Sirturo

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка PIL
Данни за продукта SPC
Доклад обществена оценка PAR
Активна съставка:
леукаквилин фумарат
Предлага се от:
Janssen-Cilag International N.V.
АТС код:
J04AK05
INN (Международно Name):
bedaquiline
Терапевтична група:
Антимикобактериални
Терапевтична област:
Туберкулоза, мултирезистентни
Терапевтични показания:
Sirturo е предназначена за използване в състава на подходяща комбинация от лекарства за белодробен туберкулоза с множествена лекарствена устойчивост (МЛУ-TB) при възрастни и подрастващи пациенти (12 години по-малко от 18 години и с тегло по-малко от 30 кг) за ефективно лечение не може да бъде съставен от съображения за стабилност, или преносимост. Трябва да се вземат предвид официалните препоръки за правилното използване на антибактериални агенти.
Каталог на резюме:
Revision: 17
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/002614
Дата Оторизация:
2014-03-05
EMEA код:
EMEA/H/C/002614

Документи

Листовка за пациента Листовка за пациента - нидерландски
Листовка за пациента Листовка за пациента - португалски
Листовка за пациента Листовка за пациента - норвежки букмол

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за пациента

SIRTURO 100 mg таблетки

бедахилин (bedaquiline)

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. Можете да дадете своя принос като

съобщите всяка нежелана реакция, която сте получили. За начина на съобщаване на нежелани

реакции вижте края на точка 4.

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите като Вашите.

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар,

фармацевт или медицинска сестра. Това включва и всички възможни нежелани реакции,

неописани в тази листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява SIRTURO и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да приемете SIRTURO

Как да приемате SIRTURO

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате SIRTURO

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява SIRTURO и за какво се използва

SIRTURO съдържа активното вещество бедахилин.

SIRTURO е вид антибиотик. Антибиотиците са лекарства, които убиват бактериите-

причинители на болестта.

SIRTURO се използва за лечение на туберкулоза, засягаща белите дробове, когато заболяването

е станало резистентно към други антибиотици. Това се нарича мултирезистентна белодробна

туберкулоза.

SIRTURO трябва винаги да се приема заедно с други лекарства за лечение на туберкулоза.

Прилага се при възрастни и юноши (на възраст от 12 до по-малко от 18 години и с тегло не по-

малко от 30 kg).

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете SIRTURO

Не приемайте SIRTURO ако:

сте алергични към бедахилин или към някоя от останалите съставки на това лекарство

(изброени в точка 6). Ако това се отнася за Вас, не приемайте SIRTURO. Ако не сте

сигурни, говорете с Вашия лекар или фармацевт, преди да приемете SIRTURO.

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да приемете SIRTURO, ако:

сте имали абнормна електрокардиограма (ЕКГ) на сърцето или сърдечна недостатъчност;

имате лична или фамилна анамнеза за сърдечно нарушение, наречено „синдром на вроден

удължен QT-интервал”;

имате намалена функция на щитовидната жлеза. Това може да се види при изследване на

кръвта;

имате чернодробно заболяване или редовно консумирате алкохол;

имате инфекция с човешки имунодефицитен вирус (ХИВ).

Ако някое от горните се отнася за Вас (или ако не сте сигурни), говорете с Вашия лекар,

фармацевт или медицинска сестра, преди да приемете SIRTURO.

Деца и юноши

Очаква се нивата на SIRTURO в кръвта при юноши, с тегло от 30 до 40 kg, да бъдат по-високи

от тези при възрастни. Това може да бъде свързано с повишен риск от аномалии, отчетени в

електрокардиограмата (удължаване на QT) или повишени чернодробни ензими (отчетени при

изследване на кръвта).

Не давайте това лекарство на деца (под 12 години или с тегло под 30 kg). Причината за това е,

че не е проучено притези пациенти.

Други лекарства и SIRTURO

Действието на SIRTURO може да се повлияе от други лекарства. Информирайте Вашия лекар

или фармацевт, ако приемате, наскоро сте приемали или е възможно да приемете други

лекарства.

Следните са примери на лекарства, които могат да се приемат от пациенти, резистентни към

много лекарства за туберкулоза и които могат потенциално да взаимодействат със SIRTURO:

Лекарствен продукт (име на

активната съставка)

За какво се използва

рифампицин, рифапентин,

рифабутин

за лечение на някои инфекции като туберкулоза

(антимикобактериални)

кетоконазол, флуконазол

за лечение на гъбични инфекции (противогъбични)

ефавиренц, етравирин,

лопинавир/ритонавир

за лечение на ХИВ инфекция (антиретровирусни

ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза,

антиретровирусни протеазни инхибитори)

клофазимин

за лечение на някои инфекции като проказа

(антимикобактериални)

карбамазепин, фенитоин

за лечение на епилептични припадъци (антиконвулсанти)

Жълт кантарион (Hypericum

perforatum)

билков продукт за облекчаване на тревожност

ципрофлоксацин,

еритромицин, кларитромицин

за лечение на бактериални инфекции (антибактериални)

SIRTURO с алкохол

Не трябва да употребявате алкохол, докато приемате SIRTURO.

Бременност и кърмене

Ако сте бременна или кърмите, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност,

посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на това лекарство.

Шофиране и работа с машини

Може да почувствате замаяност след приема на SIRTURO. Ако това се случи, не шофирайте и

не работете с машини.

SIRTURO съдържа лактоза монохидрат

SIRTURO съдържа „лактоза” (вид захар). Ако имате непоносимост към някои захари или не

можете да ги усвоявате, говорете с Вашия лекар преди да приемете това лекарство.

3.

Как да приемате SIRTURO

Винаги приемайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар или фармацевт. Ако не

сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

SIRTURO трябва винаги да се приема заедно с други лекарства за лечение на туберкулоза.

Вашият лекар ще реши кои други лекарства трябва да приемате със SIRTURO.

Употреба при възрастни и юноши (на 12 години и по-големи и с тегло не по-малко от

30 kg)

Какво количество да приемате

Приемайте SIRTURO за 24 седмичен курс.

Първите 2 седмици:

приемайте 400 mg (4 таблетки от по 100 mg) веднъж дневно.

От седмица 3 до седмица 24:

приемайте 200 mg (2 таблетки от по 100 mg) веднъж дневно само 3 дни от всяка

седмица.

между всеки прием на SIRTURO трябва да има интервал от минимум 48 часа.

Например, може да приемате SIRTURO всеки понеделник, сряда и петък от

седмица 3 нататък.

Може да Ви се наложи да продължите приема на останалите лекарства за туберкулоза по-дълго

от 6 месеца. Попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Прием на лекарството

Приемайте SIRTURO с храна. Храната е важна за постигане на правилните нива на

лекарството във Вашия организъм.

Гълтайте таблетките цели с вода.

Ако сте приели повече от необходимата доза SIRTURO

Ак сте приели повече от необходимата доза SIRTURO, незабавно посетете лекар. Носете с Вас

опаковката от лекарството.

Ако сте пропуснали да приемете SIRTURO

През първите 2 седмици

Прескочете пропуснатата доза и вземете следващата доза съгласно обичайната схема.

Не вземайте двойна доза, за да компенсирате пропуснатата доза.

От седмица 3 нататък

Вземете пропуснатата доза от 200 mg възможно най-скоро.

Възобновете приема на три пъти в седмицата.

Ако сте пропуснали да приемете необходимата доза и не сте сигурни какво да правите,

говорете с Вашия лекар или фармацевт.

Ако сте спрели приема на SIRTURO

Не спирайте приема на SIRTURO, без първо да обсъдите това с Вашия лекар.

Пропускането на дози или незавършването на пълния курс на терапията може:

да направи лечението Ви неефективно и туберкулозата може да се влоши, и;

да увеличи шанса бактериите да станат резистентни към лекарството. Това означава, че

Вашето заболяване може да стане нелечимо със SIRTURO или други лекарства в бъдеще.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава.

Много чести (може да засегнат повече от 1 на 10 души):

главоболие

ставна болка

замаяност

гадене или повръщане.

Чести (може да засегнат до 1 на 10 души):

диария

повишени стойности на чернодробните ензими (според резултатите от кръвните

изследвания)

болка или напрежение в мускулите, които не са в резултат на физическо натоварване

абнормен резултат от електрокардиограма, наречен „удължаване на QT-интервала”.

Незабавно кажете на Вашия лекар, ако сте получили припадък.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра. Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани

реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за

съобщаване, посочена в Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете

своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате SIRTURO

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху картонената опаковка

след ”Годен до:”. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.

SIRTURO да се съхранява в оригиналната опаковка или кутия, за да се предпази от светлина.

Този лекарствен продукт може да представлява риск за околната среда. Не изхвърляйте

лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци. Попитайте Вашия

фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези мерки ще спомогнат

за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа SIRTURO

Активното вещество е: бедахилин. Всяка таблетка съдържа бедахилин фумарат,

еквивалентно на 100 mg бедахилин.

Другите съставки са: колоиден безводен силиций, кроскармелоза натрий, хипромелоза,

лактоза монохидрат, магнезиев стеарат, царевично нишесте, микрокристална целулоза,

полисорбат 20.

Как изглежда SIRTURO и какво съдържа опаковката

Необвита, бяла до почти бяла, кръгла, двойноизпъкнала таблетка с диаметър 11 mm и

вдлъбнати релефни означения „T” над „207” от едната страна и „100” от другата.

Пластмасова бутилка, съдържаща 188 таблетки.

Картонена опаковка, съдържаща 4 избутващи се блистерни ленти (съдържащи 6 таблетки за

лента).

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

Притежател на разрешението за употреба

Janssen-Cilag International NV

Turnhoutseweg 30

B-2340 Beerse

Белгия

Производител

Janssen Pharmaceutica NV

Turnhoutseweg 30

B-2340 Beerse

Белгия

За допълнителна информация относно това лекарство, моля, свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

Janssen-Cilag NV

Antwerpseweg 15-17

B-2340 Beerse

Tel/Tél: +32 14 64 94 11

Lietuva

UAB "JOHNSON & JOHNSON"

Konstitucijos pr. 21C

LT-08130 Vilnius

Tel: +370 5 278 68 88

България

„Джонсън & Джонсън България” ЕООД

ж.к. Младост 4

Бизнес Парк София, сграда 4

София 1766

Тел.: +359 2 489 94 00

Luxembourg/Luxemburg

Janssen-Cilag NV

Antwerpseweg 15-17

B-2340 Beerse

Belgique/Belgien

Tél/Tel: +32 14 64 94 11

Česká republika

Janssen-Cilag s.r.o.

Walterovo náměstí 329/1

CZ-158 00 Praha 5 – Jinonice

Tel: +420 227 012 227

Magyarország

Janssen-Cilag Kft.

Nagyenyed u. 8-14

H-Budapest, 1123

Tel.: +36 1 884 2858

Danmark

Janssen-Cilag A/S

Bregnerødvej 133

DK-3460 Birkerød

Tlf: +45 45 94 82 82

Malta

AM MANGION LTD.

Mangion Building, Triq Ġdida fi Triq Valletta

MT-Ħal-Luqa LQA 6000

Tel: +356 2397 6000

Deutschland

Janssen-Cilag GmbH

Johnson & Johnson Platz 1

D-41470 Neuss

Tel: +49 2137 955-955

Nederland

Janssen-Cilag B.V.

Graaf Engelbertlaan 75

NL-4837 DS Breda

Tel: +31 76 711 1111

Eesti

UAB "JOHNSON & JOHNSON" Eesti filiaal

Lõõtsa 2

EE-11415 Tallinn

Tel: +372 617 7410

Norge

Janssen-Cilag AS

Postboks 144

NO-1325-Lysaker

Tlf: +47 24 12 65 00

Ελλάδα

Janssen-Cilag Φαρμακευτική Α.Ε.Β.Ε.

Λεωφόρος Ειρήνης 56

GR-151 21 Πεύκη, Αθήνα

Tηλ: +30 210 80 90 000

Österreich

Janssen-Cilag Pharma GmbH

Vorgartenstraße 206B

A-1020 Wien

Tel: +43 1 610 300

España

Janssen-Cilag, S.A.

Paseo de las Doce Estrellas, 5-7

E-28042 Madrid

Tel: +34 91 722 81 00

Polska

Janssen-Cilag Polska Sp. z o.o.

ul. Iłżecka 24

PL-02-135 Warszawa

Tel.: +48 22 237 60 00

France

Janssen-Cilag

1, rue Camille Desmoulins, TSA 91003

F-92787 Issy Les Moulineaux, Cedex 9

Tél: 0 800 25 50 75 / +33 1 55 00 40 03

Portugal

Janssen-Cilag Farmacêutica, Lda.

Lagoas Park, Edifício 9

2740-262 PORTO SALVO

PORTUGAL

Tel: +351 214 368 600

Hrvatska

Johnson & Johnson S.E. d.o.o.

Oreškovićeva 6h

10010 Zagreb

Tel: +385 1 6610 700

România

Johnson & Johnson România SRL

Str. Tipografilor nr. 11-15

Clădirea S-Park, Corp B3-B4, Etaj 3

013714 Bucureşti, ROMÂNIA

Tel: +40 21 207 1800

Ireland

Janssen Sciences Ireland UC

Barnahely

Ringaskiddy

IRL – Co. Cork P43 FA46

Tel: +353 1 800 709 122

Slovenija

Johnson & Johnson d.o.o.

Šmartinska cesta 53

SI-1000 Ljubljana

Tel: +386 1 401 18 00

Ísland

Janssen-Cilag AB

c/o Vistor hf.

Hörgatúni 2

IS-210 Garðabær

Sími: +354 535 7000

Slovenská republika

Johnson & Johnson s.r.o.

CBC III, Karadžičova 12

SK-821 08 Bratislava

Tel: +421 232 408 400

Italia

Janssen-Cilag SpA

Via M.Buonarroti, 23

I-20093 Cologno Monzese MI

Tel: +39 02 2510 1

Suomi/Finland

Janssen-Cilag Oy

Vaisalantie/Vaisalavägen 2

FI-02130 Espoo/Esbo

Puh/Tel: +358 207 531 300

Κύπρος

Βαρνάβας Χατζηπαναγής Λτδ,

Λεωφόρος Γιάννου Κρανιδιώτη 226

Λατσιά

CY-2234 Λευκωσία

Τηλ: +357 22 207 700

Sverige

Janssen-Cilag AB

Box 4042

SE-16904 Solna

Tel: +46 8 626 50 00

Latvija

UAB "JOHNSON & JOHNSON" filiāle Latvijā

Mūkusalas iela 101

Rīga, LV-1004

Tel: +371 678 93561

United Kingdom

Janssen-Cilag Ltd.

50-100 Holmers Farm Way

High Wycombe

Buckinghamshire HP12 4EG - UK

Tel: +44 1 494 567 444

Дата на последно преразглеждане на листовката

Това лекарство е разрешено за употреба по т.нар. схема „разрешаване под условие“. Това

означава, че за лекарството се очакват допълнителни данни.

Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за

лекарството поне веднъж годишно и тази листовка съответно ще се актуализира.

Подробна информация за това лекарство е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата: http://www.ema.europa.eu.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

SIRTURO 100 mg таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа бедахилин фумарат, еквивалентно на 100 mg бедахилин.

Помощно вещество с известно действие

Всяка таблетка съдържа 145 mg лактоза (като монохидрат).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Необвита, бяла до почти бяла, кръгла, двойноизпъкнала таблетка с диаметър 11 mm и

вдлъбнати релефни означения „T” над „207 от едната страна, и „100” от другата.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

SIRTURO е показан за употреба като част от подходяща комбинирана схема за лечение на

белодробна мултирезистентна туберкулоза (multidrug-resistant tuberculosis, MDR-TB) при

възрастни пациенти и юноши (на възраст от 12 до по-малко от 18 години и с тегло най-малко

30 kg), когато не може да бъде назначена друга ефективна терапия, поради резистентност или

толерантност (вж. точки 4.2, 4.4 и 5.1). Трябва да се вземат предвид официалните насоки за

правилна употреба на антибактериални средства.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението със SIRTURO трябва да започне и да се следи от лекар с опит в лечението на

мултирезистентна Mycobacterium tuberculosis.

SIRTURO трябва да се използва в комбинация с най-малко три лекарствени продукта, към

които изолатът от пациента е показал чувствителност in vitro. Ако няма налични резултати от

in vitro изследване, лечението може да започне със SIRTURO в комбинация с най-малко четири

лекарствени продукта, към които изолатът от пациента вероятно ще е чувствителен. Трябва да

се има предвид ръководството на СЗО, когато се избира подходяща комбинирана схема на

лечение. Лечението с други средства в схемата трябва да продължи след завършване на

лечението със SIRTURO. Направете справка с кратката характеристика на лекарствените

продукти, използвани в комбинация със SIRTURO за техните конкретни препоръки за

дозиране.

Препоръчва се SIRTURO да се прилага чрез директно наблюдавана терапия (directly observed

therapy, DOT).

Дозировка

Препоръчителната доза на SIRTURO е показана в таблицата по-долу:

Таблица 1:

Препоръчителна доза на SIRTURO

Популация

Препоръка за прилагане

Възрастни (18 и повече години)

Седмици 1-2: 400 mg (4 таблетки по

100 mg) веднъж дневно

Седмици 3-24: 200 mg (2 таблетки по

100 mg) три пъти седмично

интервал от минимум 48 часа между

отделните дози).

Юноши (на възраст от 12 до по-малко от

18 години и с тегло най-малко 30 kg)

Продължителност на лечението

Общата продължителност на лечението със SIRTURO е 24 седмици. Данните от по-

продължително лечение са много ограничени. При пациенти с екстензивна резистентност към

лекарства, при които за постигане на излекуване е необходимо лечение със SIRTURO повече от

24 седмици, може да се обмисли по-продължително лечение само за всеки конкретен случай

поотделно и под строго наблюдение на безопасността (вж. точка 4.8).

Пропуснати дози

Пациентите трябва да бъдат предупреждавани да приемат SIRTURO точно както е предписано

и да преминат пълния курс на лечение.

Ако е пропусната доза през първите две седмици от лечението, пациентите не трябва да

компенсират пропуснатата доза, а да продължат лечението по обичайната схема на прилагане.

Aко е пропусната доза след началото на седмица три, пациентите трябва да приемат

пропуснатата доза от 200 mg възможно най-скоро и да продължат схемата три пъти седмично.

Популация в старческа възраст (≥ 65 години)

Клиничните данни за употребата на SIRTURO при пациенти в старческа възраст са ограничени

(n = 2).

Чернодробно увреждане

Не се налага коригиране на дозата на SIRTURO при пациенти с чернодробно увреждане в лека

или умерена степен (вж. точка 5.2). SIRTURO трябва да се използва с повишено внимание при

пациенти с чернодробно увреждане в умерена степен (вж. точка 5.2). SIRTURO не е проучван

при пациенти с чернодробно увреждане в тежка степен и не се препоръчва при тази популация.

Бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане. При

пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) или терминална

бъбречна недостатъчност, налагаща хемодиализа или перитонеална диализа, SIRTURO трябва

да се прилага с внимание (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на SIRTURO при деца на възраст < 12 години или с тегло под

30 kg все още не са установени.

Липсват данни.

SIRTURO може да се включи в схемата за лечение на юноши на 12 години и по-големи и с

тегло най-малко 30 kg с потвърдена или вероятна MDR-TB, диагностицирана въз основа на

клинични признаци и симптоми на белодробна MDR-TB, подходящ епидемиологичен контекст

и в съответствие с международните/местните ръководства (вж. точка 4.1).

Начин на приложение

SIRTURO трябва да се приема перорално с храна, тъй като приложението с храна повишава

пероралната бионаличност почти двукратно (вж. точка 5.2). Таблетките SIRTURO трябва да се

гълтат цели, с вода.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Липсват клинични данни за употребата на SIRTURO при лечение на:

извънбелодробна туберкулоза (напр. на централна нервна система, костна)

инфекции, причинени от микобактериални видове, различни от Mycobacterium

tuberculosis.

латентна инфекция с Mycobacterium tuberculosis.

Липсват клинични данни за употребата на SIRTURO като част от комбинирани схеми,

прилагани за лечение на чувствителни към лекарства Mycobacterium tuberculosis.

Резистентност към бедахилин

Както се препоръчва от официалните ръководства, като ръководството на СЗО, бедахилин

трябва да се използва само в подходяща комбинирана схема за лечение на MDR-TB, за да се

предотврати развитието на резистентност към бедахилин.

Смъртност

В 120-седмичното изпитване C208 при възрастни, където SIRTURO е прилаган в продължение

на 24 седмици в комбинация с основна терапевтична схема, в групата на лечение със SIRTURO

са регистрирани повече смъртни случаи, отколкото в групата на плацебо (вж. точка 5.1).

Непропорционалността между смъртните случаи не може да бъде обяснена; не са намерени

доказателства за причинно-следствена връзка с лечението със SIRTURO. За допълнителна

информация относно смъртните случаи в проучване C209, вижте точка 5.1.

Сърдечносъдова безопасност

Бедахилин удължава QTc- интервала. Преди началото на лечението и поне веднъж месечно

след започване на лечението с бедахилин трябва да се направи електрокардиограма. Серумните

нива на калий, калций и магнезий трябва да се изследват в началото и да се коригират, ако са

абнормни. Ако се установи удължаване на QT-интервала, трябва да се извършва последващо

проследяване на електролитите (вж. точки 4.5 и 4.8).

Когато бедахилин се прилага едновременно с други лекарствени продукти, които удължават

QTc- интервала (включително деламанид и левофлоксацин) не може да се изключи адитивен

или синергичен ефект върху удължаването на QT-интервала (вж. точка 4.5). Препоръчва се

повишено внимание, когато бедахилин се предписва едновременно с лекарствени продукти с

установен риск от удължаване на QT-интервала. В случай, че едновременното приложение на

такива лекарствени продукти с бедахилин е наложително, се препоръчва клинично

наблюдение, включително и чести ЕКГ изследвания.

В случай, че едновременното приложение на клофазимин с бедахилин е наложително, се

препоръчва клинично наблюдение, включително и чести ЕКГ изследвания (вж. точка 4.5).

Започване на лечение със SIRTURO не се препоръчва при пациенти със следните състояния,

освен ако бъде преценено, че ползите от бедахилин превишават потенциалните рискове:

сърдечна недостатъчност;

QT-интервал, коригиран по метода на Fridericia (QTcF) > 450 ms (потвърдено с повторна

електрокардиограма);

лична или фамилна анамнеза за вродено удължаване на QT-интервала;

анамнеза за съществуващ хипотиреоидизъм;

анамнеза за съществуваща брадиаритмия;

анамнеза за Torsade de Pointes;

едновременно приложение на флуорохинолонови антибиотици с потенциал за значително

удължаване на QT-интервала (т.е. гатифлоксацин, моксифлоксацин и спарфлоксацин);

хипокалиемия.

Лечението със SIRTURO трябва да бъде преустановено, ако пациентът развие:

клинично значима камерна аритмия

QTcF – интервал > 500 ms (потвърдено с повторна електрокардиограма).

Ако настъпи синкоп, трябва да се направи електрокардиограма, за да се установи всяко

удължаване на QT-интервала.

Чернодробна безопасност

В клинични проучвания, проведени по време на приложението на SIRTURO с основната

терапевтична схема, са наблюдавани повишени стойности на трансаминазите или

аминотрансферазите, придружени от общ билирубин ≥ 2 пъти над горната граница на нормата

(вж. точка 4.8). Пациентите трябва да се проследяват в течение на лечебния курс, тъй като

повишенията на чернодробните ензими се появяват бавно и постепенно нарастват през 24-те

седмици. Проследявайте симптомите и лабораторните изследвания (АСАТ, АЛАТ, алкална

фосфатаза и билирубин) на изходно ниво, ежемесечно по време на лечението и при

необходимост. Ако стойността на АСАТ или АЛАТ надвиши горната граница на нормата 5-

кратно, терапевтичната схема трябва да се преразгледа и приемът на SIRTURO и/или основният

хепатотоксичен лекарствен продукт трябва да бъде преустановен.

По време на лечението със SIRTURO трябва да се избягва употребата на други хепатотоксични

лекарствени продукти и алкохол, особено при пациенти с намален чернодробен резерв.

Педиатрични пациенти

При юноши с тегло между 30 и 40 kg се очаква средната експозиция да бъде по-висока в

сравнение с възрастни пациенти (вж. точка 5.2). Това може да бъде свързано с повишен риск от

удължаване на QT или хепатотоксичност.

Взаимодействия с други лекарствени продукти

Индуктори на CYP3A4

Бедахилин се метаболизира от CYP3A4. Едновременното приложение на бедахилин и

лекарствени продукти, които индуцират CYP3A4, може да понижи плазмените концентрации

на бедахилин и да намали терапевтичния му ефект. Затова трябва да се избягва едновременното

приложение на бедахилин и системно използвани умерени или мощни индуктори на CYP3A4

(вж. точка 4.5).

Инхибитори на CYP3A4

Едновременното приложение на бедахилин и умерени или мощни инхибитори на CYP3A4

може да повиши системната му експозиция, което потенциално може да увеличи риска от

нежелани лекарствени реакции (вж. точка 4.5). Затова трябва да се избягва комбинирането на

бедахилин със системно използвани умерени или мощни инхибитори на CYP3A4 за повече от

14 последователни дни. Ако едновременното им приложение е наложително, се препоръчва по-

често следене на резултатите от ЕКГ и стойностите на трансаминазите.

Пациенти, инфектирани с човешки имунодефицитен вирус (HIV)

Липсват клинични данни за безопасността и ефикасността на бедахилин, когато се прилага

едновременно с антиретровирусни средства.

Има само ограничени клинични данни за ефикасността на бедахилин при HIV инфектирани

възрастни пациенти, които не получават антиретровирусна (ARV) терапия. Всички тези

изследвани пациенти са имали брой на CD4+ клетки, по-висок от 250 x 10

клетки/l (N = 22; вж.

точка 4.5).

Лактозна непоносимост и лактазна недостатъчност

SIRTURO съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени нарушения като галактозна

непоносимост, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да

приемат това лекарство.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Елиминирането на бедахилин не е напълно характеризирано in vivo. CYP3A4 е основният CYP

изоензим, участващ in vitro в метаболизма на бедахилин и образуването на метаболита

N-монодезметил (M2). Екскрецията на бедахилин с урината е незначителна. Бедахилин и M2 не

са субстрати или инхибитори на P-гликопротеина.

Индуктори на CYP3A4

Едновременното приложение на бедахилин с индуктори на CYP3A4 може да намали неговата

експозиция.

В проучване за взаимодействията на единична доза бедахилин и рифампицин веднъж дневно

(мощен индуктор) при здрави възрастни лица, експозицията (AUC) на бедахилин се е понижила

с 52% [90% CI (-57; -46)]. Тъй като е възможно терапевтичният ефект на бедахилин да намалее

поради понижаване на системната експозиция, трябва да се избягва едновременното

приложение на бедахилин и системно използвани умерени или мощни индуктори на CYP3A4

(напр. ефавиренц, етравирин, рифамицини, включително рифампицин, рифапентин и

рифабутин, карбамазепин, фенитоин, жълт кантарион (Hypericum perforatum)).

Инхибитори на CYP3A4

Едновременното приложение на бедахилин с инхибитори на CYP3A4 може да повиши неговата

експозиция.

Краткосрочното едновременно приложение на бедахилин и кетоконазол (мощен инхибитор на

CYP3A4) при здрави възрастни лица е повишило експозицията (AUC) на бедахилин с 22% [90%

CI (12; 32)]. По-ясно изразен ефект върху бедахилин може да се наблюдава по време на

продължително едновременно приложение на кетоконазол или други инхибитори на CYP3A4.

Липсват данни за безопасност от изпитвания на бедахилин при многократно прилагане, в които

са прилагани дози, по-високи от показаната. Тъй като съществува потенциален риск от

нежелани лекарствени реакции поради повишаване на системната експозиция, трябва да се

избягва продължително едновременно приложение на бедахилин и системно използвани

умерени или мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. ципрофлоксацин, еритромицин,

флуконазол, кларитромицин, кетоконазол, ритонавир) за повече от 14 последователни дни. Ако

едновременното им приложение е наложително, се препоръчва по-често следене на резултатите

от ЕКГ и стойностите на трансаминазите (виж. точка 4.4).

Други противотуберкулозни лекарствени продукти

Краткосрочното едновременно приложение на бедахилин и изониазид/пиразинамид при здрави

възрастни лица не предизвиква клинично значими промени в експозицията (AUC) на

бедахилин, изониазид или пиразинамид. Не се налага коригиране на дозата на изониазид или

пиразинамид по време на едновременното им приложение с бедахилин.

В плацебо-контролирано клинично проучване, проведено при пациенти с мултирезистентна

Mycobacterium tuberculosis, не се наблюдава значително повлияване на фармакокинетиката на

етамбутол, канамицин, пиразинамид, офлоксацин или циклосерин при едновременното им

приложение с бедахилин.

Антиретровирусни лекарствени продукти

В проучване за взаимодействията на единична доза бедахилин и многократни дози

лопинавир/ритонавир при възрастни, експозицията (AUC) на бедахилин се е повишила с 22%

[90% CI (11; 34)]. По-ясно изразен ефект върху плазмените експозиции на бедахилин може да

се наблюдава при продължително едновременно приложение с лопинавир/ритонавир.

Публикувани данни за възрастни пациенти, лекувани с бедахилин като част от лечението на

резистентна туберкулоза и лопинавир/ритонавир базирана антиретровирусна терапия показват,

че екпозицията на бедахилин (AUC) се повишава приблизително 2 пъти в продължение на

48 часа. Вероятно това повишение се дължи на ритонавир. Ако ползата надвишава риска,

SIRTURO може да се използва с повишено внимание, когато се прилага едновременно с

лопинавир/ритонавир. Повишенията на плазмената експозиция на бедахилин може да се

очакват, когато се прилага едновременно с други, подсилени с ритонавир HIV протеазни

инхибитори. Трябва да се отбележи, че не се препоръчва промяна при дозирането на бедахилин

в случай на едновременно лечение с лопинавир/ритонавир или други подсилени с ритонавир

HIV протеазни инхибитори. Няма данни в подкрепа за намаляване на дозата бедахилин в такива

случаи.

Едновременното приложение на единична доза бедахилин и многократни дози невирапин при

възрастни не предизвиква клинично значими промени в експозицията на бедахилин. Липсват

клинични данни за едновременното приложение на бедахилин и антиретровирусни средства

при възрастни пациенти, ко-инфектирани с човешки имунодефицитен вирус и

мултирезистентна Mycobacterium tuberculosis (вж. точка 4.4). Ефавиренц е умерен индуктор на

активността на CYP3A4 и едновременното приложение с бедахилин може да доведе до

намалена експозиция на бедахилин и загуба на активност, и следователно не се препоръчва.

Лекарствени продукти, удължаващи QT-интервала

Информацията за потенциала на фармакодинамичните взаимодействия между бедахилин и

лекарствени продукти, които удължават QT-интервала, е ограничена. В проучване за

взаимодействията на бедахилин и кетоконазол при възрастни, по-голям ефект върху QTc се

наблюдава след многократно прилагане на бедахилин и кетоконазол в комбинация, отколкото

след многократно прилагане само на единия или само на другия лекарствен продукт. Не може

да се изключи адитивен или синергичен ефект на бедахилин върху удължаването на QT-

интервала, когато се прилага едновременно с други лекарствени продукти, удължаващи QT-

интервала и се препоръчва често наблюдение (вж. точка 4.4).

QT-интервал и едновременна употреба на клофазимин

В проведено открито Фаза IIb изпитване средните увеличения на QTcF са по-големи при

17 възрастни участници, при които на седмица 24 едновременно е приложен клофазимин

(средна промяна от референтната стойност 31,9 ms), отколкото при участници, при които на

седмица 24 не е приложен едновременно клофазимин (средна промяна от референтната

стойност 12,3 ms) (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Има ограничени данни за употребата на SIRTURO при бременни жени. Проучванията при

животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност

(вж. точка 5.3).

Като предпазна мярка, трябва да се избягва употребата на SIRTURO по време на бременност,

освен ако ползата от терапията не надхвърля рисковете.

Кърмене

Не е известно дали бедахилин или неговите метаболити се екскретират в кърмата.

При плъхове концентрациите на бедахилин в млякото са 6 до 12 пъти по-високи от

максималната концентрация, наблюдавана в майчината плазма. В групите, третирани с високи

дози, се наблюдава спад в теглото на новородените през периода на лактация (вж. точка 5.3).

Поради потенциала за нежелани лекарствени реакции при кърмените новородени, трябва да се

вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи

терапията със SIRTURO, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от

терапията за майката.

Фертилитет

Липсват данни за ефекта на бедахилин върху фертилитета при хора. При женски плъхове

третирането с бедахилин няма ефект върху чифтосването или фертилитета, но при мъжките се

наблюдават някои ефекти (вж. точка 5.3).

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Бедахилин може да повлияе в малка степен способността за шофиране и работа с машини. При

някои пациенти, приемащи бедахилин се съобщава замаяност и трябва да се има предвид при

оценяване на способността на пациента да шофира или да работи с машини (вж. точка 4.8).

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Нежеланите лекарствени реакции към SIRTURO са идентифицирани от сборните данни на

Фаза IIb клинични проучвания (контролирани и неконтролирани, C208 и C209) за

335 възрастни пациенти, лекувани със SIRTURO в комбинация с основна терапевтична схема

от лекарствени продукти за лечение на туберкулоза. Основата за оценка на причинно-

следствената връзка между нежеланите лекарствени реакции и SIRTURO не е ограничена до

тези изпитвания, а обхваща и преглед на сборните данни за безопасност от Фаза I и Фаза IIa

при възрастни. Най-честите нежелани лекарствени реакции (> 10,0% от пациентите) по време

на лечението със SIRTURO в контролираните проучвания са гадене (35,3% в групата на

SIRTURO спрямо 25,7% в групата на плацебо), артралгия (29,4% спрямо 20,0%), главоболие

(23,5% спрямо 11,4%), повръщане (20,6% спрямо 22,9%) и замаяност (12,7% спрямо 11,4%).

Направете справка с кратката характеристика на лекарствените продукти, използвани в

комбинация със SIRTURO за съответните им нежелани реакции.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

Нежелани лекарствени реакции към SIRTURO, които са съобщени от контролирани изпитвания

при 102 възрастни пациенти, лекувани със SIRTURO, са представени в таблицата по-долу.

Нежеланите лекарствени реакции са изброени по системо-органен клас (СОК) и честота.

Честотните категории са дефинирани както следва: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до

< 1/10) и нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100).

Системо-органен клас

(СОК)

Категория честота

НЛР

Нарушения на нервната

система

Много чести

Главоболие, замаяност

Сърдечни нарушения

Чести

Електрокардиограма с

удължен QT-интервал

Стомашно-чревни

нарушения

Много чести

Гадене, повръщане

Чести

Диария

Хепатобилиарни

нарушения

Чести

Повишени стойности на

трансаминазите*

Нарушения на мускулно-

скелетната система и

съединителната тъкан

Много чести

Артралгия

Чести

Миалгия

Терминът „повишени стойности на трансаминазите” включва повишена стойност на АСАТ, повишена

стойност на АЛАТ, повишена стойност на чернодробните ензими, абнормна чернодробна функция и

повишени стойности на трансаминазите (вижте точката по-долу).

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Сърдечносъдови

В проведеното контролирано Фаза IIb проучване (C208) са наблюдавани средни увеличения

спрямо изходните стойности на QTcF след първото изследване в рамките на лечението (9,9 ms

на седмица 1 за SIRTURO и 3,5 ms за плацебо). Най-голямото средно увеличение спрямо

изходните стойности на QTcF през 24-те седмици на лечение със SIRTURO е 15,7 ms (на

седмица 18). След края на терапията със SIRTURO (т.е. след седмица 24) увеличенията на QTcF

в групата на SIRTURO постепенно са станали по-слабо изразени. Най-голямото средно

увеличение спрямо изходните стойности на QTcF в групата на плацебо през първите

24 седмици е 6,2 ms (също и на седмица 18) (вж. точка 4.4).

Във фаза IIb, отворено проучване (C209), където пациенти без алтернатива за лечение са

получавали други лекарствени продукти, удължаващи QT-интервала, използвани за лечение на

туберкулоза, включително клофазимин, едновременната употреба на SIRTURO е довела до

допълнително удължаване на QT-интервала, пропорционално на броя на лекарствените

продукти в схемата на лечение, удължаващи QT-интервала.

При пациенти, получаващи SIRTURO самостоятелно без друг лекарствен продукт, удължаващ

QT-интервала, се наблюдава максимално средно увеличение на QTcF от 23,7 ms спрямо

изходните стойности без продължителност нa QT, надвишаваща 480 ms, докато при пациенти с

най-малко 2 други лекарствени продукти, удължаващи QT-интервала се наблюдава максимално

средно увеличение на QTcF от 30,7 ms спрямо изходните стойности, което води до

продължителност на QTcF над 500 ms при един пациент.

Не са документирани случаи на Torsade de Pointes в базата данни за безопасност (вж. точка 4.4).

Вижте точка 4.5, QT-интервал и едновременна употреба на клофазимин, за допълнителна

информация относно пациенти, използващи клофазимин едновременно.

Повишени стойности на трансаминазите

В проучване C208 (етап 1 и 2) повишаване на стойностите на аминотрансферазата минимум

3 пъти над горната граница на нормата се наблюдава по-често в групата на лечение със

SIRTURO (11/102 [10,8%] спрямо 6/105 [5,7%]) в групата на плацебо. В групата на SIRTURO

повечето от тези увеличения са възникнали в хода на 24-те седмици на лечение и са обратими.

По време на фазата на изпитване в Етап 2 на проучване C208, са били докладвани повишени

аминотрансферази при 7/79 (8,9%) от пациентите в групата на лечение със SIRTURO, в

сравнение с 1/81 (1,2%) в групата на плацебо.

Педиатрична популация

Оценката на безопасността на бедахилин се основава на данни от 15 юноши на възраст

14 години и по-големи с потвърдена или вероятна инфекция с MDR-TB (вж. точка 5.1). Като

цяло, няма данни за някакви разлики в профила на безопасност при тези юноши в сравнение с

наблюдавания при възрастните.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V

4.9

Предозиране

По време на клиничните изпитвания не се съобщава за случаи на преднамерено или случайно

остро предозиране с бедахилин. В проучване, проведено сред 44 здрави възрастни доброволци,

които са приели единична доза SIRTURO от 800 mg, нежеланите лекарствени реакции са

съпоставими с тези, наблюдавани в клинични проучвания със SIRTURO в препоръчителната

доза (вж. точка 4.8).

Липсва опит в лечението на остро предозиране със SIRTURO. В случай на преднамерено или

случайно предозиране трябва да се предприемат общи мерки за поддържане на основните

жизнени функции, включително следене на жизнените показатели и ЕКГ (QT-интервал). По-

нататъшното лечение трябва да бъде както е клинично показано или както се препоръчва от

националния токсикологичен център, където има такъв. Тъй като бедахилин се свързва във

висока степен с протеините, малко вероятно е диализата да отстрани значително количество

бедахилин от плазмата. Трябва да се обмисли клинично наблюдение.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: антимикобактериални средства за лечение на туберкулоза, ATC

код: J04AK05

Механизъм на действие

Бедахилин е диарилхинолин. Бедахилин инхибира специфично микобактериалната АТФ

(аденозин 5'-трифосфат) синтаза – съществен ензим за генерирането на енергия при

Mycobacterium tuberculosis. Инхибирането на АТФ-синтазата води до бактерицидни ефекти

както за делящите се, така и за неделящите се туберкулозни бацили.

Фармакодинамични ефекти

Бедахилин е активен срещу Mycobacterium tuberculosis с минимална инхибираща концентрация

(MIC) за чувствителни, както и резистентни щамове (мултирезистентни, включително

преекстензивно-резистентни щамове, екстензивно-резистентни щамове) в диапазона

≤ 0,008-0,12 mg/l. За метаболита N-монодезметил (M2) не се смята, че има значителен принос за

клиничната ефикасност предвид по-ниската му средна експозиция (23% до 31%) при хора и по-

слабото му антимикобактериално действие (3 до 6 пъти по-ниско) в сравнение с изходното

съединение.

Вътреклетъчното бактерицидно действие на бедахилин при първични перитонеални макрофаги

и при макрофагоподобна клетъчна линия е по-силно изразено от извънклетъчното му действие.

Бедахилин е бактерициден и срещу латентни (неделящи се) туберкулозни бацили. В модел с

мишки на туберкулозна инфекция бедахилин е демонстрирал бактерицидно и стерилизиращо

действие.

Бедахилин е бактериостатично средство за много не-туберкулозни микобактериални видове.

Mycobacterium xenopi, Mycobacterium novocastrense, Mycobacterium shimoidei и не-

микобактериалните видове се считат за присъщо резистентни на бедахилин.

Връзка фармакокинетика-фармакодинамика

В концентрационния диапазон, достигнат с терапевтична доза, при пациентите не се наблюдава

взаимовръзка между фармакокинетиката и фармакодинамиката.

Механизми на резистентност

Придобитите механизми на резистентност, които повлияват MIC на бедахилин, включват

мутации в atpE гена, който кодира целевата АТФ синтаза и в Rv0678 гена, който регулира

експресията на ефлуксната помпа MmpS5-MmpL5. Таргет-базираните мутации, генерирани при

предклинични проучвания водят от 8 до 133 кратно увеличение на MIC на бедахилин, като

резултатите на MIC варират от 0,25 до 4 mg/l. Ефлукс-базираните мутации са наблюдавани в

предклинични и клинични изолати. Те водят от 2 до 8 кратно повишаване на MIC на

бедахилин, в резултат на което MIC на бедахилин варира от 0,25 до 0,5 mg/l. По-голямата част

от изолатите, които са фенотипно резистентни към бедахилин, са с кръстосана резистентност

към клофазимин. Изолатите, които са резистентни към клофазимин, все пак може да са

чувствителни към бедахилин.

Влиянието на високите изходни нива на MIC на бедахилин, наличието на Rv0678 базирани

мутации на изходно ниво и/или на повишените пост-изходни стойности на MIC на бедахилин

върху микробиологичните резултати не е ясно поради ниската честота на такива случаи в

клиничните изпитвания Фаза II.

Гранични стойности при изследване за чувствителност

Когато такива са налични, клиничната микробиологична лаборатория трябва да предоставя на

лекаря наличните резултати от in vitro изследването за чувствителност към антимикробните

лекарствени средства, прилагани в местните болници, под формата на периодични доклади, в

които е изложен профилът на чувствителност на нозокомиалните и извънболнични патогени.

Тези доклади трябва да са в помощ на лекаря при избора на комбинация от антибактериални

лекарствени продукти за лечение.

Гранични стойности

Граничните стойности на минималната инхибираща концентрация (MIC) са, както следва:

Епидемиологични гранични стойности (ECOFF)

0,25 mg/l

Клинични гранични стойности

S ≤ 0,25 mg/l; R > 0,25 mg/l

S = чувствителни

R = резистентни

Обичайно чувствителни видове

Mycobacterium tuberculosis

Принципно резистентни организми

Mycobacterium xenopi

Mycobacterium novocastrense

Mycobacterium shimoidei

Не-микобактериални видове

Клинична ефикасност и безопасност

Използват се следните определения за категориите на резистентност:

Мултирезистентна Mycobacterium tuberculosis (MDR

H&R

-TB): изолат, резистентен към поне

изониазид и рифампицин, но чувствителен към флуорохинолони и инжекционни средства

втора линия.

Преекстензивно-резистентна туберкулоза (pre-XDR-TB): изолат, резистентен към изониазид,

рифампицин и към какъвто и да е флуорохинолон, или най-малко към едно инжекционно

средство втора линия (но не и към двете флуорохинолон и инжекционно средство втора линия).

Екстензивно-резистентна туберкулоза (XDR-TB): изолат, резистентен към изониазид,

рифампицин, какъвто и да е флуорохинолон, и най-малко едно инжекционно средство втора

линия.

Фаза IIb, плацебо-контролирано, двойносляпо, рандомизирано изпитване (C208) оценява

антибактериалното действие, безопасността и поносимостта на SIRTURO при

новодиагностицирани възрастни пациенти с положителна посявка на храчка за белодробна

H&R

-TB и pre-XDR-TB. Пациентите са получавали SIRTURO (n = 79) или плацебо (n = 81)

в продължение на 24 седмици и двете групи в комбинация с предпочитана основна схема

(background regimen, BR) с 5 лекарства, състояща се от етионамид, канамицин, пиразинамид,

офлоксацин и циклосерин/теризидон. След 24-седмичния период на изпитване основната схема

е продължила до завършването на общо 18 до 24 месеца лечение на мултирезистентна

Mycobacterium tuberculosis. Последната оценка е проведена на седмица 120. Основните

демографски данни са както следва: 63,1% са мъже, медиана на възрастта 34 години, 35% са от

негроидната раса, а 15% са позитивни за ХИВ. Кавитация в единия бял дроб се наблюдава при

58% от пациентите, и в двата бели дроба при 16%. При пациенти с пълна характеристика на

резистентен статус, 76% (84/111) са инфектирани с MDR

H&R

-TB щам и 24% (27/111) – с pre-

XDR-TB щам.

SIRTURO е прилаган в доза 400 mg веднъж дневно през първите 2 седмици и в доза 200 mg

3 пъти седмично през следващите 22 седмици.

Критерият за първичен изход е времето до конверсия на посявката на храчка (т.е. интервалът

между първия прием на SIRTURO и първата от две последователни отрицателни течни посявки

от храчка, взети през минимум 25 дни) по време на лечението със SIRTURO или плацебо

(медианата на времето до конверсия на посявката е 83 дни за групата на SIRTURO, 125 дни за

групата на плацебо (коефициент на риск, 95% CI: 2,44 [1,57; 3,80]), p < 0,0001).

В групата на SIRTURO не се наблюдават никакви или само малки разлики във времето до

конверсия на посявката и в процентите на конверсия на посявката между пациентите с pre-

XDR-TB и тези с MDR

H&R

-TB.

Процентът на отговорили на седмица 24 и седмица 120 (т.е. около 6 месеца след спиране на

цялата терапия) са представени в таблица 2.

Таблица 2: Статус на конверсия на посявката

Статус на конверсия на

посявката, n (%)

mITT популация

SIRTURO/BR

Плацебо/BR

Общо пациенти с отговор на

Седмица 24

52 (78,8%)

38 (57,6%)

Пациенти с MDR

H&R

32 (82,1%)

28 (62,2%)

Пациенти, инфектирани с pre-

XDR-TB

11 (73,3%)

4 (33,3%)

Общо без отговор* на Седмица

14 (21,2%)

28 (42,4)

Общо пациенти с отговор на

Седмица 120

41 (62,1%)

29 (43,9%)

Пациенти с MDR

H&R

27 (69,2%)

# §

20 (43,5%)

Пациенти, инфектирани с pre-

XDR-TB

9 (60,0%)

5 (41,7%)

Общо без отговор* на Седмица

25 (37,9%)

37 (56,1%)

Неуспешна конверсия

8 (12,1%)

15 (22,7%)

Рецидив

6 (9,1%)

10 (15,2%)

Прекратено участие, но с

конверсия

11 (16,7%)

12 (18,2%)

Пациентите, починали по време на изпитването или прекратили участието си в него, се считат за пациенти с

липсващ отговор.

За целите на проучването „рецидив” се определя като наличие на положителна посявка от храчка след или по

време на лечението, последвала предходна конверсия на посявката от храчка.

Степен на резистентност на базата на резултатите от тестовете за лекарствена чувствителност в централна

лаборатория не е била налице при 20 пациенти от mITT популацията (12 в групата на SIRTURO и 8 в групата

на плацебо). Тези лица са изключени от анализа на подгрупата за степен на резистентност на щам M.

tuberculosis.

Резултатите за чувствителност от централна лаборатория са били налице за един допълнителен пациент на

плацебо след междинния анализ на седмица 24.

Изпитване C209, оценяващо безопасността, поносимостта и ефикасността на 24-седмично

открито лечение със SIRTURO като част от индивидуална схема на лечение при 233 възрастни

пациенти с положителна посявка на храчка в рамките на 6 месеца преди скрининга.Това

изпитване включва пациенти от всички три категории на резистентност (MDR

H&R

-TB, pre-XDR-

TB и XDR-TB).

Първичната крайна точка за ефикасност е времето до конверсия на посявката от храчка по

време на лечението със SIRTURO (медиана 57 дни за 205 пациенти с достатъчно данни).

Конверсия на посявката от храчка е наблюдавана при 163/205 (79,5%) пациенти на седмица 24.

Процентите на конверсия на седмица 24 са най-високи (87,1%; 81/93) при пациенти с MDR

H&R

TB, 77,3% (34/44) при пациенти с pre-XDR-TB и най-ниска (54,1%; 20/37) при пациенти с XDR-

TB. Степен на резистентност на базата на резултатите от тестовете за лекарствена

чувствителност в централна лаборатория не е била налице при 32 пациенти от mITT

популацията. Тези лица са изключени от анализа на подгрупата за степен на резистентност на

щам Mycobacterium. tuberculosis.

На седмица 120, конверсия на посявката от храчка се наблюдава при 148/205 (72,2%) от

пациентите. Процентите на конверсия към седмица 120 са най-високи (73,1%; 68/93) при

пациенти с MDR

H&R

-TB, 70,5% (31/44) при пациенти с pre-XDR-TB и най-ниски (62,2%; 23/37)

при пациенти с XDR-TB.

И при седмица 24 и седмица 120, честотата на отговор е по-висока при пациенти, чиято основна

схема включва 3 или повече потенциално активни вещества in vitro.

От 163 пациенти, които са били с отговор към седмица 24, 139 пациенти (85,3%) са били все

още с отговор към седмица 120. Двадесет и четири от тези с отговор към седмица 24 (14,7%), са

счетени за такива без отговор на седмица 120, от които 19 пациенти са прекратили

преждевременно участието си в проучването, докато са били с конверсия на посявката и

5 пациенти са имали рецидив. От 42-та пациенти, които не са отговорили на лечението към

седмица 24, при 9 пациенти (21,4%) се наблюдава потвърдена конверсия на посявката след

седмица 24 (т.е. след приключване на лечение с бедахилин, но основната схема продължава) и

се поддържа към седмица 120.

Смъртност

В рандомизирано фаза IIb изпитване (С208, етап 2) е наблюдавана по-висока честота на

смъртност в групата на лечение със SIRTURO (12,7%; 10/79 пациенти) в сравнение с групата на

плацебо (3,7%; 3/81 пациенти). Един смъртен случай в групата на SIRTURO и един смъртен

случай в групата на плацебо са докладвани след прозоречния период на седмица 120. В групата

на SIRTURO всеки от петте смъртни случаи вследствие на туберкулоза е при пациенти, чийто

статус на посявката от храчка е бил ‘без конверсия’ при последното посещение. Причините за

смъртта при останалите пациенти на SIRTURO са отравяне с алкохол, хепатит/ чернодробна

цироза, септичен шок/ перитонит, мозъчно-съдов инцидент и пътно-транспортно произшествие.

Един от десетте смъртни случаи в SIRTURO групата (вследствие отравяне с алкохол) е

настъпил по време на 24-седмичния период на лечение. Останалите девет смъртни случаи сред

тези, лекувани със SIRTURO са настъпили след приключване на лечението с това средство (в

рамките на 86-911 дни след SIRTURO; средно 344 дни). Наблюдаваната непропорционалност в

смъртните случаи между двете терапевтични групи не може да бъде обяснена. Не може да бъде

наблюдавана ясна зависимост между смъртните случаи и конверсията на посявката от храчка,

рецидивите, чувствителността към други лекарствени продукти за лечение на туберкулоза,

статуса на човешкия имунодефицитен вирус (HIV) или тежестта на заболяването. По време на

изпитването, не е имало доказателства за предшестващо значимо удължаване на QT-интервала

или клинично значима аритмия при някой от починалите пациенти.

В отворено фаза IIb проучване (C209), 6,9% (16/233) от пациентите са починали. Най-честата

причина за смърт, както е докладвано от изследователя е туберкулоза (9 пациенти). Всички

пациенти с изключение на един, който е починал от туберкулоза, не са били с конверсия или

рецидив. Причините за смъртта на останалите пациенти варират.

Педиатрична популация

Фармакокинетиката, безопасността и поносимостта на SIRTURO в комбинация с основна схема

на лечение са оценявани в клинично изпитване C211, открито изпитване фаза II с едно рамо,

включващо 15 пациенти с медиана на възрастта от 16 години (диапазон: 14-17 години), с тегло

от 38 до 75 kg, 80% са от женски пол, 53,3% са чернокожи и 13,3% са азиатци. Пациентите имат

потвърдена или вероятна инфекция с MDR-TB и е трябвало да завършат наймалко 24 седмици

на лечение. SIRTURO е прилаган в доза 400 mg веднъж дневно през първите 2 седмици и

200 mg 3 пъти седмично през следващите 22 седмици.

В подгрупата пациенти с положителна култура за белодробна MDR-TB на изходно ниво

лечението със схема, включваща бедахилин, води до преминаване към отрицателна култура

при 75,0% (6/8 пациенти, подходящи за микробиологическа оценка) на седмица 24.

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от

проучванията със SIRTURO в една или повече подгрупи на педиатричната популация при

лечение на мултирезистентна Mycobacterium tuberculosis (вж. точка 4.2 за информация относно

употреба в педиатрията).

Този лекарствен продукт е разрешен за употреба по т. нар. схема „разрешаване под условие“.

Това означава, че за този продукт се очакват допълнителни данни.

Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за този

лекарствен продукт поне веднъж годишно и тази КХП съответно ще се актуализира.

5.2

Фармакокинетични свойства

Фармакокинетичните свойства на бедахилин са оценени при здрави възрастни лица и пациенти,

инфектирани с мултирезистентна туберкулоза, на възраст 14 и повече години. Експозицията на

бенаквилин е по-ниска при пациентите, инфектирани с мултирезистентна туберкулоза,

отколкото при здравите лица.

Абсорбция

Максималните плазмени концентрации (C

) обикновено се достигат около 5 часа след

приложение. C

и площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC) се увеличават

пропорционално до най-високите изследвани дози (единична доза от 700 mg и многократни

дози от 400 mg веднъж дневно). Приложението на бедахилин с храна повишава относителната

бионаличност почти двукратно в сравнение с приложение на гладно. Затова бедахилин трябва

да се приема с храна, за да се повиши пероралната му бионаличност.

Разпределение

Свързването на бедахилин с плазмените протеини е > 99,9% при всички изследвани видове,

включително хора. Свързването на метаболита N-монодезметил (M2) с плазмените протеини

при хора е минимум 99,8%. При животни бедахилин и неговият активен метаболит

N-монодезметил (M2) се разпределят широко в повечето тъкани, но концентрациите в мозъка

са ниски.

Биотрансформация

CYP3A4 е основният CYP изоензим, участващ in vitro в метаболизма на бедахилин и

образуването на метаболита N-монодезметил (M2).

In vitro, бедахилин не инхибира значително действието на никой от изследваните CYP450

ензими (CYP1A2, CYP2A6, CYP2C8/9/10, CYP2C19, CYP2D6, CYP2E1, CYP3A4, CYP3A4/5 и

CYP4A), нито индуцира действието на CYP1A2, CYP2C9 или CYP2C19.

Бедахилин и M2 не са субстрати на P-gp in vitro. Бедахилин е слаб OCT1, OATP1B1 и OATP1B3

субстрат in vitro, докато M2 не е. Бедахилин не е субстрат на MRP2 и BCRP in vitro. Бедахилин

и M2 не инхибират транспортерите P-gp, OATP1B1, OATP1B3, BCRP, OAT1, OAT3, OCT1,

OCT2, MATE1 и MATE2 в клинично значими концентрации in vitro. In vitro проучване показва

потенциала на бедахилин за инхибиране на BCRP при концентрации, постигнати в червата след

перорално приложение. Клиничната значимост не е известна.

Елиминиране

На базата на предклиничните проучвания голяма част от приложената доза се елиминира чрез

изпражненията. Екскрецията на непроменен бедахилин с урината е < 0,001% от дозата в

клиничните проучвания, което сочи, че бъбречният клирънс на непромененото активно

вещество е незначителен. След достигане на C

концентрациите на бедахилин се понижават

триекспоненциално. Средният плазмен полуживот на елиминиране в терминална фаза и на

бедахилин и на активния метаболит N-мододезметил (M2) е около 5 месеца (вариращ от 2 до

8 месеца). Тази дълга фаза на терминално елиминиране вероятно рефлектира в бавното

освобождаване на бедахилин и M2 от периферните тъкани.

Специални популации

Чернодробно увреждане

Изпитване на SIRTURO с единична доза при 8 пациенти с умерено чернодробно увреждане

(Child-Pugh B) показва, че експозицията на бедахилин и M2 (AUC

672h

) е с 19% по-ниска в

сравнение с тази при здрави лица. Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко или

умерено чернодробно увреждане. Бедахилин не е проучван при пациенти с тежко чернодробно

увреждане (вж. точка 4.2).

Бъбречно увреждане

SIRTURO е проучван основно при пациенти с нормална бъбречна функция. Бъбречната

екскреция на непроменен бедахилин е незначителна (< 0,001%).

При популационен фармакокинетичен анализ на пациенти с туберкулоза, лекувани със

SIRTURO 200 mg три пъти седмично, няма данни креатининовият клирънс (диапазон: 40 до

227 ml/min) да повлиява фармакокинетичните параметри на бедахилин. Затова не се очаква

лекото или умерено бъбречно увреждане да има клинично значим ефект върху експозицията на

бедахилин. Но при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min)

или терминална бъбречна недостатъчност, налагаща хемодиализа или перитонеална диализа,

концентрациите на бедахилин може да се повишат в резултат на изменение на абсорбцията,

разпределението и метаболизма на активното вещество, вторично на бъбречната дисфункция.

Тъй като бедахилин се свързва във висока степен с плазмените протеини, малко вероятно е да

бъде отстранен в значителна степен от плазмата чрез хемодиализа или перитонеална диализа.

Педиатрични пациенти

Средната плазмена експозиция на бедахилин (AUC

168h

) на седмица 24 се очаква да бъде

178 µg*h/ml (90% интервал на прогнозиране: 55,8-383 µg*h/ml) при юноши на възраст от 12 до

по-малко от 18 години и с тегло най-малко 30 kg, получаващи доза SIRTURO по схема за

възрастни (400 mg веднъж дневно за първите 2 седмици и 200 mg 3 пъти седмично през

следващите 22 седмици). При юноши с тегло от 30 до 40 kg, средната плазмена експозиция на

бедахилин (AUC

168h

) на седмица 24 се очаква да бъде по-висока (средно: 224 µg*h/ml; 90%

интервал на прогнозиране: 77,4-474 µg*h/ml) в сравнение с възрастни пациенти. Средната

плазмена експозиция на бедахилин (AUC

168h

) на седмица 24 при възрастни се очаква да бъде

127 µg*h/ml (90% интервал на прогнозиране: 39,7-249 µg*h/ml).

Фармакокинетиката на SIRTURO при педиатрични пациенти под 14 години или с тегло под

38 kg не е оценена.

Пациенти в старческа възраст

Клиничните данни за употребата на SIRTURO при пациенти с туберкулоза на възраст

65 години и повече са ограничени (n = 2).

При популационен фармакокинетичен анализ на пациенти с туберкулоза (възрастова граница

18 години до 68 години), лекувани със SIRTURO, няма данни възрастта да повлиява

фармакокинетиката на бедахилин.

Раса

При популационен фармакокинетичен анализ на пациенти с туберкулоза, лекувани със

SIRTURO, данните сочат, че експозицията на бедахилин е по-ниска при пациенти от

негроидната раса, отколкото при пациенти от други расови категории. Тази ниска експозиция

не се счита за клинично значима, тъй като в клиничните изпитвания не е установена ясна

зависимост между експозицията на бедахилин и отговора на лечението. Освен това процентите

на отговор при пациенти, завършили периода на лечение с бедахилин, са сравними между

различните расови категории в клиничните проучвания.

Пол

При популационен фармакокинетичен анализ на пациенти с туберкулоза, лекувани със

SIRTURO, не се наблюдава клинично значима разлика в експозицията между мъже и жени.

5.3

Предклинични данни за безопасност

Проведени са проучвания за токсичност при животни с приложение на бедахилин в

продължение на до 3 месеца при мишки, до 6 месеца при плъхове и до 9 месеца при кучета.

Плазмената експозиция на бедахилин (AUC) при плъхове и кучета е сходна с наблюдаваната

при хора. Бедахилин се свързва с ефекти върху таргетните органи, което включва моноцитната

фагоцитна система (MPS), скелетна мускулатура, черен дроб, стомах, панкреас и сърдечен

мускул. Всички тези токсичности, с изключение на ефектите върху моноцитната фагоцитна

система (MPS), са проследени клинично. В моноцитната фагоцитна система (MPS) на всички

видове се наблюдават натоварени с пигмент и/или пенести макрофаги в различни тъкани,

съответстващи на фосфолипидоза. Значението на фосфолипидозата при хора не е известно.

Голяма част от наблюдаваните промени са възникнали след продължително ежедневно

прилагане и последващи повишения на плазмените и тъканните концентрации на активното

вещество. След спиране на лечението всички признаци на токсичност са показали частично до

добро възстановяване.

В проучване за канцерогенност при плъхове бедахилин във високи дози от 20 mg/kg дневно при

мъжки индивиди и 10 mg/kg дневно при женски не предизвиква повишаване честотата на

възникване на тумори, свързано с лечението. В сравнение с експозициите (AUC), наблюдавани

при пациенти с MDR-TB в изпитвания фаза ІІ с бедахилин, експозициите (AUC) при плъхове

във високи дози са подобни при мъжките индивиди и два пъти по-високи при женските за

бедахилин, а за М2 – три пъти по-високи при мъжките и два пъти по-високи при женските

индвиди.

In vitro и in vivo тестовете за генотоксичност показват, че бедахилин няма мутагенен или

кластогенен ефект.

При проучване върху женски плъхове бедахилин не е оказал ефект върху фертилитета. Три от

24 мъжки плъха, третирани с високи дози бедахилин, не са успели да създадат поколение в

проучването за фертилитет. При тези животни са установени нормална сперматогенеза и

нормално количество сперматозоиди в епидидимите. След прилагане на бедахилин до 6 месеца

не са регистрирани структурни аномалии в тестисите и епидидимите. При плъхове и зайци не

се наблюдават значими ефекти, свързани с бедахилин, върху параметрите на токсичност за

развитието. Съответната плазмена експозиция (AUC) е 2 пъти по-висока при плъхове в

сравнение с тази при хора. В проведено проучване на пре- и постнаталното развитие при

плъхове не се наблюдават нежелани реакции при плазмена експозиция (AUC) на майката,

сходна с тази при хора, и експозиция на новородените, 3 пъти по-висока, отколкото при

възрастни хора. Лечението на майката с бедахилин, независимо от нивото на дозата, няма

влияние върху половото съзряване, поведенческото развитие, способността за чифтосване,

фертилитета или репродуктивните способности на животните от поколение F1. В групите,

третирани с високи дози, се наблюдава спад в теглото на новородените през периода на

лактация след експозиция на бедахилин чрез млякото, а не като последица от експозицията в

утробата. Концентрациите на бедахилин в млякото са 6 до 12 пъти по-високи от максималната

концентрация, наблюдавана в майчината плазма.

Оценка на риска за околната среда (ERA)

Оценката на риска за околната среда показа, че бедахилин има потенциал да бъде устойчив,

биоакумулиращ и токсичен за околната среда (вж. точка 6.6).

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Лактоза монохидрат

Царевично нишесте

Хипромелоза

Полисорбат 20

Микрокристална целулоза

Кроскармелоза натрий

Силиций, колоиден безводен

Магнезиев стеарат

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок на годност

Таблетки, опаковани в:

блистери от фолио алуминий/алуминий: 3 години

бяла бутилка от полиетилен с висока плътност (HDPE): 3 години

6.4

Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия на съхранение.

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.

6.5

Вид и съдържание на опаковката

Бяла HDPE бутилка със защитена от деца полипропиленова (PP) запушалка с индукционно

запечатано алуминиево фолио, съдържаща 188 таблетки.

Картонена опаковка, съдържаща 4 избутващи се блистерни ленти (съдържащи 6 таблетки за

лента). Таблетките са опаковани в блистери от фолио алуминий/алуминий.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне

Този лекарствен продукт може да представлява риск за околната среда (вж. точка 5.3).

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят

в съответствие с местните изисквания (вж. точка 5.3).

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen-Cilag International NV

Turnhoutseweg 30

B-2340 Beerse

Белгия

8.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/13/901/001

EU/1/13/901/002

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 5 март 2014 г.

Дата на последно подновяване: 11 януари 2019 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Official address

Domenico Scarlattilaan 6

1083 HS Amsterdam

The Netherlands

An agency of the European Union

Address for visits and deliveries

Refer to www.ema.europa.eu/how-to-find-us

Send us a question

Go to www.ema.europa.eu/contact

Telephone

+31 (0)88 781 6000

© European Medicines Agency, 2020. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/7893/2020

EMEA/H/C/002614

Sirturo (bedaquiline)

Общ преглед на Sirturo и основания за разрешаване в ЕС

Какво представлява Sirturo и за какво се използва?

Sirturo е лекарство за лечение на туберкулоза, което съдържа активното вещество бедахилин

(bedaquiline). Туберкулозата е инфекция, причинена от бактерията Mycobacterium tuberculosis.

Sirturo се използва в комбинация с други лекарства за лечение на туберкулоза при възрастни и

юноши (на възраст 12 години и повече и с телесно тегло най-малко 30 kg) с белодробна

мултирезистентна туберкулоза (резистентна поне към изониазид и рифампицин, двете стандартни

лекарства за лечение на туберкулоза). Прилага се, когато други комбинации не могат да бъдат

използвани поради резистентност на заболяването към тях или поради предизвиканите от тях

нежелани реакции.

Туберкулозата се счита за рядко заболяване в ЕС и Sirturo е определен като „лекарство сирак“

(лекарство, използвано при редки заболявания) на 26 август 2005 г. Допълнителна информация

за лекарствата сираци можете да намерите тук: ema.europa.eu/medicines/human/orphan-

designations/eu305314.

Как се използва Sirturo?

Sirturo се отпуска по лекарско предписание. Лечението трябва да се започне и да се следи от

лекар с опит в лечението на мултирезистентна туберкулоза. В допълнение се препоръчва по

време на приема на лекарството пациентите да бъдат под пряко наблюдение на медицински

специалист.

Лекарството се предлага под формата на таблетки от 100 mg. Препоръчителната доза е 4

таблетки веднъж дневно през първите 2 седмици и след това 2 таблетки 3 пъти седмично през

следващите 22 седмици. Таблетките трябва да се приемат по време на хранене. За повече

информация относно употребата на Sirturo вижте листовката или се свържете с вашия лекар или

фармацевт.

Как действа Sirturo?

Активното вещество в Sirturo бедахилин блокира ензим в бактериите M. tuberculosis, наречен АТФ

синтаза, необходим на бактериите да генерират енергия. Ако не генерират енергия, бактериите

умират и състоянието на пациента може да започне да се подобрява.

Sirturo (bedaquiline)

EMA/7893/2020

Страница 2/3

Какви ползи от Sirturo са установени в проучванията?

В едно основно проучване при пациенти с белодробна мултирезистентна туберкулоза Sirturo е

сравнен с плацебо (сляпо лечение), когато е добавен към комбинирано лечение с други

стандартни лекарства за лечение на туберкулоза. Проучването показва, че след 24 седмици

резултатите за наличие на бактерии в храчка (слуз) са отрицателни при 79 % от пациентите,

лекувани със Sirturo (52 от 66 пациенти), в сравнение с 58 % от пациентите, приемащи плацебо

(38 от 66 пациенти). Средното време, необходимо за изчистване на бактериите от храчката е

също по-кратко за пациентите в групата, лекувана със Sirturo, отколкото за пациентите в плацебо

групата (83 дни спрямо 125 дни).

Какви са рисковете, свързани със Sirturo?

Най-честите нежелани реакции при Sirturo (които може да засегнат повече от 1 на 10 души) са

главоболие, виене на свят, гадене (позиви за повръщане), повръщане и артралгия (болки в

ставите). За пълния списък на всички нежелани реакции и ограниченията вижте листовката.

Защо Sirturo е разрешен за употреба в ЕС?

Основното проучване показва, че Sirturo увеличава броя на пациентите, които са показали

отрицателни резултати за наличие на туберкулозни бактерии и скъсява средния период от време,

необходим за изчистване на бактериите от храчката. Същевременно Sirturo е първото от нов клас

лекарства, за които все още не е установена кръстосана резистентност с други лекарства.

Кръстосана резистентност се наблюдава, когато бактериите, резистентни към дадено лекарство,

развиват резистентност и към друго лекарство, което не е използвано преди, какъвто често е

случаят с мултирезистентната туберкулоза.

Нежеланите реакции, съобщени в групата, лекувана със Sirturo в основното проучване, не се

различават значително от резултатите в групата с плацебо, въпреки че нивата на чернодробните

ензими са по-високи и има някои съобщения за промени в електрическата активност на сърцето

(познати като удължен QT-интервал). По-голям е и броят на съобщените смъртни случаи в

групата, лекувана със Sirturo. Въпреки че анализът на тези смъртни случаи не доведе до

заключението, че те са причинени от Sirturo, фирмата ще предостави повече информация от

дългосрочно проследяващо проучване, за да разсее всякакви притеснения.

Европейската агенция по лекарствата заключи, че ползите от употребата на Sirturo са по-големи

от рисковете и този продукт може да бъде разрешен за употреба в ЕС.

Sirturo е разрешен за употреба по т.нар. схема „разрешаване под условие“. Това означава, че се

очакват допълнителни данни за лекарството, които фирмата се задължава да предостави. Всяка

година Агенцията ще извършва преглед на новата информация и настоящото резюме съответно

ще се актуализира.

Каква информация се очаква за Sirturo?

Тъй като Sirturo е разрешен за употреба по т.нар. схема „разрешаване под условие“, фирмата,

която предлага Sirturo, ще предостави дългосрочни данни за безопасността на лекарството.

Sirturo (bedaquiline)

EMA/7893/2020

Страница 3/3

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Sirturo?

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Sirturo, които следва

да се спазват от медицинските специалисти и пациентите, са включени в кратката характеристика

на продукта и в листовката.

Както при всички лекарства, данните във връзка с употребата на Sirturo непрекъснато се

проследяват. Съобщените нежелани реакции, свързани с употребата на Sirturo, внимателно се

оценяват и се предприемат всички необходими мерки за защита на пациентите.

Допълнителна информация за Sirturo:

Sirturo получава разрешение за употреба под условие, валидно в EС, на 5 март 2014 г.

Допълнителна информация за Sirturo можете да намерите на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/medicines/human/EPAR/sirturo

Дата на последно актуализиране на текста 01-2020.

Други продукти

search_alerts

share_this_information