Humira

Основна информация

  • Търговско наименование:
  • Humira
  • Използвай за:
  • Хората
  • Вид на лекарството:
  • алопатични наркотици

Документи

Локализация

  • Предлага се в:
  • Humira
    Европейски съюз
  • Език:
  • български

Терапевтична информация

  • Терапевтична група:
  • Имуносупресори
  • Терапевтична област:
  • На Бехтерев, Анкилозиращ, Полиартрит, Младежки Ревматоиден, Увеит, Колит, Крон, Псориазис, Артрит, Псориатичен, Болест На Крон, Артрит, Ревматоиден
  • Терапевтични показания:
  • Моля, вижте документа с информация за продукта.
  • Каталог на резюме:
  • Revision: 75

Състояние

  • Източник:
  • EMA - European Medicines Agency
  • Статус Оторизация:
  • упълномощен
  • Номер на разрешението:
  • EMEA/H/C/000481
  • Дата Оторизация:
  • 08-09-2003
  • EMEA код:
  • EMEA/H/C/000481
  • Последна актуализация:
  • 06-05-2020

Доклад обществена оценка

Official address

Domenico Scarlattilaan 6

1083 HS Amsterdam

The Netherlands

An agency of the European Union

Address for visits and deliveries

Refer to www.ema.europa.eu/how-to-find-us

Send us a question

Go to www.ema.europa.eu/contact

Telephone

+31 (0)88 781 6000

© European Medicines Agency, 2019. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/722522/2017

EMEA/H/C/000481

Humira (adalimumab)

Общ преглед на Humira и защо е разрешен за употреба в ЕС

Какво представлява Humira и за какво се използва?

Humira e лекарство, което действа върху имунната система и се използва за лечение на следните

състояния:

плакатен псориазис (заболяване, което причинява червени, люспести плаки по кожата);

псориатичен артрит (червени, люспести плаки по кожата и възпаление на ставите);

ревматоиден артрит (заболяване, причиняващо възпаление на ставите);

аксиален спондилоартрит (възпаление на гръбначния стълб, причиняващо болки в гърба),

включително анкилозиращ спондилит и когато когато заболяването не е установено с

рентгенови изследвания, но има външни признаци на възпаление;

болест на Крон (заболяване, причиняващо възпаление на червата);

улцерозен колит (заболяване, което предизвиква възпаление и язви на лигавицата на

червата);

полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит и активен ентезит-свързан артрит (и двете са

редки заболявания, които причиняват възпаления на ставите);

хидраденитис супуратива (акне инверса), хронично кожно заболяване, което причинява

подутини, абцеси (събиране на гной) и белези по кожата;

неинфекциозен увеит (възпаление на слоя под бялото на очната ябълка).

Humira се използва най-вече при възрастни, когато състоянието им е тежко, средно тежко или се

влошава или когато пациентите не могат да използват други лечения. За повече информация

относно употребата на Humira при всички състояния, включително кога може да се прилага при

деца, вижте листовката или се свържете с вашия лекар или фармацевт.

Humira съдържа активното вещество адалимумаб (adalimumab).

Humira (adalimumab)

EMA/518634/2017

Страница 2/4

Как се използва Humira?

Humira се прилага като подкожна инжекция, обикновено на всеки 2 седмици. Дозата и честотата

на инжектиране зависят от лекуваното състояние, като дозата за дете се изчислява спрямо

теглото на детето.

Лечението с Humira трябва да се започне и наблюдава от лекар с опит в лечението на

заболяванията, за които се използва Humira. Лекарите, лекуващи увеит, следва да се посъветват

и с лекари с опит в прилагането на Humira. Пациентите или техните болногледачи могат да

инжектират Humira, след като бъдат обучени за целта.

Humira се отпуска по лекарско предписание. За повече информация относно употребата на

Humira вижте листовката или се свържете с вашия лекар или фармацевт.

Как действа Humira?

Активното вещество в Humira, адалимумаб, е моноклонално антитяло (вид протеин),

предназначено да разпознава и да се свързва с вещество в организма, наречено фактор на

туморната некроза (TNF). Това вещество допринася за възпалението и се среща във високи

концентрации при пациентите, страдащи от заболяванията, за чието лечение се използва Humira.

Като се свързва с TNF, адалимумаб блокира действието му и по този начин намалява

възпалението и другите симптоми на заболяванията.

Какви ползи от Humira са установени в проучванията?

В повече от двадесет основни проучвания при над 9 500 пациенти се разглеждат ефектите на

Humira за намаляване на симптомите на възпалителните състояния. В по-голямата си част

проучванията обхващат възрастни пациенти, а деца са включени в проучванията на болестта на

Крон, плакатен псориазис, полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит, неинфекциозен

преден увеит (иридоциклит) и ентезит-свързан артрит.

Клиничните изпитвания показват, че когато се прилага съгласно указанията, Humira е ефективен

за намаляване на сериозните симптоми на всяко от състоянията, за които е одобрен. По-долу е

дадено кратко описание на проучванията и техните резултати:

В проучвания при възрастни и деца с плакатен псориазис, включително псориазис на нокътя,

по-голям дял от пациентите, приемащи Humira, имат подобрение на симптомите в сравнение с

пациентите, приемащи метотрексат или плацебо (сляпо лечение).

Освен това Humira води до по-значително облекчаване на симптомите спрямо плацебо в

проучванията при псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит, аксиален спондилоартрит без

признаци на анкилозиращ спондилит в рентгеновото изследване, но с външни признаци за

възпаление, и при въвеждаща и поддържаща фаза на лечение на болестта на Крон, псориазис

и улцерозен колит.

При ревматоиден артрит най-значително намаляване на симптомите е отбелязано в

проучванията на Humira, прилаган като добавка към метотрексат: около две трети от

пациентите, добавящи Humira, имат поне 20 % намаление на симптомите след шест месеца в

сравнение с една четвърт от пациентите, добавящи плацебо. След едногодишно лечение

пациентите, добавящи Humira, имат по-малки поражения върху ставите и по-незначително

намаляване на физическите функции. При пациентите, които не са приемали метотрексат

преди това, комбинацията от Humira и метотрексат също е по-ефективна от метотрексат

самостоятелно.

Humira (adalimumab)

EMA/518634/2017

Страница 3/4

При полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит около 40 % от пациентите на възраст

между 4 и 17 години, приемащи Humira самостоятелно или в комбинация с метотрексат, имат

пристъпи на артрит в сравнение с около 69 % от пациентите, приемащи плацебо. По-малко

пациенти, получаващи Humira и метотрексат, развиват антитела срещу Humira (което може да

намали ефектите му), като резултатите сочат, че употребата на Humira с метотрексат е по-

ефективна, отколкото Humira, прилаган самостоятелно. Проучването при по-малки деца (на

възраст 2 до 4 години) показва, че повечето деца се повлияват добре от лечението с Humira,

а повлияването се запазва след 24 седмици. При ентезит-свързан артрит лечението с Humira

води до по-малък брой подути и чувствителни стави в сравнение с плацебо.

При хидраденитис супуратива при 59 % от пациентите, приемащи Humira в едно основно

проучване, и при 42 % от пациентите в друго проучване се постига поне 50 % намаляване на

абсцесите и възлите след 12 седмици, без да има увеличаване на броя на абсцесите или

фистулите. Пациентите, приемащи плацебо, при които е постигната тази цел, са съответно

28 % в първото проучване и 26 % във второто проучване.

Ефективността на Humira за неинфекциозен увеит е установена в 3 проучвания. Първото

проучване обхваща възрастни, при които заболяването не е овладяно с високи дози

кортикостероиди. В това проучване лечението не успява при около 79 % от пациентите,

получаващи плацебо в сравнение с около 55 % от приемащите Humira. Второто проучване

обхваща възрастни, при които увеитът е овладян с кортикостероид, но след това

кортикостероидната доза е намалена или прекратена и е започнато лечение с Humira или

плацебо. В това проучване лечението не успява при около 55 % от пациентите, получаващи

плацебо, в сравнение с 39 % от приемащите Humira. В третото проучване при деца на възраст

от 2 до 18 години с неинфекциозен преден увеит, при които самостоятелният прием на

метотрексат не е бил ефективен, лечението е неуспешно при около 60 % от пациентите,

приемащи плацебо с метотрексат, в сравнение с около 27 % от пациентите, приемащи Humira

с метотрексат.

Какви са рисковете, свързани с Humira?

Най-честите нежелани реакции при Humira (които може да засегнат повече от 1 на 10 души) са

инфекции (включително на носа, гърлото и синусите), реакции на мястото на инжектиране

(зачервяване, сърбеж, кървене, болка или подуване), главоболие и болки в мускулите и костите.

Humira и други лекарства от неговия клас могат да повлияят на способността на имунната система

да се бори с инфекциите и рака и при пациенти, лекувани с Humira, има няколко случая на

сериозни инфекции и левкемия.

Други редки, но сериозни нежелани реакции (които може да засегнат не повече от 1 на 1000

души) включват неспособност на костния мозък да произвежда кръвни клетки, заболяване на

нервите, лупус, както и свързани с лупус заболявания (при които имунната система напада

тъканите на пациента, като причинява възпаление и увреждане на органите) и синдром на

Stevens-Johnson (животозастрашаваща реакция с грипоподобни симптоми и болезнен обрив,

засягащ кожата, устата, очите и гениталиите). За пълния списък на нежеланите реакции при

Humira вижте листовката.

Humira не трябва да се прилага при пациенти с активна форма на туберкулоза или други тежки

инфекции или с умерена до тежка сърдечна недостатъчност (неспособност на сърцето да

изпомпва достатъчно кръв в организма). За пълния списък на ограниченията вижте листовката.

Humira (adalimumab)

EMA/518634/2017

Страница 4/4

Защо Humira е разрешен за употреба в ЕС?

Humira е подробно проучен и е установено, че е ефективен за намаляване на симптомите при

пациенти с възпалителни състояния.

Съобщава се за някои редки, но сериозни нежелани реакции, включително сериозни инфекции.

Въпреки това се счита, че те могат да бъдат овладени, и на лекарите се предоставят специални

препоръки как да избягват тези рискове.

Европейската агенция по лекарствата реши, че ползите от употребата на Humira са по-големи от

рисковете и този продукт може да бъде разрешен за употреба.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Humira?

Пациентите, лекувани с Humira, трябва да получат сигнална карта с информация за

безопасността на лекарството.

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Humira, които следва

да се спазват от медицинските специалисти и пациентите, са включени също в кратката

характеристика на продукта и в листовката.

Както при всички лекарства, данните във връзка с употребата на Humira непрекъснато се

проследяват. Съобщените нежелани реакции, свързани с употребата на Humira, внимателно се

оценяват и се предприемат всички необходими мерки за защита на пациентите.

Допълнителна информация за Humira:

Humira получава разрешение за употреба, валидно в ЕС, на 8 септември 2003 г.

Допълнителна информация за Humira можете да намерите на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/medicines/human/EPAR/humira

Дата на последно актуализиране на текста 04-2019.

Листовка за пациента: състав, показания, Нежелани лекарствени реакции, дозиране, взаимодействия, бременност, кърмене

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТA

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Humira 20 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка единична доза в предварително напълнена спринцовка от 0,2 ml съдържа

20 mg адалимумаб (adalimumab).

Адалимумаб е рекомбинантно човешко моноклонално антитяло, произведено в клетки от

яйчници на китайски хамстери.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Инжекционен разтвор (инжекция)

Бистър, безцветен разтвор

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Ювенилен идиопатичен артрит

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

Humira в комбинация с метотрексат е показан за лечение на активен полиартикуларен

ювенилен идиопатичен артрит при пациенти на възраст над 2 години, при които отговорът към

един или повече от модифициращите заболяването антиревматични лекарствени продукти

(DMARD) e бил недостатъчен. Humira може да се прилага като монотерапия в случай на

непоносимост към метотрексат или когато продължителното лечение с метотрексат е

неподходящо (за ефикасността при монотерапия вж. точка 5.1). Humira не е проучван при

пациенти на възраст под 2 години.

Артрит, свързан с ентезит

Humira е показан за лечение на активен артрит, свързан с ентезит, при пациенти на 6-годишна

възраст и по-големи, които са се повлияли недостатъчно или имат непоносимост към

конвенционалната терапия (вж. точка 5.1).

Плакатен псориазис при педиатрични пациенти

Humira е показан за лечение на тежък хроничен плакатен псориазис при деца и юноши над 4-

годишна възраст, които не са се повлияли достатъчно или са неподходящи за локална терапия и

фототерапии.

Болест на Crohn при педиатрични пациенти

Humira е показан за лечение на умерена до тежка активна форма на болестта на Crohn при

педиатрични пациенти (на възраст над 6 години), при които има неадекватен отговор към

конвенционалната терапия, включително първична хранителна терапия и кортикостероид и/или

имуномодулатор, или които имат непоносимост към или противопоказания за тези терапии.

Увеит при педиатрични пациенти

Humira е показан за лечение на хроничен неинфекциозен преден увеит при педиатрични

пациенти, навършили 2 години, при които има неадекватен отговор или имат непоносимост

към конвенционалната терапия, или при които конвенционалната терапия е неподходяща.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението с Humira трябва да бъде започнато и надзиравано от лекар-специалист с опит в

диагностиката и лечението на състоянията, за които Humira е показан. Препоръчва се

офталмолозите да се консултират с подходящ специалист преди започване на лечение с Humira

(вж. точка 4.4). На пациентите, лекувани с Humira, трябва да се дава напомняща карта на

пациента.

След съответно обучение в инжекционна техника, пациентите могат да си самоинжектират

Humira, ако лекарят сметне това за уместно и при съответно медицинско проследяване, когато е

необходимо.

По време на лечението с Humira е наложително оптимизирането на съпътстващите терапии

(напр. с кортикостероиди и/или имуномодулатори).

Дозировка

Педиатрична популация

Ювенилен идиопатичен артрит

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит от 2-годишна възраст

Препоръчителната доза Humira при пациенти с полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

от 2-годишна възраст се основава на телесното тегло (Таблица 1). Humira се прилага през

седмица чрез подкожно инжектиране.

Taблица 1. Доза Humira за пациенти с полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

Тегло на пациента

Схема на прилагане

10 kg до < 30 kg

20 mg през седмица

≥ 30 kg

40 mg през седмица

Наличните данни предполагат, че клиничният отговор се постига обикновено в рамките на

12 седмично лечение. При пациенти, при които няма отговор в рамките на този времеви

период, продължаването на лечението трябва да бъде внимателно преоценено.

Няма съответно приложение на Humira при пациенти на възраст под 2 години за това

показание.

Humira може да се предлага с различно количество на активното вещество в дозова единица

и/или друг вид опаковка в зависимост от индивидуалните нужди от лечение.

Артрит, свързан с ентезит

Препоръчителната доза Humira при пациенти с артрит, свързан с ентезит от 6-годишна възраст

се основава на телесното тегло (Таблица 2). Humira се прилага през седмица чрез подкожно

инжектиране.

Таблица 2. Доза Humira при пациенти с артрит, свързан с ентезит

Тегло на пациента

Схема на прилагане

15 kg до < 30 kg

20 mg през седмица

≥ 30 kg

40 mg през седмица

Humira не е проучван при пациенти с артрит, свързан с ентезит, на възраст под 6 години.

Humira може да се предлага с различно количество на активното вещество в дозова единица

и/или друг вид опаковка в зависимост от индивидуалните нужди от лечение.

Плакатен псориазис при педиатрични пациенти

Препоръчителната доза Humira при пациенти с плакатен псориазис на възраст от 4 до 17 години

зависи от телесното тегло (Таблица 3). Humira се прилага чрез подкожна инжекция.

Таблица 3. Доза Humira при педиатрични пациенти с плакатен псориазис

Тегло на пациента

Схема на прилагане

15 kg до < 30 kg

Първоначалната доза от 20 mg,

последвана от 20 mg през

седмица, една седмица след

първоначалната доза

≥ 30 kg

Първоначалната доза от 40 mg,

последвана от 40 mg през

седмица, една седмица след

първоначалната доза

Продължаването на лечението за повече от 16 седмици трябва да се обмисли внимателно при

пациент, без отговор на терапията през този период от време.

Ако е показано повторно лечение с Humira, трябва да се следват горните указания за дозиране и

продължителност на лечението.

Безопасността на Humira при педиатричните пациенти с плакатен псориазис е оценена в

продължение на средно 13 месеца.

Няма релевантна употреба на Humira при деца на възраст под 4 години за това показание.

Humira може да се предлага с различно количество на активното вещество в дозова единица

и/или друг вид опаковка в зависимост от индивидуалните нужди от лечение.

Болест на Crohn при педиатрични пациенти

Препоръчителната доза Humira при пациенти с болестта на Crohn, на възраст от 6 до 17 години

зависи от телесното тегло (Таблица 4). Humira се прилага чрез подкожна инжекция.

Таблица 4. Доза Humira при педиатрични пациенти с болест на Crohn

Тегло на

пациента

Индукционна доза

Поддържаща

доза

Начално през

Седмица 4

< 40 kg

40 mg на седмица 0 и 20 mg на седмица 2

В случай на необходимост от по-бърз терапевтичен отговор

като е известно, че рискът от нежелани лекарствени събития

може да е по-висок с прилагане на по-висока индукционна доза,

може да се използва следната доза:

80 mg на седмица 0 и 40 mg на седмица 2

20 mg през

седмица

≥ 40 kg

80 mg на седмица 0 и 40 mg на седмица 2

В случай на необходимост от по-бърз терапевтичен отговор

както е известно, че рискът от нежелани лекарствени събития

може да е по-висок с прилагане на по-висока индукционна доза,

може да се използва следната доза:

160 mg на седмица 0 и 80 mg на седмица 2

40 mg през

седмица

Пациенти, при които отговорът е незадоволителен, могат да имат полза от повишаване на

дозата:

< 40 kg: 20 mg всяка седмица

≥ 40 kg: 40 mg всяка седмица или 80 mg през седмица

При пациенти, при които няма отговор до седмица 12 продължаването на лечението трябва да

бъде внимателно обмислено.

Няма съответно приложение на Humira при деца на възраст под 6 години за това показание.

Humira може да се предлага с различно количество на активното вещество в дозова единица

и/или друг вид опаковка в зависимост от индивидуалните нужди от лечение.

Увеит при педиатрични пациенти

Препоръчителната доза Humira при педиатрични пациенти с увеит на възраст над 2 години

зависи от телесното тегло (Таблица 5). Humira се прилага чрез подкожна инжекция.

При увеит при педиатрични пациенти няма опит в лечението с Humira без съпътстващо лечение

с метотрексат.

Таблица 5. Доза Humira при педиатрични пациенти с увеит

Тегло на пациента

Схема на прилагане

< 30 kg

20 mg през седмица в

комбинация с метотрексат

≥ 30 kg

40 mg през седмица в

комбинация с метотрексат

Когато се започва терапия с Humira, може да бъде приложена натоварваща доза 40 mg за

пациенти < 30 kg или 80 mg при пациенти ≥ 30 kg една седмица преди началото на

поддържащата терапия. Липсват данни за употребата на натоварваща доза Humira при деца на

възраст < 6 години (вж. точка 5.2).

Няма съответно приложение на Humira при деца на възраст под 2 години за това показание.

Препоръчва се ползата и рискът от продължително дългосрочно лечение да се оценяват

ежегодно (вж. точка 5.1).

Humira може да се предлага с различно количество на активното вещество в дозова единица

и/или друг вид опаковка в зависимост от индивидуалните нужди от лечение.

Бъбречно и/или чернодробно увреждане

Humira не е проучван при тези популации от пациенти. Не могат да бъдат направени препоръки

за дозиране.

Начин на приложение

Humira се прилага чрез подкожна инжекция. Пълни инструкции за употреба са дадени в

листовката за пациента.

Humira може да се предлага с различно количество на активното вещество в дозова единица

и/или друг вид опаковка.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Активна туберкулоза или други тежки инфекции като сепсис и опортюнистични инфекции (вж.

точка 4.4).

Умерена до тежка сърдечна недостатъчност (клас III/IV по NYHA) (вж. точка 4.4).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Проследимост

С цел да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и

партидният номер на прилагания продукт трябва да бъдат ясно документирани.

Инфекции

Пациентите, приемащи TNF-антагонисти, са по-податливи към сериозни инфекции.

Нарушените функции на белите дробове могат да повишат риска от развитие на инфекция. Ето

защо, пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани за инфекции, включително

туберкулоза, преди, по време на и след лечението с Humira. Тъй като елиминирането на

адалимумаб може да трае до четири месеца, проследяването трябва да продължи през целия

този период.

Лечението с Humira не трябва да се започва при пациенти с активни инфекции, включително

при хронични или локализирани инфекции, докато инфекцията не бъде овладяна. При

пациенти, които са били изложени на туберкулоза, и пациенти, които са пътували в райони с

висок риск за заболяване от туберкулоза или ендемични микози като хистоплазмоза,

кокцидиоидомикоза или бластомикоза, рискът и ползата от лечението с Humira трябва да бъдат

обмислени преди започване на лечението (вж. Други опортюнистични инфекции).

Пациентите, които развиват нова инфекция по време на лечението с Humira, трябва да бъдат

внимателно проследявани и да преминат през пълни диагностични изследвания. Ако пациентът

развие нова сериозна инфекция или сепсис, прилагането на Humira трябва да бъде

преустановено и трябва да бъде започната подходящa антибактериалнa или противогъбична

терапия, докато инфекцията не бъде овладяна. Лекарите трябва да упражнят повишено

внимание, когато обмислят прилагане на Humira при пациенти с анамнеза за повтарящи се

инфекции или с подлежащи състояния, които могат да предразположат пациентите към

инфекции, включително употребата на съпътстващи имуносупресивни лекарствени продукти.

Сериозни инфекции

Сериозни инфекции, включително сепсис, дължащ се на бактериални, микобактериални,

инвазивни гъбични, паразитни, вирусни или други опортюнистични инфекции, като

листериоза, легионелоза и пневмоцистис са съобщавани при пациенти, получаващи Humira.

Другите сериозни инфекции, наблюдавани при клинични проучвания, включват пневмония,

пиелонефрит, септичен артрит и септицемия. Докладвани са случаи на хоспитализация или на

фатален изход, свързани с инфекциите.

Туберкулоза

Съобщава се за реактивиране на туберкулоза, включително и ново начало на туберкулоза при

пациенти, приемащи Humira. Докладвани са случаи на белодробна и извънбелодробна (т.е.

дисеминирана) туберкулоза.

Преди започване на лечението с Humira всички пациенти трябва да се оценят както за активна,

така и за неактивна (

латентна“) туберкулозна инфекция. Тази оценка трябва да включва

подробна медицинска оценка на пациентите с анамнеза на за туберкулоза или възможна

предхождаща експозиция на хора с активна туберкулоза и предхождаща и/или настояща

имуносупресивна терапия. При всички пациенти трябва да се проведат съответните

скринингови изследвания, т.е. туберкулинов кожен тест и рентгенография на гръден кош (може

да се приложат местните препоръки). Препоръчва се провеждането на тези изследвания и

резултатите от тях да бъдат записани в напомнящата карта на пациента. На предписващите се

напомня за риска от фалшиво-отрицателни резултати при кожен туберкулинов тест, особено

при пациенти, които са тежко болни или имунокомпрометирани.

Ако се диагностицира активна туберкулоза, лечението с Humira не трябва да се започва (вж.

точка 4.3).

Във всички, описани по-долу случаи, съотношението полза/риск от лечението трябва да бъде

много внимателно обмислено.

Ако се подозира латентна туберкулоза, трябва да се проведе консултация с лекар с опит в

лечението на туберкулоза.

Ако се диагностицира латентна туберкулоза, трябва да бъде започнато подходящо лечение за

латентна туберкулоза с противотуберкулозна профилактична терапия преди започване на

лечението с Humira, и в съответствие с местните препоръки.

Прилагането на противотуберкулозна профилактична терапия трябва също да се обмисли преди

започване на лечение с Humira при пациенти с няколко или значими рискови фактори за

туберкулоза, независимо от отрицателния тест за туберкулоза и при пациенти с анамнеза за

латентна или активна туберкулоза, при които не може да бъде потвърдено провеждането на

адекватен курс на лечение.

Въпреки профилактичното лечение за туберкулоза, при пациенти, лекувани с Humira се срещат

случаи на реактивиране на туберкулоза. Някои пациенти, които са били успешно лекувани за

активна туберкулоза, са развили повторно активна туберкулоза, по време на лечение с Humira.

Пациентите трябва да бъдат инструктирани да потърсят медицинска помощ, ако по време на

или след лечението с Humira възникнат признаци/симптоми, предполагащи туберкулозна

инфекция (напр. персистираща кашлица, изтощение/загуба на тегло, леко повишена

температура, апатия).

Други опортюнистични инфекции

Опортюнистични инфекции, включително инвазивни гъбични инфекции са били наблюдавани

при пациенти, приемащи Humira. Тези инфекции не са били последователно разпознавани при

пациенти, приемащи TNF-антагонисти и това е довело до закъснение в прилагането на

подходящото лечение, понякога водещо до фатален изход.

При пациенти, които развиват признаци и симптоми като треска, неразположение, загуба на

тегло, потене, кашлица, диспнея и/или белодробни инфилтрати или други сериозни системни

заболявания със или без съпътстващ шок, трябва да се подозира инвазивна гъбична инфекция и

прилагането на Humira трябва да бъде своевременно преустановено. Диагностицирането и

прилагането на емпирично противогъбично лечение при тези пациенти трябва да стават при

консултация с лекар с опит в лечението на пациенти с инвазивни гъбични инфекции.

Реактивация на хепатит В

При пациенти с хронично носителство на HBV (т.е. положителен повърхностен антиген),

получаващи TNF-антагонист, включително Humira, е възникнала реактивация на хепатит В.

При някои случаи се е стигнало до фатален изход. Пациенти трябва да се изследват за HBV

инфекция, преди започване на лечение с Humira. Консултация с лекар, с опит в лечението на

хепатит B, се препоръчва при пациенти, които имат положителен тест за хепатит В инфекция.

Носителите на HBV, които се нуждаят от лечение с Humira, трябва да се проследяват

внимателно за признаци и симптоми на активна HBV инфекция по време на лечението и

няколко месеца след неговото приключване. Няма достатъчно данни от лечението на носители

на HBV с антивирусни препарати в съчетание с TNF-антагонисти за предотвратяване на

реактивацията на HBV. При пациенти, които развиват реактивация на HBV, Humira трябва да

се спре и да се започне ефективна антивирусна терапия с подходящо поддържащо лечение.

Неврологични събития

В редки случаи TNF-антагонистите, включително Humira, са били свързани с ново възникване

или изостряне на клиничните симптоми и/или радиографски доказателства за

демиелинизиращо заболяване на централната нервна система, включително множествена

склероза и неврит на очния нерв, и периферно демиелинизиращо заболяване, включително

синдром на Guillain-Barré. Предписващите трябва да упражнят повишено внимание при

обмисляне прилагането на Humira при пациенти с предходно съществуващо или наскоро

възникнало демиелинизиращо заболяване на централната или периферната нервна система; ако

някое от тези заболявания се развие, трябва да се обмисли прекратяване на приема на Humira.

Има установена връзка между интермедиерния увеит и демиелинизиращите заболявания на

централната нервна система. При пациенти с неинфекциозен интермедиерен увеит трябва да се

извършва неврологична оценка преди започването, както и редовно по време на лечението с

Humira, за да се направи оценка на вече съществуващи или развиващи се демиелинизиращи

заболявания на централната нервна система.

Алергични реакции

Сериозните алергични реакции, свързани с Humira са съобщавани рядко по време на

клиничните проучвания. Не-сериозните алергични реакции, свързани с Humira са нечести по

време на клиничните проучвания. Получавани са съобщения за сериозни алергични реакции,

включително анафилаксия след прилагане на Humira. При възникване на анафилактична

реакция или друга сериозна алергична реакция, приложението на Humira трябва незабавно да

се преустанови и да се започне съответното лечение.

Имуносупресия

При проучване на 64 пациенти с ревматоиден артрит, които са били на лечение с Humira, не е

установено потискане на свръхчувствителността от забавен тип, нивата на имуноглобулините

или промяна в броя на ефекторните Т-, В, NK-клетки, моноцити/макрофаги и неутрофили.

Злокачествени и лимфопролиферативни заболявания

В контролираните части на клиничните проучвания с TNF-антагонисти, повече случаи на

злокачествени заболявания, включително лимфоми, са наблюдавани сред пациентите,

получаващи TNF-антагонисти, в сравнение с контролните пациенти. Въпреки това, случаите са

редки. В постмаркетинговия период са съобщавани случаи на левкемия при пациенти, лекувани

с TNF-антагонист. При пациенти с ревматоиден артрит с дългогодишно, високо активно

възпалително заболяване има повишен фонов риск от развитие на лимфом и левкемия, което

усложнява оценката на риска. Според настоящите познания, при пациенти лекувани с TNF-

антагонист, не може да бъде изключен възможен риск за развитие на лимфоми, левкемия и

други злокачествени заболявания.

По време на постмаркетинговия период са съобщавани случаи на злокачествени заболявания,

някои от които фатални, при деца, юноши и младежи (на възраст до 22 години), лекувани с

TNF-антагонисти (започване на лечението

18-годишна възраст), включително адалимумаб.

Около половината от случаите са били лимфоми. Другите случаи представляват множество

различни злокачествени заболявания и включват редки злокачествени заболявания, обикновено

свързани с имуносупресия. При деца и юноши, лекувани с TNF-антагонисти, не може да се

изключи риск от развитие на злокачествени заболявания.

Редки постмаркетингови случаи на хепатолиенален T-клетъчен лимфом са установени при

пациенти, лекувани с адалимумаб. Този рядък тип T-клетъчен лимфом има много агресивно

протичане и обикновено завършва фатално. Някои от тези хепатолиенални T-клетъчни

лимфоми, свързани с Humira, са възникнали при млади пациенти на съпътстващо лечение с

азатиоприн или 6-меркаптопурин, прилагани за възпалително заболяване на червата. Трябва

внимателно да се обмисли съществуващият риск при комбиниране на азатиоприн или 6-

меркаптопурин с Humira. Не може да се изключи риск от развитие на хепатолиенален T-

клетъчен лимфом при пациенти, лекувани с Humira (вж. точка 4.8).

Не са провеждани проучвания, които включват пациенти с анамнеза за злокачествени

заболявания или при които лечението с Humira е продължено след развитието на злокачествено

заболяване. Следователно, трябва да се обмисли с повишено внимание лечението с Humira при

тези пациенти (вж. точка 4.8).

Всички пациенти и, по-специално, пациентите с анамнеза за продължителна имуносупресивна

терапия или пациентите с псориазис и анамнеза за PUVA лечение, трябва да бъдат изследвани

за наличието на немеланомен кожен рак преди и по време на лечението с Humira. Докладвани

са също меланом и меркел-клетъчен карцином при пациенти, лекувани с TNF-антагонисти,

включително адалимумаб (вж. точка 4.8).

В изследователско клинично проучване, оценяващо прилагането на друг TNF-антагонист,

инфликсимаб, при пациенти с умерена до тежка хронична обструктивна белодробна болест

(ХОББ), се съобщава за по-голям брой случаи на развитие на злокачествени заболявания,

локализирани предимно в белите дробове или в областта на главата и шията, при пациентите

лекувани с инфликсимаб, в сравнение с контролните пациенти. Всички пациенти са с

анамнестични данни за тежка системна злоупотреба с тютюнопушене. Следователно, трябва да

се упражни повишено внимание при прилагане на който и да е TNF-антагонист при пациенти с

ХОББ, както и при пациенти с повишен риск от развитие на злокачествено заболяване поради

системна злоупотреба с тютюнопушене.

От наличните данни не е известно дали лечението с адалимумаб повлиява риска за развитие на

дисплазия или карцином на дебелото черво. Всички пациенти с улцерозен колит, които са с

повишен риск за дисплазия или карцином на дебелото черво (например, пациенти с

дългогодишен улцерозен колит или първичен склерозиращ холангит), или с анамнеза за

дисплазия или карцином на дебелото черво, трябва да бъдат скринирани за дисплазия

регулярно, преди терапията и в хода на заболяването. Тази оценка трябва да включва

колоноскопия и биопсии, според местните препоръки.

Хематологични реакции

Редки съобщения за панцитопения, включително апластична анемия са докладвани с TNF-

антагонисти. Нежелани събития от страна на хематологичната система, включително клинично

значима цитопения (например тромбоцитопения, левкопения) са съобщавани с Humira. Всички

пациенти трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавна медицинска помощ, ако развият

признаци и симптоми, предполагащи кръвна дискразия (например продължителна температура,

поява на синини, кървене, бледност), докато са на лечение с Humira. Преустановяването на

лечението с Humira трябва да се обмисли при пациенти с потвърдени значими хематологични

отклонения.

Ваксинации

В клинично проучване, обхващащо 226 възрастни индивиди с ревматоиден артрит, които са

били лекувани с адалимумаб или плацебо, са наблюдавани сходни антителни реакции към

стандартната 23-валентна пневмококова ваксина и тривалентната ваксинация срещу грипен

вирус. Няма данни за вторично пренасяне на инфекция чрез живи ваксини при пациенти,

получаващи Humira.

Препоръчва се педиатричните пациенти да приключат, по възможност, с всички имунизации

съгласно настоящия имунизационен календар, преди започване на лечението с Humira.

Пациентите на Humira могат да бъдат едновременно подложени на всякакъв друг вид

ваксинации, освен тези с живи ваксини. Прилагането на живи ваксини (напр. БЦЖ ваксина)

при кърмачета, изложени на адалимумаб in utero не се препоръчва до 5 месеца, след последното

приложение на адалимумаб инжекция на майката, по време на бременност.

Застойна сърдечна недостатъчност

В клинично проучване с друг TNF-антагонист са наблюдавани влошаване на застойната

сърдечна недостатъчност и повишена смъртност от застойна сърдечна недостатъчност. Случаи

на влошаване на застойната сърдечна недостатъчност се съобщават и при пациенти,

получаващи Humira. Humira трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с лека

сърдечна недостатъчност (клас I/II по NYHA). Humira е противопоказан при умерена до тежка

сърдечна недостатъчност (вж. точка 4.3). Лечението с Humira трябва да се преустанови при

пациенти, които развиват нови или влошаващи се симптоми на застойна сърдечна

недостатъчност.

Автоимунни процеси

Лечението с Humira може да доведе до образуване на автоимунни антитела. Не е известно

влиянието на продължителното лечение с Humira върху развитието на автоимунни

заболявания. Ако след лечение с Humira, пациентът развие симптоми, предполагащи лупус-

подобен синдром и покаже положителен резултат за антитела срещу двойно-верижната ДНК,

не трябва да бъде прилагано по-нататъшно лечение с Humira (вж. точка 4.8).