Afinitor

Европейски съюз - български - EMA (European Medicines Agency)

Купи го сега

Листовка Листовка (PIL)
07-12-2021
Активна съставка:
еверолимус
Предлага се от:
Novartis Europharm Limited
АТС код:
L01XE10
INN (Международно Name):
everolimus
Терапевтична група:
Антинеопластични средства
Терапевтична област:
Carcinoma, Renal Cell; Breast Neoplasms; Pancreatic Neoplasms
Терапевтични показания:
Хормон-рецептор-положителен-често на гърдата cancerAfinitor е показан за лечение на хормон-рецептор-позитивен HER2/Neu-отрицателен предварителни рак на гърдата, в комбинация с exemestane, в стълб-menopausal жени без симптоматично висцералната патология, след рецидив или прогресия на заболяването след non-steroidal и ABS битор. Нейроэндокринные тумори на панкреаса originAfinitor е показан за лечение на неоперабельной или метастатичен, добре или умерено диференцирани нейроэндокринные тумори на панкреаса произход при възрастни с белег заболяване. Нейроэндокринные тумори на стомашно-чревния тракт или на белите дробове originAfinitor е показан за лечение на неоперабельной или метастатичен добре диференцирани (от клас 1 или от клас 2) излизане от строй нейроэндокринные тумори на стомашно-чревния или белодробен произход при възрастни с белег заболяване. Почечно-клетъчен carcinomaAfinitor е показан за лечение на пациенти с честата почечно-клетъчен карцином, болест на които развивало след обработка на VEGF-таргетной т
Каталог на резюме:
Revision: 29
Статус Оторизация:
упълномощен
Номер на разрешението:
EMEA/H/C/001038
Дата Оторизация:
2009-08-02
EMEA код:
EMEA/H/C/001038

Документи на други езици

Листовка Листовка
испански 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
испански 07-12-2021
Листовка Листовка
чешки 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
чешки 07-12-2021
Листовка Листовка
датски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
датски 07-12-2021
Листовка Листовка
немски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
немски 07-12-2021
Листовка Листовка
естонски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
естонски 07-12-2021
Листовка Листовка
гръцки 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
гръцки 07-12-2021
Листовка Листовка
английски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
английски 07-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
английски 11-12-2018
Листовка Листовка
френски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
френски 07-12-2021
Листовка Листовка
италиански 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
италиански 07-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
италиански 11-12-2018
Листовка Листовка
латвийски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
латвийски 07-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
латвийски 11-12-2018
Листовка Листовка
литовски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
литовски 07-12-2021
Листовка Листовка
унгарски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
унгарски 07-12-2021
Листовка Листовка
малтийски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
малтийски 07-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
малтийски 11-12-2018
Листовка Листовка
нидерландски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
нидерландски 07-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
нидерландски 11-12-2018
Листовка Листовка
полски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
полски 07-12-2021
Листовка Листовка
португалски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
португалски 07-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
португалски 11-12-2018
Листовка Листовка
румънски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
румънски 07-12-2021
Листовка Листовка
словашки 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словашки 07-12-2021
Листовка Листовка
словенски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
словенски 07-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
словенски 11-12-2018
Листовка Листовка
фински 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
фински 07-12-2021
Листовка Листовка
шведски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
шведски 07-12-2021
Листовка Листовка
норвежки 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
норвежки 07-12-2021
Листовка Листовка
исландски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
исландски 07-12-2021
Листовка Листовка
хърватски 07-12-2021
Данни за продукта Данни за продукта
хърватски 07-12-2021
Доклад обществена оценка Доклад обществена оценка
хърватски 11-12-2018

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Afinitor 2,5 mg таблетки

Afinitor 5 mg таблетки

Afinitor 10 mg таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Afinitor 2,5 mg таблетки

Всяка таблетка съдържа 2,5 mg еверолимус (everolimus).

Помощно вещество с известно действие

Всяка таблетка съдържа 74 mg лактоза.

Afinitor 5 mg таблетки

Всяка таблетка съдържа 5 mg еверолимус (everolimus).

Помощно вещество с известно действие

Всяка таблетка съдържа 149 mg лактоза.

Afinitor 10 mg таблетки

Всяка таблетка съдържа 10 mg еверолимус (everolimus).

Помощно вещество с известно действие

Всяка таблетка съдържа 297 mg лактоза.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Afinitor 2,5 mg таблетки

Бяла до бледожълта, продълговата таблетка, с приблизително 10,1 mm дължина и 4,1 mm

ширина, със скосени ръбове, без делителна черта, с гравиран надпис “LCL” от едната страна и

“NVR” от другата.

Afinitor 5 mg таблетки

Бяла до бледожълта, продълговата таблетка, с приблизително 12,1 mm дължина и 4,9 mm

ширина, със скосени ръбове, без делителна черта, с гравиран надпис “5” от едната страна и

“NVR” от другата.

Afinitor 10 mg таблетки

Бяла до бледожълта, продълговата таблетка, с приблизително 15,1 mm дължина и 6,0 mm

ширина, със скосени ръбове, без делителна черта, с гравиран надпис “UHE” от едната страна и

“NVR” от другата.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Позитивен за хормонални рецептори авансирал карцином на млечната жлеза

Afinitor е показан за лечение на позитивен за хормонални рецептори, HER2/neu негативен

авансирал карцином на млечната жлеза, в комбинация с екземестан, при жени в постменопауза,

без симптоматично висцерално заболяване, след рецидив или прогресия на основното

заболяване след прилагане на нестероиден ароматазен инхибитор.

Невроендокринни тумори от панкреатичен произход

Afinitor е показан за лечение на неоперабилни или метастатични добре или умерено

диференцирани невроендокринни тумори от панкреатичен произход при възрастни с

прогресиращо заболяване.

Невроендокринни тумори от гастроинтестинален или белодробен произход

Afinitor е показан за лечение на неоперабилни или метастатични добре диференцирани

(Степен 1 или Степен 2) нефункционални невроендокринни тумори от гастроинтестинален или

белодробен произход при възрастни с прогресиращо заболяване (вж. точки 4.4 и 5.1).

Бъбречноклетъчен карцином

Afinitor е показан за лечение на пациенти с авансирал бъбречноклетъчен карцином, при които

заболяването е прогресирало по време на или след провеждане на анти-VEGF терапия.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението с Afinitor трябва да се започне и ръководи от лекар с опит в прилагането на

противоракови лекарства.

Дозировка

За различните схеми на прилагане Afinitor се предлага като таблетки от 2,5 mg, 5 mg и 10 mg.

Препоръчваната доза е 10 mg еверолимус веднъж дневно. Лечението трябва да продължи

докато се наблюдава клинична полза или докато настъпи неприемлива токсичност.

В случай че се пропусне един прием, пациентът не трябва да приема допълнителна доза, а да

приеме следваща предписана доза в обичайното време.

Коригиране на дозата поради нежелани реакции

Овладяването на тежки подозирани нежелани реакции и/или непоносимост може да наложи

намаляване на дозата и/или временно спиране на лечението с Afinitor. При нежелани реакции

от Степен 1, обикновено не се налага коригиране на дозата. Ако е необходимо понижаване на

дозата, препоръчителната доза е 5 mg/ден и не трябва да бъде по-ниска от 5 mg/ден.

Таблица 1 обобщава препоръките за коригиране на дозата при специфични нежелани реакции

(вж. също точка 4.4).

Таблица 1 Препоръки за коригиране на дозата на Afinitor

Нежелана

реакция

Тежест

1

Коригиране на дозата на Afinitor

Неинфекциозен

пневмонит

Степен 2

Да се обмисли прекъсване на терапията до подобряване

на симптомите до Степен

Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Спиране на лечението при липса на оздравяване в

рамките на 4 седмици.

Степен 3

Прекъсване на лечението до подобрение на симптомите

до Степен ≤1.

Да се обмисли подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

При възникване на токсичност от Степен 3, да се

обмисли спиране на лечението.

Степен 4

Спиране на лечението.

Стоматит

Степен 2

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

Подновяване на лечението в същата доза.

При повторна поява на стоматит от Степен 2, прекъсване

на лечението до възстановяване до Степен

Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Степен 3

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Степен 4

Спиране на лечението.

Друга

нехематологична

токсичност (без

метаболитни

нарушения)

Степен 2

Ако токсичността се понася добре, не е необходимо

коригиране на дозата.

Ако токсичността започне да не се понася добре,

лечението временно се прекъсва до възстановяване до

Степен

1. Подновяване на лечението в същата доза.

При повторна поява на токсичност от Степен 2,

прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

1. Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Степен 3

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

Да се обмисли подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

При повторна поява на токсичност от Степен 3, да се

обмисли спиране на лечението.

Степен 4

Спиране на лечението.

Метаболитни

нарушения (напр.

хипергликемия,

дислипидемия)

Степен 2

Не е необходимо коригиране на дозата.

Степен 3

Временно прекъсване на лечението.

Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Степен 4

Спиране на лечението.

Тромбоцитопения

Степен 2

(<75, ≥50x10

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

1 (≥75x10

/l). Подновяване на лечението в

същата доза.

Степен 3 & 4

(<50x10

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

1 (≥75x10

/l). Подновяване на лечението в доза

5 mg/ден.

Неутропения

Степен 2

(≥1x10

Не е необходимо коригиране на дозата.

Степен 3

(<1, ≥0,5x10

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

2 (≥1x10

/l). Подновяване на лечението в същата

доза.

Степен 4

(<0,5x10

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

2 (≥1x10

/l). Подновяване на лечението в доза

5 mg/ден.

Фебрилна

неутропения

Степен 3

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

2 (≥1,25x10

/l) и липса на фебрилитет.

Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Степен 4

Спиране на лечението.

Степенуване въз основа на Общите терминологични критерии за нежелани събития

(CTCAE) версия 3.0 на Националния онкологичен институт (NCI)

Специални популации

Пациенти в старческа възраст (≥65 години)

Не е необходимо коригиране на дозата (вж. точка 5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата (вж. точка 5.2).

Чернодробно увреждане

Лека степен на чернодробно увреждане (клас А по Child-Pugh) – препоръчителната доза е

7,5 mg дневно.

Умерена степен на чернодробно увреждане (клас В по Child-Pugh) – препоръчителната

доза е 5 mg дневно.

Тежка степен на чернодробно увреждане (клас С по Child-Pugh) – употребата на Afinitor

се препоръчва, само ако очакваната полза превишава риска. В тези случаи дозата от

2,5 mg дневно не трябва да се превишава.

Дозата трябва да се коригира, ако чернодробният статус на пациента (по Child-Pugh) се

промени в хода на лечението (вж. също точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Afinitor при деца на възраст от 0 до 18 години не са

установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Afinitor трябва да се приема перорално, веднъж дневно, по едно и също време, със или без

храна (вж. точка 5.2). Таблетките Afinitor трябва да се поглъщат цели с чаша вода. Таблетките

не трябва да се дъвчат или чупят.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество, други рапамицинови производни или към някое

от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Неинфекциозен пневмонит

Неинфекциозният пневмонит е клас-специфичен ефект на рапамициновите производни,

включително еверолимус. Неинфекциозен пневмонит (включително интерстициална

белодробна болест) се съобщава често при пациенти, приемащи Afinitor (вж. точка 4.8). Някои

от случаите са били тежки, а в редки случаи е бил наблюдаван и летален изход. Диагнозата

неинфекциозен пневмонит трябва да се има предвид при пациенти с неспецифични признаци и

симптоми от страна на дихателната система, като хипоксия, плеврален излив, кашлица или

диспнея, при които посредством подходящи изследвания са били изключени други

инфекциозни, неопластични или немедицински причини. При диференциалната диагноза на

неинфекциозен пневмонит трябва да бъдат изключени някои опортюнистични инфекции, като

например пневмония, причинена от

Pneumocystis jirovecii

carinii

) (PJP/PCP) (вж. “Инфекции”

по-долу). Пациентите трябва да бъдат съветвани да съобщават незабавно за появата на нови

или влошаване на симптомите от страна на дихателната система.

Пациентите, които развият рентгенологични промени, предполагащи наличие на

неинфекциозен пневмонит и имат малко или нямат симптоми, могат да продължат лечението с

Afinitor без коригиране на дозата. Ако симптомите са умерено изразени (Степен 2) или са

тежки (Степен 3), може да се наложи употребата на кортикостероиди до обратно клинично

развитие на симптомите.

При пациентите, при които е необходима употребата на кортикостероиди за лечение на

неинфекциозен пневмонит, може да се обмисли провеждането на профилактика на пневмония,

причинена от PJP/PCP.

Инфекции

Еверолимус притежава имуносупресивни свойства и може да предразположи пациентите към

развитие на бактериални, гъбични, вирусни или протозойни инфекции, включително инфекции

с опортюнистични патогени (вж. точка 4.8). Има описани случаи на локализирани и системни

инфекции, включително пневмония, други бактериални инфекции, инвазивни гъбични

инфекции, като аспергилоза, кандидоза или пневмония, причинена от PJP/PCP и вирусни

инфекции, включително реактивиране на хепатит В вирусна инфекция, при пациенти,

приемащи Afinitor. Някои от инфекциите са били тежки (напр. водещи до сепсис, дихателна

или чернодробна недостатъчност), а понякога фатални.

Лекарите и пациентите трябва да бъдат запознати с повишения риск от развитие на инфекции

при лечение с Afinitor. Предшестващите инфекции трябва да бъдат лекувани по подходящ

начин и напълно ликвидирани преди започване на терапия с Afinitor. По време на приема на

Afinitor е необходима бдителност за появата на симптоми и признаци на инфекция, а ако се

диагностицира такава, бързо да се назначи подходящо лечение и да се обмисли необходимостта

от прекъсване или спиране на терапията с Afinitor.

Ако се диагностицира инвазивна системна гъбична инфекция, лечението с Afinitor трябва да се

спре незабавно и окончателно, а пациентът да се лекува с подходяща противогъбична терапия.

Има съобщения за случаи на пневмония, причинена от PJP/PCP, някои от които с летален

изход, при пациенти, получаващи еверолимус. PJP/PCP може да бъде свързана със съпътстваща

употреба на кортикостероиди или други имуносупресивни средства. Трябва да се обмисли

провеждането на профилактика на PJP/PCP, когато е необходимо едновременно прилагане на

кортикостероиди или други имуносупресивни средства.

Реакции на свръхчувствителност

Реакции на свръхчувствителност, проявяващи се със симптоми на анафилаксия, диспнея,

зачервяване, болки в гърдите или ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика със

или без дихателни нарушения), и не само, са били наблюдавани при лечение с еверолимус (вж.

точка 4.3).

Едновременно приложение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE)

Пациентите, които по същото време приемат ACE инхибитор (напр. рамиприл), могат да бъдат

изложени на повишен риск от развитие на ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или

езика, със или без дихателни нарушения) (вж. точка 4.5).

Стоматит

Стоматитът, включващ разязвявания в устата и орален мукозит, е най-често съобщаваната

нежелана реакция при пациенти на лечение с Afinitor (вж. точка 4.8). Стоматитът възниква най-

често в рамките на първите 8 седмици от лечението. Проучване с едно рамо при

постменопаузални пациенти с рак на гърдата, лекувани с Afinitor плюс екземестан показва, че

кортикостероиден перорален разтвор без алкохол, прилаган като вода за уста през първите

8 седмици от лечението, може да намали честотата и тежестта на стоматита (вж. точка 5.1).

Следователно, лечението на стоматита може да включва профилактично и/или терапевтично

приложение на локално лечение, като кортикостероиден перорален разтвор без алкохол,

прилаган като вода за уста. Продукти, съдържащи алкохол, водороден пероксид, йодни

производни или мащерка трябва да се избягват, тъй като могат да доведат до влошаване на

състоянието. Препоръчва се проследяване за възникване на гъбични инфекции и лечението им,

особено при пациенти, лекувани със стероидни лекарствени продукти. Не трябва да се прилагат

противогъбични средства, ако не е диагностицирана гъбична инфекция (вж. точка 4.5).

Бъбречна недостатъчност

Наблюдавани са случаи на бъбречна недостатъчност (включително остра бъбречна

недостатъчност), някои от които с летален изход, при пациенти на лечение с Afinitor (вж.

точка 4.8). Бъбречната функция трябва да бъде проследявана, особено когато пациентите имат

допълнителни рискови фактори, които могат допълнително да увредят бъбречната функция.

Лабораторни изследвания и мониторинг

Бъбречна функция

Съобщава се за повишаване на серумния креатинин, обикновено слабо, както и за протеинурия

(вж. точка 4.8). Препоръчва се проследяване на бъбречната функция, включително измерване

на нивата на кръвната урея (BUN), наличието на белтък в урината или серумния креатинин,

преди започване на лечение с Afinitor и периодично в хода на лечението.

Кръвна захар

Съобщават се случаи на хипергликемия (вж. точка 4.8). Препоръчва се проследяване на нивата

на кръвната захар на гладно преди започване на лечение с Afinitor и периодично в хода на

лечението. По-често проследяване се препоръчва, когато Afinitor се прилага едновременно с

други лекарства, които могат да предизвикат хипергликемия. Когато е възможно трябва да се

постигне оптимален гликемичен контрол при пациентите преди започване на лечение с Afinitor.

Липиди в кръвта

Съобщава се за дислипидемия (включително хиперхолестеролемия и хипертриглицеридемия).

Препоръчва се проследяване на нивата на холестерола и триглицеридите в кръвта преди

започване на лечение с Afinitor и периодично след това, препоръчва се също така прилагане на

съответната подходяща лекарствена терапия.

Хематологични показатели

Съобщава се за понижаване на хемоглобина, броят на лимфоцитите, неутрофилите и

тромбоцитите (вж. точка 4.8). Препоръчва се проследяване на кръвните показатели при

започване на лечение с Afinitor и периодично в хода на лечението.

Функционални карциноидни тумори

При рандомизирано двойносляпо, многоцентрово проучване при пациенти с функционални

карциноидни тумори, Afinitor в комбинация с депо октреотид е бил сравнен с плацебо плюс

депо октреотид. Проучването не постига първичната си крайна точка по отношение на

ефикасността (преживяемост без прогресия [ПБП]) и междинните анализи на общата

преживяемост (ОП) показват числено превъзходство на плацебо плюс депо октреотид рамото.

Следователно, безопасността и ефикасността на Afinitor при пациенти с функционални

карциноидни тумори все още не са установени.

Прогностични фактори при невроендокринни тумори от гастроинтестинален или белодробен

произход

При пациенти с нефункционални гастроинтестинални или белодробни невроендокринни

тумори и добри прогностични фактори на изходно ниво, напр. илеум като първично туморно

огнище и нормални стойности на хромогранин А или без ангажиране на костите, е необходимо

да се направи индивидуална оценка на отношението полза/риск, преди да се започне лечение с

Afinitor. Има ограничени данни относно ползите по отношение на преживяемостта без

прогресия в подгрупата пациенти с илеум като първично туморно огнище (вж. точка 5.1).

Взаимодействия

Трябва да се избягва едновременното прилагане с инхибитори и индуктори на CYP3A4 и/или

ефлуксната помпа за редица лекарства: P-гликопротеин (PgP). Ако едновременното прилагане с

умерени CYP3A4 и/или PgP инхибитори или индуктори не може да бъде избегнато, трябва да

се има предвид коригиране на дозата на Afinitor на база прогнозираната AUC (вж. точка 4.5).

Съпътстващото лечение със силни CYP3A4 инхибитори води до драматично повишаване на

плазмените концентрации на еверолимус (вж. точка 4.5). Понастоящем няма достатъчно данни,

за да се дадат препоръки за дозиране в тази ситуация. Следователно едновременното лечение с

Afinitor и силни инхибитори не се препоръчва.

Необходимо е повишено внимание в случаите, когато Afinitor се приема в комбинация с

CYP3A4 субстрати с тесен терапевтичен индекс, които се приемат перорално, поради

възможността за лекарствени взаимодействия. Ако Afinitor се приема с CYP3A4 субстрати с

тесен терапевтичен индекс, които се приемат перорално (напр. пимозид, терфенадин,

астемизол, цизаприд, хинидин или производни на ерго алкалоиди), пациентите трябва да бъдат

наблюдавани за поява на нежелани реакции, описани в продуктовата информация на

прилагания перорално CYP3A4 субстрат (вж. точка 4.5).

Чернодробно увреждане

Експозицията на еверолимус е повишена при пациенти с лека (клас А по Child-Pugh), умерена

(клас В по Child-Pugh) и тежка (клас С по Child-Pugh) степен на чернодробно увреждане (вж.

точка 5.2).

Afinitor се препоръчва за употреба при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане

(клас С по Child-Pugh), само ако потенциалната полза превишава риска (вж. точки 4.2 и 5.2).

Понастоящем липсват клинични данни за безопасност или ефикасност, които да подкрепят

препоръките за коригиране на дозата с оглед овладяване на нежеланите реакции при пациенти с

чернодробно увреждане.

Ваксинации

Употребата на живи ваксини трябва да се избягва по време на лечението с Afinitor (вж.

точка 4.5).

Лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен

дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат това лекарство.

Усложнения при зарастване на рани

Нарушеното зарастване на рани е клас-специфичен ефект на рапамициновите производни,

включително еверолимус. Необходимо е повишено внимание при употребата на Afinitor в

периоперативния период.

Усложнения от лъчелечение

Съобщава се за сериозни и тежки радиационни реакции (като радиационен езофагит,

радиационен пневмонит и радиационно увреждане на кожата), включително и летални случаи,

когато еверолимус е приеман по време на или скоро след лъчелечение. Следователно, трябва да

се внимава за потенциране на токсичността на лъчелечението при пациенти, които приемат

еверолимус в тясна времева връзка с лъчелечение.

В допълнение се съобщава за синдром на радиационна памет (radiation recall syndrome, RRS)

при пациенти, приемащи еверолимус, които са били подложени на лъчелечение в миналото. В

случай на RRS трябва да се обмисли прекъсване или спиране на лечението с еверолимус.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Еверолимус е субстрат на CYP3A4, а също така е субстрат и умерен инхибитор на PgP. Поради

тази причина абсорбцията и последващото елиминиране на еверолимус могат да бъдат

повлияни от лекарствени продукти, които повлияват CYP3A4 и/или PgP.

In vitro

еверолимус е

компетитивен инхибитор на CYP3A4 и смесен инхибитор на CYP2D6.

Известни и теоретични взаимодействия с избрани инхибитори и индуктори на CYP3A4 и РgP са

изброени в Таблица 2 по-долу.

Инхибиторите на CYP3A4 и PgP повишават концентрацията на еверолимус

Вещества, които са инхибитори на CYP3A4 или PgP могат да повишат концентрацията на

еверолимус в кръвта чрез понижаване на метаболизма или ефлукса на еверолимус от чревните

клетки.

Индукторите на CYP3A4 и PgP понижават концентрацията на еверолимус

Вещества, които са индуктори на CYP3A4 или PgP могат да понижат концентрацията на

еверолимус в кръвта чрез повишаване на метаболизма или ефлукса на еверолимус от чревните

клетки.

Таблица 2

Влияние на други активни вещества върху еверолимус

Активно вещество, с

което взаимодейства

Взаимодействие – Промяна в

AUC/C

max

на еверолимус

Средно геометрично

съотношение (наблюдаван

диапазон)

Препоръки, свързани с

едновременното прилагане

Мощни инхибитори на CYP3A4/PgP

Кетоконазол

AUC ↑15,3 пъти

(диапазон 11,2-22,5)

↑4,1 пъти

(диапазон 2,6-7,0)

Не се препоръчва едновременно

лечение с Afinitor и мощни

инхибитори на PgP.

Итраконазол,

позаконазол,

вориконазол

Не е проучвано. Очаква се

силно повишаване на

концентрацията на

еверолимус.

Телитромицин,

кларитромицин

Нефазодон

Ритонавир,

атазанавир,

саквинавир,

дарунавир, индинавир,

нелфинавир

Умерени инхибитори на CYP3A4/PgP

Еритромицин

AUC ↑4,4 пъти

(диапазон 2,0-12,6)

↑2,0 пъти

(диапазон 0,9-3,5)

Необходимо е повишено

внимание, ако прилагането в

комбинация с умерени

инхибитори на CYP3A4 или PgP

не може да се избегне.

Ако при пациентите се налага

едновременно прилагане с

умерен инхибитор на CYP3A4

или PgP, може да се обмисли

намаляване на дозата до 5 mg на

ден или 2,5 mg на ден. Няма,

обаче, клинични данни с такова

коригиране на дозата. Поради

интериндивидуална

вариабилност препоръчаната

корекция на дозата може да не

бъде оптимална за всички,

затова се препоръчва

внимателно проследяване за

поява на нежелани реакции. При

спиране на приема на умерения

инхибитор, трябва да се

предвиди период на очистване

от поне 2-3 дни (средното време

на елиминиране на най-често

използваните умерени

инхибитори) преди дозата на

Afinitor да се върне към дозата,

използвана преди започване на

едновременното прилагане.

Иматиниб

3,7 пъти

2,2 пъти

Верапамил

AUC ↑3,5 пъти

(диапазон 2,2-6,3)

↑2,3 пъти

(диапазон 1,3-3,8)

Перорален

циклоспорин

AUC ↑2,7 пъти

(диапазон 1,5-4,7)

↑1,8 пъти

(диапазон 1,3-2,6)

Флуконазол

Не е проучвано. Очаква се

повишена експозиция.

Дилтиазем

Дронедарон

Не е проучвано. Очаква се

повишена експозиция.

Ампренавир,

фосампренавир

Не е проучвано. Очаква се

повишена експозиция.

Прочетете целия документ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1.

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Afinitor 2,5 mg таблетки

Afinitor 5 mg таблетки

Afinitor 10 mg таблетки

2.

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Afinitor 2,5 mg таблетки

Всяка таблетка съдържа 2,5 mg еверолимус (everolimus).

Помощно вещество с известно действие

Всяка таблетка съдържа 74 mg лактоза.

Afinitor 5 mg таблетки

Всяка таблетка съдържа 5 mg еверолимус (everolimus).

Помощно вещество с известно действие

Всяка таблетка съдържа 149 mg лактоза.

Afinitor 10 mg таблетки

Всяка таблетка съдържа 10 mg еверолимус (everolimus).

Помощно вещество с известно действие

Всяка таблетка съдържа 297 mg лактоза.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Afinitor 2,5 mg таблетки

Бяла до бледожълта, продълговата таблетка, с приблизително 10,1 mm дължина и 4,1 mm

ширина, със скосени ръбове, без делителна черта, с гравиран надпис “LCL” от едната страна и

“NVR” от другата.

Afinitor 5 mg таблетки

Бяла до бледожълта, продълговата таблетка, с приблизително 12,1 mm дължина и 4,9 mm

ширина, със скосени ръбове, без делителна черта, с гравиран надпис “5” от едната страна и

“NVR” от другата.

Afinitor 10 mg таблетки

Бяла до бледожълта, продълговата таблетка, с приблизително 15,1 mm дължина и 6,0 mm

ширина, със скосени ръбове, без делителна черта, с гравиран надпис “UHE” от едната страна и

“NVR” от другата.

4.

КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1

Терапевтични показания

Позитивен за хормонални рецептори авансирал карцином на млечната жлеза

Afinitor е показан за лечение на позитивен за хормонални рецептори, HER2/neu негативен

авансирал карцином на млечната жлеза, в комбинация с екземестан, при жени в постменопауза,

без симптоматично висцерално заболяване, след рецидив или прогресия на основното

заболяване след прилагане на нестероиден ароматазен инхибитор.

Невроендокринни тумори от панкреатичен произход

Afinitor е показан за лечение на неоперабилни или метастатични добре или умерено

диференцирани невроендокринни тумори от панкреатичен произход при възрастни с

прогресиращо заболяване.

Невроендокринни тумори от гастроинтестинален или белодробен произход

Afinitor е показан за лечение на неоперабилни или метастатични добре диференцирани

(Степен 1 или Степен 2) нефункционални невроендокринни тумори от гастроинтестинален или

белодробен произход при възрастни с прогресиращо заболяване (вж. точки 4.4 и 5.1).

Бъбречноклетъчен карцином

Afinitor е показан за лечение на пациенти с авансирал бъбречноклетъчен карцином, при които

заболяването е прогресирало по време на или след провеждане на анти-VEGF терапия.

4.2

Дозировка и начин на приложение

Лечението с Afinitor трябва да се започне и ръководи от лекар с опит в прилагането на

противоракови лекарства.

Дозировка

За различните схеми на прилагане Afinitor се предлага като таблетки от 2,5 mg, 5 mg и 10 mg.

Препоръчваната доза е 10 mg еверолимус веднъж дневно. Лечението трябва да продължи

докато се наблюдава клинична полза или докато настъпи неприемлива токсичност.

В случай че се пропусне един прием, пациентът не трябва да приема допълнителна доза, а да

приеме следваща предписана доза в обичайното време.

Коригиране на дозата поради нежелани реакции

Овладяването на тежки подозирани нежелани реакции и/или непоносимост може да наложи

намаляване на дозата и/или временно спиране на лечението с Afinitor. При нежелани реакции

от Степен 1, обикновено не се налага коригиране на дозата. Ако е необходимо понижаване на

дозата, препоръчителната доза е 5 mg/ден и не трябва да бъде по-ниска от 5 mg/ден.

Таблица 1 обобщава препоръките за коригиране на дозата при специфични нежелани реакции

(вж. също точка 4.4).

Таблица 1 Препоръки за коригиране на дозата на Afinitor

Нежелана

реакция

Тежест

1

Коригиране на дозата на Afinitor

Неинфекциозен

пневмонит

Степен 2

Да се обмисли прекъсване на терапията до подобряване

на симптомите до Степен

Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Спиране на лечението при липса на оздравяване в

рамките на 4 седмици.

Степен 3

Прекъсване на лечението до подобрение на симптомите

до Степен ≤1.

Да се обмисли подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

При възникване на токсичност от Степен 3, да се

обмисли спиране на лечението.

Степен 4

Спиране на лечението.

Стоматит

Степен 2

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

Подновяване на лечението в същата доза.

При повторна поява на стоматит от Степен 2, прекъсване

на лечението до възстановяване до Степен

Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Степен 3

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Степен 4

Спиране на лечението.

Друга

нехематологична

токсичност (без

метаболитни

нарушения)

Степен 2

Ако токсичността се понася добре, не е необходимо

коригиране на дозата.

Ако токсичността започне да не се понася добре,

лечението временно се прекъсва до възстановяване до

Степен

1. Подновяване на лечението в същата доза.

При повторна поява на токсичност от Степен 2,

прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

1. Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Степен 3

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

Да се обмисли подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

При повторна поява на токсичност от Степен 3, да се

обмисли спиране на лечението.

Степен 4

Спиране на лечението.

Метаболитни

нарушения (напр.

хипергликемия,

дислипидемия)

Степен 2

Не е необходимо коригиране на дозата.

Степен 3

Временно прекъсване на лечението.

Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Степен 4

Спиране на лечението.

Тромбоцитопения

Степен 2

(<75, ≥50x10

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

1 (≥75x10

/l). Подновяване на лечението в

същата доза.

Степен 3 & 4

(<50x10

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

1 (≥75x10

/l). Подновяване на лечението в доза

5 mg/ден.

Неутропения

Степен 2

(≥1x10

Не е необходимо коригиране на дозата.

Степен 3

(<1, ≥0,5x10

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

2 (≥1x10

/l). Подновяване на лечението в същата

доза.

Степен 4

(<0,5x10

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

2 (≥1x10

/l). Подновяване на лечението в доза

5 mg/ден.

Фебрилна

неутропения

Степен 3

Временно прекъсване на лечението до възстановяване до

Степен

2 (≥1,25x10

/l) и липса на фебрилитет.

Подновяване на лечението в доза 5 mg/ден.

Степен 4

Спиране на лечението.

Степенуване въз основа на Общите терминологични критерии за нежелани събития

(CTCAE) версия 3.0 на Националния онкологичен институт (NCI)

Специални популации

Пациенти в старческа възраст (≥65 години)

Не е необходимо коригиране на дозата (вж. точка 5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата (вж. точка 5.2).

Чернодробно увреждане

Лека степен на чернодробно увреждане (клас А по Child-Pugh) – препоръчителната доза е

7,5 mg дневно.

Умерена степен на чернодробно увреждане (клас В по Child-Pugh) – препоръчителната

доза е 5 mg дневно.

Тежка степен на чернодробно увреждане (клас С по Child-Pugh) – употребата на Afinitor

се препоръчва, само ако очакваната полза превишава риска. В тези случаи дозата от

2,5 mg дневно не трябва да се превишава.

Дозата трябва да се коригира, ако чернодробният статус на пациента (по Child-Pugh) се

промени в хода на лечението (вж. също точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Afinitor при деца на възраст от 0 до 18 години не са

установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Afinitor трябва да се приема перорално, веднъж дневно, по едно и също време, със или без

храна (вж. точка 5.2). Таблетките Afinitor трябва да се поглъщат цели с чаша вода. Таблетките

не трябва да се дъвчат или чупят.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество, други рапамицинови производни или към някое

от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

4.4

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Неинфекциозен пневмонит

Неинфекциозният пневмонит е клас-специфичен ефект на рапамициновите производни,

включително еверолимус. Неинфекциозен пневмонит (включително интерстициална

белодробна болест) се съобщава често при пациенти, приемащи Afinitor (вж. точка 4.8). Някои

от случаите са били тежки, а в редки случаи е бил наблюдаван и летален изход. Диагнозата

неинфекциозен пневмонит трябва да се има предвид при пациенти с неспецифични признаци и

симптоми от страна на дихателната система, като хипоксия, плеврален излив, кашлица или

диспнея, при които посредством подходящи изследвания са били изключени други

инфекциозни, неопластични или немедицински причини. При диференциалната диагноза на

неинфекциозен пневмонит трябва да бъдат изключени някои опортюнистични инфекции, като

например пневмония, причинена от

Pneumocystis jirovecii

carinii

) (PJP/PCP) (вж. “Инфекции”

по-долу). Пациентите трябва да бъдат съветвани да съобщават незабавно за появата на нови

или влошаване на симптомите от страна на дихателната система.

Пациентите, които развият рентгенологични промени, предполагащи наличие на

неинфекциозен пневмонит и имат малко или нямат симптоми, могат да продължат лечението с

Afinitor без коригиране на дозата. Ако симптомите са умерено изразени (Степен 2) или са

тежки (Степен 3), може да се наложи употребата на кортикостероиди до обратно клинично

развитие на симптомите.

При пациентите, при които е необходима употребата на кортикостероиди за лечение на

неинфекциозен пневмонит, може да се обмисли провеждането на профилактика на пневмония,

причинена от PJP/PCP.

Инфекции

Еверолимус притежава имуносупресивни свойства и може да предразположи пациентите към

развитие на бактериални, гъбични, вирусни или протозойни инфекции, включително инфекции

с опортюнистични патогени (вж. точка 4.8). Има описани случаи на локализирани и системни

инфекции, включително пневмония, други бактериални инфекции, инвазивни гъбични

инфекции, като аспергилоза, кандидоза или пневмония, причинена от PJP/PCP и вирусни

инфекции, включително реактивиране на хепатит В вирусна инфекция, при пациенти,

приемащи Afinitor. Някои от инфекциите са били тежки (напр. водещи до сепсис, дихателна

или чернодробна недостатъчност), а понякога фатални.

Лекарите и пациентите трябва да бъдат запознати с повишения риск от развитие на инфекции

при лечение с Afinitor. Предшестващите инфекции трябва да бъдат лекувани по подходящ

начин и напълно ликвидирани преди започване на терапия с Afinitor. По време на приема на

Afinitor е необходима бдителност за появата на симптоми и признаци на инфекция, а ако се

диагностицира такава, бързо да се назначи подходящо лечение и да се обмисли необходимостта

от прекъсване или спиране на терапията с Afinitor.

Ако се диагностицира инвазивна системна гъбична инфекция, лечението с Afinitor трябва да се

спре незабавно и окончателно, а пациентът да се лекува с подходяща противогъбична терапия.

Има съобщения за случаи на пневмония, причинена от PJP/PCP, някои от които с летален

изход, при пациенти, получаващи еверолимус. PJP/PCP може да бъде свързана със съпътстваща

употреба на кортикостероиди или други имуносупресивни средства. Трябва да се обмисли

провеждането на профилактика на PJP/PCP, когато е необходимо едновременно прилагане на

кортикостероиди или други имуносупресивни средства.

Реакции на свръхчувствителност

Реакции на свръхчувствителност, проявяващи се със симптоми на анафилаксия, диспнея,

зачервяване, болки в гърдите или ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика със

или без дихателни нарушения), и не само, са били наблюдавани при лечение с еверолимус (вж.

точка 4.3).

Едновременно приложение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE)

Пациентите, които по същото време приемат ACE инхибитор (напр. рамиприл), могат да бъдат

изложени на повишен риск от развитие на ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или

езика, със или без дихателни нарушения) (вж. точка 4.5).

Стоматит

Стоматитът, включващ разязвявания в устата и орален мукозит, е най-често съобщаваната

нежелана реакция при пациенти на лечение с Afinitor (вж. точка 4.8). Стоматитът възниква най-

често в рамките на първите 8 седмици от лечението. Проучване с едно рамо при

постменопаузални пациенти с рак на гърдата, лекувани с Afinitor плюс екземестан показва, че

кортикостероиден перорален разтвор без алкохол, прилаган като вода за уста през първите

8 седмици от лечението, може да намали честотата и тежестта на стоматита (вж. точка 5.1).

Следователно, лечението на стоматита може да включва профилактично и/или терапевтично

приложение на локално лечение, като кортикостероиден перорален разтвор без алкохол,

прилаган като вода за уста. Продукти, съдържащи алкохол, водороден пероксид, йодни

производни или мащерка трябва да се избягват, тъй като могат да доведат до влошаване на

състоянието. Препоръчва се проследяване за възникване на гъбични инфекции и лечението им,

особено при пациенти, лекувани със стероидни лекарствени продукти. Не трябва да се прилагат

противогъбични средства, ако не е диагностицирана гъбична инфекция (вж. точка 4.5).

Бъбречна недостатъчност

Наблюдавани са случаи на бъбречна недостатъчност (включително остра бъбречна

недостатъчност), някои от които с летален изход, при пациенти на лечение с Afinitor (вж.

точка 4.8). Бъбречната функция трябва да бъде проследявана, особено когато пациентите имат

допълнителни рискови фактори, които могат допълнително да увредят бъбречната функция.

Лабораторни изследвания и мониторинг

Бъбречна функция

Съобщава се за повишаване на серумния креатинин, обикновено слабо, както и за протеинурия

(вж. точка 4.8). Препоръчва се проследяване на бъбречната функция, включително измерване

на нивата на кръвната урея (BUN), наличието на белтък в урината или серумния креатинин,

преди започване на лечение с Afinitor и периодично в хода на лечението.

Кръвна захар

Съобщават се случаи на хипергликемия (вж. точка 4.8). Препоръчва се проследяване на нивата

на кръвната захар на гладно преди започване на лечение с Afinitor и периодично в хода на

лечението. По-често проследяване се препоръчва, когато Afinitor се прилага едновременно с

други лекарства, които могат да предизвикат хипергликемия. Когато е възможно трябва да се

постигне оптимален гликемичен контрол при пациентите преди започване на лечение с Afinitor.

Липиди в кръвта

Съобщава се за дислипидемия (включително хиперхолестеролемия и хипертриглицеридемия).

Препоръчва се проследяване на нивата на холестерола и триглицеридите в кръвта преди

започване на лечение с Afinitor и периодично след това, препоръчва се също така прилагане на

съответната подходяща лекарствена терапия.

Хематологични показатели

Съобщава се за понижаване на хемоглобина, броят на лимфоцитите, неутрофилите и

тромбоцитите (вж. точка 4.8). Препоръчва се проследяване на кръвните показатели при

започване на лечение с Afinitor и периодично в хода на лечението.

Функционални карциноидни тумори

При рандомизирано двойносляпо, многоцентрово проучване при пациенти с функционални

карциноидни тумори, Afinitor в комбинация с депо октреотид е бил сравнен с плацебо плюс

депо октреотид. Проучването не постига първичната си крайна точка по отношение на

ефикасността (преживяемост без прогресия [ПБП]) и междинните анализи на общата

преживяемост (ОП) показват числено превъзходство на плацебо плюс депо октреотид рамото.

Следователно, безопасността и ефикасността на Afinitor при пациенти с функционални

карциноидни тумори все още не са установени.

Прогностични фактори при невроендокринни тумори от гастроинтестинален или белодробен

произход

При пациенти с нефункционални гастроинтестинални или белодробни невроендокринни

тумори и добри прогностични фактори на изходно ниво, напр. илеум като първично туморно

огнище и нормални стойности на хромогранин А или без ангажиране на костите, е необходимо

да се направи индивидуална оценка на отношението полза/риск, преди да се започне лечение с

Afinitor. Има ограничени данни относно ползите по отношение на преживяемостта без

прогресия в подгрупата пациенти с илеум като първично туморно огнище (вж. точка 5.1).

Взаимодействия

Трябва да се избягва едновременното прилагане с инхибитори и индуктори на CYP3A4 и/или

ефлуксната помпа за редица лекарства: P-гликопротеин (PgP). Ако едновременното прилагане с

умерени CYP3A4 и/или PgP инхибитори или индуктори не може да бъде избегнато, трябва да

се има предвид коригиране на дозата на Afinitor на база прогнозираната AUC (вж. точка 4.5).

Съпътстващото лечение със силни CYP3A4 инхибитори води до драматично повишаване на

плазмените концентрации на еверолимус (вж. точка 4.5). Понастоящем няма достатъчно данни,

за да се дадат препоръки за дозиране в тази ситуация. Следователно едновременното лечение с

Afinitor и силни инхибитори не се препоръчва.

Необходимо е повишено внимание в случаите, когато Afinitor се приема в комбинация с

CYP3A4 субстрати с тесен терапевтичен индекс, които се приемат перорално, поради

възможността за лекарствени взаимодействия. Ако Afinitor се приема с CYP3A4 субстрати с

тесен терапевтичен индекс, които се приемат перорално (напр. пимозид, терфенадин,

астемизол, цизаприд, хинидин или производни на ерго алкалоиди), пациентите трябва да бъдат

наблюдавани за поява на нежелани реакции, описани в продуктовата информация на

прилагания перорално CYP3A4 субстрат (вж. точка 4.5).

Чернодробно увреждане

Експозицията на еверолимус е повишена при пациенти с лека (клас А по Child-Pugh), умерена

(клас В по Child-Pugh) и тежка (клас С по Child-Pugh) степен на чернодробно увреждане (вж.

точка 5.2).

Afinitor се препоръчва за употреба при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане

(клас С по Child-Pugh), само ако потенциалната полза превишава риска (вж. точки 4.2 и 5.2).

Понастоящем липсват клинични данни за безопасност или ефикасност, които да подкрепят

препоръките за коригиране на дозата с оглед овладяване на нежеланите реакции при пациенти с

чернодробно увреждане.

Ваксинации

Употребата на живи ваксини трябва да се избягва по време на лечението с Afinitor (вж.

точка 4.5).

Лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен

дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат това лекарство.

Усложнения при зарастване на рани

Нарушеното зарастване на рани е клас-специфичен ефект на рапамициновите производни,

включително еверолимус. Необходимо е повишено внимание при употребата на Afinitor в

периоперативния период.

Усложнения от лъчелечение

Съобщава се за сериозни и тежки радиационни реакции (като радиационен езофагит,

радиационен пневмонит и радиационно увреждане на кожата), включително и летални случаи,

когато еверолимус е приеман по време на или скоро след лъчелечение. Следователно, трябва да

се внимава за потенциране на токсичността на лъчелечението при пациенти, които приемат

еверолимус в тясна времева връзка с лъчелечение.

В допълнение се съобщава за синдром на радиационна памет (radiation recall syndrome, RRS)

при пациенти, приемащи еверолимус, които са били подложени на лъчелечение в миналото. В

случай на RRS трябва да се обмисли прекъсване или спиране на лечението с еверолимус.

4.5

Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Еверолимус е субстрат на CYP3A4, а също така е субстрат и умерен инхибитор на PgP. Поради

тази причина абсорбцията и последващото елиминиране на еверолимус могат да бъдат

повлияни от лекарствени продукти, които повлияват CYP3A4 и/или PgP.

In vitro

еверолимус е

компетитивен инхибитор на CYP3A4 и смесен инхибитор на CYP2D6.

Известни и теоретични взаимодействия с избрани инхибитори и индуктори на CYP3A4 и РgP са

изброени в Таблица 2 по-долу.

Инхибиторите на CYP3A4 и PgP повишават концентрацията на еверолимус

Вещества, които са инхибитори на CYP3A4 или PgP могат да повишат концентрацията на

еверолимус в кръвта чрез понижаване на метаболизма или ефлукса на еверолимус от чревните

клетки.

Индукторите на CYP3A4 и PgP понижават концентрацията на еверолимус

Вещества, които са индуктори на CYP3A4 или PgP могат да понижат концентрацията на

еверолимус в кръвта чрез повишаване на метаболизма или ефлукса на еверолимус от чревните

клетки.

Таблица 2

Влияние на други активни вещества върху еверолимус

Активно вещество, с

което взаимодейства

Взаимодействие – Промяна в

AUC/C

max

на еверолимус

Средно геометрично

съотношение (наблюдаван

диапазон)

Препоръки, свързани с

едновременното прилагане

Мощни инхибитори на CYP3A4/PgP

Кетоконазол

AUC ↑15,3 пъти

(диапазон 11,2-22,5)

↑4,1 пъти

(диапазон 2,6-7,0)

Не се препоръчва едновременно

лечение с Afinitor и мощни

инхибитори на PgP.

Итраконазол,

позаконазол,

вориконазол

Не е проучвано. Очаква се

силно повишаване на

концентрацията на

еверолимус.

Телитромицин,

кларитромицин

Нефазодон

Ритонавир,

атазанавир,

саквинавир,

дарунавир, индинавир,

нелфинавир

Умерени инхибитори на CYP3A4/PgP

Еритромицин

AUC ↑4,4 пъти

(диапазон 2,0-12,6)

↑2,0 пъти

(диапазон 0,9-3,5)

Необходимо е повишено

внимание, ако прилагането в

комбинация с умерени

инхибитори на CYP3A4 или PgP

не може да се избегне.

Ако при пациентите се налага

едновременно прилагане с

умерен инхибитор на CYP3A4

или PgP, може да се обмисли

намаляване на дозата до 5 mg на

ден или 2,5 mg на ден. Няма,

обаче, клинични данни с такова

коригиране на дозата. Поради

интериндивидуална

вариабилност препоръчаната

корекция на дозата може да не

бъде оптимална за всички,

затова се препоръчва

внимателно проследяване за

поява на нежелани реакции. При

спиране на приема на умерения

инхибитор, трябва да се

предвиди период на очистване

от поне 2-3 дни (средното време

на елиминиране на най-често

използваните умерени

инхибитори) преди дозата на

Afinitor да се върне към дозата,

използвана преди започване на

едновременното прилагане.

Иматиниб

3,7 пъти

2,2 пъти

Верапамил

AUC ↑3,5 пъти

(диапазон 2,2-6,3)

↑2,3 пъти

(диапазон 1,3-3,8)

Перорален

циклоспорин

AUC ↑2,7 пъти

(диапазон 1,5-4,7)

↑1,8 пъти

(диапазон 1,3-2,6)

Флуконазол

Не е проучвано. Очаква се

повишена експозиция.

Дилтиазем

Дронедарон

Не е проучвано. Очаква се

повишена експозиция.

Ампренавир,

фосампренавир

Не е проучвано. Очаква се

повишена експозиция.

Прочетете целия документ

30 Churchill Place

Canary Wharf

London E14 5EU

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 3660 6000

Facsimile

+44 (0)20 3660 5555

Send a question via our website

www.ema.europa.eu/contact

© European Medicines Agency, 2018. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/689372/2018

EMEA/H/C/001038

Afinitor (everolimus)

Общ преглед на Afinitor и защо е разрешен за употреба в ЕС

Какво представлява Afinitor и за какво се използва?

Afinitor е противораково лекарство, което се използва за лечение на следните видове рак:

рак на гърдата, който е авансирал (започнал е да се разпространява) при жени, преминали

менопаузата. Afinitor се използва при рак на гърдата, който е „хормон-рецептор-позитивен“

(на повърхността на раковите клетки има рецептори за естроген) и „HER2/neu-негативен“

(раковите клетки не съдържат високи нива на протеина HER2/neu (рецептор-2 за човешки

епидермален растежен фактор). Afinitor се използва заедно с лекарство, наречено екземестан,

след като други лечения с така наречените „нестероидни ароматазни инхибитори“ са

неуспешни;

невроендокринни тумори на панкреаса (тумори на произвеждащите хормони клетки в

панкреаса), когато раковите клетки са добре или умерено диференцирани (което означава, че

клетките могат да бъдат различени от нормалните клетки на панкреаса). Прилага се при

метастатичен рак (който се е разпространил в други части на организма) или когато ракът не

може да бъде отстранен по хирургичен път;

невроендокринни тумори, произхождащи от белите дробове или червата, когато раковите

клетки са добре диференцирани и ракът е метастатичен или не може да бъде отстранен по

хирургичен път;

авансирал бъбречноклетъчен карцином (вид рак на бъбреците), когато ракът се е влошил

въпреки лечението с лекарство анти-VEGF (вид лекарство, което блокира ефектите от

протеините за съдовия ендотелен растежен фактор).

Afinitor съдържа активното вещество еверолимус (everolimus).

Как се използва Afinitor?

Afinitor се отпуска по лекарско предписание и лечението трябва да се започне и да се наблюдава

от лекар с опит в прилагането на лечения при рак.

Afinitor се предлага под формата на таблетки (2,5, 5 и 10 mg), а препоръчителната доза е 10 mg

веднъж дневно. Лечението продължава, докато има ефект или до възникване на неприемливи

нежелани реакции. Ако пациентът получи тежки нежелани реакции или непоносимост, лекарят

Afinitor (everolimus)

EMA/689372/2018

Страница 2/3

може да намали дозата или да прекрати лечението за кратък период от време. При пациенти с

чернодробни проблеми дозите трябва да се намалят.

Таблетките трябва да се приемат по едно и също време всеки ден и да се вземат само със или

само без храна.

За повече информация относно употребата на Afinitor вижте листовката или се свържете с Вашия

лекар или фармацевт.

Как действа Afinitor?

Активното вещество в Afinitor, еверолимус, блокира протеин, наречен „таргетен за рапамицин при

бозайници“ (mTOR). В организма еверолимус се свързва първо с протеина, наречен FKBP-12,

който се намира в клетките, и образува комплекс. След образуването си този комплекс блокира

mTOR. Тъй като mTOR участва в контрола на клетъчното деление и растежа на кръвоносните

съдове, Afinitor предотвратява делението на раковите клетки и намалява кръвоснабдяването им.

Това забавя растежа и разпространението на раковото заболяване.

Какви ползи от Afinitor са установени в проучванията?

Рак на гърдата

В комбинация с екземестан, Afinitor е проучен при 724 пациенти с хормон-рецептор-позитивен и

HER2/neu-негативен авансирал рак на гърдата, който се е влошил след лечение с летрозол и

анастразол (нестероидни ароматазни инхибитори). Пациентите, приемащи Afinitor, преживяват

средно 7,8 месеца без влошаване на заболяването в сравнение с 3,2 месеца при пациентите,

приемащи плацебо (сляпо лечение).

Невроендокринни тумори на панкреаса

В проучване при 410 пациенти с авансирали добре или умерено диференцирани

невроендокринни тумори, произхождащи от панкреаса, Afinitor е сравнен с плацебо. Пациентите,

приемащи Afinitor, преживяват средно 11,0 месеца без влошаване на заболяването в сравнение с

4,6 месеца при пациентите, приемащи плацебо.

Невроендокринни тумори, произхождащи от белите дробове или червата

Afinitor е проучен при 302 пациенти с авансирали невроендокринни тумори, произхождащи от

белите дробове или червата. Пациентите, които получават Afinitor и най-добрите поддържащи

лечения, преживяват средно 11 месеца без влошаване на заболяването в сравнение с около 4

месеца при пациентите, които получават плацебо и най-добрите поддържащи лечения за

облекчаване на симптомите на заболяването.

Бъбречноклетъчен карцином

Afinitor е проучен при 416 пациенти с авансирал бъбречноклетъчен карцином, който се е влошил

въпреки лечението с лекарства анти-VEGF (сунитиниб, сорафениб или и двете). Пациентите,

приемащи Afinitor, преживяват средно 4,9 месеца без влошаване на заболяването в сравнение с

1,9 месеца при пациентите, приемащи плацебо.

Afinitor (everolimus)

EMA/689372/2018

Страница 3/3

Какви са рисковете, свързани с Afinitor?

Най честите нежелани реакции при Afinitor (които може да засегнат повече от 1 на 10 души) са

обрив, сърбеж, гадене, намален апетит, дисгеузия (нарушения във вкусовите усещания),

главоболие, загуба на тегло, периферни отоци (подуване, особено на глезените и стъпалата),

кашлица, анемия (нисък брой на червените кръвни клетки), умора, диария, слабост, инфекции,

стоматит (възпаление на лигавицата на устната кухина), хипергликемия (високи нива на кръвната

захар), хиперхолестеролемия (високи нива на холестерол в кръвта), пневмонит (възпаление на

белите дробове) и кръвотечение от носа. За пълния списък на всички нежелани реакции,

съобщени при Afinitor, вижте листовката.

Afinitor не трябва да се прилага при хора, които са свръхчувствителни (алергични) към други

рапамицинови производни (вещества със структура, сходна на еверолимус) или към някоя от

останалите съставки. За пълния списък на ограниченията вижте листовката.

Защо Afinitor е разрешен за употреба в ЕС?

Европейската агенция по лекарствата реши, че ползите от употребата на Afinitor са по-големи от

рисковете и този продукт може да бъде разрешен за употреба в ЕС. Afinitor забавя прогресията на

заболяването при пациенти с авансирали невроендокринни тумори, произхождащи от панкреаса,

авансирал бъбречноклетъчен карцином и хормон-рецептор-позитивен авансирал рак на гърдата.

Агенцията също така реши, че 7-месечното забавяне на прогресията на заболяването при

пациенти с невроендокринни тумори, произхождащи от белите дробове или червата, е клинично

значимо, независимо от известните нежелани реакции на Afinitor.

Какви мерки се предприемат, за да се гарантира безопасната и

ефективна употреба на Afinitor?

Препоръките и предпазните мерки за безопасната и ефективна употреба на Afinitor, които следва

да се спазват от медицинските специалисти и пациентите, са включени в кратката характеристика

на продукта и в листовката.

Както при всички лекарства, данните във връзка с употребата на Afinitor непрекъснато се

проследяват. Съобщените нежелани реакции, свързани с употребата на Afinitor, внимателно се

оценяват и се предприемат всички необходими мерки за защита на пациентите.

Допълнителна информация за Afinitor:

Afinitor получава разрешение за употреба, валидно в EС, на 3 август 2009 г.

Допълнителна информация за Afinitor можете да намерите на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/medicines/human/EPAR/Afinitor

Дата на последно актуализиране на текста: 11-2018.

Подобни продукти

Сигнали за търсене, свързани с този продукт

Преглед на историята на документите

Споделете тази информация