Truxima

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)

04-11-2020

Активна съставка:
ритуксимаб
Предлага се от:
Celltrion Healthcare Hungary Kft.
АТС код:
L01XC02
INN (Международно Name):
rituximab
Терапевтична група:
Правец, моноклонални антитела
Терапевтична област:
Лимфогранулематоз, Неходжкинские, Артрит, Ревматоиден Гранулематоз Вегенера, Левкемия, Лимфоцитна, Хроничен, B-Клетки, Микроскопични Полиангиит
Терапевтични показания:
Truxima, се посочва в възрастни по следните причини:неходжкинские лимфом (НХЛ)Truxima е показан за лечение на по-рано не е получавала лечение на пациенти с III стъпка, Vi, фоликуларен лимфом в комбинация с химиотерапия. Ремонт Truxima терапия е показан за лечение на пациенти с фоликуларен лимфомой, които попълват индукционную терапия. Truxima монотерапии, предназначени за лечение на пациенти с III етап IV на фоликулите лимфомой, които са Хемо-упорит или втори или следващ рецидив след химиотерапия. Truxima е показан за лечение на пациенти с CD20 в положителна за разпространяване на крупноклеточной B в клетъчните не-ходжкинских лимфом в комбинация с CHOP (циклофосфамид, доксорубицин, Винкристин, преднизолон) химиотерапия. Хроничен лимфоцитарный левкемия (ХЛЛ)Truxima в комбинация с химиотерапия е показано за обработка на пациенти с по-рано не е получавала лечение и relapsed/тугоплавким ХЛЛ. Налични са само ограничени данни за ефикасността и безопасността на пациенти, лекувани преди това с моноклонални антитела,
Каталог на резюме:
Revision: 10
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/004112
Дата Оторизация:
2017-02-17
EMEA код:
EMEA/H/C/004112

Документи на други езици

Листовка Листовка - испански

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - испански

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - испански

11-10-2019

Листовка Листовка - чешки

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - чешки

04-11-2020

Листовка Листовка - датски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - датски

04-11-2020

Листовка Листовка - немски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - немски

04-11-2020

Листовка Листовка - естонски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - естонски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - естонски

11-10-2019

Листовка Листовка - гръцки

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - гръцки

04-11-2020

Листовка Листовка - английски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - английски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - английски

11-10-2019

Листовка Листовка - френски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - френски

04-11-2020

Листовка Листовка - италиански

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - италиански

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - италиански

11-10-2019

Листовка Листовка - латвийски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - латвийски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - латвийски

11-10-2019

Листовка Листовка - литовски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - литовски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - литовски

11-10-2019

Листовка Листовка - унгарски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - унгарски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - унгарски

11-10-2019

Листовка Листовка - малтийски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - малтийски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - малтийски

11-10-2019

Листовка Листовка - нидерландски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - нидерландски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - нидерландски

11-10-2019

Листовка Листовка - полски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - полски

04-11-2020

Листовка Листовка - португалски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - португалски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - португалски

11-10-2019

Листовка Листовка - румънски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - румънски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - румънски

11-10-2019

Листовка Листовка - словашки

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словашки

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словашки

11-10-2019

Листовка Листовка - словенски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словенски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словенски

11-10-2019

Листовка Листовка - фински

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - фински

04-11-2020

Листовка Листовка - шведски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - шведски

04-11-2020

Листовка Листовка - норвежки

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - норвежки

04-11-2020

Листовка Листовка - исландски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - исландски

04-11-2020

Листовка Листовка - хърватски

04-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - хърватски

04-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - хърватски

11-10-2019

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за пациента

Truxima 100 mg концентрат за инфузионен разтвор

ритуксимаб (rituximab)

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. Можете да дадете своя принос като

съобщите всяка нежелана реакция, която сте получили. За начина на съобщаване на нежелани

реакции вижте края на точка 4.

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да използвате това

лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра.

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар,

фармацевт или

медицинска сестра. Това включва и всички възможни нежелани реакции,

неописани в

тази листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Truxima и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да използвате Truxima

Как да използвате Truxima

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Truxima

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява Truxima и за какво се използва

Какво представлява Truxima

Truxima съдържа активното вещество ритуксимаб. Това е вид белтък, наречен „моноклонално

антитяло”. Той е създаден, така че да се свързва към един вид бели кръвни клетки, наречени

„В лимфоцити”. Когато ритуксимаб се свърже към повърхността на тази клетка, той

предизвиква смъртта й.

За какво се използва Truxima

Truxima може да се използва за лечение на няколко различни заболявания при възрастни.

Вашият лекар може да Ви предпише Truxima за лечение на:

а)

Неходжкинов лимфом

Това е заболяване на лимфната тъкан (част от имунната система), което засяга един вид бели

кръвни клетки, наречени В лимфоцити.

Truxima може да се прилага самостоятелно или с други лекарства, наречени

„химиотерапевтици”.

При пациенти, при които лечението е ефикасно, Truxima може да продължи да се използва

2 години след приключване на първоначалното

лечение.

б)

Хронична лимфоцитна левкемия

Хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) е най-често срещаната форма на левкемия при

възрастните. ХЛЛ засяга един конкретен тип лимфоцити – B-клетките, които произхождат от

костния мозък и се развиват в лимфните възли. Пациентите с ХЛЛ имат твърде много абнормни

лимфоцити, които се натрупват предимно в костния мозък и кръвта. Нарастването на

тези

абнормни B-лимфоцити е причина за симптомите, които може да имате. Truxima в

комбинация

с химиотерапия разрушава тези клетки, които постепенно се отстраняват от организма чрез

биологичните процеси.

в)

Ревматоиден артрит

Truxima се използва за лечение на ревматоиден артрит. Ревматоидният артрит е заболяване на

ставите. В-лимфоцитите са причината за някои от

симптомите, които имате. Truxima се

използва за лечение на ревматоиден артрит при хора,

които вече са опитали други лекарства,

които или са престанали да действат или не са

подействали достатъчно добре, или са

причинили неприемливи нежелани реакции. Truxima обикновено се прилага

заедно с друго

лекарство, наречено метотрексат.

Truxima забавя увреждането на ставите Ви, предизвикано от ревматоидния артрит, и

подобрява

способността Ви да извършвате нормални ежедневни дейности.

Най-добре се повлияват от Truxima пациенти с положителен кръвен тест за ревматоиден

фактор

(РФ) и/или антицикличен цитрулиниран пептид (анти-CCP). Двата теста обикновено са

положителни при ревматоиден артрит и спомагат за потвърждаване на диагнозата.

г)

Грануломатоза с полиангиит или микроскопски полиангиит

Truxima, прилаган в комбинация с глюкокортикоиди, се използва за лечение на грануломатоза с

полиангиит (наричана по-рано грануломатоза на Вегенер) или микроскопски

полиангиит.

Грануломатоза с полиангиит и микроскопски полиангиит са две форми на

възпаление на

кръвоносните съдове, което засяга предимно белите дробове и бъбреците, но

може да засегне

също и други органи. Част от причината за тези заболявания са B-лимфоцитите.

д) Пемфигус вулгарис

Truxima се използва за лечение на пациенти с умерен до тежък пемфигус вулгарис. Пемфигус

вулгарис е автоимунно заболяване, при което се появяват болезнени мехури по кожата и

лигавицата на устата, носа, гърлото и половите органи.

2.

Какво трябва да знаете, преди да използвате Truxima

Не използвайте Truxima, ако:

сте алергични към ритуксимаб, други белтъци, които са подобни на ритуксимаб, или

към

някоя от останалите съставки на това лекарство (изброени в точка 6).

имате тежка активна инфекция в момента

имате отслабена имунна система

имате тежка сърдечна недостатъчност или тежко неконтролирано сърдечно заболяване

имате ревматоиден артрит, грануломатоза с полиангиит, микроскопски

полиангиит или

пемфигус вулгарис.

Не трябва да Ви се прилага Truxima, ако някое от изброените по-горе се отнася за Вас. Ако не

сте сигурни, говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви се

приложи Truxima.

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви се приложи Truxima,

ако:

някога сте имали или може сега да имате инфекция с хепатит. Това е, защото в някои

случаи Truxima може да доведе до повторно активиране на хепатит В, което в много

редки случаи може да завърши със смърт. Пациенти, които са имали хепатит В инфекция,

ще бъдат внимателно прегледани от своя лекар за признаци на тази

инфекция.

някога сте имали проблеми със сърцето (например стенокардия, сърцебиене или сърдечна

недостатъчност) или проблеми с дишането.

Ако някое от изброените по-горе се отнася за Вас (или не сте сигурни), говорете с Вашия лекар,

фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви се приложи Truxima. Може да се наложи

Вашият лекар да положи специални грижи по време на лечението с Truxima.

Ако имате ревматоиден артрит, грануломатоза с полиангиит, микроскопски полиангиит

или пемфигус вулгарис, уведомете Вашия лекар също и

ако смятате, че може да имате инфекция, дори и лека като простуда. Клетките, на които

въздейства Truxima, помагат в борбата с инфекцията и трябва да изчакате докато

инфекцията отзвучи, преди да Ви се приложи Truxima. Моля, информирайте Вашия лекар

ако в миналото сте имали много инфекции или страдате от тежки инфекции.

ако смятате, че може да имате нужда от ваксиниране в близко бъдеще, включително

ваксиниране за пътуване в други страни. Някои ваксини не трябва да се

прилагат

едновременно с Truxima или в месеците след приложението на Truxima.

Вашият лекар ще

провери дали трябва да Ви се приложат ваксини, преди да започнете

лечение с Truxima.

Деца и юноши

Говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви се приложи това

лекарство, ако сте или Вашето дете е на възраст под 18 години. Това е, защото няма много

информация относно употребата на Truxima при деца и юноши.

Други лекарства и Truxima

Информирайте Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, ако приемате, наскоро сте

приемали или е възможно да приемате други лекарства. Това включва лекарства, отпускани без

рецепта и растителни лекарства. Това е, защото Truxima може да повлияе действието на някои

други лекарства. Също така, някои други лекарства може да повлияят начина, по който действа

Truxima.

По-специално, информирайте Вашия лекар:

ако приемате лекарства за високо кръвно налягане. Може да Ви бъде казано да не

приемате тези лекарства 12 часа преди да Ви се приложи Truxima. Това е, защото при

някои хора има спадане на кръвното налягане, докато се прилага Truxima.

ако някога сте приемали лекарства, които повлияват имунната Ви система – като

например химиотерапия или имуносупресивни лекарства.

Ако някое от изброените по-горе се отнася за Вас (или не сте сигурни), говорете с Вашия лекар,

фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви се приложи Truxima.

Бременност и кърмене

Трябва да кажете на Вашия лекар или медицинска сестра, ако сте бременна, смятате, че може

да сте бременна или планирате бременност. Това се налага, защото Truxima може да премине

през плацентата и да засегне бебето Ви.

Ако има вероятност да забременеете, Вие и Вашият партньор трябва да използвате ефективен

метод за предпазване от забременяване, докато използвате Truxima и в продължение на

месеца след последното Ви лечение с Truxima.

Не трябва да кърмите, докато се лекувате с Truxima. Не трябва също да кърмите до 12 месеца

след последното Ви лечение с Truxima. Това е, защото Truxima може да премине в кърмата.

Шофиране и работа с машини

Не е известно дали Truxima повлиява способността Ви за шофиране или работа с инструменти

или машини.

Truxima съдържа натрий

Това лекарство съдържа 52,6 mg натрий (основна съставка на готварската/трапезната сол) във

всяка 10 mL флакон. Това количество е еквивалентно на 2,6% от препоръчителния максимален

дневен хранителен прием на натрий за възрастен.

3.

Как се прилага Truxima

Как се прилага

Truxima ще Ви се прилага от лекар или медицинска сестра, които имат опит в използването на

това лечение. Те ще Ви наблюдават внимателно, докато Ви се прилага това лекарство. Това е в

случай, че получите някакви нежелани реакции.

Truxima винаги ще Ви се прилага като вливане (интравенозна инфузия).

Лекарства, давани преди всяко приложение на Truxima

Преди да Ви се приложи Truxima, ще Ви бъдат дадени други лекарства (премедикация) за

предотвратяване или намаляване на възможни нежелани реакции.

По колко и колко често ще получавате Вашето лечение

а)

Ако се лекувате за неходжкинов лимфом

Ако Ви се прилага само Truxima

Truxima ще Ви се прилага веднъж седмично за 4 седмици. Възможни са и повторни

курсове на лечение с Truxima.

Ако Ви се прилага Truxima с химиотерапия

Truxima ще Ви се приложи в деня на химиотерапията. Това се повтаря обикновено

на

всеки 3 седмици до 8 пъти.

Ако се повлиявате добре от лечението, Truxima може да Ви се прилага на всеки 2

или 3 месеца в продължение на две години. Вашият лекар може да промени това в

зависимост от Вашия повлияване от лекарството.

б)

Ако се лекувате за хронична лимфоцитна левкемия

Когато се лекувате с Truxima в комбинация с химиотерапия, Вие ще получавате Truxima на

всеки ден 0 от цикъл 1 и след това на ден 1-ви от всеки цикъл в продължение на общо 6 цикъла.

Всеки цикъл има продължителност от 28 дни. Химиотерапията трябва да се прилага

след

инфузията с Truxima. Вашият лекар ще реши дали трябва да получавате едновременно

поддържащо лечение.

в)

Ако се лекувате за ревматоиден артрит

Всеки курс на лечение се състои от две отделни инфузии, които се правят през 2 седмици.

Възможни са повторни курсове на лечение с Truxima. В зависимост от признаците и

симптомите на Вашето заболяване, Вашият лекар ще реши кога трябва да получите още

Truxima. Това може да бъде след месеци.

г)

Ако се лекувате за грануломатоза с полиангиит или микроскопски полиангиит

Лечението с Truxima се състои от четири отделни инфузии, които се прилагат през интервали

от една седмица. Преди началото на лечението с Truxima обикновено ще се прилагат

кортикостероидно чрез инжекция. За лечение на състоянието Ви, Вашият лекар може по всяко

време да започне лечение с кортикостероидн, което се прилага през устата.

Ако отговаряте добре на лечението, Truxima може да Ви се прилага като поддържащо лечение.

То ще се прилага като 2 отделни инфузии през интервал от 2 седмици, последвани от 1 инфузия

на всеки 6 месеца в продължение на най-малко 2 години. Вашият лекар може да реши да Ви

лекува по-дълго с pитуксимаб (до 5 години), в зависимост от това как се повлиявате от

лекарството.

д) Ако се лекувате за пемфигус вулгарис

Всеки курс на лечение се състои от две отделни инфузии, които се прилагат през 2 седмици.

Ако се повлиявате добре от лечението, може да Ви се приложи Truxima като поддържаща

терапия. Тя ще се приложи 1 година и 18 месеца след началното лечение и след това на всеки 6

месеца, ако е необходимо, или Вашият лекар може да промени тази схема в зависимост от това

как се повлиявате от лекарството.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава.

Повечето нежелани реакции са леки до умерени, но някои може да са тежки и да изискват

лечение. Рядко някои от тези реакции са били фатални.

Реакции към инфузията

През или в рамките на първите 24 часа на инфузия може да получите повишена

температура,

студени тръпки и треперене. Не така често, някои пациенти може да получат болка на мястото

на инфузията, мехури, сърбеж, гадене, умора, главоболие, затруднено дишане, повишено

кръвно налягане, хрипове, дискомфорт в гърлото, подуване на езика или гърлото, сърбеж в носа

или хрема, повръщане, зачервяване на кожата или сърцебиене, инфаркт или нисък брой

тромбоцити. Ако имате сърдечно заболяване или

стенокардия, тези реакции може да се влошат.

Информирайте незабавно лицето, което

провежда инфузията, ако развивате някои от тези

симптоми, тъй като може да се наложи

инфузията да се забави или да се спре. Може да се

наложи допълнително лечение с антихистамини или парацетамол. Когато тези симптоми

отзвучат или се подобрят, инфузията

може да продължи. По-малко вероятно е да получите тези

реакции след втората инфузия.

Вашият лекар може да реши да спре лечението Ви с Truxima, ако тези реакции са сериозни.

Инфекции

Информирайте Вашия лекар незабавно, ако получите симптоми на инфекция,

включително:

повишена температура, кашлица, възпалено гърло, пареща болка при уриниране или

чувство на слабост и общо неразположение

загуба на паметта, затруднено мислене, затруднение при ходене или загуба на зрението –

те може да се дължат на много рядка, сериозна мозъчна инфекция с летален изход

(прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия или ПМЛ).

По време на лечението с Truxima може да получавате инфекции по-лесно.

Често те са простудни заболявания, но има случаи на пневмония или инфекции на пикочните

пътища. Те са изброени по-долу в „Други нежелани реакции”.

Ако се лекувате за ревматоиден артрит, грануломатоза с полиангиит, микроскопски полиангиит

или пемфигус вулгарис, ще намерите тази информация също и в Сигналната

карта за пациента,

която Ви е дадена от Вашия лекар. Важно е да пазите Сигналната карта за

пациента и да я

покажете на Вашия партньор или на човека, който се грижи за Вас.

Кожни реакции

Много рядко може да настъпят тежки кожни заболявания с образуване на мехури, които могат

да бъдат животозастрашаващи. Може да се появи зачервяване, често свързано с мехури по

кожата или лигавиците, например по вътрешната страна на устата, гениталната област или

клепачите, като може да има и повишена температура. Информирайте Вашия лекар незабавно,

ако имате някои от тези симптоми.

Други нежелани реакции включват:

а)

Ако се лекувате за неходжкинов лимфом или хронична лимфоцитна левкемия

Много чести нежелани реакции (може да засегнат повече от 1 на 10 души):

бактериални или вирусни инфекции, бронхит

нисък брой бели кръвни клетки със или без повишена температура, или нисък брой

кръвни клетки, наречени „тромбоцити”

гадене

петна на оплешивяване по скалпа, студени тръпки, главоболие

намален имунитет – поради по-ниски нива в кръвта на антитела, наречени

„имуноглобулини” (IgG), които подпомагат защитата срещу инфекции.

Чести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 души):

инфекции на кръвта (сепсис), пневмония, херпес, простуда, инфекции на бронхите,

гъбични инфекции, инфекции с неизвестен произход, възпаление на синусите,

хепатит В

нисък брой червени кръвни клетки (анемия), нисък брой на всички кръвни клетки

aлергични реакции (свръхчувствителност)

високи нива на кръвната захар, загуба на тегло, оток на лицето и тялото, повишени

нива в кръвта на ензима „лактат дехидрогеназа (ЛДХ)”, ниски нива на калций в

кръвта

необичайни усещания по кожата, като изтръпване, мравучкане, бодежи, парене,

усещане на тръпки по кожата, намалено усещане при допир

чувство на безпокойство, проблеми със заспиването, зачервяване на лицето и на

други участъци от кожата поради разширение на

кръвоносните съдове

замайване или тревожност

повишено образуване на сълзи, проблеми със слъзния канал, възпаление на окото

(конюнктивит)

звънене в ушите, болка в ушите

сърдечни проблеми - като инфаркт, неравномерна или ускорена сърдечна честота

високо или ниско кръвно налягане (ниско кръвно налягане особено при изправяне)

свиване на мускулите на дихателните пътища, което причинява затруднено дишане

(бронхоспазъм), възпаление, дразнене на белите дробове, гърлото или синусите,

задух, хрема

повръщане, диария, болка в стомаха, възпаление или язви на гърлото и устата,

проблеми при преглъщане, запек, нарушено храносмилане

нарушения в храненето: недостатъчно приемане на храна, водещо до загуба на

тегло

копривна треска, повишено изпотяване, нощни изпотявания

проблеми с мускулите – като например стягане в мускулите, ставна или мускулна

болка, болка в гърба и във врата

общ дискомфорт или чувство на безпокойство или умора, треперене, симптоми на

грип

мултиорганна недостатъчност.

Нечести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 100 души):

проблеми с кръвосъсирването, намалено образуване на червени кръвни клетки и

повишено разграждане на червените кръвни клетки (апластична хемолитична

анемия), подути или увеличени лимфни възли

понижено настроение и загуба на интерес или удоволствие от обичайните дейности,

нервност

проблеми с вкуса – като например промяна на вкуса

проблеми със сърцето - като например намалена сърдечна честота или гръдна болка

(стенокардия)

астма, намален приток на кислород до органите

подуване на стомаха

Много редки нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 000 души):

временно повишение на количеството на някои видове антитела в кръвта (наречени

имуноглобулини – IgM), химични нарушения на кръвта, причинени от разпадане на

загиващите ракови клетки

увреждане на нервите на ръцете и краката, парализирано лице

сърдечна недостатъчност

възпаление на кръвоносните съдове, включително тези, които водят до кожни

симптоми

дихателна недостатъчност

увреждане на чревната стена (перфорация)

тежки кожни заболявания с образуване на мехури, които могат да бъдат

животозастрашаващи. Може да се появи зачервяване, често свързано с мехури по

кожата или лигавиците, като например по вътрешната страна на устата,

гениталната

област или клепачите, като може да има и повишена температура.

бъбречна недостатъчност

тежка загуба на зрението

С неизвестна честота (не е известно колко често възникват тези нежелани реакции):

намаляване на белите кръвни клетки, което не се случва веднага

намален брой на тромбоцитите непосредствено след инфузията – това може да е

обратимо, но в редки случаи може да е фатално

загуба на слуха, загуба на други усещания.

б)

Ако се лекувате за ревматоиден артрит

Много чести нежелани реакции (може да засегнат повече от 1 на 10 души):

инфекции, например пневмония (бактериална)

болка при уриниране (инфекция на пикочните пътища)

алергични реакции, които най-често възникват по време на инфузията, но може да

се появят до 24 часа след нея

промени в артериалното налягане, гадене, обрив, повишена температура, сърбеж,

течащ или запушен нос, кихане, треперене, учестена сърдечна дейност и умора

главоболие

промени в лабораторните изследвания, назначени от Вашия лекар. Те включват

намаление на количеството на някои специфични белтъци в кръвта

(имуноглобулини), които подпомагат защитата срещу инфекции.

Чести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 души):

инфекции, например възпаление на бронхите (бронхит)

чувство за тежест или пулсираща болка зад носа, бузите и очите (синузит), болка в

корема, повръщане и диария, проблеми с дишането

гъбична инфекция на стъпалата (атлетично стъпало)

високи нива на холестерол в кръвта

необичайни кожни усещания, като изтръпване, мравучкане, бодежи или парене,

ишиас, мигрена, замайване

опадане на косата

тревожност, депресия

нарушено храносмилане, диария и рефлукс, дразнене и/или разязвявания в гърлото

и устата

болка в корема, гърба, мускулите и/или ставите.

Нечести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 100 души):

задържане на прекомерно количество течности в лицето и тялото

възпаление, дразнене и/или стягане в белите дробове и гърлото, кашлица

кожни реакции, включващи уртикария, сърбеж и обрив

алергични реакции, включващи хрипове или задух, подуване на лицето и езика,

колапс.

Много редки нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 000 души):

комплекс от симптоми, възникващи няколко седмици след инфузия на Truxima,

включващи реакции, подобни на алергичните, например обрив, сърбеж, болка в

ставите, подути лимфни възли и повишена температура.

тежки състояния с образуване на мехури по кожата, които могат да бъдат

животозастрашаващи. Може да се появи зачервяване, често свързано с мехури по

кожата или лигавиците, например по вътрешната страна на устата, гениталната

област или клепачите, като може да има и повишена температура.

Други рядко съобщавани нежелани реакции, дължащи се на Truxima, включват намален брой

на белите кръвни клетки (неутрофили), които помагат в борбата срещу инфекции. Някои

инфекции може да са тежки (моля вижте информацията за “Инфекции” в тази точка).

в)

Ако се лекувате за грануломатоза с полиангиит или микроскопски полиангиит

Много чести нежелани реакции (може да засегнат повече от 1 на 10 души):

инфекции, например гръдни инфекции, инфекции на пикочните пътища (болка при

уриниране), простуда и херпесни инфекции

алергични реакции, които е най-вероятно да настъпят по време на инфузията, но

може да се появят до 24 часа след инфузията

диария

кашлица или задух

кървене от носа

повишено кръвно налягане

болки в ставите или гърба

мускулни потрепвания или треперене

замаяност

тремор (треперене, често на ръцете)

трудно заспиване (безсъние)

подуване на ръцете или глезените

Чести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 души):

нарушено храносмилане

запек

кожни обриви, включително акне или петна

зачервяване на лицето или кожата

повишена температура

запушен или течащ нос

схванати или болезнени мускули

болка в мускулите на ръцете или краката

нисък брой на червените кръвни клетки (анемия)

нисък брой на тромбоцитите в кръвта

повишаване на количеството на калий в кръвта

промени в ритъма на сърцето или сърцебиене

Много редки нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 000 души):

тежки състояния с образуване на мехури по кожата, които могат да бъдат

животозастрашаващи. Може да се появи зачервяване, често свързано с мехури по

кожата или лигавиците, например по вътрешната страна на устата, гениталната

област или клепачите, като може да има и повишена температура.

повторна поява на предишна хепатит В инфекция.

г) Ако се лекувате за пемфигус вулгарис

Много чести нежелани реакции (може да засегнат повече от 1 на 10 души):

алергични реакции, които е по вероятно да настъпят по време на инфузията, но

може да се появят до 24 часа след инфузията

продължителна депресия

косопад

Чести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 души):

инфекции, като например херпесни инфекции и очна инфекция

нарушения на настроението като например раздразнителност и депресия

нарушения на кожата, като например сърбеж, уртикария и доброкачествени бучки

чувство на умора или замаяност

повишена температура

главоболие

болка в корема

болка в мускулите

ускорен сърдечен ритъм повече от нормалното

Truxima може също да предизвика промени в лабораторните изследвания, назначени от

Вашия

лекар.

Ако получавате pитуксимаб с други лекарства, някои от нежеланите реакции, които може да

получите, може да се дължат на другите лекарства.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра. Това включва всички възможни, неописани в тази листовка нежелани

реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за

съобщаване, посочена в Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете

своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Truxima

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху картонената опаковка и

флакона

след “Годен до: “. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.

Да се съхранява в хладилник (2 °С - 8°С). Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се

предпази от светлина.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези

мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Truxima

Активното вещество на Truxima се нарича ритуксимаб. Флаконът съдържа 100 mg

ритуксимаб (10 mg/ml). Всеки ml концентрат съдържа 10 mg ритуксимаб.

Другите съставки са: натриев хлорид, тринатриев цитрат дихидрат, полисорбат 80 и вода

за инжекции.

Как изглежда Truxima и какво съдържа опаковката

Truxima е бистър, безцветен разтвор, който се предлага под формата на концентрат за

инфузионен разтвор в стъклен флакон. Опаковка от 2 флакона.

Притежател на разрешението за употреба

Celltrion Healthcare Hungary Kft.

1062 Budapest

Váci út 1-3. WestEnd Office Building B torony

Унгария

Производител

Biotec Services International Ltd.

Biotec House, Central Park, Western Avenue

Bridgend Industrial Estate

Bridgend, CF31 3RT, Обединено кралство

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Truxima 100 mg концентрат за инфузионен разтвор

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всеки флакон съдържа 100 mg ритуксимаб (rituximab).

Всеки ml концентрат съдържа 10 mg ритуксимаб (rituximab).

Ритуксимаб е продукт на генното инженерство, химерно мише/човешко моноклонално

антитяло, представляващо гликозилиран имуноглобулин с човешки IgG1 константни участъци

и последователности в леките и тежките вериги на вариабилните участъци. Антитялото се

получава от клетъчна суспензионна култура от бозайници (яйчник от китайски хамстер) и е

пречистено с афинитетна хроматография и йонообменна техника, включително процедури за

специфично вирусно инактивиране и отстраняване.

Помощни вещества с известно действие:

Този лекарствен продукт съдържа 52,6 mg натрий на 10 mL флакон, които са еквивалентни на

2,6% от препоръчителния максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Концентрат за инфузионен разтвор

Бистра, безцветна течност

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Truxima е показан при възрастни за следните показания:

Неходжкинов лимфом (НХЛ)

Truxima е показан за лечение на нелекувани преди това пациенти с фоликуларен лимфом в

ІІІ-

ІV стадий в комбинация с химиотерапия.

Поддържащата терапия с Truxima е показана за лечение на фоликуларен лимфом при

пациенти,

повлияващи се от индукционна терапия.

Truxima като монотерапия е показан за лечение на пациенти с фоликуларен лимфом в ІІІ-ІV

стадий, които са резистентни на химиотерапия или са с втори или следващ рецидив след

химиотерапия.

Truxima е показан за лечение на пациенти с CD20 позитивен дифузен В-едроклетъчен

неходжкинов лимфом в комбинация с СНОР (циклофосфамид, доксорубицин, винкристин,

преднизолон) химиотерапия.

Хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ)

Truxima в комбинация с химиотерапия е показан за лечение на пациенти с нелекувана преди

това и рецидивираща/рефрактерна ХЛЛ. Има само ограничени данни за ефикасността и

безопасността при пациенти, лекувани преди това с моноклонални антитела, включително

Truxima, или пациенти, рефрактерни на предшестващо лечение с Truxima плюс

химиотерапия.

За допълнителна информация вижте точка 5.1.

Ревматоиден артрит

Truxima в комбинация с метотрексат е показан за лечение на възрастни пациенти с тежък

активен ревматоиден артрит, които не се повлияват достатъчно или имат непоносимост към

други болест-модифициращи антиревматични лекарства (БМАРЛ), включително един или

повече видове терапия с инхибитор на тумор-некротизиращия фактор (TNF).

Доказано е, че Truxima намалява честотата на прогресия на ставното увреждане, измерено

чрез

рентгенография, и подобрява физическата функция, когато се прилага в комбинация с

метотрексат.

Грануломатоза с полиангиит и микроскопски полиангиит

Truxima, в комбинация с глюкокортикоиди, е показан за лечение на възрастни

пациенти с тежка

активна грануломатоза с полиангиит (грануломатоза на Wegener) (ГПА) и

микроскопски

полиангиит (MПA).

Пемфигус вулгарис

Truxima е показан за лечение на пациенти с умерен до тежък пемфигус вулгарис (ПВ).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Truxima трябва да се прилага под внимателното наблюдение на опитен медицински

специалист

и при наличие на условия за незабавно извършване на пълна ресусцитация (вж.

точка 4.4).

Премедикация и профилактични лекарства

Преди всяко приложение на Truxima трябва винаги да се прилага премедикация, състояща се

от

антипиретик и антихистамин, например парацетамол и дифенхидрамин.

При пациенти с неходжкинов лимфом и хронична лимфоцитна левкемия трябва да се обмисли

премедикация с глюкокортикоиди, ако Truxima не се прилага в комбинация с химиотерапия,

съдържаща глюкокортикоиди.

При пациенти с ХЛЛ се препоръчва профилактика с достатъчна хидратация и приложение на

урикостатици 48 часа преди началото на терапията, за да се намали рискът от синдром на

туморен разпад. При пациенти с ХЛЛ, при които броят на лимфоцитите е > 25 x 10

/l се

препоръчва приложение на преднизон/преднизолон 100 mg интравенозно малко преди

инфузията с Truxima, за да се намали честотата и тежестта на острите реакции, свързани с

инфузията и/или синдрома на освобождаване на цитокини.

При пациенти с ревматоиден артрит, грануломатоза с полиангиит (на Wegener) или

микроскопски полиангиит в ремисия на заболяването или пемфигус вулгарис, премедикацията

с 100 mg метилпреднизолон

интравенозно трябва да приключи 30 минути преди инфузиите с

Truxima, за да се намали

честотата и тежестта на реакциите, свързани с инфузията (IRRs).

При пациенти с грануломатоза с полиангиит (на Wegener) или микроскопски полиангиит се

препоръчва приложение на метилпреднизолон интравенозно в продължение на 1 до 3 дни в

доза 1 000 mg дневно преди първата инфузия на Truxima (последната доза метилпреднизолон

може да се приложи в деня на първата инфузия на Truxima). Това трябва

да се последва от

перорално приложение на преднизон 1 mg/kg/дневно (не повече от 80 mg/дневно, като се

намали възможно най-бързо въз основа на клиничните нужди) по време

на и след 4-седмичния

индукционен курс на лечението с Truxima.

Препоръчва се профилактика на пневмония, причинена от Pneumocystis jirovecii (PCP) при

пациенти с ГПА/МПА или ПВ по време на и след лечение с Truxima, както е подходящо в

съответствие с местните клинични ръководства.

Дозировка

Неходжкинов лимфом

Фоликуларен неходжкинов лимфом

Комбинирана терапия

Препоръчителната доза Truxima в комбинация с химиотерапия за индукционно лечение на

нелекувани преди това пациенти или пациенти с рецидив/рефрактерни пациенти с фоликуларен

лимфом е: 375 mg/m

телесна повърхност за цикъл, до 8 цикъла.

Truxima трябва да се приложи на ден 1 от всеки цикъл на химиотерапия след интравенозно

приложение на глюкокортикоидния компонент на химиотерапията, ако е приложимо.

Поддържаща терапия

Нелекуван фоликуларен лимфом

Препоръчителната доза Truxima като поддържащо лечение при пациенти с нелекуван

дотогава

фоликуларен лимфом, които се повлияват от индукционно лечение, е: 375 mg/m

телесна

повърхност веднъж през 2 месеца (като се започне 2 месеца след последната доза на

индукционната терапия) до прогресия на заболяването или за максимален период от две

години

(общо 12 инфузии).

Рецидивиращ/рефрактерен фоликуларен лимфом

Препоръчителната доза Truxima, използван за поддържащо лечение при

пациенти с

рецидивиращ/рефрактерен фоликуларен лимфом, които са се

повлияли от индукционно

лечение, е: 375 mg/m

телесна повърхност веднъж

през 3 месеца (като се започне 3 месеца след

последната доза на

индукционната терапия) до прогресия на заболяването или за максимален

период от две години (общо 8 инфузии).

Монотерапия

Рецидивиращ/рефрактерен фоликуларен лимфом

Препоръчителната доза Truxima монотерапия, използван като индукционно лечение при

възрастни пациенти с фоликуларен лимфом стадий III-IV, които са резистентни на

химиотерапия или са получили втори или последващ рецидив след химиотерапия, е: 375 mg/m

телесна повърхност, приложен като интравенозна инфузия веднъж седмично в продължение на

четири седмици.

При повторно лечение с Truxima монотерапия на пациенти, които са се повлияли от

предшестващото лечение с Truxima монотерапия за рецидивиращ/рефрактерен фоликуларен

лимфом, препоръчителната доза е: 375 mg/m

телесна повърхност, приложен като интравенозна

инфузия веднъж седмично в продължение на четири седмици (вж. точка 5.1).

Дифузен В-едроклетъчен неходжкинов лимфом

Truxima трябва да се прилага в комбинация с СНОР химиотерапия. Препоръчителната доза е

375 mg/m

телесна повърхност, прилагана на ден 1-ви от всеки химиотерапевтичен цикъл в

продължение на 8 цикъла след интравенозна инфузия на глюкокортикоидната съставка на

СНОР. Безопасността и ефикасността на Truxima при комбинирано приложение с други

химиотерапевтични схеми при дифузен В-едроклетъчен неходжкинов лимфом не е установена.

Коригиране на дозата по време на лечението

Не се препоръчва намаляване на дозата на Truxima. Когато Truxima се прилага в

комбинация с

химиотерапия, трябва да се прилагат стандартните намаления на дозата за

химиотерапевтичните лекарствени продукти.

Хронична лимфоцитна левкемия

Препоръчителната доза Truxima в комбинация с химиотерапия при нелекувани преди това

пациенти и при пациенти с рецидивиращо/рефрактерно заболяване е 375 mg/m

телесна

повърхност, приложена на ден 0 от първия цикъл на лечение, последвани от 500 mg/m

телесна

повърхност, приложени на ден 1-ви от всеки следващ цикъл в продължение на общо 6 цикъла.

Химиотерапията трябва да се приложи след инфузията на Truxima.

Ревматоиден артрит

На пациентите, лекувани с Truxima, трябва да се даде сигнална карта на пациента при всяка

инфузия.

Един курс с Truxima се състои от две интравенозни инфузии по 1 000 mg.

Препоръчителната

доза Truxima е 1 000 mg за интравенозна инфузия, последвана от

втора интравенозна инфузия с

1 000 mg след две седмици.

Необходимостта от допълнителни курсове трябва да се оценява 24 седмици след

предшестващия курс. Повторното лечение трябва да се приложи, ако има остатъчна

активност

на болестта. В противен случай повторното лечение трябва да се забави до

възвръщане на

активността на заболяването.

Наличните данни показват, че клиничният отговор обикновено се постига в рамките на

16-24 седмици от първоначалния курс на лечение. Продължаването на терапията трябва

внимателно да се обмисли отново при пациенти, които не показват данни за терапевтична полза

през този период от време.

Грануломатоза с полиангиит и микроскопски полиангиит

На пациентите, лекувани с Truxima, трябва да се дава сигнална карта на пациента при всяка

инфузия.

Въвеждане в ремисия

Препоръчителната доза на Truxima при терапия за въвеждане в ремисия на грануломатоза с

полиангиит и микроскопски полиангиит е 375 mg/m

телесна повърхност, приложена като

интравенозна инфузия веднъж седмично в продължение на 4 седмици (общо четири инфузии).

Поддържащо лечение

След въвеждане в ремисия с Truxima, поддържащо лечение трябва да се започне не по-рано от

16 седмици след последната инфузия на Truxima.

След въвеждане в ремисия с друго стандартно лечение с имуносупресори, поддържащото

лечение с Truxima трябва да се започне по време на 4-седмичния период след ремисията на

заболяването.

Truxima трябва да се приложи като две i.v. инфузии от 500 mg през две седмици, последвани от

една i.v. инфузия от 500 mg на всеки 6 месеца след това. На пациентите трябва да се прилага

Truxima в продължение на най-малко 24 месеца след постигане на ремисия (липса на клинични

признаци и симптоми). При пациентите, които може да са с по-висок риск от рецидив, лекарите

трябва да имат предвид по-голяма продължителност на поддържащата терапия с Truxima, до 5

години.

Пемфигус вулгарис

На пациенти, лекувани с Truxima, трябва да се дава сигнална карта на пациента при всяка

инфузия.

Препоръчителната доза на Truxima за лечение на пемфигус вулгарис е 1 000 mg, приложена

като интравенозна инфузия, последвана от втора интравенозна инфузия на 1 000 mg две

седмици по-късно, в комбинация с курс на глюкокортикоиди в постепенно намаляваща доза.

Поддържащо лечение

Поддържаща инфузия с 500 mg интравенозно трябва да се приложи на 12-ия и 18-ия месец и

след това на всеки 6 месеца, ако е необходимо, въз основа на клиничната оценка.

Лечение на рецидив

В случай на рецидив, пациентите може да получат 1 000 mg интравенозно. Лекарят трябва също

да обмисли възобновяване или повишаване на дозата на глюкокортикоидите при пациента въз

основа на клинична оценка.

Следващи инфузии могат да се прилагат не по-рано от 16 седмици след предшестващата

инфузия.

Специални популации

Старческа възраст

Не се изисква коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст (възраст > 65 години).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Truxima при деца на възраст под 18 години не е установена.

Липсват данни.

Начин на приложение

Приготвеният разтвор на Truxima трябва да се прилага под формата на интравенозна инфузия

през отделна система за интравенозно вливане. Той не трябва да се прилага като интравенозна

инжекция или болус.

Пациентите трябва да се проследяват внимателно за поява на синдром на освобождаване на

цитокини (вж. точка 4.4). При пациенти, при които се появят данни за тежки реакции, особено

тежка диспнея, бронхоспазъм или хипоксия, инфузията трябва незабавно да се преустанови.

След това пациентите с неходжкинов лимфом трябва да се изследват за данни за синдром на

туморен разпад, включително със съответни лабораторни изследвания, както и за белодробен

инфилтрат, с рентгенография на гръдния кош. При всички пациенти, инфузията не трябва да се

възобновява до пълното отзвучаване на всички симптоми и нормализиране на лабораторните

резултати и рентгенографската находка в белите дробове. Едва тогава инфузията може да бъде

подновена, първоначално със скорост не по-висока от половината на предхождащата. Ако

същите тежки нежелани реакции се появят за втори път, трябва внимателно да се помисли за

прекратяване на лечението при всеки случай поотделно.

Леките или умерено изразени реакции, свързани с инфузията (infusion-related reactions, IRR)

(точка 4.8), обикновено се

преодоляват при намаляване скоростта на инфузията. Скоростта на

инфузията може да се

увеличи при подобрение на симптомите.

Първа инфузия

Препоръчителната начална скорост на инфузия е 50 mg на час; след първите 30 минути тя може

да бъде повишавана с по 50 mg на час на всеки 30 минути, максимално до 400 mg на час.

Следващи инфузии

Всички показания

Следващите дози Truxima могат да бъдат вливани с начална скорост 100 mg на час и

увеличавани с по 100 mg на час през интервали от 30 минути, максимално до 400 mg на час.

Само ревматоиден артрит

Алтернативна, последваща, по-бърза схема на инфузия

Ако пациентите не получат сериозна реакция, свързана с инфузията при първата или

следващите инфузии на доза Truxima 1 000 mg, приложени по стандартната схема на инфузия,

за втората и следващите инфузии може да се приложи по-бърза инфузия, като се използва

същата концентрация, както при другите инфузии (4 mg/ml в обем 250 ml). Започва се със

скорост 250 mg на час за първите 30 мин и след това 600 mg на час за следващите 90 мин.. Ако

по-бързата инфузия се понася добре, тази схема на инфузия може да се използва при

прилагането на следващите инфузии.

При пациенти, които имат клинично значимо сърдечносъдово заболяване, включително

аритмии, или сериозни реакции, свързани с инфузията към предишна биологична терапия или

към ритуксимаб, не трябва да се прилага по-бързата инфузия.

4.3

Противопоказания

Противопоказания за употреба при неходжкинов лимфом и хронична лимфоцитна левкемия

Свръхчувствителност към активното вещество или към миши протеини, или към някое от

другите помощни вещества, изброени в точка 6.1.

Активни, тежки инфекции (вж. точка 4.4).

Пациенти в тежко имунокомпрометирано състояние

Противопоказания за употреба при ревматоиден артрит, грануломатоза с полиангиит,

микроскопски полиангиит и пемфигус вулгарис

Свръхчувствителност към активното вещество или към миши протеини, или към някое от

другите помощни вещества, изброени в точка 6.1.

Активни, тежки инфекции (вж. точка 4.4).

Пациенти в тежко имунокомпрометирано състояние

Тежка сърдечна недостатъчност (Нюйоркска асоциация за сърдечни заболявания, клас IV)

или

тежко неконтролирано сърдечно заболяване (вж. точка 4.4 относно други сърдечносъдови

заболявания).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

За да се подобри проследяемостта на биологичните лекарствени продукти, търговското име и

партидният номер на прилагания продукт трябва да се отбележат ясно (или да се обявят) в

картона на пациента.

Помощни вещества: Този лекарствен продукт съдържа 2,3 mmol (или 52,6 mg) натрий в един

флакон от 10 ml. Да се има предвид при пациенти, които са на диета с контролиран прием на

натрий.

Прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ)

На всички пациенти, лекувани с ритуксимаб за ревматоиден артрит, грануломатоза с

полиангиит,

микроскопски полиангиит или пемфигус вулгарис трябва да се дава сигнална карта

на пациента при всяка инфузия. Сигналната карта на пациента

съдържа важна информация за

пациентите относно евентуално увеличения риск от инфекции,

включително ПМЛ.

Има съобщения за много редки случаи на ПМЛ с летален изход след употреба на ритуксимаб.

Пациентите трябва редовно да бъдат проследявани за нови или влошаващи се неврологични

симптоми или признаци, предполагащи наличие на ПМЛ. Ако съществува подозрение за ПМЛ,

по-нататъшното приложение трябва да се преустанови до изключване на ПМЛ. Специалистът

трябва да направи оценка на състоянието на пациента, за да прецени, дали симптомите показват

нарушена неврологична функция, а при такава – дали тези симптоми указват вероятна проява

на ПМЛ. Трябва да се обмисли консултация с невролог според клиничните показания.

Ако съществува подозрение, трябва да се обмисли допълнително изследване, включително

ядрено-магнитен резонанс, за предпочитане с контраст, изследване на гръбначно-мозъчната

течност за JC вирусна ДНК и многократни неврологични прегледи.

Лекарят трябва да бъде изключително внимателен за симптоми, предполагащи ПМЛ, които

пациентът може и да не забележи (например когнитивни, неврологични или психични

симптоми).

Пациентите трябва също да бъдат посъветвани да уведомят партньора си или

лицето, което се

грижи за тях, за лечението им, тъй като те могат да забележат симптоми, които

пациентът не е

забелязал.

Ако пациентът развие ПМЛ, приложението на ритуксимаб трябва окончателно да се

преустанови.

Наблюдавани са последващо възстановяване на имунната система при имунокомпрометирани

пациенти с ПМЛ, стабилизиране или подобряване на резултатите. Все още не е известно дали

ранното откриване на ПМЛ и прекратяване на лечението с ритуксимаб може да доведе до

подобно стабилизиране или подобряване на резултатите.

Неходжкинов лимфом и хронична лимфоцитна левкемия

Реакции, свързани с инфузията

Лечението с ритуксимаб се свързва с реакции, свързани с инфузията, които може да са свързани

освобождаване на цитокини и/или други химични медиатори. Синдромът на освобождаване

на

цитокини може да е клинично неразличим от острите реакции на свръхчувствителност.

Тази съвкупност от реакции, която включва синдром на освобождаване на цитокини, синдром

на туморен разпад и анафилактични и реакции на свръхчувствителност, е описана по-долу.

Има съобщения за тежки реакции, свързани с инфузията, с летален изход по време на

постмаркетинговата употреба на ритуксимаб лекарствена форма за интравенозно приложение. с

начало, вариращо от 30 минути до 2 часа след започване на първата интравенозна инфузия на

ритуксимаб. Те се характеризират с белодробни събития и в някои случаи включват бърз

туморен

разпад и признаци на синдром на туморен разпад в допълнение към фебрилитет,

втрисане,

тръпки, хипотония, уртикария, ангиоедем и други симптоми (вж. точка 4.8).

Тежкият синдром на освобождаване на цитокини се характеризира с тежка диспнея, често

съпроводена с бронхоспазъм и хипоксия, в допълнение към фебрилитет, студени тръпки, ригор,

уртикария и ангиоедем. Този синдром може да има връзка с някои от признаците на синдрома

на туморен разпад като хиперурикемия, хиперкалиемия, хипокалциемия, хиперфосфатемия,

остра бъбречна недостатъчност, повишаване на лактат дехидрогеназа (ЛДХ) и може да бъде

асоцииран с остра дихателна недостатъчност и летален изход. Острата дихателна

недостатъчност може да бъде съпроводена от събития като белодробен интерстициален

инфилтрат или оток, визуализиращи се при рентгенографско изследване на гръдния кош.

Синдромът често се проявява до един или два часа от началото на първата инфузия.

Пациентите с анамнеза за белодробна недостатъчност или тези с белодробен туморен

инфилтрат може да са изложени на по-висок риск по отношение на неблагоприятна прогноза и

трябва да бъдат лекувани особено внимателно. При пациентите, които развият тежък синдром

на освобождаване на цитокини, инфузията трябва незабавно да се преустанови (вж. точка 4.2) и

трябва да им се приложи агресивно симптоматично лечение. Тъй като първоначалното

подобрение в клиничната симптоматика може да бъде последвано от влошаване, тези пациенти

трябва да бъдат внимателно проследявани докато синдромът на туморен разпад и белодробен

инфилтрат отзвучат или се изключат диагностично подобни състояния. По-нататъшното

лечение на пациенти, при които има пълно отзвучаване на признаци и симптоми, рядко води до

повторно развитие на тежък синдром на освобождаване на цитокини.

Пациенти с висок степен на туморен товар или с висок брой (≥ 25 х 10

/l) циркулиращи

злокачествени клетки, като пациентите с ХЛЛ, при които може да има по-висок риск от

особено тежко протичащ синдром на освобождаване на цитокини, трябва да се лекуват

изключително внимателно. Тези пациенти трябва да бъдат много внимателно проследявани при

първата инфузия. Трябва да се прецени доколко при тези пациенти е подходящо да се намали

скоростта на вливане при първата инфузия или да се раздели дозата в два дни през първия

цикъл и при следващите цикли, ако броят на лимфоцитите е все още > 25 x 10

Свързаните с инфузията различни видове нежелани реакции, се наблюдават при 77 % от

пациентите, лекувани с ритуксимаб (включително синдром на освобождаване на цитокини

съпроводен с хипотония и бронхоспазъм при 10 % от пациентите), вижте точка 4.8. Тези

симптоми

обикновено са обратими при прекъсване на инфузията с ритуксимаб и прилагане на

антипиретични и антихистаминови лекарства, понякога кислород, интравенозно физиологичен

разтвор или бронходилататори, а при нужда- глюкокортикоиди. За тежките реакции, моля,

направете справка по-горе относно синдром на освобождаване на цитокини.

Има съобщения за анафилактични и други реакции на свръхчувствителност след интравенозно

приложение на протеини при пациентите. За разлика от синдрома на освобождаване на

цитокини, истинските реакции на свръхчувствителност обикновено се развиват минути след

започване на инфузията. При приложение на ритуксимаб трябва да има на разположение

лекарствени продукти за лечение на реакции на свръхчувствителност за незабавна употреба в

случай на алергична реакция, например епинефрин (адреналин), антихистамини и

глюкокортикоиди. Клиничните прояви на анафилаксията може да наподобяват клиничните

прояви на синдрома на освобождаване на цитокини (описан по-горе). Реакциите, свързани със

свръхчувствителност, се съобщават по-рядко от тези, свързани с освобождаване на цитокини.

Други реакции, съобщени в някои случаи, са миокарден инфаркт, предсърдно трептене,

белодробен оток и остра обратима тромбоцитопения.

Тъй като при приложение на ритуксимаб може да се развие хипотония, трябва да се има

предвид 12 часа преди инфузията на ритуксимаб да се спре прилагането на антихипертензивни

лекарства.

Сърдечни нарушения

При пациенти, лекувани с ритуксимаб, се наблюдават ангина пекторис, сърдечни аритмии като

предсърдно мъждене и трептене, сърдечна недостатъчност и/или инфаркт на миокарда. Поради

това, пациентите с анамнеза за сърдечно заболяване и/или кардиотоксична химиотерапия

трябва внимателно да се проследяват.

Хематологична токсичност

Независимо че ритуксимаб при монотерапия няма миелосупресивен ефект, е необходимо

повишено внимание, когато се обмисля лечение при пациенти с брой на неутрофилните

гранулоцити < 1,5 х 10

/l и/или брой на тромбоцитите < 75 х 10

/l, тъй като клиничният опит

при тази популация е ограничен. Ритуксимаб е прилаган при 21 пациенти, на които е направена

автоложна костно-мозъчна трансплантация, и при други рискови групи с вероятност от

потисната костно-мозъчна функция, без да индуцира миелотоксичност.

По време на лечението с ритуксимаб е необходимо редовно да се изследва пълна кръвна

картина,

включително брой на неутрофили и тромбоцити.

Инфекции

По време на лечението с ритуксимаб може да възникнат сериозни инфекции, включително с

летален изход (вж. точка 4.8). Pитуксимаб не трябва да се прилага при пациенти с активна,

тежка

инфекция (например туберкулоза, сепсис и опортюнистични инфекции, вж. точка 4.3).

Лекарите трябва да бъдат предпазливи, когато обмислят употребата на ритуксимаб при

пациенти

с анамнеза за рецидивиращи или хронични инфекции или съпътстващи заболявания,

които може

допълнително да предразположат пациентите към сериозни инфекции (вж.

точка 4.8).

Съобщават се случаи на повторно активиране на хепатит В при лица, получаващи ритуксимаб,

включително на фулминантен хепатит с летален изход. Повечето от тези индивиди са били

подложени също и на цитотоксична химиотерапия. Ограничената информация от едно

проучване при пациенти с рецидивираща/рефрактерна ХЛЛ показва, че лечението с ритуксимаб

може да влоши също изхода от първични хепатит В инфекции. При всички пациенти трябва да

се извършва скрининг за вируса на хепатит В (HBV) преди започване на лечение с ритуксимаб.

Kaто минимум това трябва да включва HBsAg – статус и HBcAb – статус. Те могат да се

допълнят с други подходящи мaркери според местните указания. Пациентите с активен

хепатит

В не трябва да бъдат лекувани с ритуксимаб. Пациентите с положителни серологични

изследвания за хепатит В (или HBsAg или HBcAb) трябва да се консултират със специалисти

по чернодробни заболявания преди започване на лечението и трябва да се проследяват и

лекуват като се спазват местните медицински стандарти за предотвратяване на реактивация на

хепатит В.

По време на постмаркетинговата употреба на ритуксимаб при НХЛ и ХЛЛ има съобщения за

много редки случаи на прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ) (вж. точка 4.8).

Повечето от пациентите са получавали ритуксимаб в комбинация с химиотерапия или като част

от трансплантация на хематопоетични стволови клетки.

Имунизации

Безопасността на имунизацията с живи вирусни ваксини след лечение с ритуксимаб не е

изследвана при пациенти с НХЛ и ХЛЛ и ваксинирането с живи вирусни ваксини не се

препоръчва. Пациентите, лекувани с ритуксимаб, може да получават убити ваксини. Степента

на

отговор към убитите ваксини, обаче, може да бъде намалена. В едно нерандомизирано

проучване пациентите с рецидивирал нискостепенен НХЛ, получавали монотерапия с

ритуксимаб, са имали по-ниска степен на отговор към ваксинация с тетанус антиген в

сравнение със здрави нелекувани контроли (16 % спрямо 81 %) и Keyhole Limpet Haemocyanin

(KLH) неоантиген (4 % спрямо 76 %, когато са оценявани за > двукратно увеличение на титъра

на антителата). Като се има предвид подобието на двете заболявания, може да се приеме, че

при

пациенти с ХЛЛ резултатите ща бъдат подобни, но това не е изследвано в клинични

изпитвания.

Средните титри на антителата преди лечението срещу набор от антигени (Streptococcus

Official address

Domenico Scarlattilaan 6

1083 HS Amsterdam

The Netherlands

An agency of the European Union

Address for visits and deliveries

Refer to www.ema.europa.eu/how-to-find-us

Send us a question

Go to www.ema.europa.eu/contact

Telephone

+31 (0)88 781 6000

© European Medicines Agency, 2019. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/413553/2019

EMEA/H/C/004112

Truxima (rituximab)

Общ преглед на Truxima и основания за разрешаване в ЕС

Какво представлява Truxima и за какво се използва?

Truxima е лекарство, което се използва при възрастни за лечение на следните видове рак на

кръвта и възпалителни заболявания:

фоликуларен лимфом и дифузен В-едроклетъчен неходжкинов лимфом (два вида

неходжкинов лимфом, рак на кръвта);

хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ, друг вид рак на кръвта, засягащ белите кръвни

клетки);

тежък ревматоиден артрит (възпалително състояние на ставите);

грануломатоза с полиангиит (ГПА или грануломатоза на Вегенер) и микроскопски полиангиит

(МПА), които представляват възпалителни състояния на кръвоносните съдове;

умерена до тежка форма на пемфигус вулгарис — автоимунно заболяване, характеризиращо

се с появата на мехури по цялото тяло и лезии на кожата и лигавиците (обвивката на

вътрешните органи). „Автоимунно“ означава, че болестта се причинява от имунната система

(естествената защита на организма), която атакува собствените клетки на организма.

В зависимост от заболяването, за чието лечение се използва, Truxima може да се прилага

самостоятелно или в комбинация с химиотерапия (други лекарства за рак) или с лекарства,

използвани за възпалителни нарушения (метотрексат или кортикостероид). Truxima съдържа

активното вещество ритуксимаб (rituximab).

Truxima e „биоподобно“ лекарство. Това означава, че Truxima е много подобен на друго

биологично лекарство („референтно лекарство“), което вече е разрешено за употреба в ЕС.

Референтното лекарство на Truxima е MabThera. За повече информация относно биоподобните

лекарства вижте тук

Как се използва Truxima?

Truxima се отпуска по лекарско предписание. Предлага се под формата на концентрат за

приготвяне на разтвор за инфузия (вливане) във вена. Преди всяка инфузия, на пациента трябва

да се даде антихистаминов препарат (за предотвратяване на алергични реакции) и антипиретик

(лекарство за понижаване на температурата). В зависимост от лекуваното заболяване пациентите

могат да приемат също други лекарства. Освен това лекарството трябва да се прилага под строго

наблюдение на опитен медицински специалист и в среда, където има непосредствен достъп до

средства за оказване на спешна помощ.

За повече информация относно употребата на Truxima вижте листовката или се свържете с вашия

лекар или фармацевт.

Как действа Truxima?

Активното вещество в Truxima, ритуксимаб, е моноклонално антитяло (вид протеин),

предназначено да разпознава и да се свързва с протеин, наречен CD20, който се намира по

повърхността на всички B-лимфоцити (видове бели кръвни клетки). Когато ритуксимаб се свърже

със CD20, той убива В-лимфоцитите, което помага при лимфом и ХЛЛ (когато В-лимфоцитите са

станали ракови) и при ревматоиден артрит (когато В-лимфоцитите участват във възпалението на

ставите). При ГПА и МПА разрушаването на B-лимфоцитите намалява производството на

антителата, за които се смята, че изпълняват важна роля при атакуване на кръвоносните съдове,

и които причиняват възпаление.

Какви ползи от Truxima са установени в проучванията?

Разширените лабораторни проучвания, които сравняват Truxima с MabThera, показват, че

ритуксимаб в Truxima е много подобен на MabThera по химична структура, чистота и биологична

активност.

Тъй като Truxima е „биоподобно“ лекарство, проучванията за ефективността и безопасността,

проведени за MabТhera, не е нужно да бъдат повтаряни за Truxima. Truxima е сравнен с

MabThera, прилаган венозно, в проучване, обхващащо 372 пациенти с активен ревматоиден

артрит. Проучването показва, че Truxima и MabThera водят до сходни нива на ритуксимаб в

кръвта. Освен това двете лекарства имат сравними ефекти върху симптомите на артрит: след 24

седмици делът на пациентите с 20 % подобрение в оценката на симптомите (наречена ACR20) е

74 % (114 от 155 пациенти) при Truxima и 73 % (43 от 59 пациенти) при MabThera.

Подкрепящите проучвания при пациенти с ревматоиден артрит и при пациенти с напреднал

фоликуларен лимфом също сочат, че лекарствата водят до сходно повлияване.

Какви са рисковете, свързани с Truxima?

Безопасността на Truxima е оценена и въз основа на всички извършени проучвания се счита, че

нежеланите реакции на лекарството са сравними с тези на референтното лекарство MabThera.

Най-честите нежелани реакции при ритуксимаб са реакции, свързани с инфузията (напр.

повишена температура, тръпки и треперене), които възникват при повечето от пациентите след

първата инфузия. Рискът от подобни реакции намалява при последващи инфузии. Най-честите

сериозни нежелани реакции са реакции от инфузията, инфекции (които могат да засегнат повече

от половината от всички пациенти) и сърдечни проблеми. Другите сериозни нежелани реакции

включват изостряне на хепатит В (рецидив на предишна активна чернодробна инфекция с вирус

на хепатит В) и рядка тежка инфекция, известна като прогресивна мултифокална

левкоенцефалопатия (ПМЛ). За пълния списък на нежеланите реакции при Truxima вижте

листовката.

Truxima не трябва да се прилага при хора, които са свръхчувствителни (алергични) към

ритуксимаб, миши протеини или към някоя от останалите съставки. Лекарството не трябва да се

прилага също при пациенти с тежка инфекция или със силно изтощена имунна система.

Пациентите с ревматоиден артрит, ГПА, MПA или пемфигус вулгарис също не трябва да приемат

Truxima, ако имат тежки сърдечни проблеми.

Защо Truxima е разрешен за употреба в ЕС?

Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба (CHMP) на Агенцията реши, че в

съответствие с изискванията на ЕС относно биоподобните лекарства Truxima има много подобна

структура, чистота и биологична активност като MabThera и се разпределя в организма по същия

начин. Освен това проучването, сравняващо Truxima с MabThera при възрастни пациенти с

ревматоиден артрит, показва, че двете лекарства имат сходна ефективност.

Всички тези данни се считат за достатъчни, за да се заключи, че Truxima ще реагира по същия

начин като MabThera по отношение на ефективността и безопасността за разрешените употреби.

Поради това становището на CHMP е, че както при MabThera, ползите от Truxima превишават

установените рискове и този продукт може да бъде разрешен за употреба в ЕС.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Truxima?

Фирмата, която предлага Truxima, ще предостави на лекарите и пациентите, които използват

лекарството за ревматоиден артрит, обучителни материали за необходимостта лекарството да се

прилага в среда, където има достъп до средства за оказване на спешна помощ, и за риска от

инфекция, включително ПМЛ. Пациентите ще получат също сигнална карта, която трябва да носят

през цялото време и която ще съдържа инструкция да се свържат незабавно с лекуващия лекар,

ако изпитат някои от изброените симптоми на инфекция.

На лекарите, които предписват Truxima за рак, ще бъде предоставен обучителен материал, който

да им напомня за необходимостта от използване на лекарството само чрез венозна инфузия.

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Truxima, които следва

да се спазват от медицинските специалисти и пациентите, са включени също в кратката

характеристика на продукта и в листовката.

Както при всички лекарства, данните във връзка с употребата на Truxima непрекъснато се

проследяват. Съобщените нежелани реакции, свързани с употребата на Truxima, внимателно се

оценяват и се предприемат всички необходими мерки за защита на пациентите.

Допълнителна информация за Truxima:

Truxima получава разрешение за употреба, валидно в ЕС, на 17 февруари 2017 г.

Пълният текст на EPAR за Truxima можете да намерите на уебсайта на

Агенцията: ema.europa.eu/medicines/human/EPAR/truxima

Дата на последно актуализиране на текста 07-2019.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация