Sutent

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)
13-08-2021
Активна съставка:
сунитиниб
Предлага се от:
Pfizer Limited
АТС код:
L01EX01
INN (Международно Name):
sunitinib
Терапевтична група:
Антинеопластични средства
Терапевтична област:
Gastrointestinal Stromal Tumors; Carcinoma, Renal Cell; Neuroendocrine Tumors
Терапевтични показания:
Gastrointestinal stromal tumour (GIST)Sutent is indicated for the treatment of unresectable and/or metastatic malignant gastrointestinal stromal tumour (GIST) in adults after failure of imatinib mesilate treatment due to resistance or intolerance. Metastatic renal cell carcinoma (MRCC)Sutent is indicated for the treatment of advanced/metastatic renal cell carcinoma (MRCC) in adults. Pancreatic neuroendocrine tumours (pNET)Sutent is indicated for the treatment of unresectable or metastatic, well-differentiated pancreatic neuroendocrine tumours with disease progression in adults. Experience with Sutent as first-line treatment is limited (see section 5.
Каталог на резюме:
Revision: 39
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000687
Дата Оторизация:
2006-07-19
EMEA код:
EMEA/H/C/000687

Документи на други езици

Листовка Листовка
испански 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
испански 13-08-2021
Листовка Листовка
чешки 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
чешки 13-08-2021
Листовка Листовка
датски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
датски 13-08-2021
Листовка Листовка
немски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
немски 13-08-2021
Листовка Листовка
естонски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
естонски 13-08-2021
Листовка Листовка
гръцки 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
гръцки 13-08-2021
Листовка Листовка
английски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
английски 13-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
английски 03-10-2014
Листовка Листовка
френски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
френски 13-08-2021
Листовка Листовка
италиански 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
италиански 13-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
италиански 03-10-2014
Листовка Листовка
латвийски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
латвийски 13-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
латвийски 03-10-2014
Листовка Листовка
литовски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
литовски 13-08-2021
Листовка Листовка
унгарски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
унгарски 13-08-2021
Листовка Листовка
малтийски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
малтийски 13-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
малтийски 03-10-2014
Листовка Листовка
нидерландски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
нидерландски 13-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
нидерландски 03-10-2014
Листовка Листовка
полски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
полски 13-08-2021
Листовка Листовка
португалски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
португалски 13-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
португалски 03-10-2014
Листовка Листовка
румънски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
румънски 13-08-2021
Листовка Листовка
словашки 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словашки 13-08-2021
Листовка Листовка
словенски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словенски 13-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
словенски 03-10-2014
Листовка Листовка
фински 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
фински 13-08-2021
Листовка Листовка
шведски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
шведски 13-08-2021
Листовка Листовка
норвежки 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
норвежки 13-08-2021
Листовка Листовка
исландски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
исландски 13-08-2021
Листовка Листовка
хърватски 13-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
хърватски 13-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
хърватски 03-10-2014

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Sutent 12,5 mg твърди капсули

Sutent 25 mg твърди капсули

Sutent 37,5 mg твърди капсули

Sutent 50 mg твърди капсули

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

12,5 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа сунитинибов малат (sunitinib malate), еквивалентен на 12,5 mg

сунитиниб.

25 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа сунитинибов малат (sunitinib malate), еквивалентен на 25 mg сунитиниб.

37,5 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа сунитинибов малат (sunitinib malate), еквивалентен на 37,5 mg

сунитиниб.

50 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа сунитинибов малат (sunitinib malate), еквивалентен на 50 mg сунитиниб.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула

Sutent 12,5 mg твърди капсули

Желатинови капсули с оранжево капаче и оранжево тяло, с напечатано с бяло мастило

“Pfizer”върху капачето, а върху тялото “STN 12.5 mg”, съдържащи жълти до оранжеви гранули.

Sutent 25 mg твърди капсули

Желатинови капсули със светлокафяво капаче и оранжево тяло, с напечатано с бяло мастило

„Pfizer” върху капачето, а върху тялото „STN 25 mg”, съдържащи жълти до оранжеви гранули.

Sutent 37,5 mg твърди капсули

Желатинови капсули с жълто капаче и жълто тяло, с напечатано с черно мастило „Pfizer” върху

капачето, а върху тялото „STN 37.5 mg”, съдържащи жълти до оранжеви гранули.

Sutent 50 mg твърди капсули

Желатинови капсули със светлокафяво капаче и светлокафяво тяло, с напечатано с бяло

мастило „Pfizer” върху капачето, а върху тялото „STN 50 mg”, съдържащи жълти до оранжеви

гранули.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Гастроинтестинален стромален тумор (GIST)

Sutent е показан за лечението на неоперабилен и/или метастатичен злокачествен

гастроинтестинален стромален тумор (GIST) при възрастни, след неуспешно лечение с

иматиниб, поради резистентност или непоносимост.

Метастатичен бъбречно-клетъчен карцином (MRCC)

Sutent е показан за лечението на напреднал/метастатичен бъбречно-клетъчен карцином (MRCC)

при възрастни.

Панкреатични невроендокринни тумори (pNET)

Sutent е показан за лечение на неоперабилни или метастатични, добре диференцирани

панкреатични невроендокринни тумори (pNET) при прогресиране на болестта при възрастни.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Терапията със Sutent трябва да бъде предприета от лекар, който има опит в приложението на

противоракови лекарствени продукти.

Дозировка

При GIST и MRCC препоръчителната доза Sutent е 50 mg, приемана перорално веднъж дневно,

в продължение на 4 последователни седмици, последвана от 2-седмична пауза (схема 4/2), за да

се обхване пълен цикъл от 6 седмици.

При pNET препоръчителната доза Sutent е 37,5 mg, приемана перорално веднъж дневно без

период на почивка в схемата.

Корекция на дозата

Безопасност и поносимост

При GIST и MRCC въз основа на индивидуалната безопасност и поносимост, може да бъде

приложено модифициране на дозата в стъпки от 12,5 mg. Дневната доза не трябва да надвишава

75 mg, нито да бъде намалявана под 25 mg.

При pNET въз основа на индивидуалната безопасност и поносимост може да бъде приложено

модифициране на дозата в стъпки от 12,5 mg. Максималната доза, прилагана по време на pNET

проучването фаза 3, е била 50 mg дневно.

Прекъсвания в прилагането могат да се наложат въз основа на индивидуалната безопасност и

поносимост.

CYP3A4 инхибитори/индуктори

Едновременно приложение на сунитиниб с мощни индуктори на CYP3A4 като рифампицин

трябва да се избягва (вж. точки 4.4 и 4.5). Ако това не е възможно, може да бъде необходимо

увеличение на дозата на сунитиниб със стъпки от 12,5 mg (до 87,5 mg на ден при GIST и MRCC

или 62,5 mg на ден при pNET), въз основа на внимателно наблюдение на поносимостта.

Едновременно приложение на сунитиниб с мощни инхибитори на CYP3A4 като кетоконазол

трябва да се избягва (вж. точки 4.4 и 4.5). Ако това не е възможно, може да е необходимо

намаляване на дозите на сунитиниб до минимума от 37,5 mg дневно при GIST и MRCC или 25

mg на ден при pNET, въз основа на внимателно наблюдение на поносимостта.

Трябва да се има предвид избора на друг съпътстващ лекарствен продукт, който няма или е с

минимална способност да индуцира или инхибира CYP3A4.

Специални популации:

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Sutent при пациенти под 18-годишна възраст не са

установени.

Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката

не може да бъдат направени.

Старческа възраст

Около една трета от пациентите в клиничните проучвания, приемали сунитиниб, са били на 65

или повече години. Не са установени значими различия в безопасността или ефикасността

между по-млади и по-възрастни пациенти.

Чернодробно увреждане

Не се препоръчва адаптиране на началната доза, когато сунитиниб се прилага на пациенти с

леко до умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh Клас А и В). Сунитиниб не е проучван

при лица с тежко (Child-Pugh Клас С) чернодробно увреждане и затова, приложението му при

пациенти с тежко чернодробно увреждане не може да бъде препоръчано (вж. точка 5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на началната доза, когато се приема сунитиниб от пациенти с

бъбречно увреждане (от леко до тежко) или с терминална бъбречна недостатъчност (ESRD),

които са на хемодиализа. Последващо коригиране на дозата трябва да се основава на

индивидуалната безопасност и поносимост (вж. точка 5.2).

Начин на приложение

Sutent е за перорално приложение. Той може да се приема със или без храна.

Ако се пропусне доза, не бива да се дава допълнителна доза на пациента. Пациентът трябва да

приеме обичайната предписана доза на следващия ден.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Едновременно приложение с мощни индуктори на CYP3A4 трябва да се избягва, тъй като може

да понижи плазмените концентрации на сунитиниб (вж. точки 4.2 и 4.5).

Едновременно приложение с мощни инхибитори на CYP3A4 трябва да се избягва, тъй като

може да повиши плазмените концентрации на сунитиниб (вж. точки 4.2 и 4.5).

Нарушения на кожата и тъканите

Пациентите трябва да бъдат уведомени, че може да се появи депигментация на косата и кожата

по време на лечение със сунитиниб. Други възможни дерматологични ефекти могат да

включват сухота, удебеляване или напукване на кожата, мехурчета или обриви по дланите на

ръцете и ходилата на краката.

Горепосочените реакции не са били кумулативни, обикновено са били обратими и общо взето

не са довели до прекратяване на лечението. Докладвани са случаи на пиодерма гангренозум,

обикновено обратима след прекратяване на приема на сунитиниб. Съобщава се за тежки кожни

реакции, включително случаи на еритема мултиформе (ЕМ), случаи, предполагащи синдром на

Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (ТЕN), някои от които летални. Ако

има признаци или симптоми на синдром на Stevens-Johnson, ТЕN или ЕМ (напр. прогресивен

кожен обрив, често съпроводен с мехури или лигавични лезии), лечението със сунитиниб

трябва да се прекрати. Ако диагнозата на синдром на Stevens-Johnson или ТЕN бъде

потвърдена, лечението не бива да се започва отново. При някои случаи на подозирана ЕМ

пациентите са понесли повторно започване на лечението със сунитиниб при по-ниска доза, след

отшумяване на реакцията; някои от тези пациенти също така едновременно са получили

лечение с кортикостероиди или антихистамини (вж. точка 4.8).

Кръвоизлив и кървене на тумори

Хеморагичните събития, някои от които са били летални, съобщени при клинични проучвания

със сунитиниб и по време на постмаркетинговото проследяване, са включвали кръвоизливи от

стомашно-чревния тракт, респираторния тракт, пикочните пътища и мозъчни кръвоизливи (вж.

точка 4.8).

Рутинната оценка на събитията на кървене трябва да включва пълна кръвна картина и

физикален преглед.

Епистаксис е била най-честата хеморагична нежелана реакция, която е съобщена при

приблизително половината от пациентите със солидни тумори, които са имали хеморагични

събития. Някои от случаите на епистаксис са били тежки, но рядко летални.

Съобщава се за случаи на туморна хеморагия, понякога свързани с туморна некроза; като някои

от тези хеморагични събития са били летални.

Кръвоизлив от тумора може да настъпи внезапно и в случай на белодробен тумор могат да се

проявят като тежки и животозастрашаващи кръвохрачене или белодробен кръвоизлив. При

клиничните проучвания и по време на постмаркетинговия опит при пациенти, лекувани със

сунитиниб за MRCC, GIST и белодробен карцином, са наблюдавани случаи на белодробна

хеморагия, някои от които с летален изход. Sutent не е одобрен за приложение при пациенти с

рак на белите дробове.

Пациенти, получаващи едновременно антикоагуланти (напр. варфарин, аценокумарол), може да

бъдат проследявани периодично, чрез пълна кръвна картина (тромбоцити), фактори на

кръвосъсирването (PT/INR) и физикален преглед.

Стомашно-чревни нарушения

Диария, гадене/повръщане, коремнa болкa, диспепсия и стоматит/болка в устата са били най-

често съобщаваните стомашно-чревни нежелани реакции; съобщават се също и случаи на

езофагит (вж. точка 4.8).

Поддържащата грижа при стомашно-чревните нежелани реакции, изискващи лечение, може да

включва лекарствени продукти против повръщане, против диария или антиациди.

При пациенти с интраабдоминални злокачествени образувания, лекувани със сунитиниб, са

съобщени сериозни, понякога летални стомашно-чревни усложнения, включително стомашно-

чревна перфорация.

Хипертония

Съобщава се за хипертония, свързана със сунитиниб, включително тежка хипертония

(> 200 mmHg систолно или 110 mmHg диастолно кръвно налягане). Пациентите трябва да се

изследват за хипертония и да се контролират адекватно. Временно прекратяване се препоръчва

при пациенти с тежка хипертония, която не се контролира с приложение на лекарства.

Лечението може да бъде подновено веднага щом хипертонията се контролира по подходящ

начин (вж. точка 4.8).

Хематологични нарушения

Намален абсолютен брой неутрофили и намален брой тромбоцити са съобщени като свързани

със сунитиниб (вж. точка 4.8). Горните събития не са били кумулативни, обикновено са били

обратими и общо взето не са довели до прекратяване на лечението. Нито едно от тези събития в

проучвания фаза 3 не е било летално, но редки летални хематологични събития, включително

хеморагия, свързана с тромбоцитопения и неутропенични инфекции, са съобщени при

постмаркетинговото наблюдение.

Както при ранните, така и при по-късните етапи на лечението със сунитиниб е наблюдавана

поява на анемия.

Пълна кръвна картина трябва да се направи в началото на всеки терапевтичен цикъл при

пациенти, получаващи лечение със сунитиниб (вж. точка 4.8).

Сърдечни нарушения

Сърдечносъдовите събития, включително сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия,

намаления под нормата в левокамерната фракция на изтласкване, миокардит, миокардна

исхемия и миокарден инфаркт, някои от които летални, са били съобщени при пациенти,

лекувани със сунитиниб. Тези данни предполагат, че сунитиниб повишава риска от

кардиомиопатия. При пациентите не са идентифицирани специфични допълнителни рискови

фактори за сунитиниб-индуцирана кардиомиопатия, освен специфичния за лекарството ефект.

Използвайте внимателно сунитиниб при пациенти, при които съществува риск или имат

анамнеза за такива събития (вж. точка 4.8).

От всички клинични проучвания със сунитиниб са били изключвани пациенти, които 12 месеца

преди приложението на сунитиниб са показали събития от страна на сърцето като миокарден

инфаркт (включително тежка/нестабилна ангина пекторис), коронарен/периферен артериален

байпас графт, симптоматична застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН), мозъчно-съдов

инцидент или преходно нарушение на мозъчното кръвообращение или белодробна емболия. Не

е известно дали пациентите с тези съпътстващи състояния могат да са с повишен риск от

развитие на зависима от сунитиниб левокамерна дисфункция.

Лекарите се съветват да преценят този риск спрямо възможните ползи от сунитиниб. Докато

приемат сунитиниб, пациентите трябва внимателно да се проследяват за клинични признаци и

симптоми на ЗСН, особено пациентите с кардиологични рискови фактори и/или анамнеза на

заболяване на коронарните артерии. При пациенти, приемащи сунитиниб, трябва да се има

предвид оценка на ЛКФИ в началото и периодично след това. При пациенти без кардиологични

рискови фактори в началото трябва да се направи оценка на фракцията на изтласкване.

При наличие на клинични прояви на ЗСН се препоръчва да се прекрати сунитиниб. Приемът на

сунитиниб трябва да се прекъсне временно и/или дозата да се намали при пациенти без

клинично доказателство за ЗСН, но с фракция на изтласкване <50% и >20% под изходното

ниво.

Удължаване на QT интервала

При пациенти с експозиция на сунитиниб са наблюдавани удължаване на QT интервала и

Torsade de pointes. Удължаването на QT-интервала може да доведе до увеличен риск от

камерни аритмии, включително Torsade de pointes.

Сунитиниб трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с известна анамнеза за

удължаване на QT-интервала, пациенти, приемащи антиаритмични лекарства или лекарствени

продукти, които могат да удължават QT интервала, или пациенти със съответно предшестващо

сърдечно заболяване, брадикардия или електролитни нарушения. Едновременното приложение

на сунитиниб с мощни инхибитори на CYP3A4 трябва да се ограничи поради възможното

повишение на плазмените концентрации на сунитиниб (вж. точки 4.2, 4.5 и 4.8).

Случаи на венозна тромбоемболия

Събития на венозна тромбоемболия, свързани с лечението, са съобщени при пациенти, които са

приемали сунитиниб, включително дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия (вж. точка

4.8). Случаи на белодробна емболия с летален изход са наблюдавани по време на

постмаркетинговия период на наблюдение.

Артериални тромбоемболични събития

При пациенти, лекувани със сунитиниб, са съобщавани случаи на артериални

тромбоемболични събития (АТС), понякога летални. Най-честите събития включват мозъчно-

съдови инциденти, преходна исхемична атака и мозъчен инсулт. Рисковите фактори, свързани с

АТС, в допълнение към подлежащо злокачествено заболяване и възраст

65 години, включват

хипертония, захарен диабет и предишно тромбоемболично заболяване.

Аневризми и артериални дисекации

Използването на инхибитори на пътя на VEGF при пациенти със или без хипертония може да

подпомогне образуването на аневризми и/или артериални дисекации. Преди започването на

лечение със сунитиниб, трябва внимателно да се прецени този риск при пациенти с рискови

фактори, като хипертония или анамнеза за аневризма.

Тромботична микроангиопатия (ТМА)

При появата на хемолитична анемия, тромбоцитопения, умора, флуктуираща неврологична

симптоматика, бъбречно увреждане и треска е необходимо да се обмисли ТМА като диагноза,

включително тромботична тромбоцитопенична пурпура (ТТП) и хемолитично уремичен

синдром (ХУС), понякога водещи до бъбречна недостатъчност или летален изход. Терапията

със сунитиниб трябва да бъде прекратена при пациенти, които развият ТМА, и е необходимо

своевременно лечение. Наблюдавано е отшумяване на симтомите на ТМА след прекратяване на

лечението (вж. точка 4.8).

Тирeоидна дисфункция

Препоръчва се начално лабораторно изследване на функцията на щитовидната жлеза при

всички пациенти. Пациентите с анамнеза за хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм трябва да

бъдат лекувани според стандартната медицинска практика преди началото на лечението със

сунитиниб. По време на лечение със сунитиниб, трябва да се извършва рутинно проследяване

на тиреоидната функция на всеки 3 месеца. В допълнение пациентите трябва да бъдат

наблюдавани внимателно за признаци и симптоми на тирeоидна дисфункция по време на

лечението и на пациентите, проявили признаци и/или симптоми, насочващи към тирeоидна

дисфункция, трябва да се направи лабораторно изследване на функцията на щитовидната жлеза

по клинични показания. Пациентите, които развият тиреоидна дисфункция, трябва да бъдат

лекувани според стандартната медицинска практика.

Хипотиреоидизъм е наблюдаван в началото, както и в по-късните етапи на лечението със

сунитиниб (вж. точка 4.8).

Панкреатит

Повишения в активността на серумната липаза и амилаза са наблюдавани при пациенти с

различни солидни тумори, които са получавали сунитиниб. Повишенията в активността на

липазата при лица с различни солидни тумори са били преходни и обикновено не са били

придружени от признаци или симптоми на панкреатит (вж. точка 4.8).

Съобщени са случаи на сериозни панкреатични събития, някои с летален изход. Ако са налице

симптоми на панкреатит, терапията със сунитиниб трябва да се преустанови, а на пациентите

да се осигури подходящо поддържащо лечение.

Хепатотоксичност

При пациенти, лекувани със сунитиниб, се наблюдава хепатотоксичност. Случаи на

чернодробна недостатъчност, понякога с летален изход, са наблюдавани при < 1% от

пациентите със солидни тумори, лекувани със сунитиниб. Необходимо е мониториране на

чернодробните функционални показатели (аланин аминотрансфераза (АЛАТ), аспартат

трансаминаза (АСТ), нива на билирубин) след започване на лечението, по време на всеки цикъл

на лечението и когато е клинично показано. При наличие на признаци или симптоми на

чернодробна недостатъчност, сунитиниб трябва да бъде спрян и трябва да се приложат

подходящи поддържащи мерки (вж. точка 4.8).

Бъбречна функция

Съобщава се за случаи на бъбречно увреждане, бъбречна недостатъчност и/или остра бъбречна

недостатъчност, в някои случаи с летален изход (вж. точка 4.8).

Рисковите фактори, свързани с бъбречно увреждане/недостатъчност, при пациенти, приемащи

сунитиниб, включват в допълнение към подлежащ RCC, напреднала възраст, захарен диабет,

подлежащо бъбречно увреждане, сърдечна недостатъчност, хипертония, сепсис,

дехидратация/хиповолемия и рабдомиолиза.

Безопасността на непрекъснато лечение със сунитиниб при пациенти с умерена до тежка

протеинурия не е систематично оценена.

Съобщени са случаи на протеинурия и редки случаи на нефротичен синдром. Препоръчва се

изходно изследване на урината, като пациентите трябва да бъдат наблюдавани за развитие или

влошаване на протеинурията.

Приемът на сунитиниб се преустановява при пациенти с нефротичен синдром.

Фистула

Ако настъпи образуване на фистула, лечението със сунитиниб трябва да бъде прекъснато. Има

ограничена информация относно продължителната употреба на сунитиниб при пациенти с

фистули (вж. точка 4.8).

Нарушено заздравяване на рани

По време на лечението със сунитиниб се съобщават случаи на нарушено заздравявяне на рани.

Не са провеждани официални клинични изпитвания за ефекта на сунитиниб върху

заздравяването на раните.

Временно спиране на лечението със сунитиниб се препоръчва при пациенти, подложени на

големи хирургични интервенции, от съображения за безопасност. Има ограничен клиничен

опит по отношение на времето за възобновяване на терапията след голяма хирургична

интервенция. Решението да се възобнови лечението със сунитиниб след голяма хирургична

интервенция трябва да се базира на клиничната оценка на възстановяването от операцията.

Остеонекроза на челюстта

Съобщава се за случаи на остеонекроза на челюстта при пациенти, лекувани със Sutent.

Повечето случаи са съобщени при пациенти, които са получили предшестващо или

съпътстващо лечение с интравенозно прилагани бифосфонати, при които остеонекрозата на

челюстта е идентифициран риск. Трябва да се подхожда с внимание, когато Sutent и

интравенозно прилагани бифосфонати се прилагат едновременно или последователно.

Инвазивните дентални процедури също представляват идентифициран рисков фактор. Преди да

се започне лечение със Sutent трябва да се има предвид дентален преглед и подходящи

превантивни мерки. При пациенти, приемали или все още приемащи бифосфонати за

интравенозно приложение, инвазивните дентални процедури трябва при възможност да се

избягват (вж. точка 4.8).

Свръхчувствителност/ангиоедем

Ако настъпи ангиодем вследствие на свръхчувствителност, лечението със сунитиниб трябва да

бъде прекъснато и да се окаже стандартна медицинска помощ (вж. точка 4.8).

Гърчове

В клинични проучвания на сунитиниб и при постмаркетинговото наблюдение са съобщени

гърчове. Пациенти с гърчове и признаци/симптоми, отговарящи на синдром на обратима задна

левкоенцефалопатия (RPLS), като хипертония, главоболие, намалено внимание, променени

умствени функции и загуба на зрението, включително корова слепота, трябва да бъдат

контролирани чрез медицински средства, включително контрол на хипертонията. Препоръчва

се временно прекъсване на лечението със сунитиниб; след възстановяването лечението може да

бъде подновено по решение на лекуващия лекар (вж. точка 4.8).

Синдром на туморен разпад (СТР)

Случаи на СТР, някои от които летални, са наблюдавани рядко по време на клиничните

изпитвания и при постмаркетинговото наблюдение при пациенти, лекувани със сунитиниб.

Рисковите фактори за СТР включват голяма маса на тумора, предшестваща хронична бъбречна

недостатъчност, олигурия, дехидратация, хипотония и кисела урина. Тези пациенти трябва

стриктно да се проследяват и да се лекуват според клиничните показания, като трябва да се

обмисли и профилактична хидратация.

Инфекции

Има съобщения за сериозни инфекции, със или без неутропения, включително и някои с

летален край. Съобщава се за нечести случаи на некротизиращ фасциит, включително на

перинеума, понякога с летален изход (вж. точка 4.8).

При пациенти, които развият некротизиращ фасциит, лечението със сунитиниб трябва да се

прекрати и своевременно трябва да се започне подходящо лечение.

Хипогликемия

По време на лечението със сунитиниб се съобщава за понижаване на глюкозата в кръвта, в

някои случаи с клинична симптоматика и налагащи хоспитализация поради загуба на съзнание.

В случай на симптоматична хипогликемия, приемът на сунитиниб трябва да бъде временно

прекратен. Глюкозните нива в кръвта трябва да бъдат проследявани регулярно при пациенти с

диабет, за да се оцени дали дозировката на антидиабетните лекарствени продукти трябва да се

коригира, за да се намали рискът от хипогликемия (вж. точка 4.8).

Помощни вещества

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на твърдa капсулa, т.е

може да се каже, че практически не съдържа натрий.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Лекарствени продукти, които могат да повишат плазмените концентрации на сунитиниб

Ефект на инхибитори на CYP3A4

При здрави доброволци, едновременно приложение на еднократна доза сунитиниб с мощния

инхибитор на CYP3A4 кетоконазол е довело до повишение в стойностите на общата

[сунитиниб + основен метаболит] максимална концентрация (C

) и площта под кривата

(AUC

), съответно с 49% и 51%.

Приложението на сунитиниб с мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. ритонавир, итраконазол,

еритромицин, кларитромицин, сок от грейпфрут) може да повиши концентрациите на

сунитиниб.

Следователно, комбинирането с инхибитори на CYP3A4 следва да се избягва или да се обсъди

избора на друг съпътстващ лекарствен продукт, който няма или е с минимален потенциал за

инхибиране на CYP3A4.

Ако това не е възможно, може да е необходимо намаляване на дозата на Sutent до минимум от

37,5 mg дневно при GIST и MRCC или 25 mg дневно при pNET, въз основа на внимателно

наблюдение на поносимостта (вж. точка 4.2).

Ефект на инхибитори на BCRP (протеин на резистентност на рак на гърдата (Breast Cancer

Resistance Protein)

Съществуват ограничени клинични данни за взаимодействието между сунитиниб и инхибитори

на BCRP и затова не може да бъде изключена възможност за взаимодействие между сунитиниб

и други инхибитори на BCRP (вж. точка 5.2).

Лекарствени продукти, които могат да понижат плазмените концентрации на сунитиниб

Ефект на индуктори на CYP3A4

При здрави доброволци, едновременното приложение на еднократна доза сунитиниб с мощния

индуктор на CYP3A4 рифампин е довело до намаление в стойностите на общата [сунитиниб +

основен метаболит] C

и AUC

, съответно с 23% и 46%.

Приложението на сунитиниб с мощни индуктори на CYP3A4 (напр. дексаметазон, фенитоин,

карбамазепин, рифампин, фенобарбитал или растителни продукти, съдържащи жълт кантарион

(Hypericum perforatum)) може да понижи концентрациите на сунитиниб. Следователно,

комбинирането с индуктори на CYP3A4 трябва да се избягва или да се обсъди избора на друг

съпътстващ лекарствен продукт, който няма или е с минимален потенциал за индуциране на

CYP3A4. Ако това не е възможно, може да е необходимо увеличаване на дозата на Sutent със

стъпки от 12,5 mg (до 87,5 mg на ден за GIST и MRCC или 62,5 mg дневно за pNET) въз основа

на внимателно наблюдение на поносимостта (вж. точка 4.2).

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Контрацепция при мъже и жени

Жени с детероден потенциал трябва да бъдат посъветвани да използват ефективна

контрацепция и да се предпазват от забременяване, докато се лекуват със Sutent.

Бременност

Няма проучвания при бременни жени, използващи сунитиниб. Проучванията при животни

показват репродуктивна токсичност, включително малформации на плода (вж. точка 5.3). Sutent

не трябва да се използва по време на бременност или при жени, които не използват ефективна

контрацепция, освен ако възможната полза не оправдава потенциалния риск за фетуса. Ако

Sutent се използва по време на бременност или ако пациентката забременее, докато е на лечение

със Sutent, то тя трябва да бъде уведомена относно възможния риск за плода.

Кърмене

Сунитиниб и/или неговите метаболити се екскретират в млякото на плъхове. Не е известно

дали сунитиниб или основният му активен метаболит се екскретират в кърмата. Тъй като

активните вещества често се излъчват в кърмата и поради възможността за сериозни нежелани

реакции у кърмачета, жените не трябва да кърмят, докато приемат Sutent.

Фертилитет

Въз основа на неклинични находки мъжкият и женският фертилитет могат да бъдат изложени

на риск при лечение със сунитиниб (вж. точка 5.3).

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Sutent повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Пациентите

следва да бъдат уведомени, че може да почувстват замайване по време на лечение със

сунитиниб.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Най-сериозните нежелани реакции, свързани със сунитиниб, някои от които летални, са

бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, белодробен емболизъм,

гастроинтестинална перфорация и хеморагии (напр. на дихателните пътища,

гастроинтестинални, туморни, на пикочните пътища и мозъчни хеморагии). Най-честите

нежелани реакции от която и да е степен (проявени при пациентите в RCC, GIST и pNET

регистрационни изпитвания) включват намален апетит, вкусови нарушения, хипертония, умора,

гастроинтестинални нарушения (като диария, гадене, стоматит, диспепсия и повръщане),

промяна в цвета на кожата и синдром на палмаро-плантарна еритродизестезия. Тези симптоми

могат да отслабнат в хода на лечението. По време на лечението може да се развие

хипотиреоидизъм. Хематологичните нарушения (напр. неутропения, тромбоцитопения и

анемия) са сред най-честите нежелани лекарствени реакции.

Леталните събития, различни от тези, изброени в точка 4.4 по-горе или в точка 4.8 по-долу, за

които е било считано, че е възможно да са свързани със сунитиниб, включват полиорганна

недостатъчност, дисеминирана вътресъдова коагулация, перитонеален кръвоизлив,

надбъбречна недостатъчност, пневмоторакс, шок и внезапна смърт.

Таблично представяне на нежеланите лекарствени реакции

Нежелани реакции, които са били съобщени при 7 115 пациенти с GIST, MRCC и pNET, в

набор от сборни данни, са описани по-долу по системо-органни класове, честота и степен на

тежест (NCI-CTCAE). Включени са също и нежелани реакции от постмаркетинговия период,

идентифицирани по време на клиничните проучвания. При всяко групиране в зависимост от

честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на

сериозността.

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Sutent 12,5 mg твърди капсули

Sutent 25 mg твърди капсули

Sutent 37,5 mg твърди капсули

Sutent 50 mg твърди капсули

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

12,5 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа сунитинибов малат (sunitinib malate), еквивалентен на 12,5 mg

сунитиниб.

25 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа сунитинибов малат (sunitinib malate), еквивалентен на 25 mg сунитиниб.

37,5 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа сунитинибов малат (sunitinib malate), еквивалентен на 37,5 mg

сунитиниб.

50 mg твърди капсули

Всяка капсула съдържа сунитинибов малат (sunitinib malate), еквивалентен на 50 mg сунитиниб.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула

Sutent 12,5 mg твърди капсули

Желатинови капсули с оранжево капаче и оранжево тяло, с напечатано с бяло мастило

“Pfizer”върху капачето, а върху тялото “STN 12.5 mg”, съдържащи жълти до оранжеви гранули.

Sutent 25 mg твърди капсули

Желатинови капсули със светлокафяво капаче и оранжево тяло, с напечатано с бяло мастило

„Pfizer” върху капачето, а върху тялото „STN 25 mg”, съдържащи жълти до оранжеви гранули.

Sutent 37,5 mg твърди капсули

Желатинови капсули с жълто капаче и жълто тяло, с напечатано с черно мастило „Pfizer” върху

капачето, а върху тялото „STN 37.5 mg”, съдържащи жълти до оранжеви гранули.

Sutent 50 mg твърди капсули

Желатинови капсули със светлокафяво капаче и светлокафяво тяло, с напечатано с бяло

мастило „Pfizer” върху капачето, а върху тялото „STN 50 mg”, съдържащи жълти до оранжеви

гранули.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Гастроинтестинален стромален тумор (GIST)

Sutent е показан за лечението на неоперабилен и/или метастатичен злокачествен

гастроинтестинален стромален тумор (GIST) при възрастни, след неуспешно лечение с

иматиниб, поради резистентност или непоносимост.

Метастатичен бъбречно-клетъчен карцином (MRCC)

Sutent е показан за лечението на напреднал/метастатичен бъбречно-клетъчен карцином (MRCC)

при възрастни.

Панкреатични невроендокринни тумори (pNET)

Sutent е показан за лечение на неоперабилни или метастатични, добре диференцирани

панкреатични невроендокринни тумори (pNET) при прогресиране на болестта при възрастни.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Терапията със Sutent трябва да бъде предприета от лекар, който има опит в приложението на

противоракови лекарствени продукти.

Дозировка

При GIST и MRCC препоръчителната доза Sutent е 50 mg, приемана перорално веднъж дневно,

в продължение на 4 последователни седмици, последвана от 2-седмична пауза (схема 4/2), за да

се обхване пълен цикъл от 6 седмици.

При pNET препоръчителната доза Sutent е 37,5 mg, приемана перорално веднъж дневно без

период на почивка в схемата.

Корекция на дозата

Безопасност и поносимост

При GIST и MRCC въз основа на индивидуалната безопасност и поносимост, може да бъде

приложено модифициране на дозата в стъпки от 12,5 mg. Дневната доза не трябва да надвишава

75 mg, нито да бъде намалявана под 25 mg.

При pNET въз основа на индивидуалната безопасност и поносимост може да бъде приложено

модифициране на дозата в стъпки от 12,5 mg. Максималната доза, прилагана по време на pNET

проучването фаза 3, е била 50 mg дневно.

Прекъсвания в прилагането могат да се наложат въз основа на индивидуалната безопасност и

поносимост.

CYP3A4 инхибитори/индуктори

Едновременно приложение на сунитиниб с мощни индуктори на CYP3A4 като рифампицин

трябва да се избягва (вж. точки 4.4 и 4.5). Ако това не е възможно, може да бъде необходимо

увеличение на дозата на сунитиниб със стъпки от 12,5 mg (до 87,5 mg на ден при GIST и MRCC

или 62,5 mg на ден при pNET), въз основа на внимателно наблюдение на поносимостта.

Едновременно приложение на сунитиниб с мощни инхибитори на CYP3A4 като кетоконазол

трябва да се избягва (вж. точки 4.4 и 4.5). Ако това не е възможно, може да е необходимо

намаляване на дозите на сунитиниб до минимума от 37,5 mg дневно при GIST и MRCC или 25

mg на ден при pNET, въз основа на внимателно наблюдение на поносимостта.

Трябва да се има предвид избора на друг съпътстващ лекарствен продукт, който няма или е с

минимална способност да индуцира или инхибира CYP3A4.

Специални популации:

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Sutent при пациенти под 18-годишна възраст не са

установени.

Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката

не може да бъдат направени.

Старческа възраст

Около една трета от пациентите в клиничните проучвания, приемали сунитиниб, са били на 65

или повече години. Не са установени значими различия в безопасността или ефикасността

между по-млади и по-възрастни пациенти.

Чернодробно увреждане

Не се препоръчва адаптиране на началната доза, когато сунитиниб се прилага на пациенти с

леко до умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh Клас А и В). Сунитиниб не е проучван

при лица с тежко (Child-Pugh Клас С) чернодробно увреждане и затова, приложението му при

пациенти с тежко чернодробно увреждане не може да бъде препоръчано (вж. точка 5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на началната доза, когато се приема сунитиниб от пациенти с

бъбречно увреждане (от леко до тежко) или с терминална бъбречна недостатъчност (ESRD),

които са на хемодиализа. Последващо коригиране на дозата трябва да се основава на

индивидуалната безопасност и поносимост (вж. точка 5.2).

Начин на приложение

Sutent е за перорално приложение. Той може да се приема със или без храна.

Ако се пропусне доза, не бива да се дава допълнителна доза на пациента. Пациентът трябва да

приеме обичайната предписана доза на следващия ден.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Едновременно приложение с мощни индуктори на CYP3A4 трябва да се избягва, тъй като може

да понижи плазмените концентрации на сунитиниб (вж. точки 4.2 и 4.5).

Едновременно приложение с мощни инхибитори на CYP3A4 трябва да се избягва, тъй като

може да повиши плазмените концентрации на сунитиниб (вж. точки 4.2 и 4.5).

Нарушения на кожата и тъканите

Пациентите трябва да бъдат уведомени, че може да се появи депигментация на косата и кожата

по време на лечение със сунитиниб. Други възможни дерматологични ефекти могат да

включват сухота, удебеляване или напукване на кожата, мехурчета или обриви по дланите на

ръцете и ходилата на краката.

Горепосочените реакции не са били кумулативни, обикновено са били обратими и общо взето

не са довели до прекратяване на лечението. Докладвани са случаи на пиодерма гангренозум,

обикновено обратима след прекратяване на приема на сунитиниб. Съобщава се за тежки кожни

реакции, включително случаи на еритема мултиформе (ЕМ), случаи, предполагащи синдром на

Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (ТЕN), някои от които летални. Ако

има признаци или симптоми на синдром на Stevens-Johnson, ТЕN или ЕМ (напр. прогресивен

кожен обрив, често съпроводен с мехури или лигавични лезии), лечението със сунитиниб

трябва да се прекрати. Ако диагнозата на синдром на Stevens-Johnson или ТЕN бъде

потвърдена, лечението не бива да се започва отново. При някои случаи на подозирана ЕМ

пациентите са понесли повторно започване на лечението със сунитиниб при по-ниска доза, след

отшумяване на реакцията; някои от тези пациенти също така едновременно са получили

лечение с кортикостероиди или антихистамини (вж. точка 4.8).

Кръвоизлив и кървене на тумори

Хеморагичните събития, някои от които са били летални, съобщени при клинични проучвания

със сунитиниб и по време на постмаркетинговото проследяване, са включвали кръвоизливи от

стомашно-чревния тракт, респираторния тракт, пикочните пътища и мозъчни кръвоизливи (вж.

точка 4.8).

Рутинната оценка на събитията на кървене трябва да включва пълна кръвна картина и

физикален преглед.

Епистаксис е била най-честата хеморагична нежелана реакция, която е съобщена при

приблизително половината от пациентите със солидни тумори, които са имали хеморагични

събития. Някои от случаите на епистаксис са били тежки, но рядко летални.

Съобщава се за случаи на туморна хеморагия, понякога свързани с туморна некроза; като някои

от тези хеморагични събития са били летални.

Кръвоизлив от тумора може да настъпи внезапно и в случай на белодробен тумор могат да се

проявят като тежки и животозастрашаващи кръвохрачене или белодробен кръвоизлив. При

клиничните проучвания и по време на постмаркетинговия опит при пациенти, лекувани със

сунитиниб за MRCC, GIST и белодробен карцином, са наблюдавани случаи на белодробна

хеморагия, някои от които с летален изход. Sutent не е одобрен за приложение при пациенти с

рак на белите дробове.

Пациенти, получаващи едновременно антикоагуланти (напр. варфарин, аценокумарол), може да

бъдат проследявани периодично, чрез пълна кръвна картина (тромбоцити), фактори на

кръвосъсирването (PT/INR) и физикален преглед.

Стомашно-чревни нарушения

Диария, гадене/повръщане, коремнa болкa, диспепсия и стоматит/болка в устата са били най-

често съобщаваните стомашно-чревни нежелани реакции; съобщават се също и случаи на

езофагит (вж. точка 4.8).

Поддържащата грижа при стомашно-чревните нежелани реакции, изискващи лечение, може да

включва лекарствени продукти против повръщане, против диария или антиациди.

При пациенти с интраабдоминални злокачествени образувания, лекувани със сунитиниб, са

съобщени сериозни, понякога летални стомашно-чревни усложнения, включително стомашно-

чревна перфорация.

Хипертония

Съобщава се за хипертония, свързана със сунитиниб, включително тежка хипертония

(> 200 mmHg систолно или 110 mmHg диастолно кръвно налягане). Пациентите трябва да се

изследват за хипертония и да се контролират адекватно. Временно прекратяване се препоръчва

при пациенти с тежка хипертония, която не се контролира с приложение на лекарства.

Лечението може да бъде подновено веднага щом хипертонията се контролира по подходящ

начин (вж. точка 4.8).

Хематологични нарушения

Намален абсолютен брой неутрофили и намален брой тромбоцити са съобщени като свързани

със сунитиниб (вж. точка 4.8). Горните събития не са били кумулативни, обикновено са били

обратими и общо взето не са довели до прекратяване на лечението. Нито едно от тези събития в

проучвания фаза 3 не е било летално, но редки летални хематологични събития, включително

хеморагия, свързана с тромбоцитопения и неутропенични инфекции, са съобщени при

постмаркетинговото наблюдение.

Както при ранните, така и при по-късните етапи на лечението със сунитиниб е наблюдавана

поява на анемия.

Пълна кръвна картина трябва да се направи в началото на всеки терапевтичен цикъл при

пациенти, получаващи лечение със сунитиниб (вж. точка 4.8).

Сърдечни нарушения

Сърдечносъдовите събития, включително сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия,

намаления под нормата в левокамерната фракция на изтласкване, миокардит, миокардна

исхемия и миокарден инфаркт, някои от които летални, са били съобщени при пациенти,

лекувани със сунитиниб. Тези данни предполагат, че сунитиниб повишава риска от

кардиомиопатия. При пациентите не са идентифицирани специфични допълнителни рискови

фактори за сунитиниб-индуцирана кардиомиопатия, освен специфичния за лекарството ефект.

Използвайте внимателно сунитиниб при пациенти, при които съществува риск или имат

анамнеза за такива събития (вж. точка 4.8).

От всички клинични проучвания със сунитиниб са били изключвани пациенти, които 12 месеца

преди приложението на сунитиниб са показали събития от страна на сърцето като миокарден

инфаркт (включително тежка/нестабилна ангина пекторис), коронарен/периферен артериален

байпас графт, симптоматична застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН), мозъчно-съдов

инцидент или преходно нарушение на мозъчното кръвообращение или белодробна емболия. Не

е известно дали пациентите с тези съпътстващи състояния могат да са с повишен риск от

развитие на зависима от сунитиниб левокамерна дисфункция.

Лекарите се съветват да преценят този риск спрямо възможните ползи от сунитиниб. Докато

приемат сунитиниб, пациентите трябва внимателно да се проследяват за клинични признаци и

симптоми на ЗСН, особено пациентите с кардиологични рискови фактори и/или анамнеза на

заболяване на коронарните артерии. При пациенти, приемащи сунитиниб, трябва да се има

предвид оценка на ЛКФИ в началото и периодично след това. При пациенти без кардиологични

рискови фактори в началото трябва да се направи оценка на фракцията на изтласкване.

При наличие на клинични прояви на ЗСН се препоръчва да се прекрати сунитиниб. Приемът на

сунитиниб трябва да се прекъсне временно и/или дозата да се намали при пациенти без

клинично доказателство за ЗСН, но с фракция на изтласкване <50% и >20% под изходното

ниво.

Удължаване на QT интервала

При пациенти с експозиция на сунитиниб са наблюдавани удължаване на QT интервала и

Torsade de pointes. Удължаването на QT-интервала може да доведе до увеличен риск от

камерни аритмии, включително Torsade de pointes.

Сунитиниб трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с известна анамнеза за

удължаване на QT-интервала, пациенти, приемащи антиаритмични лекарства или лекарствени

продукти, които могат да удължават QT интервала, или пациенти със съответно предшестващо

сърдечно заболяване, брадикардия или електролитни нарушения. Едновременното приложение

на сунитиниб с мощни инхибитори на CYP3A4 трябва да се ограничи поради възможното

повишение на плазмените концентрации на сунитиниб (вж. точки 4.2, 4.5 и 4.8).

Случаи на венозна тромбоемболия

Събития на венозна тромбоемболия, свързани с лечението, са съобщени при пациенти, които са

приемали сунитиниб, включително дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия (вж. точка

4.8). Случаи на белодробна емболия с летален изход са наблюдавани по време на

постмаркетинговия период на наблюдение.

Артериални тромбоемболични събития

При пациенти, лекувани със сунитиниб, са съобщавани случаи на артериални

тромбоемболични събития (АТС), понякога летални. Най-честите събития включват мозъчно-

съдови инциденти, преходна исхемична атака и мозъчен инсулт. Рисковите фактори, свързани с

АТС, в допълнение към подлежащо злокачествено заболяване и възраст

65 години, включват

хипертония, захарен диабет и предишно тромбоемболично заболяване.

Аневризми и артериални дисекации

Използването на инхибитори на пътя на VEGF при пациенти със или без хипертония може да

подпомогне образуването на аневризми и/или артериални дисекации. Преди започването на

лечение със сунитиниб, трябва внимателно да се прецени този риск при пациенти с рискови

фактори, като хипертония или анамнеза за аневризма.

Тромботична микроангиопатия (ТМА)

При появата на хемолитична анемия, тромбоцитопения, умора, флуктуираща неврологична

симптоматика, бъбречно увреждане и треска е необходимо да се обмисли ТМА като диагноза,

включително тромботична тромбоцитопенична пурпура (ТТП) и хемолитично уремичен

синдром (ХУС), понякога водещи до бъбречна недостатъчност или летален изход. Терапията

със сунитиниб трябва да бъде прекратена при пациенти, които развият ТМА, и е необходимо

своевременно лечение. Наблюдавано е отшумяване на симтомите на ТМА след прекратяване на

лечението (вж. точка 4.8).

Тирeоидна дисфункция

Препоръчва се начално лабораторно изследване на функцията на щитовидната жлеза при

всички пациенти. Пациентите с анамнеза за хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм трябва да

бъдат лекувани според стандартната медицинска практика преди началото на лечението със

сунитиниб. По време на лечение със сунитиниб, трябва да се извършва рутинно проследяване

на тиреоидната функция на всеки 3 месеца. В допълнение пациентите трябва да бъдат

наблюдавани внимателно за признаци и симптоми на тирeоидна дисфункция по време на

лечението и на пациентите, проявили признаци и/или симптоми, насочващи към тирeоидна

дисфункция, трябва да се направи лабораторно изследване на функцията на щитовидната жлеза

по клинични показания. Пациентите, които развият тиреоидна дисфункция, трябва да бъдат

лекувани според стандартната медицинска практика.

Хипотиреоидизъм е наблюдаван в началото, както и в по-късните етапи на лечението със

сунитиниб (вж. точка 4.8).

Панкреатит

Повишения в активността на серумната липаза и амилаза са наблюдавани при пациенти с

различни солидни тумори, които са получавали сунитиниб. Повишенията в активността на

липазата при лица с различни солидни тумори са били преходни и обикновено не са били

придружени от признаци или симптоми на панкреатит (вж. точка 4.8).

Съобщени са случаи на сериозни панкреатични събития, някои с летален изход. Ако са налице

симптоми на панкреатит, терапията със сунитиниб трябва да се преустанови, а на пациентите

да се осигури подходящо поддържащо лечение.

Хепатотоксичност

При пациенти, лекувани със сунитиниб, се наблюдава хепатотоксичност. Случаи на

чернодробна недостатъчност, понякога с летален изход, са наблюдавани при < 1% от

пациентите със солидни тумори, лекувани със сунитиниб. Необходимо е мониториране на

чернодробните функционални показатели (аланин аминотрансфераза (АЛАТ), аспартат

трансаминаза (АСТ), нива на билирубин) след започване на лечението, по време на всеки цикъл

на лечението и когато е клинично показано. При наличие на признаци или симптоми на

чернодробна недостатъчност, сунитиниб трябва да бъде спрян и трябва да се приложат

подходящи поддържащи мерки (вж. точка 4.8).

Бъбречна функция

Съобщава се за случаи на бъбречно увреждане, бъбречна недостатъчност и/или остра бъбречна

недостатъчност, в някои случаи с летален изход (вж. точка 4.8).

Рисковите фактори, свързани с бъбречно увреждане/недостатъчност, при пациенти, приемащи

сунитиниб, включват в допълнение към подлежащ RCC, напреднала възраст, захарен диабет,

подлежащо бъбречно увреждане, сърдечна недостатъчност, хипертония, сепсис,

дехидратация/хиповолемия и рабдомиолиза.

Безопасността на непрекъснато лечение със сунитиниб при пациенти с умерена до тежка

протеинурия не е систематично оценена.

Съобщени са случаи на протеинурия и редки случаи на нефротичен синдром. Препоръчва се

изходно изследване на урината, като пациентите трябва да бъдат наблюдавани за развитие или

влошаване на протеинурията.

Приемът на сунитиниб се преустановява при пациенти с нефротичен синдром.

Фистула

Ако настъпи образуване на фистула, лечението със сунитиниб трябва да бъде прекъснато. Има

ограничена информация относно продължителната употреба на сунитиниб при пациенти с

фистули (вж. точка 4.8).

Нарушено заздравяване на рани

По време на лечението със сунитиниб се съобщават случаи на нарушено заздравявяне на рани.

Не са провеждани официални клинични изпитвания за ефекта на сунитиниб върху

заздравяването на раните.

Временно спиране на лечението със сунитиниб се препоръчва при пациенти, подложени на

големи хирургични интервенции, от съображения за безопасност. Има ограничен клиничен

опит по отношение на времето за възобновяване на терапията след голяма хирургична

интервенция. Решението да се възобнови лечението със сунитиниб след голяма хирургична

интервенция трябва да се базира на клиничната оценка на възстановяването от операцията.

Остеонекроза на челюстта

Съобщава се за случаи на остеонекроза на челюстта при пациенти, лекувани със Sutent.

Повечето случаи са съобщени при пациенти, които са получили предшестващо или

съпътстващо лечение с интравенозно прилагани бифосфонати, при които остеонекрозата на

челюстта е идентифициран риск. Трябва да се подхожда с внимание, когато Sutent и

интравенозно прилагани бифосфонати се прилагат едновременно или последователно.

Инвазивните дентални процедури също представляват идентифициран рисков фактор. Преди да

се започне лечение със Sutent трябва да се има предвид дентален преглед и подходящи

превантивни мерки. При пациенти, приемали или все още приемащи бифосфонати за

интравенозно приложение, инвазивните дентални процедури трябва при възможност да се

избягват (вж. точка 4.8).

Свръхчувствителност/ангиоедем

Ако настъпи ангиодем вследствие на свръхчувствителност, лечението със сунитиниб трябва да

бъде прекъснато и да се окаже стандартна медицинска помощ (вж. точка 4.8).

Гърчове

В клинични проучвания на сунитиниб и при постмаркетинговото наблюдение са съобщени

гърчове. Пациенти с гърчове и признаци/симптоми, отговарящи на синдром на обратима задна

левкоенцефалопатия (RPLS), като хипертония, главоболие, намалено внимание, променени

умствени функции и загуба на зрението, включително корова слепота, трябва да бъдат

контролирани чрез медицински средства, включително контрол на хипертонията. Препоръчва

се временно прекъсване на лечението със сунитиниб; след възстановяването лечението може да

бъде подновено по решение на лекуващия лекар (вж. точка 4.8).

Синдром на туморен разпад (СТР)

Случаи на СТР, някои от които летални, са наблюдавани рядко по време на клиничните

изпитвания и при постмаркетинговото наблюдение при пациенти, лекувани със сунитиниб.

Рисковите фактори за СТР включват голяма маса на тумора, предшестваща хронична бъбречна

недостатъчност, олигурия, дехидратация, хипотония и кисела урина. Тези пациенти трябва

стриктно да се проследяват и да се лекуват според клиничните показания, като трябва да се

обмисли и профилактична хидратация.

Инфекции

Има съобщения за сериозни инфекции, със или без неутропения, включително и някои с

летален край. Съобщава се за нечести случаи на некротизиращ фасциит, включително на

перинеума, понякога с летален изход (вж. точка 4.8).

При пациенти, които развият некротизиращ фасциит, лечението със сунитиниб трябва да се

прекрати и своевременно трябва да се започне подходящо лечение.

Хипогликемия

По време на лечението със сунитиниб се съобщава за понижаване на глюкозата в кръвта, в

някои случаи с клинична симптоматика и налагащи хоспитализация поради загуба на съзнание.

В случай на симптоматична хипогликемия, приемът на сунитиниб трябва да бъде временно

прекратен. Глюкозните нива в кръвта трябва да бъдат проследявани регулярно при пациенти с

диабет, за да се оцени дали дозировката на антидиабетните лекарствени продукти трябва да се

коригира, за да се намали рискът от хипогликемия (вж. точка 4.8).

Помощни вещества

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на твърдa капсулa, т.е

може да се каже, че практически не съдържа натрий.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Лекарствени продукти, които могат да повишат плазмените концентрации на сунитиниб

Ефект на инхибитори на CYP3A4

При здрави доброволци, едновременно приложение на еднократна доза сунитиниб с мощния

инхибитор на CYP3A4 кетоконазол е довело до повишение в стойностите на общата

[сунитиниб + основен метаболит] максимална концентрация (C

) и площта под кривата

(AUC

), съответно с 49% и 51%.

Приложението на сунитиниб с мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. ритонавир, итраконазол,

еритромицин, кларитромицин, сок от грейпфрут) може да повиши концентрациите на

сунитиниб.

Следователно, комбинирането с инхибитори на CYP3A4 следва да се избягва или да се обсъди

избора на друг съпътстващ лекарствен продукт, който няма или е с минимален потенциал за

инхибиране на CYP3A4.

Ако това не е възможно, може да е необходимо намаляване на дозата на Sutent до минимум от

37,5 mg дневно при GIST и MRCC или 25 mg дневно при pNET, въз основа на внимателно

наблюдение на поносимостта (вж. точка 4.2).

Ефект на инхибитори на BCRP (протеин на резистентност на рак на гърдата (Breast Cancer

Resistance Protein)

Съществуват ограничени клинични данни за взаимодействието между сунитиниб и инхибитори

на BCRP и затова не може да бъде изключена възможност за взаимодействие между сунитиниб

и други инхибитори на BCRP (вж. точка 5.2).

Лекарствени продукти, които могат да понижат плазмените концентрации на сунитиниб

Ефект на индуктори на CYP3A4

При здрави доброволци, едновременното приложение на еднократна доза сунитиниб с мощния

индуктор на CYP3A4 рифампин е довело до намаление в стойностите на общата [сунитиниб +

основен метаболит] C

и AUC

, съответно с 23% и 46%.

Приложението на сунитиниб с мощни индуктори на CYP3A4 (напр. дексаметазон, фенитоин,

карбамазепин, рифампин, фенобарбитал или растителни продукти, съдържащи жълт кантарион

(Hypericum perforatum)) може да понижи концентрациите на сунитиниб. Следователно,

комбинирането с индуктори на CYP3A4 трябва да се избягва или да се обсъди избора на друг

съпътстващ лекарствен продукт, който няма или е с минимален потенциал за индуциране на

CYP3A4. Ако това не е възможно, може да е необходимо увеличаване на дозата на Sutent със

стъпки от 12,5 mg (до 87,5 mg на ден за GIST и MRCC или 62,5 mg дневно за pNET) въз основа

на внимателно наблюдение на поносимостта (вж. точка 4.2).

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Контрацепция при мъже и жени

Жени с детероден потенциал трябва да бъдат посъветвани да използват ефективна

контрацепция и да се предпазват от забременяване, докато се лекуват със Sutent.

Бременност

Няма проучвания при бременни жени, използващи сунитиниб. Проучванията при животни

показват репродуктивна токсичност, включително малформации на плода (вж. точка 5.3). Sutent

не трябва да се използва по време на бременност или при жени, които не използват ефективна

контрацепция, освен ако възможната полза не оправдава потенциалния риск за фетуса. Ако

Sutent се използва по време на бременност или ако пациентката забременее, докато е на лечение

със Sutent, то тя трябва да бъде уведомена относно възможния риск за плода.

Кърмене

Сунитиниб и/или неговите метаболити се екскретират в млякото на плъхове. Не е известно

дали сунитиниб или основният му активен метаболит се екскретират в кърмата. Тъй като

активните вещества често се излъчват в кърмата и поради възможността за сериозни нежелани

реакции у кърмачета, жените не трябва да кърмят, докато приемат Sutent.

Фертилитет

Въз основа на неклинични находки мъжкият и женският фертилитет могат да бъдат изложени

на риск при лечение със сунитиниб (вж. точка 5.3).

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Sutent повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Пациентите

следва да бъдат уведомени, че може да почувстват замайване по време на лечение със

сунитиниб.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Най-сериозните нежелани реакции, свързани със сунитиниб, някои от които летални, са

бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, белодробен емболизъм,

гастроинтестинална перфорация и хеморагии (напр. на дихателните пътища,

гастроинтестинални, туморни, на пикочните пътища и мозъчни хеморагии). Най-честите

нежелани реакции от която и да е степен (проявени при пациентите в RCC, GIST и pNET

регистрационни изпитвания) включват намален апетит, вкусови нарушения, хипертония, умора,

гастроинтестинални нарушения (като диария, гадене, стоматит, диспепсия и повръщане),

промяна в цвета на кожата и синдром на палмаро-плантарна еритродизестезия. Тези симптоми

могат да отслабнат в хода на лечението. По време на лечението може да се развие

хипотиреоидизъм. Хематологичните нарушения (напр. неутропения, тромбоцитопения и

анемия) са сред най-честите нежелани лекарствени реакции.

Леталните събития, различни от тези, изброени в точка 4.4 по-горе или в точка 4.8 по-долу, за

които е било считано, че е възможно да са свързани със сунитиниб, включват полиорганна

недостатъчност, дисеминирана вътресъдова коагулация, перитонеален кръвоизлив,

надбъбречна недостатъчност, пневмоторакс, шок и внезапна смърт.

Таблично представяне на нежеланите лекарствени реакции

Нежелани реакции, които са били съобщени при 7 115 пациенти с GIST, MRCC и pNET, в

набор от сборни данни, са описани по-долу по системо-органни класове, честота и степен на

тежест (NCI-CTCAE). Включени са също и нежелани реакции от постмаркетинговия период,

идентифицирани по време на клиничните проучвания. При всяко групиране в зависимост от

честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на

сериозността.

Прочетете целия документ

30 Churchill Place

Canary Wharf

London E14 5EU

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 3660 6000

Facsimile

+44 (0)20 3660 5555

Send a question via our website

www.ema.europa.eu/contact

© European Medicines Agency, 2014. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/487080/2014

EMEA/H/C/000687

Резюме на EPAR за обществено ползване

Sutent

sunitinib

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Sutent. В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба

(CHMP) е оценил лекарството, за да даде положително становище за разрешаване за употреба и

препоръки за условията на употреба на Sutent.

Какво представлява Sutent?

Sutent е лекарство, което съдържа активното вещество сунитиниб (sunitinib). Предлага се под

формата на капсули (12,5 mg, 25 mg, 37,5 mg и 50 mg).

За какво се използва Sutent?

Sutent се прилага за лечение на възрастни при следните видове рак:

гастроинтестинален стромален тумор (GIST) – вид рак на стомаха и червата, при който

настъпва неконтролируем растеж на клетки в опорните тъкани на тези органи. Sutent се

използва при пациенти с GIST, който не може да бъде отстранен с хирургична намеса или се е

разпространил в други части на организма. Прилага се след неуспех на лечение с иматиниб

(друго противораково лекарство);

метастатичен бъбречно-клетъчен карцином (RCC) – вид рак на бъбрека, който се е

разпространил в други части на организма;

невроендокринни тумори на панкреаса (тумори на произвеждащите хормони клетки в

панкреаса), които са се разпространили или не могат да бъдат отстранени с хирургична

намеса. Sutent се използва при влошаване на заболяването и когато туморните клетки са

добре диференцирани (подобни на нормалните клетки в панкреаса).

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

Sutent

EMA/487080/2014

Страница 2/3

Как се използва Sutent?

Лечението със Sutent трябва да бъде започнато от лекари с опит в прилагането на противоракови

лекарства.

За GIST и метастатичен бъбречно-клетъчен карцином Sutent се прилага на шестседмични цикли

при доза от 50 mg веднъж дневно в продължение на четири седмици, последвано от две седмици

прекъсване на лечението. Дозата може да бъде коригирана според клиничния отговор на

пациента, но трябва да се поддържа в границите от 25 до 75 mg.

За невроендокринни тумори на панкреаса Sutent се прилага в доза 37,5 mg веднъж дневно без

прекъсване. Тази доза също може да бъде коригирана.

Как действа Sutent?

Активното вещество в Sutent, сунитиниб, е инхибитор на протеинкиназата. Това означава, че

блокира определени ензими, известни като протеин кинази. Тези ензими се намират в някои

рецептори по повърхността на раковите клетки, където участват в растежа и разпространението

на раковите клетки, и в кръвоносните съдове, снабдяващи туморите с кръв, където участват в

образуването на нови кръвоносни съдове. Като блокира тези ензими, Sutent може да забави

растежа и разпространението на рака, както и да спре кръвоснабдяването, поддържащо растежа

на раковите клетки.

Как е проучен Sutent?

Sutent е сравнен с плацебо (сляпо лечение) при 312 пациенти с GIST, при които предходното

лечение с иматиниб е било неуспешно, и при 171 пациенти с влошаващи се невроендокринни

тумори на панкреаса, които не могат да бъдат отстранени с хирургична намеса. Sutent е сравнен

също с друго противораково лекарство, интерферон алфа, при 750 пациенти с метастатичен

бъбречно-клетъчен карцином, чието раково заболяване не е лекувано преди това.

Във всички проучвания основната мярка за ефективност е преживяемостта на пациентите без

влошаване на туморите.

Какви ползи от Sutent са установени в проучванията?

Sutent е по-ефективен от плацебо за лечение на GIST и невроендокринни тумори на панкреаса.

Пациентите с GIST, приемащи Sutent, живеят средно 26,6 седмици без влошаване на заболяването

в сравнение с 6,4 седмици при пациентите, приемащи плацебо. За невроендокринни тумори на

панкреаса цифрите са 11,4 месеца в групата със Sutent и 5,5 месеца в групата с плацебо.

При метастатичен бъбречно-клетъчен карцином пациентите, приемащи Sutent, живеят средно

47,3 седмици без влошаване на заболяването в сравнение с 22,0 седмици при пациентите,

приемащи интерферон алфа.

Какви са рисковете, свързани със Sutent?

Най-честите нежелани лекарствени реакции при Sutent (наблюдавани при повече от 1 на 10

пациенти) включват отпадналост (умора), стомашно-чревни нарушения (напр. диария, позиви за

повръщане, възпаление на лигавицата на устата, лошо храносмилане и повръщане), респираторни

(напр. задух и кашлица) и кожни (напр. промени в цвета на кожата, суха кожа и обрив)

нарушения, промени в цвета на косата, дисгуезия (нарушения във вкусовите усещания),

Sutent

EMA/487080/2014

Страница 3/3

епистаксис (кръвотечения от носа), загуба на апетит, хипертония (високо кръвно налягане),

синдром на палмарно-плантарна еритродизестезия (обрив и изтръпване на дланите и петите),

хипотиреоидизъм (недостатъчно активна щитовидна жлеза), безсъние (трудности при заспиване и

поддържане на съня), замаяност, главоболие, артралгия (болка в ставите), неутропения (понижен

брой на неутрофилите, вид бели кръвни клетки), тромбоцитопения (понижен брой на

тромбоцитите), анемия (понижен брой на червените кръвни клетки) и левкопения (понижен брой

на белите кръвни клетки).

Най-сериозните нежелани лекарствени реакции, съобщени при Sutent, са сърдечна и бъбречна

недостатъчност, белодробен емболизъм (съсирек в кръвоносния съд, снабдяващ белите дробове),

гастро-интестинални перфорации (дупки в стените на червата) и вътрешни кръвоизливи

(кървене).

За пълния списък на всички нежелани лекарствени реакции и ограничения при Sutent вижте

листовката.

Защо Sutent е разрешен за употреба?

CHMP реши, че ползите от Sutent са по-големи от рисковете, и препоръча да се издаде разрешение

за употреба.

Sutent е разрешен за употреба по т.нар. схема „разрешаване под условие“. Това означава, че се

очакват допълнителни данни за лекарството, и по-специално за лечението на бъбречно-клетъчен

карцином. Тъй като фирмата е предоставила необходимата допълнителна информация,

разрешението за употреба е променено от „условно“ на „безусловно“.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Sutent?

Разработен е план за управление на риска, за да се гарантира, че Sutent се използва възможно

най-безопасно. Въз основа на този план информацията за безопасността е включена в кратката

характеристика на продукта и в листовката за Sutent, включително подходящи предпазни мерки

за здравните специалисти и пациентите.

Допълнителна информация за Sutent:

На 19 юли 2006 г. Европейската комисия издава условно разрешение за употреба, валидно в

Европейския съюз. Разрешението за употреба е променено на безусловно на 11 януари 2007 г.

Пълният текст на EPAR за Sutent може да се намери на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European Public Assessment Reports

. За повече

информация относно лечението със Sutent прочетете листовката (също част от EPAR) или

попитайте вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране на текста 08-2014.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация