Ipreziv

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка PIL
Данни за продукта SPC
Доклад обществена оценка PAR
Активна съставка:
Azilsartan medoxomil
Предлага се от:
Takeda Pharma A/S
АТС код:
C09CA09
INN (Международно Name):
azilsartan medoxomil
Терапевтична група:
Агенти, действащи върху системата ренин-ангиотензин
Терапевтична област:
Хипертония
Терапевтични показания:
Ipreziv е показан за лечение на есенциална хипертония при възрастни.
Каталог на резюме:
Revision: 4
Статус Оторизация:
Отменено
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/002517
Дата Оторизация:
2011-12-07
EMEA код:
EMEA/H/C/002517

Документи

Листовка за пациента Листовка за пациента - нидерландски
Листовка за пациента Листовка за пациента - португалски
Листовка за пациента Листовка за пациента - норвежки букмол

Б. ЛИСТОВКА

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

ЛИСТОВКА: ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ

IPREZIV 20 MG ТАБЛЕТКИ

IPREZIV 40 MG ТАБЛЕТКИ

IPREZIV 80 MG ТАБЛЕТКИ

азилсартан медоксомил (azilsartan medoxomil)

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. Можете да дадете своя принос като

съобщите всяка нежелана реакция, която сте получили. За начина на съобщаване на нежелани

реакции вижте края на точка 4.

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо от това, че признаците на тяхното заболяване са същите като

Вашите.

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или

фармацевт. Това включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в тази

листовка. Вижте точка 4..

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Ipreziv и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да приемете Ipreziv

Как да приемате Ipreziv

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Ipreziv

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява Ipreziv и за какво се използва

Ipreziv съдържа активно вещество наречено азилсартан медоксомил и принадлежи към клас

лекарства, наречени ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs). Ангиотензин II е

вещество, което се образува естествено в организма и което причинява свиване на

кръвоносните съдове като по този начин повишава кръвното налягане. Ipreziv блокира този

ефект, което води до отпускане на кръвоносните съдове и това спомага за понижаване на

кръвното налягане.

Това лекарство се използва за лечение на високо кръвно налягане (есенциална хипертония) при

възрастни пациенти (над 18 години).

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете Ipreziv

НЕ приемайте Ipreziv

ако

сте

алергични

(свръхчувствителни) към азилсартан медоксомил или към някоя от

останалите съставки на Ipreziv (вижте точка 6).

сте бременна след третия месец

(По-добре е да избягвате употребата на Ipreziv и в

ранна бременност – вижте раздела за бременност).

имате диабет или нарушена бъбречна функция и се лекувате с лекарство за понижаване

на кръвното налягане,, съдържащо

алискирен

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Предупреждения и предпазни мерки

Преди да приемете или докато приемате Ipreziv, информирайте Вашия лекар ако:

имате проблеми с бъбреците

сте на диализа или сте претърпели скорошна бъбречна трансплантация

имате тежко чернодробно заболяване

имате проблеми със сърцето (включително сърдечна недостатъчност, скорошен сърдечен

удар (инфаркт))

някога сте получавали удар (инсулт)

имате ниско кръвно налягане или се чувствате замаяни

повръщате, наскоро сте имали тежко повръщане, или имате диария

имате повишени нива на калий в кръвта

имате заболяване на надбъбречната жлеза, наречено първичен хипералдостеронизъм.

Ви е казано, че имате стеснение на клапите в сърцето (наречено „стеноза на аортната или

митралната клапа”), или че дебелината на Вашия сърдечен мускул е увеличена над

нормата (наречено “обструктивна хипертрофична кардиомиопатия”)

приемате някое от следните лекарства, използвани за лечение на високо кръвно налягане:

ACE инхибитор (например еналаприл, лизиноприл, рамиприл), особено ако имате

бъбречни проблеми, свързани с диабета

aлискирен.

Вашият лекар може периодично да проверява бъбречната Ви функция, кръвното налягане и

количеството на електролитите (напр. калий) в кръвта Ви.

Вижте също информацията озаглавена “Не приемайте Ipreziv”

Трябва да уведомите Вашия лекар, ако мислите, че сте бременна (или може да забременеете

Ipreziv не се препоръчва в ранна бременност и НЕ трябва да се приема след третия месец от

бременността, тъй като може сериозно да увреди Вашето дете, ако се използва в този период

(вижте раздел Бременност).

Както при всички други ангиотензин II рецепторни антагонисти, азилсартан може да е по-

малко ефективен за понижение на кръвното налягане при чернокожи пациенти.

Деца и юноши

Няма опит с употребата на Ipreziv при деца и юноши под 18 години. Затова Ipreziv не трябва да

се прилага при деца или юноши.

Други лекарства и Ipreziv

Моля информирайте Вашия лекар или фармацевт, ако приемате или наскоро сте приемали

други лекарства, включително и такива, отпускани без рецепта.

Ipreziv може да повлияе действието на някои други лекарства, а някои лекарства може да

окажат влияние върху действието на Ipreziv.

Информирайте Вашия лекар, ако приемате някое от следните лекарства:

Литий (лекарство за психични заболявания)

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), като ибупрофен, диклофенак или

целекоксиб (лекарства за облекчаване на болка и възпаление)

Аспирин (ацетилсалицилова киселина), ако приемате повече от 3 g на ден (лекарство за

облекчаване на болка и възпаление)

Лекарства, които повишават концентрацията на калий в кръвта Ви; те включват калиеви

добавки, калий-съхраняващи лекарства (някои отводняващи таблетки) или заместители

на солта, съдържащи калий

Хепарин (лекарство за разреждане на кръвта)

Диуретици (отводняващи таблетки)

Други лекарства за понижаване на кръвното налягане.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Aлискирен или други лекарства, понижаващи Вашето кръвно налягане (инхибитори на

ензима, конвертиращ ангиотензин или блокери на рецпторите за ангиотензин II, като

еналаприл, лизиноприл, рамиприл или валсартан, телмисартан, ирбесартан).

Може да се наложи Вашият лекар да промени дозата Ви и/или да вземе други предпазни мерки:

Ако приемате ACE инхибитор или алискирен (вижте също информацията озаглавена “Не

приемайте Ipreziv” и “Предупреждения и предпазни мерки”).

Бременност и кърмене

Бременност

Трябва да уведомите Вашия лекар, ако мислите, че сте бременна (или може да забременеете

Обикновено Вашият лекар ще Ви посъветва да преустановите приема на Ipreziv преди да

забременеете или веднага щом разберете, че сте бременна и ще Ви посъветва да приемате

друго лекарство вместо Ipreziv.

Ipreziv не се препоръчва в ранна бременност и НЕ трябва да се приема, ако сте бременна след

третия месец, тъй като може сериозно да увреди Вашето бебе, ако се използва след третия

месец от бременността.

Кърмене

Информирайте Вашия лекар, ако кърмите или имате намерение да кърмите. Ipreziv не се

препоръчва на майки, които кърмят и Вашият лекар може да Ви назначи друго лечение, ако

искате да кърмите, особено ако Вашето бебе е новородено или е родено преждевременно.

Шофиране и работа с машини

Малко вероятно е Ipreziv да има ефект върху шофирането и работата с машини. Обаче, някои

хора могат да се почувстват изморени или замаяни, когато приемат Ipreziv и ако това се случи

на Вас, не шофирайте и не използвайте никакви инструменти или машини.

3.

Как да приемaте Ipreziv

Винаги приемайте Ipreziv точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни в нещо,

попитайте Вашия лекар или фармацевт. Важно е да продължавате да приемате Ipreziv всеки

ден.

Ipreziv се приема през устата. Приемайте таблетката с много вода.

Можете да приемате Ipreziv със или без храна.

Обичайната начална доза е 40 mg веднъж дневно. Вашят лекар може да увеличи тази доза

максимално до 80 mg веднъж дневно в зависимост от това как се повлиява Вашето

кръвно налягане.

При много стари пациенти (75 и повече години) лекарят може да препоръча по-ниска

начална доза от 20 mg веднъж дневно.

Ако страдате от леко или умерено чернодробно заболяване, Вашият лекар може да

препоръча по-ниска начална доза от 20 mg веднъж дневно.

При пациенти, които наскоро са загубили течности например поради повръщане или

диария, или приемане на отводняващи таблетки, лекарят може да препоръча по-ниска

начална доза от 20 mg веднъж дневно.

Ако страдате от други съпътстващи заболявания, като тежко бъбречно заболяване или

сърдечна недостатъчност, Вашият лекар ще вземе решение относно най-подходящата

начална доза.

Понижаването на Вашето кръвно налягане ще бъде измеримо в рамките на 2 седмици от

началото на лечението, а пълният ефект на дозата Ви ще се наблюдава след 4 седмици.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Ако сте приели повече от необходимата доза Ipreziv

Ако приемете прекалено много таблетки, или ако някой друг приеме от Вашето лекарство,

свържете се с Вашия лекар незабавно. Възможно е да почувствате слабост или замайване, ако

сте приели повече от необходимото.

Ако сте пропуснали да приемете Ipreziv

Не вземайте двойна доза, за да компенсирате пропуснатата доза. Просто вземете следващата

доза в обичайното време.

Ако сте спрели приема на Ipreziv

Ако сте спрели приема на Ipreziv, кръвното Ви налягане може да се повиши отново. Затова не

спирайте да приемате Ipreziv, преди първо да се консултирате с Вашия лекар за алтернативно

лечение.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, моля

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, Ipreziv може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги

получава.

СПРЕТЕ приема на Ipreziv и потърсете незабавно медицинска помощ, ако получите

някоя от следните алергични реакции, които възникват рядко (при по-малко от 1 на

1 000 души):

Затруднения в дишането или преглъщането, или подуване на лицето, устните, езика

и/или гърлото (ангиоедем)

Сърбеж с надигнати участъци по кожата.

Други възможни нежелани реакции включват:

Чести нежелани реакции, засягащи по-малко от 1 на 10 души:

Замаяност

Диария

Повишена креатин фосфокиназа в кръвта (показател за мускулно увреждане).

Нечести нежелани реакции, засягащи по-малко от 1 на 100 души:

Ниско кръвно налягане, което може да Ви накара да почувствате слабост или

замайване

Усещане за умора

Подуване на ръцете, глезените или ходилата (периферен оток)

Кожен обрив и сърбеж

Гадене

Mускулни спазми

Повишен серумен креатинин в кръвта (показател за бъбречната функция)

Повишена пикочна киселина в кръвта (показател за бъбречната функция).

Редки нежелани реакции, засягащи

по-малко от 1 на 1 000 души:

Промени в кръвните показатели, включително понижени нива на белтък в червените

кръвни клетки (хемоглобин).

Когато Ipreziv се приема с хлорталидон (отводняваща таблетка), често (при по-малко от 1

на 10 души) се наблюдават повишени нива на определени вещества в кръвта (като

креатинин), които са показатели за бъбречната функция. Често се наблюдава и ниско

кръвно налягане.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Подуването на ръцете, глезените или ходилата е по-често (при по-малко от 1 на 10 души),

когато Ipreziv се приема с амлодипин (блокер на калциевите канали за лечение на

хипертония), отколкото когато Ipreziv се приема самостоятелно (по-малко от 1 на 100

души). Честотата на това събитие е най-висока, когато амлодипин се приема

самостоятелно.

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт.

Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също да

съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за съобщаване,

националната система за съобщаване, посочена в Приложение V Като съобщавате нежелани

реакции, можете да дадете своя принос за получаване на повече информация относно

безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Ipreziv

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте Ipreziv след срока на годност, отбелязан върху картонената опаковка след

„Годен до:”. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.

Съхранявайте Ipreziv в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.

Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия за съхранение.

Лекарствата не трябва да се изхвърлят в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да унищожите ненужните Ви лекарства. Тези мерки ще

спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Ipreziv

Активното вещество

е азилсартан медоксомил (като калий) от 20 mg, 40 mg или 80 mg

Другите съставки

са манитол, фумарова киселина, натриев хидроксид,

хидроксипропилцелулоза, кроскармелоза натрий, целулоза, микрокристална и магнезиев

стеарат.

Как изглежда Ipreziv и какво съдържа опаковката

Ipreziv са бели кръгли таблетки с вдлъбнато релефно означение “ASL” от едната страна и “20”,

“40” или “80” от другата.

Ipreziv се предлага в блистери, като всеки блистер с или 14, или 15 таблетки е в картонена

кутия, съдържаща:

14, 28, 30, 56, 90 или 98 таблетки от 20 mg

14, 28, 30, 56, 90 или 98 таблетки от 40 mg

14, 28, 30, 56, 90 или 98 таблетки от 80 mg

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

Притежател на разрешението за употреба и производител

Притежател на разрешението за употреба:

Takeda Pharma A/S, Dybendal Alle 10, 2630 Taastrup, Дания

Производител:

Takeda Ireland Limited, Bray Business Park, Kilruddery, Co. Wicklow, Ирландия

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

За допълнителна информация относно това лекарство, моля, свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

Takeda Belgium

Tél/Tel: +32 2 464 06 11

takeda-belgium@takeda.com

Lietuva

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Tel: +44 (0) 203 116 8000

България

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Tél/Tel: +44 (0) 203 116 8000

Luxembourg/Luxemburg

Takeda Belgium

Tél/Tel: +32 2 464 06 11

takeda-belgium@takeda.com

Česká republika

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Tél/Tel: +44 (0) 203 116 8000

Magyarország

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Tél/Tel: +44 (0) 203 116 8000

Danmark

Takeda Pharmaceuticals Nordics AB

Tlf: +46 (0) 8 5861 3380

Malta

Takeda Italia Farmaceutici SpA

Tel: +39 06 5026 01

Deutschland

Takeda GmbH

Tel: 0800 825 3325

Nederland

Takeda Nederland bv

Tel: +31 (0) 23 566 8777

Eesti

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Tel: +44 0203 116 8000

Norge

Takeda Pharmaceuticals Nordics AB

Tlf: + 46 (0) 8 5861 3380

Ελλάδα

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Τηλ: +44 (0) 203 116 8000

Österreich

Takeda Pharma Ges m.b.H

Tel: +43 (1) 524 40 64

España

Takeda Farmacéutica España

Tel: +34 93 184 5730

Polska

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Tel: +44 (0) 203 116 8000

France

Laboratoires Takeda

Tél: +33 (0) 1 46 25 16 16

Portugal

Takeda - Farmacêuticos Portugal

Tel: +351 21 464 32 22

Hrvatska

Takeda Pharmaceuticals Croatia d.o.o.

Tel: +385 1 377 88 96

România

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Tel: +44 (0) 203 116 8000

Ireland

Takeda UK Ltd

Tel: +44 (0) 1628 537 900

Slovenija

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Tel: +44 (0) 203 116 8000

Ísland

Takeda Pharmaceuticals Nordics AB

Sími: +46 (0) 8 5052 1105

Slovenská republika

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Tel: +44 (0) 203 116 8000

Italia

Takeda Italia Farmaceutici SpA

Tel: +39 06 5026 01

Suomi/Finland

Takeda Pharmaceuticals Nordics AB

Puh/Tel: +46 (0) 8 5052 1105

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Κύπρος

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Τηλ: +44 (0) 203 116 8000

Sverige

Takeda Pharmaceuticals Nordics AB

Tel: + 46 (0) 8 5861 3380

Latvija

Takeda Global R & D Centre (Europe)

Tel: +44 (0) 203 116 8000

United Kingdom

Takeda UK Ltd

Tel: +44 (0) 1628 537 900

Дата на последно одобрение на листовката

{MM/YYYY}

Подробна информация за това лекарство е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата: http://www.ema.europa.eu

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Ipreziv 20 mg таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 20 mg азилсартан медоксомил (azilsartan medoxomil) (като калий).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бели до почти бели кръгли таблетки, 6,0 mm в диаметър, с вдлъбнато релефно означение

от едната страна и „20” от другата .

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Ipreziv е показан за лечение на есенциална хипертония при възрастни.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Препоръчваната начална доза е 40 mg веднъж дневно. Дозата може да бъде увеличена

максимално до 80 mg веднъж дневно при пациенти, чието артериално налягане не може да

бъде адекватно контролирано с по-ниска доза.

Почти максимален антихипертензивен ефект се наблюдава след 2 седмици, а максимален ефект

се постига на четвъртата седмица от приложението.

Ако артериалното налягане не може адекватно да бъде контролирано само с Ipreziv,

допълнително понижаване на артериалното налягане може да бъде постигнато като Ipreziv се

комбинира с други антихипертензивни лекарства, включително диуретици (като хлорталидон и

хидрохлоротиазид) и блокери на калциевите канали (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Специални популации

Хора в старческа възраст (65 и повече години)

Не е необходимо коригиране на началната доза Ipreziv при пациенти в старческа възраст (вж.

точка 5.2), въпреки че може да се обмисли приложение на 20 mg като начална доза при много

стари пациенти (≥ 75 години), при които може да има риск от хипотония.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Бъбречно увреждане

Необходимо е внимание при пациeнти с хипертония с тежко бъбречно увреждане или с

терминална бъбречна недостатъчност, тъй като липсва опит от употребата на Ipreziv при тези

пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).

Хемодиализата не отстранява азилсартан от системното кръвообръщение.

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане.

Чернодробно увреждане

Ipreziv не е бил проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане и затова неговата

употреба не се препоръчва при тази група пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).

Тъй като опитът от употребата на Ipreziv при пациенти с леко до умерено чернодробно

увреждане е ограничен, се препоръчва строго наблюдение и обмисляне на 20 mg като начална

доза (вж. точка 5.2).

Намален вътресъдов обем

При пациенти с възможно намаляване на вътресъдовия обем и намаляване на концентрацията

на солите в организма (напр. пациенти с повръщане, диария или приемащи високи дози

диуретици), лечението с Ipreziv трябва да започне под строго медицинско наблюдение и да се

обмисли приложение на 20 mg като начална доза (вж. точка 4.4).

Сърдечна недостатъчност

Необходимо е внимание при пациенти с хипертония със застойна сърдечна недостатъчност,

тъй като липсва опит от употребата на Ipreziv при тези пациенти (вж. точка 4.4).

Чернокожа популация

Не е необходимо коригиране на дозата при чернокожата популация, въпреки че е наблюдавано

по-слабо понижаване на артериалното налягане в сравнение с други популации (вж. точка 5.1).

Това като цяло е валидно и за други ангиотензин II рецепторни (AT

) антагонисти и ACE

инхибитори. Следователно постепенно повишаване на дозата на Ipreziv и комбинирана терапия

може по-често да са необходими за контролиране на артериалното налягане при чернокожи

пациенти.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Ipreziv при деца и юноши < 18 години все още не са

установени.

Липсват данни.

Начин на приложение

Ipreziv е предназначен за перорално приложение и може да се приема със или без храна (вж.

точка 5.2).

4.3

Противопоказания

- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества

- Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

- Едновременната употреба на Ipreziv с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при

пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m

) (вж. точки 4.5

и 5.1).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Активирана ренин-ангиотензинова система

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят основно от активността на

ренин-ангиотензиновата система (напр. пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тежко

бъбречно увреждане или стеноза на бъбречната артерия), лечението с лекарствени продукти,

оказващи влияние върху тази система, като ACE инхибитори и ангиотензин II рецепторни

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

антагонисти, е свързано с остра хипотония, азотемия, олигурия или рядко остра бъбречна

недостатъчност. Възможността от подобни ефекти не може да бъде изключена при Ipreziv.

Необходимо е внимание при пациенти с хипертония с тежко бъбречно увреждане, застойна

сърдечна недостатъчност или стеноза на бъбречната артерия, тъй като липсва опит от

употребата на Ipreziv при тези пациенти (вж. точки 4.2 и 5.2).

Прекомерното понижаване на артериалното налягане при пациенти с исхемична

кардиомиопатия или исхемична цереброваскуларна болест може да доведе до миокарден

инфаркт или инсулт.

Двойно блокиране на ренин ангиотензин --алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни

блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на

бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се

препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори,

ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да

става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на

бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно

при пациенти с диабетна нефропатия.

Бъбречна трансплантация

За момента няма опит от употребата на Ipreziv при пациенти, претърпели наскоро бъбречна

трансплантация.

Чернодоробно увреждане

Ipreziv не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане и затова употребата му не

се препоръчва при тази група пациенти (вж. точки 4.2 и 5.2).

Хипотония при пациенти с хиповолемия и/или солеви дефицит

При пациенти с изразена хиповолемия и/или изчерпване на солите (напр. при пациенти с

повръщане, диария или приемащи високи дози диуретици) може да настъпи симптоматична

хипотония след започване на лечение с Ipreziv. Хиповолемията трябва да бъде коригирана

преди приложение на Ipreziv, или лечението трябва да започне под строг медицински контрол,

като може да се обмисли приложение на начална доза от 20 mg.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациенти с първичен хипералдостеронизъм като цяло не се повлияват от антихипертензивни

лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензиновата система. Затова

употребата на Ipreziv не се препоръчва при тези пациенти.

Хиперкалиемия

Въз основа на опита от употребата на други лекарствени продукти, които повлияват ренин-

ангиотензиновата система, едновременната употреба на Ipreziv с калий-съхраняващи

диуретици, калиеви добавки, солеви заместители, съдържащи калий, или други лекарствени

продукти, които могат да повишат нивата на калия (например хепарин), може да доведе до

повишаване на серумния калий при хипертензивни пациенти (вж. точка 4.5). При пациенти в

старческа възраст, при пациенти с бъбречна недостатъчност, при пациенти с диабет и/или при

пациенти с други съпътстващи заболявания, рискът от хиперкалиемия, която може да се окаже

фатална, се повишава. Поради тази причина следва нивото на калия да се проследява.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Стеноза на аортната и митралната клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия

Специално внимание е необходимо при пациенти, страдащи от стеноза на аортната или

митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия (HOCM).

Бременност

Не трябва да се започва прием на ангиотензин II рецепторни антагонисти по време на

бременност. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно

антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на

бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи лечението с

ангиотензин II рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с

ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е

подходящо, да бъде започнато алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Литий

Както и при другите ангиотензин II рецепторни антагонисти, комбинацията на литий и Ipreziv

не се препоръчва (вж. точка 4.5).

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Едновременна употреба не се препоръчва

Литий

Има съобщения за обратимо повишаване на серумните литиеви концентрации и прояви на

токсичност при едновременно приложение на литий с ACE инхибитори. Подобен ефект може

да има и комбинирането с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Поради липса на опит с

едновременно приложение на азилсартан медоксомил и литий, тази комбинация не се

препоръчва. Ако комбинацията е наложителна, се препоръчва внимателно проследяване на

серумните нива на лития.

Необходимо е внимание при едновременна употреба

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни COX-2

инхибитори, ацетилсалицилова киселина > 3 g/ден), и неселективни НСПВС.

Когато ангиотензин II рецепторни антагонисти се прилагат едновременно с НСПВС (например

селективни COX-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/ден) и неселективни

НСПВС), може да се получи отслабване на антихипертензивния ефект. Освен това,

едновременното приложение на ангиотензин II рецепторни антагонисти и НСПВС може да

доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния

калий. Затова се препоръчва адекватна хидратация и проследяване на бъбречната функция при

започване на лечението.

Калий–съхраняващи диуретици, калиеви добавки, солеви заместители, съдържащи калий и

други вещества, които могат да повишат нивата на калия.

Едновременната употреба с калий–съхраняващи диуретици, калиеви добавки, солеви

заместители, съдържащи калий, или други лекарствени продукти (например хепарин) може да

доведе до повишаване нивата на калия. При такива случаи е необходимо проследяване на

серумния калий (вж. точка 4.4).

Допълнителна информация

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин ангиотензин

алдостероновата система (РAAС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори,

ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани

събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция

(включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно

средство, действащо върху РAAС (вж. Точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Не са докладвани клинично значими взаимодействия при проучвания на азилсартан

медоксомил или азилсартан, прилаган с амлодипин, антиациди, хлорталидон, дигоксин,

флуконазол, глибурид, кетоконазол, метформин и варфарин.

Азилсартан медоксомил се хидролизира бързо до активното вещество азилсартан от естеразите

в стомашно-чревния тракт и/или по време на абсорбцията на лекарството (вж. точка 5.2).

In

vitro

проучвания показват, че взаимодействия, основаващи се на инхибиране на естеразите, са

малко вероятни.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Не се препоръчва употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти през първия триместър

на бременността (вж. точка 4.4).

Употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти е противопоказана през втория и третия

триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Няма данни за употребата на Ipreziv при бременни жени. Проучванията при животни показват

репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на инхибитори на

ангиотензин конвертиращия ензим през първия триместър на бременността не са убедителни;

все пак, не може да се изключи слабо повишаване на риска. Докато няма контролирани

епидемиологични данни за риска при употреба на ангиотензин II рецепторни антагонисти,

сходни рискове могат да съществуват и при този клас лекарствени продукти. Пациентките,

които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение

с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита,

че е от особена важност да се продължи лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти.

Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва

незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо, да бъде започнато алтернативно лечение.

Установено е, че експозицията на ангиотензин II рецепторни антагонисти през втория и третия

триместър предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция,

олигохидрамнион, забавена черепна осификация) и неонатална токсичност (бъбречна

недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

Препоръчва се ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа, ако настъпи експозиция

на ангиотензин II рецепторни антагонисти

през

втория триместър на бременността и след това.

Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин II рецепторни антагонисти,

трябва да

бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като няма данни относно употребата на Ipreziv в периода на кърмене, Ipreziv не се

препоръчва, а се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установен профил на

безопасност в периода на кърмене, особено при кърмене на новородено или преждевременно

родено дете.

Фертилитет

Няма данни за ефекта на Ipreziv върху фертилитета при хора. Неклиничните проучвания

показват, че азилсартан не изглежда да оказва влияние върху фертилитета при мъжки или

женски плъхове (вж. точка 5.3).

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Въз основа на фармакодинамичните свойства се очаква, че азилсартан медоксомил може да

има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Обаче, когато

се приема някакво антихипертензивно лекарство трябва да се има предвид, че понякога може

да се появят замайване или умора.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Безопасността на Ipreziv при дози от 20, 40 или 80 mg е оценявана в клинични проучвания при

пациенти, лекувани до 56 седмици. При тези клинични проучвания нежеланите реакции,

свързани с лечението с Ipreziv, са били най-често леки или умерени, с обща честота, сходна с

плацебо. Най-честата нежелана реакция е замайване. Честотата на нежеланите реакции,

свързани с Ipreziv, не е била повлияна от пол, възраст или раса.

Таблично представяне на нежеланите реакции

Нежеланите реакции въз основа на сборни данни (дози от 40 и 80 mg) са изброени по-долу по

системо-органен клас и предпочитани термини. Те са подредени по честота, като е използвана

следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100, < 1/10); нечести (≥ 1/1 000, < 1/100);

редки (≥ 1/10 000, < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), включително изолирани съобщения.

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ

ред по отношение на тяхната сериозност. В едно плацебо контролирано проучване, нежелани

реакции за Ipreziv при доза от 20 mg са докладвани със сходна честота като при дозите от 40 и

80 mg.

Системо-органен клас

Честота

Нежелана реакция

Нарушения на нервната

система

Чести

Замайване

Съдови нарушения

Нечести

Хипотония

Стомашно-чревни нарушения

Чести

Нечести

Диария

Гадене

Нарушения на кожата и

подкожната тъкан

Нечести

Редки

Обрив, сърбеж

Aнгиоедем

Нарушения на мускулно-

скелетната система и

съединителната тъкан

Нечести

Mускулни спазми

Общи нарушения и ефекти на

мястото на приложение

Нечести

Умора

Периферен едем

Изследвания

Чести

Нечести

Повишена креатин

фосфокиназа в кръвта

Повишен креатинин в кръвта

Повишена пикочна киселина

в кръвта / Хиперурикемия

Описание на определени нежелани реакции

Когато Ipreziv е прилаган едновременно с хлорталидон, честотата на повишен креатинин в

кръвта и хипотония е била увеличена от „нечести” на „чести”.

Когато Ipreziv е прилаган едновременно с амлодипин, честотата на периферен едем е била

увеличена от „нечести” на „чести”, но е била по ниска от тази при самостоятелно приложение

на амлодипин.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Изследвания

Серумен креатинин

Честотата на повишаване на серумния креатинин след терапия с Ipreziv е близка до плацебо в

рандомизираните плацебо-контролирани проучвания с монотерапия. Едновременното

приложение на Ipreziv с диуретици като хлорталидон, е довело до по-голяма честота на

повишаване на креатинина, което е в съответствие с наблюденията при други ангиотензин II

рецепторни антагонисти и ACE инхибитори. Повишаването на серумния креатинин по време на

едновременно приложение на Ipreziv с диуретици, се свързва с по-значимо понижаване на

артериалното налягане в сравнение с монотерапия. При много от случаите повишаването на

креатинина е било транзиторно или без прогресия, докато пациентите са продължавали

терапията. След прекратяване на терапията при повечето от пациентите с повишен креатинин,

който не е спаднал по време на терапията, промените са били обратими, като нивата на

креатинина при повечето от тях са се възстановили или са се приближили до изходните

стойности.

Пикочна киселина

Слабо повишаване на средните стойности на пикочната киселина в серума е наблюдавано при

Ipreziv (10,8 µmol/l) в сравнение с плацебо (4,3 µmol/l).

Хемоглобин и хематокрит

Слаби понижения на хемоглобина и хематокрита (средни понижения от приблизително 3 g/l и

1 обемен процент съответно), са наблюдавани при плацебо контролирани проучвания с

монотерапия. Този ефект е наблюдаван също и при други инхибитори на ренин-

ангиотензиновата система.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение

4.9

Предозиране

Симптоми

От фармакологична гледна точка, основните прояви на предозиране се очаква да бъдат

симптоматична хипотония и замайване. По време на контролирани клинични проучвания при

здрави доброволци, еднократни дневни дози до 320 mg Ipreziv са били прилагани за 7 дни и са

понесени добре.

Поведение при предозиране

Ако настъпи симптоматична хипотония, трябва да бъде приложено поддържащо лечение и да

бъдат проследявани жизнените показатели.

Азилсартан не се отстранява с диализа.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Ангиотензин II антагонисти, самостоятелно

ATC код: C09CA09

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Механизъм на действие и фармакодинамичен ефект

Азилсартан медоксомил е перорално активно предлекарство, което бързо се превръща в

активното вещество азилсартан, който селективно противодейства на ефекта на ангиотензин II

посредством блокиране на свързването му с AT

рецептора в множество тъкани (вж. точка 5.2).

Ангиотензин II е основният пресорен агент на ренин-ангиотензиновата система, чиито ефекти

включват вазоконстрикция, стимулация на производството и секрецията на алдостерон,

сърдечна стимулация и реабсорбция на натрий в бъбрека.

Блокирането на AT

рецептора инхибира негативната обратна връзка на ангиотензин II върху

рениновата секреция, но получилата се в следствие на това повишена ренинова активност в

плазмата и повишените нива на циркулиращ ангиотензин II не превишават антихипертензивния

ефект на азилсартан.

Есенциална хипертония

Общо 5 941 пациенти са били оценени в седем двойнослепи контролирани проучвания (3 672

от които са приемали Ipreziv, 801 са приемали плацебо, а 1 468 са приемали друг активен

сравнителен продукт). 51% от пациентите са били мъже, като 26% са били на възраст

65 години или по-стари (5% ≥ 75 години); 67% са бели и 19% — чернокожи.

Ipreziv е сравняван с плацебо и с активни сравнителни продукти в две 6-седмични

рандомизирани двойнослепи проучвания. Пониженията на артериалното налягане в сравнение

с плацебо, на базата на измерено 24-часово средно артериално налягане при амбулаторно

проследяване на артериалното налягане (ABPM) и измервания на артериалното налягане в

клиника в края на дозовия интервал, са показани в таблицата по-долу и за двете проучвания.

Освен това, Ipreziv в доза 80 mg е довел до значително по-голямо понижение на SBP в

сравнение с най-високите одобрени дози на олмесартан медоксомил и валсартан.

Плацебо

Ipreziv

20

mg

Ipreziv

40

mg#

Ipreziv

80

mg#

OLM-M

40

mg#

Valsartan

320

mg#

Първична крайна точка:

24-часово средно SBP: LS средна промяна от изходната стойност (ИС) до 6-та седмица

(mm Hg)

Проучване 1

Промяна от ИС

-1,4

-12,2 *

-13,5 *

-14,6 *†

-12,6

Проучване 2

Промяна от ИС

-0,3

-13,4 *

-14,5 *†

-12,0

-10,2

Ключова вторична крайна точка:

Клинично SBP: LS средна промяна от изходната стойност (ИС) до 6-та седмица (mm Hg)

(LOCF)

Проучване 1

Промяна от ИС

-2,1

-14,3 *

-14,5 *

-17,6 *

-14,9

Проучване 2

Промяна от ИС

-1,8

-16,4 *†

-16,7 *†

-13,2

-11,3

OLM-M = олмесартан медоксомил, LS = най

-

малките квадрати, LOCF = последно наблюдение

пренесено

напред

* Значима разлика спрямо плацебо при стойност 0,05 в рамките на стъпаловидния анализ

† Значима разлика спрямо сравнителен(ни) продукт(и) при стойност 0,05 в рамките на

стъпаловидния анализ

# Максимална доза постигната в проучване 2. Дозите са титрирани на втора седмица от 20 до

40 mg и от 40 до 80 mg за Ipreziv, и от 20 до 40 mg и 160 до 320 mg, съответно за олмесартан

медоксомил и валсартан

В тези две проучвания, клинично значимите и най-чести нежелани събития са включвали

замайване, главоболие и дислипидемия. За Ipreziv, олмесартан медоксомил и валсартан

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

съответно, замайване е наблюдавано с честота от 3,0%, 3,3% и 1,8%, главоболие с 4,8%, 5,5% и

7,6% и дислипидемия с 3,5%, 2,4% и 1,1%.

При контролирани с активен сравнителен продукт проучвания с валсартан или с рамиприл,

ефектът на понижаване на артериалното налягане на Ipreziv е бил постоянен при

продължително лечение. При Ipreziv е наблюдавана по ниска честота на кашлица (1,2%) в

сравнение с рамиприл (8,2%).

Антихипертензивният ефект на Ipreziv се проявява през първите 2 седмици от лечението, като

пълен ефект се достига до 4 седмици. Ефектът на понижаване на артериалното налягане на

Ipreziv се поддържа и през 24 часовия интервал между дозите. Коригираното спрямо плацебо

съотношение най-ниски към максимални концентрации за SBP и DBP

е приблизително 80%

или по-високо.

Не е наблюдавана “rebound” хипертония при рязко спиране на Ipreziv след 6-месечна терапия.

Като цяло не са наблюдавани различия в безопасността и ефективността между пациенти в

старческа възраст и по-млади пациенти, но не може да бъде изключена по-голяма

чувствителност към понижаващия артериалното налягане ефект при някои пациенти в

старческа възраст (вж. точка 4.2). Както и при други ангиотензин II рецепторни антагонисти и

ACE инхибитори, антихипертензивният ефект е бил по-слаб при чернокожи пациенти

(обикновено популация с нисък ренин).

Едновременното приложение на Ipreziv 40 и 80 mg с калциев антагонист (амлодипин) или

тиазиден диуретик (хлорталидон) води до допълнително понижение на артериалното налягане

в сравнение със самостоятелното приложение на другия антихипертензивен продукт. Зависещи

от дозата нежелани реакции, включително замаяност, хипотония и повишаване на серумния

креатинин, са по-чести при едновременно приложение с диуретик, в сравнение със

самостоятелно приложение на Ipreziv, докато хипокалиемията е по-рядка в сравнение със

самостоятелно приложение на диуретик.

Благоприятни ефекти на Ipreziv върху смъртността, сърдечно-съдовата заболеваемост и

увреждането на прицелни органи засега не са установени.

Ефект върху сърдечната реполяризация

Проведено е подробно QT/QTc проучване, за да се оцени потенциалът на Ipreziv да удължава

QT/QTc интервала при здрави индивиди. Не е установено удължаване на QT/QTc при доза от

320 mg Ipreziv.

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от

проучванията с Ipreziv в една или повече подгрупи на педиатричната популация при

хипертония (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

Допълнителна информация

Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan

Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за

крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D

(Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от

Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ

инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.

ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или

мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на

ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и

диабетна нефропатия.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно-

съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от

хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията.

Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими

и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват

едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип

2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване,

предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ

инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и

хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е

прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни последици. Както

сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в

групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани

събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата

на алискирен, отколкото в групата на плацебо.

5.2

Фармакокинетични свойства

След перорално приложение, азилсартан медоксомил бързо се хидролизира до активното

вещество азилсартан в гастроинтестиналния тракт и/или по време на абсорбция. Въз основа на

in vitro

проучвания е установено, че карбоксиметиленбутенолидазата участва в хидролизата в

тънкото черво и черния дроб. Освен това, плазмените естерази участват в хидролизата на

азилсартан медоксомил до азилсартан.

Абсорбция

Абсолютната перорална бионаличност на азилсартан медоксомил, изчислена въз основа на

плазмените нива на азилсартан, е приблизително 60%. След перорално приложение на

азилсартан медоксомил, максимални плазмени концентрации (C

) на азилсартан се достигат

за 1,5 до 3 часа. Храната не повлиява бионаличността на азилсартан (вж. точка 4.2).

Разпределение

Обемът на разпределение на азилсартан е приблизително 16 литра. Азилсартан се свързва в

голяма степен с плазмените протеини (> 99%), главно със серумния албумин. Свързването с

протеините е постоянно при плазмени концентрации на азилсартан, доста над диапазона, който

се достига при препоръчваните дози.

Биотрансформация

Азилсартан се метаболизира до два основни метаболита. Главният метаболит в плазмата се

образува чрез

O

-деалкалиране и се нарича метаболит M-II, а второстепенният метаболит се

образува чрез декарбоксилиране и се нарича метаболит M-I. Системните експозиции на

главния и второстепенния метаболит при хора са съответно приблизително 50% и по малко от

1% от тази на азилсартан. M-I и M-II не допринасят за фармакологичната активност на Ipreziv.

Главният ензим, отговорен за метаболизма на азилсартан е CYP2C9.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Елиминиране

След перорална доза от

C-маркиран азилсартан медоксомил, приблизително 55% от

радиоактивността се открива във фекалиите и приблизително 42% в урината, като 15% от

дозата се екскретира в урината като азилсартан. Елиминационният полуживот на азилсартан е

приблизително 11 часа и бъбречният клирънс е приблизително 2,3 ml/min. Стационарни нива

на азилсартан се достигат за 5 дни и не настъпва кумулиране в плазмата при многократно

приложение веднъж дневно.

Линейност/нелинейност

Установена е пропорционалност на дозата за азилсартан при експозиция в дозовия диапазон на

азилсартан медоксомил от 20 mg до 320 mg след еднократно или многократно приложение.

Характеристики при специални групи пациенти

Педиатрична популация

Фармакокинетиката на азилсартан не е проучвана при деца под 18 години.

Популация в старческа възраст

Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително

между млади пациенти (възрастов диапазон 18-45 години) и пациенти в старческа възраст

(възрастов диапазон 65-85 години.

Бъбречно увреждане

При пациенти с леко, умерено и тежко бъбречно увреждане, общата експозиция (AUC) на

азилсартан е увеличена +30%, +25% и +95%. Не е наблюдавано повишаване на експозицията

(+5%) при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност, които са на диализа. Въпреки това

няма клиничен опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане или терминална бъбречна

недостатъчност (вж. точка 4.2). Хемодиализата не елиминира азилсартан от системното

кръвообращение.

Чернодробно увреждане

Приложението на Ipreziv до 5 дни при пациенти с леко (Child-Pugh A) или умерено

(Child-Pugh B) чернодробно увреждане води до леко увеличаване на експозицията на

азилсартан (AUC увеличена с 1,3 до 1,6 пъти, вж. точка 4.2). Ipreziv не е проучван при пациенти

с тежко чернодробно увреждане.

Пол

Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително при мъже и жени. Не е

необходимо коригиране на дозата в зависимост от пола.

Раса

Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително между популациите на

чернокожите и белите. Не е необходимо коригиране на дозата в зависимост от расата.

5.3

Предклинични данни за безопасност

При предклинични проучвания за безопасност, азилсартан медоксомил и M-II, главният

метаболит при хора, са изследвани за токсичност при многократно прилагане, репродуктивна

токсичност, мутагенност и карциногенност.

При изпитванията за токсичност при многократно прилагане, дози, водещи до експозиция,

сравнима с тази в клиничния терапевтичен диапазон, са причинили намаляване на параметрите

на червените кръвни клетки, промени в бъбрека и бъбречната хемодинамика, както и

повишаване на серумния калий при нормотензивни животни. Тези ефекти, които са били

предотвратени с перорални солеви добавки, нямат клинично значение при лечението на

хипертония.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

При плъхове и кучета е наблюдавано повишаване на плазмената ренинова активност и

хипертрофия/хиперплазия на бъбречните юкстаглумерулни клетки. Тези промени, които са

също ефект на класа на ACE ихибиторите и на други ангиотензин II рецепторни антагонисти,

не изглежда да имат клинично значение.

Азилсартан и M-II преминават плацентарната бариера и се откриват във фетусите на бременни

плъхове. Също така се екскретират в млякото на лактиращи плъхове. При проучвания за

репродуктивна токсичност не са наблюдавани ефекти върху фертилитета при мъжки и женски

животни. Няма доказателства за тератогенен ефект, но проучвания при животни са показали

известен рисков потенциал за постнаталното развитие на потомството, като по-ниско телесно

тегло, слабо забавяне във физическото развитие (забавено прорязване на резците, отделяне на

ушната мида, отваряне на очите) и по-висока смъртност.

Азилсартан и M-II не показват данни за мутагенност и съответна кластогенна активност при

in

vitro

проучвания и няма данни за карциногенност при плъхове и мишки.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Манитол (E 421)

Фумарова киселина (E 297)

Натриев хидроксид

Хидроксипропилцелулоза (E 463)

Кроскармелоза натрий

Целулоза, микрокристална (E 460)

Магнезиев стеарат (E 572)

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок на годност

3 години

6.4

Специални условия на съхранение

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.

Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия за съхранение.

6.5.

Данни за опаковката

Картонени кутии, съдържащи алуминиеви блистери с включен сушител.

Видове опаковки:

Един блистер съдържа или 14, или 15 таблетки.

14, 28, 30, 56, 90 или 98 таблетки.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания.

Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в

съответствие с местните изисквания

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Takeda Pharma A/S

Dybendal Alle 10

2630 Taastrup

Дания

8.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/11/735/001 14 таблетки

EU/1/11/735/002 28 таблетки

EU/1/11/735/012 30 таблетки

EU/1/11/735/003 56 таблетки

EU/1/11/735/013 90 таблетки

EU/1/11/735/004 98 таблетки

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

7 декември 2011 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Ipreziv 40 mg таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 40 mg азилсартан медоксомил (azilsartan medoxomil) (като калий).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бели до почти бели кръгли таблетки, 7,6 mm в диаметър, с вдлъбнато релефно означение

„ASL“ от едната страна и „40“ от другата.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Ipreziv е показан за лечение на есенциална хипертония при възрастни.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Препоръчваната начална доза е 40 mg веднъж дневно. Дозата може да бъде увеличена

максимално до 80 mg веднъж дневно при пациенти, чието артериално налягане не може да

бъде адекватно контролирано с по-ниска доза.

Почти максимален антихипертензивен ефект се наблюдава след 2 седмици, а максимален ефект

се постига на четвъртата седмица от приложението.

Ако артериалното налягане не може адекватно да бъде контролирано само с Ipreziv,

допълнително понижаване на артериалното налягане може да бъде постигнато като Ipreziv се

комбинира с други антихипертензивни лекарства, включително диуретици (като хлорталидон и

хидрохлоротиазид) и блокери на калциевите канали (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Специални популации

Хора в старческа възраст (65 и повече години)

Не е необходимо коригиране на началната доза Ipreziv при пациенти в старческа възраст (вж.

точка 5.2), въпреки че може да се обмисли приложение на 20 mg като начална доза при много

стари пациенти (≥ 75 години), при които може да има риск от хипотония.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Бъбречно увреждане

Необходимо е внимание при пациeнти с хипертония с тежко бъбречно увреждане или с

терминална бъбречна недостатъчност, тъй като липсва опит от употребата на Ipreziv при тези

пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).

Хемодиализата не отстранява азилсартан от системното кръвообръщение.

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане.

Чернодробно увреждане

Ipreziv не е бил проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане и затова неговата

употреба не се препоръчва при тази група пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).

Тъй като опитът от употребата на Ipreziv при пациенти с леко до умерено чернодробно

увреждане е ограничен, се препоръчва строго наблюдение и обмисляне на 20 mg като начална

доза (вж. точка 5.2).

Намален вътресъдов обем

При пациенти с възможно намаляване на вътресъдовия обем и намаляване на концентрацията

на солите в организма (напр. пациенти с повръщане, диария или приемащи високи дози

диуретици), лечението с Ipreziv трябва да започне под строго медицинско наблюдение и да се

обмисли приложение на 20 mg като начална доза (вж. точка 4.4).

Сърдечна недостатъчност

Необходимо е внимание при пациенти с хипертония със застойна сърдечна недостатъчност,

тъй като липсва опит от употребата на Ipreziv при тези пациенти (вж. точка 4.4).

Чернокожа популация

Не е необходимо коригиране на дозата при чернокожата популация, въпреки че е наблюдавано

по-слабо понижаване на артериалното налягане в сравнение с други популации (вж. точка 5.1).

Това като цяло е валидно и за други ангиотензин II рецепторни (AT

) антагонисти и ACE

инхибитори. Следователно постепенно повишаване на дозата на Ipreziv и комбинирана терапия

може по-често да са необходими за контролиране на артериалното налягане при чернокожи

пациенти.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Ipreziv при деца и юноши < 18 години все още не са

установени.

Липсват данни.

Начин на приложение

Ipreziv е предназначен за перорално приложение и може да се приема със или без храна (вж.

точка 5.2).

4.3

Противопоказания

- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества

- Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

- Едновременната употреба на Ipreziv с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при

пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m

) (вж. точки 4.5

и 5.1).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Активирана ренин-ангиотензинова система

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят основно от активността на

ренин-ангиотензиновата система (напр. пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тежко

бъбречно увреждане или стеноза на бъбречната артерия), лечението с лекарствени продукти,

оказващи влияние върху тази система, като ACE инхибитори и ангиотензин II рецепторни

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

антагонисти, е свързано с остра хипотония, азотемия, олигурия или рядко остра бъбречна

недостатъчност. Възможността от подобни ефекти не може да бъде изключена при Ipreziv.

Необходимо е внимание при пациенти с хипертония с тежко бъбречно увреждане, застойна

сърдечна недостатъчност или стеноза на бъбречната артерия, тъй като липсва опит от

употребата на Ipreziv при тези пациенти (вж. точки 4.2 и 5.2).

Прекомерното понижаване на артериалното налягане при пациенти с исхемична

кардиомиопатия или исхемична цереброваскуларна болест може да доведе до миокарден

инфаркт или инсулт.

Двойно блокиране на ренин ангиотензин --алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни

блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на

бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се

препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори,

ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да

става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на

бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно

при пациенти с диабетна нефропатия.

Бъбречна трансплантация

За момента няма опит от употребата на Ipreziv при пациенти, претърпели наскоро бъбречна

трансплантация.

Чернодоробно увреждане

Ipreziv не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане и затова употребата му не

се препоръчва при тази група пациенти (вж. точки 4.2 и 5.2).

Хипотония при пациенти с хиповолемия и/или солеви дефицит

При пациенти с изразена хиповолемия и/или изчерпване на солите (напр. при пациенти с

повръщане, диария или приемащи високи дози диуретици) може да настъпи симптоматична

хипотония след започване на лечение с Ipreziv. Хиповолемията трябва да бъде коригирана

преди приложение на Ipreziv, или лечението трябва да започне под строг медицински контрол,

като може да се обмисли приложение на начална доза от 20 mg.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациенти с първичен хипералдостеронизъм като цяло не се повлияват от антихипертензивни

лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензиновата система. Затова

употребата на Ipreziv не се препоръчва при тези пациенти.

Хиперкалиемия

Въз основа на опита от употребата на други лекарствени продукти, които повлияват ренин-

ангиотензиновата система, едновременната употреба на Ipreziv с калий-съхраняващи

диуретици, калиеви добавки, солеви заместители, съдържащи калий, или други лекарствени

продукти, които могат да повишат нивата на калия (например хепарин), може да доведе до

повишаване на серумния калий при хипертензивни пациенти (вж. точка 4.5). При пациенти в

старческа възраст, при пациенти с бъбречна недостатъчност, при пациенти с диабет и/или при

пациенти с други съпътстващи заболявания, рискът от хиперкалиемия, която може да се окаже

фатална, се повишава. Поради тази причина следва нивото на калия да се проследява.

Стеноза на аортната и митралната клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия

Специално внимание е необходимо при пациенти, страдащи от стеноза на аортната или

митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия (HOCM).

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Бременност

Не трябва да се започва прием на ангиотензин II рецепторни антагонисти по време на

бременност. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно

антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на

бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи лечението с

ангиотензин II рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с

ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е

подходящо, да бъде започнато алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Литий

Както и при другите ангиотензин II рецепторни антагонисти, комбинацията на литий и Ipreziv

не се препоръчва (вж. точка 4.5).

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Едновременна употреба не се препоръчва

Литий

Има съобщения за обратимо повишаване на серумните литиеви концентрации и прояви на

токсичност при едновременно приложение на литий с ACE инхибитори. Подобен ефект може

да има и комбинирането с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Поради липса на опит с

едновременно приложение на азилсартан медоксомил и литий, тази комбинация не се

препоръчва. Ако комбинацията е наложителна, се препоръчва внимателно проследяване на

серумните нива на лития.

Необходимо е внимание при едновременна употреба

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни COX-2

инхибитори, ацетилсалицилова киселина > 3 g/ден), и неселективни НСПВС.

Когато ангиотензин II рецепторни антагонисти се прилагат едновременно с НСПВС (например

селективни COX-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/ден) и неселективни

НСПВС), може да се получи отслабване на антихипертензивния ефект. Освен това,

едновременното приложение на ангиотензин II рецепторни антагонисти и НСПВС може да

доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния

калий. Затова се препоръчва адекватна хидратация и проследяване на бъбречната функция при

започване на лечението.

Калий–съхраняващи диуретици, калиеви добавки, солеви заместители, съдържащи калий и

други вещества, които могат да повишат нивата на калия.

Едновременната употреба с калий–съхраняващи диуретици, калиеви добавки, солеви

заместители, съдържащи калий, или други лекарствени продукти (например хепарин) може да

доведе до повишаване нивата на калия. При такива случаи е необходимо проследяване на

серумния калий (вж. точка 4.4).

Допълнителна информация

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин ангиотензин

алдостероновата система (РAAС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори,

ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани

събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция

(включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно

средство, действащо върху РAAС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Не са докладвани клинично значими взаимодействия при проучвания на азилсартан

медоксомил или азилсартан, прилаган с амлодипин, антиациди, хлорталидон, дигоксин,

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

флуконазол, глибурид, кетоконазол, метформин и варфарин.

Азилсартан медоксомил се хидролизира бързо до активното вещество азилсартан от естеразите

в стомашно-чревния тракт и/или по време на абсорбцията на лекарството (вж. точка 5.2).

In

vitro

проучвания показват, че взаимодействия, основаващи се на инхибиране на естеразите, са

малко вероятни.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Не се препоръчва употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти през първия триместър

на бременността (вж. точка 4.4).

Употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти е противопоказана през втория и третия

триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Няма данни за употребата на Ipreziv при бременни жени. Проучванията при животни показват

репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на инхибитори на

ангиотензин конвертиращия ензим през първия триместър на бременността не са убедителни;

все пак, не може да се изключи слабо повишаване на риска. Докато няма контролирани

епидемиологични данни за риска при употреба на ангиотензин II рецепторни антагонисти,

сходни рискове могат да съществуват и при този клас лекарствени продукти. Пациентките,

които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение

с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита,

че е от особена важност да се продължи лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти.

Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва

незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо, да бъде започнато алтернативно лечение.

Установено е, че експозицията на ангиотензин II рецепторни антагонисти през втория и третия

триместър предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция,

олигохидрамнион, забавена черепна осификация) и неонатална токсичност (бъбречна

недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

Препоръчва се ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа, ако настъпи експозиция

на ангиотензин II рецепторни антагонисти

през

втория триместър на бременността и след това.

Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин II рецепторни антагонисти,

трябва да

бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като няма данни относно употребата на Ipreziv в периода на кърмене, Ipreziv не се

препоръчва, а се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установен профил на

безопасност в периода на кърмене, особено при кърмене на новородено или преждевременно

родено дете.

Фертилитет

Няма данни за ефекта на Ipreziv върху фертилитета при хора. Неклиничните проучвания

показват, че азилсартан не изглежда да оказва влияние върху фертилитета при мъжки или

женски плъхове (вж. точка 5.3).

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Въз основа на фармакодинамичните свойства се очаква, че азилсартан медоксомил може да

има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Обаче, когато

се приема някакво антихипертензивно лекарство трябва да се има предвид, че понякога може

да се появят замайване или умора.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Безопасността на Ipreziv при дози от 20, 40 или 80 mg е оценявана в клинични проучвания при

пациенти, лекувани до 56 седмици. При тези клинични проучвания нежеланите реакции,

свързани с лечението с Ipreziv, са били най-често леки или умерени, с обща честота, сходна с

плацебо. Най-честата нежелана реакция е замайване. Честотата на нежеланите реакции,

свързани с Ipreziv, не е била повлияна от пол, възраст или раса.

Таблично представяне на нежеланите реакции

Нежеланите реакции въз основа на сборни данни (дози от 40 и 80 mg) са изброени по-долу по

системо-органен клас и предпочитани термини. Те са подредени по честота, като е използвана

следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100, < 1/10); нечести (≥ 1/1 000, < 1/100);

редки (≥ 1/10 000, < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), включително изолирани съобщения.

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ

ред по отношение на тяхната сериозност. В едно плацебо контролирано проучване, нежелани

реакции за Ipreziv при доза от 20 mg са докладвани със сходна честота като при дозите от 40 и

80 mg.

Системо-органен клас

Честота

Нежелана реакция

Нарушения на нервната

система

Чести

Замайване

Съдови нарушения

Нечести

Хипотония

Стомашно-чревни нарушения

Чести

Нечести

Диария

Гадене

Нарушения на кожата и

подкожната тъкан

Нечести

Редки

Обрив, сърбеж

Aнгиоедем

Нарушения на мускулно-

скелетната система и

съединителната тъкан

Нечести

Mускулни спазми

Общи нарушения и ефекти на

мястото на приложение

Нечести

Умора

Периферен едем

Изследвания

Чести

Нечести

Повишена креатин

фосфокиназа в кръвта

Повишен креатинин в кръвта

Повишена пикочна киселина

в кръвта / Хиперурикемия

Описание на определени нежелани реакции

Когато Ipreziv е прилаган едновременно с хлорталидон, честотата на повишен креатинин в

кръвта и хипотония е била увеличена от „нечести” на „чести”.

Когато Ipreziv е прилаган едновременно с амлодипин, честотата на периферен едем е била

увеличена от „нечести” на „чести”, но е била по ниска от тази при самостоятелно приложение

на амлодипин.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Изследвания

Серумен креатинин

Честотата на повишаване на серумния креатинин след терапия с Ipreziv е близка до плацебо в

рандомизираните плацебо-контролирани проучвания с монотерапия. Едновременното

приложение на Ipreziv с диуретици като хлорталидон, е довело до по-голяма честота на

повишаване на креатинина, което е в съответствие с наблюденията при други ангиотензин II

рецепторни антагонисти и ACE инхибитори. Повишаването на серумния креатинин по време на

едновременно приложение на Ipreziv с диуретици, се свързва с по-значимо понижаване на

артериалното налягане в сравнение с монотерапия. При много от случаите повишаването на

креатинина е било транзиторно или без прогресия, докато пациентите са продължавали

терапията. След прекратяване на терапията при повечето от пациентите с повишен креатинин,

който не е спаднал по време на терапията, промените са били обратими, като нивата на

креатинина при повечето от тях са се възстановили или са се приближили до изходните

стойности.

Пикочна киселина

Слабо повишаване на средните стойности на пикочната киселина в серума е наблюдавано при

Ipreziv (10,8 µmol/l) в сравнение с плацебо (4,3 µmol/l).

Хемоглобин и хематокрит

Слаби понижения на хемоглобина и хематокрита (средни понижения от приблизително 3 g/l и

1 обемен процент съответно), са наблюдавани при плацебо контролирани проучвания с

монотерапия. Този ефект е наблюдаван също и при други инхибитори на ренин-

ангиотензиновата система.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение

4.9

Предозиране

Симптоми

От фармакологична гледна точка, основните прояви на предозиране се очаква да бъдат

симптоматична хипотония и замайване. По време на контролирани клинични проучвания при

здрави доброволци, еднократни дневни дози до 320 mg Ipreziv са били прилагани за 7 дни и са

понесени добре.

Поведение при предозиране

Ако настъпи симптоматична хипотония, трябва да бъде приложено поддържащо лечение и да

бъдат проследявани жизнените показатели.

Азилсартан не се отстранява с диализа.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Ангиотензин II антагонисти, самостоятелно

ATC код: C09CA09

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Механизъм на действие и фармакодинамичен ефект

Азилсартан медоксомил е перорално активно предлекарство, което бързо се превръща в

активното вещество азилсартан, който селективно противодейства на ефекта на ангиотензин II

посредством блокиране на свързването му с AT

рецептора в множество тъкани (вж. точка 5.2).

Ангиотензин II е основният пресорен агент на ренин-ангиотензиновата система, чиито ефекти

включват вазоконстрикция, стимулация на производството и секрецията на алдостерон,

сърдечна стимулация и реабсорбция на натрий в бъбрека.

Блокирането на AT

рецептора инхибира негативната обратна връзка на ангиотензин II върху

рениновата секреция, но получилата се в следствие на това повишена ренинова активност в

плазмата и повишените нива на циркулиращ ангиотензин II не превишават антихипертензивния

ефект на азилсартан.

Есенциална хипертония

Общо 5 941 пациенти са били оценени в седем двойнослепи контролирани проучвания (3 672

от които са приемали Ipreziv, 801 са приемали плацебо, а 1 468 са приемали друг активен

сравнителен продукт). 51% от пациентите са били мъже, като 26% са били на възраст

65 години или по-стари (5% ≥ 75 години); 67% са бели и 19% — чернокожи.

Ipreziv е сравняван с плацебо и с активни сравнителни продукти в две 6-седмични

рандомизирани двойнослепи проучвания. Пониженията на артериалното налягане в сравнение

с плацебо, на базата на измерено 24-часово средно артериално налягане при амбулаторно

проследяване на артериалното налягане (ABPM) и измервания на артериалното налягане в

клиника в края на дозовия интервал, са показани в таблицата по-долу и за двете проучвания.

Освен това, Ipreziv в доза 80 mg е довел до значително по-голямо понижение на SBP в

сравнение с най-високите одобрени дози на олмесартан медоксомил и валсартан.

Плацебо

Ipreziv

20

mg

Ipreziv

40

mg#

Ipreziv

80

mg#

OLM-M

40

mg#

Valsartan

320

mg#

Първична крайна точка:

24-часово средно SBP: LS средна промяна от изходната стойност (ИС) до 6-та седмица

(mm Hg)

Проучване 1

Промяна от ИС

-1,4

-12,2 *

-13,5 *

-14,6 *†

-12,6

Проучване 2

Промяна от ИС

-0,3

-13,4 *

-14,5 *†

-12,0

-10,2

Ключова вторична крайна точка:

Клинично SBP: LS средна промяна от изходната стойност (ИС) до 6-та седмица (mm Hg)

(LOCF)

Проучване 1

Промяна от ИС

-2,1

-14,3 *

-14,5 *

-17,6 *

-14,9

Проучване 2

Промяна от ИС

-1,8

-16,4 *†

-16,7 *†

-13,2

-11,3

OLM-M = олмесартан медоксомил, LS = най

-

малките квадрати, LOCF = последно наблюдение

пренесено

напред

* Значима разлика спрямо плацебо при стойност 0,05 в рамките на стъпаловидния анализ

† Значима разлика спрямо сравнителен(ни) продукт(и) при стойност 0,05 в рамките на

стъпаловидния анализ

# Максимална доза постигната в проучване 2. Дозите са титрирани на втора седмица от 20 до

40 mg и от 40 до 80 mg за Ipreziv, и от 20 до 40 mg и 160 до 320 mg, съответно за олмесартан

медоксомил и валсартан

В тези две проучвания, клинично значимите и най-чести нежелани събития са включвали

замайване, главоболие и дислипидемия. За Ipreziv, олмесартан медоксомил и валсартан

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

съответно, замайване е наблюдавано с честота от 3,0%, 3,3% и 1,8%, главоболие с 4,8%, 5,5% и

7,6% и дислипидемия с 3,5%, 2,4% и 1,1%.

При контролирани с активен сравнителен продукт проучвания с валсартан или с рамиприл,

ефектът на понижаване на артериалното налягане на Ipreziv е бил постоянен при

продължително лечение. При Ipreziv е наблюдавана по ниска честота на кашлица (1,2%) в

сравнение с рамиприл (8,2%).

Антихипертензивният ефект на Ipreziv се проявява през първите 2 седмици от лечението, като

пълен ефект се достига до 4 седмици. Ефектът на понижаване на артериалното налягане на

Ipreziv се поддържа и през 24 часовия интервал между дозите. Коригираното спрямо плацебо

съотношение най-ниски към максимални концентрации за SBP и DBP

е приблизително 80%

или по-високо.

Не е наблюдавана “rebound” хипертония при рязко спиране на Ipreziv след 6-месечна терапия.

Като цяло не са наблюдавани различия в безопасността и ефективността между пациенти в

старческа възраст и по-млади пациенти, но не може да бъде изключена по-голяма

чувствителност към понижаващия артериалното налягане ефект при някои пациенти в

старческа възраст (вж. точка 4.2). Както и при други ангиотензин II рецепторни антагонисти и

ACE инхибитори, антихипертензивният ефект е бил по-слаб при чернокожи пациенти

(обикновено популация с нисък ренин).

Едновременното приложение на Ipreziv 40 и 80 mg с калциев антагонист (амлодипин) или

тиазиден диуретик (хлорталидон) води до допълнително понижение на артериалното налягане

в сравнение със самостоятелното приложение на другия антихипертензивен продукт. Зависещи

от дозата нежелани реакции, включително замаяност, хипотония и повишаване на серумния

креатинин, са по-чести при едновременно приложение с диуретик, в сравнение със

самостоятелно приложение на Ipreziv, докато хипокалиемията е по-рядка в сравнение със

самостоятелно приложение на диуретик.

Благоприятни ефекти на Ipreziv върху смъртността, сърдечно-съдовата заболеваемост и

увреждането на прицелни органи засега не са установени.

Ефект върху сърдечната реполяризация

Проведено е подробно QT/QTc проучване, за да се оцени потенциалът на Ipreziv да удължава

QT/QTc интервала при здрави индивиди. Не е установено удължаване на QT/QTc при доза от

320 mg Ipreziv.

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от

проучванията с Ipreziv в една или повече подгрупи на педиатричната популация при

хипертония (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

Допълнителна информация

Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan

Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за

крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D

(Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от

Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ

инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.

ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или

мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на

ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и

диабетна нефропатия.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно-

съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от

хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията.

Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими

и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват

едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип

2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване,

предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ

инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и

хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е

прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни последици. Както

сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в

групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани

събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата

на алискирен, отколкото в групата на плацебо.

5.2

Фармакокинетични свойства

След перорално приложение, азилсартан медоксомил бързо се хидролизира до активното

вещество азилсартан в гастроинтестиналния тракт и/или по време на абсорбция. Въз основа на

in vitro

проучвания е установено, че карбоксиметиленбутенолидазата участва в хидролизата в

тънкото черво и черния дроб. Освен това, плазмените естерази участват в хидролизата на

азилсартан медоксомил до азилсартан.

Абсорбция

Абсолютната перорална бионаличност на азилсартан медоксомил, изчислена въз основа на

плазмените нива на азилсартан, е приблизително 60%. След перорално приложение на

азилсартан медоксомил, максимални плазмени концентрации (C

) на азилсартан се достигат

за 1,5 до 3 часа. Храната не повлиява бионаличността на азилсартан (вж. точка 4.2).

Разпределение

Обемът на разпределение на азилсартан е приблизително 16 литра. Азилсартан се свързва в

голяма степен с плазмените протеини (> 99%), главно със серумния албумин. Свързването с

протеините е постоянно при плазмени концентрации на азилсартан, доста над диапазона, който

се достига при препоръчваните дози.

Биотрансформация

Азилсартан се метаболизира до два основни метаболита. Главният метаболит в плазмата се

образува чрез

O

-деалкалиране и се нарича метаболит M-II, а второстепенният метаболит се

образува чрез декарбоксилиране и се нарича метаболит M-I. Системните експозиции на

главния и второстепенния метаболит при хора са съответно приблизително 50% и по малко от

1% от тази на азилсартан. M-I и M-II не допринасят за фармакологичната активност на Ipreziv.

Главният ензим, отговорен за метаболизма на азилсартан е CYP2C9.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Елиминиране

След перорална доза от

C-маркиран азилсартан медоксомил, приблизително 55% от

радиоактивността се открива във фекалиите и приблизително 42% в урината, като 15% от

дозата се екскретира в урината като азилсартан. Елиминационният полуживот на азилсартан е

приблизително 11 часа и бъбречният клирънс е приблизително 2,3 ml/min. Стационарни нива

на азилсартан се достигат за 5 дни и не настъпва кумулиране в плазмата при многократно

приложение веднъж дневно.

Линейност/нелинейност

Установена е пропорционалност на дозата за азилсартан при експозиция в дозовия диапазон на

азилсартан медоксомил от 20 mg до 320 mg след еднократно или многократно приложение.

Характеристики при специални групи пациенти

Педиатрична популация

Фармакокинетиката на азилсартан не е проучвана при деца под 18 години.

Популация в старческа възраст

Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително

между млади пациенти (възрастов диапазон 18-45 години) и пациенти в старческа възраст

(възрастов диапазон 65-85 години.

Бъбречно увреждане

При пациенти с леко, умерено и тежко бъбречно увреждане, общата експозиция (AUC) на

азилсартан е увеличена +30%, +25% и +95%. Не е наблюдавано повишаване на експозицията

(+5%) при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност, които са на диализа. Въпреки това

няма клиничен опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане или терминална бъбречна

недостатъчност (вж. точка 4.2). Хемодиализата не елиминира азилсартан от системното

кръвообращение.

Чернодробно увреждане

Приложението на Ipreziv до 5 дни при пациенти с леко (Child-Pugh A) или умерено

(Child-Pugh B) чернодробно увреждане води до леко увеличаване на експозицията на

азилсартан (AUC увеличена с 1,3 до 1,6 пъти, вж. точка 4.2). Ipreziv не е проучван при пациенти

с тежко чернодробно увреждане.

Пол

Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително при мъже и жени. Не е

необходимо коригиране на дозата в зависимост от пола.

Раса

Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително между популациите на

чернокожите и белите. Не е необходимо коригиране на дозата в зависимост от расата.

5.3

Предклинични данни за безопасност

При предклинични проучвания за безопасност, азилсартан медоксомил и M-II, главният

метаболит при хора, са изследвани за токсичност при многократно прилагане, репродуктивна

токсичност, мутагенност и карциногенност.

При изпитванията за токсичност при многократно прилагане, дози, водещи до експозиция,

сравнима с тази в клиничния терапевтичен диапазон, са причинили намаляване на параметрите

на червените кръвни клетки, промени в бъбрека и бъбречната хемодинамика, както и

повишаване на серумния калий при нормотензивни животни. Тези ефекти, които са били

предотвратени с перорални солеви добавки, нямат клинично значение при лечението на

хипертония.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

При плъхове и кучета е наблюдавано повишаване на плазмената ренинова активност и

хипертрофия/хиперплазия на бъбречните юкстаглумерулни клетки. Тези промени, които са

също ефект на класа на ACE ихибиторите и на други ангиотензин II рецепторни антагонисти,

не изглежда да имат клинично значение.

Азилсартан и M-II преминават плацентарната бариера и се откриват във фетусите на бременни

плъхове. Също така се екскретират в млякото на лактиращи плъхове. При проучвания за

репродуктивна токсичност не са наблюдавани ефекти върху фертилитета при мъжки и женски

животни. Няма доказателства за тератогенен ефект, но проучвания при животни са показали

известен рисков потенциал за постнаталното развитие на потомството, като по-ниско телесно

тегло, слабо забавяне във физическото развитие (забавено прорязване на резците, отделяне на

ушната мида, отваряне на очите) и по-висока смъртност.

Азилсартан и M-II не показват данни за мутагенност и съответна кластогенна активност при

in

vitro

проучвания и няма данни за карциногенност при плъхове и мишки.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Манитол (E 421)

Фумарова киселина (E 297)

Натриев хидроксид

Хидроксипропилцелулоза (E 463)

Кроскармелоза натрий

Целулоза, микрокристална (E 460)

Магнезиев стеарат (E 572)

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок на годност

3 години

6.4

Специални условия на съхранение

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.

Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия за съхранение.

6.5.

Данни за опаковката

Картонени кутии, съдържащи алуминиеви блистери с включен сушител.

Видове опаковки:

Един блистер съдържа или 14, или 15 таблетки.

14, 28, 30, 56, 90 или 98 таблетки.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания.

Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в

съответствие с местните изисквания

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Takeda Pharma A/S

Dybendal Alle 10

2630 Taastrup

Дания

8.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/11/735/005 14 таблетки

EU/1/11/735/006 28 таблетки

EU/1/11/735/014 30 таблетки

EU/1/11/735/007 56 таблетки

EU/1/11/735/015 90 таблетки

EU/1/11/735/008 98 таблетки

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

7 декември 2011 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото

установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се

изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на

нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Ipreziv 80 mg таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 80 mg азилсартан медоксомил (azilsartan medoxomil) (като калий).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бели до почти бели кръгли таблетки, 9,6 mm в диаметър, с вдлъбнато релефно означение

„ASL“ от едната страна и „80“ от другата.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Ipreziv е показан за лечение на есенциална хипертония при възрастни.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Препоръчваната начална доза е 40 mg веднъж дневно. Дозата може да бъде увеличена

максимално до 80 mg веднъж дневно при пациенти, чието артериално налягане не може да

бъде адекватно контролирано с по-ниска доза.

Почти максимален антихипертензивен ефект се наблюдава след 2 седмици, а максимален ефект

се постига на четвъртата седмица от приложението.

Ако артериалното налягане не може адекватно да бъде контролирано само с Ipreziv,

допълнително понижаване на артериалното налягане може да бъде постигнато като Ipreziv се

комбинира с други антихипертензивни лекарства, включително диуретици (като хлорталидон и

хидрохлоротиазид) и блокери на калциевите канали (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Специални популации

Хора в старческа възраст (65 и повече години)

Не е необходимо коригиране на началната доза Ipreziv при пациенти в старческа възраст (вж.

точка 5.2), въпреки че може да се обмисли приложение на 20 mg като начална доза при много

стари пациенти (≥ 75 години), при които може да има риск от хипотония.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Бъбречно увреждане

Необходимо е внимание при пациeнти с хипертония с тежко бъбречно увреждане или с

терминална бъбречна недостатъчност, тъй като липсва опит от употребата на Ipreziv при тези

пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).

Хемодиализата не отстранява азилсартан от системното кръвообръщение.

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане.

Чернодробно увреждане

Ipreziv не е бил проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане и затова неговата

употреба не се препоръчва при тази група пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).

Тъй като опитът от употребата на Ipreziv при пациенти с леко до умерено чернодробно

увреждане е ограничен, се препоръчва строго наблюдение и обмисляне на 20 mg като начална

доза (вж. точка 5.2).

Намален вътресъдов обем

При пациенти с възможно намаляване на вътресъдовия обем и намаляване на концентрацията

на солите в организма (напр. пациенти с повръщане, диария или приемащи високи дози

диуретици), лечението с Ipreziv трябва да започне под строго медицинско наблюдение и да се

обмисли приложение на 20 mg като начална доза (вж. точка 4.4).

Сърдечна недостатъчност

Необходимо е внимание при пациенти с хипертония със застойна сърдечна недостатъчност,

тъй като липсва опит от употребата на Ipreziv при тези пациенти (вж. точка 4.4).

Чернокожа популация

Не е необходимо коригиране на дозата при чернокожата популация, въпреки че е наблюдавано

по-слабо понижаване на артериалното налягане в сравнение с други популации (вж. точка 5.1).

Това като цяло е валидно и за други ангиотензин II рецепторни (AT

) антагонисти и ACE

инхибитори. Следователно постепенно повишаване на дозата на Ipreziv и комбинирана терапия

може по-често да са необходими за контролиране на артериалното налягане при чернокожи

пациенти.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Ipreziv при деца и юноши < 18 години все още не са

установени.

Липсват данни.

Начин на приложение

Ipreziv е предназначен за перорално приложение и може да се приема със или без храна (вж.

точка 5.2).

4.3

Противопоказания

- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества

- Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

- Едновременната употреба на Ipreziv с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при

пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m

) (вж. точки 4.5

и 5.1).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Активирана ренин-ангиотензинова система

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят основно от активността на

ренин-ангиотензиновата система (напр. пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тежко

бъбречно увреждане или стеноза на бъбречната артерия), лечението с лекарствени продукти,

оказващи влияние върху тази система, като ACE инхибитори и ангиотензин II рецепторни

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

антагонисти, е свързано с остра хипотония, азотемия, олигурия или рядко остра бъбречна

недостатъчност. Възможността от подобни ефекти не може да бъде изключена при Ipreziv.

Необходимо е внимание при пациенти с хипертония с тежко бъбречно увреждане, застойна

сърдечна недостатъчност или стеноза на бъбречната артерия, тъй като липсва опит от

употребата на Ipreziv при тези пациенти (вж. точки 4.2 и 5.2).

Прекомерното понижаване на артериалното налягане при пациенти с исхемична

кардиомиопатия или исхемична цереброваскуларна болест може да доведе до миокарден

инфаркт или инсулт.

Двойно блокиране на ренин ангиотензин --алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни

блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на

бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се

препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори,

ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да

става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на

бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно

при пациенти с диабетна нефропатия.

Бъбречна трансплантация

За момента няма опит от употребата на Ipreziv при пациенти, претърпели наскоро бъбречна

трансплантация.

Чернодоробно увреждане

Ipreziv не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане и затова употребата му не

се препоръчва при тази група пациенти (вж. точки 4.2 и 5.2).

Хипотония при пациенти с хиповолемия и/или солеви дефицит

При пациенти с изразена хиповолемия и/или изчерпване на солите (напр. при пациенти с

повръщане, диария или приемащи високи дози диуретици) може да настъпи симптоматична

хипотония след започване на лечение с Ipreziv. Хиповолемията трябва да бъде коригирана

преди приложение на Ipreziv, или лечението трябва да започне под строг медицински контрол,

като може да се обмисли приложение на начална доза от 20 mg.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациенти с първичен хипералдостеронизъм като цяло не се повлияват от антихипертензивни

лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензиновата система. Затова

употребата на Ipreziv не се препоръчва при тези пациенти.

Хиперкалиемия

Въз основа на опита от употребата на други лекарствени продукти, които повлияват ренин-

ангиотензиновата система, едновременната употреба на Ipreziv с калий-съхраняващи

диуретици, калиеви добавки, солеви заместители, съдържащи калий, или други лекарствени

продукти, които могат да повишат нивата на калия (например хепарин), може да доведе до

повишаване на серумния калий при хипертензивни пациенти (вж. точка 4.5). При пациенти в

старческа възраст, при пациенти с бъбречна недостатъчност, при пациенти с диабет и/или при

пациенти с други съпътстващи заболявания, рискът от хиперкалиемия, която може да се окаже

фатална, се повишава. Поради тази причина следва нивото на калия да се проследява.

Стеноза на аортната и митралната клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия

Специално внимание е необходимо при пациенти, страдащи от стеноза на аортната или

митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия (HOCM).

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Бременност

Не трябва да се започва прием на ангиотензин II рецепторни антагонисти по време на

бременност. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно

антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на

бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи лечението с

ангиотензин II рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с

ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е

подходящо, да бъде започнато алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Литий

Както и при другите ангиотензин II рецепторни антагонисти, комбинацията на литий и Ipreziv

не се препоръчва (вж. точка 4.5).

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Едновременна употреба не се препоръчва

Литий

Има съобщения за обратимо повишаване на серумните литиеви концентрации и прояви на

токсичност при едновременно приложение на литий с ACE инхибитори. Подобен ефект може

да има и комбинирането с ангиотензин II рецепторни антагонисти. Поради липса на опит с

едновременно приложение на азилсартан медоксомил и литий, тази комбинация не се

препоръчва. Ако комбинацията е наложителна, се препоръчва внимателно проследяване на

серумните нива на лития.

Необходимо е внимание при едновременна употреба

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни COX-2

инхибитори, ацетилсалицилова киселина > 3 g/ден), и неселективни НСПВС.

Когато ангиотензин II рецепторни антагонисти се прилагат едновременно с НСПВС (например

селективни COX-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/ден) и неселективни

НСПВС), може да се получи отслабване на антихипертензивния ефект. Освен това,

едновременното приложение на ангиотензин II рецепторни антагонисти и НСПВС може да

доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния

калий. Затова се препоръчва адекватна хидратация и проследяване на бъбречната функция при

започване на лечението.

Калий–съхраняващи диуретици, калиеви добавки, солеви заместители, съдържащи калий и

други вещества, които могат да повишат нивата на калия.

Едновременната употреба с калий–съхраняващи диуретици, калиеви добавки, солеви

заместители, съдържащи калий, или други лекарствени продукти (например хепарин) може да

доведе до повишаване нивата на калия. При такива случаи е необходимо проследяване на

серумния калий (вж. точка 4.4).

Допълнителна информация

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин ангиотензин

алдостероновата система (РAAС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори,

ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани

събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция

(включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно

средство, действащо върху РAAС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Не са докладвани клинично значими взаимодействия при проучвания на азилсартан

медоксомил или азилсартан, прилаган с амлодипин, антиациди, хлорталидон, дигоксин,

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

флуконазол, глибурид, кетоконазол, метформин и варфарин.

Азилсартан медоксомил се хидролизира бързо до активното вещество азилсартан от естеразите

в стомашно-чревния тракт и/или по време на абсорбцията на лекарството (вж. точка 5.2).

In

vitro

проучвания показват, че взаимодействия, основаващи се на инхибиране на естеразите, са

малко вероятни.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Не се препоръчва употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти през първия триместър

на бременността (вж. точка 4.4).

Употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти е противопоказана през втория и третия

триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Няма данни за употребата на Ipreziv при бременни жени. Проучванията при животни показват

репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на инхибитори на

ангиотензин конвертиращия ензим през първия триместър на бременността не са убедителни;

все пак, не може да се изключи слабо повишаване на риска. Докато няма контролирани

епидемиологични данни за риска при употреба на ангиотензин II рецепторни антагонисти,

сходни рискове могат да съществуват и при този клас лекарствени продукти. Пациентките,

които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение

с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита,

че е от особена важност да се продължи лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти.

Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва

незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо, да бъде започнато алтернативно лечение.

Установено е, че експозицията на ангиотензин II рецепторни антагонисти през втория и третия

триместър предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция,

олигохидрамнион, забавена черепна осификация) и неонатална токсичност (бъбречна

недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

Препоръчва се ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа, ако настъпи експозиция

на ангиотензин II рецепторни антагонисти през

втория триместър на бременността и след това.

Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин II рецепторни антагонисти,

трябва да

бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като няма данни относно употребата на Ipreziv в периода на кърмене, Ipreziv не се

препоръчва, а се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установен профил на

безопасност в периода на кърмене, особено при кърмене на новородено или преждевременно

родено дете.

Фертилитет

Няма данни за ефекта на Ipreziv върху фертилитета при хора. Неклиничните проучвания

показват, че азилсартан не изглежда да оказва влияние върху фертилитета при мъжки или

женски плъхове (вж. точка 5.3).

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Въз основа на фармакодинамичните свойства се очаква, че азилсартан медоксомил може да

има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Обаче, когато

се приема някакво антихипертензивно лекарство трябва да се има предвид, че понякога може

да се появят замайване или умора.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Безопасността на Ipreziv при дози от 20, 40 или 80 mg е оценявана в клинични проучвания при

пациенти, лекувани до 56 седмици. При тези клинични проучвания нежеланите реакции,

свързани с лечението с Ipreziv, са били най-често леки или умерени, с обща честота, сходна с

плацебо. Най-честата нежелана реакция е замайване. Честотата на нежеланите реакции,

свързани с Ipreziv, не е била повлияна от пол, възраст или раса.

Таблично представяне на нежеланите реакции

Нежеланите реакции въз основа на сборни данни (дози от 40 и 80 mg) са изброени по-долу по

системо-органен клас и предпочитани термини. Те са подредени по честота, като е използвана

следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100, < 1/10); нечести (≥ 1/1 000, < 1/100);

редки (≥ 1/10 000, < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), включително изолирани съобщения.

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ

ред по отношение на тяхната сериозност. В едно плацебо контролирано проучване, нежелани

реакции за Ipreziv при доза от 20 mg са докладвани със сходна честота като при дозите от 40 и

80 mg.

Системо-органен клас

Честота

Нежелана реакция

Нарушения на нервната

система

Чести

Замайване

Съдови нарушения

Нечести

Хипотония

Стомашно-чревни нарушения

Чести

Нечести

Диария

Гадене

Нарушения на кожата и

подкожната тъкан

Нечести

Редки

Обрив, сърбеж

Aнгиоедем

Нарушения на мускулно-

скелетната система и

съединителната тъкан

Нечести

Mускулни спазми

Общи нарушения и ефекти на

мястото на приложение

Нечести

Умора

Периферен едем

Изследвания

Чести

Нечести

Повишена креатин

фосфокиназа в кръвта

Повишен креатинин в кръвта

Повишена пикочна киселина

в кръвта / Хиперурикемия

Описание на определени нежелани реакции

Когато Ipreziv е прилаган едновременно с хлорталидон, честотата на повишен креатинин в

кръвта и хипотония е била увеличена от „нечести” на „чести”.

Когато Ipreziv е прилаган едновременно с амлодипин, честотата на периферен едем е била

увеличена от „нечести” на „чести”,, но е била по ниска от тази при самостоятелно приложение

на амлодипин.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Изследвания

Серумен креатинин

Честотата на повишаване на серумния креатинин след терапия с Ipreziv е близка до плацебо в

рандомизираните плацебо-контролирани проучвания с монотерапия. Едновременното

приложение на Ipreziv с диуретици като хлорталидон, е довело до по-голяма честота на

повишаване на креатинина, което е в съответствие с наблюденията при други ангиотензин II

рецепторни антагонисти и ACE инхибитори. Повишаването на серумния креатинин по време на

едновременно приложение на Ipreziv с диуретици, се свързва с по-значимо понижаване на

артериалното налягане в сравнение с монотерапия. При много от случаите повишаването на

креатинина е било транзиторно или без прогресия, докато пациентите са продължавали

терапията. След прекратяване на терапията при повечето от пациентите с повишен креатинин,

който не е спаднал по време на терапията, промените са били обратими, като нивата на

креатинина при повечето от тях са се възстановили или са се приближили до изходните

стойности.

Пикочна киселина

Слабо повишаване на средните стойности на пикочната киселина в серума е наблюдавано при

Ipreziv (10,8 µmol/l) в сравнение с плацебо (4,3 µmol/l).

Хемоглобин и хематокрит

Слаби понижения на хемоглобина и хематокрита (средни понижения от приблизително 3 g/l и

1 обемен процент съответно), са наблюдавани при плацебо контролирани проучвания с

монотерапия. Този ефект е наблюдаван също и при други инхибитори на ренин-

ангиотензиновата система.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение

4.9

Предозиране

Симптоми

От фармакологична гледна точка, основните прояви на предозиране се очаква да бъдат

симптоматична хипотония и замайване. По време на контролирани клинични проучвания при

здрави доброволци, еднократни дневни дози до 320 mg Ipreziv са били прилагани за 7 дни и са

понесени добре.

Поведение при предозиране

Ако настъпи симптоматична хипотония, трябва да бъде приложено поддържащо лечение и да

бъдат проследявани жизнените показатели.

Азилсартан не се отстранява с диализа.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Ангиотензин II антагонисти, самостоятелно

ATC код: C09CA09

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Механизъм на действие и фармакодинамичен ефект

Азилсартан медоксомил е перорално активно предлекарство, което бързо се превръща в

активното вещество азилсартан, който селективно противодейства на ефекта на ангиотензин II

посредством блокиране на свързването му с AT

рецептора в множество тъкани (вж. точка 5.2).

Ангиотензин II е основният пресорен агент на ренин-ангиотензиновата система, чиито ефекти

включват вазоконстрикция, стимулация на производството и секрецията на алдостерон,

сърдечна стимулация и реабсорбция на натрий в бъбрека.

Блокирането на AT

рецептора инхибира негативната обратна връзка на ангиотензин II върху

рениновата секреция, но получилата се в следствие на това повишена ренинова активност в

плазмата и повишените нива на циркулиращ ангиотензин II не превишават антихипертензивния

ефект на азилсартан.

Есенциална хипертония

Общо 5 941 пациенти са били оценени в седем двойнослепи контролирани проучвания (3 672

от които са приемали Ipreziv, 801 са приемали плацебо, а 1 468 са приемали друг активен

сравнителен продукт). 51% от пациентите са били мъже, като 26% са били на възраст

65 години или по-стари (5% ≥ 75 години); 67% са бели и 19% — чернокожи.

Ipreziv е сравняван с плацебо и с активни сравнителни продукти в две 6-седмични

рандомизирани двойнослепи проучвания. Пониженията на артериалното налягане в сравнение

с плацебо, на базата на измерено 24-часово средно артериално налягане при амбулаторно

проследяване на артериалното налягане (ABPM) и измервания на артериалното налягане в

клиника в края на дозовия интервал, са показани в таблицата по-долу и за двете проучвания.

Освен това, Ipreziv в доза 80 mg е довел до значително по-голямо понижение на SBP в

сравнение с най-високите одобрени дози на олмесартан медоксомил и валсартан.

Плацебо

Ipreziv

20

mg

Ipreziv

40

mg#

Ipreziv

80

mg#

OLM-M

40

mg#

Valsartan

320

mg#

Първична крайна точка:

24-часово средно SBP: LS средна промяна от изходната стойност (ИС) до 6-та седмица

(mm Hg)

Проучване 1

Промяна от ИС

-1,4

-12,2 *

-13,5 *

-14,6 *†

-12,6

Проучване 2

Промяна от ИС

-0,3

-13,4 *

-14,5 *†

-12,0

-10,2

Ключова вторична крайна точка:

Клинично SBP: LS средна промяна от изходната стойност (ИС) до 6-та седмица (mm Hg)

(LOCF)

Проучване 1

Промяна от ИС

-2,1

-14,3 *

-14,5 *

-17,6 *

-14,9

Проучване 2

Промяна от ИС

-1,8

-16,4 *†

-16,7 *†

-13,2

-11,3

OLM-M = олмесартан медоксомил, LS = най

-

малките квадрати, LOCF = последно наблюдение

пренесено

напред

* Значима разлика спрямо плацебо при стойност 0,05 в рамките на стъпаловидния анализ

† Значима разлика спрямо сравнителен(ни) продукт(и) при стойност 0,05 в рамките на

стъпаловидния анализ

# Максимална доза постигната в проучване 2. Дозите са титрирани на втора седмица от 20 до

40 mg и от 40 до 80 mg за Ipreziv, и от 20 до 40 mg и 160 до 320 mg, съответно за олмесартан

медоксомил и валсартан

В тези две проучвания, клинично значимите и най-чести нежелани събития са включвали

замайване, главоболие и дислипидемия. За Ipreziv, олмесартан медоксомил и валсартан

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

съответно, замайване е наблюдавано с честота от 3,0%, 3,3% и 1,8%, главоболие с 4,8%, 5,5% и

7,6% и дислипидемия с 3,5%, 2,4% и 1,1%.

При контролирани с активен сравнителен продукт проучвания с валсартан или с рамиприл,

ефектът на понижаване на артериалното налягане на Ipreziv е бил постоянен при

продължително лечение. При Ipreziv е наблюдавана по ниска честота на кашлица (1,2%) в

сравнение с рамиприл (8,2%).

Антихипертензивният ефект на Ipreziv се проявява през първите 2 седмици от лечението, като

пълен ефект се достига до 4 седмици. Ефектът на понижаване на артериалното налягане на

Ipreziv се поддържа и през 24 часовия интервал между дозите. Коригираното спрямо плацебо

съотношение най-ниски към максимални концентрации за SBP и DBP

е приблизително 80%

или по-високо.

Не е наблюдавана “rebound” хипертония при рязко спиране на Ipreziv след 6-месечна терапия.

Като цяло не са наблюдавани различия в безопасността и ефективността между пациенти в

старческа възраст и по-млади пациенти, но не може да бъде изключена по-голяма

чувствителност към понижаващия артериалното налягане ефект при някои пациенти в

старческа възраст (вж. точка 4.2). Както и при други ангиотензин II рецепторни антагонисти и

ACE инхибитори, антихипертензивният ефект е бил по-слаб при чернокожи пациенти

(обикновено популация с нисък ренин).

Едновременното приложение на Ipreziv 40 и 80 mg с калциев антагонист (амлодипин) или

тиазиден диуретик (хлорталидон) води до допълнително понижение на артериалното налягане

в сравнение със самостоятелното приложение на другия антихипертензивен продукт. Зависещи

от дозата нежелани реакции, включително замаяност, хипотония и повишаване на серумния

креатинин, са по-чести при едновременно приложение с диуретик, в сравнение със

самостоятелно приложение на Ipreziv, докато хипокалиемията е по-рядка в сравнение със

самостоятелно приложение на диуретик.

Благоприятни ефекти на Ipreziv върху смъртността, сърдечно-съдовата заболеваемост и

увреждането на прицелни органи засега не са установени.

Ефект върху сърдечната реполяризация

Проведено е подробно QT/QTc проучване, за да се оцени потенциалът на Ipreziv да удължава

QT/QTc интервала при здрави индивиди. Не е установено удължаване на QT/QTc при доза от

320 mg Ipreziv.

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от

проучванията с Ipreziv в една или повече подгрупи на педиатричната популация при

хипертония (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

Допълнителна информация

Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan

Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за

крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D

(Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от

Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ

инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.

ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или

мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на

ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и

диабетна нефропатия.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно-

съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от

хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията.

Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими

и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват

едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип

2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване,

предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ

инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и

хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е

прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни последици. Както

сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в

групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани

събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата

на алискирен, отколкото в групата на плацебо.

5.2

Фармакокинетични свойства

След перорално приложение, азилсартан медоксомил бързо се хидролизира до активното

вещество азилсартан в гастроинтестиналния тракт и/или по време на абсорбция. Въз основа на

in vitro

проучвания е установено, че карбоксиметиленбутенолидазата участва в хидролизата в

тънкото черво и черния дроб. Освен това, плазмените естерази участват в хидролизата на

азилсартан медоксомил до азилсартан.

Абсорбция

Абсолютната перорална бионаличност на азилсартан медоксомил, изчислена въз основа на

плазмените нива на азилсартан, е приблизително 60%. След перорално приложение на

азилсартан медоксомил, максимални плазмени концентрации (C

) на азилсартан се достигат

за 1,5 до 3 часа. Храната не повлиява бионаличността на азилсартан (вж. точка 4.2).

Разпределение

Обемът на разпределение на азилсартан е приблизително 16 литра. Азилсартан се свързва в

голяма степен с плазмените протеини (> 99%), главно със серумния албумин. Свързването с

протеините е постоянно при плазмени концентрации на азилсартан, доста над диапазона, който

се достига при препоръчваните дози.

Биотрансформация

Азилсартан се метаболизира до два основни метаболита. Главният метаболит в плазмата се

образува чрез

O

-деалкалиране и се нарича метаболит M-II, а второстепенният метаболит се

образува чрез декарбоксилиране и се нарича метаболит M-I. Системните експозиции на

главния и второстепенния метаболит при хора са съответно приблизително 50% и по малко от

1% от тази на азилсартан. M-I и M-II не допринасят за фармакологичната активност на Ipreziv.

Главният ензим, отговорен за метаболизма на азилсартан е CYP2C9.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Елиминиране

След перорална доза от

C-маркиран азилсартан медоксомил, приблизително 55% от

радиоактивността се открива във фекалиите и приблизително 42% в урината, като 15% от

дозата се екскретира в урината като азилсартан. Елиминационният полуживот на азилсартан е

приблизително 11 часа и бъбречният клирънс е приблизително 2,3 ml/min. Стационарни нива

на азилсартан се достигат за 5 дни и не настъпва кумулиране в плазмата при многократно

приложение веднъж дневно.

Линейност/нелинейност

Установена е пропорционалност на дозата за азилсартан при експозиция в дозовия диапазон на

азилсартан медоксомил от 20 mg до 320 mg след еднократно или многократно приложение.

Характеристики при специални групи пациенти

Педиатрична популация

Фармакокинетиката на азилсартан не е проучвана при деца под 18 години.

Популация в старческа възраст

Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително

между млади пациенти (възрастов диапазон 18-45 години) и пациенти в старческа възраст

(възрастов диапазон 65-85 години.

Бъбречно увреждане

При пациенти с леко, умерено и тежко бъбречно увреждане, общата експозиция (AUC) на

азилсартан е увеличена +30%, +25% и +95%. Не е наблюдавано повишаване на експозицията

(+5%) при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност, които са на диализа. Въпреки това

няма клиничен опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане или терминална бъбречна

недостатъчност (вж. точка 4.2). Хемодиализата не елиминира азилсартан от системното

кръвообращение.

Чернодробно увреждане

Приложението на Ipreziv до 5 дни при пациенти с леко (Child-Pugh A) или умерено

(Child-Pugh B) чернодробно увреждане води до леко увеличаване на експозицията на

азилсартан (AUC увеличена с 1,3 до 1,6 пъти, вж. точка 4.2). Ipreziv не е проучван при пациенти

с тежко чернодробно увреждане.

Пол

Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително при мъже и жени. Не е

необходимо коригиране на дозата в зависимост от пола.

Раса

Фармакокинетиката на азилсартан не се различава значително между популациите на

чернокожите и белите. Не е необходимо коригиране на дозата в зависимост от расата.

5.3

Предклинични данни за безопасност

При предклинични проучвания за безопасност, азилсартан медоксомил и M-II, главният

метаболит при хора, са изследвани за токсичност при многократно прилагане, репродуктивна

токсичност, мутагенност и карциногенност.

При изпитванията за токсичност при многократно прилагане, дози, водещи до експозиция,

сравнима с тази в клиничния терапевтичен диапазон, са причинили намаляване на параметрите

на червените кръвни клетки, промени в бъбрека и бъбречната хемодинамика, както и

повишаване на серумния калий при нормотензивни животни. Тези ефекти, които са били

предотвратени с перорални солеви добавки, нямат клинично значение при лечението на

хипертония.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

При плъхове и кучета е наблюдавано повишаване на плазмената ренинова активност и

хипертрофия/хиперплазия на бъбречните юкстаглумерулни клетки. Тези промени, които са

също ефект на класа на ACE ихибиторите и на други ангиотензин II рецепторни антагонисти,

не изглежда да имат клинично значение.

Азилсартан и M-II преминават плацентарната бариера и се откриват във фетусите на бременни

плъхове. Също така се екскретират в млякото на лактиращи плъхове. При проучвания за

репродуктивна токсичност не са наблюдавани ефекти върху фертилитета при мъжки и женски

животни. Няма доказателства за тератогенен ефект, но проучвания при животни са показали

известен рисков потенциал за постнаталното развитие на потомството, като по-ниско телесно

тегло, слабо забавяне във физическото развитие (забавено прорязване на резците, отделяне на

ушната мида, отваряне на очите), и по-висока смъртност.

Азилсартан и M-II не показват данни за мутагенност и съответна кластогенна активност при

in

vitro

проучвания и няма данни за карциногенност при плъхове и мишки.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Манитол (E 421)

Фумарова киселина (E 297)

Натриев хидроксид

Хидроксипропилцелулоза (E 463)

Кроскармелоза натрий

Целулоза, микрокристална (E 460)

Магнезиев стеарат (E 572)

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок на годност

3 години

6.4

Специални условия на съхранение

Да се съхранява в в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.

Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия за съхранение.

6.5.

Данни за опаковката

Картонени кутии, съдържащи алуминиеви блистери с включен сушител.

Видове опаковки:

Един блистер съдържа или 14, или 15 таблетки.

14, 28, 30, 56, 90 или 98 таблетки.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания.

Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в

съответствие с местните изисквания

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Takeda Pharma A/S

Dybendal Alle 10

2630 Taastrup

Дания

8.

НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/11/735/016 14 таблетки

EU/1/11/735/009 28 таблетки

EU/1/11/735/017 30 таблетки

EU/1/11/735/010 56 таблетки

EU/1/11/735/018 90 таблетки

EU/1/11/735/011 98 таблетки

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

7 декември 2011 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

7 Westferry Circus

Canary Wharf

London E14 4HB

United Kingdom

Telephone

+44 (0)20 7418 8400

Facsimile

+44 (0)20 7418 8416

E-mail

info@ema.europa.eu

Website

www.ema.europa.eu

An agency of the European Union

© European Medicines Agency, 2011. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/807106/2011

EMEA/H/C/002517

Резюме на EPAR за обществено ползване

Ipreziv

azilsartan medoxomil

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Ipreziv. В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба

(CHMP) е оценил лекарството, за да даде положително становище за разрешаване за употреба и

препоръки за условията на употреба на

Ipreziv.

Какво представлява Ipreziv?

Ipreziv е лекарство, което съдържа активното вещество азилсартан медоксомил (azilsartan

medoxomil). Предлага се под формата на таблетки (20 mg, 40 и 80 mg).

За какво се използва Ipreziv?

Ipreziv се прилага при възрастни с есенциална хипертония (високо кръвно налягане).

„Есенциална“ означава, че няма ясна причина за хипертонията.

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

Как да използвате Ipreziv?

Ipreziv се приема перорално и обичайната препоръчителна доза е 40 mg веднъж дневно. Ако

кръвното налягане не се контролира достатъчно, дозата може да бъде увеличена до 80 mg или да

се добави друго лекарство за хипертония, например хлорталидон или хидрохлоротиазид.

Как действа Ipreziv?

Активното вещество в Ipreziv, азилсартан медоксомил, е „ангиотензин ІІ рецепторен антагонист“,

което означава, че блокира действието на хормон в организма, наречен ангиотензин ІІ.

Ангиотензин ІІ е мощен вазоконстриктор (вещество, което свива кръвоносните съдове). Като

блокира рецепторите, с които нормално се свързва ангиотензин ІІ, азилсартан медоксомил спира

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

действието на хормона и позволява на кръвоносните съдове да се разширят. Това позволява

кръвното налягане да спадне до нормални стойности, като по този начин намалява рисковете,

свързани с високо кръвно налягане, например получаване на удар.

Как е проучен Ipreziv?

Преди провеждане на проучвания при хора ефектите на Ipreziv са изследвани първо върху

експериментални модели.

С Ipreziv са проведени осем основни проучвания, обхващащи над 6000 пациенти с есенциална

хипертония.

В пет проучвания се изследват ефектите от самостоятелен прием на Ipreziv в сравнение с плацебо

(сляпо лечение) или с други лекарства против хипертония (рамиприл, валсартан и и олмеса

ртан

медоксоми

л). Пациентите в тези проучвания имат лека до умерена хипертония.

Три проучвания изследват ефектите на Ipreziv в комбинация с други антихипертензивни

лекарства (хлорталидон, амлодипин и хидрохлоротиазид). Пациентите в комбинираните

проучвания имат умерена до тежка хипертония.

Проучванията са с продължителност между шест и 56 седмици, а основна мярка за ефективност е

пр

ом

яната на систолното кръвно налягане (кръвното налягане при свиване на сърдечните камери).

Какви ползи от Ipreziv са установени в проучванията?

Ipreziv е по-ефективен от плацебо. В двете проучвания, където Ipreziv е прилаган самостоятелно

в сравнение с плацебо, пациентите имат средно понижение на систолното кръвно налягане от

13,5 mmHg с Ipreziv 40 mg и около 14,5 mmHg с Ipreziv 80 mg след 6 седмици. Това се сравнява с

понижение от 0,3 до 1,4 mmHg при пациентите на плацебо.

Когато прилаганият самостоятелно Ipreziv се сравнява с други лекарства, 80 mg Ipreziv е по-

ефектив

ен при понижаването на кръвното налягане от най-високата одобрена доза валсартан

(320 mg) и олмесартан медоксомил (40 mg). Ipreziv 40 и 80 mg е също така по-ефективен от

рамиприл (10 mg).

Проучванията показват също, че когато Ipreziv се приема в комбинация с други лекарства, той

може да доведе до допълнителни понижения на кръвното налягане в сравнение с тез

и лекарства,

когато са прилагани без Ipreziv.

Какви са рисковете, свързани с Ipreziv?

Нежеланите реакции при Ipreziv като цяло са леки или умерени, като най-честата е замайването.

За пълния списък на всички нежелани лекарствени реакции, съобщени при Ipreziv, вижте

листовката.

Ipreziv не трябва да се прилага при хора, които може да са свръхчувствителни (алергични) към

азилсартан медоксомил или към някоя от останалите съставки. Лекарството е противопоказно за

брем

енни жени след първите три месеца на бременността. Не се препоръчва употребата му през

първите три месеца от бременността.

Защо Ipreziv е разрешен за употреба?

СНМР заключава, че Ipreziv принадлежи към установен клас лекарства при лечението на

хипертония и рисковете от употребата му са сходни с другите лекарства от класа. Комитетът

Ipreziv

Страница 2/3

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Ipreziv

Страница 3/3

реши, че ползите от Ipreziv са по-големи от рисковете му при пациенти с есенциална хипертония

и препоръча да се издаде разрешение за употреба.

Допълнителна информация за Ipreziv

На 7 Декември 2011 Европейската комисия издава разрешение за употреба на Edarbi, валидно в

Европейския съюз.

Пълният текст на EPAR за Ipreziv може да се намери на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European Public Assessment Reports

. За повече

информация относно лечението с Ipreziv, прочетете листовката (също част от EPAR) или

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране текста 10-2011.

Лекарствен продукт, който вече не е разрешен за употреба

Други продукти

search_alerts

share_this_information