Tafinlar

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)
09-12-2021
Активна съставка:
dabrafenib mesilate
Предлага се от:
Novartis Europharm Limited
АТС код:
L01EC02
INN (Международно Name):
dabrafenib
Терапевтична група:
Антинеопластични средства
Терапевтична област:
Меланомът
Терапевтични показания:
MelanomaDabrafenib as monotherapy or in combination with trametinib is indicated for the treatment of adult patients with unresectable or metastatic melanoma with a BRAF V600 mutation (see sections 4. 4 и 5. Помощните терапия melanomaDabrafenib в комбинация с trametinib е показан за адъювантного лечение на възрастни пациенти с III състояние на меланом с Браф V600 мутация далеч, след пълна резекция на. Non-small cell lung cancer (NSCLC)Dabrafenib in combination with trametinib is indicated for the treatment of adult patients with advanced non-small cell lung cancer with a BRAF V600 mutation.
Каталог на резюме:
Revision: 27
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/002604
Дата Оторизация:
2013-08-26
EMEA код:
EMEA/H/C/002604

Документи на други езици

Листовка Листовка
испански 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
испански 09-12-2021
Листовка Листовка
чешки 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
чешки 09-12-2021
Листовка Листовка
датски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
датски 09-12-2021
Листовка Листовка
немски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
немски 09-12-2021
Листовка Листовка
естонски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
естонски 09-12-2021
Листовка Листовка
гръцки 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
гръцки 09-12-2021
Листовка Листовка
английски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
английски 09-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
английски 11-09-2018
Листовка Листовка
френски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
френски 09-12-2021
Листовка Листовка
италиански 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
италиански 09-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
италиански 11-09-2018
Листовка Листовка
латвийски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
латвийски 09-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
латвийски 11-09-2018
Листовка Листовка
литовски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
литовски 09-12-2021
Листовка Листовка
унгарски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
унгарски 09-12-2021
Листовка Листовка
малтийски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
малтийски 09-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
малтийски 11-09-2018
Листовка Листовка
нидерландски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
нидерландски 09-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
нидерландски 11-09-2018
Листовка Листовка
полски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
полски 09-12-2021
Листовка Листовка
португалски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
португалски 09-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
португалски 11-09-2018
Листовка Листовка
румънски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
румънски 09-12-2021
Листовка Листовка
словашки 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словашки 09-12-2021
Листовка Листовка
словенски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словенски 09-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
словенски 11-09-2018
Листовка Листовка
фински 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
фински 09-12-2021
Листовка Листовка
шведски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
шведски 09-12-2021
Листовка Листовка
норвежки 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
норвежки 09-12-2021
Листовка Листовка
исландски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
исландски 09-12-2021
Листовка Листовка
хърватски 09-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
хърватски 09-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
хърватски 11-09-2018

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Tafinlar 50 mg твърди капсули

Tafinlar 75 mg твърди капсули

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Tafinlar 50 mg твърди капсули

Всяка твърда капсула съдържа дабрафениб мезилат (dabrafenib mesilate), еквивалентен на 50 mg

дабрафениб (dabrafenib).

Tafinlar 75 mg твърди капсули

Всяка твърда капсула съдържа дабрафениб мезилат (dabrafenib mesilate), еквивалентен на 75 mg

дабрафениб (dabrafenib).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула (капсула)

Tafinlar 50 mg твърди капсули

Непрозрачни, тъмночервени капсули с приблизителна дължина 18 mm, с отпечатани надписи

„GS TEW“ и „50 mg“.

Tafinlar 75 mg твърди капсули

Непрозрачни, тъмнорозови капсули с приблизителна дължина 19 mm, с отпечатани надписи

„GS LHF“ и „75 mg“.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Меланом

Дабрафениб е показан като монотерапия или в комбинация с траметиниб за лечение на

възрастни пациенти с неоперабилен или метастазирал меланом с BRAF V600 мутация (вж.

точки 4.4 и 5.1).

Адювантна терапия на меланом

Дабрафениб в комбинация с траметиниб е показан като адювантна терапия при възрастни

пациенти с меланом Стадий III с BRAF V600 мутация, след пълна резекция.

Недребноклетъчен белодробен карцином (НДКБК)

Дабрафениб е показан в комбинация с траметиниб за лечение на възрастни пациенти с

авансирал недребноклетъчен белодробен карцином с BRAF V600 мутация.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението с дабрафениб трябва да се започва и провежда под наблюдението на лекар

специалист с опит в използването на противоракови лекарствени продукти.

Преди да приемат дабрафениб, пациентите трябва да имат положителен резултат за наличие на

BRAF V600 мутация в тумора, потвърден чрез валидиран тест.

Ефикасността и безопасността на дабрафениб не са установени при пациенти с див тип BRAF

меланом или див тип BRAF НДКБК. Поради това дабрафениб не трябва да се използва при

пациенти с див тип BRAF меланом или див тип BRAF НДКБК (вж. точки 4.4 и 5.1).

Дозировка

Препоръчителната доза дабрафениб, приложен като монотерапия или в комбинация с

траметиниб, е 150 mg (две капсули от 75 mg) два пъти дневно (съответстваща на обща дневна

доза от 300 mg). Препоръчителната доза траметиниб, когато се прилага в комбинация с

дабрафениб, е 2 mg веднъж дневно.

Продължителност на лечението

Лечението трябва да продължи, докато пациентът спре да се повлиява или до развитието на

неприемлива токсичност (вж. Таблица 2). При адювантна терапия на меланом пациентите

трябва да бъдат лекувани в продължение на 12 месеца, освен ако не настъпи рецидив на

заболяването или неприемлива токсичност.

Пропуснати дози

В случай, че се пропусне доза дабрафениб, тя не трябва бъде приемана, ако остават по-малко от

6 часа до приема на следващата доза по схема.

Ако се пропусне доза траметиниб, при прилагане на дабрафениб в комбинация с траметиниб,

пропуснатата доза траметиниб трябва да се приеме само ако времето до следващата доза е

повече от 12 часа.

Коригиране на дозата

За ефективно коригиране на дозата при нужда, дабрафениб се предлага в капсули с различно

количество на активното вещество – 50 mg и 75 mg.

Овладяването на нежелани лекарствени реакции може да наложи временно прекъсване на

лечението, намаляване на дозата или преустановяване на лечението (вж. Таблици 1 и 2).

Не се препоръчва коригиране на дозата или временно прекъсване на лечението при развитие на

кожен сквамозноклетъчен карцином (кСКК) или новопоявил се първичен меланом, като

нежелани лекарствени реакции (вж. точка 4.4).

Не се изисква коригиране на дозата при наличие на увеит, докато прилагането на ефективно

локално лечение е в състояние да контролира очното възпаление. Ако увеитът не се повлиява

от локална терапия, спрете временно лечението с дабрафениб, докато очното възпаление

отмине, след което започнете отново лечението с дабрафениб с доза, която е с едно дозово ниво

по-ниска (вж. точка 4.4).

Препоръчителните нива на намаляване на дозата и препоръките за промяна на дозата са дадени

съответно в Таблици 1 и 2.

Таблица 1

Препоръчителни нива на намаляване на дозата

Дозово ниво

Доза дабрафениб

Прилаган като монотерапия или в

комбинация с траметиниб

Доза траметиниб*

Само при приложение в комбинация с

дабрафениб

Начална доза

150 mg два пъти дневно

2 mg веднъж дневно

Първо намаляване

на дозата

100 mg два пъти дневно

1,5 mg веднъж дневно

Второ намаляване

на дозата

75 mg два пъти дневно

1 mg веднъж дневно

Трето намаляване

на дозата

50 mg два пъти дневно

1 mg веднъж дневно

Не се препоръчва намаляване на дозата на дабрафениб под 50 mg два пъти дневно, прилаган

като монотерапия или в комбинация с траметиниб. Не се препоръчва намаляване на дозата на

траметиниб под 1 mg веднъж дневно, прилаган в комбинация с дабрафениб.

*За указания относно лечението с траметиниб като монотерапия, моля обърнете се към КХП на

траметиниб „Дозировка и начин на приложение“.

Tаблица 2

Схема на промяна на дозата въз основа на степента на всяко нежелано събитие

(НС) (с изключение на пирексия)

Степен (CTC-AE)*

Препоръчителна промяна на дозата на дабрафениб

Прилаган като монотерапия или в комбинация с траметиниб

Степен 1 или

Степен 2 (поносими)

Лечението да се продължи и проследяването да е според клиничните

показания.

Степен 2

(непоносими) или

Степен 3

Временно да се прекъсне лечението до достигане на Степен на

токсичност 0 до 1, като при повторно започване на лечението, дозата

да е с едно дозово ниво по-ниска.

Степен 4

Лечението да се преустанови окончателно или да се прекъсне

временно до достигане на Степен 0 до 1, като при повторно започване

на лечението, дозата да е с едно дозово ниво по-ниска.

*Интензитетът на клиничните нежелани събития се степенува според Общите терминологични

критерии за нежелани събития (Common Terminology Criteria for Adverse Events v4.0) (CTC-AE)

версия 4.0.

При ефективно овладяване на нежеланите лекарствени реакции може да се обмисли

повишаване на дозата по същата стъпаловидна схема, която се използва за намаляване. Дозата

на дабрафениб не трябва да надвишава 150 mg два пъти дневно.

Пирексия

Ако температурата на пациента е ≥38

C, лечението трябва да се прекрати (при дабрафениб,

прилаган като монотерапия, както и при дабрафениб заедно с траметиниб, приложени в

комбинация). В случай на рецидив лечението също може да бъде спряно при първия симптом

на пирексия. Трябва да се започне лечение с антипиретици като ибупрофен или

ацетаминофен/парацетамол. В случаите, когато прилагането на антипиретици е недостатъчно,

трябва да се обмисли употреба на перорални кортикостероиди. Пациентите трябва да бъдат

оценени за признаци и симптоми на инфекция и ако е необходимо да бъдат лекувани в

съответствие с местната практика (вж. точка 4.4). Употребата на дабрафениб или на

дабрафениб и траметиниб, приложени в комбинация, трябва да се поднови, ако при пациента

липсват симптоми в рамките на поне 24 часа: 1) при същото дозово ниво или 2) с доза, която е с

едно дозово ниво по-ниска, в случай че пирексията възниква отново и/или е придружена от

други тежки симптоми, включително дехидратация, хипотония или бъбречна недостатъчност.

Ако възникне токсичност, свързана с лечението, при прилагане на дабрафениб в комбинация с

траметиниб, то тогава е необходимо едновременно намаляване на дозата и на двата продукта,

прекъсване на лечението или спиране на лечението. Изключенията, при които е необходимо

намаляване на дозата само на единия от двата продукта, са подробно описани по-долу при

увеит, позитивни за RAS мутация некожни злокачествени заболявания (свързани предимно с

дабрафениб), намаляване на левокамерната фракция на изтласкване (ЛКФИ), оклузия на

ретинална вена (ОРВ), отлепване на пигментния епител на ретината (ОПЕР) и интерстициална

белодробна болест (ИББ)/пневмонит (свързани предимно с траметиниб).

Изключения при коригирането на дозата (когато се намалява дозата само на единия от

двата продукта) при избрани нежелани реакции

Увеит

Не се изисква коригиране на дозата при наличие на увеит, докато прилагането на ефективно

локално лечение е в състояние да контролира очното възпаление. Ако увеитът не се повлиява

от локална терапия, лечението с дабрафениб трябва временно да се спре, докато очното

възпаление отмине, след което лечението с дабрафениб трябва да се започне отново с доза,

която е с едно дозово ниво по-ниска. Не се изисква коригиране на дозата на траметиниб, когато

се приема в комбинация с дабрафениб (вж. точка 4.4).

Позитивни за RAS мутация некожни злокачествени заболявания

Трябва да се преценят ползите и рисковете преди да се продължи лечението с дабрафениб при

пациенти с некожни злокачествени заболявания, които имат RAS мутация. Не се изисква

коригиране на дозата на траметиниб, когато се приема в комбинация с дабрафениб.

Понижаване на левокамерната фракция на изтласкване (LVEF)/Левокамерна дисфункция

Ако дабрафениб се прилага в комбинация с траметиниб и имат асимптоматично, абсолютно

понижаване >10% на LVEF, в сравнение с изходните стойности и фракцията на изтласкване е

под долната граница на установената норма (ДГН), моля обърнете се към КХП на траметиниб

(вж. точка 4.2) за указания относно промяната на дозата на траметиниб. Не се изисква

коригиране на дозата на дабрафениб, когато се приема в комбинация с траметиниб.

Оклузия на ретиналната вена (ОРВ) и отлепване на пигментния епител на ретината (ОПЕР)

Ако пациентите съобщят за новопоявили се зрителни нарушения, като намалено централно

зрение, замъглено зрение или загуба на зрението по всяко време, докато са на лечение с

дабрафениб и траметиниб, моля обърнете се към КХП на траметиниб (вж. точка 4.2) за

указания за промяна на дозата на траметиниб. Не се изисква коригиране на дозата на

дабрафениб, когато се приема в комбинация с траметиниб при потвърдени случаи на ОРВ или

ОПЕР.

Интерстициална белодробна болест (ИББ)/Пневмонит

При пациенти, лекувани с дабрафениб в комбинация с траметиниб, със съмнение за

интерстициална белодробна болест или пневмонит, включително пациенти с новопоявили се

или прогресиращи белодробни симптоми и находки като кашлица, диспнея, хипоксия,

плеврален излив или инфилтрати, на които предстои провеждане на клинични изследвания,

моля обърнете се към КХП на траметиниб (вж. точка 4.2) за указания за промяна на дозата на

траметиниб. Не се изисква коригиране на дозата на дабрафениб, когато се приема в комбинация

с траметиниб при наличие на ИББ или пневмонит.

Бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко или умерено тежко бъбречно

увреждане. Няма клинични данни при пациенти с тежко бъбречно увреждане и не може да се

определи потенциалната нужда от промяна на дозата (вж. точка 5.2). Дабрафениб трябва да се

прилага с повишено внимание при пациенти с тежко бъбречно увреждане, когато се прилага

като монотерапия или в комбинация с траметиниб.

Чернодробно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко чернодробно увреждане. Няма

клинични данни при пациенти с умерено тежко до тежко чернодробно увреждане и не може да

се определи потенциалната нужда от промяна на дозата (вж. точка 5.2). Тъй като основните

пътища на елиминиране на дабрафениб и неговите метаболити са чернодробния метаболизъм и

жлъчната секреция, пациентите с умерено тежко до тежко чернодробно увреждане може да

имат повишена експозиция. Дабрафениб трябва да се прилага с повишено внимание при

пациенти с умерено тежко и тежко чернодробно увреждане, когато се прилага като

монотерапия или в комбинация с траметиниб.

Специални популации

Пациенти от неевропеидна раса

Не са събрани достатъчно данни относно безопасността и ефикасността на дабрафениб при

пациенти от неевропеидната раса. Популационният фармакокинетичен анализ не показва

значима разлика във фармакокинетиката на дабрафениб между азиатците и пациентите от

европеидната раса. Не е необходимо коригиране на дозата на дабрафениб при азиатци.

Старческа възраст

Не се налага коригиране на началната доза при пациенти на възраст >65 години.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на дабрафениб при деца и юноши (<18 години) все още не са

установени. Липсват клинични данни. Проучвания при млади животни са показали нежелани

лекарствени реакции на дабрафениб, които не са наблюдавани при възрастни животни (вж.

точка 5.3).

Начин на приложение

Tafinlar е за перорално приложение. Капсулите трябва да се поглъщат цели с вода. Капсулите

не трябва да се дъвчат или отварят и не трябва да се смесват с храна или течности поради

химичната нестабилност на дабрафениб.

Препоръчва се дозите дабрафениб да се приемат по едно и също време всеки ден, като се

остави интервал от приблизително 12 часа между двата приема. Когато дабрафениб и

траметиниб се приемат в комбинация, дозата траметиниб трябва да се приема по едно и също

време всеки ден или със сутрешната или с вечерната доза дабрафениб.

Дабрафениб трябва да се приема поне един час преди или поне 2 часа след нахранване.

Ако пациентът повърне след прием на дабрафениб, не трябва да приема нова доза, а трябва да

изчака до следващата доза по схема.

Моля, обърнете се към КХП на траметиниб за информация относно начина на приложение,

когато се прилага в комбинация с дабрафениб.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Когато дабрафениб се прилага в комбинация с траметиниб, е необходима справка с КХП на

траметиниб, преди започване на лечението. За допълнителна информация относно

предупрежденията и предпазните мерки, свързани с лечението с траметиниб, моля обърнете се

към КХП на траметиниб.

Изследване на BRAF V600

Ефикасността и безопасността на дабрафениб не са установени при пациенти с див тип BRAF

меланом или див тип BRAF НДКБК, поради което дабрафениб не трябва да се прилага при

пациенти с див тип BRAF меланом или див тип BRAF НДКБК (вж. точки 4.2 и 5.1).

Дабрафениб в комбинация с траметиниб при пациенти с меланом с прогресия на заболяването

при предшестващо лечение с BRAF инхибитор

Има ограничени данни при пациенти, приемащи комбинацията траметиниб с дабрафениб, с

прогресия на заболяването при предшестващо лечение с BRAF инхибитор. Тези данни

показват, че ефикасността на комбинацията ще бъде по-ниска при тези пациенти (вж.

точка 5.1). По тази причина трябва да се обсъдят и други варианти за лечение в тази, лекувана с

BRAF инхибитор популация, преди да се започне лечение с комбинацията. Последиците от

лечението след прогресия на заболяването в хода на терапия с BRAF инхибитор не са

установени.

Новопоявили се злокачествени заболявания

При прилагане на дабрафениб в комбинация с траметиниб могат да възникнат нови

злокачествени заболявания, кожни и некожни.

Кожни злокачествени заболявания

Кожен сквамозноклетъчен карцином (кСКК)

Има съобщения за случаи на кСКК (включително кератоакантом) при пациенти, лекувани с

дабрафениб самостоятелно или в комбинация с траметиниб (вж. точка 4.8). В клинични

изпитвания фаза III MEK115306 и MEK116513 при пациенти с неоперабилен или метастазирал

меланом, кСКК възниква при 10% (22/211) от пациентите, приемащи дабрафениб като

монотерапия и при 18%(63/349) от пациентите, приемащи съответно вемурафениб като

монотерапия. В интегрираната популация за безопасност на пациенти с метастазирал меланом

и авансирал НДКБК, кСКК възниква при 2% (19/1076) от пациентите, приемащи дабрафениб в

комбинация с траметиниб. Медианата на времето до диагностициране на първата поява на

кСКК в проучване MEK115306 е 223 дни (диапазон 56 до 510 дни) в рамото на комбинирана

терапия и 60 дни (диапазон 9 до 653 дни) в рамото на монотерапия с дабрафениб. В

проучването фаза III BRF115532 (COMBI-AD) при адювантно лечение на меланом, кСКК

възниква при 1% (6/435) от пациентите, получаващи дабрафениб в комбинация с траметиниб

спрямо 1% (5/432) от пациентите, получаващи плацебо. В проучването при адювантна терапия

медианата на времето до първата поява на кСКК е приблизително 18 седмици в рамото на

комбинирана терапия и 33 седмици в плацебо рамото.

Препоръчва се да се направи кожен преглед преди започване на лечение с дабрафениб, всеки

месец по време на лечението и до 6 месеца след лечение, за кСКК. Проследяването трябва да

продължи 6 месеца след приключване на лечението с дабрафениб или до започване на друга

антинеопластична терапия.

Откритите кСКК трябва да се ексцизират и лечението с дабрафениб или, ако се приема в

комбинация, дабрафениб и траметиниб, трябва да се продължи без корекция на дозата.

Пациентите трябва да бъдат инструктирани да уведомят незабавно своя лекар при развитие на

нови лезии.

Новопоявил се първичен меланом

Има съобщения за новопоявили се първични меланоми по време на клиничните изпитвания при

пациенти, лекувани с дабрафениб. В клиничните изпитвания при неоперабилен или

метастазирал меланом тези случаи са били установени през първите 5 месеца от лечението с

дабрафениб като монотерапия. Случаите на новопоявил се първичен меланом могат да бъдат

лекувани с ексцизия и не налагат промяна на лечението. Проследяването за кожни лезии трябва

да се извършва, както е посочено за кСКК.

Некожни злокачествени заболявания

In vitro

експерименти са показали парадоксална активация на сигнализацията чрез митоген

активирана протеинкиназа (MAP киназа) в BRAF див тип клетки с RAS мутации при

експозиция на BRAF инхибитори. Това може да доведе до повишен риск от некожни

злокачествени заболявания при експозиция на дабрафениб (вж. точка 4.8) при наличие на RAS

мутации. В клиничните изпитвания има съобщения за RAS-свързани злокачествени

заболявания, както с друг BRAF инхибитор (хронична миеломоноцитна левкемия и некожен

СКК на главата и шията), така и с монотерапия на дабрафениб (аденокарцином на панкреаса,

аденокарцином на жлъчните пътища) и с дабрафениб в комбинация с MEK инхибитор,

траметиниб (колоректален карцином, карцином на панкреаса).

Преди започване на лечението пациентите трябва да се подложат на преглед на главата и

шията, състоящ се поне от визуално инспектиране на устната лигавица и палпация на лимфните

възли, както и компютърно-томографско изследване (КТ) на гърдите/корема. По време на

лечението пациентите трябва да се проследяват според клиничното състояние, което може да

включва преглед на главата и шията на всеки 3 месеца и КТ скенер на гърдите/корема на всеки

6 месеца. Препоръчват се анален преглед и преглед на тазовите органи преди започване на

лечението и след края на лечението, или когато е клинично показано. Пълна кръвна картина и

биохимични изследвания на кръвта трябва да се правят по клинични показания.

Ползите и рисковете трябва внимателно да се обмислят преди прилагането на дабрафениб при

пациенти с предшестващо или съпътстващо злокачествено заболяване, свързано с RAS

мутации. Не се изисква коригиране на дозата на траметиниб, когато се приема в комбинация с

дабрафениб.

След преустановяване на лечението с дабрафениб, проследяването за некожно

вторично/рецидивиращо злокачествено заболяване трябва да продължи до 6 месеца или до

започване на друга антинеопластична терапия. Патологичните находки трябва да се овладяват

според клиничната практика.

Кръвоизлив

Хеморагични събития, включително значителни хеморагични събития и хеморагични събития с

летален изход, са настъпвали при пациенти, приемащи комбинацията дабрафениб с траметиниб

(вж. точка 4.8). Моля, обърнете се към КХП на траметиниб (вж. точка 4.4) за допълнителна

информация.

Зрително увреждане

В клиничните изпитвания са съобщавани очни реакции, включително увеит, иридоциклит и

ирит при пациенти, лекувани с дабрафениб като монотерапия или в комбинация с траметиниб.

Докато са на лечение, пациентите трябва да се проследяват рутинно за признаци и симптоми на

зрително нарушение (като промяна в зрението, фотофобия и болка в очите).

Не се изисква коригиране на дозата, докато прилагането на ефективно локално лечение е в

състояние да контролира очното възпаление. Ако увеитът не се повлиява от локална терапия,

спрете временно лечението с дабрафениб, докато очното възпаление отмине, след което

започнете отново лечението с дабрафениб с доза, която е с едно дозово ниво по-ниска. Не се

изисква коригиране на дозата на траметиниб, когато се приема в комбинация с дабрафениб,

след диагностициране на увеит.

При прилагане на дабрафениб в комбинация с траметиниб могат да възникнат ОПЕР и ОРВ.

Моля, обърнете се към КХП на траметиниб (вж. точка 4.4). Не се изисква коригиране на дозата

на дабрафениб, когато се приема в комбинация с траметиниб, при диагностициране на ОРВ или

ОПЕР.

Пирексия

В клиничните изпитвания с дабрафениб, прилаган като монотерапия и в комбинация с

траметиниб, се съобщава за повишена температура (вж. точка 4.8). При 1% от пациентите в

клинични изпитвания с дабрафениб, прилаган като монотерапия, са установени събития на

сериозен неинфекциозен фебрилитет, определен като повишена температура, придружена от

тежко втрисане, дехидратация, хипотония и/или остра бъбречна недостатъчност от преренален

произход при лица с нормална бъбречна функция на изходно ниво (вж. точка 4.8). Началото на

тези събития на сериозен неинфекциозен фебрилитет обикновено е било в рамките на първия

месец от прилагането на дабрафениб като монотерапия. Пациентите със събития на сериозен

неинфекциозен фебрилитет са отговорили добре на временно прекъсване на лечението и/или

намаляване на дозата и поддържаща терапия.

Честотата и тежестта на пирексията са повишени при комбинирана терапия. В рамото на

комбинирана терапия в проучване MEK115306 при пациенти с неоперабилен или метастазирал

меланом пирексия се съобщава при 57% (119/209) от пациентите, като при 7% е Степен 3,

спрямо рамото на монотерапия с дабрафениб, където 33% (69/211) от пациентите съобщават за

пирексия, 2% Степен 3. В проучването фаза II BRF113928 при пациенти с авансирал НДКБК

честотата и тежестта на пирексията леко се повишават при прилагане на дабрафениб в

комбинация с траметиниб (48%, 3% Степен 3) спрямо приложението на дабрафениб като

монотерапия (39%, 2% Степен 3). В проучването фаза III BRF115532 при адювантно лечение на

меланом, честотата и тежестта на пирексията са били по-високи в рамото на дабрафениб в

комбинация с траметиниб (67%, 6% Степен 3/4) спрямо плацебо рамото (15%, <1% Степен 3).

При пациентите с неоперабилен или метастазирал меланом, които приемат дабрафениб в

комбинация с траметиниб и получат пирексия, приблизително половината от случаите на първа

изява са се случили в рамките на първия месец от терапията и приблизително една трета от

пациентите са имали 3 или повече събития.

Лечението (с дабрафениб, прилаган като монотерапия, както и при дабрафениб заедно с

траметиниб, приложени в комбинация) трябва да бъде прекъснато, ако температурата на

пациента е ≥ 38ºC (вж. точка 5.1). В случай на рецидив лечението също може да бъде спряно

при първия симптом на пирексия. Трябва да се започне лечение с антипиретици като

ибупрофен или ацетаминофен/парацетамол. Трябва да се обмисли употреба на перорални

кортикостероиди в тези случаи, в които прилагането на антипиретиците е недостатъчно.

Пациентите трябва да бъдат оценени за наличие на признаци и симптоми на инфекция.

Лечението може да се поднови при спадане на температурата. Ако температурата е свързана с

други сериозни признаци или симптоми, лечението трябва да се поднови при намалена доза,

след спадане на температурата и според клиничните показания (вж. точка 4.2).

Понижаване на левокамерната фракция на изтласкване (LVEF)/Левокамерна дисфункция

При прилагане на дабрафениб в комбинация с траметиниб се съобщава, че траметиниб

понижава LVEF (вж. точка 4.8). Моля обърнете се към КХП на траметиниб за допълнителна

информация (вж. точка 4.4). Не се изисква коригиране на дозата на дабрафениб, когато се

приема в комбинация с траметиниб.

Бъбречна недостатъчност

Бъбречна недостатъчност е установена при <1% от пациентите, лекувани с дабрафениб

самостоятелно и при ≤1% от пациентите, лекувани с дабрафениб в комбинация с траметиниб.

Наблюдаваните случаи като цяло са били свързани с пирексия и дехидратация, и са се повлияли

добре от спиране на лечението и общите поддържащи мерки. Съобщава се за случаи на

грануломатозен нефрит (вж. точка 4.8). При пациентите трябва редовно да се проследява

нивото на серумния креатинин по време на лечението. При повишаване на креатинина може да

се наложи спиране на лечението в зависимост от клиничните показания. Дабрафениб не е

проучван при пациенти с бъбречна недостатъчност (дефинирана като креатини >1,5 x ГГН),

поради тази причина е необходимо повишено внимание при такива пациенти (вж. точка 5.2).

Чернодробни събития

В клинични изпитвания с дабрафениб, прилаган в комбинация с траметиниб, са съобщавани

чернодробни нежелани реакции (вж. точка 4.8). Препоръчва се при пациентите на лечение с

дабрафениб в комбинация с траметиниб, да се проследява чернодробната функция на всеки

четири седмици за 6 месеца след започване на лечение с траметиниб. Проследяването на

чернодробната функция след това може да продължи според клиничните показания. Моля

обърнете се към КХП на траметиниб за допълнителна информация.

Хипертония

Повишаване на кръвното налягане, свързано с дабрафениб, прилаган в комбинация с

траметиниб, е съобщавано при пациенти със или без предшестваща хипертония (вж. точка 4.8).

Моля обърнете се към КХП на траметиниб за допълнителна информация.

Интерстициална белодробна болест (ИББ)/Пневмонит

В клиничните изпитвания с дабрафениб, прилаган в комбинация с траметиниб се съобщава за

случаи на пневмонит и ИББ. Моля обърнете се към КХП на траметиниб, точка 4.4 за

допълнителна информация. Ако дабрафениб се прилага в комбинация с траметиниб, то тогава

лечението с дабрафениб може да продължи в същата доза.

Обрив

В клиничните изпитвания обрив се наблюдава при около 24% от пациентите, при прилагане на

дабрафениб в комбинация с траметиниб (вж. точка 4.8). По-голяма част от тези случаи са

Степен 1 или 2 и не са налагали прекъсване на приема или намаляване на дозата. Моля

обърнете се към КХП на траметиниб, точка 4.4, за допълнителна информация.

Рабдомиолиза

Рабдомиолиза е съобщавана при пациенти, приемащи дабрафениб в комбинация с траметиниб

(вж. точка 4.8). Моля обърнете се към КХП на траметиниб, точка 4.4, за допълнителна

информация.

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Tafinlar 50 mg твърди капсули

Tafinlar 75 mg твърди капсули

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Tafinlar 50 mg твърди капсули

Всяка твърда капсула съдържа дабрафениб мезилат (dabrafenib mesilate), еквивалентен на 50 mg

дабрафениб (dabrafenib).

Tafinlar 75 mg твърди капсули

Всяка твърда капсула съдържа дабрафениб мезилат (dabrafenib mesilate), еквивалентен на 75 mg

дабрафениб (dabrafenib).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула (капсула)

Tafinlar 50 mg твърди капсули

Непрозрачни, тъмночервени капсули с приблизителна дължина 18 mm, с отпечатани надписи

„GS TEW“ и „50 mg“.

Tafinlar 75 mg твърди капсули

Непрозрачни, тъмнорозови капсули с приблизителна дължина 19 mm, с отпечатани надписи

„GS LHF“ и „75 mg“.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Меланом

Дабрафениб е показан като монотерапия или в комбинация с траметиниб за лечение на

възрастни пациенти с неоперабилен или метастазирал меланом с BRAF V600 мутация (вж.

точки 4.4 и 5.1).

Адювантна терапия на меланом

Дабрафениб в комбинация с траметиниб е показан като адювантна терапия при възрастни

пациенти с меланом Стадий III с BRAF V600 мутация, след пълна резекция.

Недребноклетъчен белодробен карцином (НДКБК)

Дабрафениб е показан в комбинация с траметиниб за лечение на възрастни пациенти с

авансирал недребноклетъчен белодробен карцином с BRAF V600 мутация.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението с дабрафениб трябва да се започва и провежда под наблюдението на лекар

специалист с опит в използването на противоракови лекарствени продукти.

Преди да приемат дабрафениб, пациентите трябва да имат положителен резултат за наличие на

BRAF V600 мутация в тумора, потвърден чрез валидиран тест.

Ефикасността и безопасността на дабрафениб не са установени при пациенти с див тип BRAF

меланом или див тип BRAF НДКБК. Поради това дабрафениб не трябва да се използва при

пациенти с див тип BRAF меланом или див тип BRAF НДКБК (вж. точки 4.4 и 5.1).

Дозировка

Препоръчителната доза дабрафениб, приложен като монотерапия или в комбинация с

траметиниб, е 150 mg (две капсули от 75 mg) два пъти дневно (съответстваща на обща дневна

доза от 300 mg). Препоръчителната доза траметиниб, когато се прилага в комбинация с

дабрафениб, е 2 mg веднъж дневно.

Продължителност на лечението

Лечението трябва да продължи, докато пациентът спре да се повлиява или до развитието на

неприемлива токсичност (вж. Таблица 2). При адювантна терапия на меланом пациентите

трябва да бъдат лекувани в продължение на 12 месеца, освен ако не настъпи рецидив на

заболяването или неприемлива токсичност.

Пропуснати дози

В случай, че се пропусне доза дабрафениб, тя не трябва бъде приемана, ако остават по-малко от

6 часа до приема на следващата доза по схема.

Ако се пропусне доза траметиниб, при прилагане на дабрафениб в комбинация с траметиниб,

пропуснатата доза траметиниб трябва да се приеме само ако времето до следващата доза е

повече от 12 часа.

Коригиране на дозата

За ефективно коригиране на дозата при нужда, дабрафениб се предлага в капсули с различно

количество на активното вещество – 50 mg и 75 mg.

Овладяването на нежелани лекарствени реакции може да наложи временно прекъсване на

лечението, намаляване на дозата или преустановяване на лечението (вж. Таблици 1 и 2).

Не се препоръчва коригиране на дозата или временно прекъсване на лечението при развитие на

кожен сквамозноклетъчен карцином (кСКК) или новопоявил се първичен меланом, като

нежелани лекарствени реакции (вж. точка 4.4).

Не се изисква коригиране на дозата при наличие на увеит, докато прилагането на ефективно

локално лечение е в състояние да контролира очното възпаление. Ако увеитът не се повлиява

от локална терапия, спрете временно лечението с дабрафениб, докато очното възпаление

отмине, след което започнете отново лечението с дабрафениб с доза, която е с едно дозово ниво

по-ниска (вж. точка 4.4).

Препоръчителните нива на намаляване на дозата и препоръките за промяна на дозата са дадени

съответно в Таблици 1 и 2.

Таблица 1

Препоръчителни нива на намаляване на дозата

Дозово ниво

Доза дабрафениб

Прилаган като монотерапия или в

комбинация с траметиниб

Доза траметиниб*

Само при приложение в комбинация с

дабрафениб

Начална доза

150 mg два пъти дневно

2 mg веднъж дневно

Първо намаляване

на дозата

100 mg два пъти дневно

1,5 mg веднъж дневно

Второ намаляване

на дозата

75 mg два пъти дневно

1 mg веднъж дневно

Трето намаляване

на дозата

50 mg два пъти дневно

1 mg веднъж дневно

Не се препоръчва намаляване на дозата на дабрафениб под 50 mg два пъти дневно, прилаган

като монотерапия или в комбинация с траметиниб. Не се препоръчва намаляване на дозата на

траметиниб под 1 mg веднъж дневно, прилаган в комбинация с дабрафениб.

*За указания относно лечението с траметиниб като монотерапия, моля обърнете се към КХП на

траметиниб „Дозировка и начин на приложение“.

Tаблица 2

Схема на промяна на дозата въз основа на степента на всяко нежелано събитие

(НС) (с изключение на пирексия)

Степен (CTC-AE)*

Препоръчителна промяна на дозата на дабрафениб

Прилаган като монотерапия или в комбинация с траметиниб

Степен 1 или

Степен 2 (поносими)

Лечението да се продължи и проследяването да е според клиничните

показания.

Степен 2

(непоносими) или

Степен 3

Временно да се прекъсне лечението до достигане на Степен на

токсичност 0 до 1, като при повторно започване на лечението, дозата

да е с едно дозово ниво по-ниска.

Степен 4

Лечението да се преустанови окончателно или да се прекъсне

временно до достигане на Степен 0 до 1, като при повторно започване

на лечението, дозата да е с едно дозово ниво по-ниска.

*Интензитетът на клиничните нежелани събития се степенува според Общите терминологични

критерии за нежелани събития (Common Terminology Criteria for Adverse Events v4.0) (CTC-AE)

версия 4.0.

При ефективно овладяване на нежеланите лекарствени реакции може да се обмисли

повишаване на дозата по същата стъпаловидна схема, която се използва за намаляване. Дозата

на дабрафениб не трябва да надвишава 150 mg два пъти дневно.

Пирексия

Ако температурата на пациента е ≥38

C, лечението трябва да се прекрати (при дабрафениб,

прилаган като монотерапия, както и при дабрафениб заедно с траметиниб, приложени в

комбинация). В случай на рецидив лечението също може да бъде спряно при първия симптом

на пирексия. Трябва да се започне лечение с антипиретици като ибупрофен или

ацетаминофен/парацетамол. В случаите, когато прилагането на антипиретици е недостатъчно,

трябва да се обмисли употреба на перорални кортикостероиди. Пациентите трябва да бъдат

оценени за признаци и симптоми на инфекция и ако е необходимо да бъдат лекувани в

съответствие с местната практика (вж. точка 4.4). Употребата на дабрафениб или на

дабрафениб и траметиниб, приложени в комбинация, трябва да се поднови, ако при пациента

липсват симптоми в рамките на поне 24 часа: 1) при същото дозово ниво или 2) с доза, която е с

едно дозово ниво по-ниска, в случай че пирексията възниква отново и/или е придружена от

други тежки симптоми, включително дехидратация, хипотония или бъбречна недостатъчност.

Ако възникне токсичност, свързана с лечението, при прилагане на дабрафениб в комбинация с

траметиниб, то тогава е необходимо едновременно намаляване на дозата и на двата продукта,

прекъсване на лечението или спиране на лечението. Изключенията, при които е необходимо

намаляване на дозата само на единия от двата продукта, са подробно описани по-долу при

увеит, позитивни за RAS мутация некожни злокачествени заболявания (свързани предимно с

дабрафениб), намаляване на левокамерната фракция на изтласкване (ЛКФИ), оклузия на

ретинална вена (ОРВ), отлепване на пигментния епител на ретината (ОПЕР) и интерстициална

белодробна болест (ИББ)/пневмонит (свързани предимно с траметиниб).

Изключения при коригирането на дозата (когато се намалява дозата само на единия от

двата продукта) при избрани нежелани реакции

Увеит

Не се изисква коригиране на дозата при наличие на увеит, докато прилагането на ефективно

локално лечение е в състояние да контролира очното възпаление. Ако увеитът не се повлиява

от локална терапия, лечението с дабрафениб трябва временно да се спре, докато очното

възпаление отмине, след което лечението с дабрафениб трябва да се започне отново с доза,

която е с едно дозово ниво по-ниска. Не се изисква коригиране на дозата на траметиниб, когато

се приема в комбинация с дабрафениб (вж. точка 4.4).

Позитивни за RAS мутация некожни злокачествени заболявания

Трябва да се преценят ползите и рисковете преди да се продължи лечението с дабрафениб при

пациенти с некожни злокачествени заболявания, които имат RAS мутация. Не се изисква

коригиране на дозата на траметиниб, когато се приема в комбинация с дабрафениб.

Понижаване на левокамерната фракция на изтласкване (LVEF)/Левокамерна дисфункция

Ако дабрафениб се прилага в комбинация с траметиниб и имат асимптоматично, абсолютно

понижаване >10% на LVEF, в сравнение с изходните стойности и фракцията на изтласкване е

под долната граница на установената норма (ДГН), моля обърнете се към КХП на траметиниб

(вж. точка 4.2) за указания относно промяната на дозата на траметиниб. Не се изисква

коригиране на дозата на дабрафениб, когато се приема в комбинация с траметиниб.

Оклузия на ретиналната вена (ОРВ) и отлепване на пигментния епител на ретината (ОПЕР)

Ако пациентите съобщят за новопоявили се зрителни нарушения, като намалено централно

зрение, замъглено зрение или загуба на зрението по всяко време, докато са на лечение с

дабрафениб и траметиниб, моля обърнете се към КХП на траметиниб (вж. точка 4.2) за

указания за промяна на дозата на траметиниб. Не се изисква коригиране на дозата на

дабрафениб, когато се приема в комбинация с траметиниб при потвърдени случаи на ОРВ или

ОПЕР.

Интерстициална белодробна болест (ИББ)/Пневмонит

При пациенти, лекувани с дабрафениб в комбинация с траметиниб, със съмнение за

интерстициална белодробна болест или пневмонит, включително пациенти с новопоявили се

или прогресиращи белодробни симптоми и находки като кашлица, диспнея, хипоксия,

плеврален излив или инфилтрати, на които предстои провеждане на клинични изследвания,

моля обърнете се към КХП на траметиниб (вж. точка 4.2) за указания за промяна на дозата на

траметиниб. Не се изисква коригиране на дозата на дабрафениб, когато се приема в комбинация

с траметиниб при наличие на ИББ или пневмонит.

Бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко или умерено тежко бъбречно

увреждане. Няма клинични данни при пациенти с тежко бъбречно увреждане и не може да се

определи потенциалната нужда от промяна на дозата (вж. точка 5.2). Дабрафениб трябва да се

прилага с повишено внимание при пациенти с тежко бъбречно увреждане, когато се прилага

като монотерапия или в комбинация с траметиниб.

Чернодробно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко чернодробно увреждане. Няма

клинични данни при пациенти с умерено тежко до тежко чернодробно увреждане и не може да

се определи потенциалната нужда от промяна на дозата (вж. точка 5.2). Тъй като основните

пътища на елиминиране на дабрафениб и неговите метаболити са чернодробния метаболизъм и

жлъчната секреция, пациентите с умерено тежко до тежко чернодробно увреждане може да

имат повишена експозиция. Дабрафениб трябва да се прилага с повишено внимание при

пациенти с умерено тежко и тежко чернодробно увреждане, когато се прилага като

монотерапия или в комбинация с траметиниб.

Специални популации

Пациенти от неевропеидна раса

Не са събрани достатъчно данни относно безопасността и ефикасността на дабрафениб при

пациенти от неевропеидната раса. Популационният фармакокинетичен анализ не показва

значима разлика във фармакокинетиката на дабрафениб между азиатците и пациентите от

европеидната раса. Не е необходимо коригиране на дозата на дабрафениб при азиатци.

Старческа възраст

Не се налага коригиране на началната доза при пациенти на възраст >65 години.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на дабрафениб при деца и юноши (<18 години) все още не са

установени. Липсват клинични данни. Проучвания при млади животни са показали нежелани

лекарствени реакции на дабрафениб, които не са наблюдавани при възрастни животни (вж.

точка 5.3).

Начин на приложение

Tafinlar е за перорално приложение. Капсулите трябва да се поглъщат цели с вода. Капсулите

не трябва да се дъвчат или отварят и не трябва да се смесват с храна или течности поради

химичната нестабилност на дабрафениб.

Препоръчва се дозите дабрафениб да се приемат по едно и също време всеки ден, като се

остави интервал от приблизително 12 часа между двата приема. Когато дабрафениб и

траметиниб се приемат в комбинация, дозата траметиниб трябва да се приема по едно и също

време всеки ден или със сутрешната или с вечерната доза дабрафениб.

Дабрафениб трябва да се приема поне един час преди или поне 2 часа след нахранване.

Ако пациентът повърне след прием на дабрафениб, не трябва да приема нова доза, а трябва да

изчака до следващата доза по схема.

Моля, обърнете се към КХП на траметиниб за информация относно начина на приложение,

когато се прилага в комбинация с дабрафениб.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Когато дабрафениб се прилага в комбинация с траметиниб, е необходима справка с КХП на

траметиниб, преди започване на лечението. За допълнителна информация относно

предупрежденията и предпазните мерки, свързани с лечението с траметиниб, моля обърнете се

към КХП на траметиниб.

Изследване на BRAF V600

Ефикасността и безопасността на дабрафениб не са установени при пациенти с див тип BRAF

меланом или див тип BRAF НДКБК, поради което дабрафениб не трябва да се прилага при

пациенти с див тип BRAF меланом или див тип BRAF НДКБК (вж. точки 4.2 и 5.1).

Дабрафениб в комбинация с траметиниб при пациенти с меланом с прогресия на заболяването

при предшестващо лечение с BRAF инхибитор

Има ограничени данни при пациенти, приемащи комбинацията траметиниб с дабрафениб, с

прогресия на заболяването при предшестващо лечение с BRAF инхибитор. Тези данни

показват, че ефикасността на комбинацията ще бъде по-ниска при тези пациенти (вж.

точка 5.1). По тази причина трябва да се обсъдят и други варианти за лечение в тази, лекувана с

BRAF инхибитор популация, преди да се започне лечение с комбинацията. Последиците от

лечението след прогресия на заболяването в хода на терапия с BRAF инхибитор не са

установени.

Новопоявили се злокачествени заболявания

При прилагане на дабрафениб в комбинация с траметиниб могат да възникнат нови

злокачествени заболявания, кожни и некожни.

Кожни злокачествени заболявания

Кожен сквамозноклетъчен карцином (кСКК)

Има съобщения за случаи на кСКК (включително кератоакантом) при пациенти, лекувани с

дабрафениб самостоятелно или в комбинация с траметиниб (вж. точка 4.8). В клинични

изпитвания фаза III MEK115306 и MEK116513 при пациенти с неоперабилен или метастазирал

меланом, кСКК възниква при 10% (22/211) от пациентите, приемащи дабрафениб като

монотерапия и при 18%(63/349) от пациентите, приемащи съответно вемурафениб като

монотерапия. В интегрираната популация за безопасност на пациенти с метастазирал меланом

и авансирал НДКБК, кСКК възниква при 2% (19/1076) от пациентите, приемащи дабрафениб в

комбинация с траметиниб. Медианата на времето до диагностициране на първата поява на

кСКК в проучване MEK115306 е 223 дни (диапазон 56 до 510 дни) в рамото на комбинирана

терапия и 60 дни (диапазон 9 до 653 дни) в рамото на монотерапия с дабрафениб. В

проучването фаза III BRF115532 (COMBI-AD) при адювантно лечение на меланом, кСКК

възниква при 1% (6/435) от пациентите, получаващи дабрафениб в комбинация с траметиниб

спрямо 1% (5/432) от пациентите, получаващи плацебо. В проучването при адювантна терапия

медианата на времето до първата поява на кСКК е приблизително 18 седмици в рамото на

комбинирана терапия и 33 седмици в плацебо рамото.

Препоръчва се да се направи кожен преглед преди започване на лечение с дабрафениб, всеки

месец по време на лечението и до 6 месеца след лечение, за кСКК. Проследяването трябва да

продължи 6 месеца след приключване на лечението с дабрафениб или до започване на друга

антинеопластична терапия.

Откритите кСКК трябва да се ексцизират и лечението с дабрафениб или, ако се приема в

комбинация, дабрафениб и траметиниб, трябва да се продължи без корекция на дозата.

Пациентите трябва да бъдат инструктирани да уведомят незабавно своя лекар при развитие на

нови лезии.

Новопоявил се първичен меланом

Има съобщения за новопоявили се първични меланоми по време на клиничните изпитвания при

пациенти, лекувани с дабрафениб. В клиничните изпитвания при неоперабилен или

метастазирал меланом тези случаи са били установени през първите 5 месеца от лечението с

дабрафениб като монотерапия. Случаите на новопоявил се първичен меланом могат да бъдат

лекувани с ексцизия и не налагат промяна на лечението. Проследяването за кожни лезии трябва

да се извършва, както е посочено за кСКК.

Некожни злокачествени заболявания

In vitro

експерименти са показали парадоксална активация на сигнализацията чрез митоген

активирана протеинкиназа (MAP киназа) в BRAF див тип клетки с RAS мутации при

експозиция на BRAF инхибитори. Това може да доведе до повишен риск от некожни

злокачествени заболявания при експозиция на дабрафениб (вж. точка 4.8) при наличие на RAS

мутации. В клиничните изпитвания има съобщения за RAS-свързани злокачествени

заболявания, както с друг BRAF инхибитор (хронична миеломоноцитна левкемия и некожен

СКК на главата и шията), така и с монотерапия на дабрафениб (аденокарцином на панкреаса,

аденокарцином на жлъчните пътища) и с дабрафениб в комбинация с MEK инхибитор,

траметиниб (колоректален карцином, карцином на панкреаса).

Преди започване на лечението пациентите трябва да се подложат на преглед на главата и

шията, състоящ се поне от визуално инспектиране на устната лигавица и палпация на лимфните

възли, както и компютърно-томографско изследване (КТ) на гърдите/корема. По време на

лечението пациентите трябва да се проследяват според клиничното състояние, което може да

включва преглед на главата и шията на всеки 3 месеца и КТ скенер на гърдите/корема на всеки

6 месеца. Препоръчват се анален преглед и преглед на тазовите органи преди започване на

лечението и след края на лечението, или когато е клинично показано. Пълна кръвна картина и

биохимични изследвания на кръвта трябва да се правят по клинични показания.

Ползите и рисковете трябва внимателно да се обмислят преди прилагането на дабрафениб при

пациенти с предшестващо или съпътстващо злокачествено заболяване, свързано с RAS

мутации. Не се изисква коригиране на дозата на траметиниб, когато се приема в комбинация с

дабрафениб.

След преустановяване на лечението с дабрафениб, проследяването за некожно

вторично/рецидивиращо злокачествено заболяване трябва да продължи до 6 месеца или до

започване на друга антинеопластична терапия. Патологичните находки трябва да се овладяват

според клиничната практика.

Кръвоизлив

Хеморагични събития, включително значителни хеморагични събития и хеморагични събития с

летален изход, са настъпвали при пациенти, приемащи комбинацията дабрафениб с траметиниб

(вж. точка 4.8). Моля, обърнете се към КХП на траметиниб (вж. точка 4.4) за допълнителна

информация.

Зрително увреждане

В клиничните изпитвания са съобщавани очни реакции, включително увеит, иридоциклит и

ирит при пациенти, лекувани с дабрафениб като монотерапия или в комбинация с траметиниб.

Докато са на лечение, пациентите трябва да се проследяват рутинно за признаци и симптоми на

зрително нарушение (като промяна в зрението, фотофобия и болка в очите).

Не се изисква коригиране на дозата, докато прилагането на ефективно локално лечение е в

състояние да контролира очното възпаление. Ако увеитът не се повлиява от локална терапия,

спрете временно лечението с дабрафениб, докато очното възпаление отмине, след което

започнете отново лечението с дабрафениб с доза, която е с едно дозово ниво по-ниска. Не се

изисква коригиране на дозата на траметиниб, когато се приема в комбинация с дабрафениб,

след диагностициране на увеит.

При прилагане на дабрафениб в комбинация с траметиниб могат да възникнат ОПЕР и ОРВ.

Моля, обърнете се към КХП на траметиниб (вж. точка 4.4). Не се изисква коригиране на дозата

на дабрафениб, когато се приема в комбинация с траметиниб, при диагностициране на ОРВ или

ОПЕР.

Пирексия

В клиничните изпитвания с дабрафениб, прилаган като монотерапия и в комбинация с

траметиниб, се съобщава за повишена температура (вж. точка 4.8). При 1% от пациентите в

клинични изпитвания с дабрафениб, прилаган като монотерапия, са установени събития на

сериозен неинфекциозен фебрилитет, определен като повишена температура, придружена от

тежко втрисане, дехидратация, хипотония и/или остра бъбречна недостатъчност от преренален

произход при лица с нормална бъбречна функция на изходно ниво (вж. точка 4.8). Началото на

тези събития на сериозен неинфекциозен фебрилитет обикновено е било в рамките на първия

месец от прилагането на дабрафениб като монотерапия. Пациентите със събития на сериозен

неинфекциозен фебрилитет са отговорили добре на временно прекъсване на лечението и/или

намаляване на дозата и поддържаща терапия.

Честотата и тежестта на пирексията са повишени при комбинирана терапия. В рамото на

комбинирана терапия в проучване MEK115306 при пациенти с неоперабилен или метастазирал

меланом пирексия се съобщава при 57% (119/209) от пациентите, като при 7% е Степен 3,

спрямо рамото на монотерапия с дабрафениб, където 33% (69/211) от пациентите съобщават за

пирексия, 2% Степен 3. В проучването фаза II BRF113928 при пациенти с авансирал НДКБК

честотата и тежестта на пирексията леко се повишават при прилагане на дабрафениб в

комбинация с траметиниб (48%, 3% Степен 3) спрямо приложението на дабрафениб като

монотерапия (39%, 2% Степен 3). В проучването фаза III BRF115532 при адювантно лечение на

меланом, честотата и тежестта на пирексията са били по-високи в рамото на дабрафениб в

комбинация с траметиниб (67%, 6% Степен 3/4) спрямо плацебо рамото (15%, <1% Степен 3).

При пациентите с неоперабилен или метастазирал меланом, които приемат дабрафениб в

комбинация с траметиниб и получат пирексия, приблизително половината от случаите на първа

изява са се случили в рамките на първия месец от терапията и приблизително една трета от

пациентите са имали 3 или повече събития.

Лечението (с дабрафениб, прилаган като монотерапия, както и при дабрафениб заедно с

траметиниб, приложени в комбинация) трябва да бъде прекъснато, ако температурата на

пациента е ≥ 38ºC (вж. точка 5.1). В случай на рецидив лечението също може да бъде спряно

при първия симптом на пирексия. Трябва да се започне лечение с антипиретици като

ибупрофен или ацетаминофен/парацетамол. Трябва да се обмисли употреба на перорални

кортикостероиди в тези случаи, в които прилагането на антипиретиците е недостатъчно.

Пациентите трябва да бъдат оценени за наличие на признаци и симптоми на инфекция.

Лечението може да се поднови при спадане на температурата. Ако температурата е свързана с

други сериозни признаци или симптоми, лечението трябва да се поднови при намалена доза,

след спадане на температурата и според клиничните показания (вж. точка 4.2).

Понижаване на левокамерната фракция на изтласкване (LVEF)/Левокамерна дисфункция

При прилагане на дабрафениб в комбинация с траметиниб се съобщава, че траметиниб

понижава LVEF (вж. точка 4.8). Моля обърнете се към КХП на траметиниб за допълнителна

информация (вж. точка 4.4). Не се изисква коригиране на дозата на дабрафениб, когато се

приема в комбинация с траметиниб.

Бъбречна недостатъчност

Бъбречна недостатъчност е установена при <1% от пациентите, лекувани с дабрафениб

самостоятелно и при ≤1% от пациентите, лекувани с дабрафениб в комбинация с траметиниб.

Наблюдаваните случаи като цяло са били свързани с пирексия и дехидратация, и са се повлияли

добре от спиране на лечението и общите поддържащи мерки. Съобщава се за случаи на

грануломатозен нефрит (вж. точка 4.8). При пациентите трябва редовно да се проследява

нивото на серумния креатинин по време на лечението. При повишаване на креатинина може да

се наложи спиране на лечението в зависимост от клиничните показания. Дабрафениб не е

проучван при пациенти с бъбречна недостатъчност (дефинирана като креатини >1,5 x ГГН),

поради тази причина е необходимо повишено внимание при такива пациенти (вж. точка 5.2).

Чернодробни събития

В клинични изпитвания с дабрафениб, прилаган в комбинация с траметиниб, са съобщавани

чернодробни нежелани реакции (вж. точка 4.8). Препоръчва се при пациентите на лечение с

дабрафениб в комбинация с траметиниб, да се проследява чернодробната функция на всеки

четири седмици за 6 месеца след започване на лечение с траметиниб. Проследяването на

чернодробната функция след това може да продължи според клиничните показания. Моля

обърнете се към КХП на траметиниб за допълнителна информация.

Хипертония

Повишаване на кръвното налягане, свързано с дабрафениб, прилаган в комбинация с

траметиниб, е съобщавано при пациенти със или без предшестваща хипертония (вж. точка 4.8).

Моля обърнете се към КХП на траметиниб за допълнителна информация.

Интерстициална белодробна болест (ИББ)/Пневмонит

В клиничните изпитвания с дабрафениб, прилаган в комбинация с траметиниб се съобщава за

случаи на пневмонит и ИББ. Моля обърнете се към КХП на траметиниб, точка 4.4 за

допълнителна информация. Ако дабрафениб се прилага в комбинация с траметиниб, то тогава

лечението с дабрафениб може да продължи в същата доза.

Обрив

В клиничните изпитвания обрив се наблюдава при около 24% от пациентите, при прилагане на

дабрафениб в комбинация с траметиниб (вж. точка 4.8). По-голяма част от тези случаи са

Степен 1 или 2 и не са налагали прекъсване на приема или намаляване на дозата. Моля

обърнете се към КХП на траметиниб, точка 4.4, за допълнителна информация.

Рабдомиолиза

Рабдомиолиза е съобщавана при пациенти, приемащи дабрафениб в комбинация с траметиниб

(вж. точка 4.8). Моля обърнете се към КХП на траметиниб, точка 4.4, за допълнителна

информация.

Прочетете целия документ

30 Churchill Place

Canary Wharf

London E14 5EU

United Kingdom

Telephone

+44 (0)20 3660 6000

Facsimile

+44 (0)20 3660 5555

Send a question via our website

www.ema.europa.eu/contact

An agency of the European Union

© European Medicines Agency, 2018. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/667874/2018

EMEA/H/C/002604

Tafinlar (dabrafenib)

Общ преглед на Tafinlar и защо е разрешен за употреба в ЕС

Какво представлява Tafinlar и за какво се използва?

Tafinlar е противораково лекарство, което се използва за лечение на възрастни, чиито ракови

клетки имат специфична генетична мутация (промяна), наречена „BRAF V600“. Използва се за

лечение на:

меланом (рак на кожата), който се е разпространил или не може да бъде отстранен по

хирургичен път. Tafinlar се използва самостоятелно или в комбинация с друго

противораково лекарство, траметиниб;

авансирал (стадий III) меланом след хирургична интервенция за него. Tafinlar се използва

в комбинация с траметиниб;

авансирал недребноклетъчен рак на белия дроб. Използва се в комбинация с траметиниб.

Tafinlar съдържа активното вещество дабрафениб (dabrafenib).

Как се използва Tafinlar?

Лечението с Tafinlar трябва да започне и да се наблюдава от лекар с опит в прилагането на

лекарства за рак. Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

Tafinlar се предлага под формата на капсули (50 и 75 mg). Дозата на Tafinlar, използван

самостоятелно или в комбинация с траметиниб, е 150 mg два пъти дневно на празен стомах (поне

1 час преди или 2 часа след хранене).

Лечението с Tafinlar може да продължи, докато пациентът се повлиява положително. След

хирургична интервенция на авансирал меланом лечението обикновено продължава 12 месеца,

освен ако болестта не се завърне. Може да се наложи прекъсване или спиране на лечението, или

намаляване на дозата при настъпване на определени нежелани реакции.

За повече информация относно употребата на Tafinlar вижте листовката или се свържете с Вашия

лекар или фармацевт.

Tafinlar (dabrafenib)

EMA/667874/2018

Страница 2/3

Как действа Tafinlar?

Активното вещество в Tafinlar, дабрафениб, е инхибитор на BRAF, протеин, участващ в

стимулирането на клетъчното делене. При меланом и недребноклетъчен рак на белия дроб с

мутацията BRAF V600 абнормната форма на BRAF участва в развитието на раковото заболяване,

като позволява неконтролируемо делене на туморните клетки. Като блокира дейността на

абнормния BRAF, Tafinlar помага за забавянето на растежа и разпространението на рака.

Какви ползи от Tafinlar са установени в проучванията?

Tafinlar е проучен при пациенти, чийто рак има мутацията BRAF V600.

Меланом

Tafinlar е по-ефективен от противораковото лекарство дакарбазин за контролиране на меланом,

който се е разпространил в други части на организма или не може да бъде отстранен по

хирургичен път. Това заключение се основава на едно основно проучване, обхващащо

250 пациенти, в което се измерва колко дълго живеят пациентите до влошаване на тяхното

заболяване. Пациентите, които приемат Tafinlar, живеят средно 6,9 месеца без влошаване на

заболяването в сравнение с 2,7 месеца при пациентите, които получават дакарбазин.

Две допълнителни проучвания на меланом, който се е разпространил в други части на организма

или не може да бъде отстранен по хирургичен път, разглеждат използването на Tafinlar в

комбинация с траметиниб. В едно проучване на 423 пациенти се прилага или комбинацията, или

Tafinlar самостоятелно. Пациентите, получаващи комбинацията, живеят 11 месеца без влошаване

на тяхното заболяване в сравнение с 8,8 месеца при тези, които получават Tafinlar

самостоятелно. Във второ проучване, обхващащо 704 пациенти, Tafinlar в комбинация с

траметиниб се сравнява с друго лекарство за меланом, вемурафениб. Пациентите, при които се

прилага комбинацията, живеят средно 25,6 месеца в сравнение с 18 месеца при тези на

вемурафениб.

В едно проучване, обхващащо 870 пациенти със стадий III на меланом, който е бил отстранен по

хирургичен път, прилагането на комбинацията Tafinlar и траметиниб в продължение на 1 година

се сравнява с плацебо (сляпо лечение). Около 40% от пациентите, лекувани с комбинацията, или

умират, или тяхното заболяване се завръща след около средно 3,5 години в сравнение с 59% при

пациентите, получаващи плацебо.

Недребноклетъчен рак на белия дроб

В едно основно проучване 171 пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб получават или

Tafinlar в комбинация с траметиниб, или Tafinlar самостоятелно. Основната мярка за ефективност

е процентът на пациентите, които се повлияват напълно или частично от лечението.

Повлияването от лечението е оценено чрез образни изследвания на тялото и клинични данни за

пациентите. Употребата на Tafinlar и траметиниб води до повлияване при над 60% от пациентите

в сравнение с 23% от пациентите, на които се прилага Tafinlar самостоятелно.

Какви са рисковете, свързани с Tafinlar?

Най-честите нежелани реакции при Tafinlar (които може да засегнат повече от 1 на 10 души) са

папиломи (брадавици), главоболие, гадене, повръщане, хиперкератоза (удебеляване на кожата),

косопад, обрив, болка в ставите, повишена температура и умора.

Tafinlar (dabrafenib)

EMA/667874/2018

Страница 3/3

Когато Tafinlar се приема в комбинация с траметиниб, най-честите нежелани реакции (които може

да засегнат повече от 1 на 5 души) са повишена температура, умора, гадене, втрисания,

главоболие, диария, повръщане, болка в ставите и обрив.

За пълния списък на всички нежелани реакции и ограничения, съобщени при Tafinlar, вижте

листовката.

Защо Tafinlar е разрешен за употреба в ЕС?

Европейската агенция по лекарствата реши, че ползите от употребата на Tafinlar са по-големи от

рисковете и този продукт може да бъде разрешен за употреба в ЕС. Агенцията счита, че Tafinlar,

когато се използва самостоятелно или в комбинация с траметиниб, показва клинично значима

полза при пациенти с авансирал недребноклетъчен рак на белия дроб или меланом, който се е

разпространил или не може да бъде отстранен по хирургичен път. Агенцията счита също, че той е

от полза при пациенти с авансирал меланом, който е бил отстранен по хирургичен път.

Нежеланите реакции на Tafinlar се считат за приемливи и подлежащи на овладяване с подходящи

мерки.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Tafinlar?

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Tafinlar, които да се

спазват от здравните специалисти и пациентите, са включени в кратката характеристика на

продукта и в листовката.

Както при всички лекарства, данните във връзка с употребата на Tafinlar непрекъснато се

проследяват. Съобщените нежелани реакции, свързани с употребата на Tafinlar, внимателно се

оценяват и се предприемат всички необходими мерки за защита на пациентите.

Допълнителна информация за Tafinlar

Tafinlar получава разрешение за употреба, валидно в EС, на 26 август 2013 г.

Допълнителна информация за Tafinlar можете да намерите на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European public assessment reports.

Дата на последно актуализиране на текста: 08-2018.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация