Amgevita

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)

12-03-2020

Активна съставка:
адалимумаб
Предлага се от:
Amgen Europe B.V.
АТС код:
L04AB04
INN (Международно Name):
adalimumab
Терапевтична група:
Имуносупресори
Терапевтична област:
Артрит, Псориатичен, Колит, Крон, Артрит, Младежки Ревматоиден, Спондиоартрити, Болест, Псориазис, Болест На Крон, Артрит, Ревматоиден
Терапевтични показания:
Ревматоиден артрит Amgevita в комбинация с метотрексат е показан за лечение на умерен до тежък, активен ревматоиден артрит при възрастни пациенти, когато отговорът към болест-модифициращи противоревматических медикаменти, включително метотрексат, е неадекватен. лечение на тежък активен и прогресивното ревматоиден артрит при възрастни, не по-рано лекувани с метотрексат. Amgevita може да бъде дадено като монотерапии в случай на непоносимост към метотрексат или при продължително лечение с метотрексат е неподходящо. Amgevita намалява скоростта на прогресия на увреждане на ставите как се измерва с рентгенови и подобрява физическите функции, при назначаването в комбинация с метотрексат. Младежката идиопатична младежката идиопатична arthritisPolyarticular arthritisAmgevita в комбинация с метотрексат е показан за лечение на активен полиартикулярный младежката идиопатична артрит при пациенти на възраст 2 години, които са били неадекватни отговори на един или няколко заболевани-дорабатывая анти-ревматични лекарства (
Каталог на резюме:
Revision: 8
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/004212
Дата Оторизация:
2017-03-21
EMEA код:
EMEA/H/C/004212

Документи на други езици

Листовка Листовка - испански

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - испански

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - испански

06-04-2017

Листовка Листовка - чешки

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - чешки

12-03-2020

Листовка Листовка - датски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - датски

12-03-2020

Листовка Листовка - немски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - немски

12-03-2020

Листовка Листовка - естонски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - естонски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - естонски

06-04-2017

Листовка Листовка - гръцки

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - гръцки

12-03-2020

Листовка Листовка - английски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - английски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - английски

06-04-2017

Листовка Листовка - френски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - френски

12-03-2020

Листовка Листовка - италиански

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - италиански

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - италиански

06-04-2017

Листовка Листовка - латвийски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - латвийски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - латвийски

06-04-2017

Листовка Листовка - литовски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - литовски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - литовски

06-04-2017

Листовка Листовка - унгарски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - унгарски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - унгарски

06-04-2017

Листовка Листовка - малтийски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - малтийски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - малтийски

06-04-2017

Листовка Листовка - нидерландски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - нидерландски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - нидерландски

06-04-2017

Листовка Листовка - полски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - полски

12-03-2020

Листовка Листовка - португалски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - португалски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - португалски

06-04-2017

Листовка Листовка - румънски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - румънски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - румънски

06-04-2017

Листовка Листовка - словашки

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словашки

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словашки

06-04-2017

Листовка Листовка - словенски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словенски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словенски

06-04-2017

Листовка Листовка - фински

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - фински

12-03-2020

Листовка Листовка - шведски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - шведски

12-03-2020

Листовка Листовка - норвежки

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - норвежки

12-03-2020

Листовка Листовка - исландски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - исландски

12-03-2020

Листовка Листовка - хърватски

12-03-2020

Данни за продукта Данни за продукта - хърватски

12-03-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - хърватски

06-04-2017

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за потребителя

AMGEVITA 20 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

адалимумаб (adalimumab)

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. Можете да дадете своя принос като

съобщите всяка нежелана реакция, която сте получили. За начина на съобщаване на нежелани

реакции вижте края на точка 4.

Прочетете внимателно цялата листовка преди да започнете да използвате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Вашият лекар ще Ви даде също

напомняща карта на пациента

, която съдържа важна

информация относно безопасността, с която трябва да сте запознат преди да започнете да

прилагате AMGEVITA и по време на лечението с AMGEVITA. Съхранявайте тази

напомняща карта на пациента

у себе си.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано единствено и лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други

хора. То може да им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите

както Вашите.

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт. Това

включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в тази листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява AMGEVITA и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да използвате AMGEVITA

Как да използвате AMGEVITA

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате AMGEVITA

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява AMGEVITA и за какво се използва

AMGEVITA съдържа активното вещество адалимумаб.

AMGEVITA е предназначен за лечение на описаните по-долу възпалителни заболявания:

Ревматоиден артрит

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

Артрит, свързан с ентезит

Анкилозиращ спондилит

Аксиален спондилоартрит без рентгенографски данни за анкилозиращ спондилит

Псориатичен артрит

Плакатен псориазис

Гноен хидраденит

Болест на Крон

Улцерозен колит

Неинфекциозен увеит

Активното вещество в AMGEVITA, адалимумаб, е човешко моноклонално тяло.

Моноклоналните антитела са протеини, които се

свързват със специфична цел.

Целта на адалимумаб е протеин, наречен туморен некротичен фактор (TNFα), който е включен в

имунната (защитна) система и е наличен в повишени нива при възпалителните заболявания,

изброени по-горе. Свързвайки се с TNFα, AMGEVITA намалява процеса на възпаление при тези

заболявания.

Ревматоиден артрит

Ревматоидният артрит е възпалително заболяване на ставите.

AMGEVITA се използва за лечение на ревматоиден артрит при възрастни. Ако имате умерено до

тежко изразен активен ревматоиден артрит, първоначално може да Ви бъдат прилагани други,

променящи хода на заболяването лекарства, като метотрексат. Ако не се повлияете достатъчно

добре от тези лекарствa, ще Ви бъде назначен AMGEVITA за лечение на ревматоидния артрит.

AMGEVITA се използва и за лечение на тежко изразен, активен и напреднал ревматоиден артрит

без предходно лечение с метотрексат.

AMGEVITA забавя структурните увреждания на хрущяла и костта на ставите, причинени от

заболяването и подобрява физическите функции.

Обикновено, AMGEVITA се употребява с метотрексат. Ако Вашият

лекар прецени, че

приложението на метотрексат не е подходящо, AMGEVITA може да се прилага и самостоятелно.

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит и артрит, свързан с ентезит

Полиартикуларният ювенилен идиопатичен артрит и артритът, свързан с ентезит, са

възпалителни заболявания.

AMGEVITA се използва за лечение на полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит при

пациенти на възраст от 2 години и на артрит, свързан с ентезит, при пациенти на възраст от

6 години. Първоначално може да Ви бъдат прилагани други, променящи хода на заболяването

лекарства, като метотрексат. Ако не се повлияете достатъчно добре от тези лекарствa, ще Ви бъде

назначен AMGEVITA за лечение на полиартикуларния ювенилен идиопатичен артрит или

артрит, свързан с ентезит.

Анкилозиращ спондилит и аксиален спондилоартрит без рентгенографски данни за анкилозиращ

спондилит

Анкилозиращият спондилит и аксиалният спондилоартрит без рентгенографски данни за

анкилозиращ спондилит са възпалителни заболявания на гръбначния стълб.

AMGEVITA се използва за лечение на анкилозиращ спондилит и аксиален спондилоартрит без

рентгенографски данни за анкилозиращ спондилит при възрастни. Ако имате анкилозиращ

спондилит или аксиален спондилоартрит без рентгенографски данни за анкилозиращ спондилит,

първо ще Ви бъдат прилагани други лекарства. Ако не се повлияете достатъчно добре от тези

лекарствa, за намаляване на признаците и симптомите на Вашето заболяване ще Ви бъде

предписан AMGEVITA.

Псориатичен артрит

Псориатичният артрит е възпалително заболяване на ставите, свързано с псориазис.

AMGEVITA се използва за лечение на псориатичен артрит при възрастни. AMGEVITA забавя

структурните увреждания на хрущяла и костта на ставите, причинени от заболяването и

подобрява физическите функции.

Плакатен псориазис при възрастни и деца

Плакатният псориазис е кожно заболяване, което предизвиква образуването на червени,

люспести, твърди петна по кожата, покрити със сребристи люспи. Плакатният псориазис може

да засегне и ноктите, причинявайки рушене, задебеляване и отделяне на нокътя от нокътното

ложе, което може да е болезнено. Счита се, че псориазисът се причинява от проблем с имунната

система на организма, който води до повишена продукция на кожни клетки.

AMGEVITA се използва за лечение на умерен до тежък плакатен псориазис при възрастни.

AMGEVITA се използва също и за лечение на тежък плакатен псориазис при деца и юноши на

възраст от 4 до 17 години, при които локалната терапия и фототерапии не са подействали много

добре или не са подходящи.

Гноен хидраденит при възрастни и юноши

Гнойният хидраденит (понякога наричан акне инверза) е хронично и често болезнено

възпалително заболяване на кожата. Симптомите могат да включват чувствителни възли

(подутини) и абсцеси (циреи), от които може да изтича гной. То най-често засяга конкретни

участъци от кожата, като под гърдите, подмишниците, вътрешната част на бедрата, слабините и

седалището. В засегнатите райони могат да останат и белези.

AMGEVITA се използва за лечение на гноен хидраденит при възрастни и юноши над 12-годишна

възраст. AMGEVITA може да намали броя на възлите и абсцесите, които имате, както и болката,

която често е свързана с болестта. Може първоначално да Ви бъдат дадени други лекарства. Ако

не се повлиявате добре от тези лекарства, ще Ви бъде предписан AMGEVITA.

Болест на Крон при възрастни и деца

Болестта на Крон е възпалително заболяване на храносмилателната система.

AMGEVITA се използва за лечение на болестта на Крон при възрастни и деца на възраст от 6 до

17 години. Ако страдате от болестта на Крон, първоначално може да Ви бъдат прилагани други

лекарства. Ако не се повлияете достатъчно добре от тези лекарствa, ще Ви бъде назначен

AMGEVITA за намаляване на признаците и симптомите на Вашето заболяване на Крон.

Улцерозен колит

Улцерозният колит е възпалително заболяване на червата.

AMGEVITA се използва за лечение на улцерозен колит при възрастни. Ако имате улцерозен

колит, първо ще Ви бъдат дадени други лекарства. Ако не се повлияете достатъчно добре от тези

лекарства, за намаляване на признаците и симптомите на Вашата болест ще Ви бъде предписан

AMGEVITA.

Неинфекциозен увеит при възрастни и деца

Неинфекциозен увеит е възпалително заболяване, засягащо определени части на окото.

AMGEVITA се използва за лечение на:

Възрастни с неинфекциозен увеит, с възпаление, засягащо задната част на окото.

Деца над 2-годишна възраст с хроничен неинфекциозен увеит, с възпаление, засягащо

предната част на окото.

Това възпаление може да доведе до намаляване на зрението и/или наличието на мътнини в окото

(черни точки или тънки линии, които се движат в рамките на зрителното поле). AMGEVITA

действа като намалява това възпаление.

2.

Какво трябва да се знаете, преди да използвате AMGEVITA

Не използвайте AMGEVITA:

ако сте алергични към адалимумаб или към някоя от останалите съставки на това лекарство

(изброени в точка 6).

ако имате тежка инфекция, включително активна туберкулоза (вижте “Предупреждения и

предпазни мерки”). Важно е да информирате Вашия лекар, ако имате симптоми на

инфекция, например треска, рани, чувство за умора, проблеми със зъбите.

ако имате умерена до тежка сърдечна недостатъчност. Важно е да информирате Вашия

лекар, ако сте имали или имате сериозно сърдечно заболяване (вижте “Предупреждения и

предпазни мерки”).

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар или фармацевт, преди да използвате AMGEVITA.

Ако имате алергична реакция със симптоми като стягане в гърдите, хриптене, замайване,

оток или обрив, не инжектирайте повече AMGEVITA и незабавно се свържете с Вашия

лекар, тъй като в редки случаи тези реакции могат да бъдат животозастрашаващи.

Ако имате инфекция, включително продължителна или ограничена инфекция (като

например язва на крака), консултирайте се с Вашия лекар преди употребата на

AMGEVITA. Ако не сте сигурни, свържете се с Вашия лекар.

По време на лечението с AMGEVITA можете да се разболеете по-лесно от инфекции. Този

риск може да се увеличи, ако функциите на белите Ви дробове са нарушени. Тези

инфекции може да бъдат сериозни и да включват туберкулоза, инфекции, причинени от

вируси, гъбички, паразити или бактерии, или други опортюнистични инфекции и сепсис,

които може, в редки случаи, да бъдат животозастрашаващи. Важно е да информирате

Вашия лекар за появата на симптоми като температура, рани, отпадналост или проблеми

със зъбите. Вашият лекар може да препоръча временно преустановяване на употребата на

AMGEVITA.

Тъй като има съобщения за туберкулоза при пациенти на лечение с адалимумаб, Вашият

лекар ще Ви изследва за признаци и симптоми на туберкулоза преди започване на

лечението с AMGEVITA. Това включва обстойна медицинска оценка, включително

анамнеза, и подходящи изследвания за скрининг (например рентгенова снимка на гръдния

кош и туберкулинов тест). Провеждането и резултатите от тези изследвания трябва да се

отбележат във Вашата

напомняща карта на пациента

. Много е важно да информирате

Вашия лекар, ако сте боледували от туберкулоза или сте били в тесен контакт с някой

болен от туберкулоза. По време на лечението може да се развие туберкулоза, дори ако сте

приемали лечение за предпазване от туберкулоза. Ако по време на лечението или след него

се появят симптоми на туберкулоза (постоянна кашлица, загуба на тегло, отпуснатост, лека

температура) или някаква друга инфекция, незабавно информирайте Вашия лекар.

Посъветвайте се с Вашия лекар, ако живеете или пътувате в райони с ендемични гъбични

инфекции като хистоплазмоза, кокцидиоидомикоза или бластомикоза.

Посъветвайте се с Вашия лекар, ако сте боледували от повтарящи се инфекции или други

заболявания, които повишават риска от инфекции.

Посъветвайте се с Вашия лекар, ако сте носител на вируса на хепатит B (HBV), ако имате

активна HBV инфекция или считате, че сте изложени на риск от заразяване с HBV. Вашият

лекар трябва да Ви изследва за вируса на хепатит B (HBV). AMGEVITA може да причини

повторно активиране на HBV при хора, носители на този вирус. В някои редки случаи,

особено ако приемате други лекарства, които потискат имунната система, повторното

активиране на HBV може да бъде животозастрашаващо.

Ако сте на възраст над 65 години, може да сте по-податлив към инфекции, докато

прилагате AMGEVITA. Вие и Вашият лекар трябва да обръщате специално внимание за

признаци на инфекция, докато сте на лечение с AMGEVITA. Важно е да информирате

Вашия лекар, ако проявите симптоми на инфекция, като треска, рани, чувство за умора,

проблеми със зъбите.

Ако Ви предстои операция или дентални процедури, моля, информирайте Вашия лекар, че

прилагате AMGEVITA. Вашият лекар може да препоръча временно преустановяване на

употребата на AMGEVITA.

Ако имате или развиете демиелинизиращо заболяване като мултиплена склероза, Вашият

лекар ще реши дали е необходимо да получавате или да продължите да получавате

AMGEVITA. Незабавно информирайте Вашия лекар, ако имате симптоми като промени в

зрението, слабост в ръцете или краката или изтръпване или мравучкане в някоя част на

тялото.

Определени ваксини могат да причинят инфекции и не трябва да се дават по време на

лечението с AMGEVITA. Моля, посъветвайте се с Вашия лекар преди прилагането на

каквито и да било ваксини. Препоръчва се децата да приключат, по възможност, с всички

имунизации, съгласно настоящия имунизационен календар, преди започване на лечението с

AMGEVITA. Ако сте приемали AMGEVITA, докато сте била бременна, бебето Ви може да

бъде с по-висок риск за развитие на такава инфекция, до пет месеца след последната доза,

която сте получили по време на бременността. Важно е да информирате лекаря и другите

медицински специалисти на Вашето бебе, че сте лекувани с AMGEVITA по време на

Вашата бременност, така че да могат да решат, когато на бебето Ви трябва да се направи

каквато и да е ваксинация.

Ако имате лека степен на сърдечна недостатъчност и се лекувате с AMGEVITA, статусът

на заболяването трябва да се проследява внимателно от Вашия лекар. Важно е да

информирате Вашия лекар, ако сте имали или имате сериозно сърдечно заболяване. Ако

развиете нови или влошаващи се симптоми на сърдечна недостатъчност (например,

задъхване или отоци по краката), трябва незабавно да се свържете с Вашия лекар. Вашият

лекар ще реши дали трябва да получавате AMGEVITA.

При някои пациенти, организмът може да не успее да произведе достатъчно кръвни клетки,

които да помагат на тялото им да се бори с инфекциите или да помагат спирането на

кървенето. Ако развиете треска, която не изчезва, синини или много лесно кървене или

изглеждате много бледи, веднага се свържете с Вашия лекар. Вашият лекар може да реши

да спре лечението.

Налични са много редки случаи на определени видове рак при деца и възрастни, прилагащи

адалимумаб или други TNF-блокери. Хората с по-сериозен ревматоиден артрит, които са с

по-голяма давност на заболяването, могат да са с по-висок риск от средния за развитието на

лимфом (рак, който засяга лимфната система) и левкемия (рак, който засяга кръвта и

костния мозък). Ако прилагате AMGEVITA, рискът от появата на лимфом, левкемия или

други видове рак може да се повиши. В редки случаи е бил наблюдаван специфичен и

тежък вид лимфом при пациенти, лекувани с адалимумаб. Някои от тези пациенти са били

лекувани също с азатиоприн или 6-меркаптопурин. Информирайте Вашия лекар, ако

приемате азатиоприн или 6-меркаптопурин заедно с AMGEVITA. Освен това са

наблюдавани много редки случаи на немеланомни форми на кожен рак при пациенти,

прилагащи адалимумаб. Ако по време на или след терапията се появи ново поражение

върху кожата или ако съществуващите поражения променят своя външен вид,

информирайте Вашия лекар.

При пациенти с един особен вид заболяване на белите дробове, известно като хронична

обструктивна белодробна болест (ХОББ), лекувани с друг блокер на TNF, са наблюдавани

случаи на други видове рак, различни от лимфом. Ако страдате от ХОББ или сте заклет

пушач, трябва да обсъдите с Вашия лекар дали лечението с TNF блокер е подходящо за

Вас.

В редки случаи лечението с

AMGEVITA

може да доведе до лупус-подобен синдром.

Свържете се с Вашия лекар, ако се появят симптоми като упорит, необясним обрив, треска,

болка в ставите или умора.

С цел да се подобри възможността за проследяване на това лекарство, Вашият лекар или

фармацевт ще запише името и партидния номер на продукта, който Ви е приложен във Вашата

медицинска документация. Вие може също да искате да си отбележите тези подробности в

случай, че тази информация бъде поискана от Вас в бъдеще.

Деца и юноши

Ваксинации: по възможност, на децата трябва да са поставени по график всички ваксини

преди да се приложи AMGEVITA.

Не прилагайте AMGEVITA при деца с полиартикуларен ювенилен артрит на възраст под

2 години.

Други лекарства и AMGEVITA

Информирайте Вашия лекар или фармацевт, ако приемате, наскоро сте приемали или е възможно

да приемате други лекарства.

AMGEVITA може да се прилага заедно с метотрексат или определени, променящи хода на

заболяването антиревматоидни средства (сулфасалазин, хидроксихлороквин, лефлуномид и

инжекционни златни препарати), стероиди или болкоуспокояващи средства, включително

нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).

AMGEVITA не трябва да се прилага с лекарства, съдържащи активните вещества анакинра или

aбaтaцeпт, поради повишен риск от сериозна инфекция. Ако имате въпроси, моля, обърнете се

към Вашия лекар.

Бременност и кърмене

Трябва да използвате подходящи противозачатъчни средства, за предотвратяване на

забременяване и да продължите контрацепцията в продължение на поне 5 месеца след

последното лечение с AMGEVITA.

Ако сте бременна, мислите, че може да сте бременна или планирате да имате бебе,

посъветвайте се с Вашия лекар относно прилагането на това лекарство.

AMGEVITA трябва

да се използва по време на бременност само ако е необходимо.

Според проучване върху бременността, не съществува по-висок риск от вродени дефекти,

когато майката е получавала AMGEVITA по време на бременността, в сравнение с майките

със същото заболяване, които не са получавали AMGEVITA.

AMGEVITA може да се използва по време на кърмене.

Ако използвате AMGEVITA по време на бременността, Вашето бебе може да има по-висок

риск за развитие на инфекция.

Важно е да информирате лекарите на Вашето бебе и другите медицински специалисти за

използването на AMGEVITA по време на бременността, преди на бебето да се направи

каквато и да

е ваксинация. За повече информация относно ваксините, вижте раздел

„Предупреждения и предпазни мерки“.

Шофиране и работа с машини

AMGEVITA повлиява пренебрежимо способността за шофиране, каране на велосипед или работа

с машини. След приложението на AMGEVITA може да се появи световъртеж и нарушение на

зрението.

AMGEVITA съдържа натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на 0,8 ml доза, т.е. на практика не

съдържа натрий.

3.

Как

да използвате AMGEVITA

Винаги използвайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар или фармацевт. Ако не

сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Възрастни с ревматоиден артрит, псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит или аксиален

спондилоартрит без рентгенографски данни за анкилозиращ спондилит

AMGEVITA се прилага чрез инжектиране под кожата (подкожна инжекция). Обичайната доза

при възрастни с ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, аксиален спондилоартрит без

рентгенографски данни за анкилозиращ спондилит и при пациенти с псориатичен артрит е 40 mg,

прилагана като единична доза през седмица.

При ревматоиден артрит, приложението на метотрексат продължава по време на лечението с

AMGEVITA. Ако Вашият лекар прецени, че приложението на метотрексат не е подходящо, то

AMGEVITA може да се прилага и самостоятелно.

Ако имате ревматоиден артрит и не приемате матотрексат по време на лечението с AMGEVITA,

Вашият лекар може да прецени, че е необходимо да прилагате 40 mg всяка седмица, или 80 mg

през седмица.

Деца, юноши и възрастни с полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

Деца и юноши от 2-годишна възраст, с тегло 10 kg до не повече от 30 kg

Препоръчителната доза AMGEVITA е 20 mg през седмица.

Деца, юноши и възрастни от 2-годишна възраст, с тегло 30 kg или повече

Препоръчителната доза AMGEVITA е 40 mg през седмица.

Деца, юноши и възрастни с артрит, свързан с ентезит

Деца и юноши от 6-годишна възраст, с тегло 15 kg до не повече от 30 kg

Препоръчителната доза AMGEVITA е 20 mg през седмица.

Деца, юноши и възрастни от 6-годишна възраст, с тегло 30 kg или повече

Препоръчителната доза AMGEVITA е 40 mg през седмица.

Възрастни с плакатен псориазис

Обичайната доза за възрастни пациенти с плакатен псориазис е първоначална доза 80 mg (като

две инжекции от 40 mg в един ден), последвана от 40 mg през седмица, една седмица след

първоначалната доза. Вие трябва да продължите да инжектирате AMGEVITA толкова

продължително, колкото Ви е казал лекарят. В зависимост от Вашето повлияване, Вашият лекар

може да увеличи дозата до 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица.

Деца и юноши с плакатен псориазис

Деца и юноши от 4 до 17-годишна възраст, с тегло 15 kg до не повече от 30 kg

Препоръчителната доза AMGEVITA е първоначална доза 20 mg, последвана от 20 mg една

седмица по-късно. След това, обичайната доза е 20 mg през седмица.

Деца и юноши от 4 до 17-годишна възраст, с тегло 30 kg или повече

Препоръчителната доза AMGEVITA е първоначална доза 40 mg, последвана от 40 mg

една

седмица по-късно. След това, обичайната доза е 40 mg през седмица.

Възрастни с гноен хидраденит

Обичайната схема на прилагане при гноен хидраденит е първоначална доза 160 mg (като четири

инжекции от 40 mg в един ден или две инжекции от 40 mg дневно в два последователни дни),

последвана от доза 80 mg (като две инжекции от 40 mg в един ден) две седмици по-късно. След

още две седмици продължете с доза 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица, както е

предписано от Вашия лекар. Препоръчително е всеки ден да прилагате антисептично измиване на

засегнатите области.

Юноши с гноен хидраденит от 12 до 17-годишна възраст, с тегло 30 kg или повече

Препоръчителната доза AMGEVITA е първоначална доза 80 mg (две инжекции по 40 mg в един

ден), последвана от 40 mg през седмица, започвайки една седмица по-късно. Ако имате

неадекватен отговор към AMGEVITA 40 mg през седмица, Вашият лекар може да увеличи

дозата до 40 mg всяка седмица или 80 mg през седмица.

Препоръчително е ежедневно да извършвате антисептично почистване на засегнатите участъци.

Възрастни с болест на Крон

Обичайната схема на прилагане при болестта на Крон е 80 mg (като две инжекции от 40 mg в

един ден) първоначално, последвана от 40 mg през седмица, две седмици по-късно. В случаите,

когато се изисква по-бърз отговор, Вашият лекар може да предпише първоначална доза 160 mg

(като четири инжекции от 40 mg в един ден или две инжекции от 40 mg дневно в продължение на

два последователни дни), последвана от 80 mg (като две инжекции от 40 mg в един ден) две

седмици по-късно и след това 40 mg през седмица. В зависимост от Вашето повлияване, Вашият

лекар може да увеличи дозата до 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица.

Деца и юноши с болест на Крон

Деца и юноши от 6 до 17-годишна възраст, с тегло по-малко от 40 kg

Обичайната схема на прилагане е 40 mg първоначално, последвана от 20 mg две седмици

по-късно. Ако се изисква по-бърз отговор, Вашият лекарможе да предпише начална доза 80 mg

(като две инжекции от 40 mg в един ден), последвана от 40 mg две седмици по-късно.

След това обичайната доза е 20 mg през седмица. В зависимост от Вашето повлияване, Вашият

лекар може да увеличи честотата на дозата до 20 mg всяка седмица.

Деца и юноши от 6 до 17-годишна възраст, с тегло 40 kg или повече

Обичайната схема на прилагане е 80 mg (като две инжекции от 40 mg в един ден) първоначално,

последвана от 40 mg две седмици по-късно. Ако се изисква по-бърз отговор, Вашият лекарможе

да предпише начална доза 160 mg първоначално (като четири инжекции от 40 mg в един ден или

две инжекции от 40 mg на ден за два последователни дни), последвана от 80 mg (като две

инжекции от 40 mg в един ден) две седмици по-късно.

След това обичайната доза е 40 mg през седмица. В зависимост от Вашето повлияване, Вашият

лекар може да увеличи дозата до 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица.

Възрастни с улцерозен колит

Обичайната доза AMGEVITA за възрастни пациенти с улцерозен колит е 160 mg първоначално

(като четири инжекции от 40 mg в един ден или като две инжекции от 40 mg дневно в два

последователни дни), последвана от 80 mg (като две инжекции от 40 mg в един ден) две седмици

по-късно, и след това – 40 mg през седмица. В зависимост от Вашето повлияване, Вашият лекар

може да увеличи дозата до 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица.

Възрастни с неинфекциозен увеит

Обичайната доза за възрастни с неинфекциозен увеит е първоначална доза 80 mg (като две

инжекции от 40 mg в един ден), последвана от 40 mg през седмица, започвайки една седмица след

първоначалната доза. Трябва да продължите да инжектирате AMGEVITA толкова дълго, колкото

Ви е казал Вашият лекар.

При неинфекциозен увеит, приемът на кортикостероиди или други лекарства, повлияващи

имунната система, може да бъде продължен, докато използвате AMGEVITA. AMGEVITA може

да се дава и самостоятелно.

Деца и юноши с хроничен неинфекциозен увеит над 2-годишна възраст

Деца и юноши над 2-годишна възраст с тегло под 30 kg

Обичайната доза AMGEVITA е 20 mg през седмица в комбинация с метотрексат.

Вашият лекар може също да предпише начална доза 40 mg, която може да се приложи една

седмица преди началото на обичайната доза.

Деца и юноши над 2-годишна възраст с тегло 30 kg или повече

Обичайната

доза AMGEVITA е 40 mg през седмица в комбинация с метотрексат.

Вашият лекар може също да предпише начална доза 80 mg, която може да се приложи една

седмица преди началото на обичайната доза.

Начин на приложение и път на въвеждане

AMGEVITA се прилага чрез инжектиране под кожата (подкожна инжекция).

Ако сте използвали повече от необходимата доза AMGEVITA

Ако по невнимание сте инжектирали AMGEVITA по-често, отколкото Ви е казано от Вашия

лекар или фармацевт, свържете се с Вашия лекар или фармацевт и му кажете, че сте използвали

повече от необходимото. Винаги взимайте със себе си опаковката на това лекарство, дори да е

празна.

Ако сте пропуснали да използвате AMGEVITA

Ако сте пропуснали да си поставите инжекция, трябва да инжектирате следващата доза

AMGEVITA веднага щом си спомните. Инжектирайте следващата доза на определения за това

ден, както бихте направили в случай, че не сте пропуснали първата инжекция.

Ако сте спрели употребата на AMGEVITA

Решението да спрете

да използвате AMGEVITA трябва да бъде обсъдено с Вашия лекар. При

спиране на лечението, симптомите на заболяването може да се възобновят.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар или фармацевт.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава. Повечето нежелани реакции са леки до умерени. Въпреки това, някои от

нежеланите реакции могат да бъдат сериозни и да изискват лечение. Нежеланите реакции могат

да възникнат до най-малко 4 месеца след последното инжектиране на AMGEVITA.

Уведомете Вашия лекар незабавно, ако установите следното

тежък обрив, копривна треска или други признаци на алергична реакция;

отоци по лицето, ръцете, краката;

затруднено дишане и гълтане;

задух при усилие или при лягане или отоци по краката.

Уведомете Вашия лекар колкото се може по-скоро, ако установите следното

признаци на инфекция като температура, гадене, рани, проблеми със зъбите, парене при

уриниране;

чувство на слабост или умора;

кашлица;

мравучкане;

скованост;

двойно виждане;

слабост в ръцете или краката;

оток или отворена възпалена незарастваща рана;

признаци и симптоми, предполагащи кръвни нарушения като постоянна температура, поява

на синини, кървене, бледост.

Описаните по-горе симптоми могат да бъдат признаци на долуизредените нежелани реакции,

които са били наблюдавани с адалимумаб.

Много чести

(може да засегнат повече от 1 на 10 човека)

реакции на мястото на инжектиране (включително болка, оток, зачервяване или сърбеж);

инфекции на дихателните пътища (включително простуда, хрема, инфекция на синусите,

пневмония);

главоболие;

коремна болка;

гадене и повръщане;

обрив;

мускулно-скелетна болка.

Чести (може да засегнат до 1 на 10 човека)

сериозни инфекции (включително отравяне на кръвта и инфлуенца (грип));

чревни инфекции (включително гастроентерит);

кожни инфекции (включително целулит и херпес зостер);

инфекции на ушите;

инфекции на устната кухина (включително инфекции на зъбите и херпес);

инфекции на възпроизводителната система;

инфекция на пикочните пътища;

гъбични инфекции;

ставни инфекции;

доброкачествени тумори;

рак на кожата;

алергични реакции (включително сезонна алергия);

обезводняване;

промени в настроението (включително депресия);

тревожност;

трудно заспиване;

сетивни нарушения, като изтръпване, „иглички”, скованост;

мигрена;

притискане на нервни окончания (включително болка в долната част на гърба и болка в

краката);

нарушение на зрението;

възпаление на очите;

възпаление на клепачите и подуване на очите;

вертиго/световъртеж;

усещане за учестено биене на сърцето (сърцебиене);

повишено кръвно налягане;

горещи вълни;

хематом (кръвонасядане);

кашлица;

астма;

задух;

кървене от стомашно-чревния тракт;

диспепсия (нарушено храносмилане, подуване, парене);

киселинна рефлуксна болест (връщане на киселини от стомаха);

„сух” синдром (включително сухота в очите и устата);

сърбеж;

сърбящ обрив;

поява на синини;

възпаление на кожата (като екзема);

нацепване ноктите на ръцете и краката;

повишено потене;

косопад;

отключване или влошаване на псориазис;

мускулни спазми;

кръв в урината;

бъбречни проблеми;

болки в гръдния кош;

оток;

треска;

намаляване броя на тромбоцитите в кръвта с повишен риск от кървене или появата на

синини;

затруднено заздравяване.

Нечести (може да засегнат до 1 на 100 човека)

опортюнистични инфекции (включително туберкулоза и други инфекции, възникващи при

намаляване устойчивостта на организма към заболявания);

неврологични инфекции (включително вирусен менингит);

инфекции на очите;

бактериални инфекции;

дивертикулит (възпаление и инфекция на дебелото черво);

рак;

рак, засягащ лимфната система;

меланома;

имунни нарушения, които могат да засегнат белите дробове, кожата и лимфните възли

(най-често саркоидоза);

васкулит (възпаление на кръвоносните съдове);

тремор;

невропатия;

удар;

загуба на слуха, шум в ушите;

чувство за неритмично биене, прескачане на сърцето;

проблеми със сърцето, които може да причинят задух или оток на глезените;

сърдечен удар;

торбовидно разширение на стената на голяма артеря, възпаление и съсирек във вена,

запушване на кръвоносен съд;

белодробни заболявания, причиняващи задух (включително възпаление);

белодробен емболизъм (запушване на артерия на белия дроб);

плеврален излив (необичайно задържане на течност в плевралната кухина);

възпаление на панкреаса, което причинява силна болка в корема и гърба;

затруднено преглъщане;

оток на лицето;

възпаление на жлъчния мехур, камъни в жлъчния мехур;

затлъстяване на черния дроб;

нощно изпотяване;

белези;

отпускане (разрушаване) на коремните мускули;

системен лупус еритематодес (включително възпаление на кожата, сърцето, белите

дробове, ставите и други органи и системи);

прекъсване на съня (чести събуждания);

импотентност;

възпаления.

Редки (може да засегнат до 1 на 1 000 човека)

левкемия (рак засягащ кръвта и костния мозък);

тежки алергични реакции;

множествена склероза;

нарушения на нервите (като възпаление на очния нерв и синдром на Гилен-Баре, който

може да доведе до мускулна слабост, променени усещания, изтръпване на ръцете и горната

част на тялото);

спиране изпомпването на кръвта от сърцето;

белодробна фиброза (срастване в белия дроб);

перфорация на червата;

повторно активиране на хепатит В;

хепатит;

автоимунен хепатит (възпаление на черния дроб, причинено от собствената имунна система

на организма);

кожен васкулит (възпаление на кръвоносни съдове на кожата);

синдром на Стивънс-Джонсън (ранни симптоми включват неразположение, температура,

главоболие и обрив);

подуване на лицето, свързано с алергична реакция;

еритема мултиформе (възпалителен кожен обрив);

лупус-подобен синдром;

ангиоедем (локално подуване на кожата);

лихеноидна кожна реакция (сърбящ червеникаво-лилав кожен обрив).

С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)

хепатолиенален Т-клетъчен лимфом (рядко злокачествено заболяване на кръвта, често

фатално);

меркел-клетъчен карцином (вид рак на кожата);

чернодробна недостатъчност;

влошаване на състояние, наречено дерматомиозит (наблюдават се кожни обриви

придружавани от мускулна слабост).

Някои нежелани реакции, наблюдавани с адалимумаб може да не са свързани с развитието на

симптоми и може да бъдат установени само с помощта на кръвни тестове. Те включват:

Много чести

(може да засегнат повече от 1 на 10 човека)

ниски стойности на белите кръвни клетки;

ниски стойности на червените кръвни клетки;

повишение на липидите в кръвта;

повишение на чернодробните ензими.

Чести (може да засегнат до 1 на 10 човека)

високи стойности на белите кръвни клетки;

ниски стойности на тромбоцитите в кръвта;

повишение на пикочната киселина в кръвта;

нарушение в стойностите на натрий в кръвта;

ниски стойности на калций в кръвта;

ниски стойности на фосфати в кръвта;

висока кръвна захар;

високи стойности на лактат дехидрогеназата в кръвта;

наличие на автоантитела в кръвта;

ниски стойности на калий в кръвта.

Нечести (може да засегнат до 1 на 100 човека)

повишени стойности на билирубин (чернодробен кръвен тест).

Редки (може да засегнат до 1 на 1 000 човека)

ниски стойности на белите кръвни клетки, червените кръвни клетки и броя на

тромбоцитите в кръвта.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт. Това включва

всички възможни, неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също да съобщите

нежелани реакции директно чрез националната система за съобщаване, посочена в

Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете своя принос за получаване

на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате AMGEVITA

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху етикета или картонената

опаковка, след „EXP“ или „Годен до:“. Срокът на годност отговаря на последния ден от

посочения месец.

Да се съхранява в хладилник (2°С - 8°С). Да не

се замразява.

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.

Предварително напълнената спринцовка за еднократна употреба AMGEVITA може да се съхранява

при температури максимум до 25°C за период до 14 дни. Предварително напълнената спринцовка

трябва да се пази от светлина и да се изхвърли, ако не се използва в рамките на 14-дневния период.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци. Попитайте

Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези мерки ще

спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа AMGEVITA

Активното вещество е адалимумаб. Всяка предварително

напълнена спринцовка съдържа

20 mg адалимумаб в 0,4 ml разтвор или 40 mg адалимумаб в 0,8 ml разтвор.

Другите съставки са: ледена оцетна киселина, захароза, полисорбат 80, натриев хидроксид

и вода за инжекции.

Как изглежда предварително напълнената спринцовка AMGEVITA и какво съдържа

опаковката

AMGEVITA е бистър и безцветен до светложълт разтвор.

Всяка опаковка съдържа 1 предварително напълнена спринцовка за еднократна употреба от 20 mg

(с жълто бутало).

Всяка опаковка съдържа 1, 2, 4 или 6 предварително напълнени спринцовки за еднократна

употреба от 40 mg (със синьо бутало).

Притежател на разрешението за употреба и производител

Amgen Europe B.V.

Minervum 7061

NL-4817 ZK Breda

Нидерландия

Притежател на разрешението за употреба

Amgen Europe B.V.

Minervum 7061

NL-4817 ZK Breda

Нидерландия

Производител

Amgen Technology Ireland UC

Pottery Road

Dun Laoghaire

Co Dublin

Ирландия

Производител

Amgen NV

Telecomlaan 5-7

1831 Diegem

Белгия

За допълнителна информация относно това лекарство, моля свържете се с локалния представител

на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

s.a. Amgen n.v.

Tel/Tél: +32 (0)2 7752711

Lietuva

Amgen Switzerland AG Vilniaus filialas

Tel: +370 5 219 7474

България

Амджен България ЕООД

Тел.: +359 (0)2 424 7440

Luxembourg/Luxemburg

s.a. Amgen

Belgique/Belgien

Tel/Tél: +32 (0)2 7752711

Česká republika

Amgen s.r.o.

Tel: +420 221 773 500

Magyarország

Amgen Kft.

Tel.: +36 1 35 44 700

Danmark

Amgen filial af Amgen AB, Sverige

Tlf: +45 39617500

Malta

Amgen B.V.

The Netherlands

Tel: +31 (0)76 5732500

Deutschland

AMGEN GmbH

Tel.: +49 89 1490960

Nederland

Amgen B.V.

Tel: +31 (0)76 5732500

Eesti

Amgen Switzerland AG Vilniaus filialas

Tel: +372 586 09553

Norge

Amgen AB

Tel: +47 23308000

Ελλάδα

Amgen Ελλάς Φαρμακευτικά Ε.Π.Ε.

Τηλ.: +30 210 3447000

Österreich

Amgen GmbH

Tel: +43 (0)1 50 217

España

Amgen S.A.

Tel: +34 93 600 18 60

Polska

Amgen Biotechnologia Sp. z o.o.

Tel.: +48 22 581 3000

France

Amgen S.A.S.

Tél: +33 (0)9 69 363 363

Portugal

Amgen Biofarmacêutica, Lda.

Tel: +351 21 4220606

Hrvatska

Amgen d.o.o.

Tel: + 385 (0)1

562 57 20

România

Amgen România SRL

Tel: +4021 527 3000

Ireland

Amgen Ireland Limited

Tel: +353 1 8527400

Slovenija

AMGEN zdravila

d.o.o.

Tel: +386 (0)1 585 1767

Ísland

Vistor hf.

Sími: +354 535 7000

Slovenská republika

Amgen Slovakia s.r.o.

Tel: +421 2 321 114 49

Italia

Amgen S.r.l.

Tel: +39 02 6241121

Suomi/Finland

Orion Pharma

Puh/Tel: +358 10 4261

Kύπρος

C.A.

Papaellinas Ltd

Τηλ.: +357 22741 741

Sverige

Amgen AB

Tel: +46 (0)8 6951100

Latvija

Amgen Switzerland AG Rīgas filiāle

Tel: +371 257 25888

United Kingdom

Amgen Limited

Tel: +44 (0)1223 420305

Дата на последно преразглеждане на листовката

Други източници на информация

Подробна информация за това лекарствo е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по

лекарствата: http://www.ema.europa.eu.

Инструкции за употреба:

AMGEVITA предварително напълнена спринцовка за еднократна употреба

За подкожно приложение

Описание на частите

Преди употреба

След употреба

Бутало

Дръжки за

захващане

Етикет и дата на

изтичане на

срока на годност

Тяло на

спринцовката

Лекарство

Поставена

капачка на

иглата

Използвано бутало

на иглата

Дръжки за

захващане

Етикет и дата на

изтичане на срока

на годност

Използвано тяло на

спринцовката

Използвана игла

Свалена капачка на

иглата

Важно:

Иглата е вътре

Важно

Прочетете внимателно тази информация, преди да използвате AMGEVITA предварително

напълнена спринцовка:

Използване на Вашата AMGEVITA предварително напълнена спринцовка

Важно е да не се опитвате да си поставяте сами инжекцията, ако Вие или този, който се

грижи за Вас, не сте били обучени от Вашия медицински специалист.

Не

използвайте AMGEVITA предварително напълнена спринцовка, ако е била изпусната

върху твърда повърхност. Част от предварително напълнената спринцовка AMGEVITA

може да е счупена даже и ако не можете да видите счупеното. Използвайте нова

AMGEVITA предварително напълнена спринцовка.

Стъпка 1: Подготовка

A.

Извадете от опаковката толкова предварително напълнени

спринцовки AMGEVITA, колкото са Ви необходими.

Хванете тялото на

спринцовката, за

да извадите

спринцовката от

гнездото.

Поставете палеца или

показалеца си върху ръба на

гнездото, за да го задържите,

докато изваждате

спринцовката.

Хванете тук

Поставете оригиналната опаковка с останалите неизползвани спринцовки обратно в

хладилника.

От съображения за безопасност:

Не

хващайте буталото.

Не

хващайте капачката на иглата.

Не

сваляйте капачката на иглата, докато не сте готови да инжектирате.

Не

махайте дръжката за захващане. Тя е част от спринцовката.

За да е по-малко болезнена инжекцията, оставете спринцовката на стайна температура за

15-30

минути преди инжектиране.

Не

поставяйте спринцовката обратно в хладилника, след като е достигнала стайна

температура.

Не

се опитвайте да затопляте спринцовката с помощта на източник на топлина, като

например гореща вода или микровълнова фурна.

Не

оставяйте спринцовката изложена на пряка слънчева светлина.

Не

разклащайте спринцовката.

Важно:

Винаги дръжте предварително напълнената спринцовка за тялото на спринцовката.

Б.

Проверете AMGEVITA предварително напълнена спринцовка.

Тяло на

спринцовката

Етикет със срок

на годност

Бутало

Поставена капачка на

иглата

Лекарство

Дръжки за захващане

Винаги дръжте спринцовката за тялото.

Уверете се, че лекарството в спринцовката е бистро и безцветно до бледожълто.

Не

използвайте спринцовката, ако:

Лекарството е мътно или с променен цвят, или съдържа люспи или частици.

Някоя от частите изглежда счупена или повредена.

Капачката на иглата липсва, или не е здраво прикрепена.

Срокът на годност, посочен върху етикета, е изтекъл.

При всички случаи използвайте нова спринцовка.

В.

Съберете всички консумативи, необходими за Вашата(ите) инжекция(и).

Измийте старателно ръцете си със сапун и вода.

Върху чиста, добре осветена работна повърхност, поставете нова предварително напълнена

спринцовка.

Ще имате нужда и от тези допълнителни консумативи, тъй като те не са включени в опаковката:

Тампони, напоени със спирт

Памучен тампон или марля

Пластир

Контейнер за остри отпадъци

Г.

Подгответе и почистете Вашето място на инжектиране.

Корем

Бедро

Може да използвате:

Бедрото

Корема, с изключение на областта в радиус 5 см (2 инча) около пъпа

Почистете мястото на инжектиране с тампон, напоен със спирт. Оставете кожата Ви да изсъхне.

НЕ

докосвайте тази област отново преди поставяне на инжекцията.

Ако искате да използвате едно и също място на инжектиране, уверете се, че не е същото

място на тази страна, която сте използвали при предишната инжекция.

Не

инжектирайте в области, където кожата е болезнена, насинена, зачервена или

твърда. Избягвайте да инжектирате в области с белези или стрии.

Ако имате псориазис, трябва да избягвате инжектиране директно в надигнати, уплътнени,

зачервени или лющещи се участъци от кожата или лезии.

Стъпка 2: Пригответе се

Д.

Издърпайте капачката на иглата по посока на иглата и далеч от тялото си, когато сте

готови да инжектирате.

Нормално е да видите капка течност на върха на иглата.

Не

завъртайте или огъвайте капачката на иглата.

Не

поставяйте капачката на иглата обратно върху спринцовката.

Не

махайте капачката на иглата от спринцовката, докато не сте готови да инжектирате.

Важно:

Изхвърлете капачката на иглата в предвидения контейнер за остри отпадъци.

Е.

Захванете мястото на инжектиране, за да получите устойчива повърхност.

Захванете кожата здраво между палеца и пръстите си, за да получите пространство с ширина

около 5 см (2 инча).

Важно:

Дръжте кожата захваната при инжектирането.

Стъпка 3: Инжектирайте

Ж.

Дръжте захванатата кожна гънка. При махната капачка на иглата, въведете иглата в

кожата под ъгъл 45 до 90 градуса.

Не

поставяйте пръста си върху буталото, докато въвеждате иглата.

З.

Натиснете буталото с бавен и постоянен натиск, докато то спре да се движи.

И.

Когато е готово, отпуснете палеца си и внимателно извадете спринцовката от кожата си.

Стъпка 4: Завършете

Й.

Изхвърлете използваната спринцовка и капачката на иглата.

Не

използвайте повторно използваната спринцовка.

Не

използвайте лекарство, което е останало в използваната спринцовка.

Поставете използваната спринцовка AMGEVITA в контейнер за остри отпадъци веднага

след употреба.

Не

изхвърляйте спринцовката в контейнера за домашни отпадъци..

Говорете с Вашия лекар или фармацевт за правилното изхвърляне. Възможно е да има

местни указания за изхвърляне.

Не

рециклирайте спринцовката или контейнера за остри отпадъци, и не ги изхвърляйте в

контейнера за домашни отпадъци.

Важно:

Винаги съхранявайте контейнера за остри отпадъци на място, недостъпно за деца.

K.

Огледайте мястото на инжектиране.

Ако има кръв, притиснете памучен тампон или марля върху мястото на инжектиране.

Не

разтривайте мястото на инжектиране. Ако е необходимо, поставете пластир.

Листовка: информация за потребителя

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

адалимумаб (adalimumab)

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. Можете да дадете своя принос като

съобщите всяка нежелана реакция, която сте получили. За начина на съобщаване на нежелани

реакции вижте края на точка 4.

Прочетете внимателно цялата листовка преди да започнете да използвате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Вашият лекар ще Ви даде също

напомняща карта на пациента

, която съдържа важна

информация относно безопасността, с която трябва да сте запознат преди да започнете да

прилагате AMGEVITA и по време на лечението с AMGEVITA. Съхранявайте тази

напомняща карта на пациента

у себе си.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано единствено и лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други

хора. То може да им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите

както Вашите.

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт. Това

включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в тази листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява AMGEVITA и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да използвате

AMGEVITA

Как да използвате AMGEVITA

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате AMGEVITA

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява AMGEVITA и за какво се използва

AMGEVITA съдържа активното вещество адалимумаб.

AMGEVITA е предназначен за лечение на описаните по-долу възпалителни заболявания:

Ревматоиден артрит

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

Артрит, свързан с ентезит

Анкилозиращ спондилит

Аксиален спондилоартрит без рентгенографски данни за анкилозиращ спондилит

Псориатичен артрит

Плакатен псориазис

Гноен хидраденит

Болест на Крон

Улцерозен колит

Неинфекциозен увеит

Активното вещество в AMGEVITA, адалимумаб, е човешко моноклонално антитяло.

Моноклоналните антитела са протеини, които се

свързват със специфична цел.

Целта на адалимумаб е протеин, наречен туморен некротичен фактор (TNFα), който е включен в

имунната (защитна) система и е наличен в повишени нива при възпалителните заболявания,

изброени по-горе. Свързвайки се с TNFα, AMGEVITA намалява процеса на възпаление при тези

заболявания.

Ревматоиден артрит

Ревматоидният артрит е възпалително заболяване на ставите.

AMGEVITA се използва за лечение на ревматоиден артрит при възрастни. Ако имате умерено до

тежко изразен активен ревматоиден артрит, първоначално може да Ви бъдат прилагани други,

променящи хода на заболяването лекарства, като метотрексат. Ако не се повлияете достатъчно

добре от тези лекарствa, ще Ви бъде назначен AMGEVITA за лечение на ревматоидния артрит.

AMGEVITA се използва и за лечение на тежко изразен, активен и напреднал ревматоиден артрит

без предходно лечение с метотрексат.

AMGEVITA забавя структурните увреждания на хрущяла и костта на ставите, причинени от

заболяването и подобрява физическите функции.

Обикновено, AMGEVITA се употребява с метотрексат. Ако Вашият

лекар прецени, че

приложението на метотрексат не е подходящо, AMGEVITA може да се прилага и самостоятелно.

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит и артрит, свързан с ентезит

Полиартикуларният ювенилен идиопатичен артрит и артрит, свързан с ентезит е възпалително

заболяване.

AMGEVITA се използва за лечение на полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит при

пациенти на възраст от 2 години и артрит, свързан с ентезит при пациенти на възраст от 6 години.

Първоначално може да Ви бъдат прилагани други, променящи хода на заболяването лекарства,

като метотрексат. Ако не се повлияете достатъчно добре от тези лекарствa, ще Ви бъде назначен

AMGEVITA за лечение на полиартикуларния ювенилен идиопатичен артрит или артрит, свързан

с ентезит.

Анкилозиращ спондилит и аксиален спондилоартрит без рентгенографски данни за анкилозиращ

спондилит

Анкилозиращият спондилит и аксиалният спондилоартрит без рентгенографски данни за

анкилозиращ спондилит са възпалителни заболявания на гръбначния стълб.

AMGEVITA се използва за лечение на анкилозиращ спондилит и аксиален спондилоартрит без

рентгенографски данни за анкилозиращ спондилит при възрастни. Ако имате анкилозиращ

спондилит или аксиален спондилоартрит без рентгенографски данни за анкилозиращ спондилит,

първо ще Ви бъдат прилагани други лекарства. Ако не се повлияете достатъчно добре от тези

лекарствa, за намаляване на признаците и симптомите на Вашето заболяване ще Ви бъде

предписан AMGEVITA.

Псориатичен артрит

Псориатичният артрит е възпалително заболяване на ставите, свързано с псориазис.

AMGEVITA се използва за лечение на псориатичен артрит при възрастни. AMGEVITA забавя

структурните увреждания на хрущяла и костта на ставите, причинени от заболяването и

подобрява физическите функции.

Плакатен псориазис при възрастни и деца

Плакатният псориазис е кожно заболяване, което предизвиква образуването на червени,

люспести, твърди петна по кожата, покрити със сребристи люспи. Плакатният псориазис може да

засегне и ноктите, причинявайки рушене, задебеляване и отделяне на нокътя от нокътното ложе,

което може да е болезнено. Счита се, че псориазисът се причинява от проблем с имунната

система на организма, който води до повишена продукция на кожни клетки.

AMGEVITA се използва за лечение на умерен до тежък плакатен псориазис при възрастни.

AMGEVITA се използва за лечение на тежък плакатен псориазис при деца и юноши на възраст от

4 до 17 години, при които локалната терапия и фототерапии не са подействали много добре или

не са подходящи.

Гноен хидраденит при възрастни и юноши

Гнойният хидраденит (понякога наричан акне инверза) е хронично и често болезнено

възпалително кожно заболяване. Симптомите могат да включват чувствителни възли (подутини)

и абсцеси (циреи), от които може да изтича гной. То най-често засяга конкретни участъци от

кожата, като под гърдите, подмишниците, вътрешната част на бедрата, слабините и седалището.

В засегнатите райони могат да останат и белези.

AMGEVITA се използва за лечение на гноен хидраденит при възрастни и юноши над 12-годишна

възраст. AMGEVITA може да намали броя на възлите и абсцесите, които имате, както и болката,

която често е свързана с болестта. Може първоначално да Ви бъдат дадени други лекарства. Ако

не се повлиявате добре от тези лекарства, ще Ви бъде предписан AMGEVITA.

Болест на Крон при възрастни и деца

Болестта на Крон е възпалително заболяване на храносмилателната система.

AMGEVITA се използва за лечение на болестта на Крон при възрастни и деца на възраст от 6 до

17 години. Ако страдате от болестта на Крон, първоначално може да Ви бъдат прилагани други

лекарства. Ако не се повлияете достатъчно добре от тези лекарствa, ще Ви бъде назначен

AMGEVITA за намаляване на признаците и симптомите на Вашето заболяване на Крон.

Улцерозен колит

Улцерозният колит е възпалително заболяване на червата.

AMGEVITA се използва за лечение на улцерозен колит при възрастни. Ако имате улцерозен

колит, първо ще Ви бъдат дадени други лекарства. Ако не се повлияете достатъчно добре от тези

лекарства, за намаляване на признаците и симптомите на Вашата болест ще Ви бъде предписан

AMGEVITA.

Неинфекциозен увеит при възрастни и деца

Неинфекциозен увеит е възпалително заболяване, засягащо определени части на окото.

AMGEVITA се използва за лечение на:

Възрастни с неинфекциозен увеит, с възпаление, засягащо задната част на окото.

Деца над 2-годишна възраст с хроничен неинфекциозен увеит, с възпаление, засягащо

предната част на окото.

Това възпаление може да доведе до намаляване на зрението и/или наличието на мътнини в окото

(черни точки или тънки линии, които се движат в рамките на зрителното поле). AMGEVITA

действа като намалява това възпаление.

2.

Какво трябва да се знаете, преди да използвате AMGEVITA

Не използвайте AMGEVITA:

ако сте алергични към адалимумаб или към някоя от останалите съставки на това лекарство

(изброени в точка 6).

ако имате тежка инфекция, включително активна туберкулоза (вижте “Предупреждения и

предпазни мерки”). Важно е да информирате Вашия лекар, ако

имате симптоми на

инфекция, например треска, рани, чувство за умора, проблеми със зъбите.

ако имате умерена до тежка сърдечна недостатъчност. Важно е да информирате Вашия

лекар, ако сте имали или имате сериозно сърдечно заболяване (вижте “Предупреждения и

предпазни мерки”).

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар или фармацевт, преди да използвате AMGEVITA.

Ако имате алергична реакция със симптоми като стягане в гърдите, хриптене, замайване,

оток или обрив, не инжектирайте повече AMGEVITA и незабавно се свържете с Вашия

лекар, тъй като в редки случаи тези реакции могат да бъдат животозастрашаващи.

Ако имате инфекция, включително продължителна или ограничена инфекция (като

например язва на крака), консултирайте се с Вашия лекар преди употребата на

AMGEVITA. Ако не сте сигурни, свържете се с Вашия лекар.

По време на лечението с AMGEVITA можете да се разболеете по-лесно от инфекции. Този

риск може да се увеличи, ако функциите на белите Ви дробове са нарушени. Тези

инфекции може да бъдат сериозни и да включват туберкулоза, инфекции, причинени от

вируси, гъбички, паразити или бактерии, или други опортюнистични инфекции и сепсис,

които може, в редки случаи, да бъдат животозастрашаващи. Важно е да информирате

Вашия лекар за появата на симптоми като температура, рани, отпадналост или проблеми

със зъбите. Вашият лекар може да препоръча временно преустановяване на употребата на

AMGEVITA.

Тъй като има съобщения за туберкулоза при пациенти на лечение с адалимумаб, Вашият

лекар ще Ви изследва за признаци и симптоми на туберкулоза преди започване на

лечението с AMGEVITA. Това включва обстойна медицинска оценка, включително

анамнеза, и подходящи изследвания за скрининг (например рентгенова снимка на гръдния

кош и туберкулинов тест). Провеждането и резултатите от тези изследвания трябва да се

отбележат във Вашата

напомняща

карта на пациента

. Много е важно да информирате

Вашия лекар, ако сте боледували от туберкулоза или сте били в тесен контакт с някой

болен от туберкулоза. По време на лечението може да се развие туберкулоза, дори ако сте

приемали лечение за предпазване от туберкулоза. Ако по време на лечението или след него

се появят симптоми на туберкулоза (постоянна кашлица, загуба на тегло, отпуснатост, лека

температура) или някаква друга инфекция, незабавно информирайте Вашия лекар.

Посъветвайте се с Вашия лекар, ако живеете или пътувате в райони с ендемични гъбични

инфекции като хистоплазмоза, кокцидиоидомикоза или бластомикоза.

Посъветвайте се с Вашия лекар, ако сте боледували от повтарящи се инфекции или други

заболявания, които повишават риска от инфекции.

Посъветвайте се с Вашия лекар, ако сте носител на вируса на хепатит B (HBV), ако имате

активна HBV инфекция или считате, че сте изложени на риск от заразяване с HBV. Вашият

лекар трябва да Ви изследва за вируса на хепатит B (HBV). AMGEVITA може да причини

повторно активиране на HBV при хора, носители на този вирус. В някои редки случаи,

особено ако приемате други лекарства, които потискат имунната система, повторното

активиране на HBV може да бъде животозастрашаващо.

Ако сте на възраст над 65 години, може да сте по-податлив към инфекции докато прилагате

AMGEVITA. Вие и Вашият лекар трябва да обръщате специално внимание за признаци на

инфекция, докато сте на лечение с AMGEVITA. Важно е да информирате Вашия лекар, ако

проявите симптоми на инфекция, като треска, рани, чувство за умора, проблеми със зъбите.

Ако Ви предстои операция или дентални процедури, моля, информирайте Вашия лекар, че

прилагате AMGEVITA. Вашият лекар може да препоръча временно преустановяване на

употребата на AMGEVITA.

Ако имате или развиете демиелинизиращо заболяване като мултиплена склероза, Вашият

лекар ще реши дали е необходимо да получавате или да продължите да получавате

AMGEVITA. Незабавно информирайте Вашия лекар, ако имате симптоми като промени в

зрението, слабост в ръцете или краката или изтръпване или мравучкане в някоя част на

тялото.

Определени ваксини могат да причинят

инфекции и не трябва да се дават по време на

лечението с AMGEVITA. Моля, посъветвайте се с Вашия лекар преди прилагането на

каквито и да било ваксини. Препоръчва се децата да приключат, по възможност, с всички

имунизации, съгласно настоящия имунизационен календар, преди започване на лечението с

AMGEVITA. Ако сте приемали AMGEVITA, докато сте била бременна, бебето Ви може да

бъде с по-висок риск за развитие на такава инфекция, до пет месеца след последната доза,

която сте получили по време на бременността. Важно е да информирате лекаря и другите

медицински специалисти на Вашето бебе, че сте лекувани с AMGEVITA по време на

Вашата бременност, така че да могат да решат, когато на бебето Ви трябва да се направи

каквато и да е ваксинация.

Ако имате лека степен на сърдечна недостатъчност и се лекувате с AMGEVITA, статусът на

заболяването трябва да се проследява внимателно от Вашия лекар. Важно е да

информирате Вашия лекар, ако сте имали или имате сериозно сърдечно заболяване. Ако

развиете нови или влошаващи се симптоми на сърдечна недостатъчност (например,

задъхване или отоци по краката), трябва незабавно да се свържете с Вашия лекар. Вашият

лекар ще реши дали трябва да получавате AMGEVITA.

При някои пациенти, организмът може да не успее да произведе достатъчно кръвни клетки,

които да помагат на тялото им да се бори с инфекциите или да помагат спирането на

кървенето. Ако развиете треска, която не изчезва, синини или много лесно кървене или

изглеждате много бледи, веднага се свържете с Вашия лекар. Вашият лекар може да реши

да спре лечението.

Налични са много редки случаи на определени видове рак при деца и възрастни, прилагащи

адалимумаб или други TNF-блокери. Хората с по-сериозен ревматоиден артрит, които са с

по-голяма давност на заболяването, могат да са с по-висок риск от средния за развитието на

лимфом (рак, който засяга лимфната система) и левкемия (рак, който засяга кръвта и

костния мозък). Ако прилагате AMGEVITA, рискът от появата на лимфом, левкемия или

други видове рак може да се повиши. В редки случаи е бил наблюдаван специфичен и

тежък вид лимфом при пациенти, лекувани с адалимумаб. Някои от тези пациенти са били

лекувани също с азатиоприн или 6-меркаптопурин. Информирайте Вашия лекар, ако

приемате азатиоприн или 6-меркаптопурин заедно с AMGEVITA. Освен това са

наблюдавани много редки случаи на немеланомни форми на кожен рак при пациенти,

прилагащи адалимумаб. Ако по време на или след терапията се появи ново поражение

върху кожата или ако съществуващите поражения променят своя външен вид,

информирайте Вашия лекар.

При пациенти с един особен вид заболяване на белите дробове, известно като хронична

обструктивна белодробна болест (ХОББ), лекувани с друг блокер на TNF, са наблюдавани

случаи на други видове рак, различни от лимфом. Ако страдате от ХОББ или сте заклет

пушач, трябва да обсъдите с Вашия лекар дали лечението с TNF блокер е подходящо за

Вас.

В редки случаи лечението с AMGEVITA може да доведе до лупус-подобен синдром.

Свържете се с Вашия лекар, ако се появят симптоми като упорит, необясним обрив, треска,

болка в ставите или умора.

Капачката на иглата на предварително напълнената писалка е изработена от сух естествен

каучук (производно на латекс), който може да причини алергични реакции.

С цел да се подобри възможността за проследяване на това лекарство, Вашият лекар или

фармацевт ще запише името и партидния номер на продукта, който Ви е приложен във Вашата

медицинска документация. Вие може също да искате да си отбележите тези подробности в

случай, че тази информация бъде поискана от Вас в бъдеще.

Деца и юноши

Ваксинации: по възможност, на децата трябва да са поставени по график всички ваксини

преди да се приложи AMGEVITA.

Не прилагайте AMGEVITA при деца с полиартикуларен ювенилен артрит на възраст под

2 години.

Други лекарства и AMGEVITA

Информирайте Вашия лекар или фармацевт, ако приемате, наскоро сте приемали или е възможно

да приемате други лекарства.

AMGEVITA може да се прилага заедно с метотрексат или определени, променящи хода на

заболяването антиревматоидни средства (сулфасалазин, хидроксихлороквин, лефлуномид и

инжекционни златни препарати), стероиди или болкоуспокояващи средства, включително

нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).

AMGEVITA не трябва да се прилага с лекарства, съдържащи активните вещества анакинра или

aбaтaцeпт, поради повишен риск от сериозна инфекция. Ако имате въпроси, моля, обърнете се

към Вашия лекар.

Бременност и кърмене

Трябва да използвате подходящи противозачатъчни средства, за предотвратяване на

забременяване и да

продължите контрацепцията в продължение на поне 5 месеца след

последното лечение с AMGEVITA.

Ако сте бременна, мислите, че може да сте бременна или планирате да имате бебе,

посъветвайте се с Вашия лекар относно прилагането на това лекарство.

AMGEVITA трябва да се използва по време на бременност само ако е необходимо.

Според проучване върху бременността, не съществува по-висок риск от вродени дефекти,

когато майката е получавала AMGEVITA по време на бременността, в сравнение с майките

със същото заболяване, които не са получавали AMGEVITA.

AMGEVITA може да се използва по време на кърмене.

Ако използвате AMGEVITA по време на бременността, Вашето бебе може

да има по-висок

риск за развитие на инфекция.

Важно е да информирате лекарите на Вашето бебе и другите медицински специалисти за

използването на AMGEVITA по време на бременността, преди на бебето да се направи

каквато и да е ваксинация. За повече информация относно ваксините, вижте раздел

„Предупреждения и предпазни мерки“.

Шофиране и работа с машини

AMGEVITA повлиява пренебрежимо способността за шофиране, каране на велосипед или работа

с машини. След приложението на AMGEVITA може да се появи световъртеж и нарушение на

зрението.

AMGEVITA съдържа натрий

Това

лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на 0,8 ml доза, т.е. на практика не

съдържа натрий.

3.

Как да използвате AMGEVITA

Винаги използвайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар или фармацевт. Ако не

сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Възрастни с ревматоиден артрит, псориатичен артрит, анкилозиращ

спондилит или аксиален

спондилоартрит без рентгенографски данни за анкилозиращ спондилит

AMGEVITA се прилага чрез инжектиране под кожата (подкожна инжекция). Обичайната доза

при възрастни с ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, аксиален спондилоартрит без

рентгенографски данни за анкилозиращ спондилит и при пациенти с псориатичен артрит е 40 mg,

прилагана като единична доза през седмица.

При ревматоиден артрит, приложението на метотрексат продължава по време на лечението с

AMGEVITA. Ако Вашият лекар прецени, че приложението на метотрексат не е подходящо, то

AMGEVITA може да се прилага и самостоятелно.

Ако имате ревматоиден артрит и не приемате матотрексат по време на лечението с AMGEVITA,

Вашият лекар може да прецени, че е необходимо да прилагате 40 mg всяка седмица, или 80 mg

през седмица.

Деца, юноши и

възрастни с полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

Деца, юноши и възрастни от 2-годишна възраст, с тегло 30 kg или повече

Препоръчителната доза AMGEVITA е 40 mg през седмица.

Деца, юноши и възрастни с артрит, свързан с ентезит

Деца, юноши и възрастни от 6-годишна възраст, с тегло 30 kg или повече

Препоръчителната доза AMGEVITA е 40 mg през седмица.

Възрастни с плакатен псориазис

Обичайната доза за възрастни пациенти с плакатен псориазис е първоначална доза 80 mg (като

две инжекции от 40 mg в един ден), последвана от 40 mg през седмица, една седмица след

първоначалната доза. Вие трябва да продължите да инжектирате AMGEVITA толкова

продължително, колкото Ви е казал лекарят. В зависимост от Вашето повлияване, Вашият лекар

може да увеличи дозата до 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица.

Деца и юноши с плакатен псориазис

Деца и юноши от 4 до 17-годишна възраст, с тегло 30 kg или повече

Препоръчителната доза AMGEVITA е първоначална доза 40 mg, последвана от 40 mg една

седмица по-късно. След това, обичайната доза е 40 mg през седмица.

Възрастни с гноен хидраденит

Обичайната схема на прилагане при гноен хидраденит е първоначална доза 160 mg (като четири

инжекции от 40 mg в един ден или две инжекции от 40 mg дневно в два последователни дни),

последвана от доза 80 mg (като две инжекции от 40 mg в един ден) две седмици по-късно. След

още две седмици продължете с доза 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица, както е

предписано от Вашия лекар. Препоръчително е всеки ден да прилагате антисептично измиване на

засегнатите области.

Юноши с гноен хидраденит от 12 до 17-годишна възраст, с тегло 30 kg или повече

Препоръчителната доза AMGEVITA е първоначална доза 80 mg (две инжекции по 40 mg в един

ден), последвана от 40 mg през седмица, започвайки една седмица по-късно. Ако имате

неадекватен отговор към AMGEVITA 40 mg през седмица, Вашият лекар може да увеличи

дозата до 40 mg всяка седмица или 80 mg през седмица.

Препоръчително е ежедневно да извършвате антисептично почистване на засегнатите участъци.

Възрастни

с болест на Крон

Обичайната схема на прилагане при болестта на Крон е 80 mg (като две инжекции от 40 mg в един

ден) първоначално, последвана от 40 mg през седмица, две седмици по-късно. В случаите, когато

се изисква по-бърз отговор, Вашият лекар може да предпише първоначална доза 160 mg (като

четири инжекции от 40 mg в един ден или две инжекции от 40 mg дневно в два последователни

дни), последвана от 80 mg (като две инжекции от 40 mg в един ден) две седмици по-късно и след

това 40 mg през седмица. В зависимост от Вашето повлияване, Вашият лекар може да увеличи

дозата до 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица.

Деца и юноши с болест на Крон

Деца и юноши от 6 до 17-годишна възраст, с тегло по-малко от 40 kg

Обичайната схема на прилагане е 40 mg първоначално, последвана от 20 mg две седмици

по-късно. Ако се изисква по-бърз отговор, Вашият лекар може да предпише начална доза 80 mg

(като две инжекции от 40 mg в един ден), последвана от 40 mg две седмици по-късно.

След това, обичайната доза е 20 mg през седмица. В зависимост от Вашето повлияване, Вашият

лекар може да увеличи честотата на дозата до 20 mg всяка седмица.

Предварително напълнената писалка от 40 mg не може да се използва за дозата от 20 mg.

Въпреки това, AMGEVITA 20 mg предварително напълнена

спринцовка

е налична за дозата от

20 mg.

Деца и юноши от 6 до 17-годишна възраст, с тегло 40 kg или повече

Обичайната схема на прилагане е 80 mg (като две инжекции от 40 mg в един ден) първоначално,

последвана от 40 mg две седмици по-късно. Ако се изисква по-бърз отговор, Вашият лекар може

да предпише начална доза 160 mg (като четири инжекции от 40 mg в един ден или две инжекции

от 40 mg на ден за два последователни дни), последвана от 80 mg (като две инжекции от 40 mg в

един ден) две седмици по-късно.

След това, обичайната доза е 40 mg през седмица. В зависимост от Вашето повлияване, Вашият

лека може да увеличи честотата на дозата до 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица.

Възрастни с улцерозен колит

Обичайната доза AMGEVITA за възрастни пациенти с улцерозен колит е 160 mg първоначално

(като четири инжекции от 40 mg в един ден или като две инжекции от 40 mg дневно в два

последователни дни), последвана от 80 mg (като две инжекции от 40 mg в един ден) две седмици

по-късно, и след това – 40 mg през седмица. В зависимост от Вашето повлияване, Вашият лекар

може да увеличи дозата до 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица.

Възрастни с неинфекциозен увеит

Обичайната доза за възрастни с неинфекциозен увеит е първоначална доза 80 mg (като две

инжекции от 40 mg в един ден), последвана от 40 mg през седмица, започвайки една седмица след

първоначалната доза. Трябва да продължите да инжектирате AMGEVITA толкова дълго, колкото

Ви е казал Вашият лекар.

При неинфекциозен увеит, приемът на кортикостероиди или други лекарства, повлияващи

имунната система, може да бъде продължен, докато използвате AMGEVITA. AMGEVITA може

да се дава и самостоятелно.

Деца и юноши с хроничен неинфекциозен увеит над 2-годишна възраст

Деца и юноши над 2-годишна възраст с тегло под 30 kg

Обичайната доза AMGEVITA е 20 mg през седмица в комбинация с метотрексат.

Вашият лекар може също да предпише начална доза 40 mg, която може да се приложи една

седмица преди началото на обичайната доза.

Предварително напълнената писалка от 40 mg не може да се използва за дозата от 20 mg.

Въпреки това, AMGEVITA 20 mg предварително напълнена

спринцовка

е налична за дозата от

20 mg.

Деца и юноши над 2-годишна възраст с тегло 30 kg или повече

Обичайната доза AMGEVITA е 40 mg през седмица в комбинация с метотрексат.

Вашият лекар може също да предпише начална доза 80 mg, която може да се приложи една

седмица преди началото на обичайната доза.

Начин на приложение и път на въвеждане

AMGEVITA се прилага чрез инжектиране под кожата (подкожна инжекция).

Ако сте използвали повече от необходимата доза AMGEVITA

Ако по невнимание сте инжектирали AMGEVITA по-често, отколкото Ви е казано от Вашия

лекар или фармацевт, свържете се с Вашия лекар или фармацевт и му кажете, че сте използвали

повече от необходимото. Винаги взимайте със себе си опаковката на това лекарство, дори да е

празна.

Ако сте пропуснали да използвате AMGEVITA

Ако сте пропуснали да си поставите инжекция, трябва да инжектирате следващата доза

AMGEVITA веднага щом си спомните. Инжектирайте следващата доза на определения за това

ден, както бихте направили в случай, че не сте пропуснали първата инжекция.

Ако сте спрели употребата на AMGEVITA

Решението да спрете да използвате AMGEVITA трябва да бъде обсъдено с Вашия лекар. При

спиране на лечението, симптомите на заболяването може да се възобновят.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар или фармацевт.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да

предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава. Повечето нежелани реакции са леки до умерени. Въпреки това, някои от

нежеланите реакции могат да бъдат сериозни и да изискват лечение. Нежеланите реакции могат

да възникнат до най-малко 4 месеца след последното инжектиране на AMGEVITA.

Уведомете Вашия лекар незабавно, ако установите следното

тежък обрив, копривна треска или други признаци на алергична реакция;

отоци по лицето, ръцете, краката;

затруднено дишане и гълтане;

задух при усилие или при лягане или отоци по краката.

Уведомете Вашия лекар колкото се може по-скоро, ако установите следното

признаци на инфекция като температура, гадене, рани, проблеми със зъбите, парене при

уриниране;

чувство на слабост или умора;

кашлица;

мравучкане;

скованост;

двойно виждане;

слабост в ръцете или краката;

оток или отворена възпалена незарастваща рана;

признаци и симптоми, предполагащи кръвни нарушения като постоянна температура, поява

на синини, кървене, бледост.

Описаните по-горе симптоми могат да бъдат признаци на долуизредените нежелани реакции,

които са били наблюдавани с адалимумаб.

Много чести (може да засегнат повече от 1 на 10 човека)

реакции на мястото на инжектиране (включително болка, оток, зачервяване или сърбеж);

инфекции на дихателните пътища (включително простуда, хрема, инфекция на синусите,

пневмония);

главоболие;

коремна болка;

гадене и повръщане;

обрив;

мускулно-скелетна болка.

Чести (може да засегнат до 1 на 10 човека)

сериозни инфекции (включително отравяне на кръвта и инфлуенца (грип));

чревни инфекции (включително гастроентерит);

кожни инфекции (включително целулит и херпес зостер);

инфекции на ушите;

инфекции на устната кухина (включително инфекции на зъбите и херпес);

инфекции на възпроизводителната система;

инфекция на пикочните пътища;

гъбични инфекции;

ставни инфекции;

доброкачествени тумори;

рак на кожата;

алергични реакции (включително сезонна алергия);

обезводняване;

промени в настроението (включително депресия);

тревожност;

трудно заспиване;

сетивни нарушения, като изтръпване, „иглички“, скованост;

мигрена;

притискане на нервни окончания (включително болка в долната част на гърба и болка в

краката);

нарушение на зрението;

възпаление на очите;

възпаление на клепачите и подуване на очите;

вертиго/световъртеж;

усещане за учестено биене на сърцето (сърцебиене);

повишено кръвно налягане;

горещи вълни;

хематом (кръвонасядане);

кашлица;

астма;

задух;

кървене от стомашно-чревния тракт;

диспепсия (нарушено храносмилане, подуване, парене);

киселинна рефлуксна болест (връщане на киселини от стомаха);

„сух” синдром (включително сухота в очите и устата);

сърбеж;

сърбящ обрив;

поява на синини;

възпаление на кожата (като екзема);

нацепване ноктите на ръцете и краката;

повишено потене;

косопад;

отключване или влошаване на псориазис;

мускулни спазми;

кръв в урината;

бъбречни проблеми;

болки в гръдния кош;

оток;

треска;

намаляване броя на тромбоцитите в кръвта с повишен риск от кървене или появата на

синини;

затруднено заздравяване на рани.

Нечести (може да засегнат до 1 на 100 човека)

опортюнистични инфекции (включително туберкулоза и други инфекции, възникващи при

намаляване устойчивостта на организма към заболявания);

неврологични инфекции (включително вирусен менингит);

инфекции на очите;

бактериални инфекции;

дивертикулит (възпаление и инфекция на дебелото черво)

рак;

рак, засягащ лимфната система;

меланома;

имунни нарушения, които могат да засегнат белите дробове, кожата и лимфните възли

(най-често саркоидоза);

васкулит (възпаление на кръвоносните съдове);

тремор;

невропатия;

удар;

загуба на слуха, шум в ушите;

чувство за неритмично биене, прескачане на сърцето;

проблеми със сърцето, които може да причинят задух или оток на глезените;

сърдечен удар;

торбовидно разширение на стената на голяма артеря, възпаление и съсирек във вена,

запушване на кръвоносен съд;

белодробни заболявания, причиняващи задух (включително възпаление);

белодробен емболизъм (запушване на артерия на белия дроб);

плеврален излив (необичайно задържане на течност в плевралната кухина);

възпаление на панкреаса, което причинява силна болка в корема и гърба;

затруднено преглъщане;

оток на лицето;

възпаление на жлъчния мехур, камъни в жлъчния мехур;

затлъстяване на черния дроб;

нощно изпотяване;

белези;

отпускане (разрушаване) на коремните мускули;

системен лупус еритематодес (включително възпаление на кожата, сърцето, белите

дробове, ставите и други органи и системи);

прекъсване на съня (чести събуждания);

импотентност;

възпаления.

Редки (може да засегнат до 1 на 1 000 човека)

левкемия (рак засягащ кръвта и костния мозък);

тежки алергични реакции;

множествена склероза;

нарушения на нервите (като възпаление на очния нерв и синдром на Гилен-Баре, който

може да доведе до мускулна слабост, променени усещания, изтръпване на ръцете и горната

част на тялото);

спиране изпомпването на кръвта от сърцето;

белодробна фиброза (срастване в белия дроб);

перфорация на червата;

повторно активиране на хепатит В;

хепатит;

автоимунен хепатит (възпаление на черния дроб, причинено от собствената имунна система

на организма);

кожен васкулит (възпаление на кръвоносни съдове на кожата);

синдром на Стивънс-Джонсън (ранни симптоми включват неразположение, температура,

главоболие и обрив);

подуване на лицето, свързано с алергична реакция;

еритема мултиформе (възпалителен кожен обрив);

лупус-подобен синдром;

ангиоедем (локално подуване на кожата);

лихеноидна кожна реакция (сърбящ червеникаво-лилав кожен обрив).

С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)

хепатолиенален Т-клетъчен лимфом (рядко злокачествено заболяване на кръвта, често

фатално);

меркел-клетъчен карцином (вид рак на кожата);

чернодробна недостатъчност;

влошаване на състояние, наречено дерматомиозит (наблюдават се кожни обриви

придружавани от мускулна слабост).

Някои нежелани реакции, наблюдавани с адалимумаб може да не са свързани с развитието на

симптоми и може да бъдат установени само с помощта на кръвни тестове. Те включват:

Много чести (може да засегнат повече от 1 на 10 човека)

ниски стойности на белите кръвни клетки;

ниски стойности на червените кръвни клетки;

повишение на липидите в кръвта;

повишение на чернодробните ензими.

Чести (може да засегнат до 1 на 10 човека)

високи стойности на белите кръвни клетки;

ниски стойности на тромбоцитите в кръвта;

повишение на пикочната киселина в кръвта;

нарушение в стойностите на натрий в кръвта;

ниски стойности на калций в кръвта;

ниски стойности на фосфати в кръвта;

висока кръвна захар;

високи стойности на лактат дехидрогеназата в кръвта;

наличие на автоантитела в кръвта;

ниски стойности на калий в кръвта.

Нечести (може да засегнат до 1 на 100 човека)

повишени стойности на билирубин (чернодробен кръвен тест).

Редки (може да засегнат до 1 на 1 000 човека)

ниски стойности на белите кръвни клетки, червените кръвни клетки и броя на

тромбоцитите в кръвта.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт. Това включва

всички възможни, неописани в тази листовка нежелани реакции.

Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за

съобщаване, посочена в Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете

своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате AMGEVITA

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху етикета или картонената

опаковка, след „EXP“ или „Годен до:“. Срокът на годност отговаря на последния ден от

посочения месец.

Да се съхранява в хладилник (2°С - 8°С). Да не

се замразява.

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.

Предварително напълнената писалка AMGEVITA може да се съхранява при температури максимум

до 25°C за период до 14 дни. Предварително напълнената писалка трябва да се пази от светлина и

да се изхвърли, ако не се използва в рамките на 14-дневния период.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци. Попитайте

Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези мерки ще

спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа AMGEVITA

Активното вещество е адалимумаб. Всяка предварително напълнена

писалка съдържа

40 mg адалимумаб в 0,8 ml разтвор.

Другите съставки са: ледена оцетна киселина, захароза, полисорбат 80, натриев хидроксид

и вода за инжекции.

Как изглежда AMGEVITA и какво съдържа опаковката

AMGEVITA е бистър и безцветен до светложълт разтвор.

Всяка опаковка съдържа 1, 2, 4 или 6 предварително напълнени писалки SureClick за еднократна

употреба.

Притежател на разрешението за употреба и

производител

Amgen Europe B.V.

Minervum 7061

NL-4817 ZK Breda

Нидерландия

Притежател на разрешението за употреба

Amgen Europe B.V.

Minervum 7061

NL-4817 ZK Breda

Нидерландия

Производител

Amgen Technology Ireland UC

Pottery Road

Dun Laoghaire

Co Dublin

Ирландия

Производител

Amgen NV

Telecomlaan 5-7

1831 Diegem

Белгия

За допълнителна информация относно това лекарство, моля свържете се с локалния представител

на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

s.a. Amgen n.v.

Tel/Tél: +32 (0)2 7752711

Lietuva

Amgen Switzerland AG Vilniaus filialas

Tel: +370 5 219 7474

България

Амджен България

ЕООД

Тел.: +359 (0)2 424 7440

Luxembourg/Luxemburg

s.a. Amgen

Belgique/Belgien

Tel/Tél: +32 (0)2 7752711

Česká republika

Amgen

s.r.o.

Tel: +420 221 773 500

Magyarország

Amgen Kft.

Tel.: +36 1 35 44 700

Danmark

Amgen filial af Amgen AB, Sverige

Tlf: +45 39617500

Malta

Amgen B.V.

The Netherlands

Tel: +31 (0)76 5732500

Deutschland

AMGEN GmbH

Tel.: +49 89 1490960

Nederland

Amgen B.V.

Tel: +31 (0)76 5732500

Eesti

Amgen Switzerland AG Vilniaus filialas

Tel: +372 586 09553

Norge

Amgen AB

Tel: +47 23308000

Ελλάδα

Amgen Ελλάς Φαρμακευτικά Ε.Π.Ε.

Τηλ.: +30 210 3447000

Österreich

Amgen GmbH

Tel: +43 (0)1 50 217

España

Amgen S.A.

Tel: +34 93 600 18 60

Polska

Amgen Biotechnologia Sp. z o.o.

Tel.: +48 22 581 3000

France

Amgen S.A.S.

Tél: +33 (0)9 69 363 363

Portugal

Amgen Biofarmacêutica, Lda.

Tel: +351 21 4220606

Hrvatska

Amgen d.o.o.

Tel: + 385 (0)1

562 57 20

România

Amgen România SRL

Tel: +4021 527 3000

Ireland

Amgen Ireland Limited

Tel: +353 1 8527400

Slovenija

AMGEN zdravila

d.o.o.

Tel: +386 (0)1 585 1767

Ísland

Vistor hf.

Sími: +354 535 7000

Slovenská republika

Amgen Slovakia s.r.o.

Tel: +421 2 321 114 49

Italia

Amgen S.r.l.

Tel: +39 02 6241121

Suomi/Finland

Orion Pharma

Puh/Tel: +358 10 4261

Kύπρος

C.A.

Papaellinas Ltd

Τηλ.: +357 22741 741

Sverige

Amgen AB

Tel: +46 (0)8 6951100

Latvija

Amgen Switzerland AG Rīgas filiāle

Tel: +371 257 25888

United Kingdom

Amgen Limited

Tel: +44 (0)1223 420305

Дата на последно преразглеждане на листовката

Други източници на информация

Подробна информация за това лекарствo е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по

лекарствата: http://www.ema.europa.eu.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Инструкции за употреба:

AMGEVITA предварително напълнена писалка SureClick за еднократна употреба

За подкожно приложение

Описание на частите

Преди употреба

След употреба

Син бутон за стартиране

Дата на изтичане

на срока на

годност

Прозорец

Лекарство

Поставена жълта

капачка

Дата на изтичане на

срока на годност

Жълт прозорец

(завършено

инжектиране)

Жълт предпазител

Свалена жълта

капачка

Важно:

Иглата е вътре

Важно

Прочетете тази важна информация, преди да използвате AMGEVITA предварително

напълнена писалка:

Използване на Вашата AMGEVITA предварително напълнена писалка

Важно е да не се опитвате да си поставяте сами инжекцията, ако Вие или този, който се

грижи за Вас, не сте били обучени.

Не

използвайте AMGEVITA предварително напълнена писалка, ако е била изпусната

върху твърда повърхност. Част от предварително напълнената писалка AMGEVITA може

да е счупена даже и ако не можете да видите счупеното. Използвайте нова AMGEVITA

предварително напълнена писалка.

Капачката на иглата на предварително напълнената писалка AMGEVITA е изработена от

сух естествен каучук, който съдържа латекс. Информирайте Вашия лекар, ако сте

алергични към латекс.

Стъпка 1: Подготовка

A.

Извадете една AMGEVITA предварително напълнена писалка от опаковката.

Внимателно вдигнете предварително напълнената писалка в права посока от кутията.

Поставете оригиналната опаковка с неизползваните предварително напълнени писалки обратно

в хладилника.

За да е по-малко болезнена инжекцията, оставете предварително напълнената писалка на стайна

температура за

15-30

минути преди инжектиране.

Не

поставяйте предварително напълнената писалка обратно в хладилника, след като е

достигнала стайна температура.

Не

се опитвайте да затопляте предварително напълнената писалка с помощта на източник

на топлина, като например гореща вода или микровълнова фурна.

Не

разклащайте предварително напълнената писалка.

Не

махайте жълтата капачка от предварително напълнената писалка все още.

Б.

Проверете AMGEVITA предварително напълнена писалка.

Поставена жълта

капачка

Прозорец

Лекарство

Уверете се, че лекарството в прозореца е бистро и безцветно до бледожълто.

Не

използвайте предварително напълнената писалка, ако:

Лекарството е мътно или с променен цвят, или съдържа люспи или частици.

Някоя от частите изглежда счупена или повредена.

Предварително напълнената писалка е била изпусната върху твърда повърхност.

Жълтата капачка липсва, или не е здраво прикрепена.

Срокът на годност, посочен върху етикета, е изтекъл.

При всички случаи използвайте нова предварително напълнена писалка.

В.

Съберете всички консумативи, необходими за Вашата инжекция.

Измийте старателно ръцете си със сапун и вода.

Върху чиста, добре осветена работна повърхност, поставете нова предварително напълнена

писалка.

Ще имате нужда и от тези допълнителни консумативи, тъй като те не са включени в опаковката:

Тампони, напоени със спирт

Памучен тампон или марля

Пластир

Контейнер за остри отпадъци

Г.

Подгответе и почистете Вашето място за инжектиране.

Корем

Бедро

Може да използвате:

Бедрото

Корема, с изключение на областта в радиус 5 см (2 инча) около пъпа

Почистете мястото на инжектиране с тампон, напоен със спирт. Оставете кожата Ви да изсъхне.

Не

докосвайте тази област отново преди поставяне на инжекцията.

Ако искате да използвате едно и също място на инжектиране, уверете се, че не е същото

място на тази страна, която сте използвали при предишната инжекция.

Не

инжектирайте в области, където кожата е болезнена, насинена, зачервена или

твърда. Избягвайте да инжектирате в области с белези или стрии.

Ако имате псориазис, трябва да избягвате инжектиране директно в надигнати, уплътнени,

зачервени или лющещи се участъци от кожата или лезии.

Стъпка 2: Пригответе се

Д.

Издърпайте жълтата капачка на иглата по посока на иглата, когато сте готови да

инжектирате.

Нормално е да видите капка течност на върха на иглата или на жълтия предпазител.

Не

завъртайте или огъвайте жълтата капачка.

Не

поставяйте жълтата капачка обратно върху предварително напълнената писалка.

Не

махайте жълтата капачка от предварително напълнената писалка, докато не сте готови

да инжектирате.

Е.

Опънете или захванете мястото на инжектиране, за да получите устойчива повърхност.

Метод на опъване

Опънете кожата здраво като движите палеца и пръстите си в противоположна посока, за да

получите пространство с ширина около

5

см (

2

инча).

ИЛИ

Метод на захващане

Захванете кожата здраво между палеца и пръстите си, за да получите пространство с ширина

около

5

см (

2

инча).

Важно:

Дръжте кожата опъната или захваната при инжектирането.

Стъпка 3: Инжектирайте

Ж.

Дръжте опънатата или захваната кожна гънка. При положение, че жълтата капачка е

махната,

поставете

предварително напълнената писалка върху кожата под ъгъл

90 градуса.

Важно:

Не пипайте още синия бутон за стартиране.

З.

Натиснете

силно надолу предварително напълнената писалка върху кожата, докато тя

спре да се движи.

Натиснете надолу

Важно:

Трябва да натиснете надолу докрай, но да не пипате синия бутон за стартиране,

докато не сте готови да инжектирате.

И.

Когато сте готови да инжектирате,

натиснете

синия бутон за стартиране. Ще чуете

щракване.

“Щрак”

Й.

Продължавайте да

натискате

върху кожата. Вашата инжекция може да отнеме около

10 секунди.

~10 сек.

Когато инжекцията е

направена, прозорецът става

жълт. Може да чуете второ

щракване.

Забележка:

След като извадите предварително

напълнената писалка от кожата, иглата ще бъде покрита

автоматично.

Важно:

След като извадите предварително напълнената писалка, ако прозорецът не е станал

жълт, или ако изглежда все едно, че лекарството още се инжектира, това означава, че Вие не

сте получили пълна доза. Обадете се на Вашия

лекар незабавно.

“Щрак”

Стъпка 4: Завършете

K.

Изхвърлете използваната предварително напълнена писалка и жълтата капачка.

Поставете използваната предварително напълнена писалка в контейнер за остри отпадъци

веднага след употреба.

Не

изхвърляйте предварително напълнената писалка в контейнера

за домашни отпадъци.

Говорете с Вашия лекар или фармацевт за правилното изхвърляне. Възможно е да има

местни указания за изхвърляне.

Не

използвайте повторно предварително напълнената писалка.

Не

рециклирайте предварително напълнената писалка или контейнера за остри отпадъци,

и не ги изхвърляйте в контейнера за домашни отпадъци.

Важно:

Винаги съхранявайте контейнера за остри отпадъци на място, недостъпно за деца.

Л.

Огледайте мястото на инжектиране.

Ако има кръв, притиснете памучен тампон или марля върху мястото на инжектиране.

Не

разтривайте мястото на инжектиране. Ако е необходимо, поставете пластир.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

AMGEVITA 20 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

AMGEVITA 20 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

Всяка единична доза в предварително напълнена спринцовка съдържа 20 mg адалимумаб

(adalimumab) в 0,4 ml (50 mg/ml) разтвор.

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

Всяка единична доза в предварително напълнена спринцовка съдържа 40 mg адалимумаб

(adalimumab) в 0,8 ml (50 mg/ml) разтвор.

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

Всяка единична доза в предварително напълнена писалка съдържа 40 mg адалимумаб

(adalimumab) в 0,8 ml (50 mg/ml) разтвор.

Адалимумаб е рекомбинантно човешко моноклонално антитяло, произведено в клетки от

яйчници на китайски хамстери.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

AMGEVITA 20 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

Инжекционен разтвор (инжекция).

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

(SureClick)

Инжекционен разтвор (инжекция).

Бистър и безцветен до светложълт разтвор.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Ревматоиден артрит

AMGEVITA в комбинация с метотрексат е показан за:

лечение на умерено до тежко изразен активен ревматоиден артрит при възрастни пациенти,

когато отговорът към модифициращите болестта антиревматоидни лекарства, включително

метотрексат е недостатъчен.

лечение на тежка, активна и напреднала форма на ревматоиден артрит при възрастни,

предшестващо нелекувани с метотрексат.

AMGEVITA може да се прилага като монотерапия в случай на непоносимост към метотрексат

или когато продължителното лечение с метотрексат е неподходящо.

AMGEVITA намалява степента на прогресия на ставното увреждане, измерено с рентгеново

изследване, и подобрява физическата функция, когато се прилага в комбинация с метотрексат.

Ювенилен идиопатичен артрит

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

AMGEVITA в комбинация с метотрексат е показан за лечение на активен полиартикуларен

ювенилен идиопатичен артрит при пациенти на възраст над 2 години, при които отговорът към

един или повече от модифициращите болестта антиревматоидни лекарства (DMARD) e бил

недостатъчен. AMGEVITA може да се прилага като монотерапия в случай на непоносимост към

метотрексат или когато продължителното лечение с метотрексат е неподходящо (за ефикасността

при монотерапия вж. точка 5.1). Адалимумаб не е проучван при пациенти на възраст под

2 години.

Артрит, свързан с ентезит

AMGEVITA е показан за лечение на активен артрит, свързан с ентезит, при пациенти на

6-годишна възраст и по-големи, които са се повлияли недостатъчно или имат непоносимост към

конвенционалната терапия (вж. точка 5.1).

Аксиален спондилоартрит

Анкилозиращ спондилит (АС)

AMGEVITA е показан за лечение на възрастни с тежка активна форма на анкилозиращ

спондилит, когато отговорът към стандартната терапия е недостатъчен.

Аксиален спондилоартрит без рентгенографски данни за AС

AMGEVITA е показан за лечение на възрастни с тежък аксиален спондилоартрит, без

рентгенографски данни за АС, но с обективни

признаци на възпаление от повишен CRP и/или

ЯМР, които са имали неадекватно повлияване или непоносимост към нестероидни

противовъзпалителни лекарства.

Псориатичен артрит

AMGEVITA е показан за лечение на активна и напреднала форма на псориатичен артрит при

възрастни, когато отговорът към предходната, модифицираща болестта антиревматоидна

лекарствена терапия, е бил недостатъчен. AMGEVITA намалява степента на прогресия на

периферното ставно увреждане, измерено с рентгеново изследване при пациенти с

полиартикуларен симетричен подтип на заболяването (вж. точка 5.1) и подобрява физическите

функции.

Псориазис

AMGEVITA е показан за лечение на умерен до тежък хрончен псориазис с плаки при възрастни

пациенти, които са кандидати за системна терапия.

Плакатен псориазис при педиатрични пациенти

AMGEVITA е показан за лечение на тежък хроничен плакатен псориазис при деца и юноши от

4-годишна възраст, които са се повлияли недостатъчно или са неподходящи за локална терапия и

фототерапии.

Гноен хидраденит (ГХ)

AMGEVITA е показан за лечение на умерена до тежка активна форма на гноен хидраденит (акне

инверза) при възрастни и юноши над 12-годишна възраст с неадекватен отговор към

конвенционална системна терапия на ГХ (вж. точки 5.1 и 5.2).

Болест на Crohn

AMGEVITA е показан за лечение на умерена до тежка активна форма на болестта на Crohn при

възрастни пациенти, при които липсва терапевтичен отговор, независимо от цялостно и в

достатъчна степен проведения курс на лечение с кортикостероид и/или имуносупресор или при

такива, които имат непоносимост или медицински противопоказания за подобен вид терапия.

Болест на Crohn при педиатрични пациенти

AMGEVITA е показан за лечение на умерена до тежка активна форма на болестта на Crohn при

педиатрични пациенти (на възраст над 6 години), при които има неадекватен отговор към

конвенционалната терапия, включително първична хранителна терапия и кортикостероид и/или

имуномодулатор, или които имат непоносимост към или противопоказания за тези терапии.

Улцерозен колит

AMGEVITA е показан за лечение на умерен до тежък активен улцерозен колит при възрастни

пациенти, които имат недостатъчен отговор на стандартната терапия, включваща

кортикостероиди и 6-меркаптопурин (6-МП) или азатиоприн (АЗА), или имат непоносимост, или

медицински противопоказания за подобна терапия.

Увеит

AMGEVITA е показан за лечение на неинфекциозен интермедиерен, заден и панувеит при

възрастни пациенти, които са имали неадекватен отговор към кортикостероиди, при пациенти,

при които е необходимо да се избягват кортикостероиди, или при които лечението с

кортикостероиди е неподходящо.

Увеит при педиатрични пациенти

AMGEVITA е показан за лечение на хроничен неинфекциозен преден увеит при педиатрични

пациенти, навършили 2 години, при които има неадекватен отговор или имат непоносимост към

конвенционалната терапия, или при които конвенционалната терапия е неподходяща.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението с AMGEVITA трябва да бъде започнато и надзиравано от лекар-специалист с опит в

диагностиката и лечението на състояния, за които AMGEVITA е показан. Препоръчително е

офталмолозите да се консултират с подходящ специалист преди започване на лечение с

AMGEVITA (вж. точка 4.4). На пациентите, лекувани с AMGEVITA трябва да се дава напомняща

карта на пациента.

След съответно обучение в инжекционна техника, пациентите могат да си инжектират сами

AMGEVITA, ако лекарят сметне това за уместно и при съответно медицинско проследяване,

когато е необходимо.

По време на лечението с AMGEVITA е наложително оптимизирането на съпътстващите терапии

(напр. с кортикостероиди и/или имуномодулатори).

Дозировка

Ревматоиден артрит

Препоръчителната доза AMGEVITA при възрастни пациенти с ревматоиден артрит е 40 mg

адалимумаб, прилагана през седмица като единична доза чрез подкожно инжектиране. По време

на лечението с AMGEVITA трябва да се продължи прилагането на метотрексат.

По време на лечението с AMGEVITA може да продължи прилагането на глюкокортикоиди,

салицилати, нестероидни противовъзпалителни средства или аналгетици

. По отношение на

комбинацията с други модифициращи болестта антиревматоидни лекарства, освен метотрексат,

вижте точки 4.4 и 5.1.

При монотерапия, някои пациенти, при които отговорът към терапията с AMGEVITA 40 mg през

седмица е понижен, могат да имат полза от увеличение на дозата до 40 mg адалимумаб

ежеседмично, или 80 mg през седмица.

Наличните данни за адалимумаб предполагат, че клиничният отговор се постига обикновено в

рамките на 12-седмично лечение. При пациенти, при които няма отговор в рамките на този

времеви период, продължаването на лечението трябва да бъде преоценено.

Прекъсване на лечението

Може да е необходимо прекъсване на лечението, например преди хирургична интервенция или

при възникване на сериозна инфекция.

Повторното прилагане на AMGEVITA след 70-дневно или по-продължително прекъсване трябва

да води до същатата степен на клиничен отговор и подобен профил на безопасност, както преди

прекъсване на лечението.

Анкилозиращ спондилит, аксиален спондилоартрит без рентгенографски данни за АС и

псориатичен артрит

Препоръчителната доза AMGEVITA за пациенти с анкилозиращ спондилит, аксиален

спондилоартрит без рентгенографски данни за АС и псориатичен артрит е 40 mg адалимумаб,

прилагана през седмица като единична доза чрез подкожно инжектиране.

Наличните данни предполагат, че клиничният отговор се постига обикновено в рамките на

12-седмично лечение.

При пациенти, при които няма отговор в рамките на този времеви период,

продължаването на лечението трябва да бъде преоценено.

Псориазис

Препоръчителната доза AMGEVITA за възрастни пациенти е първоначална доза 80 mg,

приложена подкожно, последвана от 40 mg подкожно през седмица, една седмица след

първоначалната доза.

Продължителната терапия след 16 седмици трябва внимателно да бъде преоценена при

пациенти,

при които няма отговор в рамките на този времеви период.

След 16 седмици, пациентите с недостатъчен отговор към AMGEVITA 40 mg през седмица може

да имат положителен ефект от повишаването на дозата до 40 mg седмично, или 80 mg през

седмица. Ползите и рисковете от продължителната терапия с 40 mg седмично или 80 mg през

седмица трябва да бъдат внимателно преоценени при пациенти с недостатъчен отговор след

повишаване на дозата (вж. точка 5.1). Ако бъде постигнат задоволителен отговор с доза 40 mg

седмично или 80 mg през седмица, впоследствие дозата може да бъде намалена до 40 mg през

седмица.

Гноен хидраденит

Препоръчителната доза AMGEVITA за възрастни пациенти с гноен хидраденит (ГХ) е 160 mg

първоначално в

ден 1 (приложени като четири 40 mg инжекции в един ден или като две 40 mg

инжекции на ден в два последователни дни), последвано от 80 mg две седмици по-късно в ден 15

(приложени като две 40 mg инжекции в един ден). След две седмици (ден 29) да се продължи с

доза 40 mg всяка седмица, или 80 mg през седмица (приложени като две инжекции от 40 mg в

един ден). Ако е необходимо, антибиотиците могат да бъдат продължени по време на лечението с

AMGEVITA. Препоръчително е пациентите да използват локално антисептично измиване на

техните лезии от ГХ ежедневно по време на лечението с AMGEVITA.

Продължителната терапия след 12 седмици трябва да бъде внимателно преоценена при пациенти,

при които няма подобрение в рамките на този времеви период.

Ако лечението трябва да бъде прекъснато, възобновяването може да стане с AMGEVITA 40 mg

всяка седмица или 80 mg през седмица (вж. точка 5.1).

Ползите и рисковете от продължаване на дългосрочното лечение трябва да се оценяват

периодично (вж. точка 5.1).

Болест на Crohn

Препоръчителната индукционна схема на прилагане на

AMGEVITA при възрастни пациенти с

умерена до тежка форма на болестта на Crohn е 80 mg на седмица 0, последвани от 40 mg на

седмица 2. В случай на необходимост от по-бърз терапевтичен отговор може да се приложи

схемата 160 mg на седмица 0 (приложени като четири инжекции от 40 mg в един ден или като две

инжекции от 40 mg на ден в два последователни дни), 80 mg на седмица 2 (приложени като две

инжекции от 40 mg в един ден), със съзнанието, че рискът от нежелани събития е по-висок при

прилагане на по-висока индукционна доза.

След индукционното лечение, препоръчителната доза е 40 mg, прилагана през седмица чрез

подкожно инжектиране. Алтернативно, ако пациентът е прекратил терапията с AMGEVITA, но

възникнат признаци и симптоми на заболяването, лечението с AMGEVITAможе да бъде

подновено. Налице е твърде ограничен опит относно подновяването на терапията след повече от

8 седмици от последния прием.

По време на поддържащата терапия дозата на кортикостероидите може да се намали постепенно

в съответствие с правилата на клиничната практика.

Някои пациенти, при които има понижен отговор към терапията с AMGEVITA 40 mg през

седмица, може да имат полза от повишаване на дозата до 40 mg AMGEVITA всяка седмица, или

80 mg през седмица.

Някои пациенти, при които липсва отговор до седмица 4, може да имат полза от продължителна

поддържаща терапия до седмица 12. При пациенти, при които няма отговор в рамките на този

времеви период, продължаването на лечението трябва да бъде внимателно преоценено.

Улцерозен колит

Препоръчителната индукционна схема на прилагане на AMGEVITA при възрастни пациенти с

умерен до тежък улцерозен колит е 160 mg на седмица 0 (приложени като четири инжекции от

40 mg в един ден или като две инжекции от 40 mg дневно, в два последователни

дни) или 80 mg

на седмица 2 (приложени като две инжекции от 40 mg в един ден). След индукционното лечение,

препоръчителната доза е 40 mg, прилагана през седмица чрез подкожно инжектиране.

По време на поддържащата терапия, дозата на кортикостероидите може да се намали постепенно

в съответствие с правилата на клиничната практика.

Някои пациенти, при които има понижен отговор към терапията с AMGEVITA 40 mg през

седмица, може да имат полза от повишаване на дозата до 40 mg AMGEVITA всяка седмица, или

80 mg през седмица.

Клиничен отговор обикновено се достига в рамките на 2-8 седмици от лечението. Лечението с

AMGEVITA не трябва да продължава при пациенти, при които няма отговор в този времеви

период.

Увеит

Препоръчителната доза AMGEVITA при

възрастни пациенти с увеит е първоначална доза 80 mg,

последвана от 40 mg през седмица, започвайки една седмица след първоначалната доза. Има

ограничен опит относно започване на лечение само с адалимумаб. Лечението с AMGEVITA може

да започне в комбинация с кортикостероиди и/или с други имуномодулатори от небиологичен

произход. Дозите на съпътстващите кортикостероиди могат да бъдат намалявани постепенно в

съответствие с клиничната практика две седмици след началото на лечението с AMGEVITA.

Препоръчително е ползите и рисковете от продължително дългосрочно лечение да се оценяват на

годишна база (вж. точка 5.1).

Специални популации

Старческа възраст

Не сe изисква коригиране на дозата.

Бъбречно и/или чернодробно увреждане

Адалимумаб не е проучван при тези популации от пациенти. Не могат да бъдат дадени

препоръки за дозировка.

Педиатрична популация

Ювенилен идиопатичен артрит

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит от 2-годишна възраст

Препоръчителната доза AMGEVITA при пациенти с полиартикуларен ювенилен идиопатичен

артрит от 2-годишна възраст зависи от телесното тегло (таблица 1). AMGEVITA се прилага през

седмица чрез подкожно инжектиране.

Taблица 1. Доза

AMGEVITA

за пациенти с полиартикуларен ювенилен идиопатичен

артрит

Тегло на пациента

Схема на прилагане

10 kg до < 30 kg

20 mg през седмица

≥ 30 kg

40 mg през седмица

Клиничен отговор се постига обикновено в рамките на 12 седмично лечение. При пациенти, при

които няма отговор в рамките на този времеви период, продължаването на лечението трябва да

бъде внимателно преоценено.

Няма съответно приложение на адалимумаб при пациенти на възраст по-малки от 2 години за

това показание.

Артрит, свързан с ентезит

Препоръчителната доза AMGEVITA при пациенти с артрит, свързан с ентезит, от 6-годишна

възраст, зависи от телесното тегло (таблица 2). AMGEVITA се прилага през седмица чрез

подкожно инжектиране.

Таблица 2. Доза AMGEVITA

при пациенти с артрит, свързан с ентезит

Тегло на пациента

Схема на прилагане

15 kg до < 30 kg

20 mg през седмица

≥ 30 kg

40 mg през седмица

Адалимумаб не е изследван при пациенти с артрит, свързан с ентезит, на възраст под 6 години.

Плакатен псориазис при педиатрични пациенти

Препоръчителната доза AMGEVITA при пациенти с плакатен псориазис на възраст от 4 до

17 години зависи от телесното тегло (таблица 3). AMGEVITA се прилага чрез подкожна

инжекция.

Таблица 3. Доза AMGEVITA

при педиатрични пациенти с плакатен псориазис

Тегло на пациента

Схема на прилагане

15 kg до < 30 kg

Първоначална доза от 20 mg, последвана от

20 mg през седмица, започвайки една седмица

след първоначалната доза.

≥ 30 kg

Първоначална доза от 40 mg, последвана от

40 mg през седмица, започвайки една седмица

след първоначалната доза.

Продължителна терапия повече от 16 седмици трябва да се обмисли внимателно при пациенти,

които не са се повлияли през този период от време.

Ако е показано повторно лечение с AMGEVITA, трябва да се следват горните указания за

прилагане и продължителност на лечението.

Безопасността на адалимумаб при педиатрични пациенти с плакатен псориазис е оценена в

продължение на средно 13 месеца.

Няма съответно приложение на адалимумаб при деца на възраст под 4 години при това

показание.

Гноен хидраденит при юноши (над 12-годишна възраст, с тегло най-малко 30 kg)

Няма клинични изпитвания с адалимумаб при пациенти в юношеска възраст с ГХ. Дозировката

на AMGEVITA при тези пациенти е била определена

на база фармакокинетично моделиране и

симулация (вж. точка 5.2).

Препоръчителната доза AMGEVITA е 80 mg в седмица 0, последвана от 40 mg през седмица,

започвайки от седмица 1, прилагани чрез подкожна инжекция.

При пациенти в юношеска възраст с неадекватен отговор към AMGEVITA 40 mg през седмица

може да се обмисли увеличение на дозата до 40 mg всяка седмица или 80 mg през седмица.

Приложението на антибиотици може да бъде продължено по време на лечението с AMGEVITA,

ако е необходимо. Препоръчително е по време на лечението с AMGEVITA пациентът да

извършва ежедневно локално антисептично почистване на лезиите на ГХ.

При пациенти, при които няма подобрение до седмица 12, продължаването на лечението трябва

да бъде внимателно обмислено.

случай че лечението бъде прекъснато, приложението на AMGEVITA може да започне отново,

когато е подходящо.

Ползите и рисковете от продължаващо дългосрочно лечение трябва да се оценяват периодично

(вж. данни при възрастни в точка 5.1).

Няма съответно приложение на AMGEVITA при деца на възраст под 12 години при това

показание.

Болест на Crohn при педиатрични пациенти

Препоръчителната доза AMGEVITA при пациенти с болестта на Crohn, на възраст от 6 до

17 години зависи от телесното тегло (таблица 4). AMGEVITA се прилага чрез подкожна

инжекция.

Таблица 4. Доза

AMGEVITA

при педиатрични пациенти с болест на Crohn

Тегло на

пациента

Индукционна доза

Поддържаща

доза

Начало на

седмица 4

< 40 kg

40 mg на седмица 0 и 20 mg на седмица 2

В случай на необходимост от по-бърз терапевтичен отговор, като

е известно, че рискът от нежелани събития може да е по-висок с

прилагане на по-висока индукционна доза, може да се използва

следната доза:

80 mg на седмица 0 и 40 mg на седмица 2

20 mg през

седмица

≥ 40 kg

80 mg на седмица 0 и 40 mg на седмица 2

В случай на необходимост от по-бърз терапевтичен отговор, като

е известно, че рискът от нежелани събития може да е по-висок с

прилагане на по-висока индукционна доза, може да се използва

следната доза:

160 mg на седмица 0 и 80 mg на седмица 2

40 mg през

седмица

Пациенти, при които отговорът е незадоволителен, могат да имат полза от повишаване на дозата:

< 40 kg: 20 mg всяка седмица;

≥ 40 kg: 40 mg всяка седмица или 80 mg през седмица.

При пациенти, при които няма отговор до седмица 12, продължаването на лечението трябва да

бъде внимателно обмислено.

Няма съответно приложение на адалимумаб при деца на възраст под

6 години при това

показание.

Увеит при педиатрични пациенти

Препоръчителната доза AMGEVITA при педиатрични пациенти с увеит на възраст над 2 години

зависи от телесното тегло (таблица 5). AMGEVITA се прилага чрез подкожна инжекция.

При увеит при педиатрични пациенти няма опит в лечението с AMGEVITA без съпътстващо

лечение с метотрексат.

Таблица 5. Доза AMGEVITA при педиатрични пациенти с увеит

Тегло на

пациента

Схема на прилагане

< 30 kg

20 mg през седмица в комбинация с

метотрексат

≥ 30 kg

40 mg през седмица в комбинация с

метотрексат

Когато се започва терапия с AMGEVITA, може да бъде приложена натоварваща доза 40 mg за

пациенти < 30 kg или 80 mg при пациенти ≥ 30 kg една седмица преди началото на

поддържащата терапия. Липсват данни за употребата на натоварваща доза AMGEVITA при деца

на възраст < 6 години (вж. точка 5.2).

Няма съответно приложение на AMGEVITA при деца на възраст под 2 години за това показание.

Препоръчва се ползата и рискът от продължително дългосрочно лечение да се оценяват

ежегодно (вж. точка 5.1).

Педиатричен улцерозен колит

Безопасността и ефикасността на адалимумаб при деца на възраст 4-17 години все още не са

установени. Липсват данни. Няма съответно приложение на адалимумаб при деца на възраст по-

малки от 4 години при

това показание.

Псориатичен артрит и аксиален спондилоартрит включително анкилозиращ спондилит

Няма съответно приложение на адалимумаб в педиатричната популация при показанията

анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит.

Начин на приложение

AMGEVITA се прилага чрез подкожно инжектиране. Пълни инструкции за употреба са дадени в

листовката за пациента.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени

в точка 6.1.

Активна туберкулоза или други тежки инфекции като сепсис и опортюнистични инфекции (вж.

точка 4.4).

Умерена до тежка сърдечна недостатъчност (клас

III/IV по NYHA) (вж. точка 4.4).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Проследимост

С цел да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният

номер на прилагания продукт трябва да бъдат ясно документирани.

Инфекции

Пациентите, приемащи TNF-антагонисти, са по-податливи към сериозни инфекции. Нарушените

функции на белите дробове могат да повишат риска от развитие на инфекция. Ето защо,

пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани за инфекции, включително туберкулоза,

преди, по време на и след лечението с AMGEVITA. Тъй като елиминирането на адалимумаб

може да трае до четири месеца, проследяването трябва да продължи през целия този период.

Лечението с AMGEVITA не трябва да се започва при пациенти с активни инфекции,

включително при хронични или локализирани инфекции, докато инфекцията не бъде овладяна.

При пациенти, които са били изложени на туберкулоза и пациенти, които са пътували в райони с

висок риск за заболяване от туберкулоза или ендемични микози, като хистоплазмоза,

коксидиоидомикоза или бластомикоза, рискът и ползата от лечението с AMGEVITA трябва да

бъдат обмислени преди започване на лечението (вж. Други опортюнистични инфекции).

Пациентите, които развиват нова инфекция по време на лечението с AMGEVITA, трябва да бъдат

внимателно проследявани и да преминат през пълни диагностични изследвания. Ако пациентът

развие нова сериозна инфекция или сепсис, прилагането на AMGEVITA трябва да бъде

преустановено и трябва да бъде започната подходящa антибактериалнa или противогъбична

терапия, докато инфекцията не бъде овладяна. Изискава се повишено внимание, когато лекарите

обмислят прилагане на AMGEVITA при пациенти с анамнеза за повтарящи се инфекции или с

подлежащи състояния, които могат да предразположат пациентите към инфекции, включително

употребата на съпътстващи имуносупресивни лекарствени продукти.

Сериозни инфекции

Сериозни инфекции, включително сепсис, дължащ се на бактериални, микобактериални,

инвазивни гъбични, паразитни, вирусни или други опортюнистични инфекции, като листериоза,

легионелоза и пневмоцистис са съобщавани при пациенти, получаващи адалимумаб.

Другите сериозни инфекции

, наблюдавани при клинични проучвания включват пневмония,

пиелонефрит, септичен артрит и септицемия. Докладвани са случаи на хоспитализация или на

фатален изход, свързани с инфекциите.

Туберкулоза

Съобщава се за случаи на туберкулоза, включително и на ново начало на туберкулоза при

пациенти, приемащи адалимумаб. Докладвани са случай на белодробна и извънбелодробна (т.е.

дисеминирана) туберкулоза.

Преди започване на лечението с AMGEVITA всички пациенти трябва да се оценят както за

активна, така и за неактивна ("латентна”) туберкулозна инфекция. Тази оценка трябва да включва

подробна медицинска оценка на пациентите с анамнеза за туберкулоза или възможна

предхождаща експозиция на хора с активна туберкулоза и предхождаща и/или настояща

имуносупресивна терапия. При всички пациенти трябва да се проведат съответните скринингови

изследвания, т.е. туберкулинов кожен тест и рентгенография на гръден кош (може да се

приложат местните препоръки). Препоръчва се провеждането на тези изследвания и резултатите

от тях да бъдат записани в напомнящата карта на пациента. На предписващите се напомня за

риска от фалшиво-отрицателни резултати при кожен туберкулинов тест, особено при пациенти,

които са тежко болни или имунокомпрометирани.

Ако се диагностицира активна туберкулоза, лечението с AMGEVITA не трябва да се започва (вж.

точка 4.3).

Във всички, описани по-долу случаи, съотношението полза/риск от лечението трябва да бъде

много внимателно обмислено.

Ако се подозира латентна туберкулоза, трябва да се проведе консултация с лекар с опит в

лечението на туберкулоза.

Ако

се диагностицира латентна туберкулоза, трябва да бъде започнато подходящо лечение за

латентна туберкулоза с противотуберкулозна профилактична терапия преди започване на

лечението с AMGEVITA, и в съответствие с местните препоръки.

Прилагането на противотуберкулозна профилактична терапия трябва също да се обмисли преди

започване на лечение с AMGEVITA при пациенти с няколко или значими рискови фактори за

туберкулоза, независимо от отрицателния тест за туберкулоза и при пациенти с анамнеза за

латентна или активна туберкулоза, при които не може да бъде потвърдено провеждането на

адекватен курс на лечение.

Въпреки профилактичното лечение за туберкулоза, при пациенти, лекувани с адалимумаб се

срещат случаи на реактивиране на туберкулоза. Някои пациенти, които са били успешно

лекувани за активна туберкулоза, са развили повторно активна туберкулоза, по време на лечение

с адалимумаб.

Пациентите трябва да бъдат инструктирани да потърсят медицинска помощ, ако по време на или

след лечението с AMGEVITA възникнат признаци/симптоми, предполагащи туберкулозна

инфекция (напр. персистираща кашлица, изтощение/загуба на тегло, леко повишена температура,

апатия).

Други опортюнистични инфекции

Опортюнистични инфекции, включително инвазивни гъбични инфекции са били наблюдавани

при пациенти, приемащи адалимумаб. Тези инфекции не са били последователно разпознавани

при пациенти, приемащи TNF-антагонисти и това е довело до закъснение в прилагането на

подходящото лечение, понякога водещо до фатален изход.

При пациенти, които развиват

признаци и симптоми като треска, неразположение, загуба на

тегло, потене, кашлица, диспнея и/или белодробни инфилтрати или други сериозни системни

заболявания със или без съпътстващ шок, трябва да се подозира инвазивна гъбична инфекция и

прилагането на AMGEVITA трябва да бъде своевременно преустановено. Диагностицирането и

прилагането на емпирично противогъбично лечение при тези пациенти трябва да стават при

консултация с лекар с опит в лечението на пациенти с инвазивни гъбични инфекции.

Реактивация на хепатит В

При пациенти с хронично носителство на HBV (т.е. положителен повърхностен антиген),

получаващи TNF-антагонист, включително адалимумаб, е възникнала реактивация на хепатит В.

Някои случаи са завършили летално. Пациентите трябва да се изследват за HBV инфекция, преди

започване на лечение с AMGEVITA. Препоръчва се консултация с лекар, който има опит в

лечението на хепатит B, при пациенти, които имат положителен тест за хепатит В инфекция.

Носителите на HBV, които се нуждаят от лечение с AMGEVITA, трябва да се проследяват

внимателно за признаци и симптоми на активна HBV инфекция по време на лечението и няколко

месеца след неговото приключване. Няма достатъчно данни от лечението на носители на HBV с

антивирусни препарати в съчетание с TNF-антагонисти за предотвратяване на реактивацията на

HBV. При пациенти, които развиват реактивация на HBV, AMGEVITA трябва да се спре и да се

започне ефективна антивирусна терапия с подходящо поддържащо лечение.

Неврологични събития

В редки случаи TNF-антагонистите, включително адалимумаб, са били свързани с ново

възникване или изостряне на клиничните симптоми и/или радиографски доказателства за

демиелинизиращо заболяване на централната нервна система, включително множествена

склероза и неврит на очния нерв, и периферно демиелинизиращо заболяване, включително

синдром на Guillain-Barré. Предписващите трябва да упражнят повишено внимание при

обмисляне прилагането на AMGEVITA при пациенти с предходно съществуващо или наскоро

възникнало демиелинизиращо заболяване на централната или периферната нервна система; ако

някое от тези заболявания се развие, трябва да се обмисли прекратяване на приема на

AMGEVITA. Има установена връзка между интермедиерния увеит и демиелинизиращите

заболявания на централната нервна система. При пациенти с неинфекциозен интермедиерен

увеит трябва да се извършва неврологична оценка преди започването, както и редовно по време

на лечението с AMGEVITA, за да се направи оценка на вече съществуващи или развиващи се

демиелинизиращи заболявания на централната нервна система.

Алергични реакции

Сериозните алергични реакции, свързани с адалимумаб са редки по време на клиничните

проучвания. Несериозните алергични реакции, свързани с адалимумаб са нечести по време на

клиничните проучвания. Получавани са съобщения за сериозни алергични реакции, включително

анафилаксия след прилагане на адалимумаб. При възникване на анафилактична реакция или

друга сериозна алергична реакция, приложението на AMGEVITA трябва незабавно да се

преустанови и да се започне съответното лечение.

Сух естествен каучук

Капачката на иглата на предварително напълнената писалка е изработена от сух естествен

каучук (производно на латекс), който може да причини алергични реакции.

Имуносупресия

При проучване на 64 пациенти с ревматоиден артрит, които са били на лечение с адалимумаб, не

е установено потискане на свръхчувствителността от забавен тип, нивата на имуноглобулините

или промяна в броя на ефекторните Т-, В-, NK-клетки, моноцити/макрофаги и неутрофили.

Злокачествени и лимфопролиферативни заболявания

В контролираните части на клиничните проучвания с адалимумаб с TNF-антагонисти, повече

случаи на злокачествени заболявания, включително лимфоми, са наблюдавани сред пациентите,

получаващи TNF-антагонисти, в сравнение с контролните пациенти. Въпреки това, случаите са

редки. В постмаркетинговия период са съобщавани случаи на левкемия при пациенти, лекувани с

TNF-антагонист. При пациенти с ревматоиден артрит с дългогодишно, високо активно

възпалително заболяване има повишен фонов риск от развитие на лимфом и левкемия, което

усложнява оценката на риска. Според настоящите познания, при пациенти лекувани с

TNF-антагонист, не може да бъде изключен възможен риск за развитие на лимфоми, левкемия и

други злокачествени заболявания.

По време на

постмаркетинговия период са съобщавани случаи на злокачествени заболявания,

някои от които фатални, при деца, юноши и младежи (на възраст до 22 години), лекувани с

TNF-антагонисти (започване на лечението ≤ 18-годишна възраст), включително адалимумаб.

Около половината от случаите са били лимфоми. Другите случаи представляват множество

различни злокачествени заболявания и включват редки злокачествени заболявания, обикновено

свързани с имуносупресия. При деца и юноши, лекувани с TNF-антагонисти, не може да се

изключи риск от развитие на злокачествени заболявания.

Редки постмаркетингови случаи на хепатолиенален T-клетъчен лимфом са установени при

пациенти, лекувани с адалимумаб. Този рядък тип T-клетъчен лимфом има много агресивно

протичане и обикновено завършва фатално. Някои от тези хепатолиенални T-клетъчни лимфоми,

свързани с адалимумаб, са възникнали при млади пациенти на съпътстващо лечение с азатиоприн

или 6-меркаптопурин, прилагани за възпалително заболяване на червата. Трябва внимателно да

се обмисли съществуващият риск при комбиниране на азатиоприн или 6-меркаптопурин с

AMGEVITA. Не може да се изключи риск от развитие на хепатолиенален T- клетъчен лимфом

при пациенти, лекувани с AMGEVITA (вж. точка 4.8).

Не са провеждани проучвания, които включват пациенти с анамнеза за злокачествени

заболявания или при които лечението с адалимумаб е продължено след развитието на

злокачествено заболяване. Следователно, трябва да се обмисли с повишено внимание лечението с

AMGEVITA при тези пациенти (вж. точка 4.8).

Всички пациенти и, по-специално, пациентите с анамнеза за продължителна имуносупресивна

терапия или пациентите с псориазис и анамнеза за PUVA лечение, трябва да бъдат изследвани за

наличието на немеланомен кожен рак преди и по време на лечението с AMGEVITA. Докладвани

са също меланом и Меркел-клетъчен карцином при пациенти, лекувани с TNF-антагонисти,

включително адалимумаб (вж. точка 4.8).

В експлораторно клинично проучване, оценяващо прилагането на друг TNF-антагонист,

инфликсимаб, при пациенти с умерена до тежка хронична обструктивна белодробна болест

(ХОББ), се съобщава за по-голям брой случаи на развитие на злокачествени заболявания,

локализирани предимно в белите дробове или в областта на главата и шията, при пациентите

лекувани с инфликсимаб, в сравнение с контролните пациенти. Всички пациенти са с

анамнестични данни за тежка системна злоупотреба с тютюнопушене. Следователно, трябва да се

упражни повишено внимание при прилагане на който и да е TNF-антагонист при пациенти с

ХОББ, както и при пациенти с повишен риск от развитие на злокачествено заболяване поради

системна злоупотреба с тютюнопушене.

От наличните данни не е известно дали лечението с адалимумаб повлиява риска от развитие на

дисплазия или карцином на дебелото черво. Всички пациенти с улцерозен колит, които са с

повишен риск от дисплазия или карцином на дебелото черво (например, пациенти с

дългогодишен улцерозен колит или първичен склерозиращ холангит), или с анамнеза за

дисплазия или карцином на дебелото черво, трябва да бъдат скринирани за дисплазия регулярно

преди терапията и в хода на заболяването. Тази оценка трябва да включва колоноскопия и

биопсии според местните препоръки.

Хематологични реакции

Редки съобщения за панцитопения, включително апластична анемия са докладвани с

TNF-антагонисти. Нежелани събития от страна на хематологичната система, включително

клинично значима цитопения (например тромбоцитопения, левкопения) са съобщавани с

адалимумаб. Всички пациенти трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавна медицинска

помощ, ако развият признаци и симптоми, предполагащи кръвна дискразия (например

продължителна температура, поява на синини, кървене, бледност), докато са на лечение с

AMGEVITA. Преустановяването на лечението с AMGEVITAтрябва да се обмисли при пациенти

с потвърдени значими хематологични отклонения.

Ваксинации

В клинично проучване, обхващащо 226 възрастни индивиди с ревматоиден артрит, които са били

лекувани с адалимумаб или плацебо, са наблюдавани сходни антитяло-отговори към стандартната

23-валентна пневмококова ваксина и тривалентната ваксинация срещу грипен вирус. Няма данни

за вторично пренасяне на инфекция чрез живи ваксини при пациенти, получаващи адалимумаб.

Препоръчва се педиатричните пациенти да приключат, по възможност, с всички имунизации

съгласно настоящия имунизационен календар, преди започване на лечението с AMGEVITA.

Пациентите на AMGEVITA могат да бъдат едновременно подложени на всякакъв друг вид

ваксинации, освен тези с живи ваксини. Прилагането на живи ваксини (напр. БЦЖ ваксина) при

кърмачета, изложени на AMGEVITA

in utero

не се препоръчва до 5 месеца след последното

приложение на инжекция с AMGEVITA на майката по време на бременност.

Застойна сърдечна недостатъчност

В клинично проучване с друг TNF-антагонист са наблюдавани влошаване на застойната сърдечна

недостатъчност и повишена смъртност от застойна сърдечна недостатъчност. Случаи на

влошаване на застойната сърдечна недостатъчност се съобщават и при пациенти, получаващи

адалимумаб. AMGEVITA трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с лека

сърдечна недостатъчност (клас I/II по NYHA). AMGEVITA е противопоказан при умерена до

тежка сърдечна недостатъчност (вж. точка 4.3). Лечението с AMGEVITA трябва да се

преустанови при пациенти, които развиват нови или влошаващи се симптоми на застойна

сърдечна недостатъчност.

Автоимунни процеси

Лечението с AMGEVITA може да доведе до образуване на автоимунни антитела. Не е известно

влиянието на продължителното лечение с AMGEVITA върху развитието на автоимунни

заболявания. Ако след лечение с AMGEVITA, пациентът развие симптоми, предполагащи

лупусоподобен синдром и покаже положителен резултат за антитела срещу двойно-верижната

ДНК, не трябва да бъде прилагано по-нататъшно лечение с AMGEVITA (вж. точка 4.8).

Съпътстващо приложение на биологични DMARDS или TNF-антагонисти

Наблюдавани са сериозни инфекции при клинични проучвания със съпътстващо приложение на

анакинра и друг TNF-антагонист, етанерцепт, без допълнителна клинична полза в сравнение със

самостоятелното прилагане на етанерцепт. Поради естеството на нежеланите реакции,

наблюдавани при комбинираната терапия с етанерцепт и анакинра, сходна токсичност би могла

да произтeче и от комбинацията на анакинра и други TNF-антагонисти. Ето защо, не се

препоръчва комбинацията на AMGEVITA и анакинра (вж. точка 4.5).

Съпътстващото приложение на AMGEVITA с други биологични DMARDS (например анакинра и

абатацепт) или други TNF-антагонисти не се препоръчва, поради вероятно повишаване на риска

от инфекции, включително сериозни инфекции, и други потенциални фармакологични

взаимодействия (вж. точка 4.5).

Хирургия

Налице е ограничен опит относно безопасността на хирургичните процедури при пациенти,

лекувани с адалимумаб. Ако се планира хирургична интервенция, трябва да се вземе предвид

продължителния полуживот на адалимумаб. Пациент, който се нуждае от операция, докато е на

AMGEVITA, трябва да се проследява внимателно за инфекции и да се вземат съответните мерки.

Налице е ограничен опит относно безопасността при пациенти, подложени на артропластика,

докато получават адалимумаб.

Тънкочревна непроходимост

Липсата на отговор към лечението на болестта на Crohn, може да показва наличие на фиксирани

фиброзни стриктури, които налагат хирургично лечение. Наличните данни предполагат, че

адалимумаб не влошава или причинява стриктури.

Старческа възраст

Честотата на сериозните инфекции сред лекуваните с адалимумаб пациенти на възраст над

65 години (3,7%) е по-висока от тази сред пациентите на възраст под 65 години (1,5%). Някои от

случаите са с фатален изход. Специално внимание относно риска от инфекция трябва да се

обръща при лекуването на хора в старческа възраст.

Педиатрична

популация

Вижте Ваксинации по-горе.

Помощни вещества с известно действие

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза 0,8 ml, т.е. на практика не

съдържа натрий.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Адалимумаб е проучван при пациенти с ревматоиден артрит, полиартикуларен ювенилен

идиопатичен артрит и псориатичен артрит, приемащи адалимумаб като монотерапия и такива на

съпътстващо лечение с метотрексат. Когато адалимумаб е даван едновременно с метотрексат,

образуването на антитела е било по-ниско, в сравнение с прилагането й като монотерапия.

Прилагането на адалимумаб без метотрексат води до повишено образуване на антитела, повишен

клирънс и намалена ефикасност на адалимумаб (вж. точка 5.1).

Комбинацията на AMGEVITA и анакинра не се препоръчва (вж. точка 4.4 “Съпътстващо

приложение на биологични DMARDS или TNF-антагонисти”).

Комбинацията на AMGEVITA и абатацепт не се препоръчва (вж. точка 4.4 “Съпътстващо

приложение на биологични DMARDS или TNF-антагонисти”).

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал

Жени с детероден потенциал трябва да обмислят употребата на подходяща контрацепция за

предотвратяване на забременяване и да продължат употребата й в продължение на поне пет

месеца след последното лечение с AMGEVITA.

Бременност

Проспективно са събрани данни от голям брой (приблизително 2 100 бременни жени) с раждане

на живо дете, с експозиция на адалимумаб, включително повече от 1 500 бременности, с

експозиция на адалимумаб през първия триместър, които не показват повишаване на честотата

на малформации при новороденото.

В проспективен кохортен регистър са включени 257 жени с ревматоиден артрит (РА) или болест

на Крон (БК), лекувани с адалимумаб поне през първия триместър, и 120 жени с РА или БК,

които не са лекувани с адалимумаб. Първичната крайна точка е честотата на големи вродени

дефекти. Честотата на бременностите, завършващи с поне едно живородено дете с голям вроден

дефект, е 6/69 (8,7%) при жените с РА, лекувани с адалимумаб, и 5/74 (6,8%) при нелекуваните

жени с РА (некоригиран OR 1,31, 95% CI 0,38 – 4,52) и 16/152 (10,5%) при жените с БК,

лекувани с адалимумаб, и 3/32 (9,4%) при нелекуваните жени с БК (некоригиран OR 1,14, 95%

CI 0,31 – 4,16). Коригираният OR (отчитащ разликата в изходните стойности) е 1,10 (95% CI 0,45

– 2,73) при комбинирани РА и БК. За вторичните крайни точки спонтанни аборти, незначителни

вродени дефекти, преждевременно раждане, размер при раждане и сериозни или

опортюнистични инфекции не са наблюдавани отчетливи разлики между лекуваните с

адалимумаб и нелекуваните жени, както и не са докладвани случаи на мъртвородени деца или

злокачествени заболявания. Интерпретирането на данните може да бъде повлияно от

методологичните ограничения на проучването, включително от малкия размер на извадката и

нерандомизирания дизайн.

В проучване на свързана с развитието токсичност, проведено при маймуни, няма показания за

матерна токсичност, ембриотоксичност или тератогенност. Няма налични предклинични данни за

постнаталната токсичност на адалимумаб (вж. точка 5.3).

Поради инхибиране на TNFα, прилаганият по време на бременност адалимумаб може да повлияе

нормалните имунни отговори при новороденото. AMGEVITA трябва да се използва по време на

бременност, само ако е изрично необходимо.

Адалимумаб може да премине през плацентата в серума на кърмачета, родени от жени, лекувани

с адалимумаб по време на бременност. Следователно, тези кърмачета могат да бъдат изложени на

повишен риск от инфекция. Прилагането на живи ваксини (напр. БЦЖ ваксина) при кърмачета,

изложени на адалимумаб

in utero

не се препоръчва до 5 месеца, след последното приложение на

адалимумаб инжекция на майката по време на бременност.

Кърмене

Ограничената информация от публикуваната литература сочи, че адалимумаб се екскретира в

кърмата при много ниски концентрации, като наличието на адалимумаб в кърмата е в

концентрации от 0,1% до 1% от серумното ниво на майката. Когато се приема перорално

имуноглобулин G, протеините се подлагат на чревна протеолиза и имат ниска бионаличност. Не

се очакват ефекти върху кърмените новородени. Следователно, AMGEVITA може да се използва

по време на кърмене.

Фертилитет

Не са налични предклинични данни за ефекта на адалимумаб върху фертилитета.

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

AMGEVITA повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Възможна е

появата на вертиго и нарушение на зрението след приложението на AMGEVITA (вж. точка 4.8).

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на

профила на безопасност

Адалимумаб е изследван в основни контролирани и отворени проучвания при 9 506 пациенти за

период до 60 месеца или повече. Тези проучвания включват пациенти с ревматоиден артрит с

наскоро възникнало заболяване или такова с голяма давност, ювенилен идиопатичен артрит

(полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит и артрит, свързан с ентезит), както и пациенти с

аксиален спондилоартрит (анкилозиращ спондилит и аксиален спондилоартрит без

рентгенографски данни за АС), псориатичен артрит, болест на Crohn, улцерозен колит,

псориазис, гноен хидраденит и увеит. Основните контролирани проучвания обхващат

6 089 пациенти, получаващи адалимумаб и 3 801 пациенти, получаващи плацебо или активна

контрола по време на контролирания период.

Делът на пациентите, които са преустановили лечението си поради нежелани събития по време

на двойнослепия, контролиран период на основните проучвания е 5,9% при пациентите,

приемащи адалимумаб и 5,4% при пациентите, лекувани с контрола.

Най-често докладваните нежелани реакции са инфекции (като назофарингит, инфекции на

горните дихателни пътища и синузит), реакции на мястото на инжектиране (еритема, сърбеж,

хеморагия, болка или подуване), главоболие и мускуло-скелетна болка.

Докладвани са сериозни нежелани реакции за адалимумаб. TNF-антагонистите, като AMGEVITA

засягат имунната система и тяхната употреба може да въздейства върху защитата на тялото

срещу инфекции и рак.

Фатални и животозастрашаващи инфекции (включително сепсис, опортюнистични инфекции и

туберкулоза), реактивация на

HBV и редица злокачествени заболявания (включително левкемия,

лимфом и хепато-спленален Т-клетъчен лимфом) също са съобщавани при приложението на

адалимумаб.

Докладвани са също сериозни хематологични, неврологични и автоимунни реакции. Tе включват

редки съобщения за панцитопения, aпластична анемия, централни и периферни

демиелинизиращи събития и съобщения за лупус, свързани с лупус състояния и синдром на

Stevens-Johnson.

Педиатрична популация

Като цяло, нежеланите събития при педиатрични пациенти са сходни по честота и вид с

наблюдаваните при възрастни пациенти.

Табличен списък на нежеланите реакции

Представеният списък на нежеланите реакции е базиран на опита от клинични проучвания и

постмаркетингов опит и е преставен по системо-органни класове и честота в таблица 6 по-долу:

много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100): редки (≥ 1/10 000 до

< 1/1 000); и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При

всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в

низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Включена е най-високата честота,

наблюдавана сред различните показания. С астерикс (*) в колоната за Системо-органни класове е

отбелязано наличието на допълнителна информация, която може да бъде намерена в

точки 4.3, 4.4 и 4.8.

Таблица 6. Нежелани реакции

Системо-органни класове

Честота

Нежелана реакция

Инфекции и инфестации*

Много чести

инфекции на дихателните пътища

(включително инфекция на долните и

горни дихателни пътища, пневмония,

синузит, фарингит, назофарингит и

херпес-вирусна пневмония)

Чести

системни инфекции (включително

сепсис, кандидоза и грип),

интестинални инфекции

(включително вирусен

гастроентерит),

инфекции на кожата и меките тъкани

(включително паронихия, целулит,

импетиго, некротизиращ

фасциит и херпес зостер),

Системо-органни класове

Честота

Нежелана реакция

инфекции на ухото,

инфекции на устната кухина

(включително херпес симплекс,

херпес на устната кухина и

инфекции на зъбите),

инфекции на възпроизводителната

система (включително

вулвовагинална микотична

инфекция),

инфекции на пикочните пътища

(включително пиелонефрит),

гъбични инфекции,

ставни инфекции

Нечести

неврологични инфекции

(включително вирусен менингит),

опортюнистични инфекции и

туберкулоза (включително

кокцидиоидомикоза, хистоплазмоза

и инфекция причинена от

mycobacterium avium complex

бактериални инфекции, очни

инфекции, дивертикулит

Неоплазми–доброкачествени,

злокачествени и неопределени

(включително кисти и

полипи)*

Чести

рак на кожата, с изключение на

меланом

(включително базалноклетъчен

карцином и сквамозноклетъчен

карцином),

доброкачествени неоплазми

Нечести

лимфом**,

солидни тумори на вътрешните

органи (включително рак на гърдата,

неоплазми на белите дробове и

щитовидната жлеза), меланом**

Редки

левкемия

С неизвестна честота

хепатоспленален Т-клетъчен

лимфом

, Меркел-клетъчен карцином

(невроендокринен карцином на

кожата)

Нарушения на кръвта и

лимфната система*

Много чести

левкопения (включително

неутропения и агранулоцитоза),

анемия

Чести

левкоцитоза,

тромбоцитопения

Нечести

идиопатична тромбоцитопенична

пурпура

Редки

панцитопения

Нарушения на имунната

система*

Чести

свръхчувствителност,

алергии (вкл. сезонна алергия)

Нечести

саркоидоза

васкулит

Редки

анафилаксия

Системо-органни класове

Честота

Нежелана реакция

Нарушения на метаболизма и

храненето

Много чести

повишение на липидите

Чести

хипокалиемия,

повишение на пикочната

киселина,

отклонения на натрия в кръвта,

хипокалциемия,

хипергликемия,

хипофосфатемия,

дехидратация

Психични нарушения

Чести

промени в настроението

(включително депресия), тревожност,

безсъние

Нарушения на нервната

система*

Много чести

главоболие

Чести

парестезии (включително

хипоестезия),

мигрена,

компресия на нервни окончания

Нечести

мозъчносъдови инциденти

тремор,

невропатия

Редки

множествена склероза,

демиелинизиращи нарушения (неврит

на очния нерв, синдром на Guillain-

Barré)

Нарушения на очите

Чести

нарушение на зрението,

конюнктивит,

блефарит,

подуване на очите

Нечести

диплопия

Нарушения на ухото и

лабиринта

Чести

вертиго

Нечести

глухота,

тинитус

Сърдечни нарушения*

Чести

тахикардия

Нечести

миокарден инфаркт

ритмия,

застойна сърдечна недостатъчност

Редки

сърдечен арест

Съдови нарушения

Чести

хипертония,

зачервяване, хематом

Редки

аневризма на аортата,

оклузия на артериалните съдове,

тромбофлебит

Респираторни, гръдни и

медиастинални нарушения*

Чести

aстма,

диспнея,

кашлица

Нечести

белодробен емболизъм

интерстициална белодробна болест,

хронична обструктивна

белодробна болест, пневмонит,

плеврален излив

Редки

белодробна фиброза

Системо-органни класове

Честота

Нежелана реакция

Стомашно-чревни нарушения

Много чести

коремна болка,

гадене и повръщане

Чести

кървене от стомашно-чревния

тракт, диспепсия,

гастроезофагеална рефлуксна

болест,

sicca syndrome

(сухота в устата)

Нечести

панкреатит,

дисфагия,

оток на лицето

Редки

перфорация на червата

Хепатобилиарни нарушения*

Много чести

повишение на чернодробните

ензими

Нечести

холецистит и холелитиаза,

чернодробна стеатоза,

повишение на билирубина

Редки

хепатит,

реактивация на хепатит В

автоимунен хепатит

С неизвестна честота

чернодробна недостатъчност

Нарушения на кожата и

подкожната тъкан

Много чести

обрив (включително

ексфолиативен обрив)

Чести

влошаване или отключване на

псориазис (вкл. палмо-плантарен

пустулозен псориазис)

уртикария,

поява на синини (включително

пурпура),

дерматит (включително екзема),

онихоклаза,

хиперхидроза,

алопеция

пруритус

Нечести

нощно изпотяване,

поява на белези

Редки

еритема мултиформе

синдром на Stevens-Johnson

ангиоедем

кожен васкулит

лихеноидна кожна реакция

С неизвестна честота

влошаване на симптомите на

дерматомиозита

Нарушения на

мускулно-скелетната система

и съединителната тъкан

Много чести

мускулно-скелетна болка

Чести

мускулни спазми (включително

повишение на креатин

фосфокиназата в кръвта)

Нечести

рабдомиолиза,

системен лупус еритематодес

Редки

лупус-подобен синдром

Нарушения на бъбреците и

пикочните пътища

Чести

увреждане на бъбреците,

хематурия

Нечести

ноктурия

Системо-органни класове

Честота

Нежелана реакция

Нарушения на

възпроизводителната система

и гърдата

Нечести

еректилна дисфункция

Общи нарушения и ефекти на

мястото на приложение*

Много чести

реакция на мястото на

инжектиране (включително

еритема на мястото на

инжектиране)

Чести

болка в областта на гръдния кош,

оток,

пирексия

Нечести

възпаление

Изследвания*

Чести

нарушения на коагулацията и

кървенето (включително

удължаване на активираното

парциално тромбопластиново

време),

положителен тест за автоантитела

(включително двойно-верижни

ДНК антитела),

повишение на лактат дехидрогеназата

в кръвта

Наранявания, отравяния и

усложнения, възникнали в

резултат на интервенции

Чести

нарушено заздравяване

* допълнителна информация може да бъде намерена в точки 4.3, 4.4 и 4.8

** включително отворените продължения на проучванията

включително данни от спонтанни съобщения

Гноен хидраденит

Профилът на безопасност при пациенти с ГХ, лекувани с адалимумаб ежеседмично, е в

съответствие с познатия профил на безопасност на адалимумаб.

Увеит

Профилът на безопасност при пациенти с увеит, лекувани с адалимумаб през седмица, е в

съответствие с познатия профил на безопасност на адалимумаб.

Описание на избрани нежелани реакции

Реакции на мястото на инжектиране

В основните контролирани проучвания при деца и възрастни 12,9% от пациентите, лекувани с

адалимумаб, са развили реакция на мястото на инжектиране (еритема и/или сърбеж, хеморагия,

болка или оток), в сравнение със 7,2% от пациентите, получили плацебо или активна контрола.

Реакциите на мястото на инжектиране, като цяло, не са довели до преустановяване на лечението с

лекарствения продукт.

Инфекции

В основните контролирани проучвания при деца и възрастни честотата на инфекциите е била

1,51 на пациентогодина при пациентите, лекувани с адалимумаб и 1,46 на пациентогодина при

пациентите, лекувани с плацебо и активна контрола. Инфекциите са били предимно

назофарингит, инфекции на горните

дихателни пътища и синузит. Повечето пациенти са

продължили лечението с адалимумаб след отшумяване на инфекцията.

Честотата на сериозните инфекции е била 0,04 на пациентогодина при пациентите, лекувани с

адалимумаб и 0,03 на пациентогодина при пациентите, лекувани с плацебо и активна контрола.

При контролираните и отворени проучвания при деца и възрастни с адалимумаб са докладвани

сериозни инфекции (включително фатални инфекции, които са възникнали рядко), които

включват съобщения за туберкулоза (включително милиарна и с извънбелодробни локализации)

и инвазивни опортюнистични инфекции (напр. дисеминирана или екстрапулмонална

хистоплазмоза, бластомикоза, кокцидиоидомикоза, пневмоцистис, кандидоза, аспергилоза и

листериоза). Повечето от случаите с туберкулоза са възникнали през първите осем месеца след

започване на лечението и може да отразяват повторна поява на латентното заболяване.

Злокачествени и лимфопролиферативни заболявания

Не са наблюдавани злокачествени заболявания при 249 педиатрични пациенти с експозиция от

655,6 пациентогодини по време на клинични проучвания с адалимумаб при пациенти с ювенилен

идиопатичен артрит (полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит и артрит, свързан с

ентезит). В допълнение, не са наблюдавани злокачествени заболявания при 192 педиатрични

пациенти с експозиция от 498,1 пациентогодини по

време на клинични проучвания с адалимумаб

при педиатрични пациенти с болест на Crohn. Не са наблюдавани злокачествени заболявания при

77 педиатрични пациенти с експозиция от 80,0 пациентогодини по време на клинично изпитване

с адалимумаб при педиатрични пациенти с хроничен плакатен псориазис. Не са наблюдавани

злокачествени заболявания при 60 педиатрични пациенти с експозиция от 58,4 пациентогодини,

по време на клинично изпитване с адалимумаб при педиатрични пациенти с увеит.

По време на контролираните части от основни клинични проучвания с адалимумаб с минимална

продължителност от 12 седмици при възрастни пациенти с умерено до тежко изразен активен

ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, аксиален спондилитоартрит без рентгенографски

данни за АС, псориатичен артрит, псориазис, гноен хидраденит, болестта на Crohn, улцерозен

колит и увеит, злокачествени заболявания, различни от лимфом и немеланомен рак на кожата са

били наблюдавани при честота (95% доверителен интервал) от 6,8 (4,4, 10,5) на

1 000 пациентогодини сред 5 291 лекувани с адалимумаб пациенти спрямо

честота от 6,3 (3,4,

11,8) на 1 000 пациентогодини сpед 3 444 контролни пациенти (при медиана на

продължителността на лечението от 4,0 месеца за адалимумаб и 3,8 месеца за лекуваните с

контрола пациенти). Честотата (95% доверителен интервал) на немеланомните форми на кожен

рак е била 8,8 (6,0, 13,0) на 1 000 пациентогодини сред лекуваните с адалимумаб, пациенти и 3,2

(1,3, 7,6) на 1 000 пациентогодини сред контролните пациенти. От тези форми на кожен рак,

сквамозноклетъчният карцином е възниквал с честота (95% доверителен интервал) от 2,7 (1,4,

5,4) на 1 000 пациентогодини сред лекуваните с адалимумаб пациенти и 0,6 (0,1, 4,5) на

1 000 пациентогодини сред контролните пациенти. Честотата (95% доверителен интервал) на

лимфомите е била 0,7 (0,2, 2,7) на 1 000 пациентогодини сред лекуваните с адалимумаб пациенти

и 0,6 (0,1, 4,5) на 1 000 пациентогодини сред контролните пациенти.

При комбиниране на контролираните части от тези проучвания с продължаващите и завършени

отворени разширения на проучванията с адалимумаб с медианна продължителност от

приблизително 3,3 години, обхващащи 6 427 пациенти и повече от 26 439 пациентогодини

терапия, наблюдаваната честота на злокачествените заболявания, различни от лимфом и

немеланомни форми на кожен рак, е приблизително 8,5 на 1 000 пациентогодини. Наблюдаваната

честота на немеланомните форми на кожен рак е приблизително 9,6 на 1 000 пациентогодини, а

наблюдаваната честота на лимфомите е приблизително 1,3 на 1 000 пациентогодини.

В периода на постмаркетинговия опит от януари 2003 г. до декември 2010 г., предимно при

пациенти с ревматоиден артрит, съобщаваната честота на злокачествените заболявания, различни

от лимфоми и немеланомни форми на кожен рак е приблизително 2,7 на 1 000 пациентогодини

терапия. Съобщените честоти за немеланомните форми на кожен рак и лимфомите са, съответно,

приблизително 0,2 и 0,3 на 1 000 пациентогодини терапия (вж. точка 4.4).

При постмаркетинговия опит има съобщения за редки случаи на хепатолиенален T-клетъчен

лимфом при пациенти, лекувани с адалимумаб (вж. точка 4.4).

Автоантитела

При проучвания I-V на ревматоиден артрит, серумните проби на пациентите са били изследвани

за автоантитела в множество времеви точки. В тези проучвания 11,9% от пациентите, лекувани с

адалимумаб и 8,1% от пациентите, лекувани с плацебо и активна контрола, които са имали

отрицателни изходни нива на антинуклеарните антитела, са съобщили положителни нива на

седмица 24. Само двама от 3 441 лекувани с адалимумаб пациенти във всички проучвания на

ревматоиден и псориатичен артрит, са развили клинични признаци, предполагащи нововъзникнал

лупусоподобен синдром. Пациентите са се подобрили след преустановяване на лечението. Нито

един пациент не е развил лупусен нефрит или симптоматика от страна на централната нервна

система.

Хепатобилиарни събития

В контролирани клинични проучвания фаза 3 на адалимумаб при пациенти с ревматоиден артрит

и пациенти с псориатичен артрит, с контролен период в рамките на 4 до 104 седмици,

повишаване на ALT ≥ 3 x ULN (горната граница на нормата)

настъпва при 3,7% от лекуваните с

адалимумаб пациенти и при 1,6% от лекуваните с контрола пациенти.

В контролирани клинични изпитвания фаза 3 на адалимумаб при пациенти с полиартикуларен

ювенилен идиопатичен артрит на възраст от 4 до 17 години и с артрит, свързан с ентезит на

възраст от 6 до 17 години, повишение на ALT ≥ 3 x ULN е наблюдавано при 6,1% от пациентите,

лекувани с адалимумаб, и при 1,3% от пациентите на лечение с контрола. Повечето случаи на

повишение на ALT възникват при съпътстваща употреба с метотрексат. Не е наблюдавано

повишение на ALT ≥ 3 x ULN при клиничното изпитване фаза 3 на адалимумаб при пациенти с

полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит на възраст от 2 до < 4 години.

В контролирани клинични проучвания фаза 3 на адалимумаб при пациенти с болест на Crohn и

улцерозен колит с контролен период в рамките на 4 до 52 седмици, повишаване на

ALT ≥ 3 x ULN (горната граница на нормата) настъпва при 0,9% от лекуваните с адалимумаб

пациенти и при 0,9% от лекуваните с контрола пациенти.

В клинично проучване фаза 3 на адалимумаб при педиатрични пациенти с Болест на Crohn, в

което е оценена ефикасността и безопасността на двa съобразени с телесното тегло режима на

поддържаща доза, след съобразено с телесното тегло индукционно лечение с продължителност

до 52 седмици, настъпва повишаване на ALT ≥ 3 x ULN (горната граница на нормата) при

2,6% (5/192) от пациентите, като 4 от тях са приемали съпътстващи имуносупресори на изходно

ниво.

В контролирани клинични проучвания фаза 3 на адалимумаб при пациенти с плакатен псориазис

с контролен период от 12 до 24 седмици повишаване на ALT ≥ 3 x ULN (горната граница на

нормата) настъпва при 1,8% от лекуваните с адалимумаб пациенти и при 1,8% от лекуваните

контролни пациенти.

Не е наблюдавано повишение на ALT ≥ 3 х ULN в клиничното

изпитване фаза 3 на адалимумаб

при педиатрични пациенти с плакатен псориазис.

В контролирани клинични проучвания с адалимумаб (начални дози от 160 mg на седмица 0 и

80 mg на седмица 2, следвани от 40 mg всяка седмица, започвайки от седмица 4) при пациенти с

гноен хидраденит, с продължителност на контролния период, варираща от 12 до 16 седмици,

повишаване на ALT ≥ 3 х ULN се наблюдава при 0,3% от пациентите, лекувани с адалимумаб и

при 0,6% от контролните пациенти.

В контролирани проучвания на адалимумаб (начални дози 80 mg на седмица 0, следвани от 40 mg

през седмица, започвайки от седмица 1) при възрастни пациенти с увеит до 80 седмици със

средна експозиция от съответно 166,5 дни при пациенти, лекувани с адалимумаб, и 105,0 дни при

пациенти, увеличение на стойностите на ALT ≥ 3 х ULN са настъпили при 2,4% от пациентите на

адалимумаб и при 2,4% от контролните пациенти.

За всички показания в клиничните проучвания пациентите с повишени ALT са били

асимптоматични, като в повечето случаи повишението е било преходно и е отшумяло при

продължаване на терапията. Въпреки това, съществуват постмаркетингови съобщения за

чернодробна недостатъчност, както и за по-малко тежки чернодробни нарушения, които могат да

предхождат чернодробната недостатъчност, като хепатит, включително автоимунен хепатит при

пациенти, получаващи адалимумаб.

Съпътстващо лечение с aзaтиoприн/6-меркаптопурин

При проучвания на пациенти с болестта на Crohn е наблюдавана по-висока честота на

злокачествени заболявания и нежелани реакции, свързани със сериозна инфекция, при

комбинацията на адалимумаб и aзaтиoприн/6-меркаптопурин, в сравнение със самостоятелно

прилагане на адалимумаб.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана

нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9

Предозиране

Не е наблюдавана доза-ограничаваща токсичност по време на клиничните проучвания.

Най-високите изследвани дозови нива са били многократно прилагани интравенозни дози от

10 mg/kg, които са около 15 пъти по-високи от препоръчителната доза.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, инхибитори на тумор-некротизиращ фактор алфа

(TNF-α). АTC код: L04AB04

AMGEVITA е биологично подобен лекарствен продукт. Подробна информация е предоставена

на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Механизъм на действие

Адалимумаб се свързва специфично с TNF и неутрализира неговата биологична функция чрез

блокиране на взаимодействието му с р55 и р75 повърхностните клетъчни рецептори за TNF.

Адалимумаб модулира също и биологичните отговори, които са предизвикани или регулирани от

TNF, включително промените в нивата на адхезионните молекули, отговорни за миграцията на

левкоцитите (ELAM-1, VCAM-1 и ICAM-1 с IC50

от 0,1-0,2 nM).

Фармакодинамични ефекти

След лечение с адалимумаб се наблюдава бързо намаляване на нивата на маркерите на острата

фаза на възпалението (С-реактивен протеин (CRP) и скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ))

и на серумните цитокини (IL-6), в сравнение с изходните нива при пациенти с ревматоиден

артрит. Серумните нива на матриксните металопротеинази (ММР-1 и ММР-3), които

предизвикват ремоделиране на тъканите водещо до деструкция на хрущялите, също намаляват

след прилагане на адалимумаб. При пациентите на лечение с адалимумаб обикновено се

наблюдава подобрение в хематологичните признаци на хроничното възпаление.

Наблюдавано е също бързо понижаване на нивата на CRP, при пациенти с полиартикуларен

ювенилен идиопатичен артрит, болест на Crohn, улцерозен колит и гноен хидраденит след

лечение с адалимумаб. При пациенти с болестта на Crohn, е наблюдавано понижаване на броя на

клетките, експресиращи маркерите на възпалението в дебелото черво, включително значимо

намаление в експресията на TNFα. Ендоскопските проучвания на интестиналната лигавица са

показали данни за заздравяване на лигавицата при пациентите, лекувани с адалимумаб.

Клинична ефикасност и безопасност

Ревматоиден артрит

Адалимумаб е оценяван при над 3 000 пациенти във всички клинични проучвания на

ревматоиден артрит. Ефикасността и безопасността на адалимумаб са оценени в пет

рандомизирани, двойнослепи и добре контролирани проучвания. Някои пациенти са лекувани с

продължителност до 120 месеца.

Проучване I на ревматоидния артрит (РA) е оценявало 271 пациенти с умерено до тежко изразен

активен ревматоиден артрит, които са били на възраст ≥ 18 години, провели са неуспешно

лечение с поне едно модифициращо болестта антиревматоидно лекарство и са имали

недостатъчен ефект от прилагането на метотрексат в дози от 12,5 до 25 mg (10 mg при

непоносимост към метотерксат) седмично, и чиято доза метотрексат е останала постоянно на

10 до 25 mg седмично. Прилагани са дози 20, 40 или 80 mg адалимумаб или плацебо през

седмица в продължение на 24 седмици.

Проучване II на РA е оценявало 544 пациенти с умерено до тежко изразен активен ревматоиден

артрит, които са били на възраст ≥ 18 години и са провели неуспешно лечение с поне един

модифициращ заболяването антиревматичен продукт. Прилагани са дози 20 или 40 mg

адалимумаб чрез подкожно инжектиране през седмица с плацебо на алтернативните седмици или

всяка седмица, в продължение на 26 седмици; плацебо е прилагано всяка седмица за същия

период. Не са позволявани други модифициращи болестта антиревматоидни лекарства.

Проучване III на РA е оценявало 619 пациенти с умерено до тежко изразен активен ревматоиден

артрит, които са били на възраст ≥ 18 години и които са имали неефективен отговор към

метотрексат в дози от 12,5 до 25 mg или са имали непоносимост към 10 mg метотрeксат, прилаган

всяка седмица. В това проучване е имало три групи пациенти. Първата е получавала инжекции с

плацебо ежеседмично в продължение на 52 седмици. Втората е получавала 20 mg адалимумаб

ежеседмично в продължение на 52 седмици. Третата група е получавала 40 mg адалимумаб през

седмица и инжекции с плацебо на алтернативните седмици. След приключване на първите

52 седмици, на 457 пациенти, включени във фазата на открито продължение, е прилаган 40 mg

адалимумаб/Mетотрексат през седмица за период до 10 години.

Проучване IV на РA е оценявало главно безопасността при 636 пациенти с умерено до тежко

изразен активен ревматоиден артрит, които са били на възраст ≥ 18 години. На пациентите е било

позволено или да не бъдат лекувани досега с модифициращи болестта антиревматоидни

лекарства, или да останат на предшестващото си ревматологично лечение при условие, че то е

било стабилно за минимум 28 дни. Леченията включват метотрексат, лефлуномид,

хидроксихлороквин, сулфасалазин и/или златни соли. Пациентите са били рандомизирани за

прилагане на 40 mg адалимумаб или плацебо през седмица в продължение на 24 седмици.

Проучване V на РA е оценявало 799 нелекувани с метотрексат, възрастни пациенти с умерено до

тежко изразен ранен, активен ревматоиден артрит (средна продължителност на заболяването

по-малко от 9 месеца). Това проучване е оценявало ефективността на комбинацията адалимумаб

40 mg през седмица и метотрексат, монотерапията с адалимумаб 40 mg през седмица и

монотерапията с метотрексат, за редуциране на признаците и симптомите и степента на

прогресия на ставното увреждане при ревматоиден артрит в продължение на 104 седмици. След

приключване на първите 104 седмици, на 497 пациенти, включени във фазата на открито

продължение, е прилаган 40 mg адалимумаб през седмица за период до 10 години.

Първичната крайна точка в проучвания I, II и III на РA и вторичната крайна точка в проучване IV

на РA е било установяването на процента от пациенти, които са достигнали отговор 20 по АCR

на седмица 24 или 26. Първичната крайна точка в проучване V на РA е била установяване на

процента от пациенти, които са достигнали отговор 50 по АCR на седмица 52. Проучвания III и V

на РA са имали за допълнителна първична крайна точка на седмица 52 установяването на

забавяне на прогресията на заболяването (според рентгенологичните резултати). Проучване III на

РA е имало за първична крайна точка и установяването на промените в качеството на живот.

Отговор по АCR

Процентът на лекуваните с адалимумаб пациенти, достигнали отговор 20, 50 и 70 по ACR е бил

постоянен в проучвания I, II и III на РА. Резултатите за дозата от 40 mg през седмица са

обобщени в таблица 7.

Таблица 7.

Отговори по АCR в плацебо-контролираните проучвания (процент пациенти)

Отговор

Проучване I на РА

a**

Проучване II на РА

a**

Проучване III на РА

a**

Плацебо/

MTX

в

n=60

Адалимумаб

б

/

MTX

в

n=63

Плацебо

n=110

Адалимумаб

б

n=113

Плацебо/

MTX

в

n=200

Адалимумаб

б

/

MTX

в

n=207

АCR 20

6 месеца

13,3%

65,1%

19,1%

46,0%

29,5%

63,3%

неприл.

неприл.

неприл.

неприл.

24,0%

58,9%

АCR 50

6 месеца

6,7%

52,4%

8,2%

22,1%

9,5%

39,1%

неприл.

неприл.

неприл.

неприл.

9,5%

41,5%

АCR 70

6 месеца

3,3%

23,8%

1,8%

12,4%

2,5%

20,8%

неприл.

неприл.

неприл.

неприл.

4,5%

23,2%

Проучване I на РА на 24 седмица, проучване II на РА на 26 седмица и проучване III на РА на 24 и 52 седмици

40 mg адалимумаб, прилагани през седмица

MTX= метотрексат

р < 0,01, адалимумаб спрямо

плацебо

В проучвания I-IV на РА, всички индивидуални компоненти на критериите на отговора по ACR

(брой на напрегнатите и оточни стави, оценка на лекаря и пациента за активността на

заболяването и болката, резултати за индекса на инвалидизация (от Въпросника за оценка на

здравето, Health Assessment Questionnaire, HAQ) и стойности на С-реактивния протеин (в mg/dl))

са били подобрени на седмици 24 или 26, в сравнение с плацебо. В проучване III на РА тези

подобрения са се задържали до 52 седмица.

Във фаза ІІІ на открито разширение на проучване за РА, степента на отговора по АCR се е

задържала при повечето пациенти, които са проследени в продължение на до 10 години. От

207 пациенти, които са били рандомизирани на адалимумаб 40 mg през седмица, 114 пациенти

продължават на адалимумаб 40 mg всяка втора седмица в продължение на 5 години. Сред тях

86 пациенти (75,4%) са имали отговор 20 по ACR, 72 пациенти (63,2%) са имали отговор 50 по

ACR и 41 пациенти (36%) са имали отговор 70 по ACR. От 207 пациенти, 81 пациенти

продължават на адалимумаб 40 mg всяка втора седмица в продължение на 10 години. Сред тях

64 пациенти (79,0%) са имали отговор 20 по ACR, 56 пациенти (69,1%) са имали отговор 50 по

ACR и 43 пациенти (53,1%) са имали отговор 70 по ACR.

В проучване IV на РА, отговор 20 по АCR на пациентите, лекувани с адалимумаб плюс

стандартна терапия е бил статистически значимо по-добър, отколкото при пациентите, лекувани

с плацебо плюс стандартна терапия (р < 0,001).

В проучвания I-IV на РА, лекуваните с адалимумаб пациенти са достигали статистически

значими 20 и 50 отговори по АCR, в сравнение с плацебо, още през първите една до две седмици

след започване на лечението.

В проучване V на РА при пациенти с ранен ревматоиден артрит, нелекувани с метотрексат,

комбинираната терапия с адалимумаб и метотрексат е довела до по-бързи и значимо по-големи

отговори по АCR, отколкото монотерапията с метотрексат и монотерапията с адалимумаб на

седмица 52, като отговорите са били запазени на седмица 104 (вж. таблица 8).

Таблица 8. Отговори по АCR в проучване V на РА (процент пациенти)

Отговор

МТХ

n = 257

Адалимумаб

n = 274

Адалимумаб/MTX

n = 268

p-

стойност

a

p-

стойност

б

p-

стойност

в

АCR 20

52 седмица

62,6%

54,4%

72,8%

0,013

< 0,001

0,043

56,0%

49,3%

69,4%

0,002

< 0,001

0,140

АCR 50

52 седмица

45,9%

41,2%

61,6%

< 0,001

< 0,001

0,317

42,8%

36,9%

59,0%

< 0,001

< 0,001

0,162

АCR 70

52 седмица

27,2%

25,9%

45,5%

< 0,001

< 0,001

0,656

28,4%

28,1%

46,6%

< 0,001

< 0,001

0,864

p-стойността е от чифтното сравнение на монотерапията с метотрексат и комбинираната

терапия с адалимумаб/метотрексат, използвайки U теста на Mann-Whitney.

p-стойността е от чифтното сравнение на монотерапията с адалимумаб и комбинираната

терапия с адалимумаб/метотрексат, използвайки U теста на Mann-Whitney.

p-стойността е от чифтното сравнение на монотерапията адалимумаб и монотерапията метотрексат,

използвайки U теста на Mann-Whitney.

В откритото продължение на проучване V на РА, при проследяване на пациентите, степента на

отговор по ACR се е задържала в продължение на до 10 години. От 542 пациенти, рандомизирани

за лечение с адалимумаб 40 mg през седмица, 170 пациенти продължават да се лекуват с

адалимумаб 40 mg през седмица в продължение на 10 години. Сред тях 154 пациенти (90,6%) са

имали отговор 20 по ACR, 127 пациенти (74,7%) са имали отговор 50 по ACR и 102 пациенти

(60,0%) са имали отговор 70 по ACR.

На седмица 52, 42,9% от пациентите, които са получавали комбинирана терапия с

адалимумаб/метотрексат са достигнали клинична ремисия (DAS28 (CRP) < 2,6) в сравнение с

20,6% от пациентите, получаващи монотерапия с метотрексат и 23,4% от пациентите,

получаващи монотерапия с адалимумаб. Комбинираната терапия с адалимумаб/метотрексат е

била клинично и статистически по-добра в сравнение с метотрексат (p < 0,001) и монотерапията с

адалимумаб (p < 0,001) за постигане на по-ниско болестно състояние при пациентите с наскоро

диагностициран умерено до тежко изразен ревматоиден артрит. Отговорът в двете рамена на

монотерапия е бил сходен (p = 0,447). Oт 342 пациенти, първоначално рандомизирани на

монотерапия с адалимумаб или комбинирана терапия с адалимумаб/метотрексат, които са взели

участие в откритото продължение на проучването, 171 пациенти са завършили 10-годишното

лечение с адалимумаб. От тях, за 109 пациенти (63,7%) се докладва ремисия на 10-тата година.

Рентгенологичен отговор

В проучване III на РА, при което лекуваните с адалимумаб пациенти са били със средна

продължителност на ревматоидния артрит от около 11 години, е направена рентгенологична

оценка на структурните увреждания в ставите, която е представена като промяна в

модифицирания общ резултат по Sharp (Total Sharp Score, TSS) и неговите компоненти, резултата

за ерозиите и резултата за стеснението на ставното пространство. Пациентите на

адалимумаб/метотрексат са показали статистически значима по-малка рентгенологично оценена

прогресия на 6-ия и 12-и месеци, отколкото пациентите, получаващи само метотрексат (вж.

таблица 9).

В откритото продължение на проучване III на РА, показват, че намалението в степента на

прогресия на структурните увреждания се е задържало в продължение на 8 и 10 години в

подгрупа от пациентите. На 8-та година, 81 от 207 пациенти, първоначално лекувани с 40 mg

адалимумаб през седмица, са били оценявани рентгенологично. От тях 48 пациенти не са

показали прогресия на структурните увреждания, дефинирана чрез промяна от изходно ниво в

mTSS от 0,5 или по-малка. На 10-та година, 79 от 207 пациенти, първоначално лекувани с 40 mg

адалимумаб през седмица, са оценявани рентгенологично. От тях 40 пациенти не са показали

прогресия на структурните увреждания, дефинирана чрез промяна от изходно ниво в mTSS от 0,5

или по-малка.

Таблица 9. Средни рентгенологични промени след 12 месеца в проучване III на РА

Плацебо/

MTX

a

Адалимумаб

/MTX

40 mg през

седмица

Плацебо/MTX-

адалимумаб/MTX

(95% доверителен

интервал

б

)

p-стойност

Общ резултат по Sharp

2,6 (1,4; 3,8)

< 0,001

Резултат за ерозиите

1,6 (0,9; 2,2)

< 0,001

Резултат за JSN

0,9 (0,3; 1,4)

0,002

метотрексат

95% доверителен интервал за разликите в резултатите за промените между метотрексат и

адалимумаб

въз основа на ранков анализ

Joint Space Narrowing

(стесняване на ставното пространство)

В проучване V на РА, структурното ставно увреждане е било оценявано рентгенологично и

изразено като промяна в модифицирания общ резултат по Sharp (вж. таблица 10).

Таблица 10. Средни рентгенологични промени на седмица 52 при проучване V на РА

MTX

n = 257

(95%

доверителен

интервал)

Адалимумаб

n = 274 (95%

доверителен

интервал)

Адалимумаб/

MTX

n = 268

(95%

доверителен

интервал

)

p-стой-

ност

a

p-стой-

ност

б

p-

стой-

ност

в

Общ

резулта

т по

5,7 (4,2-7,3)

3,0 (1,7-4,3)

1,3 (0,5-2,1)

< 0,001

0,0020

< 0,001

MTX

n = 257

(95%

доверителен

интервал)

Адалимумаб

n = 274 (95%

доверителен

интервал)

Адалимумаб/

MTX

n = 268

(95%

доверителен

интервал

)

p-стой-

ност

a

p-стой-

ност

б

p-

стой-

ност

в

Резултат

за

ерозиите

3,7 (2,7-4,7)

1,7 (1,0-2,4)

0,8 (0,4-1,2)

< 0,001

0,0082

< 0,001

Резултат

за JSN

2,0 (1,2-2,8)

1,3 (0,5-2,1)

0,5 (0-1,0)

< 0,001

0,0037

0,151

p-стойността е от чифтното сравнение на монотерапията с метотрексат и комбинираната терапия с

адалимумаб/метотрексат, използвайки U теста на Mann-Whitney.

p-стойността е от чифтното сравнение на монотерапията с адалимумаб и комбинираната терапия с

адалимумаб/метотрексат, използвайки U теста на Mann-Whitney.

p-стойността е от чифтното сравнение на монотерапията с адалимумаб и монотерапията с метотрексат,

използвайкиU теста на Mann-Whitney.

След 52-седмично и 104-седмично лечение, процентът пациенти без прогресия (промяна спрямо

изходната стойност в модифицирания общ резултат по Sharp < 0,5) е бил значимо по-висок при

комбинираната терапия с адалимумаб/метотрексат (съответно 63,8% и 61,2%) в сравнение с

монотерапията с метотрексат (съответно 37,4% и 33,5%, p < 0,001) и монотерапията с

адалимумаб (съответно 50,7%, p < 0,002 и 44,5%, p < 0,001).

В откритото продължение на проучване V при РА, средната промяна спрямо изходната стойност

на 10-тата година в модифицирания общ резултат по Sharp е била 10,8, 9,2 и 3,9 при пациенти,

първоначално рандомизирани на монотерапия с метотрексат, монотерапия с адалимумаб и

комбинирана терапия с адалимумаб/метотрексат. Съответстващите проценти от пациенти без

рентгенологична прогресия са били 31,3%, 23,7% и съответно 36,7%.

Качество на живот и физически функции

Свързаните със здравословното състояние качество на живот и физически функции са били

оценени, използвайки индекса на инвалидизация от “Въпросника за оценка на здравето” (Health

Assessment Questionnaire, HAQ) в четирите подходящо и добре контролирани проучвания, чието

установяване е било предварително уточнена първична крайна точка на седмица 52 при

проучване III на РА. Всички дозировки/схеми на прилагане на адалимумаб в четирите

проучвания са показали статистически значимо по-голямо подобрение в индекса на

инвалидизация от HAQ при сравняване на стойностите от изходното ниво до достигнатите в

месец 6 спрямо плацебо, а в проучване III на РА, същото е наблюдавано на седмица 52.

Резултатите от Кратката форма на изследването върху здравето (Short Form Health Survey, SF 36)

за всички дозировки/схеми на прилагане на адалимумаб във всичките четири проучвания

подкрепят тези данни със статистически значимо подобрение в сбора от физическите показатели,

както и със статистически значими стойности в разделите за болка и жизнеспособност за дозата

40 mg през седмица. Статистически значимо намаляване на умората, измерено чрез

функционална оценка на резултатите от лечението на хроничните болести (ФОЛХБ), е

наблюдавано във всичките три проучвания, при които тя е била оценявана (проучвания I, III и IV

на РА).

В проучване III на РА, повечето пациенти, при които е постигнато подобрение във физическата

функция и са продължили лечението, подобрението се е задържало до седмица 520 (120 месеци)

на откритото лечение. Подобрение в качеството на живот е било отчитано до седмица 156

(36 месеца), като подобрението се е задържало през цялото това време.

В проучване V на РА, подобрението в индекса на инвалидизация от HAQ и физическият

показател от SF 36, са показали по-голямо подобрение (p < 0,001) при комбинираната терапия с

адалимумаб/метотрексат спрямо

монотерапията с метотрексат и монотерапията с адалимумаб на

седмица 52, което се е задържало до седмица 104. От 250-те пациенти, завършили откритото

продължение на проучването, подобренията във физическата функция са се задържали и през

10-те години от лечението.

Ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА)

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит (пЮИА)

Безопасността и ефикасността на адалимумаб са оценени в две проучвания, при деца с активен

полиартикуларен или полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит, които са имали различни

видове ювенилен идиопатичен артрит (пЮИА I и II) (най-често ревматоиден фактор отрицателен

или положителен полиартрит и разширен олигоартрит).

пЮИА-I

Безопасността и ефикасността на адалимумаб е оценена в мултицентрово, рандомизирано,

двойносляпо, паралелногрупово проучване при 171 деца (на възраст 4-17 години) с

полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит. В отворената въвеждаща фаза на проучването

(OL LI) пациентите са разделени в две групи, лекувани с MTX (метотрексат) или нелекувани с

MTX. Пациентите от групата на нелекуваните с метотрексат или никога не са били лекувани с

MTX или са били изтеглени от лечение с MTX най-малко две седмици преди прилагане на

проучваното лекарство. Пациентите са останали на постоянна доза НСПВС или преднизон

(≤ 0,2 mg/kg/ден или максимум 10 mg/ден). По време на фазата OL LI всички пациенти са

приемали 24 mg/m

до максимум от 40 mg адалимумаб през седмица в продължение на

16 седмици. Разпределението на пациентите по възраст и минимална, средна и максимална доза

по време на фазата OL LI е представено в таблица 11.

Таблица 11.

Разпределение на пациентите според възрастта и приеманата доза адалимумаб

по време на фазата OL LI

Възрастова група

Изходен брой пациенти n (%)

Минимална, средна и

максимална доза

4 до 7 години

31 (18,1)

10, 20 и 25 mg

8 до 12 години

71 (41,5)

20, 25 и 40 mg

13 до 17 години

69 (40,4)

25, 40 и 40 mg

Пациентите, показващи педиатричен отговор 30 по ACR (Американския колеж по радиология) на

седмица 16, са били преценени като подходящи за рандомизиране в двойносляпата (DB) фаза и са

приемали или адалимумаб 24 mg/m

до максимум от 40 mg, или плацебо през седмица, в

продължение на допълнителни 32 седмици или до изостряне на заболяването. Критериите за

изостряне на заболяването са били дефинирани като равно или надхвърлящо 30% влошаване от

изходните нива на ≥ 3 от 6 основни педиатрични критерия на ACR, в ≥ 2 активни стави и

надхвърлящо 30% подобрение на не повече от 1 от 6 критерия. След 32 седмици или при

изостряне на заболяването, пациентите са били преценени като подходящи за включване във

фазата на отворено разширение.

Таблица 12. Педиатрични отговори 30 по ACR при проучване на ЮИА

Група

MTX

Без MTX

Фаза

OL-LI 16 седмици

Педиатричен отговор 30

по ACR (n/N)

94,1% (80/85)

74,4% (64/86)

Резултати за ефикасност

Двойносляпа 32 седмици

Адалимумаб/

МТХ

(N = 38)

Плацебо / МТХ

(N = 37)

Адалимумаб

(N = 30)

Плацебо

(N = 28)

Изостряне на заболяването

в края на 32 седмица

(n/N)

36,8% (14/38)

64,9% (24/37)

43,3% (13/30)

71,4%

(20/28)

Медианно време до

изостряне на заболяването

> 32 седмици

20 седмици

> 32 седмици

14 седмици

Педиатричните отговори 30/50/70 по ACR на седмица 48 са били значимо по-големи от

тези при пациентите, лекувани с плацебо

p = 0,015

p = 0,031

Сред повлияните на седмица 16 (n = 144), педиатричните отговори 30/50/70/90 по ACR са се

задържали в продължение на до шест години във фаза OLE при пациентите, които са приемали

адалимумаб през целия период на проучването. Общо 19 участници, от които 11 в изходната

възрастова група от 4 до 12 години и 8 в изходната възрастова група от 13 до 17 години, са били

лекувани 6 или повече години.

Обобщените отговори са били, като цяло, по-добри, като по-малко пациенти са развили антитела

при лечение с комбинацията на адалимумаб и MTX, в сравнение със самостоятелното прилагане

на адалимумаб. Вземайки предвид тези резултати, адалимумаб се препоръчва в комбинация с

MTX и като монотерапия при пациенти, при които прилагането на MTX не е подходящо (вж.

точка 4.2).

пЮИА-II

Безопасността и ефикасността на адалимумаб са оценени в отворено, многоцентрово проучване

при 32 деца (2-< 4 години или възраст 4 и повече години и тегло < 15 kg) с умерен до тежък

активен полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит. Пациентите са получавали адалимумаб

като единична доза, чрез подкожно инжектиране 24 mg/m

телесна повърхност (BSA) до

максимум от 20 mg всяка втора седмица, в продължение на поне 24 седмици. Повечето пациенти,

по време на проучването са използвали MTX, като по-рядко се съобщава за съпътстваща

употреба с кортикостероиди или с нестероидни противовъзпалителни средства.

PedACR30 отговора на 12-тата и 24-тата седмица е съответно 93,5% и 90,0%, като е приложен

подхода на наблюдаваните данни. Съотношението на пациентите с PedACR50/70/90 отговор на

12-тата и на 24 –тата седмица са съответно 90,3%/61,3%/38,7% и 83,3%/73,3%/36,7%. Сред тези,

които са отговорили на лечението (педиатричният ACR 30) на 24 –тата седмица (n = 27 от

30 пациенти), педиатричните ACR 30 отговори са поддържани до 60 седмици в OLE фаза при

пациенти, които са получавали адалимумаб през целия период. Като цяло, 20 пациенти са

лекувани в продължение на 60 или повече седмици.

Артрит, свързан с ентезит

Безопасността и ефикасността на адалимумаб са оценявани в едно многоцентрово,

рандомизирано, двойносляпо клинично изпитване при 46 педиатрични пациенти (на възраст от

6 до 17 години) с умерен артрит, свързан с ентезит. Пациентите са рандомизирани да получат на

24 mg/m

телесна повърхност (body surface area, BSA) адалимумаб до максимум 40 mg или

плацебо през седмица в продължение на 12 седмици. Двойнослепият период е последван от

открит (OL) период, по време на който пациентите са получавали 24 mg/m

BSA адалимумаб до

максимум 40 mg през седмица подкожно за още 192 седмици. Първичната крайна точка е

процентната промяна от изходно ниво до седмица 12 в броя на активните стави с артрит

(подуване, което не се дължи на малформация или стави със загуба на подвижност плюс болка

и/или чувствителност), която е постигната със средно намаление на процента от -62,6% (медиана

на процентната промяна -88,9%) при пациентите в групата с адалимумаб в сравнение с -11,6%

(медиана на процентната промяна -50,0%) при пациентите в групата на плацебо. Подобрението в

броя на активните стави с артрит се поддържа по време на OL периода до седмица 156 при 26 от

31 (84%) пациенти в групата на адалимумаб, останали в проучването. Въпреки че не е

статистически значимо, повечето пациенти показват клинично подобрение във вторичните

крайни точки като брой на местата с ентезит, брой на чувствителните стави (TJC), брой на

подутите стави (SJC), Педиатричен ACR 50 отговор и Педиатричен ACR 70 отговор.

Аксиален спондилоартрит

Анкилозиращ спондилит (АС)

Ефектът на адалимумаб 40 mg, прилаган през седмица, е бил оценен при 393 пациенти в две

рандомизирани 24-седмични, двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания при пациенти с

активен анкилозиращ спондилит (средната изходна оценка за активността на заболяването

[Индекс за активност на заболяването анкилозиращ спондилит по Bath - BASDAI] e била 6,3 при

всички групи), които са имали недостатъчен отговор към стандартната терапия. Седемдесет и

девет пациенти (20,1%) са били лекувани съпътстващо с модифициращи болестта

антиревматоидни лекарства и 37 пациенти (9,4%) – с глюкокортикоиди. Заслепеният период е

бил последван от открит период, по времето на който пациентите са получавали адалимумаб

40 mg, прилаган през седмица, подкожно, в продължение на до 28 допълнителни седмици.

Пациентите (n = 215, 54,7%), които не са постигнали оценка при анкилозиращ спондилит (ASAS)

20 на 12-та,16-та, или 20-та седмица, са получавали, по- рано открито адалимумаб 40 mg, през

седмица, подкожно, и са разглеждани впоследствие като неотговорили на лечението при

статистическите анализи на двойнослепия период.

При по-голямото проучване I на АС при 315 пациенти, резултатите са показали статистически

значимо подобрение на признаците и симптомите на анкилозиращия спондилит при пациентите,

лекувани с адалимумаб, в сравнение с пациентите, получавали плацебо. Значим отговор е

отбелязан първо на седмица 2 и е поддържан през всичките 24 седмици (таблица 13).

Таблица 13. Отговор на лечението при плацебо-контролирано проучване на АС –

Проучване I Намаляване на признаците и симптомите

Отговор

Плацебо

N = 107

Адалимумаб

N = 208

ASAS

Седмица 2

42%***

Седмица 12

58%***

Седмица 24

51%***

ASAS 50

Седмица 2

16%***

Седмица 12

38%***

Седмица 24

35%***

ASAS 70

Седмица 2

7%**

Седмица 12

23%***

Седмица 24

24%***

Отговор

Плацебо

N = 107

Адалимумаб

N = 208

BASDAI

Седмица 2

20%***

Седмица 12

45%***

Седмица 24

42%***

***, ** Статистически значими при p < 0,001, < 0,01 за всички сравнения между адалимумаб и плацебо в

седмици 2, 12 и 24.

Оценки при анкилозиращ спондилит.

Индекс за активност на заболяването анкилозиращ спондилит по Бат.

Пациентите, лекувани с адалимумаб, са имали статистически значимо подобрение на седмица 12,

което е поддържано до седмица 24, както според SF 36, така и според Въпросника за качеството

на живот на пациенти с анкилозиращ спондилит [Ankylosing Spondylitis Quality of Life

Questionnaire, ASQoL].

Сходни тенденции (не всички статистически значими) са били наблюдавани и при по-малкото

рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване II на АС при 82 възрастни

пациенти с активен анкилозиращ спондилит.

Aксиален спондилоартрит без рентгенографски данни за AС

Безопасността и ефикасността на адалимумаб е оценена в две рандомизирани, двойнослепи,

плацебо-контролирани проучвания при пациенти с аксиален спондилоартрит без

рентгенографски данни за АС (nr-axSpA). Проучване nr-axSpA I оценява пациенти с активен nr-

axSpA. Проучване nr-axSpA II е проучване за прекъсване на лечението при пациенти с активен

nr-axSpA, които достигат ремисия по време на отворено лечение с адалимумаб.

Проучване nr-axSpA I

В проучване nr-axSpA I, адалимумаб 40 mg през седмица е била оценена при 185 пациенти в

рандомизирано, 12-седмично двойносляпо, плацебо-контролирано проучване при пациенти с

активен nr-axSpA (средна изходна стойност на показателя за активност на заболяването [Индекс

на активност на заболяването анкилозиращ спондилит по Bath (BASDAI)] е била 6,4 за пациенти,

лекувани с адалимумаб и 6,5 за тези на плацебо), които са имали неадекватно повлияване или

непоносимост към ≥ 1 нестероидни противовъзпалителни средства или с противопоказание за

НСПВС.

На изходно ниво, тридесет и три (18%) пациента са лекувани съпътстващо с модифициращите

болестта антиревматоидни лекарства и 146 (79%) пациенти с НСПВС. Двойнослепият период е

последван от отворен период, по време на който пациентите получават подкожно адалимумаб

40 mg през седмица, допълнително до 144 седмици. Резултатите на седмица 12 показват

статистически значимо подобрение на признаците и симптомите на активен nr-axSpA, при

пациенти, лекувани с адалимумаб, в сравнение с плацебо (таблица 14).

Таблица 14. Резултати за ефикасност при плацебо-контролирано Проучване nr

axSpA I

Двойносляпо проучване

Отговор на седмица 12

Плацебо

N = 94

Адалимумаб

N = 91

ASAS

36%***

ASAS 20

52%**

ASAS 5/6

31%***

ASAS частична ремисия

16%*

BASDAI

35%**

ASDAS

в,г,д

-0,3

-1,0***

ASDAS Inactive Disease

24%***

hs-CRP

г,е,ж

-0,3

-4,7***

Двойносляпо проучване

Отговор на седмица 12

Плацебо

N = 94

Адалимумаб

N = 91

SPARCC

MRI Sacroiliac Joints

г,и

-0,6

-3,2**

SPARCC MRI Spine

г,й

-0,2

-1,8**

Оценка на Международно дружество по спондилоартрит

Bath индекс на активност на заболяването анкилозиращ спондилит

Стойност на активност на заболяването анкилозиращ спондилит

Средна промяна от изходното ниво

n = 91 плацебо и n = 87 адалимумаб

C-реактивен протеин с висока чувствителност (mg/l)

n = 73 плацебо и n = 70 адалимумаб

Сдружение за изследване на анкилозиращ спондилоартрит в Канада

n = 84 плацебо и адалимумаб

n = 82 плацебо и n = 85 адалимумаб

***, **, * Статистически значимо съответно, при p < 0,001, < 0,01 и < 0,05, за всички сравнения между

адалимумаб и плацебо.

В открито разширение, подобрението на признаците и симптомите е поддържано с терапия с

адалимумаб до седмица 156.

Намаляване на възпалението

Значително подобрение на признаците на възпаление измерено с hs-CRP и MRI на

сакроилиачните стави и гръбначния стълб, е било поддържано при пациенти, лекувани с

адалимумаб до седмица 156 и седмица 104, съответно.

Качество на живот и физическа активност

Свързаното със здравето качество на живот и физическа активност са оценени с помощта на

HAQ-S и SF-36 въпросници. От изходно ниво до 12-та седмица адалимумаб е показал

статистически значимо по-голямо подобрение в крайния резултат на HAQ-S, и при SF-36

резултат на физическата компонента (PCS), в сравнение с плацебо. Подобряване на качеството на

живот и физическата активност е било поддържано по време на открито продължение до

седмица 156.

Проучване nr-axSpA II

673 пациенти с активен nr-axSpA (средна изходна стойност на показателя за активност на

заболяването [Индекс на активност на заболяването анкилозиращ спондилит по Bath (BASDAI)]

е била 7,0), които са имали неадекватно повлияване към ≥ 2 НСПВС или непоносимост към

НСПВС, или противопоказание за НСПВС, са включени в отворения период на Проучване nr-

axSpA II, по време на който са получавали адалимумаб 40 mg през седмица, за 28 седмици. Тези

пациенти имат също обективни доказателства за възпаление на сакроилиачните стави или

гръбначния стълб от ЯМР, или повишен hs-CRP. Пациентите, които достигат поддържане на

ремисията за най-малко 12 седмици (N=305) (ASDAS < 1,3 на седмици 16, 20, 24 и 28) по време

на отворения период, след това са рандомизирани или да продължават да получават лечение с

адалимумаб 40 mg през седмица (N=152), или с плацебо (N=153), за допълнителни 40 седмици в

двойносляпо плацебо-контролиран период (обща продължителност на проучването 68 седмици).

Пациентите, които са имали обостряне на състоянието по време на двойнослепия период, са

получили спасителна терапия с адалимумаб 40 mg през седмица, за най-малко 12 седмици.

Първичната крайна точка за ефикасност е съотношението на пациентите, които нямат обостряне

на състоянието до седмица 68 на проучването. Обострянето на състоянието се определя като

ASDAS ≥ 2,1 в две последователни визити през четири седмици. По-голямата част от пациентите

на адалимумаб нямат обостряне на заболяването по време на двойнослепия период, в сравнение

с пациентите на плацебо (70,4% спрямо 47,1%, p < 0,001) (фигура 1).

Фигура

1:

Крива на Kaplan

-

Meier, описваща времето до обостряне на състоянието в

Проучване nr

-

axSpA II

Вероятност за липса на обостряне

ВРЕМЕ (СЕДМИЦИ)

Лечение

Плацебо

Адалимумаб ∆ Цензурирани данни

Забележка: P=Плацебо (Брой в риск (с обостряне)); A=Адалимумаб (Брой в риск (с обостряне)).

От 68 пациенти, които са били с обостряне на състоянието, разпределени за прекратяване на

лечението, 65 са приключили 12 седмици на спасителна терапия с адалимумаб, от които 37

(56,9%) отново са достигнали ремисия (ASDAS < 1,3) 12 седмици след рестартиране на

отвореното лечение.

На седмица 68 пациентите, които получават продължително лечение с адалимумаб,

демонстрират статистически значимо по-голямо подобрение на признаците и симптомите на

активен nr-axSpA, в сравнение с пациентите, разпределени за прекратяване на лечението по

време на двойнослепия период на проучването (таблица 15).

Таблица 15. Резултати за ефикасност в плацебо

-контролирано Проучване nr-axSpA II

Двойносляп период

Отговор на седмица 68

Плацебо

N=153

Адалимумаб

N=152

ASAS

a,б

47,1%

70,4%***

ASAS

a,б

45,8%

65,8%***

ASAS

частична ремисия

26,8%

42,1%**

ASDAS

неактивно заболяване

33,3%

57,2%***

Частично обострянe

64,1%

40,8%***

Оценка на Международно дружество по спондилоартрит.

Изходно ниво се определя като изходно ниво на отворения период, когато пациентите имат активно

заболяване.

Стойност на активност на заболяването анкилозиращ спондилит.

Частично обостряне се определя като

ASDAS

но като

<

на

последователни визити

***, **

Статистически значимо, съответно при

<

<

за всички сравнения между

адалимумаб и плацебо.

Псориатичен артрит

Адалимумаб 40 mg, прилаган през седмица, е проучван при пациенти с умерено до тежко изразен

активен псориатичен артрит в две плацебо-контролирани проучвания, проучвания I и II на ПсА.

Проучване I на ПсА с 24-седмична продължителност, е обхванало 313 възрастни пациенти, с

недостатъчен отговор към терапия с нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти, от

които приблизително 50% са приемали метотрексат. Проучване II на ПсА с 12-седмична

продължителност, е обхванало 100 пациенти, с недостатъчен отговор към терапия с

модифициращи болестта антиревматоидни лекарства. При приключване и на двете проучвания,

383 пациенти са били включени в открито продължение на проучването, в което е прилаган

40 mg адалимумаб през седмица (eow).

Няма достатъчно доказателства за ефикасността на адалимумаб при пациенти с подобен на

псориатична артропатия анкилозиращ спондилит, поради малкия брой проучени пациенти.

Таблица 16.

Отговори по ACR в плацебо-контролирани проучвания на псориатичен

артрит (процент пациенти)

Проучване I на ПсА

Проучване II на ПсА

Отговор

Плацебо

N = 162

Адалимумаб

N = 151

Плацебо

N = 49

Адалимумаб

N = 51

ACR 20

12 седмица

58%***

39%*

24 седмица

57%***

неприл.

неприл.

АCR 50

12 седмица

36%***

25%***

24 седмица

39%***

неприл.

неприл.

АCR 70

12 седмица

20%***

14%*

24 седмица

23%***

неприл.

неприл.

*** p < 0,001 за всички сравнения между адалимумаб и плацебо

* p < 0,05 за всички сравнения между адалимумаб и плацебо

неприл. неприложимо

ACR отговорите при проучване I на ПсА са били сходни със и без съпътстващо лечение с

метотрексат. ACR отговорите са поддържани при отвореното продължение на проучването до

136 седмици.

В проучванията за псориатичен артрит са били оценени рентгенографските промени.

Рентгенографии на ръце, китки и стъпала са направени на изходно ниво и на седмица 24 по време

на двойнослепия период, когато пациентите са били на адалимумаб или плацебо, и на

седмица 48, когато всички пациенти са били открито на адалимумаб. Използван е модифициран

общ резултат по Sharp (modified Total Sharp Score, mTSS), който включва дисталните

интерфалангеални стави (т.е. не е идентичен с модифицирания общ резултат по Sharp (TSS),

използван за ревматоидния артрит).

Лечението

с адалимумаб е намалило степента на прогресия на периферното ставно увреждане, в

сравнение с лечението с плацебо, според измерената промяна от изходното ниво на mTSS (средна

стойност ± SD), 0,8 ± 2,5 в групата на плацебо (на седмица 24), в сравнение с 0,0 ± 1,9; (p < 0,001)

в групата на адалимумаб (на седмица 48).

При пациентите, лекувани с адалимумаб, без рентгенографска прогресия от изходното ниво до

седмица 48 (n = 102), 84% са продължили да показват липса на рентгенографска прогресия през

144-те седмици на лечението. Пациентите, лекувани с адалимумаб, са показали статистически

значимо подобрение нафизичните функции, оценено по HAQ и Кратката форма на изследването

върху здравето (SF 36), в сравнение с пациентите на плацебо, на седмица 24. Подобряването на

физичните функции е продължило и през откритото продължение до седмица 136.

Псориазис

Безопасността и ефективността на адалимумаб са проучени при възрастни пациенти с хроничен

псориазис с плаки (≥ 10% BSA засягане и Псориатична област и Индекс на тежест (PASI)

≥ 12 или ≥ 10), които са били кандидати за системна терапия или фототерапия в

рандоминизирани, двойнослепи проучвания. 73% от пациентите, включени в проучвания І и ІІ на

псориазис, са получавали предшестваща системна терапия или фототерапия. Безопасността и

ефикасността на адалимумаб са проучени и при възрастни пациенти с умерен до тежък хроничен

псориазис с плаки в комбинация с псориазис на ръцете и/или стъпалата, които са били кандидати

за системна терапия в рандомизирано двойносляпо проучване (Проучване III на псориазис).

В проучване І на псориазис (REVEAL) са оценени 1 212 пациенти в рамките на три периода на

лечение. В период А, пациентите са получавали плацебо или адалимумаб в първоначална доза

80 mg, последвана от 40 mg през седмица, една седмица след първоначалната доза. След

16-седмично лечение, пациентите които са достигнали най-малко отговор 75 по PASI (PASI

резултат на подобрение от най-малко 75%, спрямо изходното ниво), са включени в период Б и са

получавали открито 40 mg адалимумаб през седмица. Пациентите, които са поддържали

≥ 75 отговор по PASI на седмица 33 и са били първоначално рандомизирани на активно лечение в

период А, са били повторно рандомизирани в период В да получават 40 mg адалимумаб през

седмица или плацебо в продължение на допълнителни 19 седмици. При всички групи на лечение,

средният резултат спрямо изходния резултат по PASI е бил 18,9, а изходния резултат на PGA

(Physician’s Global Assessment) е варирал в границите от “умерен” (53% от включените

участници) до “тежък” (41%) и “много тежък” (6%).

Проучване ІІ на псориазис (CHAMPION) сравнява ефикасността и безопасността на адалимумаб

спрямо метотрексат (MTX) и плацебо при 271 пациенти. Пациентите са получили плацебо,

първоначална доза MTX от 7,5 mg, а след това нарастващи дози до седмица 12, с максимална

доза 25 mg, или първоначална доза 80 mg адалимумаб, последвана от 40 mg през седмица (една

седмица след първоначалната доза) за 16 седмици. Липсват данни, сравняващи адалимумаб и

MTX след 16 седмици на лечение. При пациентите, получаващи MTX, които са постигнали

≥PASI 50 отговор на 8 и/или 12 седмица, не е допуснато по-нататъшно увеличаване на дозата.

Във всички групи на лечение, на изходно ниво средният резултат по PASI е бил 19,7, а PGA

резултатът на изходно ниво е варирал от “лек” (< 1%) до “умерен” (48%) до “тежък” (46%) до

“много тежък” (6%).

Пациентите, участващи във всички Фаза 2 и Фаза 3 проучвания на псориазис, са били оценени

като подходящи за включване в откритото продължение на проучването, при което са получавали

адалимумаб най-малко 108 допълнителни седмици.

В проучвания І и

ІІ на псориазис, първична крайна точка е бил процентът пациенти, които са

достигнали отговор 75 по PASI от изходното ниво на седмица 16 (вж. таблици 17 и 18).

Таблица 17.

Ps Проучване I (REVEAL) - Резултати за ефикасност на седмица 16

Плацебо

N = 398

n (%)

Адалимумаб 40 mg през седмица

N = 814

n (%)

≥ PASI 75

a

26 (6,5)

578 (70,9)

PASI 100

3 (0,8)

163 (20,0)

PGA: отчетлив/минимален

17 (4,3)

506 (62,2)

Процент на пациентите достигнали отговор 75 по PASI, изчислен като усреднен брой

p< 0,001 адалимумаб спрямо плацебо

Таблица 18.

Ps Проучване ІІ (CHAMPION) - Резултати за ефикасност на седмица 16

Плацебо

N = 53

n (%)

МТХ

N = 110

n (%)

Адалимумаб

40 mg през седмица

N = 108

n (%)

≥ PASI 75

10 (18,9)

39 (35,5)

86 (79,6)

a, б

PASI 100

1 (1,9)

8 (7,3)

18 (16,7)

в, г

PGA: отчетлив/минимален

6 (11,3)

33 (30,0)

79 (73,1)

a, б

p < 0,001 адалимумаб спрямо плацебо

p < 0,001 адалимумаб спрямо метотрексат

p < 0,01 адалимумаб спрямо плацебо

p < 0,05 адалимумаб спрямо метотрексат

В проучване І на псориазис, 28% от пациентите, които са били с отговор 75 по PASI и са били

повторно рандомизирани на плацебо на седмица 33, в сравнение с 5% продължили на

адалимумаб, p < 0,001, са показали “загуба на задоволителен отговор” (PASI резултат след

седмица 33 и след това или преди седмица 52, достигнали до < PASI 50 отговор, съотнесен към

изходното ниво, с минимум 6-точки увеличение на PASI резултата, съотнесен към седмица 33).

От пациентите, които са загубили задоволителния отговор след повторното рандомизиране на

плацебо и след това са били включени в отвореното разширено проучване, 38% (25/66) и 55%

(36/66) са достигнали отново отговор 75 по PASI, съответно след 12 и 24 седмици на възобновено

лечение.

Общо 233 пациенти с отговор 75 по PASI 75 на седмица 16 и седмица 33 са получили

продължително лечение с адалимумаб за 52 седмици в проучване І на псориазис, и са

продължили адалимумаб в откритото продължение на проучването. Отговор 75 по PASI и

отчетливата или минимална честота на отговор по PGA при тези пациенти са били, съответно

74,7% и 59,0%, след допълнително 108-седмично открито лечение (общо 160 седмици). В

анализа, при който всички пациенти, които са отпаднали от проучването поради нежелани

лекарствени реакции или липса на ефикасност, или чиято доза е повишена, са били разглеждани

за такива без отговор, отговор 75 по PASI и отчетливата или минимална честота на отговор по

PGA при тези пациенти са били, съответно 69,6% и 55,7%, след допълнително 108-седмично

открито лечение (общо 160 седмици).

Общо 347 пациенти с траен отговор са участвали в отвореното продължение на проучването за

оценяване на прекратяването и възобновяването на лечението. В периода на прекратяване на

лечението, симптомите на псориазис са се възвърнали постепенно с медиана на времето за релапс

(влошаване до PGA “умерено” или по-лошо), приблизително 5 месеца. Нито един от пациентите

не е получил ребаунд ефект по време на периода на прекратяване на лечението. Общо 76,5%

(218/285) от пациентите, които са участвали в периода на възобновяване на лечението имат PGA

отговор “отчетлив” или “минимален” след 16-седмично възобновено лечение, независимо от това

дали са имали релапс, по време на периода на прекратяване на лечението (съответно

69,1%[123/178] и 88,8% [95/107] за пациентите с релапс и тези без релапс, в периода на

прекратяване на лечението). Сходен профил на безопасност, с този преди прекратяване на

лечението, е наблюдаван и по време на възобновеното лечение.

Значителни подобрения от изходното ниво на седмица 16, в сравнение с плацебо (Проучване І и

ІІ) и MTX (Проучване ІІ), са били демонстрирани в резултатите от DLQI (Dermatology Life

Quality Index). B Проучване І, обобщените резултатите на подобренията във физичния и

психологичния компонент от SF-36, са били също значителни, в сравнение с плацебо.

В отвореното продължение на проучването, при пациенти, чиято доза е повишена от 40 mg през

седмица до 40 mg седмично, поради PASI отговор под 50%, 26,4% (92/349) и 37,8% (132/349) от

пациентите са достигнали отговор 75 по PASI съответно на седмица 12 и 24.

Проучване III на псориазис (REACH) сравнява ефикасността и безопасността на адалимумаб

спрямо плацебо при 72 пациенти с умерен до тежък хроничен псориазис с плаки в комбинация с

псориазис на ръцете и/или стъпалата. Пациентите са получили първоначална доза 80 mg

адалимумаб, последвана от 40 mg през седмица (с начало една седмица след първоначалната

доза) или плацебо в продължение на 16 седмици. На седмица 16 статистически значимо по-голям

процент от пациентите, получили адалимумаб, са достигнали „чист“ или „почти чист“ PGA

отговор за ръцете и/или стъпалата, в сравнение с пациенти, получили плацебо (30,6% спрямо

4,3%, съответно [P = 0,014]).

Проучване IV на псориазис сравнява ефикасността и безопасността на адалимумаб спрямо

плацебо при 217 възрастни пациенти с умерено тежък до тежък псориазис на ноктите.

Пациентите са получили първоначална доза от 80 mg адалимумаб, последвана от 40 mg през

седмица (с начало една седмица след първоначалната доза) или плацебо в продължение на

26 седмици, последвано от открита терапия с адалимумаб за още 26 седмици. Oценките на

псориазис на ноките включват Модифициран индекс на тежест при псориазис на ноктите

(Modified Nail Psoriasis Severity Index, mNAPSI), обща оценка на лекаря при псориазис на

ноктите на ръцете (Physician’s Global Assessment of Fingernail Psoriasis, PGA-F) и Индекс на

тежест при псориазис на ноктите (Nail Psoriasis Severity Index, NAPSI) (вж. таблица 19).

Адалимумаб показва ползи по отношение на лечението на псориазис на ноктите при пациенти с

различна степен на засягане на кожата (BSA ≥ 10% (60% от пациентите) и BSA < 10% и ≥ 5%

(40% от пациентите)).

Таблица 19. Ps проучване IV резултати за ефикасност на седмици 16, 26 и 52

Крайна точка

Седмица 16

Плацебо контролирано

Седмица 26

Плацебо контролирано

Седмица 52

Открито

Плацебо

N = 108

Адалимумаб

40 mg през

седмица

N = 109

Плацебо

N = 108

Адалимумаб

40 mg през

седмица

N = 109

Адалимумаб

40 mg през

седмица

N = 80

≥ mNAPSI 75 (%)

26,0

46,6

65,0

PGA-F

чисто/минимално и

≥ 2-степен на

подобрение (%)

29,7

48,9

61,3

Обща промяна в

проценти на псориазис

на ноктите на ръцете

NAPSI (%)

-7,8

-44,2

-11,5

-56,2

-72,2

p < 0,001, адалимумаб спрямо плацебо

Пациентите, лекувани с адалимумаб са показали статистически значимо подобрение на

седмица 26, в сравнение с плацебо при DLQI.

Педиатричен плакатен псориазис

Ефикасността на адалимумаб е оценявана в едно рандомизирано, двойносляпо, контролирано

проучване на 114 педиатрични пациенти от 4-годишна възраст с тежък хроничен плакатен

псориазис (определен по PGA със засягане ≥ 4 или > 20% BSA, или засягане > 10% BSA с

много

плътни лезии, или по PASI ≥ 20, или ≥ 10 с клинично значимо засягане на лицето, гениталиите

или ръцете/ стъпалата), който се контролира недостатъчно с локална терапия и хелиотерапия или

фототерапия.

Пациентите получават адалимумаб 0,8 mg/kg през седмица (до 40 mg), 0,4 mg/kg през седмица

(до 20 mg) или метотрексат 0,1 – 0,4 mg/kg седмично (до 25 mg). На седмица 16 повече пациенти,

рандомизирани за получаване на адалимумаб 0,8 mg/kg, имат положителни отговори за

ефикасност (напр. PASI 75), отколкото болните, рандомизирани за получаване на 0,4 mg/kg през

седмица или MTX.

Таблица 20. Резултати за ефикасност при педиатричен плакатен псориазис след 16 седмици

MTX

а

N = 37

Адалимумаб 0,8 mg/kg през седмица

N = 38

PASI 75

12 (32,4%)

22 (57,9%)

PGA: Чисто/минимално

15 (40,5%)

23 (60,5%)

MTX = метотрексат

P=0,027, адалимумаб 0,8 mg/kg спрямо MTX

P=0,083, адалимумаб 0,8 mg/kg спрямо MTX

Пациентите които достигат PASI 75 и PGA „чисто” или „минимално”, се оттеглят от лечението

до 36 седмици и се проследяват за загуба на контрол на заболяването (т.e. влошаване на PGA с

най-малко 2 степени). Пациентите са лекувани след това с адалимумаб 0,8 mg/kg през седмица в

продължение на още 16 седмици, като честотата на отговор, наблюдавана по време на

повторното лечение, е подобна на тази през предшестващия двойносляп период: PASI 75 отговор

при 78,9% (15 от 19 лица) и PGA „чисто” или „минимално” при 52,6% (10 от 19 лица).

В открития период на проучването отговорите PASI 75 и PGA „чисто” или „минимално” се

поддържат до още 52 седмици без нови находки, свързани с безопасността.

Гноен хидраденит

Безопасността и ефикасността на адалимумаб

са оценени в рандомизирани, двойнослепи,

плацебо-контролирани проучвания и едно удължено отворено проучване при възрастни пациенти

с умерен до тежък гноен хидраденит (ГХ), които са имали непоносимост, противопоказание или

недостатъчен отговор на най-малко 3-месечен пробен период на системна терапия с антибиотици.

Пациентите в ГХ-I и ГХ-II са имали заболяване в стадий II или III по Hurley, с най-малко

3 абсцеса или възпалителни възли.

Проучването ГХ-I (PIONEER I) оценява 307 пациенти с 2 периода на лечение. В период А

пациентите получават плацебо или адалимумаб при начална доза 160 mg на седмица 0, 80 mg на

седмица 2 и 40 mg всяка седмица, започвайки от седмица 4 до седмица 11. Съпътстващата

употреба на антибиотици не е била разрешена по време на проучването. След 12 седмици

лечение пациентите, които са получавали адалимумаб в период А, са били повторно

рандомизирани в период Б в 1 до 3 групи на лечение (адалимумаб 40 mg всяка седмица,

адалимумаб 40 mg през седмица или плацебо от седмица 12 до седмица 35). Пациенти, които са

били рандомизирани на плацебо в период А, са определени да получават адалимумаб 40 mg всяка

седмица в период B.

Проучване ГХ-II (PIONEER II) оценява 326 пациенти с 2 периода на лечение. В период А

пациентите получават плацебо или адалимумаб при начална доза 160 mg на седмица 0, 80 mg на

седмица 2 и 40 mg всяка седмица, започвайки от седмица 4 до седмица 11. 19,3% от пациентите

са продължили изходната перорална антибиотична терапия по време на проучването. След

12 седмици лечение пациентите, които са получавали адалимумаб в период А, са били повторно

рандомизирани в период Б в 1 до 3 групи на лечение (адалимумаб 40 mg всяка седмица,

адалимумаб 40 mg през седмица или плацебо от седмица 12 до седмица 35). Пациенти, които са

били рандомизирани на плацебо в период А, са определени да получават плацебо за период B.

Пациентите, участващи в проучвания ГХ-I и ГХ-II, са били подходящи за участие в открито

продължение на проучването, в което адалимумаб 40 mg се е прилагало всяка седмица. Средната

експозиция при всички популации на адалимумаб е била 762 дни. По време на всичките три

проучвания пациентите са прилагали всеки ден локално антисептично измиване.

Клиничен отговор

Намаляването на възпалителни лезии и предотвратяването на влошаването на абсцесите и на

дренирането на фистулите са оценени с използването на Клиничен отговор при гноен хидраденит

(HiSCR; поне 50% намаление на общия брой абсцеси и възпалителни възли, без увеличение на

броя на абсцесите и без увеличение на броя на дренираните фистули спрямо изходните

стойности). Намаляването на свързаната с ГХ кожна болка е оценено с помощта на Числова

оценъчна скала при пациенти, които са влезли в проучването с началната изходна оценка от

3 или повече по скала от 11 точки.

Значително по-голям процент от пациентите, лекувани с адалимумаб, в сравнение с тези на

плацебо, са постигнали HiSCR на седмица 12. Значително по-голям процент от пациентите в

проучването ГХ-II имат клинично значимо намаление на свързаната с ГХ кожна болка на

седмица 12 (вж. таблица 21). Пациентите, лекувани с адалимумаб, са имали значително намален

риск от обостряне на заболяването по време на първите 12 седмици от лечението.

Таблица 21. Резултати за ефикасност на 12-та седмица, проучвания ГХ I и II

Проучване ГХ I

Проучване ГХ II

Плацебо

Адалимумаб

40 mg

седмично

Плацебо

Адалимумаб

40 mg

седмично

Клиничен отговор

при гноен хидраденит

(HiSCR)

N = 154

40 (26,0%)

N = 153

64 (41,8%)

N = 163

45 (27,6%)

N = 163

96 (58,9%)

≥30%

намаляване на

N = 109

27 (24,8%)

N = 122

34 (27,9%)

N = 111

23 (20,7%)

N = 105

48 (45,7%)

* P < 0,05, ***P < 0,001, адалимумаб в сравнение с плацебо

Сред всички рандомизирани пациенти.

Сред пациенти с изходна оценка на свързаната с ГХ кожна болка ≥ 3, на базата на Числова

оценъчна скала 0 – 10; 0 = без кожна болка, 10 = възможно най-лошата кожна болка.

Лечението с адалимумаб 40 mg всяка седмица значително намалява риска от влошаване на

абсцесите и дрениране на фистулите. Приблизително два пъти повече е делът на пациентите в

плацебо групата през първите 12 седмици на проучванията ГХ-I и ГХ-II в сравнение с тези в

групата на адалимумаб, които са имали влошаване на абсцесите (съответно 23,0% спрямо 11,4%)

и дрениране на фистулите (съответно 30,0 % спрямо 13,9%).

На седмица 12 е било демонстрирано по-голямо подобрение от изходното ниво в сравнение с

плацебо в специфичното за кожата, свързано със здравето качество на живот, измерено чрез

Дерматологичния индекс на качество на живот (DLQI; проучвания ГХ-I и ГХ-II), в общата

удовлетвореност на пациента от медикаментозно лечение, измерена чрез Въпросника за

удовлетворение от лечението с медикаменти (TSQM; проучвания ГХ-I и ГХ-II), и във физическо

здраве, измерено чрез обобщената оценка по физическата компонента на SF-36 (проучване ГХ-I).

При пациенти с поне частичен отговор на адалимумаб 40 mg веднъж седмично на седмица 12

процентът HiSCR на седмица 36 е по-висок при пациентите, които продължават ежеседмично

адалимумаб, отколкото при пациенти, при които честотата на приема е била намалена до през

седмица или при които лечението е прекратено (вж. таблица 22).

Таблица 22. Дял на пациентите

а

, постигнали HiSCR

б

на седмици 24 и 36 след

преназначаване на терапията на един път седмично адалимумаб на седмица 12

Плацебо

(прекратяване на

лечението)

N = 73

Адалимумаб 40 mg през

седмица

N = 70

Адалимумаб 40 mg

седмично

N = 70

Седмица 24

24 (32,9%)

36 (51,4%)

40 (57,1%)

Седмица 36

22 (30,1%)

28 (40,0%)

39 (55,7%)

Пациенти с поне частичен отговор на адалимумаб 40 mg седмично след 12 седмици на

лечение.

Пациентите, отговарящи на определените от протокола критерии за загуба на отговор

или за липса на подобрение, са задължени да прекратят проучванията и са считани за

неповлияни.

Сред пациентите, които са имали поне частично повлияване на седмица 12 и които са получавали

непрекъсната седмична терапия с адалимумаб, процентът на HiSCR на седмица 48 е 68,3%, а на

седмица 96 – 65,1%. Дългосрочното лечение с адалимумаб 40 mg седмично за 96 седмици не

установява нови находки, свързани с безопасността.

Сред пациентите, чието лечение с адалимумаб е било прекратено на 12-а седмица на

проучванията ГХ-I и ГХ-II, процентът на HiSCR 12 седмици след повторно започване на лечение

с адалимумаб 40 mg веднъж седмично се връща до нива, сходни с наблюдаваните преди

прекратяването му (56,0%).

Гноен хидраденит при юноши

Няма клинични изпитвания с адалимумаб при пациенти в юношеска възраст с ГХ. Ефикасността

на адалимумаб за лечение на юноши с ГХ се предполага въз основа на доказаната ефикасност и

връзката експозиция-отговор при възрастни пациенти с ГХ и на вероятността ходът на

заболяването, патофизиологията и лекарствените ефекти да са по същество подобни на тези при

възрастни, при същите нива на експозиция. Безопасността на препоръчителната доза адалимумаб

в популацията на юношите с ГХ се основава на профилa на безопасност при другите показания

на адалимумаб както при възрастни, така и при педиатрични пациенти, които са на лечение с

подобни или по-често прилагани дози (вж. точка 5.2).

Болест на Crohn

Безопасността и ефикасността на адалимумаб са оценени при над 1 500 пациенти с умерена до

тежка активна болест на Crohn (индекс на активността на болестта на Crohn (Crohn’s Disease

Activity Index, CDAI) ≥ 220 и ≤ 450) в рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани

проучвания. Съпътстващо са допускани постоянни дози от аминосалицилати, кортикостероиди

и/или имуномодулиращи средства и 80% от пациентите са продължили да получават най-малко

едно от тези лекарства.

Индуцирането на клинична ремисия (дефинирана като CDAI < 150) е оценено в две проучвания,

проучване I на CD (CLASSIC I) и проучване II на CD (GAIN). В проучване I на CD,

299 нелекувани с TNF-антагонист пациенти са рандомизирани в една от четирите терапевтични

групи; плацебо на седмици 0 и 2, 160 mg адалимумаб на седмица 0 и 80 mg на седмица 2, 80 mg

на седмица 0 и 40 mg на седмица 2 и 40 mg на седмица 0 и 20 mg на седмица 2. В проучване II на

CD, 325 пациенти, които са загубили отговора или имат непоносимост към инфликсимаб, са

рандомизирани да получават или 160 mg адалимумаб на седмица 0 и 80 mg на седмица 2 или

плацебо на седмици 0 и 2. Първично неотговорилите са изключени от проучванията и

следователно тези пациенти не са оценявани след това.

Поддържането на клинична ремисия е оценено в проучване III на CD (CHARM). В проучване III

на CD, 854 пациенти са получили отворено 80 mg на седмица 0 и 40 mg на седмица 2. На

седмица 4 пациентите са рандомизирани на 40 mg на всяка втора седмица, 40 mg на всяка

седмица, или плацебо с обща продължителност на проучването 56 седмици. Пациентите с

клиничен отговор (намаляване на CDAI ≥ 70) на седмица 4 са стратифицирани и анализирани

отделно от тези без клиничен отговор на седмица 4. Кортикостероиди конуса е разрешено след

седмица 8.

В таблица 23 са представени индукцията на ремисия и честотите на отговора в проучване I на CD

и проучване II на CD.

Таблица 23.

Индукция на клинична ремисия и отговор (процент пациенти)

Проучване I на CD: пациенти,

неприемали

инфликсимаб

Проучване II на CD:

пациенти, предходно

приемали инфликсимаб

Плацебо

N = 74

Адалимумаб

80/40 mg

N = 75

Адалимумаб

160/80 mg

N = 76

Плацебо

N = 166

Адалимумаб

160/80 mg

N = 159

Седмица 4

Клинична ремисия

36%*

21%*

Клиничен отговор

(CR-100)

49%**

38%**

Всички р-стойности са чифтни сравнения на съотношенията адалимумаб спрямо плацебо

* p < 0,001

** p < 0,01

Сходни честоти на ремисиите са наблюдавани за водещите до индукция схеми на прилагане

160/80 mg и 80/40 mg до седмица 8, а нежеланите събития са наблюдавани по-често в групата,

приемала 160/80 mg.

На седмица 4 на проучване III на CD, при 58% (499/854) от пациентите има клиничен отговор и

те са оценени при първичния анализ. От тези с клиничен отговор на седмица 4, 48% са с

предходна експозиция на други TNF-антагонисти. Поддържането на ремисията и честотите на

отговора са представени в таблица 24. Резултатите за клинична ремисия са останали относително

постоянни, независимо от предходната експозиция на TNF-антагонист.

Свързаните със заболяването хоспитализации и хирургически намеси са статистически значимо

по-малко при адалимумаб, в сравнение с плацебо на седмица 56.

Таблица 24. Поддържане на клинична ремисия и отговор (процент пациенти)

Плацебо

40 mg адалимумаб

през седмица

40 mg адалимумаб

всяка седмица

Седмица 26

N = 170

N = 172

N = 157

Клинична ремисия

40%*

47%*

Клиничен отговор (CR-100)

52%*

52%*

Пациенти в свободна от стероиди

ремисия за > = 90 дни

3% (2/66)

19% (11/58)**

15% (11/74)**

Седмица 56

N = 170

N = 172

N = 157

Клинична ремисия

36%*

41%*

Клиничен отговор (CR-100)

41%*

48%*

Пациенти в свободна от стероиди

ремисия за > = 90 дни

5% (3/66)

29% (17/58)*

20% (15/74)**

* p < 0,001 за чифтните сравнения на съотношенията адалимумаб спрямо

плацебо

** p < 0,02 за чифтните сравнения на съотношенията адалимумаб спрямо

плацебо

от пациентите, получаващи кортикостероиди на изходното ниво

Сред пациентите, които нямат отговор на седмица 4, 43% от пациентите на поддържащо лечение

с адалимумаб отговарят до седмица 12, в сравнение с 30% от пациентите на поддържаща терапия

с плацебо. Тези резултати предполагат, че за някои пациенти, при които няма отговор до

седмица 4 има положителен ефект от продължителната поддържаща терапия през седмица 12.

Терапията, продължила повече от 12 седмици, не води до значимо по-голям брой отговори (вж.

точка 4.2).

117 от 276 пациенти от проучване І на CD и 272 от 777 пациенти от проучвания II и ІІІ на CD са

проследени в продължение най-малко на 3-годишна открита терапия с адалимумаб. 88 и

189 пациенти, съответно, са продължили да бъдат в състояние на клинича ремисия. Клиничният

отговор (CR-100) e задържан, съответно, при 102 и 233 пациенти.

Качество на живот

В проучване I на CD и проучване II на CD, статистически значимо подобрение в общия скор от

болест-специфичния въпросник за възпалителна болест на червата (Inflammatory bowel disease

questionnaire, IBDQ) е достигнато на седмица 4 при пациентите, рандомизирани на адалимумаб

80/40 mg и 160/80 mg, в сравнение с плацебо, както и на седмици 26 и 56 на проучване III на CD

при групите, лекувани с адалимумаб в сравнение с групата на плацебо.

Болест на Crohn при педиатрични пациенти

Адалимумаб е оценен в многоцентрово, рандомизирано, двойносляпо клинично проучване,

предназначено да оцени ефикасността и безопасността на индукционно и поддържащо лечение с

дози, в зависимост от телесното тегло (< 40 kg или ≥ 40 kg) при 192 педиатрични пациенти на

възраст между 6 и 17 години (включително), с умерена до тежка болест на Crohn (CD),

определена като индекс на активността на болестта на Crohn при педиатрични пациенти

(Paediatric Crohn's Disease Activity Index, PCDAI) със скор > 30. При пациентите е трябвало да

липсва отговор към конвенционалната терапия на CD (включително кортикостероиди, и/или

имуномодулатор) за CD. Също така, пациентите може вече да са загубили отговор или да имат

непоносимост към инфликсимаб.

Всички пациенти получават отворено индукционно лечение в доза, въз основа на изходното си

телесно тегло: 160 mg на седмица 0 и 80 mg на седмица 2 за пациенти ≥ 40 kg и 80 mg и 40 mg

съответно за тези < 40 kg.

На седмица 4, участниците са рандомизирани 1:1, въз основа на телесното си тегло или по време

на ниската доза или по време на стандартната доза на поддържащата схема, както е показано в

таблица 25.

Таблица 25. Подържаща схема

Тегло на пациента

Ниска доза

Стандартна доза

< 40 kg

10 mg през седмица

20 mg през седмица

≥ 40 kg

20 mg през седмица

40 mg през седмица

Резултати за ефикасност

Първичната крайна точка на проучването е клинична ремисия на седмица 26, определена като

PCDAI скор ≤ 10.

Стойностите на процентите на клинична ремисия и клиничен отговор (определени като

намаление в PCDAI скора с най-малко 15 точки от изходно ниво) са представени в таблица 26.

Процентите на пациентите, прекратили кортикостероидите или имуномодулаторите са

представени в таблица 27.

Таблица 26. Педиатрично проучване на CD PCDAI Клинична ремисия и Отговор

Стандартна Доза

40/20 mg през

седмица

N = 93

Ниска Доза

20/10 mg през

седмица

N = 95

P стойност

Седмица 26

Клинична ремисия

38,7%

28,4%

0,075

Клиничен отговор

59,1%

48,4%

0,073

Седмица 52

Клинична ремисия

33,3%

23,2%

0,100

Клиничен отговор

41,9%

28,4%

0,038

* p стойност за стандартната доза спрямо ниската доза

Таблица 27. Педиатрично проучване на CD за прекратяване на кортикостероиди или

имуномодулатори и ремисия на фистулата

Стандартна доза

40/20 mg през

седмица

Ниска доза

20/10 mg през

седмица

P стойност

1

Прекратили кортикостероидите

N = 33

N = 38

Седмица 26

84,8%

65,8%

0,066

Седмица 52

69,7%

60,5%

0,420

Прекратили имуномодулаторите

2

N = 60

N = 57

Седмица 52

30,0%

29,8%

0,983

Фистулна ремисия

3

N = 15

N = 21

Седмица 26

46,7%

38,1%

0,608

Седмица 52

40,0%

23,8%

0,303

p стойност за Стандартната доза спрямо Ниската

доза

Имуносупресиращата терапия може да бъде преустановена само на

едмица 26 или след нея по преценка

на изследователя, ако пациентът изпълнява критерия за клиничен отговор.

Определена като затваряне на всички фистули, които са първоначално установени за поне

2 последователни визити след изходно ниво.

Статистически значимо повишаване (подобрение) от изходно ниво до седмица 26 и 52 е

наблюдавано в индекса на телесната маса и скоростта на растеж и за двете терапевтични групи.

Статистически и клинично значимо подобрение от изходното ниво е било също наблюдавано и в

двете терапевтични групи относно параметрите за качеството на живот (включително

IMPACT III).

Сто пациенти (n = 100) от педиатричното проучване на CD са продължили в дългосрочно,

отворено продължение на проучването. След 5-годишна терапия с адалимумаб 74,0% (37/50) от

останалите в проучването 50 пациенти са продължили да бъдат в състояние на клинична

ремисия, а 92,0% (46/50) от пациентите — с клиничен отговор според PCDAI.

Улцерозен колит

Безопасността и ефикасността на многократни дози адалимумаб са

оценени при възрастни

пациенти с умерен до тежък активен улцерозен колит (резултат/скор по Mayo от 6 до 12 с

ендоскопски подрезултат от 2 до 3) в рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани

проучвания.

При проучване UC-I, 390 пациенти, които не са получавали лечение с TNF-антагонисти са

рандомизирани на плацебо на седмици 0 и 2, на 160 mg адалимумаб на седмица 0, последвано от

80 mg адалимумаб на седмица 2 или на 80 mg адалимумаб на седмица 0, последвано от 40 mg на

седмица 2. След седмица 2, пациентите и в двете рамена на адалимумаб са получавали 40 mg през

седмица. Клиничната ремисия (дефинирана като резултат по Маyo ≤ 2, без подрезултат > 1) е

била оценена на седмица 8.

В проучване UC-II, 248 пациенти са получавали 160 mg адалимумаб на седмица 0, 80 mg на

седмица 2 и 40 mg през седмица след това, и 246 пациенти са получавали плацебо. Като

клинични резултати са оценени влизането в ремисия на седмица 8 и поддържането на ремисия на

седмица 52.

Пациентите, започнали с 160/80 mg адалимумаб, са достигнали клинична ремисия на седмица 8 в

статистически значително по-високи проценти, в сравнение с плацебо, в проучване UC-I

(съответно 18% спрямо 9%, p = 0,031) и проучване UC-II (съответно 17% спрямо 9%, p = 0,019).

В проучване UC-II, сред лекуваните с адалимумаб, които са в ремисия на седмица 8, 21/41 (51%)

са в ремисия и на седмица 52.

Резултатите от общата популация при проучването UC-II са показани в таблица 28.

Таблица 28.

Отговор, ремисия и оздравяване на лигавиците в проучване UC-II (процент

пациенти)

Плацебо

Адалимумаб 40 mg през

седмица

Седмица 52

N=246

N=248

Клиничен отговор

30%*

Клинична ремисия

17%*

заздравяване на лигавиците

25%*

Пациенти в ремисия без стероиди ≥ 90 дни

(N = 140)

13%*

(N = 150)

Седмица 8 и 52

Продължителен отговор

24%**

Продължителна ремисия

Продължително заздравяване на

лигавиците

19%*

Клинична ремисия е с резултат по Mayo ≤ 2, без подрезултат > 1.

Клиничният отговор представлява понижение спрямо изходното ниво на скора по Mayo с

≥ 3 точки и ≥ 30% плюс понижение на субскора за ректално кървене [RBS] ≥ 1 или абсолютен

RBS, равен на 0 или 1.

* p < 0,05 за сдвоено сравнение на процентите на адалимумаб спрямо плацебо

** p < 0,001 за сдвоено сравнение на процентите на адалимумаб спрямо плацебо

От пациентите, получаващи кортикостероиди на изходно ниво.

От пациентите, при които е наблюдаван отговор през седмица 8, 47% са имали отговор, 29% са

били в ремисия, 41% са показали заздравяване на лигавицата и 20% са били в ремисия без

стероиди ≥ 90 дни през седмица 52.

Приблизително 40% от пациентите в проучване UC-II са били с неуспешна предшестваща

анти-TNF терапия с инфликсимаб. Ефикасността на адалимумаб при тези пациенти е била

намалена, в сравнение с тази при пациенти, които не са получавали анти-TNF терапия. Сред

пациентите, с неуспешна предшестваща анти-TNF терапия, ремисия на седмица 52 е достигната

от 3% от пациентите на плацебо и 10% от тези на адалимумаб.

Пациентите от проучванията UC-I и UC-II са имали възможност да продължат в отворено,

дългосрочно разширено проучването (UC III). След тригодишна терапия с адалимумаб 75%

(301/402) продължават да са в клинична ремисия според частичния скор по Mayo.

Честота на хоспитализация

По време на 52-седмичните проучвания UC-I и UC-II са наблюдавани по-ниски честоти на

хоспитализация без значение от причината, както и хоспитализации, свързани с UC за рамото на

адалимумаб в сравнение с рамото на плацебо. Броят на хоспитализации без значение от

причината в групата, приемаща адалимумаб, е 0,18 на пациентогодина в сравнение с 0,26 на

пациентогодина при групата, приемаща плацебо, а броят хоспитализации, свързани с UC, е

съответно 0,12 на пациентогодина и 0,22 на пациентогодина.

Качество на живот

В проучване UC-II лечението с адалимумаб е довело до подобрения в скора по въпросника за

възпалителна болест на червата (Inflammatory Bowel Disease Questionnaire – IBDQ).

Увеит

Безопасността и ефикасността на адалимумаб са оценени при възрастни пациенти с

неинфекциозен интермедиерен, заден и панувеит, с изключение на пациенти с изолиран преден

увеит, при две рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания (UV I и II).

Пациентите са получавали плацебо или адалимумаб в начална доза 80 mg, последвана от 40 mg

през седмица, започвайки една седмица след първоначалната доза. Разрешени са били

съпътстващи стабилни дози от един небиологичен имуносупресор.

Проучване UV I оценява 217 пациенти с активен увеит, въпреки лечение с кортикостероиди

(перорално приеман преднизон, в доза от 10 до 60 mg дневно). Всички пациенти са получили

2-седмична стандартна доза преднизон 60 mg дневно при включване в проучването, последвана

от задължителен график на намаляване на дозата, с пълно прекратяване на кортикостероидното

лечение до седмица 15.

Проучване UV II оценява 226 пациенти с неактивен увеит, изискващ хронично лечение с

кортикостероиди (преднизон през устата, 10 до 35 mg дневно) на изходно ниво, за да се

контролира

тяхното заболяване. Впоследствие пациентите са подложени на задължителен график

на намаляване на дозата, с пълно спиране на кортикостероидното лечение до седмица 19.

Първичната крайна точка на ефикасност при двете проучвания е „времето до неуспех от

лечението“. Неуспехът от лечението се определя като многокомпонентен резултат, базиран на

възпалителни хориоретинални и/или възпалителни ретинални съдови лезии, клетъчен клас на

предна камера (AC), степен на мътност на стъкловидното тяло (VH) и най-добре коригираната

зрителна острота (BCVA).

Пациентите, приключили участието си в проучвания UV I и UV II, отговарят на условията за

включване в неконтролирано дългосрочно продължение на проучването с първоначално

планирана продължителност 78 седмици. На пациентите се разрешава да продължат приема на

лекарството по проучването след седмица 78, докато получат достъп до адалимумаб.

Клиничен отговор

Резултатите от двете проучвания показват статистически значимо намаляване на риска от

неуспех на лечението при пациенти, лекувани с адалимумаб, спрямо пациентите, получаващи

плацебо (вж. таблица 29). И двете проучвания показват ранен и траен ефект на адалимумаб

върху степента на неуспех от лечението спрямо плацебо (вж. фигура 2).

Таблица 29. Време до неуспех от лечението при проучвания UV I и UV II

Анализ Лечение

N

Неуспех

N (%)

Средно време до

неуспех (месеци)

КР

а

ИД 95%

за КР

а

P-стойност

б

Време до неуспех от лечението на или след седмица 6 в проучване UV I

Първичен анализ (ITT)

Плацебо

84 (78,5)

Адалимумаб

60 (54,5)

0,50

0,36, 0,70

< 0,001

Време до неуспех от лечението на или след седмица 2 в проучване UV II

Първичен анализ (ITT)

Плацебо

61 (55,0)

Адалимумаб

45 (39,1)

0,57

0,39, 0,84

0,004

Забележка: Неуспех от лечението на или след седмица 6 (проучване UV I) или на или след

седмица 2 (проучване UV II) се брои като събитие. Отпадналите поради причини, различни от неуспех

от лечението, са отсявани в момента на отпадане.

КР (коефициент на риска) за адалимумаб спрямо плацебо от пропорционалните регресионни рискове

с отчитане на лечението като фактор.

Двустранна

P

-стойност от log-rank тест.

NE = не може да се определи. По-малко от половината от рисковите участници са имали събитие.

Фигура 2: Криви наKaplan-Meier, обобщаващи времето до неуспех от лечението

на или след седмица 6 (проучване UV I) или седмица 2

(проучване UV II)

Забележка: P# = Плацебо (Брой събития/Брой в риск); A# = Адалимумаб (Брой събития/Брой в риск).

При проучване UV I са наблюдавани статистически значими разлики в полза на адалимумаб в

сравнение с плацебо за всеки компонент на терапевтичния неуспех. При проучване UV II са

наблюдавани статистически значими разлики само по отношение на зрителната острота, а

останалите компоненти, като цифри, са в полза на адалимумаб.

От 424 пациенти, включени в неконтролираното дългосрочно продължение на проучвания UV I и

UV II, 60 пациенти се считат за неподходящи за участие (напр. поради отклонения или поради

вторични усложнения на диабетна ретинопатия поради операция за катаракта или витректомия)

и са изключени от първичния анализ за ефикасност. От останалите 364 пациенти, 269 пациенти,

годни за оценка (74%), са достигнали 78 седмици на открито лечение с адалимумаб. На базата на

подхода за наблюдавани данни, 216 (80,3%) са в ремисия (липсват активни възпалителни лезии,

AC клетки степен ≤ 0,5+, VH степен ≤ 0,5+), които приемат кортикостероид в доза ≤ 7,5 mg

дневно, и 178 (66,2%) са в ремисия без прием на стероиди. BCVA или се подобрява, или се

поддържа (влошаване с < 5 букви) при 88,6% от очите на седмица 78. Данните за периода след

седмица 78 обикновено съответстват на тези резултати, но броят на включените участници

намалява след този период. Като цяло сред пациентите, които прекратяват участието си, 18% са

прекратили поради нежелани събития, а 8% - поради недостатъчен отговор към лечението с

адалимумаб.

Качество на живот

Отчетените от пациентите резултати по отношение на функции, свързани със зрението, са

измерени с помощта на NEI VFQ-25 и в двете клинични проучвания. Адалимумаб има числено

превъзходство в по-голямата част от междинните резултати, със статистически значими средни

разлики за общо зрение, болка в окото, близко виждане, психично здраве и общ резултат в

проучването UV I, както и за общо зрение и психично здраве в проучването UV II. Ефектите,

свързани със зрението, не са с числено превъзходство в полза на Адалимумаб по отношение на

цветното виждане в проучването UV I, както и за цветното виждане, периферното зрение и

близкото виждане в проучването UV II.

Увеит при педиатрични пациенти

Безопасността и ефикасността на адалимумаб са оценени в рандомизирано, двойносляпо,

контролирано проучване при 90 педиатрични пациенти на възраст от 2 до 18 години с активен

неинфекциозен преден увеит, свързан с ЮИА, които са били неподатливи на лечение с

метотрексат най-малко 12 седмици. Пациентите са приемали плацебо или 20 mg адалимумаб

(ако < 30 kg) или 40 mg адалимумаб (ако ≥ 30 kg) през седмица в комбинация с основната си доза

метотрексат.

Първичната крайна точка е "времето до неуспех от лечението". Критериите, определящи

неуспеха от лечението, са влошаване или продължително неповлияване на очното възпаление,

частично подобрение с развитие на други продължителни съпътстващи заболявания на очите

или влошаване на съпътстващите очни заболявания, неразрешена употреба на съпътстващи

лекарства и преустановяване на лечението за продължителен период от време.

Клиничен отговор

Адалимумаб значително забавя времето до неуспех от лечението в сравнение с плацебо (вж.

фигура 3, Р <0,0001 от log rank тест). Средното време до неуспех от лечението е 24,1 седмици

при пациенти, лекувани с плацебо, докато средното време до неуспех от лечението не е било

възможно да се оцени за пациенти, лекувани с адалимумаб, тъй като по-малко от половината от

тези пациенти са имали неуспех от лечението. Адалимумаб значително намалява риска от

неуспех от лечението със 75% спрямо плацебо, както е показано от КР (коефициент на

риска = 0,25 [95% ИД: 0,12, 0,49]).

Фигура 3: Криви на Kaplan-Meier, обобщаващи времето до неуспех от лечението при

клинично проучване за педиатричен увеит

ВЕРОЯТНОСТ ОТ НЕУСПЕШНО ЛЕЧЕНИЕ

ВРЕМЕ (СЕДМИЦИ)

Лечение

Плацебо

Адалимумаб

Забележка: P = плацебо (брой в риск); H = Адалимумаб (брой в риск).

Имуногенност

По време на лечението с адалимумаб могат да се образуват анти-адалимумаб антитела.

Образуването на анти-адалимумаб антитела се свързва с повишения клирънс и намалената

ефикасност на адалимумаб. Няма явна взаимовръзка между наличието на анти-адалимумаб

антитела и възникването на нежелани събития.

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от

проучвания, които са реферирани към лекарствен продукт, съдържащ адалимумаб, в една или

повече подгрупи на педиатричната популация при улцерозен колит (вж. точка 4.2 за информация

относно употреба в педиатрията).

5.2

Фармакокинетични свойства

Абсорбция и разпределение

След подкожно приложение на единична доза 40 mg, абсорбцията и разпределението на

адалимумаб са бавни, като пиковите плазмени концентрации се достигат около 5 дни след

приложението. Средната абсолютна бионаличност на адалимумаб, определена от трите

проучвания след единична подкожна доза 40 mg, е била 64%. След еднократно интравенозно

приложение в дози от 0,25 до 10 mg/kg, концентрациите са били пропорционални на дозата. След

дози 0,5 mg/kg (~40 mg), клирънсът е варирал от 11 до 15 ml/час, oбемът на разпределение (V

) е

варирaл между 5 и 6 литра, а средния полуживот в терминална фаза е било около две седмици.

Концентрацията на адалимумаб в синовиалната течност на няколко пациенти с ревматоиден

артрит е варирала от 31 до 96% от тази в серума.

След подкожно приложение на 40 mg адалимумаб през седмица при възрастни с ревматоиден

артрит (РА), средните най-ниски концентрации в равновесното състояние са били около 5 μg/ml

(без съпътстващо приложение на метотрексат) и съответно 8 до 9 μg/ml (при съпътстващо

приложение на метотрексат). Най-ниските серумни нива на адалимумаб в равновесното

състояние се повишават приблизително пропорционално на дозата след подкожно инжектиране

на 20, 40 и 80 mg през седмица или всяка седмица.

След подкожно приложение на 24 mg/m

(до максимум от 40 mg) през седмица при пациенти с

полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА) на възраст 4 до 17 години средните

най-ниски серумни концентрации на адалимумаб в равновесно състояние (измерени от

седмица 20 до 48) са били 5,6 ± 5,6 µg/ml (102% CV) при адалимумаб без съпътстващо

приложение на метотрексат и 10,9 ± 5,2 µg/ml (47,7% CV) при съпътстващо приложение на

метотрексат.

При пациенти с полиартикуларен ЮИА, които са на възраст 2 до < 4 години или на възраст

4 години и повече, с тегло < 15 kg, лекувани с адалимумаб 24 mg/m

, средните най-ниски серумни

концентрации на адалимумаб в равновесно състояние са били 6,0 ± 6,1 µg/ml (101% CV) при

адалимумаб без съпътстващо приложение на метотрексат и 7,9 ± 5,6 µg/ml (71,2% CV) при

съпътстващо приложение на метотрексат.

След приложението на 24 mg/m

(до максимум 40 mg) подкожно през седмица на пациенти с

артрит, свързан с ентезит, на възраст от 6 до 17 години средните минимални стационарни

серумни концентрации на адалимумаб (стойности, измерени на седмица 24) са 8,8 ± 6,6 μg/ml при

адалимумаб без съпътстващо приложение на метотрексат и 11,8 ± 4,3 μg/ml при съпътстващо

приложение на метотрексат.

След подкожно приложение на 40 mg адалимумаб през седмица при възрастни пациенти с

аксиларен спондилоартрит без рентгенографски данни за АС, средната

(± SD)

най-ниска

концентрация в стационарно състояние на седмица 68 е била 8,0 ± 4,6 μg/ml.

При възрастни пациенти с псориазис, средната най-ниска концентрация в стационарното

състояние е била 5 µg/ml по време на лечението с адалимумаб 40 mg през седмица, прилаган като

монотерапия.

След приложението на 0,8 mg/kg (до максимално 40 mg) подкожно през седмица на педиатрични

пациенти с хроничен плакатен

псориазис, средната ± SD равновесна минимална концентрация на

адалимумаб е приблизително 7,4 ± 5,8 µg/ml (79% CV).

При възрастни пациенти с гноен хидраденит дозата от 160 mg адалимумаб на седмица 0,

последвана от 80 mg на седмица 2, постига минимални концентрации на адалимумаб в серума от

приблизително 7-8 μg/ml на седмица 2 и седмица 4. Средните най-ниски концентрации в

равновесно състояние от седмица 12 до седмица 36 са приблизително 8 до 10 μg/ml по време на

лечението с адалимумаб 40 mg всяка седмица.

Експозицията на адалимумаб при пациенти в юношеска възраст с ГХ се прогнозира с помощта

на популационно фармакокинетично моделиране и симулация на базата на фармакокинетика,

определена при другите показания при други педиатрични пациенти (детски псориазис,

ювенилен идиопатичен артрит, болест на Crohn при педиатрични пациенти и артрит, свързан с

ентезит). Препоръчителната схема на дозиране при ГХ в юношеска възраст е 40 mg през

седмица. Тъй като експозиция на адалимумаб може да се повлияе от телесната маса, юноши с

по-високо телесно тегло и неадекватен отговор могат да се възползват от препоръчителната доза

за възрастни 40 mg всяка седмица.

При пациенти с болестта на Crohn натоварващата доза 80 mg адалимумаб през седмица 0,

последвана от 40 mg адалимумаб през седмица 2, постига средна равновесна концентрация на

серумния адалимумаб от приблизително 5,5 µg/ml по време на индукционния период.

Натоварваща доза 160 mg адалимумаб през седмица 0, последвана от 80 mg адалимумаб през

седмица 2, постига средна равновесна концентрация на серумния адалимумаб от приблизително

12 µg/ml по време на индукционния период. При пациенти с болестта на Crohn, приемали

поддържаща доза 40 mg адалимумаб през седмица, се наблюдават средни равновесни нива от

около 7 µg/ml.

При педиатрични пациенти с умерена до тежка CD, индукционната доза адалимумаб е съответно

160/80 mg или 80/40 mg в открито проучване на седмици 0 и 2, в зависимост от граничната

стойност на телесното тегло от 40 kg. На седмица 4, пациентите са рандомизирани 1:1 или на

стандартна доза (40/20 mg през седмица) или на ниска доза (20/10 mg през седмица) в групи на

поддръжащо лечение, базирани на телесното тегло. Средната стойност (± SD) на най-ниските

концентрации на серумния адалимумаб, постигнати на седмица 4 са 15,7 ± 6,6 μg/ml за пациенти

≥ 40 kg (160/80 mg) и 10,6 ± 6,1 μg/ml за пациенти < 40 kg (80/40 mg).

За пациентите, които са останали на рандомизираната си терапия, средните стойности (± SD) на

най-ниските концентрации на адалимумаб на седмица 52 са били 9,5 ± 5,6 μg/ml за групата на

стандартна доза и 3,5 ± 2,2 µg/ml за групата на ниска доза. Средните най-ниски концентрации са

се задържали при пациентите, които са продължили да приемат лечение с адалимумаб през

седмица в продължение на 52 седмици. За пациентите, при които дозата се е увеличила от схема

на прилагане през седмица до схема на прилагане всяка седмица, средните (± SD) серумни

концентрации на адалимумаб на седмица 52 са били 15,3 ± 11,4 µg/ml (40/20 mg, седмично) и

6,7 ± 3,5 µg/ml (20/10 mg, седмично).

При пациенти с улцерозен колит, натоварваща доза 160 mg адалимумаб на седмица 0, последвана

от 80 mg адалимумаб на седмица 2, постига средна равновесна концентрация на серумния

адалимумаб приблизително 12 µg/ml по време на индукционния период. При пациенти с

улцерозен колит, приемали поддържаща доза 40 mg адалимумаб през седмица са били

наблюдавани средни стационарни минимални нива приблизително 8 µg/ml.

При

възрастни пациенти с увеит натоварваща доза 80 mg адалимумаб на седмица 0, последвана

от 40 mg адалимумаб през седмица, започвайки от седмица 1, води до средни концентрации в

стационарно състояние приблизително 8 до 10 µg/ml.

Експозицията на адалимумаб при пациенти с педиатричен увеит се прогнозира с помощта на

популационно фармакокинетично моделиране и симулация на базата на фармакокинетика,

определена при другите показания при други педиатрични пациенти (детски псориазис,

ювенилен идиопатичен артрит, болест на Crohn при педиатрични пациенти и артрит, свързан с

ентезит). Няма данни за клинична експозиция при прилагане на натоварваща доза при деца под

6 години. Прогнозните експозиции показват, че при отсъствие на метотрексат, натоварващата

доза може да доведе до първоначално повишаване на системната експозиция.

С популационно фармакокинетично и фармакокинетично/фармакодинамично моделиране и

симулация е прогнозирано, че експозицията на адалимумаб и ефикасността при пациенти,

лекувани с 80 mg през седмица, са сравними с тези при пациенти, приемали 40 mg всяка седмица

(включително възрастни пациенти с РА, ГХ, УК, БК или псориазис, юноши с ГХ и педиатрични

пациенти ≥ 40 kg с БК).

Връзка експозиция-отговор при педиатричната популация

На базата на данни от клиничните изпитвания при пациенти с ЮИА (pJIA и ERA), е установена

връзка експозиция-отговор между плазмените концентрации и PedACR 50 отговора.

Установената плазмена концентрация на адалимумаб, при която съществува половината от

максималната вероятност за поява на отговор по PedACR 50 (EC50) е 3 μg/ml (95% ДИ

1-6 μg/ml).

Връзката експозиция-отговор между концентрацията на адалимумаб и ефикасността при

педиатрични пациенти с тежък хроничен плакатен псориазис е установена съответно за PASI 75

и PGA "чисто" или "минимално". PASI 75 и PGA "чисто" или "минимално" нарастват с

нарастването на концентрациите на адалимумаб, и двата при сходна установена EC50

приблизително 4,5 μg/ml (съответно 95% ДИ 0,4-47,6 и 1,9-10,5).

Елиминиране

Популационните фармакокинетични анализи на данни от над 1 300 пациенти с РА, разкриват

тенденция за явно по-висок клирънс на адалимумаб с повишаване на телесното тегло. След

коригиране на разликите за телесно тегло се установява, че възрастта и полът изглежда имат

минимален ефект върху клирънса на адалимумаб. Наблюдавано е, че серумните нива на

свободния адалимумаб (несвързания с анти-адалимумаб антитела, ААА) са по-ниски при

пациенти с измерими анти-адалимумаб антитела (ААА).

Чернодробно или бъбречно увреждане

Адалимумаб не е проучван при пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане.

5.3

Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хората на базата на проучванията за токсичност

при еднократно прилагане, токсичност при многократно прилагане и генотоксичност.

При макаци е проведено проучване на токсичността върху ембрио-феталното/перинаталното

развитие в дози 0, 30 и 100 mg/kg (9-17 маймуни/група), което не е установило вредности за

плода, дължащи се на адалимумаб. Поради липсата на подходящи модели за антитяло с

ограничена кръстосана реактивност към TNF на гризачите и развитието на неутрализиращи

антитела при гризачите, не са проведени нито проучвания за канцерогенност на адалимумаб,

нито стандартна оценка на фертилитета и постнаталната токсичност.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Ледена оцетна киселина

Захароза

Полисорбат 80

Натриев хидроксид (за корекция на pH)

Вода за инжекции

6.2

Несъвместимости

При липса на проучвания за несъвместимости, този лекарствен продукт не трябва да се смесва с

други лекарствени продукти.

6.3

Срок

на годност

2 години

6.4

Специални условия на съхранение

Да се съхранява в хладилник (2°С - 8°С).

Да не се замразява.

Съхранявайте AMGEVITA в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.

Предварително напълнената спринцовка или предварително напълнената писалка за еднократна

употреба може да се съхранява при температура до максимум 25°C за период до 14 дни.

Предварително напълнената

спринцовка, или предварително напълнената писалка трябва да

бъдат защитени от светлина и да се изхвърлят, ако не се използват в рамките на 14-дневния

период.

6.5

Вид и съдържание на опаковката

AMGEVITA 20 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

0,4 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип І) с глава на буталото

(бромобутилова гума) и игла от неръждаема стомана с предпазител на иглата (термопластичен

еластомер).

Опаковка с една предварително напълнена спринцовка.

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

0,8 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип І) с глава на буталото

(бромобутилова гума) и игла от неръждаема стомана с предпазител на иглата (термопластичен

еластомер).

Опаковки с една, две, четири или групова опаковка от шест (3х2) предварително напълнени

спринцовки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

0,8 ml разтвор в предварително напълнена писалка за употреба от пациента, съдържаща

предварително напълнена спринцовка (стъкло тип І).

Писалката е преносимо механично

устройство за инжектиране, за еднократна употреба. Капачката на иглата на предварително

напълнената писалка е

изработена от сух естествен каучук (производно на латекс) (вж.

точка 4.4).

Опаковки с една, две, четири или групова опаковка от шест (3х2) предварително напълнени

писалки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Подробни указания за употреба са дадени в листовката.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в

съответствие с местните изисквания.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Amgen Europe B.V.

Minervum 7061

NL-4817 ZK Breda

Нидерландия

8.

НОМЕРА НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

AMGEVITA 20 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

EU/1/16/1164/001 – 1 опаковка

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

EU/1/16/1164/002 – 1 опаковка

EU/1/16/1164/003 – 2 опаковки

EU/1/16/1164/004 – 4 опаковки

EU/1/16/1164/005 – 6 (3х2) групова опаковка

AMGEVITA 40 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

EU/1/16/1164/006 – 1 опаковка

EU/1/16/1164/007 – 2 опаковки

EU/1/16/1164/008 – 4 опаковки

EU/1/16/1164/009 – 6 (3х2) групова опаковка

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 22 март 2017

10.

ДАТА НА AКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е налична на уебсайта на Европейската

Агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

30 Churchill Place

Canary Wharf

London E14 5EU

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 3660 6000

Facsimile

+44 (0)20 3660 5555

Send a question via our website

www.ema.europa.eu/contact

© European Medicines Agency, 2017. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/67766/2017

EMEA/H/C/004212

Резюме на EPAR за обществено ползване

Amgevita

adalimumab

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (ЕРАR) за

Amgevita. В него се разяснява как Агенцията е оценила лекарството, за да препоръча

разрешаване за употреба в ЕС и условия на употреба. Документът не е предназначен да

предоставя практически съвети относно употребата на Amgevita.

За практическа информация относно употребата на Amgevita пациентите следва да прочетат

листовката или да попитат своя лекар или фармацевт.

Какво представлява Amgevita и за какво се използва?

Amgevita e лекарство, което действа върху имунната система и се използва за лечение на

следните заболявания:

псориазис на плаки (заболяване, което причинява червени, люспести плаки по кожата);

псориатичен артрит (заболяване, което причинява червени, люспести плаки по кожата и

възпаление на ставите);

ревматоиден артрит (заболяване, причиняващо възпаление на ставите);

аксиален спондилоартрит (възпаление на гръбначния стълб, причиняващо болки в гърба),

включително анкилозиращ спондилит и когато липсват увреждания, установени с рентгенови

изследвания, но има ясни признаци на възпаление;

болест на Крон (заболяване, причиняващо възпаление на червата);

улцерозен колит (заболяване, което предизвиква възпаление и язви на лигавицата на

червата);

полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит и активен ентезит-свързан артрит (и двете са

редки заболявания, които причиняват възпаления на ставите);

Amgevita

EMA/67766/2017

Страница 2/4

хидраденитис супуратива (акне инверса), хронично кожно заболяване, което причинява

подутини, абцеси (събиране на гной) и белези по кожата;

неинфекциозен увеит (възпаление на слоя под бялото на очната ябълка).

Amgevita се използва най-вече при възрастни, когато заболяването им е тежко, умерено тежко

или се влошава, както и когато пациентите не могат да използват други лечения. За подробна

информация относно използването на Amgevita при всички заболявания, включително кога може

да се прилага при деца, вижте кратката характеристика на продукта (също част от EPAR).

Amgevita съдържа активното вещество адалимумаб (adalimumab) и е „биоподобно“ лекарство.

Това означава, че Amgevita е много подобен на биологично лекарство (наричано също

„референтно лекарство“), което вече е разрешено за употреба в Европейския съюз (ЕС).

Референтното лекарство на Amgevita е Humira. За повече информация относно биоподобните

лекарства вижте документа „въпроси и отговори“ тук

Как се използва Amgevita?

Amgevita се отпуска само по лекарско предписание, а лечението трябва да бъде започнато и

наблюдавано от лекари с опит в диагностиката и лечението на заболяванията, за които е

разрешен. Лекарите, лекуващи увеит, следва да се посъветват и с лекари с опит в прилагането на

Amgevita.

Лекарството се предлага под формата на инжекционен разтвор за прилагане под кожата в

предварително напълнена спринцовка или писалка. Дозата зависи от заболяването, което трябва

да се лекува, като при деца обикновено се изчислява според теглото и ръста на детето. След като

се приложи началната доза, най-често Amgevita се прилага на всеки две седмици, но в някои

ситуации може да се прилага всяка седмица. Ако лекуващият лекар прецени, че е подходящо,

пациентите или техните болногледачи могат да поставят сами инжекцията с Amgevita след

провеждане на обучение. По време на лечението с Amgevita пациентите могат да приемат други

лекарства, например метотрексат или кортикостероиди (други противовъзпалителни лекарства).

За повече информация относно дозите при всяко заболяване и друга информация за употребата

на Amgevita вижте листовката.

Как действа Amgevita?

Активното вещество в Amgevita, адалимумаб, е моноклонално антитяло (вид протеин),

предназначено да разпознава и да се свързва с определен химичен преносител в организма,

наречен фактор на туморната некроза (TNF). Този преносител участва в причиняването на

възпалението и се среща във високи концентрации при пациентите, страдащи от заболяванията,

за които се използва Amgevita. Като се свързва с TNF, адалимумаб блокира действието му и по

този начин намалява възпалението и другите симптоми на заболяванията.

Какви ползи от Amgevita са установени в проучванията?

Разширените лабораторни проучвания, които сравняват Amgevita с Humira, показват, че

адалимумаб в Amgevita е много подобен на адалимумаб в Humira по химична структура, чистота и

биологична активност.

Тъй като Amgevita е „биоподобно“ лекарство, проучванията за ефективността и безопасността,

проведени за Humira, не е нужно да се повтарят за Amgevita.

Amgevita

EMA/67766/2017

Страница 3/4

Установено е, че лекарството има подобни ефекти като Humira в едно основно проучване при

526 пациенти с умерен до тежък ревматоиден артрит, които не се повлияват в достатъчна степен

от метотрексат, и в друго основно проучване при 350 пациенти с умерен до тежък псориазис.

В проучването на ревматоиден артрит повлияването се измерва като подобрение с 20% или

повече на симптоми след 24-седмично лечение: повлияват се 75% от пациентите, получаващи

Amgevita, в сравнение със 72% при пациентите, получаващи Humira. В проучването на

псориазис, което разглежда степента на подобрение след 16 седмици, се наблюдава 81%

подобрение на симптомите при Amgevita в сравнение с 83% подобрение при Humira.

Какви са рисковете, свързани с Amgevita?

Най-честите нежелани реакции при адалимумаб (наблюдавани при повече от 1 на 10 пациенти)

са инфекции на носа и гърлото, синусите и горните дихателни пътища, реакции на мястото на

инжектиране (зачервяване, сърбеж, кървене, болка или подуване), главоболие и мускулно-

скелетна болка.

Amgevita и други лекарства от неговия клас могат да повлияят също на способността на имунната

система да се бори с инфекции и рак, а при пациенти, използващи адалимумаб, има няколко

случая на тежки инфекции и рак на кръвта.

Други редки нежелани лекарствени реакции (наблюдавани при между 1 на 10 000 и 1 на 1 000

пациенти) включват неспособност на костния мозък да произвежда кръвни клетки, заболяване на

нервите, лупус и подобни на лупус състояния (когато имунната система напада тъканите на

пациента, като причинява възпаление и увреждане на органите) и синдром на Stevens-Johnson

(тежко заболяване на кожата).

Amgevita не трябва да се прилага при пациенти с активна форма на туберкулоза или други тежки

инфекции или при пациенти с умерена до тежка сърдечна недостатъчност (неспособност на

сърцето да изпомпва достатъчно кръв в организма). За пълния списък на ограниченията при

Amgevita вижте листовката.

Защо Amgevita е разрешен за употреба?

Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба (CHMP) на Агенцията реши, че в

съответствие с изискванията на ЕС за биоподобни лекарства, Amgevita има много подобна на

Humira структура, чистота и биологична активност и се разпределя в организма по същия начин.

Освен това проучванията при ревматоиден артрит показват, че ефектите на лекарството са

същите като ефектите на Humira при тези заболявания. Всички тези данни се считат за

достатъчни, за да се заключи, че по отношение на ефективността и безопасността Amgevita

реагира по същия начин като Humira за одобрените показания. Следователно CHMP счита, че

както при Amgevita, ползите превишават установените рискове. Комитетът препоръча на Amgevita

да се издаде разрешение за употреба.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Amgevita?

Фирмата, която предлага Amgevita, трябва да осигури образователни пакети за лекарите, които

ще предписват лекарството. Тези пакети съдържат информация за безопасността на лекарството

и сигнални карти, които да се дават на пациентите.

Amgevita

EMA/67766/2017

Страница 4/4

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Amgevita, които да се

спазват от медицинските специалисти и пациентите, са включени и в кратката характеристика на

продукта, и в листовката.

Допълнителна информация за Amgevita:

Пълният текст на EPAR за Amgevita може да се намери на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European public assessment reports

. За повече

информация относно лечението с Amgevita прочетете листовката (също част от EPAR) или

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация