Mycophenolate mofetil Teva

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за потребителя

Микофенолат мофетил Teva 250 твърди капсули

микофенолат мофетил (mycophenolate mofetil)

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите както Вашите.

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар,

фармацевт или медицинска сестра. Това включва и всички възможни нежелани реакции,

неописани в тази листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Микофенолат мофетил Teva и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да приемете Микофенолат мофетил Teva

Как да приемате Микофенолат мофетил Teva

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Микофенолат мофетил Teva

Съдържание на опаковката и друга информация

1.

Какво представлява Микофенолат мофетил Teva и за какво се използва

Микофенолат мофетил Teva е лекарство, което се използва за потискане на имунната

активност.

Активното вещество в това лекарство се нарича микофенолат мофетил.

Микофенолат мофетил Teva се използва, за да предотврати отхвърлянето от Вашия организъм

на присадените бъбреци, сърце или черен дроб. Той се прилага в комбинация с други лекарства

с подобни функции (като циклоспорин и кортикостероиди).

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете Микофенолат мофетил Teva

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Микофенолат предизвиква вродени дефекти и смърт на плода. Ако сте жена, която би могла да

забременее, трябва да представите отрицателен тест за бременност преди започване на

лечението и трябва да спазвате съветите за контрацепция на Вашия лекар.

Вашият лекар ще говори с Вас и ще Ви даде писмена информация, особено за ефектите на

микофенолат върху плода. Прочетете внимателно тази информация и спазвайте указанията.

Ако не разбирате напълно тези указания, моля помолете лекаря да Ви ги обясни, преди да

приемете микофенолат. Вижте също и допълнителната информация в тази точка в

„Предупреждения и предпазни мерки” и „Бременност, контрацепция и кърмене”.

Не приемайте Микофенолат мофетил Teva,

ако сте алергични към микофенолат мофетил, микофенолова киселина или към някоя от

останалите съставки на това лекарство (изброени в точка 6).

ако сте жена, която може да забременее и не сте представили отрицателен тест за

бременност преди първото предписване, тъй като микофенолат причинява вродени

малформации и смърт на плода.

ако сте бременна, планирате да забременеете или смятате че може да сте бременна.

ако не използвате ефективна контрацепция (вижте Бременност, контрацепция и кърмене).

ако кърмите.

Не приемайте това лекарство, ако нещо от горните се отнася до Вас. Ако не сте сигурни,

говорете с Вашия лекар или фармацевт, преди да приемете Микофенолат мофетил Teva.

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар веднага преди да започнете лечение с Микофенолат мофетил Teva:

ако имате признаци на някаква инфекция (напр. висока температура, възпалено гърло),

неочаквано кръвонасядане и/или кървене.

ако имате или някога сте имали проблеми с храносмилателната система, напр. стомашна

язва.

ако планирате да забременеете или ако забременеете, докато Вие или Вашият партньор

приемате Микофенолат мофетил Teva.

Микофенолат мофетил Teva намалява защитните сили на организма. Поради това съществува

повишен риск от рак на кожата. Ето защо трябва да ограничите излагането на слънчева и

ултравиолетова (UV) светлина, като носите подходящо защитно облекло и използвате

слънцезащитни продукти с висок защитен фактор.

Не трябва да дарявате кръв по време на лечението с Микофенолат мофетил Teva или в рамките

на поне 6 седмици след прекратяване на лечението. Мъжете не трябва да бъдат донори на

сперма по време на лечението с Микофенолат мофетил Teva или в рамките на поне 90 дни след

прекратяване на лечението.

Деца и юноши

Микофенолат мофетил Teva се използва при деца и юноши (2 до 18 години), за да се

предотврати отхвърлянето от тялото на трансплантиран бъбрек.

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се използва при деца и юноши (2 до 18 години) при

сърдечна или чернодробна трансплантация.

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се използва при деца под 2-годишна възраст.

Други лекарства и Микофенолат мофетил Teva

Трябва да кажете на Вашия лекар или фармацевт, ако приемате, наскоро сте приемали или е

възможно да приемате други лекарства.

Ако отговорът на някой от следните въпроси е "да", консултирайте се с лекуващия си лекар

преди да започнете да вземате Микофенолат мофетил Teva:

Употребявате ли лекарства, които съдържат:

азатиоприн или други продукти, потискащи имунната система (понякога се дават на

пациентите след операция за трансплантация);

колестирамин (използван за лечение на пациенти с високи нива на холестерол в кръвта);

рифампицин (антибиотик);

антиациди или инхибитори на протонната помпа (използвани при проблеми с

киселинността в стомаха, напр. нарушено храносмилане);

фосфат-свързващи лекарства (при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност за

намаляване абсорбцията на фосфати);

антибиотици (използвани за лечение на бактериални инфекции);

изавуконазол (използван за лечение на гъбични инфекции);

телмисартан (използван за лечение на високо кръвно налягане);

или някакви други лекарства (включително тези, които можете да си купите без

рецепта), за които лекуващият Ви лекар не знае?

Необходими ли са Ви ваксини (живи ваксини)? Вашият лекар трябва да Ви посъветва какво

е показано за Вас?

Бременност, контрацепция и кърмене

Контрацепция при жени, приемащи Микофенолат мофетил Teva

Ако сте жена, която може да забременее, Вие трябва да използвате ефективeн метод за

контрацепция с Микофенолат мофетил Teva. Това включва периода:

преди започване на приема на Микофенолат мофетил Teva

по време на цялото лечение с Микофенолат мофетил Teva

в продължение на 6

седмици след спиране на приема на Микофенолат мофетил Teva.

Говорете с Вашия лекар относно най-подходящата контрацепция за Вас. Това ще зависи от

Вашия конкретен случай. За предпочитане е да се приложат две форми на контрацепция, тъй

като това ще намали риска от нежелана бременност.

Свържете се с Вашия лекар възможно

най-скоро, ако смятате, че контрацепцията Ви може да не е ефективна или ако сте

забравили да вземете противозачатъчната си таблетка.

Вие сте жена, която не може да забременее, ако едно от следните се отнася до Вас:

Вие сте в постменопауза, т.е. на възраст най-малко 50

години и последната Ви менструация

е била преди повече от година (ако менструацията Ви е спряла поради лечение за рак, тогава

все пак има вероятност да забременеете).

Фалопиевите тръби и двата Ви яйчника са били отстранени с операция (билатерална

салпинго-оофоректомия).

Матката Ви е отстранена с операция (хистеректомия).

Яйчниците Ви вече не функционират (преждевременна яйчникова недостатъчност,

потвърдена от специалист гинеколог).

Вие сте родена с едно от следните редки състояния, които правят бременността невъзможна:

генотип XY, синдром на Turner или агенезия на матката.

Вие сте дете или девойка, която още няма менструация.

Контрацепция при мъже, които приемат Микофенолат мофетил Teva

Наличните данни не показват повишен риск от малформации или аборт, ако бащата приема

микофенолат. Не може обаче да се изключи напълно наличието на риск. Като предпазна мярка

се препоръчва Вие и Вашата партньорка да използвате надеждна контрацепция по време на

лечението и в продължение на 90 дни след като сте спрели приема на Микофенолат мофетил

Teva.

Ако планирате да ставате баща, обсъдете с Вашия лекар потенциалните рискове и алтернативи

на лечение.

Бременност и кърмене

Ако сте бременна или кърмите, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност,

посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на това лекарство. Вашият

лекар ще обсъди с Вас рисковете в случай на бременност и алтернативните лечения, които

може да предприемете, за да се предотврати отхвърлянето на трансплантирания Ви орган, ако:

Планирате бременност.

Пропуснали сте или смятате, че сте пропуснали менструален цикъл, или ако имате

необичайно менструално кървене, или подозирате, че сте бременна.

Правите секс без да използвате ефективен метод за контрацепция.

Ако забременеете по време на лечението с микофенолат, трябва незабавно да уведомите Вашия

лекар. Въпреки това, продължавайте да приемате Микофенолат мофетил Teva, докато не

говорите с него.

Бременност

Микофенолат причинява много висока честота на спонтанен аборт (50%) и на тежки вродени

малформации (23-27%) на плода. Вродените малформации, които се съобщават, включват

аномалии на ушите, очите и лицето (заешка устна/небце), на развитието на пръстите, на

сърцето, хранопровода (орган, който свързва гърлото със стомаха), бъбреците и нервната

система (например спина бифида, където костите на гръбначния стълб не са добре развити).

Вашето бебе може да бъде засегнато от един или повече от тези дефекти.

Ако сте жена, която може да забременее, трябва да представите отрицателен тест за бременност

преди започване на лечението и да спазвате съветите за контрацепция на Вашия лекар. Той

може да поиска повече от един тест, за да е сигурен, че не сте бременна преди започване на

лечението.

Кърмене

Не приемайте Микофенолат мофетил Teva, ако кърмите. Това е, защото малки количества от

лекарството може да преминат в кърмата.

Шофиране и работа с машини

Микофенолат мофетил Teva повлиява в умерена степен способността Ви да шофирате или да

работите с инструменти или машини. Ако се чувствате сънливи, с притъпени усещания или

объркани, говорете с Вашия лекар или медицинска сестра и недейте да шофирате или да

работите с инструменти или машини, докато не се почувствате по-добре.

Микофенолат мофетил Teva съдържа натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на една твърда капсула, т.е. може

да се каже, че практически не съдържа натрий.

3.

Как да приемате Микофенолат мофетил Teva

Винаги приемайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни в

нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Лечението Ви започва и се наблюдава от лекар, който е специалист в областта на

трансплантациите.

Обичайният начин на употреба е:

Трансплантация на бъбрек

Възрастни

Първата доза се дава до 72 часа след операцията за трансплантация. Препоръчителната дневна

доза е 8 капсули (2 g от активното вещество) разделени в 2 отделни приема. Това означава да

приемете 4 капсули сутрин и след това 4 капсули вечер.

Деца и юноши (на възраст от 2 до 18 години)

Дозата ще варира в зависимост от големината на детето. Вашият лекар ще определи най-

подходящата доза въз основа на повърхността на тялото (височина и тегло). Препоръчителната

доза е 600 mg/m

два пъти дневно.

Трансплантация на сърце

Възрастни

Първата доза се дава до 5 дни след операцията за трансплантация. Препоръчителната дневна

доза е 12 капсули (3 g от лекарственото вещество) разделени в 2 отделни приема. Това означава

да приемете 6 капсули сутрин и след това 6 капсули вечер.

Деца

Няма информация относно употребата на Микофенолат мофетил Teva при деца със сърдечна

трансплантация.

Трансплантация на черен дроб

Възрастни

Първата перорална доза Микофенолат мофетил Teva се дава най-малко 4 дни след операцията

за трансплантация, когато Вие ще можете да приемате лекарства през устата.

Препоръчителната дневна доза е 12 капсули (3 g от лекарственото вещество) разделени в

2 отделни приема. Това означава да вземате 6 капсули сутрин и след това 6 капсули вечер.

Деца

Няма информация относно употребата на Микофенолат мофетил Teva при деца с чернодробна

трансплантация.

Начин и път на приложение

Преглътнете капсулите цели с чаша вода. Можете да ги приемате със или без храна. Не ги

чупете, не ги размачквайте и не приемайте капсули, които са отворени или разделени.

Избягвайте контакт с праха, разсипан от увредените капсули. Ако капсулата се отвори

случайно, измийте праха от кожата си със сапун и вода. Ако в очите и устата Ви влезе прах,

изплакнете обилно с обикновена прясна вода.

Лечението продължава, докато се нуждаете от потискане на имунната система, за да се

предотврати отхвърлянето на присадения орган от Вашето тяло.

Ако сте приели повече от необходимата доза Микофенолат мофетил Teva

Важно е да не приемате твърде много капсули. Свържете се с най-близкия болничен център за

спешна и неотложна медицинска помощ или лекар, за да Ви посъветват как да постъпите, ако

сте погълнали повече капсули от предписаните или ако мислите, че дете е погълнало някакво

количество от лекарството.

Ако сте пропуснали да приемете Микофенолат мофетил Teva

Ако сте пропуснали да приемете лекарството, вземете го веднага след като си спомните, след

това продължете да го вземате в обичайното време.

Не вземайте двойна доза, за да компенсирате пропуснатата доза.

Ако сте спрели приема на Микофенолат мофетил Teva

Не спирайте приема на

Микофенолат мофетил Teva защото сте се почувствали по-добре. Важно

е да вземате лекарството толкова дълго, колкото Вашият лекар Ви е предписал. Спиране на

лечението с Микофенолат мофетил Teva може да повиши риска за отхвърляне на

трансплантирания орган. Не спирайте приема на лекарството, освен ако лекуващият лекар не

Ви нареди.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, моля

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки, че не

всеки ги получава.

Уведомете Вашия лекар веднага, ако забележите някоя от следните сериозни нежелани

реакции – може да се нуждаете от спешно медицинска помощ:

имате признаци на инфекция, като висока температура или възпалено гърло.

имате неочаквано кръвонасядане или кървене.

имате обрив, подуване на лицето, устните, езика или гърлото, със затруднено дишане – може

да имате сериозна алергична реакция към лекарството (като анафилаксия, ангиоедем).

имате черни или кървави изпражнения или ако повръщате кръв или тъмни частици, които

приличат на утайка от кафе. Това може да са признаци на кръвоизлив в стомаха или червата.

Честотата на определени нежелани реакции зависи от трансплантирания орган, т.е. някои

нежелани реакции може да възникнат по-често или по-рядко, в зависимост от това дали този

лекарствен продукт се приема, за да се предотврати отхвърлянето на трансплантирано сърце

или трансплантиран бъбрек от Вашето тяло. С цел яснота, всяка нежелана реакция се изброява

винаги с нейната най-висока честота.

Други нежелани реакции

Много чести (може да засегнат повече от 1 на 10 човека)

бактериални, вирусни и/или гъбични инфекции;

сериозна инфекция, която може да засегне цялото тяло;

намаление на броя на белите кръвни клетки, тромбоцитите или червените кръвни клетки,

което може да доведе до повишен риск от инфекции, образуване на синини, кървене,

задъхване и отпадналост;

кръвоизлив под кожата;

повишаване на броя на белите кръвни клетки;

повишена киселинност в организма;

високо ниво на холестерол и/или липиди в кръвта;

високо ниво на захар в кръвта;

високо ниво на калий в кръвта, ниско ниво на калий, магнезий, калций и/или фосфат в

кръвта;

високо ниво на пикочна киселина в кръвта, подагра;

чувство на безпокойство, нарушения на мисълта, възприятията и нивата на осъзнаване,

депресия, чувство на тревожност, безсъние;

повишена напрегнатост на мускулите, треперене, сънливост, чувство на замаяност,

главоболие, мравучкане, боцкане или изтръпване;

ускорена сърдечна дейност;

ниско/високо кръвно налягане, разширяване на кръвоносните съдове;

натрупване на течност в белите дробове, задух, кашлица;

подуване на корема;

повръщане, стомашни болки, диария, гадене;

запек, нарушено храносмилане, изпускане на газове (флатуленция);

намален апетит;

промени в различни лабораторни показатели;

възпаление на черния дроб, пожълтяване на кожата и бялото на очите;

образувания по кожата, обрив, акне;

мускулна слабост;

болки в ставите;

проблеми с бъбреците;

кръв в урината;

висока температура, чувство на студ, болка, отпадналост и слабост;

задържане на течности в тялото;

излизане на част от вътрешен орган или тъкан през слабо място в коремните мускули;

мускулна болка, болка във врата и гърба.

Чести (може да засегнат до 1 на 10 човека)

рак на кожата, не-ракови образувания на кожата;

необичаен и прекомерен тъканен растеж;

намаляване на броя на всички кръвни клетки;

доброкачествено увеличение на лимфните възли, възпалителни промени на кожата

(псевдолимфом);

понижено тегло;

нарушено мислене;

припадък;

извращаване на вкусовите усещания;

кръвен съсирек, който се образува във вена;

възпаление на обвивката на коремните органи и вътрешната част на коремната стена

(перитонит);

запушване на червата;

възпаление на дебелото черво, което причинява болки в корема или диария (понякога

причинено от цитомегаловирус), язва в устата и/или на стомаха и/или

дванадесетопръстника, възпаление на стомаха, хранопровода и/или устата и устните;

оригване;

косопад;

неразположение;

разрастване на венците;

възпаление на панкреаса, което причинява силна болка в корема и гърба.

Нечести (може да засегнат до 1 на 100 човека)

протозойни инфекции;

разрастване на лимфна тъкан, включително развитие на злокачествени тумори;

недостатъчно образуване на червени кръвни клетки;

сериозни заболявания на костния мозък;

натрупване на лимфна течност в тялото;

задух, кашлица, която може да се дължи на бронхиектазии (заболяване, при което

дихателните пътища са необичайно разширени) или белодробна фиброза (разрастване на

съединителна тъкан в белите дробове). Говорете с Вашия лекар, ако развиете упорита

кашлица или задух;

намаляване на количеството антитела в кръвта;

силно намаляване на броя на някои бели кръвни клетки (възможните симптоми са висока

температура, възпалено гърло, чести инфекции) (агранулоцитоза).

С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка на

честотата)

промени във вътрешната стена на тънките черва (чревна вилозна атрофия);

сериозно възпаление на обвивката на главния и гръбначния мозък;

сериозно възпаление на сърцето и неговите клапи;

бактериални инфекции, които обикновено водят до сериозно нарушение на белите дробове

(туберкулоза, атипична микобактериална инфекция);

сериозно бъбречно заболяване (нефропатия, свързана с BK вирус);

сериозно заболяване на централната нервна система (прогресивна мултифокална

левкоенцефалопатия, свързана с JC вирус);

намаляване на броя на някои бели кръвни клетки (неутропения);

промяна във формата на някои бели кръвни клетки;

Не спирайте приема на лекарството, освен ако вече сте обсъдили това с лекуващия лекар.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра. Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани

реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за

съобщаване, посочена в Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете

своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Микофенолат мофетил Teva

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху блистера и картонената

опаковка след „Годен до:“. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.

Това лекарство не изисква специални условия на съхранение.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези

мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и друга информация

Какво съдържа Микофенолат мофетил Teva

Активно вещество: микофенолат мофетил.

Всяка капсула съдържа 250 mg микофенолат мофетил.

Други съставки:

Капсулно съдържимо

Прежелатинизирано царевично нишесте

Повидон К-30

Кроскармелоза натрий

Магнезиев стеарат

Състав на капсулата

Капаче

Индигокармин (E132)

Титанов диоксид (E171)

Желатин

Тяло

Железен оксид, черен (Е172)

Железен оксид, жълт (Е172)

Титанов диоксид (E171)

Желатин

Черното мастило съдържа: шеллак, железен оксид, черен (Е172), пропиленгликол и

калиев хидроксид.

Как изглежда Микофенолат мофетил Teva и какво съдържа опаковката

Твърди капсули

Тяло:

светлокафяви, непрозрачни капсули с означение “250”, отпечатано по дължина с черно

мастило.

Капаче: светлосиньо, непрозрачно с означение “М”, отпечатано по дължина с черно мастило.

Микофенолат мофетил Teva

250 mg твърди капсули се предлагат в PVC/PVdC-алуминиеви

блистери в опаковки по 100 или 300 капсули, или 100 x 1 капсула в картонена кутия.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

Притежател на разрешението за употреба и производител

Притежател на разрешението за употреба

Teva B.V.

Swensweg 5

2031GA Haarlem

Нидерландия

Производители

TEVA Pharmaceutical Works Private Limited Company

Pallagi út, 13

Debrecen H-4042

Унгария

Teva UK Ltd

Brampton Road

Hampden Park

Eastbourne, East Sussex

BN22 9AG

Обединено кралство

Pharmachemie B.V.

Swensweg 5,

2031 GA Haarlem

Нидерландия

За допълнителна информация относно този лекарствен продукт, моля, свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

Teva Pharma Belgium N.V./S.A./AG

Tél/Tel: +32 38207373

Lietuva

UAB Teva Baltics

Tel: +370 52660203

България

Актавис ЕАД

Тел: +359 24899585

Luxembourg/Luxemburg

Teva Pharma Belgium N.V./S.A./AG

Belgique/Belgien

Tél/Tel: +32 38207373

Česká republika

Teva Pharmaceuticals CR, s.r.o.

Tel: +420 251007111

Magyarország

Teva Gyógyszergyár Zrt.

Tel: +36 12886400

Danmark

Teva Denmark A/S

Tlf: +45 44985511

Malta

Teva Pharmaceuticals Ireland

L-Irlanda

Tel: +353 19630330

Deutschland

TEVA GmbH

Tel: +49 73140208

Nederland

Teva Nederland B.V.

Tel: +31 8000228400

Eesti

UAB Teva Baltics Eesti filiaal

Tel: +372 6610801

Norge

Teva Norway AS

Tlf: +47 66775590

Ελλάδα

Teva Ελλάς Α.Ε.

Τηλ: +30 2118805000

Österreich

ratiopharm Arzneimittel Vertriebs-GmbH

Tel: +43 1970070

España

Teva Pharma, S.L.U.

Tel: +34 913873280

Polska

Teva Pharmaceuticals Polska Sp. z o.o.

Tel: +48 223459300

France

Teva Santé

Tél: +33 155917800

Portugal

Teva Pharma - Produtos Farmacêuticos, Lda.

Tel: +351 214767550

Hrvatska

Pliva Hrvatska d.o.o.

Tel: +385 13720000

România

Teva Pharmaceuticals S.R.L.

Tel: +40 212306524

Ireland

Teva Pharmaceuticals Ireland

Tel: +353 19630330

Slovenija

Pliva Ljubljana d.o.o.

Tel: +386 15890390

Ísland

Teva Finland Oy

Finnland

Sími: +358 201805900

Slovenská republika

TEVA Pharmaceuticals Slovakia s.r.o.

Tel: +421 257267911

Italia

Teva Italia S.r.l.

Tel: +39 028917981

Suomi/Finland

Teva Finland Oy

Puh/Tel: +358 201805900

Κύπρος

Teva Ελλάς Α.Ε.

Ελλάδα

Τηλ: +30 2118805000

Sverige

Teva Sweden AB

Tel: +46 42121100

Latvija

UAB Teva Baltics filiāle Latvijā

Tel: +371 67323666

United Kingdom

Teva UK Limited

Tel: +44 1977628500

Дата на последно преразглеждане на листовката {ММ/ГГГГ}.

Подробна информация за това лекарство е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Листовка: информация за потребителя

Микофенолат мофетил Teva 500 mg филмирани таблетки

mycophenolate mofetil (микофенолат мофетил)

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново..

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите както Вашите.

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар,

фармацевт или медицинска сестра. Това включва и всички възможни нежелани реакции,

неописани в тази листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Микофенолат мофетил Teva

и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да приемете Микофенолат мофетил Teva

Как да приемате Микофенолат мофетил Teva

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Микофенолат мофетил Teva

Съдържание на опаковката и друга информация

1.

Какво представлява Микофенолат мофетил Teva и за какво се използва

Микофенолат мофетил Teva е лекарство, което се използва за потискане на имунната активност.

Активното вещество на това лекарство се нарича микофенолат мофетил.

Микофенолат мофетил Teva се използва, за да предотврати отхвърлянето от Вашия организъм

на присадените бъбреци, сърце или черен дроб. Той се прилага в комбинация с други лекарства

с подобни функции (като циклоспорин и кортикостероиди).

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете Микофенолат мофетил Teva

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Микофенолат предизвиква вродени дефекти и смърт на плода. Ако сте жена, която би могла да

забременее, трябва да представите отрицателен тест за бременност преди започване на

лечението и трябва да спазвате съветите за контрацепция на Вашия лекар.

Вашият лекар ще говори с Вас и ще Ви даде писмена информация, особено за ефектите на

микофенолат върху плода. Прочетете внимателно тази информация и спазвайте указанията.

Ако не разбирате напълно тези указания, моля помолете лекаря да Ви ги обясни, преди да

приемете микофенолат. Вижте също и допълнителната информация в тази точка в

„Предупреждения и предпазни мерки” и „Бременност, контрацепция и кърмене”.

Не приемайте Микофенолат мофетил Teva

ако сте алергични към микофенолат мофетил, микофенолова киселина или към някоя от

останалите съставки на това лекарство (изброени в точка 6).

ако сте жена, която може да забременее и не сте представили отрицателен тест за

бременност преди първото предписване, тъй като микофенолат причинява вродени

малформации и смърт на плода.

ако сте бременна, планирате да забременеете или смятате че може да сте бременна.

ако не използвате ефективна контрацепция (вижте Бременност, контрацепция и кърмене).

ако кърмите.

Не приемайте това лекарство, ако нещо от горните се отнася до Вас. Ако не сте сигурни,

говорете с Вашия лекар или фармацевт, преди да приемете Микофенолат мофетил Teva.

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар веднага преди да започнете лечение с Микофенолат мофетил Teva:

ако имате признаци на някаква инфекция (напр. висока температура, възпалено гърло),

неочаквано кръвонасядане и/или кървене.

ако имате или някога сте имали проблеми с храносмилателната система, напр. стомашна

язва.

ако планирате да забременеете или ако забременеете, докато Вие или Вашият партньор

приемате Микофенолат мофетил Teva.

Микофенолат мофетил Teva намалява защитните сили на организма. Поради това съществува

повишен риск от рак на кожата. Ето защо трябва да ограничите излагането на слънчева и

ултравиолетова (UV) светлина, като носите подходящо защитно облекло и използвате

слънцезащитни продукти с висок защитен фактор.

Не трябва да дарявате кръв по време на лечението с Микофенолат мофетил Teva или в рамките

на поне 6 седмици след прекратяване на лечението. Мъжете не трябва да бъдат донори на

сперма по време на лечението с микофенолат мофетил или в рамките на поне 90 дни след

прекратяване на лечението.

Деца и юноши

Микофенолат мофетил Teva се използва при деца и юноши (2 до 18 години), за да се

предотврати отхвърлянето от тялото на трансплантиран бъбрек.

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се използва при деца и юноши (2 до 18 години) при

сърдечна или чернодробна трансплантация.

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се използва при деца под 2-годишна възраст.

Други лекарства и Микофенолат мофетил Teva

Трябва да кажете на Вашия лекар или фармацевт, ако приемате, наскоро сте приемали или е

възможно да приемате други лекарства.

Ако отговорът на някой от следните въпроси е "да", консултирайте се с лекуващия си лекар,

преди да започнете да приемате Микофенолат мофетил Teva:

Употребявате ли лекарства, които съдържат:

азатиоприн или други продукти, потискащи имунната система (понякога се дават на

пациентите след операция за трансплантация);

колестирамин (използван за лечение на пациенти с висок холестерол в кръвта);

рифампицин (антибиотик);

антиациди или инхибитори на протонната помпа (използвани при проблеми с

киселинността в стомаха, напр. нарушено храносмилане);

фосфат-свързващи лекарства (при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, за

намаляване абсорбцията на фосфати);

антибиотици (използвани за лечение на бактериални инфекции);

изавуконазол (използван за лечение на гъбични инфекции);

телмисартан (използван за лечение на високо кръвно налягане);

или някакви други лекарства (включително тези, които можете да си купите без рецепта),

за които лекуващият Ви лекар не знае?

Необходими ли са Ви ваксини (живи ваксини)? Вашият лекар трябва да Ви посъветва какво

е показано за Вас?

Бременност, контрацепция и кърмене

Контрацепция при жени, приемащи Микофенолат мофетил Teva

Ако сте жена, която може да забременее, Вие трябва да използвате ефективен метод за

контрацепция с Микофенолат мофетил Teva. Това включва периода:

преди започване на приема на Микофенолат мофетил Teva

по време на цялото лечение с Микофенолат мофетил Teva

в продължение на 6

седмици след спиране на приема на Микофенолат мофетил Teva.

Говорете с Вашия лекар относно най-подходящата контрацепция за Вас. Това ще зависи от

Вашия конкретен случай. За предпочитане е да се приложат две форми на контрацепция, тъй

като това ще намали риска от нежелана бременност.

Свържете се с Вашия лекар възможно

най-скоро, ако смятате, че контрацепцията Ви може да не е ефективна или ако сте

забравили да вземете противозачатъчната си таблетка.

Вие сте жена, която не може да забременее, ако едно от следните се отнася до Вас:

Вие сте в постменопауза, т.е. на възраст най-малко 50

години и последната Ви менструация

е била преди повече от година (ако менструацията Ви е спряла поради лечение за рак, тогава

все пак има вероятност да забременеете).

Фалопиевите тръби и двата Ви яйчника са били отстранени с операция (билатерална

салпинго-оофоректомия).

Матката Ви е отстранена с операция (хистеректомия).

Яйчниците Ви вече не функционират (преждевременна яйчникова недостатъчност,

потвърдена от специалист-гинеколог).

Вие сте родена с едно от следните редки състояния, които правят бременността невъзможна:

генотип XY, синдром на Turner или агенезия на матката.

Вие сте дете или девойка, която още няма менструация.

Контрацепция при мъже, които приемат Микофенолат мофетил Teva

Наличните данни не показват повишен риск от малформации или аборт, ако бащата приема

микофенолат. Не може обаче да се изключи напълно наличието на риск. Като предпазна мярка

се препоръчва Вие и Вашата партньорка да използвате надеждна контрацепция по време на

лечението и в продължение на 90 дни след като сте спрели приема на Микофенолат мофетил

Teva.

Ако планирате да ставате баща, обсъдете с Вашия лекар потенциалните рискове и алтернативи

на лечение.

Бременност и кърмене

Ако сте бременна или кърмите, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност,

посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на това лекарство. Вашият

лекар ще обсъди с Вас рисковете в случай на бременност и алтернативните лечения, които

може да предприемете, за да се предотврати отхвърлянето на трансплантирания Ви орган, ако:

Планирате бременност.

Пропуснали сте или смятате, че сте пропуснали менструален цикъл, или ако имате

необичайно менструално кървене, или подозирате, че сте бременна.

Правите секс без да използвате ефективен метод за контрацепция.

Ако забременеете по време на лечението с микофенолат, трябва незабавно да уведомите Вашия

лекар. Въпреки това, продължавайте да приемате Микофенолат мофетил Teva, докато не

говорите с него.

Бременност

Микофенолат причинява много висока честота на спонтанен аборт (50%) и на тежки вродени

малформации (23-27%) на плода. Вродените малформации, които се съобщават, включват

аномалии на ушите, очите и лицето (заешка устна/небце), на развитието на пръстите, на

сърцето, хранопровода (орган, който свързва гърлото със стомаха), бъбреците и нервната

система (например спина бифида, където костите на гръбначния стълб не са добре развити).

Вашето бебе може да бъде засегнато от един или повече от тези дефекти.

Ако сте жена, която може да забременее, трябва да представите отрицателен тест за бременност

преди започване на лечението и да спазвате съветите за контрацепция на Вашия лекар. Той

може да поиска повече от един тест, за да е сигурен, че не сте бременна преди започване на

лечението.

Кърмене

Не приемайте Микофенолат мофетил Teva, ако кърмите. Това е, защото малки количества от

лекарството може да преминат в кърмата.

Шофиране и работа с машини

Микофенолат мофетил Teva повлиява в умерена степен способността Ви да шофирате или да

работите с инструменти или машини. Ако се чувствате сънливи, с притъпени усещания или

объркани, говорете с Вашия лекар или медицинска сестра и недейте да шофирате или да

работите с инструменти или машини, докато не се почувствате по-добре.

Микофенолат мофетил Teva съдържа натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на една филмирана таблетка, т.е.

може да се каже, че практически не съдържа натрий.

3.

Как да приемате Микофенолат мофетил Teva

Винаги приемайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни в

нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Вашето лечение ще се започне и наблюдава от лекар, който е специалист в областта на

трансплантациите.

Обичайният начин на употреба е:

Трансплантация на бъбрек

Възрастни

Първата доза се дава до 72 часа след операцията за трансплантация. Препоръчителната дневна

доза е 4 таблетки (2 g от активното вещество), разделени в 2 отделни приема. Това означава да

приемате 2 таблетки сутрин и след това 2 таблетки вечер.

Деца и юноши (на възраст от 2 до 18 години)

Дозата варира в зависимост от големината на детето. Вашият лекар ще определи най-

подходящата доза въз основа на повърхността на тялото (височина и тегло). Препоръчителната

доза е 600 mg/m

два пъти дневно.

Трансплантация на сърце

Възрастни

Първата доза се дава до 5 дни след операцията за трансплантация. Препоръчителната дневна

доза е 6 таблетки (3 g от лекарственото вещество), разделени в 2 отделни приема. Това означава

да приемате 3 таблетки сутрин и след това 3 таблетки вечер.

Деца

Няма информация относно употребата на Микофенолат мофетил Teva при деца със сърдечна

трансплантация.

Трансплантация на черен дроб

Възрастни

Първата перорална доза Микофенолат мофетил Teva се дава най-малко 4 дни след операцията

за трансплантация, когато Вие ще можете да приемате лекарства през устата.

Препоръчителната дневна доза е 6 таблетки (3 g от лекарственото вещество), разделени в

2 отделни приема. Това означава да приемате 3 таблетки сутрин и след това 3 таблетки вечер.

Деца

Няма информация относно употребата на Микофенолат мофетил Teva при деца с чернодробна

трансплантация.

Начин и път на приложение

Преглътнете таблетките цели с чаша вода. Можете да ги приемате със или без храна. Не ги

чупете и не ги размачквайте.

Лечението продължава, докато се нуждаете от потискане на имунната система, за да се

предотврати отхвърлянето на присадения орган от Вашето тяло.

Ако сте приели повече от необходимата доза Микофенолат мофетил Teva

Важно е да не приемате твърде много таблетки. Свържете се с най-близкия болничен център за

спешна и неотложна медицинска помощ или лекар, за да Ви посъветват как да постъпите, ако

сте погълнали повече таблетки от предписаните или ако мислите, че дете е погълнало някакво

количество от лекарството.

Ако сте пропуснали да приемете Микофенолат мофетил Teva

Ако сте пропуснали да приемете лекарството, вземете го веднага след като си спомните, след

това продължете да го вземате в обичайното време.

Не вземайте двойна доза, за да компенсирате пропуснатата доза.

Ако сте спрели приема на Микофенолат мофетил Teva

Не спирайте приема на Микофенолат мофетил Teva защото сте се почувствали по-добре. Важно

е да вземате лекарството толкова дълго, колкото Вашият лекар Ви е предписал. Спирането на

лечението с Микофенолат мофетил Teva може да повиши риска за отхвърляне на

трансплантирания орган. Не спирайте приема на лекарството, освен ако лекуващият лекар не

Ви нареди.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, моля

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава.

Уведомете Вашия лекар веднага, ако забележите някоя от следните сериозни нежелани

реакции – може да се нуждаете от спешно медицинска помощ:

имате признаци на инфекция, като висока температура или възпалено гърло.

имате неочаквано кръвонасядане или кървене.

имате обрив, подуване на лицето, устните, езика или гърлото, със затруднено дишане – може

да имате сериозна алергична реакция към лекарството (като анафилаксия, ангиоедем).

имате черни или кървави изпражнения или ако повръщате кръв или тъмни частици, които

приличат на утайка от кафе. Това може да са признаци на кръвоизлив в стомаха или червата.

Честотата на определени нежелани реакции зависи от трансплантирания орган, т.е. някои

нежелани реакции може да възникнат по-често или по-рядко, в зависимост от това дали този

лекарствен продукт се приема, за да се предотврати отхвърлянето на трансплантирано сърце

или трансплантиран бъбрек от Вашето тяло. С цел яснота, всяка нежелана реакция се изброява

винаги с нейната най-висока честота.

Други нежелани реакции

Много чести (може да засегнат повече от 1 на 10 човека)

бактериални, вирусни и/или гъбични инфекции;

сериозна инфекция, която може да засегне цялото тяло;

намаление на броя на белите кръвни клетки, тромбоцитите или червените кръвни клетки,

което може да доведе до повишен риск от инфекции, образуване на синини, кървене,

задъхване и отпадналост;

кръвоизлив под кожата;

повишаване на броя на белите кръвни клетки;

повишена киселинност в организма;

високо ниво на холестерол и/или липиди в кръвта;

високо ниво на захар в кръвта;

високо ниво на калий в кръвта, ниско ниво на калий, магнезий, калций и/или фосфат в

кръвта;

високо ниво на пикочна киселина в кръвта, подагра;

чувство на безпокойство, нарушения на мисълта, възприятията и нивата на осъзнаване,

депресия, чувство на тревожност, безсъние;

повишена напрегнатост на мускулите, треперене, сънливост, чувство на замаяност,

главоболие, мравучкане, боцкане или изтръпване;

ускорена сърдечна дейност;

ниско/високо кръвно налягане, разширяване на кръвоносните съдове;

натрупване на течност в белите дробове, задух, кашлица;

подуване на корема;

повръщане, стомашни болки, диария, гадене;

запек, нарушено храносмилане, изпускане на газове (флатуленция) ;

намален апетит;

промени в различни лабораторни показатели;

възпаление на черния дроб, пожълтяване на кожата и бялото на очите;

образувания по кожата, обрив, акне;

мускулна слабост;

болки в ставите;

проблеми с бъбреците;

кръв в урината;

висока температура, чувство на студ, болка, отпадналост и слабост;

задържане на течности в тялото;

излизане на част от вътрешен орган или тъкан през слабо място в коремните мускули;

мускулна болка, болка във врата и гърба.

Чести (може да засегнат до 1 на 10 човека)

рак на кожата, не-ракови образувания на кожата;

необичаен и прекомерен тъканен растеж;

намаляване на броя на всички кръвни клетки;

доброкачествено увеличение на лимфните възли, възпалителни промени на кожата

(псевдолимфом);

понижено тегло;

нарушено мислене;

припадък;

извращаване на вкусовите усещания;

кръвен съсирек, който се образува във вена;

възпаление на обвивката на коремните органи и вътрешната част на коремната стена

(перитонит);

запушване на червата;

възпаление на дебелото черво, което причинява болки в корема или диария (понякога

причинено от цитомегаловирус), язва в устата и/или на стомаха и/или

дванадесетопръстника, възпаление на стомаха, хранопровода и/или устата и устните;

оригване;

косопад;

неразположение;

разрастване на венците;

възпаление на панкреаса, което причинява силна болка в корема и гърба.

Нечести (може да засегнат до 1 на 100 човека)

протозойни инфекции;

разрастване на лимфна тъкан, включително развитие на злокачествени тумори;

недостатъчно образуване на червени кръвни клетки;

сериозни заболявания на костния мозък;

натрупване на лимфна течност в тялото;

задух, кашлица, която може да се дължи на бронхиектазии (заболяване, при което

дихателните пътища са необичайно разширени) или белодробна фиброза (разрастване на

съединителна тъкан в белите дробове). Говорете с Вашия лекар, ако развиете упорита

кашлица или задух;

намаляване на количеството антитела в кръвта;

силно намаляване на броя на някои бели кръвни клетки (възможните симптоми са висока

температура, възпалено гърло, чести инфекции) (агранулоцитоза).

С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка на

честотата)

промени във вътрешната стена на тънките черва (чревна вилозна атрофия);

сериозно възпаление на обвивката на главния и гръбначния мозък;

сериозно възпаление на сърцето и неговите клапи;

бактериални инфекции, които обикновено водят до сериозно нарушение на белите дробове

(туберкулоза, атипична микобактериална инфекция);

сериозно бъбречно заболяване (нефропатия, свързана с BK вирус);

сериозно заболяване на централната нервна система (прогресивна мултифокална

левкоенцефалопатия, свързана с JC вирус);

намаляване на броя на някои бели кръвни клетки (неутропения);

промяна във формата на някои бели кръвни клетки.

Не спирайте приема на лекарството, освен ако вече не сте обсъдили това с лекуващия лекар.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или

медицинска сестра. Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани

реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за

съобщаване, посочена в Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете

своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Микофенолат мофетил Teva

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху блистера и картонената

опаковка след „Годен до:“. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.

Това лекарство не изисква специални условия на съхранение.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези

мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и друга информация

Какво съдържа Микофенолат мофетил Teva

Активно вещество: микофенолат мофетил.

Всяка таблетка съдържа 500 mg микофенолат мофетил.

Други съставки:

Сърцевина на таблетките

Микрокристална целулоза

Повидон К-30

Магнезиев стеарат

Кроскармелоза натрий

Обвивка на таблетките

Хипромелоза (НРМС 2910)

Титанов диоксид (E171)

Макрогол (PEG 400)

Талк

Индиго кармин алуминиев лак (E132)

Железен оксид черен (Е172)

Железен оксид червен (Е172)

Как изглежда Микофенолат мофетил Teva

и какво съдържа опаковката

Филмирани таблетки

Бледолилава, овална, филмирана таблетка с вдлъбнато релефно означение “М500” от едната

страна и гладка от другата страна.

Микофенолат мофетил Teva 500 mg филмирани таблетки се предлагат в

PVC/PVdC-алуминиеви блистери в опаковки по 50 таблетки или 150 таблетки, или 50 x 1

таблетка в картонена кутия.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.

Притежател на разрешението за употреба и производител

Притежател на разрешението за употреба

Teva B.V.

Swensweg 5

2031GA Haarlem

Нидерландия

Производители

TEVA Pharmaceutical Works Private Limited Company

Pallagi út, 13

Debrecen H-4042

Унгария

Teva UK Ltd

Brampton Road

Hampden Park

Eastboure, East Sussex

BN22 9AG,

Обединено кралство

Pharmachemie B.V.

Swensweg 5

2031 GA Haarlem

Нидерландия

За допълнителна информация относно този лекарствен продукт, моля свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

Teva Pharma Belgium N.V./S.A./AG

Tél/Tel: +32 38207373

Lietuva

UAB Teva Baltics

Tel: +370 52660203

България

Актавис ЕАД

Тел: +359 24899585

Luxembourg/Luxemburg

Teva Pharma Belgium N.V./S.A./AG

Belgique/Belgien

Tél/Tel: +32 38207373

Česká republika

Teva Pharmaceuticals CR, s.r.o.

Tel: +420 251007111

Magyarország

Teva Gyógyszergyár Zrt.

Tel: +36 12886400

Danmark

Teva Denmark A/S

Tlf: +45 44985511

Malta

Teva Pharmaceuticals Ireland

L-Irlanda

Tel: +353 19630330

Deutschland

TEVA GmbH

Tel: +49 73140208

Nederland

Teva Nederland B.V.

Tel: +31 8000228400

Eesti

UAB Teva Baltics Eesti filiaal

Tel: +372 6610801

Norge

Teva Norway AS

Tlf: +47 66775590

Ελλάδα

Teva Ελλάς Α.Ε.

Τηλ: +30 2118805000

Österreich

ratiopharm Arzneimittel Vertriebs-GmbH

Tel: +43 1970070

España

Teva Pharma, S.L.U.

Tel: +34 913873280

Polska

Teva Pharmaceuticals Polska Sp. z o.o.

Tel: +48 223459300

France

Teva Santé

Tél: +33 155917800

Portugal

Teva Pharma - Produtos Farmacêuticos, Lda.

Tel: +351 214767550

Hrvatska

Pliva Hrvatska d.o.o.

Tel: +385 13720000

România

Teva Pharmaceuticals S.R.L.

Tel: +40 212306524

Ireland

Teva Pharmaceuticals Ireland

Tel: +353 19630330

Slovenija

Pliva Ljubljana d.o.o.

Tel: +386 15890390

Ísland

Teva Finland Oy

Finnland

Sími: +358 201805900

Slovenská republika

TEVA Pharmaceuticals Slovakia s.r.o.

Tel: +421 257267911

Italia

Teva Italia S.r.l.

Tel: +39 028917981

Suomi/Finland

Teva Finland Oy

Puh/Tel: +358 201805900

Κύπρος

Teva Ελλάς Α.Ε.

Ελλάδα

Τηλ: +30 2118805000

Sverige

Teva Sweden AB

Tel: +46 42121100

Latvija

UAB Teva Baltics filiāle Latvijā

Tel: +371 67323666

United Kingdom

Teva UK Limited

Tel: +44 1977628500

Дата на последно преразглеждане на листовката{ММ/ГГГГ}.

Подробна информация за това лекарство е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата http://www.ema.europa.eu

ПРИЛОЖЕНИЕ І

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Микофенолат мофетил Teva 250 mg твърди капсули

2

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка капсула съдържа 250 mg микофенолат мофетил (mycophenolate mofetil).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула (капсула)

Тялото на капсулата е светлокафяво, непрозрачно с означение “250”, отпечатано по дължина с

черно мастило.

Капачето на капсулата е светлосиньо, непрозрачно с означение “М”, отпечатано по дължина с

черно мастило.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Микофенолат мофетил Teva в комбинация с циклоспорин и кортикостероиди е показан за

профилактика на остро отхвърляне на трансплантата при пациенти с алогенна трансплантация

на бъбрек, сърце или черен дроб.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението с Микофенолат мофетил Teva трябва да се започне и поддържа от специалисти със

съответна квалификация в областта на трансплантацията.

Дозировка

Употреба при бъбречна трансплантация

Възрастни

Пероралното лечение с Микофенолат мофетил Teva трябва да започне до 72 часа след

трансплантацията. Препоръчителната доза при пациенти с бъбречна трансплантация е 1,0 g,

приложена два пъти дневно (2 g дневна доза).

Педиатрична популация на възраст от 2 до 18 години

Препоръчителната доза микофенолат мофетил е 600 mg/m

, прилагани два пъти дневно (до

максимална доза от 2 g дневно). Микофенолат мофетил Teva капсули трябва да се предписват

само на пациенти с телесна повърхност поне 1,25 m

. На пациенти с телесна повърхност от

1,25 m

до 1,5 m

може да се предписват Микофенолат мофетил Teva капсули в доза от 750 mg

два пъти дневно (1,5 g дневна доза). На пациенти с телесна повърхност над 1,5 m

Микофенолат

мофетил Teva капсули може да бъде предписван в доза от 1 g два пъти дневно (2 g дневна доза).

Тъй като някои нежелани лекарствени реакции възникват по-често в тази възрастова група (вж.

точка 4.8) в сравнение с възрастните, може да се наложи временно намаляване на дозата или

прекъсване на лечението; при това ще трябва да се вземат предвид съответните клинични

фактори, включително тежестта на реакцията.

Педиатрична популация

<

2 години

Данните относно безопасността и ефикасността при деца под 2-годишна възраст са ограничени.

Те са недостатъчни, за да се направят препоръки за дозировката и поради това употребата в

тази възрастова група не се препоръчва.

Употреба при сърдечна трансплантация

Възрастни

Пероралното лечение с Микофенолат мофетил Teva трябва да започне до 5 дни след

трансплантацията. Препоръчителната доза при пациенти със сърдечна трансплантация е 1,5 g,

приложена два пъти дневно (3 g дневна доза).

Педиатрична популация

Липсват данни при педиатрични пациенти със сърдечна трансплантация.

Употреба при чернодробна трансплантация

Възрастни

Интравенозното лечение с микофенолат мофетил трябва да започне през първите 4 дни след

трансплантацията на черен дроб., като пероралното лечение с Микофенолат мофетил Teva

трябва да започне колкото се може по-скоро след като пациентът може да го понесе.

Препоръчителната доза при пациенти с чернодробна трансплантация е 1,5 g приложена два

пъти дневно (3 g дневна доза).

Педиатрична популация

Липсват данни при педиатрични пациенти с чернодробна трансплантация.

Употреба при специални популации

Старческа възраст

Препоръчителната доза 1 g, приложена два пъти дневно при пациенти с бъбречна

трансплантация, и 1,5 g два пъти дневно при пациенти с трансплантация на сърце или черен

дроб е подходяща при пациенти в старческа възраст.

Бъбречно увреждане

При пациенти с трансплантация на бъбрек с тежко хронично бъбречно увреждане (скорост на

гломерулната филтрация < 25 ml/min/1,73 m

) извън периода непосредствено след

трансплантацията, трябва да се избягват дози по-високи от 1 g , прилаган два пъти дневно. Тези

пациенти трябва също да се наблюдават внимателно. Не е необходимо коригиране на дозата

при пациенти със забавено постоперативно функциониране на бъбречната присадка (вж.

точка 5.2). Липсват данни при пациенти със сърдечна или чернодробна трансплантация и тежко

хронично бъбречно увреждане.

Тежко чернодробно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с бъбречна трансплантация и тежко

паренхимно заболяване на черния дроб. Липсват данни при пациенти със сърдечна

трансплантация и тежко паренхимно заболяване на черния дроб.

Лечение по време на епизоди на отхвърляне

Микофенолова киселина (МФК) е активният метаболит на микофенолат мофетил.

Отхвърлянето на бъбречния трансплантат не води до промени във фармакокинетиката на МФК;

не се налага намаляване на дозата или преустановяване на Микофенолат мофетил Teva. Няма

основание за коригиране на дозата на Микофенолат мофетил Teva след отхвърляне на сърдечен

трансплант. Няма фармакокинетични данни при отхвърляне на чернодробен трансплант.

Педиатрична популация

Липсват данни за лечение на първо или рефрактерно отхвърляне при педиатрични пациенти с

трансплантация.

Начин на приложение

Перорално приложение

Предпазни мерки, които трябва да бъдат взети преди работа със или приложение на

лекарствения продукт

Тъй като микофенолат мофетил е показал тератогенни ефекти при плъхове и зайци,

Микофенолат мофетил Teva капсули не трябва да се отварят или разчупват, за да се избегне

вдишване или директен контакт с кожата или лигавиците на праха, съдържащ се в

Микофенолат мофетил Teva капсули. Ако настъпи такъв контакт, измийте обилно мястото със

сапун и вода; изплакнете очите с чиста вода.

4.3

Противопоказания

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се прилага при пациенти със свръхчувствителност

към микофенолат мофетил, микофенолова киселина или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1. Наблюдавани са реакции на свръхчувствителност към Микофенолат

мофетил Teva (вж. точка 4.8).

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се прилага при жени с детероден потенциал, които не

използват високо ефективни контрацептивни методи (вж. точка 4.6).

Не трябва да се започва терапия с Микофенолат мофетил Teva при жени с детероден

потенциал, без представяне на резултати от тест за бременност, за да се изключи нежелана

употребата по време на бременност (вж. точка 4.6).

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се използва по време на бременност, освен ако няма

друго подходящо алтернативно лечение за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантата

(вж. точка 4.6).

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се прилага при жени, които кърмят (вж. точка 4.6).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Неоплазми

Пациентите, получаващи имуносупресивна терапия в комбинация с други лекарствени

продукти, включително Микофенолат мофетил Teva, са изложени на повишен риск от развитие

на лимфоми и други злокачествени заболявания, особено на кожата (вж. точка 4.8). Изглежда,

че рискът по-скоро е свързан с интензивността и продължителността на имуносупресията,

отколкото с употребата на някакъв специфичен продукт. Общ съвет за свеждане на риска от рак

на кожата до минимум, е да се ограничи излагането на слънчева и ултравиолетова светлина

(UV), като се носи защитно облекло и се използват слънцезащитни продукти с висок защитен

фактор.

Инфекции

Пациенти, лекувани с имуносупресори, включително Микофенолат мофетил Teva, са изложени

на повишен риск от опортюнистични инфекции (бактериални, гъбични, вирусни и протозойни),

инфекции с летален изход и сепсис (вж. точка 4.8). Такива инфекции са реактивация на

латентни вирусни инфекции, като хепатит В или хепатит С реактивация и инфекции,

причинени от полиомавируси (нефропатия, свързана с ВК вирус, прогресивна мултифокална

левкоенцефалопатия (ПМЛ), свързана с JC вирус). Докладвани са случаи на хепатит вследствие

на реактивация на хепатит В и хепатит С при пациенти-носители, които са лекувани с

имуносупресори. Тези инфекции често са свързани с висока обща имуносупресивна

обремененост и може да доведат до сериозни или летални състояния, които лекарите трябва да

имат предвид в диференциалната диагноза при имуносупресирани пациенти с влошаваща се

бъбречна функция или неврологични симптоми.

Има съобщения за хипогамаглобулинемия във връзка с рецидивиращи инфекции при пациенти,

получаващи микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори. В някои от тези

случаи, преминаването от микофенолат мофетил към алтернативен имуносупресор води до

нормализиране на серумните нива на IgG. При пациентите на микофенолат мофетил, които

развиват рецидивиращи инфекции, трябва да се измерват серумните имуноглобулини. В случай

на продължителна, клинично значима хипогамаглобулинемия, трябва да се обмисли подходящо

клинично действие като се има предвид мощния цитостатичен ефект на микофеноловата

киселина върху Т- и В-лимфоцитите.

Има публикувани съобщения за бронхиектазии при възрастни и деца, които получават

микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори. В някои от тези случаи

преминаването от микофенолат мофетил към друг имуносупресор води до подобрение на

респираторните симптоми. Рискът от бронхиектазии може да е свързан с

хипогамаглобулинемия или с непосредствен ефект върху белия дроб. Има също изолирани

съобщения за интерстициална белодробна болест и белодробна фиброза, някои от които са

били фатални (вж. точка 4.8). Препоръчва се да се изследват пациентите, които развиват

персистиращи белодробни симптоми като кашлица и диспнея.

Кръв и имунна система

Пациентите, получаващи Микофенолат мофетил Teva трябва да се проследяват за появата на

неутропения, която може да бъде свързана със самия Микофенолат мофетил Teva, със

съпътстващо медикаментозно лечение, вирусни инфекции или комбинация от тези причини.

Пълна кръвна картина на пациентите лекувани с Микофенолат мофетил Teva, трябва да се

прави всяка седмица през първия месец, два пъти месечно през втория и третия месец на

лечението и след това ежемесечно през първата година. Ако се развие неутропения (абсолютен

брой на неутрофилите < 1,3 х 10

l), може да се наложи да се прекъсне лечението с

Микофенолат мофетил Teva.

При пациенти, лекувани с микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори са

били докладвани случаи на чиста аплазия на червените кръвни клетки (ЧАЧКК) при пациенти,

лекувани с микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори. Механизмът на

ЧАЧКК,, индуцирана от микофенолат мофетил, не е известен. ЧАЧКК, може да отзвучи при

намаляване на дозата или преустановяване на лечението с микофенолат мофетил. Промени в

терапията с Микофенолат мофетил Teva трябва да се предприемат само при съответно

наблюдение на реципиентите на трансплантати, за да се сведе до минимум риска от отхвърляне

на присадката (вж. точка 4.8).

Пациентите, получаващи Микофенолат мофетил Teva трябва да бъдат инструктирани да

съобщават незабавно за всеки признак на инфекция, неочаквано посиняване, кървене или други

прояви на костномозъчна недостатъчност.

Пациентите трябва да бъдат информирани, че по време на лечението с Микофенолат мофетил

Teva, ваксинациите може да бъдат по-малко ефективни и употребата на живи атенюирани

ваксини трябва да се избягва (вж. точка 4.5). Противогрипната ваксина може да бъде от полза.

Предписващите лекари трябва да направят справка с националните указания за противогрипна

ваксинация.

Стомашно-чревни

Приложението на микофенолат мофетил е свързано с повишена честота на нежелани реакции

от страна на храносмилателната система, включително нечести случаи на улцерация на

стомашно-чревния тракт, кръвоизлив и перфорация. Микофенолат мофетил Teva трябва да се

прилага внимателно при пациенти с активно сериозно заболяване на храносмилателната

система.

Микофенолат мофетил Teva е инхибитор на инозинмонофосфат дехидрогеназата (IMPDH). По

ради това, приложението му трябва да се избягва при пациенти с рядката наследствена

недостатъчност на хипоксантин-гуанин-фосфорибозил трансферазата (HGPRT) като синдром

на Lesch–Nyhan и Kelley–Seegmiller.

Взаимодействия

Необходимо е повишено внимание при преминаване на комбинираната терапия от схеми,

съдържащи имуносупресори, които повлияват ентерохепаталния кръговрат на МФК, напр.

циклоспорин, към други, които са лишени от този ефект, напр. такролимус, сиролимус,

белатацепт, или обратно, тъй като това може да доведе до промени в експозицията на МФК.

Лекарства, които повлияват ентерохепаталния цикъл на МФК (напр. колестирамин,

антибиотици), трябва да се използват с повишено внимание поради потенциала им за

намаляване на плазмените нива и ефикасността на микофенолат мофетил (вж. също точка 4.5).

При промяна на комбинираната терапия (напр. от схеми с циклоспорин на такива с такролимус

или обратно) може да бъде подходящо да се проведе терапевтичен лекарствен мониторинг на

MФК или да се осигури адекватна имуносупресия при пациенти с висок имунологичен риск

(напр. риск от отхвърляне, лечение с антибиотици, добавяне или премахване на

взаимодействащи лекарства).

Препоръчва се микофенолат мофетил да не се прилага съпътстващо с азатиоприн, защото

такова съпътстващо приложение не е проучено.

Съотношението риск/полза на микофенолат мофетил в комбинация със сиролимус не е

установено (вж. също точка 4.5).

Специални популации

Пациентите в старческа възраст в сравнение с по-младите индивиди, могат да бъдат изложени

на повишен риск от нежелани реакции, като някои инфекции (включително заболяване с

тъканна инвазия на цитомегаловирус) и евентуално стомашно-чревен кръвоизлив и белодробен

оток (вж. точка 4.8).

Тератогенни ефекти

Микофенолат е силен тератоген при хора. Има съобщения за спонтанни аборти (честота 45% до

49%) и вродени малформации (изчислена честота 23% до 27%) след експозиция на ММФ по

време на бременност. Следователно, Микофенолат мофетил Teva e противопоказан по време на

бременност освен ако няма друго подходящо алтернативно лечение за предотвратяване на

отхвърлянето на трансплантата. Пациентите жени с детероден потенциал трябва да бъдат

информирани за рисковете и да спазват препоръките, дадени в точка 4.6 (напр. котрацептивни

методи, тестове за бременност) преди, по време на и след лечението с микофенолат. Лекарите

трябва да гарантират, че жените, приемащи микофенолат, са наясно с рисковете за увреждане

на бебето, необходимостта от ефективна контрацепция и необходимостта незабавно да се

консултират със своя лекар, ако съществува възможност за забременяване.

Контрацепция (вж. точка 4.6)

Поради силните клинични доказателства, показващи висок риск от аборт и вродени

малформации при използване на микофенолат мофетил при бременност, трябва да се положат

всички усилия, за да се избегне бременност по време на лечението. Поради това, жените с

детероден потенциал трябва да използват най-малко една форма на надеждна контрацепция

(вж. точка 4.3) преди започване на лечението с Микофенолат мофетил Teva, по време на

лечението и в продължение на шест седмици след преустановяване на лечението освен ако

избраният метод на контрацепция е въздържание. За предпочитане е да се приложат две

допълващи се форми на контрацепция едновременно, за да се сведе до минимум възможността

за неуспех на контрацепцията и нежелана бременност.

За съвет за контрацепция при мъже вижте точка 4.6.

Обучителни материали

За да се подпомогнат пациентите да избегнат фетална експозиция на микофенолат и за да се

осигури допълнителна важна информация за безопасност, Притежателят на разрешението за

употреба ще предостави обучителни материали на медицинските специалисти. В обучителните

материали ще се подсилят предупрежденията относно тератогенността на микофенолат, ще се

даде съвет за контрацепция преди започването на терапията и указания относно

необходимостта от изследване за бременност. Лекарят трябва да дава пълна информация за

пациента относно тератогенния риск и мерките за предпазване от забременяване на жените с

детероден потенциал и на пациентите мъже, ако е подходящо.

Допълнителни предпазни мерки

Пациентите не трябва да даряват кръв по време на лечението или в рамките на поне 6 седмици

след прекратяване приема на микофенолат. Мъжете не трябва да бъдат донори на сперма по

време на лечението или в рамките на 90 дни след прекратяване приема на микофенолат.

Помощно вещество

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на една твърда капсула,

т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Ацикловир

Наблюдавани са по-високи нива на плазмени концентрации на ацикловир, когато микофенолат

мофетил е прилаган с ацикловир, в сравнение със самостоятелно приложение на ацикловир.

Промените във фармакокинетиката на МФКГ (фенолов глюкорунид на МФК) (МФКГ се

повишава с 8%) са минимални и не се считат за клинически значими. Тъй като плазмените

концентрации на МФКГ, както и концентрациите на ацикловир, се повишават при бъбречно

увреждане, има възможност микофенолат мофетил и ацикловир или неговите предлекарства -

напр. валацикловир - да се конкурират за тубулната секреция в бъбреците и по този начин

допълнително да се увеличат концентрациите на двете субстанции.

Антиациди и инхибитори на протонната помпа (ИПП)

Наблюдавана е намалена експозиция на МФК, когато антиациди като магнезиев и алуминиев

хидроксид, и ИПП, включително ланзопразол и пантопразол се прилагат с микофенолат

мофетил. Не са наблюдавани значими разлики при сравняване на честотата на отхвърляне на

трансплантата или честотата на загуба на присадката между пациентите на микофенолат

мофетил, приемащи ИПП и пациентите на микофенолат мофетил, които не приемат ИПП. Тези

данни подкрепят екстраполирането на тези резултати върху всички антиациди, тъй като

намаляването на експозицията при едновременно приложение на микофенолат мофетил с

магнезиев и алуминиев хидроксид е значително по-малко, отколкото при едновременно

приложение на микофенолат мофетил с ИПП.

Лекарствени продукти, които повлияват ентерохепаталния кръговрат (напр. колестирамин,

циклоспорин А, антибиотици)

Трябва да се внимава при употребата на лекарствени продукти, които повлияват

ентерохепаталния кръговрат, поради възможността за намаление на ефикасността на

микофенолат мофетил.

Колестирамин

След единична доза 1,5 g микофенолат мофетил на здрави лица, на които предварително са

давани 4 g колестирамин три пъти дневно в продължение на 4 дни, е наблюдавано намаление на

AUC на МФК с 40% (вж. точки 4.4 и 5.2). При съпътстващо приложение трябва да се внимава

поради потенциална възможност за намаление на ефикасността на микофенолат мофетил.

Циклоспорин A

Фармакокинетиката на циклоспорин A (CsA) не се повлиява от микофенолат мофетил. Ако

обаче се прекрати съпътстващото лечение с CsA, трябва да се очаква повишаване на AUC на

МФК с около 30%. CsA повлиява ентерохепаталния кръговрат на МФК, което води до намалена

експозиция на МФК с 30-50% при пациенти с бъбречна трансплантация, лекувани с

микофенолат мофетил и CsA, в сравнение с пациенти, приемащи сиролимус или белатацепт и

подобни дози микофенолат мофетил (вж. също точка 4.4). От друга страна, трябва да се очакват

промени в експозицията на МФК при преминаване на пациентите от CsA към един от

имуносупресорите, които не повлияват ентерохепаталния цикъл на МФК.

Антибиотиците, елиминиращи бактериите, продуциращи

-глюкуронидаза в червата (напр.

класовете антибиотици аминогликозиди, цефалоспорини, флуорохинолони и пеницилини),

може да повлияят ентерохепаталния кръговрат на МФКГ/МФК, като това води до намалена

системна експозиция на MФК. Има информация за следните антибиотици:

Ципрофлоксацин или амоксицилин плюс клавуланова киселина

Съобщава се за намаляване на най-ниските концентрации на MФК с около 50% при реципиенти

на бъбречен трансплантат в дните непосредствено след започване на пероралeн

ципрофлоксацин или амоксицилин плюс клавуланова киселина. Наблюдава се тенденция за

намаляване на този ефект при продължителна употреба на антибиотиците и отзвучаване до

няколко дни след прекратяването на антибиотика. Промените в най-ниските нива може да не

отразяват точно промените в общата експозиция на MФК. Поради това промяна в дозата на

Микофенолат мофетил Teva обикновено няма да е необходима при липса на клинични данни за

нарушена функция на присадката. Трябва да се извършва обаче стриктно клинично наблюдение

по време на лечението с комбинацията и малко след антибиотичната терапия.

Норфлоксацин и метронидазол

При здрави доброволци не е наблюдавано значимо взаимодействие, когато микофенолат

мофетил е прилаган едновременно с норфлоксацин или с метронидазол. Но комбинацията на

норфлоксацин и метронидазол намалява експозицията на МФК с около 30% след единична доза

микофенолат мофетил.

Tриметоприм/сулфаметoксaзол

Не е наблюдаван ефект върху бионаличността на МФК.

Лекарствени продукти, които повлияват глюкуронирането (напр. изавуконазол, телмисартан)

Съпътстващото приложение на лекарства, повлияващи глюкуронирането на MФК, може да

промени експозицията на MФК. Поради това се препоръчва повишено внимание, когато тези

лекарства се прилагат едновременно с микофенолат мофетил.

Изавуконазол

Повишение на AUC

0-∞

на МФК с 35% е наблюдавано при съпътстващо приложение с

изавуконазол.

Телмисартан

Съпътстващото приложение на телмисартан и микофенолат мофетил води до намаляване на

концентрациите на МФК с около 30%. Телмисартан променя елиминирането на МФК, като

засилва експресията на PPAR гама (пероксизом пролифератор-активиран рецептор гама), което

от своя страна води до повишена експресия и активност на UGT1A9. При сравняване на

честотите на отхвърляне на трансплантата, честотите на загуба на присадката или профилът на

нежелани събития при пациентите на микофенолат мофетил със и без едновременно лечение с

телмисартан, не са наблюдавани клинични последствия от фармакокинетичното

взаимодействие от типа лекарство-лекарство.

Ганцикловир

Въз основа на резултатите от изследване с еднократно приложение на препоръчителните дози

микофенолат мофетил перорално и ганцикловир интравенозно и на известните ефекти на

бъбречното увреждане върху фармакокинетиката на микофенолат мофетил (вж. точка 4.2) и

ганцикловир се очаква, че едновременното приложение на тези продукти (които се конкурират

за механизмите на тубулна секреция в бъбреците) ще доведе до увеличение на концентрациите

на MФКГ и ганцикловир. Не се очаква значителна промяна във фармакокинетиката на МФК и

не се налага коригиране на дозата на микофенолат мофетил. При пациенти с бъбречно

увреждане, при които Микофенолат мофетил Teva и ганцикловир или неговите предлекарства -

напр. валганцикловир - се прилагат едновременно, трябва да се спазват препоръките за

дозиране на ганцикловир, а пациентите да се наблюдават внимателно.

Перорални контрацептиви

Фармакокинетиката и фармакодинамиката на пероралните контрацептиви не се повлияват от

едновременното приложение с микофенолат мофетил (вж. също точка 5.2).

Рифампицин

При пациенти, които не получават циклоспорин, съпътстващото приложение на микофенолат

мофетил и рифампицин води до понижаване на експозицията на МФК (AUC

0-12h

) с 18 до 70%.

При едновременното приложение с рифампицин се препоръчва мониториране нивата на

експозиция на МФК и адаптиране на дозата на Микофенолат мофетил Teva, така че да се

поддържа клинична ефикасност.

Севеламер

Когато микофенолат мофетил се прилага успоредно със севеламер, се наблюдава понижение в

на МФК и AUC

0-12h

съответно с 30% и 25%, като това не води до клинично значими

последствия. (т.е. отхвърляне на присадката). Препоръчва се обаче, с цел намаляване до

възможния минимум на влиянието върху абсорбцията на МФК, Микофенолат мофетил Teva да

се прилага поне един час преди или три часа след приема на севеламер. Няма данни относно

взаимодействия на микофенолат мофетил с други фосфат-свързващи вещества, освен

севеламер.

Такролимус

При пациенти с чернодробна трансплантация, при които е започнато лечение с микофенолат

мофетил и такролимус, AUC и C

на МФК – активният метаболит на микофенолат мофетил –

не се повлияват значимо от съпътстващото приложение на такролимус. Напротив, наблюдавано

е приблизително 20% повишение на AUC на такролимус при многократно приложение на

микофенолат мофетил (1,5 g два пъти дневно) на пациенти с чернодробна трансплантация,

получаващи такролимус. При пациенти с бъбречна трансплантация обаче концентрацията на

такролимус изглежда не се променя от микофенолат мофетил (вж. също точка 4.4).

Живи ваксини

Живи ваксини не трябва да се прилагат при пациенти с нарушен имунен отговор. Антитяло-

отговорът към други ваксини може да бъде намален (вж. също точка 4.4).

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Потенциални взаимодействия

Едновременното приложение на пробенецид с микофенолат мофетил при маймуни е довело до

трикратно повишение на плазмената AUC на МФКГ. По този начин други лекарства, за които

се знае, че са подложени на тубулна секреция в бъбреците може да се конкурират с МФКГ, и

така да се повишат плазмените концентрации на МФКГ или на други лекарства, елиминирани

чрез тубулна секреция.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал

Трябва да се избягва бременност, докато се приема микофенолат. Поради това, жените с

детероден потенциал трябва да използват най-малко една форма на надеждна контрацепция

(вж. точка 4.3), преди да започнат терапия с Микофенолат мофетил Teva, по време на лечението

и в продължение на шест седмици след преустановяване на лечението, освен ако избраният

метод на контрацепция е въздържание. За предпочитане е да се приложат едновременно две

допълващи се форми на контрацепция.

Бременност

Микофенолат мофетил Teva е противопоказан по време на бременност, освен ако няма друго

подходящо алтернативно лечение за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантата.

Лечението не трябва да се започва без да е налице отрицателен тест за бременност, за да се

изключи нежелана употреба по време на бременност.

Пациентите жени с репродуктивен потенциал трябва да бъдат информирани за повишения риск

от загуба на плода и вродени малформации в началото на лечението и трябва да бъдат

консултирани по отношение на предпазването от забременяване и семейно планиране.

Преди да започнат терапия с Микофенолат мофетил Teva, жените с детероден потенциал

трябва да имат два отрицателни резултата от серумен или уринен тест за бременност с

чувствителност най-малко 25 mIU/ml, за да се изключи неволна експозиция на плода на

микофенолат. Препоръчва се 8-10 дни след първия тест да се извърши втори тест. При

трансплантация на органи от починали донори, ако не е възможно да се извършат два теста

през 8-10 дни преди да се започне лечението (поради времето, свързано с наличността на

органите за трансплантация), тест за бременност трябва да се извърши непосредствено преди

започване на лечението, а още един тест да се направи след 8-10 дни. Тестовете за бременност

трябва да се повторят, ако е клинично необходимо (напр. след съобщаване за някакъв пропуск в

контрацепцията). Резултатите от всички тестове за бременност трябва да се обсъждат с

пациента. Пациентите трябва да се инструктират да се консултират незабавно с лекуващия си

лекар при настъпване на бременност.

Микофенолат е мощен тератоген за човека, като съществува повишен риск от спонтанни

аборти и вродени малформации в случай на експозиция по време на бременност;

съобщават се спонтанни аборти при 45-49% от бременните жени с експозиция на

микофенолат мофетил, в сравнение с честота между 12 и 33% при болни с трансплантация

на солидни органи, лекувани с имуносупресори, различни от микофенолат мофетил.

Въз основа на съобщения от литературата, малформации са се появили при 23 до 27% от

живите раждания при жени с експозиция на микофенолат мофетил по време на бременност

(в сравнение с 2 до 3% от живите раждания в общата популация и приблизително 4 до 5% от

живите раждания при реципиенти с трансплантация на солидни органи, лекувани с

имуносупресори, различни от микофенолат мофетил).

При постмаркетинговата употреба са наблюдавани вродени малформации, включително

съобщения за множествени малформации при деца на пациентки с експозиция на микофенолат

в комбинация с други имуносупресори по време на бременността. Най-често се съобщават

следните малформации:

Аномалии на ухото (напр. патологично оформено или липсващо външно ухо), атрезия на

външния слухов канал (средно ухо);

Лицеви малформации, като цепка на устната и небцето (заешка устна, вълча уста),

микрогнатия и хипертелоризъм на орбитите;

Аномалии на очите (напр. колобома);

Вродено сърдечно заболяване, като дефекти на предсърдния и камерния септум;

Малформации на пръстите (напр. полидактилия, синдактилия);

Трахео-езофагеални малформации (напр. атрезия на хранопровода);

Малформации на нервната система като spina bifida;

Аномалии на бъбреците.

В допълнение има отделни съобщения за следните малформации:

Микрофталмия;

Вродена киста на хороидния плексус;

Агенезия на septum pellucidum;

Агенезия на обонятелния нерв.

Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Кърмене

Установено е, че микофенолат мофетил се екскретира в млякото на плъхове с лактация. Не е

известно дали това вещество се екскретира в кърмата при човека. Поради вероятността от

сериозни нежелани лекарствени реакции към микофенолат мофетил при кърмачетата

Микофенолат мофетил Teva е противопоказан при кърмачки (вж. точка 4.3).

Мъже

Ограничените клинични данни не показват повишен риск от малформации или аборт след

експозиция на бащата на микофенолат мофетил.

МФК е мощен тератоген. Не е известно дали МФК присъства в спермата. Изчисления,

основаващи се на данни при животни, показват, че максималното количество МФК, което

потенциално може да се пренесе в жена, е толкова ниско, че би било много малко вероятно да

окаже ефект. При проучвания при животни е доказано, че микофенолат е генотоксичен в

концентрации само малко надхвърлящи терапевтичните експозиции при хора, така че рискът от

генотоксични ефекти върху сперматозоидите не може да се изключи напълно.

Поради това се препоръчват следните предпазни мерки: препоръчва се сексуално активните

пациенти мъже или техните партньорки да използват надеждна контрацепция по време на

лечението на пациента мъж и в продължение най-малко на 90 дни след прекратяване приема на

микофенолат мофетил. Пациентите мъже с репродуктивен потенциал трябва да бъдат

уведомени и да обсъдят с квалифициран медицински специалист потенциалните рискове,

свързани със зачеване на дете.

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Микофенолат мофетил повлиява в умерена степен способността за шофиране и работа с

машини. Микофенолат мофетил може да причини сънливост, объркване, замаяност, тремор или

хипотония и поради това пациентите се съветват да внимават, когато шофират или работят с

машини.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Изчислено е, че общо 1557 пациенти са получили микофенолат мофетил по време на пет

клинични изпитвания за профилактика на остро органно отхвърляне. От тях 991 са включени в

три проучвания при бъбречна трансплантация, 277 са участвали в едно проучване при

чернодробна трансплантация, а 289 са включени в едно проучване при сърдечна

трансплантация. Азатиоприн е компараторът в проучванията при чернодробна и сърдечна

трансплантация и при две от проучванията с бъбречна, докато другото проучване с бъбречна

трансплантация е плацебо-контролирано. Пациентите във всички рамена на проучванията са

получавали също циклоспорин и кортикостероиди. Видовете нежелани реакции, съобщени при

постмаркетинговия опит с микофенолат мофетил са подобни на тези, наблюдавани в

контролираните проучвания при бъбречна, сърдечна и чернодробна трансплантация.

Диария, левкопения, сепсис и повръщане са сред най-честите и/или сериозни нежелани

лекарствени реакции, свързани с приложението на микофенолат мофетил в комбинация с

циклоспорин и кортикостероиди. Има данни за по-голяма честота на някои видове инфекции

(вж. точка 4.4).

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

Нежеланите лекарствени реакции (НЛР) от клиничните изпитвания и постмаркетинговия опит

са изброени в Таблица 1 по системо-органен клас (СОК) по MedDRA заедно с техните честоти.

Съответната категория честота за всяка нежелана лекарствена реакция се основава на следната

условност: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки

(≥1/10 000 до <1/1 000) и много редки (<1/10 000). Поради голямата разлика, наблюдавана в

честотата на някои НЛР при различните показания за трансплантация, честотата е представена

отделно за пациентите с бъбречна, чернодробна и сърдечна трансплантация.

Таблица 1

Резюме на нежеланите лекарствени реакции, възникващи при пациенти,

лекувани с микофенолат мофетил, съобщени по време на клиничните изпитвания и

постмаркетинговия опит

Нежелана

лекарствена реакция

(МedDRA)

Системо-органен клас

Бъбречна

трансплантация

n = 991

Чернодробна

трансплантация

n = 277

Сърдечна

трансплантация

n = 289

Честота

Честота

Честота

Инфекции и инфестации

Бактериални инфекции

Много чести

Много чести

Много чести

Микотични инфекции

Чести

Много чести

Много чести

Протозойни инфекции

Нечести

Нечести

Нечести

Вирусни инфекции

Много чести

Много чести

Много чести

Нежелана

лекарствена реакция

(МedDRA)

Системо-органен клас

Бъбречна

трансплантация

n = 991

Чернодробна

трансплантация

n = 277

Сърдечна

трансплантация

n = 289

Неоплазми – доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)

Доброкачествена

неоплазма на кожата

Чести

Чести

Чести

Лимфом

Нечести

Нечести

Нечести

Лимфопролиферативно

заболяване

Нечести

Нечести

Нечести

Неоплазма

Чести

Чести

Чести

Рак на кожата

Чести

Нечести

Чести

Нарушения на кръвта и лимфната система

Анемия

Много чести

Много чести

Много чести

Чиста аплазия на

червените кръвни

клетки

Нечести

Нечести

Нечести

Костномозъчна

недостатъчност

Нечести

Нечести

Нечести

Екхимоза

Чести

Чести

Много чести

Левкоцитоза

Чести

Много чести

Много чести

Левкопения

Много чести

Много чести

Много чести

Панцитопения

Чести

Чести

Нечести

Псевдолимфом

Нечести

Нечести

Чести

Тромбоцитопения

Чести

Много чести

Много чести

Нарушения на метаболизма и храненето

Ацидоза

Чести

Чести

Много чести

Хиперхолестеролемия

Много чести

Чести

Много чести

Хипергликемия

Чести

Много чести

Много чести

Хиперкалиемия

Чести

Много чести

Много чести

Хиперлипидемия

Чести

Чести

Много чести

Хипокалциемия

Чести

Много чести

Чести

Хипокалиемия

Чести

Много чести

Много чести

Хипомагнезиемия

Чести

Много чести

Много чести

Хипофосфатемия

Много чести

Много чести

Чести

Хиперурикемия

Чести

Чести

Много чести

Подагра

Чести

Чести

Много чести

Намалено тегло

Чести

Чести

Чести

Психични нарушения

Състояние на

объркване

Чести

Много чести

Много чести

Депресия

Чести

Много чести

Много чести

Безсъние

Чести

Много чести

Много чести

Ажитация

Нечести

Чести

Много чести

Тревожност

Чести

Много чести

Много чести

Абнормно мислене

Нечести

Чести

Чести

Нежелана

лекарствена реакция

(МedDRA)

Системо-органен клас

Бъбречна

трансплантация

n = 991

Чернодробна

трансплантация

n = 277

Сърдечна

трансплантация

n = 289

Нарушения на нервната система

Замаяност

Чести

Много чести

Много чести

Главоболие

Много чести

Много чести

Много чести

Мускулен хипертонус

Чести

Чести

Много чести

Парестезии

Чести

Много чести

Много чести

Сънливост

Чести

Чести

Много чести

Тремор

Чести

Много чести

Много чести

Конвулсии

Чести

Чести

Чести

Дисгеузия

Нечести

Нечести

Чести

Сърдечни нарушения

Тахикардия

Чести

Много чести

Много чести

Съдови нарушения

Хипертония

Много чести

Много чести

Много чести

Хипотония

Чести

Много чести

Много чести

Лимфоцеле

Нечести

Нечести

Нечести

Венозна тромбоза

Чести

Чести

Чести

Вазодилатация

Чести

Чести

Много чести

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Бронхиектазия

Нечести

Нечести

Нечести

Кашлица

Много чести

Много чести

Много чести

Диспнея

Много чести

Много чести

Много чести

Интерстициална

белодробна болест

Нечести

Много редки

Много редки

Плеврален излив

Чести

Много чести

Много чести

Белодробна фиброза

Много редки

Нечести

Нечести

Стомашно-чревни нарушения

Коремна дилатация

Чести

Много чести

Чести

Коремна болка

Много чести

Много чести

Много чести

Колит

Чести

Чести

Чести

Запек

Много чести

Много чести

Много чести

Намален апетит

Чести

Много чести

Много чести

Диария

Много чести

Много чести

Много чести

Диспепсия

Много чести

Много чести

Много чести

Езофагит

Чести

Чести

Чести

Еруктация

Нечести

Нечести

Чести

Флатуленция

Чести

Много чести

Много чести

Гастрит

Чести

Чести

Чести

Стомашно-чревен

кръвоизлив

Чести

Чести

Чести

Стомашно-чревна язва

Чести

Чести

Чести

Хиперплазия на

венците

Чести

Чести

Чести

Илеус

Чести

Чести

Чести

Язви на устата

Чести

Чести

Чести

Гадене

Много чести

Много чести

Много чести

Панкреатит

Нечести

Чести

Нечести

Стоматит

Чести

Чести

Чести

Повръщане

Много чести

Много чести

Много чести

Нежелана

лекарствена реакция

(МedDRA)

Системо-органен клас

Бъбречна

трансплантация

n = 991

Чернодробна

трансплантация

n = 277

Сърдечна

трансплантация

n = 289

Нарушения на имунната система

Свръхчувствителност

Нечести

Чести

Чести

Хипогамаглобулинемия

Нечести

Много редки

Много редки

Хепатобилиарни нарушения

Увеличена алкална

фосфатаза в кръвта

Чести

Чести

Чести

Увеличена лактат

дехидрогеназа в кръвта

Чести

Нечести

Много чести

Увеличени

чернодробни ензими

Чести

Много чести

Много чести

Хепатит

Чести

Много чести

Нечести

Хипербилирубинемия

Чести

Много чести

Много чести

Жълтеница

Нечести

Чести

Чести

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Акне

Чести

Чести

Много чести

Алопеция

Чести

Чести

Чести

Обрив

Чести

Много чести

Много чести

Кожна хипертрофия

Чести

Чести

Много чести

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Артралгия

Чести

Чести

Много чести

Мускулна слабост

Чести

Чести

Много чести

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Увеличен креатинин в

кръвта

Чести

Много чести

Много чести

Увеличена урея в

кръвта

Нечести

Много чести

Много чести

Хематурия

Много чести

Чести

Чести

Увреждане на

бъбреците

Чести

Много чести

Много чести

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Астения

Много чести

Много чести

Много чести

Студени тръпки

Чести

Много чести

Много чести

Оток

Много чести

Много чести

Много чести

Херния

Чести

Много чести

Много чести

Неразположение

Чести

Чести

Чести

Болка

Чести

Много чести

Много чести

Пирексия

Много чести

Много чести

Много чести

Забележка: 991 (2 g / 3 g микофенолат мофетил дневно), 289 (3 g микофенолат мофетил дневно)

и 277 (2 g i.v. / 3 g перорално микофенолат мофетил дневно) пациенти са лекувани в

проучвания фаза III за профилактика на отхвърляне съответно при бъбречна, сърдечна и

чернодробна трансплантация.

Описание на избрани нежелани реакции

Злокачествени заболявания

Пациентите, получаващи имуносупресивна терапия по схема с комбинации от лекарствени

продукти, включващи микофенолат мофетил, са изложени на повишен риск от развитие на

лимфоми и други злокачествени заболявания, особено на кожата (вж. точка 4.4). Данните от

безопасността при едно тригодишно проучване върху пациенти с бъбречна и сърдечна

трансплантация не показват никакви неочаквани промени в честотата на злокачествените

заболявания в сравнение с данните от едногодишно проучване. Болните с трансплантация на

черен дроб са проследявани най-малко 1 година, но по-малко от 3 години.

Инфекции

Всички пациенти, лекувани с имуносупресори, са изложени на повишен риск от бактериални,

вирусни и микотични инфекции (някои от които могат да доведат до летален изход),

включително такива, причинени от опортюнистични агенти и реактивация на латентна вирусна

инфекция. Рискът нараства с общото имуносупресорно натоварване (вж. точка 4.4). Най-

сериозните инфекции са сепсис, перитонит, менингит, ендокардит, туберкулоза и атипична

микобактериална инфекция. Най-честите опортюнистични инфекции при пациенти,

получаващи микофенолат мофетил (2 g или 3 g дневно) заедно с други имуносупресори по

време на контролирани клинични проучвания при болни с бъбречна, сърдечна и чернодробна

трансплантация, проследявани в продължение най-малко на 1 година, са кожно-лигавична

кандидоза, синдром на цитомегаловирус (CMV) виремия/синдром и херпес симплекс.

Пациентите с CMV виремия/синдром са били 13,5%.Случаи на нефропатия, свързана с BK

вирус, както и на прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ), свързани с JC вирус,

се съобщават при пациенти, лекувани с имуносупресори, включително микофенолат мофетил.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Цитопениите, включващи левкопения, анемия, тромбоцитопения и панцитопения, са известни

рискове, свързани с микофенолат мофетил, и могат да доведат или да допринесат за възникване

на инфекции и кръвоизливи (вж. точка 4.4). Съобщава се за агранулоцитоза и неутропения,

поради което се препоръчва редовно проследяване на пациентите, приемащи микофенолат

мофетил (вж. точка 4.4). Има съобщения за случаи на апластична анемия и костномозъчна

недостатъчност при пациенти, лекувани с микофенолат мофетил, някои от които са били

фатални.

Съобщават се случаи на чиста аплазия на червените кръвни клетки (ЧАЧКК) при пациенти,

лекувани с микофенолат мофетил (вж. точка 4.4).

При пациенти, лекувани с микофенолат мофетил, са наблюдавани отделни случаи на аномалия

на морфологията на неутрофилите, включително придобита аномалия на Pelger-Huet. Тези

промени не са свързани с нарушение на функцията на неутрофилите. Тези промени в

хематологичните изследвания може да показват „олевяване” на зрелостта на неутрофилите,

което може погрешно да се интерпретира като признак на инфекция при имуносупресирани

пациенти, като такива, които се лекуват с микофенолат мофетил.

Стомашно-чревни нарушения

Най-сериозните стомашно-чревни нарушения са разязвяване и кръвоизлив, за които е известно,

че са свързани с микофенолат мофетил. Язви в устата, хранопровода, стомаха, дуоденума и

червата, често усложнени с кръвоизлив, както и хематемеза, мелена и хеморагични форми на

гастрит и колит често се съобщават по време на основните клинични изпитвания. Най-честите

стомашно-чревни нарушения обаче са диария, гадене и повръщане. Ендоскопското изследване

на пациентите с диария, свързана с микофенолат мофетил, показва отделни случаи на атрофия

на чревните вили (вж. точка 4.4).

Свръхчувствителност

Докладвани са реакции на свръхчувствителност, включително ангионевротичен оток и

анафилактични реакции.

Състояния, свързани с бременността, родовия и послеродовия период

Съобщава се за спонтанни аборти при пациентки, изложени на микофенолат мофетил, главно

през първия триместър, вижте точка 4.6.

Вродени нарушения

При постмаркетинговата употреба са наблюдавани вродени малформации при деца на

пациентки, изложени на микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори, вижте

точка 4.6.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Има отделни съобщения за интерстициална белодробна болест и белодробна фиброза при

пациенти лекувани с микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори, някои от

които са завършили летално. Има и съобщения за бронхиектазии при деца и възрастни.

Нарушения на имунната система

Има съобщения за хипогамаглобулинемия при пациенти, получаващи микофенолат мофетил в

комбинация с други имуносупресори.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Оток, включително периферен оток, оток на лицето и скротума, се съобщава много често по

време на основните клинични изпитвания. Мускулно-скелетна болка, като напр. миалгия и

болка във врата и гърба, също се съобщават много често.

Специални популации

Педиатрична популация

Видът и честотата на нежеланите реакции по време на едно клинично изпитване, в което са

участвали 92 деца на възраст от 2 до 18 години, лекувани перорално с 600 mg/m

микофенолат

мофетил два пъти дневно, по принцип са били подобни на тези, наблюдавани при възрастни

пациенти, лекувани с 1 g микофенолат мофетил два пъти дневно. Следните нежелани събития,

свързани с лечението, обаче са били по-чести при педиатричната популация, особено при деца

под 6-годишна възраст, в сравнение с възрастните: диария, сепсис, левкопения, анемия и

инфекция.

Старческа възраст

Пациентите в старческа възраст (≥ 65 години) може по принцип да са изложени на по-голям

риск от нежелани реакции, дължащи се на имуносупресия. В сравнение с по-младите индивиди,

пациентите в старческа възраст, които получават Микофенолат мофетил Teva като част от

комбинирана имуносупресорна терапия, могат да бъдат изложени на повишен риск от някои

инфекции (включително заболяване с тъканна инвазия на цитомегаловирус) и вероятно от

кръвоизливи в стомашно-чревния тракт и белодробен оток.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

От клиничните изпитвания и по време на постмаркетингови проучвания са получени

съобщения за предозиране с микофенолат мофетил. В много от тези случаи не се съобщава за

нежелани събития. В случаите на предозиране, когато се съобщава за нежелани събития, те

обикновено съответстват на известния профил на безопасност на лекарствения продукт.

Очаква се, че вероятно предозирането на микофенолат мофетил би довело до прекомерно

потискане на имунната система и увеличаване на чувствителността към инфекции и потискане

на костния мозък (вж. точка 4.4). Ако се развие неутропения, приложението на Микофенолат

мофетил Teva трябва да се прекъсне или да се намали дозата (вж. точка 4.4).

Не би могло да се очаква хемодиализата да отстрани клинично значими количества МФК или

МФКГ. Секвестранти на жлъчните киселини като колестирамин могат да отстранят МФК чрез

понижаване на ентерохепаталния кръговрат на лекарството (вж. точка 5.2).

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: имуносупресори, ATC код: LO4A A06

Механизъм на действие

Микофенолат мофетил е 2-морфолиноетилов естер на микофеноловата киселина (МФК). MФК

е мощен, селективен, неконкурентен и обратим инхибитор на инозинмонофосфат

дехидрогеназата и поради това инхибира пътя на

de novo

синтеза на гуанозиновия нуклеотид

без инкорпориране в ДНК. МФК има по-мощен цитостатичен ефект върху лимфоцитите,

отколкото върху другите клетки, тъй като пролиферацията на Т- и B-лимфоцитите зависи

критично от

de novo

синтеза на пурините, докато другите клетки могат да използват резервни

пътища.

5.2

Фармакокинетични свойства

Абсорбция

След перорално приложение микофенолат мофетил се резорбира бързо и в голяма степен, и се

подлага на пълен предсистемен метаболизъм до активния метаболит МФК. Както се доказва

чрез потискането на острото отхвърляне след бъбречна трансплантация, имуносупресивната

активност на микофенолат мофетил корелира с концентрацията на МФК. Средната

бионаличност на пероралния микофенолат мофетил, основаваща се на AUC на МФК е 94% от

интравенозно приложения микофенолат мофетил. Храната не повлиява степента на абсорбция

(AUC на МФК), когато микофенолат мофетил се прилага в дози от 1,5 g два пъти дневно на

пациенти с трансплантация на бъбрек. C

на МФК обаче е намалена с 40% при наличие на

храна. След перорално приложение микофенолат мофетил не се измерва системно в плазмата.

Разпределение

В резултат от ентерохепаталния кръговрат, вторично повишение на плазмената концентрация

на МФК обикновено се наблюдава приблизително 6–12 часа след приемане на дозата.

Едновременно приложение на колестирамин (4 g три пъти дневно) се свързва с намаление на

AUC на МФК с приблизително 40%, което показва, че ентерохепаталният кръговрат е

значителен. В концентрации от клинично значение МФК се свързва с плазмените албумини в

97 %.

Биотрансформация

МФК се метаболизира предимно чрез глюкуронил трансферазата (UGT1A9 изоформа) до

образуване на неактивен фенолов глюкуронид на МФК (МФКГ)

. In vivo

МФКГ се преобразува

обратно до свободна МФК чрез ентерохепатален кръговрат. Образува се също второстепенен

ациглюкуронид (АцМФКГ). АцМФКГ е фармакологично активен и се предполага, че е

отговорен за някои от нежеланите реакции на микофенолат мофетил (диария, левкопения).

Елиминиране

Незначително количество от лекарството (< 1% от дозата) се екскретира в урината като МФК.

Пероралното приложение на радиоактивно белязан микофенолат мофетил води до пълно

елиминиране на приетата доза, като 93% от нея са открити в урината, а 6% – във фекалиите.

По–голямото количество (около 87%) от приложената доза се екскретира в урината като

МФКГ.

При клинични концентрации МФК и МФКГ не се отстраняват чрез хемодиализа. При високи

плазмени концентрации на МФКГ обаче (> 100

g/ml), малки количества от МФКГ се

отстраняват.

Чрез повлияване на ентерохепаталния кръговрат на лекарството, секвестрантите на жлъчни

киселини, като колестирамин, намаляват AUC на МФК (вж. точка 4.9).

Разпределението на МФК зависи от няколко транспортера. Полипептидите, транспортиращи

органични аниони (OATP), и протеин 2, свързан с множествена лекарствена резистентност

(MRP2) участват в разпределението на МФК; изоформите на OATP, MRP2 и протеинът на

резистентност на рак на гърдата (BCRP) са транспортерите, свързани със жлъчната екскреция

на глюкуронидите. Протеин 1 за множествена лекарствена резистентност (MDR1) също може

да пренася МФК, но приносът му изглежда се ограничава само до процеса на абсорбция. В

бъбреците, МФК и нейните метаболити мощно взаимодействат с бъбречните транспортери на

органични аниони.

В ранния посттрансплантационен период (< 40 дни след трансплантацията) средната AUC на

МФК е приблизително с 30% по-малка, а C

приблизително с 40% по-ниска при пациенти с

бъбречна, сърдечна и чернодробна трансплантация, в сравнение с късния

посттрансплантационен период (3–6 месеца след трансплантацията).

Специални популации

Бъбречно увреждане

В едно проучване с единична доза (6 лица в група), средната плазмена AUC на МФК,

наблюдавана при пациенти с тежко хронично бъбречно увреждане (скорост на гломерулната

филтрация < 25 ml/min/1,73 m

) е 28–75% по-висока в сравнение със средната стойност при

здрави индивиди или лица с по-ниска степен на бъбречно увреждане. Средната AUC на МФКГ

при единична доза е 3–6 пъти по-висока при лица с тежко бъбречно увреждане в сравнение с

лица с леко бъбречно увреждане или при нормални здрави индивиди, което е логично при

известното бъбречно елиминиране на МФКГ. Не е изследвано многократното приложение на

микофенолат мофетил при пациенти с тежко хронично увреждане. Липсват данни за пациенти

със сърдечна или чернодробна трансплантация и тежко хронично бъбречно увреждане.

Забавено функциониране на бъбречната присадка

При пациенти със забавено постоперативно функциониране на бъбречната присадка средната

0-12 ч

на МФК е сравнима с наблюдаваната при пациенти без забавяне на функционирането.

Средната AUC

0–12 ч

на МФКГ е била 2-3 пъти по-висока, отколкото при болни след

трансплантация без забавяне на функционирането на присадката. Може да се наблюдава

преходно увеличение на свободната фракция и концентрация на плазмената МФК при

пациенти със забавена функция на бъбречната присадка. Изглежда не се налага коригиране на

дозата на Микофенолат мофетил Teva.

Чернодробно увреждане

При доброволци с алкохолна цироза процесите на глюкурониране на МФК в черния дроб са

относително незасегнати от паренхимното заболяване на черния дроб. Ефектите на

чернодробното заболяване върху този процес вероятно зависят от специфичната болест.

Чернодробно заболяване с предимно билиарно увреждане обаче, като първичната билиарна

цироза, може да има различен ефект.

Педиатрична популация

Оценявани са фармакокинетичните показатели при 49 деца с бъбречна трансплантация (на

възраст от 2 до 18 години), лекувани с 600 mg/m

микофенолат мофетил, перорално два пъти

дневно. При тази доза са достигнати стойности на AUC на МФК подобни на тези при възрастни

с трансплантация на бъбрек, получавали микофенолат мофетил в доза 1 g два пъти дневно в

ранния и късния посттрансплантационен период. В различните възрастови групи, стойностите

на АUC на МФК в ранния и късния посттрансплантационен период са били подобни.

Старческа възраст

Няма данни фармакокинетиката на микофенолат мофетил и неговите метаболити да се променя

при възрастни пациенти (≥ 65 години) в сравнение с по-млади трансплантирани пациенти.

Пациентки, приемащи перорални контрацептиви

Едно проучване с едновременно прилагане на микофенолат мофетил (1 g два пъти дневно) и

комбинирани перорални контрацептиви, съдържащи етинилестрадиол (0,02 mg до 0,04 mg) и

левоноргестрел (0,05 mg до 0,15 mg), дезогестрел (0,15 mg) или гестоден (0,05 mg до 0,10 mg),

проведено при 18 жени без трансплантация (без приемане на други имуносупресори) в

продължение на 3 последователни менструални цикъла, не показва клинично значимо влияние

на микофенолат мофетил върху потискащия ефект на пероралните контрацептиви върху

овулацията. Серумните нива на лутеинизиращия хормон (LH), фоликулостимулиращия хормон

(FSH) и прогестерона не се повлияват значително. Фармакокинетиката на пероралните

контрацептиви не се повлиява от едновременното приложение с микофенолат мофетил (вж.

също точка 4.5).

5.3

Предклинични данни за безопасност

При експериментални модели микофенолат мофетил не е туморогенен. Най-високите дози,

тествани при проучванията за карциногенност върху животни, водят до приблизително

2-3 пъти по-висока системна експозиция (AUC или C

) в сравнение с наблюдаваната при

препоръчителната клинична доза от 2 g дневно и 1,3-2 пъти по-висока от системната

експозиция (AUC или C

), установена при пациенти със сърдечна трансплантация при

препоръчителната клинична доза от 3 g дневно.

Два теста за генотоксичност (

in vitro

тест с миши лимфомни клетки и

in vivo

микронуклеус тест

върху костен мозък на мишки) показват, че микофенолат мофетил притежава потенциал да

предизвиква хромозомни аберации. Тези ефекти може да са свързани с фармакодинамичния

начин на действие, т.е. с инхибиране на нуклеотидния синтез в чувствителните клетки. Други

in

vitro

тестове за откриване на генни мутации не показват генотоксична активност.

Микофенолат мофетил не влияе върху фертилитета на мъжки плъхове при перорални дози до

20 mg/kg/ден. Системната експозиция при тази доза представлява 2-3 пъти клиничната

експозиция, при препоръчителната клинична доза от 2 g дневно при пациенти с бъбречна

трансплантация и 1,3-2 пъти клиничната експозиция при препоръчителната клинична доза от

3 g дневно при пациенти със сърдечна трансплантация. При проучване на женския фертилитет

и репродукция, проведено върху плъхове, перорални дози от 4,5 mg/kg/дeн предизвикват

малформации (включително анофталмия, агнатия и хидроцефалия) в първо поколение при

отсъствие на токсичност за майката. Системната експозиция при тази доза е приблизително

0,5 пъти клиничната експозиция при препоръчителната клинична доза от 2 g дневно при

пациенти с бъбречна трансплантация и приблизително 0,3 пъти клиничната експозиция при

препоръчителната клинична доза от 3 g дневно при пациенти със сърдечна трансплантация. Не

са установени ефекти върху фертилитета или репродуктивните показатели при майките или при

следващото поколение.

При тератологичните проучвания върху плъхове и зайци се наблюдават случаи на резорбция на

плода и малформации при плъхове при доза от 6 mg/kg/ден (включително анофталмия, агнатия

и хидроцефалия) и при зайци при доза 90 mg/kg/ден (включително сърдечно-съдови и бъбречни

аномалии като ектопия на сърцето и бъбреците и диафрагмална и умбиликална херния), при

липса на токсичност за майката. Системната експозиция при тези нива е приблизително равна

или по-малка от 0,5 пъти клиничната експозиция при препоръчителната клинична доза от 2 g

дневно при пациенти с бъбречна трансплантация и приблизително 0,3 пъти клиничната

експозиция при препоръчителната клинична доза от 3 g дневно при пациенти със сърдечна

трансплантация (вж. точка 4.6).

Хемопоетичната и лимфната системи са основните органи, засегнати при токсикологичните

изследвания, проведени с микофенолат мофетил при плъхове, мишки, кучета и маймуни. Тези

ефекти се наблюдават при нива на системна експозиция, равни или по-ниски от клиничната

експозиция при препоръчителната доза от 2 g дневно при реципиенти на бъбречни

трансплантати. Стомашно-чревни ефекти се наблюдават при кучета при нива на системна

експозиция, еквивалентни или по-ниски от клиничната експозиция при препоръчителната доза.

Стомашно-чревни и бъбречни ефекти, които свидетелстват за дехидратация, също се

наблюдават при маймуни при най-високата доза (нива на системна експозиция, равни или по-

високи от клиничната експозиция). Профилът на неклинична токсичност на микофенолат

мофетил изглежда е съвместим с нежеланите събития, наблюдавани при клиничните

изпитвания върху хора, които понастоящем осигуряват данни за безопасност с по-голямо

значение за популацията пациенти (вж. точка 4.8).

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Капсулно съдържимо

Прежелатинизирано нишесте (царевично)

Повидон К-30

Кроскармелоза натрий

Магнезиев стеарат

Състав на капсулата

Капаче

Индигокармин (E132)

Титанов диоксид (E171)

Желатин

Тяло

Железен оксид, червен (Е172)

Железен оксид, жълт (Е172

Титанов диоксид (E171)

Желатин

Черното мастило съдържа: шеллак, железен оксид, черен (Е172), пропиленгликол и калиев

хидроксид.

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок на годност

3 години

6.4

Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5

Вид и съдържание на опаковката

Прозрачни PVC/PVdC-алуминиеви блистери в опаковки по 100 капсули или 300 капсули, или

100 x 1 капсула.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят

в съответствие с местните изисквания.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Teva B.V.

Swensweg 5

2031GA Haarlem

Нидерландия

8.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/07/439/001 (100 капсули)

EU/1/07/439/002 (300 капсули)

EU/1/07/439/006 (100 x 1 капсула)

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 21 февруари 2008 г.

Дата на последно подновяване: 19 ноември 2012 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Микофенолат мофетил Teva 500 mg филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 500 mg микофенолат мофетил (mycophenolate mofetil).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка.

Бледолилави, овални, филмирани таблетки с вдлъбнато релефно означение “М500” от едната

страна и гладки от другата страна.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Микофенолат мофетил Teva в комбинация с циклоспорин и кортикостероиди е показан за

профилактика на остро отхвърляне на трансплантата при пациенти с алогенна трансплантация

на бъбрек, сърце или черен дроб.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението с Микофенолат мофетил Teva трябва да се започне и поддържа от специалисти със

съответна квалификация в областта на трансплантацията.

Дозировка

Употреба при бъбречна трансплантация

Възрастни

Пероралното лечение с Микофенолат мофетил Teva трябва да започне до 72 часа след

трансплантацията. Препоръчителната доза при пациенти с бъбречна трансплантация е 1,0 g два

пъти дневно (2 g дневна доза).

Педиатрична популация на възраст от 2 до 18 години

Препоръчителната доза микофенолат мофетил е 600 mg/m

, прилагани два пъти дневно (до

максимална доза от 2 g дневно). Микофенолат мофетил Teva таблетки трябва да се предписват

само на пациенти с телесна повърхност поне 1,5 m

при доза от 1 g два пъти дневно (2 g дневна

доза). Тъй като някои нежелани лекарствени реакции възникват по-често в тази възрастова

група (вж. точка 4.8) в сравнение с възрастните, може да се наложи временно намаляване на

дозата или прекъсване на лечението. При това трябва да се вземат предвид съответните

клинични фактори, включително тежестта на реакцията.

Педиатрична популация

<

2 години

Данните относно безопасността и ефикасността при деца под 2-годишна възраст са ограничени.

Тези данни са недостатъчни, за да се направят препоръки за дозировката и поради това

употребата в тази възрастова група не се препоръчва.

Употреба при сърдечна трансплантация

Възрастни

Пероралното лечение с Микофенолат мофетил Teva трябва да започне до 5 дни след

трансплантацията. Препоръчваната доза при пациенти със сърдечна трансплантация е 1,5 g два

пъти дневно (3 g дневна доза).

Педиатрична популация

Липсват данни при педиатрични пациенти със сърдечна трансплантация.

Употреба при чернодробна трансплантация

Възрастни

Интравенозното лечение с микофенолат мофетил трябва да започне през първите 4 дни след

трансплантацията на черен дроб. Пероралното лечение с Микофенолат мофетил Teva трябва да

започне веднага след като лекарството може да се приема през устата. Препоръчителната доза

при пациенти с чернодробна трансплантация е 1,5 g два пъти дневно (3 g дневна доза).

Педиатрична популация

Липсват данни при педиатрични пациенти с чернодробна трансплантация.

Употреба при специални популации

Старческа възраст

Препоръчителната доза 1,0 g, приложена два пъти дневно при пациенти с бъбречна

трансплантация, и 1,5 g два пъти дневно при пациенти с трансплантация на сърце или черен

дроб е подходяща при пациенти в старческа възраст.

Бъбречно увреждане

При пациенти с трансплантация на бъбрек с тежко хронично бъбречно увреждане (скорост на

гломерулната филтрация < 25 m/min/1,73 m

), извън периода непосредствено след

трансплантацията трябва да се избягват дози, по-високи от 1 g два пъти дневно. Тези пациенти

трябва също внимателно да се наблюдават. Не е необходимо коригиране на дозата при

пациенти със забавено постоперативно функциониране на бъбречната присадка (вж. точка 5.2).

Липсват данни при пациенти със сърдечна или чернодробна трансплантация и тежко хронично

бъбречно увреждане.

Тежко чернодробно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с бъбречна трансплантация и тежко

паренхимно заболяване на черния дроб. Липсват данни при пациенти със сърдечна

трансплантация и тежко паренхимно заболяване на черния дроб.

Лечение по време на епизоди на отхвърляне

Микофенолова киселина (МФК) е активният метаболит на микофенолат мофетил.

Отхвърлянето на бъбречния трансплантат не води до промени във фармакокинетиката на МФК;

не се налага намаляване на дозата или прекратяване на Микофенолат мофетил Teva . Няма

основание за коригиране на дозата на Микофенолат мофетил Teva след отхвърляне на

присадката при сърдечна трансплантация. Няма фармакокинетични данни при отхвърляне на

чернодробна присадка.

Педиатрична популация

Липсват данни за лечение на първо или рефрактерно отхвърляне при педиатрични пациенти с

трансплантация.

Начин на приложение

Перорално приложение

Предпазни мерки, които трябва да бъдат взети преди работа със или приложение на

лекарствения продукт

Тъй като микофенолат мофетил е показал тератогенни ефекти при плъхове и зайци,

Микофенолат мофетил Teva таблетки не трябва да се разчупват.

4.3

Противопоказания

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се прилага при пациенти със свръхчувствителност

към микофенолат мофетил, микофенолова киселина или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1. Наблюдавани са реакции на свръхчувствителност към Микофенолат

мофетил Teva (вж. точка 4.8).

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се прилага при жени с детероден потенциал, които не

използват високо ефективни контрацептивни методи (вж. точка 4.6).

Не трябва да се започва терапия с Микофенолат мофетил Teva при жени с детероден

потенциал, без представяне на резултати от тест за бременност, за да се изключи нежелана

употребата по време на бременност (вж. точка 4.6).

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се използва по време на бременност, освен ако няма

друго подходящо алтернативно лечение за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантата

(вж. точка 4.6).

Микофенолат мофетил Teva не трябва да се прилага при жени, които кърмят (вж. точка 4.6).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Неоплазми

Пациентите, получаващи имуносупресивна терапия в комбинация с други лекарствени

продукти, включително Микофенолат мофетил Teva, са изложени на повишен риск от развитие

на лимфоми и други злокачествени заболявания, особено на кожата (вж. точка 4.8). Изглежда,

че рискът по-скоро е свързан с интензивността и продължителността на имуносупресията,

отколкото с употребата на някакъв специфичен продукт. Общ съвет за свеждане на риска от рак

на кожата до минимум е да се ограничи излагането на слънчева и ултравиолетова светлина,

като се носи защитно облекло и се използват слънцезащитни продукти с висок защитен фактор.

Инфекции

Пациенти, лекувани с имуносупресори, включително Микофенолат мофетил Teva, са изложени

на повишен риск от опортюнистични инфекции (бактериални, гъбични, вирусни и протозойни),

инфекции с летален изход и сепсис (вж. точка 4.8). Такива инфекции са реактивация на

латентни вирусни инфекции, като хепатит В или хепатит С реактивация и инфекции,

причинени от полиомавируси (нефропатия, свързана с ВК вирус, прогресивна мултифокална

левкоенцефалопатия (ПМЛ), свързана с JC вирус). Докладвани са случаи на хепатит вследствие

на реактивация на хепатит В и хепатит С при пациенти-носители, които са лекувани с

имуносупресори. Тези инфекции често са свързани с висока обща имуносупресивна

обремененост и може да доведат до сериозни или летални състояния, които лекарите трябва да

имат предвид в диференциалната диагноза при имуносупресирани пациенти с влошаваща се

бъбречна функция или неврологични симптоми.

Има съобщения за хипогамаглобулинемия във връзка с рецидивиращи инфекции при пациенти,

получаващи микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори. В някои от тези

случаи, преминаването от микофенолат мофетил към алтернативен имуносупресор води до

нормализиране на серумните нива на IgG. При пациентите на микофенолат мофетил, които

развиват рецидивиращи инфекции, трябва да се измерват серумните имуноглобулини. В случай

на продължителна, клинично значима хипогамаглобулинемия, трябва да се обмисли подходящо

клинично действие като се има предвид мощния цитостатичен ефект на микофеноловата

киселина върху Т- и В-лимфоцитите.

Има публикувани съобщения за бронхиектазии при възрастни и деца, които получават

микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори. В някои от тези случаи

преминаването от микофенолат мофетил към друг имуносупресор води до подобрение на

респираторните симптоми. Рискът от бронхиектазии може да е свързан с

хипогамаглобулинемия или с непосредствен ефект върху белия дроб. Има също изолирани

съобщения за интерстициална белодробна болест и белодробна фиброза, някои от които са

били фатални (вж. точка 4.8). Препоръчва се да се изследват пациентите, които развиват

персистиращи белодробни симптоми като кашлица и диспнея.

Кръв и имунна система

Пациентите, получаващи Микофенолат мофетил Teva, трябва да се проследяват за появата на

неутропения, която може да бъде свързана със самия Микофенолат мофетил Teva, със

съпътстващ лекарствен продукт, вирусна инфекция или комбинация от няколко причини.

Пълна кръвна картина на пациентите, лекувани с Микофенолат мофетил Teva, трябва да се

изследва всяка седмица през първия месец, два пъти месечно през втория и третия месец на

лечението и след това ежемесечно през първата година. Ако се развие неутропения (абсолютен

брой на неутрофилите < 1,3 х 10

l), може да се обсъди прекратяване на лечението с

Микофенолат мофетил Teva.

При пациенти, лекувани с микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори са

били докладвани случаи на придобита (чиста) аплазия на еритроцитите (ПАЕ). Механизмът на

ПАЕ, индуцирана от микофенолат мофетил, не е известен. ПАЕ може да отзвучи при

намаляване на дозата или преустановяване на лечението с Микофенолат мофетил Teva.

Промени в терапията с Микофенолат мофетил Teva трябва да се предприемат само при

съответно наблюдение на реципиентите на трансплантати, за да се сведе до минимум риска от

отхвърляне на присадката (вж. точка 4.8).

Пациентите, получаващи Микофенолат мофетил Teva трябва да бъдат инструктирани да

съобщават незабавно за всеки признак на инфекция, неочаквано посиняване, кървене или други

прояви на костномозъчна недостатъчност.

Пациентите трябва да бъдат информирани, че по време на лечението с Микофенолат мофетил

Teva ваксинациите може да бъдат по-малко ефективни и употребата на живи атенюирани

ваксини трябва да се избягва (вж. точка 4.5). Противогрипната ваксина може да бъде от полза.

Предписващите лекари трябва да направят справка с националните указания за противогрипна

ваксинация.

Стомашно-чревни

Приложението на микофенолат мофетил е свързано с повишена честота на нежелани реакции

от страна на храносмилателната система, включително нечести случаи на улцерация,

кръвоизлив и перфорация на стомашно-чревния тракт. Микофенолат мофетил Teva трябва да се

прилага внимателно при пациенти с активно сериозно заболяване на храносмилателната

система.

Микофенолат мофетил Teva е инхибитор на инозинмонофосфат дехидрогеназата (IMPDH). По

тази причина, приложението му трябва да се избягва при пациенти с рядката наследствена

недостатъчност на хипоксантин-гуанин-фосфорибозил трансферазата (HGPRT) като

синдромите на Lesch–Nyhan и Kelley–Seegmiller.

Взаимодействия

Необходимо е повишено внимание при преминаване на комбинираната терапия от схеми,

съдържащи имуносупресори, които повлияват ентерохепаталния кръговрат на МФК, напр.

циклоспорин, към други, които са лишени от този ефект, напр. такролимус, сиролимус,

белатацепт, или обратно, тъй като това може да доведе до промени в експозицията на МФК.

Лекарства, които повлияват ентерохепаталния цикъл на МФК (напр. колестирамин,

антибиотици), трябва да се използват с повишено внимание поради потенциала им за

намаляване на плазмените нива и ефикасността на микофенолат мофетил (вж. също точка 4.5).

При промяна на комбинираната терапия (напр. от схеми с циклоспорин на такива с такролимус

или обратно) може да бъде подходящо да се проведе терапевтичен лекарствен мониторинг на

MФК или да се осигури адекватна имуносупресия при пациенти с висок имунологичен риск

(напр. риск от отхвърляне, лечение с антибиотици, добавяне или премахване на

взаимодействащи лекарства).

Препоръчва се микофенолат мофетил да не се прилага съпътстващо с азатиоприн, защото

такова съпътстващо приложение не е проучено.

Съотношението риск/полза на микофенолат мофетил в комбинация със сиролимус не е

установено.(вж. също точка 4.5).

Специални популации

Пациентите в старческа възраст в сравнение с по-младите индивиди, могат да бъдат изложени

на повишен риск от нежелани реакции, като някои инфекции (включително заболяване с

тъканна инвазия на цитомегаловирус) и евентуално стомашно-чревен кръвоизлив и белодробен

оток (вж. точка 4.8).

Тератогенни ефекти

Микофенолат е силен тератоген при хора. Има съобщения за спонтанни аборти (честота 45% до

49%) и вродени малформации (изчислена честота 23% до 27%) след експозиция на ММФ по

време на бременност. Следователно, Микофенолат мофетил Teva e противопоказан по време на

бременност освен ако няма друго подходящо алтернативно лечение за предотвратяване на

отхвърлянето на трансплантата. Пациентите жени с детероден потенциал трябва да бъдат

информирани за рисковете и да спазват препоръките, дадени в точка 4.6 (напр. котрацептивни

методи, тестове за бременност) преди, по време на и след лечението с микофенолат. Лекарите

трябва да гарантират, че жените, приемащи микофенолат, са наясно с рисковете за увреждане

на бебето, необходимостта от ефективна контрацепция и необходимостта незабавно да се

консултират със своя лекар, ако съществува възможност за забременяване.

Контрацепция (вж. точка 4.6)

Поради силните клинични доказателства, показващи висок риск от аборт и вродени

малформации при използване на микофенолат мофетил при бременност, трябва да се положат

всички усилия, за да се избегне бременност по време на лечението. Поради това, жените с

детероден потенциал трябва да използват най-малко една форма на надеждна контрацепция

(вж. точка 4.3) преди започване на лечението с Микофенолат мофетил Teva, по време на

лечението и в продължение на шест седмици след преустановяване на лечението освен ако

избраният метод на контрацепция е въздържание. За предпочитане е да се приложат две

допълващи се форми на контрацепция едновременно, за да се сведе до минимум възможността

за неуспех на контрацепцията и нежелана бременност.

За съвет за контрацепция при мъже вижте точка 4.6.

Обучителни материали

За да се подпомогнат пациентите да избегнат фетална експозиция на микофенолат и за да се

осигури допълнителна важна информация за безопасност, Притежателят на разрешението за

употреба ще предостави обучителни материали на медицинските специалисти. В обучителните

материали ще се подсилят предупрежденията относно тератогенността на микофенолат, ще се

даде съвет за контрацепция преди започването на терапията и указания относно

необходимостта от изследване за бременност. Лекарят трябва да дава пълна информация за

пациента относно тератогенния риск и мерките за предпазване от забременяване на жените с

детероден потенциал и на пациентите мъже, ако е подходящо.

Допълнителни предпазни мерки

Пациентите не трябва да даряват кръв по време на лечението или в рамките на поне 6 седмици

след прекратяване приема на микофенолат. Мъжете не трябва да бъдат донори на сперма по

време на лечението или в рамките на 90 дни след прекратяване приема на микофенолат.

Помощно вещество

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на една филмирана

таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Ацикловир

Наблюдавани са по-високи плазмени концентрации, когато микофенолат мофетил е прилаган с

ацикловир, в сравнение със самостоятелно приложение на ацикловир. Промените във

фармакокинетиката на МФКГ (фенолов глюкорунид на МФК) (МФКГ се повишава с 8%) са

минимални и не се считат за клинично значими. Тъй като плазмените концентрации на МФКГ

се повишават при бъбречно увреждане, както и концентрациите на ацикловир, има възможност

микофенолат мофетил и ацикловир или неговите предлекарства – напр. валацикловир – да се

конкурират за тубулната секреция в бъбреците и по този начин допълнително да се увеличат

концентрациите на двете субстанции.

Антиациди и инхибитори на протонната помпа (ИПП)

Наблюдавана е намалена експозиция на МФК, когато антиациди като магнезиев и алуминиев

хидроксид, и ИПП, включително ланзопразол и пантопразол се прилагат с микофенолат

мофетил. Не са наблюдавани значими разлики при сравняване на честотата на отхвърляне на

трансплантата или честотата на загуба на присадката между пациентите на микофенолат

мофетил, приемащи ИПП и пациентите на микофенолат мофетил, които не приемат ИПП. Тези

данни подкрепят екстраполирането на тези резултати върху всички антиациди, тъй като

намаляването на експозицията при едновременно приложение на микофенолат мофетил с

магнезиев и алуминиев хидроксид е значително по-малко, отколкото при едновременно

приложение на микофенолат мофетил с ИПП.

Лекарствени продукти, които повлияват ентерохепаталния кръговрат (напр. колестирамин,

циклоспорин А, антибиотици)

Трябва да се внимава при употребата на лекарствени продукти, които повлияват

ентерохепаталния кръговрат, поради възможността за намаление на ефикасността на

микофенолат мофетил.

Колестирамин

След единична доза 1,5 g микофенолат мофетил на здрави лица, на които предварително са

давани 4 g колестирамин три пъти дневно в продължение на 4 дни, е наблюдавано намаление на

AUC на МФК с 40% (вж. точки 4.4 и 5.2). При съпътстващо приложение трябва да се внимава

поради потенциална възможност за намаление на ефикасността на микофенолат мофетил.

Циклоспорин A

Фармакокинетиката на циклоспорин A (CsA) не се повлиява от микофенолат мофетил. Ако

обаче се прекрати съпътстващото лечение с CsA, трябва да се очаква повишаване на AUC на

МФК с около 30%. CsA повлиява ентерохепаталния кръговрат на МФК, което води до намалена

експозиция на МФК с 30-50% при пациенти с бъбречна трансплантация, лекувани с

микофенолат мофетил и CsA, в сравнение с пациенти, приемащи сиролимус или белатацепт и

подобни дози микофенолат мофетил (вж. също точка 4.4). От друга страна, трябва да се очакват

промени в експозицията на МФК при преминаване на пациентите от CsA към един от

имуносупресорите, които не повлияват ентерохепаталния цикъл на МФК.

Антибиотиците, елиминиращи бактериите, продуциращи

-глюкуронидаза в червата (напр.

класовете антибиотици аминогликозиди, цефалоспорини, флуорохинолони и пеницилини),

може да повлияят ентерохепаталния кръговрат на МФКГ/МФК, като това води до намалена

системна експозиция на MФК. Има информация за следните антибиотици:

Ципрофлоксацин или амоксицилин плюс клавуланова киселина

Съобщава се за намаляване на най-ниските концентрации на MФК с около 50% при реципиенти

на бъбречен трансплантат в дните непосредствено след започване на пероралeн

ципрофлоксацин или амоксицилин плюс клавуланова киселина. Наблюдава се тенденция за

намаляване на този ефект при продължителна употреба на антибиотиците и отзвучаване до

няколко дни след прекратяването на антибиотика. Промените в най-ниските нива може да не

отразяват точно промените в общата експозиция на MФК. Поради това промяна в дозата на

Микофенолат мофетил Teva обикновено няма да е необходима при липса на клинични данни за

нарушена функция на присадката. Трябва да се извършва обаче стриктно клинично наблюдение

по време на лечението с комбинацията и малко след антибиотичната терапия.

Норфлоксацин и метронидазол

При здрави доброволци не е наблюдавано значимо взаимодействие, когато микофенолат

мофетил е прилаган едновременно с норфлоксацин или с метронидазол. Но комбинацията на

норфлоксацин и метронидазол намалява експозицията на МФК с около 30% след единична доза

микофенолат мофетил.

Tриметоприм/сулфаметoксaзол

Не е наблюдаван ефект върху бионаличността на МФК.

Лекарствени продукти, които повлияват глюкуронирането (напр. изавуконазол, телмисартан)

Съпътстващото приложение на лекарства, повлияващи глюкуронирането на MФК, може да

промени експозицията на MФК. Поради това се препоръчва повишено внимание, когато тези

лекарства се прилагат едновременно с микофенолат мофетил.

Изавуконазол

Повишение на AUC

0-∞

на МФК с 35% е наблюдавано при съпътстващо приложение с

изавуконазол.

Телмисартан

Съпътстващото приложение на телмисартан и микофенолат мофетил води до намаляване на

концентрациите на МФК с около 30%. Телмисартан променя елиминирането на МФК, като

засилва експресията на PPAR гама (пероксизом пролифератор-активиран рецептор гама), което

от своя страна води до повишена експресия и активност на UGT1A9. При сравняване на

честотите на отхвърляне на трансплантата, честотите на загуба на присадката или профилът на

нежелани събития при пациентите на микофенолат мофетил със и без едновременно лечение с

телмисартан, не са наблюдавани клинични последствия от фармакокинетичното

взаимодействие от типа лекарство-лекарство.

Ганцикловир

Въз основа на резултатите от изследване с еднократно приложение на препоръчваните дози

микофенолат мофетил перорално и ганцикловир интравенозно и на известните ефекти на

бъбречното увреждане върху фармакокинетиката на микофенолат мофетил (вж. точка 4.2) и

ганцикловир се очаква, че едновременното приложение на тези продукти (които се конкурират

за механизмите на тубулна секреция в бъбреците) ще доведе до увеличение на концентрациите

на MФКГ и ганцикловир. Не се очаква значителна промяна във фармакокинетиката на МФК и

не се налага коригиране на дозата на Микофенолат мофетил Teva. При пациенти с бъбречно

увреждане, при които микофенолат мофетил и ганцикловир или неговите предлекарства – напр.

валганцикловир – се прилагат едновременно, трябва да се спазват препоръките за дозиране на

ганцикловир, а пациентите да се наблюдават внимателно.

Перорални контрацептиви

Фармакокинетиката и фармакодинамиката на пероралните контрацептиви не се повлияват от

едновременното приложение с микофенолат мофетил (вж. също точка 5.2).

Рифампицин

При пациенти, които не получават циклоспорин, съпътстващото приложение на микофенолат

мофетил и рифампицин води до понижаване на експозицията на МФК (AUС

0-12h

) с 18-70%. При

едновременното приложение с рифампицин се препоръчва мониториране на нивата на

експозиция на МФК и адаптиране на дозата на Микофенолат мофетил Teva, така че да се

подържа клинична ефикасност.

Севеламер

Когато микофенолат мофетил се прилага успоредно със севеламер, се наблюдава понижение в

на МФК и AUC

0-12h

съответно с 30% и 25%, като това не води до клинично значими

последствия (т.е. отхвърляне на присадката). Препоръчва се обаче, с цел намаляване до

възможния минимум на влиянието върху абсорбцията на МФК, Микофенолат мофетил Teva да

се прилага поне един час преди или три часа след приема на севеламер. Няма данни относно

взаимодействия на микофенолат мофетил с други фосфат-свързващи вещества, освен

севеламер.

Такролимус

При пациенти с чернодробна трансплантация, при които е започнато лечение с микофенолат

мофетил и такролимус, AUC и C

на МФК – активният метаболит на микофенолат мофетил –

не се повлияват значимо от съпътстващото приложение на такролимус. Напротив, наблюдавано

е приблизително 20% повишение на AUC на такролимус при многократно приложение на

микофенолат мофетил (1,5 g два пъти дневно) на пациенти с чернодробна трансплантация,

получаващи такролимус При пациенти с бъбречна трансплантация обаче, концентрацията на

такролимус изглежда не се променя от микофенолат мофетил (вж. също точка 4.4).

Живи ваксини

Живи ваксини не трябва да се прилагат при пациенти с нарушен имунен отговор. Антитяло-

отговорът към други ваксини може да бъде намален (вж. също точка 4.4).

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Потенциални взаимодействия

Едновременното приложение на пробенецид с микофенолат мофетил при маймуни е довело до

трикратно повишение на плазмената AUC на МФКГ. По този начин други лекарства, за които

се знае, че са подложени на тубулна секреция в бъбреците може да се конкурират с МФКГ, и

така да се повишат плазмените концентрации на МФКГ или на други лекарства, елиминирани

чрез тубулна секреция.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал

Трябва да се избягва бременност, докато се приема микофенолат. Поради това, жените с

детероден потенциал трябва да използват най-малко една форма на надеждна контрацепция

(вж. точка 4.3), преди да започнат терапия с Микофенолат мофетил Teva, по време на лечението

и в продължение на шест седмици след преустановяване на лечението, освен ако избраният

метод на контрацепция е въздържание. За предпочитане е да се приложат едновременно две

допълващи се форми на контрацепция.

Бременност

Микофенолат мофетил Teva е противопоказан по време на бременност, освен ако няма друго

подходящо алтернативно лечение за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантата.

Лечението не трябва да се започва без да е налице отрицателен тест за бременност, за да се

изключи нежелана употреба по време на бременност.

Пациентите жени с репродуктивен потенциал трябва да бъдат информирани за повишения риск

от загуба на плода и вродени малформации в началото на лечението и трябва да бъдат

консултирани по отношение на предпазването от забременяване и семейно планиране.

Преди да започнат терапия с Микофенолат мофетил Teva, жените с детероден потенциал

трябва да имат два отрицателни резултата от серумен или уринен тест за бременност с

чувствителност най-малко 25 mIU/ml, за да се изключи неволна експозиция на плода на

микофенолат. Препоръчва се 8-10 дни след първия тест да се извърши втори тест. При

трансплантация на органи от починали донори, ако не е възможно да се извършат два теста

през 8-10 дни преди да се започне лечението (поради времето, свързано с наличността на

органите за трансплантация), тест за бременност трябва да се извърши непосредствено преди

започване на лечението, а още един тест да се направи след 8-10 дни. Тестовете за бременност

трябва да се повторят, ако е клинично необходимо (напр. след съобщаване за някакъв пропуск в

контрацепцията). Резултатите от всички тестове за бременност трябва да се обсъждат с

пациента. Пациентите трябва да се инструктират да се консултират незабавно с лекуващия си

лекар при настъпване на бременност.

Микофенолат е мощен тератоген за човека, като съществува повишен риск от спонтанни

аборти и вродени малформации в случай на експозиция по време на бременност;

Съобщават се спонтанни аборти при 45-49% от бременните жени с експозиция на

микофенолат мофетил, в сравнение с честота между 12 и 33% при болни с трансплантация

на солидни органи, лекувани с имуносупресори, различни от микофенолат мофетил.

Въз основа на съобщения от литературата, малформации са се появили при 23 до 27% от

живите раждания при жени с експозиция на микофенолат мофетил по време на бременност

(в сравнение с 2 до 3% от живите раждания в общата популация и приблизително 4 до 5% от

живите раждания при реципиенти с трансплантация на солидни органи, лекувани с

имуносупресори, различни от микофенолат мофетил).

При постмаркетинговата употреба са наблюдавани вродени малформации, включително

съобщения за множествени малформации при деца на пациентки с експозиция на микофенолат

в комбинация с други имуносупресори по време на бременността. Най-често се съобщават

следните малформации:

Аномалии на ухото (напр. патологично оформено или липсващо външно ухо), атрезия на

външния слухов канал (средно ухо);

Лицеви малформации, като цепка на устната и небцето (заешка устна, вълча уста),

микрогнатия и хипертелоризъм на орбитите;

Аномалии на очите (напр. колобома);

Вродено сърдечно заболяване, като дефекти на предсърдния и камерния септум;

Малформации на пръстите (напр. полидактилия, синдактилия);

Трахео-езофагеални малформации (напр. атрезия на хранопровода);

Малформации на нервната система като spina bifida;

Аномалии на бъбреците.

В допълнение има отделни съобщения за следните малформации:

Микрофталмия;

Вродена киста на хороидния плексус;

Агенезия на septum pellucidum;

Агенезия на обонятелния нерв.

Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Кърмене

Установено е, че микофенолат мофетил се екскретира в млякото на плъхове с лактация. Не е

известно дали това вещество се екскретира в кърмата при човека. Поради вероятността от

сериозни нежелани лекарствени реакции към микофенолат мофетил при кърмачетата

Микофенолат мофетил Teva е противопоказан при кърмачки (вж. точка 4.3).

Мъже

Ограничените клинични данни не показват повишен риск от малформации или аборт след

експозиция на бащата на микофенолат мофетил.

МФК е мощен тератоген. Не е известно дали МФК присъства в спермата. Изчисления,

основаващи се на данни при животни, показват, че максималното количество МФК, което

потенциално може да се пренесе в жена, е толкова ниско, че би било много малко вероятно да

окаже ефект. При проучвания при животни е доказано, че микофенолат е генотоксичен в

концентрации само малко надхвърлящи терапевтичните експозиции при хора, така че рискът от

генотоксични ефекти върху сперматозоидите не може да се изключи напълно.

Поради това се препоръчват следните предпазни мерки: препоръчва се сексуално активните

пациенти мъже или техните партньорки да използват надеждна контрацепция по време на

лечението на пациента мъж и в продължение най-малко на 90 дни след прекратяване приема на

микофенолат мофетил. Пациентите мъже с репродуктивен потенциал трябва да бъдат

уведомени и да обсъдят с квалифициран медицински специалист потенциалните рискове,

свързани със зачеване на дете.

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Микофенолат мофетил повлиява в умерена степен способността за шофиране и работа с

машини. Микофенолат мофетил може да причини сънливост, объркване, замаяност, тремор или

хипотония и поради това пациентите се съветват да внимават, когато шофират или работят с

машини.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Изчислено е, че общо 1557 пациенти са получили микофенолат мофетил по време на пет

клинични изпитвания за профилактика на остро органно отхвърляне. От тях 991 са включени в

три проучвания при бъбречна трансплантация, 277 са участвали в едно проучване при

чернодробна трансплантация, а 289 са включени в едно проучване при сърдечна

трансплантация. Азатиоприн е компараторът в проучванията при чернодробна и сърдечна

трансплантация и при две от проучванията с бъбречна, докато другото проучване с бъбречна

трансплантация е плацебо-контролирано. Пациентите във всички рамена на проучванията са

получавали също циклоспорин и кортикостероиди. Видовете нежелани реакции, съобщени при

постмаркетинговия опит с микофенолат мофетил са подобни на тези, наблюдавани в

контролираните проучвания при бъбречна, сърдечна и чернодробна трансплантация.

Диария, левкопения, сепсис и повръщане са сред най-честите и/или сериозни нежелани

лекарствени реакции, свързани с приложението на микофенолат мофетил в комбинация с

циклоспорин и кортикостероиди. Има данни за по-голяма честота на някои видове инфекции

(вж. точка 4.4).

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

Нежеланите лекарствени реакции (НЛР) от клиничните изпитвания и постмаркетинговия опит

са изброени в Таблица 1 по системо-органен клас (СОК) по MedDRA заедно с техните честоти.

Съответната категория честота за всяка нежелана лекарствена реакция се основава на следната

условност: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки

(≥1/10 000 до <1/1 000) и много редки (<1/10 000). Поради голямата разлика, наблюдавана в

честотата на някои НЛР при различните показания за трансплантация, честотата е представена

отделно за пациентите с бъбречна, чернодробна и сърдечна трансплантация.

Таблица 1

Резюме на нежеланите лекарствени реакции, възникващи при пациенти,

лекувани с микофенолат мофетил, съобщени по време на клиничните изпитвания и

постмаркетинговия опит

Нежелана

лекарствена реакция

(МedDRA)

Системо-органен клас

Бъбречна

трансплантация

n = 991

Чернодробна

трансплантация

n = 277

Сърдечна

трансплантация

n = 289

Честота

Честота

Честота

Инфекции и инфестации

Бактериални инфекции

Много чести

Много чести

Много чести

Микотични инфекции

Чести

Много чести

Много чести

Протозойни инфекции

Нечести

Нечести

Нечести

Вирусни инфекции

Много чести

Много чести

Много чести

Неоплазми – доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)

Доброкачествена

неоплазма на кожата

Чести

Чести

Чести

Лимфом

Нечести

Нечести

Нечести

Лимфопролиферативно

заболяване

Нечести

Нечести

Нечести

Неоплазма

Чести

Чести

Чести

Рак на кожата

Чести

Нечести

Чести

Нежелана

лекарствена реакция

(МedDRA)

Системо-органен клас

Бъбречна

трансплантация

n = 991

Чернодробна

трансплантация

n = 277

Сърдечна

трансплантация

n = 289

Нарушения на кръвта и лимфната система

Анемия

Много чести

Много чести

Много чести

Чиста аплазия на

червените кръвни

клетки

Нечести

Нечести

Нечести

Костномозъчна

недостатъчност

Нечести

Нечести

Нечести

Екхимоза

Чести

Чести

Много чести

Левкоцитоза

Чести

Много чести

Много чести

Левкопения

Много чести

Много чести

Много чести

Панцитопения

Чести

Чести

Нечести

Псевдолимфом

Нечести

Нечести

Чести

Тромбоцитопения

Чести

Много чести

Много чести

Нарушения на метаболизма и храненето

Ацидоза

Чести

Чести

Много чести

Хиперхолестеролемия

Много чести

Чести

Много чести

Хипергликемия

Чести

Много чести

Много чести

Хиперкалиемия

Чести

Много чести

Много чести

Хиперлипидемия

Чести

Чести

Много чести

Хипокалциемия

Чести

Много чести

Чести

Хипокалиемия

Чести

Много чести

Много чести

Хипомагнезиемия

Чести

Много чести

Много чести

Хипофосфатемия

Много чести

Много чести

Чести

Хиперурикемия

Чести

Чести

Много чести

Подагра

Чести

Чести

Много чести

Намалено тегло

Чести

Чести

Чести

Психични нарушения

Състояние на

объркване

Чести

Много чести

Много чести

Депресия

Чести

Много чести

Много чести

Безсъние

Чести

Много чести

Много чести

Ажитация

Нечести

Чести

Много чести

Тревожност

Чести

Много чести

Много чести

Абнормно мислене

Нечести

Чести

Чести

Нарушения на нервната система

Замаяност

Чести

Много чести

Много чести

Главоболие

Много чести

Много чести

Много чести

Мускулен хипертонус

Чести

Чести

Много чести

Парестезии

Чести

Много чести

Много чести

Сънливост

Чести

Чести

Много чести

Тремор

Чести

Много чести

Много чести

Конвулсии

Чести

Чести

Чести

Дисгеузия

Нечести

Нечести

Чести

Сърдечни нарушения

Тахикардия

Чести

Много чести

Много чести

Нежелана

лекарствена реакция

(МedDRA)

Системо-органен клас

Бъбречна

трансплантация

n = 991

Чернодробна

трансплантация

n = 277

Сърдечна

трансплантация

n = 289

Съдови нарушения

Хипертония

Много чести

Много чести

Много чести

Хипотония

Чести

Много чести

Много чести

Лимфоцеле

Нечести

Нечести

Нечести

Венозна тромбоза

Чести

Чести

Чести

Вазодилатация

Чести

Чести

Много чести

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Бронхиектазия

Нечести

Нечести

Нечести

Кашлица

Много чести

Много чести

Много чести

Диспнея

Много чести

Много чести

Много чести

Интерстициална

белодробна болест

Нечести

Много редки

Много редки

Плеврален излив

Чести

Много чести

Много чести

Белодробна фиброза

Много редки

Нечести

Нечести

Стомашно-чревни нарушения

Коремна дилатация

Чести

Много чести

Чести

Коремна болка

Много чести

Много чести

Много чести

Колит

Чести

Чести

Чести

Запек

Много чести

Много чести

Много чести

Намален апетит

Чести

Много чести

Много чести

Диария

Много чести

Много чести

Много чести

Диспепсия

Много чести

Много чести

Много чести

Езофагит

Чести

Чести

Чести

Еруктация

Нечести

Нечести

Чести

Флатуленция

Чести

Много чести

Много чести

Гастрит

Чести

Чести

Чести

Стомашно-чревен

кръвоизлив

Чести

Чести

Чести

Стомашно-чревна язва

Чести

Чести

Чести

Хиперплазия на

венците

Чести

Чести

Чести

Илеус

Чести

Чести

Чести

Язви на устата

Чести

Чести

Чести

Гадене

Много чести

Много чести

Много чести

Панкреатит

Нечести

Чести

Нечести

Стоматит

Чести

Чести

Чести

Повръщане

Много чести

Много чести

Много чести

Нарушения на имунната система

Свръхчувствителност

Нечести

Чести

Чести

Хипогамаглобулинемия

Нечести

Много редки

Много редки

Нежелана

лекарствена реакция

(МedDRA)

Системо-органен клас

Бъбречна

трансплантация

n = 991

Чернодробна

трансплантация

n = 277

Сърдечна

трансплантация

n = 289

Хепатобилиарни нарушения

Увеличена алкална

фосфатаза в кръвта

Чести

Чести

Чести

Увеличена лактат

дехидрогеназа в кръвта

Чести

Нечести

Много чести

Увеличени

чернодробни ензими

Чести

Много чести

Много чести

Хепатит

Чести

Много чести

Нечести

Хипербилирубинемия

Чести

Много чести

Много чести

Жълтеница

Нечести

Чести

Чести

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Акне

Чести

Чести

Много чести

Алопеция

Чести

Чести

Чести

Обрив

Чести

Много чести

Много чести

Кожна хипертрофия

Чести

Чести

Много чести

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Артралгия

Чести

Чести

Много чести

Мускулна слабост

Чести

Чести

Много чести

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Увеличен креатинин в

кръвта

Чести

Много чести

Много чести

Увеличена урея в

кръвта

Нечести

Много чести

Много чести

Хематурия

Много чести

Чести

Чести

Увреждане на

бъбреците

Чести

Много чести

Много чести

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Астения

Много чести

Много чести

Много чести

Студени тръпки

Чести

Много чести

Много чести

Оток

Много чести

Много чести

Много чести

Херния

Чести

Много чести

Много чести

Неразположение

Чести

Чести

Чести

Болка

Чести

Много чести

Много чести

Пирексия

Много чести

Много чести

Много чести

Забележка: 991 (2 g / 3 g микофенолат мофетил дневно), 289 (3 g микофенолат мофетил дневно)

и 277 (2 g i.v. / 3 g перорално микофенолат мофетил дневно) пациенти са лекувани в

проучвания фаза III за профилактика на отхвърляне съответно при бъбречна, сърдечна и

чернодробна трансплантация.

Описание на избрани нежелани реакции

Злокачествени заболявания

Пациентите, получаващи имуносупресивна терапия по схема с комбинации от лекарствени

продукти, включващи микофенолат мофетил, са изложени на повишен риск от развитие на

лимфоми и други злокачествени заболявания, особено на кожата (вж. точка 4.4). Данните от

безопасността при едно тригодишно проучване върху пациенти с бъбречна и сърдечна

трансплантация не показват никакви неочаквани промени в честотата на злокачествените

заболявания в сравнение с данните от едногодишно проучване. Болните с трансплантация на

черен дроб са проследявани най-малко 1 година, но по-малко от 3 години.

Инфекции

Всички пациенти, лекувани с имуносупресори, са изложени на повишен риск от бактериални,

вирусни и микотични инфекции (някои от които могат да доведат до летален изход),

включително такива, причинени от опортюнистични агенти и реактивация на латентна вирусна

инфекция. Рискът нараства с общото имуносупресорно натоварване (вж. точка 4.4). Най-

сериозните инфекции са сепсис, перитонит, менингит, ендокардит, туберкулоза и атипична

микобактериална инфекция. Най-честите опортюнистични инфекции при пациенти,

получаващи микофенолат мофетил (2 g или 3 g дневно) заедно с други имуносупресори по

време на контролирани клинични проучвания при болни с бъбречна, сърдечна и чернодробна

трансплантация, проследявани в продължение най-малко на 1 година, са кожно-лигавична

кандидоза, синдром на цитомегаловирус (CMV) виремия/синдром и херпес симплекс.

Пациентите с CMV виремия/синдром са били 13,5%.

Случаи на нефропатия, свързана с BK вирус, както и на прогресивна мултифокална

левкоенцефалопатия (ПМЛ), свързани с JC вирус, се съобщават при пациенти, лекувани с

имуносупресори, включително микофенолат мофетил.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Цитопениите, включващи левкопения, анемия, тромбоцитопения и панцитопения, са известни

рискове, свързани с микофенолат мофетил, и могат да доведат или да допринесат за възникване

на инфекции и кръвоизливи (вж. точка 4.4). Съобщава се за агранулоцитоза и неутропения,

поради което се препоръчва редовно проследяване на пациентите, приемащи микофенолат

мофетил (вж. точка 4.4). Има съобщения за случаи на апластична анемия и костномозъчна

недостатъчност при пациенти, лекувани с микофенолат мофетил, някои от които са били

фатални.

Съобщават се случаи на чиста аплазия на червените кръвни клетки (ЧАЧКК) при пациенти,

лекувани с микофенолат мофетил (вж. точка 4.4).

При пациенти, лекувани с микофенолат мофетил, са наблюдавани отделни случаи на аномалия

на морфологията на неутрофилите, включително придобита аномалия на Pelger-Huet. Тези

промени не са свързани с нарушение на функцията на неутрофилите. Тези промени в

хематологичните изследвания може да показват „олевяване” на зрелостта на неутрофилите,

което може погрешно да се интерпретира като признак на инфекция при имуносупресирани

пациенти, като такива, които се лекуват с микофенолат мофетил.

Стомашно-чревни нарушения

Най-сериозните стомашно-чревни нарушения са разязвяване и кръвоизлив, за които е известно,

че са свързани с микофенолат мофетил. Язви в устата, хранопровода, стомаха, дуоденума и

червата, често усложнени с кръвоизлив, както и хематемеза, мелена и хеморагични форми на

гастрит и колит често се съобщават по време на основните клинични изпитвания. Най-честите

стомашно-чревни нарушения обаче са диария, гадене и повръщане. Ендоскопското изследване

на пациентите с диария, свързана с микофенолат мофетил, показва отделни случаи на атрофия

на чревните вили (вж. точка 4.4).

Свръхчувствителност

Докладвани са реакции на свръхчувствителност, включително ангионевротичен оток и

анафилактични реакции.

Състояния, свързани с бременността, родовия и послеродовия период

Съобщава се за спонтанни аборти при пациентки, изложени на микофенолат мофетил, главно

през първия триместър, вижте точка 4.6.

Вродени

нарушения

При постмаркетинговата употреба са наблюдавани вродени малформации при деца на

пациентки, изложени на микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори, вижте

точка 4.6.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Има отделни съобщения за интерстициална белодробна болест и белодробна фиброза при

пациенти лекувани с микофенолат мофетил в комбинация с други имуносупресори, някои от

които са завършили летално. Има и съобщения за бронхиектазии при деца и възрастни.

Нарушения на имунната система

Има съобщения за хипогамаглобулинемия при пациенти, получаващи микофенолат мофетил в

комбинация с други имуносупресори.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Оток, включително периферен оток, оток на лицето и скротума, се съобщава много често по

време на основните клинични изпитвания. Мускулно-скелетна болка, като напр. миалгия и

болка във врата и гърба, също се съобщават много често.

Специални популации

Педиатрична популация

Видът и честотата на нежеланите реакции по време на едно клинично изпитване, в което са

участвали 92 деца на възраст от 2 до 18 години, лекувани перорално с 600 mg/m

микофенолат

мофетил два пъти дневно, по принцип са били подобни на тези, наблюдавани при възрастни

пациенти, лекувани с 1 g микофенолат мофетил два пъти дневно. Следните нежелани събития,

свързани с лечението, обаче са били по-чести при педиатричната популация, особено при деца

под 6-годишна възраст, в сравнение с възрастните: диария, сепсис, левкопения, анемия и

инфекция.

Старческа възраст

Пациентите в старческа възраст (≥ 65 години) може по принцип да са изложени на по-голям

риск от нежелани реакции, дължащи се на имуносупресия. В сравнение с по-младите индивиди,

пациентите в старческа възраст, които получават Микофенолат мофетил Teva като част от

комбинирана имуносупресорна терапия, могат да бъдат изложени на повишен риск от някои

инфекции (включително заболяване с тъканна инвазия на цитомегаловирус) и вероятно от

кръвоизливи в стомашно-чревния тракт и белодробен оток.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

От клиничните изпитвания и по време на постмаркетингови проучвания са получени

съобщения за предозиране с микофенолат мофетил. В много от тези случаи не се съобщава за

нежелани събития. В случаите на предозиране, когато се съобщава за нежелани събития, те

обикновено съответстват на известния профил на безопасност на лекарствения продукт.

Очаква се, че вероятно предозирането на микофенолат мофетил би довело до прекомерно

потискане на имунната система и увеличаване на чувствителността към инфекции и потискане

на костния мозък (вж. точка 4.4). Ако се развие неутропения, приложението на Микофенолат

мофетил Teva трябва да се прекъсне или да се намали дозата (вж. точка 4.4).

Не би могло да се очаква хемодиализата да отстрани клинично значими количества МФК или

МФКГ. Секвестранти на жлъчните киселини като колестирамин могат да отстранят МФК чрез

понижаване на ентерохепаталния кръговрат на лекарството (вж. точка 5.2).

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: имуносупресори, ATC код: LO4A A06

Механизъм на действие

Микофенолат мофетил е 2-морфолиноетилов естер на микофеноловата киселина (МФК). MФК

е мощен, селективен, неконкурентен и обратим инхибитор на инозинмонофосфат

дехидрогеназата и поради това инхибира пътя на

de novo

синтеза на гуанозиновия нуклеотид

без инкорпориране в ДНК. МФК има по-мощен цитостатичен ефект върху лимфоцитите,

отколкото върху другите клетки, тъй като пролиферацията на Т- и B-лимфоцитите зависи

критично от

de novo

синтеза на пурините, докато другите клетки могат да използват резервни

пътища.

5.2

Фармакокинетични свойства

Абсорбция

След перорално приложение микофенолат мофетил се резорбира бързо и в голяма степен и се

подлага на пълен предсистемен метаболизъм до активния метаболит – МФК. Както се доказва

чрез потискането на острото отхвърляне след бъбречна трансплантация, имуносупресивната

активност на микофенолат мофетил корелира с концентрацията на МФК. Средната

бионаличност на пероралния микофенолат мофетил, основаваща се на AUC на МФК, е 94% от

интравенозно приложения микофенолат мофетил. Храната не повлиява степента на абсорбция

(AUC на МФК), когато микофенолат мофетил се прилага в дози от 1,5 g два пъти дневно на

пациенти с трансплантация на бъбрек. C

на МФК обаче е намалена с 40% при наличие на

храна. След перорално приложение микофенолат мофетил не се измерва системно в плазмата.

Разпределение

В резултат от ентерохепаталния кръговрат, вторично повишение на плазмената концентрация

на МФК обикновено се наблюдава приблизително 6–12 часа след приемане на дозата.

Едновременно приложение на колестирамин (4 g три пъти дневно) се свързва с намаление на

AUC на МФК с приблизително 40%, което показва, че ентерохепаталният кръговрат е

значителен. В концентрации от клинично значение МФК се свързва с плазмените албумини в

97 %.

Биотрансформация

МФК се метаболизира предимно чрез глюкуронил трансферазата (UGT1A9 изоформа) до

образуване на неактивен фенолов глюкуронид на МФК (МФКГ).

In vivo

МФКГ се преобразува

обратно до свободна МФК чрез ентерохепатален кръговрат. Образува се също второстепенен

ациглюкуронид (АцМФКГ). АцМФКГ е фармакологично активен и се предполага, че е

отговорен за някои от нежеланите реакции на микофенолат мофетил (диария, левкопения).

Елиминиране

Незначително количество от лекарството (< 1% от дозата) се екскретира в урината като МФК.

Пероралното приложение на радиоактивно белязан микофенолат мофетил води до пълно

елиминиране на приетата доза, като 93% от нея са открити в урината, а 6% – във фекалиите.

По-голямото количество (около 87%) от приложената доза се екскретира в урината като МФКГ.

При клинични концентрации МФК и МФКГ не се отстраняват чрез хемодиализа. При високи

плазмени концентрации на МФКГ обаче (> 100

g/ml), малки количества от МФКГ се

отстраняват.

Чрез повлияване на ентерохепаталния кръговрат на лекарството, секвестрантите на жлъчни

киселини, като колестирамин, намаляват AUC на МФК (вж. точка 4.9).

Разпределението на МФК зависи от няколко транспортера. Полипептидите, транспортиращи

органични аниони (OATP), и протеин 2, свързан с множествена лекарствена резистентност

(MRP2) участват в разпределението на МФК; изоформите на OATP, MRP2 и протеинът на

резистентност на рак на гърдата (BCRP) са транспортерите, свързани със жлъчната екскреция

на глюкуронидите. Протеин 1 за множествена лекарствена резистентност (MDR1) също може

да пренася МФК, но приносът му изглежда се ограничава само до процеса на абсорбция. В

бъбреците, МФК и нейните метаболити мощно взаимодействат с бъбречните транспортери на

органични аниони.

В ранния посттрансплантационен период (< 40 дни след трансплантацията) средната AUC на

МФК е приблизително с 30% по-малка, а C

приблизително с 40% по-ниска при пациенти с

бъбречна, сърдечна и чернодробна трансплантация, в сравнение с късния

посттрансплантационен период (3-6 месеца след трансплантацията).

Специални популации

Бъбречно увреждане

В едно проучване с единична доза (6 лица в група), средната плазмена AUC на МФК,

наблюдавана при пациенти с тежко хронично бъбречно увреждане (скорост на гломерулната

филтрация < 25 ml/min/1,73 m

) е 28–75% по-висока в сравнение със средната стойност при

здрави индивиди или при лица с по-ниска степен на бъбречно увреждане. Средната AUC на

МФКГ при единична доза е 3–6 пъти по-висока при лица с тежко бъбречно увреждане в

сравнение с лица с леко бъбречно увреждане или при нормални здрави индивиди, което е

логично при известното бъбречно елиминиране на МФКГ. Не е изследвано многократното

приложение на микофенолат мофетил при пациенти с тежко хронично увреждане. Липсват

данни за пациенти със сърдечна или чернодробна трансплантация и тежко хронично бъбречно

увреждане.

Забавено функциониране на бъбречната присадка

При пациенти със забавено постоперативно функциониране на бъбречната присадка, средната

0–12 ч

на МФК е сравнима с наблюдаваната при пациенти без забавяне на функционирането.

Средната AUC

0-12 ч

на МФКГ е била 2-3 пъти по-висока, отколкото при болни след

трансплантация без забавяне на функционирането на присадката. Може да се наблюдава

преходно увеличение на свободната фракция и концентрация на плазмената МФК при

пациенти със забавена функция на бъбречната присадка. Изглежда не се налага коригиране на

дозата на Микофенолат мофетил Teva.

Чернодробно увреждане

При доброволци с алкохолна цироза процесите на глюкурониране на МФК в черния дроб са

относително незасегнати от паренхимното заболяване на черния дроб. Ефектите на

чернодробното заболяване върху този процес вероятно зависят от специфичната болест.

Чернодробно заболяване с предимно билиарно увреждане обаче, като първичната билиарна

цироза, може да има различен ефект.

Педиатрична популация

Оценявани са фармакокинетичните показатели при 49 деца с бъбречна трансплантация (на

възраст от 2 до 18 години), лекувани с 600 mg/m

микофенолат мофетил, перорално два пъти

дневно. При тази доза са достигнати стойности на AUC на МФК, подобни на тези при

възрастни с трансплантация на бъбрек, получавали микофенолат мофетил в доза 1 g два пъти

дневно в ранния и късния посттрансплантационен период. В различните възрастови групи

стойностите на АUC на МФК в ранния и късния посттрансплантационен период са били

подобни.

Старческа възраст

Няма данни фармакокинетиката на микофенолат мофетил и неговите метаболити да се променя

при възрастни пациенти (≥ 65 години) в сравнение с по-млади трансплантирани пациенти.

Пациентки, приемащи перорални

контрацептиви

Едно проучване с едновременно прилагане на микофенолат мофетил (1 g два пъти дневно) и

комбинирани перорални контрацептиви, съдържащи етинилестрадиол (0,02 mg до 0,04 mg) и

левоноргестрел (0,05 mg до 0,15 mg), дезогестрел (0,15 mg) или гестоден (0,05 mg до 0,10 mg),

проведено при 18 жени без трансплантация (без приемане на други имуносупресори) в

продължение на 3 последователни менструални цикъла, не показва клинично значимо влияние

на микофенолат мофетил върху потискащия ефект на пероралните контрацептиви върху

овулацията. Серумните нива на лутеинизиращия хормон (LH), фоликулостимулиращия хормон

(FSH) и прогестерона не се повлияват значително. Фармакокинетиката на пероралните

контрацептиви не се повлиява от едновременното приложение с микофенолат мофетил (вж.

също точка 4.5).

5.3

Предклинични данни за безопасност

При експериментални модели микофенолат мофетил не е туморогенен. Най-високите дози,

тествани при проучванията за карциногенност върху животни, водят до приблизително

2-3 пъти по-висока системна експозиция (AUC или C

) в сравнение с наблюдаваната при

препоръчителната клинична доза от 2 g дневно и 1,3-2 пъти по-висока от системната

експозиция (AUC или C

), установена при пациенти със сърдечна трансплантация при

препоръчителната клинична доза от 3 g дневно.

Два теста за генотоксичност (

in vitro

тест с миши лимфомни клетки и

in vivo

микронуклеус тест

върху костен мозък на мишки) показват, че микофенолат мофетил притежава потенциал да

предизвиква хромозомни аберации. Тези ефекти може да са свързани с фармакодинамичния

начин на действие, т.е. с инхибиране на нуклеотидния синтез в чувствителните клетки. Други

in

vitro

тестове за откриване на генни мутации не показват генотоксична активност.

Микофенолат мофетил не влияе върху фертилитета на мъжки плъхове при перорални дози до

20 mg/kg/ден. Системната експозиция при тази доза представлява 2-3 пъти клиничната

експозиция, при препоръчителната клинична доза от 2 g/дневно при пациенти с бъбречна

трансплантация и 1,3-2 пъти клиничната експозиция при препоръчителната клинична доза от

3 g дневно при пациенти със сърдечна трансплантация. При проучване на женския фертилитет

и репродукция, проведено върху плъхове, перорални дози от 4,5 mg/kg/дeн предизвикват

малформации (включително анофталмия, агнатия и хидроцефалия) в първо поколение при

отсъствие на токсичност за майката. Системната експозиция при тази доза е приблизително

0,5 пъти клиничната експозиция при препоръчителната клинична доза от 2 g дневно при

пациенти с бъбречна трансплантация и приблизително 0,3 пъти клиничната експозиция при

препоръчителната клинична доза от 3 g дневно при пациенти със сърдечна трансплантация. Не

са установени ефекти върху фертилитета или репродуктивните показатели при майките или при

следващото поколение.

При тератологичните проучвания върху плъхове и зайци се наблюдават случаи на резорбция на

плода и малформации при плъхове при доза от 6 mg/kg

/ден (включително анофталмия, агнатия

и хидроцефалия) и при зайци при доза 90 mg/kg/ден (включително сърдечно-съдови и бъбречни

аномалии като ектопия на сърцето и бъбреците и диафрагмална и умбиликална херния), при

липса на токсичност за майката. Системната експозиция при тези нива е приблизително равна

или по-малка от 0,5 пъти клиничната експозиция при препоръчителната клинична доза от 2 g

дневно при пациенти с бъбречна трансплантация и приблизително 0,3 пъти клиничната

експозиция при препоръчителната клинична доза от 3 g дневно при пациенти със сърдечна

трансплантация (вж. точка 4.6).

Хемопоетичната и лимфната системи са основните органи, засегнати при токсикологичните

изследвания, проведени с микофенолат мофетил при плъхове, мишки, кучета и маймуни. Тези

ефекти се наблюдават при нива на системна експозиция, равни или по-ниски от клиничната

експозиция при препоръчителната доза от 2 g дневно при реципиенти на бъбречни

трансплантати. Стомашно-чревни ефекти се наблюдават при кучета при нива на системна

експозиция, еквивалентни или по-ниски от клиничната експозиция при препоръчителната доза.

Стомашно-чревни и бъбречни ефекти, които свидетелстват за дехидратация, също се

наблюдават при маймуни при най-високата доза (нива на системна експозиция, равни или по-

високи от клиничната експозиция). Профилът на неклинична токсичност на микофенолат

мофетил изглежда е съвместим с нежеланите събития, наблюдавани при клиничните

изпитвания върху хора, които понастоящем осигуряват данни за безопасност с по-голямо

значение за популацията пациенти (вж. точка 4.8).

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Ядро на таблетката

Микрокристална целулоза

Повидон К-30

Магнезиев стеарат

Кроскармелоза натрий

Обвивка на таблетката

Хипромелоза (НРМС 2910)

Титанов диоксид (E171)

Макрогол (PEG 400)

Талк

Индиго кармин алуминиев лак (E132)

Железен оксид, черен (Е172)

Железен оксид, червен (Е172)

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок на годност

3 години

6.4

Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5.

Вид и съдържание на опаковката

Прозрачни PVC/PVdC-алуминиеви блистери в опаковки по 50 или 150 таблетки, или 50 x 1

таблетка в картонена кутия. Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят

в съответствие с местните изисквания.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Teva B.V.

Swensweg 5

2031GA Haarlem

Нидерландия

8.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/07/439/003 (50 таблетки)

EU/1/07/439/004 (150 таблетки)

EU/1/07/439/005 (50 x 1 таблетка)

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 21 февруари 2008 г.

Дата на последно подновяване: 19 ноември 2012 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu