Inhixa

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)

23-07-2020

Активна съставка:
еноксапарин натрий
Предлага се от:
Techdow Pharma Netherlands B.V. 
АТС код:
B01AB05
INN (Международно Name):
enoxaparin sodium
Терапевтична група:
Антитромботични агенти
Терапевтична област:
Венозен тромбоемболизъм
Терапевтични показания:
Inhixa е показан за възрастни за:профилактика на венозна тромбоэмболии, особено при пациенти, подложени на ортопедични или обща хирургия. Профилактика на венозна тромбоэмболии при пациенти, прикованных до леглото поради остри заболявания, включително остра сърдечна недостатъчност, остра дихателна недостатъчност, тежки инфекции, както и влошаване на ревматични заболявания, водещи до спиране от движение на пациента (отнася се за силни 40 мг/0. 4 мл). Лечение на дълбока венозна тромбоза (дълбока венозна тромбоза), усложнен или неосложненным развитието на ТЭЛА. Лечение на нестабилна ангина и non-Q миокарден инфаркт вълна, в комбинация с ацетилсалицилова киселина (ASK). Лечение на остър инфарктом на миокарда с възхода на ST сегмент (ИМПЅТ), включително и на пациенти, които се лекуват консервативно или кой ще бъде по-късно да мине перкутанна транслюминальная коронарна ангиопластика (отношение на силните страни на 60 мг/0. 6 мл, 80 мг/0. 8 мл и 100 мг/1 мл). Профилактика на съсирването на кръвта в системата ин кръво
Каталог на резюме:
Revision: 16
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/004264
Дата Оторизация:
2016-09-15
EMEA код:
EMEA/H/C/004264

Документи на други езици

Листовка Листовка - испански

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - испански

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - испански

26-10-2016

Листовка Листовка - чешки

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - чешки

23-07-2020

Листовка Листовка - датски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - датски

23-07-2020

Листовка Листовка - немски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - немски

23-07-2020

Листовка Листовка - естонски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - естонски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - естонски

26-10-2016

Листовка Листовка - гръцки

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - гръцки

23-07-2020

Листовка Листовка - английски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - английски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - английски

26-10-2016

Листовка Листовка - френски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - френски

23-07-2020

Листовка Листовка - италиански

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - италиански

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - италиански

26-10-2016

Листовка Листовка - латвийски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - латвийски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - латвийски

26-10-2016

Листовка Листовка - литовски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - литовски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - литовски

26-10-2016

Листовка Листовка - унгарски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - унгарски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - унгарски

26-10-2016

Листовка Листовка - малтийски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - малтийски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - малтийски

26-10-2016

Листовка Листовка - нидерландски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - нидерландски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - нидерландски

26-10-2016

Листовка Листовка - полски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - полски

23-07-2020

Листовка Листовка - португалски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - португалски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - португалски

26-10-2016

Листовка Листовка - румънски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - румънски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - румънски

26-10-2016

Листовка Листовка - словашки

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словашки

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словашки

26-10-2016

Листовка Листовка - словенски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словенски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словенски

26-10-2016

Листовка Листовка - фински

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - фински

23-07-2020

Листовка Листовка - шведски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - шведски

23-07-2020

Листовка Листовка - норвежки

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - норвежки

23-07-2020

Листовка Листовка - исландски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - исландски

23-07-2020

Листовка Листовка - хърватски

23-07-2020

Данни за продукта Данни за продукта - хърватски

23-07-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - хърватски

26-10-2016

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Inhixa 2000 IU (20 mg)/0,2 ml инжекционен разтвор

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

10 000 IU/ml (100 mg/ml) инжекционен разтвор

Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа eноксапарин натрий (еnoxaparin sodium)

2 000 IU анти-Xa активност (еквивалентни на 20 mg) в 0,2 ml вода за инжекции.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

Еноксапарин натрий е биологично вещество, получено чрез алкална деполимеризация на

хепарин бензилов естер, получен от свинска чревна лигавица.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

Бистър, безцветен до бледожълт разтвор.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Inhixa е показан при възрастни за:

Профилактика на венозна тромбоемболична болест при хирургични пациенти с умерен и

висок риск, по-специално такива, които са подложени на ортопедична операция или обща

хирургия, включително онкологична операция.

Профилактика на венозна тромбоемболична болест при консервативно лекувани пациенти с

остро заболяване (например остра сърдечна недостатъчност, дихателна недостатъчност,

тежки инфекции, ревматични заболявания) и намалена подвижност, с повишен риск от

венозна тромбоемболя

Лечение на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и белодробна емболия (БЕ), с изключение на

БЕ, която изисква тромболитична терапия или хирургично лечение.

Предотвратяване на образуването на тромби в екстракорпоралното кръвообращение по

време на хемодиализа.

Остър коронарен синдром:

Лечение на нестабилна стенокардия и миокарден инфаркт без елевация на

ST-сегмента, в комбинация с ацетилсалицилова киселина перорално (NSTEMI).

Лечение на остър миокарден инфаркт с елевация на ST-сегмента (STEMI),

включително пациенти, които трябва да бъдат лекувани медикаментозно или с

последваща перкутанна коронарна интервенция (PCI).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Профилактика на венозна тромбоемболична болест при хирургични пациенти с умерен и висок

риск

Индивидуалният тромбоемболичен риск при пациентите може да се изчисли с помощта на

валидиран модел за стратификация на риска.

При пациенти с умерен риск от тромбоемболия, препоръчителната доза еноксапарин

натрий е 2000 IU (20 mg) веднъж дневно, приложени чрез подкожна (s.c.) инжекция. При

операции с умерен риск, предоперативното започване на приложението (2 часа преди

хирургичната интервенция) на 2000 IU (20 mg) еноксапарин натрий е с доказана ефикасност

и безопасност.

При пациенти с умерен риск, лечението с еноксапарин натрий трябва да продължи за

минимален период от 7-10 дни, в зависимост от статуса на възстановяване (напр.

раздвижване). Профилактиката трябва да продължи, докато пациентът вече не е със

значително намалена подвижност.

При пациенти с висок риск от тромбоемболия, препоръчителната доза еноксапарин натрий

е 4000 IU (40 mg) веднъж дневно, приложени чрез s.c. инжекция, като за предпочитане се

започне 12 часа преди операцията. Ако има нужда от започване на предоперативната

профилактика с еноксапарин натрий по-рано от 12 часа (напр. високорискови пациенти в

очакване на отложена ортопедична операция), последната инжекция трябва да се приложи

не по-късно от 12 часа преди операцията и да се възобнови 12 часа след операцията.

При пациенти, подложени на голяма ортопедична операция, се препоръчва

удължаване на антитромбозната профилактика до 5 седмици.

При пациенти с висок риск от венозна тромбоемболия (ВТЕ), подложени на

коремна или тазова операция поради карцином, се препоръчва удължаване на

антитромбозната профилактика до 4 седмици.

Профилактика на венозна тромбоемболична болест при консервативно лекувани пациенти

Препоръчителната доза еноксапарин натрий е 4000 IU (40 mg) веднъж дневно чрез s.c.

инжекция. Лечението с еноксапарин натрий се назначава за минимум 6 до 14 дни, в зависимост

от статуса на възстановяване (напр. раздвижване) на пациента. Не е установена полза от

лечение за повече от 14 дни.

Лечение на ДВТ със или без БЕ

Еноксапарин натрий трябва да се приложи s.c. като инжекция от 150 IU/kg (1,5 mg/kg) веднъж

дневно или инжекция от 100 IU/kg (1 mg/kg) два пъти дневно.

Схемата трябва да бъде избрана от лекаря на базата на индивидуална оценка, включително

оценка на риска от тромбоемболия и риска от кървене. Схемата от 150 IU/kg (1,5 mg/kg),

приложени веднъж дневно, трябва да се използва при пациенти без усложнения, с нисък риск

от рецидив на ВТЕ. Схемата от 100 IU/kg (1 mg/kg), приложени два пъти дневно, трябва да се

използва при всички други пациенти, като тези със затлъстяване, със симптоматична БE,

карцином, рецидивираща ВТЕ или проксимална венозна тромбоза (на илиачната вена).

Лечението с еноксапарин натрий обикновено се назначава за период средно 10 дни. Когато е

подходящо, трябва да се започне перорална антикоагулантна терапия (вж. “Преминаване от

еноксапарин натрий на перорални антикоагуланти“ в края на точка 4.2).

Предотвратяване на образуването на тромби по време на хемодиализа

Препоръчителната доза е 100 IU/kg (1 mg/kg) еноксапарин натрий.

При пациенти с висок риск от кървене, дозата трябва да се намали до 50 IU/kg (0,5 mg/kg) за

двоен съдов достъп или 75 IU/kg (0,75 mg/kg) за единичен съдов достъп.

По време на хемодиализа еноксапарин натрий трябва да се инжектира в артериалната кръвна

линия в началото на диализната сесия. Ефектът на тази доза обикновено е достатъчен за сесия

от 4 часа; ако обаче се открият фибринови пръстени, например след по-дълга от нормалното

сесия, може да се приложи допълнителна доза от 50 IU до 100 IU/kg (0,5 до 1 mg/kg).

Липсват данни при пациенти, които използват еноксапарин натрий за профилактика или

лечение и по време на хемодиализни сесии.

Остър коронарен синдром: лечение на нестабилна стенокардия и миокарден инфаркт без

елевация на ST-сегмента и лечение на остър миокарден инфаркт с елевация на ST-сегмента

Препоръчителната доза еноксапарин натрий за лечение на нестабилна стенокардия и

NSTEMI е 100 IU/kg (1 mg/kg) на всеки 12 часа чрез s.c. инжекция, приложена в

комбинация с антитромбоцитна терапия. Лечението трябва да се приложи за най-малко

2 дни и да продължи до постигане на клинично стабилизиране. Обичайната

продължителност на лечение е от 2 до 8 дни.

Ацетилсалицилова киселина се препоръчва при всички пациенти без противопоказания,

при начална перорална натоварваща доза от 150–300 mg (при нелекувани с

ацетилсалицилова киселина пациенти) и поддържаща доза от 75–325 mg/ден дългосрочно,

независимо от стратегията на лечение.

За лечение на остър STEMI препоръчителната доза еноксапарин натрий е единична

интравенозна (i.v.) болус инжекция от 3000 IU (30 mg) плюс доза от 100 IU/kg (1 mg/kg),

приложена s.c., последвана от 100 IU/kg (1 mg/kg), приложена s.c. на всеки 12 часа

(максимално 10 000 IU (100 mg) за всяка от първите две s.c. дози). Едновременно трябва да

се приложи подходяща антитромбоцитна терапия, например ацетилсалицилова киселина

перорално (75 mg до 325 mg веднъж дневно), освен ако няма противопоказания.

Препоръчителната продължителност на лечение е 8 дни, или до изписване от болницата,

което се случи първо. Когато се прилага в комбинация с тромболитично средство (фибрин-

специфично или не фибрин-специфично), еноксапарин натрий трябва да се приложи от

15 минути преди до 30 минути след началото на фибринолитичната терапия.

За дозировка при пациенти на възраст над ≥ 75 години вижте точка“Старческа

възраст”.

При пациенти, лекувани с PCI, ако последната s.c. доза еноксапарин натрий е

приложена по-малко от 8 часа преди раздуването на балона, не е необходима

допълнителна доза. Ако последното s.c. приложение е повече от 8 часа преди

раздуването на балона, трябва да се приложи интравенозен болус еноксапарин

натрий 30 IU/kg (0,3 mg/kg).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на еноксапарин натрий при педиатричната популация не са

установени.

Старческа възраст

За всички показания, с изключение на STEMI, не е необходимо намаляване на дозата при

пациенти в старческа възраст, освен ако бъбречната функция не е нарушена (вж. по-долу

„бъбречно увреждане“ и точка 4.4).

За лечение на остър STEMI при пациенти в старческа възраст ≥75 години не трябва да се

прилага начална интравенозна болус доза. Трябва да се започне със 75 IU/kg (0,75 mg/kg) s.c. на

всеки 12 часа (максимална доза 7500 IU (75 mg) само за всяка от първите две s.c. дози,

последвано от 75 IU/kg (0,75 mg/kg) s.c. за останалите дози). За дозировката при пациенти в

старческа възраст с нарушена бъбречна функция вижте по-долу „бъбречно увреждане“ и

точка 4.4.

Чернодробно увреждане

Има ограничени данни при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точки 5.1 и 5.2) и е

необходимо повишено внимание при тези пациенти (вж. точка 4.4).

Бъбречно увреждане (вж. точки 4.4 и 5.2)

Тежко бъбречно увреждане

Еноксапарин натрий не се препоръчва при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност

(креатининов клирънс <15 ml/min) поради липса на данни при тази популация извън

показанието предотвратяване на образуването на тромби в екстракорпоралното

кръвообращение по време на хемодиализа.

Таблица за дозиране при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс

[15-30] ml/min):

Показание

Схема на прилагане

Профилактика на венозна тромбоемболична

болест

2000 IU (20 mg) s.c. веднъж дневно

Лечение на ДВТ и БE

100 IU/kg (1 mg/kg) телесно тегло s.c. веднъж

дневно

Лечение на нестабилна стенокардия и

NSTEMI

100 IU/kg (1 mg/kg) телесно тегло s.c. веднъж

дневно

Лечение на остър STEMI (пациенти на

възраст под 75 години)

Лечение на остър STEMI (пациенти на

възраст над 75 години)

1 x 3000 IU (30 mg) i.v. болус плюс 100 IU/kg

(1 mg/kg) телесно тегло s.c. и след това

100 IU/kg (1 mg/kg) телесно тегло s.c. на всеки

24 часа

Без начална i.v. болус доза, 100 IU/kg (1 mg/kg)

телесно тегло s.c. и след това 100 IU/kg

(1 mg/kg) телесно тегло s.c. на всеки 24 часа

Препоръчаните корекции на дозата не се отнасят за показанието при хемодиализа.

Умерено и леко бъбречно увреждане

Въпреки че не се препоръчва корекция на дозата при пациенти с умерено (креатининов клирънс

30-50 ml/min) и леко (креатининов клирънс 50-80 ml/min) бъбречно увреждане, препоръчва се да

се извършва внимателно клинично проследяване.

Начин на приложение

Inhixa не трябва да се прилага интрамускулно.

При профилактика на венозна тромбоемболична болест след хирургична интервенция, лечение

на ДВТ и БE, лечение на нестабилна стенокардия и NSTEMI, еноксапарин натрий трябва да се

прилага чрез s.c. инжекция.

При остър STEMI, лечението трябва да се започне с единична i.v. болус инжекция,

незабавно последвана от s.c. инжекция.

За предотвратяване образуването на тромби в екстракорпоралното кръвообращение по

време на хемодиализа, се прилага през артериалната линия на диализния кръг.

Предварително напълнената спринцовка за еднократна употреба е готова за незабавна

употреба.

Препоръчва се използване на туберкулинова спринцовка, или еквивалентна на нея, когато се

използват ампули или многодозови флакони, за да се осигури точно изтегляне на подходящия

обем от лекарството.

Техника на подкожно инжектиране:

За предпочитане е инжектирането да се извършва при легнало положение на пациента.

Еноксапарин натрий се прилага чрез дълбоко s.c. инжектиране.

При използване на предварително напълнените спринцовки не изгонвайте въздушното мехурче

от спринцовката преди инжектиране, за да избегнете загуба на част от лекарствения продукт.

Когато количеството от лекарството, което трябва да се инжектира, трябва да се коригира въз

основа на телесното тегло на пациента, използвайте градуираните предварително напълнени

спринцовки за да достигнете необходимия обем чрез изхвърляне на излишъка преди

инжектиране. Моля, имайте предвид, че в някои случаи не е възможно да се постигне точната

доза поради деленията на спринцовката и в такъв случай обемът се закръгля до най-близкото

деление.

Приложението трябва да се извършва при редуване на лявата и дясната антеролатерална или

постеролатерална част на коремната стена.

Иглата трябва да се въвежда в цялата си дължина вертикално в кожна гънка, внимателно

прихваната между палеца и показалеца. Кожната гънка не трябва да се освобождава до

завършване на инжектирането. След приложение не разтривайте мястото на инжектиране.

Забележка за предварително напълнените спринцовки с автоматична обезопасяваща система:

Обезопасяващата система се задейства в края на инжектирането (вж. указанията в точка 6.6).

В случай на самостоятелно приложение, пациентите трябва да бъдат съветвани да спазват

указанията, дадени в листовката, включена в опаковката на това лекарство.

Интравенозна (болус) инжекция (само за показанието остър STEMI):

При остър STEMI лечението трябва да започне с единична i.v. болус инжекция, незабавно

последвана от s.c. инжекция.

За i.v. инжекция може да се използва многодозов флакон или предварително напълнена

спринцовка.

Еноксапарин натрий трябва да се прилага чрез интравенозна система. Не трябва да се смесва

или прилага едновременно с други лекарства. За да се избегне възможно смесване на

еноксапарин натрий с други лекарства, избраният i.v. достъп трябва да се промива с достатъчно

количество физиологичен разтвор или разтвор на декстроза преди и след i.v. болус приложение

на еноксапарин натрий за промиване на порта от лекарството. Еноксапарин натрий може да се

прилага безопасно с обикновен физиологичен разтвор (0,9%) или 5% декстроза във вода.

Начален болус 3000 IU (30 mg)

За началния болус 3000 IU (30 mg) с използване на градуирана предварително напълнена

спринцовка еноксапарин натрий, отстранете излишния обем, за да останат само 3000 IU (30 mg)

в спринцовката. Дозата от 3000 IU (30 mg) може да се инжектира директно в i.v. система.

Допълнителен болус за PCI, когато последното s.c. приложение е повече от 8 часа

преди раздуването на балона.

При пациенти, лекувани с перкутанна коронарна интервенция (PCI), трябва да се приложи

допълнителен i.v. болус 30 IU/kg (0,3 mg/kg), ако последното s.c. приложение е повече от 8 часа

преди раздуването на балона.

За да се осигури точност на малкия обем, който трябва да се инжектира, препоръчително е

лекарството да се разреди до 300 IU/ml (3 mg/ml).

За да се получи разтвор 300 IU/ml (3 mg/ml) с помощта на 6000 IU (60 mg) предварително

напълнена спринцовка енапарин натрий, препоръчително е да се използва 50 ml инфузионен

сак (т.е. обикновен физиологичен разтвор (0,9%) или 5% декстроза във вода), както следва:

Изтеглете 30 ml от инфузионния сак със спринцовка и изхвърлете течността. Инжектирайте

цялото съдържание на 6000 IU (60 mg) еноксапарин натрий предварително напълнена

спринцовка в 20-те ml, останали в сака. Внимателно смесете съдържанието на сака. Изтеглете

необходимия обем разреден разтвор със спринцовка за приложение в i.v. система.

След като разреждането приключи, обемът за инжектиране може да се изчисли по следната

формула [Обем разреден разтвор (ml) = Тегло на пациента (kg) x 0,1] или с помощта на

таблицата по-долу. Препоръчва се разреждането да се извърши непосредствено преди употреба.

Обем, който да се инжектира през i.v. система след приключване на разреждането при

количество на активното вещество 300 IU (3 mg)/ml.

Тегло

Необходима доза

30 IU/kg (0,3 mg/kg)

Обем, който да се

инжектира след

разреждане до крайно

количество на

активното вещество

300 IU (3 mg)/ml

[kg]

IU

[mg]

[ml]

1350

13,5

1500

1650

16,5

1800

1950

19,5

2100

2250

22,5

2400

2550

25,5

2700

2850

28,5

3000

3150

31,5

10,5

3300

3450

34,5

11,5

3600

3750

37,5

12,5

3900

4050

40,5

13,5

4200

4350

43,5

14,5

4500

Инжектиране в артериална линия:

За предотвратяване образуването на тромби в екстракорпоралното кръвообращение по време на

хемодиализа се прилага през артериалната линия на диализния кръг.

Преминаване от еноксапарин натрий на перорални антикоагуланти

Преминаване от еноксапарин натрий на витамин К антагонисти (VKA)

Клиничното проследяване и лабораторните изследвания [протромбиново време, изразено като

Международно нормализирано съотношение (INR)] трябва да бъдат засилени, за да се

проследява ефекта от VKA.

Тъй като има интервал преди VKA да достигне своя максимален ефект, лечението с

еноксапарин натрий трябва да продължи при постоянна доза толкова дълго, колкото е

необходимо, за да се поддържа INR в рамките на желания терапевтичен диапазон за

показанието при два последователни теста.

При пациенти, които в момента получават VKA, VKA трябва да се прекрати и първата доза

еноксапарин натрий трябва да се приложи, когато INR падне под терапевтичния диапазон.

Преминаване от еноксапарин натрий на директни перорални антикоагуланти (DOAC)

При пациенти, които в момента получават еноксапарин натрий, еноксапарин натрий трябва да

се прекрати и да се започне DOAC 0 до 2 часа преди времето за следващото планирано

приложение на еноксапарин натрий, съгласно КХП на DOAC.

При пациенти, които в момента получават DOAC, първата доза еноксапарин натрий трябва да

се приложи в момента, когато трябва да се приеме следващата доза DOAC.

Приложение при спинална/епидурална анестезия или лумбална пункция

Ако лекарят реши да приложи антикоагулация в условията на епидурална или спинална

анестезия/аналгезия или лумбална пункция, се препоръчва внимателно неврологично

проследяване поради риска от невроаксиални хематоми (вж. точка 4.4).

При дози, използвани за профилактика

Трябва да се спазва интервал без пунктиране с продължителност най-малко 12 часа

между последната инжекция еноксапарин натрий при профилактични дози и

поставянето на игла или катетър.

При продължителни техники трябва да се спазва подобно интервал, или да се изчака

най-малко 12 часа преди свалянето на катетъра.

При пациенти с креатининов клирънс [15-30] ml/min, трябва да се обмисли удвояване на

времето за пункция/поставяне на катетъра или свалянето му до най-малко 24 часа.

2-часовото предоперативно започване на еноксапарин натрий 2 000 IU (20 mg) не е

съвместимо с невроаксиална анестезия.

При дози, използвани за лечение

Трябва да се спазва интервал без пунктиране с продължителност най-малко 24 часа

между последната инжекция еноксапарин натрий при терапевтични дози и поставянето

на игла или катетър (вж. също точка 4.3).

При продължителни техники трябва да се спазва подобно отлагане от 24 часа преди

свалянето на катетъра.

При пациенти с креатининов клирънс [15-30] ml/min, трябва да се обмисли удвояване на

времето за пункция/поставяне на катетъра, или сваляне до най-малко 48 часа.

Пациентите, които получават дози два пъти дневно (напр. 75 IU/kg (0,75 mg/kg) два

пъти дневно, или 100 IU/kg (1 mg/kg) два пъти дневно) трябва да пропуснат втората доза

еноксапарин натрий, за да се има достатъчен интервал преди поставяне или сваляне на

катетъра.

В тези времеви точки има все още откриваеми нива на анти-Xa активност и тези интервали не

са гаранция, че ще се избегне образуването на невроаксиален хематом.

Също така трябва да се има предвид да не се използва еноксапарин натрий най-малко 4 часа

след спинална/епидурална пункция или след свалянето на катетъра. Отлагането трябва да се

базира на оценка на съотношението полза/риск, като се вземе предвид както рискът от

тромбоза, така и рискът от кървене в условията на процедурата и рисковите фактори при

пациента.

4.3

Противопоказания

Еноксапарин натрий е противопоказан при пациенти със:

Свръхчувствителност към еноксапарин натрий, хепарин или производните му,

включително други нискомолекулни хепарини (LMWH), или към някоя от останалите

съставки, изброени в точка 6.1;

Аназнеза за имуномедиирана, хепарин-индуцирана тромбоцитопения (HIT) през

последните 100 дни или наличие на антитела в циркулацията (вж. също точка 4.4);

Клинично значимо активно кървене и състояния, свързани с висок риск от кръвоизлив,

включително скорошен хеморагичен инсулт, стомашно-чревна язва, наличие на

злокачествено новообразувание с висок риск от кървене, скорошна мозъчна, спинална

или офталмологична операция, доказани или предполагаеми варици на хранопровода,

артериовенозни малформации, съдови аневризми или сериозни интраспинални или

интрацеребрални съдови аномалии;

Спинална или епидурална анестезия или локорегионална анестезия, когато еноксапарин

натрий е използван за лечение в последните 24 часа (вж. точка 4.4).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Общи

Еноксапарин натрий не може да се използва взаимнозаменяемо (единица за единица) с други

нискомолекулни хепарини (LMWHs). Тези лекарствени продукти се различават по процес на

производство, молекулно тегло, специфична анти-Xa и анти-IIa активност, единици, дозировка

и клинична ефикасност и безопасност. Това води до разлики във фармакокинетиката и

съответната биологична активност (напр. антитромбинова активност и тромбоцитни

взаимодействия). Ето защо е необходимо специално внимание и спазване на указанията за

употреба, специфични за всеки отделен лекарствен продукт.

Анамнеза за хепарин-индуцирана тромбоцитопения (HIT) (>100 дни)

Употребата на еноксапарин натрий при пациенти с анамнеза за имуномедиирана HIT през

последните 100 дни или при наличие на антитела в циркулацията е противопоказана (вж. точка

4.3). Антителата в циркулацията може да персистират няколко години.

Еноксапарин натрий трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза

(>100 дни) за хепарин-индуцирана тромбоцитопения без антитела в циркулацията Решението

да се използва еноксапарин натрий в такъв случай трябва да се вземе само след внимателна

оценка на съотношението полза/риск и след като са обсъдени алтернативни лечения, различни

от хепарин (напр. данапароид натрий или лепирудин).

Проследяване броя на тромбоцитите

Риск от антитяло-медиирана хепарин-индуцирана тромбоцитопения е налице и при

нискомолекулните хепарини (LMWHs). Ако възникне тромбоцитопения, тя обикновено се

явява между 5-ия и 21-ия ден след началото на лечението с еноксапарин натрий.

Рискът от HIT е по-голям при постоперативни пациенти, най-вече след сърдечна операция, и

при пациенти с рак.

Поради това се препоръчва да се изследва броят на тромбоцитите преди започването на

терапията с еноксапарин натрий и след това редовно в хода на лечението.

Ако има клинични симптоми, насочващи към HIT (нов епизод на артериална и/или венозна

тромбоемболия, болезнени кожни лезии на мястото на инжектиране, алергични или

анафилактични реакции по време на лечението), броят на тромбоцитите трябва да се измери.

Пациентите трябва да са наясно, че може да се появят такива симптоми и ако това се случи, те

трябва да информират своя лекар.

На практика, ако се наблюдава потвърдено значимо понижение на броя на тромбоцитите (30 до

50% от първоначалната стойност), лечението с еноксапарин натрий трябва незабавно да се

прекрати и пациентите да преминат на друго алтернативно антикоагулантно лечение, различно

от хепарин.

Кръвоизливи

Както и при другите антикоагуланти, може да възникне кървене на различни места. Ако

настъпи кървене, трябва да се установи източникът на кръвоизлива и да се започне подходящо

лечение.

Еноксапарин натрий, както и всякакъв друг вид антикоагулантна терапия трябва да се използва

с повишено внимание при състояния с повишена вероятност от кървене, като например:

нарушена хемостаза,

анамнеза за пептична язва,

скорошен исхемичен инсулт,

тежка артериална хипертония,

скорошна диабетна ретинопатия,

неврохирургична или офталмологична операция,

съпътстваща употреба на лекарства, повлияващи хемостазата (вж. точка 4.5.).

Лабораторни изследвания

При дози, прилагани за профилактика на венозна тромбоемболия, еноксапарин натрий не

повлиява значимо времето на кървене и общите кръвни коагулационни показатели, нито

повлиява тромбоцитната агрегация или свързването на фибриногена с тромбоцитите.

При по-високи дози е възможно да се получи удължаване на aPTT (активирано парциално

тромбопластиново време) и ACT (активирано време на съсирване). Удължаването на aPTT и

ACT не е линейно свързано с увеличена антитромбозна активност на еноксапарин натрий и

поради това тези показатели са неподходящи и ненадеждни за проследяване на активността на

еноксапарин натрий.

Спинална/епидурална анестезия или лумбална пункция

Спинална/епидурална анестезия или лумбална пункция не трябва да се извършват в рамките на

24 часа от приложението на еноксапарин натрий в терапевтични дози (вж. също точка 4.3).

Съобщени са случаи на невроаксиални хематоми при едновременна употреба на еноксапарин

натрий и спинална/епидурална анестезия или спинална пункция, които са довели до

продължителна или трайна парализа. Тези усложнения са редки при схеми на прилагане на

еноксапарин натрий 4000 IU (40 mg) веднъж дневно или по-малко. Рискът от тези събития е по-

висок при използването на постоянни епидурални катетри в следоперативния период, при

едновременно приложение на други лекарства, повлияващи хемостазата като нестероидни

противовъзпалителни средства (НСПВС), при травматично или многократно пунктиране на

спиналното/епидуралното пространство или при пациенти с предишна операция на гръбначния

стълб или деформация на гръбначния стълб.

За намаляване на потенциалния риск от кървене, свързано с епидурална или спинална

анестезия/аналгезия и едновременно приложение на еноксапарин натрий, трябва да се вземе

предвид фармакокинетичния профил на лекарствения продукт (вж. точка 5.2). Поставянето и

отстраняването на епидурален катетър или лумбална пункция е най-добре да се извършва, когато

антикоагулантният ефект на еноксапарин е нисък; все пак, точното време за достигане на

достатъчно нисък антикоагулантен ефект при всеки пациент не е известно. При пациенти с

креатининов клирънс [15-30 ml/min], са необходими допълнителни съображения, тъй като

елиминирането на еноксапарин натрий е по-продължително (вж. точка 4.2).

Ако лекарят реши да приложи антикоагулантна терапия в случай на епидурална/спинална

анестезия или лумбална пункция, трябва да се извършва често проследяване, с цел да се

открият каквито и да било признаци и симптоми на неврологично увреждане, като болка в

гърба, сензорни и моторни дефицити (изтръпване или слабост в долните крайници),

дисфункция на червата или пикочния мехур. Пациентите трябва да бъдат инструктирани

незабавно да уведомят своя лекар, ако усетят който и да било от гореспоменатите признаци и

симптоми. Ако се подозират признаци или симптоми на спинален хематом, трябва спешно да се

започне диагностициране и лечение, включително декомпресия на гръбначния мозък, въпреки

че такова лечение може да не предотврати неврологичните последици

Кожна некроза/кожен васкулит

Има съобщения за кожна некроза и кожен васкулит при употреба на LMWHs, при които е

необходимо незабавно прекъсване на лечението.

Процедури за перкутанна коронарна реваскуларизация

За намаляване до минимум на риска от кървене след съдова манипулация в хода на лечението

на нестабилна стенокардия, миокарден инфаркт без елевация на ST-сегмента (NSTEMI) и остър

миокарден инфаркт с елевация на ST-сегмента (STEMI), строго се придържайте към

препоръчителните интервали между инжектирането на дозите еноксапарин натрий. Важно е да

се постигне хемостаза в мястото на пункция след PCI. В случай че се използва устройство за

затваряне на съдовия достъп, дезилето може да се отстрани незабавно. Ако се използва метод за

мануална компресия, дезилето трябва да се отстрани 6 часа след последната

интравенозна/подкожна инжекция еноксапарин натрий. Ако е необходимо лечението с

еноксапарин натрий да се продължи, следващата доза трябва да се назначи не по-рано от 6 до 8

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Inhixa 2000 IU (20 mg)/0,2 ml инжекционен разтвор

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

10 000 IU/ml (100 mg/ml) инжекционен разтвор

Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа eноксапарин натрий (еnoxaparin sodium)

2 000 IU анти-Xa активност (еквивалентни на 20 mg) в 0,2 ml вода за инжекции.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

Еноксапарин натрий е биологично вещество, получено чрез алкална деполимеризация на

хепарин бензилов естер, получен от свинска чревна лигавица.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

Бистър, безцветен до бледожълт разтвор.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Inhixa е показан при възрастни за:

Профилактика на венозна тромбоемболична болест при хирургични пациенти с умерен и

висок риск, по-специално такива, които са подложени на ортопедична операция или обща

хирургия, включително онкологична операция.

Профилактика на венозна тромбоемболична болест при консервативно лекувани пациенти с

остро заболяване (например остра сърдечна недостатъчност, дихателна недостатъчност,

тежки инфекции, ревматични заболявания) и намалена подвижност, с повишен риск от

венозна тромбоемболя

Лечение на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и белодробна емболия (БЕ), с изключение на

БЕ, която изисква тромболитична терапия или хирургично лечение.

Предотвратяване на образуването на тромби в екстракорпоралното кръвообращение по

време на хемодиализа.

Остър коронарен синдром:

Лечение на нестабилна стенокардия и миокарден инфаркт без елевация на

ST-сегмента, в комбинация с ацетилсалицилова киселина перорално (NSTEMI).

Лечение на остър миокарден инфаркт с елевация на ST-сегмента (STEMI),

включително пациенти, които трябва да бъдат лекувани медикаментозно или с

последваща перкутанна коронарна интервенция (PCI).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Профилактика на венозна тромбоемболична болест при хирургични пациенти с умерен и висок

риск

Индивидуалният тромбоемболичен риск при пациентите може да се изчисли с помощта на

валидиран модел за стратификация на риска.

При пациенти с умерен риск от тромбоемболия, препоръчителната доза еноксапарин

натрий е 2000 IU (20 mg) веднъж дневно, приложени чрез подкожна (s.c.) инжекция. При

операции с умерен риск, предоперативното започване на приложението (2 часа преди

хирургичната интервенция) на 2000 IU (20 mg) еноксапарин натрий е с доказана ефикасност

и безопасност.

При пациенти с умерен риск, лечението с еноксапарин натрий трябва да продължи за

минимален период от 7-10 дни, в зависимост от статуса на възстановяване (напр.

раздвижване). Профилактиката трябва да продължи, докато пациентът вече не е със

значително намалена подвижност.

При пациенти с висок риск от тромбоемболия, препоръчителната доза еноксапарин натрий

е 4000 IU (40 mg) веднъж дневно, приложени чрез s.c. инжекция, като за предпочитане се

започне 12 часа преди операцията. Ако има нужда от започване на предоперативната

профилактика с еноксапарин натрий по-рано от 12 часа (напр. високорискови пациенти в

очакване на отложена ортопедична операция), последната инжекция трябва да се приложи

не по-късно от 12 часа преди операцията и да се възобнови 12 часа след операцията.

При пациенти, подложени на голяма ортопедична операция, се препоръчва

удължаване на антитромбозната профилактика до 5 седмици.

При пациенти с висок риск от венозна тромбоемболия (ВТЕ), подложени на

коремна или тазова операция поради карцином, се препоръчва удължаване на

антитромбозната профилактика до 4 седмици.

Профилактика на венозна тромбоемболична болест при консервативно лекувани пациенти

Препоръчителната доза еноксапарин натрий е 4000 IU (40 mg) веднъж дневно чрез s.c.

инжекция. Лечението с еноксапарин натрий се назначава за минимум 6 до 14 дни, в зависимост

от статуса на възстановяване (напр. раздвижване) на пациента. Не е установена полза от

лечение за повече от 14 дни.

Лечение на ДВТ със или без БЕ

Еноксапарин натрий трябва да се приложи s.c. като инжекция от 150 IU/kg (1,5 mg/kg) веднъж

дневно или инжекция от 100 IU/kg (1 mg/kg) два пъти дневно.

Схемата трябва да бъде избрана от лекаря на базата на индивидуална оценка, включително

оценка на риска от тромбоемболия и риска от кървене. Схемата от 150 IU/kg (1,5 mg/kg),

приложени веднъж дневно, трябва да се използва при пациенти без усложнения, с нисък риск

от рецидив на ВТЕ. Схемата от 100 IU/kg (1 mg/kg), приложени два пъти дневно, трябва да се

използва при всички други пациенти, като тези със затлъстяване, със симптоматична БE,

карцином, рецидивираща ВТЕ или проксимална венозна тромбоза (на илиачната вена).

Лечението с еноксапарин натрий обикновено се назначава за период средно 10 дни. Когато е

подходящо, трябва да се започне перорална антикоагулантна терапия (вж. “Преминаване от

еноксапарин натрий на перорални антикоагуланти“ в края на точка 4.2).

Предотвратяване на образуването на тромби по време на хемодиализа

Препоръчителната доза е 100 IU/kg (1 mg/kg) еноксапарин натрий.

При пациенти с висок риск от кървене, дозата трябва да се намали до 50 IU/kg (0,5 mg/kg) за

двоен съдов достъп или 75 IU/kg (0,75 mg/kg) за единичен съдов достъп.

По време на хемодиализа еноксапарин натрий трябва да се инжектира в артериалната кръвна

линия в началото на диализната сесия. Ефектът на тази доза обикновено е достатъчен за сесия

от 4 часа; ако обаче се открият фибринови пръстени, например след по-дълга от нормалното

сесия, може да се приложи допълнителна доза от 50 IU до 100 IU/kg (0,5 до 1 mg/kg).

Липсват данни при пациенти, които използват еноксапарин натрий за профилактика или

лечение и по време на хемодиализни сесии.

Остър коронарен синдром: лечение на нестабилна стенокардия и миокарден инфаркт без

елевация на ST-сегмента и лечение на остър миокарден инфаркт с елевация на ST-сегмента

Препоръчителната доза еноксапарин натрий за лечение на нестабилна стенокардия и

NSTEMI е 100 IU/kg (1 mg/kg) на всеки 12 часа чрез s.c. инжекция, приложена в

комбинация с антитромбоцитна терапия. Лечението трябва да се приложи за най-малко

2 дни и да продължи до постигане на клинично стабилизиране. Обичайната

продължителност на лечение е от 2 до 8 дни.

Ацетилсалицилова киселина се препоръчва при всички пациенти без противопоказания,

при начална перорална натоварваща доза от 150–300 mg (при нелекувани с

ацетилсалицилова киселина пациенти) и поддържаща доза от 75–325 mg/ден дългосрочно,

независимо от стратегията на лечение.

За лечение на остър STEMI препоръчителната доза еноксапарин натрий е единична

интравенозна (i.v.) болус инжекция от 3000 IU (30 mg) плюс доза от 100 IU/kg (1 mg/kg),

приложена s.c., последвана от 100 IU/kg (1 mg/kg), приложена s.c. на всеки 12 часа

(максимално 10 000 IU (100 mg) за всяка от първите две s.c. дози). Едновременно трябва да

се приложи подходяща антитромбоцитна терапия, например ацетилсалицилова киселина

перорално (75 mg до 325 mg веднъж дневно), освен ако няма противопоказания.

Препоръчителната продължителност на лечение е 8 дни, или до изписване от болницата,

което се случи първо. Когато се прилага в комбинация с тромболитично средство (фибрин-

специфично или не фибрин-специфично), еноксапарин натрий трябва да се приложи от

15 минути преди до 30 минути след началото на фибринолитичната терапия.

За дозировка при пациенти на възраст над ≥ 75 години вижте точка“Старческа

възраст”.

При пациенти, лекувани с PCI, ако последната s.c. доза еноксапарин натрий е

приложена по-малко от 8 часа преди раздуването на балона, не е необходима

допълнителна доза. Ако последното s.c. приложение е повече от 8 часа преди

раздуването на балона, трябва да се приложи интравенозен болус еноксапарин

натрий 30 IU/kg (0,3 mg/kg).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на еноксапарин натрий при педиатричната популация не са

установени.

Старческа възраст

За всички показания, с изключение на STEMI, не е необходимо намаляване на дозата при

пациенти в старческа възраст, освен ако бъбречната функция не е нарушена (вж. по-долу

„бъбречно увреждане“ и точка 4.4).

За лечение на остър STEMI при пациенти в старческа възраст ≥75 години не трябва да се

прилага начална интравенозна болус доза. Трябва да се започне със 75 IU/kg (0,75 mg/kg) s.c. на

всеки 12 часа (максимална доза 7500 IU (75 mg) само за всяка от първите две s.c. дози,

последвано от 75 IU/kg (0,75 mg/kg) s.c. за останалите дози). За дозировката при пациенти в

старческа възраст с нарушена бъбречна функция вижте по-долу „бъбречно увреждане“ и

точка 4.4.

Чернодробно увреждане

Има ограничени данни при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точки 5.1 и 5.2) и е

необходимо повишено внимание при тези пациенти (вж. точка 4.4).

Бъбречно увреждане (вж. точки 4.4 и 5.2)

Тежко бъбречно увреждане

Еноксапарин натрий не се препоръчва при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност

(креатининов клирънс <15 ml/min) поради липса на данни при тази популация извън

показанието предотвратяване на образуването на тромби в екстракорпоралното

кръвообращение по време на хемодиализа.

Таблица за дозиране при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс

[15-30] ml/min):

Показание

Схема на прилагане

Профилактика на венозна тромбоемболична

болест

2000 IU (20 mg) s.c. веднъж дневно

Лечение на ДВТ и БE

100 IU/kg (1 mg/kg) телесно тегло s.c. веднъж

дневно

Лечение на нестабилна стенокардия и

NSTEMI

100 IU/kg (1 mg/kg) телесно тегло s.c. веднъж

дневно

Лечение на остър STEMI (пациенти на

възраст под 75 години)

Лечение на остър STEMI (пациенти на

възраст над 75 години)

1 x 3000 IU (30 mg) i.v. болус плюс 100 IU/kg

(1 mg/kg) телесно тегло s.c. и след това

100 IU/kg (1 mg/kg) телесно тегло s.c. на всеки

24 часа

Без начална i.v. болус доза, 100 IU/kg (1 mg/kg)

телесно тегло s.c. и след това 100 IU/kg

(1 mg/kg) телесно тегло s.c. на всеки 24 часа

Препоръчаните корекции на дозата не се отнасят за показанието при хемодиализа.

Умерено и леко бъбречно увреждане

Въпреки че не се препоръчва корекция на дозата при пациенти с умерено (креатининов клирънс

30-50 ml/min) и леко (креатининов клирънс 50-80 ml/min) бъбречно увреждане, препоръчва се да

се извършва внимателно клинично проследяване.

Начин на приложение

Inhixa не трябва да се прилага интрамускулно.

При профилактика на венозна тромбоемболична болест след хирургична интервенция, лечение

на ДВТ и БE, лечение на нестабилна стенокардия и NSTEMI, еноксапарин натрий трябва да се

прилага чрез s.c. инжекция.

При остър STEMI, лечението трябва да се започне с единична i.v. болус инжекция,

незабавно последвана от s.c. инжекция.

За предотвратяване образуването на тромби в екстракорпоралното кръвообращение по

време на хемодиализа, се прилага през артериалната линия на диализния кръг.

Предварително напълнената спринцовка за еднократна употреба е готова за незабавна

употреба.

Препоръчва се използване на туберкулинова спринцовка, или еквивалентна на нея, когато се

използват ампули или многодозови флакони, за да се осигури точно изтегляне на подходящия

обем от лекарството.

Техника на подкожно инжектиране:

За предпочитане е инжектирането да се извършва при легнало положение на пациента.

Еноксапарин натрий се прилага чрез дълбоко s.c. инжектиране.

При използване на предварително напълнените спринцовки не изгонвайте въздушното мехурче

от спринцовката преди инжектиране, за да избегнете загуба на част от лекарствения продукт.

Когато количеството от лекарството, което трябва да се инжектира, трябва да се коригира въз

основа на телесното тегло на пациента, използвайте градуираните предварително напълнени

спринцовки за да достигнете необходимия обем чрез изхвърляне на излишъка преди

инжектиране. Моля, имайте предвид, че в някои случаи не е възможно да се постигне точната

доза поради деленията на спринцовката и в такъв случай обемът се закръгля до най-близкото

деление.

Приложението трябва да се извършва при редуване на лявата и дясната антеролатерална или

постеролатерална част на коремната стена.

Иглата трябва да се въвежда в цялата си дължина вертикално в кожна гънка, внимателно

прихваната между палеца и показалеца. Кожната гънка не трябва да се освобождава до

завършване на инжектирането. След приложение не разтривайте мястото на инжектиране.

Забележка за предварително напълнените спринцовки с автоматична обезопасяваща система:

Обезопасяващата система се задейства в края на инжектирането (вж. указанията в точка 6.6).

В случай на самостоятелно приложение, пациентите трябва да бъдат съветвани да спазват

указанията, дадени в листовката, включена в опаковката на това лекарство.

Интравенозна (болус) инжекция (само за показанието остър STEMI):

При остър STEMI лечението трябва да започне с единична i.v. болус инжекция, незабавно

последвана от s.c. инжекция.

За i.v. инжекция може да се използва многодозов флакон или предварително напълнена

спринцовка.

Еноксапарин натрий трябва да се прилага чрез интравенозна система. Не трябва да се смесва

или прилага едновременно с други лекарства. За да се избегне възможно смесване на

еноксапарин натрий с други лекарства, избраният i.v. достъп трябва да се промива с достатъчно

количество физиологичен разтвор или разтвор на декстроза преди и след i.v. болус приложение

на еноксапарин натрий за промиване на порта от лекарството. Еноксапарин натрий може да се

прилага безопасно с обикновен физиологичен разтвор (0,9%) или 5% декстроза във вода.

Начален болус 3000 IU (30 mg)

За началния болус 3000 IU (30 mg) с използване на градуирана предварително напълнена

спринцовка еноксапарин натрий, отстранете излишния обем, за да останат само 3000 IU (30 mg)

в спринцовката. Дозата от 3000 IU (30 mg) може да се инжектира директно в i.v. система.

Допълнителен болус за PCI, когато последното s.c. приложение е повече от 8 часа

преди раздуването на балона.

При пациенти, лекувани с перкутанна коронарна интервенция (PCI), трябва да се приложи

допълнителен i.v. болус 30 IU/kg (0,3 mg/kg), ако последното s.c. приложение е повече от 8 часа

преди раздуването на балона.

За да се осигури точност на малкия обем, който трябва да се инжектира, препоръчително е

лекарството да се разреди до 300 IU/ml (3 mg/ml).

За да се получи разтвор 300 IU/ml (3 mg/ml) с помощта на 6000 IU (60 mg) предварително

напълнена спринцовка енапарин натрий, препоръчително е да се използва 50 ml инфузионен

сак (т.е. обикновен физиологичен разтвор (0,9%) или 5% декстроза във вода), както следва:

Изтеглете 30 ml от инфузионния сак със спринцовка и изхвърлете течността. Инжектирайте

цялото съдържание на 6000 IU (60 mg) еноксапарин натрий предварително напълнена

спринцовка в 20-те ml, останали в сака. Внимателно смесете съдържанието на сака. Изтеглете

необходимия обем разреден разтвор със спринцовка за приложение в i.v. система.

След като разреждането приключи, обемът за инжектиране може да се изчисли по следната

формула [Обем разреден разтвор (ml) = Тегло на пациента (kg) x 0,1] или с помощта на

таблицата по-долу. Препоръчва се разреждането да се извърши непосредствено преди употреба.

Обем, който да се инжектира през i.v. система след приключване на разреждането при

количество на активното вещество 300 IU (3 mg)/ml.

Тегло

Необходима доза

30 IU/kg (0,3 mg/kg)

Обем, който да се

инжектира след

разреждане до крайно

количество на

активното вещество

300 IU (3 mg)/ml

[kg]

IU

[mg]

[ml]

1350

13,5

1500

1650

16,5

1800

1950

19,5

2100

2250

22,5

2400

2550

25,5

2700

2850

28,5

3000

3150

31,5

10,5

3300

3450

34,5

11,5

3600

3750

37,5

12,5

3900

4050

40,5

13,5

4200

4350

43,5

14,5

4500

Инжектиране в артериална линия:

За предотвратяване образуването на тромби в екстракорпоралното кръвообращение по време на

хемодиализа се прилага през артериалната линия на диализния кръг.

Преминаване от еноксапарин натрий на перорални антикоагуланти

Преминаване от еноксапарин натрий на витамин К антагонисти (VKA)

Клиничното проследяване и лабораторните изследвания [протромбиново време, изразено като

Международно нормализирано съотношение (INR)] трябва да бъдат засилени, за да се

проследява ефекта от VKA.

Тъй като има интервал преди VKA да достигне своя максимален ефект, лечението с

еноксапарин натрий трябва да продължи при постоянна доза толкова дълго, колкото е

необходимо, за да се поддържа INR в рамките на желания терапевтичен диапазон за

показанието при два последователни теста.

При пациенти, които в момента получават VKA, VKA трябва да се прекрати и първата доза

еноксапарин натрий трябва да се приложи, когато INR падне под терапевтичния диапазон.

Преминаване от еноксапарин натрий на директни перорални антикоагуланти (DOAC)

При пациенти, които в момента получават еноксапарин натрий, еноксапарин натрий трябва да

се прекрати и да се започне DOAC 0 до 2 часа преди времето за следващото планирано

приложение на еноксапарин натрий, съгласно КХП на DOAC.

При пациенти, които в момента получават DOAC, първата доза еноксапарин натрий трябва да

се приложи в момента, когато трябва да се приеме следващата доза DOAC.

Приложение при спинална/епидурална анестезия или лумбална пункция

Ако лекарят реши да приложи антикоагулация в условията на епидурална или спинална

анестезия/аналгезия или лумбална пункция, се препоръчва внимателно неврологично

проследяване поради риска от невроаксиални хематоми (вж. точка 4.4).

При дози, използвани за профилактика

Трябва да се спазва интервал без пунктиране с продължителност най-малко 12 часа

между последната инжекция еноксапарин натрий при профилактични дози и

поставянето на игла или катетър.

При продължителни техники трябва да се спазва подобно интервал, или да се изчака

най-малко 12 часа преди свалянето на катетъра.

При пациенти с креатининов клирънс [15-30] ml/min, трябва да се обмисли удвояване на

времето за пункция/поставяне на катетъра или свалянето му до най-малко 24 часа.

2-часовото предоперативно започване на еноксапарин натрий 2 000 IU (20 mg) не е

съвместимо с невроаксиална анестезия.

При дози, използвани за лечение

Трябва да се спазва интервал без пунктиране с продължителност най-малко 24 часа

между последната инжекция еноксапарин натрий при терапевтични дози и поставянето

на игла или катетър (вж. също точка 4.3).

При продължителни техники трябва да се спазва подобно отлагане от 24 часа преди

свалянето на катетъра.

При пациенти с креатининов клирънс [15-30] ml/min, трябва да се обмисли удвояване на

времето за пункция/поставяне на катетъра, или сваляне до най-малко 48 часа.

Пациентите, които получават дози два пъти дневно (напр. 75 IU/kg (0,75 mg/kg) два

пъти дневно, или 100 IU/kg (1 mg/kg) два пъти дневно) трябва да пропуснат втората доза

еноксапарин натрий, за да се има достатъчен интервал преди поставяне или сваляне на

катетъра.

В тези времеви точки има все още откриваеми нива на анти-Xa активност и тези интервали не

са гаранция, че ще се избегне образуването на невроаксиален хематом.

Също така трябва да се има предвид да не се използва еноксапарин натрий най-малко 4 часа

след спинална/епидурална пункция или след свалянето на катетъра. Отлагането трябва да се

базира на оценка на съотношението полза/риск, като се вземе предвид както рискът от

тромбоза, така и рискът от кървене в условията на процедурата и рисковите фактори при

пациента.

4.3

Противопоказания

Еноксапарин натрий е противопоказан при пациенти със:

Свръхчувствителност към еноксапарин натрий, хепарин или производните му,

включително други нискомолекулни хепарини (LMWH), или към някоя от останалите

съставки, изброени в точка 6.1;

Аназнеза за имуномедиирана, хепарин-индуцирана тромбоцитопения (HIT) през

последните 100 дни или наличие на антитела в циркулацията (вж. също точка 4.4);

Клинично значимо активно кървене и състояния, свързани с висок риск от кръвоизлив,

включително скорошен хеморагичен инсулт, стомашно-чревна язва, наличие на

злокачествено новообразувание с висок риск от кървене, скорошна мозъчна, спинална

или офталмологична операция, доказани или предполагаеми варици на хранопровода,

артериовенозни малформации, съдови аневризми или сериозни интраспинални или

интрацеребрални съдови аномалии;

Спинална или епидурална анестезия или локорегионална анестезия, когато еноксапарин

натрий е използван за лечение в последните 24 часа (вж. точка 4.4).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Общи

Еноксапарин натрий не може да се използва взаимнозаменяемо (единица за единица) с други

нискомолекулни хепарини (LMWHs). Тези лекарствени продукти се различават по процес на

производство, молекулно тегло, специфична анти-Xa и анти-IIa активност, единици, дозировка

и клинична ефикасност и безопасност. Това води до разлики във фармакокинетиката и

съответната биологична активност (напр. антитромбинова активност и тромбоцитни

взаимодействия). Ето защо е необходимо специално внимание и спазване на указанията за

употреба, специфични за всеки отделен лекарствен продукт.

Анамнеза за хепарин-индуцирана тромбоцитопения (HIT) (>100 дни)

Употребата на еноксапарин натрий при пациенти с анамнеза за имуномедиирана HIT през

последните 100 дни или при наличие на антитела в циркулацията е противопоказана (вж. точка

4.3). Антителата в циркулацията може да персистират няколко години.

Еноксапарин натрий трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза

(>100 дни) за хепарин-индуцирана тромбоцитопения без антитела в циркулацията Решението

да се използва еноксапарин натрий в такъв случай трябва да се вземе само след внимателна

оценка на съотношението полза/риск и след като са обсъдени алтернативни лечения, различни

от хепарин (напр. данапароид натрий или лепирудин).

Проследяване броя на тромбоцитите

Риск от антитяло-медиирана хепарин-индуцирана тромбоцитопения е налице и при

нискомолекулните хепарини (LMWHs). Ако възникне тромбоцитопения, тя обикновено се

явява между 5-ия и 21-ия ден след началото на лечението с еноксапарин натрий.

Рискът от HIT е по-голям при постоперативни пациенти, най-вече след сърдечна операция, и

при пациенти с рак.

Поради това се препоръчва да се изследва броят на тромбоцитите преди започването на

терапията с еноксапарин натрий и след това редовно в хода на лечението.

Ако има клинични симптоми, насочващи към HIT (нов епизод на артериална и/или венозна

тромбоемболия, болезнени кожни лезии на мястото на инжектиране, алергични или

анафилактични реакции по време на лечението), броят на тромбоцитите трябва да се измери.

Пациентите трябва да са наясно, че може да се появят такива симптоми и ако това се случи, те

трябва да информират своя лекар.

На практика, ако се наблюдава потвърдено значимо понижение на броя на тромбоцитите (30 до

50% от първоначалната стойност), лечението с еноксапарин натрий трябва незабавно да се

прекрати и пациентите да преминат на друго алтернативно антикоагулантно лечение, различно

от хепарин.

Кръвоизливи

Както и при другите антикоагуланти, може да възникне кървене на различни места. Ако

настъпи кървене, трябва да се установи източникът на кръвоизлива и да се започне подходящо

лечение.

Еноксапарин натрий, както и всякакъв друг вид антикоагулантна терапия трябва да се използва

с повишено внимание при състояния с повишена вероятност от кървене, като например:

нарушена хемостаза,

анамнеза за пептична язва,

скорошен исхемичен инсулт,

тежка артериална хипертония,

скорошна диабетна ретинопатия,

неврохирургична или офталмологична операция,

съпътстваща употреба на лекарства, повлияващи хемостазата (вж. точка 4.5.).

Лабораторни изследвания

При дози, прилагани за профилактика на венозна тромбоемболия, еноксапарин натрий не

повлиява значимо времето на кървене и общите кръвни коагулационни показатели, нито

повлиява тромбоцитната агрегация или свързването на фибриногена с тромбоцитите.

При по-високи дози е възможно да се получи удължаване на aPTT (активирано парциално

тромбопластиново време) и ACT (активирано време на съсирване). Удължаването на aPTT и

ACT не е линейно свързано с увеличена антитромбозна активност на еноксапарин натрий и

поради това тези показатели са неподходящи и ненадеждни за проследяване на активността на

еноксапарин натрий.

Спинална/епидурална анестезия или лумбална пункция

Спинална/епидурална анестезия или лумбална пункция не трябва да се извършват в рамките на

24 часа от приложението на еноксапарин натрий в терапевтични дози (вж. също точка 4.3).

Съобщени са случаи на невроаксиални хематоми при едновременна употреба на еноксапарин

натрий и спинална/епидурална анестезия или спинална пункция, които са довели до

продължителна или трайна парализа. Тези усложнения са редки при схеми на прилагане на

еноксапарин натрий 4000 IU (40 mg) веднъж дневно или по-малко. Рискът от тези събития е по-

висок при използването на постоянни епидурални катетри в следоперативния период, при

едновременно приложение на други лекарства, повлияващи хемостазата като нестероидни

противовъзпалителни средства (НСПВС), при травматично или многократно пунктиране на

спиналното/епидуралното пространство или при пациенти с предишна операция на гръбначния

стълб или деформация на гръбначния стълб.

За намаляване на потенциалния риск от кървене, свързано с епидурална или спинална

анестезия/аналгезия и едновременно приложение на еноксапарин натрий, трябва да се вземе

предвид фармакокинетичния профил на лекарствения продукт (вж. точка 5.2). Поставянето и

отстраняването на епидурален катетър или лумбална пункция е най-добре да се извършва, когато

антикоагулантният ефект на еноксапарин е нисък; все пак, точното време за достигане на

достатъчно нисък антикоагулантен ефект при всеки пациент не е известно. При пациенти с

креатининов клирънс [15-30 ml/min], са необходими допълнителни съображения, тъй като

елиминирането на еноксапарин натрий е по-продължително (вж. точка 4.2).

Ако лекарят реши да приложи антикоагулантна терапия в случай на епидурална/спинална

анестезия или лумбална пункция, трябва да се извършва често проследяване, с цел да се

открият каквито и да било признаци и симптоми на неврологично увреждане, като болка в

гърба, сензорни и моторни дефицити (изтръпване или слабост в долните крайници),

дисфункция на червата или пикочния мехур. Пациентите трябва да бъдат инструктирани

незабавно да уведомят своя лекар, ако усетят който и да било от гореспоменатите признаци и

симптоми. Ако се подозират признаци или симптоми на спинален хематом, трябва спешно да се

започне диагностициране и лечение, включително декомпресия на гръбначния мозък, въпреки

че такова лечение може да не предотврати неврологичните последици

Кожна некроза/кожен васкулит

Има съобщения за кожна некроза и кожен васкулит при употреба на LMWHs, при които е

необходимо незабавно прекъсване на лечението.

Процедури за перкутанна коронарна реваскуларизация

За намаляване до минимум на риска от кървене след съдова манипулация в хода на лечението

на нестабилна стенокардия, миокарден инфаркт без елевация на ST-сегмента (NSTEMI) и остър

миокарден инфаркт с елевация на ST-сегмента (STEMI), строго се придържайте към

препоръчителните интервали между инжектирането на дозите еноксапарин натрий. Важно е да

се постигне хемостаза в мястото на пункция след PCI. В случай че се използва устройство за

затваряне на съдовия достъп, дезилето може да се отстрани незабавно. Ако се използва метод за

мануална компресия, дезилето трябва да се отстрани 6 часа след последната

интравенозна/подкожна инжекция еноксапарин натрий. Ако е необходимо лечението с

еноксапарин натрий да се продължи, следващата доза трябва да се назначи не по-рано от 6 до 8

30 Churchill Place

Canary Wharf

London E14 5EU

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 3660 6000

Facsimile

+44 (0)20 3660 5555

Send a question via our website

www.ema.europa.eu/contact

© European Medicines Agency, 2016. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/510445/2016

EMEA/H/C/004264

Резюме на EPAR за обществено ползване

Inhixa

Enoxaparin sodium

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Inhixa. В него се разяснява как Агенцията е оценила лекарството, за да препоръча разрешаване

за употреба в ЕС и условия на употреба. Документът не е предназначен да предоставя

практически съвети относно употребата на Inhixa.

За практическа информация относно употребата на Inhixa пациентите следва да прочетат

листовката или да попитат своя лекар или фармацевт.

Какво представлява Inhixa и за какво се използва?

Inhixa е антикоагулантно лекарство (лекарство за предотвратяване на кръвни съсиреци).

Използва се при възрастни за следното:

профилактика на венозна тромбоемболия (кръвни съсиреци, които се образуват във вените и

преграждат кръвотока), особено при пациенти, подложени на операция или при които има по-

висок риск от съсиреци, тъй като са на легло поради заболяване;

лечение на състояния, свързани с кръвни съсиреци, например дълбока венозна тромбоза (при

която съсирекът се развива в дълбока вена, обикновено в крака);

лечение на нестабилна стенокардия (вид тежка гръдна болка, причинена от проблеми с

кръвотока към сърцето);

лечение на определени видове миокарден инфаркт (сърдечен удар);

превенция на съсиреци, докато кръвта циркулира през хемодиализен апарат за отстраняване

на токсични вещества.

За лечение на нестабилна стенокардия и миокарден инфаркт Inhixa се прилага с аспирин

(ацетилсалицилова киселина).

Inhixa

EMA/510445/2016

Страница 2/3

Активното вещество в Inhixa е натриев еноксапарин (enoxaparin sodium).

Inhixa e „биоподобно“ лекарство. Това означава, че Inhixa е подобен на биологично лекарство

(наричано също „референтно лекарство“), което вече е разрешено за употреба в Европейския

съюз (ЕС). Референтното лекарство за Inhixa е Clexane. За повече информация относно

биоподобните лекарства вижте документа „въпроси и отговори“ тук.

Как се използва Inhixa?

Inhixa се предлага под формата на инжекционен разтвор в предварително напълнени спринцовки.

Обикновено се прилага като инжекция под кожата, въпреки че при лечението на един вид

миокарден инфаркт, наречен остър миокарден инфаркт с елевация на ST-сегмента (STEMI),

първоначално се прилага под формата на инжекция във вената, а за превенция на съсиреци в

хемодиализния апарат се инжектира директно в тръбичката, през която минава кръвта. Дозата и

периодът от време, за който се прилага лекарството, както и дали се прилага едновременно с

други лекарства, зависят от състоянието, което се предотвратява или лекува. При пациенти със

силно намалена бъбречна функция е необходимо дозата да се коригира.

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание. За повече информация вижте

листовката.

Как действа Inhixa?

При развитие на кръвни съсиреци във вътрешността на кръвоносните съдове те ограничават

кръвоснабдяването на органите, включително и на сърцето. Активното вещество в Inhixa,

еноксапарин, принадлежи към групата на антикоагулантните лекарства, които се наричат

нискомолекулни хепарини. Еноксапарин повишава ефекта на антитромбин ІІІ — естествено

вещество, което контролира факторите на кръвосъсирване и помага да се предотврати

съсирването на кръвта в организма. Това помага да се спре образуването на нови кръвни

съсиреци и да се контролират съществуващите.

Какви ползи от Inhixa са установени в проучванията?

Разширени лабораторни проучвания, които сравняват Inhixa с Clexane, са показали, че Inhixa е

много подобен на Clexane по структура, чистота и биологична активност.

В допълнение проучване при 20 здрави участници е показало, че еднакви дози от двата продукта,

приложени чрез инжекция под кожата, дават подобни ефекти върху кръвосъсирващите фактори,

като са използвани различни величини, отразяващи начина, по който лекарството действа в

организма.

Освен това фирмата е предоставила информация от публикувани проучвания, които показват

ползите от еноксапарин за предотвратяване и лечение на кръвни съсиреци.

Какви са рисковете, свързани с Inhixa?

Най-честата нежелана лекарствена реакция при Inhixa (която е възможно да засегне повече от 1

на 10 души) е хеморагия (кръвоизлив); сериозни кръвоизливи са настъпили при около 4 на 100

души, на които е прилаган Inhixa за превенция на кръвни съсиреци по време на хирургична

операция. В допълнение повишените нива на чернодробните ензими в кръвта (признак на

вероятни чернодробни проблеми) са много чести (възможно е да засегнат повече от 1 на 10

души).

Inhixa

EMA/510445/2016

Страница 3/3

За пълния списък на всички нежелани лекарствени реакции, съобщени при Inhixa, вижте

листовката.

Inhixa не трябва да се използва при пациенти със съществуващ голям кръвоизлив, тежки

нарушения на кръвосъсирването или със състояния, които повишават риска от кръвоизлив или

следствията от него, например стомашни язви или мозъчен инсулт. За пълния списък на

ограниченията вижте листовката.

Защо Inhixa е разрешен за употреба?

Проучвания са показали, че Inhixa е много подобен на Clexane по структура и биологична

активност и има същия ефект върху кръвосъсирващите фактори. Профилите на безопасност на

двете лекарства също се приемат за подобни въз основа на лабораторните изследвания.

Поради това Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба (CHMP) на Агенцията

счита, че липсват клинично значими разлики между Inhixa и Clexane по отношение на

ефективността и безопасността, и изрази становището, че както при Clexane, ползите надвишават

идентифицираните рискове. Комитетът препоръча Inhixa да бъде разрешен за употреба.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Inhixa?

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Inhixa, които да се

спазват от здравните специалисти и пациентите, са включени в кратката характеристика на

продукта и в листовката.

Допълнителна информация за Inhixa:

Пълният текст на EPAR за Inhixa може да се намери на уебсайта на Агенцията: ema.europa.eu/Find

medicine/Human medicines/European public assessment reports. За повече информация относно

лечението с Inhixa прочетете листовката (също част от EPAR) или попитайте вашия лекар или

фармацевт.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация