключи фармакодинамичен ефект.

Лакозамид има нисък потенциал на свързване с плазмените протеини (по-малко от 15%).

Поради това не се очакват клинично значими взаимодействия с други лекарствени продукти по

механизма на конкурентно свързване с плазмените протеини.

4.6

Фертилитет,

бременност

и

кърмене

Бременност

Риск,

свързан

с

епилепсията

и

антиепилептичните

лекарствени

продукти

като

цяло

При всички антиепилептични лекарствени продукти е установена два до три пъти по-висока

честота на малформациите в поколението на жените, лекувани за епилепсия, в сравнение с

честота от около 3% за общата популация. Сред лекуваната популация повишена честота на

малформации е установена в случаите на лечение с повече от един лекарствен продукт

(политерапия), но не е установено доколко това се дължи на самото лечение и/или на

заболяването.

Въпреки това, ефективното антиепилептично лечение не трябва да бъде преустановявано, тъй

като влошаването на заболяването е вредно както за майката, така и за плода.

Риск,

свързан

с

лакозамид

Няма достатъчно данни относно употребата на лакозамид при бременни жени. Проучванията

при животни не са показали каквито и да е тератогенни ефекти при плъхове или зайци, но е

наблюдавана ембриотоксичност при плъхове и зайци, при токсични за майката дози (вж.

точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е установен.

Лакозамид не трябва да се прилага по време на бременност, освен в случаите на абсолютна

необходимост (ако ползата за майката категорично превишава потенциалния риск за плода). В

случай на решение на жената да забременее употребата на този продукт трябва да бъде

внимателно преоценена.

Кърмене

Не е известно дали лакозамид се отделя в човешката кърма. Не може да се изключи риск за

новородените/кърмачетата. Проучванията при животни показват отделянето на лакозамид в

кърмата. От съображения за сигурност по време на лечението с лакозамид, кърменето трябва да

бъде преустановено.

Фертилитет

Не са наблюдавани нежелани реакции по отношение на мъжкия или женски фертилитет или

възпроизвеждане при плъхове в дози, водещи до плазмена експозиция (AUC) до

приблизително 2 пъти плазмена AUC при максималната препоръчителна доза за хора (МПДХ).

4.7

Ефекти

върху

способността

за

шофиране

и

работа

с

машини

Лакозамид повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини.

Лечението с лакозамид се свързва с поява на замаяност или замъглено зрение.

Пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират или работят с други потенциално опасни

машини, докато не опознаят напълно ефектите на лакозамид върху способността им за

извършването на подобни дейности.

4.8

Нежелани

лекарствени

реакции

Обобщение на профила на безопасност

На базата на анализ на данните от сборни плацебо контролирани клинични проучвания с

допълваща терапия при 1 308 пациенти с парциални пристъпи общо 61,9% от пациентите,

рандомизирани да приемат лакозамид, и 35,2% от рандомизираните да приемат плацебо

съобщават поне за една нежелана реакция. Най-често съобщаваните нежелани лекарствени

реакции (≥10%) при лечението с лакозамид са замаяност, главоболие, гадене и диплопия. Тези

реакции обикновено са леки до умерени по тежест. Някои от тях са дозo-зависими и може да

бъдат облекчени чрез намаляване на дозата. Честотата и тежестта на нежеланите лекарствени

реакции от страна на централната нервна система (ЦНС) и стомашно-чревния тракт (СЧТ)

обикновено намаляват с времето.

Във всички тези контролирани проучвания честотата на преустановяване на лечението поради

нежелани лекарствени реакции е 12,2% при пациентите, рандомизирани за лакозамид, и 1,6%

при пациентите, рандомизирани за плацебо. Най-честата нежелана лекарствена реакция,

водеща до преустановяване лечението с лакозамид, е появата на замаяност.

Честотата на нежеланите реакции от страна на ЦНС, като замаяност, може да бъде по-висока

след натоварваща доза.

Въз основа на анализа на данни от неинфериорно клинично проучване за монотерапия,

сравняващо лакозамид и карбамазепин с контролирано освобождаване (controlled release - CR),

най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (≥ 10%) при лакозамид са били

главоболие и световъртеж. Процентът на отпадане от лечение поради нежелани реакции

е 10,6% при пациентите, лекувани с лакозамид, и 15,6% при пациентите, лекувани с

карбамазепин CR.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

На таблицата по-долу е представена честотата на нежеланите реакции, наблюдавани по време

на клинични проучвания и постмаркетинговия опит. Тази честота е определена както следва:

много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), с неизвестна

честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в

зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по

отношение на тяхната сериозност.

Системо-органна

класификация

Много

чести

Чести

Нечести

С неизвестна

честота

Нарушения

на

кръвта и лимфната

система

Агранулоцитоза

Нарушения

на

имунната система

Лекарствена

свръхчувствителн

ост

Лекарствена

реакция

еозинофилия

системни

симптоми

(DRESS)

(1,2)

Психични

нарушения

Депресия

Състояние на

обърканост

Безсъние

Агресия

Възбуда

Еуфорично

настроение

Психотично

разстройство

Опит за

самоубийство

Суицидна

идеация

Халюцинация

Нарушения на

нервната система

Замаяност

Главоболие

Нарушение на

равновесието

Увреждане на

паметта

Когнитивни

нарушения

Сомнолентност

Тремор

Нистагъм

Хипоестезия

Дизартрия

Нарушения на

вниманието

Парестезия

Синкоп

Нарушение на

координацията

Конвулсии

Нарушения на

очите

Диплопия

Замъглено зрение

Нарушения на

ухото и лабиринта

Вертиго

Тинитус

Сърдечни

нарушения

Атриовентрикула

рен блок

(1,2)

Брадикардия

(1,2)

Предсърдно

мъждене

(1,2)

Предсърдно

трептене

(1,2)

Вентрикуларна

тахиаритмия

Стомашно-чревни

нарушения

Гадене

Повръщане

Запек

Метеоризъм

Диспепсия

Сухота в устата

Диария

Хепато-билиарни

нарушения

абнормни

резултати при

чернодробни

функционални

тестове

Повишени

чернодробни

ензими (> 2х

ГГН)

Нарушения на

кожата и

подкожната тъкан

Сърбеж

Обрив

Ангиоедем

Уртикария

Синдром на

Стивънс-

Джонсън

Токсична

епидермална

некролиза

Нарушения на

мускулно-

скелетната

система и

съединителната

тъкан

Мускулни спазми

Общи нарушения

и ефекти на

мястото на

приложение

Нарушение на

походката

Астения

Умора

Раздразнителност

Чувство за

опиянение

Наранявания,

отравяния и

усложнения,

възникнали в

резултат на

интервенции

Падане

Нараняване на

кожата

Контузия

Нежелани реакции съобщавани при постмаркетинговия опит.

Вижте Описание на избрани нежелани реакции.

Съобщени в отворени проучвания.

Описание на избрани нежелани реакции

Употребата на лакозамид е свързана с дозозависимо удължаване на PR-интервала. Възможна е

появата на свързаните с удължаването на PR-интервала нежелани ефекти (напр. AV-блок,

синкоп, брадикардия).

В допълващи клинични проучвания при пациентите с епилепсия честотата на поява на AV-блок

от първа степен е нечеста и съответно 0,7%, 0%, 0,5% и 0% при прилагането на

лакозамид 200 mg, 400 mg, 600 mg или плацебо. При тези проучвания не е наблюдаван втора

или по-висока степен на AV-блок. Въпреки това, случаи с втора и трета степен AV-блок,

свързани с лечението с лакозамид, са съобщавани по време на постмаркетинговия опит. В

клиничното проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, степента на

удължаване на PR-интервала е сравнима между лакозамид и карбамазепин.

Появата на синкоп, която се съобщава от сборни клинични проучвания за допълваща терапия

се наблюдава нечесто, при което няма разлика между групата на пациентите с епилепсия

(n=944), лекувани с лакозамид (0,1 %) и пациентите (n=364) от групата на плацебо (0,3%). В

клиничното проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, синкоп се

съобщава при 7/444 (1,6%) пациенти на лакозамид и 1/442 (0,2%) пациенти на карбамазепин

Предсърдно мъждене или трептене не са съобщавани в краткосрочни клинични проучвания, но

са съобщени в отворени проучвания за епилепсия и при постмаркетинговия опит.

Отклонения

в

лабораторните

показатели

Абнормни резултати при чернодробни функционални тестове са били наблюдавани в плацебо-

контролирани проучвания с лакозамид при възрастни пациенти с парциални пристъпи, които са

приемали едновременно от 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукти. Повишавания на

АLТ до ≥ 3х ГГН са настъпили при 0,7% (7/935) от пациентите на Vimpat и 0% (0/356) от

пациентите на плацебо.

Мултиорганни

реакции

на

свръхчувствителност

Мултиорганни реакции на свръхчувствителност (позната също и като лекарствена реакция с

еозинофилия и системни симптоми, DRESS) са съобщени при пациенти, лекувани с някои

антиепилептични лекарствени продукти. Тези реакции се проявяват различно, но обикновено са

съпроводени с треска и обрив и могат да бъдат свързани с включването на различни системи от

органи. Ако се заподозре реакция на мултиорганна свръхчувствителност, приемът на лакозамид

трябва да се прекрати.

Педиатрична популация

Профилът на безопасност на лакозамид в плацебо-контролирани (вж. подробности за

проучването в точка 5.1) и в открити проучвания (n=408) на допълваща терапия при деца на

възраст от 4 години е в съответствие с профила за безопасност, наблюдаван при възрастни,

въпреки че честотата на някои нежелани реакции (сомнолентност, повръщане и конвулсии) е

била повишена и са съобщени допълнителни нежелани реакции (назофарингит, пирексия,

фарингит, намален апетит, летаргия и абнормно поведение) при педиатрични пациенти:

назофарингит (15,7%), повръщане (14,7%), сомнолентност (14,0%), замайване (13,5%),

пирексия (13,0%), конвулсии (7,8%), намален апетит (5,9%), фарингит (4,7%), летаргия (2,7%) и

абнормно поведение (1,7%).

Общо 67,8% от пациентите, рандомизирани на лакозамид, и 58,1% от пациентите,

рандомизирани на плацебо, съобщават поне 1 нежелана реакция.

Поведенческите, когнитивни и емоционални функции, са били измерени чрез въпросниците

Achenbach CBCL и BRIEF, прилагани на изходно ниво и по време на проучванията, и са били

основно стабилни в хода на изпитванията.

Старческа популация

В проучването за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, профилът на

безопасност на лакозамид при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години) е сходен с този,

наблюдаван при пациенти на възраст под 65 години. Въпреки това, по-висока честота (разлика

≥ 5%) на падане, диария и тремор са съобщени при пациенти в старческа възраст спрямо по-

млади възрастни пациенти. Най-честата свързана със сърцето нежелана реакция в старческа

възраст спрямо по-млада полулация е AV блок първа степен. Тя се съобщава при 4,8% (3/62)

при пациентите на лакозамид в старческа възраст спрямо 1,6% (6/382) при по-млади възрастни

пациенти. Прекъсване на лечението поради нежелани реакции, наблюдавани с лакозамид

е 21,0% (13/62) при пациенти в старческа възраст спрямо 9,2% (35/382) при по-младите

възрастни пациенти. Тези разлики между пациенти в старческа възраст и по-млади възрастни

пациенти са сходни с тези, наблюдавани при активната група за сравнение.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение

4.9

Предозиране

Симптоми

Симптомите, наблюдавани след случайно или преднамерено предозиране на лакозамид са

свързани главно с ЦНС и стомашно-чревна система.

Видовете нежелани реакции, наблюдавани при пациенти, приели дози над 400 mg

до 800 mg, не са били клинично различни от тези при пациенти, приемали

препоръчителните дози лакозамид.

Реакции, съобщени след прием на над 800 mg са замаяност, гадене, повръщане,

припадъци (генерализирани тонично-клонични припадъци, статус епилептикус).

Нарушения на сърдечната проводимост, шок и кома също са били наблюдавани. Смъртни

случаи са съобщавани при пациенти след остро еднократно предозиране с няколко грама

лакозамид.

Мерки при предозиране

Няма специфичен антидот в случай на предозиране с лакозамид. Лечението при предозиране с

лакозамид включва предприемането на общоприетите поддържащи мерки, като при

необходимост може да включва хемодиализа (вж. точка 5.2).

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ

СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични

свойства

Фармакотерапевтична група: антиепилептици, други антиепилептици, ATC код: N03AX18

Механизъм на действие

Активното вещество, лакозамид (R-2-ацетамидо-N-бензил-3-метоксипропионамид)

представлява функционализирана аминокиселина.

Точният механизъм на антиепилептичния ефект на лакозамид при хора все още не е напълно

изяснен. In vitro електрофизиологичните проучвания показват, че лакозамид селективно

повишава бавното инактивиране на волтаж-зависимите натриеви канали, което води до

стабилизиране на свръхвъзбудимите невронни мембрани.

Фармакодинамични ефекти

Лакозамид предотвратява появата на пристъпи в обширен диапазон от животински модели на

парциални и първично генерализирани пристъпи и забавя развитието на огнището на

свръхвъзбудимост.

По време на неклинични експериментални проучвания лакозамид в комбинация с

леветирацетам, карбамазепин, фенитоин, валпроат, топирамат или габапентин показва

синергични или адитивни ефекти на антиконвулсант.

Клинична ефикасност и безопасност

Популация на възрастни

Монотерапия

Ефикасността на лакозамид като монотерапия е установена в двойносляпо, паралелногрупово,

сравнение за неинфериорност с карбамазепин CR при 886 пациенти на възраст 16 или повече

години с новопоявила се или наскоро диагностицирана епилепсия. Пациентите е трябвало да

бъдат с непредизвикани парциални пристъпи, със или без вторична генерализация. Пациентите

са рандомизирани на карбамазепин CR или лакозамид, под формата на таблетки, в

съотношение 1:1. Дозата е била определена от зависимостта доза-отговор и варира

между 400-1200 mg /ден за карбамазепин CR и от 200 до 600 mg/ден за лакозамид.

Продължителността на лечението е до 121 седмици в зависимост от отговора.

Липса на пристъпи за 6 месеца се оценява при 89,8% от пациентите приемащи лакозамид и

при 91,1% от пациентите приемащи карбамазепин, като се използва методът за анализ на

преживяемостта по Kaplan-Meier. Коригираната абсолютна разлика между леченията е -1,3%

(95% CI: -5,5, 2,8). Оценените резултати по Kaplan-Meier за липса на пристъпи за

периодите 12 месеца са 77,8% при пациентите, лекувани с лакозамид и 82,7% при пациентите,

лекувани с карбамазепин CR.

Липсата на пристъпи за 6 месеца при пациенти в старческа възраст на 65 и повече години

(62 пациенти на лакозамид и 57 пациенти на карбамазепин CR) е била сравнима между двете

групи на лечение. Нивата също са били сравними с тези, наблюдавани в общата популация. В

старческата популация, поддържащата доза лакозамид е 200 mg /ден при 55 пациенти

(88,7%), 400 mg /ден при 6 пациенти (9,7%), като дозата е повишена до над 400 mg /ден

при 1 пациент (1,6%).

Преминаване

към

монотерапия

Ефикасността и безопасността на лакозамид при преминаване към монотерапия са били

оценени в исторически-контролирано, многоцентрово, двойносляпо, рандомизирано проучванe

с историческа контрола. В това проучване, 425 пациенти на възраст от 16 до 70 години с

неконтролирани парциални пристъпи, приемащи постоянни дози от 1 или 2 разрешени за

употреба антиепилептици са били рандомизирани да преминат на монотерапия с лакозамид

(или 400 mg/ден или 300 mg/ден в съотношение 3: 1). При лекуваните пациенти, преминали

през титриране и започнали да спират антиепилептиците (съответно 284 и 99), е поддържана

монотерапия при 71,5% и 70,7% от пациентите, съответно за 57-105 дни (медиана 71 дни), в

целевия период на наблюдение 70 дни.

Допълващо

лечение

Ефикасността на лакозамид като допълващо лечение (200 mg дневно, 400 mg дневно) е оценена

в 3 многоцентрови, рандомизирани, плацебо контролирани клинични проучвания с 12-

седмична продължителност. Лакозамид 600 mg дневно показва също и ефективност в

контролирани проучвания за допълващо лечение, въпреки че ефикасността е близка до тази

при 400 mg дневно, но поносимостта за пациентите е по-малка поради нежеланите лекарствени

реакции от страна на ЦНС и стомашно-чревния тракт. Затова доза 600 mg дневно не се

препоръчва. Максималната препоръчителна доза е 400 mg дневно. Тези проучвания,

включващи 1 308 пациенти със средна продължителност на парциалните пристъпи от порядъка

на 23 години, са проведени за оценка на ефикасността и безопасността на лакозамид при

едновременното му приложение с 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукти при пациенти

с неконтролирани парциални пристъпи с или без вторично генерализиране. Общото

съотношение на пациентите с 50% намаление на честотата на пристъпите е 23%, 34% и 40%,

съответно за плацебо, лакозамид 200 mg дневно и лакозамид 400 mg дневно.

Фармакокинетиката и безопасността на единична натоварваща доза от интравенозно приложен

лакозамид са определени в многоцентрово, отворено проучване, планирано да оцени

безопасността и поносимостта на бързото въвеждане на лакозамид чрез единична натоварваща

i.v. доза (състояща се от 200 mg), последвана от два пъти дневно перорално приложение

(еквивалентно на интравенозната доза) като съпътстваща терапия при възрастни пациенти

от 16 до 60 години с припадъци с парциално начало.

Педиатрична популация

Припадъците с парциално начало имат подобно клинично изразяване при деца, навършили 4-

годишна възраст и при възрастни. Ефикасността на лакозамид при деца, навършили 4-годишна

възраст е екстраполирана от данни за юноши и възрастни с припадъци с парциално начало, за

които се очаква подобен отговор, приемайки, че адаптирането на педиатричната доза е

установено (вж. точка 4.2) и безопасността е демонстрирана (вж. точка 4.8).

Ефикасността, подкрепена от горепосочения принцип на екстраполация, се потвърждава от

двойносляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване. Проучването включва 8-

седмичен базов период, последван от 6-седмичен период на титриране. Пригодните пациенти

със стабилна схема на прилагане от 1 до ≤ 3 антиепилептични лекарствени продукти, които все

още са имали поне 2 парциални пристъпа през периода от 4 седмици преди скрининга с фаза,

свободна от пристъпи, не по-дълга от 21 дни през 8-седмичния период преди навлизане в

базовия период, са рандомизирани да получават или плацебо (n=172), или лакозамид (n=171).

Прилагането е започнало в доза от 2 mg/kg/ден при участници с тегло под 50 kg или 100 mg/ден

при участници с тегло 50 kg или повече, в 2 разделени дози. По време на периода на титриране,

дозите лакозамид са били коригирани с увеличение от 1 или 2 mg/kg/ден при участници с тегло

под 50 kg или 50 или 100 mg на ден при участници с тегло 50 kg или повече на седмични

интервали, за да се постигне дозовият диапазон на целевия период на поддържане.

Участниците трябва да са постигнали минималната целева доза за категорията си на телесно

тегло за последните 3 дни от периода на титруване, за да бъдат допуснати за влизане

в 10-седмичния период на поддържащо лечение. Участниците трябва да останат на стабилна

доза лакозамид през целия период на поддържащо лечение или да са били изтеглени и

включени в заслепения период на намаляване на дозата.

Между групата на лакозамид и групата на плацебо е наблюдавано статистически значимо (р

= 0,0003) и клинично значимо намаление на честотата на пристъпите с парциално начало

за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение. Процентното намаление спрямо

плацебо въз основа на анализ на ковариацията е било 31,72% (95% ДИ: 16,342, 44,277).

Като цяло процентът на участниците с най-малко 50% намаление на честотата на пристъпите с

парциално начало за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение е бил 52,9% в

групата на лакозамид в сравнение с 33,3% в групата на плацебо.

Качеството на живот, оценено по индекса за качество на живот при деца (Pediatric Quality of

Life Inventory), показва, че пациентите от групата на лакозамид и тези на плацебо имат подобно

и стабилно качество на живот, свързано със здравето, през целия период на лечение.

5.2

Фармакокинетични

свойства

Абсорбция

След перорално приложение лакозамид се абсорбира бързо и напълно. Пероралната

бионаличност на съдържащия се в таблетките лакозамид е почти 100%. При перорално

приложение плазмената концентрация на непроменен лакозамид се повишава бързо, като C

се достига около 0,5 до 4 часа след приема на дозата. Таблетките Vimpat и пероралният сироп

са биоеквивалентни. Храната не повлиява скоростта и степента на абсорбция.

Разпределение

Обемът на разпределение е около 0,6 l/kg. Лакозамид се свързва с плазмените протеини в

по-малко от 15%.

Биотрансформация

95% от дозата се екскретират с урината като лакозамид и метаболити. Метаболизмът на

лакозамид не е напълно изяснен.

Основните вещества, отделени с урината, са непроменен лакозамид (около 40% от дозата) и

неговия O-дезметил метаболит (по малко от 30%).

Полярната фракция, за която се предполага, че е съставена от серинови производни, в урината

възлиза на около 20%, но е установена само в малки количества (0-2%) в плазмата на някои

индивиди. В урината са открити и малки количества (0,5-2%) от други метаболити.

In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и CYP3A4 могат да катализират образуването

на О-дезметил метаболита, но основния участващ изоензим не е потвърден in vivo. Не са

наблюдавани клинично значими различия в експозицията на лакозамид при сравнявяне на

фармакокинетиката при индивидите с екстензивен метаболизъм (ЕМ с функционален

CYP2C19) и тази при индивидите с бавен матаболизъм (БМ, липса на функционален CYP2C19).

Освен това, проучване за взаимодействие с омепразол (CYP2C19 инхибитор) не разкрива

клинично значими промени в плазмените концентрации на лакозамид което показва, че

значението на този път е незначително.Плазмената концентрация на O-дезметил-лакозамид е

около 15% от концентрацията на лакозамид в плазмата. Този основен метаболит няма позната

фармакологична активност.

Eлиминиране

Лакозамид се елиминира от системното кръвообращение, предимно чрез бъбречна екскреция и

биотрансформация. След перорално и интравенозно приложение на радиоактивно белязан

лакозамид около 95% от радиоактивността се установява в урината, а по-малко от 0,5% – в

изпражненията. Елиминационният полуживот на лакозамид е около 13 часа.

Фармакокинетиката е пропорционална на дозата и постоянна във времето, с малка интра- и

интериндивидуална променливост. След приемане на дозата два пъти дневно стационарни

плазмени концентрации се достигат след 3-дневен период. Плазмената концентрация нараства

при акумулационен фактор от около 2.

Концентрациията в стационарно състояние на единична натоварваща доза 200 mg е

приблизително еднаква на тази при перорално приложение на 100 mg два пъти дневно.

Фармакокинетика при специални групи пациенти

Пол

Клиничните проучвания показват, че полът няма клинично значимо влияние върху плазмените

концентрации на лакозамид.

Бъбречно

увреждане

AUC на лакозамид е повишена с около 30% при пациентите с леко и умерено бъбречно

увреждане и с около 60% при тези с тежко бъбречно увреждане и терминална бъбречна

недостатъчност, изискващи хемодиализа, в сравнение със здравите индивиди, като C

остава

непроменена.

Лакозамид се отделя ефективно от плазмата чрез хемодиализа. След 4-часова хемодиализа AUC

на лакозамид намалява с около 50%. Ето защо се препоръчва допълнителното прилагане на

доза след хемодиализа (вж. точка 4.2). Количеството на O-дезметил метаболита е повишено

няколко пъти при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане. При неизвършване на

хемодиализа при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност нивата се повишават и

продължително растат по време на 24-часовия модел. Не е известно дали повишеното

количество на метаболита при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност е възможно да

повишат нежеланите реакции, но не е установена фармакологична активност на метаболита.

Чернодробно

увреждане

При пациентите с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh B) са наблюдавани по-високи

плазмени концентрации на лакозамид (приблизително 50% по-висока AUC

norm

). По-високата

експозиция се дължи в известна степен на понижената бъбречна функция на проучваните

пациенти. Понижението на небъбречния клирънс при участващите в проучването пациенти

води до 20% повишение на AUC на лакозамид. Фармакокинетиката на лакозамид не е

проучвана при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.2).

Старческа

възраст

(възраст

над

65

години)

В проучване при мъже и жени в старческа възраст, включващи 4 пациенти на възраст

над 75 години, AUC е повишена с около 30 и 50% в сравнение с млади хора. Това е свързано

основно с по-ниското телесно тегло. Обичайната разлика в теглото е съответно 26 и 23%.

Наблюдава се също и увеличена вариабилност в експозицията. В това проучване бъбречният

клирънс на лакозамид е само леко понижен при пациенти в старческа възраст.

Обикновено не се налага редуциране на дозата, освен ако това не показано поради понижена

бъбречна функция (вж. точка 4.2).

Педиатрична

популация

Педиатричният фармакокинетичен профил на лакозамид е определен в популационен

фармакокинетичен анализ с използване на редки данни за плазмена концентрация, получени в

едно плацебо-контролирано рандомизирано проучване и три отворени проучвания при 414 деца

с епилепсия на възраст от 6 месеца до 17 години. Прилаганите дози лакозамид варират

от 2 до 17,8 mg/kg/ден при прием два пъти дневно, с максимум 600 mg/ден за деца с тегло 50 kg

или повече.

Типичният плазмен клирънс е оценен на 1,04 l/h, 1,32 l/h и 1,86 l/h за деца съответно с

тегло 20 kg, 30 kg и 50 kg. За сравнение, плазменият клирънс е оценен на 1,92 l/h при възрастни

(70 kg телесно тегло).

5.3

Предклинични

данни

за

безопасност

При проучванията за токсичност получените плазмени концентрации на лакозамид са подобни

или само несъществено по-високи от получените при пациенти, при което границите за

експозицията при хора са ниски или несъществуващи.

Проучванията на лекарствена безопасност за интравенозното приложение на лакозамид при

анестезирани кучета показват временно повишение в PR-интервала и продължителността на

QRS-комплекса и понижение на кръвното налягане, вероятно поради кардиодепресивното

действие. Тези временни промени започват при една и съща концентрация и след максимално

препоръчително клинично дозиране. При анестезирани кучета и маймуни от род Cynomolgus,

при интравенозно приложение на 15-60 mg/kg са наблюдавани забавяне на предсърдната и

камерната проводимост, атриовентрикуларен блок и атриовентрикуларна дисоциация.

При проучвания на токсичността при многократно приложение при плъхове се наблюдават

слаби обратими чернодробни промени, започващи при нива около 3 пъти над клиничната

експозиция. Тези промени включват повишено тегло на органите, хипертрофия на

хепатоцитите, повишение на серумните концентрации на чернодробните ензими и повишение

на общия холестерол и триглицеридите. Освен хипертрофията на хепатоцитите не са

наблюдавани други хистопатологични промени.

В проучванията върху репродуктивността и развитието на токсичност при гризачи и плъхове не

са наблюдавни тератогенни ефекти, а само увеличаване на броя на мъртвородените и

починалите наскоро след раждането потомци, както и слабо понижение в броя на потомството

и теглото на новородените при прилагането на токсични за майката дози при плъхове, което

съответства на нива на системна експозиция, подобни на очакваната експозиция при клинично

приложение. Тъй като по-високи нива на експозиция при животни не са изследвани поради

токсичност за майката, наличните данни са недостатъчни за пълна оценка на ембриотоксичния

и тератогенен потенциал на лакозамид.

Проучванията при плъхове показват, че лакозамид и/или неговите метаболити преминават

бързо плацентарната бариера.

При млади плъхове и кучета видовете токсичност не се различават качествено от тези,

наблюдавани при възрастни животни. При млади плъхове се наблюдава намалено телесно тегло

при нива на системна експозиция, които са подобни на очакваната клинична експозиция. При

млади кучета преходни и свързани с дозата клинични признаци на ЦНС започват да се

наблюдават при нива на системна експозиция под очакваната клинична експозиция.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ

ДАННИ

6.1

Списък

на

помощните

вещества

Ядро на таблетката

микрокристална целулоза

хидроксипропилцелулоза

хидроксипропилцелулоза (с ниска степен на заместване)

силициев диоксид, колоиден безводен

кросповидон (полипласдон XL-10 фармацевтично качество)

магнезиев стеарат

Филмово покритие

Vimpat 50 mg

филмирани

таблетки

поливинилов алкохол

полиетиленгликол 3350

талк

титанов диоксид (E171)

червен железен оксид (E172)

черен железен оксид (E172)

индиго кармин алуминиев лак (E132)

Vimpat 100 mg

филмирани

таблетки

поливинилов алкохол

полиетиленгликол 3350

талк

титанов диоксид (E171)

жълт железен оксид (E172)

Vimpat 150 mg

филмирани

таблетки

поливинилов алкохол

полиетиленгликол 3350

талк

титанов диоксид (E171)

жълт железен оксид (Е172), червен железен оксид (E172), черен железен оксид (E172)

Vimpat 200 mg

филмирани

таблетки

поливинилов алкохол

полиетиленгликол 3350

талк

титанов диоксид (E171)

индиго кармин алуминиев лак (E132)

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок

на

годност

5 години

6.4

Специални

условия

на

съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5

Вид

и

съдържание

на

опаковката

Vimpat 50 mg филмирани таблетки

Опаковки, съдържащи 14, 28, 56 и 168 филмирани таблетки в PVC/PVDC блистер, запечатан с

алуминиево фолио.

Опаковки, съдържащи 14 х 1 и 56 х 1 филмирана таблетка в PVC/PVDC перфорирани

еднодозови блистери, запечатани с алуминиево фолио.

Vimpat 100 mg филмирани таблетки

Опаковки, съдържащи 14, 28, 56 и 168 филмирани таблетки в PVC/PVDC блистер, запечатан с

алуминиево фолио.

Опаковки, съдържащи 14 х 1 и 56 х 1 филмирана таблетка в PVC/PVDC перфорирани

еднодозови блистери, запечатани с алуминиево фолио.

Vimpat 150 mg филмирани таблетки

Опаковки, съдържащи 14, 28 и 56 филмирани таблетки в PVC/PVDC блистер, запечатан с

алуминиево фолио. Групови опаковки, съдържащи 168 (3 опаковки по 56 таблетки) филмирани

таблетки в PVC/PVDC блистер, запечатан с алуминиево фолио.

Опаковки, съдържащи 14 х 1 и 56 х 1 филмирана таблетка в PVC/PVDC перфорирани

еднодозови блистери, запечатани с алуминиево фолио.

Vimpat 200 mg филмирани таблетки

Опаковки, съдържащи 14, 28 и 56 филмирани таблетки в PVC/PVDC блистер, запечатан с

алуминиево фолио. Групови опаковки, съдържащи 168 (3 опаковки по 56 таблетки) филмирани

таблетки в PVC/PVDC блистер, запечатан с алуминиево фолио.

Опаковки, съдържащи 14 х 1 и 56 х 1 филмирана таблетка в PVC/PVDC перфорирани

еднодозови блистери, запечатани с алуминиево фолио.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6

Специални

предпазни

мерки

при

изхвърляне

Няма специални изисквания за изхвърляне.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCB Pharma S.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

8.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/08/470/001

EU/1/08/470/002

EU/1/08/470/003

EU/1/08/470/004

EU/1/08/470/005

EU/1/08/470/006

EU/1/08/470/007

EU/1/08/470/008

EU/1/08/470/009

EU/1/08/470/010

EU/1/08/470/011

EU/1/08/470/012

EU/1/08/470/020

EU/1/08/470/021

EU/1/08/470/022

EU/1/08/470/023

EU/1/08/470/024

EU/1/08/470/025

EU/1/08/470/026

EU/1/08/470/027

EU/1/08/470/028

EU/1/08/470/029

EU/1/08/470/030

EU/1/08/470/031

9.

ДАТА

НА

ПЪРВО

РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 29 август 2008 г.

Дата на последно подновяване: 31 юли 2013 г.

10.

ДАТА

НА

АКТУАЛИЗИРАНЕ

НА

ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на

Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu/

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Опаковка за започване на лечението (само при юноши и деца с тегло 50 kg или повече и

възрастни)

Vimpat 50 mg филмирани таблетки

Vimpat 100 mg филмирани таблетки

Vimpat 150 mg филмирани таблетки

Vimpat 200 mg филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН

И

КОЛИЧЕСТВЕН

СЪСТАВ

Vimpat 50 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 50 mg лакозамид (lacosamide).

Vimpat 100 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 100 mg лакозамид (lacosamide).

Vimpat 150 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 150 mg лакозамид (lacosamide).

Vimpat 200 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 200 mg лакозамид (lacosamide).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

Филмирана таблетка

Vimpat 50 mg филмирани таблетки

Розови, овални филмирани таблетки с приблизителни размери 10,4 mm x 4,9 mm, вдлъбнато

релефно означение ‘SP’ от едната страна и ‘50’ от другата страна.

Vimpat 100 mg филмирани таблетки

Тъмножълти, овални филмирани таблетки с приблизителни размери 13,2 mm

x 6,1 mm,вдлъбнато релефно означение ‘SP’ от едната страна и ‘100’ от другата страна.

Vimpat 150 mg филмирани таблетки

Червеникавооранжеви, овални филмирани таблетки с приблизителни размери 15,1 mm

x 7,00 mm, вдлъбнато релефно означение ‘SP’ от едната страна и ‘150’ от другата страна.

Vimpat 200 mg филмирани таблетки

Сини, овални филмирани таблетки с приблизителни размери 16,6 mm x 7,8 mm, вдлъбнато

релефно означение ‘SP’ от едната страна и ‘200’ от другата страна.

4.

КЛИНИЧНИ

ДАННИ

4.1

Терапевтични

показания

Vimpat е показан за монотерапия и допълваща терапия при лечението на парциални пристъпи с

или без вторична генерализация при юноши и деца, навършили 4-годишна възраст с тегло 50 kg

или повече и възрастни с епилепсия.

4.2

Дозировка

и

начин

на

приложение

Дозировка

Лакозамид трябва да се приема два пъти дневно (обикновено веднъж сутрин и веднъж вечер).

Лакозамид може да се приема със или без храна.

Ако бъде пропусната доза, пациентът трябва да е инструктиран веднага да приеме пропуснатата

доза и след това да приеме следващата доза лакозамид в обичайното време по график. Ако

пациентът забележи, че е пропуснал дозата в рамките на 6 часа преди следващата, той/тя трябва

да е инструктиран да изчака приема на следващата доза лакозамид в обичайното време по

график. Пациентите не трябва да приемат двойна доза.

Юноши

и

деца

с

тегло

50 kg

или

повече

и

възрастни

Монотерапия

Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно, която след една седмица трябва да се

увеличи до първоначална терапевтична доза 100 mg два пъти дневно.

Лакозамид може да се започне също с доза 100 mg два пъти дневно по преценка на лекаря за

необходимостта от намаляване на пристъпите спрямо потенциалните нежелани реакции.

В зависимост от отговора и поносимостта, поддържащата доза може да бъде допълнително

увеличавана на седмични интервали с 50 mg два пъти на ден (100 mg /ден) до максимално

препоръчителна дневна доза 300 mg два пъти на ден (600 mg/ден).

При пациенти, достигнали доза по-голяма от 400 mg /ден и които се нуждаят от допълнителен

антиепилептичен лекарствен продукт, трябва да се спазва дозировката по-долу, която се

препоръчва за допълваща терапия.

Допълваща

терапия

Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно, която след една седмица трябва да

бъде повишена до начална терапевтична доза 100 mg два пъти дневно.

В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, подържащата доза може да бъде

допълнително повишавана на седмични периоди с 50 mg два пъти дневно (100 mg/ден), до

максимална препоръчителна дневна доза 400 mg (200 mg два пъти дневно).

Опаковката Vimpat за започване на лечението съдържа 4 различни опаковки (по една от всяка

концентрация на активното вещество) с по 14 таблетки във всяка една от тях, предназначени за

първите 2 до 4 седмици от лечението, в зависимост от отговора на пациента и поносимостта.

Опаковките са маркирани със "седмица 1 (2, 3 или 4)".

През първия ден от лечението пациентът трябва да започне с прием на Vimpat 50 mg таблетки

(два пъти дневно). През втората седмица пациентът трябва да приема Vimpat 100 mg таблетки

(два пъти дневно).

В зависимост от отговора и поносимостта, през третата седмица пациентът може да приема

Vimpat 150 mg таблетки (два пъти дневно), а през четвъртата седмица Vimpat 200 mg таблетки

(два пъти дневно).

Спиране

на

лечението

Според съвременната клинична практика, при необходимост от спиране на лакозамид, това се

препоръчва да става постепенно (напр. понижаване на дневната доза с 200 mg седмично).

При пациенти, които са развили сериозна сърдечна аритмия, трябва да се направи оценка на

клиничната полза/риск и при необходимост трябва да се прекрати приема на лакозамид.

Специални популации

Старческа

възраст

(

възраст

над

65

години

)

Не е необходимо понижаване на дозата при пациенти в старческа възраст. Свързаното с

възрастта понижение на бъбречния клирънс с повишение на нивата на AUC трябва да се има

предвид при пациенти в старческа възраст (вж. следващия параграф „бъбречно увреждане” и

точка 5.2). Съществуват ограничени клинични данни за пациенти в старческа възраст с

епилепсия, специално на дози по-големи от 400 mg/ден (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1).

Бъбречно

увреждане

Не е необходимо адаптиране на дозата при възрастни и педиатрични пациенти с леко до

умерено бъбречно увреждане (CL

>30 ml/min).

При педиатрични пациенти с тегло 50 kg или повече и при възрастни пациенти с тежко

бъбречно увреждане (CLCR ≤30 ml/min) или терминална бъбречна недостатъчност е

препоръчителна максимална поддържаща доза 250 mg дневно. При педиатрични пациенти с

тегло по-малко от 50 kg с тежко бъбречно увреждане (CL

≤ 30 ml/min ) и при тези с

терминална бъбречна недостатъчност се препоръчва намаляване на максималната доза с 25%.

При всички пациенти, които се нуждаят от хемодиализа се препоръчва добавяне на до 50% от

определената дневна доза, непосредствено след приключване на хемодиализата. Лечение на

пациенти с терминална бъбречна недостатъчност трябва да се извършва с повишено внимание

поради малкия клиничен опит и кумулиране на метаболита (с неизвестна фармакологична

активност). При всички пациенти с бъбречни увреждания титрирането на дозата трябва да се

извършва внимателно (вижте точка 5.2).

Чернодробно

увреждане

Препоръчва се максимална доза 300 mg дневно при педиатрични пациенти с тегло 50 kg или

повече и при възрастни пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане.

Титрирането на дозата при тези пациенти трябва да се извършва с повишено внимание, като се

има предвид и възможността от съпътстващо бъбречно увреждане. Може да се обмисли за

прилагане на натоварваща доза 200 mg, но бъдещо титриране на дозата (>200 mg дневно)

трябва да се извършва с повишено внимание. Въз основа на данни за възрастни, при

педиатрични пациенти с тегло по-малко от 50 kg с леко до умерено тежко чернодробно

увреждане трябва да се приложи намаляване на максималната доза с 25%. Фармакокинетиката

на лакозамид не е проучвана при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).

Лакозамид трябва да се прилага при пациенти с тежко чернодробно увреждане, само когато се

прецени, че очакваните терапевтични ползи надвишават възможните рискове. Може да се

наложи коригиране на дозата, като внимателно се наблюдава активността на заболяването и

възможните нежелани реакции на пациента.

Педиатрична популация

Юноши

и

деца

с

тегло

50 kg

или

повече

Дозировката при юноши и деца с тегло 50 kg или повече е същата, като при възрастни (вж. по-

горе).

Деца

(навършили

4-годишна

възраст)

и

юноши

с

тегло

по-малко

от

50 kg

Тази лекарствена форма не е подходяща за тази категория пациенти.

Деца

под

4

години

Безопасността и ефикасността на лакозамид при деца на възраст под 4 години не ca установени.

Липсват данни.

Начин на приложение

Лакозамид филмирани таблетки са за перорално приложение. Лакозамид може да се приема със

или без храна.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Данни за втора или трета степен на атриовентрикуларен (АV) блок.

4.4

Специални

предупреждения

и

предпазни

мерки

при

употреба

Суицидна идеация и поведение

Суицидна идеация и поведение са съобщавани при пациенти, лекувани с антиепилептичен

лекарствен продукт по различни показания. Мета анализ на рандомизирани, плацебо-

контролирани изпитвания на антиепилептични лекарствени продукти също показва малък, но

повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е ясен и

наличните данни не изключват възможността за повишен риск при лакозамид.

Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение

и трябва да се предприеме сътветното лечение. На пациентите (и хората, които се грижат за

тях) трябва да се обърне внимание да потърсят лекарски съвет, в случай че се появят признаци

на суицидна идеация и поведение (вж. точка 4.8).

Сърдечен ритъм и проводимост

По време на клиничните проучвания е наблюдавано свързано с дозата удължаване на PR-

интервала при прилагане на лакозамид. Лакозамид трябва да се прилага с повишено внимание

при пациенти с подлежащи проаритмични състояния, като пациенти с известни проблеми на

сърдечната проводимост или тежко сърдечно заболяване (напр. исхемия/инфаркт на миокарда,

сърдечна недостатъчност, структурно сърдечно заболяване или сърдечни натриеви

каналопатии) или пациенти, лекувани с лекарствени продукти, засягащи сърдечната

проводимост, включително антиаритмични средства и антиепилептични лекарствени продукти,

блокиращи натриевите канали (вж. точка 4.5), както и при пациенти в старческа възраст.

При тези пациенти трябва да се обмисли извършване на ЕКГ преди увеличение на дозата на

лакозамид над 400 mg/ден и след като лакозамид се титрира до стационарно състояние.

В плацебо-контролирани проучвания с лакозамид при пациенти с епилепсия не се съобщава за

предсърдно мъждене или трептене, но се съобщава в отворени проучвания за епилепсия и при

постмаркетинговия опит.

В постмаркетинговия опит има съобщение за AV блок (включително AV блок втора степен или

по-висока). При пациенти с проаритмични състояния е съобщена вентрикуларна тахиаритмия.

В редки случаи тези събития са довели до асистолия, сърдечен арест и смърт при пациенти с

подлежащи проаритмични състояния.

Пациентите трябва да са запознати със симптомите на сърдечна аритмия (напр. бавен, бърз или

неравномерен пулс, палпитации, задух, чувство на замаяност, припадък). Пациентите трябва да

се посъветват да търсят незабавно медицинска помощ, ако тези симптоми се появят.

Замаяност

Лечението с лакозамид се свързва със замаяност, която може да повиши случаите на случайно

нараняване или падане. Затова на пациентите трябва да се обърне внимание да бъдат особено

внимателни, докато разберат потенциалните ефекти на лекарството (вж. точка 4.8).

Потенциал за електро-клинично влошаване при специфични синдроми на педиатрична

епилепсия

Безопасността и ефикасността на лакозамид при педиатрични пациенти със синдроми на

епилепсия, при които е възможно едновременно съществуване на фокални и генерализирани

пристъпи, не е установена.

4.5

Взаимодействие

с

други

лекарствени

продукти

и

други

форми

на

взаимодействие

Лакозамид трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, лекувани с лекарствени

продукти, свързани с удължаване на PR-интервала (включително антиепилептични лекарствени

продукти, блокиращи натриевите канали) и при пациенти, лекувани с антиаритмични средства.

Въпреки това, анализът по подгрупи в клинични изпитвания не установява повишено

удължаване на PR-интервала при съвместна употреба на карбамазепин или ламотрижин.

In vitro данни

Най-общо, данните предполагат, че лакозамид има нисък потенциал за взаимодействие с други

лекарствени продукти. In vitro проучванията показват, че ензимите CYP1A2, CYP2B6 и

CYP2C9 не се индуцират, а CYP1A1, CYP1A2, CYP2A6, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9,

CYP2D6 и CYP2E1 не се инхибират от лакозамид при плазмени концентрации, наблюдавани по

време на клиничните проучвания. In vitro проучванията показват, че лакозамид не се

транспортира чрез P-гликопротеин в червата. In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и

CYP3A4 могат да катализират образуването на О-дезметил метаболита.

In vivo данни

Лакозамид не инхибира или индуцира до значима клинична степен ензима CYP2C19 и

CYP3A4. Лакозамид не повлиява AUC на мидазолам (метаболизиращ се от CYP3A4, като

лакозамид е прилаган 200 mg два пъти на ден) но C

на мидазолам е леко увеличена (30%).

Лакозамид не повлиява фармакокинетиката на омепразол (метаболизиращ се от CYP2C19 и

CYP3A4, като лакозамид е прилаган 300 mg два пъти на ден).

Инхибиторът на CYP2C19, омепразол (40 mg дневно) не води до повишение на клинично

значима промяна в експозицията на лакозамид. Ето защо умерените инхибитори на CYP2C19 е

малко вероятно да повлияят до клинично значима степен системната експозиция на лакозамид.

Препоръчва се повишено внимание при съпътстващо лечение с мощни инхибитори на

CYP2C9 (напр. флуконазол) и CYP3A4 (напр. итраконазол, кетоконазол, ритонавир,

кларитромицин), което може да доведе до повишаване на системната експозиция на лакозамид.

Такива взаимодействия не са установени in vivo, но са възможни въз основата на in vitro данни.

Мощните ензимни индуктори като рифампицин или жълт кантарион (Hypericum perforatum)

могат умерено да намалят системната експозиция на лакозамид. Започването или спирането на

лечение с тези ензимни индуктори трябва да се извършва с внимание.

Антиепилептични лекарствени продукти

По време на проучванията за лекарствени взаимодействия лакозамид не повлиява значително

плазмените концентрации на карбамазепин и валпроева киселина. Плазмените концентрации на

лакозамид също не се повлияват от карбамазепин и валпроева киселина. Популационни

фармакокинетични анализи в различни възрастови групи установяват, че едновременното

лечение с други антиепилептични лекарствени продукти, известни като ензимни индуктори

(карбамазепин, фенитоин и фенобарбитал в различни дози) понижава с 25% общата системна

експозиция на лакозамид при възрастни и 17% при педиатрични пациенти.

Перорални контрацептиви

По време на проучване за лекарствени взаимодействия не са наблюдавани клинично значими

взаимодействия между лакозамид и пероралните контрацептиви етинилестрадиол и

левоноргестрел. Концентрациите на прогестерон не са повлияни при съвместното приложение

на лекарствените продукти.

Други

Проучванията върху лекарствените взаимодействия показват, че лакозамид не оказва влияние

върху фармакокинетиката на дигоксин. Няма клинично значими взаимодействия между

лакозамид и метформин.

Едновременното приложение на варфарин с лакозамид не води до клинично значима промяна

във фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин.

Въпреки че няма фармакокинетични данни за взаимодействие на лакозамид с алкохол, не може

да се изключи фармакодинамичен ефект.Лакозамид има нисък потенциал на свързване с

плазмените протеини (по-малко от 15%). Поради това не се очакват клинично значими

взаимодействия с други лекарствени продукти по механизма на конкурентно свързване с

плазмените протеини.

4.6

Фертилитет,

бременност

и

кърмене

Бременност

Риск,

свързан

с

епилепсията

и

антиепилептичните

лекарствени

продукти

като

цяло

При всички антиепилептични лекарствени продукти е установена два до три пъти по-висока

честота на малформациите в поколението на жените, лекувани за епилепсия, в сравнение с

честота от около 3% за общата популация. Сред лекуваната популация повишена честота на

малформации е установена в случаите на лечение с повече от един лекарствен продукт

(политерапия), но не е установено доколко това се дължи на самото лечение и/или на

заболяването.

Въпреки това, ефективното антиепилептично лечение не трябва да бъде преустановявано, тъй

като влошаването на заболяването е вредно както за майката, така и за плода.

Риск,

свързан

с

лакозамид

Няма достатъчно данни относно употребата на лакозамид при бременни жени. Проучванията

при животни не са показали каквито и да е тератогенни ефекти при плъхове или зайци, но е

наблюдавана ембриотоксичност при плъхове и зайци, при токсични за майката дози (вж.

точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е установен.

Лакозамид не трябва да се прилага по време на бременност, освен в случаите на абсолютна

необходимост (ако ползата за майката категорично превишава потенциалния риск за плода). В

случай на решение на жената да забременее употребата на този продукт трябва да бъде

внимателно преоценена.

Кърмене

Не е известно дали лакозамид се отделя в човешката кърма. Не може да се изключи риск за

новородените/кърмачетата. Проучванията при животни показват отделянето на лакозамид в

кърмата. От съображения за сигурност по време на лечението с лакозамид, кърменето трябва да

бъде преустановено.

Фертилитет

Не са наблюдавани нежелани реакции по отношение на мъжкия или женски фертилитет или

възпроизвеждане при плъхове в дози, водещи до плазмена експозиция (AUC) до

приблизително 2 пъти плазмена AUC при максималната препоръчителна доза за хора (МПДХ).

4.7

Ефекти

върху

способността

за

шофиране

и

работа

с

машини

Лакозамид повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини.

Лечението с лакозамид се свързва с поява на замаяност или замъглено зрение.

Пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират или работят с други потенциално опасни

машини, докато не опознаят напълно ефектите на лакозамид върху способността им за

извършването на подобни дейности.

4.8

Нежелани

лекарствени

реакции

Обобщение на профила на безопасност

На базата на анализ на данните от сборни плацебо контролирани клинични проучвания с

допълваща терапия при 1308 пациенти с парциални пристъпи общо 61,9% от пациентите,

рандомизирани да приемат лакозамид, и 35,2% от рандомизираните да приемат плацебо

съобщават поне за една нежелана реакция. Най-често съобщаваните нежелани лекарствени

реакции (≥10%) при лечението с лакозамид са замаяност, главоболие, гадене и диплопия. Тези

реакции обикновено са леки до умерени по тежест. Някои от тях са дозо-зависими и може да

бъдат облекчени чрез намаляване на дозата. Честотата и тежестта на нежеланите лекарствени

реакции от страна на централната нервна система (ЦНС) и стомашно-чревния тракт (СЧТ)

обикновено намаляват с времето.

Във всички тези контролирани проучвания честотата на преустановяване на лечението поради

нежелани лекарствени реакции е 12,2% при пациентите, рандомизирани за лакозамид, и 1,6%

при пациентите, рандомизирани за плацебо. Най-честата нежелана лекарствена реакция,

водеща до преустановяване лечението с лакозамид, е появата на замаяност.

Честотата на нежеланите реакции от страна на ЦНС, като замаяност, може да бъде по-висока

след натоварваща доза.

Въз основа на анализа на данни от неинфериорно клинично проучване за монотерапия,

сравняващо лакозамид и карбамазепин с контролирано освобождаване (controlled release - CR),

най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (≥10%) при лакозамид са били

главоболие и световъртеж. Процентът на отпадане от лечение поради нежелани реакции

е 10,6% при пациентите, лекувани с лакозамид, и 15,6% при пациентите, лекувани с

карбамазепин CR.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

На таблицата по-долу е представена честотата на нежеланите реакции, наблюдавани по време

на клинични проучвания и постмаркетинговия опит. Тази честота е определена както следва:

много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до <1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), с неизвестна

честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в

зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по

отношение на тяхната сериозност.

Системо-органна

класификация

Много

чести

Чести

Нечести

С неизвестна

честота

Нарушения

на

кръвта и лимфната

система

Агранулоцитоза

Нарушения

на

имунната система

Лекарствена

свръхчувствителн

ост

Лекарствена

реакция

еозинофилия

системни

симптоми

(DRESS)

(1,2)

Психични

нарушения

Депресия

Състояние на

обърканост

Безсъние

Агресия

Възбуда

Еуфорично

настроение

Психотично

разстройство

Опит за

самоубийство

Суицидна идеация

Халюцинация

Нарушения на

нервната система

Замаяност

Главоболие

Нарушение на

равновесието

Увреждане на

паметта

Когнитивни

нарушения

Сомнолентност

Тремор

Нистагъм

Синкоп

Нарушение на

координацията

Конвулсии

Хипоестезия

Дизартрия

Нарушения на

вниманието

Парестезия

Нарушения на

очите

Диплопия

Замъглено зрение

Нарушения на

ухото и лабиринта

Вертиго

Тинитус

Сърдечни

нарушения

Атриовентрикула

рен блок

(1,2)

Брадикардия

(1,2)

Предсърдно

мъждене

(1,2)

Предсърдно

трептене

(1,2)

Вентрикуларна

тахиаритмия

Стомашно-чревни

нарушения

Гадене

Повръщане

Запек

Метеоризъм

Диспепсия

Сухота в устата

Диария

Хепато-билиарни

нарушения

абнормни

резултати при

чернодробни

функционални

тестове

Повишени

чернодробни

ензими (> 2х

ГГН)

Нарушения на

кожата и

подкожната тъкан

Сърбеж

Обрив

Ангиоедем

Уртикария

Синдром на

Стивънс-

Джонсън

Токсична

епидермална

некролиза

Нарушения на

мускулно-

скелетната

система и

съединителната

тъкан

Мускулни спазми

Общи нарушения

и ефекти на

мястото на

приложение

Нарушение на

походката

Астения

Умора

Раздразнителност

Чувство за

опиянение

Наранявания,

отравяния и

усложнения,

възникнали в

резултат на

интервенции

Падане

Нараняване на

кожата

Контузия

Нежелани реакции съобщавани при постмаркетинговия опит.

Вижте Описание на избрани нежелани реакции.

Съобщени в отворени проучвания.

Описание на избрани нежелани реакции

Употребата на лакозамид е свързана с дозозависимо удължаване на PR-интервала. Възможна е

появата на свързаните с удължаването на PR-интервала нежелани ефекти (напр. AV-блок,

синкоп, брадикардия).

В допълващи клинични проучвания при пациентите с епилепсия честотата на поява на AV-блок

от първа степен е нечеста и съответно 0,7%, 0%, 0,5% и 0% при прилагането на

лакозамид 200 mg, 400 mg, 600 mg или плацебо. При тези проучвания не е наблюдаван втора

или по-висока степен на AV-блок. Въпреки това, случаи с втора и трета степен AV-блок,

свързани с лечението с лакозамид, са съобщавани по време на постмаркетинговия опит. В

клиничното проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, степента на

удължаване на PR-интервала е сравнима между лакозамид и карбамазепин.

Появата на синкоп, която се съобщава от сборни клинични проучвания за допълваща терапия

се наблюдава нечесто, при което няма разлика между групата на пациентите с епилепсия

(n=944), лекувани с лакозамид (0,1 %) и пациентите (n=364) от групата на плацебо (0,3%). В

клиничното проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, синкоп се

съобщава при 7/444 (1,6%) пациенти на лакозамид и 1/442 (0,2%) пациенти на карбамазепин

Предсърдно мъждене или трептене не са съобщавани в краткосрочни клинични проучвания, но

са съобщени в отворени проучвания за епилепсия и при постмаркетинговия опит.

Отклонения

в

лабораторните

показатели

Абнормни резултати при чернодробни функционални тестове са били наблюдавани в плацебо-

контролирани проучвания с лакозамид при възрастни пациенти с парциални пристъпи, които са

приемали едновременно от 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукти. Повишавания на

АLТ до ≥ 3х ГГН са настъпили при 0,7% (7 / 935) от пациентите на Vimpat и 0% (0 / 356) от

пациентите на плацебо.

Мултиорганни

реакции

на

свръхчувствителност

Мултиорганни реакции на свръхчувствителност (позната също и като лекарствена реакция с

еозинофилия и системни симптоми, DRESS) са съобщени при пациенти, лекувани с някои

антиепилептични лекарствени продукти. Тези реакции се проявяват различно, но обикновено са

съпроводени с треска и обрив и могат да бъдат свързани с включването на различни системи от

органи. Ако се заподозре реакция на мултиорганна свръхчувствителност, приемът на лакозамид

трябва да се прекрати.

Педиатрична популация

Профилът на безопасност на лакозамид в плацебо-контролирани (вж. подробности за

проучването в точка 5.1) и в открити проучвания (n=408) на допълваща терапия при деца на

възраст от 4 години е в съответствие с профила за безопасност, наблюдаван при възрастни

въпреки че честотата на някои нежелани реакции (сомнолентност, повръщане и конвулсии) е

била повишена и са съобщени допълнителни нежелани реакции (назофарингит, пирексия,

фарингит, намален апетит, летаргия и абнормно поведение) при педиатрични пациенти:

назофарингит (15,7%), повръщане (14,7%), сомнолентност (14,0%), замайване (13,5%),

пирексия (13,0%), конвулсии (7,8%), намален апетит (5,9%), фарингит (4,7%), летаргия (2,7%) и

абнормно поведение (1,7%).

Общо 67,8% от пациентите, рандомизирани на лакозамид, и 58,1% от пациентите,

рандомизирани на плацебо, съобщават поне 1 нежелана реакция.

Поведенческите, когнитивни и емоционални функции, са били измерени чрез въпросниците

Achenbach CBCL и BRIEF, прилагани на изходно ниво и по време на проучванията, и са били

основно стабилни в хода на изпитванията.

Старческа популация

В проучването за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, профилът на

безопасност на лакозамид при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години) е сходен с този,

наблюдаван при пациенти на възраст под 65 години. Въпреки това, по-висока честота (разлика

≥5%) на падане, диария и тремор са съобщени при пациенти в старческа възраст спрямо по-

млади възрастни пациенти. Най-честата свързана със сърцето нежелана реакция в старческа

възраст спрямо по-млада полулация е AV блок първа степен. Тя се съобщава в 4,8% (3/62) от

пациентите на лакозамид в старческа възраст спрямо 1,6% (6/382) при по-млади възрастни

пациенти. Прекъсване на лечението поради нежелани реакции, наблюдавани с лакозамид

е 21,0% (13/62) при пациенти в старческа възраст спрямо 9,2% (35/382) при по-младите

възрастни пациенти. Тези разлики между пациенти в старческа възраст и по-млади възрастни

пациенти са сходни с тези, наблюдавани при активната група за сравнение.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение

4.9

Предозиране

Симптоми

Симптомите, наблюдавани след случайно или преднамерено предозиране на лакозамид са

свързани главно с ЦНС и стомашно-чревна система.

Видовете

нежелани

реакции,

наблюдавани

при

пациенти,

приели

дози

над 400 mg

до 800 mg,

не

са

били

клинично

различни

от

тези

при

пациенти,

приемали

препоръчителните дози лакозамид.

Реакции,

съобщени

след

прием

на

над 800 mg

са

замаяност,

гадене,

повръщане,

припадъци

(генерализирани

тонично-клонични

припадъци,

статус

епилептикус).

Нарушения на сърдечната проводимост, шок и кома също са били наблюдавани. Смъртни

случаи са съобщавани при пациенти след остро еднократно предозиране с няколко грама

лакозамид.

Мерки при предозиране

Няма специфичен антидот в случай на предозиране с лакозамид. Лечението при предозиране с

лакозамид включва предприемането на общоприетите поддържащи мерки, като при

необходимост може да включва хемодиализа (вж. точка 5.2).

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ

СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични

свойства

Фармакотерапевтична група: антиепилептици, други антиепилептици, ATC код: N03AX18

Механизъм на действие

Активното вещество, лакозамид (R-2-ацетамидо-N-бензил-3-метоксипропионамид)

представлява функционализирана аминокиселина.

Точният механизъм на антиепилептичния ефект на лакозамид при хора все още не е напълно

изяснен.

In vitro електрофизиологичните проучвания показват, че лакозамид селективно повишава

бавното инактивиране на волтаж-зависимите натриеви канали, което води до стабилизиране на

свръхвъзбудимите невронни мембрани.

Фармакодинамични ефекти

Лакозамид предотвратява появата на пристъпи в обширен диапазон от животински модели на

парциални и първично генерализирани пристъпи и забавя развитието на огнището на

свръхвъзбудимост.

По време на неклинични експериментални проучвания лакозамид в комбинация с

леветирацетам, карбамазепин, фенитоин, валпроат, топирамат или габапентин показва

синергични или адитивни ефекти на антиконвулсант.

Клинична ефикасност и безопасност

Популация на възрастни

Монотерапия

Ефикасността на лакозамид като монотерапия е установена в двойносляпо, паралелногрупово,

сравнение за неинфериорност с карбамазепин CR при 886 пациенти на възраст 16 или повече

години с новопоявила се или наскоро диагностицирана епилепсия. Пациентите е трябвало да

бъдат с непредизвикани парциални пристъпи, със или без вторична генерализация. Пациентите

са рандомизирани на карбамазепин CR или лакозамид, под формата на таблетки, в

съотношение 1:1. Дозата е била определена от зависимостта доза-отговор и варира

между 400-1200 mg /ден за карбамазепин CR и от 200 до 600 mg /ден за лакозамид.

Продължителността на лечението е до 121 седмици в зависимост от отговора.

Липса на пристъпи за 6 месеца се оценява при 89,8% от пациентите приемащи лакозамид и

при 91,1% от пациентите приемащи карбамазепин, като се използва методът за анализ на

преживяемостта по Kaplan-Meier. Коригираната абсолютна разлика между леченията е -1,3%

(95% CI: -5,5, 2,8). Оценените резултати по Kaplan-Meier за липса на пристъпи за

периодите 12 месеца са 77,8% при пациентите, лекувани с лакозамид и 82,7% при пациентите,

лекувани с карбамазепин CR.

Липсата на пристъпи за 6 месеца при пациенти в старческа възраст на 65 и повече години

(62 пациенти на лакозамид и 57 пациенти на карбамазепин CR) е била сравнима между двете

групи на лечение. Нивата също са били сравними с тези, наблюдавани в общата популация. В

старческата популация, поддържащата доза лакозамид е 200 mg /ден при 55 пациенти

(88,7%), 400 mg /ден при 6 пациенти (9,7%), като дозата е повишена до над 400 mg /ден

при 1 пациент (1,6%).

Преминаване

към

монотерапия

Ефикасността и безопасността на лакозамид при преминаване към монотерапия са били

оценени в исторически-контролирано, многоцентрово, двойносляпо, рандомизирано проучванe

с историческа контрола. В това проучване, 425 пациенти на възраст от 16 до 70 години с

неконтролирани парциални пристъпи, приемащи постоянни дози от 1 или 2 разрешени за

употреба антиепилептици са били рандомизирани да преминат на монотерапия с лакозамид

(или 400 mg/ден или 300 mg/ден в съотношение 3: 1). При лекуваните пациенти, преминали

през титриране и започнали да спират антиепилептиците (съответно 284 и 99), е поддържана

монотерапия при 71,5% и 70,7% от пациентите, съответно за 57-105 дни (медиана 71 дни), в

целевия период на наблюдение 70 дни.

Допълващо

лечение

Ефикасността на лакозамид като допълващо лечение (200 mg дневно, 400 mg дневно) е оценена

в 3 многоцентрови, рандомизирани, плацебо контролирани клинични проучвания с 12-

седмична продължителност. Лакозамид 600 mg дневно показва също и ефективност в

контролирани проучвания за допълващо лечение, въпреки че ефикасността е близка до тази

при 400 mg дневно, но поносимостта за пациентите е по-малка поради нежеланите лекарствени

реакции от страна на ЦНС и стомашно-чревния тракт. Затова доза 600 mg дневно не се

препоръчва. Максималната препоръчителна доза е 400 mg дневно. Тези проучвания,

включващи 1308 пациенти със средна продължителност на парциалните пристъпи от порядъка

на 23 години, са проведени за оценка на ефикасността и безопасността на лакозамид при

едновременното му приложение с 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукти при пациенти

с неконтролирани парциални пристъпи с или без вторично генерализиране. Общото

съотношение на пациентите с 50% намаление на честотата на пристъпите е 23%, 34% и 40%,

съответно за плацебо, лакозамид 200 mg дневно и лакозамид 400 mg дневно.

Педиатрична популация

Припадъците с парциално начало имат подобно клинично изразяване при деца, навършили 4-

годишна възраст и при възрастни. Ефикасността на лакозамид при деца, навършили 4-годишна

възраст е екстраполирана от данни за юноши и възрастни с припадъци с парциално начало, за

които се очаква подобен отговор, приемайки, че адаптирането на педиатричната доза е

установено (вж. точка 4.2) и безопасността е демонстрирана (вж. точка 4.8).

Ефикасността, подкрепена от горепосочения принцип на екстраполация, се потвърждава от

двойносляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване. Проучването включва 8-

седмичен базов период, последван от 6-седмичен период на титриране. Пригодните пациенти

със стабилна схема на прилагане от 1 до ≤ 3 антиепилептични лекарствени продукти, които все

още са имали поне 2 парциални пристъпа през периода от 4 седмици преди скрининга с фаза,

свободна от пристъпи, не по-дълга от 21 дни през 8-седмичния период преди навлизане в

базовия период, са рандомизирани да получават или плацебо (n=172), или лакозамид (n=171).

Прилагането е започнало в доза от 2 mg/kg/ден при участници с тегло под 50 kg или 100 mg/ден

при участници с тегло 50 kg или повече в 2 разделени дози. По време на периода на титриране,

дозите лакозамид са били коригирани с увеличение от 1 или 2 mg/kg/ден при участници с тегло

под 50 kg или 50 или 100 mg на ден при участници с тегло 50 kg или повече на седмични

интервали, за да се постигне дозовият диапазон на целевия период на поддържане.

Участниците трябва да са постигнали минималната целева доза за категорията си на телесно

тегло за последните 3 дни от периода на титруване, за да бъдат допуснати за влизане в 10-

седмичния период на поддържащо лечение. Участниците трябва да останат на стабилна доза

лакозамид през целия период на поддържащо лечение или да са били изтеглени и въведени в

заслепения период на намаляване на дозата.

Между групата на лакозамид и групата на плацебо е наблюдавано статистически значимо (р

= 0,0003) и клинично значимо намаление на честотата на пристъпите с парциално начало

за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение. Процентното намаление спрямо

плацебо въз основа на анализ на ковариацията е било 31,72% (95% ДИ: 16,342, 44,277).

Като цяло процентът на участниците с най-малко 50% намаление на честотата на пристъпите с

парциално начало за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение е бил 52,9% в

групата на лакозамид в сравнение с 33,3% в групата на плацебо.

Качеството на живот, оценено по индекса за качество на живот при деца (Pediatric Quality of

Life Inventory), показва, че пациентите от групата на лакозамид и тези на плацебо имат подобно

и стабилно качество на живот, свързано със здравето, през целия период на лечение.

5.2

Фармакокинетични

свойства

Абсорбция

След перорално приложение лакозамид се абсорбира бързо и напълно. Пероралната

бионаличност на съдържащия се в таблетките лакозамид е почти 100%. При перорално

приложение плазмената концентрация на непроменен лакозамид се повишава бързо, като C

се достига около 0,5 до 4 часа след приема на дозата. Таблетките Vimpat и пероралният сироп

са биоеквивалентни. Храната не повлиява скоростта и степента на абсорбция.

Разпределение

Обемът на разпределение е около 0,6 l/kg. Лакозамид се свързва с плазмените протеини в

по-малко от 15%.

Биотрансформация

95% от дозата се екскретират с урината като лакозамид и метаболити. Метаболизмът на

лакозамид не е напълно изяснен.

Основните вещества, отделени с урината, са непроменен лакозамид (около 40% от дозата) и

неговия O-дезметил метаболит (по малко от 30%).

Полярната фракция, за която се предполага, че е съставена от серинови производни, в урината

възлиза на около 20%, но е установена само в малки количества (0-2%) в плазмата на някои

индивиди. В урината са открити и малки количества (0,5-2%) от други метаболити.

In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и CYP3A4 могат да катализират образуването

на О-дезметил метаболита, но основния участващ изоензим не е потвърден in vivo. Не са

наблюдавани клинично значими различия в експозицията на лакозамид при сравнявяне на

фармакокинетиката при индивидите с екстензивен метаболизъм (ЕМ с функционален

CYP2C19) и тази при индивидите с бавен матаболизъм (БМ, липса на функционален CYP2C19).

Освен това, проучване за взаимодействие с омепразол (CYP2C19 инхибитор) не разкрива

клинично значими промени в плазмените концентрации на лакозамид което показва, че

значението на този път е незначително.

Плазмената концентрация на O-дезметил-лакозамид е около 15% от концентрацията на

лакозамид в плазмата. Този основен метаболит няма позната фармакологична активност.

Eлиминиране

Лакозамид се елиминира от системното кръвообращение, предимно чрез бъбречна екскреция и

биотрансформация. След перорално и интравенозно приложение на радиоактивно белязан

лакозамид около 95% от радиоактивността се установява в урината, а по-малко от 0,5% – в

изпражненията. Елиминационният полуживот на лакозамид е около 13 часа.

Фармакокинетиката е пропорционална на дозата и постоянна във времето, с малка интра- и

интериндивидуална променливост. След приемане на дозата два пъти дневно стационарни

плазмени концентрации се достигат след 3-дневен период. Плазмената концентрация нараства

при акумулационен фактор от около 2.

Концентрациията в стационарно състояние на единична натоварваща доза 200 mg е

приблизително еднаква на тази при перорално приложение на 100 mg два пъти дневно.

Фармакокинетика при специални групи пациенти

Пол

Клиничните проучвания показват, че полът няма клинично значимо влияние върху плазмените

концентрации на лакозамид.

Бъбречно

увреждане

AUC на лакозамид е повишена с около 30% при пациентите с леко и умерено бъбречно

увреждане и с около 60% при тези с тежко бъбречно увреждане и терминална бъбречна

недостатъчност, изискващи хемодиализа, в сравнение със здравите индивиди, като C

остава

непроменена.

Лакозамид се отделя ефективно от плазмата чрез хемодиализа. След 4-часова хемодиализа AUC

на лакозамид намалява с около 50%. Ето защо се препоръчва допълнителното прилагане на

доза след хемодиализа (вж. точка 4.2). Количеството на O-дезметил метаболита е повишено

няколко пъти при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане. При неизвършване на

хемодиализа при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност нивата се повишават и

продължително растат по време на 24-часовия модел. Не е известно дали повишеното

количество на метаболита при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност е възможно да

повишат нежеланите реакции, но не е установена фармакологична активност на метаболита.

Чернодробно

увреждане

При пациентите с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh B) са наблюдавани по-високи

плазмени концентрации на лакозамид (приблизително 50% по-висока AUC

norm

). По-високата

експозиция се дължи в известна степен на понижената бъбречна функция на проучваните

пациенти. Понижението на небъбречния клирънс при участващите в проучването пациенти

води до 20% повишение на AUC на лакозамид. Фармакокинетиката на лакозамид не е

проучвана при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.2).

Старческа

възраст

(възраст

над

65

години)

В проучване при мъже и жени в старческа възраст, включващи 4 пациенти на възраст

над 75 години, AUC е повишена с около 30 и 50% в сравнение с млади хора. Това е свързано

основно с по-ниското телесно тегло. Обичайната разлика в теглото е съответно 26 и 23%.

Наблюдава се също и увеличена вариабилност в експозицията. В това проучване бъбречният

клирънс на лакозамид е само леко понижен при пациенти в старческа възраст.

Обикновено не се налага редуциране на дозата, освен ако това не показано поради понижена

бъбречна функция (вж. точка 4.2).

Педиатрична

популация

Педиатричният фармакокинетичен профил на лакозамид е определен в популационен

фармакокинетичен анализ с използване на редки данни за плазмена концентрация, получени в

едно плацебо-контролирано рандомизирано проучване и три отворени проучвания при 414 деца

с епилепсия на възраст от 6 месеца до 17 години. Прилаганите дози лакозамид варират

от 2 до 17,8 mg/kg/ден при прием два пъти дневно, с максимум 600 mg/ден за деца с тегло 50 kg

или повече.

Типичният плазмен клирънс е оценен на 1,04 l/h, 1,32 l/h и 1,86 l/h за деца съответно с

тегло 20 kg, 30 kg и 50 kg. За сравнение, плазменият клирънс е оценен на 1,92 l/h при възрастни

(70 kg телесно тегло).

5.3

Предклинични

данни

за

безопасност

При проучванията на токсичността получените плазмени концентрации на лакозамид са

подобни или само несъществено по-високи от получените при пациенти, при което границите

за експозицията при хора са ниски или несъществуващи.

Проучванията на лекарствена безопасност за интравенозното приложение на лакозамид при

анестезирани кучета показват временно повишение в PR-интервала и продължителността на

QRS-комплекса и понижение на кръвното налягане, вероятно поради кардиодепресивното

действие. Тези временни промени започват при една и съща концентрация и след максимално

препоръчително клинично дозиране. При анестезирани кучета и маймуни от род Cynomolgus,

при интравенозно приложение на 15-60 mg/kg са наблюдавани забавяне на предсърдната и

камерната проводимост, атриовентрикуларен блок и атриовентрикуларна дисоциация.

При проучвания на токсичността при многократно приложение при плъхове се наблюдават

слаби обратими чернодробни промени, започващи при нива около 3 пъти над клиничната

експозиция. Тези промени включват повишено тегло на органите, хипертрофия на

хепатоцитите, повишение на серумните концентрации на чернодробните ензими и повишение

на общия холестерол и триглицеридите. Освен хипертрофията на хепатоцитите не са

наблюдавани други хистопатологични промени.

В проучванията върху репродуктивността и развитието на токсичност при гризачи и плъхове не

са наблюдавни тератогенни ефекти, а само увеличаване на броя на мъртвородените и

починалите наскоро след раждането потомци, както и слабо понижение в броя на потомството

и теглото на новородените при прилагането на токсични за майката дози при плъхове, което

съответства на нива на системна експозиция, подобни на очакваната експозиция при клинично

приложение. Тъй като по-високи нива на експозиция при животни не са изследвани поради

токсичност за майката, наличните данни са недостатъчни за пълна оценка на ембриотоксичния

и тератогенен потенциал на лакозамид.

Проучванията при плъхове показват, че лакозамид и/или неговите метаболити преминават

бързо плацентарната бариера.

При млади плъхове и кучета видовете токсичност не се различават качествено от тези,

наблюдавани при възрастни животни. При млади плъхове се наблюдава намалено телесно тегло

при нива на системна експозиция, които са подобни на очакваната клинична експозиция. При

млади кучета преходни и свързани с дозата клинични признаци на ЦНС започват да се

наблюдават при нива на системна експозиция под очакваната клинична експозиция.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ

ДАННИ

6.1

Списък

на

помощните

вещества

Ядро на таблетката

микрокристална целулоза

хидроксипропилцелулоза

хидроксипропилцелулоза (с ниска степен на заместване)

силициев диоксид, колоиден безводен

кросповидон (полипласдон XL-10 фармацевтично качество)

магнезиев стеарат

Филмово покритие

поливинилов алкохол

полиетиленгликол 3350

талк

титанов диоксид (E171)

Vimpat 50 mg

филмирани

таблетки

: червен железен оксид (E172), черен железен оксид (E172),

индиго кармин алуминиев лак (E132)

Vimpat 100 mg

филмирани

таблетки

: жълт железен оксид (E172)

Vimpat 150 mg

филмирани

таблетки

: жълт железен оксид (E172), червен железен оксид (E172),

черен железен оксид (E172)

Vimpat 200 mg

филмирани

таблетки

: индиго кармин алуминиев лак (E132)

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок

на

годност

5 години.

6.4

Специални

условия

на

съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5

Вид

и

съдържание

на

опаковката

PVC/PVDC блистер, запечатан с алуминиево фолио.

Опаковката за започване на лечението съдържа 4 картонени кутии, като всяка кутия съдържа

по 14 Vimpat филмирани таблетки съответно от 50 mg, 100 mg, 150 mg и 200 mg.

6.6

Специални

предпазни

мерки

при

изхвърляне

Няма специални изисквания за изхвърляне.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCB Pharma S.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

8.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/08/470/013

9.

ДАТА

НА

ПЪРВО

РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 29 август 2008 г.

Дата на последно подновяване: 31 юли 2013 г.

10.

ДАТА

НА

АКТУАЛИЗИРАНЕ

НА

ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на

Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu/

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Vimpat 10 mg/ml сироп

2.

КАЧЕСТВЕН

И

КОЛИЧЕСТВЕН

СЪСТАВ

Всеки ml сироп съдържа 10 mg лакозамид (lacosamide).

1 бутилка от 200 ml съдържа 2000 mg лакозамид.

Помощни вещества с известно действие:

Всеки ml Vimpat сироп съдържа 187 mg сорбитол (E420), 2,60 mg натриев метил

парахидроксибензоат (E219), 0.032 mg аспартам (E951) и 1,42 mg натрий.

За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

Сироп.

Слабо вискозна, бистра, безцветна до жълто-кафява течност.

4.

КЛИНИЧНИ

ДАННИ

4.1

Терапевтични

показания

Vimpat е показан за монотерапия и допълваща терапия при лечението на парциални пристъпи с

или без вторична генерализация при възрастни пациенти, юноши и деца, навършили 4-годишна

възраст, с епилепсия.

4.2

Дозировка

и

начин

на

приложение

Дозировка

Лакозамид трябва да се приема два пъти дневно (обикновено веднъж сутрин и веднъж вечер).

Лакозамид може да се приема със или без храна.

Ако бъде пропусната доза, пациентът трябва да е инструктиран веднага да приеме пропуснатата

доза и след това да приеме следващата доза лакозамид в обичайното време по график. Ако

пациентът забележи, че е пропуснал дозата в рамките на 6 часа преди следващата, той/тя трябва

да е инструктиран да изчака приема на следващата доза лакозамид в обичайното време по

график. Пациентите не трябва да приемат двойна доза.

Юноши

и

деца

с

тегло

50 kg

или

повече

и

възрастни

Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка при юноши и деца с тегло 50 kg

или повече и при възрастни. Повече подробности са предоставени в таблицата по-долу.

Монотерапия

Допълваща терапия

Начална доза

100 mg/ден или 200 mg/ден

100 mg/ден

Единична натоварваща доза

(ако е приложимо)

200 mg

200 mg

Титриране (нарастващи

стъпки)

50 mg два пъти дневно

(100 mg/ден) на седмични

интервали

50 mg два пъти дневно

(100 mg/ден) на седмични

интервали

Максимална препоръчителна

доза

до 600 mg/ден

до 400 mg/ден

Монотерапия

Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно, която след една седмица трябва да се

увеличи до първоначална терапевтична доза 100 mg два пъти дневно.

Лакозамид може да се започне също с доза 100 mg два пъти дневно по преценка на лекаря за

необходимостта от намаляване на пристъпите спрямо потенциалните нежелани реакции.

В зависимост от отговора и поносимостта, поддържащата доза може да бъде допълнително

увеличавана на седмични интервали с 50 mg два пъти на ден (100 mg /ден) до максимално

препоръчителна дневна доза 300 mg два пъти на ден (600 mg/ден).

При пациенти, достигнали доза по-голяма от 400 mg /ден и които се нуждаят от допълващ

антиепилептичен лекарствен продукт, трябва да се спазва дозировката по-долу, която се

препоръчва за допълваща терапия.

Допълваща

терапия

Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно, която след една седмица трябва да

бъде повишена до начална терапевтична доза 100 mg два пъти дневно.

В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, подържащата доза може да бъде

допълнително повишавана на седмични периоди с 50 mg два пъти дневно (100 mg/ден), до

максимална препоръчителна дневна доза 400 mg (200 mg два пъти дневно).

Започване

на

лечение

с

лакозамид

с

натоварваща

доза

Лечение с лакозамид може да се започне също с единична натоварваща доза 200 mg,

последвана приблизително 12 часа по-късно от 100 mg два пъти дневно (200 mg/ден) като

поддържаща схема на лечение. Последващи корекции на дозата трябва да се правят съгласно

индивидуалния отговор и индивидуалната поносимост, както е описано по-горе. С натоварваща

доза може да се започне при пациенти в ситуации, когато лекарят прецени, че бързото

достигане на стационарна плазмена концентрация на лакозамид и терапевтичен ефект е

основателно. Тя трябва да се прилага под лекарско наблюдение, като се вземе под внимание

възможността за повишена честота на сериозна сърдечна аритмия и нежеланите реакции от

страна на централната нервна система (вж. точка 4.8). Прилагането на натоварваща доза не е

проучено при остри състояния като статус епилептикус.

Спиране

на

лечението

Според съвременната клинична практика, при необходимост от спиране на лакозамид, това се

препоръчва да става постепенно (напр. понижаване на дневната доза с 200 mg седмично).

При пациенти, които са развили сериозна сърдечна аритмия, трябва да се направи оценка на

клиничната полза/риск и при необходимост трябва да се прекрати приема на лакозамид.

Специални популации

Старческа

възраст

(

възраст

над

65

години

)

Не е необходимо понижаване на дозата при пациенти в старческа възраст. Свързаното с

възрастта понижение на бъбречния клирънс с повишение на нивата на AUC трябва да се има

предвид при пациенти в старческа възраст (вж. следващия параграф „бъбречно увреждане” и

точка 5.2). Съществуват ограничени клинични данни за пациенти в старческа възраст с

епилепсия, специално на дози по-големи от 400 mg/ден (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1).

Бъбречно

увреждане

Не е необходимо адаптиране на дозата при възрастни и педиатрични пациенти с леко до

умерено бъбречно увреждане (CL

>30 ml/min). При педиатрични пациенти с тегло 50 kg или

повече и при възрастни пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане, може да се обмисли

за прилагане на натоварваща доза 200 mg дневно, но бъдещо титриране на дозата (>200 mg

дневно) трябва да се извършва с повишено внимание. При педиатрични с тегло 50 kg или

повече и при възрастни пациенти с тежко бъбречно увреждане (CL

≤30 ml/min) или

терминална бъбречна недостатъчност е препоръчителна максимална доза 250 mg дневно и

титриране на дозата трябва да се извършва с повишено внимание. Ако е необходима

натоварваща доза, през първата седмица трябва да се използва начална доза 100 mg, последвана

от доза 50 mg два пъти дневно. При педиатрични пациенти с тегло по-малко от 50 kg с тежко

бъбречно увреждане (CL

≤ 30 ml/min) и при тези с терминална бъбречна недостатъчност се

препоръчва намаляване на максималната доза с 25%. При всички пациенти, които се нуждаят

от хемодиализа, се препоръчва добавяне на до 50% от определената дневна доза,

непосредствено след приключване на хемодиализата. Лечение на пациенти с терминална

бъбречна недостатъчност трябва да се извършва с повишено внимание поради малкия клиничен

опит и кумулиране на метаболита (с неизвестна фармакологична активност).

Чернодробно

увреждане

Препоръчва се максимална доза 300 mg дневно при педиатрични пациенти с тегло 50 kg или

повече и при възрастни пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане.

Титрирането на дозата при тези пациенти трябва да се извършва с повишено внимание, като се

има предвид и възможността от съпътстващо бъбречно увреждане. При юноши и възрастни с

тегло 50 kg или повече може да се обмисли прилагане на натоварваща доза 200 mg, но бъдещо

титриране на дозата (> 200 mg дневно) трябва да се извършва с повишено внимание. Въз основа

на данни за възрастни, при педиатрични пациенти с тегло по-малко от 50 kg с леко до умерено

тежко чернодробно увреждане трябва да се приложи намаляване на максималната доза с 25%.

Фармакокинетиката на лакозамид не е проучвана при пациенти с тежко чернодробно

увреждане (вж. точка 5.2). Лакозамид трябва да се прилага при възрастни и педиатрични

пациенти с тежко чернодробно увреждане, само когато се прецени, че очакваните терапевтични

ползи надвишават възможните рискове. Може да се наложи коригиране на дозата, като

внимателно се наблюдава активността на заболяването и възможните нежелани реакции на

пациента.

Педиатрична популация

Лекарят трябва да предпише най-подходящата форма и дозировка според теглото и дозата.

Юноши

и

деца

с

тегло

50 kg

или

повече

Дозировката при юноши и деца с тегло 50 kg или повече е същата, като при възрастни (вж. по-

горе).

Деца

(навършили

4-годишна

възраст)

и

юноши

с

тегло

по-малко

от

50 kg

Дозата се определя въз основа на телесното тегло. Поради това се препоръчва започване на

лечението със сироп и преминаване към таблетки по желание. При предписване на сиропа

дозата трябва да бъде изразена в обемни единици (ml), а не в тегловни (mg).

Монотерапия

Препоръчителната начална доза е 2 mg/kg/ден и може да бъде увеличена до начална

терапевтична доза 4 mg/kg/ден след една седмица.

В зависимост от отговора и поносимостта, поддържащата доза може да бъде допълнително

увеличавана с 2 mg/kg/ден всяка седмица. Дозата трябва да се увеличава постепенно до

достигане на оптимален отговор. При деца с тегло по-малко от 40 kg се препоръчва максимална

доза до 12 mg/kg/ден. При деца с тегло от 40 до 50 kg се препоръчва максимална

доза 10 mg/kg/ден.

Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка за монотерапия при деца и юноши

с тегло по-малко от 50 kg.

Начална доза

2 mg/kg/ден

Единична натоварваща доза

Не се препоръчва

Титриране (нарастващи стъпки)

2 mg/kg/ден всяка седмица

Максимална препоръчителна доза при

пациенти < 40 kg

до 12 mg/kg/ден

Максимална препоръчителна доза при

пациенти ≥ 40 kg до < 50 kg

до 10 mg/kg/ден

Таблиците по-долу предоставят примери за обеми сироп на прием в зависимост от

предписаната доза и телесното тегло. Точният обем на сиропа трябва да се изчисли според

точното телесно тегло на детето.

Дози за монотерапия

за

прием

два

пъти

дневно

за деца, навършили 4-годишна възраст

с

тегло

по-малко

от

40 kg

Тегло

0,1 ml/kg

(1 mg/kg)

Начална

доза

0,2 ml/kg

(2 mg/kg)

0,3 ml/kg

(3 mg/kg)

0,4 ml/kg

(4 mg/kg)

0,5 ml/kg

(5 mg/kg)

0,6 ml/kg

(6 mg/kg)

Максимална

препоръчителна

доза

10 kg

1 ml

(10 mg)

2 ml

(20 mg)

3 ml

(30 mg)

4 ml

(40 mg)

5 ml

(50 mg)

6 ml

(60 mg)

15 kg

1,5 ml

(15 mg)

3 ml

(30 mg)

4,5 ml

(45 mg)

6 ml

(60 mg)

7,5 ml

(75 mg)

9 ml

(90 mg)

20 kg

2 ml

(20 mg)

4 ml

(40 mg)

6 ml

(60 mg)

8 ml

(80 mg)

10 ml

(100 mg)

12 ml

(120 mg)

25 kg

2,5 ml

(25 mg)

5 ml

(50 mg)

7,5 ml

(75 mg)

10 ml

(100 mg)

12,5 ml

(125 mg)

15 ml

(150 mg)

30 kg

3 ml

(30 mg)

6 ml

(60 mg)

9 ml

(90 mg)

12 ml

(120 mg)

15 ml

(150 mg)

18 ml

(180 mg)

35 kg

3,5 ml

(35 mg)

7 ml

(70 mg)

10,5 ml

(105 mg)

14 ml

(140 mg)

17,5 ml

(175 mg)

21 ml

(210 mg)

деца и юноши с тегло под 50 kg е за предпочитане да започнат лечението с Vimpat 10 mg/ml

сироп.

Дози за монотерапия

за

прием

два

пъти

дневно

за деца, навършили 4-годишна възраст и

юноши

с

тегло

от

40 kg

до

50 kg

(1) (2)

Тегло

0,1 ml/kg

(1 mg/kg)

Начална доза

0,2 ml/kg

(2 mg/kg)

0,3 ml/kg

(3 mg/kg)

0,4 ml/kg

(4 mg/kg)

0,5 ml/kg

(5 mg/kg)

Максимална

препоръчителна

доза

40 kg

4 ml

(40 mg)

8 ml

(80 mg)

12 ml

(120 mg)

16 ml

(160 mg)

20 ml

(200 mg)

45 kg

4,5 ml

(45 mg)

9 ml

(90 mg)

13,5 ml

(135 mg)

18 ml

(180 mg)

22,5 ml

(225 mg)

деца и юноши под 50 kg е за предпочитане да започнат лечението с Vimpat 10 mg/ml сироп

Дозировката при юноши с тегло 50 kg или повече е същата, като при възрастни.

Допълваща

терапия

Препоръчителната начална доза е 2 mg/kg/ден, която трябва да се увеличи до начална

терапевтична доза 4 mg/kg/ден след една седмица.

В зависимост от отговора и поносимостта, поддържащата доза може да бъде допълнително

увеличавана с 2 mg/kg/ден всяка седмица. Дозата трябва да се адаптира постепенно до

достигане на оптималния отговор. При деца с тегло по-малко от 20 kg поради увеличен клирънс

в сравнение с възрастните се препоръчва максимална доза до 12 mg/kg/ден. При деца с тегло

от 20 до 30 kg се препоръчва максимална доза 10 mg/kg/ден и при деца с тегло от 30 до 50 kg се

препоръчва максимална доза 8 mg/kg/ден, въпреки че в отворени проучвания (вж.

точки 4.8 и 5.2) при малък брой от тези деца е използвана доза до 12 mg/kg/ден.

Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка за допълваща терапия при деца и

юноши с тегло по-малко от 50 kg.

Начална доза

2 mg/kg/ден

Единична натоварваща доза

Не се препоръчва

Титриране (нарастващи стъпки)

2 mg/kg/ден всяка седмица

Максимална препоръчителна доза при

пациенти < 20 kg

до 12 mg/kg/ден

Максимална препоръчителна доза при

пациенти ≥ 20 kg до < 30 kg

до 10 mg/kg/ден

Максимална препоръчителна доза при

пациенти ≥ 30 kg до < 50 kg

до 8 mg/kg/ден

Таблиците по-долу предоставят примери за обеми сироп на прием в зависимост от

предписаната доза и телесното тегло. Точният обем на сиропа трябва да се изчисли според

точното телесно тегло на детето.

Дози за допълваща терапия

за

прием

два

пъти

дневно

при деца, навършили 4-годишна възраст

с

тегло

по-малко

от

20 kg

Тегло

0,1 ml/kg

(1 mg/kg)

Начална

доза

0,2 ml/kg

(2 mg/kg)

0,3 ml/kg

(3 mg/kg)

0,4 ml/kg

(4 mg/kg)

0,5 ml/kg

(5 mg/kg)

0,6 ml/kg

(6 mg/kg)

Максимална

препоръчителна

доза

10 kg

1 ml

(10 mg)

2 ml

(20 mg)

3 ml

(30 mg)

4 ml

(40 mg)

5 ml

(50 mg)

6 ml

(60 mg)

15 kg

1,5 ml

(15 mg)

3 ml

(30 mg)

4,5 ml

(45 mg)

6 ml

(60 mg)

7,5 ml

(75 mg)

9 ml

(90 mg)

деца и юноши под 50 kg е за предпочитане да започнат лечението с Vimpat 10 mg/ml сироп

Дози за допълваща терапия

за

прием

два

пъти

дневно

при деца, навършили 4-годишна възраст

и юноши

с

тегло

от

20 kg

до

30 kg

0,1 ml/kg

(1 mg/kg)

Начална доза

0,2 ml/kg

(2 mg/kg)

0,3 ml/kg

(3 mg/kg)

0,4 ml/kg

(4 mg/kg)

0,5 ml/kg

(5 mg/kg)

Максимална

препоръчителна доза

20 kg

2 ml

(20 mg)

4 ml

(40 mg)

6 ml

(60 mg)

8 ml

(80 mg)

10 ml

(100 mg)

25 kg

2,5 ml

(25 mg)

5 ml

(50 mg)

7,5 ml

(75 mg)

10 ml

(100 mg)

12,5 ml

(125 mg)

деца и юноши под 50 kg е за предпочитане да започнат лечението с Vimpat 10 mg/ml сироп

Дози за допълваща терапия

за

прием

два

пъти

дневно

при деца, навършили 4-годишна възраст

и юноши

с

тегло

от

30 kg

до

50 kg

Тегло

0,1 ml/kg

(1 mg/kg)

Начална доза

0,2 ml/kg

(2 mg/kg)

0,3 ml/kg

(3 mg/kg)

0,4 ml/kg

(4 mg/kg)

Максимална препоръчителна доза

30 kg

3 ml (30 mg)

6 ml

(60 mg)

9 ml (90 mg)

12 ml (120 mg)

35 kg

3,5 ml (35 mg)

7 ml

(70 mg)

10,5 ml

(105 mg)

14 ml (140 mg)

40 kg

4 ml (40 mg)

8 ml

(80 mg)

12 ml

(120 mg)

16 ml (160 mg)

45 kg

4,5 ml (45 mg)

9 ml

(90 mg)

13,5 ml

(135 mg)

18 ml (180 mg)

деца и юноши под 50 kg е за предпочитане да започнат лечението с Vimpat 10 mg/ml сироп

Натоварваща

доза

Прилагането на натоварваща доза не е проучвано при деца. Използването на натоварваща доза

не се препоръчва при юноши и деца с тегло по-малко от 50 kg.

Деца

на

възраст

под

4

години

Безопасността и ефикасността на лакозамид при деца на възраст под 4 години не са установени.

Липсват данни.

Начин на приложение

Лакозамид сироп се приема перорално.

Бутилката, съдържаща Vimpat сироп, трябва да се разклати добре преди употреба. Лакозамид

може да се приема със или без храна.

Лакозамид сироп се предлага с мерителна чашка с градуирани деления (за пациенти с

тегло 50 kg или повече) и със спринцовка за перорални форми с адаптор (за пациенти с тегло

по-малко от 50 kg).

Мерителна

чашка

(за

юноши

и

деца

с

тегло

50 kg или повече,

и

възрастни)

Всяко градуирано деление (5 ml) на мерителната чашка съответства на 50 mg лакозамид.

Дозиране

със

спринцовката

за

перорални

форми

(10 ml,

градуирани

на

всеки

0,25 ml)

с

адаптор

(за

деца,

навършили

4-годишна

възраст

и

юноши

с

тегло

по-малко

от

50 kg)

Една пълна спринцовка за перорални форми (10 ml) отговаря на 100 mg лакозамид.

Минималният обем за извличане е 1 ml, което се равнява на 10 mg лакозамид. От градуираното

деление за 1 ml всяко градуиране отговаря на 0,25 ml, което се равнява на 2,5 mg лакозамид.

Инструкциите за употреба са предоставени в листовката.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Данни за втора или трета степен на атриовентрикуларен (АV) блок.

4.4

Специални

предупреждения

и

предпазни

мерки

при

употреба

Суицидна идеация и поведение

Суицидна идеация и поведение са съобщавани при пациенти, лекувани с антиепилептични

лекарствени продукти по различни показания. Мета анализ на рандомизирани, плацебо-

контролирани изпитвания на антиепилептични лекарствени продукти също показва малък, но

повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е ясен и

наличните данни не изключват възможността за повишен риск при лакозамид.

Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение

и трябва да се предприеме сътветното лечение. На пациентите (и хората, които се грижат за

тях) трябва да се обърне внимание да потърсят лекарски съвет, в случай че се появят признаци

на суицидна идеация и поведение (вж. точка 4.8).

Сърдечен ритъм и проводимост

По време на клиничните проучвания е наблюдавано свързано с дозата удължаване на PR-

интервала при прилагане на лакозамид. Лакозамид трябва да се прилага с повишено внимание

при пациенти с подлежащи проаритмични състояния, като пациенти с известни проблеми на

сърдечната проводимост или тежко сърдечно заболяване (напр. исхемия/инфаркт на миокарда,

сърдечна недостатъчност, структурно сърдечно заболяване или сърдечни натриеви

каналопатии) или пациенти, лекувани с лекарствени продукти, засягащи сърдечната

проводимост, включително антиаритмични средства и антиепилептични лекарствени продукти,

блокиращи натриевите канали (вж. точка 4.5), както и при пациенти в старческа възраст.

При тези пациенти трябва да се обмисли извършване на ЕКГ преди увеличение на дозата на

лакозамид над 400 mg/ден и след като лакозамид се титрира до стационарно състояние.

В плацебо-контролирани проучвания с лакозамид при пациенти с епилепсия не се съобщава за

предсърдно мъждене или трептене, но се съобщава в отворени проучвания за епилепсия и при

постмаркетинговия опит.

В постмаркетинговия опит има съобщение за AV блок (включително AV блок втора степен или

по-висока). При пациенти с проаритмични състояния е съобщена вентрикуларна тахиаритмия.

В редки случаи тези събития са довели до асистолия, сърдечен арест и смърт при пациенти с

подлежащи проаритмични състояния.

Пациентите трябва да са запознати със симптомите на сърдечна аритмия (напр. бавен, бърз или

неравномерен пулс, палпитации, задух, чувство на замаяност, припадък). Пациентите трябва да

се посъветват да търсят незабавно медицинска помощ, ако тези симптоми се появят.

Замаяност

Лечението с лакозамид се свързва със замаяност, която може да повиши случаите на случайно

нараняване или падане. Затова на пациентите трябва да се обърне внимание да бъдат особено

внимателни, докато разберат потенциалните ефекти на лекарството (вж. точка 4.8).

Потенциал за електро-клинично влошаване при специфични синдроми на педиатрична

епилепсия

Безопасността и ефикасността на лакозамид при педиатрични пациенти със синдроми на

епилепсия, при които е възможно едновременно съществуване на фокални и генерализирани

пристъпи, не е установена.

Помощни вещества

Помощни

вещества,

които

могат

да

причинят

непоносимост

Vimpat сироп съдържа натриев метил парахидроксибензоат (E219), който е възможно да

причини алергични реакции (вероятно от забавен вид).

Vimpat сироп съдържа сорбитол (E420). Пациенти с редки наследствени заболявания като

непоносимост към фруктоза не трябва да приемат това лекарство.

Vimpat сироп съдържа аспартам (E951), който е източник на фенилаланин, което е възможно да

навреди на пациенти с фенилкетонурия.

Съдържание

на

натрий

Vimpat сиропсъдържа натрий. Това трябва да се вземе предвид при пациенти на диета с

контролиран прием на натрий.

4.5

Взаимодействие

с

други

лекарствени

продукти

и

други

форми

на

взаимодействие

Лакозамид трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, лекувани с лекарствени

продукти, свързани с удължаване на PR-интервала (включително антиепилептични лекарствени

продукти, блокиращи натриевите канали) и при пациенти, лекувани с антиаритмични средства.

Въпреки това, анализът по подгрупи в клинични изпитвания не установява повишено

удължаване на PR-интервала при съвместна употреба на карбамазепин или ламотрижин.

In vitro данни

Най-общо, данните предполагат, че лакозамид има нисък потенциал за взаимодействие с други

лекарствени продукти. In vitro проучванията показват, че ензимите CYP1A2, CYP2B6 и

CYP2C9 не се индуцират, а CYP1A1, CYP1A2, CYP2A6, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9,

CYP2D6 и CYP2E1 не се инхибират от лакозамид, при плазмени концентрации, наблюдавани

по време на клинични проучвания. In vitro проучванията показват, че лакозамид не се

транспортира чрез P-гликопротеин в червата. In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и

CYP3A4 могат да катализират образуването на О-дезметил метаболита.

In vivo данни

Лакозамид не инхибира или индуцира до значима клинична степен ензима CYP2C19 и

CYP3A4. Лакозамид не повлиява AUC на мидазолам (метаболизиращ се от CYP3A4, като

лакозамид е прилаган 200 mg два пъти на ден), но C

на мидазолам е леко увеличена (30%).

Лакозамид не повлиява фармакокинетиката на омепразол (метаболизиращ се от CYP2C19 и

CYP3A4, като лакозамид е прилаган 300 mg два пъти на ден).

Инхибиторът на CYP2C19, омепразол (40 mg веднъж дневно) не води до повишение на

клинично значима промяна в експозицията на лакозамид. Ето защо умерените инхибитори на

CYP2C19 е малко вероятно да повлияят до клинично значима степен системната експозиция на

лакозамид. Препоръчва се повишено внимание при съпътстващо лечение с мощни инхибитори

на CYP2C9 (напр. флуконазол) и CYP3A4 (напр. итраконазол, кетоконазол, ритонавир,

кларитромицин), което може да доведе до повишаване на системната експозиция на лакозамид.

Такива взаимодействия не са установени in vivo, но са възможни въз основата на in vitro данни.

Мощните ензимни индуктори като рифампицин или жълт кантарион (Hypericum perforatum)

могат умерено да намалят системната експозиция на лакозамид. Започването или спирането на

лечение с тези ензимни индуктори трябва да се извършва с внимание.

Антиепилептични лекарствени продукти

По време на проучванията за лекарствени взаимодействия, лакозамид не повлиява значително

плазмените концентрации на карбамазепин и валпроева киселина. Плазмените концентрации на

лакозамид също не се повлияват от карбамазепин и валпроева киселина. Популационният

фармакокинетичен анализ на различни възрастови групи установява, че едновременното

лечение с други антиепилептични лекарствени продукти, известни като ензимни индуктори

(карбамазепин, фенитоин и фенобарбитал в различни дози), понижава с 25% общата системна

експозиция на лакозамид при възрастни и 17% при педиатрични пациенти.

Перорални контрацептиви

По време на проучване за лекарствени взаимодействия не са наблюдавани клинично значими

взаимодействия между лакозамид и пероралните контрацептиви етинилестрадиол и

левоноргестрел. Концентрациите на прогестерон не са повлияни при съвместното приложение

на лекарствените продукти.

Други

Проучванията върху лекарствените взаимодействия показват, че лакозамид не оказва влияние

върху фармакокинетиката на дигоксин Няма клинично значими взаимодействия между

лакозамид и метформин.

Едновременното приложение на варфарин с лакозамид не води до клинично значима промяна

във фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин.

Въпреки че няма фармакокинетични данни за взаимодействие на лакозамид с алкохол, не може

да се изключи фармакодинамичен ефект.Лакозамид има нисък потенциал на свързване с

плазмените протеини (по-малко от 15%). Поради това, не се очакват клинично значими

взаимодействия с други лекарствени продукти, по механизма на конкурентно свързване с

плазмените протеини.

4.6

Фертилитет,

бременност

и

кърмене

Бременност

Риск,

свързан

с

епилепсията

и

антиепилептичните

лекарствени

продукти

като

цяло

При всички антиепилептични лекарствени продукти е установена два до три пъти по-висока

честота на малформациите в поколението на жените, лекувани за епилепсия, в сравнение с

честота от около 3% за общата популация. Сред лекуваната популация повишена честота на

малформации е установена в случаите на лечение с повече от един лекарствен продукт

(политерапия), но не е установено доколко това се дължи на самото лечение и/или на

заболяването.

Въпреки това, ефективното антиепилептично лечение не трябва да бъде преустановявано, тъй

като влошаването на заболяването е вредно както за майката, така и за плода.

Риск,

свързан

с

лакозамид

Няма достатъчно данни относно употребата на лакозамид при бременни жени. Проучванията

при животни не са показали каквито и да е тератогенни ефекти при плъхове или зайци, но е

наблюдавана ембрио-токсичност при плъхове и зайци, при токсични за майката дози (вж.

точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е установен.

Лакозамид не трябва да се прилага по време на бременност, освен в случаите на абсолютна

необходимост (ако ползата за майката категорично превишава потенциалния риск за плода). В

случай на решение на жената да забременее употребата на този продукт трябва да бъде

внимателно преоценена.

Кърмене

Не е известно дали лакозамид се отделя в човешката кърма. Рискът за новородени/кърмачета не

може да бъде изключен. Проучванията при животни показват отделянето на лакозамид в

кърмата. От съображения за сигурност по време на лечението с лакозамид, кърменето трябва да

бъде преустановено.

Фертилитет

Не са наблюдавани нежелани реакции по отношение на мъжкия или женски фертилитет или

възпроизвеждане при плъхове в дози, водещи до плазмена експозиция (AUC) до

приблизително 2 пъти плазмена AUC при максималната препоръчителна доза за хора (МПДХ).

4.7

Ефекти

върху

способността

за

шофиране

и

работа

с

машини

Лакозамид повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини.

Лечението с лакозамид се свързва с поява на замаяност или замъглено зрение.

Пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират или работят с други потенциално опасни

машини, докато не опознаят напълно ефектите на лакозамид върху способността им за

извършването на подобни дейности.

4.8

Нежелани

лекарствени

реакции

Обобщение на профила на безопасност

На базата на анализ на данните от сборни плацебо контролирани клинични проучвания с

допълваща терапия при 1308 пациенти с парциални пристъпи общо 61,9% от пациентите,

рандомизирани да приемат лакозамид, и 35,2% от рандомизираните да приемат плацебо

съобщават поне за една нежелана реакция. Най-често съобщаваните нежелани лекарствени

реакции (≥10%) при лечението с лакозамид са замаяност, главоболие, гадене и диплопия. Тези

реакции обикновено са леки до умерени по тежест. Някои от тях са дозозависими и може да

бъдат облекчени чрез намаляване на дозата. Честотата и тежестта на нежеланите лекарствени

реакции от страна на централната нервна система (ЦНС) и стомашно-чревния тракт (СЧТ)

обикновено намаляват с времето.

Във всички тези контролирани проучвания честотата на преустановяване на лечението поради

нежелани лекарствени реакции е 12,2% при пациентите, рандомизирани за лакозамид, и 1,6%

при пациентите, рандомизирани за плацебо. Най-честата нежелана лекарствена реакция,

водеща до преустановяване лечението с лакозамид, е появата на замаяност.

Честотата на нежеланите реакции от страна на ЦНС, като замаяност, може да бъде по-висока

след натоварваща доза.

Въз основа на анализа на данни от неинфериорно клинично проучване за монотерапия,

сравняващо лакозамид и карбамазепин с контролирано освобождаване (controlled release - CR),

най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (≥10%) при лакозамид са били

главоболие и световъртеж. Процентът на отпадане от лечение поради нежелани реакции

е 10,6% при пациентите, лекувани с лакозамид, и 15,6% при пациентите, лекувани с

карбамазепин CR.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

На таблицата по-долу е представена честотата на нежеланите реакции, наблюдавани по време

на клинични проучвания и постмаркетинговия опит. Тази честота е определена както следва:

много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), с неизвестна честота

(от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от

честотата нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на

тяхната сериозност.

Системо-органна

класификация

Много

чести

Чести

Нечести

С неизвестна

честота

Нарушения

на

кръвта и лимфната

система

Агранулоцитоза

Нарушения

на

имунната система

Лекарствена

свръхчувствителн

ост

Лекарствена

реакция

еозинофилия

системни

симптоми

(DRESS)

(1,2)

Психични

нарушения

Депресия

Състояние на

обърканост

Безсъние

Агресия

Възбуда

Еуфорично

настроение

Психотично

разстройство

Опит за

самоубийство

Суицидна

идеация

Халюцинация

Нарушения на

нервната система

Замаяност

Главоболие

Нарушение на

равновесието

Увреждане на

паметта

Когнитивни

нарушения

Сомнолентност

Тремор

Нистагъм

Хипоестезия

Дизартрия

Нарушения на

вниманието

Парестезия

Синкоп

Нарушение на

координацията

Конвулсии

Нарушения на

очите

Диплопия

Замъглено зрение

Нарушения на

ухото и лабиринта

Вертиго

Тинитус

Сърдечни

нарушения

Атриовентрикула

рен блок

(1,2)

Брадикардия

(1,2)

Предсърдно

мъждене

(1,2)

Предсърдно

трептене

(1,2)

Вентрикуларна

тахиаритмия

Стомашно-чревни

нарушения

Гадене

Повръщане

Запек

Метеоризъм

Диспепсия

Сухота в устата

Диария

Хепато-билиарни

нарушения

абнормни

резултати при

чернодробни

функционални

тестове

Повишени

чернодробни

ензими (> 2х

ГГН)

Нарушения на

кожата и

подкожната тъкан

Сърбеж

Обрив

Ангиоедем

Уртикария

Синдром на

Стивънс-

Джонсън

Токсична

епидермална

некролиза

Нарушения на

мускулно-

скелетната

система и

съединителната

тъкан

Мускулни спазми

Общи нарушения

Нарушение на

и ефекти на

мястото на

приложение

походката

Астения

Умора

Раздразнителност

Чувство за

опиянение

Наранявания,

отравяния и

усложнения,

възникнали в

резултат на

интервенции

Падане

Нараняване на

кожата

Контузия

Нежелани реакции съобщавани при постмаркетинговия опит.

Вижте Описание на избрани нежелани реакции.

Съобщени в отворени проучвания.

Описание на избрани нежелани реакции

Употребата на лакозамид е свързана с дозозависимо удължаване на PR-интервала. Възможна е

появата на свързаните с удължаването на PR-интервала нежелани ефекти (напр. AV-блок,

синкоп, брадикардия).

В допълващи клинични проучвания при пациентите с епилепсия честотата на поява на първа

степен AV-блок е нечеста и съответно 0,7%, 0%, 0,5% и 0% при прилагането на

лакозамид 200 mg, 400 mg, 600 mg или плацебо. При тези проучвания не е наблюдаван втора

или по-висока степен на AV-блок. Въпреки това, случаи с втора и трета степен AV-блок,

свързани с лечението с лакозамид, са съобщавани по време на постмаркетинговия опит. В

клиничното проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, степента на

удължаване на PR-интервала е сравнима между лакозамид и карбамазепин.

Появата на синкоп, която се съобщава от сборни клинични проучвания за допълваща терапия

се наблюдава нечесто, при което няма разлика между групата на пациентите с епилепсия

(n=944), лекувани с лакозамид (0,1 %) и пациентите (n=364) от групата на плацебо (0,3%). В

клиничното проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, синкоп се

съобщава при 7/444 (1,6%) пациенти на лакозамид и 1/442 (0,2%) пациенти на карбамазепин

Предсърдно мъждене или трептене не са съобщавани в краткосрочни клинични проучвания, но

са съобщени в отворени проучвания за епилепсия и при постмаркетинговия опит.

Отклонения

в

лабораторните

показатели

Абнормни резултати при чернодробни функционални тестове са били наблюдавани в плацебо-

контролирани проучвания с лакозамид при възрастни пациенти с парциални пристъпи, които са

приемали едновременно от 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукти. Повишавания на

АLТ до ≥ 3х ГГН са настъпили при 0,7% (7 / 935) от пациентите на Vimpat и 0% (0 / 356) от

пациентите на плацебо.

Мултиорганни

реакции

на

свръхчувствителност

Мултиорганни реакции на свръхчувствителност (позната също и като лекарствена реакция с

еозинофилия и системни симптоми, DRESS) са съобщени при пациенти, лекувани с някои

антиепилептични лекарствени продукти. Тези реакции се проявяват различно, но обикновено са

съпроводени с треска и обрив и могат да бъдат свързани с включването на различни системи от

органи. Ако се заподозре реакция на мултиорганна свръхчувствителност, приемът на лакозамид

трябва да се прекрати.

Педиатрична популация

Профилът на безопасност на лакозамид в плацебо-контролирани (вж. подробности за

проучването в точка 5.1) и в открити проучвания (n=408) на допълваща терапия при деца на

възраст от 4 години е в съответствие с профила за безопасност, наблюдаван при възрастни

въпреки че честотата на някои нежелани реакции (сомнолентност, повръщане и конвулсии) е

била повишена и са съобщени допълнителни нежелани реакции (назофарингит, пирексия,

фарингит, намален апетит, летаргия и абнормно поведение) при педиатрични пациенти:

назофарингит (15,7%), повръщане (14,7%), сомнолентност (14,0%), замайване (13,5%),

пирексия (13,0%), конвулсии (7,8%), намален апетит (5,9%), фарингит (4,7%), летаргия (2,7%) и

абнормно поведение (1,7%).

Общо 67,8% от пациентите, рандомизирани на лакозамид, и 58,1% от пациентите,

рандомизирани на плацебо, съобщават поне 1 нежелана реакция.

Поведенческите, когнитивни и емоционални функции, са били измерени чрез въпросниците

Achenbach CBCL и BRIEF, прилагани на изходно ниво и по време на проучванията, и са били

основно стабилни в хода на изпитванията.

Старческа популация

В проучването за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, профилът на

безопасност на лакозамид при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години) е сходен с този,

наблюдаван при пациенти на възраст под 65 години. Въпреки това, по-висока честота (разлика

≥5%) на падане, диария и тремор са съобщени при пациенти в старческа възраст спрямо по-

млади възрастни пациенти. Най-честата свързана със сърцето нежелана реакция в старческа

възраст спрямо по-млада популация от възрастни е AV блок първа степен. Тя се съобщава

в 4,8% (3/62) от пациентите на лакозамид в старческа възраст спрямо 1,6% (6/382) при по-млади

възрастни пациенти. Прекъсване на лечението поради нежелани реакции, наблюдавани с

лакозамид е 21,0% (13/62) при пациенти в старческа възраст спрямо 9,2% (35/382) при по-

младите възрастни пациенти. Тези разлики между пациенти в старческа възраст и по-млади

възрастни пациенти са сходни с тези, наблюдавани при активната група за сравнение.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение

4.9

Предозиране

Симптоми

Симптомите, наблюдавани след случайно или преднамерено предозиране на лакозамид са

свързани главно с ЦНС и стомашно-чревна система.

Видовете

нежелани

реакции,

наблюдавани

при

пациенти,

приели

дози

над 400 mg

до 800 mg,

не

са

били

клинично

различни

от

тези

при

пациенти,

приемали

препоръчителните дози лакозамид.

Реакции,

съобщени

след

прием

на

над 800 mg

са

замаяност,

гадене,

повръщане,

припадъци

(генерализирани

тонично-клонични

припадъци,

статус

епилептикус).

Нарушения на сърдечната проводимост, шок и кома също са били наблюдавани. Смъртни

случаи са съобщавани при пациенти след остро еднократно предозиране с няколко грама

лакозамид.

Мерки при предозиране

Няма специфичен антидот в случай на предозиране с лакозамид. Лечението при предозиране с

лакозамид включва предприемането на общоприетите поддържащи мерки, като при

необходимост може да включва хемодиализа (вж. точка 5.2).

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ

СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични

свойства

Фармакотерапевтична група: антиепилептици, други антиепилептици, ATC код: N03AX18

Механизъм на действие

Активното вещество, лакозамид (R-2-ацетамидо-N-бензил-3-метоксипропионамид)

представлява функционализирана аминокиселина.

Точният механизъм на антиепилептичния ефект на лакозамид при хора все още не е напълно

изяснен.

In vitro електрофизиологичните проучвания показват, че лакозамид селективно повишава

бавното инактивиране на волтаж-зависимите натриеви канали, което води до стабилизиране на

свръхвъзбудимите невронни мембрани.

Фармакодинамични ефекти

Лакозамид предотвратява появата на пристъпи в обширен диапазон от животински модели на

парциални и първично генерализирани пристъпи и забавя развитието на огнището на

свръхвъзбудимост.

По време на неклинични експериментални проучвания лакозамид в комбинация с

леветирацетам, карбамазепин, фенитоин, валпроат, топирамат или габапентин показва

синергични или адитивни ефекти на антиконвулсант.

Клинична ефикасност и безопасност

Популация на възрастни

Монотерапия

Ефикасността на лакозамид като монотерапия е установена в двойносляпо, паралелногрупово,

сравнение за неинфериорност с карбамазепин CR при 886 пациенти на възраст 16 или повече

години с новопоявила се или наскоро диагностицирана епилепсия. Пациентите е трябвало да

бъдат с непредизвикани парциални пристъпи, със или без вторична генерализация. Пациентите

са рандомизирани на карбамазепин CR или лакозамид, под формата на таблетки, в

съотношение 1:1. Дозата е била определена от зависимостта доза-отговор и варира

между 400-1200 mg /ден за карбамазепин CR и 200-600 mg /ден за лакозамид.

Продължителността на лечението е до 121 седмици в зависимост от отговора.

Липса на пристъпи за 6 месеца се оценява при 89,8% от пациентите приемащи лакозамид и

при 91,1% от пациентите приемащи карбамазепин, като се използва методът за анализ на

преживяемостта по Kaplan-Meier. Коригираната абсолютна разлика между леченията е -1,3%

(95% CI: -5,5, 2,8). Оценените резултати по Kaplan-Meier за липса на пристъпи за

периодите 12 месеца са 77,8% при пациентите, лекувани с лакозамид и 82,7% при пациентите,

лекувани с карбамазепин CR.

Липсата на пристъпи за 6 месеца при пациенти в старческа възраст на 65 и повече години

(62 пациенти на лакозамид и 57 пациенти на карбамазепин CR) е била сравнима между двете

групи на лечение. Нивата също са били сравними с тези, наблюдавани в общата популация. В

старческата популация, поддържащата доза лакозамид е 200 mg /ден при 55 пациенти

(88,7%), 400 mg /ден при 6 пациенти (9,7%), като дозата е повишена до над 400 mg /ден

при 1 пациент (1,6%).

Преминаване

към

монотерапия

Ефикасността и безопасността на лакозамид при преминаване към монотерапия са били

оценени в исторически-контролирано, многоцентрово, двойносляпо, рандомизирано проучванe

с историческа контрола. В това проучване, 425 пациенти на възраст от 16 до 70 години с

неконтролирани парциални пристъпи, приемащи постоянни дози от 1 или 2 разрешени за

употреба антиепилептици са били рандомизирани да преминат на монотерапия с лакозамид

(или 400 mg/ден или 300 mg/ден в съотношение 3: 1). При лекуваните пациенти, преминали

през титриране и започнали да спират антиепилептиците (съответно 284 и 99), е поддържана

монотерапия при 71,5% и 70,7% от пациентите, съответно за 57-105 дни (медиана 71 дни), в

целевия период на наблюдение 70 дни.

Допълващо

лечение

Ефикасността на лакозамид като допълващо лечение (200 mg дневно, 400 mg дневно) е оценена

в 3 многоцентрови, рандомизирани, плацебо контролирани клинични проучвания с 12-

седмична продължителност. Лакозамид 600 mg дневно показва също и ефективност в

контролирани проучвания за допълващо лечение, въпреки че ефикасността е близка до тази

при 400 mg дневно, но поносимостта за пациентите е по-малка поради нежеланите лекарствени

реакции от страна на ЦНС и стомашно-чревния тракт. Затова доза 600 mg дневно не се

препоръчва. Максималната препоръчителна доза е 400 mg дневно. Тези проучвания,

включващи 1308 пациенти със средна продължителност на парциалните пристъпи от порядъка

на 23 години, са проведени за оценка на ефикасността и безопасността на лакозамид при

едновременното му приложение с 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукти при пациенти

с неконтролирани парциални пристъпи с или без вторично генерализиране. Общото

съотношение на пациентите с 50% намаление на честотата на пристъпите е 23%, 34% и 40%,

съответно за плацебо, лакозамид 200 mg дневно и лакозамид 400 mg дневно.

Фармакокинетиката и безопасността на единична натоварваща доза от интравенозен лакозамид

са определени в многоцентрово, отворено проучване, планирано да оцени безопасността и

поносимостта на бързото въвеждане на лакозамид чрез единична натоварваща интравенозна

доза (състояща се от 200 mg), последвана от два пъти дневно перорално приложение

(еквивалентно на интравенозната доза) като съпътстваща терапия при възрастни пациенти

от 16 до 60 години с припадъци с парциално начало.

Педиатрична популация

Припадъците с парциално начало имат подобно клинично изразяване при деца, навършили 4-

годишна възраст и при възрастни. Ефикасността на лакозамид при деца, навършили 4-годишна

възраст е екстраполирана от данни за юноши и възрастни с припадъци с парциално начало, за

които се очаква подобен отговор, приемайки, че адаптирането на педиатричната доза е

установено (вж. точка 4.2) и безопасността е демонстрирана (вж. точка 4.8).

Ефикасността, подкрепена от горепосочения принцип на екстраполация, се потвърждава от

двойносляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване. Проучването включва 8-

седмичен базов период, последван от 6-седмичен период на титриране. Пригодните пациенти

със стабилна схема на прилагане от 1 до ≤ 3 антиепилептични лекарствени продукти, които все

още са имали поне 2 парциални пристъпа през периода от 4 седмици преди скрининга с фаза,

свободна от пристъпи, не по-дълга от 21 дни през 8-седмичния период преди навлизане в

базовия период, са рандомизирани да получават или плацебо (n=172), или лакозамид (n=171).

Прилагането е започнало в доза от 2 mg/kg/ден при участници с тегло под 50 kg или 100 mg/ден

при участници с тегло 50 kg или повече в 2 разделени дози. По време на периода на титриране,

дозите лакозамид са били коригирани с увеличение от 1 или 2 mg/kg/ден при участници с тегло

под 50 kg или 50 или 100 mg на ден при участници с тегло 50 kg или повече на седмични

интервали, за да се постигне дозовият диапазон на целевия период на поддържане.

Участниците трябва да са постигнали минималната целева доза за категорията си на телесно

тегло за последните 3 дни от периода на титруване, за да бъдат допуснати за влизане в 10-

седмичния период на поддържащо лечение. Участниците трябва да останат на стабилна доза

лакозамид през целия период на поддържащо лечение или да са били изтеглени и въведени в

заслепения период на намаляване на дозата.

Между групата на лакозамид и групата на плацебо е наблюдавано статистически значимо (р

= 0,0003) и клинично значимо намаление на честотата на пристъпите с парциално начало

за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение. Процентното намаление спрямо

плацебо въз основа на анализ на ковариацията е било 31,72% (95% ДИ: 16,342, 44,277).

Като цяло процентът на участниците с най-малко 50% намаление на честотата на пристъпите с

парциално начало за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение е бил 52,9% в

групата на лакозамид в сравнение с 33,3% в групата на плацебо.

Качеството на живот, оценено по индекса за качество на живот при деца (Pediatric Quality of

Life Inventory), показва, че пациентите от групата на лакозамид и тези на плацебо имат подобно

и стабилно качество на живот, свързано със здравето, през целия период на лечение.

5.2

Фармакокинетични

свойства

Абсорбция

След перорално приложение лакозамид се абсорбира бързо и напълно. Пероралната

бионаличност на съдържащия се в таблетките лакозамид е почти 100%. При перорално

приложение плазмената концентрация на непроменен лакозамид се повишава бързо, като C

се достига около 0,5 до 4 часа след приема на дозата. Таблетките Vimpat и пероралният сироп

са биоеквивалентни. Храната не повлиява скоростта и степента на абсорбция.

Разпределение

Обемът на разпределение е около 0,6 l/kg. Лакозамид се свързва с плазмените протеини в

по-малко от 15%.

Биотрансформация

95% от дозата се екскретират с урината като лакозамид и метаболити. Метаболизмът на

лакозамид не е напълно изяснен.

Основните вещества, отделени с урината, са непроменен лакозамид (около 40% от дозата) и

неговия O-дезметил метаболит (по малко от 30%).

Полярната фракция, за която се предполага, че е съставена от серинови производни, в урината

възлиза на около 20%, но е установена само в малки количества (0-2%) в плазмата на някои

индивиди. В урината са открити и малки количества (0,5-2%) от други метаболити.

In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и CYP3A4 могат да катализират образуването

на О-дезметил метаболита, но основния участващ изоензим не е потвърден in vivo. Не са

наблюдавани клинично значими различия в експозицията на лакозамид при сравнявяне на

фармакокинетиката при индивидите с екстензивен метаболизъм (ЕМ с функционален

CYP2C19) и тази при индивидите с бавен матаболизъм (БМ, липса на функционален CYP2C19).

Освен това, проучване за взаимодействие с омепразол (CYP2C19 инхибитор) не разкрива

клинично значими промени в плазмените концентрации на лакозамид което показва, че

значението на този път е незначително. Плазмената концентрация на O-дезметил-лакозамид е

около 15% от концентрацията на лакозамид в плазмата. Този основен метаболит няма позната

фармакологична активност.

Eлиминиране

Лакозамид се елиминира от системното кръвообращение, предимно чрез бъбречна екскреция и

биотрансформация. След перорално и интравенозно приложение на радиоактивно белязан

лакозамид около 95% от радиоактивността се установява в урината, а по-малко от 0,5% – в

изпражненията. Елиминационният полуживот на лакозамид е около 13 часа.

Фармакокинетиката е пропорционална на дозата и постоянна във времето, с малка интра- и

интериндивидуална променливост. След приемане на дозата два пъти дневно стационарни

плазмени концентрации се достигат след 3-дневен период. Плазмената концентрация нараства

при акумулационен фактор от около 2.

Концентрациията в стационарно състояние на единична натоварваща доза 200 mg е

приблизително еднаква на тази при перорално приложение на 100 mg два пъти дневно.

Фармакокинетика при специални групи пациенти

Пол

Клиничните проучвания показват, че полът няма клинично значимо влияние върху плазмените

концентрации на лакозамид.

Бъбречно

увреждане

AUC на лакозамид е повишена с около 30% при пациентите с леко и умерено бъбречно

увреждане и с около 60% при тези с тежко бъбречно увреждане и терминална бъбречна

недостатъчност, изискващи хемодиализа, в сравнение със здравите индивиди, като C

остава

непроменена.

Лакозамид се отделя ефективно от плазмата чрез хемодиализа. След 4-часова хемодиализа AUC

на лакозамид намалява с около 50%. Ето защо се препоръчва допълнителното прилагане на

доза след хемодиализа (вж. точка 4.2). Количеството на O-дезметил метаболита е повишено

няколко пъти при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане. При неизвършване на

хемодиализа при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност нивата се повишават и

продължително растат по време на 24-часовия модел. Не е известно дали повишеното

количество на метаболита при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност е възможно да

повишат нежеланите реакции, но не е установена фармакологична активност на метаболита.

Чернодробно

увреждане

При пациентите с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh B) са наблюдавани по-високи

плазмени концентрации на лакозамид (приблизително 50% по-висока AUC

norm

). По-високата

експозиция се дължи в известна степен на понижената бъбречна функция на проучваните

пациенти. Понижението на небъбречния клирънс при участващите в проучването пациенти

води до 20% повишение на AUC на лакозамид. Фармакокинетиката на лакозамид не е

проучвана при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.2).

Старческа

възраст

(възраст

над

65

години)

В проучване при мъже и жени в старческа възраст, включващи 4 пациенти на възраст

над 75 години, AUC е повишена с около 30 и 50% в сравнение с млади хора. Това е свързано

основно с по-ниското телесно тегло. Обичайната разлика в теглото е съответно 26 и 23%.

Наблюдава се също и увеличена вариабилност в експозицията. В това проучване бъбречният

клирънс на лакозамид е само леко понижен при пациенти в старческа възраст.

Обикновено не се налага редуциране на дозата, освен ако това не показано поради понижена

бъбречна функция (вж. точка 4.2).

Педиатрична

популация

Педиатричният фармакокинетичен профил на лакозамид е определен в популационен

фармакокинетичен анализ с използване на редки данни за плазмена концентрация, получени в

едно плацебо-контролирано рандомизирано проучване и три отворени проучвания при 414 деца

с епилепсия на възраст от 6 месеца до 17 години. Прилаганите дози лакозамид варират

от 2 до 17,8 mg/kg/ден при прием два пъти дневно, с максимум 600 mg/ден за деца с тегло 50 kg

или повече.

Типичният плазмен клирънс е оценен на 1,04 l/h, 1,32 l/h и 1,86 l/h за деца съответно с

тегло 20 kg, 30 kg и 50 kg. За сравнение, плазменият клирънс е оценен на 1,92 l/h при възрастни

(70 kg телесно тегло).

5.3

Предклинични

данни

за

безопасност

При проучванията на токсичността получените плазмени концентрации на лакозамид са

подобни или само несъществено по-високи от получените при пациенти, при което границите

за експозицията при хора са ниски или несъществуващи.

Проучванията на лекарствена безопасност за интравенозното приложение на лакозамид при

анестезирани кучета показват временно повишение в PR-интервала и продължителността на

QRS-комплекса и понижение на кръвното налягане, вероятно поради кардиодепресивното

действие. Тези временни промени започват при една и съща концентрация и след максимално

препоръчително клинично дозиране. При анестезирани кучета и маймуни от род Cynomolgus,

при интравенозно приложение на 15-60 mg/kg са наблюдавани забавяне на предсърдната и

камерната проводимост, атриовентрикуларен блок и атриовентрикуларна дисоциация.

При проучвания на токсичността при многократно приложение при плъхове се наблюдават

слаби обратими чернодробни промени, започващи при нива около 3 пъти над клиничната

експозиция. Тези промени включват повишено тегло на органите, хипертрофия на

хепатоцитите, повишение на серумните концентрации на чернодробните ензими и повишение

на общия холестерол и триглицеридите. Освен хипертрофията на хепатоцитите не са

наблюдавани други хистопатологични промени.

В проучванията върху репродуктивността и развитието на токсичност при гризачи и плъхове не

са наблюдавни тератогенни ефекти, а само увеличаване на броя на мъртвородените и

починалите наскоро след раждането потомци, както и слабо понижение в броя на потомството

и теглото на новородените при прилагането на токсични за майката дози при плъхове, което

съответства на нива на системна експозиция, подобни на очакваната експозиция при клинично

приложение. Тъй като по-високи нива на експозиция при животни не са изследвани поради

токсичност за майката, наличните данни са недостатъчни за пълна оценка на ембриотоксичния

и тератогенен потенциал на лакозамид.

Проучванията при плъхове показват, че лакозамид и/или неговите метаболити преминават

бързо плацентарната бариера.

При млади плъхове и кучета видовете токсичност не се различават качествено от тези,

наблюдавани при възрастни животни. При млади плъхове се наблюдава намалено телесно тегло

при нива на системна експозиция, които са подобни на очакваната клинична експозиция. При

млади кучета преходни и свързани с дозата клинични признаци на ЦНС започват да се

наблюдават при нива на системна експозиция под очакваната клинична експозиция.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ

ДАННИ

6.1

Списък

на

помощните

вещества

глицерол (E422)

кармелоза натрий

сорбитол, течен (кристализиращ) (E420)

полиетиленгликол 4000

натриев хлорид

лимонена киселина, безводна

ацесулфам калий (E950)

натриев пропил парахидроксибензоат (E219)

аромат на ягода (съдържащ пропиленгликол, малтол)

маскиращ аромат (съдържащ пропиленгликол, аспартам (E951), ацесулфам калий (E950),

малтол, дейонизирана вода)

пречистена вода

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок

на

годност

3 години.

След първото отваряне: 2 месеца.

6.4

Специални

условия

на

съхранение

Да не се съхранява в хладилник.

6.5

Вид

и

съдържание

на

опаковката

Бутилка 200 ml от тъмно стъкло с бяла полипропиленова запушалка на винт, мерителна чашка

и спринцовка за перорални форми с адаптор.

Всяко градуирано деление (5 ml) на 30 ml мерителна чашка съответства на 50 mg лакозамид

(например 2 градуирани деления съответстват на 100 mg).

Една пълна спринцовка за перорални форми (10 ml) отговаря на 100 mg лакозамид.

Минималният обем за извличане е 1 ml, което се равнява на 10 mg лакозамид. От градуираното

деление за 1 ml всяко градуиране отговаря на 0,25 ml, което се равнява на 2,5 mg лакозамид.

6.6

Специални

предпазни

мерки

при

изхвърляне

Няма специални изисквания за изхвърляне.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCB Pharma S.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

8.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/08/470/018

9.

ДАТА

НА

ПЪРВО

РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 29 август 2008 г.

Дата на последно подновяване: 31 юли 2013 г.

10.

ДАТА

НА

АКТУАЛИЗИРАНЕ

НА

ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на

Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu/

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Vimpat 10 mg/ml инфузионен разтвор

2.

КАЧЕСТВЕН

И

КОЛИЧЕСТВЕН

СЪСТАВ

Всеки ml инфузионен разтвор съдържа 10 mg лакозамид (lacosamide).

Всеки флакон 20 ml инфузионен разтвор съдържа 200 mg лакозамид.

Помощни вещества с известно действие:

Всеки ml от инфузионния разтвор съдържа 2,99 mg натрий

За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

Инфузионен разтвор

Бистър, безцветен разтвор

4.

КЛИНИЧНИ

ДАННИ

4.1

Терапевтични

показания

Vimpat е показан за монотерапия и допълваща терапия при лечението на парциални пристъпи с

или без вторична генерализация при възрастни, юноши и деца, навършили 4-годишна възраст, с

епилепсия.

4.2

Дозировка

и

начин

на

приложение

Дозировка

Лечението с лакозамид може да започне като перорално или интравенозно приложение.

Инфузионният разтвор е алтернатива за пациентитe, когато пероралното приложение е

временно невъзможно. Общата продължителност на лечението с интравенозен лакозамид е по

преценка на лекаря; има опит от клинични проучвания с инфузии на лакозамид два пъти дневно

за период до 5 дни при допълваща терапия. Преминаването от перорално към интравенозно

приложение и обратно може да се направи директно, без титриране. Общата дневна доза и

приложението два пъти дневно трябва да се запази. Внимателно проследявайте пациенти с

данни за проблеми с проводимостта на сърцето, приемащи съпътстващи лекарства, които

удължават PR-интервала или с тежко сърдечно заболяване (напр. миокардна исхемия, сърдечна

недостатъчност), когато дозата на лакозамид е по-висока от 400 mg /ден (вж. по-долу Начин на

приложение и точка 4.4).

Лакозамид трябва да се приема два пъти дневно (обикновено веднъж сутрин и веднъж вечер).

Юноши

и

деца

с

тегло

50 kg

или

повече

и

възрастни

Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка при юноши и деца с тегло 50 kg

или повече и при възрастни. Повече подробности са предоставени в таблицата по-долу.

Монотерапия

Допълваща терапия

Начална доза

100 mg/ден или 200 mg/ден

100 mg/ден

Единична натоварваща доза

(ако е приложимо)

200 mg

200 mg

Титриране (нарастващи

стъпки)

50 mg два пъти дневно

(100 mg/ден) на седмични

интервали

50 mg два пъти дневно

(100 mg/ден) на седмични

интервали

Максимална препоръчителна

доза

до 600 mg/ден

до 400 mg/ден

Монотерапия

Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно, която след една седмица трябва да се

увеличи до първоначална терапевтична доза 100 mg два пъти дневно.

Лакозамид може да се започне също с доза 100 mg два пъти дневно по преценка на лекаря за

необходимостта от намаляване на пристъпите спрямо потенциалните нежелани реакции.

В зависимост от отговора и поносимостта, поддържащата доза може да бъде допълнително

увеличавана на седмични интервали с 50 mg два пъти на ден (100 mg /ден) до максимално

препоръчителна дневна доза 300 mg два пъти на ден (600 mg/ден).

При пациенти, достигнали доза по-голяма от 400 mg /ден и които се нуждаят от допълващ

антиепилептичен лекарствен продукт, трябва да се спазва дозировката по-долу, която се

препоръчва за допълваща терапия.

Допълваща

терапия

Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно, която след една седмица трябва да

бъде повишена до начална терапевтична доза 100 mg два пъти дневно.

В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, подържащата доза може да бъде

допълнително повишавана на седмични периоди с 50 mg два пъти дневно (100 mg/ден), до

максимална препоръчителна дневна доза 400 mg (200 mg два пъти дневно).

Започване

на

лечение

с

лакозамид

с

натоварваща

доза

Лечение с лакозамид може да се започне също с единична натоварваща доза 200 mg,

последвана приблизително 12 часа по-късно от 100 mg два пъти дневно (200 mg/ден) като

поддържаща схема на лечение. Последващи корекции на дозата трябва да се правят съгласно

индивидуалния отговор и индивидуалната поносимост, както е описано по-горе. С натоварваща

доза може да се започне при пациенти в ситуации, когато лекарят прецени, че бързото

достигане на стационарна плазмена концентрация на лакозамид и терапевтичен ефект е

основателно. Тя трябва да се прилага под лекарско наблюдение, като се вземе под внимание

възможността за повишена честота на сериозна сърдечна аритмия и нежеланите реакции от

страна на централната нервна система (вж. точка 4.8). Прилагането на натоварваща доза не е

проучено при остри състояния като статус епилептикус.

Спиране

на

лечението

Според съвременната клинична практика, при необходимост от спиране на лакозамид, това се

препоръчва да става постепенно (напр. понижаване на дневната доза с 200 mg седмично).

При пациенти, които са развили сериозна сърдечна аритмия, трябва да се направи оценка на

клиничната полза/риск и при необходимост трябва да се прекрати приема на лакозамид.

Специални популации

Старческа

възраст

(

възраст

над

65

години

)

Не е необходимо понижаване на дозата при пациенти в старческа възраст. Свързаното с

възрастта понижение на бъбречния клирънс с повишение на нивата на AUC трябва да се има

предвид при пациенти в старческа възраст (вж. следващия параграф „бъбречно увреждане” и

точка 5.2). Съществуват ограничени клинични данни за пациенти в старческа възраст с

епилепсия, специално на дози по-големи от 400 mg/ден (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1).

Бъбречно

увреждане

Не е необходимо адаптиране на дозата при възрастни и педиатрични пациенти с леко до

умерено тежко бъбречно увреждане (CL

>30 ml/min).

При педиатрични пациенти с тегло 50 kg или повече и при възрастни пациенти с леко до

умерено бъбречно увреждане може да се обмисли прилагане на натоварваща доза 200 mg

дневно, но бъдещо титриране на дозата (> 200 mg дневно) трябва да се извършва с повишено

внимание. При педиатрични пациенти с тегло 50 kg или повече и при възрастни пациенти с

тежко бъбречно увреждане (CL

≤30 ml/min) или терминална бъбречна недостатъчност е

препоръчителна максимална доза 250 mg дневно и титриране на дозата трябва да се извършва с

повишено внимание. Ако е необходима натоварваща доза, през първата седмица трябва да се

използва начална доза 100 mg, последвана от доза 50 mg два пъти дневно. При педиатрични

пациенти с тегло по-малко от 50 kg с тежко бъбречно увреждане (CL

≤ 30 ml/min ) и при тези

с терминална бъбречна недостатъчност се препоръчва намаляване на максималната доза с 25%.

При всички пациенти, които се нуждаят от хемодиализа, се препоръчва добавяне на до 50% от

определената дневна доза, непосредствено след приключване на хемодиализата. Лечение на

пациенти с терминална бъбречна недостатъчност трябва да се извършва с повишено внимание

поради малкия клиничен опит и кумулиране на метаболита (с неизвестна фармакологична

активност).

Чернодробно

увреждане

Препоръчва се максимална доза 300 mg дневно при педиатрични пациенти с тегло 50 kg или

повече и при възрастни пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане.

Титрирането на дозата при тези пациенти трябва да се извършва с повишено внимание, като се

има предвид и възможността от съпътстващо бъбречно увреждане. При юноши и възрастни с

тегло 50 kg или повече може да се обмисли прилагане на натоварваща доза 200 mg, но бъдещо

титриране на дозата (> 200 mg дневно) трябва да се извършва с повишено внимание. Въз основа

на данни за възрастни, при педиатрични пациенти с тегло по-малко от 50 kg с леко до умерено

тежко чернодробно увреждане трябва да се приложи намаляване на максималната доза с 25%.

Фармакокинетиката на лакозамид не е проучвана при пациенти с тежко чернодробно

увреждане (вж. точка 5.2). Лакозамид трябва да се прилага при възрастни и педиатрични

пациенти с тежко чернодробно увреждане, само когато се прецени, че очакваните терапевтични

ползи надвишават възможните рискове. Може да се наложи коригиране на дозата, като

внимателно се наблюдава активността на заболяването и възможните нежелани реакции на

пациента.

Педиатрична популация

Лекарят трябва да предпише най-подходящата форма и дозировка според теглото и дозата.

Юноши

и

деца

с

тегло

50 kg

или

повече

Дозировката при юноши и деца с тегло 50 kg или повече е същата, като при възрастни (вж. по-

горе).

Деца

(навършили

4-годишна

възраст)

и

юноши

с

тегло

по-малко

от

50 kg

Монотерапия

Препоръчителната начална доза е 2 mg/kg/ден и може да бъде увеличена до начална

терапевтична доза 4 mg/kg/ден след една седмица.

В зависимост от отговора и поносимостта поддържащата доза може да бъде допълнително

увеличавана с 2 mg/kg/ден всяка седмица. Дозата трябва да се увеличава постепенно до

достигане на оптимален отговор. При деца с тегло по-малко от 40 kg се препоръчва максимална

доза до 12 mg/kg/ден. При деца с тегло от 40 до 50 kg се препоръчва максимална

доза 10 mg/kg/ден.

Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка за монотерапия при деца и юноши

с тегло по-малко от 50 kg.

Начална доза

2 mg/kg/ден

Единична натоварваща доза

Не се препоръчва

Титриране (нарастващи стъпки)

2 mg/kg/ден всяка седмица

Максимална препоръчителна доза при

пациенти < 40 kg

до 12 mg/kg/ден

Максимална препоръчителна доза при

пациенти ≥ 40 kg до < 50 kg

до 10 mg/kg/ден

Таблиците по-долу предоставят примери за обеми инфузионен разтвор за приложение в

зависимост от предписаната доза и телесното тегло. Точният обем на инфузионния разтвор

трябва да се изчисли според точното телесно тегло на детето.

Дози за монотерапия

за

прием

два

пъти

дневно

за деца, навършили 4-годишна възраст

с

тегло

по-малко

от

40 kg

Тегло

0,1 ml/kg

(1 mg/kg)

Начална

доза

0,2 ml/kg

(2 mg/kg)

0,3 ml/kg

(3 mg/kg)

0,4 ml/kg

(4 mg/kg)

0,5 ml/kg

(5 mg/kg)

0,6 ml/kg

(6 mg/kg)

Максимална

препоръчителна

доза

10 kg

1 ml

(10 mg)

2 ml

(20 mg)

3 ml

(30 mg)

4 ml

(40 mg)

5 ml

(50 mg)

6 ml

(60 mg)

15 kg

1,5 ml

(15 mg)

3 ml

(30 mg)

4,5 ml

(45 mg)

6 ml

(60 mg)

7,5 ml

(75 mg)

9 ml

(90 mg)

20 kg

2 ml

(20 mg)

4 ml

(40 mg)

6 ml

(60 mg)

8 ml

(80 mg)

10 ml

(100 mg)

12 ml

(120 mg)

25 kg

2,5 ml

(25 mg)

5 ml

(50 mg)

7,5 ml

(75 mg)

10 ml

(100 mg)

12,5 ml

(125 mg)

15 ml

(150 mg)

30 kg

3 ml

(30 mg)

6 ml

(60 mg)

9 ml

(90 mg)

12 ml

(120 mg)

15 ml

(150 mg)

18 ml

(180 mg)

35 kg

3,5 ml

(35 mg)

7 ml

(70 mg)

10,5 ml

(105 mg)

14 ml

(140 mg)

17,5 ml

(175 mg)

21 ml

(210 mg)

Деца и юноши под 50 kg е за предпочитане да започнат лечението с Vimpat 10 mg/ml сироп.

Vimpat 10 mg/ml инфузионен разтвор е алтернатива за пациентите, когато пероралното

приложение временно е невъзможно.

Дози за монотерапия

за

прием

два

пъти

дневно

за деца, навършили 4-годишна възраст

с

тегло

от

40 kg

до

под

50 kg

(1)(2)

Тегло

0,1 ml/kg

(1 mg/kg)

Начална доза

0,2 ml/kg

(2 mg/kg)

0,3 ml/kg

(3 mg/kg)

0,4 ml/kg

(4 mg/kg)

0,5 ml/kg

(5 mg/kg)

Максимална

препоръчителна

доза

40 kg

4 ml

(40 mg)

8 ml

(80 mg)

12 ml

(120 mg)

16 ml

(160 mg)

20 ml

(200 mg)

45 kg

4,5 ml

(45mg)

9 ml

(90 mg)

13,5 ml

(135 mg)

18 ml

(180 mg)

22,5 ml

(225 mg)

Деца и юноши под 50 kg е за предпочитане да започнат лечението с Vimpat 10 mg/ml сироп.

Vimpat 10 mg/ml инфузионен разтвор е алтернатива за пациентите, когато пероралното

приложение временно е невъзможно.

Дозировката при юноши с тегло 50 kg или повече е същата, като при възрастни.

Допълваща

терапия

Препоръчителната начална доза е 2 mg/kg/ден, която трябва да се увеличи до начална

терапевтична доза 4 mg/kg/ден след една седмица.

В зависимост от отговора и поносимостта поддържащата доза може да бъде допълнително

увеличавана с 2 mg/kg/ден всяка седмица. Дозата трябва да се адаптира постепенно до

достигане на оптималния отговор. При деца с тегло по-малко от 20 kg поради увеличен клирънс

в сравнение с възрастните се препоръчва максимална доза до 12 mg/kg/ден. При деца с тегло

от 20 до 30 kg се препоръчва максимална доза 10 mg/kg/ден и при деца с тегло от 30 до 50 kg се

препоръчва максимална доза 8 mg/kg/ден, въпреки че в отворени проучвания (вж.

точки 4.8 и 5.2) при малък брой от тези деца е използвана доза до 12 mg/kg/ден.

Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка за допълваща терапия при деца и

юноши с тегло по-малко от 50 kg.

Начална доза

2 mg/kg/ден

Единична натоварваща доза

Не се препоръчва

Титриране (нарастващи стъпки)

2 mg/kg/ден всяка седмица

Максимална препоръчителна доза при

пациенти < 20 kg

до 12 mg/kg/ден

Максимална препоръчителна доза при

пациенти ≥ 20 kg до < 30 kg

до 10 mg/kg/ден

Максимална препоръчителна доза при

пациенти ≥ 30 kg до < 50 kg

до 8 mg/kg/ден

Таблиците по-долу предоставят примери за обема на инфузионния разтвор за приложение в

зависимост от предписаната доза и телесното тегло. Точният обем на инфузионния разтвор

трябва да се изчисли според точното телесно тегло на детето.

Дози за допълваща терапия

за

прием

два

пъти

дневно

при деца, навършили 4-годишна възраст

с

тегло

по-малко

от

20 kg

Тегло

0,1 ml/kg

(1 mg/kg)

Начална

доза

0,2 ml/kg

(2 mg/kg)

0,3 ml/kg

(3 mg/kg)

0,4 ml/kg

(4 mg/kg)

0,5 ml/kg

(5 mg/kg)

0,6 ml/kg

(6 mg/kg)

Максимална

препоръчителна

доза

10 kg

1 ml

(10 mg)

2 ml

(20 mg)

3 ml

(30 mg)

4 ml

(40 mg)

5 ml

(50 mg)

6 ml

(60 mg)

15 kg

1,5 ml

(15 mg)

3 ml

(30 mg)

4,5 ml

(45 mg)

6 ml

(60 mg)

7,5 ml

(75 mg)

9 ml

(90 mg)

Деца и юноши под 50 kg е за предпочитане да започнат лечението с Vimpat 10 mg/ml сироп.

Vimpat 10 mg/ml инфузионен разтвор е алтернатива за пациентите, когато пероралното

приложение временно е невъзможно.

Дози за допълваща терапия

за

прием

два

пъти

дневно

при деца и юноши, навършили 4-

годишна възраст

с

тегло

от

20 kg

до

под

30 kg

Тегло

0,1 ml/kg

(1 mg/kg)

Начална

доза

0,2 ml/kg

(2 mg/kg)

0,3 ml/kg

(3 mg/kg)

0,4 ml/kg

(4 mg/kg)

0,5 ml/kg

(5 mg/kg)

Максимална

препоръчителна

доза

20 kg

2 ml

(20 mg)

4 ml

(40 mg)

6 ml

(60 mg)

8 ml

(80 mg)

10 ml

(100 mg)

25 kg

2,5 ml

(25 mg)

5 ml

(50 mg)

7,5 ml

(75 mg)

10 ml

(100 mg)

12,5 ml

(125 mg)

Деца и юноши под 50 kg е за предпочитане да започнат

лечението с Vimpat 10 mg/ml сироп. Vimpat 10 mg/ml

инфузионен разтвор е алтернатива за пациентите, когато

пероралното приложение временно е невъзможно.

Дози за допълваща терапия

за

прием

два

пъти

дневно

при деца и юноши, навършили 4-

годишна възраст

с

тегло

от

30 kg

до

под

50 kg

Тегло

0,1 ml/kg

(1 mg/kg)

Начална доза

0,2 ml/kg

(2 mg/kg)

0,3 ml/kg

(3 mg/kg)

0,4 ml/kg

(4 mg/kg)

Максимална

препоръчителна

доза

30 kg

3 ml (30 mg)

6 ml (60 mg)

9 ml (90 mg)

12 ml (120 mg)

35 kg

3,5 ml (35 mg)

7 ml (70 mg)

10,5 ml (105 mg)

14 ml (140 mg)

40 kg

4 ml (40 mg)

8 ml (80 mg)

12 ml (120 mg)

16 ml (160 mg)

45 kg

4,5 ml (45 mg)

9 ml (90 mg)

13,5 ml (135 mg)

18 ml (180 mg)

Деца и юноши под 50 kg е за предпочитане да започнат лечението с Vimpat 10 mg/ml сироп.

Vimpat 10 mg/ml инфузионен разтвор е алтернатива за пациентите, когато пероралното

приложение временно е невъзможно.

Натоварваща

доза

Приложението на натоварваща доза не е проучвано при деца. Използването на натоварваща

доза не се препоръчва при юноши и деца с тегло по-малко от 50 kg.

Деца

на

възраст

под

4

години

Безопасността и ефикасността на лакозамид при деца на възраст под 4 години не са установени.

Липсват данни.

Начин на приложение

Инфузионният разтвор се влива за период от 15 до 60 минути два пъти на ден. За предпочитане

е продължителност на инфузията от най-малко 30 минути при приложение > 200 mg на инфузия

(т.е. > 400 mg /ден).

Vimpat инфузионен разтвор се прилага интравенозно без разтваряне или да се разтвори с

натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, глюкоза 50 mg/ml (5%) инжекционен

разтвор или Рингер лактат инжекционен разтвор.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Данни за втора или трета степен на атриовентрикуларен (АV) блок.

4.4

Специални

предупреждения

и

предпазни

мерки

при

употреба

Суицидна идеация и поведение

Суицидна идеация и поведение са съобщавани при пациенти, лекувани с антиепилептични

лекарствени продукти по различни показания. Мета анализ на рандомизирани, плацебо-

контролирани изпитвания на антиепилептични лекарствени продукти също показва малък, но

повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е ясен и

наличните данни не изключват възможността за повишен риск при лакозамид.

Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение

и трябва да се предприеме сътветното лечение. На пациентите (и хората, които се грижат за

тях) трябва да се обърне внимание да потърсят лекарски съвет, в случай че се появят признаци

на суицидна идеация и поведение (вж. точка 4.8).

Сърдечен ритъм и проводимост

По време на клиничните проучвания е наблюдавано свързано с дозата удължаване на PR-

интервала при прилагане на лакозамид. Лакозамид трябва да се прилага с повишено внимание

при пациенти с подлежащи проаритмични състояния, като пациенти с известни проблеми на

сърдечната проводимост или тежко сърдечно заболяване (напр. исхемия/инфаркт на миокарда,

сърдечна недостатъчност, структурно сърдечно заболяване или сърдечни натриеви

каналопатии) или пациенти, лекувани с лекарствени продукти, засягащи сърдечната

проводимост, включително антиаритмични средства и антиепилептични лекарствени продукти,

блокиращи натриевите канали (вж. точка 4.5), както и при пациенти в старческа възраст.

При тези пациенти трябва да се обмисли извършване на ЕКГ преди увеличаване на дозата

лакозамид над 400 mg/ден и след като лакозамид се титрира до стационарно състояние.

В плацебо-контролирани проучвания с лакозамид при пациенти с епилепсия не се съобщава за

предсърдно мъждене или трептене, но се съобщава в отворени проучвания за епилепсия и при

постмаркетинговия опит¡

В постмаркетинговия опит има съобщение за AV блок (включително AV блок втора степен или

по-висока). При пациенти с проаритмични състояния е съобщена вентрикуларна тахиаритмия.

В редки случаи тези събития са довели до асистолия, сърдечен арест и смърт при пациенти с

подлежащи проаритмични състояния.

Пациентите трябва да са запознати със симптомите на сърдечна аритмия (напр. бавен, бърз или

неравномерен пулс, палпитации, задух, чувство на замаяност, припадък). Пациентите трябва да

се посъветват да търсят незабавно медицинска помощ, ако тези симптоми се появят.

Замаяност

Лечението с лакозамид се свързва със замаяност, която може да повиши случаите на случайно

нараняване или падане. Затова на пациентите трябва да се обърне внимание да бъдат особено

внимателни, докато разберат потенциалните ефекти на лекарството (вж. точка 4.8).

Лекарственият продукт съдържа 2,6 mmol (или 59,8 mg) натрий. Това трябва да се вземе

предвид при пациенти на диета с контролиран прием на натрий.

Потенциал за електро-клинично влошаване при специфични синдроми на педиатрична

епилепсия

Безопасността и ефикасността на лакозамид при педиатрични пациенти със синдроми на

епилепсия, при които е възможно едновременно съществуване на фокални и генерализирани

пристъпи, не е установена.

4.5

Взаимодействие

с

други

лекарствени

продукти

и

други

форми

на

взаимодействие

Лакозамид трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, лекувани с лекарствени

продукти свързани, с удължаване на PR-интервала (включително антиепилептични лекарствени

продукти, блокиращи натриевите канали) и при пациенти, лекувани с антиаритмични средства.

Въпреки това, анализът по подгрупи в клинични изпитвания не установява повишено

удължаване на PR-интервала при съвместна употреба на карбамазепин или ламотрижин.

In vitro данни

Най-общо, данните предполагат, че лакозамид има нисък потенциал за взаимодействие с други

лекарствени продукти. In vitro проучванията показват, че ензимите CYP1A2, CYP2B6 и

CYP2C9 не се индуцират, а CYP1A1, CYP1A2, CYP2A6, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9,

CYP2D6 и CYP2E1 не се инхибират от лакозамид, при плазмени концентрации, наблюдавани

по време на клинични проучвания. In vitro проучванията показват, че лакозамид не се

транспортира чрез P-гликопротеин в червата. In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и

CYP3A4 могат да катализират образуването на О-дезметил метаболита.

In vivo данни

Лакозамид не инхибира или индуцира до значима клинична степен ензима CYP2C19 и

CYP3A4. Лакозамид не повлиява AUC на мидазолам (метаболизиращ се от CYP3A4, като

лакозамид е прилаган 200 mg два пъти на ден) но C

на мидазолам е леко увеличена (30%).

Лакозамид не повлиява фармакокинетиката на омепразол (метаболизиращ се от CYP2C19 и

CYP3A4, като лакозамид е прилаган 300 mg два пъти на ден).

Инхибиторът на CYP2C19, омепразол (40 mg веднъж дневно) не води до повишение на

клинично значима промяна в експозицията на лакозамид. Ето защо умерените инхибитори на

CYP2C19 е малко вероятно да повлияят до клинично значима степен системната експозиция на

лакозамид. Препоръчва се повишено внимание при съпътстващо лечение с мощни инхибитори

на CYP2C9 (напр. флуконазол) и CYP3A4 (напр. итраконазол, кетоконазол, ритонавир,

кларитромицин), което може да доведе до повишаване на системната експозиция на лакозамид.

Такива взаимодействия не са установени in vivo, но са възможни въз основата на in vitro данни.

Мощните ензимни индуктори като рифампицин или жълт кантарион (Hypericum perforatum)

могат умерено да намалят системната експозиция на лакозамид. Започването или спирането на

лечение с тези ензимни индуктори трябва да се извършва с внимание.

Антиепилептични лекарствени продукти

По време на проучванията за лекарствени взаимодействия, лакозамид не повлиява значително

плазмените концентрации на карбамазепин и валпроева киселина. Плазмените концентрации на

лакозамид също не се повлияват от карбамазепин и валпроева киселина. Популационният

фармакокинетичен анализ на различни възрастови групи установява, че едновременното

лечение с други антиепилептични лекарствени продукти, известни като ензимни индуктори

(карбамазепин, фенитоин и фенобарбитал в различни дози) понижава с 25% общата системна

експозиция на лакозамид при възрастни и 17% при педиатрични пациенти.

Перорални контрацептиви

По време на проучване за лекарствени взаимодействия не са наблюдавани клинично значими

взаимодействия между лакозамид и пероралните контрацептиви етинилестрадиол и

левоноргестрел. Концентрациите на прогестерон не са повлияни при съвместното приложение

на лекарствените продукти.

Други

Проучванията върху лекарствените взаимодействия показват, че лакозамид не оказва влияние

върху фармакокинетиката на дигоксин Няма клинично значими взаимодействия между

лакозамид и метформин.

Едновременното приложение на варфарин с лакозамид не води до клинично значима промяна

във фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин.

Въпреки че няма фармакокинетични данни за взаимодействие на лакозамид с алкохол, не може

да се изключи фармакодинамичен ефект.Лакозамид има нисък потенциал на свързване с

плазмените протеини (по-малко от 15%). Поради това, не се очакват клинично значими

взаимодействия с други лекарствени продукти по механизма на конкурентно свързване с

плазмените протеини.

4.6

Фертилитет,

бременност

и

кърмене

Бременност

Риск,

свързан

с

епилепсията

и

антиепилептичните

лекарствени

продукти

като

цяло

При всички антиепилептични лекарствени продукти е установена два до три пъти по-висока

честота на малформациите в поколението на жените, лекувани за епилепсия, в сравнение с

честота от около 3% за общата популация. Сред лекуваната популация повишена честота на

малформации е установена в случаите на лечение с повече от един лекарствен продукт

(политерапия), но не е установено доколко това се дължи на самото лечение и/или на

заболяването.

Въпреки това, ефективното антиепилептично лечение не трябва да бъде преустановявано, тъй

като влошаването на заболяването е вредно както за майката, така и за плода.

Риск,

свързан

с

лакозамид

Няма достатъчно данни относно употребата на лакозамид при бременни жени. Проучванията

при животни не са показали каквито и да е тератогенни ефекти при плъхове или зайци, но е

наблюдавана ембрио-токсичност при плъхове и зайци, при токсични за майката дози (вж.

точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е установен.

Лакозамид не трябва да се прилага по време на бременност, освен в случаите на абсолютна

необходимост (ако ползата за майката категорично превишава потенциалния риск за плода). В

случай на решение на жената да забременее употребата на този продукт трябва да бъде

внимателно преоценена.

Кърмене

Не е известно дали лакозамид се отделя в човешката кърма. Не може да се изключи риск за

новородените/кърмачетата. Проучванията при животни показват отделянето на лакозамид в

кърмата. От съображения за сигурност по време на лечението с лакозамид, кърменето трябва да

бъде преустановено.

Фертилитет

Не са наблюдавани нежелани реакции по отношение на мъжкия или женски фертилитет или

възпроизвеждане при плъхове в дози, водещи до плазмена експозиция (AUC) до

приблизително 2 пъти плазмена AUC при максималната препоръчителна доза за хора (МПДХ).

4.7

Ефекти

върху

способността

за

шофиране

и

работа

с

машини

Лакозамид повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини.

Лечението с лакозамид се свързва с поява на замаяност или замъглено зрение.

Пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират или работят с други потенциално опасни

машини, докато не опознаят напълно ефектите на лакозамид върху способността им за

извършването на подобни дейности.

4.8

Нежелани

лекарствени

реакции

Обобщение на профила на безопасност

На базата на анализ на данните от сборни плацебо контролирани клинични проучвания с

допълваща терапия при 1308 пациенти с парциални пристъпи общо 61,9% от пациентите,

рандомизирани да приемат лакозамид, и 35,2% от рандомизираните да приемат плацебо

съобщават поне за една нежелана реакция. Най-често съобщаваните нежелани лекарствени

реакции (≥10%) при лечението с лакозамид са замаяност, главоболие, гадене и диплопия. Тези

реакции обикновено са леки до умерени по тежест. Някои от тях са дозозависими и може да

бъдат облекчени чрез намаляване на дозата. Честотата и тежестта на нежеланите лекарствени

реакции от страна на централната нервна система (ЦНС) и стомашно-чревния тракт обикновено

намаляват с времето.

Във всички тези контролирани проучвания честотата на преустановяване на лечението поради

нежелани лекарствени реакции е 12,2% при пациентите, рандомизирани за лакозамид, и 1,6%

при пациентите, рандомизирани за плацебо. Най-честата нежелана лекарствена реакция,

водеща до преустановяване лечението с лакозамид, е появата на замаяност.

Честотата на нежеланите реакции от страна на ЦНС, като замаяност, може да бъде по-висока

след натоварваща доза.

Въз основа на анализа на данни от неинфериорно клинично проучване за монотерапия,

сравняващо лакозамид и карбамазепин с контролирано освобождаване (controlled release - CR),

най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (≥10%) при лакозамид са били

главоболие и световъртеж. Процентът на отпадане от лечение поради нежелани реакции

е 10,6% при пациентите, лекувани с лакозамид, и 15,6% при пациентите, лекувани с

карбамазепин CR.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

На таблицата по-долу е представена честотата на нежеланите реакции, наблюдавани по време

на клинични проучвания и постмаркетинговия опит. Тази честота е определена както следва:

много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), с неизвестна честота

(от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от

честотата нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на

тяхната сериозност.

Системо-органна

класификация

Много

чести

Чести

Нечести

С неизвестна

честота

Нарушения

на

кръвта и лимфната

система

Агранулоцитоза

Нарушения

на

имунната система

Лекарствена

свръхчувствителн

ост

Лекарствена

реакция

еозинофилия

системни

симптоми

(DRESS)

(1,2)

Психични

нарушения

Депресия

Състояние на

обърканост

Безсъние

Агресия

Възбуда

Еуфорично

настроение

Психотично

разстройство

Опит за

самоубийство

Суицидна

идеация

Халюцинация

Нарушения на

нервната система

Замаяност

Главоболие

Нарушение на

равновесието

Увреждане на

паметта

Когнитивни

нарушения

Сомнолентност

Тремор

Нистагъм

Хипоестезия

Дизартрия

Нарушения на

вниманието

Парестезия

Синкоп

Нарушение на

координацията

Конвулсии

Нарушения на

очите

Диплопия

Замъглено зрение

Нарушения на

ухото и лабиринта

Вертиго

Тинитус

Сърдечни

нарушения

Атриовентрикула

рен блок

(1,2)

Брадикардия

(1,2)

Предсърдно

мъждене

(1,2)

Предсърдно

трептене

(1,2)

Вентрикуларна

тахиаритмия

Стомашно-чревни

нарушения

Гадене

Повръщане

Запек

Метеоризъм

Диспепсия

Сухота в устата

Диария

Хепато-билиарни

нарушения

абнормни

резултати при

чернодробни

функционални

тестове

Повишени

чернодробни

ензими (> 2х

ГГН)

Нарушения на

кожата и

подкожната тъкан

Сърбеж

Обрив

Ангиоедем

Уртикария

Синдром на

Стивънс-

Джонсън

Токсична

епидермална

некролиза

Нарушения на

мускулно-

скелетната

система и

съединителната

тъкан

Мускулни спазми

Общи нарушения

и ефекти на

мястото на

приложение

Нарушение на

походката

Астения

Умора

Раздразнителност

Чувство за

опиянение

Болка или

дискомфорт на

мястото на

приложение

Раздразнение

Еритема

Наранявания,

отравяния и

усложнения,

възникнали в

резултат на

интервенции

Падане

Нараняване на

кожата

Контузия

Нежелани реакции съобщавани при постмаркетинговия опит.

Вижте Описание на избрани нежелани реакции.

Съобщени в отворени проучвания.

Локални нежелани реакции свързани с интравенозното приложение.

Описание на избрани нежелани реакции

Употребата на лакозамид е свързана с дозозависимо удължаване на PR-интервала. Възможна е

появата на свързаните с удължаването на PR-интервала нежелани ефекти (напр. AV-блок,

синкоп, брадикардия).

В допълващи клинични проучвания при пациентите с епилепсия честотата на поява на първа

степен AV-блок е нечеста и съответно 0,7%, 0%, 0,5% и 0% при прилагането на

лакозамид 200 mg, 400 mg, 600 mg или плацебо. При тези проучвания не е наблюдаван втора

или по-висока степен на AV-блок. Въпреки това, случаи с втора и трета степен AV-блок,

свързани с лечението с лакозамид, са съобщавани по време на постмаркетинговия опит. В

клиничното проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, степента на

удължаване на PR-интервала е сравнима между лакозамид и карбамазепин.

Появата на синкоп, съобщен при сборни, допълващи лечението клинични проучвания също не

се наблюдава често, при което няма разлика между групата на пациентите с епилепсия (n=944),

лекувани с лакозамид (0,1 %) и тези (n=364) от групата на плацебо (0,3%). В клиничното

проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, синкоп се съобщава

при 7/444 пациенти (1,6%) на лакозамид и 1/442 (0,2%) пациенти на карбамазепин CR.

Предсърдно мъждене или трептене не са съобщавани в краткосрочни клинични проучвания, но

са съобщени в отворени проучвания за епилепсия и при постмаркетинговия опит.

Отклонения

в

лабораторните

показатели

Абнормни резултати при чернодробни функционални тестове са били наблюдавани в плацебо-

контролирани проучвания с лакозамид при възрастни пациенти с парциални пристъпи, които са

приемали едновременно от 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукти. Повишавания на

АLТ до ≥ 3х ГГН са настъпили при 0,7% (7 / 935) от пациентите на Vimpat и 0% (0 / 356) от

пациентите на плацебо.

Мултиорганни

реакции

на

свръхчувствителност

Мултиорганни реакции на свръхчувствителност (позната също и като лекарствена реакция с

еозинофилия и системни симптоми, DRESS) са съобщени при пациенти, лекувани с някои

антиепилептични лекарствени продукти. Тези реакции се проявяват различно, но обикновено са

съпроводени с треска и обрив и могат да бъдат свързани с включването на различни системи от

органи. Ако се заподозре реакция на мултиорганна свръхчувствителност, приемът на лакозамид

трябва да се прекрати.

Педиатрична популация

Профилът на безопасност на лакозамид в плацебо-контролирани (вж. подробности за

проучването в точка 5.1) и в открити проучвания (n=408) на допълваща терапия при деца на

възраст от 4 години е в съответствие с профила за безопасност, наблюдаван при възрастни,

въпреки че честотата на някои нежелани реакции (сомнолентност, повръщане и конвулсии) е

била повишена и са съобщени допълнителни нежелани реакции (назофарингит, пирексия,

фарингит, намален апетит, летаргия и абнормно поведение) при педиатрични пациенти:

назофарингит (15,7%), повръщане (14,7%), сомнолентност (14,0%), замайване (13,5%),

пирексия (13,0%), конвулсии (7,8%), намален апетит (5,9%), фарингит (4,7%), летаргия (2,7%) и

абнормно поведение (1,7%).

Общо 67,8% от пациентите, рандомизирани на лакозамид, и 58,1% от пациентите,

рандомизирани на плацебо, съобщават поне 1 нежелана реакция.

Поведенческите, когнитивни и емоционални функции, са били измерени чрез въпросниците

Achenbach CBCL и BRIEF, прилагани на изходно ниво и по време на проучванията, и са били

основно стабилни в хода на изпитванията.

Старческа популация

В проучването за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, профилът на

безопасност на лакозамид при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години) е сходен с този,

наблюдаван при пациенти на възраст под 65 години. Въпреки това, по-висока честота (разлика

≥ 5%) на падане, диария и тремор са съобщени при пациенти в старческа възраст спрямо по-

млади възрастни пациенти. Най-честата свързана със сърцето нежелана реакция в старческа

възраст спрямо по-млада полулация е AV блок първа степен. Тя се съобщава в 4,8% (3/62) от

пациентите на лакозамид в старческа възраст спрямо 1,6% (6/382) при по-млади възрастни

пациенти. Прекъсване на лечението поради нежелани реакции, наблюдавани с лакозамид

е 21,0% (13/62) при пациенти в старческа възраст спрямо 9,2% (35/382) при по-младите

възрастни пациенти. Тези разлики между пациенти в старческа възраст и по-млади възрастни

пациенти са сходни с тези, наблюдавани при активната група за сравнение.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение

4.9

Предозиране

Симптоми

Симптомите, наблюдавани след случайно или преднамерено предозиране на лакозамид са

свързани главно с ЦНС и стомашно-чревна система.

Видовете

нежелани

реакции,

наблюдавани

при

пациенти,

приели

дози

над 400 mg

до 800 mg,

не

са

били

клинично

различни

от

тези

при

пациенти,

приемали

препоръчителните дози лакозамид.

Реакции,

съобщени

след

прием

на

над 800 mg

са

замаяност,

гадене,

повръщане,

припадъци

(генерализирани

тонично-клонични

припадъци,

статус

епилептикус).

Нарушения на сърдечната проводимост шок и кома също са били наблюдавани. Смъртни

случаи са съобщавани при пациенти след остро еднократно предозиране с няколко грама

лакозамид.

Мерки при предозиране

Няма специфичен антидот в случай на предозиране с лакозамид. Лечението при предозиране с

лакозамид включва предприемането на общоприетите поддържащи мерки, като при

необходимост може да включва хемодиализа (вж. точка 5.2).

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ

СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични

свойства

Фармакотерапевтична група: антиепилептици, други антиепилептици, ATC код: N03AX18

Механизъм на действие

Активното вещество, лакозамид (R-2-ацетамидо-N-бензил-3-метоксипропионамид)

представлява функционализирана аминокиселина.

Точният механизъм на антиепилептичния ефект на лакозамид при хора все още не е напълно

изяснен.

In vitro електрофизиологичните проучвания показват, че лакозамид селективно повишава

бавното инактивиране на волтаж-зависимите натриеви канали, което води до стабилизиране на

свръхвъзбудимите невронни мембрани.

Фармакодинамични ефекти

Лакозамид предотвратява появата на пристъпи в обширен диапазон от животински модели на

парциални и първично генерализирани пристъпи и забавя развитието на огнището на

свръхвъзбудимост.

По време на неклинични експериментални проучвания лакозамид в комбинация с

леветирацетам, карбамазепин, фенитоин, валпроат, топирамат или габапентин показва

синергични или адитивни ефекти на антиконвулсант.

Клинична ефикасност и безопасност

Популация на възрастни

Монотерапия

Ефикасността на лакозамид като монотерапия е установена в двойносляпо, паралелногрупово,

сравнение за неинфериорност с карбамазепин CR при 886 пациенти на възраст 16 или повече

години с новопоявила се или наскоро диагностицирана епилепсия. Пациентите е трябвало да

бъдат с непредизвикани парциални пристъпи, със или без вторична генерализация. Пациентите

са рандомизирани на карбамазепин CR или лакозамид, под формата на таблетки, в

съотношение 1:1. Дозата е била определена от зависимостта доза-отговор и варира

между 400-1200 mg /ден за карбамазепин CR и 200-600 mg /ден за лакозамид.

Продължителността на лечението е до 121 седмици в зависимост от отговора.

Липса на пристъпи за 6 месеца се оценява при 89,8% от пациентите приемащи лакозамид и

при 91,1% от пациентите приемащи карбамазепин, като се използва методът за анализ на

преживяемостта по Kaplan-Meier. Коригираната абсолютна разлика между леченията е -1,3%

(95% CI: -5,5, 2,8). Оценените резултати по Kaplan-Meier за липса на пристъпи за

периодите 12 месеца са 77,8% при пациентите, лекувани с лакозамид и 82,7% при пациентите,

лекувани с карбамазепин CR.

Липсата на пристъпи за 6 месеца при пациенти в старческа възраст на 65 и повече години

(62 пациенти на лакозамид и 57 пациенти на карбамазепин CR) е била сравнима между двете

групи на лечение. Нивата също са били сравними с тези, наблюдавани в общата популация. В

старческата популация, поддържащата доза лакозамид е 200 mg /ден при 55 пациенти

(88,7%), 400 mg /ден при 6 пациенти (9,7%), като дозата е повишена до над 400 mg /ден

при 1 пациент (1,6%).

Преминаване

към

монотерапия

Ефикасността и безопасността на лакозамид при преминаване към монотерапия са били

оценени в исторически-контролирано, многоцентрово, двойносляпо, рандомизирано проучванe

с историческа контрола. В това проучване, 425 пациенти на възраст от 16 до 70 години с

неконтролирани парциални пристъпи, приемащи постоянни дози от 1 или 2 разрешени за

употреба антиепилептици са били рандомизирани да преминат на монотерапия с лакозамид

(или 400 mg/ден или 300 mg/ден в съотношение 3: 1). При лекуваните пациенти, преминали

през титриране и започнали да спират антиепилептиците (съответно 284 и 99), е поддържана

монотерапия при 71,5% и 70,7% от пациентите, съответно за 57-105 дни (медиана 71 дни), в

целевия период на наблюдение 70 дни.

Допълващо

лечение

Ефикасността на лакозамид като допълващо лечение (200 mg дневно, 400 mg дневно) е оценена

в 3 многоцентрови, рандомизирани, плацебо контролирани клинични проучвания с 12-

седмична продължителност. Лакозамид 600 mg дневно показва също и ефективност в

контролирани проучвания за допълващо лечение, въпреки че ефикасността е близка до тази

при 400 mg дневно, но поносимостта за пациентите е по-малка поради нежеланите лекарствени

реакции от страна на ЦНС и стомашно-чревния тракт. Затова доза 600 mg дневно не се

препоръчва. Максималната препоръчителна доза е 400 mg дневно. Тези проучвания,

включващи 1308 пациенти със средна продължителност на парциалните пристъпи от порядъка

на 23 години, са проведени за оценка на ефикасността и безопасността на лакозамид при

едновременното му приложение с 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукти при пациенти

с неконтролирани парциални пристъпи с или без вторично генерализиране. Общото

съотношение на пациентите с 50% намаление на честотата на пристъпите е 23%, 34% и 40%,

съответно за плацебо, лакозамид 200 mg дневно и лакозамид 400 mg дневно.

Фармакокинетиката и безопасността на единична натоварваща доза интравенозен лакозамид са

определени в многоцентрово, отворено проучване, планирано да оцени безопасността и

поносимостта на бързото въвеждане на лакозамид чрез единична натоварваща интравенозна

доза (състояща се от 200 mg), последвана от два пъти дневно перорално приложение

(еквивалентно на интравенозната доза) като съпътстваща терапия при възрастни пациенти

от 16 до 60 години с припадъци с парциално начало.

Педиатрична популация

Припадъците с парциално начало имат подобно клинично изразяване при деца, навършили 4-

годишна възраст и при възрастни. Ефикасността на лакозамид при деца, навършили 4-годишна

възраст е екстраполирана от данни за юноши и възрастни с припадъци с парциално начало, за

които се очаква подобен отговор, приемайки, че адаптиранетоо на педиатричната доза е

установено (вж. точка 4.2) и безопасността е демонстрирана (вж. точка 4.8).

Ефикасността, подкрепена от горепосочения принцип на екстраполация, се потвърждава от

двойносляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване. Проучването включва 8-

седмичен базов период, последван от 6-седмичен период на титриране. Пригодните пациенти

със стабилна схема на прилагане от 1 до ≤ 3 антиепилептични лекарствени продукти, които все

още са имали поне 2 парциални пристъпа през периода от 4 седмици преди скрининга с фаза,

свободна от пристъпи, не по-дълга от 21 дни през 8-седмичния период преди навлизане в

базовия период, са рандомизирани да получават или плацебо (n=172), или лакозамид (n=171).

Прилагането е започнало в доза от 2 mg/kg/ден при участници с тегло под 50 kg или 100 mg/ден

при участници с тегло 50 kg или повече в 2 разделени дози. По време на периода на титриране,

дозите лакозамид са били коригирани с увеличение от 1 или 2 mg/kg/ден при участници с тегло

под 50 kg или 50 или 100 mg на ден при участници с тегло 50 kg или повече на седмични

интервали, за да се постигне дозовият диапазон на целевия период на поддържащо лечение.

Участниците трябва да са постигнали минималната целева доза за категорията си на телесно

тегло за последните 3 дни от периода на титруване, за да бъдат допуснати за влизане в 10-

седмичния период на поддържащо лечение. Участниците трябва да останат на стабилна доза

лакозамид през целия период на поддържащо лечение или да са били изтеглени и въведени в

заслепения период на намаляване на дозата.

Между групата на лакозамид и групата на плацебо е наблюдавано статистически значимо (р

= 0,0003) и клинично значимо намаление на честотата на пристъпите с парциално начало

за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение. Процентното намаление спрямо

плацебо въз основа на анализ на ковариацията е било 31,72% (95% ДИ: 16,342, 44,277).

Като цяло процентът на участниците с най-малко 50% намаление на честотата на пристъпите с

парциално начало за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържане е бил 52,9% в групата

на лакозамид в сравнение с 33,3% в групата на плацебо.

Качеството на живот, оценено по индекса за качество на живот при деца (Pediatric Quality of

Life Inventory), показва, че пациентите от групата на лакозамид и тези на плацебо имат подобно

и стабилно качество на живот, свързано със здравето, през целия период на лечение.

5.2

Фармакокинетични

свойства

Абсорбция

След интравенозно приложение, C

се достигна в края на инфузията. Плазмената

концентрация нараства пропорционално на дозата след перорално (100 – 800 mg) и

интравенозно (50 - 300 mg) приложение.

Разпределение

Обемът на разпределение е около 0,6 l/kg. Лакозамид се свързва с плазмените протеини в

по-малко от 15%.

Биотрансформация

95% от дозата се екскретират с урината в непроменен вид или под формата на метаболити.

Основните вещества, отделени с урината, са непроменен лакозамид (около 40% от дозата) и

неговия O-дезметил метаболит (по малко от 30%).

Полярната фракция, за която се предполага, че е съставена от серинови производни, в урината

възлиза на около 20%, но е установена само в малки количества (0-2%) в плазмата на някои

индивиди. В урината са открити и малки количества (0,5-2%) от други метаболити.

In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и CYP3A4 могат да катализират образуването

на О-дезметил метаболита, но основния участващ изоензим не е потвърден in vivo. Не са

наблюдавани клинично значими различия в експозицията на лакозамид при сравнявяне на

фармакокинетиката при индивидите с екстензивен метаболизъм (ЕМ с функционален

CYP2C19) и тази при индивидите с бавен матаболизъм (БМ, липса на функционален CYP2C19).

Освен това, проучване за взаимодействие с омепразол (CYP2C19 инхибитор) не разкрива

клинично значими промени в плазмените концентрации на лакозамид което показва, че

значението на този път е незначително.

Плазмената концентрация на O-дезметил-лакозамид е около 15% от концентрацията на

лакозамид в плазмата. Този основен метаболит няма позната фармакологична активност.

Eлиминиране

Лакозамид се елиминира от системното кръвообращение, предимно чрез бъбречна екскреция и

биотрансформация. След перорално и интравенозно приложение на радиоактивно белязан

лакозамид около 95% от радиоактивността се установява в урината, а по-малко от 0,5% – в

изпражненията. Елиминационният полуживот на непромененото лекарство е около 13 часа.

Фармакокинетиката е пропорционална на дозата и постоянна във времето, с малка интра- и

интериндивидуална променливост. След приемане на дозата два пъти дневно стационарни

плазмени концентрации се достигат след 3-дневен период. Плазмената концентрация нараства

при акумулационен фактор от около 2.

Концентрациията в стационарно състояние на единична натоварваща доза 200 mg е

приблизително еднаква на тази при перорално приложение на 100 mg два пъти дневно.

Фармакокинетика при специални групи пациенти

Пол

Клиничните проучвания показват, че полът няма клинично значимо влияние върху плазмените

концентрации на лакозамид.

Бъбречно

увреждане

AUC на лакозамид е повишена с около 30% при пациентите с леко и умерено бъбречно

увреждане и с около 60% при тези с тежко бъбречно увреждане и терминална бъбречна

недостатъчност, изискващи хемодиализа, в сравнение със здравите индивиди, като C

остава

непроменена.

Лакозамид се отделя ефективно от плазмата чрез хемодиализа. След 4-часова хемодиализа AUC

на лакозамид намалява с около 50%. Ето защо се препоръчва допълнителното прилагане на

доза след хемодиализа (вж. точка 4.2). Количеството на O-дезметил метаболита е повишено

няколко пъти при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане. При неизвършване на

хемодиализа при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност нивата се повишават и

продължително растат по време на 24-часовия модел. Не е известно дали повишеното

количество на метаболита при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност е възможно да

повишат нежеланите реакции, но не е установена фармакологична активност на метаболита.

Чернодробно

увреждане

При пациентите с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh B) са наблюдавани по-високи

плазмени концентрации на лакозамид (приблизително 50% по-висока AUC

norm

). По-високата

експозиция се дължи в известна степен на понижената бъбречна функция на проучваните

пациенти. Понижението на небъбречния клирънс при участващите в проучването пациенти

води до 20% повишение на AUC на лакозамид. Фармакокинетиката на лакозамид не е

проучвана при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.2).

Старческа

възраст

(

възраст

над

65

години

)

В проучване при мъже и жени в старческа възраст, включващи 4 пациенти на възраст

над 75 години, AUC е повишена с около 30 и 50% в сравнение с млади хора. Това е свързано

основно с по-ниското телесно тегло. Обичайната разлика в теглото е съответно 26 и 23%.

Наблюдава се също и увеличена вариабилност в експозицията. В това проучване бъбречният

клирънс на лакозамид е само леко понижен при пациенти в старческа възраст.

Обикновено не се налага редуциране на дозата, освен ако това не показано поради понижена

бъбречна функция (вж. точка 4.2).

Педиатрична

популация

Педиатричният фармакокинетичен профил на лакозамид е определен в популационен

фармакокинетичен анализ с използване на редки данни за плазмена концентрация, получени в

едно плацебо-контролирано рандомизирано проучване и три отворени проучвания при 414 деца

с епилепсия на възраст от 6 месеца до 17 години. Прилаганите дози лакозамид варират

от 2 до 17,8 mg/kg/ден при прием два пъти дневно, с максимум 600 mg/ден за деца с тегло 50 kg

или повече.

Типичният плазмен клирънс е оценен на 1,04 l/h, 1,32 l/h и 1,86 l/h за деца съответно с

тегло 20 kg, 30 kg и 50 kg. За сравнение, плазменият клирънс е оценен на 1,92 l/h при възрастни

(70 kg телесно тегло).

5.3

Предклинични

данни

за

безопасност

При проучванията на токсичността получените плазмени концентрации на лакозамид са

подобни или само несъществено по-високи от получените при пациенти, при което границите

за експозицията при хора са ниски или несъществуващи.

Проучванията на лекарствена безопасност за интравенозното приложение на лакозамид при

анестезирани кучета показват временно повишение в PR-интервала и продължителността на

QRS-комплекса и понижение на кръвното налягане, вероятно поради кардиодепресивното

действие. Тези временни промени започват при една и съща концентрация и след максимално

препоръчително клинично дозиране. При анестезирани кучета и маймуни от род Cynomolgus,

при интравенозно приложение на 15-60 mg/kg са наблюдавани забавяне на предсърдната и

камерната проводимост, атриовентрикуларен блок и атриовентрикуларна дисоциация.

При проучвания на токсичността при многократно приложение при плъхове се наблюдават

слаби обратими чернодробни промени, започващи при нива около 3 пъти над клиничната

експозиция. Тези промени включват повишено тегло на органите, хипертрофия на

хепатоцитите, повишение на серумните концентрации на чернодробните ензими и повишение

на общия холестерол и триглицеридите. Освен хипертрофията на хепатоцитите не са

наблюдавани други хистопатологични промени.

В проучванията върху репродуктивността и развитието на токсичност при гризачи и плъхове не

са наблюдавни тератогенни ефекти, а само увеличаване на броя на мъртвородените и

починалите наскоро след раждането потомци, както и слабо понижение в броя на потомството

и теглото на новородените при прилагането на токсични за майката дози при плъхове, което

съответства на нива на системна експозиция, подобни на очакваната експозиция при клинично

приложение. Тъй като по-високи нива на експозиция при животни не са изследвани поради

токсичност за майката, наличните данни са недостатъчни за пълна оценка на ембриотоксичния

и тератогенен потенциал на лакозамид.

Проучванията при плъхове показват, че лакозамид и/или неговите метаболити преминават

бързо плацентарната бариера.

При млади плъхове и кучета видовете токсичност не се различават качествено от тези,

наблюдавани при възрастни животни. При млади плъхове се наблюдава намалено телесно тегло

при нива на системна експозиция, които са подобни на очакваната клинична експозиция. При

млади кучета преходни и свързани с дозата клинични признаци на ЦНС започват да се

наблюдават при нива на системна експозиция под очакваната клинична експозиция.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ

ДАННИ

6.1

Списък

на

помощните

вещества

вода за инжекции

натриев хлорид

хлороводородна киселина (за рН изравняване)

6.2

Несъвместимости

Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на

посочените в точка 6.6.

6.3

Срок

на

годност

3 години.

Химичната и физичната стабилност за продукта при употребата му с разтворителите, включени

в 6.6 и съхранявани в стъклени или ПВЦ сакове е проучена за 24 часа при стайна температура.

От микробиологична гледна точка, продукта трябва да се използва непосредствено след

разреждане. Ако не се използва веднага, времето и условията на съхранение са отговорност на

този, който го използва, като не трябва да надвишава 24 часа при температура от 2 до 8

освен ако разреждането се извършва на контролирано място с валидирани асептични условия.

6.4

Специални

условия

на

съхранение

Да се съхранява под 25

За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.

6.5

Вид

и

съдържание

на

опаковката

Безцветни стъклени флакони I клас със запушалки с хлоробутилова гума, запечатани с

флуорополимер.

Опаковки с 1x20 ml и 5x20 ml.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6

Специални

предпазни

мерки

при

изхвърляне

Продукт с видими частици или промяна на цвета не трябва да се използва.

Лекарственият продукт е за еднократно приложение. Неизползваният разтвор трябва да се

унищожи.

Vimpat инфузионен разтвор е доказано физически съвместим и химически стабилен при

смесването му със следните разтворители, за минимум 24 часа, съхраняван в РVС сакове при

температура до 25°C.

Разтворители:

натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор

глюкоза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор

Рингер лактат инжекционен разтвор

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCB Pharma S.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

8.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/08/470/016-017

9.

ДАТА

НА

ПЪРВО

РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 29 август 2008 г.

Дата на последно подновяване: 31 юли 2013 г.

10.

ДАТА

НА

АКТУАЛИЗИРАНЕ

НА

ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на

Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu/

ПРИЛОЖЕНИЕ

ІІ

A.

ПРОИЗВОДИТЕЛ

,

ОТГОВОРЕН

ЗА

ОСВОБОЖДАВАНЕ

НА

ПАРТИДИ

Б.

УСЛОВИЯ

ИЛИ

ОГРАНИЧЕНИЯ

ЗА

ДОСТАВКА

И

УПОТРЕБА

В.

ДРУГИ

УСЛОВИЯ

И

ИЗИСКВАНИЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Г.

УСЛОВИЯ

ИЛИ

ОГРАНИЧЕНИЯ

ЗА

БЕЗОПАСНА

И

ЕФЕКТИВНА

УПОТРЕБА

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

A.

ПРОИЗВОДИТЕЛ,

ОТГОВОРЕН

ЗА

ОСВОБОЖДАВАНЕ

НА

ПАРТИДИ

Име и адрес на производителя, отговорен за освобождаване на партидите

Aesica Pharmaceuticals GmbH

или

UCB Pharma S.A.

Alfred-Nobel Strasse 10

Chemin du Foriest

D-40789 Monheim am Rhein

B-1420 Braine- l’Alleud

Германия

Белгия

Печатната листовка на лекарствения продукт трябва да съдържа името и адреса на

производителя, отговорен за освобождаването на съответната партида.

Б.

УСЛОВИЯ

ИЛИ

ОГРАНИЧЕНИЯ

ЗА

ДОСТАВКА

И

УПОТРЕБА

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

В.

ДРУГИ

УСЛОВИЯ

И

ИЗИСКВАНИЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Периодични

актуализирани

доклади

за

безопасност

Изискванията за подаване на периодични актуализирани доклади за безопасност за този

лекарствен продукт са посочени в списъка с референтните дати на Европейския съюз (EURD

списък), предвиден в чл. 107в, ал. 7 от Директива 2001/83/ЕО, и във всички следващи

актуализации, публикувани на европейския уебпортал за лекарства.

Г.

УСЛОВИЯ

ИЛИ

ОГРАНИЧЕНИЯ

ЗА

БЕЗОПАСНА

И

ЕФЕКТИВНА

УПОТРЕБА

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

План

за

управление

на

риска

(ПУР

)

ПРУ трябва да извършва изискваните дейности и действия, свързани с проследяване на

лекарствената безопасност, посочени в одобрения ПУР, представен в Модул 1.8.2 на

Разрешението за употреба, както и при всички следващи съгласувани актуализации на ПУР.

Актуализиран ПУР трябва да се подава:

по искане на Европейската агенция по лекарствата;

винаги, когато се изменя системата за управление на риска, особено в резултат на

получаване на нова информация, която може да доведе до значими промени в

съотношението полза/риск, или след достигане на важен етап (във връзка с проследяване

на лекарствената безопасност или свеждане на риска до минимум).

ПРИЛОЖЕНИЕ

III

ДАННИ

ВЪРХУ

ОПАКОВКАТА

И

ЛИСТОВКА

A.

ДАННИ

ВЪРХУ

ОПАКОВКАТА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

Кутия

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Vimpat 50 mg филмирани таблетки

лакозамид

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

1 филмирана таблетка съдържа 50 mg лакозамид.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

14 филмирани таблетки

56 филмирани таблетки

168 филмирани таблетки

56 x 1 филмирана таблетка

14 x 1 филмирана таблетка

28 филмирани таблетки

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Перорално приложение

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧ

E

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCB Pharma S.A.

Allee de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/08/470/001 14 филмирани таблетки

EU/1/08/470/002 56 филмирани таблетки

EU/1/08/470/003 168 филмирани таблетки

EU/1/08/470/020 56 x 1 филмирана таблетка

EU/1/08/470/024 14 x 1 филмирана таблетка

EU/1/08/470/025 28 филмирани таблетки

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

Vimpat 50 mg

<Прието е основание да не се включи информация на Брайлова

азбука.> 56 x 1 и 14 x 1 филмирана таблетка

17.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДВУИЗМЕРЕН

БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДАННИ

ЗА

ЧЕТЕНЕ

ОТ

ХОРА

МИНИМУМ

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖАТ

БЛИСТЕРИТЕ

И

ЛЕНТИТЕ

Блистер

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Vimpat 50 mg филмирани таблетки

лакозамид

2.

ИМЕ

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCB Pharma S.A.

3.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

4.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

5.

ДРУГО

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

Кутия

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Vimpat 100 mg филмирани таблетки

лакозамид

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

1 филмирана таблетка съдържа 100 mg лакозамид.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

14 филмирани таблетки

56 филмирани таблетки

168 филмирани таблетки

56 x 1 филмирана таблетка

14 x 1 филмирана таблетка

28 филмирани таблетки

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Перорално приложение

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧ

E

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCB Pharma S.A.

Allee de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/08/470/004 14 филмирани таблетки

EU/1/08/470/005 56 филмирани таблетки

EU/1/08/470/006 168 филмирани таблетки

EU/1/08/470/021 56 x 1 филмирана таблетка

EU/1/08/470/026 14 x 1 филмирана таблетка

EU/1/08/470/027 28 филмирани таблетки

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

Vimpat 100 mg

<Прието е основание да не се включи информация на Брайлова

азбука.> 56 x 1 и 14 x 1 филмирана таблетка

17.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДВУИЗМЕРЕН

БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДАННИ

ЗА

ЧЕТЕНЕ

ОТ

ХОРА

МИНИМУМ

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖАТ

БЛИСТЕРИТЕ

И

ЛЕНТИТЕ

Блистер

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Vimpat 100 mg филмирани таблетки

лакозамид

2.

ИМЕ

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCB Pharma S.A.

3.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

4.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

5.

ДРУГО

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

Кутия

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Vimpat 150 mg филмирани таблетки

лакозамид

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

1 филмирана таблетка съдържа 150 mg лакозамид.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

14 филмирани таблетки

56 филмирани таблетки

56 x 1 филмирана таблетка

14 x 1 филмирана таблетка

28 филмирани таблетки

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Перорално приложение

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧ

E

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCB Pharma S.A.

Allee de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/08/470/007 14 филмирани таблетки

EU/1/08/470/008 56 филмирани таблетки

EU/1/08/470/022 56 x 1 филмирана таблетка

EU/1/08/470/028 14 x 1 филмирана таблетка

EU/1/08/470/029 28 филмирани таблетки

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

Vimpat 150 mg

<Прието е основание да не се включи информация на Брайлова

азбука.> 56 x 1 и 14 х 1 филмирана таблетка

17.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДВУИЗМЕРЕН

БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДАННИ

ЗА

ЧЕТЕНЕ

ОТ

ХОРА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

САМО

ГРУПОВИ

ОПАКОВКИ

Кутия

с

168

филмирани

таблетки

съдържаща

3

кутии

с

по

56

филмирани

таблетки

Blue

box)

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Vimpat 150 mg филмирани таблетки

лакозамид

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

1 филмирана таблетка съдържа 150 mg лакозамид.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

Групова опаковка: 168 (3 опаковки по 56) филмирани таблетки.

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Перорално приложение

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧ

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCB Pharma S.A.

Allee de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/08/470/009

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Парт. №:

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

Vimpat 150 mg

17.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДВУИЗМЕРЕН

БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДАННИ

ЗА

ЧЕТЕНЕ

ОТ

ХОРА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

САМО

ГРУПОВИ

ОПАКОВКИ

Междинна

кутия

Кутия

с

56

филмирани

таблетки

150 mg

(без

Blue Box)

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Vimpat 150 mg филмирани таблетки

лакозамид

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

1 филмирана таблетка съдържа 150 mg лакозамид.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

56 филмирани таблетки. Компонент от съставна опаковка; не се продава отделно.

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Перорално приложение

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА