Riximyo

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)

13-01-2020

Активна съставка:
ритуксимаб
Предлага се от:
Sandoz GmbH
АТС код:
L01XC02
INN (Международно Name):
rituximab
Терапевтична група:
Анти-туморни агенти,
Терапевтична област:
Лимфогранулематоз, Неходжкинские, Артрит, Ревматоиден, Микроскопичен Полиангиит, Гранулематоз Вегенера
Терапевтични показания:
Riximyo, се посочва в възрастни по следните причини:неходжкинские лимфом (НХЛ)Riximyo е показан за лечение на по-рано не е получавала лечение на пациенти с III стъпка-IV етап на фоликуларен лимфом в комбинация с химиотерапия. Riximyo подкрепа на лечението е показан за лечение на пациенти с фоликуларен лимфомой, които попълват индукционную терапия. Riximyo монотерапии, предназначени за лечение на пациенти с III-IV стадий на фоликуларен лимфом, които са на химио-или втори или следващ рецидив след химиотерапия. Riximyo е показан за лечение на пациенти с CD20 в положителна за разпространяване на крупноклеточной B в клетъчните не-ходжкинских лимфом в комбинация с CHOP (циклофосфамид, доксорубицин, Винкристин, преднизолон) химиотерапия. Ревматоиден arthritisRiximyo в комбинация с метотрексат е показан за лечение на възрастни пациенти с тежък активен ревматоиден артрит, които са имали недостатъчен отговор или непоносимост към други заболявания дорабатывая анти-ревматични лекарства (DMARDS), включително един или пове
Каталог на резюме:
Revision: 4
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/004729
Дата Оторизация:
2017-06-15
EMEA код:
EMEA/H/C/004729

Документи на други езици

Листовка Листовка - испански

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - испански

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - испански

13-01-2020

Листовка Листовка - чешки

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - чешки

13-01-2020

Листовка Листовка - датски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - датски

13-01-2020

Листовка Листовка - немски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - немски

13-01-2020

Листовка Листовка - естонски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - естонски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - естонски

13-01-2020

Листовка Листовка - гръцки

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - гръцки

13-01-2020

Листовка Листовка - английски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - английски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - английски

13-01-2020

Листовка Листовка - френски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - френски

13-01-2020

Листовка Листовка - италиански

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - италиански

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - италиански

13-01-2020

Листовка Листовка - латвийски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - латвийски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - латвийски

13-01-2020

Листовка Листовка - литовски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - литовски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - литовски

13-01-2020

Листовка Листовка - унгарски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - унгарски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - унгарски

13-01-2020

Листовка Листовка - малтийски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - малтийски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - малтийски

13-01-2020

Листовка Листовка - нидерландски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - нидерландски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - нидерландски

13-01-2020

Листовка Листовка - полски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - полски

13-01-2020

Листовка Листовка - португалски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - португалски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - португалски

13-01-2020

Листовка Листовка - румънски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - румънски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - румънски

13-01-2020

Листовка Листовка - словашки

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словашки

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словашки

13-01-2020

Листовка Листовка - словенски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словенски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словенски

13-01-2020

Листовка Листовка - фински

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - фински

13-01-2020

Листовка Листовка - шведски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - шведски

13-01-2020

Листовка Листовка - норвежки

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - норвежки

13-01-2020

Листовка Листовка - исландски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - исландски

13-01-2020

Листовка Листовка - хърватски

13-01-2020

Данни за продукта Данни за продукта - хърватски

13-01-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - хърватски

13-01-2020

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за пациента

Riximyo 100 mg концентрат за инфузионен разтвор

Riximyo 500 mg концентрат за инфузионен разтвор

ритуксимаб (rituximab)

▼Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. Можете да дадете своя принос като

съобщите всяка нежелана реакция, която сте получили. За начина на съобщаване на нежелани

реакции вижте края на точка 4.

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да използвате това

лекарство, тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра.

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар,

фармацевт или медицинска сестра. Това включва и всички възможни нежелани реакции,

неописани в тази листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Riximyo и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да Ви се приложи Riximyo

Как се прилага Riximyo

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Riximyo

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява Riximyo и за какво се използва

Какво представлява Riximyo

Riximyo съдържа активното вещество ритуксимаб. Това е вид белтък, наречен „моноклонално

антитяло“. Той се свързва към повърхността на един вид бели кръвни клетки, наречени

„В лимфоцити“. Когато ритуксимаб се свърже към повърхността на тази клетка, той

предизвиква смъртта й.

За какво се използва Riximyo

Riximyo може да се използва за лечение на няколко различни заболявания при възрастни.

Вашият лекар може да Ви предпише Riximyo за лечение на:

а)

Неходжкинов лимфом

Това е заболяване на лимфната тъкан (част от имунната система), което засяга един вид бели

кръвни клетки, наречени В лимфоцити.

Riximyo може да се прилага самостоятелно или с други лекарства, наречени

„химиотерапевтици“. При пациенти, при които лечението е ефикасно, Riximyo може да се

използва като поддържащо лечение в продължение на 2 години след приключване на

първоначалното лечение.

б)

Хронична лимфоцитна левкемия

Хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) е най-често срещаната форма на левкемия при

възрастните. ХЛЛ засяга един конкретен тип лимфоцити – B-клетките, които произхождат от

костния мозък и се развиват в лимфните възли. Пациентите с ХЛЛ имат твърде много

необичайни (нетипични) лимфоцити, които се натрупват предимно в костния мозък и кръвта.

Размножаването на тези необичайни B-лимфоцити е причина за симптомите, които може да

имате. Riximyo в комбинация с химиотерапия разрушава тези клетки, които постепенно се

отстраняват от организма чрез биологичните процеси.

в)

Грануломатоза с полиангиит или микроскопски полиангиит

Riximyo, прилаган в комбинация с кортикостероиди, се използва за лечение на грануломатоза с

полиангиит (наричана по-рано грануломатоза на Вегенер) или микроскопски полиангиит.

Грануломатоза с полиангиит и микроскопски полиангиит са две форми на възпаление на

кръвоносните съдове, което засяга предимно белите дробове и бъбреците, но може да засегне

също и други органи. Част от причината за тези състояния са B-лимфоцитите.

г)

Пемфигус вулгарис

Riximyo се използва за лечение на пациенти с умерен до тежък пемфигус вулгарис. Пемфигус

вулгарис е автоимунно заболяване, при което се появяват болезнени мехури по кожата и

лигавицата на устата, носа, гърлото и половите органи.

2.

Какво трябва да знаете, преди да Ви се приложи Riximyo

Не използвайте Riximyo, ако

сте алергични към ритуксимаб, други белтъци, които са подобни на ритуксимаб, или към

някоя от останалите съставки на това лекарство (изброени в точка 6).

имате тежка активна инфекция в момента

имате отслабена имунна система

имате тежка сърдечна недостатъчност или тежко неконтролирано сърдечно заболяване и

имате грануломатоза с полиангиит, микроскопски полиангиит или пемфигус вулгарис.

Не трябва да Ви се прилага Riximyo, ако някое от изброените по-горе се отнася за Вас. Ако не

сте сигурни, говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви се

приложи Riximyo.

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви се приложи Riximyo,

ако:

някога сте имали или може сега да имате инфекция с хепатит. Това е, защото в някои

случаи Riximyo може да доведе до повторно активиране на хепатит В, което в много

редки случаи може да завърши със смърт. Пациенти, които са имали инфекция с

хепатит В, ще бъдат внимателно прегледани от своя лекар за признаци на тази инфекция.

някога сте имали проблеми със сърцето (напр. стенокардия, сърцебиене или сърдечна

недостатъчност) или проблеми с дишането.

Ако някое от изброените по-горе се отнася за Вас (или не сте сигурни), говорете с Вашия лекар,

фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви се приложи Riximyo. Може да се наложи

Вашият лекар да положи специални грижи за Вас по време на лечението с Riximyo.

Ако имате грануломатоза с полиангиит, микроскопски полиангиит или пемфигус

вулгарис, уведомете Вашия лекар също и

ако смятате, че може да имате инфекция, дори и лека като простуда. Клетките, на които

въздейства Riximyo, помагат в борбата с инфекцията и трябва да изчакате докато

инфекцията отзвучи, преди да Ви се приложи Riximyo. Моля, уведомете Вашия лекар и

ако в миналото сте имали много инфекции или страдате от тежки инфекции.

ако смятате, че може да имате нужда от ваксиниране в близко бъдеще, включително

ваксиниране, необходимо за пътуване в други страни. Някои ваксини не трябва да се

прилагат едновременно с Riximyo или в месеците след приложението на Riximyo. Вашият

лекар ще провери дали трябва да Ви се приложат ваксини, преди да започнете лечение с

Riximyo.

Деца и юноши

Говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви се приложи това

лекарство, ако Вие сте или Вашето дете е на възраст под 18 години. Това е, защото няма много

информация относно употребата на ритуксимаб при деца и юноши.

Други лекарства и Riximyo

Трябва да кажете на Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, ако приемате, наскоро сте

приемали или е възможно да приемете други лекарства. Това включва лекарства, отпускани без

рецепта и растителни лекарства. Това е, защото Riximyo може да повлияе действието на някои

други лекарства. Също така, някои други лекарства може да повлияят начина, по който действа

Riximyo.

По-специално, информирайте Вашия лекар:

ако приемате лекарства за високо кръвно налягане. Може да Ви бъде казано да не

приемате тези лекарства 12 часа преди да Ви се приложи Riximyo. Това е, защото при

някои хора има понижаване на кръвното налягане, докато се прилага Riximyo.

ако някога сте приемали лекарства, които повлияват имунната Ви система – като

например химиотерапия или имуносупресивни лекарства.

Ако някое от изброените по-горе се отнася за Вас (или не сте сигурни), говорете с Вашия лекар,

фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви се приложи Riximyo.

Бременност и кърмене

Трябва да кажете на Вашия лекар или медицинска сестра, ако сте бременна, смятате, че може

да сте бременна или планирате бременност. Това се налага, защото Riximyo може да премине

през плацентата и да засегне бебето Ви.

Ако има вероятност да забременеете, Вие и Вашият партньор трябва да използвате ефективен

метод за предпазване от забременяване, докато използвате Riximyo и в продължение на

12 месеца след последното Ви лечение с Riximyo. Не трябва да кърмите, докато се лекувате с

Riximyo. Не трябва също да кърмите до 12 месеца след последното Ви лечение с Riximyo. Това

е, защото Riximyo може да премине в кърмата.

Шофиране и работа с машини

Ритуксимаб може да предизвика замайване и да повлияе способността Ви за шофиране или

работа с инструменти или машини. Ако се почувствате замаяни, не шофирайте или не работете

с никакви инструменти или машини.

Riximyo съдържа натрий

Този лекарствен продукт съдържа 2,3 mmol (52,6 mg) натрий в един флакон от 10 ml. Този

лекарствен продукт съдържа 11,5 mmol (263,2 mg) натрий в един флакон от 50 ml. Това трябва

да се има предвид при пациенти на диета с контролиран прием на натрий.

3.

Как се прилага Riximyo

Как се прилага

Riximyo ще Ви се прилага от лекар или медицинска сестра, които имат опит в използването на

това лечение. Те ще Ви наблюдават внимателно, докато Ви се прилага това лекарство. Това е в

случай, че получите някакви нежелани реакции.

Riximyo винаги ще Ви се прилага като вливане (интравенозна инфузия).

Лекарства, давани преди всяко приложение на Riximyo

Преди да Ви се приложи Riximyo, ще Ви бъдат дадени други лекарства (премедикация) за

предотвратяване или намаляване на възможни нежелани реакции.

По колко и колко често ще получавате Вашето лечение

а)

Ако се лекувате за неходжкинов лимфом

Ако Ви се прилага само Riximyo

Riximyo ще Ви се прилага веднъж седмично за 4 седмици. Възможни са и повторни

курсове на лечение с Riximyo.

Ако Ви се прилага Riximyo с химиотерапия

Riximyo ще Ви се приложи в деня на химиотерапията. Това се повтаря обикновено

на всеки 3 седмици до 8 пъти.

Ако се повлиявате добре от лечението, Riximyo може да Ви се прилага като

поддържащо лечение на всеки 2 или 3 месеца в продължение на две години.

Вашият лекар може да промени това в зависимост от Вашето повлияване от

лекарството.

б)

Ако се лекувате за хронична лимфоцитна левкемия

Когато се лекувате с Riximyo в комбинация с химиотерапия, Вие ще получавате инфузия с

Riximyo на ден 0 от цикъл 1 и след това на ден 1-ви от всеки цикъл в продължение на общо

6 цикъла. Всеки цикъл има продължителност от 28 дни. Химиотерапията трябва да се прилага

след инфузията с Riximyo. Вашият лекар ще реши дали трябва да получавате едновременно

поддържащо лечение.

в)

Ако се лекувате за грануломатоза с полиангиит или микроскопски полиангиит

Лечението с Riximyo се състои от четири отделни инфузии, които се прилагат през интервали

от една седмица. Преди началото на лечението с Riximyo обикновено ще се прилагат

кортикостероиди чрез инжекция. За лечение на състоянието Ви, Вашият лекар може по всяко

време да започне лечение с кортикостероиди, които се прилагат през устата.

Ако отговаряте добре на лечението, Riximyo може да Ви се прилага като поддържащо лечение.

То ще се прилага като 2 отделни инфузии през интервал от 2 седмици, последвани от 1 инфузия

на всеки 6 месеца в продължение на най-малко 2 години. Вашият лекар може да реши да Ви

лекува по-дълго с Riximyo (до 5 години), в зависимост от това как се повлиявате от

лекарството.

г)

Ако се лекувате за пемфигус вулгарис

Всеки курс на лечение се състои от две отделни инфузии, които се прилагат през 2 седмици.

Ако се повлиявате добре от лечението, може да Ви се приложи Riximyo като поддържаща

терапия. Тя ще се приложи 1 година и 18 месеца след началното лечение и след това на всеки

6 месеца, ако е необходимо, или Вашият лекар може да промени тази схема в зависимост от

това как се повлиявате от лекарството.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава.

Повечето нежелани реакции са леки до умерени, но някои може да са тежки и да изискват

лечение. Рядко някои от тези реакции са били фатални.

Реакции към инфузията

През или в рамките на първите 24 часа на инфузия може да получите повишена температура,

студени тръпки и треперене. Не така често, някои пациенти може да получат болка на мястото

на инфузията, мехури, сърбеж, гадене, умора, главоболие, затруднено дишане, повишено

кръвно налягане, хрипове, дискомфорт в гърлото, подуване на езика или гърлото, сърбеж в носа

или хрема, повръщане, зачервяване на кожата или сърцебиене, инфаркт или нисък брой

тромбоцити. Ако имате сърдечно заболяване или стенокардия, тези реакции може да се влошат.

Информирайте незабавно лицето, което провежда инфузията

, ако развивате някои от тези

симптоми, тъй като може да се наложи инфузията да се забави или да се спре. Може да се

наложи допълнително лечение с антихистамини или парацетамол. Когато тези симптоми

отзвучат или се подобрят, инфузията може да продължи. По-малко вероятно е да получите тези

реакции след втората инфузия. Вашият лекар може да реши да спре лечението Ви с Riximyo,

ако тези реакции са сериозни.

Инфекции

Уведомете Вашия лекар незабавно, ако получите симптоми на инфекция, включително:

повишена температура, кашлица, възпалено гърло, пареща болка при уриниране или

чувство на слабост и общо неразположение

загуба на паметта, затруднено мислене, затруднение при ходене или загуба на зрението –

те може да се дължат на много рядка, сериозна мозъчна инфекция с летален изход

(прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия или ПМЛ).

По време на лечението с Riximyo може да получавате инфекции по-лесно.

Често те са простудни заболявания, но има случаи на пневмония или инфекции на пикочните

пътища. Те са изброени по-долу в „Други нежелани реакции“.

Ако се лекувате за грануломатоза с полиангиит или микроскопски полиангиит или пемфигус

вулгарис, ще намерите тази информация също и в Сигналната карта за пациента, която Ви е

дадена от Вашия лекар. Важно е да пазите Сигналната карта за пациента и да я покажете на

Вашия партньор или на човека, който се грижи за Вас.

Кожни реакции

Много рядко може да настъпят тежки кожни заболявания с образуване на мехури, които могат

да бъдат животозастрашаващи. Може да се появи зачервяване, често свързано с мехури по

кожата или лигавиците, например по вътрешната страна на устата, гениталната област или

клепачите, като може да има и повишена температура.

Уведомете Вашия лекар незабавно,

ако имате някои от тези симптоми.

Други нежелани реакции включват:

а)

Ако се лекувате за неходжкинов лимфом или хронична лимфоцитна левкемия

Много чести нежелани реакции (може да засегнат повече от 1 на 10 души):

бактериални или вирусни инфекции, бронхит

нисък брой бели кръвни клетки със или без повишена температура или нисък брой

кръвни клетки, наречени „тромбоцити“

гадене

петна на оплешивяване по скалпа, студени тръпки, главоболие

намален имунитет – поради по-ниски нива в кръвта на антитела, наречени

„имуноглобулини“ (IgG), които подпомагат защитата срещу инфекции.

Чести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 души):

инфекции на кръвта (сепсис), пневмония, херпес, простуда, инфекции на бронхите,

гъбични инфекции, инфекции с неизвестен произход, възпаление на синусите, хепатит В

нисък брой червени кръвни клетки (анемия), нисък брой на всички кръвни клетки

aлергични реакции (свръхчувствителност)

високи нива на кръвната захар, загуба на тегло, оток на лицето и тялото, повишени нива в

кръвта на ензима „LDH“, ниски нива на калция в кръвта

необичайни усещания по кожата, като изтръпване, мравучкане, бодежи, парене, усещане

на тръпки по кожата, намалено усещане при допир

чувство на безпокойство, проблеми със заспиването

зачервяване на лицето и на други участъци от кожата поради разширение на

кръвоносните съдове

замайване или тревожност

повишено образуване на сълзи, проблеми със слъзния канал, възпаление на окото

(конюнктивит)

звънене в ушите, болка в ушите

сърдечни проблеми - като инфаркт, неравномерна или ускорена сърдечна честота

високо или ниско кръвно налягане (ниско кръвно налягане особено при изправяне)

свиване на мускулите на дихателните пътища, което причинява затруднено дишане

(бронхоспазъм), възпаление, дразнене на белите дробове, гърлото или синусите, задух,

хрема

повръщане, диария, болка в стомаха, възпаление или язви на гърлото и устата, проблеми

при преглъщане, запек, нарушено храносмилане

нарушения в храненето: недостатъчно приемане на храна, водещо до загуба на тегло

копривна треска, повишено изпотяване, нощни изпотявания

проблеми с мускулите – като например стягане в мускулите, ставна или мускулна болка,

болка в гърба и във врата

общ дискомфорт или чувство на безпокойство или умора, треперене, симптоми на грип

мултиорганна недостатъчност.

Нечести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 100 души):

проблеми с кръвосъсирването, намалено образуване на червени кръвни клетки и

повишено разграждане на червените кръвни клетки (апластична хемолитична анемия),

подути или увеличени лимфни възли

понижено настроение и загуба на интерес или удоволствие от обичайните дейности,

нервност

проблеми с вкуса – като например промяна на вкуса

проблеми със сърцето - като например намалена сърдечна честота или гръдна болка

(стенокардия)

астма, намален приток на кислород до органите

подуване на стомаха

Много редки нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 000 души):

временно повишение на количеството на някои видове антитела в кръвта (наречени

имуноглобулини – IgM), химични нарушения на кръвта, причинени от разпадане на

загиващите ракови клетки

увреждане на нервите на ръцете и краката, парализирано лице

сърдечна недостатъчност

възпаление на кръвоносните съдове, включително тези, които водят до кожни симптоми

дихателна недостатъчност

увреждане на чревната стена (перфорация)

тежки кожни проблеми с образуване на мехури, които могат да бъдат

животозастрашаващи. Може да се появи зачервяване, често свързано с мехури по кожата

или лигавиците, като например по вътрешната страна на устата, гениталната област или

клепачите, като може да има и повишена температура.

бъбречна недостатъчност

тежка загуба на зрението

С неизвестна честота (не е известно колко често възникват тези нежелани реакции):

намаляване на белите кръвни клетки, което не се случва веднага

намален брой на тромбоцитите непосредствено след инфузията – това може да е

обратимо, но в редки случаи може да е фатално

загуба на слуха, загуба на други усещания.

б)

Ако се лекувате за грануломатоза с полиангиит или микроскопски полиангиит

Много чести нежелани реакции (може да засегнат повече от 1 на 10 души):

инфекции, напр. гръдни инфекции, инфекции на пикочните пътища (болка при

уриниране), простуда и херпесни инфекции

алергични реакции, които е най-вероятно да настъпят по време на инфузията, но може да

се появят до 24 часа след инфузията

диария

кашлица или задух

кървене от носа

повишено кръвно налягане

болки в ставите или гърба

мускулни потрепвания или треперене

замаяност

тремор (треперене, често на ръцете)

трудно заспиване (безсъние)

подуване на ръцете или глезените

Чести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 души):

нарушено храносмилане

запек

кожни обриви, включително акне или петна

зачервяване на лицето или кожата

повишена температура

запушен или течащ нос

схванати или болезнени мускули

болка в мускулите на ръцете или краката

нисък брой на червените кръвни клетки (анемия)

нисък брой на тромбоцитите в кръвта

повишаване на количеството на калий в кръвта

промени в ритъма на сърцето или сърцебиене

Много редки нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 000 души):

тежки състояния с образуване на мехури по кожата, които могат да бъдат

животозастрашаващи. Може да се появи зачервяване, често свързано с мехури по кожата

или лигавиците, например по вътрешната страна на устата, гениталната област или

клепачите, като може да има и повишена температура.

повторна поява на предишна инфекция с хепатит В.

в)

Ако се лекувате за пемфигус вулгарис

Много чести нежелани реакции (може да засегнат повече от 1 на 10 души):

алергични реакции, които е по вероятно да настъпят по време на инфузията, но може да

се появят до 24 часа след инфузията

продължителна депресия

косопад

Чести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 души):

инфекции, като например херпесни инфекции и очна инфекция

нарушения на настроението, като например раздразнителност и депресия

нарушения на кожата, като например сърбеж, уртикария и доброкачествени бучки

чувство на умора или замаяност

повишена температура

главоболие

болка в корема

болка в мускулите

ускорен сърдечен ритъм повече от нормалното

Riximyo може също да предизвика промени в лабораторните изследвания, назначени от Вашия

лекар.

Ако получавате Riximyo с други лекарства, някои от нежеланите реакции, които може да

получите, може да се дължат на другите лекарства.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра. Това включва всички възможни, неописани в тази листовка нежелани

реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за

съобщаване, посочена в Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете

своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Riximyo

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху картонената опаковка

след „Годен до:“. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.

Да се съхранява в хладилник (2 °С - 8°С).

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези

мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Riximyo

Активното вещество на Riximyo се нарича ритуксимаб.

Флаконът от 10 ml съдържа 100 mg ритуксимаб (10 mg/ml).

Флаконът от 50 ml съдържа 500 mg ритуксимаб (10 mg/ml).

Други съставки са: натриев цитрат, полисорбат 80, натриев хлорид, натриев хидроксид,

хлороводородна киселина и вода за инжекции (вижте точка 2).

Как изглежда Riximyo и какво съдържа опаковката

Riximyo е бистър, безцветен до леко жълтеникав разтвор, който се предлага под формата на

концентрат за инфузионен разтвор.

Флакон от 10 ml - опаковка от 2 или 3 флакона.

Флакон от 50 ml – опаковка от 1 или 2 флакона.

Притежател на разрешението за употреба

Sandoz GmbH

Biochemiestr. 10

6250 Kundl

Австрия

Производител

Sandoz GmbH Schaftenau

Biochemiestr. 10

6336 Langkampfen

Австрия

Lek Pharmaceuticals d.d. Ljubljana

Verovškova 57

1526 Ljubljana

Словения

Дата на последно преразглеждане на листовката {ММ/ГГГГ}.

Други източници на информация

Подробна информация за това лекарствo е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата: http://www.ema.europa.eu

Тази листовка е налична на всички езици на ЕС/ЕИП на уебсайта на Европейската агенция по

лекарствата.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

▼Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Riximyo 100 mg концентрат за инфузионен разтвор

Riximyo 500 mg концентрат за инфузионен разтвор

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Riximyo 100 mg концентрат за инфузионен разтвор

Всеки флакон от 10 ml съдържа 100 mg ритуксимаб (rituximab).

Riximyo 500 mg концентрат за инфузионен разтвор

Всеки флакон от 50 ml съдържа 500 mg ритуксимаб (rituximab).

Ритуксимаб е продукт на генното инженерство, химерно мише/човешко моноклонално

антитяло, представляващо гликозилиран имуноглобулин с човешки IgG1 константни участъци

и миши последователности в леките и тежките вериги на вариабилните участъци. Антитялото

се получава от клетъчна суспензионна култура от бозайници (яйчник от китайски хамстер) и е

пречистено с афинитетна хроматография и йонообменна техника, включително процедури за

специфично вирусно инактивиране и отстраняване.

Помощно вещество с известно действие

Този лекарствен продукт съдържа 2,3 mmol (52,6 mg) натрий в един флакон от 10 ml.

Този лекарствен продукт съдържа 11,5 mmol (263,2 mg) натрий в един флакон от 50 ml.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Концентрат за инфузионен разтвор

Бистра, безцветна до леко жълтеникава течност.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Riximyo е показан при възрастни за следните показания:

Неходжкинов лимфом (НХЛ)

Riximyo е показан за лечение на нелекувани преди това пациенти с фоликуларен лимфом в ІІІ-

ІV стадий в комбинация с химиотерапия.

Поддържащата терапия с Riximyo е показана за лечение на фоликуларен лимфом при пациенти,

повлияващи се от индукционна терапия.

Riximyo като монотерапия е показан за лечение на пациенти с фоликуларен лимфом в ІІІ-ІV

стадий, които са резистентни на химиотерапия или са с втори или следващ рецидив след

химиотерапия.

Riximyo е показан за лечение на пациенти с CD20 позитивен дифузен В-едроклетъчен

неходжкинов лимфом в комбинация с СНОР (циклофосфамид, доксорубицин, винкристин,

преднизолон) химиотерапия.

Хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ)

Riximyo в комбинация с химиотерапия е показан за лечение на пациенти с нелекувана преди

това и рецидивираща/рефрактерна хронична лимфоцитна левкемия. Има само ограничени

данни за ефикасността и безопасността при пациенти, лекувани преди това с моноклонални

антитела, включително ритуксимаб, или пациенти, рефрактерни на предшестващо лечение с

ритуксимаб плюс химиотерапия.

За допълнителна информация вижте точка 5.1.

Грануломатоза с полиангиит и микроскопски полиангиит

Riximyo, в комбинация с глюкокортикоиди, е показан за лечение на възрастни пациенти с тежка

активна грануломатоза с полиангиит (грануломатоза на Wegener) (ГПА) и микроскопски

полиангиит (MПA).

Пемфигус вулгарис

Riximyo е показан за лечение на пациенти с умерен до тежък пемфигус вулгарис (ПВ).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Riximyo трябва да се прилага под внимателното наблюдение на опитен медицински специалист

и при наличие на условия за незабавно извършване на пълна ресусцитация (вж. точка 4.4).

Премедикация и профилактични лекарства

Преди всяко приложение на Riximyo трябва винаги да се прилага премедикация, състояща се от

антипиретик и антихистамин, напр. парацетамол и дифенхидрамин.

При пациенти с неходжкинов лимфом и хронична лимфоцитна левкемия трябва да се обмисли

премедикация с глюкокортикоиди, ако Riximyo не се прилага в комбинация с химиотерапия,

съдържаща глюкокортикоиди.

При пациенти с ХЛЛ се препоръчва профилактика с достатъчна хидратация и приложение на

урикостатици 48 часа преди началото на терапията, за да се намали рискът от синдром на

туморен разпад. При пациенти с ХЛЛ, при които броят на лимфоцитите е > 25 × 10

/l, се

препоръчва приложение на преднизон/преднизолон 100 mg интравенозно малко преди

инфузията с Riximyo, за да се намали честотата и тежестта на острите реакции, свързани с

инфузията и/или синдрома на освобождаване на цитокини.

При пациенти с грануломатоза с полиангиит (на Wegener) или микроскопски полиангиит в

ремисия на заболяването или пемфигус вулгарис премедикацията със 100 mg

метилпреднизолон интравенозно трябва да приключи 30 минути преди инфузиите с Riximyo, за

да се намали честотата и тежестта на реакциите, свързани с инфузията (IRR).

При пациенти с грануломатоза с полиангиит (на Wegener) или микроскопски полиангиит се

препоръчва приложение на метилпреднизолон интравенозно в продължение на 1 до 3 дни в

доза 1 000 mg дневно преди първата инфузия на Riximyo (последната доза метилпреднизолон

може да се приложи в деня на първата инфузия на Riximyo). Това трябва да се последва от

перорално приложение на преднизон 1 mg/kg/дневно (не повече от 80 mg/дневно, като се

намали възможно най-бързо въз основа на клиничните нужди) по време на и след 4-седмичния

индукционен курс на лечение с Riximyo.

Препоръчва се профилактика на пневмония, причинена от

Pneumocystis jirovecii

(PCP) при

пациенти с ГПА/МПА или ПВ по време на и след лечение с Riximyo, както е подходящо в

съответствие с местните клинични ръководства.

Дозировка

Важно е да се проверят етикетите на лекарствения продукт, за да е сигурно, че на пациента се

прилага съответната лекарствена форма, която е предписана.

Неходжкинов лимфом

Фоликуларен неходжкинов лимфом

Комбинирана терапия

Препоръчителната доза Riximyo в комбинация с химиотерапия за индукционно лечение на

нелекувани преди това пациенти или пациенти с рецидив/рефрактерни пациенти с фоликуларен

лимфом е: 375 mg/m

телесна повърхност за цикъл, до 8 цикъла.

Riximyo трябва да се приложи на ден 1 от всеки цикъл на химиотерапия след интравенозно

приложение на глюкокортикоидния компонент на химиотерапията, ако е приложимо.

Поддържаща терапия

Нелекуван фоликуларен лимфом

Препоръчителната доза Riximyo като поддържащо лечение при пациенти с нелекуван дотогава

фоликуларен лимфом, които се повлияват от индукционно лечение, е: 375 mg/m

телесна

повърхност веднъж през 2 месеца (като се започне 2 месеца след последната доза на

индукционната терапия) до прогресия на заболяването или за максимален период от две години

(общо 12 инфузии).

Рецидивиращ/рефрактерен фоликуларен лимфом

Препоръчителната доза Riximyo, използван за поддържащо лечение при пациенти с

рецидивиращ/рефрактерен фоликуларен лимфом, които са се повлияли от индукционно

лечение, е: 375 mg/m

телесна повърхност веднъж през 3 месеца (като се започне 3 месеца след

последната доза на индукционната терапия) до прогресия на заболяването или за максимален

период от две години (общо 8 инфузии).

Монотерапия

Рецидивиращ/рефрактерен фоликуларен лимфом

Препоръчителната доза Riximyo монотерапия, използван като индукционно лечение при

възрастни пациенти с фоликуларен лимфом стадий III-IV, които са резистентни на

химиотерапия или са получили втори или последващ рецидив след химиотерапия, е: 375 mg/m

телесна повърхност, приложен като интравенозна инфузия веднъж седмично в продължение на

четири седмици.

При повторно лечение с Riximyo монотерапия на пациенти, които са се повлияли от

предшестващото лечение с ритуксимаб монотерапия за рецидивиращ/рефрактерен фоликуларен

лимфом, препоръчителната доза е: 375 mg/m

телесна повърхност, приложен като интравенозна

инфузия веднъж седмично в продължение на четири седмици (вж. точка 5.1).

Дифузен В-едроклетъчен неходжкинов лимфом

Riximyo трябва да се прилага в комбинация с СНОР химиотерапия. Препоръчителната доза е

375 mg/m

телесна повърхност, прилагана на ден 1-ви от всеки химиотерапевтичен цикъл в

продължение на 8 цикъла след интравенозна инфузия на глюкокортикоидната съставка на

СНОР. Безопасността и ефикасността на ритуксимаб при комбинирано приложение с други

химиотерапевтични схеми при дифузен В-едроклетъчен неходжкинов лимфом не е установена.

Коригиране на дозата по време на лечението

Не се препоръчва намаляване на дозата на Riximyo. Когато Riximyo се прилага в комбинация с

химиотерапия, трябва да се прилагат стандартните намаления на дозата за

химиотерапевтичните лекарствени продукти.

Хронична лимфоцитна левкемия

При пациенти с ХЛЛ се препоръчва профилактика с адекватна хидратация и приложение на

урикостатици, започваща 48 часа преди началото на терапията, за да се намали рискът от

синдром на туморен лизис. При пациенти с ХЛЛ, при които броят на лимфоцитите

е > 25 × 10

/l, се препоръчва приложение на преднизон/преднизолон 100 mg интравенозно

малко преди инфузията с Riximyo, за да се намали степента и тежестта на острите реакции към

инфузията и/или синдрома на освобождаване на цитокини.

Препоръчителната доза Riximyo в комбинация с химиотерапия при нелекувани преди това

пациенти и при пациенти с рецидивиращо/рефрактерно заболяване е 375 mg/m

телесна

повърхност, приложена на ден 0 от първия цикъл на лечение, последвани от 500 mg/m

телесна

повърхност, приложени на ден 1-ви от всеки следващ цикъл в продължение на общо 6 цикъла.

Химиотерапията трябва да се приложи след инфузията на Riximyo.

Грануломатоза с полиангиит и микроскопски полиангиит

На пациентите, лекувани с Riximyo, трябва да се дава сигнална карта на пациента при всяка

инфузия.

Въвеждане в ремисия

Препоръчителната доза Riximyo при терапия за въвеждане в ремисия на грануломатоза с

полиангиит и микроскопски полиангиит е 375 mg/m

телесна повърхност, приложена като

интравенозна инфузия веднъж седмично в продължение на 4 седмици (общо четири инфузии).

Поддържащо лечение

След въвеждане в ремисия с Riximyo поддържащо лечение трябва да се започне не по-рано от

16 седмици след последната инфузия на ритуксимаб.

След въвеждане в ремисия с друго стандартно лечение с имуносупресори поддържащото

лечение с Riximyo трябва да се започне по време на 4-седмичния период след ремисията на

заболяването.

Riximyo трябва да се приложи като две i.v. инфузии от 500 mg през две седмици, последвани от

една i.v. инфузия от 500 mg на всеки 6 месеца след това. На пациентите трябва да се прилага

Riximyo в продължение на най-малко 24 месеца след постигане на ремисия (липса на клинични

признаци и симптоми). При пациентите, които може да са с по-висок риск от рецидив, лекарите

трябва да имат предвид по-голяма продължителност на поддържащата терапия с Riximyo, до

5 години.

Пемфигус вулгарис

На пациенти, лекувани с Riximyo, трябва да се дава сигнална карта за пациента при всяка

инфузия.

Препоръчителната доза на Riximyo за лечение на пемфигус вулгарис е 1 000 mg, приложена

като интравенозна инфузия, последвана от втора интравенозна инфузия на 1 000 mg две

седмици по-късно, в комбинация с курс на глюкокортикоиди в постепенно намаляваща доза.

Поддържащо лечение

Поддържаща инфузия с 500 mg интравенозно трябва да се приложи на 12-ия и 18-ия месец и

след това на всеки 6 месеца, ако е необходимо, въз основа на клиничната оценка.

Лечение на рецидив

В случай на рецидив пациентите може да получат 1 000 mg интравенозно. Лекарят трябва също

да обмисли възобновяване или повишаване на дозата на глюкокортикоидите при пациента въз

основа на клинична оценка.

Следващи инфузии могат да се прилагат не по-рано от 16 седмици след предшестващата

инфузия.

Специални популации

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на ритуксимаб при деца на възраст под 18 години не е

установена. Липсват данни.

Старческа възраст

Не се изисква коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст (възраст > 65 години).

Начин на приложение

Riximyo е предначначен за интравенозно приложение. Приготвеният разтвор на Riximyo трябва

да се прилага под формата на интравенозна инфузия през отделна система за интравенозно

вливане. Той не трябва да се прилага като интравенозна инжекция или болус.

Пациентите трябва да се проследяват внимателно за поява на синдром на освобождаване на

цитокини (вж. точка 4.4). При пациенти, при които се появят данни за тежки реакции, особено

тежка диспнея, бронхоспазъм или хипоксия, инфузията трябва незабавно да се преустанови.

След това пациентите с неходжкинов лимфом трябва да се изследват за данни за синдром на

туморен разпад, включително със съответни лабораторни изследвания, както и за белодробен

инфилтрат, с рентгенография на гръдния кош. При всички пациенти, инфузията не трябва да се

възобновява до пълното отзвучаване на всички симптоми и нормализиране на лабораторните

резултати и рентгенографската находка в белите дробове. Едва тогава инфузията може да бъде

подновена, първоначално със скорост не по-висока от половината на предхождащата. Ако

същите тежки нежелани реакции се появят за втори път, трябва внимателно да се помисли за

прекратяване на лечението при всеки случай поотделно.

Леките или умерено изразени реакции, свързани с инфузията (IRR) (точка 4.8), обикновено се

преодоляват при намаляване скоростта на инфузията. Скоростта на инфузията може да се

увеличи при подобрение на симптомите.

Първа инфузия

Препоръчителната начална скорост на инфузия е 50 mg на час; след първите 30 минути тя може

да бъде повишавана с по 50 mg на час на всеки 30 минути, максимално до 400 mg на час.

Следващи инфузии

Всички показания

Следващите дози на Riximyo могат да бъдат вливани с начална скорост 100 mg на час и

увеличавани с по 100 mg на час през интервали от 30 минути, максимално до 400 mg на час.

4.3

Противопоказания

Противопоказания за употреба при неходжкинов лимфом и хронична лимфоцитна левкемия

Свръхчувствителност към активното вещество или към миши протеини, или към някое от

другите помощни вещества, изброени в точка 6.1.

Активни, тежки инфекции (вж. точка 4.4).

Пациенти в тежко имунокомпрометирано състояние

Противопоказания за употреба при ревматоиден артрит, грануломатоза с полиангиит,

микроскопски полиангиит и пемфигус вулгарис

Свръхчувствителност към активното вещество или към миши протеини, или към някое от

другите помощни вещества, изброени в точка 6.1.

Активни, тежки инфекции (вж. точка 4.4).

Пациенти в тежко имунокомпрометирано състояние.

Тежка сърдечна недостатъчност (Нюйоркска асоциация за сърдечни заболявания

New York

Heart Association), клас IV) или тежко неконтролирано сърдечно заболяване (вж. точка 4.4

относно други сърдечносъдови заболявания).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Проследяемост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният

номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.

Прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия

На всички пациенти, лекувани с Riximyo за ревматоиден артрит, грануломатоза с полиангиит,

микроскопски полиангиит или пемфигус вулгарис, трябва да се дава сигнална карта за

пациента при всяка инфузия. Сигналната карта за пациента съдържа важна информация за

пациентите относно евентуално увеличения риск от инфекции, включително прогресираща

мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ).

Има съобщения за много редки случаи на ПМЛ с летален изход след употреба на ритуксимаб.

Пациентите трябва редовно да бъдат проследявани за нови или влошаващи се неврологични

симптоми или признаци, указващи наличие на ПМЛ. Ако съществува подозрение за ПМЛ, по-

нататъшното приложение трябва да се преустанови до изключване на ПМЛ. Специалистът

трябва да направи оценка на състоянието на пациента, за да прецени, дали симптомите показват

нарушена неврологична функция, а при такава – дали тези симптоми указват вероятна проява

на ПМЛ. Трябва да се обмисли консултация с невролог според клиничните показания.

Ако съществува подозрение, трябва да се обмисли допълнително изследване, включително

ядрено-магнитен резонанс, за предпочитане с контраст, изследване на гръбначно-мозъчната

течност за JC вирусна ДНК и многократни неврологични прегледи.

Лекарят трябва да бъде изключително внимателен за симптоми, предполагащи ПМЛ, които

пациентът може и да не забележи (напр. когнитивни, неврологични или психични симптоми).

Пациентите трябва също да бъдат посъветвани да уведомят партньора си или лицето, което се

грижи за тях, за лечението им, тъй като те могат да забележат симптоми, които пациентът не е

забелязал.

Ако пациентът развие ПМЛ, приложението на Riximyo трябва окончателно да се преустанови.

Наблюдавани са последващо възстановяване на имунната система при имунокомпрометирани

пациенти с ПМЛ, стабилизиране или подобряване на резултатите. Все още не е известно дали

ранното откриване на ПМЛ и прекратяване на лечението с ритуксимаб може да доведе до

подобно стабилизиране или подобряване на резултатите.

Неходжкинов лимфом и хронична лимфоцитна левкемия

Реакции, свързани с инфузията

Лечението с ритуксимаб се свързва с реакции, свързани с инфузията, които може да са свързани

с освобождаване на цитокини и/или други химични медиатори. Синдромът на освобождаване

на цитокини може да е клинично неразличим от острите реакции на свръхчувствителност.

Тази съвкупност от реакции, която включва синдром на освобождаване на цитокини, синдром

на туморен лизис и анафилактични и реакции на свръхчувствителност, е описана по-долу.

Има съобщения за тежки реакции, свързани с инфузията, с летален изход по време на

постмаркетинговата употреба на ритуксимаб лекарствена форма за интравенозно приложение, с

начало, вариращо от 30 минути до 2 часа след започване на първата интравенозна инфузия на

ритуксимаб. Те се характеризират с белодробни събития и в някои случаи включват бърз

туморен разпад и признаци на синдром на туморен разпад в допълнение към фебрилитет,

втрисане, тръпки, хипотония, уртикария, ангиоедем и други симптоми (вж. точка 4.8).

Тежкият синдром на освобождаване на цитокини се характеризира с тежка диспнея, често

съпроводена с бронхоспазъм и хипоксия, в допълнение към фебрилитет, студени тръпки, ригор,

уртикария и ангиоедем. Този синдром може да има връзка с някои от признаците на синдрома

на туморен разпад като хиперурикемия, хиперкалиемия, хипокалциемия, хиперфосфатемия,

остра бъбречна недостатъчност, повишаване на лактат дехидрогеназа (ЛДХ) и може да бъде

асоцииран с остра дихателна недостатъчност и летален изход. Острата дихателна

недостатъчност може да бъде съпроводена от събития като белодробен интерстициален

инфилтрат или оток, визуализиращи се при рентгенографско изследване на гръдния кош.

Синдромът често се проявява до един или два часа от началото на първата инфузия.

Пациентите с анамнеза за белодробна недостатъчност или тези с белодробен туморен

инфилтрат може да са изложени на по-висок риск по отношение на неблагоприятна прогноза и

трябва да бъдат лекувани особено внимателно. При пациентите, които развият тежък синдром

на освобождаване на цитокини, инфузията трябва незабавно да се преустанови (вж. точка 4.2) и

трябва да им се приложи агресивно симптоматично лечение. Тъй като първоначалното

подобрение в клиничната симптоматика може да бъде последвано от влошаване, тези пациенти

трябва да бъдат внимателно проследявани докато синдромът на туморен разпад и белодробен

инфилтрат отзвучат или се изключат диагностично подобни състояния. По-нататъшното

лечение на пациенти, при които има пълно отзвучаване на признаци и симптоми, рядко води до

повторно развитие на тежък синдром на освобождаване на цитокини.

Пациенти с висока степен на туморен товар или с висок брой (≥ 25 x 10

/l) циркулиращи

злокачествени клетки, като пациентите с ХЛЛ, при които може да има по-висок риск от

особено тежко протичащ синдром на освобождаване на цитокини, трябва да се лекуват

изключително внимателно. Тези пациенти трябва да бъдат много внимателно проследявани при

първата инфузия. Трябва да се прецени доколко при тези пациенти е подходящо да се намали

скоростта на вливане при първата инфузия или да се раздели дозата в два дни през първия

цикъл и при следващите цикли, ако броят на лимфоцитите е все още > 25 x 10

Свързаните с инфузията различни видове нежелани реакции, се наблюдават при 77 % от

пациентите, лекувани с ритуксимаб (включително синдром на освобождаване на цитокини

съпроводен с хипотония и бронхоспазъм при 10 % от пациентите), вижте точка 4.8. Тези

симптоми обикновено са обратими при прекъсване на инфузията с ритуксимаб и прилагане на

антипиретични и антихистаминови лекарства, понякога кислород, интравенозно физиологичен

разтвор или бронходилататори, а при нужда- глюкокортикоиди. За тежките реакции, моля,

направете справка по-горе относно синдром на освобождаване на цитокини.

Има съобщения за анафилактични и други реакции на свръхчувствителност след интравенозно

приложение на протеини при пациентите. За разлика от синдрома на освобождаване на

цитокини, истинските реакции на свръхчувствителност обикновено се развиват минути след

започване на инфузията. При приложение на ритуксимаб трябва да има на разположение

лекарствени продукти за лечение на реакции на свръхчувствителност за незабавна употреба в

случай на алергична реакция, напр. епинефрин (адреналин), антихистамини и

глюкокортикоиди. Клиничните прояви на анафилаксията може да наподобяват клиничните

прояви на синдрома на освобождаване на цитокини (описан по-горе). Реакциите, свързани със

свръхчувствителност, се съобщават по-рядко от тези, свързани с освобождаване на цитокини.

Други реакции, съобщени в някои случаи, са миокарден инфаркт, предсърдно трептене,

белодробен оток и остра обратима тромбоцитопения.

Тъй като при приложение на ритуксимаб може да се развие хипотония, трябва да се има

предвид 12 часа преди инфузията на Riximyo да се спре прилагането на антихипертензивни

лекарства.

Сърдечни нарушения

При пациенти, лекувани с ритуксимаб, се наблюдават ангина пекторис, сърдечни аритмии като

предсърдно мъждене и трептене, сърдечна недостатъчност и/или инфаркт на миокарда. Поради

това, пациентите с анамнеза за сърдечно заболяване и/или кардиотоксична химиотерапия

трябва внимателно да се проследяват.

Хематологична токсичност

Независимо че ритуксимаб при монотерапия няма миелосупресивен ефект, е необходимо

повишено внимание, когато се обмисля лечение при пациенти с брой на неутрофилните

гранулоцити < 1,5 х 10

/l и/или брой на тромбоцитите < 75 х 10

/l, тъй като клиничният опит

при тази популация е ограничен. Ритуксимаб е прилаган при 21 пациенти, на които е направена

автоложна костномозъчна трансплантация, и при други рискови групи с вероятност от

потисната костномозъчна функция, без да индуцира миелотоксичност.

По време на лечението с Riximyo е необходимо редовно да се изследва пълна кръвна картина,

включително брой на неутрофили и тромбоцити.

Инфекции

По време на лечението с ритуксимаб може да възникнат сериозни инфекции, включително с

летален изход (вж. точка 4.8). Riximyo не трябва да се прилага при пациенти с активна, тежка

инфекция (напр. туберкулоза, сепсис и опортюнистични инфекции, вж. точка 4.3).

Лекарите трябва да бъдат предпазливи, когато обмислят употребата на Riximyo при пациенти с

анамнеза за рецидивиращи или хронични инфекции или съпътстващи състояния, които може

допълнително да предразположат пациентите към сериозни инфекции (вж. точка 4.8).

Съобщават се случаи на повторно активиране на хепатит В при лица, получаващи ритуксимаб,

включително на фулминантен хепатит с летален изход. Повечето от тези индивиди са били

подложени също и на цитотоксична химиотерапия. Ограничената информация от едно

проучване при пациенти с рецидивираща/рефрактерна ХЛЛ показва, че лечението с ритуксимаб

може да влоши също изхода от първични инфекции с хепатит В. При всички пациенти трябва

да се извършва скрининг за вируса на хепатит В (HBV) преди започване на лечение с Riximyo.

Kaто минимум това трябва да включва HBsAg – статус и HBcAb – статус. Те могат да се

допълнят с други подходящи мaркери според местните указания. Пациентите с активен

хепатит В не трябва да бъдат лекувани с Riximyo. Пациентите с положителни серологични

изследвания за хепатит В (или HBsAg или HBcAb) трябва да се консултират със специалисти

по чернодробни заболявания преди започване на лечението и трябва да се проследяват и

лекуват като се спазват местните медицински стандарти за предотвратяване на реактивиране на

хепатит В.

По време на постмаркетинговата употреба на ритуксимаб при НХЛ и ХЛЛ има съобщения за

много редки случаи на прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ) (вж. точка 4.8).

Повечето от пациентите са получавали ритуксимаб в комбинация с химиотерапия или като част

от трансплантация на хематопоетични стволови клетки.

Имунизации

Безопасността на имунизацията с живи вирусни ваксини след лечение с ритуксимаб не е

изследвана при пациенти с НХЛ и ХЛЛ и ваксинирането с живи вирусни ваксини не се

препоръчва. Пациентите, лекувани с Riximyo, може да получават убити ваксини. Степента на

повлияване към убитите ваксини обаче може да бъде намалена. В едно нерандомизирано

проучване пациентите с рецидивирал нискостепенен НХЛ, получавали монотерапия с

ритуксимаб, са имали по-ниска степен на повлияване към ваксинация с тетанус антиген в

сравнение със здрави нелекувани контроли (16 % спрямо 81 %) и Keyhole Limpet Haemocyanin

(KLH) неоантиген (4 % спрямо 76 %, когато са оценявани за > 2-кратно увеличение на титъра

на антителата). Като се има предвид подобието на двете заболявания, може да се приеме, че при

пациенти с ХЛЛ резултатите ща бъдат подобни, но това не е изследвано в клинични

изпитвания.

Средните титри на антителата преди лечението срещу набор от антигени (

Streptococcus

pneumoniae

, грип A, заушка, рубеола, варицела) са били поддържани поне 6 месеца след

лечението с ритуксимаб.

Кожни реакции

Има съобщения за тежки кожни реакции като токсична епидермална некролиза (синдром на

Lyell) и синдром на Stevens-Johnson, някои от които с летален изход (вж. точка 4.8). В случай на

такова събитие с вероятна връзка с ритуксимаб, лечението трябва окончателно да се прекрати.

Ревматоиден артрит, грануломатоза с полиангиит, микроскопски полиангиит и пемфигус

вулгарис

Популации с ревматоиден артрит, които не са лекувани с метотрексат (MTX)

Употребата на ритуксимаб не се препоръчва при пациенти, които не са лекувани с MTX, тъй

като не е установено благоприятно съотношение полза/риск.

Реакции, свързани с инфузията

Приложението на ритуксимаб се асоциира с реакции, свързани с инфузията (IRR), които може

да се дължат на освобождаване на цитокини и/или други химични медиатори.

При пациенти с ревматоиден артрит при постмаркетинговото приложение са съобщени тежки

IRR с летален изход. При ревматоиден артрит, повечето събития, свързани с инфузията,

съобщавани по време на клиничните изпитвания, са леки до умерени по тежест. Най-честите

симптоми са алергични реакции, напр. главоболие, сърбеж, дразнене на гърлото, зачервяване на

кожата, обрив, уртикария, хипертония и пирексия. Обикновено, процентът пациенти, получили

реакция към инфузията, е по-висок след първата инфузия отколкото след втората инфузия във

всеки курс на лечение. Честотата на IRR намалява при последващите курсове (вж. точка 4.8).

Съобщените реакции обикновено са обратими при намаляване на скоростта или при прекъсване

на инфузията на ритуксимаб и след прилагане на антипиретици, антихистамини и понякога

кислород, разтвор на натриев хлорид интравенозно или бронходилататори и глюкокортикоиди

при необходимост. Пациентите с предшестващи сърдечни състояния и тези, които преди са

имали кардио-пулмонални нежелани реакции, трябва да се проследяват внимателно. В

зависимост от тежестта на IRR и необходимите интервенции, приложението на Riximyo трябва

да се преустанови временно или постоянно. В повечето случаи инфузията може да се възобнови

при намаление на скоростта с 50 % (напр. от 100 mg на час до 50 mg на час), когато симптомите

са отзвучали напълно.

Official address

Domenico Scarlattilaan 6

1083 HS Amsterdam

The Netherlands

An agency of the European Union

Address for visits and deliveries

Refer to www.ema.europa.eu/how-to-find-us

Send us a question

Go to www.ema.europa.eu/contact

Telephone

+31 (0)88 781 6000

© European Medicines Agency, 2019. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/564514/2019

EMEA/H/C/004729

Riximyo (rituximab)

Общ преглед на Riximyo и основания за разрешаване в ЕС

Какво представлява Riximyo и за какво се използва?

Riximyo е лекарство, което се използва при възрастни за лечение на следните видове рак на

кръвта и възпалителни състояния:

фоликуларен лимфом и дифузен В-едроклетъчен неходжкинов лимфом (два вида

неходжкинов лимфом, рак на кръвта);

хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ, друг вид рак на кръвта, засягащ белите кръвни

клетки);

грануломатоза с полиангиит (ГПА или грануломатоза на Вегенер) и микроскопски полиангиит

(МПА), които представляват възпалителни състояния на кръвоносните съдове;

пемфигус вулгарис, тежко заболяване, характеризиращо се с появата на множество мехури по

кожата и лигавицата на устата, носа, гърлото и гениталиите.

В зависимост от състоянието, за чието лечение се използва, Riximyo може да се прилага

самостоятелно или в комбинация с химиотерапия (противоракови лекарства) или с лекарства,

използвани за възпалителни нарушения (метотрексат или кортикостероид).

Riximyo съдържа активното вещество ритуксимаб (rituximab).

Riximyo e „биоподобно“ лекарство. Това означава, че Riximyo е много подобен на друго

биологично лекарство („референтно лекарство“), което вече е разрешено за употреба в ЕС.

Референтното лекарство на Riximyo е MabThera. За повече информация относно биоподобните

лекарства вижте документа тип „въпроси и отговори“ тук

Как се използва Riximyo?

Riximyo се отпуска по лекарско предписание. Трябва да се прилага под строгото наблюдение на

опитен медицински специалист и в среда, където има непосредствен достъп до средства за

оказване на спешна помощ. Лекарството се прилага чрез инфузия (вливане) във вена.

Riximyo (rituximab)

EMA/564514/2019

Страница 2/3

Преди всяка инфузия на пациента трябва да се даде антихистаминов препарат (за

предотвратяване на алергични реакции) и антипиретик (лекарство срещу повишената

температура). В зависимост от лекуваното състояние пациентите получават също други лекарства

за овладяване на нежеланите реакции.

За повече информация относно употребата на Riximyo вижте листовката или се свържете с вашия

лекар или фармацевт.

Как действа Riximyo?

Активното вещество в Riximyo, ритуксимаб, е моноклонално антитяло, разработено да се свързва

с протеин, наречен CD20, които се намира по повърхността на B-клетките. След като се свърже с

CD20, ритуксимаб убива В-клетките, което помага при лимфом и ХЛЛ (когато В-клетките са

станали ракови) и при ревматоиден артрит и пемфигус (когато В-клетките участват във

възпалението). Разрушаването на B-клетките при ГПА и МПА намалява производството на

антителата, за които се смята, че изпълняват важна роля при атакуване на кръвоносните съдове,

и които причиняват възпаление.

Какви ползи от Riximyo са установени в проучванията?

Лабораторните проучвания, които сравняват Riximyo с референтното лекарство MabThera,

показват, че активното вещество в Riximyo е много подобно на това в MabThera по структура,

чистота и биологична активност. Освен това проучванията показват, че приемът на Riximyo води

до нива на активното вещество в организма, които са сходни на нивата, произведени от приема

на MabThera.

Освен това Riximyo е също толкова ефективен, колкото MabThera, в едно основно проучване при

629 пациенти с напреднал, нелекуван фоликуларен лимфом, в което Riximyo или MabThera се

добавят към друг вид химиотерапия за част от лечението. Ракът се подобрява при над 87 % от

пациентите, приемащи Riximyo (271 от 311 пациенти), и при сходен брой пациенти, приемащи

MabThera (274 от 313 пациенти).

Тъй като Riximyo е биоподобно лекарство, проучванията за ефективността и безопасността на

ритуксимаб, направени за MabThera, не е нужно да бъдат повтаряни за Riximyo.

Какви са рисковете, свързани с Riximyo?

Безопасността на Riximyo е оценена и въз основа на всички извършени проучвания се счита, че

нежеланите реакции от лекарството са сравними с тези при референтното лекарство MabThera.

Най-честите нежелани реакции при Riximyo са реакции, свързани с инфузията (напр. повишена

температура, втрисане и студени тръпки), а най-честите тежки нежелани реакции са реакции,

свързани с инфузията, инфекции и сърдечни проблеми.

Riximyo не трябва да се прилага при хора, които са свръхчувствителни (алергични) към

ритуксимаб, миши протеини или към някоя от останалите съставки, или при пациенти с тежка

инфекция или тежко отслабена имунна система (защитата на организма). Пациентите с ГПА, MПA

или пемфигус вулгарис също не трябва да получават Riximyo, ако имат тежки сърдечни проблеми.

За пълния списък на всички нежеланите реакции и ограниченията на Riximyo вижте листовката.

Riximyo (rituximab)

EMA/564514/2019

Страница 3/3

Защо Riximyo е разрешен за употреба в ЕС?

Европейската агенция по лекарствата реши, че в съответствие с изискванията на ЕС относно

биоподобните лекарства Riximyo има много подобна на MabThera структура, чистота и биологична

активност и се разпределя в организма по същия начин. Освен това проучване при пациенти с

фоликуларен лимфом е показало, че безопасността и ефективността на Riximyo са същите като

при MabThera.

Всички тези данни се считат за достатъчни, за да се заключи, че Riximyo ще реагира по същия

начин като MabThera по отношение на ефективността и безопасността за разрешените употреби.

Поради това Агенцията счита, че както при MabThera, ползите при Riximyo превишават

установените рискове и този продукт може да бъде разрешен за употреба в ЕС.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Riximyo?

Фирмата, която предлага Riximyo, ще предостави на лекарите допълнителна информация за

правилното прилагане на лекарството. Освен това тя ще предостави на лекарите и пациентите,

прилагащи лекарството за ГПА, МПА или пемфигус, обучителни материали за риска от инфекции,

включително риска от прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ), рядка тежка

инфекция. Тези пациенти ще получат също сигнална карта, която трябва да носят винаги със себе

си и която ги инструктира да се свържат незабавно със своя лекар, ако имат симптоми на

инфекция.

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Riximyo, които следва

да се спазват от медицинските специалисти и пациентите, са включени също в кратката

характеристика на продукта и в листовката.

Както при всички лекарства, данните във връзка с употребата на Riximyo непрекъснато се

проследяват. Съобщените нежелани реакции, свързани с употребата на Riximyo, внимателно се

оценяват и се предприемат всички необходими мерки за защита на пациентите.

Допълнителна информация за Riximyo

Riximyo получава разрешение за употреба, валидно в EС, на 15 юни 2017 г.

Допълнителна информация за Riximyo можете да намерите на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/medicines/human/EPAR/Riximyo

Дата на последно актуализиране на текста 10-2019.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация