Beromun

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)

08-04-2020

Активна съставка:
тазонермин
Предлага се от:
Belpharma s.a.
АТС код:
L03AX11
INN (Международно Name):
tasonermin
Терапевтична група:
Иммуностимуляторы,
Терапевтична област:
саркома
Терапевтични показания:
Beromun е показан при възрастни, като допълнение към операция за последващо отстраняване на тумора, така че да се предотврати или забави ампутирани, или палиативни ситуация, за нерезектабельных сарком на меките тъкани на крайниците, се използват в комбинация с мелфаланом чрез мек гипертермической изолирани крайници перфузия (ИЛП).
Каталог на резюме:
Revision: 13
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000206
Дата Оторизация:
1999-04-12
EMEA код:
EMEA/H/C/000206

Документи на други езици

Листовка Листовка - испански

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - испански

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - испански

08-04-2009

Листовка Листовка - чешки

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - чешки

08-04-2020

Листовка Листовка - датски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - датски

08-04-2020

Листовка Листовка - немски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - немски

08-04-2020

Листовка Листовка - естонски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - естонски

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - естонски

08-04-2009

Листовка Листовка - гръцки

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - гръцки

08-04-2020

Листовка Листовка - английски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - английски

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - английски

08-04-2009

Листовка Листовка - френски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - френски

08-04-2020

Листовка Листовка - италиански

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - италиански

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - италиански

08-04-2009

Листовка Листовка - латвийски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - латвийски

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - латвийски

08-04-2009

Листовка Листовка - литовски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - литовски

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - литовски

08-04-2009

Листовка Листовка - унгарски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - унгарски

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - унгарски

08-04-2009

Листовка Листовка - малтийски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - малтийски

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - малтийски

08-04-2009

Листовка Листовка - нидерландски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - нидерландски

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - нидерландски

08-04-2009

Листовка Листовка - полски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - полски

08-04-2020

Листовка Листовка - португалски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - португалски

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - португалски

08-04-2009

Листовка Листовка - румънски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - румънски

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - румънски

08-04-2009

Листовка Листовка - словашки

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словашки

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словашки

08-04-2009

Листовка Листовка - словенски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словенски

08-04-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словенски

08-04-2009

Листовка Листовка - фински

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - фински

08-04-2020

Листовка Листовка - шведски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - шведски

08-04-2020

Листовка Листовка - норвежки

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - норвежки

08-04-2020

Листовка Листовка - исландски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - исландски

08-04-2020

Листовка Листовка - хърватски

08-04-2020

Данни за продукта Данни за продукта - хърватски

08-04-2020

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за потребителя

Beromun

1 mg прах за инфузионен разтвор

Тазонермин (Tasonermin)

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да използвате това

лекарство, тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар.

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар. Това включва и

всички възможни нежелани реакции, неописани в тази листовка.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Beromun и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да използвате Beromun

Как да използвате Beromun

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Beromun

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява Beromun и за какво се използва

Beromun съдържа активното вещество тазонермин (тумор-некротизиращ фактор алфа-1а),

произведен по рекомбинантна ДНК технология. То принадлежи към клас лекарства, известни

като имуностимуланти, които помагат на тялото Ви да се бори с раковите клетки.

Beromun се прилага заедно с лекарство, съдържащо мелфалан, за лечение на сарком на меките

тъкани на горните и долните крайници. Чрез намаляване на размерите на тумора, лечението

позволява по-лесно оперативно отстраняване на тумора или предотвратява тежко увреждане на

околните здрави тъкани, или отлага или предотвратява необходимостта от ампутацията на

ръката или крака.

2.

Какво трябва да знаете, преди да използвате Beromun

Не използвайте Beromun

ако сте алергични към тазонермин или към някоя от останалите съставки на това

лекарство (изброени в точка 6).

ако имате значими сърдечни проблеми

ако страдате от тежка белодробна болест

ако имате или наскоро сте имали язва на стомаха

ако броят на кръвните Ви клетки е прекалено нисък или имате кръвоизливи

ако страдате от умерена до тежка чернодробна или бъбречна болест

ако не сте в състояние да приемате съдосвиващи средства (лекарства, които се използват

за повишаване на ниско кръвно налягане), антикоагуланти (лекарства, които се използват

за предотвратяване на кръвосъсирването) или радиоактивно белязани лекарства

ако едновременно използвате лекарства, които са токсични за сърцето

ако имате повишени стойности на калция в кръвта

ако имате някакви инфекции, които не се повлияват от антибиотици

ако имате тежък оток на засегнатата ръка или крак, дължащ се на локална задръжка на

течности или тежка задръжка на течности в корема

ако сте бременна или планирате да забременеете

ако кърмите, трябва да спрете за минимум седем дни след получаване на Beromun

Предупреждения и предпазни мерки

Beromun ще Ви бъде приложен от лекар, който има опит и умения относно процедурата на

перфузията на изолиран крайник (ILP). Тази процедура осигурява задържането на Beromun в

засегнатата ръка или крак. Важно е да не достигне до други части от тялото Ви, тъй като това,

може да причини сериозни нежелани реакции върху основните органи на тялото.

По време на ILP и седем до десет дни след това ще се наложи да останете в болница, като

Вашият лекар внимателно ще следи кръвното Ви налягане, кръвообращението и за проявата на

някакви нежелани реакции. Може да се наложи кратък престой в интензивно отделение веднага

след ILP.

През първите три дни след прилагането на Beromun може да се развие заболяване, наречено

“компартмент синдром”. Всички симптоми на мускулно увреждане в перфузирания крайник,

включващи болка, подуване, както и неврологични симптоми (например парестезия, парализа)

трябва да бъдат съобщавани незабавно на лекуващия лекар.

Други лекарства и Beromun

Информирайте Вашия лекар, ако приемате, наскоро сте приемали или е възможно да приемате

други лекарства. По-специално, трябва да уведомите Вашия лекар, ако приемате лекарства за

понижаване на кръвното налягане (за лечение на хипертония).

По време на ILP, Вие също ще получите и други лекарства за контролиране на болката,

температурата, кръвното налягане и кръвосъсирването, както и обща анестезия.

Бременност и кърмене

Не трябва да използвате Beromun, ако сте бременна.

Не трябва да кърмите минимум седем дни след лечение с Beromun.

Шофиране и работа с машини

Неприложимо

Beromun съдържа натрий

Разтвореният лекарствен продукт съдържа до 151,27 mg (6,58 mmol) натрий в

препоръчителната доза. Това трябва да се има предвид при пациенти на диета с контролиран

прием на натрий.

Опаковката съдържа латексова гума

Опаковката на този лекарствен продукт съдържа латексова гума. Може да причини тежки

алергични реакции.

3.

Как да използвате Beromun

Beromun ще бъде приложен чрез перфузия на изолиран крайник (ILP), заедно с

противотуморното средство мелфалан. Това ще стане, докато Вие сте в състояние на

безсъзнание под влияние на обща анестезия.

Кръвотокът към и от засегнатия Ви крайник ще бъде спрян с помощта на турникет. Кръвта,

снабдена с кислород от машина “сърце-бял дроб” се влива през катетър в основната артерия на

засегнатия Ви крайник, а се оттича през друг катетър от основната вена. Beromun и след това и

мелфалан се инжектират в този кръг, като засегнатият Ви крайник ще бъде изложен на Beromun

общо 90 минути.

Препоръчителната доза Beromun зависи от засегнатият крайник, и обикновено е 3 mg за ръка и

4 mg за крак. Beromun прах трябва да бъде разтворен преди употреба. Полученият разтвор

трябва бъде приложен в артерия на засегнатата Ви ръка или крак чрез ILP за начален период от

30 минути. След това ще бъде добавен мелфалан и ILP ще продължи още 60 минути.

Накрая крайникът Ви ще бъде промит за отстраняване на останалото количество Beromun и

мелфалан.

ILP позволява всички туморни клетки в крайника Ви да бъдат изложени на много висока доза

Beromun и мелфалан, което увеличава техния протовотуморен ефект, но без да достигат до

останалите части на тялото, където могат да причинят сериозни нежелани реакции.

Най-вероятно няма да Ви бъде приложена втора ILP с Beromun. Но ако това се случи, то ще

бъде след не по-малко от шест седмици след първата ILP.

Ако сте използвали повече от необходимата доза Beromun

Тъй като Beromun се прилага винаги от опитни и квалифицирани лекари в болница, случайното

предозиране е изключително малко вероятно. Все пак, ако това се случи, Вашият лекар

незабавно ще промие засегнатия Ви крайник, за да отстрани Beromun, а ILP ще бъде спряна.

Ако съществува риск от сериозни нежелани реакции, Вашият лекар незабавно ще Ви премести

в интензивно отделение, за да може внимателно да Ви проследи и да започне подходящо

лечение.

Ако значително количество от Beromun е достигнало до други части на тялото

Ако повече от 10% от приложения Beromun достигне до основната част на тялото Ви, Вашият

лекар ще предприеме мерки, подобни на описаните в случай на предозиране.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава.

Нежеланите реакции могат да бъдат причинени от Beromun, мелфалан, процедурата на ILP или

от комбинацията от тези фактори. Някои от тези нежелани реакции могат да бъдат сериозни,

особено ако Beromun достигне до другите части на тялото Ви (системен ликаж).

Приблизително при 2% от случаите Beromun може да причини тъканно увреждане в

засегнатата Ви ръка или крак, което е толкова голямо, че да наложи ампутация. Ако има риск

от сериозна нежелана реакция, Вашият лекар незабавно ще Ви прехвърли в интензивно

отделение за строго наблюдение и започване на съответното лечение.

Следните нежелани реакции са били наблюдавани по време на лечение с това лекарство

(групирани според това колко е вероятно да се получат).

Много чести (могат да засегнат повече от 1 на 10 души)

нарушения на сърдечния ритъм (сърдечна аритмия)

гадене, повръщане

чернодробно увреждане

мехури по кожата

повишаване на температурата (обикновено слабо до умерено), втрисане

болка в засегнатата ръка или крак

умора

Чести (могат да засегнат до 1 на 10 души)

инфекции

локални инфекции на рана

намаляване на броя на определен вид бели кръвни клетки и тромбоцитите

реакции на свръхчувствителност (алергични реакции)

увреждане на нерв

намалена степен на съзнание

главоболие

сърдечни проблеми, които може да доведат до задух или подуване на глезените

образуване на кръвен съсирек в артерията или вената на засегнатата ръка или крак

(тромбоза)

ниско кръвно налягане, шок

тежки проблеми с дишането

запек, диария

кожни некрози (смърт на кожни клетки) на засегнатата ръка или крак

подуване на глезените, стъпалата или пръстите, причинено от натрупване на течност в

засегнатата ръка или крак

„компартмент синдром”, заболяване характеризиращо се с болки, подуване и

неврологична симптоматика, както и увреждане на мускули в засегнатата ръка или крак

болка в мускулите

белтък в урината

нощни изпотявания

некроза на тъканите (смърт на клетки на тъканите) на засегнатата ръка или крак,

достатъчно тежка, за да се наложи ампутация

Нечести (могат да засегнат до 1 на 100 души)

отравяне на кръвта (сепсис)

течност в белите дробове

стомашна болка

възпаление на стомашната лигавица (гастрит)

временна загуба на нокти на засегнатата ръка или крак

бъбречна недостатъчност

кръвни тестове, показващи промяна в работата на бъбреците

стесняване или затваряне на кръвоносните съдове на крайника, по които идва кръв от

сърцето

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар. Това включва

всички възможни неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също да съобщите

нежелани реакции директно чрез националната система за съобщаване, посочена в

Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете своя принос за

получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Beromun

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху картонената опаковка и

етикета на флакона след “Годен до:”. Срокът на годност отговаря на последния ден от

посочения месец.

Да се съхранява в хладилник (2°С - 8°С). Продуктът трябва да бъде използван веднага след

разтварянето.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Beromun

Активното вещество е тазонермин. Всеки флакон съдържа 1 mg тазонермин.

Съдържанието на един флакон Beromun прах трябва да се разтвори с 5,3 ml стерилен

инжекционен разтвор на натриев хлорид 0,9%.

Другите съставки (помощно(и) вещество(а)) са: натриев дихидрогенфосфат дихидрат,

динатриев фосфат додекахидрат, натриев хлорид и човешки серумен албумин.

Как изглежда Beromun и какво съдържа опаковката

Beromun се предлага под формата на бял до почти бял прах за инфузионен разтвор, поставен в

стъклен флакон с гумена запушалка и обкантен с алуминиева отчупваща се капачка.

Всяка опаковка съдържа 4 флакона с прах.

Притежател на разрешението за употреба

BELPHARMA s.a.

2, Rue Albert 1er

L-1117 Люксембург

Великото херцогство Люксембург

Производител

Eumedica NV

Chemin de Nauwelette 1

B-7170 Manage

Белгия

За допълнителна информация относно това лекарство, моля, свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

BELPHARMA s.a.

2, Rue Albert 1er

L-1117 Люксембург

Великото херцогство Люксембург

Tel : +352 27403070

Дата на последно преразглеждане на листовката

Други източници на информация

Подробна информация за това лекарствo е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата: http://www.ema.europa.eu

Тази листовка е налична всички езици на ЕС/ЕИП на уебсайта на Европейската агенция по

лекарствата.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Beromun 1 mg прах за инфузионен разтвор

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всеки флакон съдържа 1 mg тазонермин (tasonermin)*, съответстващ на 3,0-6,0 х 10

(международни единици).

* тумор-некротизиращ фактор алфа-1а (TNFα-1a) произведен в

E. coli

по рекомбинантна ДНК

технология.

Помощнo(и) веществo(а) с известно действие:

Всеки флакон съдържа 20,12 mg (0,87 mmol) натрий. След разтваряне в 0,9% физиологичен

разтвор на натриев хлорид количеството е 37,82 mg (1,64 mmol) натрий.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Прах за инфузионен разтвор (прах за инфузия).

Прахът е бял до почти бял на цвят.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Beromun е показан при възрастни пациенти, като допълнение към операция за последващо

отстраняване на тумора, така че да бъде предотвратена или отложена ампутация, или в

палиативни ситуации при неотстраним сарком на меките тъкани на крайниците в комбинация с

мелфалан чрез леко затоплена изолирана перфузия на крайник (ILP).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Това лечение трябва да бъде предприемано в специализирани центрове от хирургични екипи с

опит при лечението на саркоми на крайниците и ILP процедурата, които да разполагат с

интензивно отделение с възможност за непрекъснато проследяване на вливанията на

лекарствен продукт в системната циркулация.

Дозировка:

Beromun:

Горен крайник: 3 mg обща доза чрез ILP

Долен крайник: 4 mg обща доза чрез ILP

Мелфалан:

Дозата мелфалан трябва да бъде изчислена съгласно метода “литър-обем” на Wieberdink

(Wieberdink J, Benckhuysen C, Braat RP, van Slooten EA, Olthius GAA. Dosimetry in isolation

perfusion of the limbs by assessment of perfused tissue volume and grading of toxic tissue reactions.

Eur J Cancer Clin Oncol

1982; 18: 905-910.) до максимална доза 150 mg.

13 mg/l обем на перфузирания горен крайник

10 mg/l обем на перфузирания долен крайник

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Beromun при деца под 18 години не са установени. Липсват

данни.

Начин на приложение:

Предпазни мерки, които трябва да бъдат взети преди работа със или приложение на

лекарствения продукт

При приготвяне и работа с разтвори на Beromun се препоръчва употребата на ръкавици. Ако

Beromun прахообразно вещество или приготвен разтвор влезе в контакт с кожата или

лигавиците, те трябва да бъдат изплакнати обилно с вода.

За указания относно реконституирането на лекарствения продукт преди приложение вижте

точка 6.6.

Beromun трябва да бъде приложен чрез леко затоплена ILP Перфузионният кръг (въртяща

помпа, оксигенатор с вграден резервоар, топлообменник, свързващи тръби) трябва да бъде

подготвен преди операцията и зареден със 700 до 800 ml перфузат, с хематокрит от 0,25 до 0,30.

Трябва да бъде избран съдов достъп, съответстващ на обема на засегнатите тъкани и

използваните катетри (подходящи са

iliaca externa, femoralis communis, femoropoplitea, poplitea

axillaris и brachialis

). Външната загуба на топлина от крайника трябва да се предотвратява с

помощта на термо-одеала, а температурата на крайника трябва да бъде следена непрекъснато с

термисторни сонди, вкарани в подкожната тъкан и мускулатурата. Дланта и стъпалото, ако не

са засегнати, трябва да бъдат предпазени с надуваеми маншони на Esmarch. Проксималната

част на крайника трябва да бъде стегната с турникет.

След съединяване на крайника с изолирания кръг дебитът трябва да бъде нагласен на 35 до

40 ml/litre обем на крайника/минута, а потокът (ликажът) от крайника към системното

кръвообращение да бъде проверяван с помощта на радио изотопен метод (вж. точка 4.4). Може

да се наложи корекция на дебита и турникета, за да се осигури стабилен ликаж от

перфузионния кръг към системното кръвообращение (системната степен на радиоактивност е

достигнала плато), който не надхвърля 10%. Beromun може да бъде прилаган само, ако ликажът

е по-нисък от 10%.

След като температурата на дисталната подкожна тъкан на крайника достигне >38°С (но не

надхвърля 39°С), а рН на перфузата е между 7,2 и 7,35, Beromun трябва да бъде инжектиран

под формата на болус инжекция в артериалната линия на системата. След 30-минутна перфузия

само с Beromun трябва да бъде добавен мелфалан под формата на болус инжекция в резервоара

на системата или бавно в артериалната линия на кръга. След това температурата трябва да бъде

повишена до >39°С (но да не надхвърля 40°С) в две различни места на измерване в областта на

тумора. Продължителността на перфузията, включително мелфалан, трябва да бъде 60 минути.

По този начин, общата продължителност на перфузията трябва да бъде 90 минути.

В края на перфузията перфузатът трябва да бъде събран в резервоара, като едновременно към

кръга се добавя промиваща течност, която циркулира със същия дебит от 35 до 40 ml/литър

обем на крайника/минута. Промивката трябва да продължи докато цвета на перфузата стане

бистър розов, прозрачен (вж. точка 4.4).

Винаги когато е възможно трябва да се предприеме хирургична резекция на туморния остатък.

При необходимост, 6-8 седмици след първата ILP може да се обмисли втора ILP (вж. точка 4.4).

4.3

Противопоказания

Противопоказанията за перфузия на изолиран крайник (ILP) с Beromun, подразделени по

компоненти на процедурата, са:

Противопоказания за Beromun:

Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в

точка 6.1.

Значими сърдечносъдови заболявания, например, застойна сърдечна недостатъчност (клас ІІ, ІІІ

или ІV по NYHA [New York Heart Association]), тежка ангина пекторис, сърдечни аритмии,

миокарден инфаркт през последните 3 месеца преди лечението, венозна тромбоза, оклузивна

периферно-съдова болест, скорошен белодробен емболизъм.

Тежка белодробна дисфункция.

Скорошна анамнеза или активна пептична язва.

Тежък асцит.

Значими хематологични разстройства, например, левкоцити < 2,5 x 10

/l, хемоглобин < 9 g/dl,

тромбоцити < 60 x 10

/l, хеморагична диатеза или разстройство, свързано с активно кървене.

Значима бъбречна дисфункция, например, нефрозен синдром, серумен креатинин > 150 µmol/l,

или креатининов клирънс < 50 ml/минута.

Значима чернодробна дисфункция, например, стойности на аспартат аминотрансфераза, аланин

аминотрансферазата или алкалната фосфатаза > 2 x горната граница на нормата, или стойности

на билирубина > 1,25 x горната граница на нормата.

Хиперкалциемия > 12 mg/dl (2,99 mmol/l).

Пациенти с противопоказания за употреба на вазопресорни субстанции.

Пациенти с противопоказания за употреба на антикоагуланти.

Едновременно лечение с кардиотоксични вещества (например антрациклини).

Бременност и кърмене (вж. точка 4.6).

Противопоказания за мелфалан:

Моля, вижте Кратката характеристика на продукта на мелфалан.

Противопоказания за ILP процедура:

Тежък асцит.

Тежък лимфедем на крайника.

Пациенти с противопоказания за употреба на вазопресорни средства.

Пациенти с противопоказания за употреба на антикоагуланти.

Пациенти с противопоказания за мониториране с радиоизотоп.

Пациенти с противопоказания за прилагане на хипертермия на крайника.

Пациенти, при които се подозира, че кръвоснабдяването на крайника дистално от тумора е

силно зависимо от съдовете, кръвоснабдяващи тумора. Това може да се изясни чрез

артериограма.

Бременност и кърмене.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

ILP трябва да бъде предприемана в специализирани центрове от хирургични екипи с опит при

лечението на саркоми на крайниците и ILP процедурата, при наличие на бързо достъпен сектор

за интензивни грижи с възможности за непрекъснато мониториране на вливанията на

лекарствени продукти в системната циркулация. Beromun не трябва да се прилага в системното

кръвообращение.

Моля, вижте Кратката характеристика на продукта на мелфалан преди започване на ILP

процедура.

Въвеждането в обща анестезия и последващата механична вентилация трябва да бъдат

прилагани съгласно стандартните методи. Важно е да се поддържа постоянна степен на

анестезия, за да бъдат предотвратени големи колебания в системното кръвно налягане, които

могат да повлияят на ликажа между системната циркулация и перфузионния кръг.

По време на ILP силно се препоръчва мониториране на централното венозно налягане и

артериалното налягане. Освен това, препоръчва се рутинно мониториране на кръвното

налягане, диурезата и електрокардиограмата през първите 24 до 48 часа след ILP или за по-

дълъг период, ако се налага. Може да се обсъди поставяне на катетър на Swan-Ganz за

мониториране на налягането в белодробната артерия и вклиненото налягане по време на ILP и в

следоперативния период.

С приложение на парацетамол (перорално или в супозитории) или алтернативен

аналгетик/антипиретик преди ILP може да бъде постигната профилактика и лечение на

фебрилитета, втрисането и други грипоподобни симптоми свързани с приложението на

Beromun.

За профилактика на шока пациентите трябва винаги да бъдат максимално оводнени преди, по

време на и след перфузионната процедура. Това се прави, за да се осигурят оптимални

хемодинамични условия и висока диуреза, особено след процедурата, за осъществяване на бърз

клирънс на цялото остатъчно количество тазонермин . Трябва да бъдат осигурени

допълнителни количества реанимационни разтвори (кристалоидни и колоидални разтвори) за

обемно заместване в случай на значителен спад на кръвното налягане. Предпочитат се

колоидните и хидроксиетил скорбелни разтвори, тъй като е по-малко вероятно те да излязат от

съдовата система. Допълнително, в зависимост от конкретната клинична ситуация, за

приложение по време на ILP процедурата, както и в постоперативния период, трябва да се има

предвид вазопресорно средство, например допамин. При настъпване на тежък шок преди края

на ILP, перфузията на крайника трябва да се прекрати и да се приложи подходящо лечение.

За свеждане до минимум на риска от изтичане на перфузат към системната циркулация,

скоростта на перфузия не трябва да надхвърля 40 ml/litre обем на крайника/минута.

Потенциалната загуба (изтичане) трябва да бъде измерена с радиоактивно белязан албумин или

еритроцити инжектирани в перфузионния кръг при съответни мерки за непрекъснато

мониториране на изтичането на радиоактивност в системната циркулация. Може да се наложи

корекция на дебита и турникета, за да се осигури стабилен ликаж (системната степен на

радиоактивност е достигнала плато), който не надхвърля 10%. Перфузията трябва да бъде

прекратена, ако кумулативния ликаж в системното кръвообращение е > 10%. В такива случаи

трябва да бъде прилагана стандартна процедура за промиване чрез интравенозна инфузия на

най-малко 2 литра декстран 70 или подобен разтвор.

След ILP винаги трябва да бъде прилагана стандартна процедура за промиване чрез

интравенозна инфузия на декстран 70 или подобен разтвор. След пeрфузия на долен крайник

трябва да бъдат използвани 3 до 6 литра, а след перфузия на горен крайник – 1 до 2 литра.

Поплитеалната и брахиалната перфузия могат и да не се нуждаят от повече от 1 литър.

Промивката трябва да продължи до получаване на бистър (розов, прозрачен) цвят на течността

във венозната част на кръга.

Трябва да бъдат взети мерки, така че периодите на прекъснато снабдяване с кислород на

крайника да бъдат колкото е възможно по-кратки (максимум 20 минути).

Винаги когато е възможно трябва да се предприеме хирургична резекция на туморния остатък.

При необходимост, 6-8 седмици след първата ILP може да се обмисли втора ILP.

Ако има показания за втора ILP, лекарите трябва да имат предвид стойностите на ликажа при

предшестващата ILP.

Максималната поносима доза (MTD) тазонермин за ILP е 4 mg, които са равни на 10-кратна

системна MTD. Следователно, когато има значим системен излив на тазонермин трябва да се

очакват сериозни нежелани реакции. Дози до 6 mg от други TNFα лекарствени продукти са

прилагани чрез ILP, но тази доза се счита за неприемлива от гледна точка на локално-

регионалната токсичност.

Комбинациите с кардиотоксични вещества (например антрациклини) трябва да бъде избягвана,

защото е възможно тазонермин да засили кардиотоксичността, както е наблюдавано при

предклинични 13-седмични токсикологични изследвания. Едновременното прилагане на

средства, които могат да предизвикат значима хипотония не се препоръчва (вж. точка 4.5).

Редица терапевтични мерки се прилагат рутинно по време на ILP и през непосредствения

следоперативен период. Те включват стандартни анестетици, аналгетици, антипиретици,

интравенозни течности, антикоагуланти и вазопресорни средства. Липсват данни, че някое от

тези средства противодейства на фармакодинамичните ефекти на тазонермин. Досега не са

забелязани значими взаимодействия, но е необходимо да се подхожда с повишено внимание

(вж. точка 4.5).

Ако се появят признаци на системна токсичност, например, фебрилитет, сърдечни аритмии,

шок/хипотония, ARDS (респираторен дистрес-синдром при възрастни), трябва да бъдат

приложени общи поддържащи мерки, а пациентът да бъде незабавно транспортиран в

отделение за интензивни грижи за проследяване. Препоръчват се обемни заместители и

вазопресори. Може да се наложи изкуствена респираторна подкрепа, ако се развие ARDS.

Бъбречната и чернодробната функция трябва да бъдат често мониторирани. Трябва да се

очакват хематологични нарушения, по-специално, левкопения, тромбоцитопения и нарушено

кръвосъсирване.

При ограничен брой пациенти лекувани с Beromun е наблюдаван компартмент синдром, който

се характеризира с болки, подуване и неврологична симптоматика, както и увреждане на

мускулите, засягащо перфузирания крайник. По тази причина, пациентите трябва да бъдат

наблюдавани през първите три дни след ILP. В случаи с клинична диагноза компартмент

синдром трябва да се има предвид следното лечение:

-

Фасциотомия на всички мускулни компартменти на засегнатия крайник;

-

Форсирана диуреза и алкализиране на урината, ако настъпи мускулно увреждане с

повишени стойности на миоглобина в плазмата и урината.

Разтвореният лекарствен продукт съдържа до 151,27 mg (6,58 mmol) натрий в

препоръчителната доза. Това трябва да се има предвид при пациенти на диета с контролиран

прием на натрий.

Опаковката на този лекарствен продукт съдържа латексова гума. Може да причини тежки

алергични реакции.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани проучвания за взаимодействията.

Beromun е прилаган едновременно с интерферон-гама в условията на ILP, но не е

демонстрирана полза от това. Добавянето на интерферон-гама към перфузата с тазонермин

изглежда не е свързан със значимо покачване на ендогенното образуване на тазонермин или

други възпалителни цитокини, демонстрирано при тежка травма. Клиничните данни, обаче,

сочат, че общата честота на нежелани лекарствени реакции нараства, ако пациентите бъдат

изложени едновременно на тазонермин и интерферон-гама.

Комбинациите с кардиотоксични вещества (например антрациклини) трябва да бъде избягвана,

защото е възможно тазонермин да засилва кардиотоксичността, както беше наблюдавано в

предклинични 13-седмични токсикологични изследвания (вж. точка 4.4).

Редица терапевтични мерки се прилагат рутинно по време на ILP и непосредствения

следоперативен период. Те включват стандартни анестетици, аналгетици, антипиретици,

интравенозни течности, антикоагуланти и вазопресорни средства. Липсват доказателства, че

някое от тези средства противодейства на фармакодинамичните ефекти на тазонермин. Досега

не са забелязани значими взаимодействия, но е необходимо повишено внимание (вж. точка 4.4).

Едновременното приложение на средства, склонни да предизвикват значима хипотония не се

препоръчва (вж. точка 4.4).

Необходима е справка с Кратката характеристика на продукта на мелфалан за информация,

относно взаимодействията на мелфалан.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Няма достатъчно данни от употребата на тазонермин при бременни жени. Проучванията при

животни са недостатъчни по отношение на влиянието върху бременността, ембрионалното

развитие и постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен.

Beromun е противопоказан по време на бременност (вж. точка 4.3).

Кърмене

Не е известно дали тазонермин се екскретира в кърмата. Поради неизвестния риск за детето,

кърменето е противопоказано до 7 дни след ILP (вж. точка 4.3).

Фертилитет

Липсват данни за възможният ефект на този лекарствен продукт върху фертилитета при мъже и

жени.

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Неприложимо

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Нежеланите лекарствени реакции могат да бъдат свързани с Beromun, с мелфалан или с ILP

процедурата и свързаните с тях мерки или с комбинация от тези фактори.

Най-често съобщаваните нежелани реакции при клиничните изпитвания са фебрилитет, гадене,

повръщане, умора, аритмия, втрисане, болка, инфекция на рана и кожна реакция. Нежеланите

реакции са или локални, засягащи крайника третиран с ILP, или системни. Системните

нежелани реакции включват леки реакции на организма и токсични ефекти на различни

органни системи.

Таблично представяне на нежеланите лекарствени реакции

Нежеланите реакции, са разделени според честотата им на следните категории: Много чести

(≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000).

Инфекции и инфестации

Чести:

инфекция, инфекция на рана

Нечести:

сепсис

Нарушения на кръвта и лимфната система

Чести:

левкопения, тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

Чести:

реакция на свръхчувствителност

Нарушения на нервната система

Чести:

увреждане на нерв, периферна

невротоксичност, промени в съзнанието,

главоболие

Сърдечни нарушения

Много чести:

аритмия

Чести:

сърдечна недостатъчност

Съдови нарушения

Чести:

венозна тромбоза, артериална тромбоза, шок,

хипотония

Нечести:

Периферна артериална оклузивна болест

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Чести:

респираторен дистрес-синдром при възрастни

Нечести:

пулмонален едем

Стомашно-чревни нарушения

Много чести:

гадене, повръщане

Чести:

диария констипация

Нечести:

епигастрална болка, ерозивен гастрит

Хепатобилиарни нарушения

Много чести:

хепатотоксичност

Нaрушения на кожата и подкожната тъкан

Много чести:

кожна реакция

Чести:

кожна некроза, периферен едем

Нечести:

онихомадеза (падане на нокти)

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Чести:

компартмент синдром, миалгия

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Чести:

протеинурия

Нечести:

остра бъбречна недостатъчност

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Много чести:

фебрилитет, втрисане, болка, умора

Чести:

нощни изпотявания

Изследвания

Нечести:

повишен креатинин в кръвта

Хирургически и медицински интервенции

Чести:

тежка некроза на крайник, налагаща ампутация

Описание на избрани нежелани реакции

Некроза на крайник и компартмент синдром могат да бъдат тежки и да налагат ампутация.

Съобщава се за късна поява на периферна артериална оклузивна болест (PAOD) на долните

крайници, която възниква няколко години след ILP предимно при пациенти, които са с

доказани рискови фактори на сърдечно-съдовата система, или такива, които са получили

допълнително лъчева терапия на засегнатия крайник.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

При случайно предозиране, ILP трябва да бъде незабавно прекратена, а крайникът да бъде

промит чрез интравенозна инфузия на минимум 2 литра декстран 70 или сходен разтвор (вж.

също точка 4.4).

Ако се появят признаци на системна токсичност, например, фебрилитет, сърдечни аритмии,

шок/хипотония, респираторен дистрес-синдром при възрастни (ARDS), трябва да бъдат

приложени общи поддържащи мерки и пациентът да бъде преведен незабавно в отделение за

интензивни грижи за наблюдение. Препоръчват се обемни заместители и вазопресори. При

развитие на ARDS може да се наложи изкуствена респираторна подкрепа. Необходимо е често

мониториране на бъбречната и чернодробна функция. Трябва да се очакват хематологични

разстройства, по-специално, левкопения, тромбоцитопения и нарушено кръвосъсирване.

Понастоящем липсва специфичен антидот на тазонермин. Не се препоръчва лечение с анти-

TNFα антитела.

Моля, направете справка с Кратката характеристика на продукта на мелфалан за информация,

относно предозирането на мелфалан.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: други имуномодулатори, АТС код: LO3A X11.

Механизъм на действие

Антитуморната активност

in vivo

вероятно се основава на преки и непреки ефекти:

Пряко инхибиране на пролиферацията на туморни клетки: In vitro

тазонермин е цитотоксичен

или цитостатичен за редица туморни клетъчни линии с различна хистогенеза.

Преки ефекти върху туморната васкулатура:

Тазонермин засяга морфологията и намалява

пролиферацията на ендотелни клетки и модифицира експресията на специфични клетъчно-

повърхностни и секреторни протеини (включително адхезивни молекули и протеини

модулиращи коагулацията, интерлевкини и хемопоетични растежни фактори). Тези промени от

своя страна водят до прокоагулационно състояние, водещо до микроваскуларна тромбоза. След

това привличането и екстравазацията на левкоцити е повишена, водейки до инфилтрация на

тумора от лимфоцити, моноцити и гранулоцити. Причината за диференцираната

чувствителност на туморната васкулатура (висока) спрямо нормалната васкулатура (ниска)

понастоящем е неизвестна.

Пряка и непряка имуномодулация:

Тазонермин оказва дълбоки ефекти върху клетъчните

компоненти на имунната система. Засилва се пролиферацията на активирани В- и Т-

лимфоцити,развитието на цитотоксични Т-клетки и имуноглобулин-секретиращи клетки,

активират се моноцити/макрофаги унищожители на туморни клетки, активират се гранулоцити,

които демонстрират засилена фагоцитна активност, освобождаване на кислородни радикали и

дегранулация, и се прилепват към ендотела. По-нататък, в допълнение към преките си ефекти,

тазонермин модулира имунните отговори чрез стимулация на производството на цитокини,

както и модулатори с ниско молекулно тегло (простагландини, тромбоцит-активиращ фактор).

Данни по няколко направления показват, че тези имуномодулаторни действия играят роля за

антитуморните ефекти, например,антитуморното действие на тазонермин е много по-слабо при

животни с имунен дефицит. Освен това, животни, които отхвърлят експериментални тумори

след лечение с тазонермин могат да развият специфичен имунитет към този вид туморни

клетки.

Фармакодинамични ефекти

Действието на тазонермин е доказано в класическата проба за фактор на туморната некроза,

където предизвиква хеморагична некроза на туморни възли при миши сингенетични и човешки

ксеногенетични туморни системи след локално или системно инжектиране. Системното

приложение на тазонермин се ограничава от токсичните му ефекти, тъй като ефективната доза

предвидена от предклинични проучвания е значително по-голяма от установената максимално

поносима доза при човека.

Клинична ефикасност

Доказано е, че локално-регионалното приложение на Beromun, заедно с мелфалан, е

високоефективно за локален контрол на нерезецируеми мекотъканни саркоми на крайниците.

Това лечение, обаче, е специфично локално-регионално лечение и не се очаква да повлияе на

преживяемостта. Сравнителният анализ с уеднаквяване за преживяемост при пациенти,

лекувани чрез ILP с Beromun и мелфалан спрямо класическа контролна група не успява да

покаже разлика в преживяемостта (р=0,5).

5.2

Фармакокинетични свойства

Системна фармакокинетика

Информацията за системната фармакокинетика на тазонермин е оскъдна. Наблюдавана е дозова

зависимост, която личи от понижаването на клирънса и повишаването на полуживота с

нарастване на дозата. Терминалният полуживот на максимално поносимата интравенозна доза

(150 μg/m

) е 15-30 минути.

Фармакокинетика при ILP:

IPLпозволява приложение на високи и доста стабилни концентрации тазонермин върху

крайника. Данните получени при 51 пациенти с ILP показват, че максимални концентрации

тазонермин в перфузионния кръг са достигат 30 минути след началото на ILP и варират между

3 000 и 4 000 ng/ml. В условията на системен отлив под 2% (наблюдаван при 38 от 51 пациенти)

максималните концентрации на тазонермин в системната циркулация са достигнати 5 минути

след началото на ILP и са приблизително 200 пъти по-ниски от тези в перфузионния кръг. В

условията на системен отлив над 2% (наблюдаван при 13 от 51 пациенти) максималните

концентрации на тазонермин в системната циркулация все пак са десет пъти по-ниски,

отколкото в перфузионния кръг.

5.3

Предклинични данни за безопасност

Токсикологичният профил на тазонермин е изследван в предклинични проучвания при мишки,

плъхове, зайци, кучета и маймуни. Основните нежелани реакции, наблюдавани при повторно

приложение на тазонермин са хематологични и циркулаторни промени, понижен жизнен тонус

и наддаване на тегло, както и функционални чернодробни и бъбречни нарушения.

Хематологичните промени включват анемия, повишен хематокрит и повишен или понижен

брой на левкоцитите и тромбоцитите, в зависимост от животинския вид и продължителността

на лечението. Циркулаторните промени включват понижено кръвно налягане и, в някои

проучвания, ускорена сърдечна честота и намален контрактилитет. Капацитетът за синтеза на

черния дроб намалява, което се вижда от повишението на чернодробните ензими. Нарушената

бъбречна функция включва повишена екскреция на вода и натрий, както и повишение на уреята

и креатинина. В предклиничните проучвания не е могло да бъде установено нивото на NOTEL

(концентрация, при която не се наблюдава токсичен ефект), с изключение на този при 7-дневно

приложение на 0,1 μg/kg при маймуни. Промените, наблюдавани при ниската доза в 13-

седмичните проучвания могат да бъдат категоризирани като минимални и напълно обратими.

Тазонермин не преминава в значителна степен през интактна кръвно-мозъчна бариера на

мишки. При резус-маймуни рентгенографията на цялото тяло след приложение на

радиоактивно белязан тазонермин не е показала специфичен модел на разпределение.

Тазонермин не преминава през плацентата и не прониква в некротичен тумор. При резус-

маймуната фармакокинетичните проучвания след интравенозно инжектиране на тазонермин

показват неспецифична екскреция, недостигаща ниво на насищане чрез гломерулна филтрация

в бъбрека. Вероятно съществува втори специфичен и насищаем елиминационен механизъм,

включващ рецептори за тазонермин.

Не са установени данни за мутагенен ефект, нито

in vivo

, нито

in vitro

. Не са провеждани

проучвания за репродуктивна токсичност или карциногенност, защото това тестване е

неподходящо, като се има предвид че Beromun е предназначен за клинична употреба чрез ILP

при лечението на мекотъканен сарком.

За да бъде възпроизведена обичайната клинична употреба на Beromun, ILP експериментите са

проведени върху задните крайници на здрави плъхове при използване на различни дози в

същата концентрация на тазонермин, както в клинична ситуация при човека. С изключение на

леко влошаване на исхемичните ефекти при по-високи дози, стандартните хистологични

изследвания на кожата, мускулите, костите, нервите и съдовете не разкриват разлика в

находките между третирани с тазонермин и контролни животни. Не са наблюдавани късни

неблагоприятни ефекти на тазонермин.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

натриев дихидрогенфосфат дихидрат,

динатриев фосфат додекахидрат,

човешки серумен албумин.

6.2

Несъвместимости

При IPL не са известни несъвместимости с други съставки на перфузата, с хипертермията или с

мембранния оксигенатор и силиконовите тръби. Проби от перфузата при няколко ILP показват

плато-нива на тазонермин (измерени по метода ELISA) до 100 минути след началото на

перфузията, без спад на кривата, който би могъл да се обясни с разграждане.

Моля, направете справка с Кратката характеристика на продукта на мелфалан за информация,

относно несъвместимости с мелфалан.

6.3

Срок на годност

3 години.

Приготвен разтвор

Демонстрирана е химическа и физическа стабилност до 48 часа при 25°С.

От микробиологична гледна точка приготвеният продукт трябва да бъде употребен незабавно.

Ако не бъде използван веднага, отговорност за времето и условията на съхранение на

приготвения разтвор носи потребителя и те не трябва да бъдат повече от 24 часа при 2 до 8°С,

освен ако разтварянето не е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.

6.4

Специални условия на съхранение

Да се съхранява в хладилник (2

C – 8

За условията на съхранение след разтваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.

6.5

Вид и съдържание на опаковката

Флакон с прах

Стъклен флакон тип I с хлоробутилова гумена запушалка и обкатен с алуминиева отчупваща се

капачка.

Всяка опаковка съдържа 4 флакона.

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Указания за приготвяне на разтвора

Съдържанието на един флакон Beromun прах трябва да бъде приготвено с 5,3 ml стерилен

инжекционен разтвор на натриев хлорид 0,9%. Хомогенен разтвор се получава чрез леко

разклащане. Приготвеният разтвор на продукта трябва да бъде проверен визуално за видими

частици преди приложение. Разтворът е бистър и до леко жълтеникав на цвят.

Продуктът не съдържа консервант и е предназначен за еднократна употреба. Веднъж отворено,

съдържанието на флакона трябва нормално да се употреби незабавно (вж. точка 6.3). За

указания за начина на приложение, вижте точка 4.2.

Изхвърляне

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят

в съответствие с местните изисквания.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

BELPHARMA s.a.

2, Rue Albert 1er

L-1117 Люксембург

Великото херцогство Люксембург

8.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/99/097/001

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 13 април 1999 г.

Дата на последно подновяване: 13 април 2009 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu

European Medicines Agency

7 Westferry Circus, Canary Wharf, London E14 4HB, UK

Tel. (44-20) 74 18 84 00 Fax (44-20) 74 18 84 16

E-mail: mail@emea.europa.eu http://www.emea.europa.eu

European Medicines Agency, 2009. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMEA/H/C/206

ЕВРОПЕЙСКИ ДОКЛАД ЗА ОБЩЕСТВЕНА ОЦЕНКА (EPAR)

BEROMUN

Резюме на EPAR за обществено ползване

Настоящият документ представлява резюме на Европейския доклад за обществена

оценка (EPAR). В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за

хуманна употреба (CHMP) оценява проведените проучвания, за да направи своите

препоръки как да се използва лекарството.

Ако се нуждаете от пов

ече информация за Вашето медицинско състояние или лечение,

прочетете листовката (също част от EPAR) или попитайте Вашия лекар или

фармацевт. Ако желаете повече информация за основанията на препоръките на CHMP,

прочетете научното обсъждане (също част от EPAR).

Какво представлява Beromun?

Beromun е прах и разтворител, от които се приготвя инфузионен разтвор. Съдържа активното

вещество тасонермин.

За какво се използва Beromun?

Beromun се прилага при пациенти със сарком на меките тъкани (вид рак) на крайника (ръка или

крак) в комбинация с мелфалан (противораково лекарство) чрез техника, наречена „перфузия

на изолиран крайник“ (ПИК): двете лекарства се инжектират в крайника, като кръвната

циркулация в него се поддържа изолирана (прекъсната) от останалата част на тялото. Тази

техника може да се използва преди хир

ургическа намеса за намаляване на размера на тумора

или вместо хирургия, когато туморът не може да бъде отстранен само с хирургическа намеса.

Лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание.

Как да изпо

лзвате Beromun?

Лечението с Beromun трябва да се провежда само в специални центрове от хирургически екипи

с опит в лечението на този вид рак и в ПИК. Центровете трябва да разполагат и с достъпни

отделения за интензивно лечение и апаратура за непрекъснато наблюдение с радиоактивни

маркери за проникване на лекарството в останалата част от тялото.

Преди уп

отребата на Beromun крайникът се изолира: докато пациентът е под въздействието на

обща упойка, стегнат турникет се поставя върху горната част на крайника за изолиране на

кръвния поток и предотвратяване на възможността лекарството да достигне в останалата част

на тялото. Кръвообращението в крайника се замества с „перфузията“ на специална течност и

крайникът се затопл

я до температура 38–39°C. После Beromun се инжектира в перфузионния

разтвор в доза 3 mg за ръка и 4 mg за крак в продължение на 90 минути. Мелфалан се прилага

по време на същата операция в продължение на 60 минути, започвайки 30 минути след

началото на перфузията с Beromun, кoгато температурата на крайника трябва да се повиши до

39-40°C. Доз

ата мелфалан зависи от размера на ръката или крака. В края на 90-минутната

процедура, лекарствата се промиват от крайника с подходяща течност. Останките от тумора

трябва да се отстранят в момента, когато това стане възможно – обикновено след няколко

седмици.

Обикновено Beromun се прилага само веднъж, но провеждането на втора перфузия може да се

обмисли шест до осем седмици след първата. Beromun не се препоръчва при пациенти под 18-

годишна възраст поради липса на данни за неговата безопасност и ефективност в тази

възрастова група.

Как дейст

ва Beromun?

Активното вещество в Beromun, тасонермин, представлява копие на човешкия протеин фактор

на туморната некроза алфа-1a (TNFα). Точният начин, по който TNFα действа срещу различни

видове рак, не е напълно установен, но се счита, че той може да убива пряко туморни клетки,

както и да унищожава кръвоносните съдове, които кръвоснабдяват туморите, и да ст

имулира

имунната система да ги атакува. Това води до отмиране и намаляване на тумора, особено

когато лекарството се комбинира с други цитотоксични (убиващи клетки) лекарства и

повишена температура.

Активното вещество в Beromun, тасонермин, се получава по метод, познат като

„рекомбинантна ДНК технология“: от бактерии, получили ген (ДНК), което ги прави способни

да произ

ведат TNFα. Полученият TNFα заместител действа по същия начин като естествено

произведения протеин.

Как е проучен Beromun?

Beromun е изследван в рамките на четири основни проучвания, обхващащи 188 пациенти, като

лекарството е прилагано в комбинация с мелфалан. Шестдесет и двама от пациентите са

получили и интерферон-гама (друго противораково лекарство). При преглед на проучванията

от трима независими експерти е установено, че само при 145 от тези пациенти е обмисляна

възможностт

а за ампутация или хирургическо отстраняване на тумора, което би довело до

значителна загуба на функция (инвалидност). Следователно основният показател за

ефективност се е основавал на оценката на експертите за изхода при тези 145 пациенти в

сравнение с изхода, който би могъл да се очаква без употребата на Beromun.

Какви по

лзи от Beromun са установени в проучванията?

Независимите рецензенти са съгласни, че 62% от пациентите, получаващи Beromun и мелфалан

(90 от 145), са с по-добър изход от очаквания, тъй като крайникът им е бил спасен без

хирургическо отстраняване на тумора или туморът е бил отстранен без причиняване на

значителна загуба на функция. Броят на полу

чавалите и интерферон-гама пациенти е твърде

малък, за да се определи дали това е подобрило допълнително техния изход.

Какви са рисковете, свързани с Beromun?

Повечето пациенти, приемащи Beromun, вдигат температура, като обикновено повишението е

леко до умерено. Други често наблюдавани (при повече от 1 на 10 пациенти) нежелани реакции

са инфекция, сърдечна аритмия (непостоянен пулс), гадене (позиви за повръщане), повръщане,

увреждане на черния дроб, отпадналост (умора), студени тръпки, болка в крайника, нервни

травми, кожни реакции, оток (под

уване) и ранева инфекция. Някои нежелани реакции при

Beromun са сериозни и могат да наложат престой на пациента в интензивно отделение след

лечението. За пълния списък на всички наблюдавани при Beromun нежелани реакции – вижте

листовката.

Beromun е противопоказен при пациенти, които биха могли да проявят свръхчувствителност

(алергични реакции) към тасонермин или към няк

оя от другите съставки.

Лекарството не

трябва да се прилага при пациенти с тежко сърдечносъдово заболяване (сърце и кръвоносен

съд), тежко белодробно заболяване, неотдавнашна или активна стомашна язва, тежък асцит

(събиране на течност в корема), кръвни нарушения, бъбречно или чернодробно заболяване,

хиперкалциемия (високо съдържание на калций в кръвта) или при бременни или кърмещи жени.

Не трябва да се прилага също при пациенти, които не могат да полу

чават съдосвиващи (за

повишаване на кръвното налягане) лекарства, антикоагуланти (за предотвратяване на

кръвосъсирване) или лекарства, които могат да увредят сърцето. Beromun не трябва да се

прилага при пациенти, които не могат да полу

чават мелфалан или не могат да се подложат на

ПИК. За пълния списък на ограниченията – вижте Кратката характеристика на продукта (също

част от EPAR).

Основания за одобряване на Beromun?

Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба (CHMP) решава, че ползите от

Beromun са повече от рисковете при употребата му като допълнение към хирургическата

намеса за последващо отстраняване на тумора с цел предотвратяване или забавяне на

ампутация или в палиативна ситуация при неоперабилен сарком на меките тъкани на

крайниците, използван в комбинация с мелфалан чрез леко хипертермична ПИК. Коми

тетът

препоръчва на Beromun да бъде издадено разрешение за употреба.

Допълнителна информация за Beromun:

Европейската комисия издава разрешение за употреба, валидно в рамките на Европейския съюз,

за Beromun на Boehringer Ingelheim International GmbH на 13 април 1999 г. Разрешението е

подновено на 13 април 2004 г. и на 13 април 2009 г.

Пълният текст на EPAR относно Beromun може да се намери ту

Дата на последно актуализиране на текста 04-2009 г.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация