Opsumit

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за потребителя

Opsumit 10 mg филмирани таблетки

мацитентан (macitentan)

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите като Вашите.

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт. Това

включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в тази листовка. Вижте

точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Opsumit и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да приемете Opsumit

Как да приемате Opsumit

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Opsumit

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява Opsumit и за какво се използва

Opsumit съдържа активното вещество мацитентан, което принадлежи към класа лекарства,

наречени “антагонисти на ендотелиновите рецептори”.

Opsumit се използва за дългосрочно лечение на белодробна артериална хипертония (БАХ) при

възрастни; той може да се използва самостоятелно или с други лекарства за БАХ.

БАХ представлява високо кръвно налягане в кръвоносните съдове, които пренасят кръв от

сърцето към белите дробове (белодробните артерии). При хора с БАХ тези артерии стават

по-тесни, така че сърцето трябва да работи по-усърдно, за да изпомпа кръвта през тях. Това

кара хората да се чувстват уморени, замаяни и да усещат недостиг на въздух.

Opsumit разширява белодробните артерии като така улеснява сърцето в изпомпването на кръвта

през тях. Това понижава кръвното налягане, облекчава симптомите и подобрява хода на

заболяването.

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете Opsumit

Не приемайте Opsumit

ако сте алергични към мацитентан, соя или към някоя от останалите съставки на това

лекарство (изброени в точка 6).

ако сте бременна, планирате да забременеете или бихте могла да забременеете, защото не

използвате надежден метод за контрол на раждаемостта (контрацепция). Вижте точка

„Бременност и кърмене.“

ако кърмите. Вижте точка „Бременност и кърмене.“

ако имате чернодробно заболяване или ако имате много високи нива на чернодробни

ензими в кръвта. Говорете с Вашия лекар, който ще реши дали това лекарство е

подходящо за Вас.

Ако някое от изброените по-горе се отнася за Вас, моля, уведомете Вашия лекар.

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар или фармацевт, преди да приемете Opsumit.

Ще трябва да Ви се правят кръвни изследвания, определени от Вашия лекар:

Вашият лекар ще направи изследване на кръвта преди да започнете лечение с Opsumit и по

време на лечението, за да провери:

дали имате анемия (намален брой червени кръвни клетки)

дали черният Ви дроб функционира добре

Ако имате анемия (намален брой червени кръвни клетки), може да имате следните признаци:

виене на свят

умора/неразположение/слабост

ускорен сърдечен ритъм, сърцебиене

бледност

Ако забележите някой от тези признаци, информирайте Вашия лекар.

Белезите, че черният Ви дроб може да не функционира добре, включват:

усещане за повдигане (гадене)

повръщане

треска

болка в стомаха (корема)

пожълтяване на кожата или бялата част на очите (жълтеница)

тъмно оцветена урина

сърбеж по кожата

необичайна уморяемост или изтощение (летаргия или умора)

грипоподобен синдром (болка в ставите и мускулите с втрисане)

Ако забележите някой от тези белези, информирайте веднага Вашия лекар.

Ако имате проблеми с бъбреците, говорете с Вашия лекар, преди да използвате Opsumit.

Мацитентан може да доведе до по-голямо понижение на кръвното налягане и понижение на

хемоглобина при пациенти с проблеми с бъбреците.

При пациенти с белодробна венооклузивна болест (запушване на белодробните вени),

употребата на лекарства за лечение на БАХ, включително Opsumit, може да доведе до

белодробен оток. Ако имате признаци на белодробен оток при употребата на Opsumit, като

внезапно, значително увеличаване на задух и понижен кислород, информирайте незабавно

Вашия лекар. Вашият лекар може да направи допълнителни изследвания и ще определи каква

схема на лечение е най-подходяща за Вас.

Деца и юноши

Не давайте това лекарство на деца и юноши на възраст под 18 години, тъй като Opsumit не е

изследван при деца.

Старческа въраст

Има ограничен опит с Opsumit при пациенти на възраст над 75 години. Opsumit трябва да се

използва с внимание при пациенти в тази възрастова група.

Други лекарства и Opsumit

Информирайте Вашия лекар или фармацевт, ако приемате, наскоро сте приемали или е

възможно да приемате други лекарства.

Opsumit може да окаже влияние на други лекарства.

Ако приемате Opsumit заедно с други лекарства, включително изброените по-долу, ефектите на

Opsumit или на другите лекарства могат да се променят. Говорете с Вашия лекар или

фармацевт, ако приемате някое от следните лекарства:

рифампицин, кларитромицин, телитромицин, ципрофлоксацин, еритромицин

(антибиотици, използвани за лечение на инфекции),

фенитоин (лекарство за лечение на гърчове),

карбамазепин (използва се за лечение на депресия и епилепсия),

жълт кантарион (билков препарат, използван за лечение на депресия),

ритонавир, саквинавир (използват се за лечение на ХИВ инфекция),

нефазодон (използва се за лечение на депресия),

кетоконазол (с изключение на шампоан), флуконазол, итраконазол, миконазол,

вориконазол (лекарства, използвани при гъбични инфекции)

амиодарон (за контролиране на сърдечния пулс)

циклоспорин (използван за предотвратяване на отхвърляне на орган след

трансплантация)

дилтиазем, верапамил (за лечение на високо кръвно налягане или определени проблеми

със сърцето)

Opsumit с храна

Ако приемате пиперин като хранителна добавка, това може да промени отговорът на организма

към някои лекарствени продукти, включително Opsumit. Моля, в такъв случай говорете с

Вашия лекар или с фармацевт.

Бременност и кърмене

Ако сте бременна или кърмите, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност,

посъветвайте се с Вашия лекар преди употребата на това лекарство.

Opsumit може да увреди неродените бебета, заченати преди, по време на или скоро след

лечението.

Ако е възможно да забременеете, използвайте надежден метод за предпазване от

забременяване (контрацепция), докато приемате Opsumit. Говорете с Вашия лекар за

това.

Не приемайте Opsumit, ако сте бременна или планирате да забременеете.

Ако забременеете или може да сте забременяла, докато приемате Opsumit, или скоро след

като сте спрели приема на Opsumit (до 1 месец), незабавно се срещнете с Вашия лекар.

Ако сте жена, която може да забременее, Вашият лекар ще Ви помоли да направите тест за

бременност преди да започнете да приемате Opsumit и да правите редовно такъв (веднъж

месечно), докато приемате Opsumit.

Не е известно дали Opsumit се пренася в кърмата. Не трябва да кърмите, докато приемате

Opsumit. Говорете с Вашия лекар за това.

Шофиране и работа с машини

Opsumit може да причини странични ефекти като главоболие и хипотония (посочено в точка 4),

а симптомите на Вашето заболяване могат да Ви направят по-нестабилни, за да шофирате.

Opsumit съдържа лактоза, лецитин от соя и натрий

Opsumit съдържа захар, наречена лактоза. Ако Вашият лекар Ви е казал, че имате непоносимост

към някакви захари, свържете се с Вашия лекар, преди да приемате това лекарство.

Съдържа лецитин, получен от соя. Ако сте алергични към соя, не използвайте това лекарство

(вижте точка 2 “Не приемайте Opsumit”).

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже,

че практически не съдържа натрий.

3.

Как да приемате Opsumit

Opsumit трябва да се предписва само от лекар с опит в лечението на белодробна артериална

хипертония.

Винаги приемайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни

в нещо, попитайте Вашия лекар.

Препоръчителната доза на Opsumit е една таблетка от 10 mg веднъж дневно. Гълтайте

таблетката цяла, с чаша вода. Не дъвчете и не чупете таблетката. Може да приемате Opsumit

със или без храна. Най-добре е да приемате таблетката по едно и също време всеки ден.

Ако сте приели повече от необходимата доза Opsumit

Ако сте приели повече таблетки, отколкото Ви е било казано, може да имате главоболие,

повдигане или повръщане. Посъветвайте се с Вашия лекар.

Ако сте пропуснали да приемете Opsumit

Ако сте пропуснали да приемете Opsumit, вземете една доза веднага, когато си спомните, а след

това продължете да приемате таблетките в обичайното време. Не вземайте двойна доза, за да

компенсирате пропуснатата таблетка.

Ако сте спрели приема на Opsumit

Opsumit е лечение, което ще трябва да продължите да приемате, за да контролирате Вашата

БАХ. Не спирайте да приемате Opsumit, освен ако не сте съгласували това с Вашия лекар.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар или фармацевт.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава.

Нечести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 100 души)

Алергични реакции (подуване около очите, лицето, устните, езика или гърлото, сърбеж

и/или обрив)

Ако забележите някой от тези признаци, информирайте незабавно Вашия лекар.

Много чести нежелани реакции (може да засегнат повече от 1 на 10 души)

Анемия (нисък брой червени кръвни клетки) или намален хемоглобин

Главоболие

Бронхит (възпаление на дихателните пътища)

Назофарингит (възпаление на гърлото и носните пътища)

Оток (подуване), особено на глезените и стъпалата

Чести нежелани реакции (може да засегнат до 1 на 10 човека)

Фарингит (възпаление на гърлото)

Грип

Инфекции на пикочните пътища (инфекция на пикочния мехур)

Хипотония (ниско кръвно налягане)

Назална конгестия (запушен нос)

Повишени показатели от чернодробни изследвания

Левкопения (намален брой бели кръвни клетки)

Тромбоцитопения (намален брой на тромбоцитите)

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт.

Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също да

съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за съобщаване, посочена в

Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете своя принос за

получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Opsumit

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте Opsumit след срока на годност, отбелязан върху картонената опаковка

и блистера след ”Годен до:” и „ЕХР”. Срокът на годност отговаря на последния ден от

посочения месец.

Да не се съхранява над 30°C.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези

мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Opsumit

Активното вещество е мацитентан. Всяка таблетка съдържа 10 mg мацитентан.

Другите съставки са лактоза монохидрат, (вижте точка 2 „Opsumit съдържа лактоза,

лецитин от соя и натрий“), микрокристална целулоза (E460i), повидон, натриев

нишестен гликолат тип A, (вижте точка 2 „Opsumit съдържа лактоза, лецитин от соя и

натрий“), магнезиев стеарат (E572), полисорбат 80 (E433), поливинилов алкохол

(E1203), титанов диоксид (E171), талк (E553b), соев лецитин (E322) (вижте точка 2

„Opsumit съдържа лактоза, лецитин от соя и натрий“) и ксантанова гума (E415).

Как изглежда Opsumit и какво съдържа опаковката

Opsumit 10 mg таблетки са бели до почти бели, двойноизпъкнали, кръгли, филмирани таблетки

с “10” от двете страни.

Opsumit се доставя като филмирани таблетки от 10 mg в блистери с 15 или 30 таблетки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

Притежател на разрешението за употреба

Janssen-Cilag International NV

Turnhoutseweg 30

B-2340 Beerse

Белгия

Производител

Janssen Pharmaceutica NV

Turnhoutseweg 30

B-2340 Beerse

Белгия

За допълнителна информация относно това лекарствo, моля, свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

Janssen-Cilag NV

Tél/Tel: +32 14 64 94 11

janssen@jacbe.jnj.com

Lietuva

UAB "JOHNSON & JOHNSON"

Tel: +370 5 278 68 88

lt@its.jnj.com

България

„Джонсън & Джонсън България” ЕООД

Тел.: +359 2 489 94 00

jjsafety@its.jnj.com

Luxembourg/Luxemburg

Janssen-Cilag NV

Tél/Tel: +32 14 64 94 11

janssen@jacbe.jnj.com

Česká republika

Janssen-Cilag s.r.o.

Tel: +420 227 012 227

Magyarország

Janssen-Cilag Kft.

Tel.: +36 1 884 2858

janssenhu@its.jnj.com

Danmark

Janssen-Cilag A/S

Tlf: +45 4594 8282

jacdk@its.jnj.com

Malta

AM MANGION LTD

Tel: +356 2397 6000

Deutschland

Janssen-Cilag GmbH

Tel: +49 2137 955 955

jancil@its.jnj.com

Nederland

Janssen-Cilag B.V.

Tel: +31 76 711 1111

janssen@jacnl.jnj.com

Eesti

UAB "JOHNSON & JOHNSON" Eesti filiaal

Tel: +372 617 7410

ee@its.jnj.com

Norge

Janssen-Cilag AS

Tlf: +47 24 12 65 00

jacno@its.jnj.com

Ελλάδα

Janssen-Cilag Φαρμακευτική Α.Ε.Β.Ε.

Τηλ: +30 210 80 90 000

Österreich

Janssen-Cilag Pharma GmbH

Tel: +43 1 610 300

España

Janssen-Cilag, S.A.

Tel: +34 91 722 81 00

contacto@its.jnj.com

Polska

Janssen-Cilag Polska Sp. z o.o.

Tel.: +48 22 237 60 00

France

Janssen-Cilag

Tél: 0 800 25 50 75 / +33 1 55 00 40 03

medisource@its.jnj.com

Portugal

Janssen-Cilag Farmacêutica, Lda.

Tel: +351 214 368 600

Hrvatska

Johnson & Johnson S.E. d.o.o.

Tel: +385 1 6610 700

jjsafety@JNJCR.JNJ.com

România

Johnson & Johnson România SRL

Tel: +40 21 207 1800

Ireland

Janssen Sciences Ireland UC

Tel: +353 1 800 709 122

Slovenija

Johnson & Johnson d.o.o.

Tel: +386 1 401 18 00

Janssen_safety_slo@its.jnj.com

Ísland

Janssen-Cilag AB

c/o Vistor hf.

Sími: +354 535 7000

janssen@vistor.is

Slovenská republika

Johnson & Johnson, s.r.o.

Tel: +421 232 408 400

Italia

Janssen-Cilag SpA

Tel: 800.688.777 / +39 02 2510 1

janssenita@its.jnj.com

Suomi/Finland

Janssen-Cilag Oy

Puh/Tel: +358 207 531 300

jacfi@its.jnj.com

Κύπρος

Βαρνάβας Χατζηπαναγής Λτδ

Τηλ: +357 22 207 700

Sverige

Janssen-Cilag AB

Tfn: +46 8 626 50 00

jacse@its.jnj.com

Latvija

UAB "JOHNSON & JOHNSON" filiāle Latvijā

Tel: +371 678 93561

lv@its.jnj.com

United Kingdom (Northern Ireland)

Janssen Sciences Ireland UC

Tel: +44 1 494 567 444

Дата на последно преразглеждане на листовката

Подробна информация за това лекарствo е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата: http://www.ema.europa.eu.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Opsumit 10 mg филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка филмирана таблетка съдържа 10 mg мацитентан (macitentan).

Помощни вещества с известно действие

Всяка филмирана таблетка съдържа приблизително 37 mg лактоза (като монохидрат)

и приблизително 0,06 mg соев лецитин (E322).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка (таблетка)

5,5 mm, кръгли, двойноизпъкнали, бели до почти бели филмирани таблетки с вдлъбнато

релефно означение “10” от двете страни.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Opsumit, като монотерапия или в комбинация, е показан за дългосрочно лечение на белодробна

артериална хипертония (БАХ) при възрастни пациенти с функционален клас (ФК) II до III

по СЗО.

Ефикасността е била доказана в популация с БАХ, включително идиопатична и наследствена

БАХ, БАХ свързана с болести на съединителната тъкан и БАХ, свързана с коригирано

неусложнено вродено сърдечно заболяване (вж. точка 5.1).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението трябва да се започва и мониторира само от лекар с опит в лечението на БАХ.

Дозировка

Препоръчителната доза е 10 mg веднъж на ден.

Специални популации

Старческа въраст

Не се налага корекция на дозата при пациенти на възраст над 65 години (вж. точка 5.2). Има

ограничен клиничен опит с пациенти на възраст над 75 години. По тази причина Opsumit

трябва да се използва с повишено внимание в тази популация (вж. точка 4.4).

Чернодробно увреждане

Въз основа на фармакокинетичните (ФК) данни, не се налага корекция на дозата при пациенти

с леко, умерено тежко или тежко чернодробно увреждане (вж. точки 4.4 и 5.2). Въпреки това,

няма клиничен опит с употреба на мацитентан при пациенти с БАХ с умерено тежко или тежко

чернодробно увреждане. Лечението с Opsumit не трябва да се започва при пациенти с тежко

чернодробно увреждане или клинично значимо повишение на чернодробните

аминотрансферази (повече от 3 пъти над горната граница на нормата (> 3 × ULN); вж. точки 4.3

и 4.4).

Бъбречно увреждане

Въз основа на ФК данните, не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно

увреждане. Няма клиничен опит с употреба на мацитентан при пациенти с БАХ с тежко

бъбречно увреждане. Не е препоръчителна употребата на Opsumit при пациенти на диализа

(вж. точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на мацитентан при деца и юноши на възраст под 18 години не са

установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Филмираните таблетки не се чупят и трябва да се гълтат цели, с вода. Може да се приемат със

или без храна.

Opsumit трябва да се приема всеки ден по едно и също време. Ако пациентът пропусне доза

Opsumit, пациентът трябва да бъде уведомен да го вземе възможно най-бързо и след това да

приеме следващата доза в обичайно предвиденото време. Пациентът трябва да бъде уведомен

да не приема две дози едновременно, ако е пропусната доза.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество, соя или към някое от помощните

вещества, изброени в точка 6.1.

Бременност (вж. точка 4.6).

Жени с детероден потенциал, които не използват надеждна контрацепция (вж. точки 4.4

и 4.6).

Кърмене (вж. точка 4.6).

Пациенти с тежко чернодробно увреждане (със или без цироза) (вж. точка 4.2).

Изходни стойности на чернодробните аминотрансферази (аспартат аминотрансфераза

(АСАТ) и/или аланин аминотрансфераза (АЛАТ) > 3 × ULN) (вж. точки 4.2 и 4.4).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Съотношението полза/риск на мацитентан не е установено при пациенти с функционален

статус клас I по СЗО на белодробна артериална хипертония.

Чернодробна функция

Повишените стойности на чернодробните трансаминази (АСАТ, АЛАТ) са били свързвани

с БАХ и с антагонисти на ендотелиновите рецептори (ERA). Opsumit не трябва да се започва

при пациенти с тежко чернодробно увреждане или повишени аминотрансферази (> 3 × ULN)

(вж. точки 4.2 и 4.3) и не се препоръчва при пациенти с умерено тежко чернодробно увреждане.

Преди започване на Opsumit трябва да се направят изследвания на чернодробните ензими.

Пациентите трябва да се проследяват за признаци на чернодробно увреждане и е

препоръчително ежемесечно проследяване.на АЛАТ и АСАТ. Ако възникнат продължителни,

необясними, клинично значими повишения на аминотрансферазите, или ако повишенията са

придружени с повишение на билирубина > 2 × ULN, или от клинични симптоми на

чернодробно увреждане (напр. жълтеница), лечението с Opsumit трябва да се прекрати.

Подновяване на лечението с Opsumit може да се обмисли след връщането на нивата на

чернодробни ензими до нормалния диапазон при пациенти, които не са имали клинични

симптоми на чернодробно увреждане. Препоръчително е получаване на мнение на хепатолог.

Концентрация на хемоглобин

Намаляване на концентрациите на хемоглобин е било свързвано с ендотелинови рецепторни

антагонисти (ERA), включително с мацитентан (вж. точка 4.8). В плацебо-контролирани

проучвания свързаните с мацитентан понижения на концентрацията на хемоглобина не са

прогресирали, стабилизирани са след първите 4-12 седмици лечение и са останали стабилни по

време на хронично лечение. При лечение с мацитентан и други ERA са съобщавани случаи на

анемия, налагащи трансфузия на кръвни клетки. Започване на Opsumit не се препоръчва при

пациенти с тежка анемия. Препоръчително е концентрациите на хемоглобин да се измерват

преди започване на лечение и изследванията да се повтарят по време на лечението според

клиничната необходимост.

Белодробна венооклузивна болест

Има съобщения за случаи на белодробен оток при използване на вазодилататори (главно

простациклини) при пациенти с белодробна венооклузивна болест. Следователно, ако при

прилагане на мацитентан при пациенти с БАХ възникнат симптоми на белодробен оток, трябва

да се прецени вероятността за наличие на белодробна венооклузивна болест.

Употреба при жени с детероден потенциал

Лечение с Opsumit при жени с детероден потенциал трябва да се започва при потвърдена липса

на бременност, дадени указания за контрацепция и използване на надеждна контрацепция

(вж. точки 4.3 и 4.6). Жените не трябва да забременяват 1 месец след прекратяване приема на

Opsumit. Препоръчително е ежемесечното извършване на тестове за бременност по време на

лечение с Opsumit, за да е възможно ранното откриване на бременност.

Съпътстваща употреба със силни индуктори на CYP3A4

В присъствие на силни индуктори на CYP3A4 може да се получи понижена ефикасност на

мацитентан. Комбинацията на мацитентан със силни индуктори на CYP3A4 (напр.

рифампицин, жълт кантарион, карбамазепин и фенитоин) трябва да се избягва (вж. точка 4.5).

Съпътстваща употреба със силни инхибитори на CYP3A4

Необходимо е повишено внимание, когато мацитентан се прилага съпътстващо със силни

инхибитори на CYP3A4 (напр. итраконазол, кетоконазол, вориконазол, кларитромицин,

телитромицин, нефазодон, ритонавир и саквинавир) (вж. точка 4.5).

Съпътстваща употреба с умерени двойни или комбинирани инхибитори на CYP3A4 и CYP2C9

Необходимо е повишено внимание при съпътстващо приложение на мацитентан с умерени

двойни инхибитори на CYP3A4 и CYP2C9 (напр. флуконазол и амиодарон) (вж. точка 4.5).

Необходимо е повишено внимание и при съпътстващо приложение на мацитентан както с

умерен инхибитор на CYP3A4 (напр. ципрофлоксацин, циклоспорин, дилтиазем, еритромицин,

верапамил), така и с умерен инхибитор на CYP2C9 (напр. миконазол, пиперин) (вж. точка 4.5).

Бъбречно увреждане

При пациентите с бъбречно увреждане може да има по-висок риск от хипотония и анемия по

време на лечение с мацитентан. По тази причина трябва да се има предвид нуждата от

проследяване на кръвното налягане и хемоглобина. Няма клиничен опит с употреба на

мацитентан при пациенти с БАХ с тежко бъбречно увреждане. В тази популация той трябва да

се прилага с повишено внимание. Няма опит с употреба на мацитентан при пациенти на

диализа, по тази причина Opsumit не се препоръчва за тази популация (вж. точки 4.2 и 5.2).

Старческа въраст

Има ограничен клиничен опит с мацитентан при пациенти на възраст над 75 години, по тази

причина Opsumit трябва да се използва с повишено внимание в тази популация (вж. точка 4.2).

Помощни вещества

Opsumit съдържа лактоза. Пациенти с рядко срещаните наследствени проблеми на

непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция,

не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Opsumit съдържа соев лецитин. Ако даден пациент има свръхчувствителност към соя, Opsumit

не трябва да се използва (вж. точка 4.3).

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да

се каже, че практически не съдържа натрий.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

In vitro проучвания

Цитохром P450 CYP3A4 е основният ензим, участващ в метаболизма на мацитентан и

образуването на активните му метаболити, с незначителен принос на ензимите CYP2C8,

CYP2C9 и CYP2C19 (вж. точка 5.2). Мацитентан и активният му метаболит нямат клинично

значими инхибиторни или индукторни ефекти върху ензимите на цитохром P450.

Мацитентан и активният му метаболит не са инхибитори на чернодробните или бъбречните

транспортери в клинично значими концентрации, включително на транспортните полипептиди

на органичните аниони (OATP1B1 и OATP1B3). Мацитентан и активният му метаболит не са

субстрати на OATP1B1 и OATP1B3, а навлизат в черния дроб чрез пасивна дифузия.

Мацитентан и активният му метаболит не са инхибитори на чернодробните или бъбречните

ефлукс помпи в клинично значими концентрации, включително на протеина, свързан

с мултилекарствена резистентност (P-gp, MDR-1) и транспортерите за екструзия на множество

лекарства и токсини (MATE1 и MATE2-K). Мацитентан не е субстрат за P-gp/MDR-1.

В клинично значими концентрации, мацитентан и активният му метаболит не взаимодействат

с протеини, участващи в транспортирането на чернодробните жлъчни соли, т.е. експортната

помпа за жлъчни соли (BSEP) и натриево-зависимия таурохолат котранспортен

полипептид (NTCP).

In vivo проучвания

Силни индуктори на CYP3A4: Съпътстващото лечение с рифампицин 600 mg на ден, мощен

индуктор на CYP3A4, намалява със 79% експозицията на мацитентан в равновесно състояние,

но не повлиява експозицията на активния метаболит. Следва да се обмисли намаляване на

ефикасността на мацитентан в присъствието на мощен индуктор на CYP3A4 като рифампицин.

Трябва да се избягва комбинирането на мацитентан със силни индуктори на CYP3A4 (вж.

точка 4.4).

Кетоконазол: В присъствие на кетоконазол 400 mg веднъж дневно, силен инхибитор

на CYP3A4, експозицията на мацитентан се увеличава приблизително 2 пъти. Очакваното

повишение е приблизително 3 пъти в присъствие на кетоконазол 200 mg два пъти дневно при

използване на физиологично базирано фармакокинетично (PBPK) моделиране. Трябва да се

има предвид несигурността на такова моделиране. Експозицията на активния метаболит на

мацитентан е намалена с 26%. Трябва да се прилага повишено внимание, когато мацитентан се

използва съпътстващо със силни инхибитори на CYP3A4 (вж. точка 4.4).

Флуконазол: При наличие на флуконазол 400 mg дневно, умерен двоен инхибитор на CYP3A4

и CYP2C9, експозицията на мацитентан може да се повиши приблизително 3,8 пъти въз основа

на PBPK моделиране. Не се наблюдава обаче клинично значима промяна на експозицията на

активния метаболит на мацитентан. Трябва да се има предвид несигурността на такова

моделиране. Необходимо е повишено внимание при съпътстващо приложение на мацитентан с

умерени двойни инхибитори на CYP3A4 и CYP2C9 (напр. флуконазол и амиодарон)

(вж. точка 4.4).

Необходимо е повишено внимание и при съпътстващо приложение на мацитентан както с

умерен инхибитор на CYP3A4 (напр. ципрофлоксацин, циклоспорин, дилтиазем, еритромицин,

верапамил), така и с умерен инхибитор на CYP2C9 (напр. миконазол, пиперин) (вж. точка 4.4).

Варфарин: мацитентан, когато се прилага многократно в доза от 10 mg веднъж дневно, не

е показал ефект върху експозицията на S-варфарин (субстрат на CYP2C9) или R-варфарин

(субстрат на CYP3A4) след единична доза от 25 mg варфарин. Фармакодинамичният ефект на

варфарин върху международно нормализирано съотношение (INR) не се повлиява от

мацитентан. Фармакокинетиката на мацитентан и активния му метаболит не се повлияват от

варфарин.

Силденафил: в стационарно състояние експозицията на силденафил 20 mg три пъти на ден се

повишава с 15% при съпътстващо приложение на мацитентан 10 mg веднъж дневно.

Силденафил, субстрат на CYP3A4, не повлиява фармакокинетиката на мацитентан, докато

в експозицията на активния метаболит на мацитентан има 15% понижение. Тези промени не се

считат за клинично значими. В плацебо-контролирано проучване при пациенти с БАХ са

демонстрирани ефикасността и безопасността на мацитентан в комбинация със силденафил.

Циклоспорин А: съпътстващо лечение с циклоспорин A 100 mg два пъти дневно, комбиниран

инхибитор на CYP3A4 и OATP, не променя експозицията в стационарно състояние на

мацитентан и активния му метаболит в клинично значима степен.

Хормонални контрацептиви: мацитентан 10 mg веднъж дневно не влияе върху

фармакокинетиката на перорален контрацептив (норетистерон 1 mg и етинилестрадиол 35 µg).

Лекарствени продукти, субстрати на протеина на резистентност на рака на гърдата

(BCRP): Мацитентан 10 mg веднъж дневно не повлиява фармакокинетиката на субстратите на

BCRP (риоцигуат 1 mg; розувастатин 10 mg).

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Употреба при жени с детероден потенциал/Контрацепция при мъже и жени

Лечение с Opsumit трябва да бъде започвано при жени с детероден потенциал само при

потвърдена липса на бременност, дадени указания за контрацепция и използване на надеждна

контрацепция (вж. точки 4.3 и 4.4). Жените не трябва да забременяват 1 месец след

прекратяване приема на Opsumit. Препоръчително е ежемесечното извършване на тестове за

бременност по време на лечение с Opsumit, за да е възможно ранното откриване на бременност.

Бременност

Липсват данни от употребата на мацитентан при бременни жени. Проучванията при животни

показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора все още не

е известен. Opsumit е противопоказан по време на бременност и при жени с детероден

потенциал, които не използват надеждна контрацепция (вж. точка 4.3).

Кърмене

Не е известно дали мацитентан се екскретира в кърмата. При плъхове мацитентан

и метаболитите му се екскретират в млякото по време на лактация (вж. точка 5.3). Не може да

се изключи риск за кърмачетата. Opsumit е противопоказан в периода на кърмене

(вж. точка 4.3).

Фертилитет при мъжете

Наблюдавано е развитие на атрофия на каналчетата на тестисите при мъжки животни след

третиране с мацитентан (вж. точка 5.3). Не е известно значението на тази находка за хората, но

не може да се изключи отрицателно влияние върху спарматогенезата.

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Мацитентан повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Не са

провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

Възможно е обаче да настъпят нежелани реакции (като главоболие, хипотония), които може да

повлияят на способността на пациента да шофира или да работи с машини (вж. точка 4.8).

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани реакции са назофарингит (14%), главоболие (13,6%) и

анемия (13,2%, вж. точка 4.4). По-голямата част от нежеланите реакции са леки до умерени по

тежест.

Списък на нежеланите реакции в таблична форма

Безопасността на мацитентан е оценявана в дългосрочно плацебо-контролирано проучване на

742 пациенти със симптоматична БАХ (проучване SERAPHIN). Средната продължителност на

лечението е била 103,9 седмици в групата с прием на мацитентан 10 mg, и 85,3 седмици в

групата с прием на плацебо. Нежеланите реакции, свързани с мацитентан, получени от това

клинично проучване, са представени в табличен вид по-долу.

Честотите се дефинират по следния начин: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10);

нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с

неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Системо-органен клас

Честота

Нежелана реакция

Инфекции и инфестации

Много чести

Назофарингит

Много чести

Бронхит

Чести

Фарингит

Чести

Грип

Чести

Инфекция на пикочните

пътища

Нарушения на кръвта и

лимфната система

Много чести

Анемия, понижаване на

хемоглобина

5

Чести

Левкопения

Чести

Тромбоцитопения

Хепатобилиарни нарушения

Чести

Повишаване на

аминотрансферазата

Нарушения на имунната

система

Нечести

Реакции на

свръхчувствителност (напр.,

ангиоедема, пруритус, обрив)

1

Нарушения на нервната

система

Много чести

Главоболие

Съдови нарушения

Чести

Хипотония

2

Респираторни, гръдни и

медиастинални нарушения

Чести

Назална конгестия

1

Общи нарушения и ефекти на

мястото на приложение

Много чести

Оток, задържане на течности

3

Данните са получени от обобщени плацебо-контролирани проучвания.

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Хипотонията се свързва с употребата на ERA, включително мацитентан. В дългосрочно

двойносляпо проучване при пациенти с БАХ, за хипотония е съобщено съответно при 7,0% и

4,4% от пациентите в групите на мацитентан 10 mg и плацебо. Това съответства на

3,5 събития/100 пациент-години на мацитентан 10 mg, в сравнение с 2,7 събития / 100 пациент-

години на плацебо.

Оток/задържане на течности са били свързвани с употребата на ERA, включително

мацитентан. В дългосрочно двойносляпо проучване при пациенти с БАХ честотата на

неблагоприятните събития с оток в групите на лечение с мацитентан 10 mg и плацебо са били

съответно 21,9% и 20,5%. В двойно-сляпо проучване при пациенти с идиопатична белодробна

фиброза, честотата на нежелани събития с периферен оток в групите на лечение с мацитентан и

плацебо е била съответно 11,8% и 6,8%. В две двойно-слепи клинични проучвания при

пациенти с язви по пръстите, свързани със системна склероза, честотата на нежеланите събития

с периферен оток е била в диапазона от 13,4% до 16,1% в групите на мацитентан 10 mg и от

6,2% до 4,5% в групите на плацебо.

Лабораторни отклонения

Чернодробни аминотрансферази

Честотата на повишаване на аминотрансферазите (АЛАТ/АСАТ) > 3 × ULN е 3,4% на

мацитентан 10 mg и 4,5% на плацебо в двойно-сляпо проучване при пациенти с БАХ.

Повишения > 5 × ULN са възникнали при 2,5% от пациентите на мацитентан 10 mg, спрямо 2%

от пациентите на плацебо.

Хемоглобин

В двойно-сляпо проучване при пациенти с БАХ мацитентан 10 mg е свързван със средно

понижаване на хемоглобина спрямо плацебо с 1 g/dl. Понижение на концентрацията на

хемоглобина от изходно ниво до под 10 g/dl е съобщено при 8,7% от пациентите на лечение

с мацитентан 10 mg и при 3,4% от тези на плацебо.

Бели кръвни клетки

В двойно-сляпо проучване при пациенти с БАХ, мацитентан 10 mg е свързван с понижение на

средния брой на левкоцитите от изходно ниво с 0,7 × 10

/l, спрямо липса на промяна при

пациентите с прием на плацебо.

Тромбоцити

В двойно-сляпо проучване при пациенти с БАХ, мацитентан 10 mg е свързван с понижение на

средния брой на тромбоцитите със 17 × 10

/l, спрямо средно понижение с 11 × 10

/l при

пациентите с прием на плацебо.

Дългосрочна безопасност

От 742 пациенти, участвали в основното двойносляпо проучване SERAPHIN, 550 пациенти са

включени в дългосрочно открито продължение (ОП) на проучването. (Кохортата в ОП включва

182 пациенти, продължаващи на мацитентан 10 mg, и 368 пациенти, които получават плацебо

или мацитентан 3 mg и преминават към мацитентан 10 mg.)

Дългосрочното проследяване на тези 550 пациенти с медиана на експозицията 3,3 години и

максимална експозиция 10,9 години показва профил на безопасност, който съответства на

описания по-горе по време на двойносляпата фаза на SERAPHIN.

Педиатрична популация

Безопасността на мацитентан при деца и юноши на възраст под 18 години все още не е

установена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно.Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

Мацитентан е прилаган като еднократна доза до 600 mg при здрави лица. Наблюдавани са

нежелани реакции на главоболие, гадене и повръщане. В случай на предозиране трябва да се

вземат стандартни поддържащи мерки, според необходимостта. Поради високата степен на

свързване с протеините на мацитентан, диализата най-вероятно би била неефективна.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: антихипертензивни средства, антихипертензивни средства за

белодробна артериална хипертония. ATC код: C02KX04.

Механизъм на действие

Ендотелин (ET)-1 и неговите рецептори (ET

и ET

) медиират редица ефекти като

вазоконстрикция, фиброза, пролиферация, хипертрофия и възпаление. При заболявания като

БАХ локалната ET система е с възходяща регулация и участва в хипертрофията на съдовете и в

органното увреждане.

Мацитентан е перорално активен мощен антагонист на ендотелиновите рецептори, активен

както спрямо ET

рецепторите, така и спрямо ET

рецепторите и приблизително 100 пъти

по-селективен за ET

, в сравнение с ET

in vitro. Мацитентан показва висок афинитет

и продължително заемане на ET рецепторите в човешките белодробни артериални

гладкомускулни клетки. Това предотвратява ендотелин-медиирана активация на системите на

вторични посредници, което води до вазоконстрикция и пролиферация на гладкомускулните

клетки.

Клинична ефикасност и безопасност

Ефикасност при пациенти с белодробна артериална хипертония

Многоцентрово, двойно-сляпо, плацебо-контролирано, паралелно-групово, насочвано от

събития, фаза 3 проучване на изходите (AC-055-302/SERAPHIN) е проведено със 742 пациенти

със симптоматична БАХ, които са рандомизирани в три групи на лечение (плацебо [N = 250],

3 mg [N = 250] или 10 mg [N = 242] мацитентан веднъж дневно), за оценяване на дългосрочния

ефект върху заболеваемостта или смъртността.

На изходно ниво по-голямата част от включените пациенти (64%) са лекувани с постоянна доза

на специфична терапия за БАХ, перорални фосфодиестеразни инхибитори (61%) и/или

инхалаторни/перорални простаноиди (6%).

Първичната крайна точка е времето до първо възникване на събитие на заболеваемост или

смъртност до края на двойно-сляпото лечение, дефинирано като смърт, атриална септостомия,

белодробна трансплантация, започване на интравенозно (i.v.) или подкожно (s.c.) приложение

на простаноиди, или друго влошаване на БАХ. Друго влошаване на БАХ се дефинира като

наличие и на трите компонента по-долу: трайно намаляване на разстоянието, изминато за

6 минути ходене (6MWD) с най-малко 15% от изходното ниво; влошаване на симптомите на

БАХ (влошаване на ФК по СЗО или десностранна сърдечна недостатъчност); и нужда от ново

лечение за БАХ. Всички събития са потвърдени от независима комисия за оценка, заслепена за

разпределението по групи на лечение.

Всички пациенти са проследявани до края на проучването (EOS) за жизнен статус. EOS е бил

деклариран при достигане на предварително определения брой събития за първичната крайна

точка. В периода между края на лечението (EOT) и EOS пациентите са могли да получават

„открито” мацитентан 10 mg или алтернативна терапия за БАХ. Общата медиана на

продължителността на двойно-сляпото лечение е била 115 седмици (до максимум 188 седмици

на мацитентан).

Средната възраст на всички пациенти е била 46 години (възрастов диапазон 12-85 години,

включително 20 пациенти под 18, 706 пациенти между 18 и 74 години и 16 пациенти на

възраст 75 и повече години), като повечето пациенти са от европеидната раса (55%) и от

женски пол (77%). Приблизително 52%, 46% и 2% от пациентите са съответно във ФК II,

III и IV по СЗО.

Най-честата етиология в популацията на проучването са идиопатична или наследствена БАХ

(57%), следвани от БАХ вследствие на болести на съединителната тъкан (31%), БАХ свързана

с коригирано неусложнено вродено сърдечно заболяване (8%), и БАХ свързана с друга

етиология (лекарствени продукти и токсини [3%] и HIV [1%]).

Крайни точки за изходи от лечението