Exelon

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)

14-01-2021

Активна съставка:
ривастигмин
Предлага се от:
Novartis Europharm Limited
АТС код:
N06DA03
INN (Международно Name):
rivastigmine
Терапевтична група:
Psychoanaleptics,
Терапевтична област:
Деменция, Болест На Алцхаймер, Болест На Паркинсон
Терапевтични показания:
Симптоматично лечение на лека до умерено тежка деменция от Алцхаймер. Симптоматично лечение на лека до умерено тежка деменция при пациенти с идиопатична болест на Паркинсон.
Каталог на резюме:
Revision: 40
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000169
Дата Оторизация:
1998-05-11
EMEA код:
EMEA/H/C/000169

Документи на други езици

Листовка Листовка - испански

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - испански

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - испански

06-02-2013

Листовка Листовка - чешки

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - чешки

14-01-2021

Листовка Листовка - датски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - датски

14-01-2021

Листовка Листовка - немски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - немски

14-01-2021

Листовка Листовка - естонски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - естонски

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - естонски

06-02-2013

Листовка Листовка - гръцки

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - гръцки

14-01-2021

Листовка Листовка - английски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - английски

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - английски

06-02-2013

Листовка Листовка - френски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - френски

14-01-2021

Листовка Листовка - италиански

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - италиански

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - италиански

06-02-2013

Листовка Листовка - латвийски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - латвийски

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - латвийски

06-02-2013

Листовка Листовка - литовски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - литовски

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - литовски

06-02-2013

Листовка Листовка - унгарски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - унгарски

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - унгарски

06-02-2013

Листовка Листовка - малтийски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - малтийски

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - малтийски

06-02-2013

Листовка Листовка - нидерландски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - нидерландски

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - нидерландски

06-02-2013

Листовка Листовка - полски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - полски

14-01-2021

Листовка Листовка - португалски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - португалски

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - португалски

06-02-2013

Листовка Листовка - румънски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - румънски

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - румънски

06-02-2013

Листовка Листовка - словашки

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - словашки

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словашки

06-02-2013

Листовка Листовка - словенски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - словенски

14-01-2021

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словенски

06-02-2013

Листовка Листовка - фински

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - фински

14-01-2021

Листовка Листовка - шведски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - шведски

14-01-2021

Листовка Листовка - норвежки

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - норвежки

14-01-2021

Листовка Листовка - исландски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - исландски

14-01-2021

Листовка Листовка - хърватски

14-01-2021

Данни за продукта Данни за продукта - хърватски

14-01-2021

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Exelon 1,5 mg твърди капсули

Exelon 3,0 mg твърди капсули

Exelon 4,5 mg твърди капсули

Exelon 6,0 mg твърди капсули

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Exelon 1,5 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа ривастигмин хидрогентартрат, съответстващ на 1,5 mg ривастигмин

(rivastigmine).

Exelon 3,0 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа ривастигмин хидрогентартрат, съответстващ на 3,0 mg ривастигмин

(rivastigmine).

Exelon 4,5 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа ривастигмин хидрогентартрат, съответстващ на 4,5 mg ривастигмин

(rivastigmine).

Exelon 6,0 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа ривастигмин хидрогентартрат, съответстващ на 6,0 mg ривастигмин

(rivastigmine).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърди капсули

Exelon 1,5 mg твърди капсули

Почти бял до бледожълт прах в капсула с жълта капачка и жълто тяло с отпечатан надпис в

червено “EXELON 1,5 mg” върху тялото.

Exelon 3,0 mg твърди капсули

Почти бял до бледожълт прах в капсула с оранжева капачка и оранжево тяло с отпечатан

надпис в червено “EXELON 3 mg” върху тялото.

Exelon 4,5 mg твърди капсули

Почти бял до бледожълт прах в капсула с червена капачка и червено тяло с отпечатан надпис в

бяло “EXELON 4,5 mg” върху тялото.

Exelon 6,0 mg твърди капсули

Почти бял до бледожълт прах в капсула с червена капачка и оранжево тяло с отпечатан надпис

в червено “EXELON 6 mg” върху тялото.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Симптоматично лечение на лека до умерено тежка Алцхаймерова деменция.

Симптоматично лечение на лека до умерено тежка деменция при пациенти с идиопатична

болест на Паркинсон.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението трябва да се започне и да се следи от лекар с опит в диагностиката и лечението на

Алцхаймерова деменция или деменция, свързана с болестта на Паркинсон. Диагнозата трябва

да се постави съгласно съвременните препоръки. Лечението с ривастигмин трябва да се започне

единствено, ако има човек, който редовно ще следи приема на лекарствения продукт от

пациента.

Дозировка

Ривастигмин трябва да се прилага два пъти на ден със закуската и вечерята. Капсулите трябва

да се поглъщат цели.

Начална доза

1,5 mg два пъти на ден.

Титриране на дозата

Началната доза е 1,5 mg два пъти на ден. Ако тази доза е с добра поносимост след минимум две

седмици лечение, дозата може да се повиши до 3 mg два пъти на ден. Последващите повишения

до 4,5 mg и след това до 6 mg два пъти на ден трябва също да се основават на добрата

поносимост на настоящата доза и могат да се обмислят след минимум две седмици лечение с

това ниво на дозата.

Ако по време на лечението се наблюдават нежелани реакции (напр. гадене, повръщане,

коремни болки и загуба на апетит), отслабване на тегло или влошаване на екстарпирамидните

симптоми (напр. тремор) при пациентите с деменция, свързана с болестта на Паркинсон, те

могат да се преодолеят чрез пропускане на една или повече дози. Ако нежеланата реакция

персистира, дневната доза трябва временно да се понижи до предходната доза с добра

поносимост или да се спре лечението.

Поддържаща доза

Ефективната доза е 3 до 6 mg два пъти на ден. За да се постигне максимална терапевтична

полза, пациентите трябва да се поддържат на най-високата добре поносима доза.

Препоръчваната максимална дневна доза е 6 mg два пъти на ден.

Поддържащото лечение може да се продължи докато се наблюдава терапевтична полза за

пациента. Затова клиничната полза от ривастигмин трябва да се преоценява редовно, особено за

пациентите, лекувани с дози под 3 mg два пъти на ден. Ако след 3 месеца лечение с

поддържаща доза степента на влошаването на симптомите на деменцията на пациенти не се

повлиява в благоприятна посока, лечението трябва да се спре. Спирането на лечението трябва

да се обмисли и когато няма повече доказателства за терапевтичен ефект.

Индивидуалният отговор към ривастигмин не може да се предвиди. Въпреки това по-голям

терапевтичен ефект се наблюдава при пациентите с болест на Паркинсон с умерено тежка

деменция. Подобно на това по-голям ефект се наблюдава при пациентите с болест на

Паркинсон със зрителни халюцинации (вж. точка 5.1).

Лечебният ефект не е изследван при плацебо-контролирани проучвания с продължителност

повече от 6 месеца.

Повторно започване на терапия

Ако лечението е прекъснато за повече от три дни, то трябва да се започне отново с 1,5 mg два

пъти на ден. Титрирането на дозата след това трябва да се извършва както е описано по-горе.

Специални популации

Бъбречно и чернодробно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно или

чернодробно увреждане. Независимо от това, поради повишената експозиция при тези

популации трябва стриктно да се следват препоръките за титриране в зависимост от

индивидуалната поносимост, тъй като пациентите с клинично значимо бъбречно или

чернодробно увреждане могат да получат повече дозозависими нежелани реакции. Не са

проучвани пациенти с тежко чернодробно увреждане, независимо от това, Exelon капсули може

да се прилага в тази пациентска популация, при стриктно проследяване (вж. точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Няма съответна употреба на Exelon в педиатричната популация при лечението на болест на

Алцхаймер.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество ривастигмин, към други карбаматни производни

или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Предшестваща анамнеза за реакции на мястото на приложение, насочващи към алергичен

контактен дерматит към ривастигмин пластир (вж. точка 4.4).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Честотата и тежестта на нежеланите реакции обикновено нараства при по-високите дози. Ако

лечението се прекъсне за повече от три дни, то трябва да се започне отново с 1,5 mg два пъти на

ден, за да се намали вероятността за нежалани реакции (напр. повръщане).

При прилагане на ривастигмин пластир може да възникнат кожни реакции на мястото на

приложение и обикновено са леки или умерени по тежест. Тези реакции не са сами по себе си

признак на алергизиране. Все пак, употребата на ривастигмин пластир може да доведе до

алергичен контактен дерматит.

Алергичен контактен дерматит трябва да се подозира, ако реакцията на мястото на приложение

е разпространена извън границите на пластира, ако има данни за по-интензивна локална

реакция (напр. увеличаващ се еритем, едем, папули, везикули) и ако симптомите не се

повлияват значително в рамките на 48 часа след премахване на пластира. В тези случаи

лечението трябва да се спре (вж. точка 4.3).

Пациентите, при които се развият реакции на мястото на приложение, насочващи към

алергичен контактен дерматит към ривастигмин пластир и които все още се нуждаят от лечение

с ривастигмин, след отрицателен тест за алергия и под строг медицински контрол, трябва да

преминат към перорално лечение с ривастигмин. Възможно е някои пациенти, чувствителни

към ривастигмин при експозиция на ривастигмин пластир, да не могат да приемат ривастигмин

под каквато и да е форма.

Има редки постмаркетингови съобщения за пациенти, при които е наблюдаван алергичен

дерматит (дисеминиран), след приложение на ривастигмин, независимо от начина на

приложение (перорален, трансдермален). В тези случаи лечението трябва да се прекрати (вж.

точка 4.3).

Пациентите и обгрижващите ги трябва да бъдат инструктирани.

Титриране на дозата: Наблюдавани са нежеланите реакции (напр. хипертония и халюцинации

при пациенти с Алцхаймерова деменция и влошаване на екстрапрамидните симптоми, особено

на тремора, при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон) скоро след

повишаване на дозата. Те могат да отговорят на понижаването на дозата. В други случаи Exelon

е бил прекъснат (вж. точка 4.8).

Стомашно-чревни нарушения като гадене, повръщане и диария, са дозозависими, и може да

настъпят най-вече при започване на лечението и/или повишаване на дозата (вж. точка 4.8). Тези

нежелани реакции възникват най-често при жени. При пациенти, които показват признаци и

симптоми на дехидратация, в резултат на продължително повръщане или диария, може да се

предпиемат интравенозни вливания, намаляване на дозата или спиране на терапията, ако бъдат

открити и лекувани навреме. Дехидратацията може да доведе до сериозни последствия.

При пациентите с болест на Алцхаймер може да се понижи теглото. Инхибиторите на

холинестеразата, включително ривастигмин, са свързани с отслабване на тегло при тези

пациенти. По време на терапията трябва да се следи теглото на пациента.

В случай на тежко повръщане свързано с лечението с ривастигмин, е необходимо да се

извърши подходящо коригиране на дозата според препоръките в точка 4.2. Някои случаи на

тежко повръщане са свързани с руптура на хранопровода (вж. точка 4.8). Подобни събития

настъпват особенно след повишаване на дозата или при високи дози ривастигмин.

Ривастигмин може да причини брадикардия, което е рисков фактор за възникване на

torsade de

pointes

, предимно при пациенти с други рискови фактори. Препоръчва се повишено внимание

при пациентите с по-висок риск за развитие на

torsade de pointes

, например такива с

декомпенсирана сърдечна недостатъчност, скорошен миокарден инфаркт, брадиаритмия и

склонност към хипокалиемия или хипомагнезиемия, или приемащи по същото време

лекарствени продукти, за които се знае, че предизвикват удължаване на QT интервала и/или

torsade de pointes

(вж. точки 4.5 и 4.8).

Трябва да се внимава с употребата на ривастигмин при пациенти със синдрома на болния

синусов възел или нарушения на проводимостта (синоатриален блок, атриовентрикуларен блок)

(вж. точка 4.8).

Ривастигмин може да причини повишение на секрецията на солна киселина в стомаха. Трябва

да се внимава при лечение на пациенти с активни стомашни или дуоденални язви или пациенти

с предиспозиция за тези заболявания.

Инхибиторите на холинестеразата трябва да се предписват внимателно при пациенти с

анамнеза за астма или обструктивно белодробно заболяване.

Холиномиметиците могат да индуцират или да доведат до екзацербация на обструкция на

пикочните пътища и припадъци. Препоръчва се повишено внимание при лечение на пациенти с

предиспозиция за такива заболявания.

Не е изследвана употребата на ривастигмин при пациенти с тежка деменция при болестта на

Алцхаймер или свързана с болестта на Паркинсон, други видове деменция или други типове

разстройства на паметта (възрастов когнитивен упадък) и по тази причина не се препоръчва

употребата при тези групи от пациенти.

Подобно на останалите холиномиметици ривастигмин може да доведе до екзацербация или да

индуцира екстрапирамидни симптоми. Наблюдавани са влошаване (включително

брадикинезия, дискинезия, нарушения на походката) и повишение на честотата или тежестта на

тремора при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон (вж. точка 4.8). Тези

реакции водят до спиране на ривастигмин в някои случаи (напр. спиране поради тремор 1,7% за

ривастигмин спрямо 0% за плацебо). Препоръчва се клинично проследяване на тези нежелани

реакции.

Специални популации

При пациентите с клинично-значимо бъбречно или чернодробно увреждане може да се появят

повече нежелани реакции (вж. точки 4.2 и 5.2). Трябва стриктно да се спазват препоръките за

титриране на дозата в зависимост от индивидуалната поносимост. Не са проучвани пациенти с

тежко чернодробно увреждане. Независимо от това, Exelon може да се прилага в тази

пациентска популация, при стриктно проследяване.

При пациентите с телесно тегло под 50 kg може да се появят повече нежелани реакции и е по-

вероятно да преустановят лечението поради нежелани реакции.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Като холинестерзен инхибитор ривастигмин може да усили ефектите на мускулните релаксанти

от сукцинилхолинов тип по време на анестезия. Препоръчва се повишено внимание при избора

на средствата за анестезия. При необходимост може да се обмисли възможно коригиране на

дозата или временно спиране на лечението.

Във връзка с фармакодинамичните ефекти и възможни добавъчни ефекти, ривастигмин не

трябва да се дава заедно с други холиномиметични вещества. Ривастигмин може да повлияе

действието на антихолинергичните лекарствени продукти (напр. оксибутинин, толтеродин).

При съвместна употреба на различни бета блокери (включително атенолол) и ривастигмин се

съобщават добавъчни ефекти водещи до брадикардия (която може да доведе до синкоп).

Очаква се сърдечно-съдовите бета блокери да бъдат свързани с по-голям риск, но има получени

съобщения и от пациенти, използващи други бета блокери. Поради тази причина е необходимо

повишено внимание при прилагане на ривастигмин с бета блокери и други средства, водещи до

брадикардия (напр. клас III антиаритмични средства, калциеви антагонисти, дигиталисови

гликозиди, пилокарпин).

Тъй като брадикардията представлява рисков фактор за развитие на

torsades de pointes

комбинирането на ривастигмин с лекарства, които могат да предизвикат

torsades de pointes

като например антипсихотици, напр някои фенотиазини (хлорпромазин, левомепромазин),

бензамиди (сулпирид, султоприд, амисулприд, тиаприд, вералиприд), пимозид, халоперидол,

дроперидол, цизарпид, циталопрам, дифеманил, еритромицин i.v., халофантрин, мизоластин,

метадон, пентамидин и моксифлоксацин, трябва да става при повишено внимание, като може

да се наложи и клинично мониториране (ЕКГ).

Не е наблюдавано фармакокинетично взаимодействие между ривастигмин и дигоксин,

варфарин, диазепам или флуоксетин при проучвания със здрави доброволци. Повишението на

протробиновото време, предизвикано от варфарин, не се повлиява от приложението на

ривастигмин. Не са наблюдавани нежелани ефекти върху сърдечната проводимост след

съвместното приложение на ривастигмин и дигоксин.

Съгласно данните за метаболизма на ривастигмин метаболитните взаимодействия с други

лекарствени продукти изглеждат малко вероятни, въпреки че той може да инхибира

медиирания от бутирилхолинестеразата метаболизъм на други вещества.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

При бременни животни ривастигмин и/или метаболитите преминават през плацентата. Не е

известно, дали това се случва и при хората. Няма клинични данни за случаи на експозиция при

бременност. При пери-/постнатални проучвания при плъхове се наблюдава увеличинение на

гестационното време. Ривастигмин не трябва да се използва при бременност, освен в случай на

категорична необходимост.

Кърмене

При животни ривастигмин се екскретира в млякото. Не е известно, дали ривастигмин се

ескретира в кърмата. Затова жените на лечение с ривастигмин не трябва да кърмят.

Фертилитет

Няма наблюдавани нежелани ефекти на ривастигмин върху фертилитета или репродуктивната

способност при плъхове (вж. точка 5.3). Ефектите на ривастигмин върху фертилитета при хора

са неизвестни.

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Болестта на Алцхаймер може да причини постепенно нарушаване на способността за шофиране

или да компрометира способността за работа с машини. Освен това ривастигмин може да

причини замаяност и сънливост главно при започване на лечението или повишаване на дозата.

В резултат на това ривастигмин повлиява в малка или в умерена степен способността за

шофиране и работа с машини. Следователно, способността на пациентите с деменция, които са

на лечение с ривастигмин да продължат да шофират или работят със сложни машини, трябва

редовно да се подлага на оценка от лекуващия лекар.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Най-често докладваните нежелани реакции (НЛР) са стомашно-чревни, включващи гадене

(38%) и повръщане (23%), особено по време на титриране на дозата. Доказано е, че

пациентките, участвали в клинични проучвания, са по-склонни от мъжете към стомашно-

чревни нежелани реакции и отслабване на тегло.

Таблично представяне на нежеланите реакции

Нежеланите реакции в Таблица 1 и Таблица 2 са изброени съгласно MedDRA – по системо-

органни класове и по честота. Категориите честоти се определят съгласно следната конвенция:

много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000

до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да

бъде направена оценка).

Събрани са съобщения за следните нежелани реакции, изброени по-долу в Таблица 1, събрани

при пациенти с Алцхаймерова деменция, лекувани с Exelon.

Таблица 1

Инфекции и инфестации

Много редки

Уринарна инфекция

Нарушения на метаболизма и храненето

Много чести

Анорексия

Чести

Намален апетит

С неизвестна честота

Дехидратация

Психични нарушения

Чести

Кошмари

Чести

Ажитираност

Чести

Обърканост

Чести

Тревожност

Нечести

Безсъние

Нечести

Депресия

Много редки

Халюцинации

С неизвестна честота

Агресивност, безпокойство

Нарушения на нервната система

Много чести

Замаяност

Чести

Главоболие

Чести

Сънливост

Чести

Тремор

Нечести

Синкоп

Редки

Припадъци

Много редки

Екстрапирамидни симптоми (включително влошаване на

болестта на Паркинсон)

Сърдечни нарушения

Редки

Стенокардия

Много редки

Сърдечни аритмии (напр. брадикардия,

атриовентрикуларен блок, предсърдно мъждене и

тахикардия)

С неизвестна честота

Синдром на болния синусов възел

Съдови нарушения

Много редки

Хипертония

Стомашно-чревни нарушения

Много чести

Гадене

Много чести

Повръщане

Много чести

Диария

Чести

Коремни болки и диспепсия

Редки

Стомашни и дуоденални язви

Много редки

Стомашно-чревни кръвоизливи

Много редки

Панкреатит

С неизвестна честота

Някои случаи на тежко повръщане се свързват с руптура

на хранопровода (вж. точка 4.4).

Хепатобилиарни нарушения

Нечести

Повишени чернодробни функционални показатели

С неизвестна честота

Хепатит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести

Хиперхидроза

Редки

Обрив

С неизвестна честота

Сърбеж, алергичен дерматит (дисеминиран)

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Чести

Умора и астения

Чести

Неразположение

Нечести

Припадък

Изследвания

Чести

Загуба на тегло

При Exelon трансдермален пластир се наблюдават следните допълнителни нежелани реакции:

делириум, пирексия, намален апетит, уринна инконтиненция (чести), психомоторна

хиперактивност (нечести), еритем, уртикария, мехури, алергичен дерматит (с неизвестна

честота).

Таблица 2 показва нежеланите реакции, съобщавани по време на клинични проучвания,

проведени при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон, лекувани с Exelon

капсули.

Таблица 2

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Намален апетит

Чести

Дехидратация

Психични нарушения

Чести

Безсъние

Чести

Тревожност

Чести

Безпокойство

Чести

Зрителни халюцинации

Чести

Депресия

С неизвестна честота

Агресивност

Нарушения на нервната система

Много чести

Тремор

Чести

Замаяност

Чести

Сънливост

Чести

Главоболие

Чести

Болест на Паркинсон (влошаване)

Чести

Брадикинезия

Чести

Дискинезия

Чести

Хипокинезия

Чести

Ригидност тип “зъбчато колело”

Нечести

Дистония

Сърдечни нарушения

Чести

Брадикардия

Нечести

Предсърдно мъждене

Нечести

Атриовентрикулатен блок

С неизвестна честота

Синдром на болния синусов възел

Съдови нарушения

Чести

Хипертония

Нечести

Хипотония

Стомашно-чревни нарушения

Много чести

Гадене

Много чести

Повръщане

Чести

Диария

Чести

Болка в корема и диспепсия

Чести

Хиперсаливация

Хепатобилиарни нарушения

С неизвестна честота

Хепатит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести

Хиперхидроза

С неизвестна честота

Алергичен дерматит (дисеминиран)

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Много чести

Колапс

Чести

Умора и астения

Чести

Нарушения на походката

Чести

Паркинсонова походка

Следната допълнителна нежелана реакция е била наблюдавана при проучване при пациенти с

деменция, свързана с болестта на Паркинсон, лекувани с Exelon трансдермален пластир: възбуда

(чести).

Таблица 3 посочва броя и процента на пациентите от специфичното 24-седмично клинично

проучване, проведено с Exelon при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон, с

предварително дефинирани нежелани събития, които могат да отразяват влошаване на

симптомите на паркинсонизма.

Таблица 3

Предварително дефинирани нежелани събития,

които могат да отразяват влошаване на

симптомите на паркинсонизма при пациенти с

деменция, свързана с болестта на Паркинсон

Exelon

n (%)

Плацебо

n (%)

Общо изследвани пациенти

362 (100)

179 (100)

Общо пациенти с предварително дефинирани НС

99 (27,3)

28 (15,6)

Тремор

37 (10,2)

7 (3,9)

Припадък

21 (5,8)

11 (6,1)

Болест на Паркинсон (влошаване)

12 (3,3)

2 (1,1)

Хиперсаливация

5 (1,4)

Дискинезия

5 (1,4)

1 (0,6)

Паркинсонизъм

8 (2,2)

1 (0,6)

Хипокинезия

1 (0,3)

Нарушение на движението

1 (0,3)

Брадикинезия

9 (2,5)

3 (1,7)

Дистония

3 (0,8)

1 (0,6)

Патологична походка

5 (1,4)

Мускулна ригидност

1 (0,3)

Нарушение на равновесието

3 (0,8)

2 (1,1)

Мускулно-скелетна скованост

3 (0,8)

Ригидност

1 (0,3)

Моторна дисфункция

1 (0,3)

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

Симптоми

Повечето случаи на случайно предозиране не са свързани с клинични признаци и симптоми и

почти всички засегнати пациенти продължават лечението с ривастигмин 24 часа след

предозирането.

Съобщавани са случаи на холинергична токсичност със симптоми, които се наблюдават при

умерено мускариново отряване като миоза, зачервеняване на лицето, храносмилателни

нарушения, включително коремна болка, гадене, повръщане и диария, брадикардия,

бронхоспазъм и повишена бронхиална секреция, хиперхидроза, неволно уриниране и/или

дефекация, лакримация, хипотония и повишено слюноотделяне.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Exelon 1,5 mg твърди капсули

Exelon 3,0 mg твърди капсули

Exelon 4,5 mg твърди капсули

Exelon 6,0 mg твърди капсули

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Exelon 1,5 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа ривастигмин хидрогентартрат, съответстващ на 1,5 mg ривастигмин

(rivastigmine).

Exelon 3,0 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа ривастигмин хидрогентартрат, съответстващ на 3,0 mg ривастигмин

(rivastigmine).

Exelon 4,5 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа ривастигмин хидрогентартрат, съответстващ на 4,5 mg ривастигмин

(rivastigmine).

Exelon 6,0 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа ривастигмин хидрогентартрат, съответстващ на 6,0 mg ривастигмин

(rivastigmine).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърди капсули

Exelon 1,5 mg твърди капсули

Почти бял до бледожълт прах в капсула с жълта капачка и жълто тяло с отпечатан надпис в

червено “EXELON 1,5 mg” върху тялото.

Exelon 3,0 mg твърди капсули

Почти бял до бледожълт прах в капсула с оранжева капачка и оранжево тяло с отпечатан

надпис в червено “EXELON 3 mg” върху тялото.

Exelon 4,5 mg твърди капсули

Почти бял до бледожълт прах в капсула с червена капачка и червено тяло с отпечатан надпис в

бяло “EXELON 4,5 mg” върху тялото.

Exelon 6,0 mg твърди капсули

Почти бял до бледожълт прах в капсула с червена капачка и оранжево тяло с отпечатан надпис

в червено “EXELON 6 mg” върху тялото.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Симптоматично лечение на лека до умерено тежка Алцхаймерова деменция.

Симптоматично лечение на лека до умерено тежка деменция при пациенти с идиопатична

болест на Паркинсон.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението трябва да се започне и да се следи от лекар с опит в диагностиката и лечението на

Алцхаймерова деменция или деменция, свързана с болестта на Паркинсон. Диагнозата трябва

да се постави съгласно съвременните препоръки. Лечението с ривастигмин трябва да се започне

единствено, ако има човек, който редовно ще следи приема на лекарствения продукт от

пациента.

Дозировка

Ривастигмин трябва да се прилага два пъти на ден със закуската и вечерята. Капсулите трябва

да се поглъщат цели.

Начална доза

1,5 mg два пъти на ден.

Титриране на дозата

Началната доза е 1,5 mg два пъти на ден. Ако тази доза е с добра поносимост след минимум две

седмици лечение, дозата може да се повиши до 3 mg два пъти на ден. Последващите повишения

до 4,5 mg и след това до 6 mg два пъти на ден трябва също да се основават на добрата

поносимост на настоящата доза и могат да се обмислят след минимум две седмици лечение с

това ниво на дозата.

Ако по време на лечението се наблюдават нежелани реакции (напр. гадене, повръщане,

коремни болки и загуба на апетит), отслабване на тегло или влошаване на екстарпирамидните

симптоми (напр. тремор) при пациентите с деменция, свързана с болестта на Паркинсон, те

могат да се преодолеят чрез пропускане на една или повече дози. Ако нежеланата реакция

персистира, дневната доза трябва временно да се понижи до предходната доза с добра

поносимост или да се спре лечението.

Поддържаща доза

Ефективната доза е 3 до 6 mg два пъти на ден. За да се постигне максимална терапевтична

полза, пациентите трябва да се поддържат на най-високата добре поносима доза.

Препоръчваната максимална дневна доза е 6 mg два пъти на ден.

Поддържащото лечение може да се продължи докато се наблюдава терапевтична полза за

пациента. Затова клиничната полза от ривастигмин трябва да се преоценява редовно, особено за

пациентите, лекувани с дози под 3 mg два пъти на ден. Ако след 3 месеца лечение с

поддържаща доза степента на влошаването на симптомите на деменцията на пациенти не се

повлиява в благоприятна посока, лечението трябва да се спре. Спирането на лечението трябва

да се обмисли и когато няма повече доказателства за терапевтичен ефект.

Индивидуалният отговор към ривастигмин не може да се предвиди. Въпреки това по-голям

терапевтичен ефект се наблюдава при пациентите с болест на Паркинсон с умерено тежка

деменция. Подобно на това по-голям ефект се наблюдава при пациентите с болест на

Паркинсон със зрителни халюцинации (вж. точка 5.1).

Лечебният ефект не е изследван при плацебо-контролирани проучвания с продължителност

повече от 6 месеца.

Повторно започване на терапия

Ако лечението е прекъснато за повече от три дни, то трябва да се започне отново с 1,5 mg два

пъти на ден. Титрирането на дозата след това трябва да се извършва както е описано по-горе.

Специални популации

Бъбречно и чернодробно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно или

чернодробно увреждане. Независимо от това, поради повишената експозиция при тези

популации трябва стриктно да се следват препоръките за титриране в зависимост от

индивидуалната поносимост, тъй като пациентите с клинично значимо бъбречно или

чернодробно увреждане могат да получат повече дозозависими нежелани реакции. Не са

проучвани пациенти с тежко чернодробно увреждане, независимо от това, Exelon капсули може

да се прилага в тази пациентска популация, при стриктно проследяване (вж. точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Няма съответна употреба на Exelon в педиатричната популация при лечението на болест на

Алцхаймер.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество ривастигмин, към други карбаматни производни

или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Предшестваща анамнеза за реакции на мястото на приложение, насочващи към алергичен

контактен дерматит към ривастигмин пластир (вж. точка 4.4).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Честотата и тежестта на нежеланите реакции обикновено нараства при по-високите дози. Ако

лечението се прекъсне за повече от три дни, то трябва да се започне отново с 1,5 mg два пъти на

ден, за да се намали вероятността за нежалани реакции (напр. повръщане).

При прилагане на ривастигмин пластир може да възникнат кожни реакции на мястото на

приложение и обикновено са леки или умерени по тежест. Тези реакции не са сами по себе си

признак на алергизиране. Все пак, употребата на ривастигмин пластир може да доведе до

алергичен контактен дерматит.

Алергичен контактен дерматит трябва да се подозира, ако реакцията на мястото на приложение

е разпространена извън границите на пластира, ако има данни за по-интензивна локална

реакция (напр. увеличаващ се еритем, едем, папули, везикули) и ако симптомите не се

повлияват значително в рамките на 48 часа след премахване на пластира. В тези случаи

лечението трябва да се спре (вж. точка 4.3).

Пациентите, при които се развият реакции на мястото на приложение, насочващи към

алергичен контактен дерматит към ривастигмин пластир и които все още се нуждаят от лечение

с ривастигмин, след отрицателен тест за алергия и под строг медицински контрол, трябва да

преминат към перорално лечение с ривастигмин. Възможно е някои пациенти, чувствителни

към ривастигмин при експозиция на ривастигмин пластир, да не могат да приемат ривастигмин

под каквато и да е форма.

Има редки постмаркетингови съобщения за пациенти, при които е наблюдаван алергичен

дерматит (дисеминиран), след приложение на ривастигмин, независимо от начина на

приложение (перорален, трансдермален). В тези случаи лечението трябва да се прекрати (вж.

точка 4.3).

Пациентите и обгрижващите ги трябва да бъдат инструктирани.

Титриране на дозата: Наблюдавани са нежеланите реакции (напр. хипертония и халюцинации

при пациенти с Алцхаймерова деменция и влошаване на екстрапрамидните симптоми, особено

на тремора, при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон) скоро след

повишаване на дозата. Те могат да отговорят на понижаването на дозата. В други случаи Exelon

е бил прекъснат (вж. точка 4.8).

Стомашно-чревни нарушения като гадене, повръщане и диария, са дозозависими, и може да

настъпят най-вече при започване на лечението и/или повишаване на дозата (вж. точка 4.8). Тези

нежелани реакции възникват най-често при жени. При пациенти, които показват признаци и

симптоми на дехидратация, в резултат на продължително повръщане или диария, може да се

предпиемат интравенозни вливания, намаляване на дозата или спиране на терапията, ако бъдат

открити и лекувани навреме. Дехидратацията може да доведе до сериозни последствия.

При пациентите с болест на Алцхаймер може да се понижи теглото. Инхибиторите на

холинестеразата, включително ривастигмин, са свързани с отслабване на тегло при тези

пациенти. По време на терапията трябва да се следи теглото на пациента.

В случай на тежко повръщане свързано с лечението с ривастигмин, е необходимо да се

извърши подходящо коригиране на дозата според препоръките в точка 4.2. Някои случаи на

тежко повръщане са свързани с руптура на хранопровода (вж. точка 4.8). Подобни събития

настъпват особенно след повишаване на дозата или при високи дози ривастигмин.

Ривастигмин може да причини брадикардия, което е рисков фактор за възникване на

torsade de

pointes

, предимно при пациенти с други рискови фактори. Препоръчва се повишено внимание

при пациентите с по-висок риск за развитие на

torsade de pointes

, например такива с

декомпенсирана сърдечна недостатъчност, скорошен миокарден инфаркт, брадиаритмия и

склонност към хипокалиемия или хипомагнезиемия, или приемащи по същото време

лекарствени продукти, за които се знае, че предизвикват удължаване на QT интервала и/или

torsade de pointes

(вж. точки 4.5 и 4.8).

Трябва да се внимава с употребата на ривастигмин при пациенти със синдрома на болния

синусов възел или нарушения на проводимостта (синоатриален блок, атриовентрикуларен блок)

(вж. точка 4.8).

Ривастигмин може да причини повишение на секрецията на солна киселина в стомаха. Трябва

да се внимава при лечение на пациенти с активни стомашни или дуоденални язви или пациенти

с предиспозиция за тези заболявания.

Инхибиторите на холинестеразата трябва да се предписват внимателно при пациенти с

анамнеза за астма или обструктивно белодробно заболяване.

Холиномиметиците могат да индуцират или да доведат до екзацербация на обструкция на

пикочните пътища и припадъци. Препоръчва се повишено внимание при лечение на пациенти с

предиспозиция за такива заболявания.

Не е изследвана употребата на ривастигмин при пациенти с тежка деменция при болестта на

Алцхаймер или свързана с болестта на Паркинсон, други видове деменция или други типове

разстройства на паметта (възрастов когнитивен упадък) и по тази причина не се препоръчва

употребата при тези групи от пациенти.

Подобно на останалите холиномиметици ривастигмин може да доведе до екзацербация или да

индуцира екстрапирамидни симптоми. Наблюдавани са влошаване (включително

брадикинезия, дискинезия, нарушения на походката) и повишение на честотата или тежестта на

тремора при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон (вж. точка 4.8). Тези

реакции водят до спиране на ривастигмин в някои случаи (напр. спиране поради тремор 1,7% за

ривастигмин спрямо 0% за плацебо). Препоръчва се клинично проследяване на тези нежелани

реакции.

Специални популации

При пациентите с клинично-значимо бъбречно или чернодробно увреждане може да се появят

повече нежелани реакции (вж. точки 4.2 и 5.2). Трябва стриктно да се спазват препоръките за

титриране на дозата в зависимост от индивидуалната поносимост. Не са проучвани пациенти с

тежко чернодробно увреждане. Независимо от това, Exelon може да се прилага в тази

пациентска популация, при стриктно проследяване.

При пациентите с телесно тегло под 50 kg може да се появят повече нежелани реакции и е по-

вероятно да преустановят лечението поради нежелани реакции.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Като холинестерзен инхибитор ривастигмин може да усили ефектите на мускулните релаксанти

от сукцинилхолинов тип по време на анестезия. Препоръчва се повишено внимание при избора

на средствата за анестезия. При необходимост може да се обмисли възможно коригиране на

дозата или временно спиране на лечението.

Във връзка с фармакодинамичните ефекти и възможни добавъчни ефекти, ривастигмин не

трябва да се дава заедно с други холиномиметични вещества. Ривастигмин може да повлияе

действието на антихолинергичните лекарствени продукти (напр. оксибутинин, толтеродин).

При съвместна употреба на различни бета блокери (включително атенолол) и ривастигмин се

съобщават добавъчни ефекти водещи до брадикардия (която може да доведе до синкоп).

Очаква се сърдечно-съдовите бета блокери да бъдат свързани с по-голям риск, но има получени

съобщения и от пациенти, използващи други бета блокери. Поради тази причина е необходимо

повишено внимание при прилагане на ривастигмин с бета блокери и други средства, водещи до

брадикардия (напр. клас III антиаритмични средства, калциеви антагонисти, дигиталисови

гликозиди, пилокарпин).

Тъй като брадикардията представлява рисков фактор за развитие на

torsades de pointes

комбинирането на ривастигмин с лекарства, които могат да предизвикат

torsades de pointes

като например антипсихотици, напр някои фенотиазини (хлорпромазин, левомепромазин),

бензамиди (сулпирид, султоприд, амисулприд, тиаприд, вералиприд), пимозид, халоперидол,

дроперидол, цизарпид, циталопрам, дифеманил, еритромицин i.v., халофантрин, мизоластин,

метадон, пентамидин и моксифлоксацин, трябва да става при повишено внимание, като може

да се наложи и клинично мониториране (ЕКГ).

Не е наблюдавано фармакокинетично взаимодействие между ривастигмин и дигоксин,

варфарин, диазепам или флуоксетин при проучвания със здрави доброволци. Повишението на

протробиновото време, предизвикано от варфарин, не се повлиява от приложението на

ривастигмин. Не са наблюдавани нежелани ефекти върху сърдечната проводимост след

съвместното приложение на ривастигмин и дигоксин.

Съгласно данните за метаболизма на ривастигмин метаболитните взаимодействия с други

лекарствени продукти изглеждат малко вероятни, въпреки че той може да инхибира

медиирания от бутирилхолинестеразата метаболизъм на други вещества.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

При бременни животни ривастигмин и/или метаболитите преминават през плацентата. Не е

известно, дали това се случва и при хората. Няма клинични данни за случаи на експозиция при

бременност. При пери-/постнатални проучвания при плъхове се наблюдава увеличинение на

гестационното време. Ривастигмин не трябва да се използва при бременност, освен в случай на

категорична необходимост.

Кърмене

При животни ривастигмин се екскретира в млякото. Не е известно, дали ривастигмин се

ескретира в кърмата. Затова жените на лечение с ривастигмин не трябва да кърмят.

Фертилитет

Няма наблюдавани нежелани ефекти на ривастигмин върху фертилитета или репродуктивната

способност при плъхове (вж. точка 5.3). Ефектите на ривастигмин върху фертилитета при хора

са неизвестни.

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Болестта на Алцхаймер може да причини постепенно нарушаване на способността за шофиране

или да компрометира способността за работа с машини. Освен това ривастигмин може да

причини замаяност и сънливост главно при започване на лечението или повишаване на дозата.

В резултат на това ривастигмин повлиява в малка или в умерена степен способността за

шофиране и работа с машини. Следователно, способността на пациентите с деменция, които са

на лечение с ривастигмин да продължат да шофират или работят със сложни машини, трябва

редовно да се подлага на оценка от лекуващия лекар.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Най-често докладваните нежелани реакции (НЛР) са стомашно-чревни, включващи гадене

(38%) и повръщане (23%), особено по време на титриране на дозата. Доказано е, че

пациентките, участвали в клинични проучвания, са по-склонни от мъжете към стомашно-

чревни нежелани реакции и отслабване на тегло.

Таблично представяне на нежеланите реакции

Нежеланите реакции в Таблица 1 и Таблица 2 са изброени съгласно MedDRA – по системо-

органни класове и по честота. Категориите честоти се определят съгласно следната конвенция:

много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000

до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да

бъде направена оценка).

Събрани са съобщения за следните нежелани реакции, изброени по-долу в Таблица 1, събрани

при пациенти с Алцхаймерова деменция, лекувани с Exelon.

Таблица 1

Инфекции и инфестации

Много редки

Уринарна инфекция

Нарушения на метаболизма и храненето

Много чести

Анорексия

Чести

Намален апетит

С неизвестна честота

Дехидратация

Психични нарушения

Чести

Кошмари

Чести

Ажитираност

Чести

Обърканост

Чести

Тревожност

Нечести

Безсъние

Нечести

Депресия

Много редки

Халюцинации

С неизвестна честота

Агресивност, безпокойство

Нарушения на нервната система

Много чести

Замаяност

Чести

Главоболие

Чести

Сънливост

Чести

Тремор

Нечести

Синкоп

Редки

Припадъци

Много редки

Екстрапирамидни симптоми (включително влошаване на

болестта на Паркинсон)

Сърдечни нарушения

Редки

Стенокардия

Много редки

Сърдечни аритмии (напр. брадикардия,

атриовентрикуларен блок, предсърдно мъждене и

тахикардия)

С неизвестна честота

Синдром на болния синусов възел

Съдови нарушения

Много редки

Хипертония

Стомашно-чревни нарушения

Много чести

Гадене

Много чести

Повръщане

Много чести

Диария

Чести

Коремни болки и диспепсия

Редки

Стомашни и дуоденални язви

Много редки

Стомашно-чревни кръвоизливи

Много редки

Панкреатит

С неизвестна честота

Някои случаи на тежко повръщане се свързват с руптура

на хранопровода (вж. точка 4.4).

Хепатобилиарни нарушения

Нечести

Повишени чернодробни функционални показатели

С неизвестна честота

Хепатит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести

Хиперхидроза

Редки

Обрив

С неизвестна честота

Сърбеж, алергичен дерматит (дисеминиран)

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Чести

Умора и астения

Чести

Неразположение

Нечести

Припадък

Изследвания

Чести

Загуба на тегло

При Exelon трансдермален пластир се наблюдават следните допълнителни нежелани реакции:

делириум, пирексия, намален апетит, уринна инконтиненция (чести), психомоторна

хиперактивност (нечести), еритем, уртикария, мехури, алергичен дерматит (с неизвестна

честота).

Таблица 2 показва нежеланите реакции, съобщавани по време на клинични проучвания,

проведени при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон, лекувани с Exelon

капсули.

Таблица 2

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Намален апетит

Чести

Дехидратация

Психични нарушения

Чести

Безсъние

Чести

Тревожност

Чести

Безпокойство

Чести

Зрителни халюцинации

Чести

Депресия

С неизвестна честота

Агресивност

Нарушения на нервната система

Много чести

Тремор

Чести

Замаяност

Чести

Сънливост

Чести

Главоболие

Чести

Болест на Паркинсон (влошаване)

Чести

Брадикинезия

Чести

Дискинезия

Чести

Хипокинезия

Чести

Ригидност тип “зъбчато колело”

Нечести

Дистония

Сърдечни нарушения

Чести

Брадикардия

Нечести

Предсърдно мъждене

Нечести

Атриовентрикулатен блок

С неизвестна честота

Синдром на болния синусов възел

Съдови нарушения

Чести

Хипертония

Нечести

Хипотония

Стомашно-чревни нарушения

Много чести

Гадене

Много чести

Повръщане

Чести

Диария

Чести

Болка в корема и диспепсия

Чести

Хиперсаливация

Хепатобилиарни нарушения

С неизвестна честота

Хепатит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести

Хиперхидроза

С неизвестна честота

Алергичен дерматит (дисеминиран)

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Много чести

Колапс

Чести

Умора и астения

Чести

Нарушения на походката

Чести

Паркинсонова походка

Следната допълнителна нежелана реакция е била наблюдавана при проучване при пациенти с

деменция, свързана с болестта на Паркинсон, лекувани с Exelon трансдермален пластир: възбуда

(чести).

Таблица 3 посочва броя и процента на пациентите от специфичното 24-седмично клинично

проучване, проведено с Exelon при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон, с

предварително дефинирани нежелани събития, които могат да отразяват влошаване на

симптомите на паркинсонизма.

Таблица 3

Предварително дефинирани нежелани събития,

които могат да отразяват влошаване на

симптомите на паркинсонизма при пациенти с

деменция, свързана с болестта на Паркинсон

Exelon

n (%)

Плацебо

n (%)

Общо изследвани пациенти

362 (100)

179 (100)

Общо пациенти с предварително дефинирани НС

99 (27,3)

28 (15,6)

Тремор

37 (10,2)

7 (3,9)

Припадък

21 (5,8)

11 (6,1)

Болест на Паркинсон (влошаване)

12 (3,3)

2 (1,1)

Хиперсаливация

5 (1,4)

Дискинезия

5 (1,4)

1 (0,6)

Паркинсонизъм

8 (2,2)

1 (0,6)

Хипокинезия

1 (0,3)

Нарушение на движението

1 (0,3)

Брадикинезия

9 (2,5)

3 (1,7)

Дистония

3 (0,8)

1 (0,6)

Патологична походка

5 (1,4)

Мускулна ригидност

1 (0,3)

Нарушение на равновесието

3 (0,8)

2 (1,1)

Мускулно-скелетна скованост

3 (0,8)

Ригидност

1 (0,3)

Моторна дисфункция

1 (0,3)

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

Симптоми

Повечето случаи на случайно предозиране не са свързани с клинични признаци и симптоми и

почти всички засегнати пациенти продължават лечението с ривастигмин 24 часа след

предозирането.

Съобщавани са случаи на холинергична токсичност със симптоми, които се наблюдават при

умерено мускариново отряване като миоза, зачервеняване на лицето, храносмилателни

нарушения, включително коремна болка, гадене, повръщане и диария, брадикардия,

бронхоспазъм и повишена бронхиална секреция, хиперхидроза, неволно уриниране и/или

дефекация, лакримация, хипотония и повишено слюноотделяне.

7 Westferry Circus

Canary Wharf

London E14 4HB

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 7418 8400

Facsimile

+44 (0)20 7418 8416

E-mail

info@ema.europa.eu

Website

www.ema.europa.eu

© European Medicines Agency, 2013. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/223156/2012

EMEA/H/C/000169

Резюме на EPAR за обществено ползване

Exelon

rivastigmine

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Exelon. В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба

(CHMP) е оценил лекарството, за да даде положително становище за разрешаване за употреба и

препоръки относно условията на употреба на Exelon.

Какво представлява Exelon?

Exelon е лекарство, съдържащо активното вещество ривастигмин (rivastigmine). Предлага се под

формата на капсули (1,5, 3, 4,5 и 6 mg), перорален разтвор (2 mg/ml) и трансдермални пластири,

които освобождават 4,6, 9,5 или 13,3 mg ривастигмин в кожата в продължение на 24 часа.

За какво се използва Exelon?

Exelon се използва за лечение на пациенти с лека до умерено тежка Алцхаймерова деменция,

прогресивно нарушение на мозъка, което засяга постепенно паметта, интелектуалните

способности и поведението.

Капсулите и пероралният разтвор могат да се използват също за лечение на лека до умерено

тежка деменция при пациенти с болестта на Паркинсон.

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

Как се използва Exelon?

Лечението с Exelon трябва да бъде започнато и да се следи от лекар с опит в диагностиката и

лечението на Алцхаймерова болест или деменция при пациенти с болестта на Паркинсон.

Лечението трябва да бъде започнато само ако е на разположение лице, което редовно дава и

наблюдава приема на Exelon от пациента. Лечението трябва да продължи, докато има полза от

Exelon

Страница 2/4

лекарствения продукт, но ако при пациента се появят нежелани лекарствени реакции, дозата

може да се намали или лечението да се прекъсне.

Exelon капсули или перорален разтвор трябва да се прилагат два пъти дневно със закуската и

вечерята. Капсулите трябва да се поглъщат цели. Началната доза е 1,5 mg два пъти дневно. При

пациенти, които понасят тази доза, тя може да се увеличи на стъпки от 1,5 mg на всеки две

седмици, но не по-често, до обичайна доза от 3 до 6 mg два пъти дневно. За да се постигне

максимална полза, трябва да се използва най-високата поносима доза, като тя не бива да

надвишава 6 mg два пъти дневно.

Ако се прилагат трансдермалните пластири, първо трябва да се използва 24-часов пластир с

4,6 mg и ако ниската доза се понася добре, тя може да се увеличи до 9,5 mg/24-часов пластир

след най-малко четири седмици. 9,5 mg/24-часовият пластир трябва да се използва докато

пациентът има полза от него. След шестмесечен курс на лечение с 9,5 mg/24-часов пластир

лекарят може да увеличи дозата с 13,3 mg/24-часов пластир, ако състоянието на пациента се е

влошило. Пластирите се поставят на чиста, суха, обезкосмена, ненаранена кожа на гърба,

горната част на ръката или гърдите и се подменят на всеки 24 часа. Не трябва да се поставят на

наранена или зачервена кожа, на бедрото, на корема или на места, където ще се трият в тесни

дрехи. Пластирите могат да се носят при къпане и в горещо време. Пластирите не трябва да се

режат на парчета. Пациентите могат да преминат от капсули и перорален разтвор на пластири. За

подробна информация вижте кратката характеристика на продукта (също част от EPAR).

Как действа Exelon?

Активното вещество в Exelon, ривастигмин, е лекарство против деменция. При пациенти с

Алцхаймерова деменция или деменция, дължаща се на болестта на Паркинсон, в мозъка умират

определени нервни клетки, което води до ниско ниво на невротрансмитера ацетилхолин (химично

вещество, благодарение на което нервните клетки могат да комуникират една с друга).

Ривастигмин действа, като блокира ензимите, които разрушават ацетилхолина:

ацетилхолинестераза и бутирилхолинестераза. Като блокира тези ензими, Exelon позволява да се

повишат нивата на ацетилхолин в мозъка и помага за намаляване на симптомите на

Алцхаймерова деменция и деменция, дължаща се на болестта на Паркинсон.

Как е проучен Exelon?

Exelon е проучен за слаба до умерено тежка форма на Алцхаймерова болест. Капсулите са

проучени при 2126 пациенти в три основни проучвания, а трансдермалните пластири – в едно

основно проучване при 1195 пациенти. Exelon капсули е проучен също при 541 пациенти с

деменция, дължаща се на болестта на Паркинсон. Всички проучвания продължават шест месеца и

сравняват ефектите на Exelon с ефектите на плацебо (сляпо лечение). Основните мерки за

ефективност са промените на симптомите в два основни аспекта: когнитивна функция

(способност за мислене, заучаване и запомняне) и цялостна оценка (комбинация от няколко

области, включително общо функциониране, когнитивни симптоми, поведение и способност за

извършване на ежедневни дейности).

Допълнително проучване при 27 пациенти е използвано, за да се покаже, че Exelon капсули и

перорален разтвор водят до сходни нива на активното вещество в кръвта.

Какви ползи от Exelon са установени в проучванията?

Exelon е по-ефективен от плацебо за контролиране на симптомите. В трите проучвания на Exelon

капсули при пациенти с Алцхаймерова деменция пациентите, приемащи Exelon в дози между 6 и

Exelon

Страница 3/4

9 mg дневно, имат средно увеличение на когнитивните симптоми от 0,2 точки при изходна

позиция от 22,9 точки в началото на проучването, като по-ниската стойност показва по-добри

качества. Това е сравнено с увеличение с 2,6 точки от 22,5 при пациенти, приемащи плацебо. По

отношение на резултатите за цялостната оценка пациентите, приемащи Exelon капсули, имат

увеличение на симптомите с 4,1 точки в сравнение с 4,4 точки при пациентите, приемащи

плацебо. Exelon трансдермални пластири са по-ефективни от плацебо за предотвратяване на

влошаването на деменцията.

Пациентите с деменция, дължаща се на болестта на Паркинсон, които приемат Exelon капсули,

показват подобряване на когнитивните симптоми с 2,1 точки в сравнение с влошение от 0,7 точки

при пациентите, приемащи плацебо, при изходна позиция от 24 точки. Резултатите за цялостната

оценка на симптомите също се подобряват при пациентите, приемащи Exelon.

Какви са рисковете, свързани с Exelon?

Нежеланите лекарствени реакции при Exelon зависят от вида деменция, за чието лечение се

използва, и от това, дали се използват капсули, перорален разтвор или трансдермални пластири.

Като цяло най-честите нежелани лекарствени реакции (наблюдавани при повече от 1 на 10

пациенти) включват гадене (позиви за повръщане) и повръщане, особено по време на фазата на

увеличаване на дозата Exelon. При трансдермалния пластир най-честите нежелани реакции са

реакции на мястото на поставяне на пластира. За пълния списък на всички нежелани лекарствени

реакции, съобщени при Exelon, вижте листовката.

Exelon не трябва да се прилага при хора, които са свръхчувствителни (алергични) към

ривастигмин, други карбаматни производни или към някоя от останалите съставки. Exelon не

трябва да се прилага при пациенти, за които се подозира, че са показали тежка алергична

реакция, наречена „алергичен контактен дерматит“, към пластирите Exelon.

Защо Exelon е разрешен за употреба?

CHMP заключи, че Exelon има умерена ефективност за лечение на симптомите на Алцхаймерова

деменция, но в същото време представлява значителна полза за някои пациенти. Първоначално

Комитетът заключи, че ползите от Exelon не превишават рисковете за лечение на деменция,

дължаща се на болестта на Паркинсон. След преразглеждане на това становище Комитетът

заключи, че умерената ефективност на лекарствения продукт може да бъде от полза за някои

пациенти. Поради това Комитетът реши, че ползите от Exelon са по-големи от рисковете, и

препоръча да се издаде разрешение за употреба.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната употреба

на Exelon?

Фирмата, която произвежда Exelon трябва да гарантира, че всички лекари, които се очаква да

предписват 13,3 mg/24-часов пластир, са получили информационен пакет с указания за

пациентите и лицата, които се грижат за тях как да използват пластира безопасно и напомняща

карта за пациентите и лицата, които се грижат за тях, която съдържа важна информация за

начина на използване на пластира и им позволява да отбелязват поставянето и премахването на

пластирите.

Допълнителна информация за Exelon:

На 12 май 1998 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на Exelon, валидно в

Европейския съюз.

Exelon

Страница 4/4

Пълният текст на EPAR за Exelon може да се намери на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European Public Assessment Reports

. За повече

информация относно лечението с Exelon прочетете листовката (също част от EPAR) или попитайте

Вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране на текста 12-2012.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация