Simponi

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)

11-11-2020

Активна съставка:
Голимумаб
Предлага се от:
Janssen Biologics B.V.
АТС код:
L04AB06
INN (Международно Name):
golimumab
Терапевтична група:
Имуносупресори
Терапевтична област:
Артрит, Псориатичен, На Бехтерев, Анкилозиращ, Колит, Крон, Артрит, Ревматоиден
Терапевтични показания:
Ревматоиден артрит (РА) Simponi, в комбинация с метотрексат (MTX), показан за лечение на умерен до тежък, активен ревматоиден артрит при възрастни, когато в отговор на заболяване дорабатывая анти-ревматични лекарства (DMARDS) терапия, включително метотрексат, е неадекватен. лечение на тежък активен и прогресивното ревматоиден артрит при възрастни, които по-рано не са били третирани с MTX. , Simponi, в съчетание с MTX, доказано е, за да се намали скоростта на прогресия на ставите, измерена на рентгенова радиация и подобряване на физическата функция. За повече информация за полиартикулярный младежката идиопатична артрит симптоми, консултирайте се с Simponi 50 мг Смпц. Псориатичен артрит (psa) Simponi, отделно или в комбинация с MTX, се предписва за лечение на активна и прогресивното псориатичен артрит при възрастни пациенти, когато в отговор на предишната терапия DMARDS е неадекватен. Simponi е доказано, за да се намали скоростта на прогресия на периферното на ставите, измерена на рентгенови лъчи при пациенти
Каталог на резюме:
Revision: 39
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000992
Дата Оторизация:
2009-10-01
EMEA код:
EMEA/H/C/000992

Документи на други езици

Листовка Листовка - испански

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - испански

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - испански

13-03-2019

Листовка Листовка - чешки

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - чешки

11-11-2020

Листовка Листовка - датски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - датски

11-11-2020

Листовка Листовка - немски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - немски

11-11-2020

Листовка Листовка - естонски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - естонски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - естонски

13-03-2019

Листовка Листовка - гръцки

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - гръцки

11-11-2020

Листовка Листовка - английски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - английски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - английски

13-03-2019

Листовка Листовка - френски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - френски

11-11-2020

Листовка Листовка - италиански

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - италиански

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - италиански

13-03-2019

Листовка Листовка - латвийски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - латвийски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - латвийски

13-03-2019

Листовка Листовка - литовски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - литовски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - литовски

13-03-2019

Листовка Листовка - унгарски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - унгарски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - унгарски

13-03-2019

Листовка Листовка - малтийски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - малтийски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - малтийски

13-03-2019

Листовка Листовка - нидерландски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - нидерландски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - нидерландски

13-03-2019

Листовка Листовка - полски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - полски

11-11-2020

Листовка Листовка - португалски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - португалски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - португалски

13-03-2019

Листовка Листовка - румънски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - румънски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - румънски

13-03-2019

Листовка Листовка - словашки

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словашки

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словашки

13-03-2019

Листовка Листовка - словенски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - словенски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - словенски

13-03-2019

Листовка Листовка - фински

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - фински

11-11-2020

Листовка Листовка - шведски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - шведски

11-11-2020

Листовка Листовка - норвежки

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - норвежки

11-11-2020

Листовка Листовка - исландски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - исландски

11-11-2020

Листовка Листовка - хърватски

11-11-2020

Данни за продукта Данни за продукта - хърватски

11-11-2020

Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка - хърватски

13-03-2019

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 45 mg/0,45 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Една предварително напълнена писалка съдържа 45 mg голимумаб* (golimumab) в 0,45 ml. 1 ml

разтвор съдържа 100 mg голимумаб.

Всяка предварително напълнена писалка може да достави 0,1 ml до 0,45 ml (съответстващи на

10 mg до 45 mg голимумаб) на стъпки по 0,05 ml.

Човешко моноклонално антитяло от клас IgG1κ, получено от миша хибридомна клетъчна

линия чрез рекомбинантна ДНК-технология.

Помощно вещество с известно действие

Всяка предварително напълнена писалка съдържа 18,45 mg сорбитол (E420) на доза от 45 mg.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка (инжекция), VarioJect

Разтворът е бистър до леко опалесцентен, безцветен до светложълт.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Ювенилен идиопатичен артрит

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит (pJIA)

Simponi в комбинация с метотрексат (MTX) е показан за лечение на полиартикуларен ювенилен

идиопатичен артрит при деца на възраст 2 години и по-големи, които са имали недостатъчен

отговор към предходна терапия с MTX.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението трябва да се започне и да се следи от лекари специалисти по диагностика и лечение

на заболявания, за които Simponi е показан. На пациентите, лекувани със Simponi, трябва да

бъде предоставена напомняща карта на пациента, която е включена в опаковката.

Дозировка

Предварително напълнената писалка 45 mg/0,45 ml е предназначена за педиатрични пациенти.

Всяка предварително напълнена писалка е за еднократна употреба при един пациент и трябва

да се изхвърли веднага след употреба.

Педиатрична популация

Ювенилен идиопатичен артрит

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит при деца с телесно тегло по-малко от 40 kg

Препоръчителната доза Simponi за деца с телесно тегло по-малко от 40 kg с полиартикуларен

ювенилен идиопатичен артрит е 30 mg/m

телесна повърхност до максимална единична доза от

40 mg, приложена веднъж месечно, на една и съща дата всеки месец. Предписваният

инжекционен обем трябва да се определи според височината и теглото на пациента, както е

показано в Таблица 1.

Таблица 1: Доза Simponi в милилитри (ml) според височината и теглото на пациенти с

pJIA

Общо телесно тегло (kg)

10-12

13-17

18-22

23-27

28-32

33-37

38-39

Доза (ml)

Височина (cm)

70 до < 75

0,15

0,15

75 до < 85

0,15

0,15

85 до < 95

0,15

0,25

0,25

95 до < 105

0,15

0,25

0,25

105 до < 115

0,15

0,25

0,25

115 до < 125

0,25

0,25

0,35

125 до < 135

0,25

0,35

0,35

135 до < 145

0,25

0,25

0,35

0,35

145 до < 155

0,25

0,35

0,35

155 до < 165

0,35

0,35

165 до < 175

0,35

0,35

175 до < 180

0,35

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит при деца с телесно тегло най-малко 40 kg

За деца с телесно тегло най-малко 40 kg е налична 50 mg предварително напълнена писалка или

предварително напълнена спринцовка. За дозировката при 50 mg схема на прилагане вижте

точка 4.2 на КХП на Simponi 50 mg предварително напълнена писалка или предварително

напълнена спринцовка.

Наличните данни предполагат, че клиничен отговор обикновено се постига в рамките на 12 до

14 седмици на лечение (след 3-4 дози). При деца, при които няма данни за терапевтична полза в

рамките на този период от време, продължаването на лечението трябва да се преразгледа.

Липсва подходящо приложение на Simponi при пациенти на възраст под 2 години за

показанието pJIA.

Пропусната доза

Ако пациентът забрави да си инжектира Simponi на планираната дата, той трябва да си

инжектира пропусната доза веднага щом си спомни за това. Пациентите трябва да бъдат

инструктирани да не си инжектират двойна доза, за да компенсират пропуснатата.

Следващата доза трябва да бъде приложена според дадените по-долу препоръки:

Ако от определения момент за инжектиране на дозата са минали по-малко от 2 седмици,

пациентът трябва да си инжектира пропуснатата доза и да продължи по първоначалната

схема на приложение.

Ако от определения момент за инжектиране на дозата са минали повече от 2 седмици,

пациентът трябва да си инжектира пропусната доза и да премине към нова схема на

приложение, започваща от момента на инжектиране на пропуснатата доза.

Специални популации

Бъбречно и чернодробно увреждане

Simponi не е изпитван при тези популации пациенти. Не могат да се дадат препоръки за

дозировката.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на голимумаб не са установени при пациенти с pJIA на възраст

под 2 години. Липсват данни.

Начин на приложение

Simponi е за подкожно приложение. След съответно обучение в техниката на подкожно

инжектиране, пациентите могат да се самоинжектират, ако техният лекар прецени за

подходящо, с последващо медицинско наблюдение, ако е необходимо. Пациентите трябва да

бъдат инструктирани да инжектират назначеното количество Simponi съгласно подробните

инструкции за приложение, дадени в листовката за пациента.

За инструкции за приложение вижте точка 6.6.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Активна туберкулоза (TB) или друга тежка инфекция като сепсис, както и опортюнистични

инфекции (вж. точка 4.4).

Умерено тежка или тежка сърдечна недостатъчност (клас III/IV по NYHA) (вж. точка 4.4).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният

номер на прилагания продукт трябва да бъдат ясно записани.

Инфекции

Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани за развитие на инфекции, включително и

туберкулоза – преди, по време на и след края на лечението с голимумаб. Предвид това, че

елиминирането на голимумаб може да продължи до 5 месеца, проследяването трябва да

продължи и през този период. При пациенти, развили тежка инфекция или сепсис, лечението с

голимумаб не трябва да продължава (вж. точка 4.3).

Голимумаб не трябва да се прилага при пациенти с клинично значима активна инфекция.

Когато се обсъжда приложението на голимумаб при пациенти с хронична инфекция или

анамнеза за рецидивиращи инфекции, трябва да се подхожда с повишено внимание.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани за потенциалните рискови фактори за инфектиране и

да ги избягват.

Пациентите, приемащи TNF блокери, са по-податливи към развитие на тежки инфекции.

При пациенти, лекувани с голимумаб, се съобщава за бактериални (включително сепсис и

пневмония), микобактериални (включително TB), инвазивни гъбични и опортюнистични

инфекции, включително и с летален изход. Някои от тежките инфекции са докладвани при

пациенти на съпътстващо имуносупресивно лечение, което, в допълнение към сегашното им

заболяване, ги предразполага към развитие на инфекции. Пациентите, развили нова инфекция

по време на лечение с голимумаб, трябва да бъдат внимателно проследявани и да бъдат

подложени на цялостна диагностична оценка. При пациентите, развили нова сериозна

инфекция или сепсис, приложението на голимумаб трябва да бъде прекратено и да се проведе

подходящо противомикробно или противогъбично лечение, докато инфекцията не бъде

овладяна.

При пациенти, живели или пътували в райони, където инвазивните гъбични инфекции като

хистоплазмоза, кокцидиоидомикоза или бластомикоза са ендемични, ползите и рисковете от

лечението с голимумаб трябва внимателно да се обсъдят, преди да се назначи лечение с

голимумаб. Ако при рискови пациенти, лекувани с голимумаб, се развие сериозно системно

заболяване, трябва да се подозира инвазивна гъбична инфекция. Ако е възможно, диагнозата и

приложението на емпирична противогъбична терапия при тези пациенти трябва да се направи

след консултация с лекар с опит в лечението на пациенти с инвазивни гъбични инфекции.

Туберкулоза

Има съобщения за развитие на туберкулоза при пациенти, получаващи голимумаб. Трябва да се

отбележи, че в повечето от тези съобщения става въпрос за извънбелодробна туберкулоза,

изявяваща се както като локализирано, така и като дисеминирано заболяване.

Преди започване на лечението с голимумаб, всички пациенти трябва да бъдат оценени както за

активна, така и за неактивна („латентна”) туберкулоза. Оценката трябва да включва обстойна

медицинска анамнеза с лична анaмнеза за туберкулоза или възможен предшестващ контакт с

туберкулоза и минало и/или настоящо имуносупресивно лечение. Трябва да се извършат

съответните тестове за скрининг, т.е. кожен туберкулинов тест или кръвни изследвания и

рентгенография на гръден кош, на всички пациенти (може да са в сила местни изисквания).

Препоръчва се резултатите от тези изследвания да се запишат в напомнящата карта на

пациента. Напомня се на предписващите лекари за риск от фалшиво отрицателни резултати при

кожен туберкулинов тест, особено при тежко болни или имунокомпрометирани пациенти.

Ако бъде диагностицирана активна туберкулоза, не трябва да се започва лечение с голимумаб

(вж. точка 4.3).

При съмнение за латентна туберкулоза, трябва да се направи консултация с лекар с опит в

лечението на туберкулоза. При всички описани по-долу случаи трябва внимателно да се

прецени съотношението полза/риск на лечението с голимумаб.

Ако бъде диагностицирана неактивна („латентна”) туберкулоза, преди започване на лечението с

голимумаб трябва да се започне лечение за латентна туберкулоза с противотуберкулозни

средства в съответствие с местните изисквания.

При пациенти, които имат няколко рискови фактора за туберкулоза или значими рискови

фактори и отрицателно изследване за латентна туберкулоза, трябва да се обсъди провеждане на

лечение с противотуберкулозни средства преди започване на лечението с голимумаб.

Назначаването на туберкулостатично лечение, преди да се започне приложение на голимумаб,

трябва да се обсъди и при пациенти с анамнеза за латентна или активна туберкулоза, при които

не е сигурно, че е провеждано адекватно лечение с противотуберкулозни средства.

При пациенти, лекувани с голимумаб, са възникнали случаи на активна туберкулоза по време

на и след лечение за латентна туберкулоза. Пациентите, приемащи голимумаб, трябва стриктно

да се проследяват за признаци и симптоми на активна туберкулоза, включително пациентите,

които са имали отрицателно изследване за латентна туберкулоза, пациенти, които са на лечение

за латентна туберкулоза и пациенти, които са били лекувани за туберкулозна инфекция.

Всички пациенти трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако по време на

или след лечение с голимумаб се появят признаци/симптоми, които предполагат наличие на

туберкулоза (напр. продължителна кашлица, отслабване/загуба на тегло, субфебрилитет).

Реактивация на вируса на хепатит В

При пациенти, лекувани с TNF-антагонисти, включително голимумаб, които са хронични

носители на вируса на хепатит В (т.е. са HBsAg-положителни), е наблюдавано реактивиране на

вируса. Някои от случаите са били с летален изход.

Пациентите трябва да бъдат изследвани за НВV инфекция преди започване на лечение с

голимумаб. При пациенти, които са позитивни за НВV инфекция, се препоръчва консултация с

лекар, който има опит в лечението на хепатит В.

По време на лечението и няколко месеца след края му носителите на НВV, при които се налага

лечение с голимумаб, трябва да бъдат внимателно проследявани за признаци и симптоми на

активна НВV инфекция. Няма достатъчно данни за съпътстващо лечение на носителите на НВV

с TNF-антагонист и противовирусен препарат с цел предотвратяване на реактивацията на НВV.

При пациенти, при които вирусът на хепатит В се реактивира, лечението с голимумаб трябва да

се спре и да се започне ефикасно противовирусно лечение с подходящо поддържащо лечение.

Злокачествени и лимфопролиферативни заболявания

Не е известна потенциалната роля на лечението с TNF блокер за развитието на злокачествени

заболявания. Въз основа на наличните данни към настоящия момент не се изключва евентуален

риск за развитие на лимфоми, левкемия или други злокачествени заболявания при пациенти,

лекувани с TNF-антагонист. Трябва да се подхожда с повишено внимание при започване на

лечение с TNF блокер при пациенти с анамнеза за злокачествено заболяване или при

продължаване на лечение с TNF блокер при пациенти, развили злокачествено заболяване.

Злокачествени заболявания при педиатрични пациенти

В постмаркетингови условия има съобщения за злокачествени заболявания, някои с фатален

изход, при деца, юноши и млади хора (до 22-годишна възраст), лекувани с TNF-блокери

(начало на лечението ≤ 18-годишна възраст). Приблизително половината от тези случаи са

лимфоми. Другите случаи обхващат различни злокачестени заболявания, включително редки

заболявания, обикновено свързвани с имуносупресия. При деца и юноши, лекувани с TNF-

блокери, не може да се изключи риск от развитие на злокачествени заболявания.

Лимфом и левкемия

В контролираните етапи на клиничните изпитвания на всички TNF блокери, включително

голимумаб, при пациентите на лечение с TNF-антагонист са наблюдавани повече случаи на

развитие на лимфом в сравнение с пациентите от контролните групи. В клиничните изпитвания

на Simponi фаза IIb и III при пациенти с ревматоиден артрит (RA), псориатичен артрит (PsA) и

анкилозиращ спондилит (AS) честотата на развитие на лимфом при пациентите, лекувани с

голимумаб, е по-висока от средната за общата популация. Съобщени са случаи на левкемия при

пациенти, лекувани с голимумаб. При пациенти с ревматоиден артрит с голяма давност и

висока активност на възпалителното заболяване съществува повишен риск от поява на лимфом

и левкемия, което усложнява оценката на риска.

При пациенти, лекувани с други TNF-блокери са съобщавани редки случаи на хепатолиенален

Т-клетъчен лимфом (HSTCL) в постмаркетинговия период (вж. точка 4.8). Този рядък тип

Т-клетъчен лимфом е с много агресивен ход на заболяването и обикновено завършва летално.

Повечето от случаите са възникнали при юноши и мъже в млада възраст, като почти всички са

били на съпътстващо лечение с азатиоприн (AZA) или 6-меркаптопурин (6-MP) за

възпалително заболяване на червата. Потенциалният риск при комбиниране на AZA или 6-MP с

голимумаб трябва внимателно да се обмисли. Рискът за развитие на хепатолиенален Т-клетъчен

лимфом при пациенти, лекувани с TNF-блокери, не може да се изключи.

Злокачествени заболявания, различни от лимфом

В контролираните етапи на клиничните изпитвания на Simponi фаза IIb и III при пациенти с

RA, PsA, AS и улцерозен колит (UC) честотата на злокачествените заболявания, различни от

лимфом (с изключение на немеланомен кожен рак), е сходна между пациентите на лечение с

голимумаб и тези от контролните групи.

Дисплазия/карцином на дебелото черво

Не е известно дали лечението с голимумаб повлиява риска за развитие на дисплазия или

карцином на дебелото черво. На всички пациенти с улцерозен колит, които са с повишен риск

за дисплазия или карцином на дебелото черво (напр. пациенти с дългогодишен улцерозен колит

или първичен склерозиращ холангит) или които имат анамнеза за дисплазия или карцином на

дебелото черво, трябва редовно да се прави скрининг за дисплазия преди терапията и в хода на

заболяването. Този преглед трябва да включва колоноскопия и биопсия съгласно националните

ръководства. При пациенти с новодиагностицирана дисплазия, лекувани с голимумаб,

рисковете и ползите за отделните пациенти трябва внимателно да се преценят и да се обмисли

дали да се продължи терапията.

В експлораторно клинично изпитване за оценка на приложението на голимумаб при пациенти с

тежка персистираща астма са докладвани повече съобщения за злокачествени новообразувания

при пациентите, лекувани с голимумаб, в сравнение с пациентите от контролните групи (вж.

точка 4.8). Значимостта на тези резултати не е известна.

В експлораторно клинично изпитване за оценка на друг TNF-антагонист – инфликсимаб, при

пациенти с умерено тежка до тежка хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), са

докладвани повече съобщения за злокачествени заболявания, предимно на белия дроб или

главата и шията, при пациентите, лекувани с инфликсимаб, в сравнение с пациентите от

контролните групи. Всички пациенти са били тежки пушачи. Следователно трябва да се

подхожда с повишено внимание при приложение на който и да е TNF-антагонист при пациенти

с ХОББ, както и при пациенти с повишен риск от развитие на злокачествено заболяване поради

тютюнопушене.

Рак на кожата

При пациенти, лекувани с TNF-блокиращи средства, включително голимумаб, се съобщава за

меланом и Merkel-клетъчен карцином (вж.точка 4.8). Препоръчват се периодични

дерматологични прегледи, особено при пациенти с рискови фактори за рак на кожата.

Застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН)

Съобщени са случаи на влошаване на застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) и поява на ЗСН

при TNF блокери, включително и голимумаб. Някои от случаите са с летален изход. В

клинично изпитване на друг TNF-антагонист са наблюдавани влошаване на съществуваща

застойна сърдечна недостатъчност и повишена смъртност в резултат на ЗСН. Голимумаб не е

проучван при пациенти със ЗСН. Голимумаб трябва да се прилага с повишено внимание при

пациенти с лека сърдечна недостатъчност (клас І/ІІ по NYHA). Пациентите трябва да бъдат

внимателно проследявани и при поява или прогресиране на симптомите на сърдечна

недостатъчност приложението на голимумаб трябва да бъде прекратено (вж. точка 4.3).

Неврологични събития

Приложението на TNF-антагонист, включително и голимумаб, е свързано със случаи на поява

или екзацербация на симптомите и/или рентгенологичните данни за демиелинизиращи процеси

на централната нервна система, включително множествена склероза и периферни

демиелинизиращи нарушения. При пациенти с предшестващо или новопоявило се

демиелинизиращо нарушение трябва внимателно да се прецени съотношението риск/полза от

лечението с TNF-антагонист, преди да се започне лечение с голимумаб. Трябва да се обсъди

прекратяване на лечението с голимумаб, ако възникнат тези нарушения (вж. точка 4.8).

Операции

Опитът по отношение на безопасността на голимумаб скоро след хирургични интервенции,

включително и артропластика, е ограничен. Ако се планира хирургична интервенция, трябва да

се вземе предвид дългият полуживот на лекарствения продукт. Пациент, при когото се налага

хирургична интервенция по време на лечението с голимумаб, трябва да бъде внимателно

проследяван за развитие на инфекции, като при нужда трябва да се вземат съответните мерки.

Имуносупресия

Тъй като TNF е медиатор на възпалението и повлиява клетъчния имунен отговор, съществува

вероятност TNF-антагонистите, включително и голимумаб, да засягат защитата срещу

инфекции и развитие на злокачествени новообразувания.

Автоимунни процеси

Относителният дефицит на TNF

, причинен от лечението с TNF-антагонист, може да доведе до

отключването на автоимунни процеси. Ако след приложение на голимумаб се развият

симптоми, характерни за лупус-подобен синдром, и антителата срещу двойноверижната ДНК

се позитивират, лечението с голимумаб трябва да се преустанови (вж. точка 4.8).

Хематологични реакции

Има съобщения за случаи на панцитопения, левкопения, неутропения, агранулоцитоза,

апластична анемия и тромбоцитопения при пациенти, получаващи TNF блокери, включително

голимумаб. Всички пациенти трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавна медицинска

помощ, ако развият признаци и симптоми, които предполагат наличие на кръвна дискразия

(напр. персистиращ фебрилитет, кръвонасядания, кървене, бледност). При пациенти с

установени хематологични аномалии трябва да се обсъди прекратяване на лечението с

голимумаб.

Съпътстващо приложение на TNF-антагонисти и анакинра

При клинични проучвания са наблюдавани сериозни инфекции и неутропения при съпътстващо

приложение на анакинра и друг TNF блокер, етанерцепт, без допълнителна клинична полза.

Поради характера на нежеланите реакции, наблюдавани при тази комбинирана терапия, сходни

прояви на токсичност може да се проявят и в резултат на комбинацията от анакинра и друг

TNF блокер. Комбинирането на голимумаб и анакинра не се препоръчва.

Съпътстващо приложение на TNF-антагонисти и абатацепт

В клинични проучвания съпътстващото приложение на TNF-антагонисти и абатацепт е било

свързано с повишен риск от развитие на инфекции в сравнение с лечението само с

TNF-антагонист, включително и сериозни инфекции, без съвместното им приложение да носи

клинична полза. Комбинирането на голимумаб и абатацепт не се препоръчва.

Съпътстващо приложение с други биологични лекарствени продукти

Няма достатъчно информация по отношение на съпътстващата употреба на голимумаб с други

биологични лекарствени продукти, използвани за лечение на същите заболявания, за които се

използва голимумаб. Съпътстващата употреба на голимумаб с тези биологични продукти не се

препоръчва поради възможността за повишаване на риска от инфекция и други потенциални

фармакологични взаимодействия.

Преминаване от един вид биологични модифициращи болестта антиревматоидни лекарства

(disease modifying anti-rheumatic drugs, DMARDs) към друг

Необходимо е повишено внимание и пациентите трябва да продължат да бъдат проследявани

при преминаване от един биологичен лекарствен продукт към друг, тъй като припокриването

на биологична активност може допълнително да повиши риска от нежелани реакции,

включително инфекция.

Ваксинации/терапевтични инфекциозни агенти

На пациентите, лекувани с голимумаб, могат да се правят ваксини, с изключение на живи

ваксини (вж. точки 4.5 и 4.6). Данните за отговора при ваксиниране с живи ваксини или за

вторично предаване на инфекция чрез живи ваксини при пациенти, които са на лечение с анти-

TNF продукти, са ограничени. Употребата на живи ваксини може да доведе до клинични

инфекции, включително дисеминирани инфекции.

Друга употреба на терапевтични инфекциозни агенти като живи атенюирани бактерии (напр.

вливане на BCG в пикочния мехур при лечение на рак) може да доведе до клинични инфекции,

включително дисеминирани инфекции. Препоръчва се да не се прилагат терапевтични

инфекциозни агенти съпътстващо с голимумаб.

Алергични реакции

При постмаркетинговия опит са съобщени сериозни системни реакции на свръхчувствителност

(включително анафилактична реакция) след приложение на голимумаб. Някои от тези реакции

са настъпили след първото приложение на голимумаб. Ако се развие анафилактична или друга

сериозна алергична реакция, приложението на голимумаб трябва да се преустанови и да се

започне подходящо лечение.

Свръхчувствителност към латекс

Капачето на иглата в предварително напълнената писалка е направено от естествен сух каучук,

съдържащ латекс, и е възможно да предизвика алергични реакции при пациенти,

свръхчувствителни към латекс.

Специални популации

Старческа възраст (≥ 65 години)

В клинични проучвания фаза III за лечение на RA, PsA, AS и UC като цяло не са забелязани

разлики по отношение на нежеланите лекарствени реакции (НЛР), сериозните нежелани

лекарствени реакции (СНЛР) и сериозните инфекции при пациенти на 65 или повече години,

лекувани с голимумаб, и по-млади пациенти. Все пак, при лечение на хора в старческа възраст

трябва да се подхожда с повишено внимание, особено по отношение на появата на инфекции. В

проучването за нерентгенографски аксиален спондилоартрит (nr-Axial SpA) не са включени

пациенти на възраст 45 или повече години.

Бъбречно и чернодробно увреждане

Не са провеждани специални проучвания на голимумаб при пациенти с бъбречно или

чернодробно увреждане. При пациенти с нарушена чернодробна функция голимумаб трябва да

се прилага с повишено внимание (вж. точка 4.2).

Педиатрична популация

Ваксинации

Препоръчва се преди започване на лечение с голимумаб да бъдат направени всички

имунизации на педиатричните пациенти съгласно настоящия имунизационен календар (вж.

„Ваксинации/терапевтични инфекциозни агенти“ посочени по-горе).

Помощни вещества

Simponi съдържа сорбитол (E420). При пациенти с редки наследствени проблеми на

непоносимост към фруктоза, трябва да се вземе предвид допълнителният ефект от

съпътстващото приложение на продукти, съдържащи сорбитол (или фруктоза) и хранителния

прием на сорбитол (или фруктоза) (вж. точка 2).

Риск за лекарствени грешки

Важно е да бъде приложена правилната доза, както е посочено в „Дозировка“ (вж.точка 4.2).

Необходимо е повишено внимание, за да се гарантира, че няма субдозиране или свръхдозиране

при пациентите.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани проучвания за взаимодействията.

Съпътстващо приложение с други биологични лекарствени продукти

Комбинирането на голимумаб с други биологични лекарствени продукти, използвани за

лечение на същите заболявания, за които се използва и голимумаб, включително анакинра и

абатацепт не се препоръчва (вж. точка 4.4).

Живи ваксини/терапевтични инфекциозни агенти

По време на лечението с голимумаб не трябва да се прилагат живи ваксини (вж. точки 4.4 и

4.6).

Терапевтични инфекциозни агенти не трябва да се прилагат съпътстващо с голимумаб

(вж. точка 4.4).

Метотрексат

Независимо от това, че съпътстващото приложение с MTX води до по-високи концентрации на

голимумаб в стационарно състояние при пациенти с RA, PsA или AS, данните не говорят за

необходимост от корекция на дозата нито на голимумаб, нито на MTX (вж. точка 5.2).

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция за предпазване от

бременност и да продължат да я използват поне 6 месеца след последното приложение на

голимумаб.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на голимумаб при бременни жени. Тъй като голимумаб

инхибира TNF, приложението му по време на бременността може да засегне нормалния имунен

отговор на новороденото. Проучванията при животни не показват пряко или непряко вредно

въздействие върху бременността, ембрионалното/феталното развитие и раждането или

постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Приложението на голимумаб при бременни жени не се

препоръчва; голимумаб трябва да се използва по време на бременност само ако лечението е

наистина наложително.

Голимумаб преминава през плацентата. След лечение с TNF-блокиращо моноклонално

антитяло по време на бременността, антитялото се установява до 6 месеца в серума на

кърмачета, родени от лекуваните жени. В резултат на това тези кърмачета може да са с

повишен риск от развитие на инфекция. Не се препоръчва приложение на живи ваксини при

кърмачета с експозиция на голимумаб in utero, 6 месеца след последната инжекция с голимумаб

на майката по време на бременността (вж. точки 4.4 и 4.5).

Кърмене

Не е известно дали голимумаб се екскретира в кърмата или се резорбира системно след

поглъщане. При маймуни е доказано, че голимумаб преминава в кърмата и понеже човешките

имуноглобулини се екскретират в кърмата, жените не трябва да кърмят по време на лечението с

голимумаб и поне 6 месеца след края му.

Фертилитет

Не са провеждани проучвания с голимумаб върху фертилитета при животни. Проучване на

фертилитета при мишки, с използване на аналогично антитяло, което избирателно инхибира

функционалната активност на мишия TNFα, не показва значими ефекти върху фертилитета

(вж. точка 5.3).

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Simponi повлиява в малка степен способността за колоездене, шофиране и работа с машини.

Въпреки това след приложение на Simponi може да се появи замайване (вж. точка 4.8).

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

През контролирания период на основните изпитвания за RA, PsA, AS, nr-Axial SpA и UC

инфекция на горните дихателни пътища е била най-честата нежелана реакция (НР), която се

съобщава при 12,6% от пациентите, лекувани с голимумаб в сравнение с 11,0% при

контролните пациенти. Най-сериозните НР, съобщени за голимумаб, включват сериозни

инфекции (включително сепсис, пневмония, ТВ, инвазивни гъбични и опортюнистични

инфекции), дeмиелинизиращи нарушения, реактивация на HBV, ЗСН, автоимунни процеси

(лупус-подобен синдром), хематологични реакции, сериозна системна свръхчувствителност

(включително анафилактична реакция), васкулит, лимфом и левкемия (вж. точка 4.4).

Табличен списък на нежеланите реакции

НР, наблюдавани в клинични изпитвания и съобщени при постмаркетинговата употреба на

голимумаб в света, са описани в Таблица 1. В рамките на системо-органните класове НР са

изброени по честота според следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10);

нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с

неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Във всяка група по

честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната

сериозност.

Таблица 2

Табличен списък на НР

Инфекции и инфестации

Много чести:

Инфекция на горните дихателни пътища (назофарингит,

фарингит, ларингит и ринит)

Чести:

Бактериални инфекции (като целулит), инфекция на

долните дихателни пътища (като пневмония), вирусни

инфекции (като грип и херпес), бронхит, синуит,

повърхностни гъбични инфекции, абсцес

Нечести:

Сепсис, включително септичен шок, пиелонефрит

Редки:

Туберкулоза, опортюнистични инфекции (като например

инвазивни гъбични инфекции [хистоплазмоза,

кокцидиоидомикоза, пневмоцистоза], бактериална,

атипична микобактериална и протозойна инфекция),

реактивация на вируса на хепатит В, бактериален артрит,

инфекциозен бурсит

Неоплазми – доброкачествени,

злокачествени и неопределени

Нечести:

Неоплазми (като рак на кожата, сквамозноклетъчен

карцином и меланоцитен невус)

Редки:

Лимфом, левкемия, меланом, Merkel-клетъчен карцином

С неизвестна честота:

Хепатолиенален Т-клетъчен лимфом*, сарком на Kaposi

Нарушения на кръвта и лимфната

система

Чести:

Левкопения (включително неутропения), анемия

Нечести:

Тромбоцитопения, панцитопения

Редки:

Апластична анемия, агранулоцитоза

Нарушения на имунната система

Чести:

Алергични реакции (бронхоспазъм,

свръхчувствителност, уртикария), позитивиране на

автоантитела

Редки:

Сериозни системни реакции на свръхчувствителност

(включително анафилактична реакция), васкулит

(системен), саркоидоза

Нарушения на ендокринната

система

Нечести:

Тироидни нарушения (като хипотиреоидизъм,

хипертиреоидизъм и струма)

Нарушения на метаболизма и

храненето

Нечести:

Повишаване на нивата на кръвната захар, повишаване на

нивата на липидите

Психични нарушения

Чести:

Депресия, безсъние

Нарушения на нервната система

Чести:

Замайване, главоболие, парестезия

Нечести:

Нарушено равновесие

Редки:

Демиелинизиращи нарушения (централни или

периферни), дисгеузия

Нарушения на очите

Нечести:

Нарушения на зрението (като замъглено зрение и

намалена зрителна острота), конюнктивит, алергия на

очите (като сърбеж в очите и дразнене)

Сърдечни нарушения

Нечести:

Аритмия, исхемични коронарни нарушения

Редки:

Застойна сърдечна недостатъчност (новопоявила се или

влошаване на вече съществуваща)

Съдови нарушения

Чести:

Артериална хипертония

Нечести:

Тромбоза (като дълбока венозна тромбоза или тромбоза

на аортата), зачервяване на лицето

Редки:

Феномен на Raynaud

Респираторни, гръдни и

медиастинални нарушения

Чести:

Астма и свързани с астмата симптоми (като хриптене и

бронхиална хиперактивност)

Нечести:

Интерстициална белодробна болест

Стомашно-чревни нарушения

Чести:

Диспепсия, гастроинтестинална и абдоминална болка,

гадене, стомашно-чревни възпалителни нарушения (като

гастрит и колит), стоматит

Нечести:

Констипация, гастроезофагеална рефлуксна болест

Хепатобилиарни нарушения

Чести:

Повишаване на аланин аминотрансферазата, повишаване

на аспартат аминотрансферазата

Нечести:

Холелитиаза, чернодробни нарушения

Нарушения на кожата

и подкожната тъкан

Чести:

Пруритус, обрив, алопеция, дерматит

Нечести:

Булозни кожни реакции, псориазис (новопоявил се или

влошаване на вече съществуващ псориазис,

палмарен/плантарен и пустулозен), уртикария

Редки:

Лихеноидни реакции, ексфолиация на кожата, васкулит

(кожен)

С неизвестна честота:

Влошаване на симптомите на дерматомиозит

Нарушения на

мускулно-скелетната система и

съединителната тъкан

Редки:

Лупус-подобен синдром

Нарушения на бъбреците и

пикочните пътища

Редки:

Нарушения на пикочния мехур, бъбречни нарушения

Нарушения на

възпроизводителната система и

гърдата

Нечести:

Нарушения на гърдите, менструални нарушения

Общи нарушения и ефекти

на мястото на приложение

Чести:

Пирексия, астения, реакция на мястото на инжектиране

(като еритем на мястото на инжектиране, уртикария,

индурация, болка, кръвонасядане, пруритус, дразнене, и

парестезия), дискомфорт в областта на гръдния кош

Редки:

Забавено зарастване на рани

Наранявания, отравяния и

усложнения, възникнали в

резултат на интервенции

Чести:

Фрактури на костите

Наблюдавани при други TNF блокери.

В тази точка, медианата на периода на проследяване (приблизително 4 години) като цяло е

представена за всяко приложение на голимумаб. Когато приложението на голимумаб е описано

спрямо дозата, медианата на периода на проследяване се променя (приблизително 2 години при

доза от 50 mg, приблизително 3 години при доза от 100 mg), като пациентите може да са

преминали от една доза към друга.

Описание на избрани нежелани реакции

Инфекции

През контролирания период на основните изпитвания, се наблюдава инфекция на горните

дихателни пътища като най-често съобщаваната нежелана лекарствена реакция при 12,6% от

лекуваните с голимумаб пациенти (честота на 100 човекогодини: 60,8, 95% CI: 55,0, 67,1), в

сравнение с 11,0% при контролните пациенти (честота на 100 човекогодини: 54,5; 95% CI: 46,1,

64,0). В контролирани и неконтролирани eтапи на проучванията, с медиана на проследяване

приблизително 4 години, честотата на инфекции на горните дихателни пътища на

100 човекогодини е била 34,9 случая; 95% CI: 33,8; 36,0 за лекуваните с голимумаб пациенти.

През контролирания период на основните изпитвания са наблюдавани инфекции при 23,0% от

лекуваните с голимумаб пациенти (честота на 100 човекогодини: 132,0; 95% CI: 123,3, 141,1), в

сравнение с 20,2% при контролните пациенти (честота на 100 човекогодини: 122,3; 95% CI:

109,5; 136,2). В контролирани и неконтролирани eтапи на изпитванията, с медиана на

проследяване приблизително 4 години, честотата на инфекции на 100 човекогодини е била

81,1 събития; 95% CI: 79,5; 82,8 за лекуваните с голимумаб пациенти.

През контролирания период на изпитванията за RA, PsA, AS и nr-Axial SpA са наблюдавани

сериозни инфекции при 1,2% от лекуваните с голимумаб пациенти и 1,2% от пациентите в

контролната група. Честотата на сериозните инфекции на 100 човекогодини при проследяване в

контролирания период на изпитванията за RA, PsA, AS и nr-Axial SpA е била 7,3; 95% CI: 4,6;

11,1 за групата на голимумаб от 100 mg, 2,9; 95% CI 1,2; 6,0 за групата на голимумаб от 50 mg и

3,6; 95%CI: 1,5; 7,0 за плацебо групата. През контролирания период на изпитвания на

индукционна терапия с голимумаб при UC, сериозни инфекции са наблюдавани при 0,8% от

пациентите, лекувани с голимумаб, в сравнение с 1,5% от пациентите в контролната група.

Сериозните инфекции, наблюдавани при пациентите, лекувани с голимумаб, включват

туберкулоза, бактериални инфекции, включително сепсис и пневмония, инвазивни гъбични

инфекции и други опортюнистични инфекции. Някои от тези инфекции са били с летален

изход. В контролираните и неконтролираните етапи на основните изпитвания, с медиана на

проследяване до 3 години, е наблюдавана по-висока честота на сериозни инфекции,

включително опортюнистични инфекции и ТВ при пациенти, получавали 100 mg голимумаб, в

сравнение с пациенти, получавали 50 mg голимумаб. Честотата на всички сериозни инфекции

на 100 човекогодини е била 4,1; 95% CI: 3,6; 4,5, при пациентите, получавали 100 mg

голимумаб и 2,5; 95% CI: 2,0; 3,1 при пациентите, получавали 50 mg голимумаб.

Злокачествени заболявания

Лимфом

По време на основните изпитвания честотата на развитие на лимфом при лекуваните с

голимумаб пациенти е по-висока от очакваната в общата популация. В контролираните и

неконтролираните етапи на тези изпитвания, с медиана на проследяване до 3 години, е

наблюдавана по-висока честота на лимфом при пациентите, получавали 100 mg голимумаб, в

сравнение с пациентите, получавали 50 mg голимумаб. Лимфом е диагностициран при

11 участници (1 в терапевтичните групи на 50 mg голимумаб и 10 в терапевтичните групи на

100 mg голимумаб), с честота (95% CI) на 100 човекогодини за периода на проследяване при

0,03 (0,00; 0,15) и 0,13 (0,06; 0,24) случая, съответно при голимумаб 50 mg и 100 mg, и 0,00

(0,00, 0,57) случая при плацебо. По-голяма част от случаите на развитие на лимфом са

възникнали при проучването GO-AFTER, което включва пациенти с предходна експозиция на

TNF-антагонисти, които са имали по-голяма продължителност и рефрактерност на

заболяването (вж. точка 4.4).

Злокачествени заболявания, различни от лимфом

В контролираните периоди на основните изпитвания, както и по време на приблизително

4-годишното проследяване, честотата на различните от лимфом злокачествени заболявания (с

изключение на немеланомния кожен рак) е сходна в групите на лечение с голимумаб и

контролните групи. По време на приблизително 4-годишното проследяване честотата на

различните от лимфом злокачествени заболявания (с изключение на немеланомния кожен рак)

е сходна с тази в общата популация.

По време на контролираните и неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана

на проследяване до 3 години, немеланомен рак на кожата е диагностициран при 5 от

участниците, приемали плацебо, 10 от приемалите голимумаб 50 mg и 31 от приемалите

голимумаб 100 mg при честота (95% CI) на 100 човекогодини за периода на проследяване 0,36

(0,26; 0,49) общо при голимумаб и 0,87 (0,28; 2,04) при плацебо.

По време на контролирания и неконтролирания период на основните изпитвания, с медиана на

проследяване до 3 години, злокачествени заболявания с изключение на меланом, немеланомен

кожен рак и лимфом са диагностицирани при 5-ма участници, приемали плацебо, 21 от

приемалите голимумаб 50 mg и 34 от приемалите голимумаб 100 mg при честота (95% CI) на

100 човекогодини за периода на проследяване 0,48 (0,36; 0,62) общо за голимумаб и 0,87 (0,28;

2,04) за плацебо (вж. точка 4.4).

Съобщения от клинични изпитвания за лечение на астма

В експлораторно клинично проучване пациенти с тежка персистираща астма са получили

натоварваща доза голимумаб (150% от определената терапевтична доза) подкожно на

седмица 0, след което са лекувани с голимумаб 200 mg, голимумаб 100 mg или голимумаб

50 mg подкожно на всеки 4 седмици до седмица 52. При пациентите на лечение с голимумаб

(n = 230) са съобщени осем злокачествени заболявания и нито едно при пациентите на плацебо

(n = 79). Съобщение за лимфом има при 1 пациент, за немеланомен рак на кожата при 2-ма

пациенти и за други злокачествени заболявания при 5 пациенти. Няма превалиране на

определен вид злокачествено заболяване.

По време на плацебо-контролираната част на проучването честотата на поява (95% CI) на

всички злокачествени заболявания на 100 човекогодини проследяване на пациентите, лекувани

с голимумаб, е била 3,19 (1,38; 6,28). В това проучване честотата на поява (95% CI) на

100 човекогодини проследяване при пациентите, лекувани с голимумаб, е била 0,40 (0,01, 2,20)

за лимфом, 0,79 (0,10, 2,86) за немеланомен кожен рак и 1,99 (0,64, 4,63) за други злокачествени

заболявания. При участниците на плацебо честотата на поява (95% CI) на тези злокачествени

заболявания на 100 човекогодини е била 0,00 (0,00, 2,94). Значимостта на тези резултати не е

известна.

Неврологични събития

В контролираните и неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана на

проследяване до 3 години, е наблюдавана по-висока честота на демиелинизация при

пациентите, получавали голимумаб 100 mg, в сравнение с пациентите, получавали голимумаб

50 mg (вж. точка 4.4).

Повишаване на чернодробните ензими

В контролирания период на основните изпитвания за RA и PsA се появяват леки повишения на

АЛАТ (> 1 и < 3 x горната граница на нормата (ULN), със сходни честоти в групите на

голимумаб и контролните групи в изпитванията за лечение на RA и PsA (22,1% до 27,4% от

пациентите); като в изпитванията за лечение на AS и nr-Axial SpA при повече пациенти,

лекувани с голимумаб, се е появило леко повишаване на АЛАТ (26,9%), отколкото при

контролните пациенти (10,6%). По време на контролираните и неконтролираните периоди на

основните изпитвания за лечение на RA и PsA, с медиана на проследяване приблизително

5 години, честотата на леките повишавания на АЛАТ в изпитванията за лечение на RA и PsA е

сходна при лекуваните с голимумаб пациенти и контролните пациенти. В контролирания

период на основните изпитвания на индукционна терапия с голимумаб при UC са възникнали

леки повишения на АЛАТ (> 1 и < 3 x ULN) в сходни съотношения при лекуваните с

голимумаб и контролните пациенти (съответно 8,0% до 6,9% ). В контролираните и

неконтролираните периоди на основни изпитвания за UC с медиана на проследяване

приблизително 2 години процентът на пациентите с леки повишения на АЛАТ е 24,7% при

пациенти, приемащи голимумаб по време на етапа на поддържаща терапия от проучването при

В контролирания период на основни изпитвания за лечение на RA и AS повишаванията на

АЛАТ ≥ 5 x ULN не са чести, като те са наблюдавани по-често при пациентите, лекувани с

голимумаб (0,4% до 0,9%), отколкото при контролните пациенти (0,0%). Такава тенденция не

се наблюдава при пациентите с псориатичен артрит. По време на контролираните и

неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана на проследяване 5 години,

честотата на повишаване на АЛАТ ≥ 5 x ULN е сходна при лекуваните с голимумаб пациенти и

при контролните пациенти. Като цяло тези повишавания са асимптомни и стойностите се

понижават или се нормализират и при отпаднали от изпитването пациенти, и при такива, които

продължават да участват, както и при корекция на приема на други лекарствени продукти.

Няма съобщени случаи по време на контролирания и неконтролирания период на проучването

за nr-Axial SpA (до 1 година). В контролирания период на основни изпитвания на индукционна

терапия с голимумаб при UC са възникнали повишения на АЛАТ ≥ 5 x ULN в сходни

съотношения при лекуваните с голимумаб и пациентите, приемали плацебо (съответно 0,3% до

1,0% ). В контролираните и неконтролираните периоди на основни изпитвания за UC с медиана

на проследяване приблизително 2 години процентът на пациентите с повишения на АЛАТ

≥ 5 x ULN е 0,8% при пациенти, приемащи голимумаб по време на етапа на поддържаща

терапия от проучването при UC.

В основни изпитвания за лечение на RA, PsA, AS и nr-Axial SpA, един пациент, включен в RA

изпитване с предшестващи чернодробни отклонения и прием на други лекарствени продукти,

който е лекуван с голимумаб, е развил неинфекциозен хепатит с иктер, с летален изход. Не се

изключва ролята на голимумаб като допринасящ или утежняващ фактор.

Реакции на мястото на инжектиране

В контролираните периоди на основни изпитвания 5,4% от пациентите, лекувани с голимумаб,

са получили реакции на мястото на инжектиране в сравнение с 2,0% от контролните пациенти.

Наличието на антитела срещу голимумаб може да повиши риска от реакции на мястото на

инжектиране. Повечето реакции на мястото на инжектиране са леки до умерено тежки, като

най-честата е еритем на мястото на инжектиране. Като цяло появата на реакции на мястото на

инжектиране не налага прекратяване на приложението на лекарствения продукт.

В контролираните изпитвания фаза IIb и/или III за лечение на RA, PsA, AS, nr-Axial SpA, тежка

персистираща астма и в изпитвания фаза II/III за лечение на UC, нито един от лекуваните с

голимумаб пациенти не е развил анафилактична реакция.

Автоантитела

По време на контролирани и неконтролирани периоди на основни изпитвания с едногодишен

период на проследяване, при 3,5% от пациентите, лекувани с голимумаб, и 2,3% от

контролните пациенти за първи път са установени ANA (в титър 1:160 или по-висок). В края на

едногодишното проследяване наличието на анти-dsDNA антитела при изходно анти-dsDNA

отрицателни пациенти е 1,1%.

Педиатрична популация

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

Безопасността на голимумаб е проучена в проучване фаза III при 173 пациенти с pJIA на

възраст от 2 до 17 години. Средното проследяване е приблизително две години. Видът и

честотата на нежеланите реакции, съобщени в това проучване, като цяло са подобни на тези,

наблюдавани в проучвания при възрастни с ревматоиден артрит.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

В клинично проучване единични дози до 10 mg/kg са инжектирани интравенозно без прояви на

токсичност, ограничаваща дозата. В случай на предозиране се препоръчва пациентът да остане

под наблюдение за признаци и симптоми на нежелани реакции, като незабавно се започне

подходящо симптоматично лечение.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, инхибитори на тумор-некротизиращия фактор

алфа (TNFα), ATC код: L04AB06

Механизъм на действие

Голимумаб е човешко моноклонално антитяло, което образува стабилен комплекс с висок

афинитет както към разтворимата, така и към трансмембранната форма на човешкия TNFα,

което предотвратява свързването на TNFα към рецепторите му.

Фармакодинамични ефекти

Доказано е, че свързването на човешкия TNF с голимумаб неутрализира индуцираната от TNFα

експресия на повърхността на човешките ендотелни клетки на адхезионните молекули

E-селектин, съдова адхезионна молекула 1 (vascular cell adhesion molecule, VCAM-1) и

междуклетъчна адхезионна молекула 1 (intercellular adhesion molecule, ICAM-1). In vitro

голимумаб инхибира и индуцираната от TNF секреция на интерлевкин 6 (IL-6), IL-8 и

гранулоцит-макрофаг колоностимулиращ фактор (GM-CSF).

В сравнение с групите на плацебо е наблюдавано и подобрение по отношение на стойностите

на С-реактивния протеин (CRP), като лечението със Simponi е довело до значимо понижаване

спрямо изходните стойности на серумните нива на IL-6, ICAM-1, матриксната

металопротеиназа 3 (MMP-3) и съдовоендотелния растежен фактор (vascular endothelial growth

factor, VEGF) в сравнение с контролното лечение. В допълнение, нивата на TNF

са се

понижили при пациентите с RA и AS, а при пациентите с PsA са се понижили нивата на IL-8.

Тези промени са наблюдавани при първата оценка (седмица 4) след започване на приложението

на Simponi и като цяло са се задържали до седмица 24.

Клинична ефикасност

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

Безопасността и ефикасността на Simponi са оценени в рандомизирано, двойносляпо, плацебо-

контролирано проучване, с фаза на оттегляне от лечението (GO-KIDS) при 173 деца (на възраст

от 2 до 17 години) с активен pJIA, с най-малко 5 активни стави и незадоволителен отговор към

MTX. Деца с полиартикуларен JIA (полиартрит с положителен или отрицателен ревматоиден

фактор, разширен олигоартрит, ювенилен псориатичен артрит или системен JIA, без настоящи

системни симптоми) са включени в проучването. Медианата на броя активни стави на изходно

ниво на активни стави е 12, а средният CRP е 0,17 mg/dl.

Част 1 на проучването се състои от 16-седмична отворена фаза, в която 173-те включени деца

получават подкожно Simponi 30 mg/m

(максимално 50 mg) на всеки 4 седмици и MTX. 154-те

деца, които са достигнали отговор по Американския колеж по ревматология (ACR) Ped 30 на

седмица 16 са включени в Част 2 на проучването, рандомизираната фаза на оттегляне от

лечението, и получават Simponi 30 mg/m

(максимално 50 mg) + MTX или плацебо + MTX на

всеки 4 седмици. След обостряне на заболяването, децата получават Simponi 30 mg/m

(максимално 50 mg) + MTX. На седмица 48, децата са включени в дългосрочно продължение на

проучването.

Децата, включени в това проучване, показват отговори по ACR Ped 30, 50, 70 и 90 от седмица 4.

На седмица 16, 87% от децата отговарят по ACR Ped 30, а 79%, 66% и 36% от децата съответно

отговарят по ACR Ped 50, ACR Ped 70 и ACR Ped 90. На седмица 16, 34% от децата имат

неактивна болест, определена като наличие на всички от следните: нямат стави с активен

артрит; нямат температура, обрив, серозит, спленомегалия, хепатомегалия или генерализирана

лимфаденопатия, дължаща се на JIA; нямат активен увеит; нормална ESR (< 20 mm/час) или

CRP (< 1,0 mg/dl); глобална оценка на лекаря за активността на заболяването (≤ 5 mm по VAS);

продължителност на сутрешната скованост < 15 минути.

На седмица 16 всички компоненти на ACR Ped показват клинично значимо подобрение от

изходното ниво (вж. Таблица 3).

Tаблица 3

Подобрения от изходно ново на компонентите на ACR Ped на седмица 16

a

Медиана на

подобрението в

проценти

Simponi 30 mg/m

= 173

Глобална оценка на лекаря за заболяването (VAS

0-10 cm)

Глобална оценка на участника/родителя за цялостното състояние

(VAS 0-10 cm)

Брой на активните стави

Брой на ставите с ограничен обхват на движение

Физическа функция по CHAQ

ESR (mm/h)

изходно ниво = седмица 0

“n” отразява включените пациенти

VAS: визуална аналогова скала

CHAQ: Въпросник за оценка на детското здраве

ESR (mm/h): скорост на утаяване на еритроцитите (милиметри на час)

Първичната крайна точка при процента деца, които отговарят по ACR Ped 30 на седмица 16, и

при които няма обостряне на заболяването между седмица 16 и седмица 48 не е достигната.

При по-голямата част от децата няма обостряне между седмица 16 и седмица 48 (съответно

59% в Simponi + MTX групата и 53% в плацебо + MTX групата; p = 0,41).

Предварително определените подгрупови анализи на първичната крайна точка според

изходните стойности на CRP (≥ 1 mg/dl спрямо < 1 mg/dl) показва по-високи нива на обостряне

при участници, лекувани с плацебо + MTX, спрямо Simponi + MTX, при участници с изходни

стойности на CRP ≥ 1 mg/dl (87% спрямо 40% p = 0,0068).

На седмица 48, 53% и 55% от децата, включени съответно в групата на Simponi + MTX и

групата на плацебо + MTX, отговорят по ACR Ped 30, и съответно 40% и 28% от децата в

групата на Simponi + MTX и групата на плацебо + MTX, са с неактивно заболяване.

Ревматоиден артрит при възрастни

Ефикасността на Simponi е доказана в три многоцентрови, рандомизирани, двойно-слепи,

плацебо контролирани проучвания, включващи над 1 500 пациенти на възраст ≥ 18 години с RA

с умерено до силно изразена активност, диагностициран според критериите на Американския

колеж по ревматология (ACR), поне 3 месеца преди скрининга. Пациентите са имали поне

4 оточни и 4 болезнени стави. Simponi или плацебо са били инжектирани подкожно веднъж на

всеки 4 седмици.

В GO-FORWARD са оценени 444 пациенти с активен RA въпреки стабилната доза от поне

15 mg/седмично MTX и които не са лекувани преди това с TNF-антагонист. Пациентите са

рандомизирани да получават плацебо + MTX, Simponi 50 mg + MTX, Simponi 100 mg + MTX

или Simponi 100 mg + плацебо. Пациентите, които са получавали плацебо + MTX, са преминали

на Simponi 50 mg + MTX след седмица 24. На седмица 52 пациентите са включени в открито

дългосрочно продължение на проучването.

В GO-AFTER са оценени 445 пациенти, лекувани преди това с един или повече от

TNF-антагонистите адалимумаб, етанерцепт или инфликсимаб. Пациентите са рандомизирани

да получават плацебо, Simponi 50 mg или Simponi 100 mg. По време на проучването на

пациентите е разрешено да продължат съпътстващото DMARD лечение с MTX, сулфасалазин

(SSZ) и/или хидроксихлороквин (HCQ). Обявените причини за прекратяване на

предшестващото анти-TNF лечение са липса на ефикасност (58%), непоносимост (13%), и/или

различни от безопасността и ефикасността причини (29%, предимно по финансови

съображения).

В GO-BEFORE са оценени 637 пациенти с активен RA, които не са получавали MTX и не са

лекувани преди това с TNF-антагонисти. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо +

MTX, Simponi 50 mg + MTX, Simponi 100 mg + MTX или Simponi 100 mg + плацебо. На

седмица 52 пациентите са включени в открито дългосрочно продължение на проучването, в

което пациентите, получаващи плацебо + MTX, които са имали поне една болезнена или подута

става, са преминали на лечение със Simponi 50 mg + MTX.

В GO-FORWARD (съвместните) първични крайни са процентът пациенти, при които е

достигнат ACR 20 отговор на седмица 14 и подобрението на седмица 24 по Въпросника за

оценка на здравословното състояние (Health Assessment Questionnaire, HAQ). В GO-AFTER

първичната крайна точка е процентът пациенти, при които е достигнат ACR 20 отговор на

седмица 14. В GO-BEFORE съставните първични крайни точки са процентът пациенти, при

които е достигнат ACR 50 отговор на седмица 24 и промяната в модифицирания резултат по

van der Heijde-Sharp (vdH-S) на седмица 52. Освен първичните крайни точки е направена и

допълнителна оценка на влиянието на Simponi върху признаците и симптомите на артрит,

рентгенографски отговор, телесни функции и свързаните със здравето показатели за качество

на живот.

Като цяло не са установени клинично значими различия в показателите за ефикасност между

пациентите, получаващи Simponi 50 mg и 100 mg, със съпътстващ прием на MTX на

седмица 104 в GO-FORWARD и GO-BEFORE и на седмица 24 в GO-AFTER. Във всяко от RA

проучванията според дизайна на проучването, пациентите в дългосрочното продължение на

проучването може да са сменяли дозите Simponi от 50 mg на 100 mg и обратно по преценка на

лекаря в проучването.

Признаци и симптоми

Основните ACR резултати за доза Simponi 50 mg на седмици 14, 24 и 52 за GO-FORWARD,

GO-AFTER и GO-BEFORE са представени в Таблица 4 и описани по-долу. Наблюдаван е

отговор при първа оценка (седмица 4) след първоначалното приложение на Simponi.

В GO-FORWARD от 89 участници, рандомизирани да получават Simponi 50 mg + MTX, 48 са

останали на това лечение до седмица 104. От тях 40, 33 и 24 пациенти са имали ACR отговор на

седмица 104 съответно 20/50/70. Сред пациентите, които са продължили участието си в

проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани подобни честоти на ACR 20/50/70

отговор от седмица 104 до седмица 256.

В GO-AFTER процентът от пациентите, постигащи ACR 20 отговор, е по-висок при

пациентите, получаващи Simponi, в сравнение с пациентите на плацебо, независимо от

причината за прекратяване на предшестващото лечение с TNF-антагонисти.

Таблица 4

Основни резултати за ефикасност в контолираните етапи на GO-FORWARD, GO-AFTER

и GO-BEFORE.

GO-FORWARD

Активен RA въпреки

лечението с MTX

GO-AFTER

Активен RA, лекуван

преди това с един или

повече TNF-антагонисти

GO-BEFORE

Активен RA, нелекуван

преди това с MTX

Плацебо

Simponi

50 mg

Плацебо

Simponi

50 mg

Плацебо

Simponi

50 mg

Отговорили пациенти, %

ACR 20

Седмица 14

33%

55%*

18%

35%*

Седмица 24

60%*

р = 0,002

Седмица 52

ACR 50

Седмица 14

35%*

p = 0,021

Седмица 24

37%*

16%*

29%

40%

Седмица 52

ACR 70

Седмица 14

p = 0,008

p = 0,005

Седмица 24

20%*

9% p = 0,009

Седмица 52

n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки

проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка.

p ≤ 0,001

NA: Неприложимо

В GO-BEFORE основният анализ при пациентите с умерен до тежък ревматоиден артрит

(комбинирани групи Simponi 50 и 100 mg + MTX спрямо MTX самостоятелно за ACR 50) не е

статистически значим на седмица 24 (p = 0,053). На седмица 52 в общата популация процентът

пациенти в групата на Simponi 50 mg + MTX, постигнали ACR отговор, като цяло е бил

по-висок, но не сигнификантно различен в сравнение с MTX самостоятелно (вж. Таблица 2).

Допълнителни анализи са направени за подгрупите, представителни за показаната за лечение

популация пациенти с тежък, активен и прогресиращ RA. Демонстриран е общо по-голям ефект

на Simponi 50 mg + MTX спрямо MTX самостоятелно при показаната популация в сравнение с

общата популация.

В GO-FORWARD и GO-AFTER са наблюдавани клинично и статистически значими отговори

по резултата за активност на заболяването (DAS28) за всеки предварително определен период

на оценка на седмица 14 и седмица 24 (p ≤ 0,001). Сред пациентите, останали на лечение със

Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването, отговорите по DAS28 са

се задържали до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в

проучването и са лекувани със Simponi, отговорите по DAS28 са били подобни от седмица 104

до седмица 256.

В GO-BEFORE е измерен значимият клиничен отговор, дефиниран като поддържане на ACR 70

отговор за продължителен период от 6 месеца. На седмица 52, 15% от пациентите в групата на

Simponi 50 mg + MTX са постигнали значим клиничен отговор в сравнение със 7% от

пациентите в групата на пацебо + MTX (р = 0,018). Между 159-те участници, рандомизирани на

Simponi 50 mg + MTX, 96 са останали на това лечение на седмица 104. Сред тях 85, 66 и

53 пациенти са имали отговор ACR 20/50/70 съответно на седмица 104. Сред пациентите, които

са продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани подобни

честоти на ACR 20/50/70 отговор от седмица 104 до седмица 256.

Рентгенографски отговор

В GO-BEFORE, за да се оцени степента на структурно увреждане, е използвана промяната от

изходните стойности в резултата по vdH-S, комбиниран резултат за структурно увреждане,

който измерва рентгенографски броя и размера на ставните ерозии и степента на стесняване на

ставното пространство на ръцете/китките и стъпалата. Основните резултати при доза Simponi

50 mg на седмица 52 са представени в Таблица 5.

Броят пациенти без поява на нови ерозии или с промяна спрямо изходните стойности на общия

резултат по vdH-S ≤ 0 е значимо по-висок в групата на лечение със Simponi в сравнение с

контролната група (р = 0,003). Рентгенографските ефекти, наблюдавани на седмица 52, са се

запазили до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в проучването и

са лекувани със Simponi, рентгенографските ефекти са били подобни от седмица 104 до

седмица 256.

Таблица 5

Средни рентгенографски промени спрямо изходните стойности в общия резултат по

vdH-S на седмица 52 в общата популация в GO-BEFORE

Плацебо + MTX

Simponi 50 mg + MTX

a

160

159

Общ резултат

Изходни стойности

19,7 (35,4)

18,7 (32,4)

Промяна от изходните стойности

1,4 (4,6)

0,7 (5,2)*

Резултат за ерозия

Изходни стойности

11,3 (18,6)

10,8 (17,4)

Промяна от изходните стойности

0,7 (2,8)

0,5 (2,1)

Резултат за ССП

Изходни стойности

8,4 (17,8)

7,9 (16,1)

Промяна от изходните стойности

0,6 (2,3)

0,2 (2,0)**

n отразява рандомизираните пациенти

p = 0,015

** p = 0,044

Телесни функции и качество на живот, свързано със здравословното състояние

В GO-FORWARD и GO-AFTER са оценени телесните функции и инвалидност като отделни

крайни точки чрез индекса за инвалидност на HAQ DI. В тези проучвания на седмица 24,

Simponi показва клинично и статистически значимо подобрение на показателите на HAQ DI от

изходните в сравнение с контролните пациенти. Сред пациентите, останали на лечение със

Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването, подобрението в HAQ DI

се е задържало до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в

проучването и са лекувани със Simponi, подобрението в HAQ DI е било подобно от седмица 104

до седмица 256.

В GO-FORWARD при пациентите, лекувани със Simponi, е постигнато клинично и

статистически значимо подобрение по отношение на качеството на живот, свързано със

здравословното състояние, определено въз основа на показателите за телесни функции на

SF-36, в сравнение с пациентите на плацебо на седмица 24. Сред пациентите, останали на

лечение със Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването, подобрението

в телесните функции на SF-36 се е задържало до седмица 104. Сред пациентите, които са

продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, подобрението в телесните

функции на SF-36 е било подобно от седмица 104 до седмица 256. В GO-FORWARD и

GO-AFTER е постигнато статистически значимо подобрение по отношение на умората,

измерена чрез функционална оценка по скалата за лечение на хронични заболявания - умора

(FACIT-F).

Псориатичен артрит при възрастни

Безопасността и ефикасността на Simponi са оценени в многоцентрово, рандомизирано,

плацебо контролирано проучване (GO-REVEAL), включващо 405 възрастни пациенти с активен

PsA (≥ 3 оточни стави и ≥ 3 болезнени стави) въпреки лечението с нестероидни

противовъзпалителни медикаменти (NSAID) или DMARD. Пациентите в това изпитване са с

диагностициран PsA поне преди 6 месеца и с поне лек псориазис. Включени са пациенти с

всички подтипове псориатичен артрит, включително полиартикуларен артрит без ревматични

възли (43%), асиметричен периферен артрит (30%), артрит на дисталните интерфалангеални

стави (15%), спондилит с периферен артрит (11%) и инвалидизиращ артрит (1%). Не се допуска

предшестващо лечение с TNF-антагонист. Simponi или плацебо се прилагат подкожно през 4

седмици. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо, Simponi 50 mg или Simponi

100 mg. Пациентите, които са получавали плацебо, са преминали на Simponi 50 mg след

седмица 24. Пациентите са включени в открито дългосрочно продължение на проучването на

седмица 52. Приблизително 48% от пациентите са продължили лечението с постоянни дози

метотрексат (≤ 25 mg/седмично). Съвместните първични крайни точки са процентът пациенти,

достигащи ACR 20 отговор на седмица 14 и промяна на изходните стойности на общия PsA,

модифициран по vdH-S резултат, на седмица 24.

Като цяло не са наблюдавани клинично значими различия в показателите за ефикасност между

схемите на прилагане на Simponi 50 mg и 100 mg на седмица 104. Според дизайна на

проучването пациентите в дългосрочното продължение на проучването може да са сменяли

дозите Simponi от 50 mg на 100 mg и обратно по преценка на лекаря в проучването.

Признаци и симптоми

Основните резултати за дозата от 50 mg на седмици 14 и 24 са представени в Таблица 6 и

описани по-долу.

Таблица 6

Основни резултати за ефикасността от GO-REVEAL

Плацебо

Simponi

50 mg*

Отговорили пациенти, %

ACR 20

Седмица 14

9%

51%

Седмица 24

ACR 50

Седмица 14

Седмица 24

ACR 70

Седмица 14

Седмица 24

PASI

b

75

c

Седмица 14

Седмица 24

p < 0,05 за всички сравнения;

n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки

проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка

Площ на псориазиса и индекс на тежест

Въз основа на подгрупата пациенти с изходно засягане на ≥ 3% от телесната площ, 79 пациенти (69,9%) в

групата на плацебо и 109 (74,3%) в групата на лечение със Simponi 50 mg.

Отговори са наблюдавани при първата оценка (седмица 4) след първоначалното приложение на

Simponi. Сходни ACR 20 отговори на седмица 14 са наблюдавани при пациентите с

полиартикуларен артрит без ревматоидни възли и при подтиповете асиметричен периферен

PsA. Броят на пациентите с други подтипове PsA е твърде малък, за да позволи адекватна

оценка. Наблюдаваните отговори в групите на лечение със Simponi са сходни при пациентите,

които са приемали съпътстващо MTX и тези, които не са приемали. От 146 пациенти

рандомизирани на Simponi 50 mg, 70 са били все още на това лечение на седмица 104. От тези

70 пациенти, 64, 46 и 31 пациенти са имали съответно ACR отговор 20/50/70. Сред пациентите,

които са продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани

подобни честоти на ACR 20/50/70 отговор от седмица 104 до седмица 256.

Статистически значими отговори по DAS28 са наблюдавани на седмици 14 и 24 (p < 0,05).

На седмица 24, при пациентите, лекувани със Simponi, е наблюдавано подобрение в

показателите за периферна активност на псориатичния артрит (напр. брой оточни стави, брой

болезнени/чувствителни стави, дактилит и ентезит). Лечението със Simponi е довело до

значимо подобрение на телесните функции, оценена въз основа на HAQ DI, както и до значимо

подобрение в качеството на живот, свързано със здравословното състояние, оценено въз основа

на показателите за телесни функции и психическо състояние на SF-36. При пациентите,

останали на лечение със Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването,

DAS28 и HAQ DI отговорите се запазват през седмица 104. Сред пациентите, които са

продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, DAS28 и HAQ DI

отговорите са били подобни от седмица 104 до седмица 256.

Рентгенографски отговор

Структурното увреждане на ръцете и ходилата е оценено рентгенографски чрез промяна на

изходните стойности на vdH-S резултата, модифициран за PsA, чрез прибавяне на дисталните

интерфалангеални стави на ръката.

Лечението със Simponi 50 mg намалява скоростта на прогресия на периферно увреждане на

ставите, в сравнение с лечението с плацебо на седмица 24, измерена чрез промяна в изходните

стойности в общия модифициран vdH-S резултат (средно ± SD резултата е 0,27 ± 1,3 в плацебо

групата, в сравнение с - 0,16 ± 1,3 в Simponi групата p = 0,011). Освен тези 146 пациенти, които

са били рандомизирани на Simponi 50 mg, са налични рентгенографски данни на седмица 52 за

126 пациенти, от които 77% не са показали прогресия в сравнение с изходните стойности.

Налични са рентгенографски данни на седмица 104 за 114 пациенти, от които 77% не са

показали прогресия от изходните стойности. Сред пациентите, които са продължили участието

си в проучването и са лекувани със Simponi, подобeн брой пациенти не са показали прогресия

от изходните стойности от седмица 104 до седмица 256.

Имуногенност

В проучванията фаза ІІІ за лечение на RA, PsA и AS до седмица 52 при 5% (105/2 062) от

пациентите, лекувани с голимумаб, са открити антитела срещу голимумаб чрез ензимен

имунологичен метод (enzyme immunoassay, EIA) и, където са изследвани, почти всички

антитела са били неутрализиращи in vitro. При различни ревматологични показания са

наблюдавани сходни стойности. Съпътстващият прием на MTX води до по-малък процент

пациенти с антитела срещу голимумаб в сравнение с пациентите, лекувани с голимумаб без

MTX (съответно приблизително 3% [41/1 235] и 8% [64/827]).

При nr-Axial SpA са открити антитела срещу голимумаб при 7% (14/193) от пациентите,

лекувани с голимумаб до седмица 52 чрез EIA метод.

През 54-а седмица на фаза ІІ и фаза ІІІ проучвания при улцерозен колит, при 3% (26/946) от

лекуваните пациенти с голимумаб, са открити антитела към голимумаб чрез EIA метод. Шейсет

и осем процента (21/31), от антитяло-положителните пациенти, са имали неутрализиращи

антитела in vitro. Съпътстващото лечение с имуномодулатори (азатиоприн, 6-меркаптопурин и

МТХ) е довело до по-нисък процент на пациентите с антитела към голимумаб в сравнение с

пациентите, приемащи голимумаб без прием на имуномодулатори (съответно 1% (4/308)

спрямо 3% (22/638)). При пациентите, които продължават в разширеното проучване и имат

оценими проби до седмица 228 са открити антитела към голимумаб при 4% (23/604) от

лекуваните пациенти с голимумаб. Осемдесет и два процента (18/22) от антитяло-

положителните пациенти са имали неутрализиращи антитела in vitro.

Лекарство-толерантен EIA метод се използва в проучването при pJIA за откриване на антитела

срещу голимумаб. Поради по-високата чувствителност и подобрена лекарствена поносимост, се

очаква да бъде установена по-висока честота на развитие на антитела срещу голимумаб чрез

лекарство-толерантен EIA метод, в сравнение с EIA метод. Във фаза III на проучването при

pJIA през седмица 48 са открити антитела срещу голимумаб чрез лекарство-толерантен EIA

метод при 40% (69/172) от лекуваните с голимумаб деца, от които по-голямата част са с титър

по-нисък от 1:1000. Ефект върху серумните концентрации на голимумаб се наблюдава при

титри > 1:100, докато ефект върху ефикасността не е наблюдаван при титри >1:1000, въпреки

че броят на децата с титри > 1:1000 е малък (N=8). Сред децата с положителен резултат за

антитела срещу голимумаб, 39% (25/65) имат неутрализиращи антитела. По-високата честота

на антитела, определена чрез лекарство-толерантен EIA метод, тъй като те са предимно

антитела с нисък титър, няма видимо влияние върху лекарствените нива, ефикасността и

безопасността, и поради това не представлява нов сигнал за безопасност.

Наличието на антитела срещу голимумаб може да повиши риска от реакции на мястото на

инжектиране (вж. точка 4.4). Малкият брой пациенти, положителни за антитела срещу

голимумаб, ограничава възможността да се направят категорични заключения за връзката

между наличието на антитела срещу голимумаб и клиничната ефикасност или мерките за

безопасност.

Тъй като анализът на имуногенността е специфичен за продукта и използваните диагностични

тестове, сравнението на стойностите на развитие на антитела с тези на други продукти е

неуместно.

5.2

Фармакокинетични свойства

Абсорбция

След еднократно подкожно приложение на голимумаб при здрави доброволци или пациенти с

RA, средното време за достигане на максимална серумна концентрация (T

) варира от 2 до

6 дни. Подкожното инжектиране на 50 mg голимумаб на здрави доброволци води до постигане

на средно ± стандартно отклонение в максимална серумна концентрация (C

) 3,1 ± 1,4

g/ml.

След еднократно подкожно инжектиране на 100 mg, абсорбцията на голимумаб е сходна в

мишницата, корема и бедрото, със средна абсолютна бионаличност 51%. Тъй като след

подкожно приложение голимумаб показва приблизително линейна дозозависима

фармакокинетика, се очаква абсолютната бионаличност на 50 mg или 200 mg голимумаб да е

сходна.

Разпределение

При еднократно i.v. приложение средният обем на разпределение е 115 ± 19 ml/kg.

Елиминиране

Системният клирънс на голимумаб е изчислен на 6,9 ± 2,0 ml/дневно/kg. Терминалният

полуживот е изчислен на приблизително 12 ± 3 дни при здрави доброволци, като сходни

стойности са наблюдавани и при пациенти с RA, PsA, AS или UC.

При подкожно приложение на 50 mg голимумаб при пациенти с RA, PsA или AS на всеки

4 седмици серумните концентрации достигат стационарно състояние на седмица 12. При

съпътстваща употреба с MTX, лечението с 50 mg голимумаб подкожно на всеки 4 седмици

води до средни (± стандартно отклонение) най-ниски серумни концентрации в стационарно

състояние от приблизително 0,6 ± 0,4

g/ml при пациенти с активен RA независимо от

лечението с MTX, приблизително 0,5 ± 0,4

g/ml при пациенти с активен PsA и приблизително

0,8 ± 0,4

g/ml при пациенти с AS. При пациенти с nr-Axial SpA, средните серумни

концентрации на голимумаб в стационарно състояние са сходни с тези, наблюдавани при

пациенти с AS след подкожно приложение на 50 mg голимумаб на всеки 4 седмици.

Пациентите с RA, PsA или AS, които не са на съпътстващо лечение с MTX, са с приблизително

30% по-ниски от най-ниските концентрации на голимумаб в стационарно състояние от тези,

лекувани съпътстващо с голимумаб и MTX. При ограничен брой пациенти с RA, лекувани с

голимумаб, прилаган подкожно за период от 6 месеца, съпътстващата употреба на MTX

намалява клирънса на голимумаб с приблизително 36%. Популационният фармакокинетичен

анализ обаче показва, че съпътстващата употреба на NSAID, перорални кортикостероиди или

сулфасалазин не повлиява клирънса на голимумаб.

След индукционни дози от 200 mg и 100 mg голимумаб съответно на седмици 0 и 2, и след това

на всеки 4 седмици поддържащи дози 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на пациенти с

UC, серумните концентрации голимумаб достигат стационарно състояние приблизително

14 седмици след началото на терапията. Лечението с 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на

всеки 4 седмици по време на периода на поддържане, води до средни стационарни най-ниски

серумни концентрации от съответно приблизително 0,9 ± 0,5

g/ml и 1,8 ± 1,1

g/ml.

При пациенти с UC, лекувани с 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на всеки 4 седмици,

съпътстващата употреба на имуномодулатори не показва съществен ефект върху

стационарните най-ниски нива на голимумаб.

Пациентите, развили антитела срещу голимумаб, като цяло са с ниски стойности на

най-ниските серумни концентрации на голимумаб в стационарно състояние (вж. точка 5.1).

Линейност

При еднократно интравенозно приложение при пациенти с RA, голимумаб показва

приблизително линейна дозозависима фармакокинетика в дозовия интервал от 0,1 до

10,0 mg/kg. След единична подкожна доза в дозовия диапазон от 50 mg до 400 mg при здрави

доброволци се наблюдава приблизително пропорционална на дозата фармакокинетика.

Влияние на телесното тегло върху фармакокинетиката

Съществува тенденция към повишаване на клирънса на голимумаб с повишаване на телесното

тегло (вж. точка 4.2).

Педиатрична популация

Фармакокинетиката на голимумаб е определена при 173 деца с pJIA на възраст от

2 до 17 години. В проучването при pJIA, децата получили голимумаб 30 mg/m

(максимално

50 mg) подкожно на всеки 4 седмици, имат медиана на най-ниските концентрации на

голимумаб в стационарно състояние, които са сходни при различните възрастови групи, и

които са близки до, или малко по-високи в сравнение с тези, наблюдавани при възрастни

пациенти с RA, получавали голимумаб 50 mg на всеки 4 седмици.

Популационното фармакокинетично/фармакодинамично моделиране и симулация при деца с

pJIA потвърждава връзката между серумните експозиции на голимумаб и клиничната

ефикасност, и подкрепя схема на прилагане на голимумаб 30 mg/m

на всеки 4 седмици при

деца с pJIA.

5.3

Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хората на базата на конвенционалните

фармакологични проучвания за безопасност, токсичност при многократно приложение,

репродуктивна токсичност и токсичност по отношение на развитието.

С голимумаб не са провеждани проучвания за мутагенност, за влияние върху фертилитета при

животни и за дългосрочна карциногенност.

В проучване за влиянието върху фертилитета и общата репродуктивна функция при мишки, в

което е използвано аналогично антитяло, селективно инхибиращо функционалната активност

на мишия TNFα, броят на бременните мишки намалява. Не е известно дали това се дължи на

ефект при мъжките и/или женските мишки. При проучване за токсичност по отношение на

развитието при мишки, след приложение на същото аналогично антитяло, както и при

проучване на голимумаб при дългоопашати макаци, няма данни за токсичност при майката,

ембриотоксичност или тератогенност.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Сорбитол (E420)

Хистидин

Хистидинов хидрохлорид монохидрат

Полисорбат 80

Вода за инжекции.

6.2

Несъвместимости

Предвид липсата на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се

смесва с други лекарствени продукти.

6.3

Срок на годност

24 месеца

6.4

Специални условия на съхранение

Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената писалка в картонената опаковка, за да се предпази от

светлина.

Simponi може да се съхранява при максимална температура до 25°C, еднократно за период до

30 дни, но не и след датата на изтичане на първоначалния срок на годност, напечатан върху

картонената опаковка. Новият срок на годност трябва да бъде написан върху картонената

опаковка (до 30 дни от датата на изваждане от хладилника).

Веднъж след като Simponi е съхраняван при стайна температура, не трябва да се връща отново

за съхранение в хладилник. Simponi трябва да се изхвърли, ако не се използва в рамките на

30 дни при съхранение на стайна температура.

6.5

Вид и съдържание на опаковката

Simponi 45 mg/0,45 ml инжекционен разтвор

0,45 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип І) с фиксирана игла

(неръждаема стомана) и капаче на иглата (гума, съдържа латекс) в предварително напълнена

писалка. Всяка предварително напълнена писалка може да достави 0,1 ml до 0,45 ml на стъпки

по 0,05 ml.

Опаковка с 1 предварително напълнена писалка.

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Simponi се доставя като предварително напълнена писалка за еднократна употреба, наречена

VarioJect. Във всяка опаковка има инструкции за употреба, в които подробно е описано как се

използва писалката. След изваждане на предварително напълнената писалка от хладилника,

преди инжектирането на Simponi трябва да се изчака 30 минути, за да може разтворът да

достигне стайна температура. Писалката не трябва да се разклаща.

Разтворът е бистър до леко опалесцентен, безцветен до светложълт и може да съдържа малки

прозрачни или бели протеинови частици. Това не е необичайно за разтвори, съдържащи

протеини. Simponi не трябва да се използва, ако разтворът е с променен цвят, мътен или

съдържащ видими чужди частици.

Подробни указания за подготовянето и приложението на Simponi предварително напълнена

писалка са дадени в листовката за пациента.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят

в съответствие с местните изисквания.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

8.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/009 1 предварително напълнена писалка

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 1 октомври 2009 г.

Дата на последно подновяване: 19 юни 2014 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 50 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

Simponi 50 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Simponi 50 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

Една предварително напълнена писалка от 0,5 ml съдържа 50 mg голимумаб* (golimumab).

Simponi 50 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

Една предварително напълнена спринцовка от 0,5 ml съдържа 50 mg голимумаб* (golimumab).

*Човешко моноклонално антитяло от клас IgG1κ, получено от миша хибридомна клетъчна

линия по рекомбинантна ДНК-технология.

Помощно вещество с известно действие

Всяка предварително напълнена писалка съдържа 20,5 mg сорбитол на доза от 50 mg.

Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 20,5 mg сорбитол на доза от 50 mg.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка SmartJect (инжекция)

Инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка (инжекция)

Разтворът е бистър до леко опалесцентен, безцветен до светложълт.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Ревматоиден артрит (RA)

Simponi, в комбинация с метотрексат (MTX), е показан за:

лечение на умерено тежък до тежък активен ревматоиден артрит при възрастни, когато

отговорът на лечението с модифициращи болестта антиревматоидни средства (DMARD),

включително и с MTX, не е достатъчен.

лечение на тежък, активен и прогресиращ ревматоиден артрит при възрастни, които

преди това не са лекувани с MTX.

Има данни, че Simponi в комбинация с MTX намалява скоростта на прогресия на ставното

увреждане, оценено рентгенографски, и подобрява физическата функция.

Ювенилен идиопатичен артрит

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит (pJIA)

Simponi в комбинация с MTX е показан за лечение на полиартикуларен ювенилен идиопатичен

артрит при деца на възраст 2 години и по-големи, които са имали недостатъчен отговор към

предходна терапия с MTX.

Псориатичен артрит (PsA)

Simponi, самостоятелно или в комбинация с MTX, е показан за лечение на активен и

прогресиращ псориатичен артрит при възрастни, когато отговорът на предшестващо лечение с

DMARD, не е достатъчен. Има данни, че Simponi намалява скоростта на прогресия на

периферното ставно увреждане, оценено рентгенографски, при пациенти с полиартикуларни

симетрични подтипове на заболяването (вж. точка 5.1) и подобрява телесните функции.

Аксиален спондилоартрит

Анкилозиращ спондилит (AS)

Simponi е показан за лечение на тежък активен анкилозиращ спондилит при възрастни, които са

имали недостатъчен отговор на конвенционалното лечение.

Нерентгенографски аксиален спондилоартрит (Non-radiographic axial spondyloarthritis,

nr-Axial SpA)

Simponi е показан за лечение при възрастни пациенти с тежък, активен нерентгенографски

аксиален спондилоартрит с обективни признаци на възпаление, проявен чрез повишен C-

реактивен протеин (CRP) и/или е доказан чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), които са

имали недостатъчен отговор или са имали непоносимост към нестероидни

противовъзпалителни средства (НСПВС).

Улцерозен колит (UC)

Simponi е показан за лечение на умерен до тежък активен улцерозен колит при възрастни

пациенти с неадекватен отговор към стандартна терапия, включваща кортикостероиди и

6-меркаптопурин (6-MP) или азатиоприн (AZA), или които имат непоносимост или медицински

противопоказания за тези терапии.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението трябва да се започне и да се следи от лекари специалисти по диагностика и лечение

на ревматоиден артрит, полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит, псориатичен артрит,

анкилозиращ спондилит, нерентгенографски аксиален спондилоартрит или улцерозен колит. На

пациентите, лекувани със Simponi, трябва да бъде предоставена напомняща карта на пациента.

Дозировка

Ревматоиден артрит

Simponi 50 mg, приложен веднъж месечно, на една и съща дата.

Simponi трябва да се прилага съпътстващо с MTX.

Псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит или нерентгенографски аксиален

спондилоартрит

Simponi 50 mg, приложен веднъж месечно, на една и съща дата.

За всички изброени по-горе показания наличните данни говорят, че клиничен отговор

обикновено се постига след 12 до 14-седмично лечение (след 3-4 дози). При пациенти без данни

за терапевтичен ефект през този период продължаването на лечението трябва да се преоцени.

Пациенти с телесно тегло над 100 kg

За всички изброени по-горе показания при пациенти с RA, PsA, AS или nr-Axial SpA с телесно

тегло над 100 kg, при които след 3 до 4 дози не се постигне задоволителен клиничен отговор,

може да се обсъди повишаване на дозата на голимумаб до 100 mg веднъж месечно, като се

вземе предвид повишеният риск от определени сериозни нежелани реакции при дозата от

100 mg в сравнение с дозата от 50 mg (вж. точка 4.8). При пациенти без данни за терапевтичен

ефект след 3 до 4 допълнителни дози от 100 mg продължаването на лечението трябва да се

преоцени.

Улцерозен колит

Пациенти с телесно тегло под 80 kg

Simponi се прилага като начална доза от 200 mg, последвана от 100 mg през втората седмица.

При пациенти със задоволителен отговор трябва да се прилагат 50 mg на седмица 6 и след това

на всеки 4 седмици. Пациентите с незадоволителен отговор може да се повлияят положително

от продължаване на лечението със 100 mg на седмица 6 и след това на всеки 4 седмици (вж.

точка 5.1).

Пациенти с телесно тегло 80 kg и повече

Simponi се прилага като начална доза от 200 mg, последвана от 100 mg през втората седмица, а

след това 100 mg на всеки 4 седмици (вж. точка 5.1).

По време на поддържащото лечение дозата на кортикостероидите може да се намали

постепенно съгласно ръководствата в клиничната практика.

Според наличните данни, клиничен отговор се постига 12-14 седмици след започване на

лечението (след 4 дози). При пациенти, при които през този период няма данни за терапевтична

полза, трябва да се обмисли продължаване на лечението.

Пропусната доза

Ако пациентът забрави да си инжектира Simponi на планираната дата, той трябва да си

инжектира пропусната доза веднага щом си спомни за това. Пациентите трябва да бъдат

инструктирани да не си инжектират двойна доза, за да компенсират пропуснатата.

Следващата доза трябва да бъде приложена според дадените по-долу препоръки:

Ако от определения момент за инжектиране на дозата са минали по-малко от 2 седмици,

пациентът трябва да си инжектира пропуснатата доза и да продължи по първоначалната

схема на приложение.

Ако от определения момент за инжектиране на дозата са минали повече от 2 седмици,

пациентът трябва да си инжектира пропусната доза и да премине към нова схема на

приложение, започваща от момента на инжектиране на пропуснатата доза.

Специални популации

Старческа възраст (≥ 65 години)

Не се налага корекция на дозата при хора в старческа възраст.

Бъбречно и чернодробно увреждане

Simponi не е изпитван при тези популации пациенти. Не могат да се дадат препоръки за

дозировката.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Simponi при пациенти под 18-годишна възраст за показания,

различни от pJIA, не са установени.

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

За деца с телесно тегло най-малко 40 kg, Simponi 50 mg се прилага веднъж месечно, на една и

съща дата всеки месец. За приложение при деца с полиартикуларен ювенилен идиопатичен

артрит с телесно тегло по-малко от 40 kg е налична 45 mg/0,45 ml предварително напълнената

писалка.

От наличните данни се предполага, че клиничен отговор обикновено се постига в рамките на 12

до 14 седмици лечение (след 3- 4 дози). При деца, при които няма данни за терапевтична полза

в рамките на този период от време, продължаването на лечението трябва да се преразгледа.

Начин на приложение

Simponi е за подкожно приложение. След съответно обучение в техниката на подкожно

инжектиране, пациентите могат да се самоинжектират, ако техният лекар прецени за

подходящо, с последващо медицинско наблюдение, ако е необходимо. Пациентите трябва да

бъдат инструктирани да инжектират назначеното количество Simponi съгласно подробните

инструкции за приложение, дадени в листовката за пациента. Ако се налага да се приложат

няколко инжекции, те трябва да се правят на различни места по тялото.

За инструкции за приложение вижте точка 6.6.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Активна туберкулоза (TB) или друга тежка инфекция като сепсис, както и опортюнистични

инфекции (вж. точка 4.4).

Умерено тежка или тежка сърдечна недостатъчност (клас III/IV по NYHA) (вж. точка 4.4).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният

номер на прилагания продукт трябва да бъдат ясно записани.

Инфекции

Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани за развитие на инфекции, включително и

туберкулоза – преди, по време на и след края на лечението с голимумаб. Предвид това, че

елиминирането на голимумаб може да продължи до 5 месеца, проследяването трябва да

продължи и през този период. При пациенти, развили тежка инфекция или сепсис, лечението с

голимумаб не трябва да продължава (вж. точка 4.3).

Голимумаб не трябва да се прилага при пациенти с клинично значима активна инфекция.

Когато се обсъжда приложението на голимумаб при пациенти с хронична инфекция или

анамнеза за рецидивиращи инфекции, трябва да се подхожда с повишено внимание.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани за потенциалните рискови фактори за инфектиране и

да ги избягват.

Пациентите, приемащи TNF блокери, са по-податливи към развитие на тежки инфекции.

При пациенти, лекувани с голимумаб, се съобщава за бактериални (включително сепсис и

пневмония), микобактериални (включително TB), инвазивни гъбични и опортюнистични

инфекции, включително и с летален изход. Някои от тежките инфекции са докладвани при

пациенти на съпътстващо имуносупресивно лечение, което, в допълнение към сегашното им

заболяване, ги предразполага към развитие на инфекции. Пациентите, развили нова инфекция

по време на лечение с голимумаб, трябва да бъдат внимателно проследявани и да бъдат

подложени на цялостна диагностична оценка. При пациентите, развили нова сериозна

инфекция или сепсис, приложението на голимумаб трябва да бъде прекратено и да се проведе

подходящо противомикробно или противогъбично лечение, докато инфекцията не бъде

овладяна.

При пациенти, живели или пътували в райони, където инвазивните гъбични инфекции като

хистоплазмоза, кокцидиоидомикоза или бластомикоза са ендемични, ползите и рисковете от

лечението с голимумаб трябва внимателно да се обсъдят, преди да се назначи лечение с

голимумаб. Ако при рискови пациенти, лекувани с голимумаб, се развие сериозно системно

заболяване, трябва да се подозира инвазивна гъбична инфекция. Ако е възможно, диагнозата и

приложението на емпирична противогъбична терапия при тези пациенти трябва да се направи

след консултация с лекар с опит в лечението на пациенти с инвазивни гъбични инфекции.

Туберкулоза

Има съобщения за развитие на туберкулоза при пациенти, получаващи голимумаб. Трябва да се

отбележи, че в повечето от тези съобщения става въпрос за извънбелодробна туберкулоза,

изявяваща се както като локализирано, така и като дисеминирано заболяване.

Преди започване на лечението с голимумаб, всички пациенти трябва да бъдат оценени както за

активна, така и за неактивна („латентна”) туберкулоза. Оценката трябва да включва обстойна

медицинска анамнеза с лична анaмнеза за туберкулоза или възможен предшестващ контакт с

туберкулоза и минало и/или настоящо имуносупресивно лечение. Трябва да се извършат

съответните тестове за скрининг, т.е. кожен туберкулинов тест или кръвни изследвания и

рентгенография на гръден кош, на всички пациенти (може да са в сила местни изисквания).

Препоръчва се резултатите от тези изследвания да се запишат в напомнящата карта на

пациента. Напомня се на предписващите лекари за риск от фалшиво отрицателни резултати при

кожен туберкулинов тест, особено при тежко болни или имунокомпрометирани пациенти.

Ако бъде диагностицирана активна туберкулоза, не трябва да се започва лечение с голимумаб

(вж. точка 4.3).

При съмнение за латентна туберкулоза, трябва да се направи консултация с лекар с опит в

лечението на туберкулоза. При всички описани по-долу случаи трябва внимателно да се

прецени съотношението полза/риск на лечението с голимумаб.

Ако бъде диагностицирана неактивна („латентна”) туберкулоза, преди започване на лечението с

голимумаб трябва да се започне лечение за латентна туберкулоза с противотуберкулозни

средства в съответствие с местните изисквания.

При пациенти, които имат няколко рискови фактора за туберкулоза или значими рискови

фактори и отрицателно изследване за латентна туберкулоза, трябва да се обсъди провеждане на

лечение с противотуберкулозни средства преди започване на лечението с голимумаб.

Назначаването на туберкулостатично лечение, преди да се започне приложение на голимумаб,

трябва да се обсъди и при пациенти с анамнеза за латентна или активна туберкулоза, при които

не е сигурно, че е провеждано адекватно лечение с противотуберкулозни средства.

При пациенти, лекувани с голимумаб, са възникнали случаи на активна туберкулоза по време

на и след лечение за латентна туберкулоза. Пациентите, приемащи голимумаб, трябва стриктно

да се проследяват за признаци и симптоми на активна туберкулоза, включително пациентите,

които са имали отрицателно изследване за латентна туберкулоза, пациенти, които са на лечение

за латентна туберкулоза и пациенти, които са били лекувани за туберкулозна инфекция.

Всички пациенти трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако по време на

или след лечение с голимумаб се появят признаци/симптоми, които предполагат наличие на

туберкулоза (напр. продължителна кашлица, отслабване/загуба на тегло, субфебрилитет).

Реактивация на вируса на хепатит В

При пациенти, лекувани с TNF-антагонисти, включително голимумаб, които са хронични

носители на вируса на хепатит В (т.е. са HBsAg-положителни), е наблюдавано реактивиране на

вируса. Някои от случаите са били с летален изход.

Пациентите трябва да бъдат изследвани за НВV инфекция преди започване на лечение с

голимумаб. При пациенти, които са позитивни за НВV инфекция, се препоръчва консултация с

лекар, който има опит в лечението на хепатит В.

По време на лечението и няколко месеца след края му носителите на НВV, при които се налага

лечение с голимумаб, трябва да бъдат внимателно проследявани за признаци и симптоми на

активна НВV инфекция. Няма достатъчно данни за съпътстващо лечение на носителите на НВV

с TNF-антагонист и противовирусен препарат с цел предотвратяване на реактивацията на НВV.

При пациенти, при които вирусът на хепатит В се реактивира, лечението с голимумаб трябва да

се спре и да се започне ефикасно противовирусно лечение с подходящо поддържащо лечение.

Злокачествени и лимфопролиферативни заболявания

Не е известна потенциалната роля на лечението с TNF блокер за развитието на злокачествени

заболявания. Въз основа на наличните данни към настоящия момент не се изключва евентуален

риск за развитие на лимфоми, левкемия или други злокачествени заболявания при пациенти,

лекувани с TNF-антагонист. Трябва да се подхожда с повишено внимание при започване на

лечение с TNF блокер при пациенти с анамнеза за злокачествено заболяване или при

продължаване на лечение с TNF блокер при пациенти, развили злокачествено заболяване.

Злокачествени заболявания при педиатрични пациенти

В постмаркетингови условия има съобщения за злокачествени заболявания, някои с фатален

изход, при деца, юноши и млади хора (до 22-годишна възраст), лекувани с TNF-блокери

(начало на лечението ≤ 18-годишна възраст). Приблизително половината от тези случаи са

лимфоми. Другите случаи обхващат различни злокачестени заболявания, включително редки

заболявания, обикновено свързвани с имуносупресия. При деца и юноши, лекувани с TNF-

блокери, не може да се изключи риск от развитие на злокачествени заболявания.

Лимфом и левкемия

В контролираните етапи на клиничните изпитвания на всички TNF блокери, включително

голимумаб, при пациентите на лечение с TNF-антагонист са наблюдавани повече случаи на

развитие на лимфом в сравнение с пациентите от контролните групи. В клиничните изпитвания

на Simponi фаза IIb и III при пациенти с RA, PsA и AS честотата на развитие на лимфом при

пациентите, лекувани с голимумаб, е по-висока от средната за общата популация. Съобщени са

случаи на левкемия при пациенти, лекувани с голимумаб. При пациенти с ревматоиден артрит с

голяма давност и висока активност на възпалителното заболяване съществува повишен риск от

поява на лимфом и левкемия, което усложнява оценката на риска.

При пациенти, лекувани с други TNF-блокери са съобщавани редки случаи на хепатолиенален

Т-клетъчен лимфом (HSTCL) в постмаркетинговия период (вж. точка 4.8). Този рядък тип

Т-клетъчен лимфом е с много агресивен ход на заболяването и обикновено завършва летално.

Повечето от случаите са възникнали при юноши и мъже в млада възраст, като почти всички са

били на съпътстващо лечение с азатиоприн (AZA) или 6-меркаптопурин (6-MP) за

възпалително заболяване на червата. Потенциалният риск при комбиниране на AZA или 6-MP с

голимумаб трябва внимателно да се обмисли. Рискът за развитие на хепатолиенален Т-клетъчен

лимфом при пациенти, лекувани с TNF-блокери, не може да се изключи.

Злокачествени заболявания, различни от лимфом

В контролираните етапи на клиничните изпитвания на Simponi фаза IIb и III при пациенти с

RA, PsA, AS и UC честотата на злокачествените заболявания, различни от лимфом (с

изключение на немеланомен кожен рак), е сходна между пациентите на лечение с голимумаб и

тези от контролните групи.

Дисплазия/карцином на дебелото черво

Не е известно дали лечението с голимумаб повлиява риска за развитие на дисплазия или

карцином на дебелото черво. На всички пациенти с улцерозен колит, които са с повишен риск

за дисплазия или карцином на дебелото черво (напр. пациенти с дългогодишен улцерозен колит

или първичен склерозиращ холангит) или които имат анамнеза за дисплазия или карцином на

дебелото черво, трябва редовно да се прави скрининг за дисплазия преди терапията и в хода на

заболяването. Този преглед трябва да включва колоноскопия и биопсия съгласно националните

ръководства. При пациенти с новодиагностицирана дисплазия, лекувани с голимумаб,

рисковете и ползите за отделните пациенти трябва внимателно да се преценят и да се обмисли

дали да се продължи терапията.

В експлораторно клинично изпитване за оценка на приложението на голимумаб при пациенти с

тежка персистираща астма са докладвани повече съобщения за злокачествени новообразувания

при пациентите, лекувани с голимумаб, в сравнение с пациентите от контролните групи (вж.

точка 4.8). Значимостта на тези резултати не е известна.

В експлораторно клинично изпитване за оценка на друг TNF-антагонист – инфликсимаб, при

пациенти с умерено тежка до тежка хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), са

докладвани повече съобщения за злокачествени заболявания, предимно на белия дроб или

главата и шията, при пациентите, лекувани с инфликсимаб, в сравнение с пациентите от

контролните групи. Всички пациенти са били тежки пушачи. Следователно трябва да се

подхожда с повишено внимание при приложение на който и да е TNF-антагонист при пациенти

с ХОББ, както и при пациенти с повишен риск от развитие на злокачествено заболяване поради

тютюнопушене.

Рак на кожата

При пациенти, лекувани с TNF-блокиращи средства, включително голимумаб, се съобщава за

меланом и Merkel-клетъчен карцином (вж.точка 4.8). Препоръчват се периодични

дерматологични прегледи, особено при пациенти с рискови фактори за рак на кожата.

Застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН)

Съобщени са случаи на влошаване на застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) и поява на ЗСН

при TNF блокери, включително и голимумаб. Някои от случаите са с летален изход. В

клинично изпитване на друг TNF-антагонист са наблюдавани влошаване на съществуваща

застойна сърдечна недостатъчност и повишена смъртност в резултат на ЗСН. Голимумаб не е

проучван при пациенти със ЗСН. Голимумаб трябва да се прилага с повишено внимание при

пациенти с лека сърдечна недостатъчност (клас І/ІІ по NYHA). Пациентите трябва да бъдат

внимателно проследявани и при поява или прогресиране на симптомите на сърдечна

недостатъчност приложението на голимумаб трябва да бъде прекратено (вж. точка 4.3).

Неврологични събития

Приложението на TNF-антагонист, включително и голимумаб, е свързано със случаи на поява

или екзацербация на симптомите и/или рентгенологичните данни за демиелинизиращи процеси

на централната нервна система, включително множествена склероза и периферни

демиелинизиращи нарушения. При пациенти с предшестващо или новопоявило се

демиелинизиращо нарушение трябва внимателно да се прецени съотношението риск/полза от

лечението с TNF-антагонист, преди да се започне лечение с голимумаб. Трябва да се обсъди

прекратяване на лечението с голимумаб, ако възникнат тези нарушения (вж. точка 4.8).

Операции

Опитът по отношение на безопасността на голимумаб скоро след хирургични интервенции,

включително и артропластика, е ограничен. Ако се планира хирургична интервенция, трябва да

се вземе предвид дългият полуживот на лекарствения продукт. Пациент, при когото се налага

хирургична интервенция по време на лечението с голимумаб, трябва да бъде внимателно

проследяван за развитие на инфекции, като при нужда трябва да се вземат съответните мерки.

Имуносупресия

Тъй като TNF е медиатор на възпалението и повлиява клетъчния имунен отговор, съществува

вероятност TNF-антагонистите, включително и голимумаб, да засягат защитата срещу

инфекции и развитие на злокачествени новообразувания.

Автоимунни процеси

Относителният дефицит на TNF

, причинен от лечението с TNF-антагонист, може да доведе до

отключването на автоимунни процеси. Ако след приложение на голимумаб се развият

симптоми, характерни за лупус-подобен синдром, и антителата срещу двойноверижната ДНК

се позитивират, лечението с голимумаб трябва да се преустанови (вж. точка 4.8).

Хематологични реакции

Има съобщения за случаи на панцитопения, левкопения, неутропения, агранулоцитоза,

апластична анемия и тромбоцитопения при пациенти, получаващи TNF блокери, включително

голимумаб. Всички пациенти трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавна медицинска

помощ, ако развият признаци и симптоми, които предполагат наличие на кръвна дискразия

(напр. персистиращ фебрилитет, кръвонасядания, кървене, бледност). При пациенти с

установени хематологични аномалии трябва да се обсъди прекратяване на лечението с

голимумаб.

Съпътстващо приложение на TNF-антагонисти и анакинра

При клинични проучвания са наблюдавани сериозни инфекции и неутропения при

съпътстващото приложение на анакинра и друг TNF блокер, етанерцепт, без допълнителна

клинична полза. Поради характера на нежеланите реакции, наблюдавани при тази комбинирана

терапия, сходни прояви на токсичност може да се проявят и в резултат на комбинацията от

анакинра и друг TNF блокер. Комбинирането на голимумаб и анакинра не се препоръчва.

Съпътстващо приложение на TNF-антагонисти и абатацепт

В клинични проучвания съпътстващото приложение на TNF-антагонисти и абатацепт е било

свързано с повишен риск от развитие на инфекции в сравнение с лечението само с

TNF-антагонист, включително и сериозни инфекции, без съвместното им приложение да носи

клинична полза. Комбинирането на голимумаб и абатацепт не се препоръчва.

Съпътстващо приложение с други биологични лекарствени продукти

Няма достатъчно информация по отношение на съпътстващата употреба на голимумаб с други

биологични лекарствени продукти, използвани за лечение на същите заболявания, за които се

използва голимумаб. Съпътстващата употреба на голимумаб с тези биологични продукти не се

препоръчва поради възможността за повишаване на риска от инфекция и други потенциални

фармакологични взаимодействия.

Преминаване от един вид биологичен DMARD към друг

Необходимо е повишено внимание и пациентите трябва да продължат да бъдат проследявани

при преминаване от един биологичен лекарствен продукт към друг, тъй като припокриването

на биологична активност може допълнително да повиши риска от нежелани реакции,

включително инфекция.

Ваксинации/терапевтични инфекциозни агенти

На пациентите, лекувани с голимумаб, могат да се правят ваксини, с изключение на живи

ваксини (вж. точки 4.5 и 4.6). Данните за отговора при ваксиниране с живи ваксини или за

вторично предаване на инфекция чрез живи ваксини при пациенти, които са на лечение с анти-

TNF продукти, са ограничени. Употребата на живи ваксини може да доведе до клинични

инфекции, включително дисеминирани инфекции.

Друга употреба на терапевтични инфекциозни агенти като живи атенюирани бактерии (напр.

вливане на BCG в пикочния мехур при лечение на рак) може да доведе до клинични инфекции,

включително дисеминирани инфекции. Препоръчва се да не се прилагат терапевтични

инфекциозни агенти съпътстващо с голимумаб.

Алергични реакции

При постмаркетинговия опит са съобщени сериозни системни реакции на свръхчувствителност

(включително анафилактична реакция) след приложение на голимумаб. Някои от тези реакции

са настъпили след първото приложение на голимумаб. Ако се развие анафилактична или друга

сериозна алергична реакция, приложението на голимумаб трябва да се преустанови и да се

започне подходящо лечение.

Свръхчувствителност към латекс

Капачето на иглата в предварително напълнената писалка или предварително напълнената

спринцовка е направено от естествен сух каучук, съдържащ латекс, и е възможно да предизвика

алергични реакции при пациенти, свръхчувствителни към латекс.

Специални популации

Старческа възраст (≥ 65 години)

В клинични проучвания фаза III за лечение на RA, PsA, AS и UC като цяло не са забелязани

разлики по отношение на нежеланите лекарствени реакции (НЛР), сериозните нежелани

лекарствени реакции (СНЛР) и сериозните инфекции при пациенти на 65 или повече години,

лекувани с голимумаб, и по-млади пациенти. Все пак, при лечение на хора в старческа възраст

трябва да се подхожда с повишено внимание, особено по отношение на появата на инфекции. В

проучването за nr-Axial SpA не са включени пациенти на възраст 45 или повече години.

Бъбречно и чернодробно увреждане

Не са провеждани специални проучвания на голимумаб при пациенти с бъбречно или

чернодробно увреждане. При пациенти с нарушена чернодробна функция голимумаб трябва да

се прилага с повишено внимание (вж. точка 4.2).

Педиатрична популация

Ваксинации

Препоръчва се преди започване на лечение с голимумаб да бъдат направени всички

имунизации на педиатричните пациенти съгласно настоящия имунизационен календар, ако е

възможно (вж. „Ваксинации/терапевтични инфекциозни агенти“ посочени по-горе).

Помощни вещества

Simponi съдържа сорбитол (E420). При пациенти с редки наследствени проблеми на

непоносимост към фруктоза, трябва да се вземе предвид допълнителният ефект от

съпътстващото приложение на продукти, съдържащи сорбитол (или фруктоза) и хранителния

прием на сорбитол (или фруктоза) (вж. точка 2).

Риск за лекарствени грешки

Simponi е разрешен за употреба за подкожно приложение в количества на активното вещество в

дозова единица 50 mg и 100 mg. Важно е да се използва правилното количество активно

вещество в дозова единица, за да бъде приложена правилната доза, както е посочено в

„Дозировка“ (вж.точка 4.2). Необходимо е повишено внимание, за да се достави правилното

количество активно вещество, и да се гарантира, че няма субдозиране или свръхдозиране при

пациентите.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани проучвания за взаимодействията.

Съпътстващо приложение с други биологични лекарствени продукти

Комбинирането на голимумаб с други биологични лекарствени продукти, използвани за

лечение на същите заболявания, за които се използва и голимумаб, включително анакинра и

абатацепт не се препоръчва (вж. точка 4.4).

Живи ваксини/терапевтични инфекциозни агенти

По време на лечението с голимумаб не трябва да се прилагат живи ваксини (вж. точки 4.4 и

4.6).

Терапевтични инфекциозни агенти не трябва да се прилагат съпътстващо с голимумаб

(вж. точка 4.4).

Метотрексат

Независимо от това, че съпътстващото приложение с MTX води до по-високи концентрации на

голимумаб в стационарно състояние при пациенти с RA, PsA или AS, данните не говорят за

необходимост от корекция на дозата нито на голимумаб, нито на MTX (вж. точка 5.2).

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция за предпазване от

бременност и да продължат да я използват поне 6 месеца след последното приложение на

голимумаб.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на голимумаб при бременни жени. Тъй като голимумаб

инхибира TNF, приложението му по време на бременността може да засегне нормалния имунен

отговор на новороденото. Проучванията при животни не показват пряко или непряко вредно

въздействие върху бременността, ембрионалното/феталното развитие и раждането или

постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Приложението на голимумаб при бременни жени не се

препоръчва; голимумаб трябва да се използва по време на бременност само ако лечението е

наистина наложително.

Голимумаб преминава през плацентата. След лечение с TNF-блокиращо моноклонално

антитяло по време на бременността, антитялото се установява до 6 месеца в серума на

кърмачета, родени от лекуваните жени. В резултат на това тези кърмачета може да са с

повишен риск от развитие на инфекция. Не се препоръчва приложение на живи ваксини при

кърмачета с експозиция на голимумаб in utero, 6 месеца след последната инжекция с голимумаб

на майката по време на бременността (вж. точки 4.4 и 4.5).

Кърмене

Не е известно дали голимумаб се екскретира в кърмата или се резорбира системно след

поглъщане. При маймуни е доказано, че голимумаб преминава в кърмата и понеже човешките

имуноглобулини се екскретират в кърмата, жените не трябва да кърмят по време на лечението с

голимумаб и поне 6 месеца след края му.

Фертилитет

Не са провеждани проучвания с голимумаб върху фертилитета при животни. Проучване на

фертилитета при мишки, с използване на аналогично антитяло, което избирателно инхибира

функционалната активност на мишия TNFα, не показва значими ефекти върху фертилитета

(вж. точка 5.3).

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Simponi повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това

след приложение на Simponi може да се появи замайване (вж. точка 4.8).

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

През контролирания период на основните изпитвания за RA, PsA, AS, nr-Axial SpA и UC

инфекция на горните дихателни пътища е била най-честата нежелана реакция (НР), която се

съобщава при 12,6% от пациентите, лекувани с голимумаб в сравнение с 11,0% при

контролните пациенти. Най-сериозните НР, съобщени за голимумаб, включват сериозни

инфекции (включително сепсис, пневмония, ТВ, инвазивни гъбични и опортюнистични

инфекции), дeмиелинизиращи нарушения, реактивация на HBV, ЗСН, автоимунни процеси

(лупус-подобен синдром), хематологични реакции, сериозна системна свръхчувствителност

(включително анафилактична реакция), васкулит, лимфом и левкемия (вж. точка 4.4).

Табличен списък на нежеланите реакции

НР, наблюдавани в клинични изпитвания и съобщени при постмаркетинговата употреба на

голимумаб в света, са описани в Таблица 1. В рамките на системо-органните класове НР са

изброени по честота според следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10);

нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с

неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Във всяка група по

честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната

сериозност.

Таблица 1

Табличен списък на НР

Инфекции и инфестации

Много чести:

Инфекция на горните дихателни пътища (назофарингит,

фарингит, ларингит и ринит)

Чести:

Бактериални инфекции (като целулит), инфекция на

долните дихателни пътища (като пневмония), вирусни

инфекции (като грип и херпес), бронхит, синуит,

повърхностни гъбични инфекции, абсцес

Нечести:

Сепсис, включително септичен шок, пиелонефрит

Редки:

Туберкулоза, опортюнистични инфекции (като например

инвазивни гъбични инфекции [хистоплазмоза,

кокцидиоидомикоза, пневмоцистоза], бактериална,

атипична микобактериална и протозойна инфекция),

реактивация на вируса на хепатит В, бактериален артрит,

инфекциозен бурсит

Неоплазми – доброкачествени,

злокачествени и неопределени

Нечести:

Неоплазми (като рак на кожата, сквамозноклетъчен

карцином и меланоцитен невус)

Редки:

Лимфом, левкемия, меланом, Merkel-клетъчен карцином

С неизвестна честота:

Хепатолиенален Т-клетъчен лимфом*, сарком на Kaposi

Нарушения на кръвта и лимфната

система

Чести:

Левкопения (включително неутропения), анемия

Нечести:

Тромбоцитопения, панцитопения

Редки:

Апластична анемия, агранулоцитоза

Нарушения на имунната система

Чести:

Алергични реакции (бронхоспазъм,

свръхчувствителност, уртикария), позитивиране на

автоантитела

Редки:

Сериозни системни реакции на свръхчувствителност

(включително анафилактична реакция), васкулит

(системен), саркоидоза

Нарушения на ендокринната

система

Нечести:

Тироидни нарушения (като хипотиреоидизъм,

хипертиреоидизъм и струма)

Нарушения на метаболизма и

храненето

Нечести:

Повишаване на нивата на кръвната захар, повишаване на

нивата на липидите

Психични нарушения

Чести:

Депресия, безсъние

Нарушения на нервната система

Чести:

Замайване, главоболие, парестезия

Нечести:

Нарушено равновесие

Редки:

Демиелинизиращи нарушения (централни или

периферни), дисгеузия

Нарушения на очите

Нечести:

Нарушения на зрението (като замъглено зрение и

намалена зрителна острота), конюнктивит, алергия на

очите (като сърбеж в очите и дразнене)

Сърдечни нарушения

Нечести:

Аритмия, исхемични коронарни нарушения

Редки:

Застойна сърдечна недостатъчност (новопоявила се или

влошаване на вече съществуваща)

Съдови нарушения

Чести:

Артериална хипертония

Нечести:

Тромбоза (като дълбока венозна тромбоза или тромбоза

на аортата), зачервяване на лицето

Редки:

Феномен на Raynaud

Респираторни, гръдни и

медиастинални нарушения

Чести:

Астма и свързани с астмата симптоми (като хриптене и

бронхиална хиперактивност)

Нечести:

Интерстициална белодробна болест

Стомашно-чревни нарушения

Чести:

Диспепсия, гастроинтестинална и абдоминална болка,

гадене, стомашно-чревни възпалителни нарушения (като

гастрит и колит), стоматит

Нечести:

Констипация, гастроезофагеална рефлуксна болест

Хепатобилиарни нарушения

Чести:

Повишаване на аланин аминотрансферазата, повишаване

на аспартат аминотрансферазата

Нечести:

Холелитиаза, чернодробни нарушения

Нарушения на кожата

и подкожната тъкан

Чести:

Пруритус, обрив, алопеция, дерматит

Нечести:

Булозни кожни реакции, псориазис (новопоявил се или

влошаване на вече съществуващ псориазис,

палмарен/плантарен и пустулозен), уртикария

Редки:

Лихеноидни реакции, ексфолиация на кожата, васкулит

(кожен)

С неизвестна честота:

Влошаване на симптомите на дерматомиозит

Нарушения на

мускулно-скелетната система и

съединителната тъкан

Редки:

Лупус-подобен синдром

Нарушения на бъбреците и

пикочните пътища

Редки:

Нарушения на пикочния мехур, бъбречни нарушения

Нарушения на

възпроизводителната система и

гърдата

Нечести:

Нарушения на гърдите, менструални нарушения

Общи нарушения и ефекти

на мястото на приложение

Чести:

Пирексия, астения, реакция на мястото на инжектиране

(като еритем на мястото на инжектиране, уртикария,

индурация, болка, кръвонасядане, пруритус, дразнене, и

парестезия), дискомфорт в областта на гръдния кош

Редки:

Забавено зарастване на рани

Наранявания, отравяния и

усложнения, възникнали в

резултат на интервенции

Чести:

Фрактури на костите

Наблюдавани при други TNF блокери.

В тази точка, медианата на периода на проследяване (приблизително 4 години) като цяло е

представена за всяко приложение на голимумаб. Когато приложението на голимумаб е описано

спрямо дозата, медианата на периода на проследяване се променя (приблизително 2 години при

доза от 50 mg, приблизително 3 години при доза от 100 mg), като пациентите може да са

преминали от една доза към друга.

Описание на избрани нежелани реакции

Инфекции

През контролирания период на основните изпитвания, се наблюдава инфекция на горните

дихателни пътища като най-често съобщаваната нежелана лекарствена реакция при 12,6% от

лекуваните с голимумаб пациенти (честота на 100 човекогодини: 60,8, 95% CI: 55,0, 67,1), в

сравнение с 11,0% при контролните пациенти (честота на 100 човекогодини: 54,5; 95% CI: 46,1,

64,0). В контролирани и неконтролирани eтапи на проучванията, с медиана на проследяване

приблизително 4 години, честотата на инфекции на горните дихателни пътища на

100 човекогодини е била 34,9 случая; 95% CI: 33,8; 36,0 за лекуваните с голимумаб пациенти.

През контролирания период на основните изпитвания са наблюдавани инфекции при 23,0% от

лекуваните с голимумаб пациенти (честота на 100 човекогодини: 132,0; 95% CI: 123,3, 141,1), в

сравнение с 20,2% при контролните пациенти (честота на 100 човекогодини: 122,3; 95% CI:

109,5; 136,2). В контролирани и неконтролирани eтапи на изпитванията, с медиана на

проследяване приблизително 4 години, честотата на инфекции на 100 човекогодини е била

81,1 събития; 95% CI: 79,5; 82,8 за лекуваните с голимумаб пациенти.

През контролирания период на изпитванията за RA, PsA, AS и nr-Axial SpA са наблюдавани

сериозни инфекции при 1,2% от лекуваните с голимумаб пациенти и 1,2% от пациентите в

контролната група. Честотата на сериозните инфекции на 100 човекогодини при проследяване в

контролирания период на изпитванията за RA, PsA, AS и nr-Axial SpA е била 7,3; 95% CI: 4,6,

11,1 за групата на голимумаб от 100 mg, 2,9; 95% CI 1,2, 6,0 за групата на голимумаб от 50 mg и

3,6; 95%CI: 1,5, 7,0 за плацебо групата. През контролирания период на изпитвания на

индукционна терапия с голимумаб при UC, сериозни инфекции са наблюдавани при 0,8% от

пациентите, лекувани с голимумаб, в сравнение с 1,5% от пациентите в контролната група.

Сериозните инфекции, наблюдавани при пациентите, лекувани с голимумаб, включват

туберкулоза, бактериални инфекции, включително сепсис и пневмония, инвазивни гъбични

инфекции и други опортюнистични инфекции. Някои от тези инфекции са били с летален

изход. В контролираните и неконтролираните етапи на основните изпитвания, с медиана на

проследяване до 3 години, е наблюдавана по-висока честота на сериозни инфекции,

включително опортюнистични инфекции и ТВ при пациенти, получавали 100 mg голимумаб, в

сравнение с пациенти, получавали 50 mg голимумаб. Честотата на всички сериозни инфекции

на 100 човекогодини е била 4,1; 95% CI: 3,6; 4,5, при пациентите, получавали 100 mg

голимумаб и 2,5; 95% CI: 2,0; 3,1 при пациентите, получавали 50 mg голимумаб.

Злокачествени заболявания

Лимфом

По време на основните изпитвания честотата на развитие на лимфом при лекуваните с

голимумаб пациенти е по-висока от очакваната в общата популация. В контролираните и

неконтролираните етапи на тези изпитвания, с медиана на проследяване до 3 години, е

наблюдавана по-висока честота на лимфом при пациентите, получавали 100 mg голимумаб, в

сравнение с пациентите, получавали 50 mg голимумаб. Лимфом е диагностициран при

11 участници (1 в терапевтичните групи на 50 mg голимумаб и 10 в терапевтичните групи на

100 mg голимумаб), с честота (95% CI) на 100 човекогодини за периода на проследяване при

0,03 (0,00; 0,15) и 0,13 (0,06; 0,24) случая, съответно при голимумаб 50 mg и 100 mg, и 0,00

(0,00, 0,57) случая при плацебо. По-голяма част от случаите на развитие на лимфом са

възникнали при проучването GO-AFTER, което включва пациенти с предходна експозиция на

TNF-антагонисти, които са имали по-голяма продължителност и рефрактерност на

заболяването (вж. точка 4.4).

Злокачествени заболявания, различни от лимфом

В контролираните периоди на основните изпитвания, както и по време на приблизително

4-годишното проследяване, честотата на различните от лимфом злокачествени заболявания (с

изключение на немеланомния кожен рак) е сходна в групите на лечение с голимумаб и

контролните групи. По време на приблизително 4-годишното проследяване честотата на

различните от лимфом злокачествени заболявания (с изключение на немеланомния кожен рак)

е сходна с тази в общата популация.

По време на контролираните и неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана

на проследяване до 3 години, немеланомен рак на кожата е диагностициран при 5 от

участниците, приемали плацебо, 10 от приемалите голимумаб 50 mg и 31 от приемалите

голимумаб 100 mg при честота (95% CI) на 100 човекогодини за периода на проследяване 0,36

(0,26; 0,49) общо при голимумаб и 0,87 (0,28; 2,04) при плацебо.

По време на контролирания и неконтролирания период на основните изпитвания, с медиана на

проследяване до 3 години, злокачествени заболявания с изключение на меланом, немеланомен

кожен рак и лимфом са диагностицирани при 5-ма участници, приемали плацебо, 21 от

приемалите голимумаб 50 mg и 34 от приемалите голимумаб 100 mg при честота (95% CI) на

100 човекогодини за периода на проследяване 0,48 (0,36; 0,62) общо за голимумаб и 0,87 (0,28;

2,04) за плацебо (вж. точка 4.4).

Съобщения от клинични изпитвания за лечение на астма

В експлораторно клинично проучване пациенти с тежка персистираща астма са получили

натоварваща доза голимумаб (150% от определената терапевтична доза) подкожно на

седмица 0, след което са лекувани с голимумаб 200 mg, голимумаб 100 mg или голимумаб

50 mg подкожно на всеки 4 седмици до седмица 52. При пациентите на лечение с голимумаб

(n = 230) са съобщени осем злокачествени заболявания и нито едно при пациентите на плацебо

(n = 79). Съобщение за лимфом има при 1 пациент, за немеланомен рак на кожата при 2-ма

пациенти и за други злокачествени заболявания при 5 пациенти. Няма превалиране на

определен вид злокачествено заболяване.

По време на плацебо-контролираната част на проучването честотата на поява (95% CI) на

всички злокачествени заболявания на 100 човекогодини проследяване на пациентите, лекувани

с голимумаб, е била 3,19 (1,38; 6,28). В това проучване честотата на поява (95% CI) на

100 човекогодини проследяване при пациентите, лекувани с голимумаб, е била 0,40 (0,01, 2,20)

за лимфом, 0,79 (0,10, 2,86) за немеланомен кожен рак и 1,99 (0,64, 4,63) за други злокачествени

заболявания. При участниците на плацебо честотата на поява (95% CI) на тези злокачествени

заболявания на 100 човекогодини е била 0,00 (0,00, 2,94). Значимостта на тези резултати не е

известна.

Неврологични събития

В контролираните и неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана на

проследяване до 3 години, е наблюдавана по-висока честота на демиелинизация при

пациентите, получавали голимумаб 100 mg, в сравнение с пациентите, получавали голимумаб

50 mg (вж. точка 4.4).

Повишаване на чернодробните ензими

В контролирания период на основните изпитвания за RA и PsA се появяват леки повишения на

АЛАТ (> 1 и < 3 x горната граница на нормата (ULN), със сходни честоти в групите на

голимумаб и контролните групи в изпитванията за лечение на RA и PsA (22,1% до 27,4% от

пациентите); като в изпитванията за лечение на AS и nr-Axial SpA при повече пациенти,

лекувани с голимумаб, се е появило леко повишаване на АЛАТ (26,9%), отколкото при

контролните пациенти (10,6%). По време на контролираните и неконтролираните периоди на

основните изпитвания за лечение на RA и PsA, с медиана на проследяване приблизително

5 години, честотата на леките повишавания на АЛАТ в изпитванията за лечение на RA и PsA е

сходна при лекуваните с голимумаб пациенти и контролните пациенти. В контролирания

период на основните изпитвания на индукционна терапия с голимумаб при UC са възникнали

леки повишения на АЛАТ (> 1 и < 3 x ULN) в сходни съотношения при лекуваните с

голимумаб и контролните пациенти (съответно 8,0% до 6,9% ). В контролираните и

неконтролираните периоди на основни изпитвания за UC с медиана на проследяване

приблизително 2 години процентът на пациентите с леки повишения на АЛАТ е 24,7% при

пациенти, приемащи голимумаб по време на етапа на поддържаща терапия от проучването при

В контролирания период на основни изпитвания за лечение на RA и AS повишаванията на

АЛАТ ≥ 5 x ULN не са чести, като те са наблюдавани по-често при пациентите, лекувани с

голимумаб (0,4% до 0,9%), отколкото при контролните пациенти (0,0%). Такава тенденция не

се наблюдава при пациентите с псориатичен артрит. По време на контролираните и

неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана на проследяване 5 години,

честотата на повишаване на АЛАТ ≥ 5 x ULN е сходна при лекуваните с голимумаб пациенти и

при контролните пациенти. Като цяло тези повишавания са асимптомни и стойностите се

понижават или се нормализират и при отпаднали от изпитването пациенти, и при такива, които

продължават да участват, както и при корекция на приема на други лекарствени продукти.

Няма съобщени случаи по време на контролирания и неконтролирания период на проучването

за nr-Axial SpA (до 1 година). В контролирания период на основни изпитвания на индукционна

терапия с голимумаб при UC са възникнали повишения на АЛАТ ≥ 5 x ULN в сходни

съотношения при лекуваните с голимумаб и пациентите, приемали плацебо (съответно 0,3% до

1,0% ). В контролираните и неконтролираните периоди на основни изпитвания за UC с медиана

на проследяване приблизително 2 години процентът на пациентите с повишения на АЛАТ

≥ 5 x ULN е 0,8% при пациенти, приемащи голимумаб по време на етапа на поддържаща

терапия от проучването при UC.

В основни изпитвания за лечение на RA, PsA, AS и nr-Axial SpA, един пациент, включен в RA

изпитване с предшестващи чернодробни отклонения и прием на други лекарствени продукти,

който е лекуван с голимумаб, е развил неинфекциозен хепатит с иктер, с летален изход. Не се

изключва ролята на голимумаб като допринасящ или утежняващ фактор.

Реакции на мястото на инжектиране

В контролираните периоди на основни изпитвания 5,4% от пациентите, лекувани с голимумаб,

са получили реакции на мястото на инжектиране в сравнение с 2,0% от контролните пациенти.

Наличието на антитела срещу голимумаб може да повиши риска от реакции на мястото на

инжектиране. Повечето реакции на мястото на инжектиране са леки до умерено тежки, като

най-честата е еритем на мястото на инжектиране. Като цяло появата на реакции на мястото на

инжектиране не налага прекратяване на приложението на лекарствения продукт.

В контролираните изпитвания фаза IIb и/или III за лечение на RA, PsA, AS, nr-Axial SpA, тежка

персистираща астма и в изпитвания фаза II/III за лечение на UC, нито един от лекуваните с

голимумаб пациенти не е развил анафилактична реакция.

Автоантитела

По време на контролирани и неконтролирани периоди на основни изпитвания с едногодишен

период на проследяване, при 3,5% от пациентите, лекувани с голимумаб, и 2,3% от

контролните пациенти за първи път са установени ANA (в титър 1:160 или по-висок). В края на

едногодишното проследяване наличието на анти-dsDNA антитела при изходно анти-dsDNA

отрицателни пациенти е 1,1%.

Педиатрична популация

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

Безопасността на голимумаб е проучена в проучване фаза III при 173 пациенти с pJIA на

възраст от 2 до 17 години. Средното проследяване е приблизително две години. Видът и

честотата на нежеланите реакции, съобщени в това проучване, като цяло са подобни на тези,

наблюдавани в проучвания при възрастни с ревматоиден артрит.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

В клинично проучване единични дози до 10 mg/kg са инжектирани интравенозно без прояви на

токсичност, ограничаваща дозата. В случай на предозиране се препоръчва пациентът да остане

под наблюдение за признаци и симптоми на нежелани реакции, като незабавно се започне

подходящо симптоматично лечение.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, инхибитори на тумор-некротизиращия фактор

алфа (TNFα), ATC код: L04AB06

Механизъм на действие

Голимумаб е човешко моноклонално антитяло, което образува стабилен комплекс с висок

афинитет както към разтворимата, така и към трансмембранната форма на човешкия TNFα,

което предотвратява свързването на TNFα към рецепторите му.

Фармакодинамични ефекти

Доказано е, че свързването на човешкия TNF с голимумаб неутрализира индуцираната от TNFα

експресия на повърхността на човешките ендотелни клетки на адхезионните молекули

E-селектин, съдова адхезионна молекула 1 (vascular cell adhesion molecule, VCAM-1) и

междуклетъчна адхезионна молекула 1 (intercellular adhesion molecule, ICAM-1). In vitro

голимумаб инхибира и индуцираната от TNF секреция на интерлевкин 6 (IL-6), IL-8 и

гранулоцит-макрофаг колоностимулиращ фактор (GM-CSF).

В сравнение с групите на плацебо е наблюдавано и подобрение по отношение на стойностите

на С-реактивния протеин (CRP), като лечението със Simponi е довело до значимо понижаване

спрямо изходните стойности на серумните нива на IL-6, ICAM-1, матриксната

металопротеиназа 3 (MMP-3) и съдовоендотелния растежен фактор (vascular endothelial growth

factor, VEGF) в сравнение с контролното лечение. В допълнение, нивата на TNF

са се

понижили при пациентите с RA и AS, а при пациентите с PsA са се понижили нивата на IL-8.

Тези промени са наблюдавани при първата оценка (седмица 4) след започване на приложението

на Simponi и като цяло са се задържали до седмица 24.

Клинична ефикасност

Ревматоиден артрит

Ефикасността на Simponi е доказана в три многоцентрови, рандомизирани, двойно-слепи,

плацебо контролирани проучвания, включващи над 1 500 пациенти на възраст ≥ 18 години с RA

с умерено до силно изразена активност, диагностициран според критериите на Американския

колеж по ревматология (ACR), поне 3 месеца преди скрининга. Пациентите са имали поне

4 оточни и 4 болезнени стави. Simponi или плацебо са били инжектирани подкожно веднъж на

всеки 4 седмици.

В GO-FORWARD са оценени 444 пациенти с активен RA въпреки стабилната доза от поне

15 mg/седмично MTX и които не са лекувани преди това с TNF-антагонист. Пациентите са

рандомизирани да получават плацебо + MTX, Simponi 50 mg + MTX, Simponi 100 mg + MTX

или Simponi 100 mg + плацебо. Пациентите, които са получавали плацебо + MTX, са преминали

на Simponi 50 mg + MTX след седмица 24. На седмица 52 пациентите са включени в открито

дългосрочно продължение на проучването.

В GO-AFTER са оценени 445 пациенти, лекувани преди това с един или повече от

TNF-антагонистите адалимумаб, етанерцепт или инфликсимаб. Пациентите са рандомизирани

да получават плацебо, Simponi 50 mg или Simponi 100 mg. По време на проучването на

пациентите е разрешено да продължат съпътстващото DMARD лечение с MTX, сулфасалазин

(SSZ) и/или хидроксихлороквин (HCQ). Обявените причини за прекратяване на

предшестващото анти-TNF лечение са липса на ефикасност (58%), непоносимост (13%), и/или

различни от безопасността и ефикасността причини (29%, предимно по финансови

съображения).

В GO-BEFORE са оценени 637 пациенти с активен RA, които не са получавали MTX и не са

лекувани преди това с TNF-антагонисти. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо +

MTX, Simponi 50 mg + MTX, Simponi 100 mg + MTX или Simponi 100 mg + плацебо. На

седмица 52 пациентите са включени в открито дългосрочно продължение на проучването, в

което пациентите, получаващи плацебо + MTX, които са имали поне една болезнена или подута

става, са преминали на лечение със Simponi 50 mg + MTX.

В GO-FORWARD (съвместните) първични крайни са процентът пациенти, при които е

достигнат ACR 20 отговор на седмица 14 и подобрението на седмица 24 по Въпросника за

оценка на здравословното състояние (Health Assessment Questionnaire, HAQ). В GO-AFTER

първичната крайна точка е процентът пациенти, при които е достигнат ACR 20 отговор на

седмица 14. В GO-BEFORE съставните първични крайни точки са процентът пациенти, при

които е достигнат ACR 50 отговор на седмица 24 и промяната в модифицирания резултат по

van der Heijde-Sharp (vdH-S) на седмица 52. Освен първичните крайни точки е направена и

допълнителна оценка на влиянието на Simponi върху признаците и симптомите на артрит,

рентгенографски отговор, телесни функции и свързаните със здравето показатели за качество

на живот.

Като цяло не са установени клинично значими различия в показателите за ефикасност между

пациентите, получаващи Simponi 50 mg и 100 mg, със съпътстващ прием на MTX на

седмица 104 в GO-FORWARD и GO-BEFORE и на седмица 24 в GO-AFTER. Във всяко от RA

проучванията според дизайна на проучването, пациентите в дългосрочното продължение на

проучването може да са сменяли дозите Simponi от 50 mg на 100 mg и обратно по преценка на

лекаря в проучването.

Признаци и симптоми

Основните ACR резултати за доза Simponi 50 mg на седмици 14, 24 и 52 за GO-FORWARD,

GO-AFTER и GO-BEFORE са представени в Таблица 2 и описани по-долу. Наблюдаван е

отговор при първа оценка (седмица 4) след първоначалното приложение на Simponi.

В GO-FORWARD от 89 участници, рандомизирани да получават Simponi 50 mg + MTX, 48 са

останали на това лечение до седмица 104. От тях 40, 33 и 24 пациенти са имали ACR отговор на

седмица 104 съответно 20/50/70. Сред пациентите, които са продължили участието си в

проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани подобни честоти на ACR 20/50/70

отговор от седмица 104 до седмица 256.

В GO-AFTER процентът от пациентите, постигащи ACR 20 отговор, е по-висок при

пациентите, получаващи Simponi, в сравнение с пациентите на плацебо, независимо от

причината за прекратяване на предшестващото лечение с TNF-антагонисти.

Таблица 2

Основни резултати за ефикасност в контолираните етапи на GO-FORWARD, GO-AFTER

и GO-BEFORE.

GO-FORWARD

Активен RA въпреки

лечението с MTX

GO-AFTER

Активен RA, лекуван

преди това с един или

повече TNF-антагонисти

GO-BEFORE

Активен RA, нелекуван

преди това с MTX

Плацебо

Simponi

50 mg

Плацебо

Simponi

50 mg

Плацебо

Simponi

50 mg

Отговорили пациенти, %

ACR 20

Седмица 14

33%

55%*

18%

35%*

Седмица 24

60%*

р = 0,002

Седмица 52

ACR 50

Седмица 14

35%*

p = 0,021

Седмица 24

37%*

16%*

29%

40%

Седмица 52

ACR 70

Седмица 14

p = 0,008

p = 0,005

Седмица 24

20%*

9% p = 0,009

Седмица 52

n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки

проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка.

p ≤ 0,001

NA: Неприложимо

В GO-BEFORE основният анализ при пациентите с умерен до тежък ревматоиден артрит

(комбинирани групи Simponi 50 и 100 mg + MTX спрямо MTX самостоятелно за ACR 50) не е

статистически значим на седмица 24 (p = 0,053). На седмица 52 в общата популация процентът

пациенти в групата на Simponi 50 mg + MTX, постигнали ACR отговор, като цяло е бил

по-висок, но не сигнификантно различен в сравнение с MTX самостоятелно (вж. Таблица 2).

Допълнителни анализи са направени за подгрупите, представителни за показаната за лечение

популация пациенти с тежък, активен и прогресиращ RA. Демонстриран е общо по-голям ефект

на Simponi 50 mg + MTX спрямо MTX самостоятелно при показаната популация в сравнение с

общата популация.

В GO-FORWARD и GO-AFTER са наблюдавани клинично и статистически значими отговори

по резултата за активност на заболяването (DAS28) за всеки предварително определен период

на оценка на седмица 14 и седмица 24 (p ≤ 0,001). Сред пациентите, останали на лечение със

Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването, отговорите по DAS28 са

се задържали до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в

проучването и са лекувани със Simponi, отговорите по DAS28 са били подобни от седмица 104

до седмица 256.

В GO-BEFORE е измерен значимият клиничен отговор, дефиниран като поддържане на ACR 70

отговор за продължителен период от 6 месеца. На седмица 52, 15% от пациентите в групата на

Simponi 50 mg + MTX са постигнали значим клиничен отговор в сравнение със 7% от

пациентите в групата на пацебо + MTX (р = 0,018). Между 159-те участници, рандомизирани на

Simponi 50 mg + MTX, 96 са останали на това лечение на седмица 104. Сред тях 85, 66 и

53 пациенти са имали отговор ACR 20/50/70 съответно на седмица 104. Сред пациентите, които

са продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани подобни

честоти на ACR 20/50/70 отговор от седмица 104 до седмица 256.

Рентгенографски отговор

В GO-BEFORE, за да се оцени степента на структурно увреждане, е използвана промяната от

изходните стойности в резултата по vdH-S, комбиниран резултат за структурно увреждане,

който измерва рентгенографски броя и размера на ставните ерозии и степента на стесняване на

ставното пространство на ръцете/китките и стъпалата. Основните резултати при доза Simponi

50 mg на седмица 52 са представени в Таблица 3.

Броят пациенти без поява на нови ерозии или с промяна спрямо изходните стойности на общия

резултат по vdH-S ≤ 0 е значимо по-висок в групата на лечение със Simponi в сравнение с

контролната група (р = 0,003). Рентгенографските ефекти, наблюдавани на седмица 52, са се

запазили до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в проучването и

са лекувани със Simponi, рентгенографските ефекти са били подобни от седмица 104 до

седмица 256.

Таблица 3

Средни рентгенографски промени спрямо изходните стойности в общия резултат по

vdH-S на седмица 52 в общата популация в GO-BEFORE

Плацебо + MTX

Simponi 50 mg + MTX

a

160

159

Общ резултат

Изходни стойности

19,7 (35,4)

18,7 (32,4)

Промяна от изходните стойности

1,4 (4,6)

0,7 (5,2)*

Резултат за ерозия

Изходни стойности

11,3 (18,6)

10,8 (17,4)

Промяна от изходните стойности

0,7 (2,8)

0,5 (2,1)

Резултат за ССП

Изходни стойности

8,4 (17,8)

7,9 (16,1)

Промяна от изходните стойности

0,6 (2,3)

0,2 (2,0)**

n отразява рандомизираните пациенти

p = 0,015

** p = 0,044

Телесни функции и качество на живот, свързано със здравословното състояние

В GO-FORWARD и GO-AFTER са оценени телесните функции и инвалидност като отделни

крайни точки чрез индекса за инвалидност на HAQ DI. В тези проучвания на седмица 24,

Simponi показва клинично и статистически значимо подобрение на показателите на HAQ DI от

изходните в сравнение с контролните пациенти. Сред пациентите, останали на лечение със

Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването, подобрението в HAQ DI

се е задържало до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в

проучването и са лекувани със Simponi, подобрението в HAQ DI е било подобно от седмица 104

до седмица 256.

В GO-FORWARD при пациентите, лекувани със Simponi, е постигнато клинично и

статистически значимо подобрение по отношение на качеството на живот, свързано със

здравословното състояние, определено въз основа на показателите за телесни функции на

SF-36, в сравнение с пациентите на плацебо на седмица 24. Сред пациентите, останали на

лечение със Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването, подобрението

в телесните функции на SF-36 се е задържало до седмица 104. Сред пациентите, които са

продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, подобрението в телесните

функции на SF-36 е било подобно от седмица 104 до седмица 256. В GO-FORWARD и

GO-AFTER е постигнато статистически значимо подобрение по отношение на умората,

измерена чрез функционална оценка по скалата за лечение на хронични заболявания - умора

(FACIT-F).

Псориатичен артрит

Безопасността и ефикасността на Simponi са оценени в многоцентрово, рандомизирано,

плацебо контролирано проучване (GO-REVEAL), включващо 405 възрастни пациенти с активен

PsA (≥ 3 оточни стави и ≥ 3 болезнени стави) въпреки лечението с нестероидни

противовъзпалителни медикаменти (NSAID) или DMARD. Пациентите в това изпитване са с

диагностициран PsA поне преди 6 месеца и с поне лек псориазис. Включени са пациенти с

всички подтипове псориатичен артрит, включително полиартикуларен артрит без ревматични

възли (43%), асиметричен периферен артрит (30%), артрит на дисталните интерфалангеални

стави (15%), спондилит с периферен артрит (11%) и инвалидизиращ артрит (1%). Не се допуска

предшестващо лечение с TNF-антагонист. Simponi или плацебо се прилагат подкожно през 4

седмици. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо, Simponi 50 mg или Simponi

100 mg. Пациентите, които са получавали плацебо, са преминали на Simponi 50 mg след

седмица 24. Пациентите са включени в открито дългосрочно продължение на проучването на

седмица 52. Приблизително 48% от пациентите са продължили лечението с постоянни дози

метотрексат (≤ 25 mg/седмично). Съвместните първични крайни точки са процентът пациенти,

достигащи ACR 20 отговор на седмица 14 и промяна на изходните стойности на общия PsA,

модифициран по vdH-S резултат, на седмица 24.

Като цяло не са наблюдавани клинично значими различия в показателите за ефикасност между

схемите на прилагане на Simponi 50 mg и 100 mg на седмица 104. Според дизайна на

проучването пациентите в дългосрочното продължение на проучването може да са сменяли

дозите Simponi от 50 mg на 100 mg и обратно по преценка на лекаря в проучването.

Признаци и симптоми

Основните резултати за дозата от 50 mg на седмици 14 и 24 са представени в Таблица 4 и

описани по-долу.

Таблица 4

Основни резултати за ефикасността от GO-REVEAL

Плацебо

Simponi

50 mg*

Отговорили пациенти, %

ACR 20

Седмица 14

9%

51%

Седмица 24

ACR 50

Седмица 14

Седмица 24

ACR 70

Седмица 14

Седмица 24

PASI

b

75

c

Седмица 14

Седмица 24

p < 0,05 за всички сравнения;

n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки

проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка

Площ на псориазиса и индекс на тежест

Въз основа на подгрупата пациенти с изходно засягане на ≥ 3% от телесната площ, 79 пациенти (69,9%) в

групата на плацебо и 109 (74,3%) в групата на лечение със Simponi 50 mg.

Отговори са наблюдавани при първата оценка (седмица 4) след първоначалното приложение на

Simponi. Сходни ACR 20 отговори на седмица 14 са наблюдавани при пациентите с

полиартикуларен артрит без ревматоидни възли и при подтиповете асиметричен периферен

PsA. Броят на пациентите с други подтипове PsA е твърде малък, за да позволи адекватна

оценка. Наблюдаваните отговори в групите на лечение със Simponi са сходни при пациентите,

които са приемали съпътстващо MTX и тези, които не са приемали. От 146 пациенти

рандомизирани на Simponi 50 mg, 70 са били все още на това лечение на седмица 104. От тези

70 пациенти, 64, 46 и 31 пациенти са имали съответно ACR отговор 20/50/70. Сред пациентите,

които са продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани

подобни честоти на ACR 20/50/70 отговор от седмица 104 до седмица 256.

Статистически значими отговори по DAS28 са наблюдавани на седмици 14 и 24 (p < 0,05).

На седмица 24, при пациентите, лекувани със Simponi, е наблюдавано подобрение в

показателите за периферна активност на псориатичния артрит (напр. брой оточни стави, брой

болезнени/чувствителни стави, дактилит и ентезит). Лечението със Simponi е довело до

значимо подобрение на телесните функции, оценена въз основа на HAQ DI, както и до значимо

подобрение в качеството на живот, свързано със здравословното състояние, оценено въз основа

на показателите за телесни функции и психическо състояние на SF-36. При пациентите,

останали на лечение със Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването,

DAS28 и HAQ DI отговорите се запазват през седмица 104. Сред пациентите, които са

продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, DAS28 и HAQ DI

отговорите са били подобни от седмица 104 до седмица 256.

Рентгенографски отговор

Структурното увреждане на ръцете и ходилата е оценено рентгенографски чрез промяна на

изходните стойности на vdH-S резултата, модифициран за PsA, чрез прибавяне на дисталните

интерфалангеални стави на ръката.

Лечението със Simponi 50 mg намалява скоростта на прогресия на периферно увреждане на

ставите, в сравнение с лечението с плацебо на седмица 24, измерена чрез промяна в изходните

стойности в общия модифициран vdH-S резултат (средно ± SD резултата е 0,27 ± 1,3 в плацебо

групата, в сравнение с - 0,16 ± 1,3 в Simponi групата p = 0,011). Освен тези 146 пациенти, които

са били рандомизирани на Simponi 50 mg, са налични рентгенографски данни на седмица 52 за

126 пациенти, от които 77% не са показали прогресия в сравнение с изходните стойности.

Налични са рентгенографски данни на седмица 104 за 114 пациенти, от които 77% не са

показали прогресия от изходните стойности. Сред пациентите, които са продължили участието

си в проучването и са лекувани със Simponi, подобeн брой пациенти не са показали прогресия

от изходните стойности от седмица 104 до седмица 256.

Аксиален спондилоартрит

Анкилозиращ спондилит

Ефикасността и безопасността на Simponi са оценени в многоцентрово, рандомизирано,

двойно-сляпо, плацебо контролирано проучване (GO-RAISE), включващо 356 възрастни

пациенти с активен AS (с Индекс на активност на заболяването анкилозиращ спондилит по Бат

[BASDAI] ≥ 4 и резултат по визуална аналогова скала (VAS) ≥ 4 за обща болка в гърба от 0 до

10 cm). В проучването са включени пациенти с активно заболяване независимо от настоящо

или предишно лечение с NSAID или DMARD, но нелекувани с TNF-антагонисти. Simponi или

плацебо са прилагани подкожно на всеки 4 седмици. Пациентите са рандомизирани да

получават плацебо, Simponi 50 mg или Simponi 100 mg, като се допуска продължаване на

лечението с DMARD (MTX, SSZ и/или HCQ). Първичната крайна точка е процентът пациенти,

постигащи ASAS 20 отговор на седмица 14 (Група за оценка на анкилозиращия спондилит

[ASAS]). Данните за плацебо контролираната ефикасност са събирани и анализирани до

седмица 24.

Основните резултати за дозата от 50 mg са представени в Таблица 5 и описани по-долу. Като

цяло не са наблюдавани клинично значими различия в показателите за ефикасност между

Simponi 50 mg и 100 mg на седмица 24. Според дизайна на проучването пациентите в

дългосрочното продължение на проучването може да са сменяли дозите Simponi от 50 mg на

100 mg и обратно по преценка на лекаря в проучването.

Таблица 5

Основни резултати за ефикасността от GO-RAISE

Плацебо

Simponi

50 mg*

Отговорили пациенти, %

ASAS 20

Седмица 14

22%

59%

Седмица 24

ASAS 40

Седмица 14

Седмица 24

ASAS 5/6

Седмица 14

Седмица 24

p ≤ 0,001 за всички сравнения

n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки

проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка

Сред пациентите, които са продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi,

броят пациенти с ASAS 20 и ASAS 40 отговор е подобен от седмица 24 до седмица 256.

На седмица 14-а и 24-а са наблюдавани и случаи на статистически значими отговори по

BASDAI 50, 70 и 90 (p ≤ 0,017). Подобрение на основните показатели за активност на

заболяването е наблюдавано при първата оценка (седмица 4) след първоначалното приложение

на Simponi, което е продължило до седмица 24. Сред пациентите, които са продължили

участието си в проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани подобни степени на

промяна от изходните стойности по BASDAI от седмица 24 до седмица 256. Трайни резултати

са наблюдавани при пациенти с АSAS 20 отговор на седмица 14 независимо от употребата на

DMARD (MTX, сулфасалазин и/или хидроксихлороквин), резултата за HLA-B27 антигена или

изходните стойности на CRP.

Лечението със Simponi води до значително подобрение в телесните функции, оценени по

промените в BASFI на седмица 14 и 24, в сравнение с изходните стойности. Качеството на

живот, свързано със здравословното състояние, оценено въз основа на показателите за

телесните функции на SF-36, също показва значимо подобрение на седмица 14 и 24. Сред

пациентите, които са продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi,

подобрението в телесните функции и качеството на живот, свързано със здравословното

състояние, са били подобни от седмица 24 до седмица 256.

Нерентгенографски аксиален спондилоартрит

Безопасността и ефикасността на Simponi са оценени в многоцентрово, рандомизирано,

двойносляпо, плацебо-контролирано проучване (GO-AHEAD) при 197 възрастни пациенти с

тежък активен nrAxial SpA (определени като пациенти, които отговарят на критериите за

класифициране на аксиален спондилоартрит на ASAS, но не отговарят на модифицираните New

York критерии за AS). Пациентите, включени в това проучване, са имали активно заболяване

(определено като BASDAI ≥ 4 и по визуална аналогова скала (VAS) за обща болка в гръба ≥ 4,

всеки по скала 0-10 cm), въпреки настоящо или предишно лечение с НСПВС и не са лекувани с

биологични продукти, включително с TNF-антагонисти. Пациентите са рандомизирани да

получават плацебо или Simponi 50 mg, приложен подкожно, на всеки 4 седмици. На седмица 16

пациентите влизат в отворена фаза, в която всички са получили Simponi 50 mg, приложен

подкожно, на всеки 4 седмици до седмица 48, като е направена оценка на ефикасността до

седмица 52 и проследяване на безопасността до седмица 60. Приблизително 93% от

пациентите, които получават Simponi в началото на отвореното продължение (седмица 16)

остават на лечение до края на проучването (седмица 52). Анализите са извършени както за

всички лекувани (All Treated, AT, N = 197), така и за обективни признаци на възпаление

(Objective Signs of Inflammation, OSI, N = 158, определени от повишен CRP и/или настоящи

доказателства за сакролит от ЯМР) популации. Данните за ефикасност от плацебо-

контролирано проучване са събрани и анализирани до седмица 16. Първичната крайна точка е

делът пациенти постигнали ASAS 20 отговор на седмица 16. Основните резултати са

представени в Таблица 6 и са описани по-долу.

Таблица 6

Основни резултати за ефикасност от GO-AHEAD на седмица 16

Подобрения на признаци и симптоми

Всички лекувани популации

(AT)

Популация с обективни

признаци на възпаление (OSI)

плацебо

Simponi 50 mg

плацебо

Simponi 50 mg

Отговорили, % пациенти

ASAS 20

71%**

77%**

ASAS 40

57%**

60%**

ASAS 5/6

54%**

63%**

ASAS Частична

ремисия

33%*

35%*

ASDAS-C

< 1,3

33%*

35%*

BASDAI 50

58%**

59%**

Инхибиране на възпалението в сакроилиачните стави (SI), измерено чрез ЯМР

Плацебо

Simponi 50 mg

Плацебо

Simponi 50 mg

Средна промяна на

SPARCC

ЯМР

скор на сакроилиачната

става

-0,9

-5,3**

-1,2

-6,4**

n отразява рандомизирани и лекувани пациенти

Скор на С-реактивния протеин, оценяващ активността на заболяването анкилозиращ спондилит (AT-Плацебо,

N = 90; AT-Simponi 50 mg, N = 88; OSI-Плацебо, N = 71; OSI-Simponi 50 mg, N = 71)

n отразява броя пациенти с изходно ниво и ЯМР данни на седмица 16

SPARCC (Консорциум на Канада за изследване на спондилоартрита)

** p < 0,0001 сравнение на Simponi спрямо плацебо

p < 0,05 сравнение на Simponi спрямо плацебо

Статистически значими подобрения на признаци и симптоми са демонстрирани при пациенти с

тежък активен nr-Axial SpA, лекувани със Simponi 50 mg в сравнение с плацебо през

седмица 16 (Таблица 6). При първата оценка (седмица 4), след първоначалното приложение на

Simponi, са наблюдавани подобрения. SPARCC резултатът, измерен чрез ЯМР, показва

статистически значимо намаляване на SI ставното възпаление на седмица 16 при пациенти,

лекувани със Simponi 50 mg, в сравнение с плацебо (Таблица 6). Болката, оценена от Обща

болка в гърба и нощна болка в гърба VAS, и активността на заболяването, измерена чрез

ASDAS C, също показват статистически значимо подобрение от изходното ниво до седмица 16

при пациенти, лекувани със Simponi 50 mg в сравнение с плацебо (р < 0,0001).

Статистически значими подобрения в гръбначната мобилност, оценени чрез BASMI

(метрологичен индекс за анкилозиращ спондилит по Бат (Bath Ankylosing Spondylitis Metrology

Index)) и на физическата функция, оценена чрез BASFI, са наблюдавани при пациенти лекувани

със Simponi 50 mg, в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо (р < 0,0001). Пациентите,

лекувани със Simponi, имат значително по-голямо подобрение на качеството на живот,

свързано със здравето, оценено чрез ASQoL, EQ-5D, и SF-36 физически и психически

компоненти, и имат значително по-голямо подобрение на работоспособността, оценено като

по-голямо намаление на общата работоспособност и понижаване на активността, оценено чрез

въпросника WPAI, спрямо пациентите, приемащи плацебо.

Статистически значими резултати също са демонстрирани в популацията OSI през седмица 16

за всички крайни точки, описани по-горе.

При двете AT и OSI популации, подобренията по отношение на признаците и симптомите,

гръбначната подвижност, физическите функции, качеството на живот и производителността

наблюдавани през седмица 16 при пациенти, лекувани със Simponi 50 mg продължава при тези,

останали в проучването през седмица 52.

Улцерозен колит

Ефикасността на Simponi е оценена в две рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани

клинични проучвания при възрастни пациенти.

Проучването за индукционна терапия (PURSUIT-Индукция) оценява пациентите с умерен до

тежък активен улцерозен колит (Mayo скор 6 до 12; ендоскопски скор ≥ 2), които са имали

незадоволителен отговор или непоносимост към стандартни терапии, или са били

кортикостероид-зависими. В етапа на проучването за установяване на дозата, 761 пациенти са

били рандомизирани да получат или 400 mg Simponi sc на седмица 0 и 200 mg на седмица 2,

200 mg Simponi sc на седмица 0 и 100 mg на седмица 2, или плацебо sc на седмица 0 и 2.

Разрешен е съпътстващ прием на постоянни дози перорални аминосалицилати,

кортикостероиди и/или имуномодулатори. Оценен е ефектът на Simponi през седмица 6 в това

проучване.

Резултатите от проучване за поддържаща терапия (PURSUIT-Поддържане) се основават на

оценката на 456 пациенти, които са постигнали клиничен отговор от предшестваща

индукционна терапия със Simponi. Пациентите са рандомизирани да получат Simponi 50 mg,

Simponi 100 mg или плацебо, приложени подкожно на всеки 4 седмици. Разрешени са били

съпътстващи постоянни дози перорални аминосалицилати и/или имуномодулатори. Дозите на

кортикостероидите е трябвало да се намалят постепенно при започване на проучването за

поддържаща терапия. Оценен е ефектът на Simponi през седмица 54 в това проучване.

Пациентите, които са приключили проучването за поддържаща терапия до седмица 54

продължават лечението в разширено проучване, като ефикасността е оценена до седмица 216.

Оценката за ефикасност при разширеното проучване е направена въз основа на промените в

приложението на кортикостероиди, Глобалната оценка на лекаря (Physician’s Global

Assessment, PGA) за активността на заболяването и подобрението на качеството на живот,

измерено посредством Въпросник за възпалителна болест на червата (Inflammatory Bowel

Disease Questionnaire, IBDQ).

Таблица 7

Основни резултати за клинична ефикасност от PURSUIT - Индукция и PURSUIT -

Поддържане

PURSUIT-Индукция

Плацебо

N = 251

Simponi

200/100 mg

N = 253

Процент пациенти

Пациенти в клиничен отговор на седмица 6

51%**

Пациенти в клинична ремисия на седмица 6

18%**

Пациенти с лигавично оздравяване на

седмица 6

42%*

PURSUIT-Поддържане

Плацебо

d

N = 154

Simponi

50 mg

N = 151

Simponi

100 mg

N = 151

Процент пациенти

Поддържане на клиничния отговор

(Пациенти в клиничен отговор на

седмица 54)

47%*

50%**

Трайна ремисия (Пациенти в клинична

ремисия на седмица 30 и седмица 54)

28%*

N = брой пациенти

** p ≤ 0,001

p ≤ 0,01

Определен като понижение от изходната стойност в Mayo скор с ≥ 30% и ≥ 3 точки, придружено с

намаление на скора за ректални кръвоизливи с ≥ 1 или скор за ректални кръвоизливи от 0 или 1.

Определен като Mayo скор ≤ 2 точки, без индивидуален скор > 1

Определен като 0 или 1 за ендоскопски скор от Mayo скор.

Само за индукционна терапия на Simponi.

Пациентите са оценени за активност на UC чрез частичен Mayo скор на всеки 4 седмици (загубата на

отговор е потвърдена ендоскопски). Ето защо пациент, който е поддържал отговор, е в състояние на траен

клиничен отговор при всяко оценяване на седмица 54.

Пациент, който е трябвало да бъде в ремисия на седмици 30 и 54 (без да показва загуба на отговор в

някакъв момент на седмица 54), за да постигне трайна ремисия.

При пациентите с тегло под 80 kg, по-голяма част от пациентите, приемали 50 mg поддържаща терапия, са

показали трайна клинична ремисия, в сравнение с тези, приемали плацебо.

Повече лекувани със Simponi пациенти показват трайно лигавично оздравяване (пациенти с

лигавично оздравяване на седмица 30 и седмица 54) в групата с доза 50 mg (42%, номинална

p < 0,05) и групата с доза 100 mg (42%, p < 0,005), в сравнение с пациентите в групата с плацебо

(27%).

Сред 54% от пациентите (247/456), които са приемали съпътстващи кортикостероиди при

започване на PURSUIT-Поддържане, пациентите, които са поддържали клиничен отговор до

седмица 54 и не са приемали съпътстващи кортикостероиди на седмица 54, са повече в групата

с доза 50 mg (38%, 30/78) и групата с доза 100 mg (30%, 25/82), в сравнение с групата с плацебо

(21%, 18/87). Броят на пациентите, които са спрели кортикостероидите на седмица 54, е

по-голям в групата с доза 50 mg (41%, 32/78) и групата с доза 100 mg (33%, 27/82), в сравнение

с групата с плацебо (22%, 19/87). Сред пациентите, които са включени в разширеното

проучване, процентът на участниците, които остават на лечение без кортикостероиди като цяло

се поддържа до седмица 216.

При пациенти, които не постигат клиничен отговор на седмица 6 в проучванията PURSUIT-

Индукция е приложен Simponi 100 mg на всеки 4 седмици в проучването PURSUIT-

Поддържане. На седмица 14, 28% от тези пациенти постигат отговор, определен чрез частичен

Mayo скор (по-нисък с ≥ 3 точки в сравнение с началото на индукционната терапия). На

седмица 54, клиничните резултати, наблюдавани при тези пациенти са сходни с клиничните

резултати, съобщени за пациентите, които постигат клиничен отговор на седмица 6.

На седмица 6, Simponi значимо подобрява качеството на живот, измерено с промяната от

изходно ниво в специфично за болестта измерване, IBDQ (inflammatory bowel disease

questionnaire, въпросник за възпалителна болест на червата). Сред пациентите, приемали

поддържащо лечение със Simponi, подобрението в качеството на живот, измерено чрез IBDQ, е

поддържано на седмица 54.

Приблизително 63% от пациентите получили Simponi в началото на разширеното проучване

(седмица 56) остават на лечение до края на проучването (последно приложение на голимумаб

през седмица 212).

Имуногенност

В проучванията фаза ІІІ за лечение на RA, PsA и AS до седмица 52 при 5% (105/2 062) от

пациентите, лекувани с голимумаб, са открити антитела срещу голимумаб чрез ензимен

имунологичен метод (enzyme immunoassay, EIA) и, където са изследвани, почти всички

антитела са били неутрализиращи in vitro. При различни ревматологични показания са

наблюдавани сходни стойности. Съпътстващият прием на MTX води до по-малък процент

пациенти с антитела срещу голимумаб в сравнение с пациентите, лекувани с голимумаб без

MTX (съответно приблизително 3% [41/1 235] и 8% [64/827]).

При nr-Axial SpA са открити антитела срещу голимумаб при 7% (14/193) от пациентите,

лекувани с голимумаб до седмица 52 чрез EIA метод.

През 54-а седмица на фаза ІІ и фаза ІІІ проучвания при улцерозен колит, при 3% (26/946) от

лекуваните пациенти с голимумаб, са открити антитела към голимумаб чрез EIA метод. Шейсет

и осем процента (21/31), от антитяло-положителните пациенти, са имали неутрализиращи

антитела in vitro. Съпътстващото лечение с имуномодулатори (азатиоприн, 6-меркаптопурин и

МТХ) е довело до по-нисък процент на пациентите с антитела към голимумаб в сравнение с

пациентите, приемащи голимумаб без прием на имуномодулатори (съответно 1% (4/308)

спрямо 3% (22/638)). При пациентите, които продължават в разширеното проучване и имат

оценими проби до седмица 228 са открити антитела към голимумаб при 4% (23/604) от

лекуваните пациенти с голимумаб. Осемдесет и два процента (18/22) от антитяло-

положителните пациенти са имали неутрализиращи антитела in vitro.

Лекарство-толерантен EIA метод се използва в проучването при pJIA за откриване на антитела

срещу голимумаб. Поради по-високата чувствителност и подобрена лекарствена поносимост, се

очаква да бъде установена по-висока честота на развитие на антитела срещу голимумаб чрез

лекарство-толерантен EIA метод, в сравнение с EIA метод. Във фаза III на проучването при

pJIA през седмица 48 са открити антитела срещу голимумаб чрез лекарство-толерантен EIA

метод при 40% (69/172) от лекуваните с голимумаб деца, от които по-голямата част са с титър

по-нисък от 1:1000. Ефект върху серумните концентрации на голимумаб се наблюдава при

титри > 1:100, докато ефект върху ефикасността не е наблюдаван при титри >1:1000, въпреки

че броят на децата с титри > 1:1000 е малък (N=8). Сред децата с положителен резултат за

антитела срещу голимумаб, 39% (25/65) имат неутрализиращи антитела. По-високата честота

на антитела, определена чрез лекарство-толерантен EIA метод, тъй като те са предимно

антитела с нисък титър, няма видимо влияние върху лекарствените нива, ефикасността и

безопасността, и поради това не представлява нов сигнал за безопасност.

Наличието на антитела срещу голимумаб може да повиши риска от реакции на мястото на

инжектиране (вж. точка 4.4). Малкият брой пациенти, положителни за антитела срещу

голимумаб, ограничава възможността да се направят категорични заключения за връзката

между наличието на антитела срещу голимумаб и клиничната ефикасност или мерките за

безопасност.

Тъй като анализът на имуногенността е специфичен за продукта и използваните диагностични

тестове, сравнението на стойностите на развитие на антитела с тези на други продукти е

неуместно.

Педиатрична популация

Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит

Безопасността и ефикасността на Simponi са оценени в рандомизирано, двойносляпо, плацебо-

контролирано проучване, с фаза на оттегляне от лечението (GO-KIDS) при 173 деца (на възраст

от 2 до 17 години) с активен pJIA, с най-малко 5 активни стави и незадоволителен отговор към

MTX. Деца с полиартикуларен JIA (полиартрит с положителен или отрицателен ревматоиден

фактор, разширен олигоартрит, ювенилен псориатичен артрит или системен JIA, без настоящи

системни симптоми) са включени в проучването. Медианата на броя активни стави на изходно

ниво е 12, а средният CRP е 0,17 mg/dl.

Част 1 на проучването се състои от 16-седмична отворена фаза, в която 173-те включени деца

получават подкожно Simponi 30 mg/m

(максимално 50 mg) на всеки 4 седмици и MTX. 154-те

деца, които са достигнали отговор по ACR Ped 30 на седмица 16 са включени в Част 2 на

проучването, рандомизираната фаза на оттегляне от лечението, и получават Simponi 30 mg/m

(максимално 50 mg) + MTX или плацебо + MTX на всеки 4 седмици. След обостряне на

заболяването, децата получават Simponi 30 mg/m

(максимално 50 mg) + MTX. На седмица 48,

децата са включени в дългосрочно продължение на проучването.

Децата, включени в това проучване, показват отговори по ACR Ped 30, 50, 70 и 90 от седмица 4.

На седмица 16, 87% от децата отговарят по ACR Ped 30, а 79%, 66% и 36% от децата съответно

отговарят по ACR Ped 50, ACR Ped 70 и ACR Ped 90. На седмица 16, 34% от децата имат

неактивна болест, определена като наличие на всички от следните: нямат стави с активен

артрит; нямат температура, обрив, серозит, спленомегалия, хепатомегалия или генерализирана

лимфаденопатия, дължаща се на JIA; нямат активен увеит; нормална ESR (< 20 mm/час) или

CRP (< 1,0 mg/dl); глобална оценка на лекаря за активността на заболяването (≤ 5 mm по VAS);

продължителност на сутрешната скованост < 15 минути.

На седмица 16 всички компоненти на ACR Ped показват клинично значимо подобрение от

изходното ниво (вж. Таблица 8).

Tаблица 8

Подобрения от изходно ново на компонентите на ACR Ped на седмица 16

a

Медиана на подобрението в

проценти

Simponi 30 mg/m

= 173

Глобална оценка на лекаря за заболяването (VAS

10 cm)

Глобална оценка на участника/родителя за

цялостното състояние (VAS 0-10 cm)

Брой на активните стави

Брой на ставите с ограничен обхват на движение

Физическа функция по CHAQ

ESR (mm/h)

изходно ниво = седмица 0

“n” отразява включените пациенти

VAS: визуална аналогова скала

CHAQ: Въпросник за оценка на детското здраве

ESR (mm/h): скорост на утаяване на еритроцитите (милиметри на час)

Първичната крайна точка при процента деца, които отговарят по ACR Ped 30 на седмица 16, и

при които няма обостряне на заболяването между седмица 16 и седмица 48 не е достигната.

При по-голямата част от децата няма обостряне между седмица 16 и седмица 48 (съответно

59% в Simponi + MTX групата и 53% в плацебо + MTX групата; p = 0,41).

Предварително определените подгрупови анализи на първичната крайна точка според

изходните стойности на CRP (≥ 1 mg/dl спрямо < 1 mg/dl) показва по-високи нива на обостряне

при участници, лекувани с плацебо + MTX, спрямо Simponi + MTX, при участници с изходни

стойности на CRP ≥ 1 mg/dl (87% спрямо 40% p = 0,0068).

На седмица 48, 53% и 55% от децата, включени съответно в групата на Simponi + MTX и

групата на плацебо + MTX, отговарят по ACR Ped 30, и съответно 40% и 28% от децата в

групата на Simponi + MTX и групата на плацебо + MTX, са с неактивно заболяване.

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от

проучванията със Simponi в една или повече подгрупи от педиатричната популация при

улцерозен колит (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

5.2

Фармакокинетични свойства

Абсорбция

След еднократно подкожно приложение на голимумаб при здрави доброволци или пациенти с

RA, средното време за достигане на максимална серумна концентрация (T

) варира от 2 до

6 дни. Подкожното инжектиране на 50 mg голимумаб на здрави доброволци води до постигане

на средно ± стандартно отклонение в максимална серумна концентрация (C

) 3,1 ± 1,4

g/ml.

След еднократно подкожно инжектиране на 100 mg, абсорбцията на голимумаб е сходна в

мишницата, корема и бедрото, със средна абсолютна бионаличност 51%. Тъй като след

подкожно приложение голимумаб показва приблизително линейна дозозависима

фармакокинетика, се очаква абсолютната бионаличност на 50 mg или 200 mg голимумаб да е

сходна.

Разпределение

При еднократно i.v. приложение средният обем на разпределение е 115 ± 19 ml/kg.

Елиминиране

Системният клирънс на голимумаб е изчислен на 6,9 ± 2,0 ml/дневно/kg. Терминалният

полуживот е изчислен на приблизително 12 ± 3 дни при здрави доброволци, като сходни

стойности са наблюдавани и при пациенти с RA, PsA, AS или UC.

При подкожно приложение на 50 mg голимумаб при пациенти с RA, PsA или AS на всеки

4 седмици серумните концентрации достигат стационарно състояние на седмица 12. При

съпътстваща употреба с MTX, лечението с 50 mg голимумаб подкожно на всеки 4 седмици

води до средни (± стандартно отклонение) най-ниски серумни концентрации в стационарно

състояние от приблизително 0,6 ± 0,4

g/ml при пациенти с активен RA независимо от

лечението с MTX, приблизително 0,5 ± 0,4

g/ml при пациенти с активен PsA и приблизително

0,8 ± 0,4

g/ml при пациенти с AS. При пациенти с nr-Axial SpA, средните серумни

концентрации на голимумаб в стационарно състояние са сходни с тези, наблюдавани при

пациенти с AS след подкожно приложение на 50 mg голимумаб на всеки 4 седмици.

Пациентите с RA, PsA или AS, които не са на съпътстващо лечение с MTX, са с приблизително

30% по-ниски от най-ниските концентрации на голимумаб в стационарно състояние от тези,

лекувани съпътстващо с голимумаб и MTX. При ограничен брой пациенти с RA, лекувани с

голимумаб, прилаган подкожно за период от 6 месеца, съпътстващата употреба на MTX

намалява клирънса на голимумаб с приблизително 36%. Популационният фармакокинетичен

анализ обаче показва, че съпътстващата употреба на NSAID, перорални кортикостероиди или

сулфасалазин не повлиява клирънса на голимумаб.

След индукционни дози от 200 mg и 100 mg голимумаб съответно на седмици 0 и 2, и след това

на всеки 4 седмици поддържащи дози 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на пациенти с

UC, серумните концентрации голимумаб достигат стационарно състояние приблизително

14 седмици след началото на терапията. Лечението с 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на

всеки 4 седмици по време на периода на поддържане, води до средни стационарни най-ниски

серумни концентрации от съответно приблизително 0,9 ± 0,5

g/ml и 1,8 ± 1,1

g/ml.

При пациенти с UC, лекувани с 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на всеки 4 седмици,

съпътстващата употреба на имуномодулатори не показва съществен ефект върху

стационарните най-ниски нива на голимумаб.

Пациентите, развили антитела срещу голимумаб, като цяло са с ниски стойности на

най-ниските серумни концентрации на голимумаб в стационарно състояние (вж. точка 5.1).

Линейност

При еднократно интравенозно приложение при пациенти с RA, голимумаб показва

приблизително линейна дозозависима фармакокинетика в дозовия интервал от 0,1 до

10,0 mg/kg. След единична подкожна доза в дозовия диапазон от 50 mg до 400 mg при здрави

доброволци се наблюдава приблизително пропорционална на дозата фармакокинетика.

Влияние на телесното тегло върху фармакокинетиката

Съществува тенденция към повишаване на клирънса на голимумаб с повишаване на телесното

тегло (вж. точка 4.2).

Педиатрична популация

Фармакокинетиката на голимумаб е определена при 173 деца с pJIA на възраст от

2 до 17 години. В проучването при pJIA, децата получили голимумаб 30 mg/m

(максимално

50 mg) подкожно на всеки 4 седмици, имат медиана на най-ниските концентрации на

голимумаб в стационарно състояние, които са сходни при различните възрастови групи, и

които са близки до, или малко по-високи в сравнение с тези, наблюдавани при възрастни

пациенти с RA, получавали голимумаб 50 mg на всеки 4 седмици.

Популационното фармакокинетично/фармакодинамично моделиране и симулация при деца с

pJIA потвърждава връзката между серумните експозиции на голимумаб и клиничната

ефикасност, и подкрепя твърдението, че при схема на прилагане на голимумаб 50 mg на всеки

4 седмици при деца с pJIA и тегло най-малко 40 kg се постигат експозиции подобни на тези,

показани като ефикасни при възрастни.

5.3

Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хората на базата на конвенционалните

фармакологични проучвания за безопасност, токсичност при многократно приложение,

репродуктивна токсичност и токсичност по отношение на развитието.

С голимумаб не са провеждани проучвания за мутагенност, за влияние върху фертилитета при

животни и за дългосрочна карциногенност.

В проучване за влиянието върху фертилитета и общата репродуктивна функция при мишки, в

което е използвано аналогично антитяло, селективно инхибиращо функционалната активност

на мишия TNFα, броят на бременните мишки намалява. Не е известно дали това се дължи на

ефект при мъжките и/или женските мишки. При проучване за токсичност по отношение на

развитието при мишки, след приложение на същото аналогично антитяло, както и при

проучване на голимумаб при дългоопашати макаци, няма данни за токсичност при майката,

ембриотоксичност или тератогенност.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Сорбитол (E420)

Хистидин

Хистидинов хидрохлорид монохидрат

Полисорбат 80

Вода за инжекции.

6.2

Несъвместимости

Предвид липсата на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се

смесва с други лекарствени продукти.

6.3

Срок на годност

24 месеца

6.4

Специални условия на съхранение

Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената писалка или предварително напълнената спринцовка

в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.

Simponi може да се съхранява при максимална температура до 25°C, еднократно за период до

30 дни, но не и след датата на изтичане на първоначалния срок на годност, напечатан върху

картонената опаковка. Новият срок на годност трябва да бъде написан върху картонената

опаковка (до 30 дни от датата на изваждане от хладилника).

Веднъж след като Simponi е съхраняван при стайна температура, не трябва да се връща отново

за съхранение в хладилник. Simponi трябва да се изхвърли, ако не се използва в рамките на

30 дни при съхранение на стайна температура.

6.5

Вид и съдържание на опаковката

Simponi 50 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

0,5 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип І) с фиксирана игла

(неръждаема стомана) и капаче на иглата (гума, съдържа латекс) в предварително напълнена

писалка. Simponi се доставя в опаковки, съдържащи 1 предварително напълнена писалка и

групови опаковки, съдържащи 3 (3 опаковки от 1) предварително напълнени писалки.

Simponi 50 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

0,5 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип І) с фиксирана игла

(неръждаема стомана) и капаче на иглата (гума, съдържа латекс). Simponi се доставя в

опаковки, съдържащи 1 предварително напълнена спринцовка и групови опаковки, съдържащи

3 (3 опаковки от 1) предварително напълнени спринцовки.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Simponi се доставя като предварително напълнена писалка за еднократна употреба, наречена

SmartJect или като предварително напълнена спринцовка за еднократна употреба. Във всяка

опаковка има инструкции за употреба, в които подробно е описано как се използва писалката

или спринцовката. След изваждане на предварително напълнената писалка или предварително

напълнената спринцовка от хладилника, преди инжектирането на Simponi трябва да се изчака

30 минути, за да може разтворът да достигне стайна температура. Писалката или спринцовката

не трябва да се разклащат.

Разтворът е бистър до леко опалесцентен, безцветен до светложълт и може да съдържа малки

прозрачни или бели протеинови частици. Това не е необичайно за разтвори, съдържащи

протеини. Simponi не трябва да се използва, ако разтворът е с променен цвят, мътен или

съдържащ видими чужди частици.

Подробни указания за подготовянето и приложението на Simponi предварително напълнена

писалка или предварително напълнената спринцовка са дадени в листовката за пациента.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят

в съответствие с местните изисквания.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

8.

НОМЕРА НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/001 1 предварително напълнена писалка

EU/1/09/546/002 3 предварително напълнени писалки

EU/1/09/546/003 1 предварително напълнена спринцовка

EU/1/09/546/004 3 предварително напълнени спринцовки

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 1 октомври 2009 г.

Дата на последно подновяване:19 юни 2014 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 100 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

Simponi 100 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Simponi 100 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

Всяка предварително напълнена писалка от 1 ml съдържа 100 mg голимумаб* (golimumab).

Simponi 100 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

Всяка предварително напълнена спринцовка от 1 ml съдържа 100 mg голимумаб* (golimumab).

Човешко моноклонално антитяло от клас IgG1κ, получено от миша хибридомна клетъчна

линия по рекомбинантна ДНК-технология.

Помощно вещество с известно действие

Всяка предварително напълнена писалка съдържа 41 mg сорбитол на доза от 100 mg.

Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 41 mg сорбитол на доза от 100 mg.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка SmartJect (инжекция)

Инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка (инжекция)

Разтворът е бистър до леко опалесцентен, безцветен до светложълт.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Ревматоиден артрит (RA)

Simponi, в комбинация с метотрексат (MTX), е показан за:

лечение на умерено тежък до тежък активен ревматоиден артрит при възрастни, когато

отговорът на лечението с модифициращи болестта антиревматоидни средства (DMARD),

включително и с MTX, не е достатъчен.

лечение на тежък, активен и прогресиращ ревматоиден артрит при възрастни, които

преди това не са лекувани с MTX.

Има данни, че Simponi в комбинация с MTX намалява скоростта на прогресия на ставното

увреждане, оценено рентгенографски, и подобрява физическата функция.

За информация относно показанието полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит, моля

вижте КХП на Simponi 50 mg.

Псориатичен артрит (PsA)

Simponi, самостоятелно или в комбинация с MTX, е показан за лечение на активен и

прогресиращ псориатичен артрит при възрастни, когато отговорът на предшестващо лечение с

модифициращи болестта DMARD, не е достатъчен. Има данни, че Simponi намалява скоростта

на прогресия на периферното ставно увреждане, оценено рентгенографски, при пациенти с

полиартикуларни симетрични подтипове на заболяването (вж. точка 5.1) и подобрява телесните

функции.

Аксиален спондилоартрит

Анкилозиращ спондилит (AS)

Simponi е показан за лечение на тежък активен анкилозиращ спондилит при възрастни, които са

имали недостатъчен отговор на конвенционалното лечение.

Нерентгенографски аксиален спондилоартрит (Non-radiographic axial spondyloarthritis,

nr-Axial SpA)

Simponi е показан за лечение при възрастни пациенти с тежък, активен нерентгенографски

аксиален спондилоартрит с обективни признаци на възпаление, проявен чрез повишен C-

реактивен протеин (CRP) и/или е доказан чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), които са

имали недостатъчен отговор или са имали непоносимост към нестероидни

противовъзпалителни средства (НСПВС).

Улцерозен колит (UC)

Simponi е показан за лечение на умерен до тежък активен улцерозен колит при възрастни

пациенти с неадекватен отговор към стандартна терапия, включваща кортикостероиди и

6-меркаптопурин (6-MP) или азатиоприн (AZA), или които имат непоносимост или медицински

противопоказания за тези терапии.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението трябва да се започне и да се следи от лекари специалисти по диагностика и лечение

на ревматоиден артрит, псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит, нерентгенографски

аксиален спондилоартрит или улцерозен колит. На пациентите, лекувани със Simponi, трябва да

бъде предоставена напомняща карта на пациента.

Дозировка

Ревматоиден артрит

Simponi 50 mg, приложен веднъж месечно, на една и съща дата.

Simponi трябва да се прилага съпътстващо с MTX.

Псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит или нерентгенографски аксиален

спондилоартрит

Simponi 50 mg, приложен веднъж месечно, на една и съща дата.

За всички изброени по-горе показания наличните данни говорят, че клиничен отговор

обикновено се постига след 12 до 14-седмично лечение (след 3-4 дози). При пациенти без данни

за терапевтичен ефект през този период продължаването на лечението трябва да се преоцени.

Пациенти с телесно тегло над 100 kg

За всички изброени по-горе показания при пациенти с RA, PsA, AS или nr-Axial SpA с телесно

тегло над 100 kg, при които след 3 до 4 дози не се постигне задоволителен клиничен отговор,

може да се обсъди повишаване на дозата на голимумаб до 100 mg веднъж месечно, като се

вземе предвид повишеният риск от определени сериозни нежелани реакции при дозата от

100 mg в сравнение с дозата от 50 mg (вж. точка 4.8). При пациенти без данни за терапевтичен

ефект след 3 до 4 допълнителни дози от 100 mg продължаването на лечението трябва да се

преоцени.

Улцерозен колит

Пациенти с телесно тегло под 80 kg

Simponi се прилага като начална доза от 200 mg, последвана от 100 mg през втората седмица.

При пациенти със задоволителен отговор трябва да се прилагат 50 mg на седмица 6 и след това

на всеки 4 седмици. Пациентите с незадоволителен отговор може да се повлияят положително

от продължаване на лечението със 100 mg на седмица 6 и след това на всеки 4 седмици (вж.

точка 5.1).

Пациенти с телесно тегло 80 kg и повече

Simponi се прилага като начална доза от 200 mg, последвана от 100 mg през втората седмица, а

след това 100 mg на всеки 4 седмици (вж. точка 5.1).

По време на поддържащото лечение дозата на кортикостероидите може да се намали

постепенно съгласно ръководствата в клиничната практика.

Според наличните данни, клиничен отговор се постига 12-14 седмици след започване на

лечението (след 4 дози). При пациенти, при които през този период няма данни за терапевтична

полза, трябва да се обмисли продължаване на лечението.

Пропусната доза

Ако пациентът забрави да си инжектира Simponi на планираната дата, той трябва да си

инжектира пропусната доза веднага щом си спомни за това. Пациентите трябва да бъдат

инструктирани да не си инжектират двойна доза, за да компенсират пропуснатата.

Следващата доза трябва да бъде приложена според дадените по-долу препоръки:

Ако от определения момент за инжектиране на дозата са минали по-малко от 2 седмици,

пациентът трябва да си инжектира пропуснатата доза и да продължи по първоначалната

схема на приложение.

Ако от определения момент за инжектиране на дозата са минали повече от 2 седмици,

пациентът трябва да си инжектира пропусната доза и да премине към нова схема на

приложение, започваща от момента на инжектиране на пропуснатата доза.

Специални популации

Старческа възраст (≥ 65 години)

Не се налага корекция на дозата при хора в старческа възраст.

Бъбречно и чернодробно увреждане

Simponi не е изпитван при тези популации пациенти. Не могат да се дадат препоръки за

дозировката.

Педиатрична популация

Simponi 100 mg не се препоръчва при деца на възраст под 18 години.

Начин на приложение

Simponi е за подкожно приложение. След съответно обучение в техниката на подкожно

инжектиране, пациентите могат да се самоинжектират, ако техният лекар прецени за

подходящо, с последващо медицинско наблюдение, ако е необходимо. Пациентите трябва да

бъдат инструктирани да инжектират назначеното количество Simponi съгласно подробните

инструкции за приложение, дадени в листовката за пациента. Ако се налага да се приложат

няколко инжекции, те трябва да се правят на различни места по тялото.

За инструкции за приложение вижте точка 6.6.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Активна туберкулоза (TB) или друга тежка инфекция като сепсис, както и опортюнистични

инфекции (вж. точка 4.4).

Умерено тежка или тежка сърдечна недостатъчност (клас III/IV по NYHA) (вж. точка 4.4).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният

номер на прилагания продукт трябва да бъдат ясно записани.

Инфекции

Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани за развитие на инфекции, включително и

туберкулоза – преди, по време на и след края на лечението с голимумаб. Предвид това, че

елиминирането на голимумаб може да продължи до 5 месеца, проследяването трябва да

продължи и през този период. При пациенти, развили тежка инфекция или сепсис, лечението с

голимумаб не трябва да продължава (вж. точка 4.3).

Голимумаб не трябва да се прилага при пациенти с клинично значима активна инфекция.

Когато се обсъжда приложението на голимумаб при пациенти с хронична инфекция или

анамнеза за рецидивиращи инфекции, трябва да се подхожда с повишено внимание.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани за потенциалните рискови фактори за инфектиране и

да ги избягват.

Пациентите, приемащи TNF блокери, са по-податливи към развитие на тежки инфекции.

При пациенти, лекувани с голимумаб, се съобщава за бактериални (включително сепсис и

пневмония), микобактериални (включително TB), инвазивни гъбични и опортюнистични

инфекции, включително и с летален изход. Някои от тежките инфекции са докладвани при

пациенти на съпътстващо имуносупресивно лечение, което, в допълнение към сегашното им

заболяване, ги предразполага към развитие на инфекции. Пациентите, развили нова инфекция

по време на лечение с голимумаб, трябва да бъдат внимателно проследявани и да бъдат

подложени на цялостна диагностична оценка. При пациентите, развили нова сериозна

инфекция или сепсис, приложението на голимумаб трябва да бъде прекратено и да се проведе

подходящо противомикробно или противогъбично лечение, докато инфекцията не бъде

овладяна.

При пациенти, живели или пътували в райони, където инвазивните гъбични инфекции като

хистоплазмоза, кокцидиоидомикоза или бластомикоза са ендемични, ползите и рисковете от

лечението с голимумаб трябва внимателно да се обсъдят, преди да се назначи лечение с

голимумаб. Ако при рискови пациенти, лекувани с голимумаб, се развие сериозно системно

заболяване, трябва да се подозира инвазивна гъбична инфекция. Ако е възможно, диагнозата и

приложението на емпирична противогъбична терапия при тези пациенти трябва да се направи

след консултация с лекар с опит в лечението на пациенти с инвазивни гъбични инфекции.

Туберкулоза

Има съобщения за развитие на туберкулоза при пациенти, получаващи голимумаб. Трябва да се

отбележи, че в повечето от тези съобщения става въпрос за извънбелодробна туберкулоза,

изявяваща се както като локализирано, така и като дисеминирано заболяване.

Преди започване на лечението с голимумаб, всички пациенти трябва да бъдат оценени както за

активна, така и за неактивна („латентна”) туберкулоза. Оценката трябва да включва обстойна

медицинска анамнеза с лична анaмнеза за туберкулоза или възможен предшестващ контакт с

туберкулоза и минало и/или настоящо имуносупресивно лечение. Трябва да се извършат

съответните тестове за скрининг, т.е. кожен туберкулинов тест или кръвни изследвания и

рентгенография на гръден кош, на всички пациенти (може да са в сила местни изисквания).

Препоръчва се резултатите от тези изследвания да се запишат в напомнящата карта на

пациента. Напомня се на предписващите лекари за риск от фалшивоотрицателни резултати при

кожен туберкулинов тест, особено при тежко болни или имунокомпрометирани пациенти.

Ако бъде диагностицирана активна туберкулоза, не трябва да се започва лечение с голимумаб

(вж. точка 4.3).

При съмнение за латентна туберкулоза, трябва да се направи консултация с лекар с опит в

лечението на туберкулоза. При всички описани по-долу случаи трябва внимателно да се

прецени съотношението полза/риск на лечението с голимумаб.

Ако бъде диагностицирана неактивна („латентна”) туберкулоза, преди започване на лечението с

голимумаб трябва да се започне лечение за латентна туберкулоза с противотуберкулозни

средства в съответствие с местните изисквания.

При пациенти, които имат няколко рискови фактора за туберкулоза или значими рискови

фактори и отрицателно изследване за латентна туберкулоза, трябва да се обсъди провеждане на

лечение с противотуберкулозни средства преди започване на лечението с голимумаб.

Назначаването на туберкулостатично лечение, преди да се започне приложение на голимумаб,

трябва да се обсъди и при пациенти с анамнеза за латентна или активна туберкулоза, при които

не е сигурно, че е провеждано адекватно лечение с противотуберкулозни средства.

При пациенти, лекувани с голимумаб, са възникнали случаи на активна туберкулоза по време

на и след лечение за латентна туберкулоза. Пациентите, приемащи голимумаб, трябва стриктно

да се проследяват за признаци и симптоми на активна туберкулоза, включително пациентите,

които са имали отрицателно изследване за латентна туберкулоза, пациенти, които са на лечение

за латентна туберкулоза и пациенти, които са били лекувани за туберкулозна инфекция.

Всички пациенти трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако по време на

или след лечение с голимумабсе появят признаци/симптоми, които предполагат наличие на

туберкулоза (напр. продължителна кашлица, отслабване/загуба на тегло, субфебрилитет).

Реактивация на вируса на хепатит В

При пациенти, лекувани с TNF-антагонисти, включително голимумаб, които са хронични

носители на вируса на хепатит В (т.е. са HBsAg-положителни), е наблюдавано реактивиране на

вируса. Някои от случаите са били с летален изход.

Пациентите трябва да бъдат изследвани за НВV инфекция преди започване на лечение с

голимумаб. При пациенти, които са позитивни за НВV инфекция, се препоръчва консултация с

лекар, който има опит в лечението на хепатит В.

По време на лечението и няколко месеца след края му носителите на НВV, при които се налага

лечение с голимумаб, трябва да бъдат внимателно проследявани за признаци и симптоми на

активна НВV инфекция. Няма достатъчно данни за съпътстващо лечение на носителите на НВV

с TNF-антагонист и противовирусен препарат с цел предотвратяване на реактивацията на НВV.

При пациенти, при които вирусът на хепатит В се реактивира, лечението с голимумаб трябва да

се спре и да се започне ефикасно противовирусно лечение с подходящо поддържащо лечение.

Злокачествени и лимфопролиферативни заболявания

Не е известна потенциалната роля на лечението с TNF блокер за развитието на злокачествени

заболявания. Въз основа на наличните данни към настоящия момент не се изключва евентуален

риск за развитие на лимфоми, левкемия или други злокачествени заболявания при пациенти,

лекувани с TNF-антагонист. Трябва да се подхожда с повишено внимание при започване на

лечение с TNF блокер при пациенти с анамнеза за злокачествено заболяване или при

продължаване на лечение с TNF блокер при пациенти, развили злокачествено заболяване.

Злокачествени заболявания при педиатрични пациенти

В постмаркетингови условия има съобщения за злокачествени заболявания, някои с фатален

изход, при деца, юноши и млади хора (до 22-годишна възраст), лекувани с TNF-блокери

(начало на лечението ≤ 18-годишна възраст). Приблизително половината от тези случаи са

лимфоми. Другите случаи обхващат различни злокачестени заболявания, включително редки

заболявания, обикновено свързвани с имуносупресия. При деца и юноши, лекувани с TNF-

блокери, не може да се изключи риск от развитие на злокачествени заболявания.

Лимфом и левкемия

В контролираните етапи на клиничните изпитвания на всички TNF блокери, включително

Simponi, при пациентите на лечение с TNF-антагонист са наблюдавани повече случаи на

развитие на лимфом в сравнение с пациентите от контролните групи. В клиничните изпитвания

на голимумаб фаза IIb и III при пациенти с RA, PsA и AS честотата на развитие на лимфом при

пациентите, лекувани с голимумаб, е по-висока от средната за общата популация. Съобщени са

случаи на левкемия при пациенти, лекувани с голимумаб. При пациенти с ревматоиден артрит с

голяма давност и висока активност на възпалителното заболяване съществува повишен риск от

поява на лимфом и левкемия, което усложнява оценката на риска.

При пациенти, лекувани с други TNF-блокери са съобщавани редки случаи на хепатолиенален

Т-клетъчен лимфом (HSTCL) в постмаркетинговия период (вж. точка 4.8). Този рядък тип

Т-клетъчен лимфом е с много агресивен ход на заболяването и обикновено завършва летално.

Повечето от случаите са възникнали при юноши и мъже в млада възраст, като почти всички са

били на съпътстващо лечение с азатиоприн (AZA) или 6-меркаптопурин (6-MP) за

възпалително заболяване на червата. Потенциалният риск при комбиниране на AZA или 6-MP с

голимумаб трябва внимателно да се обмисли. Рискът за развитие на хепатолиенален Т-клетъчен

лимфом при пациенти, лекувани с TNF-блокери, не може да се изключи.

Злокачествени заболявания, различни от лимфом

В контролираните етапи на клиничните изпитвания на Simponi фаза IIb и III при пациенти с

RA, PsA, AS и UC честотата на злокачествените заболявания, различни от лимфом (с

изключение на немеланомен кожен рак), е сходна между пациентите на лечение с голимумаб и

тези от контролните групи.

Дисплазия/карцином на дебелото черво

Не е известно дали лечението с голимумаб повлиява риска за развитие на дисплазия или

карцином на дебелото черво. На всички пациенти с улцерозен колит, които са с повишен риск

за дисплазия или карцином на дебелото черво (напр. пациенти с дългогодишен улцерозен колит

или първичен склерозиращ холангит) или които имат анамнеза за дисплазия или карцином на

дебелото черво, трябва редовно да се прави скрининг за дисплазия преди терапията и в хода на

заболяването. Този преглед трябва да включва колоноскопия и биопсия съгласно националните

ръководства. При пациенти с новодиагностицирана дисплазия, лекувани с голимумаб,

рисковете и ползите за отделните пациенти трябва внимателно да се преценят и да се обмисли

дали да се продължи терапията.

В експлораторно клинично изпитване за оценка на приложението на голимумаб при пациенти с

тежка персистираща астма са докладвани повече съобщения за злокачествени новообразувания

при пациентите, лекувани с голимумаб, в сравнение с пациентите от контролните групи (вж.

точка 4.8). Значимостта на тези резултати не е известна.

В експлораторно клинично изпитване за оценка на друг TNF-антагонист – инфликсимаб, при

пациенти с умерено тежка до тежка хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), са

докладвани повече съобщения за злокачествени заболявания, предимно на белия дроб или

главата и шията, при пациентите, лекувани с инфликсимаб, в сравнение с пациентите от

контролните групи. Всички пациенти са били тежки пушачи. Следователно трябва да се

подхожда с повишено внимание при приложение на който и да е TNF-антагонист при пациенти

с ХОББ, както и при пациенти с повишен риск от развитие на злокачествено заболяване поради

тютюнопушене.

Рак на кожата

При пациенти, лекувани с TNF-блокиращи средства, включително голимумаб, се съобщава за

меланом и Merkel-клетъчен карцином (вж.точка 4.8). Препоръчват се периодични

дерматологични прегледи, особено при пациенти с рискови фактори за рак на кожата.

Застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН)

Съобщени са случаи на влошаване на застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) и поява на ЗСН

при TNF блокери, включително и голимумаб. Някои от случаите са с летален изход. В

клинично изпитване на друг TNF-антагонист са наблюдавани влошаване на съществуваща

застойна сърдечна недостатъчност и повишена смъртност в резултат на ЗСН. Голимумаб не е

проучван при пациенти със ЗСН. Голимумабi трябва да се прилага с повишено внимание при

пациенти с лека сърдечна недостатъчност (клас І/ІІ по NYHA). Пациентите трябва да бъдат

внимателно проследявани и при поява или прогресиране на симптомите на сърдечна

недостатъчност приложението на голимумаб трябва да бъде прекратено (вж. точка 4.3).

Неврологични събития

Приложението на TNF-антагонист, включително и голимумаб, е свързано със случаи на поява

или екзацербация на симптомите и/или рентгенологичните данни за демиелинизиращи процеси

на централната нервна система, включително множествена склероза и периферни

демиелинизиращи нарушения. При пациенти с предшестващо или новопоявило се

демиелинизиращо нарушение трябва внимателно да се прецени съотношението риск/полза от

лечението с TNF-антагонист, преди да се започне лечение с голимумаб. Трябва да се обсъди

прекратяване на лечението с голимумаб, ако възникнат тези нарушения (вж. точка 4.8).

Операции

Опитът по отношение на безопасността на голимумаб скоро след хирургични интервенции,

включително и артропластика, е ограничен. Ако се планира хирургична интервенция, трябва да

се вземе предвид дългият полуживот на лекарствения продукт. Пациент, при когото се налага

хирургична интервенция по време на лечението с голимумаб, трябва да бъде внимателно

проследяван за развитие на инфекции, като при нужда трябва да се вземат съответните мерки.

Имуносупресия

Тъй като TNF е медиатор на възпалението и повлиява клетъчния имунен отговор, съществува

вероятност TNF-антагонистите, включително и голимумаб, да засягат защитата срещу

инфекции и развитие на злокачествени новообразувания.

Автоимунни процеси

Относителният дефицит на TNF

, причинен от лечението с TNF-антагонист, може да доведе до

отключването на автоимунни процеси. Ако след приложение на голимумаб се развият

симптоми, характерни за лупус-подобен синдром, и антителата срещу двойноверижната ДНК

се позитивират, лечението с голимумаб трябва да се преустанови (вж. точка 4.8).

Хематологични реакции

Има съобщения за случаи на панцитопения, левкопения, неутропения, агранулоцитоза,

апластична анемия и тромбоцитопения при пациенти, получаващи TNF блокери, включително

голимумаб. Всички пациенти трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавна медицинска

помощ, ако развият признаци и симптоми, които предполагат наличие на кръвна дискразия

(напр. персистиращ фебрилитет, кръвонасядания, кървене, бледност). При пациенти с

установени хематологични аномалии трябва да се обсъди прекратяване на лечението с

голимумаб.

Съпътстващо приложение на TNF-антагонисти и анакинра

При клинични проучвания са наблюдавани сериозни инфекции и неутропения при съпътстващо

приложение на анакинра и друг TNF блокер, етанерцепт, без допълнителна клинична полза.

Поради характера на нежеланите реакции, наблюдавани при тази комбинирана терапия, сходни

прояви на токсичност може да се проявят и в резултат на комбинацията от анакинра и друг

TNF блокер. Комбинирането на голимумаб и анакинра не се препоръчва.

Съпътстващо приложение на TNF-антагонисти и абатацепт

В клинични проучвания съпътстващото приложение на TNF-антагонисти и абатацепт е било

свързано с повишен риск от развитие на инфекции в сравнение с лечението само с

TNF-антагонист, включително и сериозни инфекции, без съвместното им приложение да носи

клинична полза. Комбинирането на голимумаб и абатацепт не се препоръчва.

Съпътстващо приложение с други биологични лекарствени продукти

Няма достатъчно информация по отношение на съпътстващата употреба на голимумаб с други

биологични лекарствени продукти, използвани за лечение на същите заболявания, за които се

използва голимумаб. Съпътстващата употреба на голимумаб с тези биологични продукти не се

препоръчва поради възможността за повишаване на риска от инфекция и други потенциални

фармакологични взаимодействия.

Преминаване от един вид биологичен DMARD към друг

Необходимо е повишено внимание и пациентите трябва да продължат да бъдат проследявани

при преминаване от един биологичен лекарствен продукт към друг, тъй като припокриването

на биологична активност може допълнително да повиши риска от нежелани реакции,

включително инфекция.

Ваксинации/терапевтични инфекциозни агенти

На пациентите, лекувани с голимумаб, могат да се правят ваксини, с изключение на живи

ваксини (вж. точки 4.5 и 4.6). Данните за отговора при ваксиниране с живи ваксини или за

вторично предаване на инфекция чрез живи ваксини при пациенти, които са на лечение с анти-

TNF продукти, са ограничени. Употребата на живи ваксини може да доведе до клинични

инфекции, включително дисеминирани инфекции.

Друга употреба на терапевтични инфекциозни агенти като живи атенюирани бактерии (напр.

вливане на BCG в пикочния мехур при лечение на рак) може да доведе до клинични инфекции,

включително дисеминирани инфекции. Препоръчва се да не се прилагат терапевтични

инфекциозни агенти съпътстващо с голимумаб.

Алергични реакции

При постмаркетинговия опит са съобщени сериозни системни реакции на свръхчувствителност

(включително анафилактична реакция) след приложение на голимумаб. Някои от тези реакции

са настъпили след първото приложение на голимумаб. Ако се развие анафилактична или друга

сериозна алергична реакция, приложението на голимумаб трябва да се преустанови и да се

започне подходящо лечение.

Свръхчувствителност към латекс

Капачето на иглата в предварително напълнената писалка или предварително напълнената

спринцовка е направено от естествен сух каучук, съдържащ латекс, и е възможно да предизвика

алергични реакции при пациенти, свръхчувствителни към латекс.

Специални популации

Старческа възраст (≥ 65 години)

В клинични проучвания фаза III за лечение на RA, PsA, AS и UC като цяло не са забелязани

разлики по отношение на нежеланите лекарствени реакции (НЛР), сериозните нежелани

лекарствени реакции (СНЛР) и сериозните инфекции при пациенти на 65 или повече години,

лекувани с голимумаб, и по-млади пациенти. Все пак, при лечение на хора в старческа възраст

трябва да се подхожда с повишено внимание, особено по отношение на появата на инфекции. В

проучването за nr-Axial SpA не са включени пациенти на възраст 45 или повече години.

Бъбречно и чернодробно увреждане

Не са провеждани специални проучвания на голимумаб при пациенти с бъбречно или

чернодробно увреждане. При пациенти с нарушена чернодробна функция голимумаб трябва да

се прилага с повишено внимание (вж. точка 4.2).

Помощни вещества

Simponi съдържа сорбитол (E420). При пациенти с редки наследствени проблеми на

непоносимост към фруктоза, трябва да се вземе предвид допълнителният ефект от

съпътстващото приложение на продукти, съдържащи сорбитол (или фруктоза) и хранителния

прием на сорбитол (или фруктоза) (вж. точка 2)..

Риск за лекарствени грешки

Simponi е разрешен за употреба за подкожно приложение в количества на активното вещество в

дозова единица 50 mg и 100 mg. Важно е да се използва правилното количество активно

вещество в дозова единица, за да бъде приложена правилната доза, както е посочено в

„Дозировка“ (вж.точка 4.2). Необходимо е повишено внимание, за да се достави правилното

количество активно вещество, и да се гарантира, че няма субдозиране или свръхдозиране при

пациентите.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани проучвания за взаимодействията.

Съпътстващо приложение с други биологични лекарствени продукти

Комбинирането на голимумаб с други биологични лекарствени продукти, използвани за

лечение на същите заболявания, за които се използва и голимумаб, включително анакинра и

абатацепт не се препоръчва (вж. точка 4.4).

Живи ваксини/терапевтични инфекциозни агенти

По време на лечението с голимумаб не трябва да се прилагат живи ваксини (вж. точки 4.4 и

4.6).

Терапевтични инфекциозни агенти не трябва да се прилагат съпътстващо с голимумаб

(вж. точка 4.4).

Метотрексат

Независимо от това, че съпътстващото приложение с MTX води до по-високи концентрации на

голимумаб в стационарно състояние при пациенти с RA, PsA или AS, данните не говорят за

необходимост от корекция на дозата нито на голимумаб, нито на MTX (вж. точка 5.2).

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция за предпазване от

бременност и да продължат да я използват поне 6 месеца след последното приложение на

голимумаб.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на голимумаб при бременни жени. Тъй като голимумаб

инхибира TNF, приложението му по време на бременността може да засегне нормалния имунен

отговор на новороденото. Проучванията при животни не показват пряко или непряко вредно

въздействие върху бременността, ембрионалното/феталното развитие и раждането или

постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Приложението на голимумаб при бременни жени не се

препоръчва; голимумаб трябва да се използва по време на бременност само ако лечението е

наистина наложително.

Голимумаб преминава през плацентата. След лечение с TNF-блокиращо моноклонално

антитяло по време на бременността, антитялото се установява до 6 месеца в серума на

кърмачета, родени от лекуваните жени. В резултат на това тези кърмачета може да са с

повишен риск от развитие на инфекция. Не се препоръчва приложение на живи ваксини при

кърмачета с експозиция на голимумаб in utero, 6 месеца след последната инжекция с голимумаб

на майката по време на бременността (вж. точки 4.4 и 4.5).

Кърмене

Не е известно дали голимумаб се екскретира в кърмата или се резорбира системно след

поглъщане. При маймуни е доказано, че голимумаб преминава в кърмата и понеже човешките

имуноглобулини се екскретират в кърмата, жените не трябва да кърмят по време на лечението с

голимумаб и поне 6 месеца след края му.

Фертилитет

Не са провеждани проучвания с голимумаб върху фертилитета при животни. Проучване на

фертилитета при мишки, с използване на аналогично антитяло, което избирателно инхибира

функционалната активност на мишия TNFα, не показва значими ефекти върху фертилитета

(вж. точка 5.3).

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Simponi повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това

след приложение на Simponi може да се появи замайване (вж. точка 4.8).

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

През контролирания период на основните изпитвания за RA, PsA, AS, nr-Axial SpA и UC

инфекция на горните дихателни пътища е била най-честата нежелана реакция (НР), която се

съобщава при 12,6% от пациентите, лекувани с голимумаб в сравнение с 11,0% при

контролните пациенти. Най-сериозните НР, съобщени за голимумаб, включват сериозни

инфекции (включително сепсис, пневмония, ТВ, инвазивни гъбични и опортюнистични

инфекции), дeмиелинизиращи нарушения, реактивация на HBV, ЗСН, автоимунни процеси

(лупус-подобен синдром), хематологични реакции, сериозна системна свръхчувствителност

(включително анафилактична реакция), васкулит, лимфом и левкемия (вж. точка 4.4).

Табличен списък на нежеланите реакции

НР, наблюдавани в клинични изпитвания и съобщени при постмаркетинговата употреба на

голимумаб в света, са описани в Таблица 1. В рамките на системо-органните класове НР са

изброени по честота според следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10);

нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с

неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Във всяка група по

честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната

сериозност.

Таблица 1

Табличен списък на НР

Инфекции и инфестации

Много чести:

Инфекция на горните дихателни пътища (назофарингит,

фарингит, ларингит и ринит)

Чести:

Бактериални инфекции (като целулит), инфекция на

долните дихателни пътища (като пневмония), вирусни

инфекции (като грип и херпес), бронхит, синуит,

повърхностни гъбични инфекции, абсцес

Нечести:

Сепсис, включително септичен шок, пиелонефрит

Редки:

Туберкулоза, опортюнистични инфекции (като например

инвазивни гъбични инфекции [хистоплазмоза,

кокцидиоидомикоза, пневмоцистоза], бактериална,

атипична микобактериална и протозойна инфекция),

реактивация на вируса на хепатит В, бактериален артрит,

инфекциозен бурсит

Неоплазми – доброкачествени,

злокачествени и неопределени

Нечести:

Неоплазми (като рак на кожата, сквамозноклетъчен

карцином и меланоцитен невус)

Редки:

Лимфом, левкемия, меланом, Merkel-клетъчен карцином

С неизвестна честота:

Хепатолиенален Т-клетъчен лимфом*, сарком на Kaposi

Нарушения на кръвта и лимфната

система

Чести:

Левкопения (включително неутропения), анемия

Нечести:

Тромбоцитопения, панцитопения

Редки:

Апластична анемия, агранулоцитоза

Нарушения на имунната система

Чести:

Алергични реакции (бронхоспазъм,

свръхчувствителност, уртикария), позитивиране на

автоантитела

Редки:

Сериозни системни реакции на свръхчувствителност

(включително анафилактична реакция), васкулит

(системен), саркоидоза

Нарушения на ендокринната

система

Нечести:

Тироидни нарушения (като хипотиреоидизъм,

хипертиреоидизъм и струма)

Нарушения на метаболизма и

храненето

Нечести:

Повишаване на нивата на кръвната захар, повишаване на

нивата на липидите

Психични нарушения

Чести:

Депресия, безсъние

Нарушения на нервната система

Чести:

Замайване, главоболие, парестезия

Нечести:

Нарушено равновесие

Редки:

Демиелинизиращи нарушения (централни или

периферни), дисгеузия

Нарушения на очите

Нечести:

Нарушения на зрението (като замъглено зрение и

намалена зрителна острота), конюнктивит, алергия на

очите (като сърбеж в очите и дразнене)

Сърдечни нарушения

Нечести:

Аритмия, исхемични коронарни нарушения

Редки:

Застойна сърдечна недостатъчност (новопоявила се или

влошаване на вече съществуваща)

Съдови нарушения

Чести:

Артериална хипертония

Нечести:

Тромбоза (като дълбока венозна тромбоза или тромбоза

на аортата), зачервяване на лицето

Редки:

Феномен на Raynaud

Респираторни, гръдни и

медиастинални нарушения

Чести:

Астма и свързани с астмата симптоми (като хриптене и

бронхиална хиперактивност)

Нечести:

Интерстициална белодробна болест

Стомашно-чревни нарушения

Чести:

Диспепсия, гастроинтестинална и абдоминална болка,

гадене, стомашно-чревни възпалителни нарушения (като

гастрит и колит), стоматит

Нечести:

Констипация, гастроезофагеална рефлуксна болест

Хепатобилиарни нарушения

Чести:

Повишаване на аланин аминотрансферазата, повишаване

на аспартат аминотрансферазата

Нечести:

Холелитиаза, чернодробни нарушения

Нарушения на кожата

и подкожната тъкан

Чести:

Пруритус, обрив, алопеция, дерматит

Нечести:

Булозни кожни реакции, псориазис (новопоявил се или

влошаване на вече съществуващ псориазис,

палмарен/плантарен и пустулозен), уртикария

Редки:

Лихеноидни реакции, ексфолиация на кожата, васкулит

(кожен)

С неизвестна честота:

Влошаване на симптомите на дерматомиозит

Нарушения на

мускулно-скелетната система и

съединителната тъкан

Редки:

Лупус-подобен синдром

Нарушения на бъбреците и

пикочните пътища

Редки:

Нарушения на пикочния мехур, бъбречни нарушения

Нарушения на

възпроизводителната система и

гърдата

Нечести:

Нарушения на гърдите, менструални нарушения

Общи нарушения и ефекти

на мястото на приложение

Чести:

Пирексия, астения, реакция на мястото на инжектиране

(като еритем на мястото на инжектиране, уртикария,

индурация, болка, кръвонасядане, пруритус, дразнене, и

парестезия), дискомфорт в областта на гръдния кош

Редки:

Забавено зарастване на рани

Наранявания, отравяния и

усложнения, възникнали в

резултат на интервенции

Чести:

Фрактури на костите

Наблюдавани при други TNF блокери.

В тази точка, медианата на периода на проследяване (приблизително 4 години) като цяло е

представена за всяко приложение на голимумаб. Когато приложението на голимумаб е описано

спрямо дозата, медианата на периода на проследяване се променя (приблизително 2 години при

доза от 50 mg, приблизително 3 години при доза от 100 mg), като пациентите може да са

преминали от една доза към друга.

Описание на избрани нежелани реакции

Инфекции

През контролирания период на основните изпитвания, се наблюдава инфекция на горните

дихателни пътища като най-често съобщаваната нежелана лекарствена реакция при 12,6% от

лекуваните с голимумаб пациенти (честота на 100 човекогодини: 60,8, 95% CI: 55,0, 67,1), в

сравнение с 11,0% при контролните пациенти (честота на 100 човекогодини: 54,5; 95% CI: 46,1,

64,0). В контролирани и неконтролирани eтапи на проучванията, с медиана на проследяване

приблизително 4 години, честотата на инфекции на горните дихателни пътища на

100 човекогодини е била 34,9 случая; 95% CI: 33,8; 36,0 за лекуваните с голимумаб пациенти.

През контролирания период на основните изпитвания са наблюдавани инфекции при 23,0% от

лекуваните с голимумаб пациенти (честота на 100 човекогодини: 132,0; 95% CI: 123,3, 141,1), в

сравнение с 20,2% при контролните пациенти (честота на 100 човекогодини: 122,3; 95%

CI: 109,5, 136,2). В контролирани и неконтролирани eтапи на изпитванията, с медиана на

проследяване приблизително 4 години, честотата на инфекции на 100 човекогодини е била

81,1 събития; 95% CI: 79,5; 82,8 за лекуваните с голимумаб пациенти.

През контролирания период на изпитванията за RA, PsA, AS и nr-Axial SpA са наблюдавани

сериозни инфекции при 1,2% от лекуваните с голимумаб пациенти и 1,2% от пациентите в

контролната група. Честотата на сериозните инфекции на 100 човекогодини при проследяване в

контролирания период на изпитванията за RA, PsA, AS и nr-Axial SpA е била 7,3; 95% CI: 4,6,

11,1 за групата на голимумаб от 100 mg, 2,9; 95% CI 1,2, 6,0 за групата на голимумаб от 50 mg и

3,6; 95%CI: 1,5, 7,0 за плацебо групата. През контролирания период на изпитвания на

индукционна терапия с голимумаб при UC, сериозни инфекции са наблюдавани при 0,8% от

пациентите, лекувани с голимумаб, в сравнение с 1,5% от пациентите в контролната група.

Сериозните инфекции, наблюдавани при пациентите, лекувани с голимумаб, включват

туберкулоза, бактериални инфекции, включително сепсис и пневмония, инвазивни гъбични

инфекции и други опортюнистични инфекции. Някои от тези инфекции са били с летален

изход. В контролираните и неконтролираните етапи на основните изпитвания, с медиана на

проследяване до 3 години, е наблюдавана по-висока честота на сериозни инфекции,

включително опортюнистични инфекции и ТВ при пациенти, получавали 100 mg голимумаб, в

сравнение с пациенти, получавали 50 mg голимумаб. Честотата на всички сериозни инфекции

на 100 човекогодини е била 4,1; 95% CI: 3,6; 4,5, при пациентите, получавали 100 mg

голимумаб и 2,5; 95% CI: 2,0; 3,1 при пациентите, получавали 50 mg голимумаб.

Злокачествени заболявания

Лимфом

По време на основните изпитвания честотата на развитие на лимфом при лекуваните с

голимумаб пациенти е по-висока от очакваната в общата популация. В контролираните и

неконтролираните етапи на тези изпитвания, с медиана на проследяване до 3 години, е

наблюдавана по-висока честота на лимфом при пациентите, получавали 100 mg голимумаб, в

сравнение с пациентите, получавали 50 mg голимумаб. Лимфом е диагностициран при

11 участници (1 в терапевтичните групи на 50 mg голимумаб и 10 в терапевтичните групи на

100 mg голимумаб), с честота (95% CI) на 100 човекогодини за периода на проследяване при

0,03 (0,00; 0,15) и 0,13 (0,06; 0,24) случая, съответно при голимумаб 50 mg и 100 mg, и 0,00

(0,00, 0,57) случая при плацебо. По-голяма част от случаите на развитие на лимфом са

възникнали при проучването GO-AFTER, което включва пациенти с предходна експозиция на

TNF-антагонисти, които са имали по-голяма продължителност и рефрактерност на

заболяването (вж. точка 4.4).

Злокачествени заболявания, различни от лимфом

В контролираните периоди на основните изпитвания, както и по време на приблизително

4-годишното проследяване, честотата на различните от лимфом злокачествени заболявания (с

изключение на немеланомния кожен рак) е сходна в групите на лечение с голимумаб и

контролните групи. По време на приблизително 4-годишното проследяване честотата на

различните от лимфом злокачествени заболявания (с изключение на немеланомния кожен рак)

е сходна с тази в общата популация.

По време на контролираните и неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана

на проследяване до 3 години, немеланомен рак на кожата е диагностициран при 5 от

участниците, приемали плацебо, 10 от приемалите голимумаб 50 mg и 31 от приемалите

голимумаб 100 mg при честота (95% CI) на 100 човекогодини за периода на проследяване 0,36

(0,26; 0,49) общо при голимумаб и 0,87 (0,28; 2,04) при плацебо.

По време на контролирания и неконтролирания период на основните изпитвания, с медиана на

проследяване до 3 години, злокачествени заболявания с изключение на меланом, немеланомен

кожен рак и лимфом са диагностицирани при 5-ма участници, приемали плацебо, 21 от

приемалите голимумаб 50 mg и 34 от приемалите голимумаб 100 mg при честота (95% CI) на

100 човекогодини за периода на проследяване 0,48 (0,36; 0,62) общо за голимумаб и 0,87 (0,28;

2,04) за плацебо (вж. точка 4.4).

Съобщения от клинични изпитвания за лечение на астма

В експлораторно клинично проучване пациенти с тежка персистираща астма са получили

натоварваща доза голимумаб (150% от определената терапевтична доза) подкожно на

седмица 0, след което са лекувани с голимумаб 200 mg, голимумаб 100 mg или голимумаб

50 mg подкожно на всеки 4 седмици до седмица 52. При пациентите на лечение с голимумаб

(n = 230) са съобщени осем злокачествени заболявания и нито едно при пациентите на плацебо

(n = 79). Съобщение за лимфом има при 1 пациент, за немеланомен рак на кожата при 2-ма

пациенти и за други злокачествени заболявания при 5 пациенти. Няма превалиране на

определен вид злокачествено заболяване.

По време на плацебо-контролираната част на проучването честотата на поява (95% CI) на

всички злокачествени заболявания на 100 човекогодини проследяване на пациентите, лекувани

с голимумаб, е била 3,19 (1,38; 6,28). В това проучване честотата на поява (95% CI) на

100 човекогодини проследяване при пациентите, лекувани с голимумаб, е била 0,40 (0,01, 2,20)

за лимфом, 0,79 (0,10, 2,86) за немеланомен кожен рак и 1,99 (0,64, 4,63) за други злокачествени

заболявания. При участниците на плацебо честотата на поява (95% CI) на тези злокачествени

заболявания на 100 човекогодини е била 0,00 (0,00, 2,94). Значимостта на тези резултати не е

известна.

Неврологични събития

В контролираните и неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана на

проследяване до 3 години, е наблюдавана по-висока честота на демиелинизация при

пациентите, получавали голимумаб 100 mg, в сравнение с пациентите, получавали голимумаб

50 mg (вж. точка 4.4).

Повишаване на чернодробните ензими

В контролирания период на основните изпитвания за RA и PsA се появяват леки повишения на

АЛАТ (> 1 и < 3 x горната граница на нормата (ULN), със сходни честоти в групите на

голимумаб и контролните групи в изпитванията за лечение на RA и PsA (22,1% до 27,4% от

пациентите); като в изпитванията за лечение на AS и nr-Axial SpA при повече пациенти,

лекувани с голимумаб, се е появило леко повишаване на АЛАТ (26,9%), отколкото при

контролните пациенти (10,6%). По време на контролираните и неконтролираните периоди на

основните изпитвания за лечение на RA и PsA, с медиана на проследяване приблизително

5 години, честотата на леките повишавания на АЛАТ в изпитванията за лечение на RA и PsA е

сходна при лекуваните с голимумаб пациенти и контролните пациенти. В контролирания

период на основните изпитвания на индукционна терапия с голимумаб при UC са възникнали

леки повишения на АЛАТ (> 1 и < 3 x ULN) в сходни съотношения при лекуваните с

голимумаб и контролните пациенти (съответно 8,0% до 6,9% ). В контролираните и

неконтролираните периоди на основни изпитвания за UC с медиана на проследяване

приблизително 2 години процентът на пациентите с леки повишения на АЛАТ е 24,7% при

пациенти, приемащи голимумаб по време на етапа на поддържаща терапия от проучването при

В контролирания период на основни изпитвания за лечение на RA и AS повишаванията на

АЛАТ ≥ 5 x ULN не са чести, като те са наблюдавани по-често при пациентите, лекувани с

голимумаб (0,4% до 0,9%), отколкото при контролните пациенти (0,0%). Такава тенденция не

се наблюдава при пациентите с псориатичен артрит. По време на контролираните и

неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана на проследяване 5 години,

честотата на повишаване на АЛАТ ≥ 5 x ULN е сходна при лекуваните с голимумаб пациенти и

при контролните пациенти. Като цяло тези повишавания са асимптомни и стойностите се

понижават или се нормализират и при отпаднали от изпитването пациенти, и при такива, които

продължават да участват, както и при корекция на приема на други лекарствени продукти.

Няма съобщени случаи по време на контролирания и неконтролирания период на проучването

за nr-Axial SpA (до 1 година). В контролирания период на основни изпитвания на индукционна

терапия с голимумаб при UC са възникнали повишения на АЛАТ ≥ 5 x ULN в сходни

съотношения при лекуваните с голимумаб и пациентите, приемали плацебо (съответно 0,3% до

1,0% ). В контролираните и неконтролираните периоди на основни изпитвания за UC с медиана

на проследяване приблизително 2 години процентът на пациентите с повишения на АЛАТ

≥ 5 x ULN е 0,8% при пациенти, приемащи голимумаб по време на етапа на поддържаща

терапия от проучването при UC.

В основни изпитвания за лечение на RA, PsA, AS и nr-Axial SpA, един пациент, включен в RA

изпитване с предшестващи чернодробни отклонения и прием на други лекарствени продукти,

който е лекуван с голимумаб, е развил неинфекциозен хепатит с иктер, с летален изход. Не се

изключва ролята на голимумаб като допринасящ или утежняващ фактор.

Реакции на мястото на инжектиране

В контролираните периоди на основни изпитвания 5,4% от пациентите, лекувани с голимумаб,

са получили реакции на мястото на инжектиране в сравнение с 2,0% от контролните пациенти.

Наличието на антитела срещу голимумаб може да повиши риска от реакции на мястото на

инжектиране. Повечето реакции на мястото на инжектиране са леки до умерено тежки, като

най-честата е еритем на мястото на инжектиране. Като цяло появата на реакции на мястото на

инжектиране не налага прекратяване на приложението на лекарствения продукт.

В контролираните изпитвания фаза IIb и/или III за лечение на RA, PsA, AS, nr-Axial SpA, тежка

персистираща астма и в изпитвания фаза II/III за лечение на UC, нито един от лекуваните с

голимумаб пациенти не е развил анафилактична реакция.

Автоантитела

По време на контролирани и неконтролирани периоди на основни изпитвания с едногодишен

период на проследяване, при 3,5% от пациентите, лекувани с голимумаб, и 2,3% от

контролните пациенти за първи път са установени ANA (в титър 1:160 или по-висок). В края на

едногодишното проследяване наличието на анти-dsDNA антитела при изходно анти-dsDNA

отрицателни пациенти е 1,1%.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

В клинично проучване единични дози до 10 mg/kg са инжектирани интравенозно без прояви на

токсичност, ограничаваща дозата. В случай на предозиране се препоръчва пациентът да остане

под наблюдение за признаци и симптоми на нежелани реакции, като незабавно се започне

подходящо симптоматично лечение.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, инхибитори на тумор-некротизиращия фактор

алфа (TNFα), ATC код: L04AB06

Механизъм на действие

Голимумаб е човешко моноклонално антитяло, което образува стабилен комплекс с висок

афинитет както към разтворимата, така и към трансмембранната форма на човешкия TNFα,

което предотвратява свързването на TNFα към рецепторите му.

Фармакодинамични ефекти

Доказано е, че свързването на човешкия TNF с голимумаб неутрализира индуцираната от TNFα

експресия на повърхността на човешките ендотелни клетки на адхезионните молекули

E-селектин, съдова адхезионна молекула 1 (vascular cell adhesion molecule, VCAM-1) и

междуклетъчна адхезионна молекула 1 (intercellular adhesion molecule, ICAM-1). In vitro

голимумаб инхибира и индуцираната от TNF секреция на интерлевкин 6 (IL-6), IL-8 и

гранулоцит-макрофаг колоностимулиращ фактор (GM-CSF).

В сравнение с групите на плацебо е наблюдавано и подобрение по отношение на стойностите

на С-реактивния протеин (CRP), като лечението със Simponi е довело до значимо понижаване

спрямо изходните стойности на серумните нива на IL-6, ICAM-1, матриксната

металопротеиназа 3 (MMP-3) и съдовоендотелния растежен фактор (vascular endothelial growth

factor, VEGF) в сравнение с контролното лечение. В допълнение, нивата на TNF

са се

понижили при пациентите с RA и AS, а при пациентите с PsA са се понижили нивата на IL-8.

Тези промени са наблюдавани при първата оценка (седмица 4) след започване на приложението

на Simponi и като цяло са се задържали до седмица 24.

Клинична ефикасност

Ревматоиден артрит

Ефикасността на Simponi е доказана в три многоцентрови, рандомизирани, двойно-слепи,

плацебо контролирани проучвания, включващи над 1 500 пациенти на възраст ≥ 18 години с RA

с умерено до силно изразена активност, диагностициран според критериите на Американския

колеж по ревматология (ACR), поне 3 месеца преди скрининга. Пациентите са имали поне

4 оточни и 4 болезнени стави. Simponi или плацебо са били инжектирани подкожно веднъж на

всеки 4 седмици.

В GO-FORWARD са оценени 444 пациенти с активен RA въпреки стабилната доза от поне

15 mg/седмично MTX и които не са лекувани преди това с TNF-антагонист. Пациентите са

рандомизирани да получават плацебо + MTX, Simponi 50 mg + MTX, Simponi 100 mg + MTX

или Simponi 100 mg + плацебо. Пациентите, които са получавали плацебо + MTX, са преминали

на Simponi 50 mg + MTX след седмица 24. На седмица 52 пациентите са включени в открито

дългосрочно продължение на проучването.

В GO-AFTER са оценени 445 пациенти, лекувани преди това с един или повече от

TNF-антагонистите адалимумаб, етанерцепт или инфликсимаб. Пациентите са рандомизирани

да получават плацебо, Simponi 50 mg или Simponi 100 mg. По време на проучването на

пациентите е разрешено да продължат съпътстващото DMARD лечение с MTX, сулфасалазин

(SSZ) и/или хидроксихлороквин (HCQ). Обявените причини за прекратяване на

предшестващото анти-TNF лечение са липса на ефикасност (58%), непоносимост (13%), и/или

различни от безопасността и ефикасността причини (29%, предимно по финансови

съображения).

В GO-BEFORE са оценени 637 пациенти с активен RA, които не са получавали MTX и не са

лекувани преди това с TNF-антагонисти. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо +

MTX, Simponi 50 mg + MTX, Simponi 100 mg + MTX или Simponi 100 mg + плацебо. На

седмица 52 пациентите са включени в открито дългосрочно продължение на проучването, в

което пациентите, получаващи плацебо + MTX, които са имали поне една болезнена или подута

става, са преминали на лечение със Simponi 50 mg + MTX.

В GO-FORWARD (съвместните) първични крайни са процентът пациенти, при които е

достигнат ACR 20 отговор на седмица 14 и подобрението на седмица 24 по Въпросника за

оценка на здравословното състояние (Health Assessment Questionnaire, HAQ). В GO-AFTER

първичната крайна точка е процентът пациенти, при които е достигнат ACR 20 отговор на

седмица 14. В GO-BEFORE съставните първични крайни точки са процентът пациенти, при

които е достигнат ACR 50 отговор на седмица 24 и промяната в модифицирания резултат по

van der Heijde-Sharp (vdH-S) на седмица 52. Освен първичните крайни точки е направена и

допълнителна оценка на влиянието на Simponi върху признаците и симптомите на артрит,

рентгенографски отговор, телесни функции и свързаните със здравето показатели за качество

на живот.

Като цяло не са установени клинично значими различия в показателите за ефикасност между

пациентите, получаващи Simponi 50 mg и 100 mg, със съпътстващ прием на MTX на

седмица 104 в GO-FORWARD и GO-BEFORE и на седмица 24 в GO-AFTER. Във всяко от RA

проучванията според дизайна на проучването, пациентите в дългосрочното продължение на

проучването може да са сменяли дозите Simponi от 50 mg на 100 mg и обратно по преценка на

лекаря в проучването.

Признаци и симптоми

Основните ACR резултати за доза Simponi 50 mg на седмици 14, 24 и 52 за GO-FORWARD,

GO-AFTER и GO-BEFORE са представени в Таблица 2 и описани по-долу. Наблюдаван е

отговор при първа оценка (седмица 4) след първоначалното приложение на Simponi.

В GO-FORWARD от 89 участници, рандомизирани да получават Simponi 50 mg + MTX, 48 са

останали на това лечение до седмица 104. От тях 40, 33 и 24 пациенти са имали ACR отговор на

седмица 104 съответно 20/50/70. Сред пациентите, които са продължили участието си в

проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани подобни честоти на ACR 20/50/70

отговор от седмица 104 до седмица 256.

В GO-AFTER процентът от пациентите, постигащи ACR 20 отговор, е по-висок при

пациентите, получаващи Simponi, в сравнение с пациентите на плацебо, независимо от

причината за прекратяване на предшестващото лечение с TNF-антагонисти.

Таблица 2

Основни резултати за ефикасност в контолираните етапи на GO-FORWARD, GO-AFTER

и GO-BEFORE.

GO-FORWARD

Активен RA въпреки

лечението с MTX

GO-AFTER

Активен RA, лекуван

преди това с един или

повече TNF-антагонисти

GO-BEFORE

Активен RA, нелекуван

преди това с MTX

Плацебо

Simponi

50 mg

Плацебо

Simponi

50 mg

Плацебо

Simponi

50 mg

Отговорили пациенти, %

ACR 20

Седмица 14

33%

55%*

18%

35%*

Седмица 24

60%*

р = 0,002

Седмица 52

ACR 50

Седмица 14

35%*

p = 0,021

Седмица 24

37%*

16%*

29%

40%

Седмица 52

ACR 70

Седмица 14

p = 0,008

p = 0,005

Седмица 24

20%*

9% p = 0,009

Седмица 52

n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки

проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка.

p ≤ 0,001

NA: Неприложимо

В GO-BEFORE основният анализ при пациентите с умерен до тежък ревматоиден артрит

(комбинирани групи Simponi 50 и 100 mg + MTX спрямо MTX самостоятелно за ACR 50) не е

статистически значим на седмица 24 (p = 0,053). На седмица 52 в общата популация процентът

пациенти в групата на Simponi 50 mg + MTX, постигнали ACR отговор, като цяло е бил

по-висок, но не сигнификантно различен в сравнение с MTX самостоятелно (вж. Таблица 2).

Допълнителни анализи са направени за подгрупите, представителни за показаната за лечение

популация пациенти с тежък, активен и прогресиращ RA. Демонстриран е общо по-голям ефект

на Simponi 50 mg + MTX спрямо MTX самостоятелно при показаната популация в сравнение с

общата популация.

В GO-FORWARD и GO-AFTER са наблюдавани клинично и статистически значими отговори

по резултата за активност на заболяването (DAS28) за всеки предварително определен период

на оценка на седмица 14 и седмица 24 (p ≤ 0,001). Сред пациентите, останали на лечение със

Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването, отговорите по DAS28 са

се задържали до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в

проучването и са лекувани със Simponi, отговорите по DAS28 са били подобни от седмица 104

до седмица 256.

В GO-BEFORE е измерен значимият клиничен отговор, дефиниран като поддържане на ACR 70

отговор за продължителен период от 6 месеца. На седмица 52, 15% от пациентите в групата на

Simponi 50 mg + MTX са постигнали значим клиничен отговор в сравнение със 7% от

пациентите в групата на пацебо + MTX (р = 0,018). Между 159-те участници, рандомизирани на

Simponi 50 mg + MTX, 96 са останали на това лечение на седмица 104. Сред тях 85, 66 и

53 пациенти са имали отговор ACR 20/50/70 съответно на седмица 104. Сред пациентите, които

са продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани подобни

честоти на ACR 20/50/70 отговор от седмица 104 до седмица 256.

Рентгенографски отговор

В GO-BEFORE, за да се оцени степента на структурно увреждане, е използвана промяната от

изходните стойности в резултата по vdH-S, комбиниран резултат за структурно увреждане,

който измерва рентгенографски броя и размера на ставните ерозии и степента на стесняване на

ставното пространство на ръцете/китките и стъпалата. Основните резултати при доза Simponi

50 mg на седмица 52 са представени в Таблица 3.

Броят пациенти без поява на нови ерозии или с промяна спрямо изходните стойности на общия

резултат по vdH-S ≤ 0 е значимо по-висок в групата на лечение със Simponi в сравнение с

контролната група (р = 0,003). Рентгенографските ефекти, наблюдавани на седмица 52, са се

запазили до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в проучването и

са лекувани със Simponi, рентгенографските ефекти са били подобни от седмица 104 до

седмица 256.

Таблица 3

Средни рентгенографски промени спрямо изходните стойности в общия резултат по

vdH-S на седмица 52 в общата популация в GO-BEFORE

Плацебо + MTX

Simponi 50 mg + MTX

a

160

159

Общ резултат

Изходни стойности

19,7 (35,4)

18,7 (32,4)

Промяна от изходните стойности

1,4 (4,6)

0,7 (5,2)*

Резултат за ерозия

Изходни стойности

11,3 (18,6)

10,8 (17,4)

Промяна от изходните стойности

0,7 (2,8)

0,5 (2,1)

Резултат за ССП

Изходни стойности

8,4 (17,8)

7,9 (16,1)

Промяна от изходните стойности

0,6 (2,3)

0,2 (2,0)**

n отразява рандомизираните пациенти

p = 0,015

** p = 0,044

Телесни функции и качество на живот, свързано със здравословното състояние

В GO-FORWARD и GO-AFTER са оценени телесните функции и инвалидност като отделни

крайни точки чрез индекса за инвалидност на HAQ DI. В тези проучвания на седмица 24,

Simponi показва клинично и статистически значимо подобрение на показателите на HAQ DI от

изходните в сравнение с контролните пациенти. Сред пациентите, останали на лечение със

Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването, подобрението в HAQ DI

се е задържало до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в

проучването и са лекувани със Simponi, подобрението в HAQ DI е било подобно от седмица 104

до седмица 256.

В GO-FORWARD при пациентите, лекувани със Simponi, е постигнато клинично и

статистически значимо подобрение по отношение на качеството на живот, свързано със

здравословното състояние, определено въз основа на показателите за телесни функции на

SF-36, в сравнение с пациентите на плацебо на седмица 24. Сред пациентите, останали на

лечение със Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването, подобрението

в телесните функции на SF-36 се е задържало до седмица 104. Сред пациентите, които са

продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, подобрението в телесните

функции на SF-36 е било подобно от седмица 104 до седмица 256. В GO-FORWARD и

GO-AFTER е постигнато статистически значимо подобрение по отношение на умората,

измерена чрез функционална оценка по скалата за лечение на хронични заболявания - умора

(FACIT-F).

Псориатичен артрит

Безопасността и ефикасността на Simponi са оценени в многоцентрово, рандомизирано,

плацебо контролирано проучване (GO-REVEAL), включващо 405 възрастни пациенти с активен

PsA (≥ 3 оточни стави и ≥ 3 болезнени стави) въпреки лечението с нестероидни

противовъзпалителни медикаменти (NSAID) или DMARD. Пациентите в това изпитване са с

диагностициран PsA поне преди 6 месеца и с поне лек псориазис. Включени са пациенти с

всички подтипове псориатичен артрит, включително полиартикуларен артрит без ревматични

възли (43%), асиметричен периферен артрит (30%), артрит на дисталните интерфалангеални

стави (15%), спондилит с периферен артрит (11%) и инвалидизиращ артрит (1%). Не се допуска

предшестващо лечение с TNF-антагонист. Simponi или плацебо се прилагат подкожно през 4

седмици. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо, Simponi 50 mg или Simponi

100 mg. Пациентите, които са получавали плацебо, са преминали на Simponi 50 mg след

седмица 24. Пациентите са включени в открито дългосрочно продължение на проучването на

седмица 52. Приблизително 48% от пациентите са продължили лечението с постоянни дози

метотрексат (≤ 25 mg/седмично). Съвместните първични крайни точки са процентът пациенти,

достигащи ACR 20 отговор на седмица 14 и промяна на изходните стойности на общия PsA,

модифициран по vdH-S резултат, на седмица 24.

Като цяло не са наблюдавани клинично значими различия в показателите за ефикасност между

схемите на прилагане на Simponi 50 mg и 100 mg на седмица 104. Според дизайна на

проучването пациентите в дългосрочното продължение на проучването може да са сменяли

дозите Simponi от 50 mg на 100 mg и обратно по преценка на лекаря в проучването.

Признаци и симптоми

Основните резултати за дозата от 50 mg на седмици 14 и 24 са представени в Таблица 4 и

описани по-долу.

Таблица 4

Основни резултати за ефикасността от GO-REVEAL

Плацебо

Simponi

50 mg*

Отговорили пациенти, %

ACR 20

Седмица 14

9%

51%

Седмица 24

ACR 50

Седмица 14

Седмица 24

ACR 70

Седмица 14

Седмица 24

PASI

b

75

c

Седмица 14

Седмица 24

p < 0,05 за всички сравнения;

n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки

проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка

Площ на псориазиса и индекс на тежест

Въз основа на подгрупата пациенти с изходно засягане на ≥ 3% от телесната площ, 79 пациенти (69,9%) в

групата на плацебо и 109 (74,3%) в групата на лечение със Simponi 50 mg.

Отговори са наблюдавани при първата оценка (седмица 4) след първоначалното приложение на

Simponi. Сходни ACR 20 отговори на седмица 14 са наблюдавани при пациентите с

полиартикуларен артрит без ревматоидни възли и при подтиповете асиметричен периферен

PsA. Броят на пациентите с други подтипове PsA е твърде малък, за да позволи адекватна

оценка. Наблюдаваните отговори в групите на лечение със Simponi са сходни при пациентите,

които са приемали съпътстващо MTX и тези, които не са приемали. От 146 пациенти

рандомизирани на Simponi 50 mg, 70 са били все още на това лечение на седмица 104. От тези

70 пациенти, 64, 46 и 31 пациенти са имали съответно ACR отговор 20/50/70. Сред пациентите,

които са продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани

подобни честоти на ACR 20/50/70 отговор от седмица 104 до седмица 256.

Статистически значими отговори по DAS28 са наблюдавани на седмици 14 и 24 (p < 0,05).

На седмица 24, при пациентите, лекувани със Simponi, е наблюдавано подобрение в

показателите за периферна активност на псориатичния артрит (напр. брой оточни стави, брой

болезнени/чувствителни стави, дактилит и ентезит). Лечението със Simponi е довело до

значимо подобрение на телесните функции, оценена въз основа на HAQ DI, както и до значимо

подобрение в качеството на живот, свързано със здравословното състояние, оценено въз основа

на показателите за телесни функции и психическо състояние на SF-36. При пациентите,

останали на лечение със Simponi, за което са били рандомизирани в началото на проучването,

DAS28 и HAQ DI отговорите се запазват през седмица 104. Сред пациентите, които са

продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi, DAS28 и HAQ DI

отговорите са били подобни от седмица 104 до седмица 256.

Рентгенографски отговор

Структурното увреждане на ръцете и ходилата е оценено рентгенографски чрез промяна на

изходните стойности на vdH-S резултата, модифициран за PsA, чрез прибавяне на дисталните

интерфалангеални стави на ръката.

Лечението със Simponi 50 mg намалява скоростта на прогресия на периферно увреждане на

ставите, в сравнение с лечението с плацебо на седмица 24, измерена чрез промяна в изходните

стойности в общия модифициран vdH-S резултат (средно ± SD резултата е 0,27 ± 1,3 в плацебо

групата, в сравнение с - 0,16 ± 1,3 в Simponi групата p = 0,011). Освен тези 146 пациенти, които

са били рандомизирани на Simponi 50 mg, са налични рентгенографски данни на седмица 52 за

126 пациенти, от които 77% не са показали прогресия в сравнение с изходните стойности.

Налични са рентгенографски данни на седмица 104 за 114 пациенти, от които 77% не са

показали прогресия от изходните стойности. Сред пациентите, които са продължили участието

си в проучването и са лекувани със Simponi, подобeн брой пациенти не са показали прогресия

от изходните стойности от седмица 104 до седмица 256.

Аксиален спондилоартрит

Анкилозиращ спондилит

Ефикасността и безопасността на Simponi са оценени в многоцентрово, рандомизирано,

двойно-сляпо, плацебо контролирано проучване (GO-RAISE), включващо 356 възрастни

пациенти с активен AS (с Индекс на активност на заболяването анкилозиращ спондилит по Бат

[BASDAI] ≥ 4 и резултат по визуална аналогова скала (VAS) ≥ 4 за обща болка в гърба от 0 до

10 cm). В проучването са включени пациенти с активно заболяване независимо от настоящо

или предишно лечение с NSAID или DMARD, но нелекувани с TNF-антагонисти. Simponi или

плацебо са прилагани подкожно на всеки 4 седмици. Пациентите са рандомизирани да

получават плацебо, Simponi 50 mg или Simponi 100 mg, като се допуска продължаване на

лечението с DMARD (MTX, SSZ и/или HCQ). Първичната крайна точка е процентът пациенти,

постигащи ASAS 20 отговор на седмица 14 (Група за оценка на анкилозиращия спондилит

[ASAS]). Данните за плацебо контролираната ефикасност са събирани и анализирани до

седмица 24.

Основните резултати за дозата от 50 mg са представени в Таблица 5 и описани по-долу. Като

цяло не са наблюдавани клинично значими различия в показателите за ефикасност между

Simponi 50 mg и 100 mg на седмица 24. Според дизайна на проучването пациентите в

дългосрочното продължение на проучването може да са сменяли дозите Simponi от 50 mg на

100 mg и обратно по преценка на лекаря в проучването.

Таблица 5

Основни резултати за ефикасността от GO-RAISE

Плацебо

Simponi

50 mg*

Отговорили пациенти, %

ASAS 20

Седмица 14

22%

59%

Седмица 24

ASAS 40

Седмица 14

Седмица 24

ASAS 5/6

Седмица 14

Седмица 24

p ≤ 0,001 за всички сравнения

n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки

проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка

Сред пациентите, които са продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi,

броят пациенти с ASAS 20 и ASAS 40 отговор е подобен от седмица 24 до седмица 256.

На седмица 14-а и 24-а са наблюдавани и случаи на статистически значими отговори по

BASDAI 50, 70 и 90 (p ≤ 0,017). Подобрение на основните показатели за активност на

заболяването е наблюдавано при първата оценка (седмица 4) след първоначалното приложение

на Simponi, което е продължило до седмица 24. Сред пациентите, които са продължили

участието си в проучването и са лекувани със Simponi, са наблюдавани подобни степени на

промяна от изходните стойности по BASDAI от седмица 24 до седмица 256. Трайни резултати

са наблюдавани при пациенти с АSAS 20 отговор на седмица 14 независимо от употребата на

DMARD (MTX, сулфасалазин и/или хидроксихлороквин), резултата за HLA-B27 антигена или

изходните стойности на CRP.

Лечението със Simponi води до значително подобрение в телесните функции, оценени по

промените в BASFI на седмица 14 и 24, в сравнение с изходните стойности. Качеството на

живот, свързано със здравословното състояние, оценено въз основа на показателите за

телесните функции на SF-36, също показва значимо подобрение на седмица 14 и 24. Сред

пациентите, които са продължили участието си в проучването и са лекувани със Simponi,

подобрението в телесните функции и качеството на живот, свързано със здравословното

състояние, са били подобни от седмица 24 до седмица 256.

Нерентгенографски аксиален спондилоартрит

Безопасността и ефикасността на Simponi са оценени в многоцентрово, рандомизирано,

двойносляпо, плацебо-контролирано проучване (GO-AHEAD) при 197 възрастни пациенти с

тежък активен nrAxial SpA (определени като пациенти, които отговарят на критериите за

класифициране на аксиален спондилоартрит на ASAS, но не отговарят на модифицираните New

York критерии за AS). Пациентите, включени в това проучване, са имали активно заболяване

(определено като BASDAI ≥ 4 и по визуална аналогова скала (VAS) за обща болка в гръба ≥ 4,

всеки по скала 0-10 cm), въпреки настоящо или предишно лечение с НСПВС и не са лекувани с

биологични продукти, включително с TNF-антагонисти. Пациентите са рандомизирани да

получават плацебо или Simponi 50 mg, приложен подкожно, на всеки 4 седмици. На седмица 16

пациентите влизат в отворена фаза, в която всички са получили Simponi 50 mg, приложен

подкожно, на всеки 4 седмици до седмица 48, като е направена оценка на ефикасността до

седмица 52 и проследяване на безопасността до седмица 60. Приблизително 93% от

пациентите, които получават Simponi в началото на отвореното продължение (седмица 16)

остават на лечение до края на проучването (седмица 52). Анализите са извършени както за

всички лекувани (All Treated, AT, N = 197), така и за обективни признаци на възпаление

(Objective Signs of Inflammation, OSI, N = 158, определени от повишен CRP и/или настоящи

доказателства за сакролит от ЯМР) популации. Данните за ефикасност от плацебо-

контролирано проучване са събрани и анализирани до седмица 16. Първичната крайна точка е

делът пациенти постигнали ASAS 20 отговор на седмица 16. Основните резултати са

представени в Таблица 6 и са описани по-долу.

Таблица 6

Основни резултати за ефикасност от GO-AHEAD на седмица 16

Подобрения на признаци и симптоми

Всички лекувани популации

(AT)

Популация с обективни

признаци на възпаление (OSI)

плацебо

Simponi 50 mg

плацебо

Simponi 50 mg

Отговорили, % пациенти

ASAS 20

71%**

77%**

ASAS 40

57%**

60%**

ASAS 5/6

54%**

63%**

ASAS Частична

ремисия

33%*

35%*

ASDAS-C

< 1,3

33%*

35%*

BASDAI 50

58%**

59%**

Инхибиране на възпалението в сакроилиачните стави (SI), измерено чрез ЯМР

Плацебо

Simponi 50 mg

Плацебо

Simponi 50 mg

Средна промяна на

SPARCC

ЯМР

скор на сакроилиачната

става

-0,9

-5,3**

-1,2

-6,4**

n отразява рандомизирани и лекувани пациенти

Скор на С-реактивния протеин, оценяващ активността на заболяването анкилозиращ спондилит (AT-Плацебо,

N = 90; AT-Simponi 50 mg, N = 88; OSI-Плацебо, N = 71; OSI-Simponi 50 mg, N = 71)

n отразява броя пациенти с изходно ниво и ЯМР данни на седмица 16

SPARCC (Консорциум на Канада за изследване на спондилоартрита)

** p < 0,0001 сравнение на Simponi спрямо плацебо

p < 0,05 сравнение на Simponi спрямо плацебо

Статистически значими подобрения на признаци и симптоми са демонстрирани при пациенти с

тежък активен nr-Axial SpA, лекувани със Simponi 50 mg в сравнение с плацебо през

седмица 16 (Таблица 6). При първата оценка (седмица 4), след първоначалното приложение на

Simponi, са наблюдавани подобрения. SPARCC резултатът, измерен чрез ЯМР, показва

статистически значимо намаляване на SI ставното възпаление на седмица 16 при пациенти,

лекувани със Simponi 50 mg, в сравнение с плацебо (Таблица 6). Болката, оценена от Обща

болка в гърба и нощна болка в гърба VAS, и активността на заболяването, измерена чрез

ASDAS C, също показват статистически значимо подобрение от изходното ниво до седмица 16

при пациенти, лекувани със Simponi 50 mg в сравнение с плацебо (р < 0,0001).

Статистически значими подобрения в гръбначната мобилност, оценени чрез BASMI

(метрологичен индекс за анкилозиращ спондилит по Бат (Bath Ankylosing Spondylitis Metrology

Index)) и на физическата функция, оценена чрез BASFI, са наблюдавани при пациенти лекувани

със Simponi 50 mg, в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо (р < 0,0001). Пациентите,

лекувани със Simponi, имат значително по-голямо подобрение на качеството на живот,

свързано със здравето, оценено чрез ASQoL, EQ-5D, и SF-36 физически и психически

компоненти, и имат значително по-голямо подобрение на работоспособността, оценено като

по-голямо намаление на общата работоспособност и понижаване на активността, оценено чрез

въпросника WPAI, спрямо пациентите, приемащи плацебо.

Статистически значими резултати също са демонстрирани в популацията OSI през седмица 16

за всички крайни точки, описани по-горе.

При двете AT и OSI популации, подобренията по отношение на признаците и симптомите,

гръбначната подвижност, физическите функции, качеството на живот и производителността

наблюдавани през седмица 16 при пациенти, лекувани със Simponi 50 mg продължава при тези,

останали в проучването през седмица 52.

Улцерозен колит

Ефикасността на Simponi е оценена в две рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани

клинични проучвания при възрастни пациенти.

Проучването за индукционна терапия (PURSUIT-Индукция) оценява пациентите с умерен до

тежък активен улцерозен колит (Mayo скор 6 до 12; ендоскопски скор ≥ 2), които са имали

незадоволителен отговор или непоносимост към стандартни терапии, или са били

кортикостероид-зависими. В етапа на проучването за установяване на дозата, 761 пациенти са

били рандомизирани да получат или 400 mg Simponi sc на седмица 0 и 200 mg на седмица 2,

200 mg Simponi sc на седмица 0 и 100 mg на седмица 2, или плацебо sc на седмица 0 и 2.

Разрешен е съпътстващ прием на постоянни дози перорални аминосалицилати,

кортикостероиди и/или имуномодулатори. Оценен е ефектът на Simponi през седмица 6 в това

проучване.

Резултатите от проучване за поддържаща терапия (PURSUIT-Поддържане) се основават на

оценката на 456 пациенти, които са постигнали клиничен отговор от предшестваща

индукционна терапия със Simponi. Пациентите са рандомизирани да получат Simponi 50 mg,

Simponi 100 mg или плацебо, приложени подкожно на всеки 4 седмици. Разрешени са били

съпътстващи постоянни дози перорални аминосалицилати и/или имуномодулатори. Дозите на

кортикостероидите е трябвало да се намалят постепенно при започване на проучването за

поддържаща терапия. Оценен е ефектът на Simponi през седмица 54 в това проучване.

Пациентите, които са приключили проучването за поддържаща терапия до седмица 54

продължават лечението в разширено проучване, като ефикасността е оценена до седмица 216.

Оценката за ефикасност при разширеното проучване е направена въз основа на промените в

приложението на кортикостероиди, Глобалната оценка на лекаря (Physician’s Global

Assessment, PGA) за активността на заболяването и подобрението на качеството на живот,

измерено посредством Въпросник за възпалителна болест на червата (Inflammatory Bowel

Disease Questionnaire, IBDQ).

Таблица 7

Основни резултати за клинична ефикасност от PURSUIT - Индукция и PURSUIT -

Поддържане

PURSUIT-Индукция

Плацебо

N = 251

Simponi

200/100 mg

N = 253

Процент пациенти

Пациенти в клиничен отговор на седмица 6

51%**

Пациенти в клинична ремисия на седмица 6

18%**

Пациенти с лигавично оздравяване на

седмица 6

42%*

PURSUIT-Поддържане

Плацебо

d

N = 154

Simponi

50 mg

N = 151

Simponi

100 mg

N = 151

Процент пациенти

Поддържане на клиничния отговор

(Пациенти в клиничен отговор на

седмица 54)

47%*

50%**

Трайна ремисия (Пациенти в клинична

ремисия на седмица 30 и седмица 54)

28%*

N = брой пациенти

** p ≤ 0,001

p ≤ 0,01

Определен като понижение от изходната стойност в Mayo скор с ≥ 30% и ≥ 3 точки, придружено с

намаление на скора за ректални кръвоизливи с ≥ 1 или скор за ректални кръвоизливи от 0 или 1.

Определен като Mayo скор ≤ 2 точки, без индивидуален скор > 1

Определен като 0 или 1 за ендоскопски скор от Mayo скор.

Само за индукционна терапия на Simponi.

Пациентите са оценени за активност на UC чрез частичен Mayo скор на всеки 4 седмици (загубата на

отговор е потвърдена ендоскопски). Ето защо пациент, който е поддържал отговор, е в състояние на траен

клиничен отговор при всяко оценяване на седмица 54.

Пациент, който е трябвало да бъде в ремисия на седмици 30 и 54 (без да показва загуба на отговор в

някакъв момент на седмица 54), за да постигне трайна ремисия.

При пациентите с тегло под 80 kg, по-голяма част от пациентите, приемали 50 mg поддържаща терапия, са

показали трайна клинична ремисия, в сравнение с тези, приемали плацебо.

Повече лекувани със Simponi пациенти показват трайно лигавично оздравяване (пациенти с

лигавично оздравяване на седмица 30 и седмица 54) в групата с доза 50 mg (42%, номинална

p < 0,05) и групата с доза 100 mg (42%, p < 0,005), в сравнение с пациентите в групата с плацебо

(27%).

Сред 54% от пациентите (247/456), които са приемали съпътстващи кортикостероиди при

започване на PURSUIT-Поддържане, пациентите, които са поддържали клиничен отговор до

седмица 54 и не са приемали съпътстващи кортикостероиди на седмица 54, са повече в групата

с доза 50 mg (38%, 30/78) и групата с доза 100 mg (30%, 25/82), в сравнение с групата с плацебо

(21%, 18/87). Броят на пациентите, които са спрели кортикостероидите на седмица 54, е

по-голям в групата с доза 50 mg (41%, 32/78) и групата с доза 100 mg (33%, 27/82), в сравнение

с групата с плацебо (22%, 19/87). Сред пациентите, които са включени в разширеното

проучване, процентът на участниците, които остават на лечение без кортикостероиди като цяло

се поддържа до седмица 216.

При пациенти, които не постигат клиничен отговор на седмица 6 в проучванията PURSUIT-

Индукция е приложен Simponi 100 mg на всеки 4 седмици в проучването PURSUIT-

Поддържане. На седмица 14, 28% от тези пациенти постигат отговор, определен чрез частичен

Mayo скор (по-нисък с ≥ 3 точки в сравнение с началото на индукционната терапия). На

седмица 54, клиничните резултати, наблюдавани при тези пациенти са сходни с клиничните

резултати, съобщени за пациентите, които постигат клиничен отговор на седмица 6.

На седмица 6, Simponi значимо подобрява качеството на живот, измерено с промяната от

изходно ниво в специфично за болестта измерване, IBDQ (inflammatory bowel disease

questionnaire, въпросник за възпалителна болест на червата). Сред пациентите, приемали

поддържащо лечение със Simponi, подобрението в качеството на живот, измерено чрез IBDQ, е

поддържано на седмица 54.

Приблизително 63% от пациентите получили Simponi в началото на разширеното проучване

(седмица 56) остават на лечение до края на проучването (последно приложение на голимумаб

през седмица 212).

Имуногенност

В проучванията фаза ІІІ за лечение на RA, PsA и AS до седмица 52 при 5% (105/2 062) от

пациентите, лекувани с голимумаб, са открити антитела срещу голимумаб и, където са

изследвани, почти всички антитела са били неутрализиращи in vitro. При различни

ревматологични показания са наблюдавани сходни стойности. Съпътстващият прием на MTX

води до по-малък процент пациенти с антитела срещу голимумаб в сравнение с пациентите,

лекувани с голимумаб без MTX (съответно приблизително 3% [41/1 235] и 8% [64/827]).

При nr-Axial SpA са открити антитела срещу голимумаб при 7% (14/193) от пациентите,

лекувани с голимумаб до седмица 52.

През 54-а седмица на фаза ІІ и фаза ІІІ проучвания при улцерозен колит при 3% (26/946) от

лекуваните пациенти с голимумаб, са открити антитела към голимумаб. Шейсет и осем

процента (21/31), от антитяло-положителните пациенти, са имали неутрализиращи антитела

in vitro. Съпътстващото лечение с имуномодулатори (азатиоприн, 6-меркаптопурин и МТХ) е

довело до по-нисък процент на пациентите с антитела към голимумаб в сравнение с

пациентите, приемащи голимумаб без прием на имуномодулатори (съответно 1% (4/308)

спрямо 3% (22/638)). При пациентите, които продължават в разширеното проучване и имат

оценими проби до седмица 228 са открити антитела към голимумаб при 4% (23/604) от

лекуваните пациенти с голимумаб. Осемдесет и два процента (18/22) от антитяло-

положителните пациенти са имали неутрализиращи антитела in vitro.

Наличието на антитела срещу голимумаб може да повиши риска от реакции на мястото на

инжектиране (вж. точка 4.4). Малкият брой пациенти, положителни за антитела срещу

голимумаб, ограничава възможността да се направят категорични заключения за връзката

между наличието на антитела срещу голимумаб и клиничната ефикасност или мерките за

безопасност.

Тъй като анализът на имуногенността е специфичен за продукта и използваните диагностични

тестове, сравнението на стойностите на развитие на антитела с тези на други продукти е

неуместно.

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от

проучванията със Simponi в една или повече подгрупи от педиатричната популация при

улцерозен колит (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

5.2

Фармакокинетични свойства

Абсорбция

След еднократно подкожно приложение на голимумаб при здрави доброволци или пациенти с

RA, средното време за достигане на максимална серумна концентрация (T

) варира от 2 до

6 дни. Подкожното инжектиране на 50 mg голимумаб на здрави доброволци води до постигане

на средно ± стандартно отклонение в максимална серумна концентрация (C

) 3,1 ± 1,4

g/ml.

След еднократно подкожно инжектиране на 100 mg, абсорбцията на голимумаб е сходна в

мишницата, корема и бедрото, със средна абсолютна бионаличност 51%. Тъй като след

подкожно приложение голимумаб показва приблизително линейна дозозависима

фармакокинетика, се очаква абсолютната бионаличност на 50 mg или 200 mg голимумаб да е

сходна.

Разпределение

При еднократно i.v. приложение средният обем на разпределение е 115 ± 19 ml/kg.

Елиминиране

Системният клирънс на голимумаб е изчислен на 6,9 ± 2,0 ml/дневно/kg. Терминалният

полуживот е изчислен на приблизително 12 ± 3 дни при здрави доброволци, като сходни

стойности са наблюдавани и при пациенти с RA, PsA, AS или UC.

При подкожно приложение на 50 mg голимумаб при пациенти с RA, PsA или AS на всеки

4 седмици серумните концентрации достигат стационарно състояние на седмица 12. При

съпътстваща употреба с MTX, лечението с 50 mg голимумаб подкожно на всеки 4 седмици

води до средни (± стандартно отклонение) най-ниски серумни концентрации в стационарно

състояние от приблизително 0,6 ± 0,4

g/ml при пациенти с активен RA независимо от

лечението с MTX, приблизително 0,5 ± 0,4

g/ml при пациенти с активен PsA и приблизително

0,8 ± 0,4

g/ml при пациенти с AS. При пациенти с nr-Axial SpA, средните серумни

концентрации на голимумаб в стационарно състояние са сходни с тези, наблюдавани при

пациенти с AS след подкожно приложение на 50 mg голимумаб на всеки 4 седмици.

Пациентите с RA, PsA или AS, които не са на съпътстващо лечение с MTX, са с приблизително

30% по-ниски от най-ниските концентрации на голимумаб в стационарно състояние от тези,

лекувани съпътстващо с голимумаб и MTX. При ограничен брой пациенти с RA, лекувани с

голимумаб, прилаган подкожно за период от 6 месеца, съпътстващата употреба на MTX

намалява клирънса на голимумаб с приблизително 36%. Популационният фармакокинетичен

анализ обаче показва, че съпътстващата употреба на NSAID, перорални кортикостероиди или

сулфасалазин не повлиява клирънса на голимумаб.

След индукционни дози от 200 mg и 100 mg голимумаб съответно на седмици 0 и 2, и след това

на всеки 4 седмици поддържащи дози 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на пациенти с

UC, серумните концентрации голимумаб достигат стационарно състояние приблизително

14 седмици след началото на терапията. Лечението с 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на

всеки 4 седмици по време на периода на поддържане, води до средни стационарни най-ниски

серумни концентрации от съответно приблизително 0,9 ± 0,5

g/ml и 1,8 ± 1,1

g/ml.

При пациенти с UC, лекувани с 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на всеки 4 седмици,

съпътстващата употреба на имуномодулатори не показва съществен ефект върху

стационарните най-ниски нива на голимумаб.

Пациентите, развили антитела срещу голимумаб, като цяло са с ниски стойности на

най-ниските серумни концентрации на голимумаб в стационарно състояние (вж. точка 5.1).

Линейност

При еднократно интравенозно приложение при пациенти с RA, голимумаб показва

приблизително линейна дозозависима фармакокинетика в дозовия интервал от 0,1 до

10,0 mg/kg. След единична подкожна доза в дозовия диапазон от 50 mg до 400 mg при здрави

доброволци се наблюдава приблизително пропорционална на дозата фармакокинетика.

Влияние на телесното тегло върху фармакокинетиката

Съществува тенденция към повишаване на клирънса на голимумаб с повишаване на телесното

тегло (вж. точка 4.2).

5.3

Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хората на базата на конвенционалните

фармакологични проучвания за безопасност, токсичност при многократно приложение,

репродуктивна токсичност и токсичност по отношение на развитието.

С голимумаб не са провеждани проучвания за мутагенност, за влияние върху фертилитета при

животни и за дългосрочна карциногенност.

В проучване за влиянието върху фертилитета и общата репродуктивна функция при мишки, в

което е използвано аналогично антитяло, селективно инхибиращо функционалната активност

на мишия TNFα, броят на бременните мишки намалява. Не е известно дали това се дължи на

ефект при мъжките и/или женските мишки. При проучване за токсичност по отношение на

развитието при мишки, след приложение на същото аналогично антитяло, както и при

проучване на голимумаб при дългоопашати макаци, няма данни за токсичност при майката,

ембриотоксичност или тератогенност.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Сорбитол (E420)

Хистидин

Хистидинов хидрохлорид монохидрат

Полисорбат 80

Вода за инжекции.

6.2

Несъвместимости

Предвид липсата на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се

смесва с други лекарствени продукти.

6.3

Срок на годност

24 месеца

6.4

Специални условия на съхранение

Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената писалка или предварително напълнената спринцовка

в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.

Simponi може да се съхранява при максимална температура до 25°C, еднократно за период до

30 дни, но не и след датата на изтичане на първоначалния срок на годност, напечатан върху

картонената опаковка. Новият срок на годност трябва да бъде написан върху картонената

опаковка (до 30 дни от датата на изваждане от хладилника).

Веднъж след като Simponi е съхраняван при стайна температура, не трябва да се връща отново

за съхранение в хладилник. Simponi трябва да се изхвърли, ако не се използва в рамките на

30 дни при съхранение на стайна температура.

6.5

Вид и съдържание на опаковката

Simponi 100 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

1 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип І) с фиксирана игла

(неръждаема стомана) и капаче на иглата (гума, съдържа латекс) в предварително напълнена

писалка. Simponi се доставя в опаковки, съдържащи 1 предварително напълнена писалка и

групови опаковки, съдържащи 3 (3 опаковки от 1) предварително напълнени писалки.

Simponi 100 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

1 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип І) с фиксирана игла

(неръждаема стомана) и капаче на иглата (гума, съдържа латекс). Simponi се доставя в

опаковки, съдържащи 1 предварително напълнена спринцовка и групови опаковки, съдържащи

3 (3 опаковки от 1) предварително напълнени спринцовки.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Simponi се доставя като предварително напълнена писалка за еднократна употреба, наречена

SmartJect или предварително напълнена спринцовка за еднократна употреба. Във всяка

опаковка има инструкции за употреба, в които подробно е описано как се използва писалката

или спринцовката. След изваждане на предварително напълнената писалка или предварително

напълнената спринцовка от хладилника, преди инжектирането на Simponi трябва да се изчака

30 минути, за да може разтворът да достигне стайна температура. Писалката или спринцовката

не трябва да се разклащат.

Разтворът е бистър до леко опалесцентен, безцветен до светложълт и може да съдържа малки

прозрачни или бели протеинови частици. Това не е необичайно за разтвори, съдържащи

протеини. Simponi не трябва да се използва, ако разтворът е с променен цвят, мътен или

съдържащ видими чужди частици.

Подробни указания за подготовянето и приложението на Simponi предварително напълнена

писалка или предварително напълнена спринцовка са дадени в листовката за пациента.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят

в съответствие с местните изисквания.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

8.

НОМЕРА НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/005 1 предварително напълнена писалка

EU/1/09/546/006 3 предварително напълнени писалки

EU/1/09/546/007 1 предварително напълнена спринцовка

EU/1/09/546/008 3 предварително напълнени спринцовки

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 1 октомври 2009 г.

Дата на последно подновяване: 19 юни 2014 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

A.

ПРОИЗВОДИТЕЛ НА БИОЛОГИЧНО АКТИВНОТО

ВЕЩЕСТВО И ПРОИЗВОДИТЕЛ ОТГОВОРЕН ЗА

ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПАРТИДИ

Б.

УСЛОВИЯ ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ДОСТАВКА И

УПОТРЕБА

В.

ДРУГИ УСЛОВИЯ И ИЗИСКВАНИЯ НА

РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Г.

УСЛОВИЯ ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА БЕЗОПАСНА И

ЕФЕКТИВНА УПОТРЕБА НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

A.

ПРОИЗВОДИТЕЛ НА БИОЛОГИЧНО АКТИВНОТО ВЕЩЕСТВО И

ПРОИЗВОДИТЕЛ, ОТГОВОРЕН ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПАРТИДИ

Име и адрес на производителя на биологично активното вещество

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

NL-2333 CB Leiden

Нидерландия

Janssen Sciences Ireland UC

Barnahely

Ringaskiddy

Co. Cork

Ирландия

Име и адрес на производителя, отговорен за освобождаване на партидите

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

NL-2333 CB Leiden

Нидерландия

Б.

УСЛОВИЯ ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ДОСТАВКА И УПОТРЕБА

Лекарственият продукт се отпуска по ограничено лекарско предписание (виж Приложение I:

Кратка характеристика на продукта, точка 4.2).

В.

ДРУГИ УСЛОВИЯ И ИЗИСКВАНИЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Периодични актуализирани доклади за безопасност (ПАДБ)

Изискванията за подаване на ПАДБ за този лекарствен продукт са посочени в списъка с

референтните дати на Европейския съюз (EURD списък), предвиден в чл. 107в, ал. 7 от

Директива 2001/83/ЕО, и във всички следващи актуализации, публикувани на европейския

уебпортал за лекарства.

Г.

УСЛОВИЯ И ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА БЕЗОПАСНА И ЕФИКАСНА УПОТРЕБА НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

План за управление на риска (ПУР)

Притежателят на разрешението за употреба (ПРУ) трябва да извършва изискваните дейности и

действия, свързани с проследяване на лекарствената безопасност, посочени в одобрения ПУР,

представен в Модул на 1.8.2 на разрешението за употреба, както и във всички следващи

одобрени актуализации на ПУР.

Актуализиран ПУР трябва да се подава:

по искане от Европейската агенция по лекарствата;

винаги, когато се изменя системата за управление на риска, особено в резултат на

получаване на нова информация, която може да доведе до значими промени в

съотношението полза/риск, или след достигане на важен етап (във връзка с проследяване

на лекарствената безопасност или свеждане на риска до минимум).

Допълнителни мерки за свеждане на риска до минимум

Обучителната програма включва напомняща карта на пациента, която той трябва да носи.

Картата има за цел както да служи за напомняне да се записват датите и резултатите от

конкретни изследвания, така и да улесни пациента при обмяна на важна информация с

лекуващия(ите) го медицински специалист(и), относно продължаващото лечение с продукта.

Напомнящата карта на пациента трябва да съдържа следните ключови послания:

Напомняне на пациентите да показват напомнящата карта на пациента на всички

лекуващи ги медицински специалисти (МС), включително при спешни случаи, както и

съобщение до МС, че пациентът използва Simponi.

Обяснение, че търговското име и партидният номер трябва да бъдат записани.

Изискване да се записват вида, датата и резултата от скринингите за ТБ.

Това, че лечението със Simponi може да увеличи рисковете от сериозна инфекция,

опортюнистични инфекции, туберкулоза, реактивиране на хепатит B и инфекция, след

приложение на живи ваксини при деца с експозиция на голимумаб in utero, и кога да се

потърси помощ от МС.

Данни за връзка с предписващия лекар.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ДАННИ ВЪРХУ ОПАКОВКАТА И ЛИСТОВКА

A. ДАННИ ВЪРХУ ОПАКОВКАТА

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

КАРТОНЕНА ОПАКОВКА НА ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПЪЛНЕНА ПИСАЛКА ЗА

ПЕДИАТРИЧНА УПОТРЕБА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 45 mg/0,45 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

голимумаб

За пациенти в детска възраст < 40 kg

2.

ОБЯВЯВАНЕ НА АКТИВНОТО(ИТЕ) ВЕЩЕСТВО(А)

Една предварително напълнена писалка от 0,45 ml съдържа 45 mg голимумаб.

1 ml съдържа 100 mg голимумаб.

3.

СПИСЪК НА ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Помощни вещества: сорбитол (E420), хистидин, хистидинов хидрохлорид монохидрат,

полисорбат 80, вода за инжекции. Преди употреба прочетете листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка (VarioJect)

1 предварително напълнена писалка

5.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ И ПЪТ(ИЩА) НА ВЪВЕЖДАНЕ

Да не се разклаща.

Преди употреба прочетете листовката.

Подкожно приложение

6.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ЛЕКАРСТВЕНИЯТ ПРОДУКТ ТРЯБВА

ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА МЯСТО ДАЛЕЧЕ ОТ ПОГЛЕДА И ДОСЕГА НА ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ, АКО Е НЕОБХОДИМО

Капачето на иглата съдържа латекс. За допълнителна информация вижте листовката.

Преди употреба оставете писалката 30 минути на стайна температура извън картонената

опаковка.

8.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

Годен до:

Ако се съхранява при стайна температура, годен до:___________________

9.

СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ

Да се съхранява в хладилник.

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената писалка в картонената опаковка, за да се предпази от

светлина.

Може да се съхранява при стайна температура (до 25°C), еднократно за период до 30 дни, но не

и след датата на изтичане на първоначалния срок на годност.

10.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ ИЗХВЪРЛЯНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ ОТ ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ ИЛИ ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ОТ

ТЯХ, АКО СЕ ИЗИСКВАТ ТАКИВА

11.

ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

12.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/009

13.

ПАРТИДЕН НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ НА БРАЙЛОВА АЗБУКА

Simponi 45 mg/0,45 ml

17.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДВУИЗМЕРЕН БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДАННИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ХОРА

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

В КАРТОНЕНАТА ОПАКОВКА

Преди да започнете да използвате Simponi:

Моля, прочетете приложената листовка

Не разклащайте продукта

Проверете срока на годност и защитната лепенка

Изчакайте 30 минути продуктът да достигне стайна

температура

МИНИМУМ ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖАТ МАЛКИТЕ ЕДИНИЧНИ

ПЪРВИЧНИ ОПАКОВКИ

ЕТИКЕТ ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПЪЛНЕНА ПИСАЛКА ЗА ПЕДИАТРИЧНА

УПОТРЕБА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКT И ПЪТ НА ВЪВЕЖДАНЕ

Simponi 45 mg/0,45 ml инжекция

голимумаб

s.c.

2.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ

3.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

4.

ПАРТИДЕН НОМЕР

5.

СЪДЪРЖАНИЕ КАТО МАСА, ОБЕМ ИЛИ ЕДИНИЦИ

0,45 ml

6.

ДРУГО

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

КАРТОНЕНА ОПАКОВКА С ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПЪЛНЕНА ПИСАЛКА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 50 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

голимумаб

2.

ОБЯВЯВАНЕ НА АКТИВНОТО(ИТЕ) ВЕЩЕСТВО(А)

Една предварително напълнена писалка от 0,5 ml съдържа 50 mg голимумаб.

3.

СПИСЪК НА ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Помощни вещества: сорбитол (E420), хистидин, хистидинов хидрохлорид монохидрат,

полисорбат 80, вода за инжекции. Преди употреба прочетете листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка (SmartJect)

1 предварително напълнена писалка

5.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ И ПЪТ(ИЩА) НА ВЪВЕЖДАНЕ

Да не се разклаща.

Преди употреба прочетете листовката.

Подкожно приложение

6.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ЛЕКАРСТВЕНИЯТ ПРОДУКТ ТРЯБВА

ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА МЯСТО ДАЛЕЧЕ ОТ ПОГЛЕДА И ДОСЕГА НА ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ, АКО Е НЕОБХОДИМО

Капачето на иглата съдържа латекс. За допълнителна информация вижте листовката.

Преди употреба оставете писалката 30 минути на стайна температура извън картонената

опаковка.

8.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

Годен до:

Ако се съхранява при стайна температура, годен до:___________________

9.

СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ

Да се съхранява в хладилник.

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената писалка в картонената опаковка, за да се предпази от

светлина.

Може да се съхранява при стайна температура (до 25°C), еднократно за период до 30 дни, но не

и след датата на изтичане на първоначалния срок на годност.

10.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ ИЗХВЪРЛЯНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ ОТ ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ ИЛИ ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ОТ

ТЯХ, АКО СЕ ИЗИСКВАТ ТАКИВА

11.

ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

12.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/001

13.

ПАРТИДЕН НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ НА БРАЙЛОВА АЗБУКА

Simponi 50 mg

17.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДВУИЗМЕРЕН БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДАННИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ХОРА

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

КАРТОНЕНА ОПАКОВКА С 1 ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПЪЛНЕНА ПИСАЛКА В

МЕЖДИННА ОПАКОВКА/ЧАСТ ОТ ГРУПОВА ОПАКОВКА (БЕЗ BLUE BOX)

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 50 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

голимумаб

2.

ОБЯВЯВАНЕ НА АКТИВНОТО(ИТЕ) ВЕЩЕСТВО(А)

Една предварително напълнена писалка от 0,5 ml съдържа 50 mg голимумаб.

3.

СПИСЪК НА ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Помощни вещества: сорбитол (E420), хистидин, хистидинов хидрохлорид монохидрат,

полисорбат 80, вода за инжекции. Преди употреба прочетете листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка (SmartJect)

1 предварително напълнена писалка

Това е част от груповата опаковка и не се продава отделно.

5.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ И ПЪТ(ИЩА) НА ВЪВЕЖДАНЕ

Да не се разклаща.

Преди употреба прочетете листовката.

Подкожно приложение

6.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ЛЕКАРСТВЕНИЯТ ПРОДУКТ ТРЯБВА

ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА МЯСТО ДАЛЕЧЕ ОТ ПОГЛЕДА И ДОСЕГА НА ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ, АКО Е НЕОБХОДИМО

Капачето на иглата съдържа латекс. За допълнителна информация вижте листовката.

Преди употреба оставете писалката 30 минути на стайна температура извън картонената

опаковка.

8.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

Годен до:

Ако се съхранява при стайна температура, годен до:___________________

9.

СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ

Да се съхранява в хладилник.

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената писалка в картонената опаковка, за да се предпази от

светлина.

Може да се съхранява при стайна температура (до 25°C), еднократно за период до 30 дни, но не

и след датата на изтичане на първоначалния срок на годност.

10.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ ИЗХВЪРЛЯНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ ОТ ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ ИЛИ ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ОТ

ТЯХ, АКО СЕ ИЗИСКВАТ ТАКИВА

11.

ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

12.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/002

13.

ПАРТИДЕН НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ НА БРАЙЛОВА АЗБУКА

Simponi 50 mg

17.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДВУИЗМЕРЕН БАРКОД

18.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДАННИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ХОРА

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

КАРТОНЕНА ОПАКОВКА ЗА ГРУПОВА ОПАКОВКА, СЪДЪРЖАЩА 3 ОПАКОВКИ

(ВКЛЮЧИТЕЛНО BLUE BOX)

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 50 mg

инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

голимумаб

2.

ОБЯВЯВАНЕ НА АКТИВНОТО(ИТЕ) ВЕЩЕСТВО(А)

Една предварително напълнена писалка от 0,5 ml съдържа 50 mg голимумаб.

3.

СПИСЪК НА ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Помощни вещества: сорбитол (E420), хистидин, хистидинов хидрохлорид монохидрат,

полисорбат 80, вода за инжекции. Преди употреба прочетете листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка (SmartJect)

Групова опаковка: 3 (3 опаковки по 1) предварително напълнени писалки

5.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ И ПЪТ(ИЩА) НА ВЪВЕЖДАНЕ

Да не се разклаща.

Преди употреба прочетете листовката.

Подкожно приложение

6.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ЛЕКАРСТВЕНИЯТ ПРОДУКТ ТРЯБВА

ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА МЯСТО ДАЛЕЧЕ ОТ ПОГЛЕДА И ДОСЕГА НА ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ, АКО Е НЕОБХОДИМО

Капачето на иглата съдържа латекс. За допълнителна информация вижте листовката.

Преди употреба оставете писалката 30 минути на стайна температура извън картонената

опаковка.

8.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ

Да се съхранява в хладилник.

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената писалка в картонената опаковка, за да се предпази от

светлина.

10.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ ИЗХВЪРЛЯНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ ОТ ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ ИЛИ ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ОТ

ТЯХ, АКО СЕ ИЗИСКВАТ ТАКИВА

11.

ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

12.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/002 (3 опаковки, всяка съдържаща по 1 предварително напълнена писалка)

13.

ПАРТИДЕН НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ НА БРАЙЛОВА АЗБУКА

Simponi 50 mg

17.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДВУИЗМЕРЕН БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДАННИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ХОРА

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

В КАРТОНЕНАТА ОПАКОВКА

Преди да започнете да използвате Simponi:

Моля, прочетете приложената листовка

Не разклащайте продукта

Проверете срока на годност и защитната лепенка

Изчакайте 30 минути продуктът да достигне стайна температура

МИНИМУМ ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖАТ МАЛКИТЕ ЕДИНИЧНИ

ПЪРВИЧНИ ОПАКОВКИ

ЕТИКЕТ ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПЪЛНЕНА ПИСАЛКА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКT И ПЪТ НА ВЪВЕЖДАНЕ

Simponi 50 mg инжекционен разтвор

голимумаб

s.c.

2.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

3.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

ЕXP

4.

ПАРТИДЕН НОМЕР

5.

СЪДЪРЖАНИЕ КАТО МАСА, ОБЕМ ИЛИ ЕДИНИЦИ

0,5 ml

6.

ДРУГО

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

КАРТОНЕНА ОПАКОВКА С ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПЪЛНЕНА СПРИНЦОВКА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 50 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

голимумаб

2.

ОБЯВЯВАНЕ НА АКТИВНОТО(ИТЕ) ВЕЩЕСТВО(А)

Една предварително напълнена спринцовка от 0,5 ml съдържа 50 mg голимумаб.

3.

СПИСЪК НА ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Помощни вещества: сорбитол (E420), хистидин, хистидинов хидрохлорид монохидрат,

полисорбат 80, вода за инжекции. Преди употреба прочетете листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

1 предварително напълнена спринцовка

5.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ И ПЪТ(ИЩА) НА ВЪВЕЖДАНЕ

Да не се разклаща.

Преди употреба прочетете листовката.

Подкожно приложение

6.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ЛЕКАРСТВЕНИЯТ ПРОДУКТ ТРЯБВА

ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА МЯСТО ДАЛЕЧЕ ОТ ПОГЛЕДА И ДОСЕГА НА ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ, АКО Е НЕОБХОДИМО

Капачето на иглата съдържа латекс. За допълнителна информация вижте листовката.

Преди употреба оставете спринцовката 30 минути на стайна температура извън картонената

опаковка.

8.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

Годен до:

Ако се съхранява при стайна температура, годен до:___________________

9.

СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ

Да се съхранява в хладилник.

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената спринцовка в картонената опаковка, за да се

предпази от светлина.

Може да се съхранява при стайна температура (до 25°C), еднократно за период до 30 дни, но не

и след датата на изтичане на първоначалния срок на годност.

10.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ ИЗХВЪРЛЯНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ ОТ ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ ИЛИ ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ОТ

ТЯХ, АКО СЕ ИЗИСКВАТ ТАКИВА

11.

ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

12.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/003

13.

ПАРТИДЕН НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ НА БРАЙЛОВА АЗБУКА

Simponi 50 mg

17.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДВУИЗМЕРЕН БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДАННИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ХОРА

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

КАРТОНЕНА ОПАКОВКА С 1 ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПЪЛНЕНА СПРИНЦОВКА В

МЕЖДИННА ОПАКОВКА/ЧАСТ ОТ ГРУПОВА ОПАКОВКА (БЕЗ BLUE BOX)

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 50 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

голимумаб

2.

ОБЯВЯВАНЕ НА АКТИВНОТО(ИТЕ) ВЕЩЕСТВО(А)

Една предварително напълнена спринцовка от 0,5 ml съдържа 50 mg голимумаб.

3.

СПИСЪК НА ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Помощни вещества: сорбитол (E420), хистидин, хистидинов хидрохлорид монохидрат,

полисорбат 80, вода за инжекции. Преди употреба прочетете листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

1 предварително напълнена спринцовка

Това е част от груповата опаковка и не се продава отделно.

5.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ И ПЪТ(ИЩА) НА ВЪВЕЖДАНЕ

Да не се разклаща.

Преди употреба прочетете листовката.

Подкожно приложение

6.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ЛЕКАРСТВЕНИЯТ ПРОДУКТ ТРЯБВА

ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА МЯСТО ДАЛЕЧЕ ОТ ПОГЛЕДА И ДОСЕГА НА ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ, АКО Е НЕОБХОДИМО

Капачето на иглата съдържа латекс. За допълнителна информация вижте листовката.

Преди употреба оставете спринцовката 30 минути на стайна температура извън картонената

опаковка.

8.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

Годен до:

Ако се съхранява на стайна температура, годен до:___________________

9.

СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ

Да се съхранява в хладилник.

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената спринцовка в картонената опаковка, за да се

предпази от светлина.

Може да се съхранява при стайна температура (до 25°C), еднократно за период до 30 дни, но не

и след датата на изтичане на първоначалния срок на годност.

10.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ ИЗХВЪРЛЯНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ ОТ ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ ИЛИ ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ОТ

ТЯХ, АКО СЕ ИЗИСКВАТ ТАКИВА

11.

ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

12.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/004

13.

ПАРТИДЕН НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ НА БРАЙЛОВА АЗБУКА

Simponi 50 mg

17.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДВУИЗМЕРЕН БАРКОД

18.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДАННИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ХОРА

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

КАРТОНЕНА ОПАКОВКА, ЗА ГРУПОВА ОПАКОВКА, СЪДЪРЖАЩА 3 ОПАКОВКИ

(ВКЛЮЧИТЕЛНО BLUE BOX)

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 50 mg

инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

голимумаб

2.

ОБЯВЯВАНЕ НА АКТИВНОТО(ИТЕ) ВЕЩЕСТВО(А)

Една предварително напълнена спринцовка от 0,5 ml съдържа 50 mg голимумаб.

3.

СПИСЪК НА ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Помощни вещества: сорбитол (E420), хистидин, хистидинов хидрохлорид монохидрат,

полисорбат 80, вода за инжекции. Преди употреба прочетете листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка

Групова опаковка: 3 (3 опаковки по 1) предварително напълнени спринцовки

5.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ И ПЪТ(ИЩА) НА ВЪВЕЖДАНЕ

Да не се разклаща.

Преди употреба прочетете листовката.

Подкожно приложение

6.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ЛЕКАРСТВЕНИЯТ ПРОДУКТ ТРЯБВА

ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА МЯСТО ДАЛЕЧЕ ОТ ПОГЛЕДА И ДОСЕГА НА ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ, АКО Е НЕОБХОДИМО

Капачето на иглата съдържа латекс. За допълнителна информация вижте листовката.

Преди употреба оставете спринцовката 30 минути на стайна температура извън картонената

опаковка.

8.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ

Да се съхранява в хладилник.

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената спринцовка в картонената опаковка, за да се

предпази от светлина.

10.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ ИЗХВЪРЛЯНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ ОТ ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ ИЛИ ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ОТ

ТЯХ, АКО СЕ ИЗИСКВАТ ТАКИВА

11.

ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

12.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/004 (3 опаковки, всяка съдържаща по 1 предварително напълнена спринцовка)

13.

ПАРТИДЕН НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ НА БРАЙЛОВА АЗБУКА

Simponi 50 mg

17.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДВУИЗМЕРЕН БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДАННИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ХОРА

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

В КАРТОНЕНАТА ОПАКОВКА

Преди да започнете да използвате Simponi:

Моля, прочетете приложената листовка

Не разклащайте продукта

Проверете срока на годност и защитната лепенка

Изчакайте 30 минути продуктът да достигне стайна температура

МИНИМУМ ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖАТ МАЛКИТЕ ЕДИНИЧНИ

ПЪРВИЧНИ ОПАКОВКИ

ЕТИКЕТ ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПЪЛНЕНА СПРИНЦОВКА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКT И ПЪТ НА ВЪВЕЖДАНЕ

Simponi 50 mg

инжекция

голимумаб

s.c.

2.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ

3.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

ЕXP

4.

ПАРТИДЕН НОМЕР

5.

СЪДЪРЖАНИЕ КАТО МАСА, ОБЕМ ИЛИ ЕДИНИЦИ

0,5 ml

6.

ДРУГО

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

КАРТОНЕНА ОПАКОВКА С ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПЪЛНЕНА ПИСАЛКА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 100 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

голимумаб

2.

ОБЯВЯВАНЕ НА АКТИВНОТО ВЕЩЕСТВО

Всяка предварително напълнена писалка от 1 ml съдържа 100 mg голимумаб.

3.

СПИСЪК НА ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Помощни вещества: сорбитол (E420), хистидин, хистидинов хидрохлорид монохидрат,

полисорбат 80, вода за инжекции. Преди употреба прочетете листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка (SmartJect)

1 предварително напълнена писалка

5.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ И ПЪТ НА ВЪВЕЖДАНЕ

Да не се разклаща.

Преди употреба прочетете листовката.

Подкожно приложение

6.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ЛЕКАРСТВЕНИЯТ ПРОДУКТ ТРЯБВА

ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА МЯСТО ДАЛЕЧ ОТ ПОГЛЕДА И ДОСЕГА НА ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ, АКО Е НЕОБХОДИМО

Капачето на иглата съдържа латекс. За допълнителна информация вижте листовката.

Преди употреба оставете писалката 30 минути на стайна температура извън картонената

опаковка.

8.

ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА НА ГОДНОСТ

Годен до:

Ако се съхранява при стайна температура, годен до:___________________

9.

СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ

Да се съхранява в хладилник.

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената писалка в картонената опаковка, за да се предпази от

светлина.

Може да се съхранява при стайна температура (до 25°C), еднократно за период до 30 дни, но не

и след датата на изтичане на първоначалния срок на годност.

10.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ ИЗХВЪРЛЯНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ ОТ ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ ИЛИ ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ОТ

ТЯХ, АКО СЕ ИЗИСКВАТ ТАКИВА

11.

ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen Biologics B.V.

Einsteinweg 101

2333 CB Leiden

Нидерландия

12.

НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/09/546/005

13.

ПАРТИДЕН НОМЕР

Парт. №

14.

НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ

15.

УКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ НА БРАЙЛОВА АЗБУКА

Simponi 100 mg

17.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДВУИЗМЕРЕН БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН ИДЕНТИФИКАТОР — ДАННИ ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ХОРА

ДАННИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА

КАРТОНЕНА ОПАКОВКА С 1 ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПЪЛНЕНА ПИСАЛКА В

МЕЖДИННА ОПАКОВКА/ЧАСТ ОТ ГРУПОВА ОПАКОВКА (БЕЗ BLUE BOX)

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Simponi 100 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

голимумаб

2.

ОБЯВЯВАНЕ НА АКТИВНОТО ВЕЩЕСТВО

Всяка предварително напълнена писалка от 1 ml съдържа 100 mg голимумаб.

3.

СПИСЪК НА ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Помощни вещества: сорбитол (E420), хистидин, хистидинов хидрохлорид монохидрат,

полисорбат 80, вода за инжекции. Преди употреба прочетете листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА

Инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка (SmartJect)

1 предварително напълнена писалка

Това е част от груповата опаковка и не се продава отделно.

5.

НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ И ПЪТ НА ВЪВЕЖДАНЕ

Да не се разклаща.

Преди употреба прочетете листовката.

Подкожно приложение

6.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ЛЕКАРСТВЕНИЯТ ПРОДУКТ ТРЯБВА

ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА МЯСТО ДАЛЕЧ ОТ ПОГЛЕДА И ДОСЕГА НА ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ, АКО Е НЕОБХОДИМО

Капачето на иглата съдържа латекс. За допълнителна информация вижте листовката.

Преди употреба оставете писалката 30 минути на стайна температура извън картонената