Eviplera

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)
11-08-2021
Активна съставка:
emtricitabine, rilpivirine hydrochloride, tenofovir disoproxil fumarate
Предлага се от:
Gilead Sciences International Ltd 
АТС код:
J05AR08
INN (Международно Name):
emtricitabine, rilpivirine, tenofovir disoproxil
Терапевтична група:
Антивирусните медикаменти за подаване на заявления,
Терапевтична област:
ХИВ инфекции
Терапевтични показания:
Eviplera е показан за лечение на възрастни, заразени с човешкия имунодефицитен вирус тип 1 (HIV-1) без известни мутации, свързани с резистентност към не нуклеозидните обратна транскриптаза инхибитор (NNRTI) клас, tenofovir или emtricitabine, и с вирусно натоварване ≤ 100 000 HIV-1 РНК копия/mL. Както при другите антиретровирусни лекарствени продукти, тестовете за генотипна резистентност и / или данните за историческата резистентност трябва да ръководят употребата на Eviplera.
Каталог на резюме:
Revision: 24
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/002312
Дата Оторизация:
2011-11-27
EMEA код:
EMEA/H/C/002312

Документи на други езици

Листовка Листовка
испански 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
испански 11-08-2021
Листовка Листовка
чешки 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
чешки 11-08-2021
Листовка Листовка
датски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
датски 11-08-2021
Листовка Листовка
немски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
немски 11-08-2021
Листовка Листовка
естонски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
естонски 11-08-2021
Листовка Листовка
гръцки 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
гръцки 11-08-2021
Листовка Листовка
английски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
английски 11-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
английски 26-07-2016
Листовка Листовка
френски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
френски 11-08-2021
Листовка Листовка
италиански 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
италиански 11-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
италиански 26-07-2016
Листовка Листовка
латвийски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
латвийски 11-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
латвийски 26-07-2016
Листовка Листовка
литовски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
литовски 11-08-2021
Листовка Листовка
унгарски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
унгарски 11-08-2021
Листовка Листовка
малтийски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
малтийски 11-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
малтийски 26-07-2016
Листовка Листовка
нидерландски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
нидерландски 11-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
нидерландски 26-07-2016
Листовка Листовка
полски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
полски 11-08-2021
Листовка Листовка
португалски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
португалски 11-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
португалски 26-07-2016
Листовка Листовка
румънски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
румънски 11-08-2021
Листовка Листовка
словашки 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словашки 11-08-2021
Листовка Листовка
словенски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словенски 11-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
словенски 26-07-2016
Листовка Листовка
фински 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
фински 11-08-2021
Листовка Листовка
шведски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
шведски 11-08-2021
Листовка Листовка
норвежки 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
норвежки 11-08-2021
Листовка Листовка
исландски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
исландски 11-08-2021
Листовка Листовка
хърватски 11-08-2021
Данни за продукта Данни за продукта
хърватски 11-08-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
хърватски 26-07-2016

Прочетете целия документ

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за потребителя

Eviplera 200 mg/25 mg/245 mg филмирани таблетки

eмтрицитабин/рилпивирин/тенофовир дизопроксил (еmtricitabine/rilpivirine/tenofovir disoproxil)

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите като Вашите.

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или

фармацевт. Това включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в тази

листовка. Вижте точка 4.

Какво съдържа тази листовка

Какво представлява Eviplera и за какво се използва

Какво трябва да знаете, преди да приемете Eviplera

Как да приемате Eviplera

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате Eviplera

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява Eviplera и за какво се използва

Eviplera съдържа три активни вещества,

които се използват за лечение на инфекция

с човешкия вирус на имунната недостатъчност (HIV):

Емтрицитабин, нуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза (НИОТ).

Рилпивирин, не-нуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза (ННИОТ).

Тенофовир дизопроксил, нуклеотиден инхибитор на обратната транскриптаза (НтИОТ).

Всяко от тези вещества, познати още като антиретровирусни лекарства, действа като повлиява

един ензим (белтък, наречен „обратна транскриптаза“), който е необходим за размножаването

на вируса.

Eviplera намалява количеството на HIV в тялото Ви. Това ще подобри имунната Ви система и

ще намали риска от развитие на болест, свързана с HIV инфекцията.

Eviplera се използва за лечение на инфекции с човешкия вирус на имунната

недостатъчност (HIV)

при възрастни на и над 18 години.

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете Eviplera

Не приемайте Eviplera

Ако сте алергични

към емтрицитабин, рилпивирин, тенофовир дизопроксил, или към

някоя от останалите съставки на това лекарство (изброени в точка 6 на тази листовка).

Ако това се отнася за Вас, незабавно уведомете Вашия лекар.

Ако в момента приемате някое от следните лекарства

карбамазепин, окскарбазепин, фенобарбитал и фенитоин

(лекарства за лечение

на епилепсия и профилактика на гърчове)

рифампицин и рифапентин

(за лечение на някои бактериални инфекции като

туберкулоза)

омепразол, ланзопразол, рабепразол, пантопразол и езомепразол

(инхибитори

на протонната помпа – лекарства, които се използват за предотвратяване и лечение

на язви в стомаха, киселини, гастро-езофагеална рефлуксна болест)

дексаметазон

(кортикостероид, използван за лечение на възпаление и за потискане

на имунната система), когато се приема през устата или се инжектира (освен като

лечение с еднократно прилагане)

продукти, които съдържат жълт кантарион

Hypericum perforatum

) (билково

лекарство, което се използва при депресия и безспокойство)

Предупреждения и предпазни мерки

Докато приемате Eviplera, трябва да останете под грижите на Вашия лекар.

Когато приемате това лекарство,

вие все още може да предадете HIV,

въпреки че рискът

се понижава от ефективна антиретровирусна терапия. Обсъдете с Вашия лекар

необходимите предпазни мерки, за да избегнете инфектиране на други хора. Това

лекарство не води до излекуване на HIV инфекцията. Докато приемате Eviplera, при Вас

все още може да се развият инфекции или други болести, свързани с HIV инфекцията.

Кажете на Вашия лекар, ако сте имали бъбречно заболяване

или ако изследвания са

показали бъбречни проблеми. Eviplera може да засегне бъбреците Ви. Преди и по време

на лечението, Вашият лекар може да назначи кръвни изследвания за оценка на дейността

на бъбреците Ви. Eviplera не се препоръчва, ако имате умерено или тежко бъбречно

заболяване.

Обикновено Eviplera не се приема заедно с други лекарства, които могат да увредят

бъбреците Ви (

Вижте „Други лекарства и Eviplera“

). Ако това е неизбежно, Вашият

лекар ще следи дейността на бъбреците Ви веднъж седмично.

Информирайте лекаря си ако сте имали чернодробно заболяване, включително

хепатит.

Пациентите с HIV, които имат чернодробно заболяване (включително хроничен

хепатит B или C) и са лекувани с антиретровирусни средства, са изложени на по-голям

риск от тежки и потенциално фатални чернодробни усложнения. Ако имате хепатит B,

лекарят Ви ще направи внимателна преценка на подходящото лечение за Вас. Две от

активните вещества в Eviplera (тенофовир дизопроксил и емтрицитабин) показват

известна активност срещу вируса на хепатит B. Ако сте страдали от чернодробно

заболяване или инфекция с хроничен хепатит, лекарят Ви може да направи изследвания

на кръвта, за да наблюдава функцията на черния дроб.

Ако имате инфекция с хепатит B, чернодробните проблеми може да се влошат, след като

спрете да приемате Eviplera. Важно е да не спирате приема на Eviplera без да сте се

посъветвали с Вашия лекар: вижте точка 3

, „Не спирайте приема на Eviplera“

Информирайте незабавно Вашия лекар и преакратете приема на Eviplera, ако при

Вас се появи кожен обрив със следните симптоми: повишена температура,

образуване на мехури, зачервяване на очите и отоци по лицето, устата или тялото.

Възможно е това състояние да стане тежко или потенциално животозастрашаващо.

Говорете с Вашия лекар, ако сте на възраст над 65 години.

Не са проучени достатъчен

брой пациенти на възраст над 65 години. Ако сте над 65-годишна възраст и Ви е

предписан Eviplera, Вашият лекар ще следи състоянието Ви внимателно.

Докато приемате Eviplera

Щом започнете да приемате Eviplera, следете за:

всякакви признаци на възпаление или инфекция

проблеми с костите (проявяващи се като упорита или влошаваща се болка в костите и

понякога водещи до счупвания) могат също да се проявяват и поради увреждане на

тубулните клетки на бъбреците (вижте точка 4,

Възможни нежелани реакции

). Кажете нa

Вашия лекар, ако имате болки или счупвания на костите.

Тенофовир дизопроксил (съставка на Eviplera ) може също така да предизвика загуба на

костна маса. Като цяло ефектите на тенофовир дизопроксил върху дългосрочното костно

здраве и риска от счупвания при възрастни пациенти са неясни. Кажете на Вашия лекар,

ако страдате от остеопороза. Пациентите с остеопороза са изложени на по-висок риск от

счупвания.

Ако забележите някой от тези симптоми, незабавно уведомете Вашия лекар.

Деца и юноши

Не давайте това лекарство на деца

и юноши под 18-годишна възраст.

Други лекарства и Eviplera

Трябва да кажете на Вашия лекар, ако приемате, наскоро сте приемали или е възможно

да приемате други лекарства.

Това включва лекарства и лекарства от растителен произход,

отпускани без рецепта.

Уведомете Вашия лекар,

ако приемате някои от следните:

Всякакви други лекарства, съдържащи:

емтрицитабин

рилпивирин

тенофовир дизопроксил

тенофовир алафенамид

всякакви други антивирусни лекарства, които съдържат ламивудин или адефовир

дипивоксил

Eviplera може да взаимодейства с други лекарства. В резултат на това количеството на Eviplera

или на другите лекарства в кръвта Ви може да бъде променено. Това може да спре нормалното

действие на лекарствата Ви или може да влоши нежеланите лекарствени реакции. В някои

случаи може да се наложи Вашият лекар да адаптира дозата или да изследва кръвта Ви.

Лекарства, които може да увредят бъбреците Ви;

примерите включват:

aминогликозиди (като стрептомицин, неомицин и гентамицин), ванкомицин (за

бактериални инфекции)

фоскарнет, ганцикловир, цидофовир (за вирусни инфекции)

амфотерицин B, пентамидин (за гъбични инфекции)

интерлевкин-2, наричан още алдеслевкин (за лечение на рак)

нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, за облекчаване на костни и

мускулни болки)

Лекарства, съдържащи диданозин (за HIV инфекция):

Приемът на Eviplera с други

антивирусни лекарства, които съдържат диданозин, може да повиши нивата на диданозин

в кръвта и може да намали броя на CD4+ клетките. Има съобщения за възпаление на

задстомашната жлеза и лактатна ацидоза (излишък на млечна киселина в кръвта), която

понякога причинява смърт, когато се приемат едновременно лекарства, съдържащи

тенофовир дизопроксил и диданозин. Вашият лекар внимателно ще обмисли дали да Ви

лекува с други лекарства, използвани за лечение на HIV инфекция (вижте

„Други

лекарства, използвани за лечение на HIV инфекция“

Други лекарства, използвани за лечение на HIV инфекция:

Ненуклеозидни

инхибитори на обратната транскриптаза (ННИОТ). Eviplera съдържа ННИОТ

(рилпивирин) и затова Eviplera не трябва да се комбинира с други лекарства от този тип.

Ако е необходимо, Вашият лекар ще обсъди друго лекарство.

Рифабутин

е лекарство за лечение на някои бактериални инфекции. Това лекарство може

да понижи количеството на рилпивирин (съставка на Eviplera) в кръвта Ви. Може да се

наложи Вашият лекар да Ви предпише допълнителна доза рилпивирин за лечението на

HIV инфекцията

(вж. точка 3, „Как да приемате Eviplera“)

Антибиотици, използвани за лечение на бактериални инфекции,

включително

туберкулоза, съдържащи:

кларитромицин

еритромицин

Тези лекарства могат да повишат количеството на рилпивирин (съставка на Eviplera)

в кръвта Ви. Може да се наложи Вашият лекар да промени дозата на антибиотика или да

Ви даде друг антибиотик.

Лекарства за язви на стомаха, киселини, гастро-езофагеална рефлуксна болест

като:

антиацидни средства (алуминиев/магнезиев хидроксид или калциев карбонат)

-антагонисти (фамотидин, циметидин, низатидин или ранитидин)

Тези лекарства могат да понижат количеството на рилпивирин (съставка на Eviplera)

в кръвта Ви. Ако приемате някое от тези лекарства, Вашият лекар или ще Ви даде друго

лекарство за язви на стомаха, киселини или гастро-езофагеален рефлукс, или ще Ви

препоръча как и кога да приемате това лекарство.

Ако приемате антиацидно средство

(например лекарства, съдържащи магнезий или

калий), приемайте го поне 2 часа преди или поне 4 часа след Eviplera

(вж. точка 3, „Как

да приемате Eviplera“)

Ако приемате H

2

-антагонист

(използват се и за лечение на стомашни киселини или

киселина рефлуксна болест), приемайте го поне 12 часа преди или поне 4 часа след

Eviplera. Ако приемате Eviplera, H

-антагонист може да се приема само веднъж дневно.

-антагонистите не трябва да се приемат два пъти дневно. Попитайте Вашия лекар за

алтернативна схема (

вижте точка 3“Как да приемате Eviplera“

Метадон,

лекарство, използвано за лечение на пристрастяването към опиати, тъй като

може да се наложи Вашият лекар да промени дозата Ви метадон.

Дабигатран етексилат,

лекарство, използвано за лечение на сърдечни заболявания, тъй

като може да се наложи Вашият лекар да проследява нивото на това лекарство

в кръвта Ви.

Уведомете Вашия лекар, ако приемате някое от тези лекарства.

Не спирайте лечението

без да сте се свързали с Вашия лекар.

Бременност и кърмене

Ако сте бременна или кърмите, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност,

посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на това лекарство.

Използвайте ефективна контрацепция,

докато приемате Eviplera.

Незабавно уведомете Вашия лекар, ако забременеете или планирате бременност.

Бременните жени трябва да обсъдят употребата на Eviplera с лекаря си. Вашият лекар ще

обсъди с Вас възможните ползи и рискове от приема на Eviplera за Вас и детето Ви.

Ако по време на бременността

сте приемали Eviplera,

Вашият лекар може да назначи

редовни кръвни изследвания, както и други диагностични изследвания, за да следи

развитието на детето Ви. При деца, чиито майки са приемали НИОТ по време на

бременността, ползата от защитата срещу ХИВ е по голяма от риска от нежелани реакции.

Недейте да кърмите по време на лечение с Eviplera:

Това се налага, защото активните вещества на това лекарство се отделят с човешката

кърма.

Ако сте жена, инфектирана с HIV, е препоръчително да не кърмите, за да се избегне

предаването на вируса на кърмачето чрез кърмата.

Шофиране и работа с машини

Не шофирайте и не работете с машини, ако се чувствате изморени, сънливи или замаяни след

приема на Вашето лекарство.

Eviplera съдържа лактоза, сънсет жълто алуминиев лак (E110) и натрий

Ако Вашият лекар Ви е казал, че имате непоносимост към някои захари, свържете се с

него, преди да приемете това лекарство.

Кажете на Вашия лекар, ако сте алергични към сънсет жълто алуминиев лак (E110).

Eviplera съдържа сънсет жълто алуминиев лак, наречено още „E110“, което може да

предизвика алергични реакции.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се

каже, че практически не съдържа натрий.

3.

Как да приемате Eviplera

Винаги приемайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни

в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Обичайната доза е една таблетка, приета всеки ден през устата. Таблетката трябва да се

приема с храна.

Това е важно, за да може правилното количество активно вещество да попадне

в тялото Ви. Само хранителна напитка не може да замести храната.

Глътнете цялата таблетка с вода.

Не дъвчете, не разтрошавайте или разделяйте таблетката

– ако го направите, това може да

повлияе начина на освобождаване на лекарството в тялото Ви.

Ако Вашият лекар прецени, че трябва да спрете приема на една от съставките на Eviplera или да

се промени дозата на Eviplera, може да Ви предпише емтрицитабин, рилпивирин и/или

тенофовир дизопроксил по отделно или с други лекарства за лечение на HIV инфекцията.

Ако приемате антиацидно средство

като лекарства, съдържащи магнезий или калий.

Приемайте го поне 2 часа преди или поне 4 часа след Eviplera.

Ако приемате H

2

-антагонист

като фамотидин, циметидин, низатидин или ранитидин.

Приемайте го поне 12 часа преди или поне 4 часа след Eviplera. Ако приемате Eviplera, H

антагонист може да се приема само веднъж дневно. H

-антагонистите не трябва да се приемат

два пъти дневно. Попитайте Вашия лекар за алтернативна схема.

Ако приемате рифабутин

Може да се наложи Вашият лекар да Ви предпише допълнителна

доза рилпивирин. Приемайте таблетката рилпивирин по същото време, когато приемате

Eviplera. Ако не сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Ако сте приели повече от необходимата доза Eviplera

Ако случайно сте приели доза Eviplera, по-голяма от препоръчителната, може да имате по-

голям риск от развитие на възможни нежелани реакции на това лекарство (

Вижте точка 4

„Възможни нежелани реакции“

Свържете се незабавно за съвет с Вашия лекар или най-близкия център за спешна помощ.

Вземете с Вас бутилката с таблетките, за да опишете по-лесно какво лекарство сте приели.

Ако сте пропуснали да приемете Eviplera

Важно е да не пропускате доза от Eviplera.

Ако сте пропуснали една доза:

Ако забележите в рамките на 12 часа

от обичайното време за приемане на Eviplera,

трябва да вземете таблетката възможно най-скоро. Винаги приемайте таблетката с храна.

След това приемете следващата доза както обичайно.

Ако забележите след 12 часа или по-късно

от обичайното време за приемане на Eviplera

,

не приемайте пропуснатата доза. Изчакайте и приемете следващата доза с храна

в обичайното време.

Ако повърнете след по-малко от 4 часа след приема на Eviplera,

вземете друга таблетка

с храна.

Ако повърнете след повече от 4 часа след приема на Eviplera,

не трябва да взимате

друга таблетка до времето за следващия планов прием на таблетка.

Не спирайте приема на Eviplera

Не спирайте приема на Eviplera без да сте се посъветвали с Вашия лекар.

Спирането

приема на Eviplera може сериозно да повлияе на отговора Ви към бъдещо лечение. Ако по

някаква причина приемът на Eviplera е спрян, посъветвайте се с Вашия лекар преди да

започнете отново да приемате таблетки Eviplera. Вашият лекар може да обмисли да Ви даде

съставките на Eviplera поотделно, ако имате някакви проблеми или е необходимо адаптиране на

дозата Ви.

Когато запасът Ви от Eviplera започне да намалява,

вземете още от Вашия лекар или

фармацевт. Това е много важно, тъй като количеството на вируса може да започне да се

повишава, ако лекарството бъде спряно дори и за кратко време. След това вирусът може да се

лекува по-трудно.

Ако имате инфекция с HIV и с хепатит B,

е особено важно да не спирате лечението с Eviplera

преди да се посъветвате с Вашия лекар. При някои пациенти кръвните изследвания или

симптомите са показали влошаване на хепатита след спиране на лечението с емтрицитабин или

тенофовир дизопроксил (две от трите активни вещества на Eviplera). Ако приемът на Eviplera

бъде спрян, Вашият лекар може да Ви препоръча да възобновите лечението си за хепатит B.

Може да са необходими кръвни изследвания, за да се провери дейността на черния Ви дроб

в продължение на 4 месеца след спиране на лечението. При някои пациенти с напреднало

чернодробно заболяване или цироза спиране на лечението не се препоръчва, тъй като може да

доведе до влошаване на хепатита Ви, което може да бъде животозастрашаващо.

Уведомете Вашия лекар незабавно

, ако след спиране на лечението забележите нови или

необичайни симптоми, особено ако това са симптоми, които принципно бихте свързали

с инфекцията Ви с хепатит B.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, моля

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава.

Възможни нежелани реакции: съобщете веднага на лекар

Лактатната ацидоза

(излишък на млечна киселина в кръвта) е рядка, но потенциално

животозастрашаваща нежелана лекарствена реакция на някои лекарства за HIV.

Лактатната ацидоза се среща по-често при жени – особено, ако те са с наднормено тегло,

както и при хора с чернодробни заболявания. Следните белези може да са признаци на

лактатна ацидоза:

Дълбоко, учестено дишане

Умора или сънливост

Гадене, повръщане

Болка в стомаха

Ако смятате, че може да имате лактатна ацидоза, незабавно уведомете Вашия лекар.

Всякакви признаци на възпаление или инфекция.

При някои пациенти с напреднала HIV

инфекция (СПИН) и анамнеза за опортюнистични инфекции (инфекции, които се развиват при

хора със слаба имунна система) може да се развият признаци и симптоми на възпаление от

предишни инфекции скоро след започване на анти-HIV лечението. Смята се, че тези симптоми

се дължат на подобрение на имунния отговор на тялото, което позволява на тялото да се бори

с инфекции, които може да са съществували без очевидни симптоми.

В допълнение към опортюнистичните инфекции може да настъпят също и автоимунни

нарушения (състояния, които настъпват, когато имунната система атакува здравата тъкан на

организма), след като започнете да приемате лекарства за лечение на HIV инфекцията.

Автоимунните заболявания може да възникнат много месеци след началото на лечението. Ако

забележите каквито и да е симптоми на инфекция или други симптоми, като мускулна слабост,

слабост започваща в ръцете и краката и преминаваща нагоре към тялото, сърцебиене, треперене

или свръхактивност, информирайте незабавно Вашия лекар, за да потърси необходимото

лечение.

Ако забележите някакви симптоми на възпаление или инфекция, уведомете незабавно

Вашия лекар.

Много чести нежелани реакции

(може да засегнат повече от 1 на 10 души)

Диария, прилошаване (повръщане), неразположение (гадене)

Трудно заспиване (

безсъние

Замаяност, главоболие

Обрив

Чувство за слабост

Изследвания може да покажат също:

Понижаване на нивата на фосфатите в кръвта

Повишени нива на креатинин киназата в кръвта, което може да доведе до мускулни болки

и слабост

Повишени нива на холестерола и/или панкреатичната амилаза в кръвта

Повишени нива на чернодробните ензими в кръвта

Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна, уведомете Вашия лекар.

Чести нежелани реакции

(може да засегнат до 1 на 10 души)

Намален апетит

Депресия и депресивно настроение

Умора, сънливост (сомнолентност)

Сънливост

Болки, болка или дискомфорт в стомаха, усещане за подутост, сухота в устата

Абнормни сънища, нарушения на съня

Храносмилателни проблеми с неприятно чувство след хранене, отделяне на газове

Обриви (вкл. червени точки или петна, понякога с мехури и оток на кожата), които може

да са признак на алергични реакции, сърбеж, промени в цвета на кожата вкл. петнисто

потъмняване на кожата

Други алергични реакции като хрипове, отоци или замаяност

Изследвания може да покажат също:

Нисък брой на белите кръвни клетки (намаленият брой на белите кръвни клетки може да

Ви направи по-податливи на инфекции)

Нисък брой на тромбоцитите (вид кръвни клетки, участващи в кръвосъсирването)

Намаляване на хемоглобина в кръвта (намален брой червени кръвни клетки)

Повишени мастни киселини (

триглицериди

), билирубин или захар в кръвта

Проблеми със задстомашната жлеза

Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна, уведомете Вашия лекар.

Нечести нежелани реакции

(може да засегнат до 1 на 100 души)

Анемия (нисък брой на червените кръвни клетки)

Болка в корема, причинена от възпаление на задстомашната жлеза

Разрушаване на мускулна тъкан, мускулни болки или мускулна слабост

Оток на лицето, устните, езика или гърлото

Признаци или симптоми на възпаление или инфекция

Тежки кожни реакции, включващи обрив, придружен с повишена температура, оток и

чернодробни проблеми

Увреждане на тубулните клетки на бъбреците

Изследвания може да покажат също:

Понижаване на калия в кръвта

Повишаване на креатинина в кръвта

Промени в урината

Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна, уведомете Вашия лекар.

Редки нежелани реакции

(може да засегнат до 1 на 1 000 души)

Лактатна ацидоза (Вижте

„Възможни нежелани реакции“: съобщете веднага на лекар

Болки в гърба, причинени от бъбречни проблеми, включително бъбречна недостатъчност.

Възможно е Вашият лекар да Ви направи кръвни изследвания, за да провери дали

бъбреците Ви функционират нормално.

Затлъстяване на черния дроб

Жълто оцветяване на кожата или очите, сърбеж или болка в корема, причинени от

чернодробно възпаление

Възпаление на бъбреците, повишено отделяне на урина и чувство за жажда

Омекване на костите (с болки в костите и понякога водещо до фрактури)

В резултат на увреждане на тубулните клетки на бъбреците могат да се наблюдават

разграждане на мускулите, омекване на костите (с болки в костите и понякога водещо до

фрактури), болка в мускулите, слабост в мускулите и понижения на калия или на фосфатите

в кръвта.

Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна, уведомете Вашия лекар.

Други реакции, които може да се наблюдават по време на лечение за HIV

Честотата на следните нежелани реакции е неизвестна (от наличните данни не може да бъде

направена оценка на честотата).

Проблеми с костите.

Някои пациенти, приемащи комбинирани антиретровирусни

лекарства като Eviplera, може да развият костно заболяване, наречено

остеонекроза

(костната тъкан умира поради прекъсване на притока на кръв към костта).

Продължителният прием на този вид лекарства, приемът на кортикостероиди, пиенето на

алкохол, много слабата имунна система и наднормено тегло може да са някои от многото

рискови фактори за развитие на това заболяване. Признаци на остеонекроза са:

Скованост в ставите

Болки (особено в ханша, колената и раменете)

Затруднени движения

Ако забележите някой от тези симптоми, уведомете Вашия лекар.

По време на лечението на HIV може да има увеличение на теглото и на нивата на липидите и

глюкозата в кръвта. Това е отчасти свързано с подобрените здраве и начин на живот, а в случая

на липидите в кръвта – понякога със самите лекарства за HIV. Вашият лекар ще проведе

изследвания, за да идентифицира тези промени.

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или

фармацевт. Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани

реакции.

Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за

съобщаване, посочена в Приложение V. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете

своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате Eviplera

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху бутилката и картонената

опаковка след „Годен до:“. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага. Съхранявайте бутилката

плътно затворена.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези

мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Eviplera

Активни вещества: емтрицитабин, рилпивирин

тенофовир дизопроксил

Всяка

филмирана таблетка Eviplera съдържа 200 mg емтрицитабин, 25 mg рилпивирин (като

хидрохлорид) и 245 mg тенофовир дизопроксил (като фумарат).

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Eviplera 200 mg/25 mg/245 mg филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка филмирана таблетка съдържа 200 mg емтрицитабин (emtricitabine), 25 mg рилпивирин

(rilpivirine) (като хидрохлорид) и 245 mg тенофовир дизопроксил (tenofovir disoproxil) (като

фумарат).

Помощни вещества с известно действие

Всяка филмирана таблетка съдържа 277 mg лактоза монохидрат и 4 микрограма сънсет жълто

алуминиев лак (E110).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка

Розово-лилава филмирана таблетка с форма на капсула с размери 19 mm x 8,5 mm, с вдлъбнато

релефно означение „GSI“ от едната страна и гладка от другата.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Eviplera е показан за лечение на възрастни, инфектирани с човешкия вирус на имунната

недостатъчност тип 1 (HIV-1) без известни мутации, свързани с резистентност към класа на

ненуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза (ННИОТ), тенофовир, емтрицитабин

и с вирусно натоварване ≤ 100 000 HIV-1 РНК копия/ml (вж. точки 4.2, 4.4 и 5.1).

Употребата на Eviplera трябва да се базира на генотипно изследване за резистентност и/или

анамнестични данни за резистентност (вж. точки 4.4 и 5.1).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Eviplera трябва да се назначи от лекар с опит в лечението на HIV инфекции.

Дозировка

Възрастни

Препоръчителната доза Eviplera е една таблетка, приета перорално веднъж дневно. Eviplera

трябва да се приема с храна

(вж. точка 5.2).

Ако се налага прекратяване на терапията с една от съставките на Eviplera или промяна на

дозите, емтрицитабин, рилпивирин хидрохлорид и тенофовир дизопроксил се предлагат като

отделни лекарствени продукти. Моля, направете справка с Кратката характеристика на тези

лекарствени продукти.

Ако пациент пропусне една доза Eviplera в рамките на 12 часа от обичайното време за

приемането й, той трябва да приеме Eviplera с храна възможно най-скоро и да продължи по

обичайната схема на прилагане. Ако пациент пропусне една доза Eviplera за повече от 12 часа,

той не трябва да приема пропуснатата доза, а да продължи по обичайната схема на прилагане.

Ако пациент повърне в рамките на 4 часa след приема на Eviplera, трябва да се приеме друга

таблетка Eviplera с храна. Ако пациент повърне след повече от 4 часа след приема на Eviplera,

той не трябва да приема още една доза Eviplera до следващата редовно планирана доза.

Адаптиране на дозата

Когато Eviplera се прилага едновременно с рифабутин се препоръчва заедно с Eviplera да се

приема допълнително една таблетка от 25 mg рилпивирин дневно през целия курс на

едновременното приложение на рифабутин (вж. точка 4.5).

Специални популации

Старческа възраст

Eviplera не е проучван при пациенти над 65-годишна възраст. Eviplera трябва да се прилага

внимателно при пациенти в старческа възраст (вж. точки 4.4 и 5.2).

Бъбречно увреждане

Лечението с Eviplera е довело до ранно, леко повишаване на средните нива на серумния

креатинин, което остава стабилно във времето и се приема, че няма клинично значение (вж.

точка 4.8).

Ограничените данни от клиничните проучвания са в подкрепа на еднократния дневен прием на

Eviplera при пациенти с леко бъбречно увреждане (креатининов клирънс (CrCl) 50–80 ml/min).

Дългосрочните данни за безопасност на съставките на Eviplera емтрицитабин и тенофовир

дизопроксил, обаче, не са оценени при пациенти с леко бъбречно увреждане. Затова при

пациенти с леко бъбречно увреждане Eviplera трябва да се прилага, само ако потенциалните

ползи от лечението надвишават потенциалните рискове (вж. точки 4.4 и 5.2).

Eviplera не се препоръчва при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане (CrCl

< 50 ml/min). При пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане се налага адаптиране на

дозовия интервал за емтрицитабин и тенофовир дизопроксил, което не може да се постигне

с комбинираната таблетка (вж. точки 4.4 и 5.2).

Чернодробно увреждане

Има ограничена информация относно употребата на Eviplera при пациенти с леко или умерено

чернодробно увреждане (Child-Pugh-Turcotte (CPT) скор A или B). Не се налага адаптиране на

дозата на Eviplera при пациенти с леко или умерено чернодробно увреждане. Eviplera трябва да

се използва внимателно при пациенти с умерено чернодробно увреждане. Eviplera не е

проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане (CPT скор C). Затова Eviplera не се

препоръчва при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.4 и 5.2).

Ако лечението с Eviplera бъде прекратено при пациенти, коинфектирани с HIV и вируса на

хепатит B (HBV), тези пациенти трябва да бъдат следени внимателно за доказателство за

обостряне на хепатита (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Eviplera при деца на възраст под 18 години не са установени.

Наличните понастоящем данни са описани в точка 5.2, но препоръки за дозировката не могат да

бъдат дадени.

Бременност

Наблюдавани са по-ниски експозиции на рилпивирин (една от съставките на Eviplera) по време

на бременност, затова вирусното натоварване трябва да се проследява внимателно. Може да се

обмисли преминаване към друга антиретровирусна схема на лечение (вж. точка 4.4, 4.6, 5.1

и 5.2).

Начин на приложение

Eviplera трябва да се приема перорално, веднъж дневно с храна (вж. точка 5.2). Препоръчва се

таблетките Eviplera да се поглъщат цели с вода. Филмираните таблетки не трябва да се дъвчат,

натрошават или разделят, тъй като това може да повлияе на абсорбцията на Eviplera.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

Eviplera не трябва да се прилага едновременно със следните лекарствени продукти, тъй като е

възможно да настъпят значителни спадове на плазмените концентрации на рилпивирин (поради

индукция на ензима цитохром P450 [CYP]3A или повишаване на pH в стомаха), което може да

доведе до загуба на терапевтичния ефект на Eviplera:

антиконвулсантите карбамазепин, окскарбазепин, фенобарбитал, фенитоин

антимикобактериалните средства рифампицин, рифапентин

инхибитори на протонната помпа като омепразол, езомепразол, ланзопразол, пантопразол,

рабепразол

системния глюкокортикоид дексаметазон, освен като лечение с еднократно прилагане

жълт кантарион (

Hypericum perforatum

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Въпреки че е доказано, че ефективната вирусна супресия с антиретровирусна терапия

значително намалява риска от предаване по полов път, остатъчен риск не може да се изключи.

Трябва да се вземат предпазни мерки, в съответствие с националните указания, за да се

предотврати предаване на инфекцията.

Вирусологичен неуспех и развитие на резистентност

Eviplera не е проучван при пациенти с предишен вирусологичен неуспех при друга

антиретровирусна терапия. Няма достатъчно данни, които да подкрепят употребата му при

пациенти с неуспешна предходна терапия с ненуклеозидни инхибитори на обратната

транскриптаза (ННИОТ). Употребата на Eviplera трябва да се базира на изследване за

резистентност и/или анамнестични данни за резистентност (вж. точка 5.1).

В сборния анализ на ефикасността от двете фаза III клинични проучвания (C209 [ECHO] и C215

[THRIVE]) в продължение на 96 седмици, пациентите, лекувани с емтрицитабин/тенофовир

дизопроксил + рилпивирин с изходно вирусно натоварване > 100 000 HIV-1 РНК копия/ml имат

по-голям риск от вирусологичен неуспех (17,6 % при рилпивирин срещу 7,6 % при ефавиренц)

в сравнение с пациентите с изходно вирусно натоварване ≤ 100 000 HIV-1 РНК копия/ml (5,9 %

при рилпивирин срещу 2,4 % при ефавиренц). Честотата на вирусологичен неуспех при

пациентите, лекувани с емтрицитабин/тенофовир дизопроксил + рилпивирин, през седмица 48

и седмица 96 е бил съответно 9,5 % и 11,5 % и 4,2 % и 5,1 % в рамото

с емтрицитабин/тенофовир дизопроксил + ефавиренц. Разликата в честотата на нов

вирусологичен неуспех между анализите от седмица 48 до седмица 96 между рамената

с рилпивирин и ефавиренц не е била статистически значима. Пациенти с изходно вирусно

натоварване > 100 000 HIV-1 РНК копия/ml, които са имали вирусологичен неуспех, са

показали по-висока честота на свързана с лечението резистентност към класа на ННИОТ.

Повече пациенти, които са имали вирусологичен неуспех при рилпивирин, в сравнение с тези,

които са имали вирусологичен неуспех при ефавиренц, са развили свързана

с ламивудин/емтрицитабин резистентност (вж. точка 5.1).

Сърдечно-съдова система

В супратерапевтични дози (75 mg и 300 mg веднъж дневно) рилпивирин се свързва

с удължаване на QTc интервала в електрокардиограмата (ЕКГ) (вж. точки 4.5 и 5.1).

В препоръчителната доза от 25 mg веднъж дневно рилпивирин не е свързан с клинично значим

ефект върху QTc. Eviplera трябва да се използва с повишено внимание при едновременно

приложение с лекарствени продукти с известен риск за Torsade de Pointes.

Едновременно приложение с други лекарствени продукти

Eviplera не трябва да се прилага едновременно с други лекарствени продукти, съдържащи

емтрицитабин, тенофовир дизопроксил, тенофовир алафенамид или други цитидинови аналози

като ламивудин (вж. точка 4.5). Eviplera не трябва да се прилага едновременно с рилпивирин

хидрохлорид, освен ако не е необходимо за адаптиране на дозата при едновременно

приложение с рифабутин (вж. точки 4.2 и 4.5). Eviplera не трябва да се прилага едновременно

с адефовир дипивоксил (вж. точка 4.5).

Едновременно приложение на Eviplera и диданозин не се препоръчва (вж. точка 4.5).

Бъбречно увреждане

Eviplera не се препоръчва при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане (CrCl

< 50 ml/min). При пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане се налага адаптиране на

дозовия интервал за емтрицитабин и тенофовир дизопроксил, което не може да се постигне

с комбинираната таблетка (вж. точки 4.2 и 5.2). Трябва да се избягва прилагането на Eviplera

едновременно с или скоро след прием на нефротоксичен лекарствен продукт (вж. точка 4.5).

Ако едновременната употреба на Eviplera и нефротоксични вещества е неизбежно, бъбречната

функция трябва да се следи ежеседмично (вж. точки 4.5 и 4.8).

Има съобщения за случаи на остра бъбречна недостатъчност след започване на лечение

с висока доза или няколко нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) при пациенти,

лекувани с тенофовир дизопроксил и с рискови фактори за бъбречна дисфункция. Ако Eviplera

се прилага едновременно с НСПВС, бъбречната функция съответно трябва да бъде следена.

Има съобщения за бъбречна недостатъчност, бъбречно увреждане, повишено ниво на

креатинина, хипофосфатемия и проксимална тубулопатия (вкл. синдром на Fanconi) при

прилагане на тенофовир дизопроксил в клиничната практика (вж. точка 4.8).

Препоръчва се изчисляване на CrCl при всички пациенти преди започване на терапията

с Eviplera и също така следене на бъбречната функция (CrCl и серумни фосфати) след две до

четири седмици на лечение, след три месеца на лечение, а след това на всеки три до шест

месеца при пациенти без рискови фактори по отношение на бъбреците. При пациенти с риск от

бъбречно увреждане се изисква по-често следене на бъбречната функция.

Ако серумните фосфати са < 1,5 mg/dl (0,48 mmol/l) или CrCl е намален до < 50 ml/min при

пациенти, получаващи Eviplera, бъбречната функция трябва да се оцени отново в рамките на

една седмица, включвайки изследвания на кръвната захар, кръвния калий и концентрацията на

глюкозата в урината (вж. точка 4.8, проксимална тубулопатия). Тъй като Eviplera представлява

комбиниран продукт и не е възможна промяна на дозовия интервал на отделните съставки,

лечението с Eviplera трябва да се прекъсне при пациенти с потвърдено намаляване на CrCl до

< 50 ml/min или намалени нива на серумните фосфати до < 1,0 mg/dl (0,32 mmol/l). Прекъсване

на лечението с Eviplera трябва да се обсъди и в случай на прогресивно влошаване на

бъбречната функция, когато не е установена друга причина. Когато е показано спиране на

терапията с една от съставките на Eviplera или когато е необходима промяна на дозата, има

налични отделни лекарствени продукти с емтрицитабин, рилпивирин хидрохлорид и тенофовир

дизопроксил.

Ефекти върху костите

Едно подпроучване с двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA –

dual energy

ray

absorptiometry

) на двете фаза III проучвания (C209 и C215) изследва ефекта на рилпивирин

в сравнение с контролна група в общата популация и отделно според основната схема на

лечение за промени в костната минерална плътност (КМП) в цялото тяло и на минералното

съдържание на костите (МСК) през седмица 48 и седмица 96. Подпроучванията с DXA показват,

че малкото, но статистически значимо понижаване на КМП в цялото тяло и МСК в сравнение

с изходните стойности са били сходни за рилпивирин и контролната група през седмица 48 и

седмица 96. Не е установена разлика в промяната на КМП в цялото тяло или МСК в сравнение

с изходните стойности за рилпивирин в сравнение с контролната група в общата популация или

при тези пациенти, лекувани с основна схема, включваща тенофовир дизопроксил.

Костните аномалии, като остеомалация, която може да се прояви като персистираща или

влошаваща се болка в костите, и която нечесто способства за получаването на фрактури, може

да се свърже с индуцирана от тенофовир дизопроксил тубулопатия на проксималните бъбречни

каналчета (вж. точка 4.8).

Тенофовир дизопроксил също може да предизвика намаляване на КМП. При 144-седмично

контролирано клинично проучване, сравняващо тенофовир дизопроксил със ставудин

в комбинация с ламивудин и ефавиренц при нелекувани досега с антиретровирусна терапия

пациенти, е наблюдавано леко понижение на КМП на бедрената кост и гръбначния стълб и

в двете групи. Понижението на КМП на гръбначния стълб и промените в костните биомаркери

за 144 седмици в сравнение с изходните стойности са били значително по-големи в групата

с тенофовир дизопроксил. В същата група понижението на КМП на бедрената кост е било

значително по-голямо до 96 седмици. Въпреки това след 144 седмици не е имало повишен риск

за фрактури или доказателства за клинично значими костни аномалии в това проучване.

В други проучвания (проспективни и кръстосани), най-изразените намаления на КМП са

наблюдавани при пациенти, лекувани с тенофовир дизопроксил, като част от схема, съдържаща

усилен протеазен инхибитор (ПИ). Като цяло, с оглед на костните аномалии, свързани с

тенофовир дизопроксил и ограниченията на дългосрочните данни за ефекта на тенофовир

дизопроксил върху костното здраве и риска от фрактури, алтернативна схема на лечение,

трябва да се обмисли при пациенти с остеопороза, които са изложени на висок риск от

фрактури.

При съмнение или установяване на костни аномалии, трябва да се извършат подходящи

консултации.

Пациенти с HIV, коинфектирани с вируса на хепатит B или C

Пациентите с хронична инфекция с хепатит B или C, лекувани с антиретровирусна терапия,

имат повишен риск за развитие на тежки и потенциално фатални нежелани чернодробни

реакции.

Лекарите трябва да следят съвременните ръководства за оптимално лечение на инфекции с HIV

при пациенти, коинфектирани с HBV.

Ако едновременно се прилага антивирусна терапия за хепатит B или C, моля направете справка

със съответните Кратки характеристики на тези лекарствени продукти.

Безопасността и ефикасността на Eviplera за лечение на хронична HBV инфекция не са

установени. Във фармакодинамични проучвания емтрицитабин и тенофовир показват

активност срещу HBV както по отделно, така и в комбинация (вж. точка 5.1).

Прекратяването на терапията с Eviplera при пациенти, коинфектирани с HIV и HBV, може да е

свързано с тежко обостряне на хепатита. При пациенти, коинфектирани с HIV и HBV, при

които се прекрати лечението с Eviplera, трябва да се следят внимателно клиничните и

лабораторни показатели в продължение на поне няколко месеца след спиране на лечението.

Ако е подходящо, терапията на хепатит B може да се поднови. При пациенти с напреднало

чернодробно заболяване или цироза прекратяването на лечението не се препоръчва, тъй като

обострянето на хепатита след прекратяване на лечението може да доведе до чернодробна

декомпенсация.

Чернодробно заболяване

Безопасността и ефикасността на Eviplera при пациенти с налични значими чернодробни

нарушения не са установени. Фармакокинетиката на емтрицитабин при пациенти

с чернодробно увреждане не е проучена. Емтрицитабин не се метаболизира значително от

чернодробните ензими, следователно влиянието на чернодробното увреждане би трябвало да е

ограничено. Не се налага адаптиране на дозата за рилпивирин хидрохлорид при пациенти

с леко или умерено чернодробно увреждане (CPT скор А или B). Рилпивирин хидрохлорид не е

проучен при пациенти с тежко чернодробно увреждане (CPT скор C). Фармакокинетиката на

тенофовир е проучена при пациенти с чернодробно увреждане и при тях не се налага

адаптиране на дозата.

Малко вероятно е да се наложи адаптиране на дозата на Eviplera при пациенти с леко или

умерено чернодробно увреждане (вж. точки 4.2 и 5.2). Eviplera трябва да се използва

с повишено внимание при пациенти с умерено чернодробно увреждане (CPT скор B) и не се

препоръчва при пациенти с тежко чернодробно увреждане (CPT скор C).

Пациенти с вече съществуваща чернодробна дисфункция, вкл. активен хроничен хепатит, имат

повишена честота на нарушения на чернодробната функция по време на прилагане на

комбинирана антиретровирусна терапия (КАРТ) и състоянието им трябва да се следи

в съответствие със стандартната практика. Ако при такива пациенти се наблюдава влошаване

на чернодробното заболяване, трябва да се обмисли прекъсване или прекратяване на лечението.

Тежки кожни реакции

Има съобщения за случаи на тежки кожни реакции със системни прояви по време на

постмаркетинговия опит с Eviplera, включващи, но без да се ограничават до обриви,

придружени с фебрилитет, образуване на мехури, конюнктивит, aнгиоедем, повишени

чернодробни функционални показатели, и/или еозинофилия. Тези симптоми са отзвучали след

преустановяване приема на Eviplera. Ако се появят тежки кожни и/или лигавични реакции,

приемът на Eviplera трябва да се преустанови и да се започне подходящо лечение.

Тегло и метаболитни параметри

По време на антиретровирусна терапия може да настъпи увеличаване на теглото и на нивата на

липидите и глюкозата в кръвта. Такива промени до известна степен могат да бъдат свързани

с контрола на заболяването и начина на живот. Относно липидите, в някои случаи има

доказателства за ефект на лечението, докато относно увеличаването на теглото, няма твърди

доказателства, които да свързват това с някакво конкретно лечение. За проследяване на

липидите и глюкозата в кръвта се прави справка с установените насоки за лечение на HIV.

Липидните нарушения трябва да се лекуват по клинично подходящ начин.

Митохондриална дисфункция след експозиция

in utero

Нуклеоз(т)идните аналози могат да повлияят митохондриалната функция в различна степен,

което е най-добре изразено при ставудин, диданозин и зидовудин. Има съобщения за

митохондриална дисфункция при HIV отрицателни кърмачета, които

in utero

и/или след

раждането са били изложени на нуклеозидни аналози; в повечето случаи те са се отнасяли за

лечение със схеми, съдържащи зидовудин. Основните нежелани реакции, за които се съобщава,

са хематологични нарушения (анемия, неутропения) и метаболитни нарушения

(хиперлактатемия, хиперлипаземия). Тези събития често са били преходни. Има редки

съобщения за неврологични нарушения с късна проява (хипертония, конвулсии, промени

в поведението). Понастоящем не е известно дали подобни неврологични нарушения са

преходни или постоянни. Тези находки трябва да се имат предвид при всяко дете, което

in utero

е било изложено на нуклеоз(т)идни аналози и при което са налице тежки клинични находки

с неизвестна етиология, особено неврологични находки. Тези находки не променят актуалните

за момента национални препоръки за прилагане на антиретровирусна терапия при бременни

жени с цел предпазване от вертикално предаване на HIV.

Синдром на имунна реактивация

При инфектирани с HIV пациенти с тежка имунна недостатъчност при започване на КАРТ

може да се развие възпалителна реакция от асимптоматични или резидуални опортюнистични

патогени и да причини тежки клинични състояния или влошаване на симптомите. Обикновено

подобни реакции се наблюдават през първите седмици или месеци от започване на КАРТ.

Подходящи примери включват цитомегаловирусен ретинит, генерализирани и/или фокални

микобактериални инфекции, пневмония, причинена от

Pneumocystis jirovecii

. Всички

възпалителни симптоми трябва да се оценят и да се приложи лечение, ако е необходимо.

В условията на имунно реактивиране сe съобщава също за развитие на автоимунни нарушения

(като болест на Graves и автоимунен хепатит); обаче времето до настъпването им, което се

съобщава, е по-променливо и тези събития може да се случат много месеци след започване на

лечението.

Остеонекроза

Въпреки че етиологията се приема за многофакторна (включваща приложение на

кортикостероиди, консумация на алкохол, тежка имуносупресия, по-висок индекс на телесна

маса), случаи на остеонекроза се съобщават особено при пациенти с напреднало

HIV заболяване и/или с продължителна експозиция на КАРТ. Пациентите трябва да бъдат

посъветвани да потърсят консултация с лекар, ако получат болки в ставите, скованост на

ставите или затруднение в движенията.

Старческа възраст

Eviplera не е проучван при пациенти над 65-годишна възраст. Пациентите

в старческанапреднала възраст е по-вероятно да имат намалена бъбречна функция, затова е

необходимо повишено внимание при лечението на пациенти в старческа възраст с Eviplera (вж.

точки 4.2 и 5.2).

Бременност

Наблюдавани са по-ниски експозиции на рилпивирин, при прием на рилпивирин 25 mg веднъж

дневно по време на бременност. В проучванията фаза III (C209 и C215) по-ниските експозиции

на рилпивирин, сходни с наблюдаваните по време на бременност, се свързват с повишен риск

от вирусологичен неуспех, затова вирусното натоварване трябва да се проследява внимателно

(вж. точки 4.6, 5.1 и 5.2). Може да се обмисли преминаване към друга антиретровирусна схема

на лечение.

Помощни вещества

Eviplera съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на

непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не

трябва да приемат това лекарство.

Eviplera съдържа оцветител, наречен сънсет жълто алуминиев лак (E110), който може да

причини алергични реакции.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Тъй като Eviplera съдържа емтрицитабин, рилпивирин хидрохлорид и тенофовир дизопроксил,

всички взаимодействия, които са идентифицирани поотделно при тези активни вещества, може

да се появят и при Eviplera. Проучвания за взаимодействията с тези активни вещества са

провеждани само при възрастни.

Рилпивирин се метаболизира основно от CYP3А. Лекарствени продукти, които индуцират или

инхибират CYP3A, може по този начин да влияят на клирънса на рилпивирин (вж. точка 5.2).

Противопоказано едновременно приложение

Наблюдавано е, че едновременното приложение на Eviplera и лекарствени продукти, които

индуцират CYP3A, понижава плазмените концентрации на рилпивирин, което потенциално

може да доведе до загуба на терапевтичния ефект на Eviplera (вж. точка 4.3).

Наблюдавано е, че едновременното приложение на Eviplera с инхибитори на протонната помпа

понижава плазмените концентрации на рилпивирин (поради повишаване на стомашното pH),

което потенциално може да доведе до загуба на терапевтичния ефект на Eviplera (вж. точка 4.3).

Не се препоръчва едновременна употреба

Eviplera не трябва да се прилага едновременно с други лекарствени продукти, съдържащи

емтрицитабин, тенофовир дизопроксил или тенофовир алафенамид. Eviplera не трябва да се

прилага едновременно с рилпивирин хидрохлорид, освен ако не е необходимо за адаптиране на

дозата при едновременно приложение с рифабутин (вж. точка 4.2).

Поради сходства с емтрицитабин Eviplera не трябва да се прилага едновременно с други

цитидинови аналози като ламивудин (вж. точка 4.4). Eviplera не трябва да се прилага

едновременно с адефовир дипивоксил.

Диданозин

Не се препоръчва едновременното приложение на Eviplera и диданозин (вж. точка 4.4 и

Таблица 1).

Лекарствени продукти с бъбречно елиминиране

Тъй като емтрицитабин и тенофовир се елиминират основно от бъбреците, едновременното

приложение на Eviplera с лекарствени продукти, които намаляват бъбречната функция или се

конкурират за активната тубулна секреция (напр. цидофовир), може да повишат серумните

концентрации на емтрицитабин, тенофовир и/или на едновременно прилаганите лекарствени

продукти.

Трябва да се избягва прилагането на Eviplera едновременно с или скоро след прием на

нефротоксичен лекарствен продукт. Някои примери включват, но не се ограничават до

аминогликозиди, амфотерицин B, фоскарнет, ганцикловир, пентамидин, ванкомицин,

цидофовир или интерлевкин-2 (наричан още алдеслевкин).

Други ННИОТ

Не се препоръчва едновременно прилагане на Eviplera с други ННИОТ.

Едновременна употреба с повишено внимание

Инхибитори на ензима цитохром P450

Наблюдавано е, че едновременното приложение на Eviplera с лекарствени продукти, които

инхибират активността на ензима CYP3A, повишава плазмените концентрации на рилпивирин.

Лекарствени продукти, удължаващи QT-интервала

Eviplera трябва да се използва с повишено внимание при едновременно приложение

с лекарствен продукт с известен риск за Torsade de Pointes. Има ограничена информация за

потенциала на фармакодинамично взаимодействие между рилпивирин и лекарствени продукти,

които удължават QTc-интервала в електрокардиограмата. В едно проучване при здрави

индивиди е установено, че надтерапевтични дози рилпивирин (75 mg веднъж дневно и 300 mg

веднъж дневно) удължават QTc-интервала в ЕКГ (вж. точка 5.1).

Субстрати на P-гликопротеина

Рилпивирин инхибира P-гликопротеина (P-gp)

in vitro

е 9,2 µM). В едно клинично

проучване рилпивирин не е повлиява значимо фармакокинетиката на дигоксин. Въпреки това

не може да се изключи напълно, че рилпивирин може да увеличи експозицията на други

лекарствени продукти, транспортирани от P-gp, които са по-чувствителни към инхибиране на

чревния P-gp (напр. дабигатран етексилат).

Рилпивирин представлява

in vitro

инхибитор на транспортера MATE-2K с IC

< 2,7 nM. Към

настоящия момент не са известни клиничните значения на тези открития.

Други взаимодействия

Взаимодействията между Eviplera или отделните й съставка(и) и прилагани едновременно

лекарствени продукти са изброени в Таблица 1 по-долу (повишаването е отбелязано с „↑“,

понижаването с „↓“, липсата на промяна с „↔“).

Прочетете целия документ

30 Churchill Place

Canary Wharf

London E14 5EU

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 3660 6000

Facsimile

+44 (0)20 3660 5555

Send a question via our website

www.ema.europa.eu/contact

© European Medicines Agency, 2016. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/403881/2016

EMEA/H/C/002312

Резюме на EPAR за обществено ползванe

Eviplera

emtricitabine/rilpivirine/tenofovir disoproxil

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Eviplera. В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба

(CHMP) е оценил лекарството, за да даде положително становище за разрешаване за употреба и

препоръки за условията на употреба на Eviplera.

Какво представлява Eviplera?

Eviplera представлява лекарство, съдържащо активните вещества емтрицитабин (emtricitabine)

(200 mg), рилпивирин (rilpivirine) (25 mg) и тенофовир дизопроксил (tenofovir disoproxil)

(245 mg). Предлага се под формата на таблетки.

За какво се използва Eviplera?

Eviplera се използва за лечение на възрастни, инфектирани с човешкия имунодефицитен вирус

(ХИВ-1) — вирусът, който причинява синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН).

Използва се единствено при пациенти, при които вирусът не е развил резистентност към

определени анти-ХИВ лекарства, наречени ненуклезоидни инхибитори на обратната

транскриптаза (ННИОТ), тенофовир или емтрицитабин, и с нива на вируса в кръвта (вирусно

натоварване) от не повече от 100 000 ХИВ-1 РНК копия/ml.

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

Как се използва Eviplera?

Лечението с Eviplera трябва да се започне от лекар с опит в лечението на инфекции с ХИВ.

Препоръчителната доза е една таблетка веднъж дневно и трябва да се приема с храна.

Ако се налага да спрат приема на едно от активните вещества или ако дозата трябва да бъде

променена, пациентите трябва да бъдат прехвърлени на отделни препарати на емтрицитабин,

Eviplera

EMA/403881/2016

Страница 2/4

рилпивирин и тенофовир дизопроксил. Ако Eviplera се прилага заедно с рифабутин, лекарят

трябва да предпише допълнително 25 mg рилпивирин на ден по време на лечението с рифабутин.

Как действа Eviplera?

Eviplera съдържа три активни вещества: емтрицитабин — нуклезоиден инхибитор на обратната

транскриптаза, рилпивирин — ненуклезоиден инхибитор на обратната транскриптаза (ННИОТ), и

тенофовир дизопроксил — пролекарство на активното вещество тенофовир, което ще рече, че в

организма се преобразува в него. Тенофовир е нуклеотиден инхибитор на обратната

транскриптаза.

И трите активни вещества блокират активността на обратната транскриптаза, вирусен ензим, който

позволява на ХИВ-1 да се възпроизвежда в клетките, които е инфектирал. Посредством

блокирането му Eviplera понижава количеството на ХИВ в кръвта и го задържа на ниско ниво.

Eviplera не лекува инфекцията с ХИВ-1 или СПИН, но може да забави уврежданията на имунната

система и развитието на инфекции и заболявания, свързани със СПИН.

И трите активни вещества вече се предлагат в отделни лекарства в ЕС.

Как е проучен Eviplera?

Eviplera е проучен в две основни проучвания при пациенти с ХИВ-1, които не са били подлагани

на лечение срещу ХИВ. При първото основно проучване сред 690 пациенти Eviplera е сравнен със

сходна комбинация, съдържаща ефавиренц вместо рилпивирин. При второто основно проучване

сред 678 пациенти рилпивирин е сравнен с ефавиренц, като и двете се приемат с емтрицитабин и

тенофовир дизопроксил или двa други нуклеотидни инхибитора на обратната транскриптаза.

Основната мярка за ефективност се основава на понижението на вирусното натоварване.

Пациентите, постигнали вирусно натоварване от по-малко от 50 ХИВ-1 РНК копия/ml след 48

седмици лечение, се считат за повлияли се от лечението.

Eviplera е проучен също сред 532 пациенти, които преминават от настоящето си лечение за ХИВ

към Eviplera. Предишното лечение на пациентите се състои или от два нуклеотидни инхибитора на

обратната транскриптаза и друго лекарство за ХИВ, наречено потенциран протеазен инхибитор,

или от лекарството Atripla. Главният параметър на ефективността се основава на понижението на

вирусното натоварване.

Фирмата представя и проучвания, които показват, че таблетката, съдържаща трите вещества, се

резорбира в организма по същия начин като отделните таблетки, прилагани едновременно при

сходни условия.

Какви ползи от Eviplera са установени в проучванията?

Комбинацията в Eviplera се представя добре при сравнение с комбинации, съдържащи ефавиренц.

При първото проучване сред нелекувани пациенти 83% от пациентите, приемали комбинацията в

Eviplera, се повлияват от лечението спрямо 84% от приемалите тази с ефавиренц. При второто

87% от пациентите в групата на рилпивирин (която включва пациенти, приемали комбинацията в

Eviplera) се повлияват от лечението. Това е сравнимо с 83% от пациентите в групата на

ефавиренц.

Двете проучвания, оценяващи ефектите от преминаването към лечение с Eviplera, показват, че

Eviplera е също толкова ефективен, колкото предишното лечение и намаляването на вирусното

натоварване се запазва.

Eviplera

EMA/403881/2016

Страница 3/4

Какви са рисковете, свързани с Eviplera?

Най-честите нежелани лекарствени реакции при Eviplera при пациенти, които не са лекувани за

ХИВ преди това (които е възможно да засегнат повече от 5 на 100 пациенти), са гадене (позиви

за повръщане), замаяност,необичайно поведение, главоболие, диария и безсъние. При пациенти,

които са лекувани за ХИВ преди, най-честите нежелани лекарствени реакции (които е възможно

да засегнат повече от 2 на 100 пациенти) са отпадналост, диария, гадене и безсъние. При

пациенти приемащи тенофовир дизопроксил, рядко може да настъпят бъбречни проблеми. При

пациентите с ХИВ и хепатит B може да се наблюдава влошаване на чернодробните проблеми при

спиране на Eviplera.

Eviplera не трябва да се използва със следните лекарства, тъй като може да доведат до понижени

кръвни нива на рилпивирин, с което да понижат ефективността на Eviplera:

карбамазепин, окскарбазепин, фенобарбитал, фенитоин (лекарства за епилепсия);

рифампицин, рифапентин (антибиотици);

омепразол, езомепразол, ланзопразол, пантопразол, рабепразол (инхибитори на протонната

помпа за понижаване на стомашни киселини);

системен дексаметазон (стероидно противовъзпалително и потискащо имунната система

лекарство), освен когато се използва като лечение в еднократна доза;

жълт кантарион (билково лекарство, използвано за лечение на депресия и тревожност).

За пълния списък на всички нежелани лекарствени реакции и ограничения при Eviplera вижте

листовката.

Защо Eviplera е разрешен за употреба?

CHMP заключи, че Eviplera е ефективен колкото комбинациите, съдържащи ефавиренц.

Причинява и по-малко нежелани лекарствени реакции на ранните етапи от лечението и предлага

предимството да бъде приеман под формата на една таблетка веднъж дневно. CHMP отбеляза

обаче, че съществува известен риск ХИВ-1 да развие устойчивост към рилпивирин и изглежда, че

този риск е по-малък при пациентите с по-ниско вирусно натоварване. Поради това CHMP реши,

че ползите от Eviplera са по-големи от рисковете при пациенти с ниско вирусно натоварване от

ХИВ-1, и препоръча да се издаде разрешение за употреба при тази група пациенти.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Eviplera?

В кратката характеристика на продукта и в листовката са включени препоръки и предпазни

мерки, които здравните специалисти и пациентите трябва да спазват за безопасната и ефективна

употреба на Eviplera.

Допълнителна информация за Eviplera:

На 28 ноември 2011 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на Eviplera, валидно

в Европейския съюз.

Eviplera

EMA/403881/2016

Страница 4/4

Пълният текст на EPAR за Eviplera може да се намери на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European Public Assessment Reports

. За повече

информация относно лечението с Eviplera прочетете листовката (също част от EPAR) или

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране на текста 06-2016.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация