Edurant

Б. ЛИСТОВКА

Листовка: информация за потребителя

EDURANT 25 mg филмирани таблетки

рилпивирин (rilpivirine)

Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство,

тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може

да им навреди, независимо че признаците на тяхното заболяване са същите като Вашите.

Ако получите някакви нежелани реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт. Това

включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в тази листовка. Вижте

точка 4.

Какво съдържа тази листовка:

Какво представлява EDURANT и за какво се използва

Какво трябва да знаете преди да приемете EDURANT

Как да приемате EDURANT

Възможни нежелани реакции

Как да съхранявате EDURANT

Съхранение на опаковката и допълнителна информация

1.

Какво представлява EDURANT и за какво се използва

EDURANT съдържа рилпивирин, който се използва за лечение на инфекция с човешки

имунодефицитен вирус (ХИВ). То принадлежи към групата на анти-ХИВ лекарствата,

наречени ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (NNRTI). EDURANT действа,

като намалява количеството на ХИВ във Вашия организъм.

EDURANT се използва в комбинация с други анти-ХИВ лекарства за лечение на юноши и

възрастни на 12 години и по-възрастни, които са инфектирани с ХИВ и които никога не са

лекувани преди с анти-ХИВ лекарства.

Вашият лекар ще обсъди с Вас коя комбинация от лекарства е най-добра за Вас.

2.

Какво трябва да знаете, преди да приемете EDURANT

Не приемайте EDURANT, ако сте алергични към рилпивирин или към някоя от останалите

съставки на това лекарство (изброени в точка 6).

Не приемайте EDURANT в комбинация с някое от следните лекарства, тъй като те може

да повлияят действието на EDURANT или действието на другите лекарства:

карбамазепин, окскарбазепин, фенобарбитал, фенитоин (лекарства за лечение на

епилепсия и предотвратяване на припадъци)

рифампицин и рифапентин (лекарства срещу някои бактериални инфекции като

туберкулоза)

омепразол, езомепразол, ланзопразол, пантопразол, рабепразол (инхибитори на

протонната помпа, които са лекарства за профилактика и лечение на стомашни язви,

стомашни киселини или рефлукс на киселини)

дексаметазон (кортикостероид, използван при различни състояния като възпаление и

алергични реакции) когато се приема през устата или под формата на инжекция, с

изключение на лечение с еднократна доза

продукти, които съдържат жълт кантарион (Hypericum perforatum) (билков продукт,

използван за депресия).

Ако приемате някое от тези лекарства, попитайте Вашия лекар за други възможности.

Предупреждения и предпазни мерки

Говорете с Вашия лекар или фармацевт, преди да приемете EDURANT.

EDURANT не може да излекува ХИВ-инфекцията. Той е част от лечение, намаляващо

количеството на вируса в кръвта. Когато приемате това лекарство, Вие все още може да

предадете ХИВ, въпреки че рискът се понижава от ефективна антиретровирусна терапия.

Обсъдете с Вашия лекар необходимите предпазни мерки, за да избегнете инфектиране на други

хора.

EDURANT е прилаган само при ограничен брой пациенти на възраст 65 или повече години.

Ако спадате към тази възрастова група, моля обсъдете употребата на EDURANT с Вашия

лекар.

Информирайте Вашия лекар за състоянието си

Запознайте се с точките по-долу и информирайте Вашия лекар, ако някое от тези състояния се

отнася за Вас.

Информирайте Вашия лекар, ако имате или сте имали проблеми с черния дроб,

включително хепатит B и/или C, и/или проблеми с бъбреците. Вашият лекар може да

оцени тежестта на Вашето чернодробно или бъбречно заболяване, преди да вземе

решение дали може да приемате EDURANT.

Информирайте Вашия лекар незабавно, ако забележите някакви симптоми на инфекция

(например, повишена температура, студени тръпки, изпотяване). При някои пациенти с

напреднала ХИВ-инфекция и анамнеза за опортюнистична инфекция може да се появят

белези и симптоми на възпаление от предходни инфекции скоро след започване на

лечението за ХИВ. Смята се, че тези симптоми се дължат на подобряване на имунния

отговор, даващо възможност на организма да се бори с инфекциите, които може да са

съществували без видими симптоми.

В допълнение към опортюнистичните инфекции може да настъпят също и автоимунни

нарушения (състояния, които настъпват, когато имунната система атакува здравата тъкан

на организма), след като започнете да приемате лекарства за лечение на HIV инфекцията.

Автоимунните заболявания може да възникнат много месеци след началото на лечението.

Ако забележите каквито и да е симптоми на инфекция или други симптоми, като

мускулна слабост, слабост започваща в ръцете и краката и преминаваща нагоре към

тялото, сърцебиене, треперене или свръхактивност, информирайте незабавно Вашия

лекар, за да потърси необходимото лечение.

Кажете на Вашия лекар, ако приемате някакви лекарства, които могат да предизвикат

животозастрашаващи нарушения на сърдечния ритъм (Torsade de Pointes).

Деца

EDURANT не е предназначен за употреба при деца под 12 години, тъй като не е достатъчно

проучен при тези пациенти.

Други лекарства и EDURANT

Вие трябва да приемате EDURANT заедно с други анти-ХИВ лекарства. Вашият лекар ще Ви

посъветва кои анти-ХИВ лекарства може да се комбинират с EDURANT и заедно ще решите

коя комбинация е най-подходяща за Вашите нужди. Следвайте внимателно указанията на

Вашия лекар.

Някои лекарства може да повлияят нивата на EDURANT в кръвта, когато се приемат

едновременно с него.

Информирайте Вашия лекар или фармацевт ако приемате, наскоро сте приемали или е

възможно да приемете други лекарства.

Не се препоръчва комбинирането на EDURANT с други ненуклеозидни инхибитори на

обратната транскриптаза (NNRTI) като делавирдин, ефавиренц, етравирин и невирапин.

Ефектите на EDURANT или други лекарства може да бъдат повлияни, ако приемате

EDURANT заедно с някое от следните лекарства. Информирайте Вашия лекар, ако приемате:

рифабутин (средство за лечение на някои бактериални инфекции). Ако приемате това

лекарство, докато приемате EDURANT, прочетете внимателно точка 3 „Инструкции за

правилна употреба при възрастни и юноши (от 12 до по-малко от 18 години)” за това как

да ги прилагате.

кларитромицин, еритромицин (антибиотици)

циметидин, фамотидин, низатидин, ранитидин (H

-рецепторни антагонисти, използвани

за лечение на язви на стомаха или чревата, или за успокояване на стомашни киселини,

дължащи се на рефлукс). Ако приемате тези лекарства, прочетете внимателно точка 3

„Инструкции за правилна употреба при възрастни и юноши (от 12 до по-малко от

18 години)” за това как да ги прилагате.

антиацидни средства (използвани за лечение на заболявания, свързани с киселините в

стомаха; например алуминиев/магнезиев хидроксид, калциев карбонат). Ако приемате

тези лекарства, прочетете внимателно точка 3 „Инструкции за правилна употреба при

възрастни и юноши (от 12 до по-малко от 18 години)” за това как да ги прилагате.

метадон (използван за лечение на синдром на отнемане на наркотици или наркотична

зависимост)

дабигатран етексилат (антикоагулант).

Бременност и кърмене

Информирайте Вашия лекар незабавно, ако сте бременна или ако планирате бременност.

Бременни жени трябва да обсъдят употребата на EDURANT със своя лекар.

ХИВ-инфектираните майки не трябва да кърмят, тъй като съществува възможност за

инфектиране на кърмачето с ХИВ чрез майчината кърма.

Посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на което и да е лекарство.

Шофиране и работа с машини

Някои пациенти може да изпитат умора, замаяност или сънливост по време на лечението с

EDURANT. Не шофирайте и не работете с машини, ако се чувствате уморени, замаяни или

сънливи, докато приемате EDURANT.

EDURANT съдържа лактоза

Ако Вашият лекар Ви е казал, че имате непоносимост към някои захари, се свържете с него

преди да започнете приема на това лекарство.

3.

Как да приемате EDURANT

Винаги приемайте това лекарство точно както Ви е казал Вашият лекар или фармацевт. Ако не

сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Инструкции за правилна употреба при възрастни и юноши (от 12 до по-малко от

18 години)

Препоръчителната доза EDURANT е 1 таблетка веднъж дневно.

EDURANT трябва да се приема с храна. Храната е важна, за да се постигнат подходящите

нива на активното вещество в организма. Само хранителна напитка (напр. богата на протеини)

не може да замести храната.

Съществуват четири ситуации, които изискват специално внимание:

Ако приемате рифабутин (лекарство за лечение на някои бактериални инфекции),

приемайте по 2 таблетки EDURANT веднъж дневно. Когато преустановите приема на

рифабутин, приемайте по 1 таблетка EDURANT веднъж дневно. Ако не сте сигурни в

нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Ако приемате антиацид (средство за лечение на заболявания, свързани с киселините в

стомаха, например алуминиев/магнезиев хидроксид, калциев карбонат). Приемайте

антиацидното средство най-малко 2 часа преди или най-малко 4 часа след EDURANT

(вижте точка 2 „Други лекарства и EDURANT”).

Ако приемате H

2

-рецепторен антагонист (лекарства, използвани за лечението на язви

на стомаха или чревата, или за успокояване на стомашни киселини, дължащи се на

рефлукс (като циметидин, фамотидин, низатидин или ранитидин). Приемайте

-рецепторния антагонист най-малко 12 часа преди или най-малко 4 часа след

EDURANT (вижте точка 2 „Други лекарства и EDURANT”). H

-рецепторните

антагонисти не трябва да се приемат по схема 2 пъти дневно. Обсъдете друга възможна

схема с Вашия лекар.

Ако приемате диданозин (лекарство за лечение на ХИВ-инфекция), не е необходимо

коригиране на дозата. Диданозин трябва да се прилага на празен стомах най-малко два

часа преди или най-малко четири часа след EDURANT (който трябва да се приема с

храна).

Сваляне на запушалката, защитена от деца

Бутилката е снабдена със запушалка, защитена от деца. Тя може да се

отвори, като се натисне надолу и едновременно се завърти обратно на

часовниковата стрелка.

Ако сте приели повече от необходимата доза EDURANT

Незабавно се свържете с Вашия лекар или фармацевт. В случай на предозиране може да

получите главоболие, гадене, замаяност и/или необичайни сънища.

Ако сте пропуснали да приемете EDURANT

В случай че забележите това до 12 часа след времето, в което обичайно приемате

EDURANT, трябва да приемете таблетката възможно най-скоро. Таблетката EDURANT трябва

да се приема с храна. След това вземете следващата доза по обичайното време. Ако забележите

пропуска след 12 часа, пропуснете тази доза и продължете със следващите дози по обичайната

схема.

Не вземайте двойна доза, за да компенсирате пропуснатата доза.

Ако повърнете по-малко от 4 часа след приема на EDURANT, вземете друга таблетка с храна.

Ако повърнете след повече от 4 часа след приема на EDURANT, не трябва да приемате друга

таблетка до следващата доза по обичайната схема.

Потърсете Вашия лекар, когато не сте сигурни какво да правите, ако сте пропуснали доза или

повърнете.

Не спирайте приема на EDURANT

Лечението на ХИВ не може да излекува ХИВ инфекцията! Не спирайте приема на EDURANT

без да сте се консултирали с Вашия лекар. Дори и да се почувствате по-добре, не спирайте

приема на EDURANT или другите си анти-ХИВ лекарства, защото така може да повишите

риска от развитие на вирусна резистентност. Първо говорете с Вашия лекар.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на това лекарство, попитайте

Вашия лекар или фармацевт.

4.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не

всеки ги получава.

Много чести:

главоболие

гадене

трудно заспиване (безсъние)

замаяност

промени в един от стандартните чернодробни показатели (трансаминаза)

повишаване на холестерола и/или панкреатичната амилаза в кръвта

Чести:

патологични сънища

обрив

болки в стомаха

депресия

умора

повръщане

сънливост

намален апетит

нарушения на съня

стомашен дискомфорт

потиснато настроение

сухота в устата

намален брой на белите кръвни клетки и/или тромбоцитите, понижаване на хемоглобина

в кръвта, повишаване на триглицеридите, липазата и/или билирубина в кръвта

Нечести:

признаци или симптоми на възпаление, или инфекция, например, повишена температура,

студени тръпки, изпотяванe (синдром на имунна реактивация)

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт.

Това включва всички възможни, неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също

да съобщите нежелани реакции директно чрез националната система за съобщаване, посочена в

Приложение V*. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете своя принос за

получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5.

Как да съхранявате EDURANT

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху картонената опаковка и

бутилката след „Годен до”. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.

Да се съхранява в оригиналната бутилка, за да се предпази от светлина.

Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци.

Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези

мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6.

Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа EDURANT

Активното вещество е рилпивирин под формата на рилпивиринов хидрохлорид. Всяка

таблетка EDURANT съдържа рилпивиринов хидрохлорид, еквивалентен на 25 mg

рилпивирин.

Другите съставки на ядрото на филмираната таблетка са: лактоза монохидрат,

кроскармелоза натрий, повидон K30, полисорбат 20, силифицирана микрокристална

целулоза и магнезиев стеарат. Филмовото покритие съдържа лактоза монохидрат,

хипромелоза 2910 6 mPa.s, титанов диоксид E171, макрогол 3000 и триацетин.

Как изглежда EDURANT и какво съдържа опаковката

Бяла до почти бяла, филмирана, кръгла, двойноизпъкнала таблетка с надпис „TMC” от едната

страна и „25” от другата.

Бутилка със защитена от деца запушалка, съдържаща 30 филмирани таблетки.

Притежател на разрешението за употреба

Janssen-Cilag International NV

Turnhoutseweg 30

B-2340 Beerse

Белгия

Производител

Janssen-Cilag SpA

Via C. Janssen

Borgo San Michele

04100 Latina

Италия

За допълнителна информация относно това лекарство, моля, свържете се с локалния

представител на притежателя на разрешението за употреба:

België/Belgique/Belgien

Janssen-Cilag NV

Antwerpseweg 15-17

B-2340 Beerse

Tel/Tél: +32 14 64 94 11

Lietuva

UAB "JOHNSON & JOHNSON"

Konstitucijos pr. 21C

LT-08130 Vilnius

Tel: +370 5 278 68 88

България

„Джонсън & Джонсън България” ЕООД

ж.к. Младост 4

Бизнес Парк София, сграда 4

София 1766

Тел.: +359 2 489 94 00

Luxembourg/Luxemburg

Janssen-Cilag NV

Antwerpseweg 15-17

B-2340 Beerse

Belgique/Belgien

Tél/Tel: +32 14 64 94 11

Česká republika

Janssen-Cilag s.r.o.

Walterovo náměstí 329/1

CZ-158 00 Praha 5 - Jinonice

Tel: +420 227 012 227

Magyarország

Janssen-Cilag Kft.

Nagyenyed u. 8-14

H-Budapest, 1123

Tel.: +36 1 884 2858

Danmark

Janssen-Cilag A/S

Bregnerødvej 133

DK-3460 Birkerød

Tlf: +45 45 94 82 82

Malta

AM MANGION LTD.

Mangion Building, Triq Ġdida fi Triq Valletta

MT-Ħal-Luqa LQA 6000

Tel: +356 2397 6000

Deutschland

Janssen-Cilag GmbH

Johnson & Johnson Platz 1

D-41470 Neuss

Tel: +49 2137 955-955

Nederland

Janssen-Cilag B.V.

Graaf Engelbertlaan 75

NL-4837 DS Breda

Tel: +31 76 711 1111

Eesti

UAB "JOHNSON & JOHNSON" Eesti filiaal

Lõõtsa 2

EE-11415 Tallinn

Tel: +372 617 7410

Norge

Janssen-Cilag AS

Postboks 144

NO-1325-Lysaker

Tlf: +47 24 12 65 00

Ελλάδα

Janssen-Cilag Φαρμακευτική Α.Ε.Β.Ε.

Λεωφόρος Ειρήνης 56

GR-151 21 Πεύκη, Αθήνα

Tηλ: +30 210 80 90 000

Österreich

Janssen-Cilag Pharma GmbH

Vorgartenstraße 206B

A-1020 Wien

Tel: +43 1 610 300

España

Janssen-Cilag, S.A.

Paseo de las Doce Estrellas, 5-7

E-28042 Madrid

Tel: +34 91 722 81 00

Polska

Janssen-Cilag Polska Sp. z o.o.

ul. Iłżecka 24

PL-02-135 Warszawa

Tel.: +48 22 237 60 00

France

Janssen-Cilag

1, rue Camille Desmoulins, TSA 91003

F-92787 Issy Les Moulineaux, Cedex 9

Tél: 0 800 25 50 75 / +33 1 55 00 40 03

Portugal

Janssen-Cilag Farmacêutica, Lda.

Lagoas Park, Edificio 9

PT-2740-262 Porto Salvo

Tel: +351 214 368 600

Hrvatska

Johnson & Johnson S.E. d.o.o.

Oreškovićeva 6h

10010 Zagreb

Tel: +385 1 6610 700

România

Johnson & Johnson România SRL

Str. Tipografilor nr. 11-15

Clădirea S-Park, Corp B3-B4, Etaj 3

013714 Bucureşti, ROMÂNIA

Tel: +40 21 207 1800

Ireland

Janssen Sciences Ireland UC

Barnahely

Ringaskiddy

IRL – Co. Cork P43 FA46

Tel: +353 1 800 709 122

Slovenija

Johnson & Johnson d.o.o.

Šmartinska cesta 53

SI-1000 Ljubljana

Tel: +386 1 401 18 00

Ísland

Janssen-Cilag AB

c/o Vistor hf.

Hörgatúni 2

IS-210 Garðabær

Sími: +354 535 7000

Slovenská republika

Johnson & Johnson s.r.o.

CBC III, Karadžičova 12

SK-821 08 Bratislava

Tel: +421 232 408 400

Italia

Janssen-Cilag SpA

Via M.Buonarroti, 23

I-20093 Cologno Monzese MI

Tel: +39 02 2510 1

Suomi/Finland

Janssen-Cilag Oy

Vaisalantie/Vaisalavägen 2

FI-02130 Espoo/Esbo

Puh/Tel: +358 207 531 300

Κύπρος

Βαρνάβας Χατζηπαναγής Λτδ,

Λεωφόρος Γιάννου Κρανιδιώτη 226

Λατσιά

CY-2234 Λευκωσία

Τηλ: +357 22 207 700

Sverige

Janssen-Cilag AB

Box 4042

SE-16904 Solna

Tel: +46 8 626 50 00

Latvija

UAB "JOHNSON & JOHNSON" filiāle Latvijā

Mūkusalas iela 101

Rīga, LV-1004

Tel: +371 678 93561

United Kingdom

Janssen-Cilag Ltd.

50-100 Holmers Farm Way

High Wycombe

Buckinghamshire HP12 4EG - UK

Tel: +44 1 494 567 444

Дата на последно преразглеждане на листовката {ММ/ГГГГ}.

Подробна информация за това лекарство е предоставена на уебсайта на Европейската агенция

по лекарствата http://www.ema.europa.eu/.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

EDURANT 25 mg филмирани таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка филмирана таблетка съдържа рилпивиринов хидрохлорид (rilpivirine hydrochloride),

еквивалентен на 25 mg рилпивирин.

Помощно вещество с известно действие

Всяка филмирана таблетка съдържа 56 mg лактоза монохидрат.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка

Бяла до почти бяла, кръгла, двойноизпъкнала филмирана таблетка с диаметър 6,4 mm и

вдлъбнато релефно означение „TMC” от едната страна и „25” от другата.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

EDURANT в комбинация с други антиретровирусни лекарствени продукти е показан за

лечение на инфекция с човешки имунодефицитен вирус тип 1 (HIV-1) при нелекувани с

антиретровирусни средства пациенти на 12 години и по-възрастни с вирусен товар

≤ 100 000 HIV-1 РНК копия/ml.

Употребата на EDURANT трябва да се ръководи от генотипно изследване за резистентност

(вж. точки 4.4 и 5.1).

4.2

Дозировка и начин на приложение

Терапията трябва да се започне от лекар с опит в лечението на HIV инфекция.

Дозировка

Препоръчителната доза EDURANT е една таблетка от 25 mg, приета веднъж дневно.

EDURANT трябва да се приема с храна (вж. точка 5.2).

Коригиране на дозата

За пациенти, получаващи съпътстващо лечение с рифабутин, дозата на EDURANT трябва да се

увеличи на 50 mg (две таблетки от по 25 mg всяка) веднъж дневно. След края на съпътстващото

лечение с рифабутин, дозата на EDURANT трябва да се намали на 25 mg веднъж дневно (вж.

точка 4.5).

Пропусната доза

В случай че пациентът пропусне доза EDURANT в рамките на 12 часа след обичайното време

за приложение, трябва да приеме лекарството с храна възможно най-скоро и да възобнови

обичайната схема на прилагане. Ако пациентът пропусне доза EDURANT за повече от 12 часа,

не трябва да приема пропуснатата доза, а да поднови приема по обичайната схема на

прилагане.

Ако пациентът повърне в рамките на 4 часа след приема на лекарството, трябва да приеме

друга таблетка EDURANT с храна. Ако пациентът повърне след повече от 4 часа след приема

на лекарството, не трябва да приема друга доза EDURANT до следващата доза по обичайната

схема.

Специални популации

Старческа възраст

Информацията за употреба на EDURANT при пациенти на възраст > 65 години е ограничена.

Не се изисква коригиране на дозата на EDURANT при пациенти в старческа възраст (вж.

точка 5.2). EDURANT трябва да се прилага с повишено внимание при тази популация.

Бъбречно увреждане

EDURANT е проучен предимно при пациенти с нормална бъбречна функция. Не се изисква

коригиране на дозата на рилпивирин при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане.

Рилпивирин трябва да се прилага с внимание при пациенти с тежко бъбречно увреждане или

терминална бъбречна недостатъчност. При пациенти с тежко бъбречно увреждане или

терминална бъбречна недостатъчност комбинацията от рилпивирин и мощен инхибитор на

CYP3A (напр. усилен с ритонавир HIV протеазен инхибитор) трябва да се прилага, само ако

ползата надвишава риска (вж. точка 5.2).

Лечението с рилпивирин води до ранно незначително повишаване на средните нива на

серумния креатинин, което остава стабилно във времето и не се счита за клинично значимо

(вж. точка 4.8).

Чернодробно увреждане

Информацията за употребата на EDURANT при пациенти с леко или умерено чернодробно

увреждане (Child-Pugh скор A или B) е ограничена. Не се изисква коригиране на дозата на

EDURANT при пациенти с леко или умерено чернодробно увреждане. EDURANT трябва да се

прилага с повишено внимание при пациенти с умерено чернодробно увреждане. EDURANT не

е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh скор C). Затова не се

препоръчва приложението на EDURANT при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж.

точка 5.2).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на EDURANT при деца на възраст < 12 години все още не са

установени. Липсват данни.

Бременност

По време на бременност е наблюдавана по-ниска експозиция на рилпивирин, поради това

вирусният товар трябва да се проследява внимателно. Алтернативно, трябва да се помисли за

преминаване към друга схема на антиретровирусна терапия (вж. точки 4.4, 4.6, 5.1 и 5.2).

Начин на приложение

EDURANT трябва да се приема перорално, веднъж дневно с храна (вж. точка 5.2). Препоръчва

се филмираната таблетка да се гълта цяла с вода и да не се дъвче или разчупва.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества,

изброени в точка 6.1.

EDURANT не трябва да се прилага в комбинация с изброените по-долу лекарствени продукти,

тъй като плазмените концентрации на рилпивирин може значително да се понижат (в резултат

на индуцирането на ензима CYP3A или повишаването на стомашното pH), което може да

доведе до загуба на терапевтичния ефект на EDURANT (вж. точка 4.5):

антиконвулсантите карбамазепин, окскарбазепин, фенобарбитал, фенитоин

антимикобактериалните средства рифампицин, рифапентин

инхибитори на протонната помпа като омепразол, езомепразол, ланзопразол,

пантопразол, рабепразол

системно прилаганият глюкокортикоид дексаметазон, освен като лечение с единична

доза

жълт кантарион (Hypericum perforatum).

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Въпреки че е доказано, че ефективната вирусна супресия с антиретровирусна терапия

значително намалява риска от предаване по полов път, остатъчен риск не може да се изключи.

Трябва да се вземат предпазни мерки, в съответствие с националните указания, за да се

предотврати предаване на инфекцията.

Вирусологичен неуспех и развитие на резистентност

EDURANT не е оценен при пациенти с предходен вирусологичен неуспех на друга

антиретровирусна терапия. Списъкът с рилпивирин-резистентносвързани мутации, изложен в

точка 5.1, трябва да служи единствено като насока при употребата на EDURANT в популацията

на нелекувани досега пациенти.

В сборния анализ на данните за ефикасност от проучванията Фаза III при възрастни в

продължение на 96 седмици пациентите, лекувани с рилпивирин, с изходен вирусен товар

> 100 000 HIV-1 РНК копия/ml са изложени на по-голям риск от вирусологичен неуспех (18,2%

с рилпивирин спрямо 7,9% с ефавиренц) в сравнение с тези с изходен вирусен товар

≤ 100 000 HIV-1 РНК копия/ml (5,7% с рилпивирин спрямо 3,6% с ефавиренц). По-голям риск

от вирусологичен неуспех, при пациентите в рамото на рилпивирин, се наблюдава през първите

48 седмици от тези проучвания, (вж. точка 5.1). Пациенти с изходен вирусен товар

> 100 000 HIV-1 РНК копия/ml, които са имали вирусологичен неуспех, демонстрират

по-висока степен на резистентност към класa на ненуклеозидните инхибитори на обратната

транскриптаза (NNRTI) в резултат на лечението. Повече пациенти с вирусологичен неуспех при

употребата на рилпивирин, отколкото тези с вирусологичен неуспех при употребата на

ефавиренц, са развили ламивудин/емтрицитабин-свързана резистентност (вж. точка 5.1).

Резултатите от проучване TMC278-С213 при юноши (от 12 до по-малко от 18 години) като

цяло са в съответствие с тези данни (за подробности вж. точка 5.1).

Само юношите, за които се счита, че ще се придържат добре към схемата на лечение с

антиретровирусни средства трябва да се лекуват с рилпивирин, тъй като недоброто спазване на

лечението може да доведе до развитие на резистентност и загуба на бъдещи възможности за

лечение.

Както и при останалите антиретровирусни лекарствени продукти, употребата на рилпивирин

трябва да се ръководи от тестовете за резистентност (вж. точка 5.1).

Сърдечносъдова система

При дози, надвишаващи терапевтичната (75 и 300 mg веднъж дневно), употребата на

рилпивирин се свързва с удължаване на QTc интервала на електрокардиограмата (ЕКГ) (вж.

точки 4.5, 4.8 и 5.2). EDURANT в препоръчителната доза от 25 mg веднъж дневно не се свързва

с клинично значим ефект върху QTc интервала. EDURANT трябва да се прилага с внимание,

когато се употребява едновременно с лекарствени продукти с установен риск от поява на

Torsade de Pointes.

Синдром на имунна реактивация

При HIV-инфектирани пациенти с тежък имунен дефицит при започване на CART може да се

появи възпалителна реакция към асимптомни или остатъчни опортюнистични патогени, която

може да доведе до сериозни клинични състояния или до влошаване на симптомите. Тези

реакции обикновено се наблюдават в рамките на първите няколко седмици или месеци след

началото на CART. Примери за това са цитомегаловирусният ретинит, генерализирани и/или

огнищни микобактериални инфекции и Pneumocystis jiroveci пневмония. Всички възпалителни

симптоми трябва да се оценят и да се започне лечение, когато е необходимо.

В условията на имунно реактивиране се съобщава също за развитие на автоимунни нарушения

(като болест на Graves и автоимунен хепатит); обаче, времето до настъпването им, което се

съобщава е по-променливо и тези събития може да се случат много месеци след започване на

лечението (вж. точка 4.8).

Бременност

EDURANT трябва да се използва по време на бременност само ако потенциалната полза

оправдава потенциалния риск. По време на бременност са наблюдавани по-ниски експозиции

на рилпивирин, когато е приеман рилпивирин 25 mg веднъж дневно. В проучванията Фаза III

по-ниска експозиция на рилпивирин, подобна на наблюдаваната по време на бременност, се

свързва с повишен риск от вирусологичен неуспех, поради това вирусният товар трябва да се

проследява внимателно (вж. точки 4.6, 5.1 и 5.2). Алтернативно, трябва да се помисли за

преминаване към друга схема на антиретровирусна терапия.

Важна информация относно някои от съставките на EDURANT

EDURANT съдържа лактоза. Този лекарствен продукт не трябва да се приема от пациенти с

редки наследствени заболявания на непоносимост към галактоза, Lapp лактазен дефицит или

глюкозо-галактозна малабсорбция.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Лекарствени продукти, които повлияват експозицията на рилпивирин

Рилпивирин се метаболизира основно от цитохром P450 (CYP)3A. Лекарствените продукти,

които индуцират или инхибират CYP3A, могат да повлияят клирънса на рилпивирин (вж.

точка 5.2). При едновременно приложение на рилпивирин и лекарствени продукти, които

индуцират CYP3A, се наблюдава намаляване на плазмените концентрации на рилпивирин,

което може да намали терапевтичния ефект на рилпивирин.

При едновременно приложение на рилпивирин и лекарствени продукти, които инхибират

CYP3A, се наблюдава повишаване на плазмените концентрации на рилпивирин.

Едновременното приложение на рилпивирин и лекарствени продукти, които повишават

стомашното pH, може да доведе до намалени плазмени концентрации на рилпивирин, което

може потенциално да намали терапевтичния ефект на EDURANT.

Лекарствени продукти, които се повлияват от приложението на рилпивирин

Рилпивирин в доза 25 mg веднъж дневно няма клинично значим ефект върху експозицията на

лекарствени продукти, метаболизирани от CYP ензимите.

Рилпивирин инхибира Р-гликопротеина in vitro (IC

e 9,2 µM). В клинично проучване

рилпивирин не повлиява значимо фармакокинетиката на дигоксин. Въпреки това, не може да

бъде напълно изключено, че рилпивирин може да повиши експозицията на други лекарства,

транспортирани от Р-гликопротеина, които са по-чувствителни към инхибиране на чревния

Р-гликопротеин, като например дабигатран етексилат.

Рилпивирин е in vitro инхибитор на транспортера MATE-2K с IC

от < 2,7 nM. Клиничните

последици от тази находка са понастоящем неизвестни.

Установените и теоретични взаимодействия с избрани антиретровирусни и

неантиретровирусни лекарствени продукти са изложени в Таблица 1.

Таблица на взаимодействията

Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.

Взаимодействията между рилпивирин и едновременно прилагани лекарствени продукти са

представени в таблица 1 (повишаването е посочено с „↑”, понижаването – с „↓”, без промяна –

с „↔”, неприложимо – с „NA” и доверителният интервал с – „CI”).

Таблица 1: ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ И ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ДОЗИ С ДРУГИ ЛЕКАРСТВЕНИ

ПРОДУКТИ

Лекарствени продукти по

терапевтични групи

Взаимодействия

Средна геометрична промяна

(%)

Препоръки относно

едновременно приложение

ПРОТИВОИНФЕКЦИОЗНИ СРЕДСТВА

Антиретровирусни средства

HIV NRTIs/N[t]RTIs

Диданозин*

400 mg веднъж дневно

диданозин AUC ↑ 12%

диданозин C

диданозин C

рилпивирин AUC ↔

рилпивирин C

рилпивирин C

Не се изисква коригиране на

дозата. Диданозин трябва да се

приема най-малко 2 часа преди

или най-малко 4 часа след

приложението на рилпивирин.

Тенофовир дизопроксил

фумарат*

300 mg веднъж дневно

тенофовир AUC ↑ 23%

тенофовир C

↑ 24%

тенофовир C

↑ 19%

рилпивирин AUC ↔

рилпивирин C

рилпивирин C

Не се изисква коригиране на

дозата.

Други NRTI

(абакавир, емтрицитабин,

ламивудин, ставудин и

зидовудин)

Не е проучено. Не се очакват

клинично значими взаимодействия

от типа "лекарство-лекарство".

Не се изисква коригиране на

дозата.

HIV NNRTI

NNRTI

(делавидрин, ефавиренц,

етравирин, невирапин)

Не е проучено.

Не се препоръчва

едновременното приложение

на рилпивирин с други NNRTI.

HIV PI – с едновременно приложение на ниска доза ритонавир

Дарунавир/ритонавир*

800/100 mg веднъж дневно

дарунавир AUC ↔

дарунавир C

↓ 11%

дарунавир C

рилпивирин AUC ↑ 130%

рилпивирин C

↑ 178%

рилпивирин C

↑ 79%

(инхибиране на CYP3A ензимите)

Едновременното приложение

на рилпивирин с усилени с

ритонавир протеазни

инхибитори (PI) води до

повишаване на плазмените

концентрации на рилпивирин,

но не се изисква коригиране на

дозата.

Лопинавир/ритонавир

(мека желатинова

капсула)*

400/100 mg два пъти

дневно

лопинавир AUC ↔

лопинавир C

↓ 11%

лопинавир C

рилпивирин AUC ↑ 52%

рилпивирин C

↑ 74%

рилпивирин C

↑ 29%

(инхибиране на CYP3A ензимите)

Други потенцирани

протеазни инхибитори (PI)

(атазанавир/ритонавир,

фозампренавир/ритонавир,

саквинавир/ритонавир,

типранавир/ритонавир)

Не е проучено.

HIV PI – без едновременно приложение на ниска доза ритонавир

Непотенцирани PI

(атазанавир,

фозампренавир, индинавир,

нелфинавир)

Не е проучено. Очаква се повишена

експозиция на рилпивирин.

(инхибиране на CYP3A ензимите)

Не се изисква коригиране на

дозата.

CCR5 антагонисти

Маравирок

Не е проучено. Не се очакват

клинично значими лекарствени

взаимодействия.

Не се изисква коригиране на

дозата.

HIV Инхибитори на трансфера на интегразната верига

Ралтегравир*

ралтегравир AUC ↑9%

ралтегравир C

↑ 27%

ралтегравир C

↑ 10%

рилпивирин AUC ↔

рилпивирин C

рилпивирин C

Не се изисква коригиране на

дозата.

Други антивирусни средства

Рибавирин

Не е проучено. Не се очакват

клинично значими лекарствени

взаимодействия.

Не се изисква коригиране на

дозата.

Симепревир*

симепревир AUC ↔

симепревир C

симепревир C

↑ 10%

рилпивирин AUC ↔

рилпивирин C

↑ 25%

рилпивирин C

Не се изисква коригиране на

дозата.

ДРУГИ СРЕДСТВА

АНТИКОНВУЛСАНТИ

Карбамазепин

Окскарбазепин

Фенобарбитал

Фенитоин

Не е проучено. Очакват се

значителни понижения в

плазмените концентрации на

рилпивирин.

(индуциране на CYP3A ензимите)

Рилпивирин не трябва да се

прилага в комбинация с тези

антиконвулсанти, тъй като

едновременното приложение

може да доведе до загуба на

терапевтичния ефект на

рилпивирин (вж. точка 4.3).

ПРОТИВОГЪБИЧНИ АЗОЛИ

Кетоконазол*

400 mg веднъж дневно

кетоконазол AUC ↓ 24%

кетоконазол C

↓ 66%

кетоконазол C

(индуциране на CYP3A, дължащо

се на високи дози рилпивирин в

проучването)

рилпивирин AUC ↑ 49%

рилпивирин C

↑ 76%

рилпивирин C

↑ 30%

(инхибиране на CYP3A ензимите)

Когато рилпивирин се прилага

в препоръчителна доза от

25 mg веднъж дневно,

едновременно с кетоконазол,

не се изисква коригиране на

дозата.

Флуконазол

Итраконазол

Позаконазол

Вориконазол

Не е проучено. Едновременната

употреба на EDURANT с

противогъбични азоли може да

доведе до повишаване на

плазмените концентрации на

рилпивирин.

(инхибиране на CYP3A ензимите)

Не се изисква коригиране на

дозата.

АНТИМИКОБАКТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА

Рифабутин*

300 mg веднъж дневно

рифабутин AUC ↔

рифабутин C

рифабутин C

25-O-дезацетил-рифабутин AUC ↔

25-O-дезацетил-рифабутин C

25-O-дезацетил-рифабутин C

В хода на едновременното

приложение на рилпивирин с

рифабутин дозата на

рилпивирин трябва да се

увеличи от 25 mg веднъж

дневно на 50 mg веднъж

дневно. След като рифабутин

вече не се прилага

едновременно, дозата на

рилпивирин трябва да се

намали на 25 mg веднъж

дневно.

300 mg веднъж дневно

(+25 mg веднъж дневно

рилпивирин)

рилпивирин AUC ↓ 42%

рилпивирин C

↓ 48%

рилпивирин C

↓ 31%

300 mg веднъж дневно

(+50 mg веднъж дневно

рилпивирин)

рилпивирин AUC ↑ 16%

рилпивирин C

↔*

рилпивирин C

↑ 43%*

* в сравнение с 25 mg веднъж дневно

рилпивирин самостоятелно

(индуциране на CYP3A ензимите)

Рифампицин*

600 mg веднъж дневно

рифампицин AUC ↔

рифампицин C

рифампицин C

25-дезацетил-рифампицин AUC ↓

25-дезацетил-рифампицин C

25-дезацетил-рифампицин C

рилпивирин AUC ↓ 80%

рилпивирин C

↓ 89%

рилпивирин C

↓ 69%

(индуциране на CYP3A ензимите)

Рилпивирин не трябва да се

прилага в комбинация с

рифампицин, тъй като

едновременното приложение

има вероятност да доведе до

загуба на терапевтичния ефект

на рилпивирин (вж. точка 4.3).

Рифапентин

Не е проучено. Очакват се

значителни понижения в

плазмените концентрации на

рилпивирин.

(индуциране на CYP3A ензимите)

Рилпивирин не трябва да се

прилага в комбинация с

рифапентин, тъй като

едновременното приложение

има вероятност да доведе до

загуба на терапевтичния ефект

на рилпивирин (вж. точка 4.3).

МАКРОЛИДНИ АНТИБИОТИЦИ

Кларитромицин

Еритромицин

Не е проучено. Очаква се повишена

експозиция на рилпивирин.

(инхибиране на CYP3A ензимите)

Когато е възможно, трябва да

се обсъдят алтернативи като

азитромицин.

ГЛЮКОКОРТИКОИДИ

Дексаметазон (системен, с

изключение на използване

на единична доза)

Не е проучено. Очакват се дозо-

зависими понижения в плазмените

концентрации на рилпивирин.

(индуциране на CYP3A ензимите)

Рилпивирин не трябва да се

прилага в комбинация със

системен дексаметазон (освен

като единична доза), тъй като

едновременното приложение

може да доведе до загуба на

терапевтичния ефект на

рилпивирин (вж. точка 4.3).

Трябва да се обмислят

алтернативи, най-вече за

дългосрочно приложение.

ИНХИБИТОРИ НА ПРОТОННАТА ПОМПА

Омепразол*

20 mg веднъж дневно

омепразол AUC ↓ 14%

омепразол C

омепразол C

↓ 14%

рилпивирин AUC ↓ 40%

рилпивирин C

↓ 33%

рилпивирин C

↓ 40%

(намалена абсорбция в резултат на

повишаването на pH в стомаха)

Рилпивирин не трябва да се

прилага в комбинация с

инхибитори на протонната

помпа, тъй като има

вероятност едновременното

приложение да доведе до

загуба на терапевтичния ефект

на рилпивирин (вж. точка 4.3).

Ланзопразол

Рабепразол

Пантопразол

Езомепразол

Не е проучено. Очакват се

значителни понижения в

плазмените концентрации на

рилпивирин.

(намалена абсорбция в резултат на

повишаване на стомашното pH)

H

2

-РЕЦЕПТОРНИ АНТАГОНИСТИ

Фамотидин*

40 mg единична доза,

приложена 12 часа преди

рилпивирин

рилпивирин AUC ↓ 9%

рилпивирин C

рилпивирин C

Комбинацията на рилпивирин

с H

-рецепторни антагонисти

трябва да се прилага с особено

внимание. Трябва да се

използват само Н

рецепторни

антагонисти, които могат да се

прилагат веднъж дневно.

Трябва да се използва стриктна

схема на прилагане с прием на

-рецепторни антагонисти

поне 12 часа преди или 4 часа

след рилпивирин.

Фамотидин*

40 mg еднократна доза,

приложена 2 часа преди

рилпивирин

рилпивирин AUC ↓ 76%

рилпивирин C

рилпивирин C

↓ 85%

(намалена абсорбция в резултат на

повишаване на стомашното pH)

Фамотидин*

40 mg единична доза,

приложена 4 часа след

рилпивирин

рилпивирин AUC ↑ 13%

рилпивирин C

рилпивирин C

↑ 21%

Циметидин

Низатидин

Ранитидин

Не е проучено.

(намалена абсорбция в резултат на

повишаване на стомашното pH)

АНТИАЦИДНИ СРЕДСТВА

Антиацидни средства

(напр. алуминиев или

магнезиев хидроксид,

калциев карбонат)

Не е проучено. Очакват се

значителни понижения в

плазмените концентрации на

рилпивирин.

(намалена абсорбция в резултат на

повишаване на стомашното pH)

Комбинацията на рилпивирин

с антиацидни средства трябва

да се прилага с особено

внимание. Антиацидните

средства трябва да се прилагат

поне 2 часа преди или 4 часа

след приема на рилпивирин.

НАРКОТИЧНИ АНАЛГЕТИЦИ

Метадон*

60-100 mg веднъж дневно,

индивидуализирана доза

R(-) метадон AUC ↓ 16%

R(-) метадон C

↓ 22%

R(-) метадон C

↓ 14%

рилпивирин AUC ↔*

рилпивирин C

↔*

рилпивирин C

↔*

на базата на исторически контроли

При започване на

едновременно приложение на

метадон с рилпивирин не се

изисква коригиране на дозата.

Въпреки това се препоръчва

клинично наблюдение, тъй

като при някои пациенти може

да се наложи коригиране на

поддържащата терапия с

метадон.

АНТИАРИТМИЧНИ СРЕДСТВА

Дигоксин*

дигоксин AUC ↔

дигоксин С

дигоксин С

Не се изисква коригиране на

дозата.

АНТИКОАГУЛАНТИ

Дабигатран етексилат

Не е проучено. Не може да се

изключи риск от повишаване на

плазмените концентрации на

дабигатран.

(инхибиране на интестиналния

P-gp)

Комбинацията на рилпивирин

с дабигатран етексилат трябва

да се прилага с повишено

внимание.

АНТИДИАБЕТНИ СРЕДСТВА

Метформин*

850 mg единична доза

метформин AUC ↔

метформин C

метформин C

Не се изисква коригиране на

дозата.

РАСТИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

Жълт кантарион

(Hypericum perforatum)

Не е проучено. Очакват се

значителни понижения в

плазмените концентрации на

рилпивирин.

(индуциране на CYP3A ензимите)

Рилпивирин не трябва да се

прилага в комбинация с

продукти, съдържащи жълт

кантарион, тъй като

едновременното приложение

може да доведе до загуба на

терапевтичния ефект на

рилпивирин (вж. точка 4.3).

АНАЛГЕТИЦИ

Парацетамол*

500 mg еднократна доза

парацетамол AUC ↔

парацетамол C

парацетамол C

рилпивирин AUC ↔

рилпивирин C

↑ 26%

рилпивирин C

Не се изисква коригиране на

дозата.

ПЕРОРАЛНИ КОНТРАЦЕПТИВИ

Етинилестрадиол*

0,035 mg веднъж дневно

Норетиндрон*

1 mg веднъж дневно

етинилестрадиол AUC ↔

етинилестрадиол C

етинилестрадиол C

↑ 17%

норетиндрон AUC ↔

норетиндрон C

норетиндрон C

рилпивирин AUC ↔*

рилпивирин C

↔*

рилпивирин C

↔*

на базата на исторически контроли

Не се изисква коригиране на

дозата.

ИНХИБИТОРИ НА HMG CO-A РЕДУКТАЗАТА

Аторвастатин*

40 mg веднъж дневно

аторвастатин AUC ↔

аторвастатин C

↓ 15%

аторвастатин C

↑ 35%

рилпивирин AUC ↔

рилпивирин C

рилпивирин C

↓ 9%

Не се изисква коригиране на

дозата.

ИНХИБИТОРИ НА ФОСФОДИЕСТЕРАЗА ТИП 5 (PDE-5)

Силденафил*

50 mg единична доза

силденафил AUC ↔

силденафил C

силденафил C

рилпивирин AUC ↔

рилпивирин C

рилпивирин C

Не се изисква коригиране на

дозата.

Варденафил

Тадалафил

Не е проучено.

Не се изисква коригиране на

дозата.

Взаимодействието между рилпивирин и лекарствения продукт е оценено в клинично проучване. Всички други

посочени взаимодействия от типа "лекарство-лекарство"са очаквани.

Това проучване за лекарствени взаимодействия е проведено с доза, по-висока от препоръчителната за

рилпивирин, като е оценен максималният ефект върху едновременно приложения лекарствен продукт.

Препоръката за дозиране е приложима за препоръчителната доза рилпивирин от 25 mg веднъж дневно.

Това проучване за лекарствени взаимодействия е проведено с доза, по-висока от препоръчителната за

рилпивирин.

Лекарствени продукти, удължаващи QT интервала

Данните за потенциала за фармакодинамично взаимодействие между рилпивирин и

лекарствени продукти, удължаващи QTc интервала на ЕКГ, са ограничени. В проучване,

проведено със здрави доброволци, се наблюдава удължаване на QTc интервала на ЕКГ при

дози рилпивирин, надвишаващи терапевтичната (75 mg веднъж дневно и 300 mg веднъж

дневно) (вж. точка 5.1). EDURANT трябва да се прилага с повишено внимание, при

едновременна употреба с лекарствен продукт с установен риск от поява на Torsade de Pointes.

4.6

Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Има ограничени данни (за изхода от по-малко от 300 случая на бременност) от употребата на

рилпивирин при бременни жени (вж. точки 4.4, 5.1 и 5.2). По време на бременност е

наблюдавана по-ниска експозиция на рилпивирин, поради това вирусният товар трябва да се

проследява внимателно.

Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с

репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на EDURANT по време на

бременност.

Кърмене

Не е известно дали рилпивирин се екскретира в кърмата. Рилпивирин се екскретира в млякото

на плъхове. Поради възможността за предаване на HIV и възможността за нежелани реакции

при кърмачетата, майките трябва да се инструктират да не кърмят, ако приемат рилпивирин.

Фертилитет

Няма налични данни за ефекта на рилпивирин върху фертилитета при човека. Проучванията

при животни не показват клинично значими ефекти върху фертилитета (вж. точка 5.3).

4.7

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

EDURANT не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с

машини. При някои пациенти, приемащи EDURANT, обаче се съобщава за умора, замаяност и

сънливост, които трябва да се имат предвид при оценяването на способността на пациентите за

шофиране или работа с машини.

4.8

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

По време на програмата за клинично разработване (1368 пациенти в контролираните

проучвания Фаза III TMC278-C209 (ECHO) и TMC278-C215 (THRIVE)) 55,7% от участниците

са получили най-малко една нежелана лекарствена реакция (вж. точка 5.1). Най-често

съобщаваните нежелани лекарствени реакции (НЛР) (≥ 2%), които са най-малко с умерен

интензитет, са депресия (4,1%), главоболие (3,5%), безсъние (3,5%), обрив (2,3%) и коремна

болка (2,0%). Най-честите сериозни НЛР, свързани с лечението, се съобщават при 7 (1,0%) от

пациентите, получаващи рилпивирин. Средната продължителност на експозицията за

пациентите в рамото на рилпивирин и в това на ефавиренц е съответно 104,3 и 104,1 седмици.

Повечето нежелани лекарствени реакции настъпват през първите 48 седмици от лечението.

Избрани клинични лабораторни отклонения, изискващи незабавна лекарска намеса, появили се

по време на лечението (степен 3 или 4) и считани за НЛР, за които се съобщава при пациенти,

лекувани с EDURANT, са повишена панкреатична амилаза (3,8%), повишена АSТ (2,3%),

повишена АLТ (1,6%), повишен LDL холестерол (на гладно 1,5%), намален брой бели кръвни

клетки (1,2%), повишена липаза (0,9%), повишен билирубин (0,7%), повишени триглицериди

(на гладно 0,6%), понижен хемоглобин (0,1%), намален брой тромбоцити (0,1%) и повишен

общ холестерол (на гладно 0,1%).

Обобщение на нежеланите реакции в табличен вид

НЛР, които се съобщават при възрастни пациенти, лекувани с рилпивирин, са обобщени в

Таблица 2. НЛР са изброени по системо-органен клас и честота. Честотите се определят като

много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10) и нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100). При всяко

групиране по честота НЛР са представени в низходящ ред.

Таблица 2: НЛР, за които се съобщава при нелекувани с антиретровирусни средства възрастни

пациенти, инфектирани с HIV-1 и лекувани с Рилпивирин

(сборни данни от анализа на седмица 96 Фаза III от проучвания ECHO и THRIVE) N=686

Системо-органен клас

Категория по

честота

НЛР (Рилпивирин + BR)

Нарушения на кръвта и

лимфната система

чести

намален брой бели кръвни клетки

понижен хемоглобин

намален брой тромбоцити

Нарушения на имунната

система

нечести

синдром на имунна реактивация

Нарушения на метаболизма

и храненето

много чести

повишен общ холестерол (на гладно)

повишен LDL холестерол (на гладно)

чести

намален апетит

повишени триглицериди (на гладно)

Психични нарушения

много чести

безсъние

чести

патологични сънища

депресия

нарушения на съня

потиснато настроение

Нарушения на нервната

система

много чести

главоболие

замаяност

чести

сънливост

Стомашно-чревни

нарушения

много чести

гадене

повишена панкреатична амилаза

чести

болки в корема

повръщане

повишена липаза

коремен дискомфорт

сухота в устата

Хепатобилиарни

нарушения

много чести

повишени трансаминази

чести

повишен билирубин

Нарушения на кожата и

подкожната тъкан

чести

обрив

Общи нарушения и ефекти

на мястото на приложение

чести

умора

BR=основна схема на лечение

N=брой пациенти

Лабораторни отклонения

При анализа на седмица 96 във Фаза III на проучванията ЕСНО и THRIVE в рамото на

рилпивирин, средната промяна спрямо изходното ниво на общия холестерол (на гладно) е

5 mg/dl, на HDL холестерола (на гладно) 4 mg/dl, на LDL холестерола (на гладно) 1 mg/dl и на

триглицеридите (на гладно) –7 mg/dl.

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Синдром на имунна реактивация

При HIV-инфектирани пациенти с тежък имунен дефицит при започване на комбинирана

антиретровирусна терапия (CART) може да се появи възпалителна реакция към асимптомни

или остатъчни опортюнистични инфекции. Съобщава се също за развитие на автоимунни

нарушения (като болест на Graves и автоимунен хепатит); обаче, времето до настъпването им,

което се съобщава е по-променливо и тези събития може да се случат много месеци след

започване на лечението (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация (от 12 до по-малко от 18 години)

Оценката за безопасност е базирана на анализ на седмица 48 в проучване TMC278-C213,

отворено проучване Фаза II, с едно рамо, в което 36 нелекувани досега пациенти в юношеска

възраст, с HIV-инфекция, с тегло най-малко 32 kg, получават рилпивирин (25 mg веднъж

дневно) в комбинация с други антиретровирусни средства (вж. точка 5.1). Средната

продължителност на експозицията на пациентите е 63,5 седмици. Няма пациенти, които са

прекъснали лечението поради нежелани лекарствени реакции. Не са установени нови нежелани

лекарствени реакции в сравнение с тези, които са наблюдавани при възрастни.

Повечето нежелани лекарствени реакции са от степен 1 или 2. Най-честите нежелани

лекарствени реакции (всички степени, по-големи или равни на 10%) са главоболие (19,4%),

депресия (19,4%), сънливост (13,9%) и гадене (11,1%). Не се съобщава за отклонения от

степен 3-4 в лабораторните показатели при ASAT/ALAT или нежелани лекарствени реакции

свързани с повишени нива на трансаминазите от степен 3-4.

Не са установени нови съображения относно безопасността при анализ на Седмица 240 на

проучването TMC278-C213 при юноши.

Безопасността и ефикасността на рилпивирин при деца на възраст < 12 години все още не са

установени. Липсват данни.

Други специални популации

Пациенти, коинфектирани с хепатит В и/или хепатит С вирус

При пациенти, коинфектирани с хепатит B или C вирус, и лекувани с рилпивирин случаите на

повишени стойности на чернодробните ензими са повече, отколкото при пациенти, лекувани с

рилпивирин, които не са коинфектирани. Същото се наблюдава и в рамото на ефавиренц.

Фармакокинетичната експозиция на рилпивирин при коинфектирани пациенти е сравнима с

тази при пациенти без коинфекция.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

4.9

Предозиране

Няма специфичен антидот при предозиране с EDURANT. Данните за предозиране с

рилпивирин при хора са ограничени. Симптомите на предозиране може да включват

главоболие, гадене, замайване и/или патологични сънища. Лечението при предозиране на

рилпивирин включва общи поддържащи мерки, в това число мониториране на жизнените

показатели и ЕКГ (QT интервал), както и следене на клиничния статус на пациента.

Необходимо е предприемането на допълнителни мерки в зависимост от клиничната картина

или съгласно препоръките на националния център по отравяния, ако са налични. Тъй като

рилпивирин се свързва във висока степен с плазмените протеини, малко вероятно е диализата

да доведе до значително отстраняване на активното вещество.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Антивирусни средства за системно приложение, ненуклеозидни

инхибитори на обратната транскриптаза, ATC код: J05AG05.

Механизъм на действие

Рилпивирин е диарилпиримидинов NNRTI на HIV-1. Действието на рилпивирин е медиирано

от неконкурентното инхибиране на обратната транскриптаза (RT) на HIV-1. Рилпивирин не

инхибира човешките клетъчни ДНК полимерази α, β и γ.

Антивирусна активност in vitro

Рилпивирин демонстрира активност срещу лабораторни щамове на див тип HIV-1 при остро

инфектирана Т-клетъчна линия със средна EC

стойност за HIV-1/IIIB 0,73 nM (0,27 ng/ml).

Въпреки че рилпивирин показва ограничена in vitro активност срещу HIV-2 със средни

стойности, вариращи между 2 510 и 10 830 nM (920 и 3 970 ng/ml), при липсата на

клинични данни не се препоръчва лечение на HIV-2 инфекция с рилпивирин.

Рилпивирин също така демонстрира антивирусна активност срещу широк панел от HIV-1 група

M (подтип A, B, C, D, F, G, H) първични изолати с EC

стойности, вариращи от 0,07 до 1,01 nM

(0,03 до 0,37 ng/ml) и група O първични изолати с EC

стойности, вариращи от 2,88 до 8,45 nM

(1,06 до 3,10 ng/ml).

Резистентност

В клетъчна култура

Селектирането на щамове, резистентни към рилпивирин, в клетъчна култура започва от див тип

HIV-1 с различен произход и подтипове, както и NNRTI-резистентен HIV-1. Най-често

наблюдаваните резистентносвързани мутации, които възникват, са L100I, K101E, V108I,

E138K, V179F, Y181C, H221Y, F227C и M230I.

Резистентността към рилпивирин е определена като кратна промяна на стойността на EC

(FC)

над биологичната прагова стойност (BCO) в анализа.

При нелекувани досега възрастни пациенти

При анализа на резистентността е използвана по-широка дефиниция за вирусологичен неуспех,

в сравнение с първичния анализ за ефикасност. В сборния анализ на данните за резистентност

на седмица 48 от Фаза III проучванията, при 62 (от общо 72) случаи на вирусологичен неуспех

в рамото на рилпивирин има данни за резистентност на изходно ниво и към момента на

неуспеха. При този анализ резистентносвързаните мутации (РСМ), свързани с резистентността

към NNRTI, които се развиват при поне 2 вирусологични неуспеха на рилпивирин, са: V90I,

K101E, E138K, E138Q, V179I, Y181C, V189I, H221Y и F227C. В проучванията наличието на

мутации V90I и V189I на изходно ниво не повлиява отговора. Замяната Е138К се появява най-

често по време на лечение с рилпивирин, обикновено в комбинация със замяна М184I. В

анализа на седмица 48, 31 от 62 вирусологични неуспеха на рилпивирин имат едновременно

NNRTI и NRTI РСМ; 17 от тези 31 имат комбинация от Е138К и М184I. Най-честите мутации

са едни и същи в анализите на седмица 48 и седмица 96.

В сборен анализ на резистентността на седмица 96, през вторите 48 седмици е наблюдавана по-

ниска честота на вирусологичен неуспех, в сравнение с първите 48 седмици от лечението. В

анализа от седмица 48 до седмица 96, са настъпили допълнително 24 (3,5%) и 14 (2,1%)

вирусологични неуспеха в рамото на рилпивирин и респективно в рамото на ефавиренц. От

тези вирусологични неуспехи съответно 9 от 24 и 4 от 14 са при пациенти с изходен вирусен

товар < 100 000 копия/ml.

При нелекувани досега юноши

При анализ на резистентността на седмица 240 на проучването TMC278-C213

резистентносвързани мутации (РСМ) към рилпивирин са наблюдавани при 46,7% (7/15) от

участниците с вирусологичен неуспех и генотипни данни след изходно ниво. Всички участници

с РСМ към рилпивирин са имали също и най-малко 1 NRTI РСМ, настъпила в хода на

лечението, в последната времева точка след изходното ниво с генотипни данни.

Предвид всички налични in vitro и in vivo данни при нелекувани досега пациенти следните

резистентносвързани мутации, когато съществуват на изходно ниво, могат да повлияят

действието на рилпивирин: K101E, K101P, E138A, E138G, E138K, E138R, E138Q, V179L,

Y181C, Y181I, Y181V, Y188L, H221Y, F227C, M230I и M230L. Тези

рилпивирин-резистентносвързани мутации трябва да служат единствено като насока при

употребата на EDURANT в популацията на нелекуваните досега пациенти. Те са извлечени от

in vivo данни само за нелекувани досега пациенти и затова не може да се използват, за да се

предвиди активността на рилпивирин при пациенти с вирусологичен неуспех на

антиретровирусно лечение.

Както при други антиретровирусни лекарствени продукти, приложението на EDURANT трябва

да се ръководи от резултатите от теста за резистентност.

Кръстосана резистентност

Вирус със специфични NNRTI мутации

В панел от 67 HIV-1 рекомбинантни лабораторни щама с една резистентносвързана мутация в

обратната транскриптаза на позиции, свързани с резистенността към NNRTI, който включва

най-често срещаните K103N и Y181C, рилпивирин демонстрира антивирусна активност срещу

64 (96%) от тези щамове. Единичните резистентносвързани мутации, свързани със загубата на

чувствителност към рилпивирин са: K101P, Y181I и Y181V. Заместването К103N, само по себе

си, не води до намалена чувствителност към рилпивирин, но комбинацията от K103N и L100I

води до 7-кратно намаление на чувствителността към рилпивирин.

Рекомбинантни клинични изолати

Рилпивирин запазва чувствителността си (FC ≤ BCO) към 62% от 4 786 HIV-1 рекомбинантни

клинични изолата, резистентни към ефиваренц и/или невирапин.

Нелекувани досега HIV-1 инфектирани възрастни пациенти

В сборният анализ за резистентност на данните на седмица 96 от Фаза III проучванията (ECHO

и THRIVE), 42 от 86 пациенти с вирусологичен неуспех при употребата на рилпивирин

показват развита по време на лечението резистентност към рилпивирин (генотипен анализ).

При тези пациенти е забелязана фенотипна кръстосана резистентност към други NNRTI, както

следва: етравирин 32/42 ефавиренц 30/42 и невирапин 16/42. При пациенти с изходен вирусен

товар ≤ 100 000 копия/ml, 9 от 27 пациенти с вирусологичен неуспех на рилпивирин показват

развита по време на лечението резистентност към рилпивирин (генотипен анализ) със следната

честота на фенотипна кръстосана резистентност: етравирин 4/9, ефавиренц 3/9 и невирапин 1/9.

Ефекти върху електрокардиограмата

Ефектът на рилпивирин в препоръчителната доза от 25 mg веднъж дневно върху QTcF

интервала е оценен в рандомизирано, плацебо- и активно- (моксифлоксацин 400 mg веднъж

дневно) контролирано, кръстосано проучване при 60 здрави възрастни, с 13 измервания в

рамките на 24 часа в стационарно състояние. EDURANT в препоръчителната доза от 25 mg

веднъж дневно не се свързва с клинично значим ефект върху QTc интервала.

При проучването на дози рилпивирин, надвишаващи терапевтичната, 75 mg веднъж дневно и

300 mg веднъж дневно при здрави възрастни, максималните средни, съпоставени по време

(горна граница на 95% доверителен интервал) разлики в QTcF интервала, в сравнение с

плацебо, след корекция спрямо изходните стойности, са съответно 10,7 (15,3) и 23,3 (28,4) ms.

Приложението на рилпивирин 75 mg веднъж дневно и 300 mg веднъж дневно в стационарно

състояние води до средна C

, която съответно е 2,6 пъти и 6,7 пъти по-висока от средната C

в стационарно състояние, наблюдавана при препоръчителната веднъж дневно доза от 25 mg

рилпивирин.

Клинична ефикасност и безопасност

Нелекувани досега HIV-1 инфектирани възрастни пациенти

Доказателствата за ефикасността на рилпивирин са базирани на анализа на 96-седмични данни

от 2 рандомизирани, двойно-слепи, активно-контролирани, Фаза III проучвания TMC278-C209

(ECHO) и TMC278-C215 (THRIVE). Проучванията са с идентичен дизайн, с изключение на

основната схема на лечение (BR). В анализ за ефикасност на седмица 96 е оценен процентът на

вирусологичен отговор [потвърден неустановим вирусен товар (< 50 HIV-1 РНК копия/ml)] при

пациенти, приемащи рилпивирин 25 mg веднъж дневно в допълнение към BR, в сравнение с

пациенти, приемащи ефавиренц 600 mg веднъж дневно в допълнение към основната схема. И в

двете проучвания се наблюдава сходна ефикасност на рилпивирин, която е не по-малка от тази

на ефавиренц.

В проучванията са включени HIV-1 инфектирани, нелекувани с антиретровирусни средства

пациенти с плазмена HIV-1 РНК ≥ 5 000 копия/ml, на които е направен скрининг за

чувствителност към N(t)RTI и за отсъствие на специфични NNRTI-резистентносвързани

мутации. В проучването ECHO основната схема е фиксирана на N(t)RTI, тенофовир

дизопроксил фумарат + емтрицитабин. В проучването THRIVE основната схема се състои от

2 N(t)RTI по избор на изследователя: тенофовир дизопроксил фумарат + емтрицитабин или

зидовудин + ламивудин или абакавир + ламивудин. В проучването ECHO рандомизацията е

извършена посредством скрининг на вирусния товар, а в THRIVE – посредством скрининг на

вирусния товар и по основната схема, съдържаща N(t)RTI.

Този анализ включва 690 пациенти в ECHO и 678 пациенти в THRIVE, които са завършили или

96-седмичното лечение или са го прекратили преждевременно.

В сборният анализ за ECHO и THRIVE демографските и изходните характеристики са

разпределени по равно между рамото на рилпивирин и това на ефавиренц. В таблица 3 са

представени избрани изходни характеристики на заболяването на пациентите в рамената на

рилпивирин и ефавиренц.

Таблица 3: Изходни характеристики на заболяването на HIV-инфектирани и нелекувани с

антиретровирусни средства пациенти в проучванията ECHO и THRIVE (сборен анализ)

Сборни данни от проучване ECHO и проучване

THRIVE

Рилпивирин + BR

N=686

Ефавиренц + BR

N=682

Изходни характеристики на заболяването

Медиана на изходна плазмена HIV-1 РНК

(диапазон), log

копия/ml

(2-7)

(3-7)

Медиана на изходен CD4+ клетъчен брой

(диапазон), x 10

клетки/l

(1-888)

(1-1 137)

Процент на пациентите с:

коинфекция с хепатит B/C вирус

7,3%

9,5%

Процент на пациентите на следните

основни схеми:

тенофовир дизопроксил фумарат +

емтрицитабин

зидовудин + ламивудин

абакавир + ламивудин

80,2%

14,7%

5,1%

80,1%

15,1%

4,8%

BR=основна схема на лечение

В таблица 4 по-долу са представени резултатите за ефикасност на седмица 48 и на седмица

96 за пациенти, лекувани с рилпивирин и пациенти, лекувани с ефавиренц, от сборните данни

от проучванията ECHO и THRIVE. Степента на повлияване (потвърден неоткриваем вирусен

товар < 50 HIV-1 РНК копия/ml) на 96-тата седмица е сравнима между рамото на рилпивирин и

рамото на ефавиренц. Честотата на вирусологичен неуспех на 96-тата седмица в рамото на

рилпивирин е по-висока, отколкото в рамото на ефавиренц, но повечето вирусологични

неуспехи настъпват в рамките на първите 48 седмици от лечението. Прекратяване на лечението

поради нежелани реакции на седмица 96 е по-често в рамото на ефавиренц, отколкото в рамото

на рилпивирин. Повечето от тези прекратявания настъпват през първите 48 седмици от

лечението.

Таблица 4: Вирусологичен резултат при възрастни участници в проучване ECHO и

проучване THRIVE

(сборни данни на седмица 48 (първичен) и на седмица 96 анализ; ITT-TLOVR

*

)

Резултати от анализа на 48 седмица

Резултати от анализа на 96 седмица

Рилпивир

ин + BR

N=686

Ефавиренц

+ BR

N=682

Наблюдавана

разлика

(95% CI)

±

Рилпивири

н + BR

N=686

Ефавиренц

+ BR

N=682

Наблюдавана

разлика

(95% CI)

±

Отговор

(потвърден)

(< 50 HIV-1

РНК копия/ml)

84,3%

(578/686)

82,3%

(561/682)

(-2,0; 6,0)

77,6%

(532/686)

77,6%

(529/682)

(-4,4; 4,4)

Без отговор

Вирусологичен неуспех

Общо

9,0%

(62/686)

4,8%

(33/682)

11,5%

(79/686)

5,9%

(40/682)

≤ 100 000

3,8%

(14/368)

3,3%

(11/330)

5,7%

(21/368)

3,6%

(12/329)

> 100 000

15,1%

(48/318)

6,3%

(22/352)

18,2%

(58/318)

7,9%

(28/353)

Смърт

0,1%

(1/686)

0,4%

(3/682)

0,1%

(1/686)

0,9%

(6/682)

Прекъснато

участие

поради

нежелано

събитие (НС)

2,0%

(14/686)

6,7%

(46/682)

3,8%

(26/682)

7,6%

(52/682)

Прекъснато

участие

поради

причина,

различна от

НС

4,5%

(31/686)

5,7%

(39/682)

7,0%

(48/682)

8,1%

(55/682)

Отговор по подкатегории

По основни NRTI

Тенофовир/

емтрицитабин

83,5%

(459/550)

82,4%

(450/546)

(-3,4; 5,5)

76,9%

(423/550)

77,3%

(422/546)

-0,4%

(-5,4; 4,6)

Зидовудин/

ламивудин

87,1%

(88/101)

80,6%

(83/103)

(-3.6; 16,7)

81,2%

(82/101)

76,7%

(79/103)

4,5%

(-6,8; 15,7)

Абакавир/

ламивудин

88,6%

(31/35)

84,8%

(28/33)

(-12,7; 20,1)

77,1%

(27/35)

84,8%

(28/33)

-7,7%

(-26,7; 11,3)

По изходен вирусен товар (копия/ml)

≤ 100 000

90,2%

(332/368)

83,6%

(276/330)

(1,6; 11,5)

84,0%

(309/368)

79,9%

(263/329)

(-1,7; 9,7)

> 100 000

77,4%

(246/318)

81,0%

(285/352)

-3,6

(-9,8; 2,5)

70,1%

(223/318)

75,4%

(266/353)

-5,2

(-12,0;1,5)

По изходен брой на CD4 (× 10

6

клетки/l)

< 50

58,8%

(20/34)

80,6%

(29/36)

-21,7

(-43,0; -0,5)

55,9%

(19/34)

69,4%

(25/36)

-13,6

(-36,4; 9,3)

≥ 50-< 200

80,4%

(156/194)

81,7%

(143/175)

-1,3

(-9,3; 6,7)

71,1%

(138/194)

74,9%

(131/175)

-3,7

(-12,8; 5,4)

≥ 200-< 350

86,9%

(272/313)

82,4%

(253/307)

(-1,2; 10,2)

80,5%

(252/313)

79,5%

(244/307)

(-5,3; 7,3)

≥ 350

90,3%

(130/144)

82,9%

(136/164)

(-0,3; 15,0)

85,4%

(123/144)

78,7%

(129/164)

(-1,9; 15,4)

N=брой участници в група на лечение; ND=не е определено

Intent-to-treat време до загуба на вирусологичен отговор

На базата на нормално приближение

Пациенти, постигнали вирусологичен отговор (два последователни вирусни товара < 50 копия/ml), който

се е запазил през седмица 48/96.

Очаквана разлика в процентите на отговор (95% доверителен интервал) при анализ на седмица 48: 1,6%

(-2,2%; 5,3%) и при анализ на седмица 96: -0,4% (-4,6%; 3,8%); обща p-стойност < 0,0001 (не по-малка

ефикасност при граница 12%) от логистичния регресионен модел, включително фактори за рандомизация

и проучване.

Вирусологичен неуспех в сборен анализ за ефикасност: включва пациенти с ребаунд (потвърден вирусен

товар ≥ 50 копия/ml след предшестващ отговор на лечението) или такива, които никога не са имали

супресия (без потвърден вирусен товар < 50 копия/ml, продължаващи или прекратили участие поради

липса или загуба на ефикасност).

напр. изгубен за проследяване, неспазване на изискванията, оттегляне на съгласието.

В сборния анализ на проучванията ЕСНО и THRIVE на седмица 96, средната промяна спрямо

изходното ниво на броя на CD4+ клетките е +228 × 10

клетки/l в рамото на рилпивирин и

+219 × 10

клетки/l в рамото на ефавиренц [очаквана разлика в лечението (95% доверителен

интервал ): 11,3 (–6,8; 29,4)].

Резултатите за резистентност от сборен анализ за резистентност на седмица 96, при пациенти с

вирусологичен неуспех, дефиниран в протокола, и сдвоени генотипове (изходно ниво и

неуспех) са посочени в таблица 5.

Таблица 5: Резултати за резистентност по основни NRTI

(сборни данни от анализа за резистентност на седмица 96 от проучванията ECHO и THRIVE)

тенофовир/

емтрицитабин

зидовидун/

ламивудин

абакавир/

ламивудин

Всички*

Лекувани с рилпивирин

Резистентност

към

емтрицитабин/ламивудин

% (n/N)

6,9 (38/550)

3,0 (3/101)

8,6 (3/35)

6,4 (44/686)

Резистентност към

рилпивирин

% (n/N)

6,5 (36/550)

3,0 (3/101)

8,6 (3/35)

6,1 (42/686)

Лекувани с ефавиренц

Резистентност към

емтрицитабин/ламивудин

% (n/N)

1,1 (6/546)

1,9 (2/103)

3,0 (1/33)

1,3 (9/682)

Резистентност към

ефавиренц

% (n/N)

2,4 (13/546)

2,9 (3/103)

3,0 (1/33)

2,5 (17/682)

Броят на пациентите с вирусологичен неуспех и сдвоени генотипове (изходно ниво и неуспех) са 71, 11 и 4 за

рилпивирин и 30, 10 и 2 за ефавиренц съответно за режимите на лечение с тенофовир/емтрицитабин,

зидовудин, ламивудин и абакавир/ламивудин.

Резистентност се дефинира като възникване на всяка резистентносвързана мутация при неуспех.

При пациентите с неуспех на терапията с рилпивирин и такива, развили резистентност към

рилпивирин, като цяло се наблюдва кръстосана резистентност към други разрешени за

употреба NNRTI (етравирин, ефавиренц, невирапин).

Проучване TMC278-C204 е рандомизирано, активно-контролирано, Фаза IIb проучване при

HIV-1 инфектирани и нелекувани с антировирусни средства възрастни пациенти, което се

състои от 2 части: първа частично заслепена част за определяне на дозите [заслепени дози

(рилпивирин)] с продължителност до 96 седмици, последвана от дългосрочна открита част. В

откритата част на проучването всички пациенти, първоначално рандомизирани на една от трите

дози рилпивирин, са лекувани с рилпивирин 25 mg веднъж дневно в допълнение към BR, след

като вече е избрана дозата за Фаза III проучванията. Пациентите в контролното рамо получават

ефавиренц 600 mg веднъж дневно в допълнение към основната схема и в двете части на

проучването. Основната схема се състои от 2 N(t)RTI по избор на изследователя: зидовудин +

ламивудин или тенофовир дизопроксил фумарат + емтрицитабин.

В проучване TMC278-C204 са включени 368 HIV-1 инфектирани и нелекувани досега

възрастни пациенти с плазмена HIV-1 РНК ≥ 5 000 копия/ml, които вече са получили

≤ 2 седмици лечение с N(t)RTI или протеазен инхибитор, не са употребявали NNRTI преди това

и им е направен скрининг за чувствителност към N(t)RTI, както и за отсъствие на специфични

NNRTI- резистентносвързани мутации.

В седмица 96 съотношението на пациентите с < 50 HIV-1 РНК копия/ml, приемащи рилпивирин

25 mg (N=93), в сравнение с пациентите, приемащи ефавиренц (N=89), е съответно 76% и 71%.

Средното увеличение от изходния брой на CD4+ е 146 x 10

клетки/l при пациенти, които

приемат рилпивирин 25 mg и 160 x 10

клетки/l при такива, които приемат ефавиренц.

Седемдесет и четири процента от пациентите, получаващи рилпивирин, респондери към

седмица 96, са останали с неустановим вирусен товар (< 50 HIV-1 РНК копия/ml) в

седмица 240, в сравнение с 81% от пациентите, получаващи ефавиренц. В анализите на

седмица 240 не се идентифицират съображения за безопасност.

Педиатрична популация

Фармакокинетиката, безопасността, поносимостта и ефикасността на рилпивирин 25 mg

веднъж дневно, в комбинация с избрана от изследователя BR, съдържаща два NRTI, са оценени

в проучване TMC278-C213, отворено проучване Фаза II, с едно рамо, при нелекувани досега с

антиретровирусни средства HIV-1 инфектирани юноши, с тегло най-малко 32 kg. Този анализ

включва 36 пациенти, които са завършили най-малко 48 седмици лечение или са прекъснали

лечението по-рано.

Медианата на възрастта на 36-те пациенти е 14,5 години (граници: от 12 до 17 години), от тях

55,6% са девойки, 88,9% чернокожи и 11,1% азиатци. Медианата на плазмената HIV-1 РНК на

изходно ниво е 4,8 log

копия на милилитър, а медианата на CD4 + клетките на изходно ниво е

414 х 10

клетки/l (граници: от 25 до 983 х 10

клетки/l).

В таблица 6 са обобщени вирусологичните резултати в седмица 48 и седмица 240 от

проучването TMC278-C213. Шест участници са преустановили лечението поради

вирусологичен неуспех до седмица 48, а 3 участници са го преустановили след седмица 48.

Един участник е преустановил лечението поради нежелано събитие на седмица 48, като

допълнително никой не го е преустановил поради нежелано събитие при анализа на

седмица 240.

Таблица 6:

Вирусологичен резултат при юноши в клиничното изпитване TMC278-C213 –

анализ на седмица 48 и седмица 240; ITT-TLOVR*

Седмица 48

N=36

Седмица 240

N=32

Отговор (потвърден

< 50 HIV-1 РНК копия/ml)

72,2%

(26/36)

43,8%

(14/32)

≤ 100 000

78,6%

(22/28)

(12/25)

> 100 000

(4/8)

28,6%

(2/7)

Без отговор

Вирусологичен неуспех

Общо

22,2%

(8/36)

(16/32)

≤ 100 000

17,9%

(5/28)

(12/25)

> 100 000

37,5%

(3/8)

57,1%

(4/7)

Повишение на броя на CD4+

клетките (средно)

201,2 x 10

клетки/l

113,6 x 10

клетки/l

N=брой пациенти в група на лечение.

Време до загуба на вирусологичен отговор в популацията Intent-to-treat.

Пациенти, постигнали вирусологичен отговор (два последователни вирусни товара < 50 копия/ml), кото се поддържа до

седмица 48 и седмица 240.

Вирусологичен неуспех при анализа за ефикасност: включва пациенти с ребаунд (потвърден вирусен товар ≥ 50 копия/ml

след предшестващ отговор на лечението) или такива, които никога не са имали супресия (без потвърден вирусен товар

< 50 копия/ml, продължаващи или прекратили участие поради липса или загуба на ефикасност).

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от

проучванията с рилпивирин в една или повече подгрупи на педиатричната популация за

лечение на инфекция, причинена от човешкия имунодефицитен вирус (HIV-1) (вж. точка 4.2 за

информация относно употреба в педиатрията).

Бременност

Рилпивирин в комбинация с основна схема на лечение е оценяван в едно клинично изпитване

при 19 бременни жени по време на второто и третото тримесечие и в периода след раждането.

Фармакокинетичните данни показват, че общата експозиция (AUC) на рилпивирин като част от

антиретровирусната схема на лечение е с приблизително 30% по-ниска по време на бременност

в сравнение с периода след раждане (6-12 седмици). Вирусологичният отговор обикновено се

запазва по време на проучването: от 12-те участнички, завършили проучването, 10 са били със

супресия в края му. При другите 2 участнички е наблюдавано повишение на вирусния товар

само след раждането, като поне при 1 участничка това се дължи на подозрение за

субоптимално придържане към лечението. При всичките 10 бебета, родени от майките,

завършили изпитването и за които има данни за HIV статус, не е установено предаване на

вируса от майка на дете. Рилпивирин се понася добре по време на бременността и след

раждането. Не се установяват нови находки по отношение на безопасността в сравнение с

известния профил на безопасност на рилпивирин при HIV-1 инфектирани възрастни (вж.

точки 4.2, 4.4 и 5.2).

5.2

Фармакокинетични свойства

Фармакокинетичните свойства на рилпивирин са оценени при здрави възрастни индивиди и

при HIV-1 инфектирани и нелекувани досега с антиретровирусни средства пациенти на

12 години и по-възрастни. Експозицията на рилпивирин обикновено е по-ниска при HIV-1

инфектираните пациенти, отколкото при здравите доброволци.

Абсорбция

След перорално приложение максималната плазмена концентрация на рилпивирин принципно

се постига за 4-5 часа. Абсолютната бионаличност на EDURANT не е известна.

Ефект на храната върху абсорбцията

Експозицията на рилпивирин е с около 40% по-ниска, когато EDURANT се приема на гладно в

сравнение с прием с нормална по калоричност храна (533 kcal) или висококалорична храна,

богата на мазнини (928 kcal). Когато EDURANT се приема само с богата на протеини

хранителна напитка, експозициите са с 50% по-ниски, отколкото когато е приет с храна.

EDURANT трябва да се приема с храна, за да се постигне оптимална абсорбция. Приемът на

EDURANT на гладно или само с хранителна напитка може да доведе до намалени плазмени

концентрации на рилпивирин, което може потенциално да намали терапевтичния ефект на

EDURANT (вж. точка 4.2).

Разпределение

Рилпивирин се свързва с плазмените протеини in vitro приблизително в 99,7%, предимно с

албумин. Разпределението на рилпивирин в различин от плазмата компартименти (напр.

цереброспинална течност, секрети от гениталните пътища) не е изследвано при човека.

Биотрансформация

In vitro опитите сочат, че рилпивирин основно претърпява оксидативен метаболизъм, медииран

от системата на цитохром P450 (CYP) 3A.

Елиминиране

Терминалният елиминационен полуживот на рилпивирин е приблизително 45 часа. След

единична доза

C-рилпивирин, приложен перорално, средно 85% и 6,1% от радиоактивността

може да се отдели съответно в изпражненията и урината. В изпражненията непромененият

рилпивирин съставлява средно 25% от приложената доза. В урината са установени само

незначителни следи непроменен рилпивирин (< 1% от дозата).

Допълнителна информация за специалните популации

Педиатрична популация (под 18 години)

Фармакокинетиката на рилпивирин при антиретровирусно лечение на нелекувани досега HIV-1

инфектирани юноши, приемащи EDURANT 25 mg веднъж дневно, е сравнима с тази при

лечението на нелекувани досега HIV-1 инфектирани възрастни, получаващи EDURANT 25 mg

веднъж дневно. Няма влияние на телесното тегло върху фармакокинетиката на рилпивирин при

педиатрични пациенти в проучване TMC278-C213 (33 до 93 kg), подобно на това, което се

наблюдава при възрастни.

Фармакокинетиката на рилпивирин при педиатрични пациенти под 12 години е в процес на

проучване. Поради недостатъчните данни не може да се направят препоръки за дозиране при

педиатрични пациенти под 12 години (вж. точка 4.2).

Пациенти в старческа възраст

Популационният фармакокинетичен анализ на HIV-инфектирани пациенти показва, че

фармакокинетиката на рилпивирин не се различава в оценявания възрастов интервал (18 до

78 години), като само 3-ма от пациентите са на възраст 65 или повече години. Не се изисква

коригиране на дозата на EDURANT при пациенти в старческа възраст. EDURANT трябва да се

използва с внимание при тази възрастова група (вж. точка 4.2).

Пол

Не се наблюдават клинично значими разлики във фармакокинетиката на рилпивирин между

мъже и жени.

Раса

Популационният фармакокинетичен анализ на рилпивирин при HIV-инфектирани пациенти

показва, че расата няма клинично значим ефект върху експозицията на рилпивирин.

Чернодробно увреждане

Рилпивирин основно се метаболизира и елиминира чрез черния дроб. В проучване, сравняващо

8 пациенти с леко чернодробно увреждане (Child-Pugh скор A) спрямо 8 съответни контроли и

8 пациенти с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh скор B) спрямо 8 съответни

контроли, експозицията при многократно прилагане на рилпивирин е с 47% по-висока при

пациенти с леко чернодробно увреждане и с 5% по-висока при пациенти с умерено

чернодробно увреждане. Не може да се изключи обаче значително повишаване на

експозицията на фармакологично активния, несвързан рилпивирин при умерено чернодробно

увреждане.

Не се предлага коригиране на дозата, но се препоръчва повишено внимание при пациенти с

умерено чернодробно увреждане. EDURANT не е проучван при пациенти с тежко чернодробно

увреждане (Child-Pugh скор C). Затова не се препоръчва приложение на EDURANT при

пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.2).

Коинфекция с хепатит B и/или хепатит C вирус

Популационният фармакокинетичен анализ показва, че коинфекцията с хепатит B и/или C

вирус няма клинично значим ефект върху експозицията на рилпивирин.

Бъбречно увреждане

Фармакокинетиката на рилпивирин не е изследвана при пациенти с бъбречна недостатъчност.

Бъбречното елиминиране на рилпивирин е незначително. Не се изисква коригиране на дозата

при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане. При пациенти с тежко бъбречно

увреждане или терминална бъбречна недостатъчност EDURANT трябва да се прилага

внимателно, тъй като плазмените концентрации може да се повишат поради промяна в

абсорбцията, разпределението и/или метаболизма на лекарството, в резултат на бъбречната

дисфункция. При пациенти с тежко бъбречно увреждане или терминална бъбречна

недостатъчност комбинацията от EDURANT и мощен инхибитор на CYP3A трябва да се

прилага, само ако ползата надвишава риска. Тъй като рилпивирин се свързва във висока степен

с плазмените протеини, няма вероятност той да бъде значително отстранен с хемодиализа или

перитонеална диализа (вж. точка 4.2).

Бременност и следродилен период

Експозицията на общия рилпивирин след прием на 25 mg рилпивирин веднъж дневно като част

от антиретровирусната схема на лечение е по-ниска по време на бременността (в подобна

степен през 2-рото и 3-то тримесечие) в сравнение с периода след раждане (вж. таблица 7).

Понижението на фармакокинетичните показатели на свободния (т.e. активния) рилпивирин по

време на бременността в сравнение с периода след раждането е по-слабо изразено отколкото

при общия рилпивирин.

При жени, получаващи рилпивирин 25 mg веднъж дневно по време на 2-рото тримесечие на

бременността, средните интраиндивидуални стойности на общия рилпивирин C

, AUC

стойностите на C

са съответно с 21%, 29% и 35% по-ниски в сравнение със следродилния

период; през 3-то тримесечие на бременността стойностите на C

, AUC

и C

са съответно

с 20%, 31% и 42% по-ниски в сравнение с периода след раждането.

Таблица 7:

Фармакокинетични резултати от общия рилпивирин след приложение на

рилпивирин 25 mg веднъж дневно като част от антиретровирусна схема на лечение по време на 2-

рото тримесечие на бременността, 3-то тримесечие на бременността и следродилния период

Фармакокинетика на общия

рилпивирин

(средно ± SD, t

: медиана

[граници])

След раждане

(6-12 седмици)

(n=11)

2-ро тримесечие

на бременността

(n=15)

3-то тримесечие

на бременността

(n=13)

, ng/ml

84,0 ± 58,8

54,3 ± 25,8

52,9 ± 24,4

, ng/ml

167 ± 101

121 ± 45,9

123 ± 47,5

4,00 (2,03-25,08)

4,00 (1,00-9,00)

4,00 (2,00-24,93)

, ng.h/ml

2714 ± 1535

1792 ± 711

1762 ± 662

5.3

Предклинични данни за безопасност

Токсичност при многократно прилагане

При гризачи се наблюдава чернодробна токсичност, свързана с индуциране на чернодробните

ензими. При кучета се забелязват ефекти, подобни на холестаза.

Проучвания за репродуктивна токсичност

Проучванията при животни не показват данни за ембрионална или фетална токсичност, както и

за ефект върху репродуктивната функция. При приложение на рилпивирин не се наблюдава

тератогенност при плъхове и зайци. Експозициите на ембриофеталните нива, при които не се

наблюдават нежелани лекарствени рекации (NOAEL), при плъхове и зайци са съответно 15 и

70 пъти по-високи, отколкото експозициите при хора в препоръчителната доза от 25 mg веднъж

дневно.

Канцерогенеза и мутагенеза

Рилпивирин е оценен за канцерогенен потенциал, приложен чрез перорална сонда върху

мишки и плъхове с продължителност до 104 седмици. В най-ниските изпитвани дози в

проучванията за канцерогенност системните експозиции (базирани на AUC) на рилпивирин са

увеличени с 21 пъти (мишки) и 3 пъти (плъхове) в сравнение с наблюдаваните при хора в

препоръчителната доза (25 mg веднъж дневно). При плъхове не се наблюдват неоплазми,

свързани с лекарството. При мишки рилпивирин е дал положителен резултат за наличие на

хепатоцелуларни неоплазми както при мъжки, така и при женски индивиди. Наблюдаваните

хепатоцелуларни находки при мишки може да са характерни само за гризачите.

Рилпивирин е дал отрицателен резултат при липса и наличие на система за метаболитно

активиране в in vitro тест на Ames за обратни мутации и in vitro тест за кластогенност върху

миши лимфом. Рилпивирин не предизвиква хромозомно увреждане в in vivo микронуклеарен

тест при мишки.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1

Списък на помощните вещества

Ядро на таблетката

Лактоза монохидрат

Кроскармелоза натрий

Повидон K30

Полисорбат 20

Силифицирана микрокристална целулоза

Магнезиев стеарат

Таблетна обвивка

Лактоза монохидрат

Хипромелоза 2910 6 mPa.s

Титанов диоксид E171

Макрогол 3000

Триацетин

6.2

Несъвместимости

Неприложимо

6.3

Срок на годност

3 години

6.4

Специални условия на съхранение

Да се съхранява в оригиналната бутилка, за да се предпази от светлина.

6.5

Вид и съдържание на опаковката

75 ml бутилка от полиетилен с висока плътност (HDPE) с полипропиленова (PP) запушалка,

защитена от деца и индукционно запечатване. Всяка картонена опаковка съдържа бутилка с

30 таблетки.

6.6

Специални предпазни мерки при изхвърляне

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят

в съответствие с местните изисквания.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Janssen-Cilag International NV

Turnhoutseweg 30

B-2340 Beerse

Белгия

8.

НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/11/736/001

9.

ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 28 ноември 2011 г.

Дата на последно подновяване: 22 юли 2016 г.

10.

ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.