Advagraf

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)
01-03-2022
Активна съставка:
такролимус
Предлага се от:
Astellas Pharma Europe B.V.
АТС код:
L04AD02
INN (Международно Name):
tacrolimus
Терапевтична група:
Имуносупресори
Терапевтична област:
Отхвърляне на присадката
Терапевтични показания:
Профилактика на отхвърляне на трансплантат при възрастни пациенти с бъбречни или чернодробни алографти. Лечение на отхвърляне на алографта, резистентно на лечение с други имуносупресивни лекарствени продукти при възрастни пациенти.
Каталог на резюме:
Revision: 22
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000712
Дата Оторизация:
2007-04-23
EMEA код:
EMEA/H/C/000712

Документи на други езици

Листовка Листовка
испански 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
испански 01-03-2022
Листовка Листовка
чешки 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
чешки 01-03-2022
Листовка Листовка
датски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
датски 01-03-2022
Листовка Листовка
немски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
немски 01-03-2022
Листовка Листовка
естонски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
естонски 01-03-2022
Листовка Листовка
гръцки 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
гръцки 01-03-2022
Листовка Листовка
английски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
английски 01-03-2022
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
английски 31-03-2008
Листовка Листовка
френски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
френски 01-03-2022
Листовка Листовка
италиански 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
италиански 01-03-2022
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
италиански 31-03-2008
Листовка Листовка
латвийски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
латвийски 01-03-2022
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
латвийски 31-03-2008
Листовка Листовка
литовски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
литовски 01-03-2022
Листовка Листовка
унгарски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
унгарски 01-03-2022
Листовка Листовка
малтийски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
малтийски 01-03-2022
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
малтийски 31-03-2008
Листовка Листовка
нидерландски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
нидерландски 01-03-2022
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
нидерландски 31-03-2008
Листовка Листовка
полски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
полски 01-03-2022
Листовка Листовка
португалски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
португалски 01-03-2022
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
португалски 31-03-2008
Листовка Листовка
румънски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
румънски 01-03-2022
Листовка Листовка
словашки 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
словашки 01-03-2022
Листовка Листовка
словенски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
словенски 01-03-2022
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
словенски 31-03-2008
Листовка Листовка
фински 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
фински 01-03-2022
Листовка Листовка
шведски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
шведски 01-03-2022
Листовка Листовка
норвежки 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
норвежки 01-03-2022
Листовка Листовка
исландски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
исландски 01-03-2022
Листовка Листовка
хърватски 01-03-2022
Данни за продукта Данни за продукта
хърватски 01-03-2022

Прочетете целия документ

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за пациента

Advagraf 0,5 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Advagraf 1 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Advagraf 3 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Advagraf 5 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Такролимус (Tacrolimus)

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство, тъй

като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може да

им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите като Вашите.

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или

фармацевт. Това включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в тази листовка.

Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка:

Какво представлява Advagraf и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да приемете Advagraf

Как да приемате Advagraf

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Advagraf

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява Advagraf и за какво се използва

Advagraf съдържа активното вещество такролимус. То е имуносупресор. След трансплантация на

орган (черен дроб, бъбрек) имунната система на Вашето тяло ще се опита да отхвърли новия орган.

Advagraf се използва, за да контролира имунния отговор на Вашето тяло, позволявайки му да

приеме трансплантирания орган.

Advagraf може да Ви бъде даден при започнало отхвърляне на Вашия трансплантиран черен дроб,

бъбрек, сърце или друг орган, когато някое друго предишно лечение, на което сте били подложени,

не е могло да контролира този имунен отговор след направената Ви трансплантация.

Advagraf се използва при възрастни.

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете Advagraf

Не използвайте Advagraf:

ако сте алергични към такролимус или към някоя от останалите съставки на Advagraf

(изброени в точка 6).

ако сте алергични към сиролимус или към който и да е макролиден антибиотик (напр.

еритромицин, кларитромицин, йозамицин).

Предупреждения и предпазни мерки

Както Prograf, така и Advagraf съдържат активното вещество такролимус. Advagraf обаче се приема

веднъж на ден, докато Prograf се приема два пъти дневно. Това е така, защото Advagraf капсули

осигурява удължено освобождаване (по-бавно освобождаване за по-дълъг период от време) на

такролимус. Advagraf и Prograf не са взаимозаменяеми.

Съобщете на Вашия лекар, ако някое от следното се отнася Вас:

ако приемате някое от лекарствата, споменати по-долу в „Други лекарства и Advagraf“

ако имате или сте имали чернодробни проблеми

ако имате диария за повече от един ден

ако чувствате силна коремна болка, съпроводена със или без други симптоми, като тръпки,

треска, гадене или повръщане

ако имате нарушение на електрическата активност на сърцето, наречено „QT-удължаване”

Моля, избягвайте да приемате растителни лекарства, например жълт кантарион (

Hypericum

perforatum

) или други растителни продукти, тъй като това може да повлияе върху ефикасността и

дозата на Advagraf, която трябва да получавате. При съмнение, моля, консултирайте се с Вашия

лекар, преди да приемате растителни продукти или лекарства.

Може да се наложи Вашият лекар да адаптира дозата Ви Advagraf.

Трябва да поддържате постоянна връзка с лекуващия Ви лекар. През различни интервали Вашият

лекар може да поиска да направи изследвания на кръв, урина, сърце, очи за да назначи най-

подходящата за Вас доза Advagraf.

Трябва да ограничите излагането си на слънце и УВ (ултравиолетови) лъчи, докато приемате

Advagraf. Това се налага, защото имуносупресорите могат да увеличат риска от рак на кожата.

Носете подходящо защитно облекло и използвайте слънцезащитни средства с висок фактор.

Предпазна мярка при работа:

По време на подготовката трябва да се избягва директен контакт с която и да е част на Вашето

тяло, като например кожата или очите, или вдишване на инжекционните разтвори, праха или

гранулите, съдържащи се в продуктите с такролимус. Ако възникне такъв контакт, измийте кожата

и очите.

Деца и юноши

Не се препоръчва употребата на Advagraf при деца и юноши под 18 години.

Други лекарства и Advagraf

Информирайте Вашия лекар или фармацевт, ако приемате или наскоро сте приемали други

лекарства, включително и такива, отпускани без рецепта, както и растителни продукти.

Не се препоръчва употребата на Advagraf с циклоспорин (друго лекарство, използвано за

профилактика на отхвърляне на трансплантиран орган).

Ако трябва да посетите лекар, различен от Вашия специалист по трансплантология, кажете

на лекаря, че приемате такролимус. Може да е необходимо Вашият лекар да се консултира с

Вашия специалист трансплантолог, ако трябва да използвате друго лекарство, което би

могло да повиши или понижи нивото на такролимус в кръвта Ви.

Кръвните нива на Advagraf може да се променят от другите лекарства, които приемате, а кръвните

нива на другите лекарства да се променят при употреба на Advagraf, което може да наложи

прекъсване, увеличение или намаление на дозата Advagraf.

Някои пациенти имат повишени нива на такролимус в кръвта, докато приемат други лекарства.

Това може да доведе до сериозни нежелани реакции, като например бъбречни проблеми, проблеми

с нервната система и нарушения на сърдечния ритъм (вж. точка 4).

Ефект върху нивата на Advagraf в кръвта може да настъпи много скоро след започване на

използването на друг лекарствен продукт, поради което може да е необходимо често

продължително мониториране на нивото на Advagraf в кръвта Ви през първите няколко дни от

започването на друго лекарство и често, докато продължава лечението с другия лекарствен

продукт. Някои други лекарствени продукти може да доведат до понижаване на нивата на

такролимус в кръвта, което може да повиши риска от отхвърляне на трансплантирания орган. По-

специално трябва да предупредите Вашия лекар, ако приемате или наскоро сте приемали лекарства

като:

противогъбични лекарства и антибиотици, по-специално така наречените макролидни

антибиотици, използвани за лечение на инфекции, напр. кетоконазол, флуконазол,

итраконазол, позаконазол, вориконазол, клотримазол, изавуконазол, миконазол, телитромицин,

еритромицин, кларитромицин, йозамицин, азитромицин,рифампицин, рифабутин, изониазид и

флуклоксацилин

летермовир, използван за предотвратяване на заболяване, причинено от CMV (човешки

цитомегаловирус)

HIV-протеазни инхибитори (напр. ритонавир, нелфинавир, саквинавир), лекарството

кобицистат за усилване на действието и комбинирани таблетки или HIV ненуклеозидни

инхибитори на обратната транскриптаза (ефавиренц, етравирин, невирапин), използвани за

лечение на HIV инфекция

HCV-протеазни инхибитори (напр. телапревир, боцепревир, комбинацията

омбитасвир/паритапревир/ритонавир със или без дазабувир, елбасвир/гразопревир и

глекапревир/пибрентасвир), използвани за лечение на хепатит С инфекция

нилотиниб и иматиниб, иделализиб, церитиниб, кризотиниб, апалутамид, ензалутамид или

митотан (използвани за лечение на определени видове рак)

микофенолова киселина, използвана за потискане на имунната система, за да се предотврати

отхвърлянето на трансплантата

лекарства за лечение на стомашна язва и киселини (например омепразол, ланзопразол или

циметидин)

антиеметици, използвани за лечение на гадене и повръщане (например метоклопрамид)

цизаприд или антиацида магнезиево-алуминиев хидроксид, използвани за лечение на киселини

в стомаха

контрацептивни таблетки или друго хормонално лечение с етинилестрадиол, хормонално

лечение с даназол

лекарства, използвани за лечение на високо кръвно налягане или сърдечни проблеми

(например нифедипин, никардипин, дилтиазем и верапамил)

антиаритмично лекарство (амиодарон), използвано за контрол на аритмия (неравномерно биене

на сърцето)

лекарства, известни като “статини”, използвани за лечение на повишени холестерол и

триглицериди

карбамазепин, фенитоин или фенобарбитал, използвани за лечение на епилепсия

метамизол, използван за лечение на болка и треска

лекарствата преднизолон и метилпреднизолон от групата на кортикостероидите, използвани

при лечение на възпаление или подтискане на имунната система (например при отхвърляне на

трансплантанта)

нефазодон, използван за лечение на депресия

растителни препарати, съдържащи жълт кантарион (

Hypericum perforatum

) или екстракти от

Schisandra sphenanthera

Информирайте Вашия лекар, ако сте на лечение за хепатит C. Лечението с лекарства за хепатит C

може да промени функцията на черния Ви дроб и може да повлияе върху нивата на такролимус в

кръвта. Нивата на такролимус в кръвта може да се понижат или да се повишат в зависимост от

лекарствените продукти, предписани за хепатит C. Може да е необходимо Вашият лекар да

мониторира внимателно нивата на такролимус в кръвта и да направи необходимите корекции на

дозата на Advagraf, след като започнете лечение за хепатит C.

Информирайте Вашия лекар, ако приемате или трябва да приемате ибупрофен (използван при

висока температура, възпаление и болка), антибиотици (ко-тримоксазол, ванкомицин или

аминогликозидни антибиотици, като например гентамицин), амфотерицин B (използван за лечение

на гъбични инфекции) или антивирусни средства (използвани за лечение на вирусни инфекции,

напр. ацикловир, ганцикловир, цидофовир, фоскарнет). Те могат да влошат проблеми с бъбреците

или с нервната система, ако се използват заедно с Advagraf.

Вашият лекар трябва да знае също дали приемате калиеви добавки или определени диуретици,

използвани за лечение на сърдечна недостатъчност, хипертония или бъбречно заболяване (напр.

амилорид, триамтерен или спиронолактон) или антибиотиците триметоприм или котримoксазол,

които могат да повишат нивата на калий в кръвта Ви, нестероидни противовъзпалителни средства

(НСПВС, напр. ибупрофен), използвани за лечение на повишена температура, възпаление и болка,

антикоагуланти (лекарства, разреждащи кръвта) или перорални средства за лечение на диабет,

докато получавате Advagraf.

Ако Ви се налага да се ваксинирате, моля съобщете предварително на Вашия лекар.

Advagraf с храна и напитки

Избягвайте консумацията на грейпфрут (и като сок) при лечение с Advagraf, защото може да

повлияе на нивата му в кръвта.

Бременност и кърмене

Ако сте бременна, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност, посъветвайте се с

Вашия лекар или фармацевт преди употребата на Advagraf.

Advagraf преминава в кърмата. Затова не трябва да кърмите, докато използвате Advagraf.

Шофиране и работа с машини

Не шофирайте и не използвайте каквато и да е техника или машини, ако се чувствате замаяни или

сънливи, или имате проблеми с яснотата на зрението след приема на Advagraf. Тези ефекти се

наблюдават по-често, ако приемате Advagraf едновременно с алкохол.

Advagraf съдържа лактоза, натрий и лецитин (соев)

Advagraf съдържа лактоза (млечна захар). Ако Вашият лекар Ви е казал, че имате непоносимост

към някои захари, свържете се с него, преди да приемете това лекарство.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на капсула, т.е. може да се каже, че

практически не съдържа натрий.

Печатното мастило, използвано върху капсулите Advagraf съдържа соев лецитин. Съобщете на

Вашия лекар, ако сте алергични към фъстъци или соя, за да реши, дали трябва да използвате това

лекарство.

3.

Как да приемате Advagraf

Винаги приемайте Advagraf точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни в нещо,

попитайте Вашия лекар или фармацевт. Това лекарство трябва да Ви се назначава само от лекар с

опит в лечението на трансплантирани пациенти.

Всеки път при получаване на рецептата проверявайте дали Ви е предписано същото лекарство,

съдържащо такролимус, освен в случаите, когато Вашият специалист трансплантолог реши да го

смени с друго лекарство, съдържащо такролимус. Това лекарство трябва да се приема веднъж

дневно. Консултирайте се възможно най-бързо с Вашия лекар или фармацевт, ако видът на

лекарството не е същият, както досега, или ако има промяна в предписаната доза, за да се уверите,

че сте взели вярното лекарство.

Началната доза за предотвратяване отхвърлянето на Вашия трансплантиран орган ще се определи

от Вашия лекар, изчислена според Вашето телесно тегло. Началните дневни дози непосредствено

след трансплантацията обикновено са от порядъка на 0,10 mg-0,30 mg/kg телесно тегло/дневно в

зависимост от трансплантирания орган. Когато се лекува отхвърляне може да се използват същите

дози.

Дозата зависи от Вашето общо състояние и от това какви други имуносупресивни лекарства

приемате.

След началото на Вашето лечение с Advagraf ще Ви се правят чести кръвни изследвания от Вашия

лекар, за да се определи точната доза. Впоследствие Вашият лекар ще изисква редовни кръвни

изследвания, за да се определи правилната доза и да се адаптира дозата отвреме-навреме.

Обикновено Вашият лекар намалява дозата Ви Advagraf, след като състоянието Ви се стабилизира.

Той ще Ви каже колко точно капсули да приемате и колко често да става това.

Трябва да приемате Advagraf всеки ден, докато се нуждаете от имуносупресия, за да се

предотврати отхвърлянето на трансплантирания Ви орган. Трябва да имате постоянна връзка с

Вашия лекар.

Advagraf се приема през устата веднъж дневно сутрин. Приемайте Advagraf на празен стомах или 2

до 3 часа след хранене. Изчакайте поне 1 час до следващото хранене. Приемайте капсулите веднага

след изваждане от блистера. Капсулите се поглъщат

цели

с чаша вода. Не поглъщайте сушителя,

намиращ се в обвивката от фолио.

Ако сте приели повече от необходимата доза Advagraf

Ако случайно сте приели твърде много Advagraf, незабавно се свържете с Вашия лекар или със

спешното отделение на най-близката болница.

Ако сте пропуснали да приемете Advagraf

Ако сте забравили да вземете капсулите Advagraf сутринта, вземете ги възможно най-скоро в

същия ден. Не вземайте двойна доза на следващата сутрин.

Ако сте спрели приема на Advagraf

Прекратяване на лечението с Advagraf може да увеличи риска от отхвърляне на Вашия

трансплантиран орган. Не спирайте лечението си, докато лекарят не Ви каже да го направите.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар или фармацевт.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава.

Advagraf намалява защитните механизми (имунната система) на Вашето тялото, по тази причина

тялото Ви не може да се бори толкова добре, колкото обикновено с инфекции. Следователно

докато приемате Advagraf, може да сте по-податливи на инфекции. Някои инфекции могат да бъдат

сериозни или да причинят смърт и могат да включват, инфекции причинени от бактерии, вируси,

гъбички, паразити, или други инфекции.

Незабавно кажете на Вашия лекар, ако имате признаци на инфекция, включващи:

Повишена температура, кашлица, зачервено гърло, чувство на слабост или общo

неразположение

Загуба на паметта, проблеми с мисленето, затруднено ходене или загуба на зрение- това може

да се дължи на много рядка, сериозна инфекция на мозъка, която може да причини смърт

(прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия или PML)

Могат да възникнат тежки реакции, включително алергични и анафилактични реакции. Съобщава

се за поява на доброкачествени и злокачествени тумори вследствие лечение с Advagraf.

Трябва незабавно да кажете на Вашия лекар, ако имате или подозирате, че може да имате,

някоя от следните сериозни нежелани реакции:

Сериозни чести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 души):

Стомашно-чревна перфорация: силна коремна болка, съпроводена с или без други

симптоми, като студени тръпки, треска, гадене или повръщане.

Недостатъчна функция на Вашия трансплантиран орган.

Замъглено зрение.

Сериозни нечести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 100 души):

Хемолитично-уремичен синдром, състояние със следните симптоми: малко или липсващо

отделяне на урина (остра бъбречна недостатъчност), екстремна уморяемост, пожълтяване

на кожата или очите (жълтеница), прекомерно посиняване или кървене и признаци на

инфекция.

Сериозни редки нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 1

000 души):

Тромботична тромбоцитопенична пурпура (или ТТП), състояние, характеризиращо се с

треска и посиняване на кожата, които може да настъпят като червени точици с размер

колкото върха на карфица, със или без необяснима екстремна уморяемост, обърканост,

пожълтяване на кожата или очите (жълтеница) със симптоми на остра бъбречна

недостатъчност (малко или липсващо отделяне на урина).

Токсична епидермална некролиза: ерозии и мехури по кожа и лигавиците, червена оточна

кожа, която може да се отделя на големи участъци от тялото.

Слепота.

Сериозни много редки нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 000 души):

Синдром на Стивънс-Джонсън: необяснима, широкоразпространена кожна болка, оток на

лицето, сериозно състояние с мехури по кожата, устата, очите и гениталиите, уртикария,

оток на езика, червен или лилав кожен обрив, който се разпростира, отделяне на участъци

от кожата.

Torsades de Pointes

: промяна в сърдечната честота, която може да бъде или да не бъде

съпроводена със симптоми като болка в гръдния кош (стенокардия), прималяване,

световъртеж или гадене, сърцебиене (усещане на ударите на сърцето) и затруднено дишане.

Сериозни нежелани реакции с неизвестна честота (честотата не може да бъде определена от

наличните данни):

Опортюнистични инфекции (бактериални, гъбични, вирусни и протозойни):

продължителна диария, треска или болки в гърлото.

Доброкачествени и злокачествени тумори са съобщавани след лечение в резултат на

имуносупресията.

Съобщени са случаи на чиста аплазия на еритроцитите (много голямо намаление на броя на

червените кръвни клетки) и хемолитична анемия (намален брой на червените кръвни

клетки поради прекомерно разрушаване на еритроцитите, съпроводено с уморяемост) и

фебрилна неутропения (намаляване броя на определен вид бели кръвни клетки, които се

борят с инфекции, което е придружено от треска). Не е известно колко често се появяват

тези нежелани реакции. Вие може да нямате симптоми или в зависимост от тежестта на

състоянието Вие може да имате: умора, апатия, извънредна бледост на кожата

(пребледняване), задух, замаяност, главоболие, болка в гръдния кош и студени ръце и

крака.

Случаи на агранулоцитоза (силно намален брой на белите кръвни клетки, съпроводено с

язви в устата, треска или инфекция(и)). Може да нямате симптоми или може да имате

усещане за внезапно втрисане, тръпки и възпалено гърло.

Алергични или анафилактоидни реакции със следните симптоми: внезапен сърбящ обрив

(уртикария), оток на ръце, крака, глезени, лице, устни, уста или гърло (което може да

предизвика затруднение при преглъщане или дишане) и Вие може да имате усещане, че ще

припаднете.

Синдром на постериорна обратима енцефалопатия (PRES): главоболие, обърканост,

промени в настроението, припадъци и нарушения на зрението. Това може да са признаци на

състояние, известно като синдром на постериорна обратима енцефалопатия, което се

съобщава при някои пациенти, лекувани с такролимус.

Оптична невропатия (нарушение на зрителния нерв): проблеми със зрението, като

например замъглено зрение, промени в цветното виждане, трудности при виждане на

детайлите или ограничения в зрителното поле.

Нежеланите реакции, изброени по-долу, може да настъпят също след приложение на Advagraf и

могат да са сериозни:

Много чести нежелани реакции (може да засегнат повече от 1 на 10 души):

Увеличена кръвна захар, захарен диабет, увеличено съдържание на калий в кръвта

Трудно заспиване

Треперене, главоболие

Повишено кръвно налягане

Отклонения в показателите при изследвания на функцията на черния дроб

Диария, гадене

Бъбречни проблеми

Чести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 души):

Намаление на броя на кръвните клетки (тромбоцити, червени или бели кръвни клетки),

увеличение на броя на белите кръвни клетки, промени в броя на червените кръвни клетки

(наблюдавани при изследвания на кръвта)

Намален магнезий, фосфат, калий, калций или натрий в кръвта, задръжка на течности,

увеличена пикочна киселина или липиди в кръвта, понижен апетит, увеличена киселинност

на кръвта, други промени на солите в кръвта (наблюдавани при изследвания на кръвта)

Симптоми на безпокойство, обърканост и дезориентация, депресия, промени в настроението,

кошмари, халюцинации, психични нарушения

Припадъци, нарушения на съзнанието, изтръпване и мравучкане (понякога болезнено) на

ръцете и краката, замаяност, нарушена способност за писане, нарушения на нервната система

Увеличена чувствителност към светлина, очни нарушения

Звънтящ шум в ушите

Намален приток на кръв в сърдечните съдове, ускорен пулс

Кървене, частично или пълно запушване на кръвоносни съдове, понижено кръвно налягане

Задъхване, промени в белодробната тъкан, събиране на течност около белия дроб, възпаление

на фаринкса, кашлица, грипоподобни симптоми

Възпаления или язви, предизвикващи коремна болка или диария, стомашен кръвоизлив,

възпаления или язви в устата, събиране на течност в корема, повръщане, коремни болки,

нарушено храносмилане, запек, образуване на газове, подуване на корема, кашави

изпражнения, стомашни проблеми

Нарушения на жлъчния канал, пожълтяване на кожата поради чернодробни проблеми,

увреждане на чернодробната тъкан и възпаление на черния дроб

Сърбеж, обрив, косопад, акне, увеличено изпотяване

Болки в ставите, крайниците, гърба и краката, мускулни спазми

Недостатъчно функциониране на бъбреците, намалено образуване на урина, нарушено или

болезнено уриниране

Обща слабост, треска, задръжка на течности в тялото, болка и дискомфорт, увеличение на

ензима алкална фосфатаза в кръвта, увеличение на теглото, нарушено възприятие за

температура

Нечести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 100 души):

Промени в кръвосъсирването, намаление броя на всички кръвни клетки (наблюдавани при

изследвания на кръвта)

Обезводняване

Понижен белтък или захар в кръвта, повишени фосфати в кръвта

Кома, мозъчен кръвоизлив, мозъчен удар, парализа, мозъчни нарушения, аномалии в говора и

речта, проблеми с паметта

Помътняване на лещата на окото

Нарушен слух

Неравномерен сърдечен пулс, спиране на пулса, отслабена сърдечна дейност, нарушения на

сърдечния мускул, уголемяване на сърдечния мускул, засилено сърцебиене, абнормна ЕКГ,

абнормна сърдечна честота и пулс

Кръвен съсирек във вена на крайник, шок

Затруднено дишане, нарушения в дихателните пътища, астма

Запушване на черво, увеличение на ензима амилаза в кръвта, връщане на стомашното

съдържание в гърлото, забавено изпразване на стомаха

Кожно възпаление, чувство за парене при излагане на слънчева светлина

Ставни нарушения

Неспособност за уриниране, болезнена менструация и абнормно менструално кървене

Мултиорганна недостатъчност, грипоподобно заболяване, увеличена чувствителност към

топлина и студ, чувство за натиск в гърдите, усещане за нервност или дискомфорт,

повишаване на ензима лактатдехидрогеназа в кръвта, загуба на тегло

Редки нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 1 000 души):

Малки кръвоизливи по кожата, дължащи се на кръвни съсиреци

Увеличена мускулна скованост

Глухота

Събиране на течност около сърцето

Остър задух

Образуване на киста в панкреаса

Проблеми с кръвоснабдяването на черния дроб

Тежко заболяване с образуване на мехури по кожата, устата, очите и половите органи,

увеличено окосмяване

Жажда, припадък, стягане в гърдите, чувство за намалена подвижност, язва

Много редки нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 000 души):

Мускулна слабост

Промени при образно изследване на сърцето

Чернодробна недостатъчност

Болезнено уриниране с кръв в урината

Увеличение на мастната тъкан

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт.

Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също да

съобщите нежелани реакции директно чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

5.

Как да съхранявате Advagraf

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте Advagraf след срока на годност отбелязан върху картонената опаковка след „Годен

до: “. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец. Използвайте всички

капсули с удължено освобождаване в срок от 1 година след отваряне на алуминиевата обвивка.

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци. Попитайте

Вашия фармацевт как да изхърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези мерки ще

спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Advagraf

Активното вещество е: такролимус.

Всяка капсула Advagraf 0,5 mg съдържа 0,5 mg такролимус (като монохидрат).

Всяка капсула Advagraf 1 mg съдържа 1 mg такролимус (като монохидрат).

Всяка капсула Advagraf 3 mg съдържа 3 mg такролимус (като монохидрат).

Всяка капсула Advagraf 5 mg съдържа 5 mg такролимус (като монохидрат).

Другите съставки са:

Капсулно съдържимо

: Хипромелоза, етилцелулоза, лактоза, магнезиев стеарат.

Състав на капсулата

: Титанов диоксид (E171), жълт железен оксид (E172), червен железен

оксид (E172), натриев лаурилсулфат, желатин.

Печатно мастило

: Шеллак, лецитин (соя), симетикон, червен железен оксид (E172),

хидроксипропилцелулоза.

Как изглежда Advagraf и какво съдържа опаковката

Advagraf 0,5 mg твърди капсули с удължено освобождаване са твърди желатинови капсули с

отпечатано в червено „0.5 mg“ върху светложълтото капаче на капсулата и „

647“ върху

оранжевото тяло на капсулата, съдържащо бял прах.

Advagraf 0,5 mg се предлага на блистери или на перфорирани блистери с единични дози,

съдържащи 10 капсули в защитно алуминиево фолио, с включен сушител. Опаковките с 30, 50 и

100 твърди капсули с удължено освобождаване са налични като блистери, а опаковките с 30×1,

50×1 и 100×1 твърди капсули с удължено освобождаване са налични като перфорирани блистери с

единични дози.

Advagraf 1 mg твърди капсули с удължено освобождаване са твърди желатинови капсули с

отпечатано в червено „1 mg“ върху бялото капаче на капсулата и „

677“ върху оранжевото тяло

на капсулата, съдържащо бял прах.

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Advagraf 0,5 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Advagraf 1 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Advagraf 3 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Advagraf 5 mg твърди капсули с удължено освобождаване

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Advagraf 0,5 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Всяка твърда капсула с удължено освобождаване съдържа 0,5 mg такролимус (tacrolimus) (като

монохидрат).

Помощни вещества с известно действие:

Всяка капсула съдържа 51,09 mg лактоза.

Печатното мастило, използвано за маркиране на капсулата, съдържа следи от соев лецитин

(0,48% от общото количество на печатното мастило).

Advagraf 1 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Всяка твърда капсула с удължено освобождаване съдържа 1 mg такролимус (tacrolimus) (като

монохидрат).

Помощни вещества с известно действие:

Всяка капсула съдържа 102,17 mg лактоза.

Печатно мастило, използвано за маркиране на капсулата, съдържа следи от соев лецитин

(0,48% от общото количество на печатното мастило).

Advagraf 3 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Всяка твърда капсула с удължено освобождаване съдържа 3 mg такролимус (tacrolimus) (като

монохидрат).

Помощни вещества с известно действие:

Всяка капсула съдържа 306,52 mg лактоза.

Печатното мастило, използвано за маркиране на капсулата, съдържа следи от соев лецитин

(0,48% от общото количество на печатното мастило).

Advagraf 5 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Всяка твърда капсула с удължено освобождаване съдържа 5 mg такролимус (tacrolimus) (като

монохидрат).

Помощни вещества с известно действие:

Всяка капсула съдържа 510,9 mg лактоза.

Печатното мастило, използвано за маркиране на капсулата, съдържа следи от соев лецитин

(0,48% от общото количество на печатното мастило).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула с удължено освобождаване

Advagraf 0,5 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Желатинови капсули с отпечатано в червено „0.5 mg“ върху светложълтото капаче на капсулата и

647“ върху оранжевото тяло на капсулата, съдържащи бял прах.

Advagraf 1 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Желатинови капсули с отпечатано в червено „1 mg“ върху бялото капаче на капсулата и „

677“

върху оранжевото тяло на капсулата, съдържащи бял прах.

Advagraf 3 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Желатинови капсули с отпечатано в червено „3 mg“ върху оранжевото капаче на капсулата и

637“ върху оранжевото тяло на капсулата, съдържащи бял прах.

Advagraf 5 mg твърди капсули с удължено освобождаване

Желатинови капсули с отпечатано в червено „5 mg“ върху сивкаво-червеното капаче на капсулата

и „

687“ върху оранжевото тяло на капсулата, съдържащи бял прах.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Профилактика на отхвърляне на трансплантанта при възрастни реципиенти на алографт бъбрек

или черен дроб.

Лечение на отхвърляне на алографта при случаи, резистентни на терапия с други имуносупресивни

лекарствени продукти при възрастни пациенти.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Advagraf е форма на такролимус с прием веднъж дневно, перорално. Лечението с Advagraf изисква

внимателно мониториране от адекватно квалифициран и екипиран персонал. Лекарственият

продукт трябва да се предписва и промените в имуносупресивната терапия да се правят само от

лекари с опит в имуносупресивното лечение и третирането на трансплантирани пациенти.

Различните лекарствени форми на такролимус за перорално приложение не бива да бъдат

замествани една с друга без клинично наблюдение.Невнимателното, неумишленото или

безконтролно преминаване между различни лекарствени форми на такролимус за перорално

приложение с различни характеристики на освобождаване не е безопасно. Това може да

предизвика отхвърляне на присадката или увеличаване честотата на нежеланите реакции,

включително недостатъчна имуносупресия или свръхимуносупресия, поради клинично значими

разлики в системната експозиция на такролимус. Пациентите трябва да се лекуват с една от

лекарствените форми на такролимус, при спазване на съответната дневна схема на прилагане;

промяна на лекарствената форма или на схемата на прилагане трябва да се прави само под

непосредствено наблюдение от специалист трансплантолог (вж. точки 4.4 и 4.8). След преминаване

към която и да е алтернативна лекарствена форма трябва да се направи терапевтично лекарствено

мониториране и коригиране на дозата, за да се осигури запазване на системната експозиция на

такролимус.

Дозировка

Препоръчваните начални дози, представени по-долу, са предназначени да служат само като

указание. Advagraf рутинно се прилага в комбинация с други имуносупресивни средства в

първоначалния пост-оперативен период. Дозата Advagraf може да варира в зависимост от избрания

режим на имуносупресия. Дозирането на Advagraf трябва преди всичко да се базира на клиничната

оценка на отхвърлянето и поносимостта при всеки отделен пациент, подпомогната от

мониторирането на концентрацията в кръвта (вж. по-долу при „Терапевтично лекарствено

мониториране”). Ако се появят клинични признаци на отхвърляне, трябва да се обмисли промяна

на имуносупресивния режим.

При

de novo

пациенти с трансплантирани бъбрек и черен дроб AUC

0-24

на такролимус при Advagraf

в Ден 1 е била съответно 30% и 50% по-ниска, сравнена с тази при капсулите с незабавно

освобождаване (Prograf) за еквивалентни дози. До Ден 4 системната експозиция, измерена чрез

най-ниските нива, е сходна при пациентите с трансплантирани бъбрек и черен дроб и при двете

форми. Внимателното и често мониториране на най-ниските нива на такролимус се препоръчва

през първите две седмици след трансплантацията при Advagraf, за да се осигури достатъчна

медикаментозна експозиция в периода непосредствено след трансплантацията. Тъй като

такролимус е вещество с нисък клирънс, адаптирането на дозовия режим на Advagraf може да

отнеме няколко дни преди да се постигне стационарно състояние.

За да се подтисне отхвърлянето на присадения орган, имуносупресията трябва да се поддържа,

затова не може да се посочи ограничение за продължителността на пероралното лечение.

Профилактика на отхвърляне на бъбречен трансплантант

Лечението с Advagraf трябва да започне с доза 0,20-0,30 mg/kg/дневно с прием веднъж дневно

сутрин. Приемът трябва да започне до 24 часа след приключване на операцията.

Обикновено дозите Advagraf се понижават в периода след трансплантация. Възможно е в някои

случаи да се спре съпътстваща имуносупресивна терапия, което води до монотерапия с Advagraf.

Промени в състоянието на пациента след трансплантацията може да промени фармакокинетиката

на такролимус и да наложи по-нататъшни адаптирания на дозата.

Профилактика на отхвърляне на чернодробен трансплантант

Лечението с Advagraf трябва да започне с доза 0,10-0,20 mg/kg/дневно с прием веднъж дневно

сутрин. Приемът трябва да започне около 12-18 часа след завършване на операцията.

Обикновено дозите Advagraf се понижават в периода след трансплантация. Възможно е в някои

случаи да се спре съпътстваща имуносупресивна терапия, което води до монотерапия с Advagraf.

Подобрението на състоянието на пациента след трансплантацията може да промени

фармакокинетиката на такролимус и може да наложи по-нататъшни адаптирания на дозата.

Преминаване на пациенти, лекувани с Prograf, към Advagraf

Пациентите с трансплантиран алографт, поддържани с капсули Prograf два пъти дневно, при които

се изисква преминаване на Advagraf веднъж дневно, трябва да бъдат прехвърлени на база обща

дневна доза 1:1 (mg:mg). Advagraf трябва да се приема сутрин.

При стабилизирани пациенти, преминали от Prograf капсули (два пъти дневно) към Advagraf

(веднъж дневно) на база обща дневна доза 1:1 (mg:mg), системната експозиция на такролимус

(AUC

0-24

) при Advagraf е била приблизително 10% по-ниска, отколкото тази при Prograf.

Съотношението между най-ниските нива (C

) и системната експозиция (AUC

0-24

) на такролимус

при Advagraf е подобно на това на Prograf. При преминаване от Prograf капсули към Advagraf най-

ниските нива на такролимус трябва да се измерят преди преминаването и в рамките на две седмици

след това. След преминаването най-ниските нива на такролимус трябва да се мониторират и ако е

необходимо, да се извърши адаптиране на дозата, за да се поддържа сходна системна експозиция.

Трябва да се извърши адаптиране на дозата, за да се осигури запазването на сходна системна

експозиция.

Преминаване от циклоспорин към такролимус

Трябва да се внимава, когато пациентите преминават от базирана на циклоспорин терапия към

такава, базирана на такролимус (вж. точки 4.4 и 4.5). Не се препоръчва едновременното

приложение на циклоспорин и такролимус. Терапията с Advagraf трябва да започне след като се

вземат предвид концентрациите на циклоспорин в кръвта и клиничното състояние на пациента.

При високи нива на циклоспорин в кръвта прилагането трябва да се отложи. На практика

базираната на такролимус терапия трябва да започне 12-24 часа след прекратяване на циклоспорин.

Мониторирането на нивата на циклоспорин в кръвта трябва да продължи и след преминаването,

тъй като клирънсът на циклоспорин може да е повлиян.

Лечение на отхвърляне на алографта

За овладяване епизодите на отхвърляне се използват увеличени дози такролимус, допълваща

терапия с кортикостероиди и въвеждане на кратки курсове моно-/поликлонални антитела. Ако

бъдат забелязани признаци на интоксикация, като сериозни нежелани реакции (вж. точка 4.8),

може да е необходимо да се намали дозата Advagraf.

Лечение на отхвърляне на алографта след трансплантация на бъбрек или черен дроб

За преминаване от други имуносупресанти към Advagraf веднъж дневно лечението трябва да

започне с началната перорална доза, препоръчана за профилактика на отхвърляне на

трансплантанта, съответно бъбрек и черен дроб.

Лечение на отхвърляне на алографта след трансплантация на сърце

При възрастни пациенти, преминали на Advagraf, трябва да се прилага начална перорална доза

0,15 mg/kg/ден веднъж дневно, сутрин.

Лечение на отхвърляне на алографта след трансплантация на други алографти

Въпреки че липсва клиничен опит с Advagraf при пациенти с трансплантиран бял дроб,

трансплантиран панкреас и чревна трансплантация, Prograf е използван при пациенти с

трансплантиран бял дроб с начална перорална доза 0,10-0,15 mg/kg/дневно, при пациенти с

трансплантиран панкреас - с начална доза 0,2 mg/kg/дневно, а при чревна трансплантация – с

начална перорална доза 0,3 mg/kg/дневно.

Терапевтично лекарствено мониториране

Дозировката трябва преди всичко да се основава на клиничната преценка за отхвърлянето и

поносимостта при всеки отделен пациент, подпомогната от мониториране на най-ниската

концентрация на такролимус в пълноценна кръв.

С цел да се оптимизира дозировката се предлагат различни имуноанализи за определяне

концентрациите на такролимус в пълноценна кръв. Сравненията на концентрациите, публикувани

в литературата, с индивидуалните стойности в клиничната практика трябва да се преценяват

внимателно, като се познават и методите за анализ. В съвременната клинична практика

концентрациите в пълноценна кръв се мониторират, като се използват методи за имуноанализ.

Съотношението между най-ниските нива на такролимус (С

) и системната експозиция (AUC

0-24

) е

сходно при двете форми Advagraf и Prograf.

Най-ниските кръвни нива на такролимус трябва да се мониторират по време на периода след

трансплантацията. Най-ниските нива на такролимус в кръвта трябва да се определят около 24 часа

след приемане на дозата Advagraf, непосредствено преди новата доза. Препоръчва се често

мониториране на най-ниското кръвно ниво в началните две седмици след трансплантацията,

последвано от периодично мониториране по време на поддържащата терапия. Най-ниските нива на

такролимус в кръвта трябва също да се мониторират внимателно след конверсията от Prograf към

Advagraf, след адаптиранията на дозата и след промени в имуносупресивния режим или

предписани съпътстващи вещества, които биха могли да променят концентрациите на такролимус

в пълноценна кръв (вж. точка 4.5). Честотата на мониториране на кръвните нива трябва да се

базира на клиничните нужди. Тъй като такролимус е вещество с нисък клирънс, адаптирането към

схемата на дозировка на Advagraf може да отнеме няколко дни до постигане на таргетното

стационарно състояние.

Данните от клиничните проучвания показват, че мнозинството пациенти се повлияват успешно,

ако най-ниските концентрации на такролимус в кръвта се поддържат под 20 ng/ml. Необходимо е

да се има предвид клиничното състояние на пациента, когато се интерпретират нивата в

пълноценна кръв. В клиничната практика най-ниските нива в пълноценна кръв обикновено са в

порядъка 5-20 ng/ml при реципиенти с чернодробни трансплантанти и 10-20 ng/ml при пациенти с

бъбречни и сърдечни трансплантанти в ранния период след трансплантацията. Впоследствие, по

време на поддържащата терапия, концентрациите в кръвта са от порядъка 5-15 ng/ml при

реципиенти на чернодробни, бъбречни и сърдечни трансплантанти.

Специални популации

Чернодробно увреждане

При пациенти с тежко чернодробно увреждане може да се наложи намаляване на дозата с цел да се

поддържат най-ниските нива на такролимус в кръвта в препоръчваните таргетни граници.

Бъбречно увреждане

Тъй като фармакокинетиката на такролимус не се влияе от бъбречната функция (вж. точка 5.2), не

се налага адаптиране на дозата. Все пак, поради нефротоксичния потенциал на такролимус, се

препоръчва внимателно мониториране на бъбречната функция (включително серийни серумни

концентрации на креатинин, изчисление на креатининов клирънс и мониториране на отделената

урина).

Раса

В сравнение с представителите на бялата раса, пациентите от черната раса може да се нуждаят от

по-високи дози такролимус за постигане на сходни минимални нива.

Пол

Досега няма доказателства, че за пациентите мъже и жени са необходими различни дози за

постигане на сходни минимални концентрации.

Пациенти в старческа възраст

Досега няма налични доказателства, че при пациенти в старческа възраст е необходимо адаптиране

на дозирането.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Advagraf при деца под 18 години все още не е установена.

Налични са ограничени данни, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Начин на приложение

Advagraf е перорална лекарствена форма на такролимус, която се приема веднъж дневно.

Препоръчва се пероралната дневна доза Advagraf да се прилага един път дневно сутрин. Advagraf

твърди капсули с удължено освобождаване трябва да се приемат веднага след изваждане от

блистера. Пациентите трябва да бъдат предупредени да не поглъщат сушителя. Капсулите трябва

да се приемат

цели

с течност (за предпочитане вода). По правило Advagraf трябва да се приема на

празен стомах или поне 1 час преди или 2 до 3 часа след хранене, за да се постигне максимална

абсорбция (вж. точка 5.2). Забравена сутрешна доза трябва да се вземе възможно най-скоро в

същия ден. Не трябва да се приема двойна доза на следващата сутрин.

При пациенти, които не могат да приемат пероралния лекарствен продукт в периода

непосредствено след трансплантацията, може да се започне интравенозна терапия с такролимус

(вж. Кратка характеристика на продукта Prograf 5 mg/ml концентрат за инфузионен разтвор) при

доза приблизително 1/5 от препоръчваната перорална доза за съответното показание.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към такролимус или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

Свръхчувствителност към други макролиди.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Наблюдавани са лекарствени грешки, включително невнимателно, неумишлено или безконтролно

заместване на лекарствените форми на такролимус с незабавно освобождаване или с удължено

освобождаване. Това е довело до проява на сериозни нежелани реакции, включително отхвърляне

на присадката или на други нежелани реакции, които биха могли да са следствие както на

недостатъчна експозиция така и на свръхекспозиция на такролимус. Пациентите трябва да се

лекуват с една от лекарствените форми на такролимус, при спазване на съответната дневна схема

на прилагане; промяна на лекарствената форма или на схемата на прилагане трябва да се прави

само под непосредствено наблюдение от специалист трансплантолог (вж. точки 4.2 и 4.8).

Не се препоръчва употребата на Advagraf при деца под 18 години поради ограничените данни за

безопасност и/или ефикасност.

За лечение на отхвърляне на алографт, резистентно на лечение с други имуносупресивни

лекарствени продукти при възрастни пациенти, все още няма налични клинични данни за формата

с удължено освобождаване Advagraf.

За профилактика на отхвърляне на трансплантанта при възрастни реципиенти на присадено сърце

все още няма налични клинични данни за Advagraf.

По време на началния период след трансплантацията рутинно трябва да се мониторират следните

показатели: кръвно налягане, ЕКГ, неврологичен и очен статус, концентрация на глюкоза в кръвта

на гладно, електролити (по-специално калий), функционални чернодробни и бъбречни проби,

хематологични параметри, коагулационни стойности и определяне на плазмен протеин. Ако се

наблюдават клинично релевантни промени, трябва да се има предвид адаптиране на

имуносупресивния режим.

Вещества с потенциал за взаимодействие

Инхибитори или индуктори на CYP3A4 трябва да се прилагат едновременно с такролимус само

след консултация със специалист трансплантолог, поради потенциала за лекарствени

взаимодействия, водещи до сериозни нежелани реакции, включително отхвърляне или токсичност

(вж. точка 4.5).

Инхибитори на CYP3A4

Съпътстващата употреба с инхибитори на CYP3A4 може да повиши нивата на такролимус в

кръвта, което може да доведе до сериозни нежелани реакции, включително нефротоксичност,

невротоксичност и удължаване на QT интервала. Препоръчва се избягване на съпътстващата

употреба на силни инхибитори на CYP3A4 (като например ритонавир, кобицистат, кетоконазол,

итраконазол, позаконазол, вориконазол, телитромицин, кларитромицин или йозамицин) с

такролимус. Ако не може да се избегне, нивата на такролимус в кръвта трябва да се мониторират

често, като се започне през първите няколко дни от едновременното приложение, под

наблюдението на специалист трансплантолог, за да се адаптира дозата на такролимус, ако е

подходящо, за поддържане на постоянна експозиция на такролимус. Бъбречната функция, ЕКГ,

включително QT интервалът и клиничното състояние на пациента също трябва да се мониторират

внимателно.

Адаптирането на дозата трябва да се основава на индивидуалното състояние на всеки пациент.

Може да се наложи незабавно намаляване на дозата към момента на започване на лечението (вж.

точка 4.5).

По подобен начин прекратяването на прилагането на инхибитори на CYP3A4 може да повлияе

върху скоростта на метаболизиране на такролимус и така да доведе до субтерапевтични нива на

такролимус в кръвта, поради което се изисква внимателно мониториране и наблюдение от

специалист трансплантолог.

Индуктори на CYP3A4

Съпътстващата употреба с индуктори на CYP3A4 може да намали нивата на такролимус в кръвта,

като потенциално увеличи риска от отхвърляне на трансплантанта. Препоръчва се избягване на

съпътстващата употреба на силни индуктори на CYP3A4 (като например рифампицин, фенитоин,

карбамазепин) с такролимус. Ако не може да се избегне, нивата на такролимус в кръвта трябва да

се мониторират често, като се започне през първите няколко дни от едновременното приложение,

под наблюдението на специалист трансплантолог, за да се адаптира дозата, ако е необходимо, така

че да се поддържа постоянна експозиция на такролимус. Функцията на присадката също трябва да

се мониторира внимателно (вж. точка 4.5).

По подобен начин прекратяването на прилагането на индуктори на CYP3A4 може да повлияе

върху скоростта на метаболизиране на такролимус и така да доведе до супратерапевтични нива на

такролимус в кръвта, поради което изисква внимателно мониториране и наблюдение от специалист

трансплантолог.

Растителни продукти

Растителни продукти, съдържащи жълт кантарион (

Hypericum perforatum

) или други растителни

продукти, трябва да се избягват по време на прием на Advagraf поради риска от взаимодействия,

които водят или до понижение на концентрациите на такролимус в кръвта и до намаляване на

терапевтичния му ефект, или до повишение на концентрациите на такролимус в кръвта и риск от

токсичност на такролимус (вж. точка 4.5).

Други взаимодействия

Комбинираното приложение на циклоспорин и такролимус трябва да се избягва и да се внимава

когато такролимус се прилага при пациенти, които преди са получавали циклоспорин (вж. точки

4.2 и 4.5).

Трябва да се избягва приема на високи дози калий или калий-съхраняващи диуретици (вж. точка

4.5).

Някои комбинации на такролимус с лекарства, за които е известно, че притежават невротоксичен

ефект, може да повишат риска от тези ефекти (вж. точка 4.5).

Ваксиниране

Имуносупресивните средства може да повлияят отговора към ваксинация и ваксинацията по време

на лечение с такролимус може да бъде по-малко ефективнa. Употребата на живи, атенюирани

ваксини трябва да се избягва.

Нефротоксичност

Такролимус може да доведе до нарушение на бъбречната функция при пациенти след

трансплантация. Без активна интервенция, острото бъбречно увреждане може да прогресира до

хронично бъбречно увреждане. Пациенти с нарушена бъбречна функция трябва да се проследяват

внимателно, тъй като дозата на такролимус може да е необходимо да се намали. Рискът от

нефротоксичност може да се повиши, когато такролимус се прилага едновременно с лекарства,

свързани с нефротоксичност (вж. точка 4.5).

Трябва да се избягва едновременната употреба на

такролимус с лекарства, за които е известно, че притежават нефротоксични ефекти. Когато

едновременното приложение не може да се избегне, най-ниското ниво на такролимус в кръвта и

бъбречната функция трябва да се следи внимателно и да се обмисли намаляване на дозата, ако

възникне нефротоксичност.

Стомашно-чревни нарушения

При пациенти, лекувани с такролимус, се съобщава за стомашно-чревна перфорация. Тъй като

стомашно-чревната перфорация е медицински значимо събитие, което може да доведе до

животозастрашаващо или сериозно състояние, трябва да се има предвид адекватно лечение,

незабавно след настъпване на суспектни симптоми или признаци.

Тъй като нивата на такролимус в кръвта може значимо да се променят по време на диария, се

препоръчва извънредно мониториране на концентрациите на такролимус по време на диария.

Сърдечни нарушения

В редки случаи при пациенти, лекувани с Prograf, се наблюдават вентрикуларна хипертрофия или

хипертрофия на септума, съобщавани като кардиомиопатии и могат да се появят и при Advagraf.

Повечето случаи са обратими и се проявяват при концентрации на такролимус в кръвта, много по-

високи от препоръчаните максимални нива. Други фактори, които увеличават риска от тези

клинични състояния, включват съществуващо преди това сърдечно заболяване, употреба на

кортикостероиди, хипертония, бъбречна или чернодробна функционална недостатъчност,

инфекции, претоварване с течности и едем. В съгласие с това пациентите с висок риск, които са

получавали значителна имуносупресия, трябва да се мониторират с помощта на ехокардиография

или ЕКГ преди и след трансплантацията (напр. в началото на 3 месеца и след това на 9-12 месеца).

Ако се развият аномалии, трябва да се има предвид понижение на дозите Advagraf или смяна на

лечението с друго имуносупресивно средство. Такролимус може да удължи QT интервала и може

да причини Torsades de Pointes. Специално трябва да се внимава при пациенти с рискови фактори

за удължаване на QT интервала, включително пациенти с лична или фамилна анамнеза за QT

удължаване, конгестивна сърдечна недостатъчност, брадиаритмии и електролитни нарушения.

Трябва да се обръща внимание също и при пациенти, диагностицирани със или суспектни за

синдром на вроден удължен QT интервал или придобито QT удължаване, или пациенти на

съпътстващо лечение с лекарства, за които се знае, че удължават QT интервала, предизвикват

електролитни нарушения или че увеличават експозицията на такролимус (вж. точка 4.5).

Лимфопролиферативни нарушения и злокачествени новообразувания

За пациенти, лекувани с такролимус, е съобщавано за развитие на свързани с Epstein-Barr-Virus

(EBV) лимфопролиферативни нарушения (вж. точка 4.8). Комбинацията от имуносупресори, като

антилимфоцитни антитела (напр. базиликсимаб, даклизумаб), давани съпътстващо, увеличава

риска от свързани с EBV лимфопролиферативни нарушения. Докладвано е, че отрицателните за

EBV-VCA (Вирусен капсид антиген) пациенти са с повишен риск от развиване на

лимфопролиферативни нарушения. Следователно, за тази група пациенти серологията на EBV-

VCA трябва да се установява със сигурност преди да започне лечение с Advagraf. По време на

лечението се препоръчва внимателно мониториране за EBV-PCR. Положителното EBV-PCR може

да продължи с месеци и само по себе си не е показателно за лимфопролиферативно заболяване или

лимфома.

Както и при другите мощни имуносупресивни съединения, рискът от вторичен рак е неизвестен

(вж. точка 4.8).

Както и при другите имуносупресивни средства, поради потенциалния риск от злокачествени

кожни промени експозицията на слънчева светлина и UV лъчи трябва да се ограничи чрез носене

на защитно облекло и употреба на слънцезащитни средства с висок фактор.

Инфекции, включително опортюнистични инфекции

Пациенти, на които са прилагани имуносупресори, включително Advagraf, са изложени на

повишен риск от инфекции, включително опортюнистични инфекции (бактериални, гъбични,

вирусни и протозойни), например CMV инфекция, нефропатия, причинена от ВК вирус и

прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ), причинена от JC вирус. Пациентите са

изложени също на повишен риск от инфеции с вирус на хепатит ( например реактивация и

de novo

инфекция с хепатит B и C, както и хепатит Е вирус, които може да станат хронични). Тези

инфекции често са свързани с високо общо имуносупресорно натоварване и могат да доведат до

сериозни или фатални заболявания, включително отхвърляне на присадката, които лекарите трябва

да имат предвид в диференциалната диагноза при имуносупресирани пациенти с влошаваща се

чернодробна или бъбречна функция или неврологични симптоми. За превенция и овладяване на

инфекциите трябва да се следват съответните клинични ръководства.

Синдром на постериорна обратима енцефалопатия (PRES)

Има съобщения за развитие на синдром на постериорна обратима енцефалопатия (PRES) при

пациенти, лекувани с такролимус. Ако пациенти, приемащи такролимус, развият симптоми,

насочващи към PRES, като: главоболие, увредено умствено състояние, гърчове и зрителни

нарушения, трябва да бъде направено радиологично изследване (напр. ЯМР). Ако бъде

диагностициран PRES, се препоръчва адекватен контрол на кръвното налягане и гърчовете и

незабавно прекратяване на системно прилагания такролимус. Повечето пациенти се възстановяват

напълно след прилагането на подходящи мерки.

Нарушения на очите

Нарушения на очите, понякога прогресиращи до загуба на зрението, са съобщавани при пациенти

лекувани, с такролимус. При някои случаи се съобщава за възстановяване при преминаване към

алтернативна имуносупресия. Пациентите трябва да бъдат съветвани да съобщават за промени в

зрителната острота, промени в цветното зрение, замъглено зрение или дефекти в зрителното поле и

в такива случаи се препоръчва незабавна оценка с насочване към офталмолог, ако е подходящо.

Чиста аплазия на еритроцитите

Съобщени са случаи на чиста аплазия на еритроцитите (PRCA) при пациенти лекувани с

такролимус. Всичките пациенти съобщават за рискови фактори за PRCA, като инфекция с

парвовирус В19, съпътстващо заболяване или съпътстващо лечение, свързвани с PRCA.

Специални популации

Съществува ограничен опит при пациенти, различни от бялата раса, и пациенти с повишен

имунологичен риск (напр. ретрансплантация, данни за панел реактивни антитела, PRA).

При пациенти с тежко чернодробно увреждане може да е необходимо намаляване на дозата (вж.

точка 4.2)

Помощни вещества

Тъй като Advagraf капсули съдържа лактоза, пациенти с редки наследствени проблеми на

непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не

трябва да приемат това лекарство.

Печатното мастило, използвано за маркиране на Advagraf капсули съдържа соев лецитин. При

пациенти, свръхчувствителни към фъстъци или соя, рискът и тежестта на свръхчувствителността

трябва да бъдат преценени спрямо ползата от прилагането на Advagraf. Това лекарство съдържа по-

Прочетете целия документ

European Medicines Agency

7 Westferry Circus, Canary Wharf, London E14 4HB, UK

Tel. (44-20) 74 18 84 00 Fax (44-20) 74 18 84 16

E-mail: mail@emea.europa.eu http://www.emea.europa.eu

European Medicines Agency, 2008. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMEA/H/C/712

ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД ЗА ОБЩЕСТВЕНА ОЦЕНКА (EPAR)

ADVAGRAF

Резюме на EPAR за обществено ползване

Настоящият документ представлява резюме на Европейския доклад за обществена

оценка (EPAR). В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за

хуманна употреба (CHMP) оценява проведените проучвания, за да направи своите

препоръки как да се използва лекарството.

Ако се нуждаете от повече информация за Вашето медицинско състояние или лечение,

прочетете листовката (също част от EPAR) или попитайте Вашия лекар или

фармацевт. Ако желаете повече информация за основанията на препоръките на CHMP,

прочетете научното обсъждане (също част от EPAR).

Какво представлява Advagraf?

Advagraf е лекарство, съдържащо активната съставка такролимус. Предлага се под формата на

твърди капсули, с удължено освобождаване, съдържащи такролимус (0,5 mg: жълти и

оранжеви; 1 mg: бели и оранжеви; 5 mg: сивкаво-червени и оранжеви). „Удължено

освобождаване“ означава, че такролимус се освобождава бавно от капсулата, в продължение на

няколко часа.

За какво се използва Advagraf?

Advagraf се използва при възрастни пациенти, които са преживели трансплантация на бъбрек

или черен дроб, с цел предотвратяване на отхвърлянето им от организма (когато имунната

система атакува трансплантирания орган). Advagraf може да се използва и за лечение на

отхвърлянето на органи от възрастни пациенти, когато другите имуносупресивни лекарства не

са ефикасни.

Лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание.

Как да използвате Advagraf?

Лечението с Advagraf трябва да бъде предписано от лекар с опит в лечението на пациенти с

трансплантация.

Advagraf е лекарство за дългосрочна употреба. Дозите се изчисляват на базата на теглото на

пациента. Лекарят трябва да наблюдава нивата на такролимус в кръвта на пациента, за да се

увери, че са в границите на предварително определеното.

При предотвратяване на отхвърлянето дозировката на Advagraf зависи от вида на

трансплантанта, който пациентът е приел. При бъбречни трансплантации началната доза е 0,20

до 0,30 mg на килограм телесно тегло. При трансплантации на черен дроб началната доза е 0,10

до 0,20 mg/kg.

Когато се лекува отхвърляне, тези дози могат да се използват както при бъбречни, така и при

чернодробни трансплантации. Началните дози при другите видове трансплантации (сърце, бял

дроб, панкреас или черва) са 0,10 до 0,30 mg/kg.

Advagraf се дава веднъж дневно, сутрин, поне един час преди или два до три часа след хранене.

Как действа Advagraf?

Такролимус, активната съставка на Advagraf, е имуносупресивен агент. Това означава, че той

понижава активността на имунната система (естествената защита на организма). Такролимус

въздейства върху специфични клетки в имунната система, наречени Т-клетки, които са

отговорни за атакуването на трансплантирания орган (отхвърляне на органа).

Такролимус се използва от средата на 90-те години на 20-и век. В Европейския съюз (ЕС) той

се предлага под формата на капсули, под името Prograf или Prograft (в зависимост от страната).

Advagraf е много подобен на Prograf/Prograft, но начинът, по който се произвежда лекарството,

е променен така, че активната съставка да се освобождава по-бавно от капсулата, отколкото

при Prograf/Prograft. Това дава възможност Advagraf да се приема веднъж дневно, докато

Prograf/Prograft се приема два пъти дневно. Това помага на пациентите да се придържат към

лечението си.

Как е проучен Advagraf?

Поради факта, че такролимус и Prograf/Prograft вече се използват в ЕС, фирмата производител

предоставя резултатите от проучвания, извършени с Prograf/Prograft в миналото, както и

данните от публикувани източници. Фирмата представя и резултатите от клинично проучване

при 668 пациенти с трансплантиран бъбрек, което сравнява използването на Advagraf с

използването на Prograf/Prograft или циклоспорин (друго имуносупресивно лекарство,

използвано за предотвратяване на отхвърлянето). Пациентите са приемали и микрофенолат

мофетил (друго лекарство, използвано за предотвратяване на отхвърлянето). Основната мярка

за ефикасност е броят на пациентите, при които трансплантантът е отхвърлен (измерен чрез

нуждата от нова трансплантация или връщането към диализа) след едногодишно лечение.

Проведени са и следващи, по-кратки проучвания сред 119 пациенти с трансплантиран бъбрек и

129 пациенти с трансплантиран черен дроб, като целта е да се установи как Advagraf се

абсорбира от тялото в сравнение с Prograf/Prograft.

Какви ползи от Advagraf са установени в проучванията?

Advagraf е също толкова ефикасен, колкото и другите две лекарства, с които е сравняван. След

една година 14% от пациентите, приемали Advagraf, са отхвърлили орган. Този процент е 15%

при пациентите, лекувани с Prograf/Prograft, и 17% – при пациентите, лекувани с циклоспорин.

По-кратките проучвания при пациенти с трансплантирани бъбрек и черен дроб са показали, че

Advagraf и Prograf/Prograft се абсорбират от тялото по съизмерим начин.

Какви са рисковете, свързани с Advagraf?

Най-честите нежелани реакции при Advagraf (наблюдавани при повече от 1 на всеки 10

пациента) са тремор (треперене), главоболие, гадене, диария, бъбречни проблеми,

хипергликемия (повишени нива на кръвната захар), диабет, хиперкалемия (повишени нива на

калий в кръвта), хипертония (повишено кръвно налягане) и безсъние. За пълния списък на

всички наблюдавани при Advagraf нежелани реакции – вижте листовката.

Advagraf не трябва да се използва от хора, които могат да проявят свръхчувствителност

(алергия) към такролимус, към макролидни антибиотици (като еритромицин) или към някоя от

другите съставки.

Пациентите и лекарите трябва да внимават, когато едновременно с Advagraf се приемат и други

лекарства (включително някои билкови препарати), тъй като това може да наложи коригиране

на дозата Advagraf или на дозата на лекарството, заедно с което се приема Advagraf. За пълния

списък на ограниченията – вижте листовката.

Основания за одобряване на Advagraf?

Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба (CHMP) решава, че ползите от

Advagraf са по-големи от рисковете при профилактиката на отхвърляне на трансплантанта при

възрастни реципиенти на алографт бъбрек или черен дроб, както и при лечение на отхвърляне

на алографта в случаи, резистентни на терапия с други имуносупресивни лекарствени продукти

при възрастни пациенти. Комитетът препоръчва на Advagraf да бъде издадено разрешение за

употреба.

Допълнителна информация за Advagraf:

Европейската комисия издава разрешение за употреба, валидно в рамките на ЕС, за Advagraf на

23 април 2007 г. Притежател на разрешението за употреба е Astellas Pharma Europe B.V.

Пълният текст на EPAR относно Advagraf може да се намери тук

Дата на последно актуализиране на текста 02-2008.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация