Icandra (previously Vildagliptin / metformin hydrochloride Novartis)

Evrópusambandið - búlgarska - EMA (European Medicines Agency)

Kauptu það núna

Upplýsingar fylgiseðill PIL
Vara einkenni SPC
Opinber matsskýrsla PAR
Virkt innihaldsefni:
вилдаглиптин, метформин хидрохлорид
Fáanlegur frá:
Novartis Europharm Limited
ATC númer:
A10BD08
INN (Alþjóðlegt nafn):
vildagliptin / metformin
Meðferðarhópur:
Лекарства, прилагани при диабет , комбинация от устата на глюкозата в кръвта-лекарства за понижаване
Lækningarsvæði:
Захарен диабет тип 2
Ábendingar:
Icandra е показан при лечение на тип 2 захарен диабет:Icandra е показан при лечение на възрастни пациенти, които не могат да постигнат достатъчно гликемичен контрол при максимално переносимой перорални дози метформин самостоятелно или които вече са били третирани с помощта на комбинация от вилдаглиптин и метформин, като отделни таблетки. Icandra е посочено в комбинация с сульфонилмочевины (аз. тройната комбинирана терапия) като допълнение към диета и упражнения при пациенти, недостатъчно контролирани с метформина и сульфонилмочевины. Icandra е посочено в тройна комбинирана терапия с инсулин като допълнение към диета и физически упражнения за подобряване на гликемичния контрол при пациенти, когато на инсулин в стабилен една доза и метформином не осигуряват адекватен контрол доведе до бъбречна недостатъчност .
Vörulýsing:
Revision: 20
Leyfisstaða:
упълномощен
Leyfisnúmer:
EMEA/H/C/001050
Leyfisdagur:
2008-11-30
EMEA númer:
EMEA/H/C/001050

Skjöl

Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - tékkneska
Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - eistneska
Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - lettneska
Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - litháíska
Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - ungverska
Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - maltneska
Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - hollenska
Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - portúgalska
Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - rúmenska
Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - slóvakíska
Opinber matsskýrsla Opinber matsskýrsla - slóvenska
Samantekt á eiginleikum vöru Samantekt á eiginleikum vöru - norskt bókmál

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за потребителя

Icandra 50 mg/850 mg филмирани таблетки

Icandra 50 mg/1 000 mg филмирани таблетки

vildagliptin/metformin hydrochloride

(вилдаглиптин/метформин хидрохлорид)

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

-

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите като Вашите.

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра. Това включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в

тази листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Icandra и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да приемете Icandra

Как да приемате Icandra

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Icandra

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява Icandra и за какво се използва

Активните вещества в Icandra, вилдаглиптин и метформин, принадлежат към група лекарства

наречени “перорални антидиабетни средства”.

Icandra се използва за лечение на възрастни пациенти с диабет тип 2. Този тип диабет също

така е известен като инсулинонезависим захарен диабет.

Диабет тип 2 се развива, ако организма не произвежда достатъчно инсулин или, ако инсулинът,

който организма произвежда не действа така добре, както би трябвало. Може също така да се

развие, ако организма произвежда прекалено много глюкагон.

Както инсулина, така и глюкагона се произвеждат в панкреаса. Инсулинът спомага за

понижаване на нивото на захарта в кръвта, особено след нахранване. Глюкагонът отключва

процеса на произвеждане на захар от черния дроб, което води до повишаване на нивото на

кръвната захар.

Как действа Icandra

Двете активни вещества вилдаглиптин и метформин спомагат за контрола на нивото на

кръвната захар. Веществото вилдаглиптин действа така, че панкреаса да произвежда повече

инсулин и по-малко глюкагон. Веществото метформин действа като подпомага организма да

използва инсулина по по-добър начин. Установено е, че това лекарство понижава нивото на

кръвната захар, което може да помогне за предотвратяване на усложненията на диабета.

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете Icandra

Не приемайте Icandra

ако сте алергични към вилдаглиптин, метформин или към някоя от останалите съставки

на това лекарство (изброени в точка 6). Ако мислите, че сте алергични към някоя от тях,

говорете с Вашия лекар преди да приемете Icandra.

ако имате неконтролиран диабет, например с тежка хипергликемия (висока кръвна

захар), гадене, повръщане, диария, бърза загуба на тегло, лактатна ацидоза (вижте „Риск

от лактатна ацидоза“ по-долу) или кетоацидоза. Кетоацидозата е състояние, при което

веществата, наречени „кетонни тела“, се натрупват в кръвта и това може да доведе до

диабетна прекома. Симптомите включват болки в стомаха, учестено и дълбоко дишане,

сънливост или необичаен плодов аромат на дъха Ви.

ако наскоро сте преживели сърдечен удар или ако имате сърдечна недостатъчност или

сериозни проблеми с кръвообръщението или затруднения в дишането, което може да

бъде признак на сърдечни проблеми.

ако имате силно намалена бъбречна функция.

ако имате тежка инфекция или сериозно обезводняване (загубили сте много вода от

организма си).

ако Ви предстои контрастно рентгеново изследване (специфичен вид рентгеново

изследване, което включва инжектиране на багрило). Моля вижте също информацията

относно това в раздел “Предупреждения и предпазни мерки”.

ако имате проблеми с черния дроб.

ако пиете прекалено много алкохол (независимо дали всеки ден или само от време на

време).

ако кърмите (вижте също “Бременност и кърмене”).

Предупреждения и предпазни мерки

Риск от лактатна ацидоза

Icandra може да причини много рядка, но много сериозна нежелана реакция, наречена лактатна

ацидоза, особено ако бъбреците Ви не функционират правилно. Рискът от развитие на лактатна

ацидоза се увеличава и при неконтролиран диабет, тежки инфекции, продължително гладуване

или прием на алкохол, дехидратация (вижте още информация по-долу), чернодробни проблеми

и всякакви състояния, при които част от тялото има намалено снабдяване с кислород (като

остро протичаща тежка болест на сърцето).

Ако някое от изброените по-горе се отнася за Вас, говорете с Вашия лекар за допълнителни

указания.

Спрете приема на Icandra за кратък период от време, ако имате заболяване, което може

да бъде свързано с дехидратация

(значителна загуба на телесни течности) като тежко

повръщане, диария, треска, излагане на топлина или ако пиете по-малко течности от

нормалното. Говорете с Вашия лекар за допълнителни указания.

Спрете приема на Icandra и незабавно се свържете с лекар или най-близката болница, ако

имате някои от симптомите на лактатна ацидоза

, тъй като това състояние може да доведе

до кома.

Симптомите на лактатна ацидоза включват:

повръщане;

болки в стомаха (коремни болки);

мускулни спазми;

общо усещане за неразположение, придружено с тежка умора;

затруднено дишане;

понижена телесна температура и пулс.

Лактатната ацидоза е състояние, изискващо спешна медицинска помощ, и трябва да се лекува в

болница.

Icandra не замества инсулина. Поради тази причина Icandra не трябва да се прилага за лечение

на захарен диабет тип 1.

Говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да приемете Icandra, ако

имате или сте имали заболяване на панкреаса.

Говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да приемете Icandra, ако

приемате противодиабетно лекарство, известно като сулфанилурейно лекарство. Вашият лекар

може да поиска да намали дозата на сулфанилурейното лекарство, когато я приемате

едновременно с Icandra, за да избегне риска от ниска кръвна захар (хипогликемия).

Ако сте приемали вилдаглиптин, но се е наложило да прекратите приема му поради

чернодробно заболяване, не трябва да приемате това лекарство.

Диабетните кожни лезии са често усложнение на диабета. Препоръчва се да спазвайте

препоръките за грижи за кожата и краката, които сте получили от Вашия лекар или медицинска

сестра. Също така се препоръчва да обръщате особено внимание на появата на нови мехури

или рани, докато приемате Icandra. В случай, че се появят такива, трябва незабавно да се

консултирате с Вашия лекар.

Ако Ви се налага да претърпите сериозна операция, трябва задължително да спрете приема на

Icandra по време на и известно време след процедурата. Вашият лекар ще реши кога трябва да

спрете и кога да възобновите лечението с Icandra.

Ще Ви бъде направено изследване за определяне функцията на черния дроб, преди започване

на лечение с Icandra, на тримесечни интервали през първата година и периодично след това.

Това е необходимо за да може, признаците на повишени чернодробни ензими да бъдат открити

възможно най-скоро.

По време на лечението с Icandra Вашият лекар ще проверява бъбречната Ви функция поне

веднъж годишно или по-често, ако сте в старческа възраст и/или ако имате влошена бъбречна

функция.

Вашият лекар редовно ще изследва кръвта и урината Ви, за да определя стойностите на

захарта.

Деца и юноши

Не се препоръчва употребата на Icandra при деца и юноши на възраст под 18 години.

Други лекарства и Icandra

Ако трябва да Ви бъде поставена инжекция с контрастно средство, съдържащо йод, в

кръвообръщението, например в контекста на рентген или скенер, трябва да спрете приема на

Icandra преди или по време на инжекцията. Вашият лекар ще реши кога трябва да спрете и кога

да възобновите лечението с Icandra.

Информирайте Вашия лекар, ако приемате, наскоро сте приемали или е възможно да приемате

други лекарства. Може да се наложи по-често да се изследва глюкозата в кръвта и

функционирането на бъбреците или Вашият лекар може да коригира дозата на Icandra.

Изключително важно е да споменете следното:

глюкокортикоиди, които основно се използват за лечение на възпаление;

бета-2 агонисти, които основно се използват за лечение на дихателни заболявания;

други лекарства, използвани за лечение на диабет;

лекарства, които увеличават отделянето на урина (диуретици);

лекарства, използвани за лечение на болка и възпаление (НСПВС и СОХ-2 инхибитори,

като ибупрофен и целекоксиб);

някои лекарства за лечение на високо кръвно налягане (ACE инхибитори и ангиотензин II

рецепторни антагонисти);

някои лекарства, действащи на тиреоидната жлеза;

някои лекарства, действащи на нервната система.

Icandra с алкохол

Избягвайте прекомерната употреба на алкохол докато приемате Icandra, тъй като това може да

увеличи риска от лактатна ацидоза (моля вижте раздел „Предупреждения и предпазни мерки“).

Бременност и кърмене

Ако сте бременна, смятате че може да сте бременна или планирате бременност,

посъветвайте се с Вашия лекар преди употребата на това лекарство. Вашият лекар ще

обсъди с Вас възможния риск от приема на Icandra по време на бременност.

Не приемайте Icandra, ако сте бременна или кърмите (вижте също точка “Не приемайте

Icandra”).

Посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на което и да е лекарство.

Шофиране и работа с машини

Ако чувствате замаяност по време на приема на Icandra, не шофирайте и не работете с

инструменти и машини.

3.

Как да приемате Icandra

Количеството Icandra, което хората трябва да приемат е различно и зависи от тяхното

състояние. Вашият лекар ще Ви каже точно каква доза Icandra да приемете.

Винаги приемайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни в

нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Препоръчителната доза е една филмирана таблетка от 50 mg/850 mg или 50 mg/1000 mg, приета

два пъти дневно.

Ако имате намалена бъбречна функция, Вашият лекар може да Ви предпише по-ниска доза.

Също така, ако приемате антидиабетно лекарство, наречено сулфанилурея, Вашият лекар може

да Ви предпише по-ниска доза.

Вашият лекар може да Ви предпише това лекарство самостоятелно или с определени други

лекарства, които понижават нивото на кръвната захар.

Кога и как да приемате Icandra

Погълнете таблетката цяла с чаша вода

Вземайте едната таблетка сутрин и другата вечер по време на или веднага след хранене.

Приемането на таблетката веднага след хранене ще намали риска от дразнене на стомаха.

Продължавайте да спазвате всички съвети по отношение на диетата, която е назначена от

Вашия лекар. Особено, ако сте на диета за контрол на телесното тегло при диабет, продължете

да я спазвате, докато приемате Icandra.

Ако сте приели повече от необходимата доза Icandra

Ако сте приели прекалено много таблетки Icandra, или ако някой друг приеме Вашите

таблетки,

незабавно се свържете с Вашия лекар или фармацевт

. Може да се нуждаете от

медицински грижи. Вземете опаковката и тази листовка с Вас, ако е необходимо да посетите

лекар или да отидете в болница.

Ако сте пропуснали да приемете Icandra

Ако сте пропуснали да приемете таблетка, приемете я със следващото хранене, освен ако

тогава не трябва да приемете следващата. Не вземайте двойна доза (две таблетки наведнъж), за

да компенсирате пропуснатата таблетка.

Ако сте спрели приема на Icandra

Продължете да приемате това лекарство толкова дълго, колкото е предписано от Вашия лекар,

за да продължите да контролирате нивото на Вашата кръвна захар. Не спирайте приема на

Icandra, освен ако Вашият лекар не Ви каже. Ако имате въпроси относно това, колко дълго да

приемате това лекарство, говорете с Вашия лекар.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава.

Трябва да

спрете приема на Icandra и

да се свържете с Вашия лекар незабавно

, в случай че

получите следните нежелани реакции:

Лактатна ацидоза (много рядка: може да засегне до 1 на 10 000 души:

Icandra може да доведе до много рядка (може да засегне до 1 потребител на 10 000), но

много сериозна нежелана реакция, наречена лактатна ацидоза (вижте точка

„Предупреждения и предпазни мерки“). Ако това се случи, трябва задължително да

спрете приема на Icandra и незабавно да се свържете с лекар или най-близката

болница

, тъй като лактатната ацидоза може да доведе до кома;

Ангиоедем (рядка: може да засегне до 1 на 1 000 души): Симптомите включват подуване

на лицето, езика или гърлото, затруднено преглъщане, затруднено дишане, внезапна

поява на обрив или копривна треска, които може да сигнализират за реакция, известна

като”ангиоедем”;

Чернодробно заболяване (хепатит) (рядко): Симптомите включват пожълтяване на

кожата и очите, гадене, загуба на апетит или тъмно оцветяване на урината, които може да

сигнализират за чернодробно заболяване (хепатит);

Възпаление на панкреаса (панкреатит) (с неизвестна честота): Симптомите включват

силна и персистираща болка в корема (в областта на стомаха), която може да ирадира

към гърба, гадене и повръщане.

Други нежелани реакции

Някои пациенти получават следните нежелани реакции, докато приемат Icandra:

Много чести (могат да засегнат повече от 1 на 10 души): гадене, повръщане, диария,

болка в и около стомаха (коремна болка), загуба на апетит.

Чести (могат да засегнат до 1 на 10 души): замаяност, главоболие, треперене, което не

може да се контролира, метален вкус, ниска кръвна захар.

Нечести (могат да засегнат до 1 на 100 души): болки в ставите, умора, запек, подуване на

ръцете, глезените и ходилата (оток).

Много редки (могат да засегнат до 1 на 10 000 души): възпалено гърло, хрема, треска;

признаци за високо ниво на млечната киселина в кръвта (известно като лактатна ацидоза)

като сънливост или замаяност, тежко изразено гадене или повръщане, коремна болка,

неравномерен пулс или дълбоко, учестено дишане; зачервяване на кожата, сърбеж;

понижено ниво на витамин В12 (бледност, умора, психични симптоми като обърканост

или нарушения на паметта).

Някои пациенти получават следните нежелани реакции, докато приемат

Icandra

сулфанилурейното лекарство:

Чести: замаяност, тремор, слабост, ниска кръвна захар, прекомерно потене.

Някои пациенти получават следните нежелани реакции, докато приемат

Icandra

и инсулин:

Чести: главоболие, втрисане, гадене (повдигане), ниска кръвна захар, киселини.

Нечести: диария, газове.

Откакто продуктът е на пазара, се съобщават също така следните нежелани реакции:

С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка): сърбящ

обрив; възпаление на панкреаса; локализирано белене на кожата или образуване на

мехури, мускулна болка.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра. Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани

реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за

съобщаване, посочена в Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете

своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Icandra

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху блистера и

картонената опаковка. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец

след “EXP/ Годен до:”.

Да не се съхранява над 30

Да се съхранява в оригиналната опаковка (блистер), за да се предпази от влага.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Къкво съдържа Icandra

Активните вещества са: вилдаглиптин и метформин хидрохлорид.

Всяка филмирана таблетка Icandra 50 mg/850 mg съдържа 50 mg вилдаглиптин и 850 mg

метформин хидрохлорид (еквивалентни на 660 mg метформин).

Всяка филмирана таблетка Icandra 50 mg/1 000 mg съдържа 50 mg вилдаглиптин и

1 000 mg метформин хидрохлорид (еквивалентни на 780 mg метформин).

Другите съставки са: хидроксипропилцелулоза, магнезиев стеарат, хидромелоза, титанов

диоксид (E 171), жълт железен оксид (E 172), макрогол 4000 и талк.

Как изглежда Icandra и какво съдържа опаковката

Icandra 50 mg/850 mg филмирани таблетки са жълти, елипсовидни таблетки с “NVR” от едната

страна и “SEH” от другата.

Icandra 50 mg/1 000 mg филмирани таблетки са тъмножълти, елипсовидни таблетки с “NVR” от

едната страна и “FLO” от другата.

Icandra се предлага в опаковки, съдържащи 10, 30, 60, 120, 180 или 360 филмирани таблетки и в

групови опаковки, съдържащи 120 (2x60), 180 (3x60) или 360 (6x60) филмирани таблетки. Не

всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба във Вашата страна.

Притежател на разрешението за употреба

Novartis Europharm Limited

Vista Building

Elm Park, Merrion Road

Dublin 4

Ирландия

Производител

Lek d.d, PE PROIZVODNJA LENDAVA

Trimlini 2D

Lendava, 9220

Словения

Novartis Pharma GmbH

Roonstraße 25

D-90429 Nürnberg

Германия

За допълнителна информация относно това лекарство, моля, свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

Novartis Pharma N.V.

Tél/Tel: +32 2 246 16 11

Lietuva

SIA „Novartis Baltics“ Lietuvos filialas

Tel: +370 5 269 16 50

България

Novartis Bulgaria EOOD

Тел.: +359 2 489 98 28

Luxembourg/Luxemburg

Novartis Pharma N.V.

Tél/Tel: +32 2 246 16 11

Česká republika

Novartis s.r.o.

Tel: +420 225 775 111

Magyarország

Novartis Hungária Kft.

Tel.: +36 1 457 65 00

Danmark

Novartis Healthcare A/S

Tlf: +45 39 16 84 00

Malta

Novartis Pharma Services Inc.

Tel: +356 2122 2872

Deutschland

Apontis Pharma GmbH & Co. KG

Tel: +49 2173 48 4949

Nederland

Novartis Pharma B.V.

Tel: +31 26 37 82 111

Eesti

SIA Novartis Baltics Eesti filiaal

Tel: +372 66 30 810

Norge

Novartis Norge AS

Tlf: +47 23 05 20 00

Ελλάδα

Novartis (Hellas) A.E.B.E.

Τηλ: +30 210 281 17 12

Österreich

Novartis Pharma GmbH

Tel: +43 1 86 6570

España

Mylan Pharmaceuticals, S.L.

Tel: +34 93 378 64 00

Polska

Novartis Poland Sp. z o.o.

Tel.: +48 22 375 4888

France

Novartis Pharma S.A.S.

Tél: +33 1 55 47 66 00

Portugal

Merck, S.A.

Tel. +351 21 3613 500

Hrvatska

Novartis Hrvatska d.o.o.

Tel. +385 1 6274 220

România

Novartis Pharma Services Romania SRL

Tel: +40 21 31299 01

Ireland

Novartis Ireland Limited

Tel: +353 1 260 12 55

Slovenija

Novartis Pharma Services Inc.

Tel: +386 1 300 75 50

Ísland

Vistor hf.

Sími: +354 535 7000

Slovenská republika

Novartis Slovakia s.r.o.

Tel: +421 2 5542 5439

Italia

Novartis Farma S.p.A.

Tel: +39 02 96 54 1

Suomi/Finland

Novartis Finland Oy

Puh/Tel: +358 (0)10 6133 200

Κύπρος

Novartis Pharma Services Inc.

Τηλ: +357 22 690 690

Sverige

Novartis Sverige AB

Tel: +46 8 732 32 00

Latvija

SIA “Novartis Baltics”

Tel: +371 67 887 070

United Kingdom

Novartis Pharmaceuticals UK Ltd.

Tel: +44 1276 698370

Дата на последно преразглеждане на листовката

Други източници на информация

Подробна информация за това лекарствo е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата http://www.ema.europa.eu

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Icandra 50 mg/850 mg филмирани таблетки

Icandra 50 mg/1000 mg филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Icandra 50 mg/850 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 50 mg вилдаглиптин (

vildagliptin

) и 850 mg метформин

хидрохлорид (

metformin hydrochloride

) (еквивалентни на 660 mg метформин).

Icandra 50 mg/1000 mg филмирани таблетки

Всяка филмирана таблетка съдържа 50 mg вилдаглиптин (

vildagliptin

) и 1000 mg метформин

хидрохлорид (

metformin hydrochloride

) (еквивалентни на 780 mg метформин).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмиранa таблеткa

Icandra 50 mg/850 mg филмирани таблетки

Жълта, елипсовидна филмирана таблетка със скосени ръбове, с напечатани “NVR” от едната

страна и “SEH” от другата.

Icandra 50 mg/1000 mg филмирани таблетки

Тъмножълта, елипсовидна филмирана таблетка със скосени ръбове, с напечатани “NVR” от

едната страна и “FLO” от другата.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Icandra е показан за лечение на възрастни пациенти със захарен диабет тип 2:

Icandra е показан за лечение на възрастни пациенти, при които не е възможно да се

постигне задоволителен гликемичен контрол, при максимално поносимата за тях доза

перорално приложен метформин или при пациенти, които вече са лекувани с

комбинацията вилдаглиптин и метформин под формата на отделни таблетки.

Icandra е показан в комбинация със сулфанилурейно производно (т.е. тройна

комбинирана терапия), в допълнение към диетата и упражненията, при възрастни

пациенти, при които не е постигнат адекватен контрол с метформин и сулфанилурейно

производно.

Icandra е показан като тройна комбинирана терапия с инсулин, в допълнение към диетата

и упражненията за подобряване на гликемичния контрол при възрастни пациенти, при

които постоянната доза инсулин и метформин, приложени самостоятелно не постигат

адекватен гликемичен контрол.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Възрастни

с нормална бъбречна функция (GFR≥ 90 ml/мин)

Дозата при антихипергликемичната терапия с Icandra трябва да бъде индивидуализирана въз

основа на текущата схема на пациента, ефективността и поносимостта, като не се превишава

максималната препоръчителна дневна доза от 100 mg вилдаглиптин. Icandra може да се започне

или като таблетка от 50 mg/850 mg или като таблетка от 50 mg/1000 mg, приложена два пъти

дневно, една таблетка сутрин и една вечер.

При пациенти, при които не е постигнат адекватен контрол с максималната поносима

доза метформин, прилаган като монотерапия:

Началната доза на Icandra трябва да предоставя вилдаглиптин 50 mg два пъти дневно (100 mg

обща дневна доза) плюс дозата на метформин, приемана до момента.

При пациенти, при които са прилагани едновременно вилдаглиптин и метформин като

отделни таблетки:

Icandra трябва да се започне в същите дози на вилдаглиптин и метформин, както приеманите до

момента.

При пациенти, при които не е постигнат адекватен контрол с двойна комбинация с

метформин и сулфанилурейно производно:

Дозата на Icandra трябва да предоставя вилдаглиптин в доза от 50 mg два пъти дневно (100 mg

обща дневна доза), а дозата на метформин трябва да бъде подобна на приеманата до момента.

Когато Icandra се прилага в комбинация със сулфанилурейно производно, може да се има

предвид по-ниска доза на сулфанилурейното производно, за да се намали риска от

хипогликемия.

При пациенти, при които не е постигнат адекватен контрол с двойна комбинирана

терапия с инсулин и максимална поносима доза метформин:

Дозата на Icandra трябва да предоставя вилдаглиптин в доза от 50 mg два пъти дневно (100 mg

обща дневна доза), а дозата на метформин трябва да бъде подобна на дозата, приемана до

момента.

Безопасността и ефикасността на вилдаглиптин и метформин, прилагани като тройна

перорална терапия в комбинация с тиазолидиндион не са установени.

Специални групи пациенти

Старческа възраст (≥ 65 години)

Тъй като метформин се екскретира през бъбреците, а пациентите в старческа възраст показват

тенденция към намаляване на бъбречната функция, при пациентите в старческа възраст, които

приемат Icandra, редовно трябва да се проследява функцията на бъбреците (вж. точки 4.4 и 5.2).

Бъбречно увреждане

Преди започване на лечение с продукти, съдържащи метформин, трябва да се направи оценка

на GFR стойностите, а след това - поне веднъж годишно. При пациенти с повишен риск от

по-нататъшно прогресиране на бъбречно увреждане и при пациенти в старческа възраст трябва

по-често да се прави оценка на бъбречната функция, например на всеки 3-6 месеца.

За предпочитане е максималната дневна доза метформин да бъде разделена на 2-3 дневни дози.

Фактори, които могат да увеличат риска от лактатна ацидоза (вж. точка 4.4), трябва да бъдат

преразгледани, преди да се обмисли започването на лечение с метформин при пациенти с

GFR< 60 ml/мин.

Ако не е достъпна дозова форма на Icandra с адекватно количество на активното вещество,

вместо комбинация с фиксирани дози трябва да се използват отделните монокомпоненти.

GFR ml/min

Метформин

Вилдаглиптин

60-89

Максималната дневна доза е 3000 mg.

Може да се обмисли намаляване на

дозата при влошаване на бъбречната

функция.

Не се налага коригиране на дозата.

45-59

Максималната дневна доза е 2000 mg.

Началната доза е поне половината от

максималната доза.

Максималната дневна доза е 50 mg.

30-44

Максималната дневна доза е 1000 mg.

Началната доза е поне половината от

максималната доза.

<30

Метформин е противопоказан.

Чернодробно увреждане

Icandra не трябва да се прилага при пациенти с чернодробно увреждане, включително тези със

стойности на аланин аминотрансфераза (АЛАТ) или аспартат аминотрансферазата (АСАТ)

преди започване на лечението > 3 пъти горната граница на нормалното (ГГН) (вж. точки 4.3,

4.4 и 4.8).

Пациенти в старческа възраст (≥ 65 години)

Тъй като метформин се екскретира през бъбреците, а пациентите в старческа възраст показват

тенденция към намаляване на бъбречната функция, при пациентите в старческа възраст, които

приемат Icandra, редовно трябва да се проследява функцията на бъбреците (вж. точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Не се препоръчва употребата на Icandra при деца и юноши (< 18 години). Безопасността и

ефикасността на Icandra при деца и юноши (< 18 години) не са установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Перорално приложение.

Приемането на Icandra с или веднага след хранене може да намали стомашно-чревните

симптомии, свързани с метформин (вж. също точка 5.2).

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Всеки тип остра метаболитна ацидоза (като лактатна ацидоза, диабетна кетоацидоза)

Диабетна прекома

Тежка бъбречна недостатъчност (GFR < 30 ml/min) (вж. точка 4.4)

Остри състояния, които могат да променят бъбречната функция, като:

дехидратация,

тежка инфекция,

шок,

вътресъдово приложение на йодирани контрастни вещества (вж. точка 4.4).

Остро или хронично заболяване, което може да причини тъканна хипоксия, като:

сърдечна или дихателна недостатъчност,

скорошен миокарден инфаркт,

шок.

Чернодробно увреждане (вж. точки 4.2, 4.4 и 4.8)

Остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм

Кърмене (вж. точка 4.6)

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Общи

Icandra не е заместител на инсулина при инсулин-зависими пациенти и не трябва да се прилага

при пациенти със захарен диабет тип 1.

Лактатна ацидоза

Лактатната ацидоза, много рядко, но сериозно метаболитно усложнение, най-често настъпва

при остро влошаване на бъбречната функция, кардио-респираторно заболяване или сепсис.

Натрупването на метформин настъпва при остро влошаване на бъбречната функция и

увеличава риска от лактатна ацидоза.

В случай на дехидратация (тежка диария или повръщане, треска или намален прием на

течности) трябва временно да се спре приема на метформин и е препоръчително да се установи

връзка с медицински специалист.

Приемът на лекарствени продукти, които могат остро да увредят бъбречната функция (като

антихипертензивни средства, диуретици и НСПВС) трябва да се започне с повишено внимание

при пациенти, лекувани с метформин. Други рискови фактори за лактатна ацидоза са

прекомерен прием на алкохол, чернодробна недостатъчност, недостатъчно контролиран

диабет, кетоза, продължително гладуване и всякакви състояния, свързани с хипоксия, както и

едновременната употреба на лекарствени продукти, които могат да причинят лактатна ацидоза

(вж. точки 4.3 и 4.5).

Пациентите и/или болногледачите трябва да бъдат информирани за риска от лактатна ацидоза.

Лактатната ацидоза се характеризира с ацидозна диспнея, коремна болка, мускулни крампи,

астения и хипотермия последвани от кома. В случай на съмнение за симптоми пациентът

трябва да спре приема на метформин и незабавно да потърси лекарска помощ. Диагностичните

лабораторни находки са понижено кръвно рН (< 7,35), повишени нива на плазмения лактат

(> 5 mmol/l) и повишена анионна разлика и съотношение лактат/пируват.

Приложение на йодирани контрастни вещества

Вътресъдовото приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до

контраст-индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от

лактатна ацидоза. Метформин трябва да се спре преди или по време на процедурата за образна

диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това, при условие че

бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна (вж. точки 4.2 и 4.5).

Бъбречна функция

Преди започване на лечението трябва да се направи оценка на стойностите на GFR и редовно

след това (вж. точка 4.2). Метформин е противопоказан при пациенти с GFR < 30 ml/мин и

трябва да бъде временно спрян при наличие на състояния, които променят бъбречната функция

(вж. точка 4.3).

Чернодробно увреждане

Пациенти с чернодробно увреждане, включително тези със стойности на АЛАТ или АСАТ

преди започване на лечението > 3 пъти ГГН, не трябва да бъдат лекувани с Icandra (вж.

точки 4.2, 4.3 и 4.8).

Проследяване на чернодробните ензими

Има съобщения за редки случаи на нарушена чернодробна функция (включително хепатит)

след прием на вилдаглиптин. В тези случаи пациентите като цяло са без симптоми, без

клинични последствия и стойностите на изследванията за чернодробна функция (ИЧФ) се

възвръщат до нормалните след прекратяване на лечението. Преди започване на лечението с

Icandra трябва да се проведат ИЧФ, за да се знае изходното ниво на пациента. По време на

лечението с Icandra чернодробната функция трябва да се наблюдава на тримесечни интервали

през първата година и периодично след това. Пациентите, при които се повишат стойностите

на трансаминазите, трябва да бъдат проследени чрез повторна оценка на чернодробната

функция за потвържаване на данните и след това ИЧФ да се правят често, докато отклоненията

се върнат към нормалните стойности. Ако покачването на АСАТ или АЛАТ три пъти над ГГН,

или повече, персистира, се препоръчва преустановяване на лечението с Icandra. Пациентите,

които развият иктер или други признаци, предполагащи нарушена чернодробна функция,

трябва да прекратят лечението си с Icandra.

След прекратяване на лечението с Icandra и нормализиране на ИЧФ, лечението с Icandra не

трябва да се започва отново.

Нарушения на кожата

При неклинични токсикологични изпитвания има съобщения за нарушения на кожата по

крайниците при маймуни, в това число мехури и разязвявания (вж. точка 5.3). Въпреки че при

клинични изпитвания не се наблюдава повишена честота на кожни лезии, съществува

ограничен опит при пациенти с кожни усложнения, в резултат от диабет. Освен това има

постмаркетингови съобщения за булозни и ексфолиативни кожни лезии. Следователно, при

спазване на рутинните здравни грижи за пациентите с диабет, се препоръчва мониторинг за

нарушения на кожата като мехури или разязвявания.

Остър панкреатит

Употребата на вилдаглиптин е свързана с риск от развитие на остър панкреатит. Пациентите

трябва да бъдат информирани за характерния симптом на остър панкреатит.

Ако се подозира наличие на панкреатит, приемът на вилдаглиптин трябва да се преустанови,

ако се потвърди наличие на остър панкреатит, лечението с вилдаглиптин не трябва да се

подновява. Необходимо е повишено внимание при пациенти, с анамнеза за прекаран остър

панкреатит.

Хипогликемия

Известно е, че сулфанилуреите може да предизвикат хипогликемия. Пациентите, приемащи

вилдаглиптин в комбинация със сулфанилурейно прозводно могат да бъдат изложени на риск

от възникване на хипогликемия. Поради тази причина, може да се обмисли прилагането на по-

ниска доза на сулфанилурейното производно, за да се намали риска от възникване на

хипогликемия.

Операция

Метформин трябва да се спре по време на операция под обща, спинална или епидурална

анестезия. Лечението може да бъде възобновено не по-рано от 48 часа след операцията или

възобновяването на храненето през уста, и при условие че бъбречната функция е оценена

отново и е установено, че е стабилна.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани официални проучвания за взаимодействия с Icandra. Следните данни

отразяват информацията, налична за отделните активни вещества.

Вилдаглиптин

Вилдаглиптин има нисък потенциал за взаимодействия при едновременното му прилагане с

други лекарствени продукти. Тъй като вилдаглиптин не е субстрат на ензима цитохром P (CYP)

450 и не инхибира, и не индуцира ензимите CYP 450, няма вероятност за взаимодействие с

активни вещества, които са субстрати, инхибитори или индуктори на тези ензими.

Резултатите от клинични проучвания, проведени с пероралните антидиабетни продукти

пиоглитазон, метформин и глибурид, в комбинация с вилдаглиптин, не показват клинично

значими фармакокинетични взаимодействия в таргетната популация.

Проучвания за лекарствените взаимодействия с дигоксин (субстрат на Р-гликопротеин) и

варфарин (субстрат на CYP2C9) при здрави индивиди не показват клинично значими

фармакокинетични взаимодействия след едновременно прилагане с вилдаглиптин.

Проучвания за лекарствени взаимодействия при здрави индивиди са проведени с амлодипин,

рамиприл, валсартан и симвастатин. При тези проучвания, след едновременно прилагане с

вилдаглиптин, не се наблюдават клинично значими фармакокинетични взаимодействия. Това

обаче, не е установено за прицелната популация.

Комбинация с ACE инхибитори

Възможен е повишен риск от развитие на ангиоедем при пациенти със съпътстващ прием на

ACE инхибитори (вж. точка 4.8).

Както и при другите перорални антидиабетни продукти, хипогликемичния ефект на

вилдаглиптин може да бъде намален от определени активни вещества, включващи тиазиди,

кортикостероиди, тироидни препарати и симпатомиметици.

Метформин

Комбинации, които не се препоръчват

Алкохол

Алкохолната интоксикация се свързва с повишен риск от лактатна ацидоза, особено в случаи

на гладуване, недохранване или чернодробна недостатъчност.

Йодирани контрастни вещества

Метформин трябва задължително да се спре преди или по време на процедурата за образна

диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това, при условие че

бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна (вж. точки 4.2 и 4.4).

Катионни активни вещества

Катионните активни вещества, които се елиминират посредством бъбречна тубулна секреция

(напр. циметидин) могат да взаимодействат с метформин чрез конкуриране за обща

транспортна система в бъбречните тубулите и следователно да забавят елиминирането на

метформин, което може да повиши риска от лактатна ацидоза. Изпитване при здрави

доброволци показва, че циметидин, приложен в доза 400 mg два пъти дневно, увеличава

системната експозиция на метформин (AUC) с 50%. Поради това, когато едновременно се

прилагат катионни лекарствени продукти, които се елиминират чрез бъбречна тубулна

секреция, трябва да се обмисли стриктно проследяване на гликемичния контрол, коригиране на

дозата в рамките на препоръчваната дозировка и промяна в лечението на диабета (вж.

точка 4.4).

Комбинации, които изискват предпазни мерки при употреба

Някои лекарствени продукти могат да се отразят неблагоприятно на бъбречната функция, което

може да увеличи риска от лактатна ацидоза, например НСПВС, включително селективни

инхибитори на циклооксигеназа (СОХ) II, АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни

антагонисти и диуретици, особено бримкови диуретици. При започването или употребата на

такива продукти в комбинация с метформин е необходимо внимателно проследяване на

бъбречната функция.

Глюкокортикоидите, бета-2-агонистите и диуретиците имат присъща хипергликемична

активност. Пациентът трябва да бъде информиран за това и трябва да се извършва по-често

проследяване на кръвната захар, особено в началото на лечението. Ако е необходимо, дозата на

Icandra може да бъде коригирана по време на съпътстващото лечение и след преустановяването

му.

Инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим (ACE) могат да понижат нивото на

кръвната захар. Ако е необходимо, дозата на антихипергликемичния лекарствен продукт

трябва да бъде коригирана по време на лечение с друг лекарствен продукт и при

преустановяването му.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на Icandra при бременни жени. За вилдаглиптин

експерименталните проучвания при животни показват репродуктивна токсичност при високи

дози. За метформин, проучванията при животни не показват репродуктивна токсичност.

Експерименталните проучвания при животни проведени с вилдаглиприн и метформин не се

показали доказателства за тератогенност, но са показали фетотоксични ефекти при токсични за

майката дози (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Icandra не трябва да

се използва по време на бременност.

Кърмене

Проучванията при животни показват екскреция както на метформин, така и на вилдаглиптин в

млякото. Не е известно дали вилдаглиптин се екскретира в кърмата, но метформин се

екскретира в кърмата в малки количества. Поради потенциалния риск от хипогликемия на

новороденото, свързана и с метформин и с липсата на данни за вилдаглиптин при хора, Icandra

не трябва да се използва по време на кърмене (вж. точка 4.3).

Фертилитет

Не са провеждани проучвания за ефекта на Icandra върху фертилитета при хора (вж. точка 5.3).

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

Пациентите, които получат замайване, като нежелана реакция, трябва да избягват да шофират и

да работят с машини.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Няма проведени клинични проучвания за лечение с Icandra. Установено е, обаче, че

биоеквивалентността на Icandra е както на едновременно приложени вилдаглиптин и

метформин (вж. точка 5.2). Представените тук данни се отнасят за едновременното прилагане

на вилдаглиптин и метформин, като вилдаглиптин е бил добавен към лечение с метформин. Не

са провеждани проучвания, при които към лечение с вилдаглиптин е добавен метформин.

Обобщение на профила на безопасност

По-голямата част от нежеланите реакции са леки и преходни, и не изискват преустановяване на

лечението. Не е установена връзка между нежеланите реакции и възрастта, етническата

принадлежност, продължителността на експозицията или дневната доза.

Има съобщения за редки случаи на нарушена чернодробна функция (включително хепатит)

след прием на вилдаглиптин. В тези случаи пациентите като цяло са без симптоми, без

клинични последствия и стойностите на изследванията за чернодробна функция се възвръщат

до нормалните след прекратяване на лечението. В данните от контролирани проучвания с

монотерапия или адювантна терапия с продължителност до 24 седмици, честотата на

повишаване на АЛАТ или АСАТ

3 пъти ГГН (класифицирана като наличие при най-малко

2 последователни измервания или при финалната on-treatment визита) е 0,2%, 0,3% и 0,2%

съответно за вилдаглиптин 50 mg веднъж дневно, вилдаглиптин 50 mg двукратно дневно и

всички сравнителни лекарствени подукти. Тези повишавания на трансаминазите като цяло са

безсимптомни, непрогресиращи по характер и не са свързани с холестаза или иктер.

При лечение с вилдаглиптин се съобщава за редки случаи на ангиоедем с честота сходна с тази

на контролите. По-голяма част от случаите са съобщени, когато вилдаглиптин е прилаган в

комбинация с ACE инхибитор. По-голямата част от събитията са леки по тежест и отзвучават

при продължаване на лечението с вилдаглиптин.

Таблично представяне на нежеланите реакции

Нежеланите реакции съобщавани при пациенти, които получават вилдаглиптин в двойнослепи

проучвания, като монотерапия и допълваща терапия са изброени по-долу по системо-органна

класификация и абсолютна честота. Нежеланите реакции изброени в Таблица 5 се основават на

съществуващата информация в кратката характеристика на продукта метформин в ЕС. По

честотата се дефинират като много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до

<1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестнa честота (от

наличните данни

не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от

честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната

сериозност.

Таблица 1 Нежелани лекарствени реакции съобщени при пациенти, които получават

вилдаглиптин 100 mg дневно като допълваща терапия към метформин,

сравнени с плацебо плюс метформин, при двойнослепи проучвания (N=208)

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Чести

Тремор

Чести

Главоболие

Чести

Замаяност

Нечести

Умора

Стомашно-чревни нарушения

Чести

Гадене

Описание на избрани нежелани реакции

При контролирани клинични проучвания с комбинация вилдаглиптин 100 mg дневно плюс

метформин не се съобщава за преустановяване на лечението поради нежелани реакции както в

групата на вилдаглиптин 100 mg дневно плюс метформин така и в групата на плацебо плюс

метформин.

При клинични изпитвания появата на хипогликемия е честа при пациенти, приемащи

вилдаглиптин 100 mg дневно в комбинация с метформин (1%) и нечеста при пациенти,

получаващи плацебо + метформин (0,4%). Не се съобщава за тежки епизоди на хипогликемия в

терапевтичните групи с вилдаглиптин.

В хода на клинични изпитвания, теглото не се променя спрямо изходната стойност, когато

вилдаглиптин 100 mg се добавя към метформин (+0,2 kg и -1,0 kg съответно, за вилдаглиптин и

плацебо).

Клинични изпитвания с над 2-годишна продължителност не показват идентифициране на

допълнителни, свързани с лекарствената безопасност сигнали или непредвидени рискове при

добавяне на вилдаглиптин към метформин.

Комбинация със сулфанилурейно производно

Таблица 2 Нежелани лекарствени реакции, съобщени при пациенти, които получават

вилдаглиптин 50 mg два пъти дневно в комбинация с метформин и

сулфанилурейно производно (N=157)

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Чести

Замаяност, тремор

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести

Хиперхидроза

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Чести

Астения

Описание на избрани нежелани реакции

Не се съобщава за прекратяване на лечението поради възникване на нежелани реакции в

терапевтичната група на вилдаглиптин + метформин + глимепирид спрямо 0,6% в

терапевтичната група на плацебо + метформин + глимепирид.

Случаи на хипогликемия има и в двете терапевтични групи (5,1% за групата вилдаглиптин +

метформин + глимепирид спрямо 1,9% за групата плацебо + метформин + глимепирид). В

групата на вилдаглиптин се съобщава за един тежък случай на хипогликемия.

В края на проучването, ефектът върху средното телесно тегло е неутрален (+0,6 kg в групата на

вилдаглиптин и -0,1 kg в групата на плацебо).

Комбинация с инсулин

Таблица 3 Нежелани лекарствени реакции, съобщени при пациенти, които получават

вилдаглиптин 100 mg дневно в комбинация с инсулин (с или без метформин) в

хода на двойнослепи проучвания (N=371)

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести

Понижение на кръвната захар

Нарушения на нервната система

Чести

Главоболие, треска

Стомашно-чревни нарушения

Чести

Гадене, гастроезофагеална рефлуксна болест

Нечести

Диария, флатуленция

Описание на избрани нежелани реакции

В хода на контролирани клинични изпитвания, при които вилдаглиптин в доза от 50 mg два

пъти дневно е прилаган в комбинация с инсулин, с или без метформин, общата честота на

прекъсване на лечението поради възникване на нежелани реакции е 0,3% в терапевтичната

група на вилдаглиптин и няма прекъсване на лечението в групата на плацебо.

Честотата на хипогликемия е подобна в двете терапевтични групи (14,0% в групата на

вилдаглиптин спрямо 16,4% групата на плацебо). Двама пациенти съобщават за случаи на

тежка хипогликемия в групата на вилдаглиптин и 6 пациента в групата на плацебо.

В края на проучването, ефектът върху средното телесно тегло е неутрален (+0,6 kg промяна

спрямо изходната стойност в групата на вилдаглиптин и без промяна в теглото в групата на

плацебо).

Допълнителна информация за отделните активни вещества на фиксираната комбинация

Вилдаглиптин

Таблица 4 Нежелани лекарствени реакции съобщени при пациенти, които получават

вилдаглиптин 100 mg дневно като монотерапия при двойнослепи проучвания

(N=1 855)

Инфекции и инфестации

Много редки

Инфекции на горни дихателни пътища

Много редки

Назофарингит

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести

Хипогликемия

Нарушения на нервната система

Чести

Замаяност

Нечести

Главоболие

Съдови нарушения

Нечести

Периферни отоци

Стомашно-чревни нарушения

Нечести

Запек

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Нечести

Артралгия

Описание на избрани нежелани реакции

Общата честота на преустановяване на лечението поради нежелани реакции, при контролирани

проучвания с монотерапия, не е по-висока при пациенти лекувани с вилдаглиптин в доза

100 mg дневно (0,3%) в сравнение с приемащите плацебо (0,6%) или сравнителни продукти

(0,5%).

В хода на сравнителни контролирани изпитвания като монотерапия, появата на хипогликемия е

нечеста, докладвана при 0,4% (7 от 1 855) от пациентите, лекувани с вилдаглиптин 100 mg

дневно, спрямо 0,2% (2 от 1 082) при пациентите в групите, лекувани с активен сравнителен

лекарствен продукт или плацебо, без доклади за сериозни или тежки нежелани реакции.

В хода на клинични изпитвания, теглото не се променя спрямо изходната стойност, когато

вилдаглиптин 100 mg дневно е прилаган като монотерапия (-0,3 kg и -1,3 kg, съответно за

вилдаглиптин и плацебо).

Клинични изпитвания с 2-годишна продължителност не показват идентифициране на

допълнителни, свързани с лекарствената безопасност сигнали или непредвидени рискове при

прилагане на вилдаглиптин като монотерапия.

Метформин

Таблица 5 Нежелани лекарствени реакции за съставката метформин

Нарушения на метаболизма и храненето

Много редки

Намаляване на абсорбцията на витамин B

и лактатна ацидоза*

Нарушения на нервната система

Чести

Метален вкус

Стомашно-чревни нарушения

Много чести

Гадене, повръщане, диария, коремна болка и липса на апетит

Хепатобилиарни нарушения

Много редки

Отклонения в стойности на показателите за чернодробната

функция или хепатит **

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Много редки

Кожни реакции като еритем, сърбеж или уртикария

*Намаляване на абсорбцията на витамин B12, с намаляване на серумното ниво, се наблюдава

много рядко при пациенти на дългосрочно лечение с метформин. Трябва да се има предвид

такава етиология, ако при пациент се развие мегалобластна анемия.

**Наблюдавани са изолирани случаи на променени стойности на чернодробните

функционални показатели или хепатит, които отшумяват след преустановяване на лечението

с метформин.

Стомашно-чревните нежелани реакции възникват най-често при започване на терапията и

отзвучават спонтанно в повечето случаи. За да бъдат предотвратени се препоръчва дневната

доза метформин да се раздели в два приема по време на, или след хранене. Бавното

увеличаване на дозата може също да подобри стомашно-чревната поносимост.

Постмаркетингов опит

Таблица 6 Постмаркетингови нежелани реакции

Стомашно-чревни нарушения

С неизвестна

честота

Панкреатит

Хепатобилиарни нарушения

С неизвестна

честота

Хепатит (обратим след спиране на приема на лекарствения

продукт)

Отклонения в чернодробните функционални показатели

(обратими след спиране на приема на лекарствения продукт)

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

С неизвестна

честота

Миалгия

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

С неизвестна

честота

Уртикария

Ексфолиативни и булозни кожни лезии, включително булозен

пемфигоид

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

Няма данни свързани с предозиране с Icandra.

Вилдаглиптин

Информацията по отношение на предозиране с вилдаглиптин е ограничена.

Симптоми

Информацията за вероятните симптоми на предозиране с вилдаглиптин е получена от

проучване за поносимост на увеличаваща се доза при здрави индивиди, на които е прилаган

вилдаглиптин за 10 дни. При 400 mg е имало три случая на мускулни болки и отделни случаи

на леки и преходни парестезии, висока температура, отоци и преходно повишаване на нивото

на липазата. При 600 mg едно лице е получило оток на стъпалата и ръцете, и повишаване на

нивата на креатинфосфокиназата (КФК), АСАТ, C-реактивния протеин (CRP) и миоглобина.

Три други лица са получили отоци по ходилата, в два от случаите с парестезии. Всички

симптоми и отклонения в лабораторните показатели отзвучават без лечение след

преустановяване приема на изследвания лекарствен продукт.

Метформин

Предозиране с висока доза метформин (или при съпътстващ риск от лактатна ацидоза) може да

доведе до лактатна ацидоза, която представлява спешно състояние и трябва да се лекува в

болница.

Лечение

Най-ефективния метод за отстраняване на метформин е хомодиализата. Вилдаглиптин, обаче,

не може да бъде отстранен чрез хемодиализа, но основния му метаболит след хидролиза (LAY

151) може да се диализира. Препоръчва се поддържащо лечение.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на диабет, комбинация от перорални,

понижаващи кръвната захар лекарства, ATC код: A10BD08

Механизъм на действие

Icandra комбинира две антихипергликемични средства с взаимно допълващи се механизми на

действие за подобряване на гликемичния контрол при пациенти с диабет тип 2: вилдаглиптин,

представител на класа лекарствени продукти стимулиращи клетките в островите на панкреаса и

метформин хидрохлорид, представител на друпата на бигванидите.

Вилдаглиптин, който спада към класа лекарствени продукти стимулиращи островните клетки в

панкреаса, е мощен и селективен инхибитор на дипептидил пептидаза-4 (DPP-4). Метформин

влияние основно чрез намаляване на ендогенното образуване на глюкоза в черния дроб.

Фармакодинамични ефекти

Вилдаглиптин

Вилдаглиптин действа основно чрез инхибиране на DPP-4, ензимът отговорен за разграждането

на инкретиновите хормони GLP-1 (глюкагон подобен пептид-1) и GIP (глюкоза-зависим

инсулинотропен полипептид).

Приложението на вилдаглиптин води до бързо и пълно инхибиране на активността на DPP-4, в

резултат на което се повишават ендогенните нива на инкретиновите хормони GLP-1 и GIP,

както на гладно така и след нахранване.

Посредством повишаване на ендогенните нива на тези инкретинови хормони, вилдаглиптин

повишава чувствителността на бета клетките към кръвната захар, което води до подобряване на

глюкоза-зависимата инсулинова секреция. Лечението с вилдаглиптин 50-100 mg дневно при

пациенти с диабет тип 2 значимо подобрява показателите за бета-клетъчната функция, които

включват HOMA-β (Homeostasis Model Assessment –β), съотношението проинсулин спрямо

инсулин и измерването на реактивността на бета клетките при теста за толерантност при често

даване на храна. При лица, които нямат диабет (нормогликемия), вилдаглиптин не стимулира

секрецията на инсулин и не намалява нивото на кръвната захар.

Чрез повишаване на ендогенното ниво на GLP-1, вилдаглиптин повишава чувствителността на

алфа клетките към кръвната захар, което води до по-адекватна на кръвната захар секреция на

глюкагон.

Засиленото увеличаване на съотношението инсулин/глюкагон в хода на хипергликемия, поради

повишено ниво на инкретинови хормони води до намаляване на синтеза на глюкоза от черния

дроб, както на гладно, така и след нахранване, което води до намаляване на гликемията.

Известният ефект, че повишеното ниво на GLP-1 забавя стомашното изпразване не се

наблюдава при лечение с вилдаглиптин.

Метформин

Метформин е бигванид с антихипергликемичен ефект, който намалява стойностите на глюкоза

в плазмата, както на гладно така и след нахранване. Той не стимулира секрецията на инсулин и

поради това не води до хипогликемия или увеличаване на телесното тегло.

Метформин може да оказва своя глюкозо-понижаващ ефект посредством три механизма:

посредством намаляване на образуването на глюкоза в черния дроб чрез инхибиране на

глюконеогенезата и гликогенолизата;

в мускулите посредством умерено изразено увеличаване на инсулиновата

чувствителност, подобрявайки периферното поемане и усвояване на глюкозата;

посредством забавяне на абсорбцията на глюкозата в червата.

Метформин стимулира вътреклетъчния синтез на гликоген, посредством повлияване на

гликоген синтетазата и повишава транспортния капацитет на специфични типове мембранни

глюкозни транспортери (GLUT-1 и GLUT-4).

При хора, независимо от влиянието си върху гликемията, метформин има благоприятни ефекти

върху липидния метаболизъм. В средно- и дългосрочни клинични проучвания, при прием на

терапевтични дози е показано, че: метформин понижава серумните нива на общия холестерол,

LDL- холестерола и триглицеридите.

Проспективното, рандомизирано проучване UKPDS (UK Prospective Diabetes Study) установява

дългосрочните ползи от интензивния контрол на кръвната захар при пациенти с диабет тип 2.

Анализът на резултатите при пациенти с наднормено тегло, лекувани с метформин след

неуспех от лечение само с диета показват:

значимо намаляване на абсолютния риск от всяко свързано с диабета усложнение в

групата на метформин (29,8 събития/1 000 пациент-години) спрямо пациентите оставени

само на диета (43,3 събития/1 000 пациент-години), p=0,0023 и спрямо групите на

комбинирана терапия със сулфонилурейни продукти и на монотерапия с инсулин

(40,1 събития/1 000 пациент-години), p=0,0034;

значимо намаляване на абсолютния риск от свързана с диабета смъртност: метформин

7,5 събития/1 000 пациент-години, само на диета 12,7 събития/1 000 пациент-години,

p=0,017;

значимо намаляване на абсолютния риск от обща смъртност: метформин

13,5 събития/1 000 пациент-години спрямо само на диета 20,6 събития/1 000 пациент-

години (p=0,011) и спрямо групите на комбинирана терапия със сулфонилурейни

продукти и на монотерапия с инсулин 18,9 събития/1 000 пациент-години (p=0,021);

значимо намаляване на абсолютния риск от инфаркт на миокарда: метформин

11 събития/1 000 пациент-години, само на диета 18 събития/1 000 пациент-години

(p=0,01).

Клинична ефикасност и безопасност

Прибавянето на вилдаглиптин към лечението на пациенти, чийто гликемичен контрол не е

задоволителен въпреки монотерапията с метформин, след 6-месечно лечение води до

допълнително статистически значимо средно понижаване на стойностите на HbA

в сравнение

с плацебо (разлики между групите от -0,7% до -1,1%, съответно, за вилдаглиптин 50 mg и

100 mg). Процентът на пациентите, които постигат понижаване на стойностите на HbA

≥ 0,7% спрямо изходните е статистически значимо по-висок в двете групи на вилдаглиптин

плюс метформин (съответно 46% и 60%) спрямо групата на метформин плюс плацебо (20%).

В 24-седмично клинично изпитване, вилдаглиптин (50 mg два пъти дневно) е сравнен с

пиоглитазон (30 mg веднъж дневно) при пациенти, при които не е постигнат адекватен

гликемичен контрол с метформин (средна дневна доза: 2020 mg). Средното понижение на

нивата на HbA

, при среден изходен HbA

от 8,4%, е -0,9% при добавяне на вилдаглиптин към

метформин и -1,0% при добавяне на пиоглитазон към метформин. Средното повишаване на

телесното тегло, наблюдавано при пациентите, приемащи пиоглитазон в допълнение към

метформин е +1,9 kg, спрямо +0,3 kg при пациентите, приемащи вилдаглиптин в допълнение

към метформин.

В клинично изпитване с 2-годишна продължителност вилдаглиптин (50 mg два пъти дневно) е

сравнен с глимепирид (до 6 mg/ден - средна доза през 2-те години: 4,6 mg) при пациенти,

лекувани с метформин (средна дневна доза: 1894 mg). След 1 година средното понижение на

нивата на HbA

е -0,4% при добавяне на вилдаглиптин към метформин и -0,5% при добавяне

на глимепирид към метформин, при среден изходен HbA

от 7,3%. Промяната в телесното

тегло при вилдаглиптин е -0,2 kg спрямо +1,6 kg при глимепирид. Честотата на случаите на

хипогликемия е сигнификантно по-ниска в групата на вилдаглиптин (1,7%) в сравнение с

групата на глимепирид (16,2%). В крайната точка на проучването (след 2 години) стойностите

на HbA

са подобни на изходните стойности в двете терапевтични групи, а различията по

отношение на промяната в телесното тегло и случаите на хипогликемия се запазват.

В 52-седмично изпитване вилдаглиптин (50 mg два пъти дневно) е сравнен с гликлазид (средна

дневна доза: 229,5 mg/ден) при пациенти, непостигнали контрол с метформин (изходна доза на

метформин 1928 mg/ден). След 1 година средното понижение на HbA

е -0,81% при добавяне

на вилдаглиптин към метформин (при средeн изходeн HbA

8,4%) и -0,85% при добавяне на

гликлазид към метформин (при средeн изходeн HbA

8,5%); показана е статистически значима

не по-малка ефикасност (95% CI -0,11 – 0,20). Промяната в телесното тегло е +0,1 kg при

вилдаглиптин спрямо +1,4 kg при гликлазид.

В 24-седмично клинично изпитване е оценена ефикасността на фиксираната дозова

комбинация от вилдаглиптин и метформин (постепенно титирирана до доза от 50 mg/500mg два

пъти дневно или 50 mg/1000 mg два пъти дневно), приложена като първоначална терапия при

пациенти, неприемали преди това други лекарства. Комбинацията вилдаглиптин/метформин

50 mg/1000 mg, приложена два пъти дневно, понижава HbA

с -1,82%,

вилдаглиптин/метформин 50 mg/500 mg, приложена два пъти дневно, с -1,61%, метформин

1000 mg, приложен два пъти дневно, с -1,36%, а вилдаглиптин 50 mg, приложен два пъти

дневно, с -1,09 при изходен HbA

8,6%. Понижението на HbA

, наблюдавано при пациенти с

изходен HbA

≥10,0%, е по-голямо.

24-седмично, рандомизирано, двойносляпо, плацебо контролирано изпитване е проведено при

318 пациенти, за да оцени ефикасността и безопасността на вилдаглиптин (50 mg два пъти

дневно) в комбинация с метформин (≥1500 mg дневно) и глимепирид (≥4 mg дневно).

Вилдаглиптин в комбинация с метформин и глимепирид сигнификантно понижава HbA1c

спрямо плацебо. Постигнатото с плацебо понижение на HbA1c спрямо изходната стойност от

8,8% е -0,76%.

24-седмично рандомизирано, двойносляпо, плацебо контролирано изпитване е проведено при

449 пациенти, за да оценти ефикасността и безопасността на вилдаглиптин (50 mg два пъти

дневно) в комбинация с постоянна доза базален или смесен инсулин (средна дневна доза от

41 единици), със съпътстващ прием на метформин (N=276) или без съпътстващ прием на

метформин (N=173). Вилдаглиптин в комбинация с инсулин сигнификантно понижава HbA1c

спрямо плацебо. В общата популация коригираното спрямо плацебо понижение от средна

изходната стойност на HbA1c 8,8%, е -0,72%. В подгрупите, лекувани инсулин, с или без

съпътстващ прием на метформин, коригираното спрямо плацебо средно понижение на HbA1c,

е съответно -0,63% и -0,84%. Честотата на хипогликемия в общата популация е 8,4% и 7,2%,

съответно в групите на вилдаглиптин и плацебо. При пациентите, приемащи вилдаглиптин, не

се наблюдава повишаване на теглото (+0,2 kg), докато при приемащите плацебо се наблюдава

понижение на теглото (-0,7 kg).

В друго 24-седмично проучване при пациенти с по-напреднал захарен диабет тип 2, при които

не е постигнат адекватен контрол с лечението с инсулин (кратко и бързодействащ, средна

инсулинова доза от 80 IU/дневно), средното понижение на HbA1c при добавяне на

вилдаглиптин (50 mg два пъти дневно) към инсулина е статистически значимо по-голямо,

отколкото при комбинацията плацебо плюс инсулин (0,5% спрямо 0,2%). Честотата на

хипогликемия е по-ниска в групата на вилдаглиптин, отколкото в плацебо групата (22,9%

спрямо 29,6%).

Сърдечно-съдов риск

Мета анализ на независимо и предварително определените сърдечно-съдови нежелани събития

от 37 фаза III и IV клинични изпитвания при монотерапия и комбинирана терапия, с

продължителност над 2 години (средна експозиция 50 седмици за вилдаглиптин и 49 седмици

за сравнителните продукти), показва, че лечението с вилдаглиптин не е свързано с повишаване

на сърдечно-съдовия риск спрямо сравнителните продукти. Съставната крайна точка на

предварително определените големи сърдечно-съдови събития (major adverse cardiovascular

events – MACE), включително миокарден инфаркт, инсулт или смърт поради сърдечно-съдова

причина, е подобна при вилдаглиптин спрямо комбинирани активни и плацебо сравнителни

продукти [Относителен риск по Mantel–Haenszel (M-H RR) 0,82 (95% CI 0,61-1,11)]. MACE

настъпва при 83 от 9 599 (0,86%) пациенти, лекувани с вилдаглиптин и при 85 от 7 102 (1,20%)

пациенти, лекувани със сравнителен продукт. Оценката на всеки отделен компонент на МАСЕ

не показва повишен риск (подобен M-H RR). Събития с потвърдена сърдечна недостатъчност

(СН), дефинирана като СН, изискваща хоспитализация, или новопоявила се СН, се съобщават

при 41 (0,43%) от пациентите, лекувани с вилдаглиптин и при 32 (0,45%) от пациентите,

лекувани със сравнителен продукт M-H RR 1,08 (95 CI 0,68-1,70).

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на

резултатите от проучванията с вилдаглиптин в комбинация с метформин във всички подгрупи

на педиатричната популация със захарен диабет тип 2 (вж. точка 4.2 за информация относно

употреба в педиатрията).

5.2

Фармакокинетични свойства

Icandra

Абсорбция

Доказана е биоеквивалентност на Icandra при три различни дозировки (50 mg/500 mg,

50 mg/850 mg и 50 mg/1 000 mg) спрямо комбинация от отделни таблетки вилдаглиптин и

метформин хидрохлорид в съответстващите дози.

Храната не повлиява степента и скоростта на абсорбция на вилдаглиптин от Icandra. Скоростта

и степента на абсорбция на метформин от Icandra 50 mg/1 000 mg са намалени, когато се

прилага едновременно с храна, което се отразява в понижаване на C

с 26%, AUC с 7% и

забавяне на достигането на T

(2,0 до 4,0 часа).

Последващото изложение отразява фармакокинетичните свойства на отделните активни

вещества в Icandra.

Вилдаглиптин

Абсорбция

След перорално приложение на гладно вилдаглиптин се абсорбира бързо с пикова плазмена

концентрация наблюдавана на 1,7 час. Храната слабо забавя времето за достигане на пиковата

плазмена концентрация до 2,5 часа, но не повлиява общата експозиция (AUC). Приложението

на вилдаглиптин с храна води до понижаване на C

(19%) спрямо приложение на гладно.

Степента на промяна, обаче, не е клинично значима, така че вилдаглиптин може да се прилага с

или без храна. Абсолютната бионаличност е 85%.

Разпределение

Свързването на вилдаглиптин с плазмените протеини е слабо (9,3%) и вилдаглиптин се

разпределя поравно между плазмата и червените кръвни клетки. Средния обем на

разпределение на вилдаглиптин в стационарно състояние след интравенозно приложение (V

е 71 литра, което предполага екстраваскуларно разпределение.

Биотрансформация

Метаболизмът е основния път на елиминиране на вилдаглиптин при хора, което се отнася за

69% от дозата. Основният метаболит (LAY 151) е фармакологично неактивен и е продукт на

хидролизата на циано групата, съставлява 57% от дозата, последван от продукт на амидна

хидролиза (4% от дозата). DPP-4 допринася частично за хидролизата на вилдаглиптин, което се

основава на

in vivo

проучване, в което са използвани плъхове с дефицит на DPP-4.

Вилдаглиптин не се метаболизира от CYP 450 ензимите до степен, която може да бъде

определена. Следователно, не се очаква метаболитният клирънс на вилдаглиптин да се повлияе

от едновременното приложение с CYP 450 инхибитори и/или индуктори.

In vitro

проучванията

показват, че вилдаглиптин не инхибира/индуцира ензимите CYP 450. Ето защо, няма

вероятност вилдаглиптин да повлиява метаболитния клирънс на едновременно прилаганите

лекарства, метаболизирани от CYP 1A2, CYP 2C8, CYP 2C9, CYP 2C19, CYP 2D6, CYP 2E1 или

CYP 3A4/5.

Елиминиране

След перорално приложение на [

C] вилдаглиптин, приблизително 85% от дозата се

екскретира в урината и 15% от дозата се възстановява във фецеса. Бъбречната екскреция на

непроменен вилдаглиптин съставлява 23% от дозата след перорално приложение. След

интравенозно приложение на здрави индивиди, общият плазмен и бъбречен клирънс на

вилдаглиптин е, съответно, 41 и 13 l/час. Средният елиминационен полуживот след

интравенозно приложение е приблизително 2 часа. Елиминационният полуживот след

перорално приложение е приблизително 3 часа.

Линейност/нелинейност

на вилдаглиптин и площта под кривата плазмена концентрация спрямо време (AUC) се

повишават по приблизително доза-пропорционален начин в рамките на терапевтичния дозов

интервал.

Характеристики при пациентите

Пол: Не се наблюдават клинично значими разлики във фармакокинетиката на вилдаглиптин

при здрави мъже и жени в широк диапазон на възраст и индекс на телесна маса (ИТМ).

Инхибирането на DPP-4 от вилдаглиптин не се повлиява от пола.

Възраст: При здрави индивиди в старческа възраст (≥ 70 години), общата експозиция на

вилдаглиптин (100 mg веднъж дневно) се увеличава с 32%, с 18% повишаване на пиковата

плазмена концентрация в сравнение със здрави млади индивиди (18-40 години). Счита се,

обаче, че тези промени не са клинично значими. Инхибирането на DPP-4 от вилдаглиптин не се

повлиява от възрастта.

Чернодробно увреждане: При пациенти с леко, умерено или тежко чернодробно увреждане

(Child-Plugh A-C) няма клинично значими промени (максимум ~30%) при експозицията на

вилдаглиптин.

Бъбречно увреждане: При индивиди с леко, умерено или тежко бъбречно увреждане

системната експозиция на вилдаглиптин се увеличава (C

8-66%; AUC 32-134%) и тоталния

телесен клирънс намалява в сравнение с индивиди с нормална бъбречна функция.

Етническа група: Ограничените данни предполагат, че етническата принадлежност не оказва

голямо влияние върху фармакокинетиката на вилдаглиптин.

Метформин

Абсорбция

След перорален прием на метформин, максималната плазмена концентрация (C

) се достига

след около 2,5 часа. Абсолютната бионаличност на таблетка метформин от 500 mg при здрави

индивиди е приблизително 50-60%. След перорален прием, неабсорбираната част, която се

установява във фецеса е 20-30%.

След перорално приложение абсорбцията на метформин е насищаща и непълна. Приема се, че

фармакокинетиката на абсорбцията на метформин не е линейна. При обичайните дози на

метформин и схеми на прилагане, стационарна плазмена концентрация се достига в рамките на

24-48 часа и общо взето е под 1 µg/ml. При контролирани клинични проучвания максималните

плазмени нива на метформин (C

) не надвишават 4 µg/ml, дори при максимални дози.

Храната слабо забавя и намалява степента на абсорбция на метформин. След приложение на

доза от 850 mg пиковата плазмена концентрация е с 40% по-ниска, AUC е намалена с 25% и

времето за достигане на пикова плазмена концентрация е удължено с 35 минути. Не е ясна

клиничната значимост на това намаление.

Разпределение

Свързването с плазмените протеини е незначително. Метформин се разпределя в еритроцитите.

Средният обем на разпределение (V

) варира между 63 и 276 литра.

Биотрансформация

Метформин се екскретира непроменен в урината. При хора не се установяват метаболити.

Елиминиране

Метформин се елиминира чрез бъбречна екскреция. Бъбречния клирънс на метформин е

> 400 ml/min, което покачва, че метформин се елиминира чрез гломерулна филтрация и

тубулна секреция. След перорален прием, привидния терминален елиминационен полуживот е

приблизително 6,5 часа. При увредена бъбречна функция, бъбречният клирънс е намален

пропорционално на креатининовия клирънс и поради това елиминационният полуживот е

удължен, което води до повишено ниво на метформин в плазмата.

5.3

Предклинични данни за безопасност

При животни са проведени експериментални проучвания с продължителност до 13 седмици с

комбинация от вещества, съдържащи се в Icandra. Не се установяват нови прояви на токсичност

с тази комбинация. Следващите данни са установени в проучвания проведени с вилдаглиптин и

метформин поотделно.

Вилдаглиптин

При кучета се наблюдава удължаване на интракардиалното провеждане при доза, при която

няма ефект, от 15 mg/kg (7-пъти над експозицията при хора въз основа на C

Кумулиране на пенести алвеоларни макрофаги в белите дробове се наблюдава при плъхове и

мишки. Дозата, при която няма ефект при плъхове е 25 mg/kg (5-пъти над експозицията при

хора въз основа на AUC) и 750 mg/kg при мишки (142-пъти над експозицията при хора).

Стомашно-чревните симптоми, особено меки изпражнения, изпражнения със слуз, диария и

при по-високи дози кръв в изпражненията, са наблюдавани при кучета. Ниво, при което не се

наблюдава ефект не е установено.

Вилдаглиптин не е мутагенен при конвенционалните

in vitro

in vivo

изследвания за

генотоксичност.

Проучване за фертилитет и ранно ембрионално развитие при плъхове не дава данни за

нарушения във фертилитета, репродукцията или ранното ембрионално развитие в резултат на

лечението с вилдаглиптин. Ембрио-феталната токсичност е оценявана при плъхове и зайци.

Повишена честота на вълнообразни ребра се наблюдава при плъхове във връзка с намалени

параметри на телесното тегло на майчиния организъм с доза, при която няма ефект, от 75 mg/kg

(10-пъти над експозицията при хора). При зайци, намалено телесно тегло и промени на скелета,

показателни за забавяне в развитието, са отбелязани само при наличието на тежка токсичност

за майчиния организъм с доза, при която няма ефект, 50 mg/kg (9 пъти над експозицията при

хора). При плъхове е проведено пре- и постнатално проучване за развитие. Находки се

наблюдават само във връзка с токсичност при майчиния организъм при ≥ 150 mg/kg и включват

преходно намаляване на телесното тегло и намалена двигателна активност в F1 поколението.

Двугодишно проучване за карциногенност е проведено при плъхове при перорални дози до

900 mg/kg (приблизително 200 пъти експозицията при хора при максимално препоръчваната

доза). Не се наблюдава повишаване на честотата на туморите, които биха могли да се отнесат

към вилдаглиптин. Друго двугодишно проучване за карциногенност е проведено при мишки с

перорални дози до 1 000 mg/kg. Повишената честота на аденокарцином на гърдата и

хемангиосарком се наблюдава при доза, при която няма ефект, съответно, от 500 mg/kg

(59 пъти експозицията при хора) и 100 mg/kg (16 пъти експозицията при хора). Счита се, че

повишената честота на тези тумори при мишки не представлява значим риск за хората, въз

основа на липсата на генотоксичност на вилдаглиптин и основния му метаболит, появата на

туморите само при един вид и високите съотношения на системна експозиция, при която са

наблюдавани туморите.

При 13-седмично проучване за токсичност при маймуни cynomolgus, кожни лезии са

отбелязани при дози ≥ 5 mg/kg/ден. Те се локализират винаги по крайниците (ръцете, ходилата,

ушите и опашката). При 5 mg/kg/ден (приблизителен еквивалент на AUC експозицията при

хора при доза 100 mg), са наблюдавани само мехури. Те са обратими независимо от това, че

лечението е продължено и не са свързани с хистопатологични аномалии. Напукана кожа,

лющеща се кожа, струпеи и рани на опашката с корелиращи хистопатологични промени са

наблюдавани при дози ≥ 20 mg/kg/ден (приблизително 3 пъти AUC експозицията при хора при

доза 100 mg). Некротични лезии на опашката се наблюдават при ≥ 80 mg/kg/ден. Кожните

лезии не са обратими при маймуни лекувани с 160 mg/kg/ден по време на 4-седмичния

възстановителен период.

Метформин

Неклиничните данни за метформин не показват особен риск за хора на базата на

конвенционални фармакологични проучвания за безопасност, токсичност при многократно

прилагане, генотоксичност, канцерогенен потенциал и репродуктивна токсичност.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Ядро на таблетката

Хидроксипропилцелулоза

Магнезиев стеарат

Филмово покритие

Хипромелоза

Титанов диоксид (E 171)

Железен оксид, жълт (E 172)

Макрогол 4000

Талк

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок на годност

PA/Alu/PVC/Alu 2 години

PCTFE/PVC/Alu 18 месеца

6.4

Специални условия на съхранение

Да не се съхранява над 30

Да се съхранява в оригиналната опаковка (блистер), за да се предпази от влага.

6.5

Вид и съдържание на опаковката

Алуминий/Алуминиев (PA/Alu/PVC/Alu) блистер

Предлага се в опаковки съдържащи 10, 30, 60, 120, 180 или 360 филмирани таблетки и в

групови опаковки, съдържащи 120 (2 опаковки по 60), 180 (3 опаковки по 60) или 360 (6

опаковки по 60) филмирани таблетки.

Полихлоротрифлуороетилен (РСТFE)/PVC/Alu блистер

Предлага се в опаковки съдържащи 10, 30, 60, 120, 180 или 360 филмирани таблетки и в

групови опаковки, съдържащи 120 (2 опаковки по 60), 180 (3 опаковки по 60) или 360

(6 опаковки по 60) филмирани таблетки.

Не всички видовe опаковки и таблетки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Novartis Europharm Limited

Vista Building

Elm Park, Merrion Road

Dublin 4

Ирландия

8.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Icandra 50 mg/850 mg филмирани таблетки

EU/1/08/484/001-006

EU/1/08/484/013-015

EU/1/08/484/019–024

EU/1/08/484/031–033

Icandra 50 mg/1000 mg филмирани таблетки

EU/1/07/425/007–012

EU/1/07/425/016–018

EU/1/07/425/025–030

EU/1/07/425/034–036

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 01 декември 2008 г.

Дата на последно подновяване: 31 юли 2013 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на

Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu

EMA/800009/2012

EMEA/H/C/001050

Резюме на EPAR за обществено ползване

Icandra

Vildagliptin / metformin hydrochloride

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Icandra. В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба

(CHMP) е оценил лекарството, за да даде положително становище за разрешаване за употреба и

препоръки за условията на употреба на Icandra.

Какво представлява Icandra?

Icandra е лекарство, което съдържа активните вещества вилдаглиптин (vildagliptin) и метформин

хидрохлорид (metformin hydrochloride). Предлага се под формата на таблетки (50 mg/850 mg and

50 mg/1000 mg).

Това лекарство е същото като Eucreas, което вече е одобрено за употреба в Европейския съюз

(ЕС). Компанията, която произвежда Eucreas, е дала съгласие научните й данни да се използват

за Icandra.

За какво се използва Icandra?

Icandra се прилага за лечение на диабет тип 2 при възрастни. Използва се по следните начини:

при пациенти, при които няма задоволителен контрол на заболяването с максималната

поносима доза самостоятелно прилаган метформин;

при пациенти, които вече приемат комбинация от вилдаглиптин и метформин като отделни

таблетки;

в комбинация със сулфанилуреен препарат (друг вид противодиабетно лекарство) заедно с

хранителен режим и упражнения при пациенти, при които не е постигнат задоволителен

контрол с метформин и сулфанилуреен препарат;

в комбинация с инсулин, заедно с хранителен режим и упражнения, при пациенти, при които

не е постигнат задоволителен контрол на диабета с постоянна доза инсулин и метформин.

7 Westferry Circus

Canary Wharf

London E14 4HB

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 7418 8400

Facsimile

+44 (0)20 7418 8416

E-mail

info@ema.europa.eu

Website

www.ema.europa.eu

© European Medicines Agency, 2012. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание

Как да използвате Icandra?

Препоръчителната доза Icandra е една таблетка два пъти дневно – една таблетка сутрин и една

вечер. Изборът на първоначална концентрация зависи от текущото лечение на пациента и

очакваният ефект от Icandra, но се препоръчва прилагане на доза метформин, сходна на вече

приеманата доза. Пациентите, които вече приемат вилдаглиптин и метформин, трябва да

преминат към Icandra, съдържащ същите количества от всяко активно вещество. Вилдаглиптин в

дози над 100 mg не се препоръчва.

Приемът на Icandra с храна или точно след хранене може да намали стомашните проблеми,

причинени от метформин. Icandra е противопоказен за пациенти, които имат умерени или тежки

бъбречни проблеми или чернодробни проблеми. При пациенти в старческа възраст, приемащи

Icandra, бъбречната функция трябва да бъде редовно проследявана.

Как действа Icandra?

Диабет тип 2 е заболяване, при което панкреасът не произвежда достатъчно инсулин за

контролиране нивото на глюкоза (захар) в кръвта или когато тялото е неспособно да използва

инсулина ефективно. Icandra съдържа две активни вещества, като всяко от тях има различен

начин на действие. Вилдаглиптин, който е инхибитор на дипептидил пептидаза 4 (DPP-4),

действа, като блокира разграждането на инкретиновите хормони в тялото.

Тези хормони се освобождават след хранене и стимулират панкреаса да произвежда инсулин.

Чрез повишаване нивото на инкретиновите хормони в кръвта, вилдаглиптин стимулира панкреаса

да произвежда повече инсулин, когато нивата на глюкоза в кръвта са високи. Вилдаглиптин не

действа, когато кръвната глюкоза е ниска. Вилдаглиптин също така намалява количеството

глюкоза, произвеждано от черния дроб, като увеличава нивата на инсулин и намалява нивата на

хормона глюкагон. Метформин действа главно, като инхибира производството на глюкоза и

намалява абсорбирането й в червата. В резултат на действието на двете активни вещества нивото

на кръвната захар се намалява и това помага да се постигне контрол над диабет тип 2.

Как е проучен Icandra?

Вилдаглиптин самостоятелно е одобрен в ЕС през септември 2007 г. под името Galvus, а

метформин се употребява в ЕС от 1959 г. насам. Вилдаглиптин може да се използва с метформин

при пациенти с диабет тип 2, при които не е постигнат задоволителен контрол с метформин,

използван самостоятелно. Проучванията на Galvus като допълнение към метформин, метформин и

сулфанилуреен препарат, или метформин и инсулин са използвани в подкрепа на употребата на

Icandra за същите показания. В проучванията Galvus е сравнен с плацебо, като са измерени

нивата на вещество в кръвта, наречено гликозилиран хемоглобин (HbA1c), което дава показание

за степента на контролиране на глюкозата в кръвта.

Заявителят е предоставил също така резултатите от две проучвания, доказващи, че при двете

концентрации на Icandra активните вещества се абсорбират в тялото по същия начин, както при

взимането им като отделни таблетки.

Какви ползи от Icandra са установени в проучванията?

Добавен към метформин, вилдаглиптин е по-ефективен от плацебо (сляпо лечение) за

намаляване на нивата на HbA1c. Пациентите, добавили вилдаглиптин, отбелязват понижение на

Icandra

EMA/800009/2012

Страница 2/3

нивата на HbA1c с 0,88 процентни точки след 24 седмици при начални нива от 8,38%. За разлика

от тях пациентите, добавили плацебо, отбелязват по-малки промени в нивата на HbA1c, като е

налице повишение с 0,23 процентни точки при начални нива от 8,3%. В други проучвания,

добавен към метформин, вилдаглиптин е по-ефективен от плацебо когато се използва със

сулфанилуреен препарат или инсулин.

Какви са рисковете, свързани с Icandra?

Най-честите нежелани лекарствени реакции при Icandra (наблюдавани при повече от 1 на 10

пациенти) са гадене (позиви за повръщане), повръщане, диария, абдоминални (коремни) болки и

загуба на апетит. За пълния списък на всички нежелани лекарствени реакции, съобщени при

Icandra, вижте листовката.

Icandra не трябва да се прилага при хора, които може да са свръхчувствителни (алергични) към

вилдаглиптин, метформин или някоя от останалите съставки. Противопоказен е също за пациенти

с диабетна кетоацидоза (високи нива на кетони и киселини в кръвта), диабетна прекома,

бъбречни или чернодробни проблеми, състояния, които биха могли да засегнат бъбреците, или

заболявания, причиняващи намален приток на кислород към тъканите, например сърдечна или

белодробна недостатъчност или скорошен сърдечен удар. Противопоказен е също за пациенти с

алкохолно отравяне (прекалена консумация на алкохол), алкохолизъм или по време на кърмене.

За пълния списък на ограниченията вижте листовката.

Защо Icandra е разрешен за употреба?

CHMP заключава, че вилдаглиптин, приеман в комбинация с метформин, намалява нивата на

гликоза в кръвта и комбинацията от двете активни вещества в една таблетка би могла да помогне

на пациентите да се придържат към лечението си. CHMP отбеляза, че комбинацията от

вилдаглиптин и метформине ефективна като допълващо лечение към сулфанилуреен препарат

или инсулин. Поради това Комитетът реши, че ползите от Icandra са по-големи от рисковете, и

препоръчва да му бъде издадено разрешение за употреба.

Допълнителна информация за Icandra:

На 1 декември 2008 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на

Vildagliptin/Metformin Hydrochloride, валидно в Европейския съюз. Наименованието на

лекарствения продукт е сменено на Icandra на 6 февруари 2009 г.

Пълният текст на EPAR за Icandra може да се намери на уебсайта на Агенцията: website

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European Public Assessment Reports. За повече

информация относно лечението с Icandra прочетете листовката (също част от EPAR) или

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране на текста 11-2012.

Icandra

EMA/800009/2012

Страница 3/3

Aðrar vörur

search_alerts

share_this_information