Ontruzant

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за потребителя

Ontruzant 150 mg прах за концентрат за инфузионен разтвор

Ontruzant 420 mg прах за концентрат за инфузионен разтвор

трастузумаб (trastuzumab)

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. Можете да дадете своя принос като

съобщите всяка нежелана реакция, която сте получили. За начина на съобщаване на нежелани

реакции вижте края на точка 4.

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да използвате това

лекарство, тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт или

медицинска сестра. Това включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в

тази листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Ontruzant и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да Ви бъде приложен Ontruzant

Как се прилага Ontruzant

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Ontruzant

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява Ontruzant и за какво се използва

Ontruzant съдържа активното вещество трастузумаб, което представлява моноклонално

антитяло. Моноклоналните антитела се прикрепват към специфични белтъци или антигени.

Трастузумаб е разработен така, че да се свързва селективно с антиген, наречен рецептор на

човешкия епидермален растежен фактор 2 (HER2). HER2 се намира в големи количества върху

повърхността на някои ракови клетки, където стимулира техния растеж. Когато Ontruzant се

свърже с HER2, той спира растежа на подобни клетки и предизвиква смъртта им.

Вашият лекар може да предпише Ontruzant за лечение на рак на млечната жлеза или на стомаха,

когато:

Вие имате рак на млечната жлеза в ранен стадий, с високо ниво на протеин, наречен HER2.

Вие имате метастазирал рак на млечната жлеза (рак на млечната жлеза, който се е

разпространил извън първоначалния тумор) с високи нива на HER2. Ontruzant може да се

предпише в комбинация с химиотерапевтичните лекарства паклитаксел или доцетаксел

като първо лечение на метастазирал рак на млечната жлеза или да се предпише

самостоятелно, ако другите видове лечение са се оказали неуспешни. Той се прилага също

и в комбинация с лекарства, наречени инхибитори на ароматазата, при пациенти с високи

нива на HER2 и метастазирал рак на млечната жлеза с положителни хормонални рецептори

(рак, който е чувствителен на наличието на женски полови хормони).

Вие имате метастазирал рак на стомаха с високо ниво на HER2, когато се прилага в

комбинация с другите лекарства за рак – капецитабин или 5-флуороурацил и цисплатин.

2.

Какво трябва да знаете, преди да Ви бъде приложен

Ontruzant

Не използвайте Ontruzant, ако

сте алергични към трастузумаб, към миши протеини или към някоя от останалите съставки

на това лекарство (изброени в точка 6).

имате сериозни проблеми с дишането в покой поради рака или ако се нуждаете от лечение

с кислород.

Предупреждения и предпазни мерки

Вашият лекар ще наблюдава внимателно лечението Ви.

Проверка на сърдечната функция

Лечението с Ontruzant (самостоятелно или с таксан) може да засегне сърцето, особено ако

някога сте използвали антрациклин (таксани и антрациклини са други два вида лекарства,

използвани за лечение на рак).

Ефектите могат да бъдат от умерено тежки до тежки и могат да причинят смърт. Затова

функцията на сърцето Ви ще бъде проверявана преди, по време на (всеки три месеца) и след

(две до пет години) лечението с Ontruzant. Ако се появят признаци на сърдечна недостатъчност

(недостатъчно изпомпване на кръв от сърцето), Вашата сърдечна функция може да бъде

проверявана по-често (на всеки шест до осем седмици), може да получите лечение за сърдечна

недостатъчност или може да се наложи да спрете лечението с Ontruzant.

Говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да Ви бъде приложен

Ontruzant, ако:

сте имали сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, клапно заболяване на

сърцето (шум на сърцето), повишено кръвно налягане, приемали сте или в момента

приемате лекарство за високо кръвно налягане.

някога сте лекувани или в момента използвате лекарство, наречено доксорубицин или

епирубицин (лекарства, използвани за лечение на рак). Тези лекарства (или други

антрациклини) може да увредят сърдечния мускул и да повишат риска от поява на

проблеми със сърцето при употреба на Ontruzant.

страдате от задух, особено ако в момента използвате таксан. Ontruzant може да предизвика

затруднение на дишането, особено когато се дава за първи път. Това може да бъде по-

сериозно, ако вече имате задух. Много рядко, след приложение на Ontruzant, са

наблюдавани случаи на смърт при пациенти с тежко затруднение в дишането преди

лечението.

някога Ви е прилагано друго лечение за рак.

Ако получавате Ontruzant с друго лекарство за лечение на рак, като паклитаксел, доцетаксел,

ароматазен инхибитор, капецитабин, 5-флуороурацил или цисплатин, трябва да прочетете

листовките и на тези продукти.

Деца и юноши

Приложението на Ontruzant при лица на възраст под 18 години не се препоръчва.

Други лекарства и Ontruzant

Трябва да кажете на Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, ако приемате, наскоро сте

приемали или е възможно да приемате други лекарства.

Може да са нужни до 7 месеца, за да се елиминира Ontruzant от организма Ви. Поради това

трябва да кажете на Вашия лекар, фармацевт, или медицинска сестра, че сте се лекували с

Ontruzant, ако започнете лечение с друго лекарство през 7-те месеца след спиране на лечението.

Бременност

Ако сте бременна, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност,

посъветвайте се с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра преди употребата на

това лекарство.

Вие трябва да използвате ефективни методи за предпазване от забременяване по време на

лечение с Ontruzant и най-малко 7 месеца след завършване на лечението.

Вашият лекар ще Ви обясни рисковете и ползите от провеждане на лечение с Ontruzant по

време на бременност. В редки случаи при бременни жени, които се лекуват с Ontruzant, е

наблюдавано намаление на количеството (амниотична) течност, която заобикаля

развиващия се плод в матката. Това състояние може да бъде вредно за плода и е свързано с

непълно развитие на белите дробове, което води до смърт на плода.

Кърмене

Не кърмете по време на лечение с Ontruzant и до 7 месеца след прилагане на последната доза

Ontruzant, тъй като Ontruzant може да премине в бебето чрез кърмата.

Посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на което и да е лекарство.

Шофиране и работа с машини

Ontruzant може да окаже влияние върху способността да шофирате или работите с машини. Ако

по време на лечението се появят симптоми като замайване, сънливост, студени тръпки или

повишена температура, не трябва да шофирате или работите с машини до отзвучаване на

симптомите.

Натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че

практически не съдържа натрий.

3.

Как се прилага Ontruzant

Преди започване на лечението Вашият лекар ще определи количеството на HER2 в тумора Ви.

Само пациенти с голямо количество HER2 ще бъдат лекувани с Ontruzant. Ontruzant трябва да

се прилага само от лекар или медицинска сестра. Вашият лекар ще Ви предпише доза и схема

на лечение, които са подходящи за

Вас

. Дозата Ontruzant зависи от телесното Ви тегло.

Ontruzant се прилага като инфузия във вена (интравенозна инфузия, „вливане“). Тази

интравенозна форма не е предназначена за подкожно приложение и трябва да се прилага само

чрез интравенозна инфузия.

Първата доза от Вашето лечение се прилага в продължение на 90 минути и по време на

прилагането Вие ще бъдете наблюдавани от медицински специалист, в случай че получите

нежелани реакции (вижте точка 2 раздел „Предупреждения и предпазни мерки”). Ако първата

доза се понесе добре, следващите дози може да се прилагат за 30 минути. Броят на инфузиите,

които ще получите, ще зависи от това как отговаряте на лечението. Вашият лекар ще обсъди

това с Вас.

С цел да се избегнат грешки при лечението е важно да се проверят етикетите на флакона, за да

е сигурно, че лекарството, което се приготвя и прилага, е Ontruzant (трастузумаб), а не друг

продукт, съдържащ трастузумаб (напр. трастузумаб емтанзин или трастузумаб дерукстекан).

При ранен стадий на рак на млечната жлеза, метастазирал рак на млечната жлеза и

метастазирал рак на стомаха Ontruzant се прилага на всеки 3 седмици. Ontruzant може също да

се прилага веднъж седмично при метастазирал рак на млечната жлеза.

Ако сте спрели употребата на Ontruzant

Не спирайте употребата на това лекарство, без да говорите с Вашия лекар. Всички дози трябва

да се прилагат в точно определеното време всяка седмица или на всеки три седмици (в

зависимост от Вашата схема на приложение). Това ще помогне лекарството да действа

възможно най-добре.

Може да са необходими до 7 месеца, за да се отстрани Ontruzant от организма Ви. Поради това,

Вашият лекар може да продължи да проверява сърдечната Ви функция дори и след като

приключите лечението.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, Ontruzant може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки

ги получава. Някои от тях могат да бъдат сериозни и да доведат до приемането Ви в болница.

По време на инфузия с Ontruzant може да се появят студени тръпки, висока температура и

други грипоподобни симптоми. Те са много чести (може да засегнат повече от 1 на 10 души).

Други симптоми, свързани с инфузията, са: гадене, повръщане, болка, повишено мускулно

напрежение и треперене, главоболие, замаяност, затруднено дишане, високо или ниско кръвно

налягане, нарушения на сърдечния ритъм (сърцебиене, трептене на сърцето или неправилен

сърдечен ритъм), подуване на лицето и устните, обрив и чувство на умора. Някои от тези

симптоми могат да бъдат сериозни, а има и починали пациенти (вижте точка 2, раздел

„Предупреждения и предпазни мерки”).

Тези реакции се наблюдават предимно при първата интравенозна инфузия (вливане във вената

Ви) и през първите часове след началото на инфузията. Те обикновено са временни. Вие ще

бъдете под наблюдение на медицински специалист по време на инфузията и поне шест часа

след началото на първата инфузия и два часа след началото на другите инфузии. Ако получите

реакция, той/тя ще забави или спре инфузията и може да приложи лечение, за да

противодейства на нежеланите реакции. Инфузията може да продължи след подобрение на

симптомите.

Понякога симптомите започват по-късно от шест часа след началото на инфузията. Ако това Ви

се случи, незабавно се свържете с Вашия лекар. Понякога симптомите може да се подобрят и

след това да се влошат по-късно.

Сериозни нежелани реакции

Други нежелани реакции може да се развият по време на лечението с Ontruzant, а не само във

връзка с инфузията.

Кажете веднага на лекар или медицинска сестра, ако забележите

някои от следните нежелани реакции:

Проблеми със сърцето могат да възникнат понякога по време на лечение, а в някои случаи

и след спирането му, и могат да бъдат сериозни. Те включват отслабване на сърдечния

мускул, което е възможно да доведе до сърдечна недостатъчност, възпаление на обвивката

на сърцето, и ритъмни нарушения. Това може да доведе до симптоми като задух

(включително през нощта), кашлица, задръжка на течности (отичане) в краката или ръцете,

палпитации (сърцебиене или неравномерен сърдечен ритъм) (вижте точка 2.“Проверка на

сърдечната функция”) .

Вашият лекар ще проследява редовно сърцето Ви по време на и след лечението, но Вие трябва

да уведомите незабавно лекаря, ако забележите някои от горните симптоми.

Синдром на туморен лизис (съвкупност от метаболитни усложнения, възникващи след

лечение на рака и характеризиращи се с високи нива на калий и фосфати, и ниски нива на

калций в кръвта). Симптомите може да включват проблеми с бъбреците (слабост, недостиг

на въздух, умора и обърканост), проблеми със сърцето (сърцебиене или ускорена или

забавена сърдечна дейност), гърчове, повръщане или диария, и изтръпване на устата,

дланите или стъпалата.

Ако получите някой от горните симптоми, когато лечението Ви с Ontruzant е приключило,

трябва да се видите с Вашия лекар и да му кажете, че преди това сте лекувани с Ontruzant.

Нежеланите реакции от следния списък могат да възникнат във всеки момент по време на

лечението с Ontruzant, а не само във връзка с инфузията.

Много чести нежелани реакции на Ontruzant

(може да засегнат повече от 1 на 10 души):

инфекции

диария

запек

диспепсия (киселини )

умора

кожни обриви

болка в гърдите

коремна болка

ставна болка

нисък брой червени кръвни клетки и бели кръвни клетки (които помагат в борбата срещу

инфекции), понякога с повишена температура

мускулна болка

конюнктивит

сълзящи очи

кървене от носа

хрема

косопад

тремор

горещи вълни

замаяност

нарушение на ноктите

загуба на тегло

загуба на апетит

безсъние (нарушен сън )

промяна на вкуса

нисък брой тромбоцити

синини

изтръпване или мравучкане на пръстите на ръцете и краката, което понякога може да

засегне целия крайник

зачервяване, подуване или язви в устата и/или гърлото

болка, подуване, зачервяване или изтръпване на ръцете и/или стъпалата

задух

главоболие

кашлица

повръщане

гадене

Чести нежелани реакции на Ontruzant (

може да засегнат до 1 на 10 души):

алергични реакции

инфекции на гърлото

инфекции на пикочния мехур и кожата

възпаление на гърдата

сухота в устата и суха кожа

сухи очи

изпотяване

чувство за слабост и неразположеност

възпаление на черния дроб

бъбречни увреждания

повишен мускулен тонус или напрежение

(хипертония)

болка в краката и/или ръцете

сърбящ обрив

сомнолентност (сънливост )

хемороиди

сърбеж

спазми на долните крайници

тревожност

депресия

астма

инфекция на белите дробове

белодробни нарушения

болка в гърба

болка във врата

костна болка

акне

Нечести нежелани реакции на Ontruzant (

може да засегнат до 1 на 100 души):

глухота

надигнат обрив

хрипове

възпаление или сраствания в белите дробове

Редки нежелани реакции на Ontruzant (

може да засегнат до 1 на 1000 души):

жълтеница (жълтеникаво оцветяване на кожата или очите)

анафилактични реакции

Други нежелани реакции, които се съобщават при употребата на Ontruzant

(от наличните

данни не може да бъде направена оценка на честотата):

патологично или нарушено кръвосъсирване

високи нива на калий

оток или кървене в задната част на очите

шок

неритмична сърдечна дейност

респираторен дистрес

дихателна недостатъчност

остро натрупване на течност в белите дробове

остро стесняване на дихателните пътища

необичайно ниски нива на кислород в кръвта

затруднение на дишането в легнало положение

чернодробно увреждане

оток на лицето, устните и гърлото

бъбречна недостатъчност

По време на бременност:

необичайно ниски нива на течността около бебето в утробата

недостатъчно развитие на белите дробове на бебето в утробата

недостатъчно развитие на бъбреците на бебето в утробата

Някои от нежеланите реакции, които получавате, може да се дължат и на основното Ви раково

заболяване. Ако получавате Ontruzant в комбинация с химиотерапия, някои от тях може да се

дължат също и на химиотерапията

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра. Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани

реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за

съобщаване, посочена в Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете

своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Ontruzant

Ontruzant ще се съхранява от медицинските специалисти в болницата или клиниката.

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху картонената

опаковка и върху етикета на флакона след „Годен до:“ и „EXP“. Срокът на годност

отговаря на последния ден от посочения месец.

Неотвореният фракон трябва да се съхранява в хладилник (2°C - 8°C).

Да не се замразява приготвеният разтвор.

Инфузионният разтвор трябва да се използва незабавно след разреждането му. Ако не се

използва незабавно, времето и условията на съхранение преди употреба са отговорност на

потребителя и обикновено не трябва да надхвърлят 24 часа при 2°C - 8°C..

Не използвайте Ontruzant, ако забележите твърди частици или промяна на цвета преди

приложението му.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези

мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Ontruzant

Активно вещество: трастузумаб. Всеки флакон съдържа:

150 mg трастузумаб, който трябва да бъде разтворен в 7,2 ml вода за инжекции, или

420 mg трастузумаб, който трябва да бъде разтворен в 20 ml вода за инжекции.

Полученият разтвор съдържа приблизително 21 mg/ml трастузумаб.

Други съставки: L-хистидинов хидрохлорид монохидрат, L-хистидин, α,α-трехалоза

дихидрат, полисорбат 20.

Как изглежда Ontruzant и какво съдържа опаковката

Ontruzant е прах за концентрат за разтвор за интравенозна инфузия, който се предлага в стъклен

флакон с гумена запушалка, който съдържа 150 mg или 420 mg трастузумаб. Прахът

представлява бяла до бледожълта пелета. Всяка картонена опаковка съдържа 1 флакон с прах.

Притежател на разрешението за употреба

Samsung Bioepis NL B.V.

Olof Palmestraat 10

2616 LR Delft

Нидерландия

Производител

FUJIFILM Diosynth Biotechnologies Denmark ApS

Biotek Allé 1

Hillerød, 3400

Дания

Samsung Bioepis NL B.V.

Olof Palmestraat 10

2616 LR Delft

Нидерландия

За допълнителна информация относно това лекарствo, моля, свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

Organon Belgium

Tel/Tél: 0080066550123 (+32 2 2418100)

dpoc.benelux@organon.com

Lietuva

Organon Pharma B.V. Lithuania atstovybė

Tel.: + 370 52041693

dpoc.lithuania@organon.com

България

Органон (И.А.) Б.В. -клон България

Тел.: +359 2 806 3030

info.bulgaria@organon.com

Luxembourg/Luxemburg

Organon Belgium

Tel/Tél: 0080066550123 (+32 2 2418100)

dpoc.benelux@organon.com

Česká republika

Organon Czech Republic s.r.o.

Tel.: +420 233 010 300

dpoc.czech@organon.com

Magyarország

Organon Hungary Kft.

Tel.: +36 1 766 1963

dpoc.hungary@organon.com

Danmark

Organon Denmark ApS

Tlf: + 45 44 84 68 00

info.denmark@organon.com

Malta

Organon Pharma B.V., Cyprus branch

Τηλ.: +356 22778116

dpoc.cyprus@organon.com

Deutschland

Organon Healthcare GmbH

Tel: 0800 3384 726 (+49 (0) 89 2040022 10)

infocenter.germany@organon.com

Nederland

N.V. Organon

Tel.: 00800 66550123

(+31 23 5153153)

dpoc.benelux@organon.com

Eesti

Organon Pharma B.V. Estonian RO

Tel: +372 66 61 300

dpoc.estonia@organon.com

Norge

Organon Norway AS

Tlf: +47 24 14 56 60

info.norway@organon.com

Ελλάδα

BIANEΞ Α.Ε

Τηλ: +30 210 80091 11

Mailbox@vianex.gr

Österreich

Organon Austria GmbH

Tel: +43 (0) 1 263 28 65

medizin-austria@organon.com

España

Organon Salud, S.L.

Tel: +34 91 591 12 79

Polska

Organon Polska Sp. z o.o.

Tel: +48 22 105 50 01

organonpolska@organon.com

France

Organon France

Tél: + 33 (0) 1 57 77 32 00

Portugal

Organon Portugal, Sociedade Unipessoal Lda.

Tel: +351 218705500

geral_pt@organon.com

Hrvatska

Organon Pharma d.o.o.

Tel: + 385 1 638 4530

dpoc.croatia@organon.com

România

Organon Biosciences S.R.L.

Tel: + 40 21 527 29 90

info.romania@organon.com

Ireland

Organon Pharma (Ireland) Limited

Tel: +353 (0)1 2998700

medinfo.ROI@organon.com

Slovenija

Organon Pharma B.V., Oss, podružnica Ljubljana

Tel: + 386 1 300 10 80

info.slovenia@organon.com

Ísland

Vistor hf.

Sími: + 354 535 7000

Slovenská republika

Organon Slovakia s. r. o.

Tel: +421 2 44 88 98 88

dpoc.slovakia@organon.com

Italia

Organon Italia S.r.l.

Tel: +39 06 3336407

dpoc.Italy@organon.com

Suomi/Finland

Organon Finland Oy

Puh/Tel: +358 (0) 29 170 3520

info.finland@organon.com

Κύπρος

Organon Pharma B.V., Cyprus branch

Τηλ.: +357 22866730

dpoc.cyprus@organon.com

Sverige

Organon Sweden AB

Tel: +46 8 502 597 00

dpoc.sweden@organon.com

Latvija

Ārvalsts komersanta “Organon Pharma B.V.”

pārstāvniecība

Tel: + 371 66968876

dpoc.latvia@organon.com

United Kingdom (Northern Ireland)

Organon Pharma (Ireland) Limited

Tel: +353 (0)1 2998700

medinfoni@organon.com

Дата на последно преразглеждане на листовката

Подробна информация за това лекарствo е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата http://www.ema.europa.eu

Тази листовка е налична на всички езици на ЕС/ЕИП на уебсайта на Европейската агенция по

лекарствата.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Ontruzant 150 mg прах за концентрат за инфузионен разтвор

Ontruzant 420 mg прах за концентрат за инфузионен разтвор

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Ontruzant 150 mg прах за концентрат за инфузионен разтвор

Един флакон съдържа 150 mg трастузумаб (trastuzumab), хуманизирано IgG1 моноклонално

антитяло, получено от суспензионна култура от клетки на бозайник (яйчник на китайски хамстер)

и пречистено на няколко етапа чрез хроматография, включително и чрез процедури за

специфично инактивиране и отстраняване на вируси.

Ontruzant 420 mg прах за концентрат за инфузионен разтвор

Един флакон съдържа 420 mg трастузумаб (trastuzumab), хуманизирано IgG1 моноклонално

антитяло, получено от суспензионна култура от клетки на бозайник (яйчник на китайски

хамстер) и пречистено на няколко етапа чрез хроматография, включително и чрез процедури за

специфично инактивиране и отстраняване на вируси.

Реконституираният разтвор Ontruzant съдържа 21 mg/ml трастузумаб.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Прах за концентрат за инфузионен разтвор

Бял до бледожълт лиофилизиран прах.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Рак на млечната жлеза

Метастазирал рак на млечната жлеза

Ontruzant е показан за лечение на възрастни пациенти с HER2-положителен метастазирал рак

на млечната жлеза (МРМЖ):

като монотерапия за лечение на тези пациенти, които са били лекувани с не по-малко от

две химиотерапевтични схеми по повод метастазиралото заболяване. Предхождащата

химиотерапия трябва да е включвала поне антрациклин и таксан, освен ако пациентите са били

неподходящи за подобно лечение. Пациентите, положителни за хормонални рецептори, трябва

да са провели неуспешно и хормонално лечение, освен ако са били неподходящи за подобно

лечение.

в комбинация с паклитаксел за лечение на тези пациенти, които не са били лекувани с

химиотерапия за метастазирало заболяване и при които не е подходящо прилагането на

антрациклин.

в комбинация с доцетаксел за лечение на онези пациенти, които не са били лекувани с

химиотерапия за метастазирало заболяване.

в комбинация с ароматазен инхибитор за лечение на пациенти в постменопауза, с

МРМЖ положителен за хормонални рецептори, нелекувани преди това с трастузумаб.

Рак на млечната жлеза в ранен стадий

Ontruzant е показан за лечение на възрастни пациенти с HER2-положителен ранен рак на

млечната жлеза (РРМЖ).

след операция, химиотерапия (неоадювантна или адювантна) и лъчелечение (ако е

приложимо) (вж. точка 5.1).

след адювантна химиотерапия с доксорубицин и циклофосфамид, в комбинация с

паклитаксел или доцетаксел.

в комбинация с адювантна химиотерапия, състояща се от доцетаксел и карбоплатин.

в комбинация с неоадювантна химиотерапия, последвана от адювантна терапия с

Ontruzant, за локално напреднало (включително възпалително) заболяване или тумори с

диаметър >2 cm (вж. точки 4.4 и 5.1).

Ontruzant трябва да се прилага само при пациенти с метастазирал или ранен рак на млечната

жлеза, чийто тумор има свръхекспресия на HER2 или амплификация на HER2 гена,

определена чрез точен и валидиран метод (вж. точки 4.4 и 5.1).

Метастазирал рак на стомаха

Ontruzant в комбинация с капецитабин или 5-флуороурацил и цисплатин е показан за

лечение на възрастни пациенти с HER2-положителен метастазирал аденокарцином на

стомаха или на мястото на свързване на стомаха с хранопровода, които не са получавали

преди това противораково лечение за тяхното метастазирало заболяване.

Ontruzant трябва да се прилага само при пациенти с метастазирал рак на стомаха (МРС), чиито

тумори имат свръхекспресия на HER2, дефинирана според резултата от IHC2+

(immunohistochemistry – имунохистохимия) и потвърдена от резултата от SISH (silver-enhanced

in situ

hybridization – подсилена със сребро

in situ

хибридизация) или FISH (fluorescence

in situ

hybridization – флуоресцентна хибридизация

in situ)

или от IHC3+ резултат. Трябва да се

използват точни и валидирани методи (вж. точки 4.4 и 5.1).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Изследването за HER2 преди започване на лечение е задължително (вж. точки 4.4 и 5.1).

Лечението с Ontruzant трябва да се започва само от лекар с опит в прилагането на

цитотоксична химиотерапия (вж. точка 4.4) и трябва да се прилага само от медицински

специалист.

Ontruzant за интравенозно приложение не е предназначен за подкожно приложение и трябва да

се прилага само чрез интравенозна инфузия.

С цел да се избегнат грешки при лечението е важно да се проверяват етикетите на флакона, за да е

сигурно, че лекарственият продукт, който се приготвя и прилага, е Ontruzant (трастузумаб), а не

друг продукт, съдържащ трастузумаб (напр. трастузумаб емтанзин или трастузумаб

дерукстекан).

Дозировка

Метастазирал рак на млечната жлеза

Триседмична схема

Препоръчителната начална натоварваща доза е 8 mg/kg телесно тегло. Препоръчителната

поддържаща доза при прилагане на интервал от три седмици e 6 mg/kg телесно тегло, като тя

се започва три седмици след натоварващата доза.

Седмична схема

Препоръчителната начална натоварваща доза Ontruzant е 4 mg/kg телесно тегло.

Препоръчителната седмична поддържаща доза Ontruzant е 2 mg/kg телесно тегло, като тя се

започва една седмица след натоварващата доза.

Прилагане в комбинация с паклитаксел или доцетаксел

В основните изпитвания (H0648g, M77001) паклитаксел или доцетаксел са прилагани в деня

след първата доза трастузумаб (за дозиране вж. Кратката характеристика на продукта (КХП) на

паклитаксел или доцетаксел) и непосредствено след последващите дози трастузумаб, при

положение че предхождащата доза трастузумаб е била понесена добре.

Прилагане в комбинация с ароматазен инхибитор

В основното изпитване (BO16216) трастузумаб и анастрозол са прилагани от ден 1-ви. Няма

ограничения по отношение на относителното време на приложение на трастузумаб и

анастрозол (за дозиране вж. КХП на анастрозол или на другите ароматазни инхибитори).

Ранен рак на млечната жлеза

Триседмична и седмична схема на прилагане

При схема през три седмици препоръчителната начална натоварваща доза Ontruzant е

8 mg/kg телесно тегло. Препоръчителната поддържаща доза Ontruzant, прилаган през

интервал от три седмици, е 6 mg/kg телесно тегло, като се започне три седмици след

натоварващата доза.

Като схема на прилагане всяка седмица (начална натоварваща доза 4 mg/kg, последвана от

2 mg/kg всяка седмица) едновременно с паклитаксел след химиотерапия с доксорубицин и

циклофосфамид.

Вижте точка 5.1 за дозиране при комбинирана химиотерапия.

Метастазирал рак на стомаха

Триседмична схема

Препоръчителната начална натоварваща доза е 8 mg/kg телесно тегло. Препоръчителната

поддържаща доза при прилагане на интервал от три седмици е 6 mg/kg телесно тегло, като се

започне три седмици след натоварващата доза.

Рак на млечната жлеза и рак на стомаха

Продължителност на лечение

Пациентите с МРМЖ или МРС трябва да се лекуват с Ontruzant до прогресия на заболяването.

Пациентите с РРМЖ трябва да се лекуват с Ontruzant в продължение на 1 година или до

рецидивиране на заболяването, което настъпи първо. Не се препоръчва удължаване на

лечението при РРМЖ повече от една година (вж. точка 5.1).

Намаляване на дозата

По време на клиничните изпитвания не е извършвано намаляване на дозата трастузумаб.

Пациентите могат да продължат терапията през периодите на обратима, индуцирана от

химиотерапията миелосупресия, но през това време те трябва да се наблюдават внимателно за

усложнения от неутропенията. За информация относно намаляването на дозата или отлагане

на приложението вижте КХП на паклитаксел, доцетаксел или на ароматазния инхибитор.

Ако процентът на левокамерната фракция на изтласкване (ЛКФИ) спадне ≥ 10 пункта спрямо

изходното ниво И до под 50%, лечението трябва да се преустанови и трябва да се повтори

оценката на ЛКФИ приблизително след около 3 седмици. Ако ЛКФИ не се подобри или се

влоши повече, или ако се развие симптомна застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН), трябва

сериозно да се помисли за преустановяване на Ontruzant, освен ако не се прецени, че ползите за

отделния пациент надхвърлят рисковете. Всички тези пациенти трябва да се насочат за оценка

от кардиолог и да се проследяват.

Пропуснати дози

Ако пациентът пропусне доза Ontruzant в рамките на една седмица или по-малко, обичайната

поддържаща доза (при седмично лечение: 2 mg/kg; при триседмична схема на лечение: 6 mg/kg)

трябва да се приложи възможно най-скоро. Да не се изчаква следващия планиран цикъл.

Следващите поддържащи дози трябва да се приложат съответно 7 дни или 21 дни по-късно, в

зависимост от това дали се използва седмична или триседмична схема.

Ако пациентът е пропуснал доза Ontruzant в рамките на повече от една седмица, трябва да

се приложи колкото е възможно по-скоро повторна натоварваща доза Ontruzant за

приблизително 90 минути (при седмично лечение: 4 mg/kg; при триседмична схема на

лечение: 8 mg/kg). Следващите поддържащи дози Ontruzant (съответно при седмично

лечение: 2 mg/kg; при триседмична схема на лечение: 6 mg/kg) трябва да се приложат

съответно 7 дни или 21 дни по-късно, в зависимост от това дали се използва седмична или

триседмична схема.

Специални популации

Не са провеждани насочени фармакокинетични изпитвания при пациенти в старческа възраст,

както и при такива с бъбречно или чернодробно увреждане. При популационен

фармакокинетичен анализ е установено обаче, че възрастта и бъбречното увреждане не

повлияват разпределението на трастузумаб.

Педиатрична популация

Няма съответно приложение на Ontruzant в педиатричната популация.

Начин на приложение

Ontruzant е за интравенозно приложение. Натоварващата доза трябва да се прилага под

формата на 90-минутна интравенозна инфузия. Приложението като интравенозна инжекция

или болус е забранено. Ontruzant интравенозна инфузия трябва да се прилага от медицински

специалист с готовност за лечение на анафилаксия, като трябва да бъде осигурен кит за спешна

помощ. Пациентите трябва да се наблюдават най-малко шест часа след началото на първата

инфузия и два часа след началото на последващите инфузии за симптоми като треска и студени

тръпки или други симптоми, свързани с инфузията (вж. точки 4.4 и 4.8). Прекъсването или

забавянето на скоростта на вливане може да помогне за контролирането на такива симптоми.

Инфузията може да се поднови след отзвучаване на симптомите.

Ако началната натоварваща доза се понася добре, последващите дози може да се прилагат за

30 минути.

За указания относно реконституирането на Ontruzant за интравенозно приложение преди

прилагане вижте точка 6.6.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към трастузумаб, миши протеини или към някое от помощните

вещества, изброени в точка 6.1

Тежка диспнея в покой, поради усложнения при напреднало злокачествено заболяване

или при пациенти, изискващи допълнително лечение с кислород.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният

номер на прилагания продукт трябва ясно да се записват.

Изследването за HER2 трябва да се извършва в специализирани лаборатории, които могат да

осигурят адекватно валидиране на методите за изследване (вж. точка 5.1).

Понастоящем няма данни от клинични проучвания за повторно лечение при пациенти с

предшестваща експозиция на трастузумаб в адювантна среда

.

Сърдечна дисфункция

Общи съображения

Пациентите, лекувани с трастузумаб, са изложени на повишен риск от развитие на ЗСН

(Нюйоркска кардиологична асоциация, New York Heart Association [NYHA] Клас ІІ-ІV) или

асимптомна сърдечна дисфункция. Тези събития са наблюдавани при пациенти, получаващи

терапия с трастузумаб самостоятелно или в комбинация с паклитаксел или доцетаксел, особено

след антрациклин (доксорубицин или епирубицин)-съдържаща химиотерапия. Те могат да

бъдат умерени до тежки и са свързани със смъртни случаи (вж. точка 4.8). Освен това, трябва да

се подхожда предпазливо при лечение на пациенти с повишен сърдечен риск, напр.

хипертония, документирана исхемична болест на сърцето, ЗСН, ЛКФИ < 55%, старческа

възраст.

Всички кандидати за лечение с трастузумаб, но особено тези с предхождаща експозиция с

антрациклини и циклофосфамид (АС), трябва да бъдат подложени на основен сърдечен

преглед, включващ анамнеза и физикален статус, електрокардиограма (ЕКГ), ехокардиограма

и/или радионуклидна вентрикулография с ЕКГ синхронизация в еквилибриум (MUGA

сканиране) или ядрено-магнитен резонанс. Наблюдението може да помогне за

идентифициране на пациентите, които развиват сърдечна дисфункция. Оценката на

сърдечната функция, извършена на изходното ниво, трябва да се повтаря през 3 месеца по

време на лечението и на всеки 6 месеца след преустановяване на лечението до 24 месеца след

последното приложение на трастузумаб. Преди да се вземе решение за лечение с трастузумаб,

трябва да се направи внимателна оценка на съотношението риск-полза.

Трастузумаб може да персистира в кръвообращението до 7 месеца след спиране на лечението

с трастузумаб въз основа на популационен фармакокинетичен анализ на всички налични

данни (вж. точка 5.2). Пациентите, които получават антрациклини след спирането на

трастузумаб, вероятно са изложени на повишен риск от сърдечна дисфункция. По

възможност лекарите трябва да избягват терапия на базата на антрациклини до 7 месеца след

спирането на трастузумаб. Ако се използват антрациклини, сърдечната функция на пациента

трябва да се наблюдава внимателно.

Трябва да се обмисли редовна кардиологична оценка при пациенти със сърдечносъдови

проблеми след скрининга на изходно ниво. Сърдечната функция трябва да се проследява при

всички пациенти по време на лечението (напр. през 12 седмици). Проследяването може да

помогне да се идентифицират пациентите, които развиват сърдечна дисфункция. При

пациенти, които развият асимптомна сърдечна дисфункция, може да бъде от полза по-често

наблюдение (напр. през 6-8 седмици). Ако пациентите имат непрекъснато намаление на

левокамерната функция, но остават асимптомни, лекарят трябва да помисли за прекъсване на

терапията, ако не се наблюдава клинична полза от лечението с трастузумаб.

Безопасността при продължаване или подновяване на трастузумаб при пациенти, които имат

сърдечна дисфункция, не е проучвана проспективно. Ако процентът на ЛКФИ се понижи с

≥ 10 пункта в сравнение с изходното ниво И до под 50%, лечението трябва да се преустанови и

да се извърши повторна оценка на ЛКФИ в рамките на приблизително 3 седмици. Ако ЛКФИ

не се увеличи или ако се понижи още, или се развие симптомна ЗСН, трябва много сериозно да

се обмисли прекратяване на лечението с трастузумаб, освен ако не се прецени, че ползата от

лечението надвишава рисковете за отделния пациент. Всички тези пациенти трябва да се

насочват за консултация с кардиолог и да се проследяват.

Ако по време на лечението с трастузумаб се развие симптомна сърдечна недостатъчност, тя

трябва да се лекува със стандартните лекарствени продукти за ЗСН. Повечето пациенти,

развили ЗСН или асимптомна сърдечна дисфункция в основните изпитвания, се подобряват

със стандартно лечение за ЗСН, състоящо се от инхибитор на ангиотензин-конвертиращия

ензим (ACE инхибитор) или ангиотензин-рецепторен блокер (ARB) и бета-блокер. Повечето

пациенти със сърдечни симптоми и данни за клинична полза от лечението с трастузумаб са

продължили с терапията без допълнителни клинични сърдечни събития.

Метастазирал рак на млечната жлеза

Трастузумаб и антрациклини не трябва да се прилагат едновременно в комбинация при

МРМЖ.

Пациенти с МРМЖ, които преди това са получавали антрациклини, също са изложени на риск

от сърдечна дисфункция при лечение с трастузумаб, въпреки че рискът е по-малък, отколкото

при едновременна употреба на трастузумаб и антрациклини.

Ранен рак на млечната жлеза

За пациенти с РРМЖ кардиологичните оценки, като направената на изходното ниво, трябва да

се повтарят през 3 месеца по време на лечението и на всеки 6 месеца след преустановяването

на лечението до 24 месеца от последното приложение на трастузумаб. При пациенти,

получаващи химиотерапия, съдържаща антрациклин, се препоръчва допълнително

наблюдение, което трябва да се извършва ежегодно до 5 години от последното приложение на

трастузумаб или по-продължително, ако се наблюдава постоянно намаляване на ЛКФИ.

Пациентите с анамнеза за миокарден инфаркт (МИ), стенокардия, изискваща лекарствено

лечение, анамнеза за или съществуваща ЗСН (Клас II-IV по NYHA), ЛКФИ <55%, друга

кардиомиопатия, сърдечна аритмия, изискваща лекарствено лечение, клинично значимо

сърдечно клапно заболяване, лошо контролирана хипертония (подходяща е хипертония,

контролирана със стандартно лекарствено лечение) и хемодинамично ефективен

перикарден излив са изключени от основните изпитвания за адювантно и неоадювантно

лечение на РРМЖ с трастузумаб и поради това не може да бъде препоръчано лечение при

тези пациенти.

Адювантно лечение

Трастузумаб и антрациклини не трябва да се прилагат едновременно в комбинация при

адювантно лечение.

При пациенти с РРМЖ се наблюдава повишение на честотата на симптомните и

асимптомните сърдечни събития, когато трастузумаб се прилага след химиотерапия,

съдържаща антрациклини, в сравнение с приложение с несъдържащите антрациклини схеми

на лечение с доцетаксел и карбоплатин, като то е било по-изразено, когато трастузумаб се

прилага едновременно с таксани в сравнение с прилагането му след таксани. Независимо от

използваната схема на лечение, повечето симптомни сърдечни събития се появяват през

първите 18 месеца. В едно от проведените 3 основни проучвания, при което е налице

проследяване с медиана 5,5 години (BCIRG006), се наблюдава продължително увеличение

на кумулативната честота на симптомни сърдечни или ЛКФИ събития при пациенти,

получавали трастузумаб едновременно с таксан след терапия с антрациклини, до 2,37% в

сравнение с приблизително 1% в двете групи със сравнителното лекарство (антрациклин

плюс циклофосфамид, последвано от таксан и таксан, карбоплатин и трастузумаб).

Рисковите фактори за сърдечно събитие, установени при четири големи проучвания за

адювантно лечение, включват напреднала възраст (>50 години), ниска ЛКФИ (<55%) на изходно

ниво, преди или след започване на лечение с паклитаксел, понижение на ЛКФИ с 10-15 пункта и

предшестваща или едновременна употреба на антихипертензивни лекарствени продукти. При

пациенти, получаващи трастузумаб след завършване на адювантната химиотерапия, рискът от

сърдечна дисфункция

се свързва с по-висока кумулативна доза антрациклин, приложена преди

започване на

лечението с

трастузумаб,

и с индекс на телесната маса (ИТМ) >25 kg/m

Неоадювантно-адювантно лечение

При пациенти с РРМЖ, подходящи за неоадювантно-адювантно лечение, трастузумаб

трябва да се прилага едновременно с антрациклини само при пациенти, които не са

лекувани с химиотерапия, и само със схеми на лечение с антрациклини в ниски дози, т.е.

максимални кумулативни дози доксорубицин 180 mg/m

или епирубицин 360 mg/m

Ако пациентите са лекувани едновременно с пълен курс на ниски дози антрациклини и

трастузумаб при неоадювантни условия, не трябва да се прилага допълнителна цитотоксична

химиотерапия след операцията. При други ситуации решението относно необходимостта от

допълнителна цитотоксична химиотерапия се определя въз основа на индивидуални фактори.

Опитът от едновременното приложение на трастузумаб в схеми с ниски дози антрациклини

понастоящем е ограничен до клиничното изпитване MO16432.

В основното изпитване MO16432 трастузумаб е прилаган едновременно с неоадювантна

химиотерапия, съдържаща три цикъла доксорубицин (кумулативна доза 180 mg/m

Честотата на симптомна сърдечна дисфункция е 1,7% в групата на трастузумаб.

Клиничният опит е ограничен при пациенти над 65-годишна възраст.

Реакции, свързани с инфузията (РСИ) и свръхчувствителност

Има съобщения за сериозни РСИ към инфузията с трастузумаб, включително диспнея,

хипотония, хрипове, хипертония, бронхоспазъм, надкамерна тахиаритмия, намалена сатурация

на кислорода, анафилаксия, респираторен дистрес, уртикария и ангиоедем (вж. точка 4.8).

Може да се използва премедикация за намаляване на риска от възникване на тези събития.

Повечето от тези събития възникват по време на или в рамките на 2,5 часа след началото на

първата инфузия. При възникване на реакция към инфузията, инфузията трябва да се

преустанови или да се забави скоростта на вливане и пациентът трябва да се наблюдава до

отзвучаването на всички симптоми (вж. точка 4.2). Тези симптоми могат да се лекуват с

аналгетик/антипиретик, като например меперидин или парацетамол, или антихистамин, като

например дифенхидрамин. При повечето от пациентите симптомите отзвучават и след това

инфузиите с трастузумаб продължават. Сериозните реакции са лекувани успешно с

поддържаща терапия като кислород, бета-агонисти и кортикостероиди. В редки случаи тези

реакции са свързани с клиничен ход, завършващ с летален изход. Пациентите, получили

диспнея при покой поради усложнения от напреднало злокачествено заболяване и

съпътстващи заболявания, може да са изложени на повишен риск от летален изход на реакция

към инфузията. Поради това тези пациенти не трябва да се лекуват с трастузумаб (вж.

точка 4.3).

Съобщава се също за начално подобрение, последвано от клинично влошаване, и късни

реакции с бързо клинично влошаване. Смъртни случаи са възниквали до часове и до една

седмица след инфузията. В много редки случаи пациентите са получили начални симптоми на

реакция, свързана с инфузията, или белодробни симптоми повече от шест часа след началото

на инфузията с трастузумаб. Пациентите трябва да бъдат предупредени за възможността за

такова късно начало и трябва да бъдат инструктирани да се свържат веднага с лекуващия си

лекар при възникване на тези симптоми.

Белодробни събития

Тежки белодробни събития се съобщават при употребата на трастузумаб в

постмаркетингови условия (вж. точка 4.8). Понякога тези събития са с летален изход. Освен

това се съобщават случаи на интерстициална белодробна болест, включително белодробни

инфилтрати, синдром на остър респираторен дистрес, пневмония, пневмонит, плеврален

излив, респираторен дистрес, остър белодробен оток и дихателна недостатъчност. Рисковите

фактори, свързани с интерстициална белодробна болест, включват предшестващо или

едновременно лечение с други антинеопластични средства, за които е известно, че са

свързани с това заболяване, като таксани, гемцитабин, винорелбин и лъчетерапия. Тези

събития може да възникнат като част от реакция, свързана с инфузията, или да имат късно

начало. Пациентите, получили диспнея при покой поради усложнения от напреднало

злокачествено заболяване и съпътстващи заболявания, може да са изложени на повишен

риск от белодробни събития. Поради това тези пациенти не трябва да бъдат лекувани с

трастузумаб (вж. точка 4.3). Трябва да се внимава за пневмонити, особено при пациенти,

лекувани едновременно с таксани.

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се

каже, че практически не съдържа натрий.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани официални проучвания за лекарствени взаимодействия. Не са наблюдавани

клинично значими взаимодействия между трастузумаб и едновременно прилаганите

лекарствени продукти, използвани в клиничните изпитвания.

Ефект на трастузумаб върху фармакокинетиката на други антинеопластични средства

Фармакокинетичните данни от проучвания BO15935 и M77004 при жени с HER2-

положителен МРМЖ предполагат, че експозицията на паклитаксел и доксорубицин (и техните

основни метаболити 6-α хидроксил-паклитаксел, POH, и доксорубицинoл, DOL) не се променя

в присъствието на трастузумаб (8 mg/kg или 4 mg/kg натоварваща доза под формата на

интравенозна инфузия, последвана съответно от инфузия от 6 mg/kg веднъж на 3 седмици или

2 mg/kg веднъж седмично).

Трастузумаб обаче може да повиши общата експозиция на един метаболит на доксорубицин

(7-дезокси-13 дихидро-доксорубицинон, D7D). Биоактивността на D7D и клиничното

въздействие на повишението на този метаболит са неясни.

Данните от проучване JP16003, проучване на трастузумаб с едно рамо (4 mg/kg натоварваща

доза под формата на интравенозна инфузия и инфузия от 2 mg/kg седмично) и доцетаксел

(60 mg/m

интравенозна инфузия) при жени от японски произход с HER2-положителен

МРМЖ, предполагат, че едновременното приложение на трастузумаб няма ефект върху

фармакокинетиката на единична доза доцетаксел. Проучване JP19959 е подпроучване на

BO18255 (ToGA), проведено при пациенти от японски произход, мъже и жени, с авансирал

рак на стомаха, за изследване на фармакокинетиката на капецитабин и цисплатин при

приложение със или без трастузумаб. Резултатите от това подпроучване предполагат, че

експозицията на биоактивните метаболити (напр. 5-FU) на капецитабин не е засегната от

едновременната употреба на цисплатин или на цисплатин плюс трастузумаб. Сам по себе си

обаче капецитабин показва по-високи концентрации и по-дълъг полуживот, когато се

комбинира с трастузумаб. Данните предполагат също, че фармакокинетиката на цисплатин не

се повлиява от едновременна употреба на капецитабин или на капецитабин плюс

трастузумаб.

Фармакокинетичните данни от проучване H4613g/GO01305 при пациенти с метастазирал или

локално напреднал неоперабилен HER2-положителен рак предполагат, че трастузумаб не

повлиява фармакокинетиката на карбоплатин.

Ефект на антинеопластичните средства върху фармакокинетиката на трастузумаб

При сравнение на симулирани серумни концентрации след монотерапия с трастузумаб

(4 mg/kg натоварваща доза/2 mg/kg веднъж седмично интравенозна инфузия) и наблюдавани

серумни концентрации при жени от японски произход с HER2- положителен МРМЖ

(проучване JP16003) не са установени данни за ФК ефект на едновременно прилаган

доцетаксел върху фармакокинетиката на трастузумаб

Сравнението на фармакокинетичните резултати от две проучвания фаза II (BO15935 и

M77004) и едно проучване фаза III (H0648g), при които пациентите са били лекувани

едновременно с трастузумаб и паклитаксел, и две проучвания фаза II, при които трастузумаб е

прилаган като монотерапия (W016229 и MO16982) при жени с HER2- положителен МРМЖ,

показва, че индивидуалните и средните минимални серумни концентрации на трастузумаб

варират вътре в проучванията и между тях, но няма категоричен ефект от едновременното

приложение на паклитаксел върху фармакокинетиката на трастузумаб. Сравняването на

фармакокинетичните данни на трастузумаб от проучване M77004, при което жени с HER2-

положителен МРМЖ са били лекувани едновременно с трастузумаб, паклитаксел и

доксорубицин, с фармакокинетичните данни на трастузумаб в проучвания, при които

трастузумаб е прилаган като монотерапия (H0649g) или в комбинация с антрациклини плюс

циклофосфамид или паклитаксел (проучване H0648g), предполага липса на ефект на

доксорубицин и паклитаксел върху фармакокинетиката на трастузумаб.

Фармакокинетичните данни от проучване H4613g/GO01305 показват, че карбоплатин не

повлиява фармакокинетиката на трастузумаб.

Едновременното приложение на анастрозол изглежда не повлиява фармакокинетиката на

трастузумаб.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал

Жените с детероден потенциал трябва да бъдат посъвeтвани да използват ефективна

контрацепция по време на лечението с трастузумаб и в продължение на 7 месеца след

завършване на лечението (вж. точка 5.2).

Бременност

Проведени са проучвания върху репродукцията при дългоопашати макаци с дози до 25 пъти

по-високи от седмичната поддържаща доза за хора от 2 mg/kg трастузумаб за интравенозно

приложение и няма данни за увреждане на фертилитета или фетуса. Наблюдавано е

преминаване през плацентата на трастузумаб в началния (20 – 50 ден от гестацията) и късния