Tasigna

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)

22-01-2021

Активна съставка:
нилотиниб
Предлага се от:
Novartis Europharm Limited
АТС код:
L01XE08
INN (Международно Name):
nilotinib
Терапевтична група:
Анти-туморни агенти,
Терапевтична област:
Левкемия, миелогенна, хронична, BCR-ABL положителна
Терапевтични показания:
Tasigna е показан за лечение на:и педиатрични пациенти възрастни за първи път е поставена диагноза положителна Филадельфийской хромозомата в яйцеклетката в хронична миелогенной левкемия (ХМЛ) в хронична фаза,педиатрични пациенти с положителна Филадельфийской хромозомата в яйцеклетката в хронична фаза на ХМЛ с резистентност или непоносимост към предишната терапия, включително imatinib. Tasigna е показан за лечение на:и педиатрични пациенти възрастни за първи път е поставена диагноза положителна Филадельфийской хромозомата в яйцеклетката в хронична миелогенной левкемия (ХМЛ) в хронична фаза при възрастни пациенти с хронична фаза и ускорено извеждане на Филадельфийской хромозомата в яйцеклетката положителен ХМЛ с резистентност или непоносимост към предишната терапия, включително imatinib. Ефективността на данни при пациенти с ХМЛ в бластного криза не,педиатрични пациенти с хронична фаза на ХМЛ положителна Филадельфийской хромозомата в яйцеклетката при резистентност или непоносимост към предишната терапия, включи
Каталог на резюме:
Revision: 38
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000798
Дата Оторизация:
2007-11-19
EMEA код:
EMEA/H/C/000798

Документи на други езици

Листовка Листовка - испански

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - испански

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - испански

19-07-2017

Листовка Листовка - чешки

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - чешки

22-01-2021

Листовка Листовка - датски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - датски

22-01-2021

Листовка Листовка - немски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - немски

22-01-2021

Листовка Листовка - естонски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - естонски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - естонски

19-07-2017

Листовка Листовка - гръцки

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - гръцки

22-01-2021

Листовка Листовка - английски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - английски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - английски

19-07-2017

Листовка Листовка - френски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - френски

22-01-2021

Листовка Листовка - италиански

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - италиански

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - италиански

19-07-2017

Листовка Листовка - латвийски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - латвийски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - латвийски

19-07-2017

Листовка Листовка - литовски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - литовски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - литовски

19-07-2017

Листовка Листовка - унгарски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - унгарски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - унгарски

19-07-2017

Листовка Листовка - малтийски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - малтийски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - малтийски

19-07-2017

Листовка Листовка - нидерландски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - нидерландски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - нидерландски

19-07-2017

Листовка Листовка - полски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - полски

22-01-2021

Листовка Листовка - португалски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - португалски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - португалски

19-07-2017

Листовка Листовка - румънски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - румънски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - румънски

19-07-2017

Листовка Листовка - словашки

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - словашки

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словашки

19-07-2017

Листовка Листовка - словенски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - словенски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словенски

19-07-2017

Листовка Листовка - фински

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - фински

22-01-2021

Листовка Листовка - шведски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - шведски

22-01-2021

Листовка Листовка - норвежки

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - норвежки

22-01-2021

Листовка Листовка - исландски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - исландски

22-01-2021

Листовка Листовка - хърватски

22-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - хърватски

22-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - хърватски

19-07-2017

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Tasigna 50 mg твърди капсули

Tasigna 200 mg твърди капсули

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Tasigna 50 mg твърди капсули

Една твърда капсула съдържа 50 mg нилотиниб (nilotinib) (като хидрохлорид монохидрат).

Помощно вещество с известно действие

Една твърда капсула съдържа 39,03 mg лактоза монохидрат.

Tasigna 200 mg твърди капсули

Една твърда капсула съдържа 200 mg нилотиниб (nilotinib) (като хидрохлорид монохидрат).

Помощно вещество с известно действие

Една твърда капсула съдържа 156,11 mg лактоза монохидрат.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула

Tasigna 50 mg твърди капсули

Бял до жълтеникав прах в твърда желатинова капсула с червено непрозрачно капаче и

светложълто непрозрачно тяло, размер 4 с черен радиален надпис “NVR/ABL” върху капачето.

Tasigna 200 mg твърди капсули

Бял до жълтеникав прах в светложълти непрозрачни твърди желатинови капсули, размер 0 с

червен надлъжен надпис “NVR/TKI”.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Tasigna е показана за лечение на:

възрастни и педиатрични пациенти с новодиагностицирана, положителна за

Филаделфийска хромозома, хронична миелоидна левкемия (ХМЛ) в хронична фаза,

възрастни пациенти в хронична фаза и фаза на акселерация на ХМЛ, положителна за

Филаделфийска хромозома, при пациенти, които са резистентни или не понасят добре

предхождаща терапия, включваща иматиниб. Няма данни за ефикасност при пациенти с

ХМЛ в бластна криза,

педиатрични пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ в хронична

фаза, които са резистентни или не понасят добре предхождаща терапия, включваща

иматиниб.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението трябва да се започне от лекар с опит в диагностиката и лечението на пациенти с

ХМЛ.

Дозировка

Лечението трябва да продължи, докато се наблюдава клинична полза или до възникването на

неприемлива токсичност.

Ако се пропусне една доза, пациентът не трябва да приема допълнителна доза, но трябва да

приеме следващата доза според схемата на приложение.

Дозировка при възрастни пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ

Препоръчваната доза е:

300 mg два пъти дневно при новодиагностицирани пациенти с ХМЛ в хронична фаза,

400 mg два пъти дневно при пациенти в хронична фаза или във фаза на акселерация на

ХМЛ, които са резистентни или не понасят добре предхождащата терапия.

За доза от 300 mg два пъти дневно има налични твърди капсули от 150 mg.

Дозировка при педиатрични пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ

Дозировката при педиатрични пациенти е индивидуална и се основава на телесната повърхност

(mg/m

). Препоръчителната доза нилотиниб е 230 mg/m

два пъти дневно, закръглени към

най-близката доза от 50 mg (до максимална единична доза 400 mg) (вж. Таблица 1). Могат да се

комбинират различни концентрации Tasigna твърди капсули, за да се постигне желаната доза.

Липсва опит с лечението на педиатрични пациенти на възраст под 2 години. Липсват данни при

новодиагностицирани педиатрични пациенти на възраст под 10 години и има ограничени данни

при педиатрични пациенти на възраст под 6 години, които са резистентни или с непоносимост

към иматиниб.

Таблица 1

Схема на приложение на нилотиниб 230 mg/m

2

два пъти дневно при

педиатрични пациенти

Телесна повърхност

(ТП)

Доза в mg

(два пъти дневно)

До 0,32 m

50 mg

0,33 – 0,54 m

100 mg

0,55 – 0,76 m

150 mg

0,77 – 0,97 m

200 mg

0,98 – 1,19 m

250 mg

1,20 – 1,41 m

300 mg

1,42 – 1,63 m

350 mg

≥1,64 m

400 mg

Възрастни пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ в хронична фаза,

които са лекувани с нилотиниб като терапия от първа линия и които са постигнали траен

дълбок молекулярен отговор (МR4,5)

Преустановяване на лечението може да се обмисли при подходящи възрастни пациенти с

положителна за Филаделфийска хромозома (Ph+) ХМЛ в хронична фаза, които са лекувани с

нилотиниб 300 mg два пъти дневно в продължение на минимум 3 години, ако постигнатият

дълбок молекулярен отговор е бил устойчив в продължение на минимум една година

непосредствено преди преустановяване на лечението. Преустановяването на лечението с

нилотиниб трябва да се осъществи от лекар с опит в лечението на пациенти с ХМЛ (вж.

точки 4.4 и 5.1).

Подходящите пациенти, които преустановят лечението с нилотиниб, трябва да имат изследвани

нива на BCR-ABL транскрипти и пълна кръвна картина с диференциално броене всеки месец в

продължение на една година, след това на всеки 6 седмици през втората година и на всеки

12 седмици след това. Необходимо е да се извършва проследяване на нивата на BCR-ABL

транскриптите с количествен диагностичен тест, валидиран да измерва нивата на молекулярния

отговор по международна скала (International Scale -IS) с чувствителност поне MR4,5

(BCR-ABL/ABL ≤0,0032% IS).

При пациентите, които загубят MR4 (MR4=BCR-ABL/ABL ≤0,01%IS), но не и MMR

(MMR=BCR-ABL/ABL ≤0,1%IS) по време на фазата без лечение, нивата на BCR-ABL

транскриптите трябва да се проследяват на всеки 2 седмици, докато нивата на BCR-ABL се

върнат обратно в интервала между MR4 и MR4,5. Пациентите, които поддържат нива на

BCR-ABL между MMR и MR4 в продължение на минимум 4 последователни измервания,

могат да се върнат към оригиналната схема за проследяване.

Пациентите, които изгубят постигнатия MMR, трябва да подновят лечението си в рамките на

4 седмици от момента, в който стане ясно, че е настъпила загуба на ремисията. Лечението с

нилотиниб трябва да се поднови с доза 300 mg два пъти дневно или с намалена доза от 400 mg

веднъж дневно, ако при пациента е имало понижаване на дозата преди преустановяване на

лечението. При пациентите, които подновят лечението с нилотиниб, трябва да се проследяват

нивата на BCR-ABL транскрипти всеки месец докато не се установи отново MMR и на всеки

12 седмици след това (вж. точка 4.4).

Възрастни пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ в хронична фаза,

постигнали траен дълбок молекулярен отговор (МR4,5) с нилотиниб след предшестващо

лечение с иматиниб

Преустановяване на лечението може да се обмисли при избрани възрастни пациенти с

положителна за Филаделфийска хромозома (Ph+) ХМЛ в хронична фаза, които са лекувани с

нилотиниб в продължение на минимум 3 години, ако постигнатият дълбок молекулярен

отговор е бил устойчив в продължение на минимум една година, непосредствено преди

преустановяване на лечението. Преустановяването на лечението с нилотиниб трябва да се

осъществи от лекар с опит в лечението на пациенти с ХМЛ (вж. точки 4.4 и 5.1).

При подходящите пациенти, които преустановят лечението с нилотиниб, трябва да се изследват

нивата на BCR-ABL транскрипти и пълна кръвна картина с диференциално броене всеки месец

в продължение на една година, след това на всеки 6 седмици през втората година и на всеки

12 седмици след това. Необходимо е да се извършва проследяване на нивата на BCR-ABL

транскриптите с количествен диагностичен тест, валидиран да измерва нивата на молекулярния

отговор по международна скала (International Scale -IS) с чувствителност поне MR4,5

(BCR-ABL/ABL ≤0,0032% IS).

Пациентите с потвърдена загуба на MR4 (MR4= BCR-ABL/ABL ≤0,01%IS) по време на фазата

без лечение (две последователни измервания в интервал от поне 4 седмици, показващи загуба

на MR4) или загуба на голям молекулярен отговор (MMR=BCR-ABL/ABL ≤0,1%IS) трябва да

подновят лечението си в рамките на 4 седмици от момента, в който се разбере, че е настъпила

загуба на ремисията. Лечението с нилотиниб трябва да се поднови с доза 300 mg или 400 mg

два пъти дневно. При пациентите, които подновят лечението с нилотиниб, трябва да се

проследяват нивата на BCR-ABL транскрипти всеки месец докато не се установи отново

предишния голям молекулярен отговор или MR4 и на всеки 12 седмици след това (вж.

точка 4.4).

Коригиране или модифициране на дозата

Може да е необходимо лечението с Tasigna временно да се преустанови и/или дозата да се

намали поради хематологична токсичност (неутропения, тромбоцитопения), която не е

свързана с подлежащата левкемия (вж. Таблица 2).

Таблица 2

Коригиране на дозата при неутропения и тромбоцитопения

Възрастни пациенти с

новодиагностицирана

ХМЛ в хронична фаза

при 300 mg два пъти

дневно

ХМЛ в хронична фаза

при пациенти,

резистентни или с

непоносимост към

иматиниб при 400 mg

два пъти дневно

АБН* <1,0 x 10

/l и/или

тромбоцитен брой <50 x 10

Лечението с нилотиниб трябва да се

преустанови и да се проследи кръвната

картина.

Лечението трябва да се възобнови в

рамките на 2 седмици с предишната

доза, ако АБН >1,0 x 10

/l и/или

тромбоцити >50 x 10

В случай, че броят на кръвните клетки

продължава да е нисък, може да е

необходимо намаляване на дозата на

400 mg един път дневно.

ХМЛ във фаза на

акселерация при

възрастни пациенти,

резистентни или с

непоносимост към

иматиниб при 400 mg

два пъти дневно

АБН* <0,5 x 10

/l и/или

тромбоцитен брой <10 x 10

Лечението с нилотиниб трябва да се

преустанови и да се проследи кръвната

картина.

Лечението трябва да се възобнови в

рамките на 2 седмици с предишната

доза, ако АБН >1,0 x 10

/l и/или

тромбоцити >20 x 10

В случай, че броя на кръвните клетки

продължава да е нисък, може да е

необходимо намаляване на дозата на

400 mg един път дневно.

Педиатрични

пациенти с

новодиагностицирана

ХМЛ в хронична фаза

при 230 mg/m

два

пъти дневно

с ХМЛ в хронична

фаза с резистентност

или непоносимост към

иматиниб при

230 mg/m

два пъти

дневно

АБН* <1,0 x 10

/l и/или

тромбоцитен брой <50 x 10

Лечението с нилотиниб трябва да се

преустанови и да се проследи кръвната

картина.

Лечението трябва да се възобнови в

рамките на 2 седмици с предишната

доза, ако АБН >1,5 x 10

/l и/или

тромбоцити >75 x 10

В случай, че броя на кръвните клетки

продължава да е нисък, може да е

необходимо намаляване на дозата на

230 mg/m

един път дневно.

Ако възникне събитие след намаляване

на дозата, трябва да се обмисли

преустановяване на лечението.

*АБН = абсолютен брой неутрофили

При настъпване на клинично значима умерена или тежка нехематологична токсичност,

приложението трябва да се преустанови, а пациентите да бъдат наблюдавани и съответно

лекувани. Ако предишната схема на приложение е била 300 mg два пъти дневно при възрастни

пациенти с новодиагностицирана ХМЛ в хронична фаза, или 400 mg два пъти дневно при

възрастни пациенти, резистентни или с непоносимост към иматиниб в хронична фаза или във

фаза на акселерация, или 230 mg/m

два пъти дневно при педиатрични пациенти, приложението

може да се възобнови в доза 400 mg един път дневно при възрастните пациенти и 230 mg/m

един път дневно при педиатричните пациенти, след отзвучаване на токсичните явления. Ако

предишната схема на приложение е била 400 mg веднъж дневно при възрастни пациенти или

230 mg/m

веднъж дневно при педиатрични пациенти, лечението трябва да се преустанови. Ако

е подходящо от клинична гледна точка, трябва да се обмисли повторно увеличаване на дозата

до начална доза 300 mg два пъти дневно при възрастните пациенти с новодиагностицирана

ХМЛ в хронична фаза или до 400 mg два пъти дневно при възрастните пациенти с ХМЛ в

хронична фаза или във фаза на акселерация, резистентни или с непоносимост към иматиниб

или до 230 mg/m

два пъти дневно при педиатричните пациенти.

Покачване на серумната липаза: При покачване на серумната липаза Степен 3-4 дозите при

възрастни пациенти трябва да се намалят до 400 mg един път дневно или да се прекъсне

приема. При педиатрични пациенти лечението трябва да се прекъсне до обратно развитие на

събитието до Степен

1. След това, ако предишната схема на приложение е била 230 mg/m

два

пъти дневно, лечението може да се възобнови в доза 230 mg/m

веднъж дневно. Ако

предишната схема на приложение е била 230 mg/m

веднъж дневно, лечението трябва да се

преустанови. Стойностите на серумната липаза трябва да се изследват всеки месец или при

наличие на клинични показания (вж. точка 4.4).

Повишен билирубин и чернодробни трансаминази: При покачване на билирубина и на

чернодробните трансаминази Степен 3-4, дозите при възрастни пациенти трябва да се намалят

до 400 mg един път дневно или да се прекъсне приема. При покачване на билирубина

Степен

2 или на чернодробните трансаминази Степен

3 при педиатрични пациенти,

лечението трябва да се прекъсне до възстановяване на стойностите до Степен

1. След това,

ако предишната схема на приложение е била 230 mg/m

два пъти дневно, лечението може да се

възобнови в доза 230 mg/m

веднъж дневно. Ако предишната схема на приложение е била

230 mg/m

веднъж дневно и възстановяването до Степен

1 отнеме повече от 28 дни, лечението

трябва да се преустанови. Стойностите на билирубина и чернодробните трансаминази трябва да

се изследват всеки месец или при наличие на клинични показания.

Специални популации

Старческа възраст

Приблизително 12% от участниците във Фаза III проучване при пациенти с

новодиагностицирана ХМЛ в хронична фаза и приблизително 30% от участниците във Фаза II

проучване при пациенти с ХМЛ в хронична фаза или във фаза на акселерация,

резистентни или

с непоносимост към иматиниб, са били на/над 65-годишна възраст. Не се установяват

съществени различия по отношение на безопасността и ефикасността при пациенти на възраст

≥65 години в сравнение с пациенти на възраст от 18 до 65 години.

Бъбречно увреждане

Не са провеждани клинични проучвания при пациенти с нарушена бъбречна функция.

Тъй като нилотиниб и неговите метаболити не се екскретират през бъбреците, при пациентите с

бъбречно увреждане не се очаква намаляване на тоталния телесен клирънс.

Чернодробно увреждане

Увреждането на черния дроб повлиява умерено фармакокинетиката на нилотиниб. Не се смята

за необходимо коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане. Независимо от

това, пациентите с чернодробно увреждане трябва да бъдат лекувани с повишено внимание (вж.

точка 4.4).

Сърдечни нарушения

От клиничните проучвания са изключвани пациентите с неконтролирани или значими сърдечни

заболявания (напр. скоро прекаран инфаркт на миокарда, застойна сърдечна недостатъчност,

нестабилна ангина или клинично значима брадикардия). Необходимо е повишено внимание при

пациенти със съответните сърдечни заболявания (вж. точка 4.4)

Съобщава се за повишаване на нивото на общия серумен холестерол при лечение с нилотиниб

(вж. точка 4.4). Необходимо е да се определи липидния профил преди започване на лечението с

нилотиниб, след което да се оцени на 3-ия и 6-ия месец след започване на терапията и поне

веднъж годишно при продължителна терапия.

Съобщава се за повишаване на нивото на кръвната захар при лечение с нилотиниб (вж.

точка 4.4). Оценка на нивото на кръвната захар трябва да се направи преди започване на

лечението с нилотиниб и да се проследи по време на лечението.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Tasigna при педиатрични пациенти с положителна за

Филаделфийска хромозома ХМЛ в хронична фаза на възраст от 2 до под 18 години (вж.

точки 4.8, 5.1 и 5.2) са установени. Липсва опит при педиатрични пациенти на възраст под

2 години или педиатрични пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ във

фаза на акселерация или бластна криза. Липсват данни при новодиагностицирани педиатрични

пациенти на възраст под 10 години и има ограничени данни при педиатрични пациенти на

възраст под 6 години, които са резистентни или с непоносимост към иматиниб.

Начин на приложение

Tasigna трябва да се приема два пъти дневно през интервал от приблизително 12 часа и не

трябва да се приема с храна. Твърдите капсули трябва да се поглъщат цели с вода. Не трябва да

се приема храна 2 часа преди приема на дозата и поне един час след това.

При пациенти, които не могат да преглътнат твърдите капсули, съдържанието на всяка твърда

капсула може да се разтвори в една чаена лъжичка ябълково пюре и да се приеме незабавно. Не

трябва да се използва повече от една чаена лъжичка ябълково пюре или друг вид храна освен

ябълково пюре (вж. 4.4 и 5.2).

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Миелосупресия

Лечението с нилотиниб се свързва (National Cancer Institute Common Toxicity Criteria

степен 3-4) с тромбоцитопения, неутропения и анемия.

Изявата е по-честа при пациенти с

ХМЛ, резистентни или с непоносимост към иматиниб и особено при пациенти с ХМЛ във фаза

на акселерация. Изследване на пълна кръвна картина трябва да се провежда на всеки две

седмици през първите 2 месеца, а след това всеки месец или при клинични показания.

Миелосупресията като цяло е била обратима и обикновено е била овладявана с временно

преустановяване на лечението с Tasigna или намаляване на дозата (вж. точка 4.2).

Удължаване на QT интервала

Доказано е, че нилотиниб удължава по зависим от концентрацията начин сърдечната камерна

реполяризация, определена чрез QT интервала на ЕКГ с повърхностни отвеждания при

възрастни и педиатрични пациенти.

Във Фаза III проучване при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ в хронична фаза, приемащи

300 mg нилотиниб два пъти дневно, промяната в средния, осреднен по време QTcF интервал в

стационарно състояние спрямо изходния е 6 msec. Няма пациенти с QTcF >480 msec. Не са

наблюдавани епизоди на “torsade de pointes”.

Във Фаза II проучване при пациенти с ХМЛ в хронична фаза и във фаза на акселерация,

приемащи 400 mg нилотиниб два пъти дневно, резистентни или с непоносимост към иматиниб,

промяната в средния, осреднен по време QTcF интервал спрямо изходния в стационарно

състояние е съответно 5 и 8 msec. QTcF >500 msec се наблюдава при <1% от тези пациенти. В

клинични проучвания не са наблюдавани епизоди на torsade de pointes.

При проучване със здрави доброволци с експозиция, която е сравнима с експозициите

наблюдавани при пациенти, осреднената по време, средна, плацебо-извадена промяна в QTcF,

спрямо изходната стойност е 7 msec (CI ± 4 msec). Никой от изследваните няма QTcF

>450 msec. В допълнение, в хода на провеждане на проучването не са наблюдавани клинично

значими аритмии. В частност, не са наблюдавани епизоди на torsade de pointes (преходни или

продължителни).

Значимо удължаване на QT интервала може да настъпи, когато нилотиниб се приема

неправилно със силни инхибитори на CYP3A4 и/или лекарствени продукти с известен

потенциал да удължават QT интервала, и/или с храна (вж. точка 4.5). Наличието на

хипокалиемия и хипомагнезиемия може допълнително да засили този ефект. Удължаването на

QT интервала може да изложи пациентите на риск от фатален изход.

Tasigna трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, които имат или които са със

значителен риск от развитие на удължаване на QTc, като такива:

с вроден удължен QT интервал

с неконтролирани или значими сърдечни заболявания като скоро прекаран инфаркт на

миокарда, застойна сърдечна недостатъчност, нестабилна ангина или клинично значима

брадикардия.

приемащи антиаритмични лекарства или други вещества, които водят до удължаване на

Препоръчва се строго проследяване на ефекта върху QTc интервала и регистриране на изходно

ЕКГ, преди започване на лечението с нилотиниб и при наличие на клинични показания.

Хипокалиемията или хипомагнезиемията трябва да бъдат коригирани преди приложението на

Tasigna и да се проследяват периодично след това.

Внезапна смърт

Има съобщения за нечести случаи (0,1 до 1%) на внезапна смърт при пациенти с ХМЛ в

хронична фаза или във фаза на акселерация, резистентни или с непоносимост към иматиниб, с

предшестваща анамнеза за сърдечно заболяване или значими рискови фактори за развитие на

сърдечно заболяване. Към основното злокачествено заболяване често пъти са налице и

придружаващи заболявания, както и други съпътстващи лекарствени продукти. Нарушенията в

камерната реполяризация също могат да бъдат допринасящ фактор. По време на Фаза III

проучване при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ в хронична фаза не са съобщавани

случаи на внезапна сърдечна смърт.

Задръжка на течности и оток

По време на Фаза III проучване при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ са наблюдавани

нечести случаи (0,1 до 1%) на тежка форма на свързана с приема на лекарството задръжка на

течности като плеврален излив, белодробен оток и перикарден излив. Подобни събития са

наблюдавани и при постмаркетинговите съобщения. Неочакваното, бързо наддаване на тегло

трябва да бъде внимателно изследвано. Ако се появят признаци на тежка задръжка на течности

по време на лечението с нилотиниб, етиологията трябва да се изясни и при пациентите да се

проведе съответното лечение (вж. точка 4.2 за указания за повлияване на нехематологична

токсичност).

Сърдечносъдови събития

Случаи на сърдечносъдови събития са съобщавани в хода на рандомизирано Фаза III проучване

при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ и са били наблюдавани при постмаркетинговите

съобщения. В клиничното проучване, при средна продължителност на терапията от

60,5 месеца, сърдечносъдовите събития от Степен 3-4 включват периферна артериална

оклузивна болест (1,4% и 1,1%, съответно при 300 mg и 400 mg нилотиниб два пъти дневно),

исхемична болест на сърцето (2,2% и 6,1%, съответно при 300 mg и 400 mg нилотиниб два пъти

дневно) и исхемични мозъчносъдови събития (1,1% и 2,2%, съответно при 300 mg и 400 mg

нилотиниб два пъти дневно). Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно

медицинска помощ, ако внезапно почувстват признаци или симптоми на сърдечносъдови

събития. Сърдечносъдовият статус на пациентите трябва да бъде оценен, а сърдечносъдовите

рискови фактори да бъдат проследени и активно да се опитва, да бъдат отстранени по време на

лечението с нилотиниб, съгласно стандартните ръководства. Трябва да се предпише

съответната терапия за повлияване на сърдечносъдовите рискови фактори (вж. точка 4.2 за

указания за повлияване на нехематологична токсичност).

Реактивация на хепатит В

Наблюдавана е реактивация на хепатит В при пациенти, които са хронични носители на този

вирус, след като приемат BCR-ABL тирозинкиназни инхибитори. В някои случаи настъпва

остра чернодробна недостатъчност или фулминантен хепатит, водещ до чернодробна

трансплантация или фатален изход.

Преди да започнат лечение с нилотиниб, пациентите трябва да бъдат изследвани за HBV

инфекция. Преди да започнат лечение, пациентите с позитивна серология за хепатит В

(включително тези с активно заболяване) и пациенти, които са положителни за HBV инфекция

по време на лечение, трябва бъдат консултирани със специалисти в лечението на хепатит В.

Носителите на HBV, които имат нужда от лечение с нилотиниб, трябва да бъдат внимателно

проследявани за признаци и симптоми на активна HBV инфекция по време на лечението и

няколко месеца след края на лечението (вж. точка 4.8).

Специално проследяване на възрастни пациенти с Ph+ ХМЛ в хронична фаза, които са

постигнали траен дълбок молекулярен отговор

Възможност за преустановяване на лечението

Избрани пациенти, при които е потвърдено, че експресират характерните BCR-ABL

транскрипти, e13a2/b2a2 или e14a2/b3a2, могат да се имат предвид за преустановяване на

лечението. Пациентите трябва да имат характерните BCR-ABL транскрипти, за да е възможно

количествено определяне на BCR-ABL, оценка на дълбочината на молекулярния отговор и

определяне на възможна загуба на молекулярна ремисия след преустановяване на лечението с

нилотиниб.

Проследяване на пациенти, които са преустановили лечението

Необходимо е да се извършва често проследяване на нивата на BCR-ABL транскриптите при

пациентите, избрани да преустановят лечението, чрез количествен диагностичен тест,

валидиран да измерва нивата на молекулярния отговор с чувствителност поне MR4,5

(BCR-ABL/ABL ≤0,0032% IS). Нивата на BCR-ABL транскриптите трябва да бъдат определяни

преди и по време на преустановяване на лечението (вж. точки 4.2 и 5.1).

Загубата на голям молекулярен отговор (MMR=BCR-ABL/ABL ≤0,1%IS) при пациенти с ХМЛ,

които получават нилотиниб като първа или втора линия терапия, или потвърдената загуба на

MR4 (две последователни измервания в интервал от поне 4 седмици, показващи загуба на MR4

(MR4=BCR-ABL/ABL ≤0,01%IS)) при пациенти с ХМЛ, които получават нилотиниб като втора

линия терапия, ще доведат до подновяване на лечението в рамките на 4 седмици от момента, в

който се разбере, че е настъпила загуба на ремисията. По време на фазата без лечение може да

настъпи рецидив на молекулярно ниво, като липсват данни за дългосрочния резултат. Поради

тази причина е особено важно често да се проследяват нивата на BCR-ABL транскриптите и

пълната кръвна картина с диференциално броене, за да се установи възможната загуба на

ремисия (вж. точка 4.2). Пациентите, които не успяват да постигнат MMR след три месеца

подновено лечение, трябва да бъдат отново изследвани за мутация в домейна на BCR-ABL

киназата.

Лабораторни изследвания и проследяване

Липиди в кръвта

Във Фаза III проучване при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ, 1,1% от пациентите,

лекувани с нилотиниб 400 mg два пъти дневно показват повишение на общия холестерол от

Степен 3-4; в групата, приемаща нилотиниб 300 mg два пъти дневно не се наблюдава

повишение на холестерола от Степен 3-4 (вж. точка 4.8). Препоръчва се, да се определи

липидния профил, преди започване на лечението с нилотиниб, след което да се направи оценка

на 3-ия и 6-ия месец, след започване на терапията и да се проследява поне веднъж годишно при

продължителна терапия (вж. точка 4.2). Ако е необходимо прилагането на HMG-CoA

редуктазен инхибитор (липидопонижаващо средство), моля прегледайте точка 4.5, преди да

започнете лечението, тъй като определени HMG-CoA редуктазни инхибитори се метаболизират

също от CYP3A4 ензимната система.

Кръвна захар

Във фаза III проучване при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ, 6,9% и 7,2% от пациентите,

лекувани съответно с нилотиниб 400 mg и нилотиниб 300 mg два пъти дневно, показват

повишение на кръвната захар от Степен 3-4. Препоръчва се нивата на кръвната захар да бъдат

оценени преди започване на лечението с Tasigna и проследени по време на лечението, в

зависимост от клиничните показания (вж. точка 4.2). Ако резултатите от тестовете дават

основания за провеждането на терапия, лекарите трябва да следват локалните стандартни

практики и ръководства за лечение.

Взаимодействия с други лекарствени продукти

Трябва да се избягва приложението на Tasigna с лекарства, които са мощни инхибитори на

CYP3A4 (включващи, но не ограничени до кетоконазол, итраконазол, вориконазол,

кларитромицин, телитромицин, ритонавир). В случай че лечението с някое от тези лекарствени

средства е наложително, се препоръчва, ако е възможно терапията с нилотиниб да бъде

преустановена (вж. точка 4.5). При положение, че не е възможно временно да се преустанови

лечението, е необходимо стриктно проследяване на пациента за удължаване на QT интервала

(вж. точки 4.2, 4.5 и 5.2).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Tasigna 50 mg твърди капсули

Tasigna 200 mg твърди капсули

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Tasigna 50 mg твърди капсули

Една твърда капсула съдържа 50 mg нилотиниб (nilotinib) (като хидрохлорид монохидрат).

Помощно вещество с известно действие

Една твърда капсула съдържа 39,03 mg лактоза монохидрат.

Tasigna 200 mg твърди капсули

Една твърда капсула съдържа 200 mg нилотиниб (nilotinib) (като хидрохлорид монохидрат).

Помощно вещество с известно действие

Една твърда капсула съдържа 156,11 mg лактоза монохидрат.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула

Tasigna 50 mg твърди капсули

Бял до жълтеникав прах в твърда желатинова капсула с червено непрозрачно капаче и

светложълто непрозрачно тяло, размер 4 с черен радиален надпис “NVR/ABL” върху капачето.

Tasigna 200 mg твърди капсули

Бял до жълтеникав прах в светложълти непрозрачни твърди желатинови капсули, размер 0 с

червен надлъжен надпис “NVR/TKI”.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Tasigna е показана за лечение на:

възрастни и педиатрични пациенти с новодиагностицирана, положителна за

Филаделфийска хромозома, хронична миелоидна левкемия (ХМЛ) в хронична фаза,

възрастни пациенти в хронична фаза и фаза на акселерация на ХМЛ, положителна за

Филаделфийска хромозома, при пациенти, които са резистентни или не понасят добре

предхождаща терапия, включваща иматиниб. Няма данни за ефикасност при пациенти с

ХМЛ в бластна криза,

педиатрични пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ в хронична

фаза, които са резистентни или не понасят добре предхождаща терапия, включваща

иматиниб.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението трябва да се започне от лекар с опит в диагностиката и лечението на пациенти с

ХМЛ.

Дозировка

Лечението трябва да продължи, докато се наблюдава клинична полза или до възникването на

неприемлива токсичност.

Ако се пропусне една доза, пациентът не трябва да приема допълнителна доза, но трябва да

приеме следващата доза според схемата на приложение.

Дозировка при възрастни пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ

Препоръчваната доза е:

300 mg два пъти дневно при новодиагностицирани пациенти с ХМЛ в хронична фаза,

400 mg два пъти дневно при пациенти в хронична фаза или във фаза на акселерация на

ХМЛ, които са резистентни или не понасят добре предхождащата терапия.

За доза от 300 mg два пъти дневно има налични твърди капсули от 150 mg.

Дозировка при педиатрични пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ

Дозировката при педиатрични пациенти е индивидуална и се основава на телесната повърхност

(mg/m

). Препоръчителната доза нилотиниб е 230 mg/m

два пъти дневно, закръглени към

най-близката доза от 50 mg (до максимална единична доза 400 mg) (вж. Таблица 1). Могат да се

комбинират различни концентрации Tasigna твърди капсули, за да се постигне желаната доза.

Липсва опит с лечението на педиатрични пациенти на възраст под 2 години. Липсват данни при

новодиагностицирани педиатрични пациенти на възраст под 10 години и има ограничени данни

при педиатрични пациенти на възраст под 6 години, които са резистентни или с непоносимост

към иматиниб.

Таблица 1

Схема на приложение на нилотиниб 230 mg/m

2

два пъти дневно при

педиатрични пациенти

Телесна повърхност

(ТП)

Доза в mg

(два пъти дневно)

До 0,32 m

50 mg

0,33 – 0,54 m

100 mg

0,55 – 0,76 m

150 mg

0,77 – 0,97 m

200 mg

0,98 – 1,19 m

250 mg

1,20 – 1,41 m

300 mg

1,42 – 1,63 m

350 mg

≥1,64 m

400 mg

Възрастни пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ в хронична фаза,

които са лекувани с нилотиниб като терапия от първа линия и които са постигнали траен

дълбок молекулярен отговор (МR4,5)

Преустановяване на лечението може да се обмисли при подходящи възрастни пациенти с

положителна за Филаделфийска хромозома (Ph+) ХМЛ в хронична фаза, които са лекувани с

нилотиниб 300 mg два пъти дневно в продължение на минимум 3 години, ако постигнатият

дълбок молекулярен отговор е бил устойчив в продължение на минимум една година

непосредствено преди преустановяване на лечението. Преустановяването на лечението с

нилотиниб трябва да се осъществи от лекар с опит в лечението на пациенти с ХМЛ (вж.

точки 4.4 и 5.1).

Подходящите пациенти, които преустановят лечението с нилотиниб, трябва да имат изследвани

нива на BCR-ABL транскрипти и пълна кръвна картина с диференциално броене всеки месец в

продължение на една година, след това на всеки 6 седмици през втората година и на всеки

12 седмици след това. Необходимо е да се извършва проследяване на нивата на BCR-ABL

транскриптите с количествен диагностичен тест, валидиран да измерва нивата на молекулярния

отговор по международна скала (International Scale -IS) с чувствителност поне MR4,5

(BCR-ABL/ABL ≤0,0032% IS).

При пациентите, които загубят MR4 (MR4=BCR-ABL/ABL ≤0,01%IS), но не и MMR

(MMR=BCR-ABL/ABL ≤0,1%IS) по време на фазата без лечение, нивата на BCR-ABL

транскриптите трябва да се проследяват на всеки 2 седмици, докато нивата на BCR-ABL се

върнат обратно в интервала между MR4 и MR4,5. Пациентите, които поддържат нива на

BCR-ABL между MMR и MR4 в продължение на минимум 4 последователни измервания,

могат да се върнат към оригиналната схема за проследяване.

Пациентите, които изгубят постигнатия MMR, трябва да подновят лечението си в рамките на

4 седмици от момента, в който стане ясно, че е настъпила загуба на ремисията. Лечението с

нилотиниб трябва да се поднови с доза 300 mg два пъти дневно или с намалена доза от 400 mg

веднъж дневно, ако при пациента е имало понижаване на дозата преди преустановяване на

лечението. При пациентите, които подновят лечението с нилотиниб, трябва да се проследяват

нивата на BCR-ABL транскрипти всеки месец докато не се установи отново MMR и на всеки

12 седмици след това (вж. точка 4.4).

Възрастни пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ в хронична фаза,

постигнали траен дълбок молекулярен отговор (МR4,5) с нилотиниб след предшестващо

лечение с иматиниб

Преустановяване на лечението може да се обмисли при избрани възрастни пациенти с

положителна за Филаделфийска хромозома (Ph+) ХМЛ в хронична фаза, които са лекувани с

нилотиниб в продължение на минимум 3 години, ако постигнатият дълбок молекулярен

отговор е бил устойчив в продължение на минимум една година, непосредствено преди

преустановяване на лечението. Преустановяването на лечението с нилотиниб трябва да се

осъществи от лекар с опит в лечението на пациенти с ХМЛ (вж. точки 4.4 и 5.1).

При подходящите пациенти, които преустановят лечението с нилотиниб, трябва да се изследват

нивата на BCR-ABL транскрипти и пълна кръвна картина с диференциално броене всеки месец

в продължение на една година, след това на всеки 6 седмици през втората година и на всеки

12 седмици след това. Необходимо е да се извършва проследяване на нивата на BCR-ABL

транскриптите с количествен диагностичен тест, валидиран да измерва нивата на молекулярния

отговор по международна скала (International Scale -IS) с чувствителност поне MR4,5

(BCR-ABL/ABL ≤0,0032% IS).

Пациентите с потвърдена загуба на MR4 (MR4= BCR-ABL/ABL ≤0,01%IS) по време на фазата

без лечение (две последователни измервания в интервал от поне 4 седмици, показващи загуба

на MR4) или загуба на голям молекулярен отговор (MMR=BCR-ABL/ABL ≤0,1%IS) трябва да

подновят лечението си в рамките на 4 седмици от момента, в който се разбере, че е настъпила

загуба на ремисията. Лечението с нилотиниб трябва да се поднови с доза 300 mg или 400 mg

два пъти дневно. При пациентите, които подновят лечението с нилотиниб, трябва да се

проследяват нивата на BCR-ABL транскрипти всеки месец докато не се установи отново

предишния голям молекулярен отговор или MR4 и на всеки 12 седмици след това (вж.

точка 4.4).

Коригиране или модифициране на дозата

Може да е необходимо лечението с Tasigna временно да се преустанови и/или дозата да се

намали поради хематологична токсичност (неутропения, тромбоцитопения), която не е

свързана с подлежащата левкемия (вж. Таблица 2).

Таблица 2

Коригиране на дозата при неутропения и тромбоцитопения

Възрастни пациенти с

новодиагностицирана

ХМЛ в хронична фаза

при 300 mg два пъти

дневно

ХМЛ в хронична фаза

при пациенти,

резистентни или с

непоносимост към

иматиниб при 400 mg

два пъти дневно

АБН* <1,0 x 10

/l и/или

тромбоцитен брой <50 x 10

Лечението с нилотиниб трябва да се

преустанови и да се проследи кръвната

картина.

Лечението трябва да се възобнови в

рамките на 2 седмици с предишната

доза, ако АБН >1,0 x 10

/l и/или

тромбоцити >50 x 10

В случай, че броят на кръвните клетки

продължава да е нисък, може да е

необходимо намаляване на дозата на

400 mg един път дневно.

ХМЛ във фаза на

акселерация при

възрастни пациенти,

резистентни или с

непоносимост към

иматиниб при 400 mg

два пъти дневно

АБН* <0,5 x 10

/l и/или

тромбоцитен брой <10 x 10

Лечението с нилотиниб трябва да се

преустанови и да се проследи кръвната

картина.

Лечението трябва да се възобнови в

рамките на 2 седмици с предишната

доза, ако АБН >1,0 x 10

/l и/или

тромбоцити >20 x 10

В случай, че броя на кръвните клетки

продължава да е нисък, може да е

необходимо намаляване на дозата на

400 mg един път дневно.

Педиатрични

пациенти с

новодиагностицирана

ХМЛ в хронична фаза

при 230 mg/m

два

пъти дневно

с ХМЛ в хронична

фаза с резистентност

или непоносимост към

иматиниб при

230 mg/m

два пъти

дневно

АБН* <1,0 x 10

/l и/или

тромбоцитен брой <50 x 10

Лечението с нилотиниб трябва да се

преустанови и да се проследи кръвната

картина.

Лечението трябва да се възобнови в

рамките на 2 седмици с предишната

доза, ако АБН >1,5 x 10

/l и/или

тромбоцити >75 x 10

В случай, че броя на кръвните клетки

продължава да е нисък, може да е

необходимо намаляване на дозата на

230 mg/m

един път дневно.

Ако възникне събитие след намаляване

на дозата, трябва да се обмисли

преустановяване на лечението.

*АБН = абсолютен брой неутрофили

При настъпване на клинично значима умерена или тежка нехематологична токсичност,

приложението трябва да се преустанови, а пациентите да бъдат наблюдавани и съответно

лекувани. Ако предишната схема на приложение е била 300 mg два пъти дневно при възрастни

пациенти с новодиагностицирана ХМЛ в хронична фаза, или 400 mg два пъти дневно при

възрастни пациенти, резистентни или с непоносимост към иматиниб в хронична фаза или във

фаза на акселерация, или 230 mg/m

два пъти дневно при педиатрични пациенти, приложението

може да се възобнови в доза 400 mg един път дневно при възрастните пациенти и 230 mg/m

един път дневно при педиатричните пациенти, след отзвучаване на токсичните явления. Ако

предишната схема на приложение е била 400 mg веднъж дневно при възрастни пациенти или

230 mg/m

веднъж дневно при педиатрични пациенти, лечението трябва да се преустанови. Ако

е подходящо от клинична гледна точка, трябва да се обмисли повторно увеличаване на дозата

до начална доза 300 mg два пъти дневно при възрастните пациенти с новодиагностицирана

ХМЛ в хронична фаза или до 400 mg два пъти дневно при възрастните пациенти с ХМЛ в

хронична фаза или във фаза на акселерация, резистентни или с непоносимост към иматиниб

или до 230 mg/m

два пъти дневно при педиатричните пациенти.

Покачване на серумната липаза: При покачване на серумната липаза Степен 3-4 дозите при

възрастни пациенти трябва да се намалят до 400 mg един път дневно или да се прекъсне

приема. При педиатрични пациенти лечението трябва да се прекъсне до обратно развитие на

събитието до Степен

1. След това, ако предишната схема на приложение е била 230 mg/m

два

пъти дневно, лечението може да се възобнови в доза 230 mg/m

веднъж дневно. Ако

предишната схема на приложение е била 230 mg/m

веднъж дневно, лечението трябва да се

преустанови. Стойностите на серумната липаза трябва да се изследват всеки месец или при

наличие на клинични показания (вж. точка 4.4).

Повишен билирубин и чернодробни трансаминази: При покачване на билирубина и на

чернодробните трансаминази Степен 3-4, дозите при възрастни пациенти трябва да се намалят

до 400 mg един път дневно или да се прекъсне приема. При покачване на билирубина

Степен

2 или на чернодробните трансаминази Степен

3 при педиатрични пациенти,

лечението трябва да се прекъсне до възстановяване на стойностите до Степен

1. След това,

ако предишната схема на приложение е била 230 mg/m

два пъти дневно, лечението може да се

възобнови в доза 230 mg/m

веднъж дневно. Ако предишната схема на приложение е била

230 mg/m

веднъж дневно и възстановяването до Степен

1 отнеме повече от 28 дни, лечението

трябва да се преустанови. Стойностите на билирубина и чернодробните трансаминази трябва да

се изследват всеки месец или при наличие на клинични показания.

Специални популации

Старческа възраст

Приблизително 12% от участниците във Фаза III проучване при пациенти с

новодиагностицирана ХМЛ в хронична фаза и приблизително 30% от участниците във Фаза II

проучване при пациенти с ХМЛ в хронична фаза или във фаза на акселерация,

резистентни или

с непоносимост към иматиниб, са били на/над 65-годишна възраст. Не се установяват

съществени различия по отношение на безопасността и ефикасността при пациенти на възраст

≥65 години в сравнение с пациенти на възраст от 18 до 65 години.

Бъбречно увреждане

Не са провеждани клинични проучвания при пациенти с нарушена бъбречна функция.

Тъй като нилотиниб и неговите метаболити не се екскретират през бъбреците, при пациентите с

бъбречно увреждане не се очаква намаляване на тоталния телесен клирънс.

Чернодробно увреждане

Увреждането на черния дроб повлиява умерено фармакокинетиката на нилотиниб. Не се смята

за необходимо коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане. Независимо от

това, пациентите с чернодробно увреждане трябва да бъдат лекувани с повишено внимание (вж.

точка 4.4).

Сърдечни нарушения

От клиничните проучвания са изключвани пациентите с неконтролирани или значими сърдечни

заболявания (напр. скоро прекаран инфаркт на миокарда, застойна сърдечна недостатъчност,

нестабилна ангина или клинично значима брадикардия). Необходимо е повишено внимание при

пациенти със съответните сърдечни заболявания (вж. точка 4.4)

Съобщава се за повишаване на нивото на общия серумен холестерол при лечение с нилотиниб

(вж. точка 4.4). Необходимо е да се определи липидния профил преди започване на лечението с

нилотиниб, след което да се оцени на 3-ия и 6-ия месец след започване на терапията и поне

веднъж годишно при продължителна терапия.

Съобщава се за повишаване на нивото на кръвната захар при лечение с нилотиниб (вж.

точка 4.4). Оценка на нивото на кръвната захар трябва да се направи преди започване на

лечението с нилотиниб и да се проследи по време на лечението.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Tasigna при педиатрични пациенти с положителна за

Филаделфийска хромозома ХМЛ в хронична фаза на възраст от 2 до под 18 години (вж.

точки 4.8, 5.1 и 5.2) са установени. Липсва опит при педиатрични пациенти на възраст под

2 години или педиатрични пациенти с положителна за Филаделфийска хромозома ХМЛ във

фаза на акселерация или бластна криза. Липсват данни при новодиагностицирани педиатрични

пациенти на възраст под 10 години и има ограничени данни при педиатрични пациенти на

възраст под 6 години, които са резистентни или с непоносимост към иматиниб.

Начин на приложение

Tasigna трябва да се приема два пъти дневно през интервал от приблизително 12 часа и не

трябва да се приема с храна. Твърдите капсули трябва да се поглъщат цели с вода. Не трябва да

се приема храна 2 часа преди приема на дозата и поне един час след това.

При пациенти, които не могат да преглътнат твърдите капсули, съдържанието на всяка твърда

капсула може да се разтвори в една чаена лъжичка ябълково пюре и да се приеме незабавно. Не

трябва да се използва повече от една чаена лъжичка ябълково пюре или друг вид храна освен

ябълково пюре (вж. 4.4 и 5.2).

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Миелосупресия

Лечението с нилотиниб се свързва (National Cancer Institute Common Toxicity Criteria

степен 3-4) с тромбоцитопения, неутропения и анемия.

Изявата е по-честа при пациенти с

ХМЛ, резистентни или с непоносимост към иматиниб и особено при пациенти с ХМЛ във фаза

на акселерация. Изследване на пълна кръвна картина трябва да се провежда на всеки две

седмици през първите 2 месеца, а след това всеки месец или при клинични показания.

Миелосупресията като цяло е била обратима и обикновено е била овладявана с временно

преустановяване на лечението с Tasigna или намаляване на дозата (вж. точка 4.2).

Удължаване на QT интервала

Доказано е, че нилотиниб удължава по зависим от концентрацията начин сърдечната камерна

реполяризация, определена чрез QT интервала на ЕКГ с повърхностни отвеждания при

възрастни и педиатрични пациенти.

Във Фаза III проучване при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ в хронична фаза, приемащи

300 mg нилотиниб два пъти дневно, промяната в средния, осреднен по време QTcF интервал в

стационарно състояние спрямо изходния е 6 msec. Няма пациенти с QTcF >480 msec. Не са

наблюдавани епизоди на “torsade de pointes”.

Във Фаза II проучване при пациенти с ХМЛ в хронична фаза и във фаза на акселерация,

приемащи 400 mg нилотиниб два пъти дневно, резистентни или с непоносимост към иматиниб,

промяната в средния, осреднен по време QTcF интервал спрямо изходния в стационарно

състояние е съответно 5 и 8 msec. QTcF >500 msec се наблюдава при <1% от тези пациенти. В

клинични проучвания не са наблюдавани епизоди на torsade de pointes.

При проучване със здрави доброволци с експозиция, която е сравнима с експозициите

наблюдавани при пациенти, осреднената по време, средна, плацебо-извадена промяна в QTcF,

спрямо изходната стойност е 7 msec (CI ± 4 msec). Никой от изследваните няма QTcF

>450 msec. В допълнение, в хода на провеждане на проучването не са наблюдавани клинично

значими аритмии. В частност, не са наблюдавани епизоди на torsade de pointes (преходни или

продължителни).

Значимо удължаване на QT интервала може да настъпи, когато нилотиниб се приема

неправилно със силни инхибитори на CYP3A4 и/или лекарствени продукти с известен

потенциал да удължават QT интервала, и/или с храна (вж. точка 4.5). Наличието на

хипокалиемия и хипомагнезиемия може допълнително да засили този ефект. Удължаването на

QT интервала може да изложи пациентите на риск от фатален изход.

Tasigna трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, които имат или които са със

значителен риск от развитие на удължаване на QTc, като такива:

с вроден удължен QT интервал

с неконтролирани или значими сърдечни заболявания като скоро прекаран инфаркт на

миокарда, застойна сърдечна недостатъчност, нестабилна ангина или клинично значима

брадикардия.

приемащи антиаритмични лекарства или други вещества, които водят до удължаване на

Препоръчва се строго проследяване на ефекта върху QTc интервала и регистриране на изходно

ЕКГ, преди започване на лечението с нилотиниб и при наличие на клинични показания.

Хипокалиемията или хипомагнезиемията трябва да бъдат коригирани преди приложението на

Tasigna и да се проследяват периодично след това.

Внезапна смърт

Има съобщения за нечести случаи (0,1 до 1%) на внезапна смърт при пациенти с ХМЛ в

хронична фаза или във фаза на акселерация, резистентни или с непоносимост към иматиниб, с

предшестваща анамнеза за сърдечно заболяване или значими рискови фактори за развитие на

сърдечно заболяване. Към основното злокачествено заболяване често пъти са налице и

придружаващи заболявания, както и други съпътстващи лекарствени продукти. Нарушенията в

камерната реполяризация също могат да бъдат допринасящ фактор. По време на Фаза III

проучване при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ в хронична фаза не са съобщавани

случаи на внезапна сърдечна смърт.

Задръжка на течности и оток

По време на Фаза III проучване при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ са наблюдавани

нечести случаи (0,1 до 1%) на тежка форма на свързана с приема на лекарството задръжка на

течности като плеврален излив, белодробен оток и перикарден излив. Подобни събития са

наблюдавани и при постмаркетинговите съобщения. Неочакваното, бързо наддаване на тегло

трябва да бъде внимателно изследвано. Ако се появят признаци на тежка задръжка на течности

по време на лечението с нилотиниб, етиологията трябва да се изясни и при пациентите да се

проведе съответното лечение (вж. точка 4.2 за указания за повлияване на нехематологична

токсичност).

Сърдечносъдови събития

Случаи на сърдечносъдови събития са съобщавани в хода на рандомизирано Фаза III проучване

при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ и са били наблюдавани при постмаркетинговите

съобщения. В клиничното проучване, при средна продължителност на терапията от

60,5 месеца, сърдечносъдовите събития от Степен 3-4 включват периферна артериална

оклузивна болест (1,4% и 1,1%, съответно при 300 mg и 400 mg нилотиниб два пъти дневно),

исхемична болест на сърцето (2,2% и 6,1%, съответно при 300 mg и 400 mg нилотиниб два пъти

дневно) и исхемични мозъчносъдови събития (1,1% и 2,2%, съответно при 300 mg и 400 mg

нилотиниб два пъти дневно). Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно

медицинска помощ, ако внезапно почувстват признаци или симптоми на сърдечносъдови

събития. Сърдечносъдовият статус на пациентите трябва да бъде оценен, а сърдечносъдовите

рискови фактори да бъдат проследени и активно да се опитва, да бъдат отстранени по време на

лечението с нилотиниб, съгласно стандартните ръководства. Трябва да се предпише

съответната терапия за повлияване на сърдечносъдовите рискови фактори (вж. точка 4.2 за

указания за повлияване на нехематологична токсичност).

Реактивация на хепатит В

Наблюдавана е реактивация на хепатит В при пациенти, които са хронични носители на този

вирус, след като приемат BCR-ABL тирозинкиназни инхибитори. В някои случаи настъпва

остра чернодробна недостатъчност или фулминантен хепатит, водещ до чернодробна

трансплантация или фатален изход.

Преди да започнат лечение с нилотиниб, пациентите трябва да бъдат изследвани за HBV

инфекция. Преди да започнат лечение, пациентите с позитивна серология за хепатит В

(включително тези с активно заболяване) и пациенти, които са положителни за HBV инфекция

по време на лечение, трябва бъдат консултирани със специалисти в лечението на хепатит В.

Носителите на HBV, които имат нужда от лечение с нилотиниб, трябва да бъдат внимателно

проследявани за признаци и симптоми на активна HBV инфекция по време на лечението и

няколко месеца след края на лечението (вж. точка 4.8).

Специално проследяване на възрастни пациенти с Ph+ ХМЛ в хронична фаза, които са

постигнали траен дълбок молекулярен отговор

Възможност за преустановяване на лечението

Избрани пациенти, при които е потвърдено, че експресират характерните BCR-ABL

транскрипти, e13a2/b2a2 или e14a2/b3a2, могат да се имат предвид за преустановяване на

лечението. Пациентите трябва да имат характерните BCR-ABL транскрипти, за да е възможно

количествено определяне на BCR-ABL, оценка на дълбочината на молекулярния отговор и

определяне на възможна загуба на молекулярна ремисия след преустановяване на лечението с

нилотиниб.

Проследяване на пациенти, които са преустановили лечението

Необходимо е да се извършва често проследяване на нивата на BCR-ABL транскриптите при

пациентите, избрани да преустановят лечението, чрез количествен диагностичен тест,

валидиран да измерва нивата на молекулярния отговор с чувствителност поне MR4,5

(BCR-ABL/ABL ≤0,0032% IS). Нивата на BCR-ABL транскриптите трябва да бъдат определяни

преди и по време на преустановяване на лечението (вж. точки 4.2 и 5.1).

Загубата на голям молекулярен отговор (MMR=BCR-ABL/ABL ≤0,1%IS) при пациенти с ХМЛ,

които получават нилотиниб като първа или втора линия терапия, или потвърдената загуба на

MR4 (две последователни измервания в интервал от поне 4 седмици, показващи загуба на MR4

(MR4=BCR-ABL/ABL ≤0,01%IS)) при пациенти с ХМЛ, които получават нилотиниб като втора

линия терапия, ще доведат до подновяване на лечението в рамките на 4 седмици от момента, в

който се разбере, че е настъпила загуба на ремисията. По време на фазата без лечение може да

настъпи рецидив на молекулярно ниво, като липсват данни за дългосрочния резултат. Поради

тази причина е особено важно често да се проследяват нивата на BCR-ABL транскриптите и

пълната кръвна картина с диференциално броене, за да се установи възможната загуба на

ремисия (вж. точка 4.2). Пациентите, които не успяват да постигнат MMR след три месеца

подновено лечение, трябва да бъдат отново изследвани за мутация в домейна на BCR-ABL

киназата.

Лабораторни изследвания и проследяване

Липиди в кръвта

Във Фаза III проучване при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ, 1,1% от пациентите,

лекувани с нилотиниб 400 mg два пъти дневно показват повишение на общия холестерол от

Степен 3-4; в групата, приемаща нилотиниб 300 mg два пъти дневно не се наблюдава

повишение на холестерола от Степен 3-4 (вж. точка 4.8). Препоръчва се, да се определи

липидния профил, преди започване на лечението с нилотиниб, след което да се направи оценка

на 3-ия и 6-ия месец, след започване на терапията и да се проследява поне веднъж годишно при

продължителна терапия (вж. точка 4.2). Ако е необходимо прилагането на HMG-CoA

редуктазен инхибитор (липидопонижаващо средство), моля прегледайте точка 4.5, преди да

започнете лечението, тъй като определени HMG-CoA редуктазни инхибитори се метаболизират

също от CYP3A4 ензимната система.

Кръвна захар

Във фаза III проучване при пациенти с новодиагностицирана ХМЛ, 6,9% и 7,2% от пациентите,

лекувани съответно с нилотиниб 400 mg и нилотиниб 300 mg два пъти дневно, показват

повишение на кръвната захар от Степен 3-4. Препоръчва се нивата на кръвната захар да бъдат

оценени преди започване на лечението с Tasigna и проследени по време на лечението, в

зависимост от клиничните показания (вж. точка 4.2). Ако резултатите от тестовете дават

основания за провеждането на терапия, лекарите трябва да следват локалните стандартни

практики и ръководства за лечение.

Взаимодействия с други лекарствени продукти

Трябва да се избягва приложението на Tasigna с лекарства, които са мощни инхибитори на

CYP3A4 (включващи, но не ограничени до кетоконазол, итраконазол, вориконазол,

кларитромицин, телитромицин, ритонавир). В случай че лечението с някое от тези лекарствени

средства е наложително, се препоръчва, ако е възможно терапията с нилотиниб да бъде

преустановена (вж. точка 4.5). При положение, че не е възможно временно да се преустанови

лечението, е необходимо стриктно проследяване на пациента за удължаване на QT интервала

(вж. точки 4.2, 4.5 и 5.2).

30 Churchill Place

Canary Wharf

London E14 5EU

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 3660 6000

Facsimile

+44 (0)20 3660 5555

Send a question via our website

www.ema.europa.eu/contact

© European Medicines Agency, 2017. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/278453/2017

EMEA/H/C/000798

Резюме на EPAR за обществено ползване

Tasigna

nilotinib

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Tasigna. В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба

(CHMP) е оценил лекарството, за да препоръча разрешаване за употреба в ЕС и условия на

употреба. Документът не е предназначен да предоставя практически съвети относно употребата

на Tasigna.

За практическа информация относно употребата на Tasigna пациентите следва да прочетат

листовката или да попитат своя лекар или фармацевт.

Какво представлява Tasigna и за какво се използва?

Tasigna е лекарство, което се използва за лечение на възрастни с хронична миелоидна левкемия

(ХМЛ), вид рак на белите кръвни клетки. Прилага се при пациенти с „положително за

Филаделфийска хромозома“ (Ph+) заболяване, което означава, че някои от гените им са се

преподредили и са образували специална хромозома, наречена Филаделфийска хромозома. Тя

произвежда ензим, наречен Bcr-Abl киназа, който води до развитието на левкемия.

Tasigna се използва за лечение на ХМЛ в хронична фаза или във фаза на акселерация при

пациенти, които имат непоносимост към други лечения, включващи иматиниб (друго

противораково лекарство), или не се повлияват от тези лечения. Няма информация за

ефективността при пациенти, чието заболяване е в бластна криза (друга фаза на ХМЛ).

Tasigna се използва също при новодиагностицирани пациенти с ХМЛ в хронична фаза.

Тъй като броят на пациентите с ХМЛ е малък, болестта се счита за „рядка“ и Tasigna е определен

като „лекарство сирак“ (лекарство, използвано при редки болести) на 22 май 2006 г.

Tasigna

EMA/278453/2017

Страница 2/4

Как се използва Tasigna?

Tasigna се отпуска по лекарско предписание и лечението трябва да се започне от лекар с опит в

диагностицирането и лечението на пациенти с ХМЛ. Предлага се под формата на капсули (150 и

200 mg).

При новодиагностицирани пациенти с ХМЛ в хронична фаза препоръчителната доза Tasigna е

300 mg два пъти дневно. При пациенти с ХМЛ в хронична фаза или във фаза на акселерация,

които имат непоносимост към други лечения или не се повлияват от тях, препоръчителната доза е

400 mg два пъти дневно.

Лечението продължава, докато пациентът се повлиява положително. Ако пациентът получи

нежелани лекарствени реакции, влияещи на кръвта, дозата трябва да се намали или лечението да

бъде прекъснато. Спиране на лечението може да се обмисли при пациенти в хронична фаза след

лечение с Tasigna в продължение на най-малко 3 години, чието заболяване е било овладяно поне

за 1 година.

Между двете дози Tasigna трябва да има интервал от около 12 часа. Капсулите трябва да се

поглъщат цели с чаша вода, без да се приема храна два часа преди и един час след всяка доза.

При пациенти, които не могат да поглъщат капсулите, съдържанието им може да се разтвори в

лъжичка ябълково пюре и да се приеме веднага след това. Ако е необходимо, Tasigna може да се

прилага в комбинация с някои други лекарства.

По време на лечението с Tasigna на пациентите трябва редовно да се правят изследвания на

кръвта, включително изследвания за нивата на мазнините в кръвта. Съобщено е за повишени

нива на холестерол в кръвта при пациентите, приемащи лекарството. Ако лечението бъде спряно,

тъй като заболяването се счита за овладяно, необходимо е да се правят редовни изследвания, за

да се предотврати рецедив, а ако случаят е такъв, лечението трябва да се възобнови.

Как действа Tasigna?

Активното вещество в Tasigna, нилотиниб, принадлежи към група лекарства, наречени

„протеинкиназни инхибитори“. Действието на тези съединения е да блокират вид ензими, познати

като протеин кинази. Нилотиниб действа главно, като блокира протеин киназата, наречена Bcr-

Abl киназа. Този ензим се произвежда от левкемичните клетки и причинява неуправляемото им

делене. Като блокира Bcr-Abl киназата, Tasigna помага да се овладее разсейването на

левкемичните клетки.

Какви ползи от Tasigna са установени в проучванията?

Tasigna е проучен в две основни проучвания при общо 439 пациенти с ХМЛ, които имат

непоносимост към иматиниб или чието заболяване вече не се повлиява от него. В тези

проучвания Tasigna не е сравнен с други лечения. Първото проучване обхваща 320 пациенти със

заболяване в хронична фаза, като при три четвърти от тях заболяването е престанало да се

повлиява от иматиниб. Основната мярка за ефективност е дялът на пациентите, при които се

наблюдава голям цитогенетичен отговор (процентът на белите кръвни клетки в костния мозък,

съдържащи Филаделфийска хромозома, е спаднал под 35 %). Голям цитогенетичен отговор е

отбелязан при 156 (49 %) от 320 пациенти след прием на Tasigna в продължение на средно 341

дни (около единадесет месеца).

Второто проучване обхваща 119 пациенти със заболяване във фаза на акселерация, като при

четири пети от тях заболяването е престанало да се повлиява от иматиниб. Основната мярка за

Tasigna

EMA/278453/2017

Страница 3/4

ефективност е дялът на пациентите, при които се наблюдава хематологичен отговор (завръщане

към нормалните стойности за броя на белите кръвни клетки). Хематологичен отговор е отбелязан

при 50 (42 %) от 119 пациенти след прием на Tasigna в продължение на средно 202 дни (около

седем месеца).

В двете проучвания Tasigna има подобен ефект при пациентите с непоносимост към иматиниб и

при пациентите, чието заболяване е престанало да се повлиява от иматиниб.

В трето основно проучване при 846 новодиагностицирани пациенти с ХМЛ в хронична фаза

Tasigna, приеман в дози от 300 mg два пъти дневно или от 400 mg два пъти дневно, е сравнен с

иматиниб. Основната мярка за ефективност е дялът на пациентите, при които се наблюдава голям

молекулярен отговор (процентът на белите кръвни клетки, които могат да произвеждат

абнормната Bcr-Abl киназа, е спаднал под 0,1 %) след 12 месеца на лечение.

В това проучване Tasigna е по-ефективен от иматиниб за постигане на голям молекулярен

отговор: при 125 (44,3 %) от 282 пациенти, приемащи Tasigna в доза от 300 mg два пъти дневно,

и при 120 (42,7 %) от 281 пациенти, приемащи Tasigna в доза от 400 mg два пъти дневно, в

сравнение с 63 (22,3 %) от 283 пациенти, приемащи иматиниб.

В две допълнителни проучвания е показано, че ползите от лекарството могат да бъдат

поддържани след спиране на лечението при пациенти, чието заболяване е било овладяно за поне

една година. Първото проучване обхваща 190 пациенти, при които първоначалното лечение с

Tasigna е довело до голям молекулярен отговор; при 98 пациенти (52 %) отговорът се запазва в

продължение на 48 седмици след спиране на лечението. Второто проучване обхваща пациенти,

които са преминали на Tasigna след лечение с иматиниб: при 73 от 126 пациенти (58 %) големият

молекулярен отговор се запазва 48 седмици след спирането.

Какви са рисковете, свързани с Tasigna?

Най-честите нежелани лекарствени реакции при Tasigna (наблюдавани при повече от 1 на 10

пациенти) са тромбоцитопения (малък брой тромбоцити), неутропения (малък брой бели кръвни

клетки), главоболие, гадене (позиви за повръщане), обрив, пруритус (сърбеж), миалгия (болка в

мускулите) и отпадналост (умора). За пълния списък на всички нежелани лекарствени реакции и

ограничения, съобщени при Tasigna, вижте листовката.

Защо Tasigna е разрешен за употреба?

CHMP реши, че ползите от Tasigna са по-големи от рисковете, и препоръча Tasigna да бъде

разрешен за употреба.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Tasigna?

Фирмата, която произвежда Tasigna, ще предостави информационен пакет за лекарите и

фармацевтите, които ще предписват или отпускат лекарството. Пакетът ще съдържа напомняща

информация за безопасната употреба на Tasigna при пациенти.

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Tasigna, които да се

спазват от здравните специалисти и пациентите, са включени в кратката характеристика на

продукта и в листовката.

Tasigna

EMA/278453/2017

Страница 4/4

Допълнителна информация за Tasigna:

На 19 ноември 2007 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на Tasigna, валидно

в Европейския съюз.

Пълният текст на EPAR за Tasigna може да се намери на уебсайта на

Агенцията: ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European Public Assessment Reports. За

повече информация относно лечението с Tasigna прочетете листовката (също част от EPAR) или

попитайте вашия лекар или фармацевт.

Резюме на становището на Комитета по лекарствата сираци относно Tasigna може да се намери на

уебсайта на Агенцията на: ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/Rare disease designation.

Дата на последно актуализиране на текста 05-2017.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация