Galvus

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)
29-10-2021
Активна съставка:
вилдаглиптин
Предлага се от:
Novartis Europharm Limited
АТС код:
A10BH02
INN (Международно Name):
vildagliptin
Терапевтична група:
Лекарства, прилагани при диабет,
Терапевтична област:
Захарен диабет тип 2
Терапевтични показания:
Vildagliptin is indicated as an adjunct to diet and exercise to improve glycaemic control in adults with type 2 diabetes mellitus:as monotherapy in patients in whom metformin is inappropriate due to contraindications or intolerance. in combination with other medicinal products for the treatment of diabetes, including insulin, when these do not provide adequate glycaemic control.
Каталог на резюме:
Revision: 21
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000771
Дата Оторизация:
2007-09-25
EMEA код:
EMEA/H/C/000771

Документи на други езици

Листовка Листовка
испански 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
испански 29-10-2021
Листовка Листовка
чешки 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
чешки 29-10-2021
Листовка Листовка
датски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
датски 29-10-2021
Листовка Листовка
немски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
немски 29-10-2021
Листовка Листовка
естонски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
естонски 29-10-2021
Листовка Листовка
гръцки 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
гръцки 29-10-2021
Листовка Листовка
английски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
английски 29-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
английски 24-08-2021
Листовка Листовка
френски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
френски 29-10-2021
Листовка Листовка
италиански 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
италиански 29-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
италиански 24-08-2021
Листовка Листовка
латвийски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
латвийски 29-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
латвийски 24-08-2021
Листовка Листовка
литовски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
литовски 29-10-2021
Листовка Листовка
унгарски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
унгарски 29-10-2021
Листовка Листовка
малтийски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
малтийски 29-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
малтийски 24-08-2021
Листовка Листовка
нидерландски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
нидерландски 29-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
нидерландски 24-08-2021
Листовка Листовка
полски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
полски 29-10-2021
Листовка Листовка
португалски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
португалски 29-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
португалски 24-08-2021
Листовка Листовка
румънски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
румънски 29-10-2021
Листовка Листовка
словашки 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словашки 29-10-2021
Листовка Листовка
словенски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словенски 29-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
словенски 24-08-2021
Листовка Листовка
фински 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
фински 29-10-2021
Листовка Листовка
шведски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
шведски 29-10-2021
Листовка Листовка
норвежки 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
норвежки 29-10-2021
Листовка Листовка
исландски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
исландски 29-10-2021
Листовка Листовка
хърватски 29-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
хърватски 29-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
хърватски 24-08-2021

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Galvus 50 mg таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 50 mg вилдаглиптин (vildagliptin).

Помощно вещество с известно действие: Всяка таблетка съдържа 47,82 mg лактоза (безводна).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка.

Бяла до бледо жълта, кръгла (диаметър 8 mm), таблетка с плоски страни и скосени ръбове. С

вдлъбнато релефно означение “NVR” от едната страна и “FB” от другата.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Вилдаглиптин е показан като допълнение към диетата и упражненията за подобрение на

гликемичния контрол при възрастни със захарен диабет тип 2:

като монотерапия при пациенти, за които метформин е неподходящ поради

противопоказания или непоносимост.

в комбинация с други лекарствени продукти за лечение на диабет, включително инсулин,

когато те не осигуряват адекватен гликемичен контрол (вж. точка 4.4, 4.5 и 5.1 за налични

данни относно различните комбинации).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Възрастни

Когато се прилага като монотерапия, в комбинация с метформин, в комбинация с

тиазолидиндион, в комбинация с метформин и сулфонилурейно производно или в комбинация

с инсулин (с или без метформин), препоръчваната дневна доза на вилдаглиптин е 100 mg,

приложена като една доза от 50 mg сутрин и една доза от 50 mg вечер.

Когато се прилага в двойна комбинация със сулфонилурейно производно, препоръчваната доза

на вилдаглиптин е 50 mg веднъж дневно сутрин. При тази популация пациенти, вилдаглиптин

100 mg дневно не е по-ефективен от вилдаглиптин 50 mg веднъж дневно.

Когато се прилага в комбинация със сулфонилурейно производно, може да се има предвид по-

ниска доза на сулфонилурейното производно, за да се намали риска от хипогликемия.

Дози по-високи от 100 mg не се препоръчват.

Ако се пропусне приема на една доза Galvus, тя трябва да се приеме веднага, след като

пациентът си спомни. Не трябва да се приема двойна доза в един ден.

Безопасността и ефикасността на вилдаглиптин, прилаган като тройна перорална терапия в

комбинация с метформин и тиазолидиндион не са установени.

Допълнителна информация за специални популации

Старческа възраст (≥ 65 години)

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст (вж. също точки 5.1 и

5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата при леко бъбречно увреждане (креатининов

клирънс ≥ 50 ml/min). При пациенти с умерено или тежко бъбречно заболяване или с

терминална бъбречна недостатъчност (ESRD) препоръчителната доза на Galvus е 50 mg веднъж

дневно (вж. също точки 4.4, 5.1 и 5.2).

Чернодробно увреждане

Galvus не трябва да се прилага при пациенти с чернодробно увреждане, включително пациенти

със стойности на аланин аминотрансфераза (АЛАТ) или аспартат аминотрансферазата (АСАТ)

преди започване на лечението > 3 пъти горната граница на нормалното (ГГН) (вж. също

точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Не се препоръчва употребата на Galvus при деца и юноши (< 18 години). Безопасността и

ефикасността на Galvus при деца и юноши (<18 години) не са установени. Липсват данни (вж.

също точка 5.1).

Начин на приложение

Перорално приложение

Galvus може да се прилага с или без храна (вж. също точка 5.2).

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Общи

Galvus не е заместител на инсулина при инсулин-зависими пациенти. Galvus не трябва да се

прилага при пациенти със захарен диабет тип 1 или за лечение на диабетна кетоацидоза.

Бъбречно увреждане

Опитът при пациенти с ESRD, провеждащи хемодиализа е ограничен. Поради тази причина

Galvus трябва да се използва с повишено внимание при такива пациенти (вж. също точки 4.2,

5.1 и 5.2).

Чернодробно увреждане

Galvus не трябва да се прилага при пациенти с чернодробно увреждане, включително пациенти

със стойности на АЛАТ или АСАТ преди започване на лечението > 3 пъти ГГН (вж. също

точки 4.2 и 5.2).

Мониторинг на чернодробните ензими

Има съобщения за редки случаи на нарушена чернодробна функция (включително хепатит). В

тези случаи пациентите като цяло са без симптоми, без клинични последствия и стойностите на

изследванията за чернодробна функция се възвръщат до нормалните след прекратяване на

лечението. Преди започване на лечението с Galvus трябва да се проведат изследвания за

чернодробна функция, за да се знае изходното ниво на пациента. По време на лечението с

Galvus чернодробната функция трябва да се наблюдава на тримесечни интервали през първата

година и периодично след това. Пациентите, при които се повишат стойностите на

трансаминазите, трябва да бъдат контролирани с повторно изследване на чернодробната

функция за потвърждаване на данните и след това да бъдат проследени с често изследване на

функцията на черния дроб, до достигане на нормални стойности. Препоръчва се

преустановяване на лечението с Galvus, ако повишаването на АСАТ или АЛАТ три пъти над

ГГН, или повече персистира.

Пациентите, които развият иктер или други признаци, предполагащи нарушена чернодробна

функция, трябва да прекратят лечението си с Galvus.

След прекратяване на лечението с Galvus и нормализиране на тестовете за чернодробна

функция, лечението с Galvus не трябва да се започва отново.

Сърдечна недостатъчност

Клинично изпитване на вилдаглиптин при пациенти с функционален клас I-III според

Нюйоркската кардиологична асоциация (New York Heart Association, NYHA) показва, че

лечението с вилдаглиптин не е свързано с промяна във функцията на лявата камера или с

влошаване на съществуваща застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) спрямо плацебо.

Клиничният опит при пациенти с функционален клас III по NYHA, лекувани с вилдаглиптин

все още е ограничен и от резултатите не могат да бъдат направени някакви изводи (вж.

точка 5.1).

Няма опит с приложение на вилдаглиптин при клинични изпитвания при пациенти с

функционален клас IV по NYHA и поради това приложението му при тези пациенти не се

препоръчва.

Нарушения на кожата

При неклинични токсикологични изпитвания има съобщения за нарушения на кожата по

крайниците при маймуни, в това число мехури и разязвявания (вж. точка 5.3). Въпреки че при

клинични изпитвания не се наблюдава повишена честота на кожни лезии, съществува

ограничен опит при пациенти с кожни усложнения, в резултат от диабет. Освен това има

постмаркетингови съобщения за булозни и ексфолиативни кожни лезии. Следователно, при

спазване на рутинните здравни грижи за пациентите с диабет, се препоръчва мониторинг за

нарушения на кожата като мехури или разязвявания.

Остър панкреатит

Употребата на вилдаглиптин е свързана с риск от развитие на остър панкреатит. Пациентите

трябва да бъдат информирани за характерния симптом на остър панкреатит.

Ако се подозира наличие на панкреатит, приемът на вилдаглиптин трябва да се преустанови,

ако се потвърди наличие на остър панкреатит, лечението с вилдаглиптин не трябва да се

подновява. Необходимо е повишено внимание при пациенти, с анамнеза за прекаран остър

панкреатит.

Хипогликемия

Известно е, че сулфонилуреите може да предизвикат хипогликемия. Пациентите, приемащи

вилдаглиптин в комбинация със сулфонилурейно производно могат да бъдат изложени на риск

от възникване на хипогликемия. Поради тази причина, може да се обмисли приложението на

по-ниска доза на сулфонилурейното производно, за да се намали риска от възникване на

хипогликемия.

Помощни вещества

Това лекарство съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост

към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да

приемат това лекарство.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже,

че практически не съдържа натрий.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Вилдаглиптин има нисък потенциал за взаимодействия с едновременно приложени лекарствени

продукти. Тъй като вилдаглиптин не е субстрат на ензима цитохром P (CYP) 450 и не

инхибира, и не индуцира ензимите CYP 450, няма вероятност за взаимодействие с активни

вещества, които са субстрати, инхибитори или индуктори на тези ензими.

Комбинация с пиоглитазон, метформин или глибурид

Резултатите от изпитванията, проведени с тези перорални антидиабетни лекарства не показват

клинично значими фармакокинетични

взаимодействия

Дигоксин (субстрат на Pgp), варфарин (субстрат на CYP2C9)

Клиничните изпитвания, проведени със здрави доброволци, не показват клинично значими

фармакокинетични взаимодействия. Това обаче, не е уточнявано за прицелната популация.

Комбинация с амлодипин, рамиприл, валсартан или симвастатин

Изпитвания за лекарствени взаимодействия при здрави доброволци са проведени с амлодипин,

рамиприл, валсартан и симвастатин. При тези изпитвания, след едновременно приложение с

вилдаглиптин, не се наблюдават клинично значими фармакокинетични взаимодействия.

Комбинация с ACE инхибитори

Възможен е повишен риск от развитие на ангиоедем при пациенти със съпътстващ прием на

ACE инхибитори (вж. точка 4.8).

Както и при другите перорални антидиабетни лекарствени продукти, хипогликемичният ефект

на вилдаглиптин може да бъде намален от определени активни вещества, включващи тиазиди,

кортикостероиди, тироидни продукти и симпатикомиметици.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на вилдаглиптин при бременни жени. Проучванията при

животни показват репродуктивна токсичност при високи дози (вж. точка 5.3). Потенциалният

риск при хора не е известен. Поради липса на данни при хора, Galvus не трябва да се използва

при бременност.

Кърмене

Не е известно дали вилдаглиптин се екскретира в кърмата. Проучванията при животни показват

екскреция на вилдаглиптин в млякото. Galvus не трябва да се използва по време на кърмене.

Фертилитет

Не са провеждани проучвания за ефекта на Galvus върху фертилитета при хора (вж. точка 5.3).

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са провеждани изпитвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

Пациентите, които усещат замаяност като нежелана реакция, трябва да избягват да шофират и

да работят с машини.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Данните за безопасност са получени от общо 3 784 пациенти, експонирани на вилдаглиптин в

дневна доза 50 mg (веднъж дневно) или 100 mg (50 mg два пъти дневно, или 100 mg веднъж

дневно) при контролирани изпитвания с продължителност от поне 12 седмици. От тези

пациенти, 2 264 пациенти получават вилдаглиптин като монотерапия, а 1 520 пациенти,

получават вилдаглиптин в комбинация с друг лекарствен продукт. 2 682 пациенти са лекувани с

вилдаглиптин 100 mg дневно (50 mg два пъти дневно, или 100 mg веднъж дневно) и

1 102 пациенти са лекувани с вилдаглиптин, 50 mg веднъж дневно.

По-голямата част от нежеланите реакции в тези изпитвания са леко изразени и преходни, и не

изискват преустановяване на приема на лекарството. Не се установява връзка между

нежеланите реакции и възраст, етническа принадлежност, продължителност на експозицията,

или дневната доза.

Има съобщения за редки случаи на нарушена чернодробна функция (включително хепатит). В

тези случаи пациентите като цяло са без симптоми, без клинични последствия и стойностите на

изследванията за чернодробна функция се възвръщат до нормалните след прекратяване на

лечението. В данните от контролирани проучвания с монотерапия или адювантнo лечение с

продължителност до 24 седмици, честотата на повишаване на АЛАТ или АСАТ

3 пъти ГГН

(класифицирана като наличие при най-малко 2 последователни измервания или при финалната

on-treatment визита) е 0,2%, 0,3% и 0,2% съответно за вилдаглиптин 50 mg веднъж дневно,

вилдаглиптин 50 mg двукратно дневно и всички сравнителни лекарствени продукти. Тези

повишавания на трансаминазите като цяло са безсимптомни, непрогресиращи по характер и не

са свързани с холестаза или иктер.

Има съобщения за редки случаи на ангиоедем с вилдаглиптин при сходна честота в групите със

сравнителните лекарства. По-голяма част от случаите са съобщени когато вилдаглиптин се

прилага в комбинация с инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитор).

Повечето случаи са леки и преминават в процеса на лечение с вилдаглиптин.

Таблично представяне на нежеланите реакции

Нежеланите реакции, съобщавани при пациенти, които приемат Galvus в двойнослепи

изпитвания като монотерапия или като адювантно лечение, са изброени по-долу за всяко

показание по системи и абсолютна честота. Според честотата нежеланите ефекти се дефинират

като много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки

(≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не

може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите

реакции се изброяват в низходящ ред по отношение тяхната сериозност.

Комбинация с метформин

Таблица 1 Нежелани лекарствени реакции, съобщени при пациенти, получаващи Galvus

100 mg дневно в комбинация с метформин при двойнослепи изпитвания

(N=208)

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Чести

Тремор

Чести

Главоболие

Чести

Замаяност

Нечести

Умора

Стомашно-чревни нарушения

Чести

Гадене

Описание на избрани нежелани реакции

При контролирани клинични изпитвания с комбинация от вилдаглиптин 100 mg дневно +

метформин, няма съобщения за прекратяване на лечението поради нежелани лекарствени

реакции, както в групата на лечение с вилдаглиптин 100 mg дневно + метформин, така и в

групата на лечение с плацебо + метформин.

При клинични изпитвания появата на хипогликемия е честа при пациенти, приемащи

вилдаглиптин 100 mg дневно в комбинация с метформин (1%) и нечеста при пациенти,

получаващи плацебо + метформин (0,4%). Не се съобщава за тежки епизоди на хипогликемия в

терапевтичните групи с вилдаглиптин.

В хода на клинични изпитвания, теглото не се променя спрямо изходната стойност, когато

вилдаглиптин 100 mg се добавя към метформин (+0,2 kg и -1,0 kg, съответно за вилдаглиптин и

плацебо).

Клинични изпитвания с над 2-годишна продължителност не показват идентифициране на

допълнителни, свързани с лекарствената безопасност сигнали или непредвидени рискове при

добавяне на вилдаглиптин към метформин.

Комбинация със сулфонилурея

Таблица 2 Нежелани лекарствени реакции, съобщени при пациенти, получаващи Galvus

50 mg дневно в комбинация със сулфонилурея при двойнослепи изпитвания

(N=170)

Инфекции и инфестации

Много редки

Назофарингит

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Чести

Тремор

Чести

Главоболие

Чести

Замаяност

Чести

Астения

Стомашно-чревни нарушения

Нечести

Констипация

Описание на избрани нежелани реакции

При контролирани клинични изпитвания с комбинация от вилдаглиптин 50 mg + сулфонилурея,

общата честота на прекратяване на участието поради нежелани лекарствени реакции е 0,6% в

групата на лечение с вилдаглиптин 50 mg + сулфонилурея спрямо 0% в групата на лечение с

плацебо + сулфонилурея.

При клинични изпитвания, честотата на хипогликемия, когато вилдаглиптин 50 mg веднъж

дневно е прибавен към глимепирид, е 1,2% спрямо 0,6% при плацебо + глимепирид. Няма

съобщения за тежки хипогликемични епизоди в групите на лечение с вилдаглиптин.

В хода на клинични изпитвания, теглото не се променя спрямо изходната стойност, когато

вилдаглиптин 50 mg се добавя към глимепирид (-0,1 kg и -0,4 kg, съответно за вилдаглиптин и

плацебо).

Комбинация с тиазолидиндион

Таблица 3 Нежелани лекарствени реакции, съобщени при пациенти, получаващи Galvus

100 mg дневно в комбинация с тиазолидинедион при двойнослепи изпитвания

(N=158)

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Увеличаване на теглото

Нечести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Нечести

Главоболие

Нечести

Астения

Съдови нарушения

Чести

Периферен оток

Описание на избрани нежелани реакции

При контролирани клинични изпитвания с комбинация от вилдаглиптин 100 mg дневно +

тиазолидинедион, няма съобщения за прекратяване на лечението поради нежелани реакции,

както в групата на лечение с вилдаглиптин 100 mg дневно + тиазолидинедион, така и в групата

на лечение с плацебо + тиазолидинедион.

При клинични изпитвания, появата на хипогликемия е нечеста при пациенти, получаващи

вилдаглиптин + пиоглитазон (0,6%), но е честа при пациентите, получаващи плацебо +

пиоглитазон (1,9%). Няма съобщения за тежки епизоди на хипогликемия при групите на

лечение с вилдаглиптин.

При проучването с добавяне на пиоглитазон към лечението, абсолютното повишаване на

теглото с плацебо или с Galvus 100 mg дневно е съответно: 1,4 и 2,7 kg.

Честотата на периферни отоци, когато вилдаглиптин 100 mg дневно е прибавен към

максималната доза на фонов прием на пиоглитазон (45 mg веднъж дневно) е 7,0%, в сравнение

с 2,5% за прием само на пиоглитазон.

Монотерапия

Таблица 4 Нежелани лекарствени реакции, съобщени при пациенти, получаващи Galvus

100 mg дневно като монотерапия при двойнослепи изпитвания (N=1 855)

Инфекции и инфестации

Много редки

Инфекция на горни дихателни пътища

Много редки

Назофарингит

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Чести

Замаяност

Нечести

Главоболие

Съдови нарушения

Нечести

Периферни отоци

Стомашно-чревни нарушения

Нечести

Запек

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Нечести

Артралгия

Описание на избрани нежелани реакции

Освен това, в хода на контролирани изпитвания с вилдаглиптин като монотерапия общата

честота на преустановяване на лечението поради нежелани реакции не е по-висока от тази,

наблюдавана при пациентите, лекувани с вилдаглиптин в дози от 100 mg дневно (0,3%), и тези

на плацебо (0,6%) или сравнителни лекарствени продукти (0,5%).

В хода на сравнителни контролирани изпитвания като монотерапия, появата на хипогликемия е

нечеста, докладвана при 0,4% (7 от 1 855) от пациентите, лекувани с вилдаглиптин 100 mg

дневно, спрямо 0,2% (2 от 1 082) при пациентите в групите, лекувани с активен сравнителен

лекарствен продукт или плацебо, без доклади за сериозни или тежки нежелани реакции.

В хода на клинични изпитвания, теглото не се променя спрямо изходната стойност, когато

вилдаглиптин 100 mg дневно е прилаган като монотерапия (-0,3 kg и -1,3 kg, съответно за

вилдаглиптин и плацебо).

Клинични изпитвания с 2-годишна продължителност не показват идентифициране на

допълнителни, свързани с лекарствената безопасност сигнали или непредвидени рискове при

приложение на вилдаглиптин като монотерапия.

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Galvus 50 mg таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 50 mg вилдаглиптин (vildagliptin).

Помощно вещество с известно действие: Всяка таблетка съдържа 47,82 mg лактоза (безводна).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка.

Бяла до бледо жълта, кръгла (диаметър 8 mm), таблетка с плоски страни и скосени ръбове. С

вдлъбнато релефно означение “NVR” от едната страна и “FB” от другата.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Вилдаглиптин е показан като допълнение към диетата и упражненията за подобрение на

гликемичния контрол при възрастни със захарен диабет тип 2:

като монотерапия при пациенти, за които метформин е неподходящ поради

противопоказания или непоносимост.

в комбинация с други лекарствени продукти за лечение на диабет, включително инсулин,

когато те не осигуряват адекватен гликемичен контрол (вж. точка 4.4, 4.5 и 5.1 за налични

данни относно различните комбинации).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Възрастни

Когато се прилага като монотерапия, в комбинация с метформин, в комбинация с

тиазолидиндион, в комбинация с метформин и сулфонилурейно производно или в комбинация

с инсулин (с или без метформин), препоръчваната дневна доза на вилдаглиптин е 100 mg,

приложена като една доза от 50 mg сутрин и една доза от 50 mg вечер.

Когато се прилага в двойна комбинация със сулфонилурейно производно, препоръчваната доза

на вилдаглиптин е 50 mg веднъж дневно сутрин. При тази популация пациенти, вилдаглиптин

100 mg дневно не е по-ефективен от вилдаглиптин 50 mg веднъж дневно.

Когато се прилага в комбинация със сулфонилурейно производно, може да се има предвид по-

ниска доза на сулфонилурейното производно, за да се намали риска от хипогликемия.

Дози по-високи от 100 mg не се препоръчват.

Ако се пропусне приема на една доза Galvus, тя трябва да се приеме веднага, след като

пациентът си спомни. Не трябва да се приема двойна доза в един ден.

Безопасността и ефикасността на вилдаглиптин, прилаган като тройна перорална терапия в

комбинация с метформин и тиазолидиндион не са установени.

Допълнителна информация за специални популации

Старческа възраст (≥ 65 години)

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст (вж. също точки 5.1 и

5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата при леко бъбречно увреждане (креатининов

клирънс ≥ 50 ml/min). При пациенти с умерено или тежко бъбречно заболяване или с

терминална бъбречна недостатъчност (ESRD) препоръчителната доза на Galvus е 50 mg веднъж

дневно (вж. също точки 4.4, 5.1 и 5.2).

Чернодробно увреждане

Galvus не трябва да се прилага при пациенти с чернодробно увреждане, включително пациенти

със стойности на аланин аминотрансфераза (АЛАТ) или аспартат аминотрансферазата (АСАТ)

преди започване на лечението > 3 пъти горната граница на нормалното (ГГН) (вж. също

точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Не се препоръчва употребата на Galvus при деца и юноши (< 18 години). Безопасността и

ефикасността на Galvus при деца и юноши (<18 години) не са установени. Липсват данни (вж.

също точка 5.1).

Начин на приложение

Перорално приложение

Galvus може да се прилага с или без храна (вж. също точка 5.2).

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Общи

Galvus не е заместител на инсулина при инсулин-зависими пациенти. Galvus не трябва да се

прилага при пациенти със захарен диабет тип 1 или за лечение на диабетна кетоацидоза.

Бъбречно увреждане

Опитът при пациенти с ESRD, провеждащи хемодиализа е ограничен. Поради тази причина

Galvus трябва да се използва с повишено внимание при такива пациенти (вж. също точки 4.2,

5.1 и 5.2).

Чернодробно увреждане

Galvus не трябва да се прилага при пациенти с чернодробно увреждане, включително пациенти

със стойности на АЛАТ или АСАТ преди започване на лечението > 3 пъти ГГН (вж. също

точки 4.2 и 5.2).

Мониторинг на чернодробните ензими

Има съобщения за редки случаи на нарушена чернодробна функция (включително хепатит). В

тези случаи пациентите като цяло са без симптоми, без клинични последствия и стойностите на

изследванията за чернодробна функция се възвръщат до нормалните след прекратяване на

лечението. Преди започване на лечението с Galvus трябва да се проведат изследвания за

чернодробна функция, за да се знае изходното ниво на пациента. По време на лечението с

Galvus чернодробната функция трябва да се наблюдава на тримесечни интервали през първата

година и периодично след това. Пациентите, при които се повишат стойностите на

трансаминазите, трябва да бъдат контролирани с повторно изследване на чернодробната

функция за потвърждаване на данните и след това да бъдат проследени с често изследване на

функцията на черния дроб, до достигане на нормални стойности. Препоръчва се

преустановяване на лечението с Galvus, ако повишаването на АСАТ или АЛАТ три пъти над

ГГН, или повече персистира.

Пациентите, които развият иктер или други признаци, предполагащи нарушена чернодробна

функция, трябва да прекратят лечението си с Galvus.

След прекратяване на лечението с Galvus и нормализиране на тестовете за чернодробна

функция, лечението с Galvus не трябва да се започва отново.

Сърдечна недостатъчност

Клинично изпитване на вилдаглиптин при пациенти с функционален клас I-III според

Нюйоркската кардиологична асоциация (New York Heart Association, NYHA) показва, че

лечението с вилдаглиптин не е свързано с промяна във функцията на лявата камера или с

влошаване на съществуваща застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) спрямо плацебо.

Клиничният опит при пациенти с функционален клас III по NYHA, лекувани с вилдаглиптин

все още е ограничен и от резултатите не могат да бъдат направени някакви изводи (вж.

точка 5.1).

Няма опит с приложение на вилдаглиптин при клинични изпитвания при пациенти с

функционален клас IV по NYHA и поради това приложението му при тези пациенти не се

препоръчва.

Нарушения на кожата

При неклинични токсикологични изпитвания има съобщения за нарушения на кожата по

крайниците при маймуни, в това число мехури и разязвявания (вж. точка 5.3). Въпреки че при

клинични изпитвания не се наблюдава повишена честота на кожни лезии, съществува

ограничен опит при пациенти с кожни усложнения, в резултат от диабет. Освен това има

постмаркетингови съобщения за булозни и ексфолиативни кожни лезии. Следователно, при

спазване на рутинните здравни грижи за пациентите с диабет, се препоръчва мониторинг за

нарушения на кожата като мехури или разязвявания.

Остър панкреатит

Употребата на вилдаглиптин е свързана с риск от развитие на остър панкреатит. Пациентите

трябва да бъдат информирани за характерния симптом на остър панкреатит.

Ако се подозира наличие на панкреатит, приемът на вилдаглиптин трябва да се преустанови,

ако се потвърди наличие на остър панкреатит, лечението с вилдаглиптин не трябва да се

подновява. Необходимо е повишено внимание при пациенти, с анамнеза за прекаран остър

панкреатит.

Хипогликемия

Известно е, че сулфонилуреите може да предизвикат хипогликемия. Пациентите, приемащи

вилдаглиптин в комбинация със сулфонилурейно производно могат да бъдат изложени на риск

от възникване на хипогликемия. Поради тази причина, може да се обмисли приложението на

по-ниска доза на сулфонилурейното производно, за да се намали риска от възникване на

хипогликемия.

Помощни вещества

Това лекарство съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост

към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да

приемат това лекарство.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже,

че практически не съдържа натрий.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Вилдаглиптин има нисък потенциал за взаимодействия с едновременно приложени лекарствени

продукти. Тъй като вилдаглиптин не е субстрат на ензима цитохром P (CYP) 450 и не

инхибира, и не индуцира ензимите CYP 450, няма вероятност за взаимодействие с активни

вещества, които са субстрати, инхибитори или индуктори на тези ензими.

Комбинация с пиоглитазон, метформин или глибурид

Резултатите от изпитванията, проведени с тези перорални антидиабетни лекарства не показват

клинично значими фармакокинетични

взаимодействия

Дигоксин (субстрат на Pgp), варфарин (субстрат на CYP2C9)

Клиничните изпитвания, проведени със здрави доброволци, не показват клинично значими

фармакокинетични взаимодействия. Това обаче, не е уточнявано за прицелната популация.

Комбинация с амлодипин, рамиприл, валсартан или симвастатин

Изпитвания за лекарствени взаимодействия при здрави доброволци са проведени с амлодипин,

рамиприл, валсартан и симвастатин. При тези изпитвания, след едновременно приложение с

вилдаглиптин, не се наблюдават клинично значими фармакокинетични взаимодействия.

Комбинация с ACE инхибитори

Възможен е повишен риск от развитие на ангиоедем при пациенти със съпътстващ прием на

ACE инхибитори (вж. точка 4.8).

Както и при другите перорални антидиабетни лекарствени продукти, хипогликемичният ефект

на вилдаглиптин може да бъде намален от определени активни вещества, включващи тиазиди,

кортикостероиди, тироидни продукти и симпатикомиметици.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на вилдаглиптин при бременни жени. Проучванията при

животни показват репродуктивна токсичност при високи дози (вж. точка 5.3). Потенциалният

риск при хора не е известен. Поради липса на данни при хора, Galvus не трябва да се използва

при бременност.

Кърмене

Не е известно дали вилдаглиптин се екскретира в кърмата. Проучванията при животни показват

екскреция на вилдаглиптин в млякото. Galvus не трябва да се използва по време на кърмене.

Фертилитет

Не са провеждани проучвания за ефекта на Galvus върху фертилитета при хора (вж. точка 5.3).

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са провеждани изпитвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

Пациентите, които усещат замаяност като нежелана реакция, трябва да избягват да шофират и

да работят с машини.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Данните за безопасност са получени от общо 3 784 пациенти, експонирани на вилдаглиптин в

дневна доза 50 mg (веднъж дневно) или 100 mg (50 mg два пъти дневно, или 100 mg веднъж

дневно) при контролирани изпитвания с продължителност от поне 12 седмици. От тези

пациенти, 2 264 пациенти получават вилдаглиптин като монотерапия, а 1 520 пациенти,

получават вилдаглиптин в комбинация с друг лекарствен продукт. 2 682 пациенти са лекувани с

вилдаглиптин 100 mg дневно (50 mg два пъти дневно, или 100 mg веднъж дневно) и

1 102 пациенти са лекувани с вилдаглиптин, 50 mg веднъж дневно.

По-голямата част от нежеланите реакции в тези изпитвания са леко изразени и преходни, и не

изискват преустановяване на приема на лекарството. Не се установява връзка между

нежеланите реакции и възраст, етническа принадлежност, продължителност на експозицията,

или дневната доза.

Има съобщения за редки случаи на нарушена чернодробна функция (включително хепатит). В

тези случаи пациентите като цяло са без симптоми, без клинични последствия и стойностите на

изследванията за чернодробна функция се възвръщат до нормалните след прекратяване на

лечението. В данните от контролирани проучвания с монотерапия или адювантнo лечение с

продължителност до 24 седмици, честотата на повишаване на АЛАТ или АСАТ

3 пъти ГГН

(класифицирана като наличие при най-малко 2 последователни измервания или при финалната

on-treatment визита) е 0,2%, 0,3% и 0,2% съответно за вилдаглиптин 50 mg веднъж дневно,

вилдаглиптин 50 mg двукратно дневно и всички сравнителни лекарствени продукти. Тези

повишавания на трансаминазите като цяло са безсимптомни, непрогресиращи по характер и не

са свързани с холестаза или иктер.

Има съобщения за редки случаи на ангиоедем с вилдаглиптин при сходна честота в групите със

сравнителните лекарства. По-голяма част от случаите са съобщени когато вилдаглиптин се

прилага в комбинация с инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитор).

Повечето случаи са леки и преминават в процеса на лечение с вилдаглиптин.

Таблично представяне на нежеланите реакции

Нежеланите реакции, съобщавани при пациенти, които приемат Galvus в двойнослепи

изпитвания като монотерапия или като адювантно лечение, са изброени по-долу за всяко

показание по системи и абсолютна честота. Според честотата нежеланите ефекти се дефинират

като много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки

(≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не

може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите

реакции се изброяват в низходящ ред по отношение тяхната сериозност.

Комбинация с метформин

Таблица 1 Нежелани лекарствени реакции, съобщени при пациенти, получаващи Galvus

100 mg дневно в комбинация с метформин при двойнослепи изпитвания

(N=208)

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Чести

Тремор

Чести

Главоболие

Чести

Замаяност

Нечести

Умора

Стомашно-чревни нарушения

Чести

Гадене

Описание на избрани нежелани реакции

При контролирани клинични изпитвания с комбинация от вилдаглиптин 100 mg дневно +

метформин, няма съобщения за прекратяване на лечението поради нежелани лекарствени

реакции, както в групата на лечение с вилдаглиптин 100 mg дневно + метформин, така и в

групата на лечение с плацебо + метформин.

При клинични изпитвания появата на хипогликемия е честа при пациенти, приемащи

вилдаглиптин 100 mg дневно в комбинация с метформин (1%) и нечеста при пациенти,

получаващи плацебо + метформин (0,4%). Не се съобщава за тежки епизоди на хипогликемия в

терапевтичните групи с вилдаглиптин.

В хода на клинични изпитвания, теглото не се променя спрямо изходната стойност, когато

вилдаглиптин 100 mg се добавя към метформин (+0,2 kg и -1,0 kg, съответно за вилдаглиптин и

плацебо).

Клинични изпитвания с над 2-годишна продължителност не показват идентифициране на

допълнителни, свързани с лекарствената безопасност сигнали или непредвидени рискове при

добавяне на вилдаглиптин към метформин.

Комбинация със сулфонилурея

Таблица 2 Нежелани лекарствени реакции, съобщени при пациенти, получаващи Galvus

50 mg дневно в комбинация със сулфонилурея при двойнослепи изпитвания

(N=170)

Инфекции и инфестации

Много редки

Назофарингит

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Чести

Тремор

Чести

Главоболие

Чести

Замаяност

Чести

Астения

Стомашно-чревни нарушения

Нечести

Констипация

Описание на избрани нежелани реакции

При контролирани клинични изпитвания с комбинация от вилдаглиптин 50 mg + сулфонилурея,

общата честота на прекратяване на участието поради нежелани лекарствени реакции е 0,6% в

групата на лечение с вилдаглиптин 50 mg + сулфонилурея спрямо 0% в групата на лечение с

плацебо + сулфонилурея.

При клинични изпитвания, честотата на хипогликемия, когато вилдаглиптин 50 mg веднъж

дневно е прибавен към глимепирид, е 1,2% спрямо 0,6% при плацебо + глимепирид. Няма

съобщения за тежки хипогликемични епизоди в групите на лечение с вилдаглиптин.

В хода на клинични изпитвания, теглото не се променя спрямо изходната стойност, когато

вилдаглиптин 50 mg се добавя към глимепирид (-0,1 kg и -0,4 kg, съответно за вилдаглиптин и

плацебо).

Комбинация с тиазолидиндион

Таблица 3 Нежелани лекарствени реакции, съобщени при пациенти, получаващи Galvus

100 mg дневно в комбинация с тиазолидинедион при двойнослепи изпитвания

(N=158)

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Увеличаване на теглото

Нечести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Нечести

Главоболие

Нечести

Астения

Съдови нарушения

Чести

Периферен оток

Описание на избрани нежелани реакции

При контролирани клинични изпитвания с комбинация от вилдаглиптин 100 mg дневно +

тиазолидинедион, няма съобщения за прекратяване на лечението поради нежелани реакции,

както в групата на лечение с вилдаглиптин 100 mg дневно + тиазолидинедион, така и в групата

на лечение с плацебо + тиазолидинедион.

При клинични изпитвания, появата на хипогликемия е нечеста при пациенти, получаващи

вилдаглиптин + пиоглитазон (0,6%), но е честа при пациентите, получаващи плацебо +

пиоглитазон (1,9%). Няма съобщения за тежки епизоди на хипогликемия при групите на

лечение с вилдаглиптин.

При проучването с добавяне на пиоглитазон към лечението, абсолютното повишаване на

теглото с плацебо или с Galvus 100 mg дневно е съответно: 1,4 и 2,7 kg.

Честотата на периферни отоци, когато вилдаглиптин 100 mg дневно е прибавен към

максималната доза на фонов прием на пиоглитазон (45 mg веднъж дневно) е 7,0%, в сравнение

с 2,5% за прием само на пиоглитазон.

Монотерапия

Таблица 4 Нежелани лекарствени реакции, съобщени при пациенти, получаващи Galvus

100 mg дневно като монотерапия при двойнослепи изпитвания (N=1 855)

Инфекции и инфестации

Много редки

Инфекция на горни дихателни пътища

Много редки

Назофарингит

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Чести

Замаяност

Нечести

Главоболие

Съдови нарушения

Нечести

Периферни отоци

Стомашно-чревни нарушения

Нечести

Запек

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Нечести

Артралгия

Описание на избрани нежелани реакции

Освен това, в хода на контролирани изпитвания с вилдаглиптин като монотерапия общата

честота на преустановяване на лечението поради нежелани реакции не е по-висока от тази,

наблюдавана при пациентите, лекувани с вилдаглиптин в дози от 100 mg дневно (0,3%), и тези

на плацебо (0,6%) или сравнителни лекарствени продукти (0,5%).

В хода на сравнителни контролирани изпитвания като монотерапия, появата на хипогликемия е

нечеста, докладвана при 0,4% (7 от 1 855) от пациентите, лекувани с вилдаглиптин 100 mg

дневно, спрямо 0,2% (2 от 1 082) при пациентите в групите, лекувани с активен сравнителен

лекарствен продукт или плацебо, без доклади за сериозни или тежки нежелани реакции.

В хода на клинични изпитвания, теглото не се променя спрямо изходната стойност, когато

вилдаглиптин 100 mg дневно е прилаган като монотерапия (-0,3 kg и -1,3 kg, съответно за

вилдаглиптин и плацебо).

Клинични изпитвания с 2-годишна продължителност не показват идентифициране на

допълнителни, свързани с лекарствената безопасност сигнали или непредвидени рискове при

приложение на вилдаглиптин като монотерапия.

Прочетете целия документ

Official address

Domenico Scarlattilaan 6

1083 HS Amsterdam

The Netherlands

An agency of the European Union

Address for visits and deliveries

Refer to www.ema.europa.eu/how-to-find-us

Send us a question

Go to www.ema.europa.eu/contact

Telephone

+31 (0)88 781 6000

© European Medicines Agency, 2021. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/310431/2021

EMEA/H/C/000771

Galvus (вилдаглиптин)

Общ преглед на Galvus и основания за разрешаване в ЕС

Какво представлява Galvus и за какво се използва?

Galvus е противодиабетно лекарство, което се използва в комбинация с хранителен режим и

упражнения за контролиране на глюкозата (захарта) в кръвта при възрастни с диабет тип 2.

Използва се самостоятелно, когато метформин (друго противодиабетно лекарство) не е подходящ,

или в комбинация с други лекарствени продукти за лечение на диабет, включително инсулин,

когато с тези лекарства не се постига задоволителен контрол на глюкозата в кръвта.

Galvus съдържа активното вещество вилдаглиптин (vildagliptin).

Как се използва Galvus?

Galvus се отпуска по лекарско предписание и се предлага под формата на таблетки от 50 mg.

Препоръчителната доза Galvus е:

една таблетка сутрин и една таблетка вечер (100 mg на ден), когато се използва самостоятелно,

в комбинация с метформин, с тиазолидиндион, с метформин и сулфанилурейно производно или

с инсулин (със или без метформин);

една таблетка сутрин (50 mg на ден), когато се приема със сулфанилурейно производно.

Възможно е също да се обмисли прилагане на по-ниска доза на сулфанилурейното производно,

за да се понижи рискът от хипогликемия (ниски нива на кръвната захар).

При пациенти с умерени или тежки бъбречни проблеми препоръчителната доза е 50 mg веднъж

дневно.

Тъй като вилдаглиптин се свързва с чернодробни проблеми, на пациентите трябва да се правят

изследвания на чернодробната функция преди лечение с Galvus и периодично по време на

лечението.

За повече информация относно употребата на Galvus вижте листовката или се свържете с вашия

лекар или фармацевт.

Galvus Galvus (вилдаглиптин)

EMA/310431/2021

Страница 2/3

Как действа Galvus?

Диабет

тип 2

заболяване, при

което

панкреасът

не

произвежда

достатъчно

инсулин

за

контролиране нивото на глюкоза в кръвта или когато организмът е неспособен да усвоява инсулина

ефективно. Активното вещество в Galvus, вилдаглиптин, е инхибитор на дипептидил пептидаза 4

(DPP-4). Действието му блокира разграждането на инкретин хормоните в организма. Тези хормони

се освобождават след хранене и стимулират панкреаса да произвежда инсулин. Като блокира

разграждането

на

инкретин

хормоните

кръвта,

вилдаглиптин

удължава действието

им

стимулира панкреаса да произвежда повече инсулин, когато нивата на глюкоза в кръвта са високи.

Вилдаглиптин не действа, когато глюкозата в кръвта е ниска.

Вилдаглиптин намалява също количеството глюкоза, произвеждано от черния дроб, като увеличава

нивата на инсулин и намалява нивата на хормона глюкагон. Съвкупно тези процеси намаляват

нивата на глюкозата в кръвта и помагат за овладяването на диабет тип 2.

Какви ползи от Galvus са установени в проучванията?

Приеман самостоятелно или като допълнение към съществуващо лечение, Galvus е проучен в 11

основни проучвания, обхващащи общо над 6000 пациенти с диабет тип 2 и недостатъчно добре

контролирани нива на глюкозата в кръвта. Във всички проучвания основната мярка за ефективност

е промяната в кръвните нива на вещество, наречено гликиран хемоглобин (HbA1c), което показва

до каква степен се контролира нивото на глюкозата в кръвта.

Galvus е ефективен за намаляване на нивата на HbA1c, но е по-малко ефективен от метформин,

розиглитазон

(тиазолидиндион)

или

гликлазид

(сулфанилурейно

производно).

проучване,

сравняващо Galvus с метформин, се наблюдават значително по-добри резултати при метформин:

намаление на HbA1c с 1,5 процентни пункта след 52 седмици в сравнение с намаление от около 1

процентен пункт при пациентите, лекувани с Galvus.

Използван като допълнение

към съществуващо лечение с метформин

с пиоглитазон

(вид

тиазолидиндион), Galvus намалява нивата на HbA1c с 0,8 до 1,0 процентни пункта. В комбинация с

глимепирид (сулфанилуреен препарат) Galvus е довел до намаляване с около 0,6 процентни пункта.

Обратното,

при

пациентите,

при

които към съществуващо лечение е добавено плацебо, са

отбелязани по-малки промени в нивата на HbA1c, вариращи между спад от 0,3 и покачване от 0,2

процентни пункта.

Като допълнение към съществуващо лечение с метформин и глимепирид Galvus намалява нивата

на HbA1c с 1 процентен пункт в сравнение с намаление от 0,3 процентни пункта при пациентите,

приемащи плацебо.

На последно място, когато се използва като допълнение към съществуващо лечение с инсулин,

Galvus води до по-голямо намаление на нивата на HbA1c, отколкото добавянето на плацебо, но

размерът на този ефект в едно проучване е малък, вероятно поради факта, че обхваща лекувани

отдавна пациенти, при които има по-малка вероятност за подобрение. Същевременно в друго

проучване размерът на

този ефект

е значителен. При

пациентите,

приемащи Galvus

като

допълнение към инсулин, със или без метформин, е отбелязано намаление на нивата на HbA1c с

0,77 процентни пункта в сравнение с 0,05 процентни пункта при пациентите, добавящи плацебо

към инсулин.

Какви са рисковете, свързани с Galvus?

Най-честата нежелана реакция при Galvus (която може да засегне не повече от 1 на 10 души) е

замаяност. За пълния списък на всички нежелани реакции, съобщени при лекарствения продукт,

Galvus Galvus (вилдаглиптин)

EMA/310431/2021

Страница 3/3

включително

когато

се

прилага

комбинация

други

противодиабетни

лекарства,

вижте

листовката.

За пълния списък на ограниченията вижте листовката.

Защо Galvus е разрешен за употреба в ЕС?

Проучванията показват, че Galvus е ефективен като допълнение към съществуващо лечение с

метформин, тиазолидиндион или сулфанилурейно производно (двойна терапия), сулфанилурейно

производно и метформин (тройна терапия) или инсулин със или без метформин. Показано е също,

че приеман самостоятелно, Galvus е ефективен за намаляване на кръвната захар, но в по-малка

степен от метформин. Затова този лекарствен продукт трябва да се използва самостоятелно само

при

пациенти,

за

които

метформин

неподходящ

поради

нежелани

реакции,

свързани

метформин,

или

защото имат заболяване, поради което метформин

е неподходящ за тях.

Нежеланите реакции при Galvus са предимно леки и отшумяват с течение на времето.

Европейската агенция по лекарствата реши, че ползите от употребата на Galvus са по-големи от

рисковете и този продукт може да бъде разрешен за употреба в ЕС.

Какви

мерки

се

предприемат,

за

да

се

гарантира

безопасната

и

ефективна употреба на Galvus?

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Galvus, които следва

да се спазват от медицинските специалисти и пациентите, са включени в кратката характеристика

на продукта и в листовката.

Както

при

всички лекарства, данните във връзка с употребата на Galvus непрекъснато се

проследяват. Съобщените подозирани нежелани реакции, свързани с употребата на лекарствения

продукт, внимателно се оценяват и се предприемат всички необходими мерки за защита на

пациентите.

Допълнителна информация за Galvus:

Galvus получава разрешение за употреба, валидно в EС, на 26 септември 2007 г.

Допълнителна информация за Galvus можете да намерите на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/medicines/human/EPAR/galvus.

Дата на последно актуализиране на текста 06-2021.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация