Janumet

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)
12-10-2021
Активна съставка:
ситаглиптин, метформин хидрохлорид
Предлага се от:
Merck Sharp & Dohme B.V.
АТС код:
A10BD07
INN (Международно Name):
sitagliptin, metformin
Терапевтична група:
Лекарства, прилагани при диабет,
Терапевтична област:
Захарен диабет тип 2
Терапевтични показания:
За пациенти със захарен диабет тип 2:Janumet е показан като допълнение към диетата и физическите упражнения за подобряване на гликемичния контрол при пациенти, недостатъчно контролирани за тяхното максимално переносимой доза само метформина или тези, които вече са подложени на лечение с комбинация от ситаглиптина и метформина. Janumet е посочено в комбинация с сульфонилмочевины (аз. тройно комбинирано лечение) като допълнение към диета и упражнения при пациенти, недостатъчно контролирани за тяхното максимално переносимой дозата на метформина и сульфонилмочевины. Janumet е посочено като тройна комбинирана терапия с агонист Рап (аз. , тиазолидиндионом) като допълнение към диета и упражнения при пациенти, недостатъчно контролирани за тяхното максимално переносимой дозата на метформина и НПСР агонист. Janumet също така е показано, като добавите към инсулин (аз. тройно комбинирано лечение) като допълнение към диета и физически упражнения за подобряване на гликемичния контрол при пациенти, при стабилна доза на ин
Каталог на резюме:
Revision: 28
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/000861
Дата Оторизация:
2008-07-16
EMEA код:
EMEA/H/C/000861

Документи на други езици

Листовка Листовка
испански 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
испански 12-10-2021
Листовка Листовка
чешки 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
чешки 12-10-2021
Листовка Листовка
датски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
датски 12-10-2021
Листовка Листовка
немски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
немски 12-10-2021
Листовка Листовка
естонски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
естонски 12-10-2021
Листовка Листовка
гръцки 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
гръцки 12-10-2021
Листовка Листовка
английски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
английски 12-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
английски 05-07-2013
Листовка Листовка
френски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
френски 12-10-2021
Листовка Листовка
италиански 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
италиански 12-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
италиански 05-07-2013
Листовка Листовка
латвийски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
латвийски 12-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
латвийски 05-07-2013
Листовка Листовка
литовски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
литовски 12-10-2021
Листовка Листовка
унгарски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
унгарски 12-10-2021
Листовка Листовка
малтийски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
малтийски 12-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
малтийски 05-07-2013
Листовка Листовка
нидерландски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
нидерландски 12-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
нидерландски 05-07-2013
Листовка Листовка
полски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
полски 12-10-2021
Листовка Листовка
португалски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
португалски 12-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
португалски 05-07-2013
Листовка Листовка
румънски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
румънски 12-10-2021
Листовка Листовка
словашки 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словашки 12-10-2021
Листовка Листовка
словенски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словенски 12-10-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
словенски 05-07-2013
Листовка Листовка
фински 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
фински 12-10-2021
Листовка Листовка
шведски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
шведски 12-10-2021
Листовка Листовка
норвежки 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
норвежки 12-10-2021
Листовка Листовка
исландски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
исландски 12-10-2021
Листовка Листовка
хърватски 12-10-2021
Данни за продукта Данни за продукта
хърватски 12-10-2021

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ

I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Janumet 50 mg/850

mg филмирани таблетки

Janumet 50 mg/1 000 mg

филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Janumet 50 mg/850

mg филмирани таблетки

Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат

еквивалентен на 50

g ситаглиптин

(sitagliptin),

и 850

mg метформинов

хидрохлорид

metformin hydrochloride)

Janumet 50 mg/1 000 mg

филмирани таблетки

Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат

еквивалентен на 50

mg ситаглиптин

(sitagliptin),

и 1

mg метформинов

хидрохлорид

(metf

ormin hydrochloride)

За пълния списък на помощните вещества вижте точка

6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка (таблетка)

Janumet 50 mg/850 mg

филмирани таблетки

Розова филмирана таблетка с форма на капсула, с вдлъбнато релефно означение

“515” от

едната страна.

Janumet 50 mg/1 000 mg

филмирани таблетки

Червена филмирана таблетка с форма на капсула, с вдлъбнато релефно означение

“577” от

едната страна.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

При възрастни пациенти със захарен диабет тип

Janumet

е показан като допълнение към диета и упражнения за подобряване на гликемичния

контрол при пациенти, при

които не е постигнат задоволителен контрол с максималната

поносима за тях доза метформин самостоятелно или които вече се лекуват с комбинация от

ситаглиптин и метформин.

Janumet е показан в комбинация със сулфонилурейни производни (т.е. тройно комбинирано

лечение) като допълнение към диета и

упражнения при пациенти, при които не

е постигнат

задоволителен контрол с максималната поносима за тях доза метформин и сулфонилурея.

Janumet e показан като тройно комбинирано лечение с пероксизомен пролифератор

активиран

рецептор гама (PPAR

) агонист (т.е. тиазолидиндион) като допълнение към диета и упражнения

при пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с максималната поносима за

тях доза метформин и PPAR

агонист.

Janumet също е показан като дoбавка към инсулин (т.е. тройно комбинирано

лечение) като

допълнение към диетата и упражненията за подобряване на гликемичния контрол при

пациенти, когато постоянната доза на инсулин и метформин самостоятелно не осигурява

адекватен гликемичен контрол.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Дозировката на антихипергликемичното лечение с

Janumet

трябва да бъде индивидуализирана

на базата на настоящия режим на пациента, ефективността и толерантността, като не се

превишават максималната препоръчвана дневна доза от 100

ситаглиптин.

Възрастни

с нормална бъбречна функция (GFR≥

90 ml/

мин

)

При пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с максималната поносима доза

метформин като монотерапия

При пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с метформин самостоятелно,

обичайната начална доза трябва да достави доза ситаглиптин в доза 50

mg два пъти дневно

(100

mg обща дневна доза) плюс дозата метформин, която вече е приемана.

При пациенти, които преминават от едновременно прилагане на ситаглиптин и метформин

При пациенти, които преминават

от едновременно прилагане

на ситаглиптин и метформин,

лечението с Janumet трябва да се започне с дозата ситаглиптин и метформин, която вече е

приемана.

При пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с двойно комбинирано лечение

с максималната поносима доза метформин и сулфонилурея

Дозата трябва да достави ситаглиптин в доза 50

mg два пъти дневно

(100

mg обща дневна доза)

и доза метформин, подобна на дозата, която вече е приемана. Когато J

numet се използва в

комбинация със сулфонилурея, може да се наложи употребата на по

ниска доза сулфонилурея,

за да се намали рискът от хипогликемия (вж. точка

4.4).

При пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с двойно комбинирано лечение

с максималната поносима доза метформин

PPAR

агонист

Дозата трябва да достави ситаглиптин в доза 50

mg два пъти дневно (100

mg обща дневна доза)

и доза метформин, подобна на дозата, която вече е приемана.

При пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с двойно комбинирано лечение

с инсулин и максималната поносима доза метформин

Дозата трябва да достави ситаглиптин в доза 50

mg два пъти дневно (100

обща дневна доза)

и доза метформин, подобна на дозата, която вече е приемана. Когато Janum

t се използва в

комбинация с инсулин, ниската доза инсулин може да е необходима за редуциране на риска от

хипогликемия (вж. точка

4.4).

За различните

дози метформин, Janumet се предлага в концентрация по 50

mg ситаглиптин и

mg метформинов

хидрохлорид

или 1

mg метформинов

хидрохлорид.

Всички пациенти трябва да продължат препоръчаната им

диета с адекватно разпределение на

приема на въглехидрати през деня.

Специални популации

Бъбречно увреждане

Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко бъбречно увреждане

скорост на

гломерулна

филтрация

[GFR]

60 ml/

мин

Преди започване на лечение с продукти,

съдържащи метформин, трябва да се направи оценка на GFR стойностите, а след това

поне

веднъж годишно. При пациенти с повишен риск от по

нататъшно

прогресиране на бъбречно

увреждане и при пациенти в старческа възраст трябва

по

често да се прави оценка на

бъбречната функция, например на всеки 3

6 месеца.

За предпочитане е максималната дневна доза метформин да бъде разделена на 2

3 дневни дози.

Фактори, които могат да увеличат риска от лактатна ацидоза (вж. точка

4.4), трябва да бъдат

преразгледани, преди да се обмисли започването на лечение с метформин при пациенти с

GFR< 60 ml/

мин

Ако не е достъпна дозова форма на

Janumet

с адекватно количество на

активното вещество,

вместо комбинация

с фиксирани дози трябва да се използват отделните монокомпоненти.

GFR ml/

мин

Метформин

Ситаглиптин

60-89

Максималната дневна

доза е

3 000 mg.

Може да се обмисли понижаване на

дозата във връзка с намаляването на

бъбречната функция.

Максималната дневна доза е

100 mg.

45-59

Максималната дневна доза е

2 000 mg.

Началната доза е най

много

половината от максималната доза

Максималната дневна доза е

100 mg.

30-44

Максималната дневна доза е

1 000 mg.

Началната доза е най

много

половината от максималната доза

Максималната дневна доза е

50 mg.

< 30

Метформин е противопоказан

Максималната дневна доза е

25 mg.

Чернодробно увреждане

Janumet

не трябва да се използва при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка

5.2).

Старческа възраст

Тъй като метформин и ситаглиптин се екскретират чрез бъбреците, Janumet трябва да се

използва с повишено внимание при напредване на възрастта. Необходимо е мониториране на

бъбречната функция, за да се подпомогне предпазването от свързаната с

метформин лактатна

ацидоза, най

вече в старческа възраст

(вж. точки

4.3 и 4.4)

Педиатрична популация

Janumet

не трябва да се използва

при деца и юноши на възраст от 10 до 17

години поради

недостатъчна

ефикасност

Наличните понастоящем данни са описани в

точки

.8, 5.1 и 5.2.

Janumet

не е проучван при

педиатрични пациенти на възраст под 10

години.

Начин на приложение

Janum

et трябва да се приема два пъти дневно с храна за намаляване на нежеланите реакции от

страна на стомашно

чревния тракт, свързани с метформин

4.3

Противопоказания

Janumet

е противопоказан при пациенти със:

свръхчувствителност към активните

вещества

или към някое от помощните вещества

изброени в точка

(вж. точки

4.4 и 4.8);

всеки тип остра метаболитна ацидоза (като лактатна ацидоза, диабетна кетоацидоза)

диабетна прекома;

тежка

бъбречна

недостатъчност

(GFR < 30 ml/

мин) (вж. точка

4.4);

остри състояния с възможност да изменят бъбречната функция като:

дехидратация,

тежки инфекции,

шок,

вътресъдово приложение на йодирани контрастни вещества (вж. точка

4.4);

остро или хронично заболяване, което може да причини хипоксия на тъканите като:

сърдечна

или респираторна недостатъчност,

скорошен миокарден инфаркт,

шок;

чернодробно увреждане;

остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм;

кърмене.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Общи

Janumet

не трябва да се използва

при пациенти с диабет тип

1 и не трябва да си използва за

лечение на диабетна кетоацидоза.

Остър панкреатит

Употребата на DP

4 инхибитори е

свързана с риск от развитие на остър панкреатит.

Пациентите трябва да бъдат информирани за характерния симптом на

остър панкреатит:

персистираща, много силна коремна болка. След прекратяване на ситаглиптин се наблюдава

отшумяване на панкреатита (със или без поддържащо лечение), но в много редки случаи е

съобщавано за

некротизиращ

или хеморагичен панкреатит и/

или смърт. Ако има съмнения за

панкреатит, трябва да се прекрати приема на Janumet и други потенциално подозирани

лекарствени продукти

ако се потвърди остър панкреатит, приемът на Janumet не трябва да се

възобновява. Необходимо е повишено внимание при пациенти с

анамнеза за панкреатит

Лактатна ацидоза

Лактатната ацидоза, много рядко, но сериозно метаболитно усложнение, най

често настъпва

при остро влошаване на бъбречната

функция, кардио

респираторно заболяване или сепсис.

Натрупването на метформин настъпва при остро влошаване на бъбречната функция и

увеличава риска от лактатна ацидоза.

В случай на дехидратация (тежко

повръщане, диария

треска или намален прием на течности)

трябва временно да

се спре приемът

на метформин и е препоръчително да се установи

връзка с

медицински специалист.

Приемът на лекарствени продукти, които могат остро да увредят бъбречната функция (като

антихипертензивни средства, диуретици и НСПВС) трябва да се започне с повишено внимание

при пациенти, лекувани с метформин. Други рискови фактори за лактатна ацидоза са

прекомерен прием на алкохол, чернодробна недостатъчност, недостатъчно контролиран диабет,

кетоза, продължително гладуване и всякакви състояния, свързани с хипоксия, както и

едновременната употреба на лекарствени продукти, които могат да причинят лактатна ацидоза

(вж. точки

4.3 и 4.5).

Пациентите и/или болногледачите трябва да бъдат информирани за риска от лактатна ацидоза.

Лактатната

ацидоза се характеризира с ацидозна диспнея, коремна болка, мускулни крампи,

астения и хипотермия,

последвани от кома. В случай на съмнение за симптоми пациентът

трябва да спре приема на метформин и незабавно да потърси лекарска помощ. Диагностичните

лабораторни

находки са понижено кръвно рН (<7,35), повишени нива на плазмения лактат

(>5 mmol/l

) и повишена анионна разлика и

съотношение лактат/пируват.

Бъбречна функция

Преди започване на лечението трябва да се направи оценка на стойностите на GFR и редовно

след това

вж. точка 4.2

). Janumet

е противопоказан при пациенти с GFR <30

мин

и трябва

да

бъде

временно спрян при наличие на състояния, които променят бъбречната функция

вж.

точка

4.3).

Хипогликемия

Пациенти

получаващи Janumet в комбинация със сулфонилурея или с инсулин

може да са

изложени на риск от хипогликемия. Следователно, може да е необходимо намаляване на дозата

на сулфонилуреята или на инсулина.

Реакции на свръхчувствителност

Има постмаркетингови съобщения за

сериозни реакции на свръхчувствителност при пациенти

лекувани със ситаглиптин. Тези реакции включват анафилаксия, ангиоедем и ексфолиативни

състояния на кожата, включително синдром на Stevens

Johnson. Началото на тези реакции

настъпва в рамките на първите

три месеца от започване на лечението със ситаглиптин, някои

случаи настъпват след първата доза. Ако се подозира реакция на свръхчувствителност, приемът

на Janumet

трябва да се прекрати

трябва да се оценят други потенциални причини на събитието

и трябва да се назначи

алтернативно лечение на диабета (вж. точка

4.8).

Булозен пемфигоид

При пациенти, приемащи

DPP-

4 инхибитори

включително ситаглиптин, има постмаркетингови

съобщения за

булозен пемфигоид

Ако има съмнения

за булозен пемфигоид, приемът на

Janumet

трябва да се преустанови.

Операция

Janumet

трябва

да се спре

по време на операция под обща, спинална или епидурална анестезия.

Лечението може да бъде възобновено не

по

рано от 48

часа след операцията или

възобновяването на храненето през уста, и при условие че

бъбречната функция е оценена

отново и е установено, че е

стабилна

Приложение на йодирани контрастни вещества

Вътресъдовото

приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до

контраст

индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от

лактатна ацидоза.

Janumet

трябва да се спре преди или по време на процедурата за образна

диагностика и не

трябва да се възобновява до най

малко 48

часа след това, при условие че

бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна

вж. точки

и 4

.5).

Промяна в клиничния статус на пациенти с контролиран диабет тип

Пациенти с диабет тип

2, преди

това добре контролиран с Janumet, които развиват отклонения в

лабораторни показатели или клинично заболяване (най

вече неясно или слабо дефинирано

заболяване) трябва незабавно да се оценят за наличие на кетоацидоза или лактатна ацидоза.

Оценката трябва да включва серумни електролити и кетони, кръвна захар и ако се налага рН на

кръвта, нива на лактат, пируват и метформин. Ако

се появи ацидоза, в която и да

е форма,

лечението

трябва да се спре незабавно и трябва да се предприемат подходящи

противодействащи мерки

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по

малко от

1 mmol

натрий

(23 mg)

на таблетка, т.е. може да

се каже, че

практически

не съдържа натрий

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Едновременното многократно прилагане на ситаглиптин (50

два пъти дневно) и метформин

(1 000 mg

два пъти дневно) не е променило значително фармакокинетиката както на

ситаглиптин, така

и на метформин при пациенти с диабет

тип

Не са извършвани проучвания

за фармакокинетични лекарствени взаимодействия с Janumet;

обаче такива проучвания

са провеждани с отделните активни вещества, ситаглиптин и

метформин.

Не се препоръчва съпътстваща употреба

Алкохол

Алкохолната

интоксикация

се свързва с повишен риск от лактатна ацидоза, особено в случаи на

гладуване, недохранване или чернодробна недостатъчност.

Йодирани контрастни вещества

Janumet

трябва

задължително да се спре преди

или по време на

процедурата за образна

диагностика и не трябва да се възобновява

до

най

малко

часа след това

при условие че

бъбречната функция е оценена отново и е установено,

че е стабилна

вж. точки

4.4).

Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба

Някои лекарствени продукти могат да се отразят неблагоприятно на бъбречната

функция, което

може да увеличи риска от лактатна ацидоза, например НСПВС, включително селективни

инхибитори на циклооксигеназа (СОХ) II, АСЕ инхибитори, ангиотензин

II рецепторни

антагонисти и диуретици, особено бримкови диуретици. При започването или употребата на

такива продукти в комбинация с метформин е необходимо внимателно проследяване на

бъбречната функция.

Съпътстващата

употреба на лекарства, които повлияват

общите

транспортни системи в

бъбречните тубули, включени в бъбречното елимиране на метформин (напр. инхибитори на

органичния

катионен транспортер

-2 [OCT2]/

мултилекарствения и токсин

екструдиращ протеин

[MATE]

като ранолазин, вандетаниб, долутегравир и циметидин)

могат да повишат системната

експозиция на метформин и да увеличат риска от лактатна ацидоза.

Трябва да се обмислят

ползите и рисковете от съпътстващата

употреба.

Трябва да се обмисли внимателно

проследяване на гликемичния контрол, адаптиране на дозата в

рамките на

препоръчителната

дозировка и промени в лечението на диабета, когато такива лекарствени продукти се прилагат

едновременно

Глюкокортикоидите (прилагани по системен и локален път) бета

агонистите и диуретиците

имат присъщо хипергликемично действие.

Пациентите

трябва да се информират и по

често да

измерват кръвната си захар, особено в началото на

лечението с такива лекарствени продукти.

Ако е необходимо, дозата на антихипергликемичния лекарствен продукт трябва да се адаптира

по време на лечение с другия лекарствен продукт и при неговото прекратяване.

ACE-

инхибиторите могат да понижат нивата на кръвната захар. Ако е необходимо, дозата на

антихипергликемичния лекарствен продукт трябва да се адаптира по време на лечението с

другия лекарствен продукт и при неговото

прекратяване.

Ефекти на други лекарствени продукти върху ситаглиптин

In vitro

и клиничните данни описани по

долу предполагат, че рискът от клинично значими

взаимодействия при едновременно приложение с други лекарствени продукти е нисък.

In vitro

проучвания

показват, че основния ензим отговорен за ограничения

метаболизъм

на

ситаглиптин е CY

4, с участие на CYP2C8. При пациенти с нормална бъбречна функция,

метаболизмът, включително и чрез CYP3A4, играе само малка

роля в клирънса на ситаглиптин

Метаболизмът

може да играе по

важна роля при елиминирането на ситаглиптин в условия на

остро бъбречно увреждане или терминална

бъбречна недостатъчност

ESRD). Поради тази

причина е възможно мощни инхибитори на CYP3A4 (напр.

кетоконазол, итраконазол,

ритонавир, кларитромицин) да променят фармакокинетиката на ситаглиптин при пациенти с

тежко бъбречно увреждане или ESRD.

Ефектите на мощните CYP3A4 инхибитори в условия на

бъбречно увреждане не са оценявани при клинично проучване

In vitro

проучвания

за транспорта показват, че ситаглиптин е субстрат на p

гликопротеина

транспортера на

органични

аниони

-3 (

OAT3). OAT3 медиираният

транспорт на ситаглиптин се

инхибира

in vitro

от пробенецид, въпреки че рискът от клинично значими взаимодействия се

смята

за нисък. Едновременното приложение на OAT3 инхибитори

не е оценено

in vivo.

Циклоспорин:

Проведено е проучване за оценяване на ефекта на циклоспорин, мощен

инхибитор на p

гликопротеина, върху фармакокинетиката на ситаглиптин. Едновременното

приложение на единична

перорална доза 100

mg ситаглиптин и единична

перорална доза

mg циклоспорин повишава

и C

на ситаглиптин

съответно с

приблизително 29

% и

%. Тези промени във фармакокинетиката на ситаглиптин не се смятат за клинично значими

Бъбречният клирънс

на ситаглиптин не е значително променен. Следователно, не се очакват

значими взаимодействия

с други

инхибитори на

гликопротеина

Ефекти на ситаглиптин върху други лекарствени продукти

Дигоксин: Ситаглиптин има слаб ефект върху плазмената концентрация на

дигоксин. След

прилагането на 0,25

mg дигоксин едновременно със 100

mg ситаглиптин дневно в продължение

на 10

дни, плазмената AUC на дигоксин нараства средно с 11

%, а плазмената C

средно с

%. Не се препоръчва коригиране на дозата дигоксин. В същото

време,

пациентите с риск от

дигоксинова токсичност трябва да бъдат проследявани

за такава,

когато ситаглиптин

и дигоксин

се прилагат едновременно.

In vitro

данните показват, че ситаглиптин не потиска и не индуцира CYP450 изоензимите. При

клинични проучвания

ситаглиптин не променя значимо фармакокинетиката на метформин,

глибурид, симвастатин, розиглитазон, варфарин или перорални контрацептиви,

давайки

in vivo

данни за малка вероятност от предизвикване на взаимодействия със субстрати на CYP3A4,

YP2C8, CYP2

C9 и транспортери на органични катиони (OCT). Ситаглиптин може да бъде

слаб

инхибитор на p

гликопротеина

in vivo.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Няма достатъчно данни от употребата на ситаглиптин при бременни жени. Проучвания

при

животни показват репродуктивна токсичност

при високи дози ситаглиптин (вж. точка

5.3).

Ограничените данни

предполагат, че употребата на метформин при бременни не е свързан с

повишен риск от конгенитални малформации. Проучванията

с метформин

при животни не

показват вредни ефекти във връзка с бременността, ембрионалното и феталното развитие,

раждането или постнаталното развитие

(вж. също точка

5.3).

Janumet не трябва да се използва по време на бременност.

Ако пациентката иска да забременее

или ако настъпи бременност, лечението трябва да се прекрати и пациентката

да премине на

лечение с инсулин възможно най

скоро.

Кърмене

Не са провеждани проучвания

при кърмещи животни с комбинираните активни вещества на

този лекарствен продукт. При проучвания

провеждани

с отделните активни вещества и

ситаглиптин, и метформин се екскретират в млякото на лактиращи плъхове. При хора

метформин се екскретира в кърмата в малки количества. Не е известно дали ситаглиптин се

екскретира в кърмата. Следователно Janumet не трябва да

се използва при жени,

които кърмят

(вж. точка

4.3).

Фертилитет

Данните от проучвания при животни не предполагат влияние

върху фертилитета на мъжки и

женски плъхове при третиране

със ситаглиптин. Липсват данни при хора.

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с

машини

Janumet

не повлиява или повлиява пренебрежимо

способността за шофиране и работа с

машини. В същото време при шофиране или работа с машини, трябва да се има предвид, че при

ситаглиптин са докладвани случаи на замайване и сънливост

Освен това, пациентите трябва да се предупреждават за риска от хипогликемия, когато Janu

се използва в комбинация със

сулфонилурейно производно

или с инсулин.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Няма проведени терапевтични клинични изпитвания с Janumet таблетки, но

биоеквивалентността на Janumet е доказана при едновременното приложение на ситаглиптин и

метформин (вж. точка

5.2).

Съобщавани са сериозни нежелани реакции, включително

панкреатит и реакции на свръхчувствителност. Съобщавана е

хипогликемия при

комбинация

със сулфонилурейно производно

(13,8

%) и с инсулин (10,

9 %).

Ситаглиптин и метформин

Табличен списък на

нежеланите реакции

Нежеланите реакции са изброени по

долу с препоръчваните от MedDRA

термини според

системо

органна

класификация и абсолютна честота (Таблица

). По честота се определят като:

много чести (≥

1/10),

чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1

000 до <1/100), редки (≥1/10

000 до

<1/1

000), много редки (<1/10

000)

и с неизвестна честота (от

наличните данни не може да бъде

направена оценка)

Taблица

1:

Честота на нежеланите реакции установени по време

на плацебо

-

контролирани клинични проучвания

със ситаглиптин и метформин самостоятелно

и при

постмаркетинговия

опит

Нежелана реакция

Честота на нежеланата реакция

Нарушения на кръвта и лимфната система

тромбоцитопения

Редки

Нарушения на имунната

система

реакции на свръхчувствителност, включително

анафилактични отговори

С неизвестна честота

Нарушения на метаболизма и храненето

хипогликемия

Чести

Нарушения на нервната система

сънливост

Нечести

Респираторни, гръдни и

медиастинални

нарушения

интерстициална белодробна болест

С неизвестна честота

Стомашно

-

чревни нарушения

диария

Нечести

гадене

Чести

флатуленция

Чести

запек

Нечести

болка в горната част на корема

Нечести

повръщане

Чести

остър панкреатит

С неизвестна честота

фатален и нефатален хеморагичен и некротизиращ

панкреатит

С неизвестна честота

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

пруритус

Нечести

ангиоедем

С неизвестна честота

обрив

С неизвестна честота

Нежелана реакция

Честота на нежеланата реакция

уртикария

С неизвестна

честота

кожен васкулит

С неизвестна честота

ексфолиативни кожни заболявания, включително

синдром на Stevens

-Johnson

С неизвестна честота

булозен пемфигоид

С неизвестна честота

Нарушения на мускулно

-

скелетната система и

съединителната тъкан

артралгия

неизвестна честота

миалгия

С неизвестна честота

болка в крайниците

С неизвестна честота

болка в гърба

С неизвестна честота

артропатия

С неизвестна честота

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

нарушена бъбречна функция

С неизвестна честота

остра бъбречна недостатъчност

С неизвестна честота

Нежеланите реакции са идентифицирани по време на

постмаркетинговото наблюдение.

Виж точка

4.4.

Вижте

проучването за безопасност

по отношение на

сърдечно

съдовата

система

TECOS

по

долу

Описание на избрани нежелани реакции

Някои нежелани реакции са наблюдавани по

често при проучвания за комбинирана употреба на

ситаглиптин и метформин с други антидиабетни

лекарствени продукти в сравнение с

проучвания на ситаглиптин и метформин

самостоятелно. Те включват хипогликемия (категория

на честота „много чести”

със

сулфонилурейно производно

или инсулин), запек

„чести”

със

сулфонилурейно

производно), периферен оток

„чести” с

пиоглитазон) и главоболие и сухота в

устата („нечести”

инсулин).

Ситаглиптин

При проучвания върху монотерапия със ситаглиптин

mg веднъж дневно самостоятелно в

сравнение с плацебо, съобщените нежелани реакции са

главоболие, хипогликемия, запек

замайване.

Сред тези пациенти нежеланите

събития

съобщавани независимо от причинно

следствена

връзка с лекарствения продукт

с честота най

малко 5

включват

инфекции на горните

дихателни пътища и назофарингит.

Освен това

са съобщени остеоартрит

и болка в крайниците

честота

нечести

(> 0,5

% по

висока сред участниците, получили ситаглиптин,

отколкото тази в

контролната група).

Метформин

Стомашно

чревни симптоми

са съобщавани много често при клинични проучвания и при

постмаркетинговата употреба

на метформин. Стомашно

чревните симптоми като гадене,

повръщане, диария,

болка в корема и загуба на апетит се появяват по

често при започване на

лечението и в повечето случаи преминават спонтанно.

Допълнителни нежелани реакции

свързани с метформин, включват метален вкус (чести)

лактатна ацидоза

нарушения на

чернодробната функция, хепатит

уртикария, еритема

сърбеж

(много редки

Дългосрочното

лечение с метформин се свързва с намаляване на абсорбцията на витамин B12, което много

рядко

може да доведе до

клинично значим дефицит на витамин B12 (т.е. мегалобластна

анемия).

Категориите по честота

се основават на наличната информация в Кратката

характеристика на продукта на метформин, одобрена в ЕС.

Педиатрична

популация

В клинични изпитвания с

Janumet

при педиатрични пациенти със захарен диабет тип

2 на

възраст от 10 до 17

години

профилът на нежеланите реакции като цяло

е сравним с този,

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ

I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Janumet 50 mg/850

mg филмирани таблетки

Janumet 50 mg/1 000 mg

филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Janumet 50 mg/850

mg филмирани таблетки

Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат

еквивалентен на 50

g ситаглиптин

(sitagliptin),

и 850

mg метформинов

хидрохлорид

metformin hydrochloride)

Janumet 50 mg/1 000 mg

филмирани таблетки

Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат

еквивалентен на 50

mg ситаглиптин

(sitagliptin),

и 1

mg метформинов

хидрохлорид

(metf

ormin hydrochloride)

За пълния списък на помощните вещества вижте точка

6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка (таблетка)

Janumet 50 mg/850 mg

филмирани таблетки

Розова филмирана таблетка с форма на капсула, с вдлъбнато релефно означение

“515” от

едната страна.

Janumet 50 mg/1 000 mg

филмирани таблетки

Червена филмирана таблетка с форма на капсула, с вдлъбнато релефно означение

“577” от

едната страна.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

При възрастни пациенти със захарен диабет тип

Janumet

е показан като допълнение към диета и упражнения за подобряване на гликемичния

контрол при пациенти, при

които не е постигнат задоволителен контрол с максималната

поносима за тях доза метформин самостоятелно или които вече се лекуват с комбинация от

ситаглиптин и метформин.

Janumet е показан в комбинация със сулфонилурейни производни (т.е. тройно комбинирано

лечение) като допълнение към диета и

упражнения при пациенти, при които не

е постигнат

задоволителен контрол с максималната поносима за тях доза метформин и сулфонилурея.

Janumet e показан като тройно комбинирано лечение с пероксизомен пролифератор

активиран

рецептор гама (PPAR

) агонист (т.е. тиазолидиндион) като допълнение към диета и упражнения

при пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с максималната поносима за

тях доза метформин и PPAR

агонист.

Janumet също е показан като дoбавка към инсулин (т.е. тройно комбинирано

лечение) като

допълнение към диетата и упражненията за подобряване на гликемичния контрол при

пациенти, когато постоянната доза на инсулин и метформин самостоятелно не осигурява

адекватен гликемичен контрол.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Дозировката на антихипергликемичното лечение с

Janumet

трябва да бъде индивидуализирана

на базата на настоящия режим на пациента, ефективността и толерантността, като не се

превишават максималната препоръчвана дневна доза от 100

ситаглиптин.

Възрастни

с нормална бъбречна функция (GFR≥

90 ml/

мин

)

При пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с максималната поносима доза

метформин като монотерапия

При пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с метформин самостоятелно,

обичайната начална доза трябва да достави доза ситаглиптин в доза 50

mg два пъти дневно

(100

mg обща дневна доза) плюс дозата метформин, която вече е приемана.

При пациенти, които преминават от едновременно прилагане на ситаглиптин и метформин

При пациенти, които преминават

от едновременно прилагане

на ситаглиптин и метформин,

лечението с Janumet трябва да се започне с дозата ситаглиптин и метформин, която вече е

приемана.

При пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с двойно комбинирано лечение

с максималната поносима доза метформин и сулфонилурея

Дозата трябва да достави ситаглиптин в доза 50

mg два пъти дневно

(100

mg обща дневна доза)

и доза метформин, подобна на дозата, която вече е приемана. Когато J

numet се използва в

комбинация със сулфонилурея, може да се наложи употребата на по

ниска доза сулфонилурея,

за да се намали рискът от хипогликемия (вж. точка

4.4).

При пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с двойно комбинирано лечение

с максималната поносима доза метформин

PPAR

агонист

Дозата трябва да достави ситаглиптин в доза 50

mg два пъти дневно (100

mg обща дневна доза)

и доза метформин, подобна на дозата, която вече е приемана.

При пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с двойно комбинирано лечение

с инсулин и максималната поносима доза метформин

Дозата трябва да достави ситаглиптин в доза 50

mg два пъти дневно (100

обща дневна доза)

и доза метформин, подобна на дозата, която вече е приемана. Когато Janum

t се използва в

комбинация с инсулин, ниската доза инсулин може да е необходима за редуциране на риска от

хипогликемия (вж. точка

4.4).

За различните

дози метформин, Janumet се предлага в концентрация по 50

mg ситаглиптин и

mg метформинов

хидрохлорид

или 1

mg метформинов

хидрохлорид.

Всички пациенти трябва да продължат препоръчаната им

диета с адекватно разпределение на

приема на въглехидрати през деня.

Специални популации

Бъбречно увреждане

Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко бъбречно увреждане

скорост на

гломерулна

филтрация

[GFR]

60 ml/

мин

Преди започване на лечение с продукти,

съдържащи метформин, трябва да се направи оценка на GFR стойностите, а след това

поне

веднъж годишно. При пациенти с повишен риск от по

нататъшно

прогресиране на бъбречно

увреждане и при пациенти в старческа възраст трябва

по

често да се прави оценка на

бъбречната функция, например на всеки 3

6 месеца.

За предпочитане е максималната дневна доза метформин да бъде разделена на 2

3 дневни дози.

Фактори, които могат да увеличат риска от лактатна ацидоза (вж. точка

4.4), трябва да бъдат

преразгледани, преди да се обмисли започването на лечение с метформин при пациенти с

GFR< 60 ml/

мин

Ако не е достъпна дозова форма на

Janumet

с адекватно количество на

активното вещество,

вместо комбинация

с фиксирани дози трябва да се използват отделните монокомпоненти.

GFR ml/

мин

Метформин

Ситаглиптин

60-89

Максималната дневна

доза е

3 000 mg.

Може да се обмисли понижаване на

дозата във връзка с намаляването на

бъбречната функция.

Максималната дневна доза е

100 mg.

45-59

Максималната дневна доза е

2 000 mg.

Началната доза е най

много

половината от максималната доза

Максималната дневна доза е

100 mg.

30-44

Максималната дневна доза е

1 000 mg.

Началната доза е най

много

половината от максималната доза

Максималната дневна доза е

50 mg.

< 30

Метформин е противопоказан

Максималната дневна доза е

25 mg.

Чернодробно увреждане

Janumet

не трябва да се използва при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка

5.2).

Старческа възраст

Тъй като метформин и ситаглиптин се екскретират чрез бъбреците, Janumet трябва да се

използва с повишено внимание при напредване на възрастта. Необходимо е мониториране на

бъбречната функция, за да се подпомогне предпазването от свързаната с

метформин лактатна

ацидоза, най

вече в старческа възраст

(вж. точки

4.3 и 4.4)

Педиатрична популация

Janumet

не трябва да се използва

при деца и юноши на възраст от 10 до 17

години поради

недостатъчна

ефикасност

Наличните понастоящем данни са описани в

точки

.8, 5.1 и 5.2.

Janumet

не е проучван при

педиатрични пациенти на възраст под 10

години.

Начин на приложение

Janum

et трябва да се приема два пъти дневно с храна за намаляване на нежеланите реакции от

страна на стомашно

чревния тракт, свързани с метформин

4.3

Противопоказания

Janumet

е противопоказан при пациенти със:

свръхчувствителност към активните

вещества

или към някое от помощните вещества

изброени в точка

(вж. точки

4.4 и 4.8);

всеки тип остра метаболитна ацидоза (като лактатна ацидоза, диабетна кетоацидоза)

диабетна прекома;

тежка

бъбречна

недостатъчност

(GFR < 30 ml/

мин) (вж. точка

4.4);

остри състояния с възможност да изменят бъбречната функция като:

дехидратация,

тежки инфекции,

шок,

вътресъдово приложение на йодирани контрастни вещества (вж. точка

4.4);

остро или хронично заболяване, което може да причини хипоксия на тъканите като:

сърдечна

или респираторна недостатъчност,

скорошен миокарден инфаркт,

шок;

чернодробно увреждане;

остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм;

кърмене.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Общи

Janumet

не трябва да се използва

при пациенти с диабет тип

1 и не трябва да си използва за

лечение на диабетна кетоацидоза.

Остър панкреатит

Употребата на DP

4 инхибитори е

свързана с риск от развитие на остър панкреатит.

Пациентите трябва да бъдат информирани за характерния симптом на

остър панкреатит:

персистираща, много силна коремна болка. След прекратяване на ситаглиптин се наблюдава

отшумяване на панкреатита (със или без поддържащо лечение), но в много редки случаи е

съобщавано за

некротизиращ

или хеморагичен панкреатит и/

или смърт. Ако има съмнения за

панкреатит, трябва да се прекрати приема на Janumet и други потенциално подозирани

лекарствени продукти

ако се потвърди остър панкреатит, приемът на Janumet не трябва да се

възобновява. Необходимо е повишено внимание при пациенти с

анамнеза за панкреатит

Лактатна ацидоза

Лактатната ацидоза, много рядко, но сериозно метаболитно усложнение, най

често настъпва

при остро влошаване на бъбречната

функция, кардио

респираторно заболяване или сепсис.

Натрупването на метформин настъпва при остро влошаване на бъбречната функция и

увеличава риска от лактатна ацидоза.

В случай на дехидратация (тежко

повръщане, диария

треска или намален прием на течности)

трябва временно да

се спре приемът

на метформин и е препоръчително да се установи

връзка с

медицински специалист.

Приемът на лекарствени продукти, които могат остро да увредят бъбречната функция (като

антихипертензивни средства, диуретици и НСПВС) трябва да се започне с повишено внимание

при пациенти, лекувани с метформин. Други рискови фактори за лактатна ацидоза са

прекомерен прием на алкохол, чернодробна недостатъчност, недостатъчно контролиран диабет,

кетоза, продължително гладуване и всякакви състояния, свързани с хипоксия, както и

едновременната употреба на лекарствени продукти, които могат да причинят лактатна ацидоза

(вж. точки

4.3 и 4.5).

Пациентите и/или болногледачите трябва да бъдат информирани за риска от лактатна ацидоза.

Лактатната

ацидоза се характеризира с ацидозна диспнея, коремна болка, мускулни крампи,

астения и хипотермия,

последвани от кома. В случай на съмнение за симптоми пациентът

трябва да спре приема на метформин и незабавно да потърси лекарска помощ. Диагностичните

лабораторни

находки са понижено кръвно рН (<7,35), повишени нива на плазмения лактат

(>5 mmol/l

) и повишена анионна разлика и

съотношение лактат/пируват.

Бъбречна функция

Преди започване на лечението трябва да се направи оценка на стойностите на GFR и редовно

след това

вж. точка 4.2

). Janumet

е противопоказан при пациенти с GFR <30

мин

и трябва

да

бъде

временно спрян при наличие на състояния, които променят бъбречната функция

вж.

точка

4.3).

Хипогликемия

Пациенти

получаващи Janumet в комбинация със сулфонилурея или с инсулин

може да са

изложени на риск от хипогликемия. Следователно, може да е необходимо намаляване на дозата

на сулфонилуреята или на инсулина.

Реакции на свръхчувствителност

Има постмаркетингови съобщения за

сериозни реакции на свръхчувствителност при пациенти

лекувани със ситаглиптин. Тези реакции включват анафилаксия, ангиоедем и ексфолиативни

състояния на кожата, включително синдром на Stevens

Johnson. Началото на тези реакции

настъпва в рамките на първите

три месеца от започване на лечението със ситаглиптин, някои

случаи настъпват след първата доза. Ако се подозира реакция на свръхчувствителност, приемът

на Janumet

трябва да се прекрати

трябва да се оценят други потенциални причини на събитието

и трябва да се назначи

алтернативно лечение на диабета (вж. точка

4.8).

Булозен пемфигоид

При пациенти, приемащи

DPP-

4 инхибитори

включително ситаглиптин, има постмаркетингови

съобщения за

булозен пемфигоид

Ако има съмнения

за булозен пемфигоид, приемът на

Janumet

трябва да се преустанови.

Операция

Janumet

трябва

да се спре

по време на операция под обща, спинална или епидурална анестезия.

Лечението може да бъде възобновено не

по

рано от 48

часа след операцията или

възобновяването на храненето през уста, и при условие че

бъбречната функция е оценена

отново и е установено, че е

стабилна

Приложение на йодирани контрастни вещества

Вътресъдовото

приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до

контраст

индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от

лактатна ацидоза.

Janumet

трябва да се спре преди или по време на процедурата за образна

диагностика и не

трябва да се възобновява до най

малко 48

часа след това, при условие че

бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна

вж. точки

и 4

.5).

Промяна в клиничния статус на пациенти с контролиран диабет тип

Пациенти с диабет тип

2, преди

това добре контролиран с Janumet, които развиват отклонения в

лабораторни показатели или клинично заболяване (най

вече неясно или слабо дефинирано

заболяване) трябва незабавно да се оценят за наличие на кетоацидоза или лактатна ацидоза.

Оценката трябва да включва серумни електролити и кетони, кръвна захар и ако се налага рН на

кръвта, нива на лактат, пируват и метформин. Ако

се появи ацидоза, в която и да

е форма,

лечението

трябва да се спре незабавно и трябва да се предприемат подходящи

противодействащи мерки

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по

малко от

1 mmol

натрий

(23 mg)

на таблетка, т.е. може да

се каже, че

практически

не съдържа натрий

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Едновременното многократно прилагане на ситаглиптин (50

два пъти дневно) и метформин

(1 000 mg

два пъти дневно) не е променило значително фармакокинетиката както на

ситаглиптин, така

и на метформин при пациенти с диабет

тип

Не са извършвани проучвания

за фармакокинетични лекарствени взаимодействия с Janumet;

обаче такива проучвания

са провеждани с отделните активни вещества, ситаглиптин и

метформин.

Не се препоръчва съпътстваща употреба

Алкохол

Алкохолната

интоксикация

се свързва с повишен риск от лактатна ацидоза, особено в случаи на

гладуване, недохранване или чернодробна недостатъчност.

Йодирани контрастни вещества

Janumet

трябва

задължително да се спре преди

или по време на

процедурата за образна

диагностика и не трябва да се възобновява

до

най

малко

часа след това

при условие че

бъбречната функция е оценена отново и е установено,

че е стабилна

вж. точки

4.4).

Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба

Някои лекарствени продукти могат да се отразят неблагоприятно на бъбречната

функция, което

може да увеличи риска от лактатна ацидоза, например НСПВС, включително селективни

инхибитори на циклооксигеназа (СОХ) II, АСЕ инхибитори, ангиотензин

II рецепторни

антагонисти и диуретици, особено бримкови диуретици. При започването или употребата на

такива продукти в комбинация с метформин е необходимо внимателно проследяване на

бъбречната функция.

Съпътстващата

употреба на лекарства, които повлияват

общите

транспортни системи в

бъбречните тубули, включени в бъбречното елимиране на метформин (напр. инхибитори на

органичния

катионен транспортер

-2 [OCT2]/

мултилекарствения и токсин

екструдиращ протеин

[MATE]

като ранолазин, вандетаниб, долутегравир и циметидин)

могат да повишат системната

експозиция на метформин и да увеличат риска от лактатна ацидоза.

Трябва да се обмислят

ползите и рисковете от съпътстващата

употреба.

Трябва да се обмисли внимателно

проследяване на гликемичния контрол, адаптиране на дозата в

рамките на

препоръчителната

дозировка и промени в лечението на диабета, когато такива лекарствени продукти се прилагат

едновременно

Глюкокортикоидите (прилагани по системен и локален път) бета

агонистите и диуретиците

имат присъщо хипергликемично действие.

Пациентите

трябва да се информират и по

често да

измерват кръвната си захар, особено в началото на

лечението с такива лекарствени продукти.

Ако е необходимо, дозата на антихипергликемичния лекарствен продукт трябва да се адаптира

по време на лечение с другия лекарствен продукт и при неговото прекратяване.

ACE-

инхибиторите могат да понижат нивата на кръвната захар. Ако е необходимо, дозата на

антихипергликемичния лекарствен продукт трябва да се адаптира по време на лечението с

другия лекарствен продукт и при неговото

прекратяване.

Ефекти на други лекарствени продукти върху ситаглиптин

In vitro

и клиничните данни описани по

долу предполагат, че рискът от клинично значими

взаимодействия при едновременно приложение с други лекарствени продукти е нисък.

In vitro

проучвания

показват, че основния ензим отговорен за ограничения

метаболизъм

на

ситаглиптин е CY

4, с участие на CYP2C8. При пациенти с нормална бъбречна функция,

метаболизмът, включително и чрез CYP3A4, играе само малка

роля в клирънса на ситаглиптин

Метаболизмът

може да играе по

важна роля при елиминирането на ситаглиптин в условия на

остро бъбречно увреждане или терминална

бъбречна недостатъчност

ESRD). Поради тази

причина е възможно мощни инхибитори на CYP3A4 (напр.

кетоконазол, итраконазол,

ритонавир, кларитромицин) да променят фармакокинетиката на ситаглиптин при пациенти с

тежко бъбречно увреждане или ESRD.

Ефектите на мощните CYP3A4 инхибитори в условия на

бъбречно увреждане не са оценявани при клинично проучване

In vitro

проучвания

за транспорта показват, че ситаглиптин е субстрат на p

гликопротеина

транспортера на

органични

аниони

-3 (

OAT3). OAT3 медиираният

транспорт на ситаглиптин се

инхибира

in vitro

от пробенецид, въпреки че рискът от клинично значими взаимодействия се

смята

за нисък. Едновременното приложение на OAT3 инхибитори

не е оценено

in vivo.

Циклоспорин:

Проведено е проучване за оценяване на ефекта на циклоспорин, мощен

инхибитор на p

гликопротеина, върху фармакокинетиката на ситаглиптин. Едновременното

приложение на единична

перорална доза 100

mg ситаглиптин и единична

перорална доза

mg циклоспорин повишава

и C

на ситаглиптин

съответно с

приблизително 29

% и

%. Тези промени във фармакокинетиката на ситаглиптин не се смятат за клинично значими

Бъбречният клирънс

на ситаглиптин не е значително променен. Следователно, не се очакват

значими взаимодействия

с други

инхибитори на

гликопротеина

Ефекти на ситаглиптин върху други лекарствени продукти

Дигоксин: Ситаглиптин има слаб ефект върху плазмената концентрация на

дигоксин. След

прилагането на 0,25

mg дигоксин едновременно със 100

mg ситаглиптин дневно в продължение

на 10

дни, плазмената AUC на дигоксин нараства средно с 11

%, а плазмената C

средно с

%. Не се препоръчва коригиране на дозата дигоксин. В същото

време,

пациентите с риск от

дигоксинова токсичност трябва да бъдат проследявани

за такава,

когато ситаглиптин

и дигоксин

се прилагат едновременно.

In vitro

данните показват, че ситаглиптин не потиска и не индуцира CYP450 изоензимите. При

клинични проучвания

ситаглиптин не променя значимо фармакокинетиката на метформин,

глибурид, симвастатин, розиглитазон, варфарин или перорални контрацептиви,

давайки

in vivo

данни за малка вероятност от предизвикване на взаимодействия със субстрати на CYP3A4,

YP2C8, CYP2

C9 и транспортери на органични катиони (OCT). Ситаглиптин може да бъде

слаб

инхибитор на p

гликопротеина

in vivo.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Няма достатъчно данни от употребата на ситаглиптин при бременни жени. Проучвания

при

животни показват репродуктивна токсичност

при високи дози ситаглиптин (вж. точка

5.3).

Ограничените данни

предполагат, че употребата на метформин при бременни не е свързан с

повишен риск от конгенитални малформации. Проучванията

с метформин

при животни не

показват вредни ефекти във връзка с бременността, ембрионалното и феталното развитие,

раждането или постнаталното развитие

(вж. също точка

5.3).

Janumet не трябва да се използва по време на бременност.

Ако пациентката иска да забременее

или ако настъпи бременност, лечението трябва да се прекрати и пациентката

да премине на

лечение с инсулин възможно най

скоро.

Кърмене

Не са провеждани проучвания

при кърмещи животни с комбинираните активни вещества на

този лекарствен продукт. При проучвания

провеждани

с отделните активни вещества и

ситаглиптин, и метформин се екскретират в млякото на лактиращи плъхове. При хора

метформин се екскретира в кърмата в малки количества. Не е известно дали ситаглиптин се

екскретира в кърмата. Следователно Janumet не трябва да

се използва при жени,

които кърмят

(вж. точка

4.3).

Фертилитет

Данните от проучвания при животни не предполагат влияние

върху фертилитета на мъжки и

женски плъхове при третиране

със ситаглиптин. Липсват данни при хора.

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с

машини

Janumet

не повлиява или повлиява пренебрежимо

способността за шофиране и работа с

машини. В същото време при шофиране или работа с машини, трябва да се има предвид, че при

ситаглиптин са докладвани случаи на замайване и сънливост

Освен това, пациентите трябва да се предупреждават за риска от хипогликемия, когато Janu

се използва в комбинация със

сулфонилурейно производно

или с инсулин.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Няма проведени терапевтични клинични изпитвания с Janumet таблетки, но

биоеквивалентността на Janumet е доказана при едновременното приложение на ситаглиптин и

метформин (вж. точка

5.2).

Съобщавани са сериозни нежелани реакции, включително

панкреатит и реакции на свръхчувствителност. Съобщавана е

хипогликемия при

комбинация

със сулфонилурейно производно

(13,8

%) и с инсулин (10,

9 %).

Ситаглиптин и метформин

Табличен списък на

нежеланите реакции

Нежеланите реакции са изброени по

долу с препоръчваните от MedDRA

термини според

системо

органна

класификация и абсолютна честота (Таблица

). По честота се определят като:

много чести (≥

1/10),

чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1

000 до <1/100), редки (≥1/10

000 до

<1/1

000), много редки (<1/10

000)

и с неизвестна честота (от

наличните данни не може да бъде

направена оценка)

Taблица

1:

Честота на нежеланите реакции установени по време

на плацебо

-

контролирани клинични проучвания

със ситаглиптин и метформин самостоятелно

и при

постмаркетинговия

опит

Нежелана реакция

Честота на нежеланата реакция

Нарушения на кръвта и лимфната система

тромбоцитопения

Редки

Нарушения на имунната

система

реакции на свръхчувствителност, включително

анафилактични отговори

С неизвестна честота

Нарушения на метаболизма и храненето

хипогликемия

Чести

Нарушения на нервната система

сънливост

Нечести

Респираторни, гръдни и

медиастинални

нарушения

интерстициална белодробна болест

С неизвестна честота

Стомашно

-

чревни нарушения

диария

Нечести

гадене

Чести

флатуленция

Чести

запек

Нечести

болка в горната част на корема

Нечести

повръщане

Чести

остър панкреатит

С неизвестна честота

фатален и нефатален хеморагичен и некротизиращ

панкреатит

С неизвестна честота

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

пруритус

Нечести

ангиоедем

С неизвестна честота

обрив

С неизвестна честота

Нежелана реакция

Честота на нежеланата реакция

уртикария

С неизвестна

честота

кожен васкулит

С неизвестна честота

ексфолиативни кожни заболявания, включително

синдром на Stevens

-Johnson

С неизвестна честота

булозен пемфигоид

С неизвестна честота

Нарушения на мускулно

-

скелетната система и

съединителната тъкан

артралгия

неизвестна честота

миалгия

С неизвестна честота

болка в крайниците

С неизвестна честота

болка в гърба

С неизвестна честота

артропатия

С неизвестна честота

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

нарушена бъбречна функция

С неизвестна честота

остра бъбречна недостатъчност

С неизвестна честота

Нежеланите реакции са идентифицирани по време на

постмаркетинговото наблюдение.

Виж точка

4.4.

Вижте

проучването за безопасност

по отношение на

сърдечно

съдовата

система

TECOS

по

долу

Описание на избрани нежелани реакции

Някои нежелани реакции са наблюдавани по

често при проучвания за комбинирана употреба на

ситаглиптин и метформин с други антидиабетни

лекарствени продукти в сравнение с

проучвания на ситаглиптин и метформин

самостоятелно. Те включват хипогликемия (категория

на честота „много чести”

със

сулфонилурейно производно

или инсулин), запек

„чести”

със

сулфонилурейно

производно), периферен оток

„чести” с

пиоглитазон) и главоболие и сухота в

устата („нечести”

инсулин).

Ситаглиптин

При проучвания върху монотерапия със ситаглиптин

mg веднъж дневно самостоятелно в

сравнение с плацебо, съобщените нежелани реакции са

главоболие, хипогликемия, запек

замайване.

Сред тези пациенти нежеланите

събития

съобщавани независимо от причинно

следствена

връзка с лекарствения продукт

с честота най

малко 5

включват

инфекции на горните

дихателни пътища и назофарингит.

Освен това

са съобщени остеоартрит

и болка в крайниците

честота

нечести

(> 0,5

% по

висока сред участниците, получили ситаглиптин,

отколкото тази в

контролната група).

Метформин

Стомашно

чревни симптоми

са съобщавани много често при клинични проучвания и при

постмаркетинговата употреба

на метформин. Стомашно

чревните симптоми като гадене,

повръщане, диария,

болка в корема и загуба на апетит се появяват по

често при започване на

лечението и в повечето случаи преминават спонтанно.

Допълнителни нежелани реакции

свързани с метформин, включват метален вкус (чести)

лактатна ацидоза

нарушения на

чернодробната функция, хепатит

уртикария, еритема

сърбеж

(много редки

Дългосрочното

лечение с метформин се свързва с намаляване на абсорбцията на витамин B12, което много

рядко

може да доведе до

клинично значим дефицит на витамин B12 (т.е. мегалобластна

анемия).

Категориите по честота

се основават на наличната информация в Кратката

характеристика на продукта на метформин, одобрена в ЕС.

Педиатрична

популация

В клинични изпитвания с

Janumet

при педиатрични пациенти със захарен диабет тип

2 на

възраст от 10 до 17

години

профилът на нежеланите реакции като цяло

е сравним с този,

Прочетете целия документ

7 Westferry Circus

Canary Wharf

London E14 4HB

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 7418 8400

Facsimile

+44 (0)20 7418 8416

E-mail

info@ema.europa.eu

Website

www.ema.europa.eu

© European Medicines Agency, 2013. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/370017/2013

EMEA/H/C/000861

Резюме на EPAR за обществено ползване

Janumet

sitagliptin / metformin hydrochloride

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Janumet

. В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба

(CHMP) е оценил лекарството, за да даде положително становище за разрешаване за употреба и

препоръки за условията на употреба на Janumet.

Какво представлява Janumet?

Janumet е лекарство, което съдържа две активни вещества – ситаглиптин (sitagliptin) и

метформин хидрохлорид (metformin hydrochloride). Предлага се под формата на таблетки (50 mg

ситаглиптин / 850 mg метформин хидрохлорид и 50 mg ситаглиптин / 1000 mg метформин

хидрохлорид).

За какво се използва Janumet?

Janumet се използва при пациенти с диабет тип 2 за подобряване на контрола върху нивата на

кръвната глюкоза (захар). Използва се като допълнение към хранителен режим и физически

упражнения в следните случаи:

при пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с метформин

(противодиабетно лекарство), прилаган самостоятелно;

при пациенти, които вече приемат комбинация от ситаглиптин и метформин като отделни

таблетки;

в комбинация със сулфанилурея, PPAR-гама антагонист, напр. тиазолидинедион, или инсулин

(други видове противодиабетни лекарства) при пациенти, при които не е постигнат

задоволителен контрол с това лекарство и метформин.

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

EMA/370017/2013

Страница 2/4

Как се използва Janumet?

Janumet се приема два пъти дневно. Концентрацията на таблетката зависи от дозата на другите

противодиабетни лекарства, които пациентът е приемал преди това. Ако Janumet се приема със

сулфанилурея или инсулин, може да се наложи намаляване на дозата на сулфанилурея или

инсулина, за да се предотврати хипогликемия (ниски нива на кръвната захар).

Максимално допустимата доза ситаглиптин е 100 mg на ден. Janumet трябва да се приема с

храна, за да се избегнат стомашните проблеми, причинени от метформин.

Как действа Janumet?

Диабет тип 2 е заболяване, при което панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, за да

контролира нивото на глюкозата в кръвта или когато организмът не е в състояние да усвоява

инсулина ефективно. Всяко от активните вещества в Janumet, ситаглиптин и метформин

хидрохлорид, действа по различен начин.

Ситаглиптин е инхибитор на дипептидил пептидаза 4 (DPP-4). Той действа, като блокира

разграждането на „инкретиновите“ хормони в организма. Тези хормони се отделят след хранене и

стимулират панкреаса да произвежда инсулин. Като повишава нивата на инкретиновите хормони

в кръвта, ситаглиптин стимулира панкреаса да произвежда повече инсулин, когато нивата на

кръвната глюкоза са високи. Ситаглиптин не действа, когато глюкозата в кръвта е ниска.

Ситаглиптин намалява също количеството глюкоза, произвеждано от черния дроб, като повишава

нивата на инсулина и понижава нивата на хормона глюкагон. Ситаглиптин е разрешен в

Европейския съюз (ЕС) под имената Januvia и Xelevia от 2007 г. и под името Tesavel от 2008 г.

Метформин действа главно, като инхибира производството на глюкоза и намалява абсорбирането

й в червата. Метформин се предлага в ЕС от 50-те години на XX в.

Като резултат от действието на двете активни вещества нивата на глюкозата в кръвта се

намаляват и това помага за контрола на диабет тип 2.

Как е проучен Janumet?

Ситаглиптин самостоятелно под имената Januvia/Xelevia/Tesavel може да се използва с

метформин, както и в комбинация с метформин и сулфанилурея, при пациенти със захарен

диабет тип 2. Фирмата представя резултатите от три проучвания на Januvia/Xelevia в подкрепа на

употребата на Janumet при пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с текущо

лечение с метформин. Две от тях разглеждат ситаглиптин като допълнителна терапия към

метформин: първото го сравнява с плацебо (сляпо лечение) при 701 пациенти, а второто – с

глипизид (сулфанилурея) при 1172 пациенти. В третото проучване ситаглиптин е сравнен с

плацебо при употреба като допълнителна терапия към глимепирид (друг вид сулфонилурея), със

или без метформин, при 441 пациенти.

В подкрепа на употребата на Janumet са използвани резултатите от три допълнителни

проучвания. Първото обхваща 1091 пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол

единствено с диета и упражнения, и сравнява ефектите от Janumet с ефектите от метформин или

ситаглиптин, прилагани самостоятелно. Второто проучване обхваща 278 пациенти, при които не е

постигнат задоволителен контрол с комбинация от метформин и розиглитазон (PPAR-гама

антагонист), и сравнява ефектите от добавяне на ситаглиптин или плацебо. Третото проучване

обхваща 641 пациенти, при които не е постигнат задоволителен контрол с постоянна доза

инсулин, като три четвърти от тях приемат също метформин. Проучването сравнява също

ефектите от добавяне на ситаглиптин или плацебо.

EMA/370017/2013

Страница 3/4

Във всички проучвания основната мярка за ефективност е промяната в нивата на вещество в

кръвта, наречено гликиран хемоглобин (HbA1c), което показва до каква степен се контролира

нивото на кръвната захар.

Фирмата провежда допълнителни проучвания, целящи да покажат, че активните вещества в

Janumet се абсорбират от организма по същия начин като двете лекарства, приемани поотделно.

Какви ползи от Janumet са установени в проучванията?

Janumet е по-ефективен от метформин, прилаган самостоятелно. Добавянето на 100 mg

ситаглиптин към метформин намалява нивата на HbA1c с 0,67% (от около 8,0%) след 24 седмици

в сравнение с намаление от 0,02% при пациентите, добавящи плацебо. Ефективността от

добавянето на ситаглиптин към метформин е подобна на тази от добавянето на глипизид. В

проучването, при което ситаглиптин е добавен към глимепирид и метформин, нивата на HbA1c

намаляват с 0,59% след 24 седмици в сравнение с увеличение от 0,30% при пациентите,

добавящи плацебо.

В първото от трите допълнителни проучвания Janumet е по-ефективен от метформин или

ситаглиптин, прилагани самостоятелно. Във второто нивата на HbA1c намаляват с 1,03% след 18

седмици при пациентите, добавящи ситаглиптин към метформин и розиглитазон, в сравнение с

намаление от 0,31% при пациентите, добавящи плацебо. Накрая, нивата намаляват с 0,59% след

24 седмици при пациентите, добавящи ситаглиптин към инсулин, в сравнение с намаление от

0,03% при пациентите, добавящи плацебо. Между пациентите, приемащи метформин, и

пациентите, които не го приемат, няма разлика по отношение на това действие.

Какви са рисковете, свързани с Janumet?

Най-честата нежелана лекарствена реакция при Janumet (наблюдавана при 1 до 10 на 100

пациенти) е гадене (позиви за повръщане). За пълния списък на всички нежелани лекарствени

реакции, съобщени при Janumet, вижте листовката.

Janumet не трябва да се прилага при хора, които са свръхчувствителни (алергични) към

ситаглиптин, метформин или към някоя от останалите съставки. Противопоказен е също за

пациенти с диабетна кетоацидоза или прекома (опасни състояния, които настъпват при диабет),

бъбречни или чернодробни проблеми, състояния, които биха могли да засегнат бъбреците, или

заболявания, причиняващи намален приток на кислород към тъканите, например сърдечна или

белодробна недостатъчност или скорошен сърдечен удар. Не трябва да се прилага при пациенти,

които консумират прекомерни количества алкохол или са алкохолици, или при кърмещи жени. За

пълния списък на ограниченията вижте листовката.

Защо Janumet е разрешен за употреба?

CHMP реши, че ползите от Janumet са по-големи от рисковете, и препоръча да му бъде издадено

разрешение за употреба.

Допълнителна информация за Janumet:

На 16 юли 2008 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на Janumet, валидно в

Европейския съюз

Пълният текст на EPAR за Janumet може да се намери на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European public assessment reports. За повече

EMA/370017/2013

Страница 4/4

информация относно лечението с Janumet прочетете листовката (също част от EPAR) или

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране на текста 06-2013.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация