Leganto

Основна информация

  • Търговско наименование:
  • Leganto
  • Използвай за:
  • Хората
  • Вид на лекарството:
  • алопатични наркотици

Документи

Локализация

  • Предлага се в:
  • Leganto
    Европейски съюз
  • Език:
  • български

Терапевтична информация

  • Терапевтична група:
  • Анти-лекарства за Паркинсон
  • Терапевтична област:
  • Синдром На Неспокойните Крака, Болестта На Паркинсон
  • Терапевтични показания:
  • Leganto е показан за симптоматично лечение на умерен до тежък идиопатичен синдром на неспокойните крака при възрастни. Leganto е показан за лечение на признаци и симптоми на болестта в ранен етап на идиопатична болест на Паркинсон като монотерапии (аз. без леводопа) или в комбинация с леводопа, т.е.. в рамките на болестта в по-късните стадии, когато ефектът на леводопа се износва или става непостоянен и колебания на терапевтичен ефект се случва (в края на дозата или "on-off' колебания).
  • Каталог на резюме:
  • Revision: 17

Състояние

  • Източник:
  • EMA - European Medicines Agency
  • Статус Оторизация:
  • упълномощен
  • Номер на разрешението:
  • EMEA/H/C/002380
  • Дата Оторизация:
  • 15-06-2011
  • EMEA код:
  • EMEA/H/C/002380
  • Последна актуализация:
  • 23-09-2019

Доклад обществена оценка

7 Westferry Circus

Canary Wharf

London E14 4HB

United Kingdom

An agency of the European Union

Telephone

+44 (0)20 7418 8400

Facsimile

+44 (0)20 7418 8416

E-mail

info@ema.europa.eu

Website

www.ema.europa.eu

© European Medicines Agency, 2013. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.

EMA/108448/2013

EMEA/H/C/002380

Резюме на EPAR за обществено ползване

Leganto

rotigotine

Настоящият документ представлява резюме на Европейския публичен оценъчен доклад (EPAR) за

Leganto. В него се разяснява как Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба

(CHMP) е оценил лекарството, за да даде положително становище за разрешаване за употреба и

препоръки за условията на употреба на Leganto.

Какво представлява Leganto?

Leganto e набор от трансдермални пластири (пластири, които доставят лекарството през кожата).

Всеки пластир отделя 1, 2, 3, 4, 6 или 8 mg от активното вещество ротиготин (rotigotine) в

продължение на 24 часа.

Лекарството е същото като Neupro, което вече е одобрено в Европейския съюз (ЕС). Фирмата

производител на Neupro е дала съгласие научните й данни да се използват за Leganto

(„информирано съгласие“).

За какво се използва Leganto?

Leganto се използва за лечение на симптомите на следните заболявания при възрастни:

болест на Паркинсон. Leganto се използва самостоятелно за ранен стадий на заболяването

или в комбинация с леводопа (друго лекарство, използвано при болестта на Паркинсон) за

всички стадии на заболяването, включително за късните, когато ефективността на леводопа

започва да намалява;

умерен до тежък синдром на неспокойни крака – смущение, при което пациентът чувства

неконтролируем подтик да движи крайниците си, за да спре дискомфортни, болезнени или

необичайни усещания в тялото, обикновено нощем. Leganto се използва, когато не може да се

установи конкретна причина за смущението.

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

Leganto

Страница 2/3

Как се използва Leganto?

Leganto се прилага веднъж дневно по едно и също време на деня. Пластирът се залепя на суха,

чиста и здрава кожа върху корема, бедрото, ханша, хълбока, рамото или ръката над лакътя.

Пластирът се оставя в продължение на 24 часа и след това се подменя с нов, който се залепя на

друго място. В рамките на две седмици не трябва да се използва повторно същото място.

Прилаганата концентрация на пластира в началото на лечението зависи от типа и стадия на

лекуваното заболяване. Дозата може да бъде увеличавана всяка седмица до достигане на

ефективна доза. Специална опаковка, съдържаща пластири с четири различни концентрации, се

предлага в помощ при започване на лечение за ранен стадий на болестта на Паркинсон.

Максималната доза е 8 mg/24 h за ранен стадий на болестта на Паркинсон и 16 mg/24 h за

напреднало заболяване. За синдром на неспокойни крака максималната доза е 3 mg/24 h.

Как действа Leganto?

Активното вещество в Leganto, ротиготин, е допаминов агонист, което означава, че наподобява

действието на допамина. Допаминът е вещество, което пренася съобщения в мозъчните центрове,

контролиращи движенията и координацията. При пациенти с болестта на Паркинсон клетките,

произвеждащи допамин, започват да умират и количеството на допамин в мозъка намалява. В

резултат на това пациентите губят способност да контролират надеждно движенията си. През

кожата Leganto доставя в кръвния поток постоянно количество ротиготин. Ротиготинът стимулира

мозъка подобно на допамина – по този начин пациентите са в състояние да контролират

движенията си и имат по-малко от признаците и симптомите на болестта на Паркинсон, например

скованост и забавяне на движенията. Действието на ротиготина при синдром на неспокойни крака

не е напълно изяснено. Смята се, че синдромът се причинява от проблеми в начина на действие на

допамина в мозъка, които могат да се подобрят с ротиготин.

Как е проучен Leganto?

За болестта на Паркинсон Leganto е сравнен с плацебо (сляпо лечение) в четири проучвания при

830 пациенти с ранен стадий на заболяването и 842 пациенти с напреднало заболяване. Две от

проучванията сравняват също Leganto с други допаминови агонисти (ропинирол за ранен стадий

на заболяването и прамипексол за напреднало заболяване). В проучванията за ранен стадий на

заболяването се разглежда броят на пациентите, при които има най-малко 20% подобрение на

симптомите, измерено чрез стандартен въпросник за симптомите. Проучванията за напреднало

заболяване измерват продължителността на периода през деня, описан от пациентите като „off“

(когато симптомите на болестта са твърде много и препятстват нормалния живот на пациента). Две

по-малки проучвания, сравняващи Leganto с ропинирол, са извършени след разрешаването на

лекарствения продукт.

За умерен до тежък синдром на неспокойни крака Leganto е сравнен с плацебо в две основни

проучвания при общо 963 пациенти. Основната мярка за ефективност е промяната, измерена по

две стандартни скали, след шест месеца на лечение с постоянна доза.

Какви ползи от Leganto са установени в проучванията?

Leganto е по-ефективен от плацебо за лечение на болестта на Паркинсон. При ранен стадий на

заболяването 48 до 52% от пациентите, приемащи Leganto, показват подобрение на синдромите в

сравнение с 19 до 30% от приемащите плацебо. Leganto е по-малко ефективен от ропинирол: при

70% от пациентите, приемащи ропинирол, се наблюдава подобрение. В по-малките проучвания,

извършени по-късно, е установено, че ефективността на Leganto е сравнима с ропинирол.

Leganto

Страница 3/3

При напреднал стадий на болестта на Паркинсон пациентите, приемащи Leganto, имат по-голямо

съкращаване на периода „off“ спрямо пациентите, приемащи плацебо (намаляване с 2,1 до 2,7 h

при Leganto в сравнение с 0,9 h при плацебо). Намалението, отбелязано с Leganto, е подобно на

наблюдаваното при прамипексол (2,8 h).

При синдром на неспокойни крака пациентите, приемащи Leganto в дози между 1 и 3 mg/24 h,

показват по-голямо подобрение от пациентите, приемащи плацебо, в двете проучвания съгласно

резултатите по двете скали за симптомите.

Какви са рисковете, свързани с Leganto?

Най-честите нежелани лекарствени реакции при Leganto при пациенти с болестта на Паркинсон

(наблюдавани при повече от 1 на 10 пациенти) са сънливост, замаяност, главоболие, повдигане

(позиви за повръщане), повръщане и реакции на мястото на поставяне на пластира, например

зачервяване, сърбеж и дразнения на кожата. При пациенти със синдром на неспокойни крака най-

честите нежелани лекарствени реакции (наблюдавани при 1 на 10 пациенти) са повдигане,

реакции на мястото на поставяне на пластира, астенични състояния (напр. умора, слабост и

неразположение) и главоболие. За пълния списък на всички нежелани лекарствени реакции,

съобщени при Leganto, вижте листовката.

Leganto не трябва да се прилага при хора, които са свръхчувствителни (алергични) към ротиготин

или към някоя от останалите съставки. Защитният слой на Leganto съдържа алуминий. Ако на

пациента му предстои изследване с магнитен резонанс (MRI) или кардиоверзия (терапия за

възстановяване на нормалния ритъм на сърцето), Leganto трябва да се свали, за да се избегнат

изгаряния на кожата.

Защо Leganto е разрешен за употреба?

CHMP реши, че ползите от Leganto са по-големи от рисковете, и препоръча да се издаде

разрешение за употреба.

Допълнителна информация за Leganto:

На 16 юни 2011 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на Leganto, валидно в

Европейския съюз.

Пълният текст на EPAR за Leganto може да се намери на уебсайта на Агенцията:

ema.europa.eu/Find medicine/Human medicines/European Public Assessment Reports

. За повече

информация относно лечението с Leganto прочетете листовката (също част от EPAR) или

попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Дата на последно актуализиране на текста 02-2013.

Листовка за пациента: състав, показания, Нежелани лекарствени реакции, дозиране, взаимодействия, бременност, кърмене

ПРИЛОЖЕНИЕ

I

КРАТКА

ХАРАКТЕРИСТИКА

НА

ПРОДУКТА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 1 mg/24 h трансдермален пластир

Leganto 3 mg/24 h трансдермален пластир

2.

КАЧЕСТВЕН

И

КОЛИЧЕСТВЕН

СЪСТАВ

Leganto 1 mg/24 h трансдермален пластир

Всеки пластир освобождава по 1 mg ротиготин (rotigotine) за 24 часа. Всеки пластир с

повърхност 5 cm

съдържа 2,25 mg ротиготин.

Leganto 3 mg/24 h трансдермален пластир

Всеки пластир освобождава по 3 mg ротиготин (rotigotine) за 24 часа. Всеки пластир с

повърхност 15 cm

съдържа 6,75 mg ротиготин.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

Tрансдермален пластир

Тънък матриксен пластир с квадратна форма и заоблени ъгли, състоящ се от три слоя.

Leganto 1 mg/24 h трансдермален пластир

Външната страна на покриващия слой е бежова на цвят, с отпечатан надпис „Leganto

1 mg/24 h”.

Leganto 3 mg/24 h трансдермален пластир

Външната страна на покриващия слой е бежова на цвят, с отпечатан надпис „Leganto

3 mg/24 h”.

4.

КЛИНИЧНИ

ДАННИ

4.1

Терапевтични

показания

Leganto се използва за лечение на симптомите на умерен до тежък идиопатичен синдром на

неспокойните крака (Restless Legs Syndrome, RLS) при възрастни.

4.2

Дозировка

и

начин

на

приложение

Дозировка

Следващите препоръки се отнасят за номиналните дози.

Първоначалната еднократна дневна доза е 1 mg/24 h. В зависимост от индивидуалния отговор,

дозата може да се увеличи с по 1 mg/24 h седмично до максимална доза от 3 mg/24 h.

Необходимостта от продължаване на лечението трябва да се преразглежда на всеки 6 месеца.

Leganto се прилага един път на ден. Пластирът трябва да се поставя приблизително по едно и

също време всеки ден. Пластирът се оставя върху кожата в продължение на 24 часа и след това

се подменя с нов, който се поставя на друго място.

Ако пациентът забрави да постави пластира в обичайното време на деня или пластирът се

отлепи, трябва да се постави нов пластир за остатъка от деня.

Прекратяване

на

лечението

Лечението c Leganto трябва да се прекратява постепенно. Препоръчително е дневната доза да се

намалява поетапно с по с 1 mg/24 h всеки ден до пълното прекъсване на лечението с Leganto

(вж. точка 4.4). Следвайки тази процедура, не e наблюдаван ефекта на отнемане (влошаване на

симптомите над първоначалният интензитет след прекратяване на лечението).

Специални популации

Чернодробно

увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лекa до умерена степен на чернодробно

увреждане. Препоръчва се повишено внимание при лечение на пациенти с тежка степен на

чернодробно увреждане, което е възможно да доведе до по-нисък клирънс на ротиготин.

Ротиготин не е изследван в тази група пациенти. Намаляването

на дозата може да е необходимо в случай на влошаване на чернодробната недостатъчност.

Бъбречно

увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена степен на чернодробно

увреждане, нито при пациенти с лека до тежка степен на бъбречни увреждания, включително и

при такива на диализа. Възможно е неочаквано кумулиране на нивата на ротиготин при остро

влошаване на бъбречната функция (вж. точка 5.2).

Педиатрична

популация

Безопасността и ефикасността на ротиготин при деца и юноши не са установени. Наличните в

момента данни са описани в точка 5.2, но никаква препоръка за дозировката не може да се

направи.

Начин на приложение

Leganto е предназначен за трансдермално приложение.

Пластирът трябва да се поставя върху чиста, суха и здрава кожа на корема, бедрото, ханша,

хълбока, рамото или ръката над лакътя. Да се избягва повторно поставяне на пластир на едно и

също място в рамките на 14 дни. Leganto не бива да се поставя върху кожа, която е зачервена,

раздразнена или увредена (вж. точка 4.4).

Начин

на

поставяне

Всеки пластир е запечатан в саше и трябва да се поставя веднага след отваряне на сашето. След

отлепяне на половината на освобождаващия слой, залепващата повърхност се поставя върху

кожата и се притиска силно. Пластирът се огъва назад и се отлепва втората половина на

освобождаващия слой. Залепващата повърхност не трябва да се докосва. Пластирът се притиска

силно към кожата с цяла длан в продължение на около 30 секунди, за да залепне добре.

Пластирите не трябва да се разрязват на парчета.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества,изброени в

точка 6.1.

Изследване с магнитен резонанс или кардиоверзия (вж. точка 4.4).

4.4

Специални

предупреждения

и

предпазни

мерки

при

употреба

Изследване с магнитен резонанс и кардиоверзия

Покриващият слой на Leganto съдържа алуминий. При изследване с магнитен резонанс (ЯМР –

ядрено-магнитен

резонанс

) или кардиоверзия пластирът Leganto трябва да се махне, за да се

избегнат изгаряния на кожата.

Ортостатична хипотония

Известно е, че допаминовите агонисти нарушават системната регулация на кръвното налягане,

водейки до постурална/ортостатична хипотония. Такива ефекти са наблюдавани също и при

лечение с ротиготин, но честотата им е съпоставима с тази, наблюдавана при пациенти на

плацебо.

Препоръчително е кръвното налягане да се контролира, особено в началните етапи на

лечението, поради общия риск от ортостатична хипотония при допаминергичното лечение.

Синкоп

В клиничните проучвания с ротиготин е наблюдаван синкоп с честота, съпоставима с тази при

пациенти, лекувани с плацебо. Тъй като пациентите с клинично значими сърдечносъдови

заболявания са изключени от тези изпитвания, пациентите с тежки сърдечносъдови

заболявания трябва да се разпитват за симптоми на синкоп и пре-синкоп.

Внезапно заспиване и сънливост

Ротиготин е свързан със сънливост и епизоди на внезапно заспиване. Има съобщения за

внезапно заспиване по време на обичайни занимания, в някои случаи без осъзнаване и без

никакви сигнални прояви. Предписващите лекарствения продукт лекари трябва редовно да

питат за прояви на сънливост, тъй като пациентите не винаги осъзнават състоянията на

сънливост, ако не бъдат директно запитани. В такива случаи трябва да се обмисли намаляване

на дозата или прекъсване на терапията.

Нарушения в контрола на импулсите

Необходимо е пациентите редовно да се проследяват за развитието на нарушения в контрола на

импулсите. Пациентите и обслужващите ги трябва да бъдат запознати, че поведенчески

симптоми на нарушения в контрола на импулсите, включващи патологична склонност към

хазарт, засилено либидо , компулсивно харчене или пазаруване, компулсивно преяждане и

компулсивно хранене, могат да се появят при пациенти, лекувани с допаминови агонисти,

включително ротиготин.

Трябва да се помисли за намаляване на дозата/постепенно спиране ако се развият такива

симптоми.

Злокачествен невролептичен синдром

Описани са симптоми на злокачествен невролептичен синдром, развиващи се след рязко

преустановяване на допаминергичното лечение. Затова се препоръчва постепенно спиране на

лечението (вж. точка 4.2).

Патологично мислене и поведение

Има съобщения за патологично мислене и поведение, които може да включват различни

прояви, включително параноидна идеация, делюзии, халюцинации, обърканост, психотично-

подобно поведение, дезориентация, агресивно поведение, възбуда и делир.

Фиброзни усложнения

При пациенти, лекувани с допаминергични вещества деривати на ерготамина, са описани

случаи на развитие на ретроперитонеална фиброза, белодробни едеми, плеврални изливи,

удебеляване на плеврата, перикардит и увреждания на сърдечните клапи. Макар и да е

възможно тези усложнения да регресират след преустановяване на лечението, не винаги

настъпва пълно възстановяване.

Въпреки че тези нежелани реакции се свързват с ерголиновата структура на тези вещества, не е

известно, дали други допаминови агонисти, които не са производни на ерготамина, не биха

могли да ги причинят.

Невролептици

Невролептици, предписани против повръщане, не трябва да се дават на пациенти, приемащи и

допаминови агонисти (вж. точка 4.5).

Прегледи при офталмолог

Препоръчват се периодични прегледи при офталмолог или при поява на нарушения на

зрението.

Топлинно въздействие

В областта на пластира не трябва да се прилага външна топлина (излагане на силно слънце,

електрически възглавници или други източници на топлина като сауна, гореща баня).

Реакции на мястото на приложение

Възможно е развитието най-често на леки до умерени кожни реакции на мястото на

приложение на пластирите. Препоръчва се мястото на поставяне на пластира да се променя

ежедневно по ротационна схема (напр. от дясно към ляво и от горе надолу). Да се избягва

повторно поставяне на пластир на едно и също място в рамките на 14 дни. При поява на кожни

реакции на мястото на приложение, които продължават повече от няколко дни, които се

задълбочават или се разпространяват извън границите на мястото на залепване на пластира, се

налага преценка на отношението риск/полза за конкретния пациент.

Ако при прилагането на трансдермалната система се появят обриви или кожни раздразнения,

дадената област от кожата трябва да се пази от директна слънчева светлина до оздравяването й

тъй като излагането на слънчеви лъчи може да доведе до промяна на цвета на кожата.

Ако при прилагането на Leganto се развие обща реакция на кожата (напр. алергичен обрив, вкл.

еритематозен, макуларен, папулозен или пруритус), Leganto трябва да бъде спрян.

Периферен оток

Периферен оток е наблюдаван в клинични проучвания, провеждани при пациенти с RLS.

Влошаване

Възможно е влошаване. Влошаването се отнася до по-ранната поява на симптомите вечер (или

дори следобед), увеличаване на тежестта на симптомите и разпространяване на симптомите с

включване на други части на тялото. В дългосрочни клинични изпитвания с ротиготин, по-

голямата част от епизодите на влошаване са наблюдавани през първата и втората година от

лечението. Трябва да се избягва прилагането на дози над одобрения дозов диапазон за лечение

на RLS, тъй като това може да доведе до по-висока степен на влошаване (вж. точка 5.1).

Чувствителност към сулфити

Leganto съдържа натриев метабисулфит – сулфит, който може да причини реакции от алергичен

тип, включващи анафилактични симптоми и животозастрашаващи или по-малко тежки

астматични епизоди в определени чувствителни хора.

4.5

Взаимодействие

с

други

лекарствени

продукти

и

други

форми

на

взаимодействие

Тъй като ротиготин представлява допаминов агонист се предполага, че допаминови

антагонисти като невролептиците (напр. фенотиазин, бутирфенон, тиоксантен) или

метоклопрамид биха могли да намалят ефективността на Leganto и едновременното им

прилагане трябва да се избягва. Трябва да се внимава, когато пациенти приемат седативни

лекарствени продукти или други депресанти на ЦНС (централната нервна система) (напр.

бензодиазепини, антипсихотици, антидепресанти) или алкохол в комбинация с ротиготин,

поради опасност от адитивен ефект.

Едновременното прилагане на L-допа и карбидопа с ротиготин не повлиява фармакокинетиката

на ротиготин, както и ротиготин не повлиява фармакокинетиката на L-допа и карбидопа.

Едновременното прилагане на домперидон с ротиготин не повлиява фармакокинетиката на

ротиготин.

Едновременното прилагане на омепразол (инхибитор на CYP2C19), в дози от 40 mg/ден, не

повлиява фармакокинетиката и метаболизма на ротиготин при здрави доброволци.

Едновременното прилагане на ротиготин (3 mg/24 h)не повлиява фармакодинамиката и

фармакокинетиката на пероралните контрацептиви (0,03 mg етинилестрадиол, 0,15 mg

левоноргестрел).

Не са проучени взаимодействията с други форми на хормонална контрацепция.

4.6

Фертилитет,

бременност

и

кърмене

Жени с детероден потенциал, контрацепция при жени

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция, за да

предотвратят бременност по време на лечението с ротиготин.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на ротиготин при бременни жени. Проучвания при

животни не показват тератогенни ефекти при плъхове и зайци, но при мишки и плъхове е

наблюдавано ембриотоксично действие в матерно-токсични дози (вж. точка 5.3).

Потенциалният риск при хора не е известен. Ротиготин не трябва да се използва при

бременност.

Кърмене

Тъй като ротиготин намалява секрецията на пролактин при хората, се очаква потискане на

лактацията. Проучвания върху плъхове показват, че ротиготин и/или метаболитите му се

секретират с кърмата. Поради липса на информация при хора, кърменето трябва да се прекрати.

Фертилитет

За информация относно проучванията върху фертилитета, моля вижте точка 5.3.

4.7

Ефекти

върху

способността

за

шофиране

и

работа

с

машини

Ротиготин може да повлияе в значителна степен способността за шофиране и работа с машини.

Пациенти лекувани с ротиготин, имащи прояви на сънливост и/или внезапно заспиване, трябва

да бъдат предупредени да не шофират и да не се занимават с дейности (напр. работа с машини),

при които нарушенията в будното състояние могат да изложат тях или околните на риск от

сериозни наранявания или смърт, докато подобни повтарящи се симптоми не са напълно

изчезнали (вж. също точки 4.4 и 4.5).

4.8

Нежелани

лекарствени

реакции

Обобщение на профила на безопасност

Анализът на сборни плацебо-контролирани клинични проучвания върху общо 748 пациенти,

лекувани с Leganto и 214 пациенти на плацебо показва, че при 65,5% от пациентите на Leganto

и при 33,2% от пациентите на плацебо е наблюдавана поне по една нежелана реакция.

В началото на терапията могат да се проявят нежелани допаминергични ефекти като гадене и

повръщане. Обикновено те са леки до умерени по сила и преходни, дори ако лечението

продължи.

Нежеланите лекарствени реакции (НЛР), наблюдавани при над 10% от пациентите, лекувани с

трансдермални пластири Leganto са гадене, реакции на мястото на приложение, астенични

състояния и болка в главата.

При проучвания, при които ротацията на мястото на приложение на пластира е извършвана

според инструкциите в кратката характеристика на продукта и в листовката, 34,2% от

748 пациенти, лекувани с Leganto развиват реакции на мястото на приложение. В повечето

случаи реакциите на мястото на приложение са леки до умерени по сила, ограничени до

мястото на приложение, което води до прекъсване на лечението с Leganto при 7,2% от

пациентите.

Честота на прекратяване

Честота на прекратяване на лечението е проучена в 3 клинични проучвания, обхващащи

продължителност до 3 години. Процентът на пациентите прекъснали лечението си през първата

година е 25-38%, 10% през втората година и 11% през третата година. Трябва да се извършва

периодична оценка на ефикасността, както и оценка на безопасността, включваща

влошаването.

Табличен списък на нежеланите реакции

В следващата таблица са обобщени нежеланите лекарствени реакции от споменатите по-горе

сборни проучвания върху пациенти със синдром на неспокойните крака и от

постмаркетинговия опит. При системо-органните класове, нежеланите лекарствени реакции са

изброени в групи по честота (броят пациенти, за които се очаква да получат реакцията) като са

използвани следните категории: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000

до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от

наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от

честотата, нежеланите реакции са изброени в низходящ ред по отношение на сериозността.

Системо-

органникласовеп

о

MedDRA

Много

чести

Чести

Нечести

Редки

С

неизвестна

честота

Нарушения

на

имунната

система

свръхчувствите

лност, която

може да

включва

ангиоедем,

подуване на

езика или

устните

Психични

нарушения

внезапно

заспиване/внеза

пно настъпване

на съня,

сексуално

нарушение

(вкл.

xиперсексуално

ст, увеличено

либидо),

безсъние,

нарушение на

съня, абнормни

сънища,

нарушение в

контрола на

импулсите

a, г

(вкл.

патологична

склонност към

хазарт,

маниеризми,

компулсивно

преяждане/

хранително

разстройство

компулсивно

пазаруване

обсесивно-

компулсивни

разстройства,

възбуда

агресивно

поведение/

агресия

дезориентаци

синдром на

нарушена

допаминова

регулация

смущения на

възприятията

(вкл.

халюцинации

визуални

халюцинации,

слухови

халюцинации,

илюзии),

кошмари

параноя

състояние на

обърканост

психотични

разстройства

делюзии

делириум

Нарушения

на

нервната

система

главоболие

сънливост

замаяност

нарушения в

съзнанието

(вкл. синкоп,

вазовагален

синкоп, загуба

на съзнание)

дискинезия

ортостатична

замаяност

летаргия

конвулсии

Нарушения

на

очите

замъглено

зрение

увреждане на

зрението

фотопсия

Нарушения

на

ухото

и

лабиринта

вертиго

Нарушения

на

сърцето

сърцебиене

предсърдно

мъждене

суправентрикул

арна

тахикардия

Съдови

нарушения

хипертония

ортостатична

хипотония

хипотония

Респираторни,

гръдни

и

медиастинални

нарушения

хълцане

Стомашно-

чревни

нарушения

гадене

повръщане,

диспепсия

запек

, сухота в

устата

, болки в

корема

, диария

Нарушения

на

кожата

и

подкожната

тъкан

пруритус

еритема

хиперхидроза

общ пруритус

раздразнене на

кожата

контактен

дерматит

, общ

обрив

Нарушения

на

възпроизводител

ната

система

и

гърдата

еректилна

дисфункция

Общи

нарушения

и

ефекти

на

мястото

на

приложение

реакции в

зоната на

приложение

(вкл. еритем,

пруритус,

дразнене на

кожата, обрив,

дерматит,

везикули,

болка, екзема,

възпаление,

подуване,

обезцветяване,

папула,

лющене,

уртикария,

свръхчувствит

елност),

астенични

състояния

(вкл. умора,

астения,

неразположен

ие)

Чувствителност,

периферен оток

Изследвания

намалено

тегло

повишение на

чернодробните

ензими

(вкл.

AST, ALT,

GGT),

повишено

тегло

, учестена

сърдечна

дейност

повишаване на

СРК

г,д

(вж.

специални

популации)

Наранявания,

отравяния

и

усложнения,

възникнали

в

резултат

на

интервенции

припадане

Обобщаващи термини

Наблюдавани в отворени проучвания

Наблюдавани в пост-маркетинговия период

Наблюдавани през 2011 г. сборни данни от двойнослепи плацебо-контролирани проучвания

Наблюдавани в изследвания при пациенти с болест на Parkinson

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Внезапно

заспиване

и

сънливост

Ротиготин е свързан със сънливост включително силно изразена през деня и епизоди на

внезапно заспиване. В отделни случаи “внезапното заспиване” е станало по време на шофиране

и е довело до пътно-транспортни произшествия (Вж. също точки 4.4 и 4.7).

Нарушения

в

контрола

на

импулсите

Патологична склонност към хазарт, засилено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене

или пазаруване, компулсивно преяждане и компулсивно хранене, могат да се появят при

пациенти, лекувани с допаминови агонисти, включително ротиготин (вж. точка 4.4).

Специални популации

Нежеланите реакции на повишена креатин фосфокиназа (CPK) са наблюдавани с ротиготин в

клинични изпитвания проведени в Япония. Те са наблюдаванив двойнослепи изпитванияза

болестта на Паркинсон и RLS при 3,4% от японските пациенти на ротиготин, в сравнение с

1,9% на плацебо. По-голямата част от нежеланите реакции на повишена CPK, наблюдавани във

всички двойнослепи и отворени изпитвания, са оценени като леки по тежест. Нивата на СРК не

са били измервани рутинно в други популации.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно.Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт.От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана

нежелана реакция чрезнационална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9

Предозиране

Симптоми

Най-честите нежелани реакции са свързани с фармакодинамични характеристики на допаминов

агонист – гадене, повръщане, хипотония, несъзнателни движения, халюцинации, обърканост,

конвулсии и други прояви на централна допаминергична стимулация.

Мерки при предозиране

Няма известен антидот при предозиране на допаминови агонисти. При съмнение за

предозиране трябва да се обмисли сваляне на пластира(ите), защото след отстраняване на

пластира(ите) въвеждането на активното вещество спира и плазмената концентрация на

ротиготин бързо спада. Състоянието на пациента трябва да бъде проследявано внимателно, вкл.

пулс, сърдечен ритъм и кръвно налягане.

Лечението при предозиране може да наложи общи мерки за поддържане на жизнените

функции. Не се очаква диализата да бъде от полза, тъй като ротиготин не се елиминира чрез

диализа.

Ако е необходимо спирането на ротиготин, това трябва да става постепенно, за да се

предоврати поява на невролептичен малигнен синдром.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ

СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични

свойства

Фармакотерапевтична група: Антипаркинсонови лекарства, допаминови агонисти, ATC код:

N04BC09

Ротиготин представлява неерголинов допаминов агонист за лечение на признаците и

симптомите на болестта на Parkinson и на синдрома на неспокойните крака.

Механизъм на действие

Предполага се, че ползотворния ефект на ротиготин върху болестта на Parkinson се дължи на

активиране на D

и D

рецепторите в каудалния путамен в мозъка.

Точният механизъм на действие на ротиготин за лечение на RLS е неизвестен. Предполага се,

че ротиготин може би проявява своето действие основно чрез допаминовите рецептори.

Фармакодинамични ефекти

По отношение на функционалната активност на различните подтипове рецептори и тяхното

разпределение в мозъка, ротиготин е D

и D

рецепторен агонист, действащ също на D

и D

рецепторите. По отношение на недопаминергичните рецептори, ротиготин показва антагонизъм

към alpha2B и агонизъм към 5HT1A рецепторите и липса на действие върху 5HT2B рецептора.

Клинична ефикасност

Ефикасността на ротиготин е проучена в 5 плацебо-контролирани проучвания с над 1400

пациенти с идиопатичен синдром на неспокойните крака (Restless Legs Syndrome (RLS).

Ефикасността е доказана в контролирани проучвания при пациенти на лечение до 29 седмици.

Ефектът продължава 6 месеца.

Промяната сравнение с изходното ниво в международна RLS оценъчна скала (IRLS) и CGI-

точка 1 (тежест на болестта) са основните параметри на ефикасността. И за двете първични

крайни точки, статистически значима разлика се наблюдава при дози 1 mg/24 h, 2 mg/24 h и

3 mg/24 h в сравнение с плацебо. След 6 месечно поддържащо лечение при пациенти с умерен

до тежък RLS, началния RLS скор се повишава от 30,7 до 20,7 за плацебо и от 30,2 до 13,8 за

ротиготин. Адаптираната средна разлика е -6,5 точки (CI 95% -8,7; -4,4, p < 0,0001). CGI-I

ответни нива (с голямо подобрение и с много голямо подобрение) са 43,0% и 67,5% съответно

за плацебо и ротиготин (разлика 24,5% CI

: 14,2%; 34,8%, p<0,0001).

В плацебо-контролирано 7 седмично проучване са изследвани полисомнографските параметри.

Ротиготин значително намалява индекса на периодично движение на крайниците (periodic limb

movement index (PLMI)) от 50,9 до 7,7 срещу 37,4 до 32,7 за плацебо (p< 0,0001).

Влошаване

В две 6-месечени, двойнослепи, плацебо-контролирани изследвания, клинично значимо

влошаване се наблюдава при 1,5% от пациентите, лекувани с ротиготин спрямо 0,5% от

пациентите, лекувани с плацебо. В две отворени продължения на изследванията през

следващите 12 месеца, процентът на клинично значимо влошаване е 2,9%. Нито един от тези

пациенти не е прекратил лечението поради влошаване. В 5-годишно отворено изследване на

лечението, влошаване е настъпило в 11,9% от пациентите, лекувани с одобрените дозировки за

лечение на RLS (1-3 mg/24 часа), като 5,1% са определени като клинично значими. В това

изследване повечето от епизодите на влошаване са настъпили в първата и втората година от

лечението. Освен това, в това изследване е използвана и по-високата доза 4 mg/24 часа, която

не е одобрена при лечение на RLS и води до по-високи нива на влошаване.

Адхезия

към

кожата

В многоцентрово, двойносляпо, рандомизирано, двупосочно, кръстосано проучване с 52

амбулаторни пациенти, адхезията към кожата на подобрения състав, изискващ съхранение на

стайна температура е сравнен със състава, изискващ съхранение на студено, като е използван

пластир с ротиготин 8 mg/24 h. Адхезията към кожата е измерена в 2 последователни дни на 24-

ти час от поставянето на пластира. Подобреният състав, изискващ съхранение на стайна

температура е показал по-добра адхезия към кожата от състава, изискваща съхранение на

студено, като > 90% от пластирите са показали достатъчна адхезия (т.е. прилепналост > 70% от

площта на пластира) в сравнение с <83%. Сравнима поносимост на кожата се съобщава и за

двата състава. По-голямата част от наблюдаваните случаи с еритема са леки и не са сериозни.

5.2

Фармакокинетични

свойства

Абсорбция

След прилагането на трансдермалния пластир започва постоянно освобождаване на ротиготин

и абсорбирането му през кожата. Стабилна концентрация се достига след прилагане на

пластирите в продължение на един или два дни. За задържането й на стабилно ниво е

достатъчно прилагането на пластир един път на ден, който се носи 24 часа. Повишаването на

плазмените концентрации на ротиготин е пропорционално на дозата в интервала от 1 mg/24 h

до 24 mg/24 h.

Приблизително 45% от активното вещество в един пластир се освобождава в кожата за 24 часа.

Абсолютната бионаличност при трансдермално приложение е около 37%.

Ротацията на мястото на поставяне на пластира може да доведе до ежедневни разлики в

плазмените нива. Разликите в бионаличността на ротиготин варират от 2% (приложение на

мишницата спрямо хълбока) до 46% (приложение на рамото спрямо бедрото). Няма данни това

да има значимо влияние върху крайния клиничен резултат.

Разпределение

Измереното in vitro свързване на ротиготин с плазмените белтъци е около 92%.

Видимият обем на разпределение при хората е около 84 l/kg.

Биотрансформация

Ротиготин се метаболизира до голяма степен- чрез N-деалкилиране, както и директно и чрез

вторично конюгиране. In vitro тестове показват, че различни изоформи на CYP могат да

катализират N-деалкилирането на ротиготин. Основните продукти на метаболизма са сулфати и

глюкуронидови конюгати на изходното вещество, както и N-дезалкилирани метаболити, които

са биологично неактивни. Информацията относно метаболитите е непълна.

Елиминиране

Около 71% от приетата доза ротиготин се екскретира с урината, а по-малка част - около 23%, се

екскретира с фекалиите.

Клирънсът на ротиготин след трансдермално приложение е около 10 l/min, а неговия общ

елиминационен полуживот е 5 до 7 часа. Фармакокинетичният профил показва двуфазно

елиминиране с начален полуживот около 2 до 3 часа.

Тъй като пластирите се прилагат трансдермално, не се очакват взаимодействия с храна или

повлияване от заболявания на гастроинтестиналния тракт.

Специални групи пациенти

Тъй като лечението с Leganto започва с ниска доза и следва постепенното й титриране според

клиничната поносимост до достигане на оптимален терапевтичен ефект, не се налага

коригиране на дозата на база пол, тегло или възраст на пациента.

Чернодробно

и

бъбречно

увреждане

Не се наблюдават значителни повишения на плазмените нива на ротиготин при пациенти с

умерени чернодробни увреждания и леки до тежки бъбречни увреждания. Няма проучвания за

приложението на Leganto при пациенти с тежки чернодробни увреждания.

При нарушения на бъбречната функция плазмените нива на конюгатите на ротиготин и

дезалкилираните му метаболити са повишени. Обаче тези метаболити нямат отношение към

клиничните ефекти.

Педиатрична

популация

Ограничените фармакокинетични данни, получени при юноши с RLS (13-17 години, n = 24)

след лечение с многократни дози от 0,5 до 3 mg/24 h показват, че системната експозиция на

ротиготин е подобна на тази, наблюдавана при възрастни. Данните за ефикасност/безопасност

са недостатъчни, за да се установи връзка между експозицията и отговора (вж. също

педиатричната информация в точка 4.2).

5.3

Предклинични

данни

за

безопасност

Основните ефекти при проучвания за многократно прилагане и продължителна токсичност са

свързани с фармакодинамичните ефекти на допаминов агонист и последващия спад на

пролактиновата секреция.

Проучвания на пигментирани плъхове и маймуни показват свързване на ротиготин към

меланин-съдържащи тъкани (т.е. очи) след еднократно приложена доза, като тези натрупвания

са се изчистили бавно в следващите 14 дни от наблюдението.

Тримесечно проучване върху плъхове албиноси, при които е прилагана доза 2,8 пъти по-голяма

от препоръчваната за хора в mg/m

, показва развитие на ретинална дегенерация, установена

чрез трансмисионна микроскопия.Тези промени са били по-изразени при женски плъхове. Не са

провеждани допълнителни проучвания за допълнително оценяване на тази конкретна

патология.Рутинните хистопатологични изследвания на очите не са показали ретинална

дегенерация при нито едно от токсикологичните проучвания при нито един от изследваните

видове. Не е известно дали тези наблюдения са релевантни за хората.

Проучване на карциногенния потенциал установява развитие на тумори на Лайдиговите клетки

и хиперплазия при мъжки плъхове. Злокачествени тумори са открити основно в матките на

женски плъхове, на които са прилагани средни и високи дози. Подобни промени представляват

отдавна известни ефекти на допаминовите агонисти при плъхове след приложение през целия

им живот. Приема се, че нямат значение при хората.

Ефектите върху репродуктивността на ротиготин е изследвана при плъхове, зайци и мишки.

Ротиготин няма тератогенен ефект при нито един от тези видове, но в матернотоксични дози е

ембриотоксичен при плъхове и мишки. Ротиготин не повлиява фертилността на мъжките

плъхове, но понижава фертилността при женски плъхове и мишки, тъй като повлиява нивото на

пролактина – ефект, особено силно изразен при гризачи.

При теста на Еймс ротиготин не предизвиква генни мутации, но има ефект при in vitro Mouse

Lymphoma теста с метаболитна активация и по-слабо изразен ефект без такава. Тези мутагенни

ефекти на ротиготин може да се дължат на кластогенния му ефект. С микронуклеарен тест с

мишки и UDS (Unscheduled DNA Synthesis) тест с плъхове, проведени in vivo, не е потвърден

подобен ефект. Тъй като той е наблюдаван повече или по-малко паралелно със спад на общия

относителен клетъчен растеж, той може да е израз на цитотоксичен ефект на веществото.

Затова не може да се прецени значимостта на един изолиран позитивен in vitro тест за

мутагенност.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ

ДАННИ

6.1

Списък

на

помощните

вещества

Покриващ слой

Полиестерно фолио със силиконово и алуминиево покритие

с цветен, покрит с пигмент слой (титанов диоксид (Е171), жълт пигмент 95, червен

пигмент 166) и отпечатан надпис (червен пигмент 144, жълт пигмент 95, черен пигмент 7).

Самозалепващ се матриксен слой

поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат,

повидон K90,

натриев метабисулфит (E223),

аскорбил-палмитат (E304) и

DL-α-токоферол (E307).

Освобождаващ слой

Прозрачно полиестерно фолио, покрито с флуорополимер.

6.2

Несъвместимости

Не е приложимо.

6.3

Срок

на

годност

30 месеца.

6.4

Специални

условия

на

съхранение

Да не се съхранява над 30 °C.

6.5

Данни

за

опаковката

Разлепящи се сашета в пластмасова опаковка: Едната страна е от етиленов кополимер

(най-вътрешния слой), алуминиево фолио, полиетиленово фолио с ниска плътност и хартия;

другата страна е от полиетилен (най-вътрешен слой), алуминий, етиленов кополимер и хартия.

Опаковката съдържа 7, 28, 30 или 84 (групова опаковка, съдържаща 3 опаковки по 28)

трансдермални пластира, запечатани по единично в сашета.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6

Специални

предпазни

мерки

при

изхвърляне

След прилагането им пластирите все още съдържат активно вещество. След сваляне от кожата

приложените пластири трябва да бъдат сгънати на две сьс залепващия слой навътре, така че

матриксният слой да е скрит, поставени обратно в оригиналното саше и така да бъдат

изхвърлени. Всички използвани или неизползвани пластири трябва да се изхвърлят в

съответствие с местните изисквания или да се върнат в аптеката.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

8.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Leganto 3 mg/24 h трансдермални пластира

EU/1/11/695/001

EU/1/11/695/003

EU/1/11/695/004

EU/1/11/695/007

Leganto 3 mg/24 h трансдермални пластира

EU/1/11/695/019

EU/1/11/695/021

EU/1/11/695/022

EU/1/11/695/025

9.

ДАТА

НА

ПЪРВО

РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 16 юни 2011 г.

Дата на последно подновяване: 14 януари 2016 г.

10.

ДАТА

НА

АКТУАЛИЗИРАНЕ

НА

ТЕКСТА

{ММ/ГГГГ}

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 2 mg/24 h трансдермален пластир

2.

КАЧЕСТВЕН

И

КОЛИЧЕСТВЕН

СЪСТАВ

Всеки пластир освобождава по 2 mg ротиготин (rotigotine) за 24 часа. Всеки пластир с

повърхност 10 cm

съдържа 4,5 mg ротиготин.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

Tрансдермален пластир

Тънък матриксен пластир с квадратна форма и заоблени ъгли, състоящ се от три слоя.

Външната страна на покриващия слой е бежова на цвят, с отпечатан надпис „Leganto

2 mg/24 h”.

4.

КЛИНИЧНИ

ДАННИ

4.1

Терапевтични

показания

Синдром на неспокойните крака

Leganto се използва за лечение на симптомите на умерен до тежък идиопатичен синдром на

неспокойните крака (RestlessLegsSyndrome, RLS) при възрастни.

Болест на Parkinson

Leganto се използва за лечение на проявите и симптомите на ранните стадии на идиопатичната

болест на Parkinson като монотерапия (т.е. без леводопа) или в комбинация с леводопа, т.е. в

хода на заболяването до късните му стадии, когато ефектът на леводопа постепенно изчезва

или става непостоянен и се появят флуктуации на терапевтичния ефект (в края на дозата или

“on-off” флуктуации).

4.2

Дозировка

и

начин

на

приложение

Дозировка

Следващите препоръки се отнасят за номиналните дози.

Синдром

на

неспокойните

крака

Първоначалната еднократна дневна доза е 1 mg/24 h. В зависимост от индивидуалния отговор,

дозата може да се увеличи с по 1 mg/24 h седмично до максимална доза от 3 mg/24 h.

Необходимостта от продължаване на лечението трябва да се преразглежда на всеки 6 месеца.

Болест

на

Parkinson

Дозиране

при

пациенти

с

ранен

стадий

на

болестта

на

Parkinson:

Препоръчва се началната дневна доза да е 2 mg/24 h и после постепенно да се увеличава с по

2 mg/24 h седмично до достигане на ефективна доза или до максимална доза от 8 mg/24 h.

За някои пациенти ефективната доза може да е 4 mg/24 h. За повечето пациенти ефективната

доза се достига след 3-4 седмици и е съответно 6 mg/24 h или 8 mg/24 h.

Максималната доза е 8 mg/24 h.

Дозиране

при

пациенти

с

напреднал

стадий

на

болестта

на

Parkinson

с

флуктуации:

Началната еднократна дневна доза трябва да бъде 4 mg/24 h и после постепенно да се увеличава

с по 2 mg/24 h седмично до достигане на ефективна доза или до максимална доза от 16 mg/24 h.

За някои пациенти ефективната доза може да е 4 mg/24 h или 6 mg/24 h. За повечето пациенти

ефективната доза се достига след 3 до 7 седмици и е съответно 8 mg/24 h до максимална доза от

16 mg/24 h.

При дози, по-високи от 8 mg/24 h, може да се използват няколко пластира за достигане на

крайната доза, напр. 10 mg/24 h може да се достигнат като се комбинират пластири от 6 mg/24 h

и от 4 mg/24 h.

Leganto се прилага един път на ден. Пластирът трябва да се поставя приблизително по едно и

също време всеки ден. Пластирът се оставя върху кожата в продължение на 24 часа и след това

се подменя с нов, който се поставя на друго място.

Ако пациентът забрави да постави пластира в обичайното време на деня или пластирът се

отлепи, трябва да се постави нов пластир за остатъка от деня.

Прекратяване

на

лечението

Синдром

на

неспокойните

крака

Лечението c Leganto трябва да се прекратява постепенно. Препоръчително е дневната доза да се

намалява поетапно с по с 1 mg/24 h всеки ден до пълното прекъсване на лечението с Leganto

(вж. точка 4.4). Следвайки тази процедура, не е наблюдаван ефекта на отнемане (влошаване на

симптомите над първоначалният интензитет след прекратяване на лечението).

Болест

на

Parkinson

Лечението c Leganto трябва да се прекратява постепенно. Препоръчително е дневната доза да се

намалява поетапно с по с 2 mg/24 h всеки ден до пълното прекъсване на лечението с Leganto

(вж. точка 4.4).

Специални популации

Чернодробно

увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лекa до умерена степен на чернодробно

увреждане. Препоръчва се повишено внимание при лечение на пациенти с тежка степен на

чернодробно увреждане, което е възможно да доведе до по-нисък клирънс на ротиготин.

Ротиготин не е изследван в тази група пациенти. Намаляването на дозата може да е необходимо

в случай на влошаване на чернодробната недостатъчност.

Бъбречно

увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена степен на чернодробно

увреждане, нито при пациенти с лека до тежка степен на бъбречни увреждания, включително и

при такива на диализа. Възможно е неочаквано кумулиране на нивата на ротиготин при остро

влошаване на бъбречната функция (вж. точка 5.2).

Педиатрична

популация

Безопасността и ефикасността на ротиготин при деца и юноши не са установени. Наличните в

момента данни са описани в точка 5.2, но никаква препоръка за дозировката при деца с RLS не

може да се направи.

Несвойствена е употребата на Leganto в педиатричната популация при болест на Parkinson.

Начин на приложение

Leganto е предназначен за трансдермално приложение.

Пластирът трябва да се поставя върху чиста, суха и здрава кожа на корема, бедрото, ханша,

хълбока, рамото или ръката над лакътя. Да се избягва повторно поставяне на пластир на едно и

също място в рамките на 14 дни. Leganto не бива да се поставя върху кожа, която е зачервена,

раздразнена или увредена (вж. точка 4.4).

Начин

на

поставяне

Всеки пластир е запечатан в саше и трябва да се поставя веднага след отваряне на сашето. След

отлепяне на половината на освобождаващия слой, залепващата повърхност се поставя върху

кожата и се притиска силно. Пластирът се огъва назад и се отлепва втората половина на

освобождаващия слой. Залепващата повърхност не трябва да се докосва. Пластирът се притиска

силно към кожата с цяла длан в продължение на около 30 секунди, за да залепне добре.

Пластирите не трябва да се разрязват на парчета.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества,изброени в

точка 6.1.

Изследване с магнитен резонанс или кардиоверзия (вж. точка 4.4).

4.4

Специални

предупреждения

и

предпазни

мерки

при

употреба

Ако приложението на ротиготин не постигне достатъчен ефект при пациента с болестта на

Parkinson, преминаването към лечение с друг допаминов агонист може да има допълнителна

полза (вж. точка 5.1).

При двете показания:

Изследване с магнитен резонанс и кардиоверзия

Покриващият слой на Leganto съдържа алуминий. При изследване с магнитен резонанс (ЯМР –

ядрено-магнитен

резонанс

) или кардиоверзия пластирът Leganto трябва да се махне, за да се

избегнат изгаряния на кожата.

Ортостатична хипотония

Известно е, че допаминовите агонисти нарушават системната регулация на кръвното налягане,

водейки до постурална/ортостатична хипотония. Такива ефекти са наблюдавани също и при

лечение с ротиготин, но честотата им е съпоставима с тази, наблюдавана при пациенти на

плацебо.

Препоръчително е кръвното налягане да се контролира, особено в началните етапи на

лечението, поради общия риск от ортостатична хипотония при допаминергичното лечение.

Синкоп

В клиничните проучвания с ротиготин е наблюдаван синкоп с честота, съпоставима с тази при

пациенти, лекувани с плацебо. Тъй като пациентите с клинично значими сърдечносъдови

заболявания са изключени от тези изпитвания, пациентите с тежки сърдечносъдови

заболявания трябва да се разпитват за симптоми на синкоп и пре-синкоп.

Внезапно заспиване и сънливост

Ротиготин е свързан със сънливост и епизоди на внезапно заспиване . Има съобщения за

внезапно заспиване по време на обичайни занимания, в някои случаи без осъзнаване и без

никакви сигнални прояви. Предписващите лекарствения продукт лекари трябва редовно да

питат за прояви на сънливост, тъй като пациентите не винаги осъзнават състоянията на

сънливост, ако не бъдат директно запитани. В такива случаи трябва да се обмисли намаляване

на дозата или прекъсване на терапията.

Нарушения в контрола на импулсите

Необходимо е пациентите редовно да се проследяват за развитието на нарушения в контрола на

импулсите. Пациентите и обслужващите ги трябва да бъдат запознати, че поведенчески

симптоми на нарушения в контрола на импулсите, включващи патологична склонност към

хазарт, засилено либидо , компулсивно харчене или пазаруване, компулсивно преяждане и

компулсивно хранене, могат да се появят при пациенти, лекувани с допаминови агонисти,

включително ротиготин.

Трябва да се помисли за намаляване на дозата/постепенно спиране ако се развият такива

симптоми.

Злокачествен невролептичен синдром

Описани са симптоми на злокачествен невролептичен синдром, развиващи се след рязко

преустановяване на допаминергичното лечение. Затова се препоръчва постепенно спиране на

лечението (вж. точка 4.2).

Патологично мислене и поведение

Има съобщения за патологично мислене и поведение, които може да включват различни

прояви, включително параноидна идеация, делюзии, халюцинации, обърканост, психотично-

подобно поведение, дезориентация, агресивно поведение, възбуда и делир.

Фиброзни усложнения

При пациенти, лекувани с допаминергични вещества деривати на ерготамина, са описани

случаи на развитие на ретроперитонеална фиброза, белодробниедеми, плеврални изливи,

удебеляване на плеврата, перикардит и увреждания на сърдечните клапи. Макар и да е

възможно тези усложнения да регресират след преустановяване на лечението, не винаги

настъпва пълно възстановяване.

Въпреки че тези нежелани реакции се свързват с ерголиновата структура на тези вещества, не е

известно, дали други допаминови агонисти, които не са производни на ерготамина, не биха

могли да ги причинят.

Невролептици

Невролептици, предписани против повръщане, не трябва да се дават на пациенти, приемащи и

допаминови агонисти (вж. точка 4.5).

Прегледи при офталмолог

Препоръчват се периодични прегледи при офталмолог или при поява на нарушения на

зрението.

Топлинно въздействие

В областта на пластира не трябва да се прилага външна топлина (излагане на силно слънце,

електрически възглавници или други източници на топлина като сауна, гореща баня).

Реакции на мястото на приложение

Възможно е развитието най-често на леки до умерени кожни реакции на мястото на

приложение на пластирите. Препоръчва се мястото на поставяне на пластира да се променя

ежедневно по ротационна схема (напр. от дясно към ляво и от горе надолу). Да се избягва

повторно поставяне на пластир на едно и също място в рамките на 14 дни. При поява на кожни

реакции на мястото на приложение, които продължават повече от няколко дни, които се

задълбочават или се разпространяват извън границите на мястото на залепване на пластира, се

налага преценка на отношението риск/полза за конкретния пациент.

Ако при прилагането на трансдермалната система се появят обриви или кожни раздразнения,

дадената област от кожата трябва да се пази от директна слънчева светлина до оздравяването й,

тъй като излагането на слънчеви лъчи може да доведе до промяна на цвета на кожата.

Ако при прилагането на Leganto се развие обща реакция на кожата (напр. алергичен обрив, вкл.

еритематозен, макуларен, папулозен, или пруритус), Leganto трябва да бъде спрян.

Периферен оток

В клиничните проучвания при пациенти с Parkinson, 6-месечните специфични стойности на

периферия оток остават около 4% през целия период на наблюдение до 36 месеца. Периферен

оток е наблюдаван в клинични проучвания, провеждани при пациенти с RLS.

Чувствителност към сулфити

Leganto съдържа натриев метабисулфит - сулфит, който може да причини реакции от алергичен

тип, включващи анафилактични симптоми и животозастрашаващи или по-малко тежки

астматични епизоди в определени чувствителни хора.

Наблюдения при пациенти с болест на Parkinson

Допаминергични нежелани реакции

Честотата на някои нежелани допаминергични реакции, като халюцинации, дискинезия и

периферни отоци, като цяло е по-висока, когато се прилага в комбинация с L-допа при

пациенти с Parkinson. Това трябва да се има предвид при предписване на ротиготин.

Наблюдения при пациенти със синдром на неспокойните крака

Влошаване

Възможно е влошаване. Влошаването се отнася до по-ранната поява на симптомите вечер (или

дори следобед), увеличаване на тежестта на симптомите и разпространяване на симптомите с

включване на други части на тялото. В дългосрочни клинични изпитвания с ротиготин, по-

голямата част от епизодите на влошаване са наблюдавани през първата и втората година от

лечението. Трябва да се избягва прилагането на дози над одобрения дозов диапазон за лечение

на RLS, тъй като това може да доведе до по-висока степен на влошаване (вж. точка 5.1).

4.5

Взаимодействие

с

други

лекарствени

продукти

и

други

форми

на

взаимодействие

Тъй като ротиготин представлява допаминов агонист се предполага, че допаминови

антагонисти като невролептиците (напр. фенотиазин, бутирфенон, тиоксантен) или

метоклопрамид биха могли да намалят ефективността на Leganto и едновременното им

прилагане трябва да се избягва. Трябва да се внимава, когато пациенти приемат седативни

лекарствени продукти или други депресанти на ЦНС (централната нервна система) (напр.

бензодиазепини, антипсихотици, антидепресанти) или алкохол в комбинация с ротиготин,

поради опасност от адитивен ефект.

Едновременното прилагане на L-допа и карбидопа с ротиготин не повлиява фармакокинетиката

на ротиготин, както и ротиготин не повлиява фармакокинетиката на L-допа и карбидопа.

Едновременното прилагане на домперидон с ротиготин не повлиява фармакокинетиката на

ротиготин.

Едновременното прилагане на омепразол (инхибитор на CYP2C19), в дози от 40 mg/ден, не

повлиява фармакокинетиката и метаболизма на ротиготин при здрави доброволци.

Leganto може да засили допаминергичните нежелани реакции на L-допа и може да причини или

да засили съществуващите дискинезии, както е описано и при други допаминови агонисти.

Едновременното прилагане на ротиготин (3 mg/24 h)не повлиява фармакодинамиката и

фармакокинетиката на пероралните контрацептиви (0,03 mg етинилестрадиол, 0,15 mg

левоноргестрел).

Не са проучени взаимодействията с други форми на хормонална контрацепция.

4.6

Фертилитет,

бременност

и

кърмене

Жени с детероден потенциал, контрацепция при жени

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция, за да

предотвратят бременност по време на лечението с ротиготин.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на ротиготин при бременни жени. Проучвания при

животни не показват тератогенни ефекти при плъхове и зайци, но при мишки и плъхове е

наблюдавано ембриотоксично действие в матерно-токсични дози (вж. точка 5.3).

Потенциалният риск при хора не е известен. Ротиготин не трябва да се използва при

бременност.

Кърмене

Тъй като ротиготин намалява секрецията на пролактин при хората, се очаква потискане на

лактацията. Проучвания върху плъхове показват, че ротиготин и/или метаболитите му се

секретират с кърмата. Поради липса на информация при хора, кърменето трябва да се прекрати.

Фертилитет

За информация относно проучванията върху фертилитета, моля вижте точка 5.3.

4.7

Ефекти

върху

способността

за

шофиране

и

работа

с

машини

Ротиготин може да повлияе в значителна степен способността за шофиране и работа с машини.

Пациенти лекувани с ротиготин, имащи прояви на сънливост и/или внезапно заспиване, трябва

да бъдат предупредени да не шофират и да не се занимават с дейности (напр. работа с машини),

при които нарушенията в будното състояние могат да изложат тях или околните на риск от

сериозни наранявания или смърт, докато подобни повтарящи се симптоми не са напълно

изчезнали (вж. също точки 4.4 и 4.5).

4.8

Нежелани

лекарствени

реакции

Синдром на неспокойните крака

Обобщение на профила на безопасност

Резултатите от сборните плацебо-контролирани клинични проучвания върху общо

748 пациенти, лекувани с Leganto и 214 пациенти на плацебо показва, че при 65,5% от

пациентите на Leganto и при 33,2% от пациентите на плацебо е наблюдавана поне по една

нежелана реакция.

В началото на терапията могат да се проявят нежелани допаминергични ефекти като гадене и

повръщане. Обикновено те са леки до умерени по сила и преходни, дори ако лечението

продължи.

Нежеланите лекарствени реакции (НЛР), наблюдавани при над 10% от пациентите, лекувани с

трансдермални пластири Leganto са гадене, реакции на мястото на приложение, астенични

състояния и болка в главата.

При проучвания, при които ротацията на мястото на приложение на пластира е извършвана

според инструкциите в кратката характеристика на продукта и в листовката, 34,2% от

748 пациенти, лекувани с Leganto развиват реакции на мястото на приложение. В повечето

случаи реакциите на мястото на приложение са леки до умерени по сила, ограничени до

мястото на приложение, което води до прекъсване на лечението с Leganto при 7,2% от

пациентите.

Честота на прекратяване

Честота на прекратяване на лечението е проучена в 3 клинични проучвания, обхващащи

продължителност до 3 години. Процентът на пациентите прекъснали лечението си през първата

година е 25-38%, 10% през втората година и 11% през третата година. Трябва да се извършва

периодична оценка на ефикасността, както и оценка на безопасността, включваща

влошаването.

Табличен списък на нежеланите реакции

В следващата таблица са обобщени нежеланите лекарствени реакции от споменатите по-горе

сборни проучвания върху пациенти със синдром на неспокойните крака и от

постмаркетинговия опит. При системо-органните класове, нежеланите лекарствени реакции са

изброени в групи по честота (броят пациенти, за които се очаква да получат реакцията) като са

използвани следните категории: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000

до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от

наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от

честотата, нежеланите реакции са изброени в низходящ ред по отношение на сериозността.

Системо-

органникласовеп

о

MedDRA

Много

чести

Чести

Нечести

Редки

С

неизвестна

честота

Нарушения

на

имунната

система

свръхчувствите

лност, която

може да

включва

ангиоедем,

подуване на

езика или

устните

Психични

нарушения

внезапно

заспиване/внеза

пно настъпване

на съня,

сексуално

нарушение

(вкл.

xиперсексуално

ст, увеличено

либидо),

безсъние,

нарушение на

съня, абнормни

сънища,

нарушение в

контрола на

импулсите

a, г

(вкл.

патологична

склонност към

хазарт,

маниеризми,

компулсивно

преяждане/

хранително

разстройство

компулсивно

пазаруване

обсесивно-

компулсивни

разстройства,

възбуда

агресивно

поведение/

агресия

дезориентаци

синдром на

нарушена

допаминова

регулация

смущения на

възприятията

(вкл.

халюцинации

визуални

халюцинации,

слухови

халюцинации,

илюзии),

кошмари

параноя

състояние на

обърканост

психотични

разстройства

делюзии

делириум

Нарушения

на

нервната

система

главоболие

сънливост

замаяност

нарушения в

съзнанието

(вкл. синкоп,

вазовагален

синкоп, загуба

на съзнание)

дискинезия

ортостатична

замаяност

летаргия

конвулсии

Нарушения

на

очите

замъглено

зрение

увреждане на

зрението

фотопсия

Нарушения

на

ухото

и

лабиринта

вертиго

Нарушения

на

сърцето

сърцебиене

предсърдно

мъждене

суправентрику

ларна

тахикардия

Съдови

нарушения

хипертония

ортостатична

хипотония

хипотония

Респираторни,

гръдни

и

медиастинални

нарушения

хълцане

Стомашно-

чревни

нарушения

гадене

повръщане,

диспепсия

запек

, сухота

в устата

болки в

корема

диария

Нарушения

на

кожата

и

подкожната

тъкан

пруритус

еритема

хиперхидроза

общ

пруритус

раздразнене на

кожата

контактен

дерматит

общ обрив

Нарушения

на

възпроизводител

ната

система

и

гърдата

еректилна

дисфункция

Общи

нарушения

и

ефекти

на

мястото

на

приложение

реакции в

зоната на

приложение

(вкл. еритем,

пруритус,

дразнене на

кожата, обрив,

дерматит,

везикули,

болка, екзема,

възпаление,

подуване,

обезцветяване,

папула,

лющене,

уртикария,

свръхчувствит

елност),

астенични

състояния

(вкл. умора,

астения,

неразположен

ие)

Чувствителност,

периферен оток

Изследвания

намалено

тегло

повишение на

чернодробните

ензими

(вкл.

AST, ALT,

GGT),

повишаване на

теглото

учестена

сърдечна

дейност

повишаване на

СРК

г,д

(вж.

специални

популации)

Наранявания,

отравяния

и

усложнения,

възникнали

в

резултат

на

интервенции

припадане

Обобщаващи термини

Наблюдавани в отворени проучвания

Наблюдавани в пост-маркетинговия период

Наблюдавани през 2011 г. сборни данни от двойнослепи плацебо-контролирани проучвания

Наблюдавани в изследвания при пациенти с болест на Parkinson

Болест на Parkinson

Обобщение на профила на безопасност

Анализът на сборни плацебо-контролирани клинични проучвания върху общо 1307 пациенти,

лекувани с Leganto и 607 пациенти на плацебо показва, че при 72,5% от пациентите на Leganto

и при 58,0% от пациентите на плацебо е наблюдавана поне една нежелана реакция.

В началото на терапията могат да се проявят нежелани допаминергични ефекти като гадене и

повръщане. Обикновено те са леки до умерени по сила и преходни, дори ако лечението

продължи.

Нежеланите лекарствени реакции (НЛР), наблюдавани при над 10% от пациентите, лекувани с

трансдермални пластири Leganto са гадене, повръщане, реакции на мястото на приложение,

сънливост, замаяност и главоболие.

При проучвания, при които ротацията на мястото на приложение на пластира е извършвана

според инструкциите в кратката характеристика на продукта и в листовката, 35,7% от

830 пациенти, лекувани с трансдермални пластири Leganto развиват реакции на мястото на

приложение. В повечето случаи реакциите на мястото на приложение са леки до умерени по

сила, ограничени само в мястото на приложение, като само в 4,3% от всички случаи се е

наложило прекъсване лечението с Leganto.

Табличен списък на нежеланите реакции

В следващата таблица са обобщени нежеланите реакции от споменатите по-горе сборни

проучвания върху пациенти с болест на Parkinson и от постмаркетинговия опит. При системо-

органните класове, нежеланите лекарствени реакции са изброени в групи по честота (броят

пациенти, за които се очаква да получат реакцията) като са използвани следните категории:

много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до

<1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде

направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции са

изброени в низходящ ред по отношение на сериозността.

Системо-

органникласовеп

о

MedDRA

Много

чести

Чести

Нечести

Редки

С

неизвестна

честота

Нарушения

на

имунната

система

Свръхчувствит

елност, която

може да

включва

ангиоедем,

подуване на

езика или

устните

Психични

нарушения

нарушения на

възприятията

(вкл.

халюцинация,

зрителна

халюцинация,

слухова

халюцинация,

илюзия),

безсъние,

нарушение на

съня, анормални

сънища,

нарушение в

контрола на

импулсите

a, г

(вкл.

патологична

склонност към

хазарт,

маниеризми,

компулсивно

преяждане/

хранително

разстройство

компулсивно

пазаруване

внезапно

заспиване/внез

апно

настъпване на

съня, параноя,

нарушения в

сексуалното

желание

(вкл.

xиперсексу

алност,

засилено

либидо),

дезориентация

, възбуда

психотични

нарушения,

обсесивно-

компулсивно

разстройство

, агресивно

поведение/

агресия

заблуда

делир

Синдром на

нарушена

допаминова

регулация

Нарушения

на

нервната

система

сънливост,

замайване,

главоболие

нарушения на

съзнанието,

(вкл.

синкоп,

вазовагален

синкоп, загуба

на съзнание),

дискинезия,

ортостатично

замайване,

летаргия

конвулсии

синдром

“Dropped

head”

в,д

Нарушения

на

очите

замъглено

виждане,

увреждане на

зрението,

фотопсия

Нарушения

на

ухото

и

лабиринта

световъртеж

Системо-

органникласовеп

о

MedDRA

Много

чести

Чести

Нечести

Редки

С

неизвестна

честота

Сърдечни

нарушения

сърцебиене

предсърдно

мъждене

суправентри

куларна

тахикардия

Съдови

нарушения

ортостатична

хипотония,

хипертония

хипотония

Респираторни,

гръдни

и

медиастинални

нарушени

хълцане

Стомашно-

чревни

нарушения

гадене,

повръщане

констипация,

сухота в устата,

диспепсия

болка в корема

диария

Нарушения

на

кожата

и

подкожната

тъкан

еритем,

хиперхидроза,

пруритус

общ пруритус,

дразнене,

контактен

дерматит,

общ обрив

Нарушения

на

възпроизводител

-

ната

система

и

гърдата

еректилна

дисфункция

Общи

нарушения

и

ефекти

на

мястото

на

приложение

реакции в

зоната на

приложение и

вливане

(вкл.

еритем,

пруритус,

дразнене на

кожата, обрив,

дерматит,

везикули,

болка, екзема,

възпаление,

подутина,

обезцветяване,

папула,

екскориация,

уртикария,

свръхчувствит

елност)

периферни

отоци,

астенични

състояния

(вкл.

умора, астения,

обща слабост)

дразнене

Изследвания

намаляване на

теглото

повишаване

нивата на

чернодробните

ензими (вкл.

AST, ALT,

GGT),

повишено

тегло,

ускоряване на

сърдечния

пулс,

повишена CPK

(вж.

Специални

Системо-

органникласовеп

о

MedDRA

Много

чести

Чести

Нечести

Редки

С

неизвестна

честота

популации)

Наранявания,

отравяни

и

усложения,

възникнали

в

резултат

на

интервенции

припадане

Обобщаващи термини

Наблюдавани в отворени проучвания

Наблюдавани в пост-маркетинговия период

Наблюдавани през 2011 г. сборни данни от двойнослепи плацебо-контролирани проучвания

Наблюдавани само при пациенти с болест на Parkinson

При двете показания

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Внезапно

заспиване

и

сънливост

Ротиготин е свързан със сънливост включително силно изразена през деня и епизоди на

внезапно заспиване. В отделни случаи “внезапното заспиване” е станало по време на шофиране

и е довело до пътно-транспортни произшествия (Вж. също точки 4.4 и 4.7).

Нарушения

в

контрола

на

импулсите

Патологична склонност към хазарт, засилено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене

или пазаруване, компулсивно преяждане и компулсивно хранене, могат да се появят при

пациенти, лекувани с допаминови агонисти, включително ротиготин (вж. точка 4.4).

Специални популации

Нежеланите реакции на повишена креатин фосфокиназа (CPK) са наблюдавани с ротиготин в

клинични изпитвания проведени в Япония. Те са наблюдаванив двойнослепи изпитванияза

болестта на Parkinson и RLS при 3,4% от японските пациенти на ротиготин, в сравнение с 1,9%

на плацебо. По-голямата част от нежеланите реакции на повишена CPK, наблюдавани във

всички двойнослепи и отворени изпитвания, са оценени като леки по тежест. Нивата на СРК не

са били измервани рутинно в други популации.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно.Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт.От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана

нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9

Предозиране

Симптоми

Най-честите нежелани реакции са свързани с фармакодинамични характеристики на допаминов

агонист – гадене, повръщане, хипотония, несъзнателни движения, халюцинации, обърканост,

конвулсии и други прояви на централна допаминергична стимулация.

Мерки при предозиране

Няма известен антидот при предозиране на допаминови агонисти.

При съмнение за предозиране трябва да се обмисли сваляне на пластира(ите), защото след

отстраняване на пластира(ите) въвеждането на активното вещество спира и плазмената

концентрация на ротиготин бързо спада. Състоянието на пациента трябва да бъде проследявано

внимателно, вкл. пулс, сърдечен ритъм и кръвно налягане.

Лечението при предозиране може да наложи общи мерки за поддържане на жизнените

функции. Не се очаква диализата да бъде от полза, тъй като ротиготин не се елиминира чрез

диализа.

Ако е необходимо спирането на ротиготин, това трябва да става постепенно, за да се

предоврати поява на невролептичен малигнен синдром.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ

СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични

свойства

Фармакотерапевтична група: Антипаркинсонови лекарства, допаминови агонисти, ATC код:

N04BC09

Ротиготин представлява неерголинов допаминов агонист за лечение на признаците и

симптомите на болестта на Parkinson и на синдрома на неспокойните крака.

Механизъм на действие

Предполага се, че ползотворния ефект на ротиготин върху болестта на Parkinson се дължи на

активиране на D

и D

рецепторите в каудалния путамен в мозъка.

Точният механизъм на действие на ротиготин за лечение на RLS е неизвестен. Предполага се,

че ротиготин може би проявява своето действие основно чрез допаминовите рецептори.

Фармакодинамични ефекти

По отношение на функционалната активност на различните подтипове рецептори и тяхното

разпределение в мозъка, ротиготин е D

и D

рецепторен агонист, действащ също на D

и D

рецепторите. По отношение на недопаминергичните рецептори, ротиготин показва антагонизъм

към alpha2B и агонизъм към 5HT1A рецепторите и липса на действие върху 5HT2B рецептора.

Клинична ефикасност и безопасност

Клинични

проучвания

при

синдром

на

неспокойните

крака

Ефикасността на Leganto е проучена в 5 плацебо-контролирани проучвания с над 1400

пациенти с идиопатичен синдром на неспокойните крака (Restless Legs Syndrome (RLS).

Ефикасността е доказана в контролирани проучвания при пациенти на лечение до 29 седмици.

Ефектът продължава 6 месеца.

Промяната сравнение с изходното ниво в международна RLS оценъчна скала (IRLS) и CGI-

точка 1 (тежест на болестта) са основните параметри на ефикасността. И за двете първични

крайни точки, статистически значима разлика се наблюдава при дози 1 mg/24 h, 2 mg/24 h и

3 mg/24 h в сравнение с плацебо. След 6 месечно поддържащо лечение при пациенти с умерен

до тежък RLS, началния RLS скор се повишава от 30,7 до 20,7 за плацебо и от 30,2 до 13,8 за

ротиготин. Адаптираната средна разлика е -6,5 точки (CI 95% -8,7; -4,4, p < 0,0001). CGI-I

ответни нива (с голямо подобрение и с много голямо подобрение) са 43,0% и 67,5% съответно

за плацебо и ротиготин (разлика 24,5% CI

: 14,2%; 34,8%, p<0,0001).

В плацебо-контролирано 7 седмично проучване са изследвани полисомнографските параметри.

Ротиготин значително намалява индекса на периодично движение на крайниците (periodic limb

movement index (PLMI)) от 50,9 до 7,7 срещу 37,4 до 32,7 за плацебо (p< 0,0001).

Влошаване

В две 6-месечени, двойнослепи, плацебо-контролирани изследвания, клинично значимо

влошаване се наблюдава при 1,5% от пациентите, лекувани с ротиготин спрямо 0,5% от

пациентите, лекувани с плацебо. В две отворени продължения на изследванията през

следващите 12 месеца, процентът на клинично значимо влошаване е 2,9%. Нито един от тези

пациенти не е прекратил лечението поради влошаване. В 5-годишно отворено изследване на

лечението, влошаване е настъпило в 11,9% от пациентите, лекувани с одобрените дозировки за

лечение на RLS (1-3 mg/24 часа), като 5,1% са определени като клинично значими. В това

изследване повечето от епизодите на влошаване са настъпили в първата и втората година от

лечението. Освен това, в това изследване е използвана и по-високата доза 4 mg/24 часа, която

не е одобрена при лечение на RLS и води до по-високи нива на влошаване.

Клинични

проучвания

при

болест

на

Parkinson

Ефективността на ротиготин за лечение на проявите и симптомите на идиопатичната болест на

Parkinson е оценена в международни програми за разработване на лекарствения продукт,

състоящи се от четири основни, успоредни, рандомизирани, двойнослепи

плацебо-контролирани проучвания, както и в три проучвания, изследващи специфичните

аспекти на болестта на Parkinson.

В

две

основни

проучвания(SP512

Част

I

и

SP513

Част

I), изследващи ефективноста на

ротиготин за лечението на признаците и симптомите на идиопатичната болест на Parkinson, са

включени пациенти, които не са получавали едновременно други допаминови агонисти и

никога не са приемали L-допа, или последното лечение с L-допа е продължило ≤ 6 месеца.

Основните наблюдавани крайни резултати са били разделите Дейности в ежедневния живот

(Activities of Daily Living – ADL) и Изследване на моториката (Motor Examination), т.е.

съответно част II и част III от Унифицирания въпросник за оценка на болест на Parkinson

(Unified Parkinson’s Disease Rating Scale - UPDRS).

Ефикасността е определена на база повлияването на пациентите от терапията и по-точно

общото подобрение и подобрението на абсолютните точки от въпросниците ADL и Motor

Examination (UPDRS части II и III).

В

двойносляпото

проучване

SP512

Част

I 177 пациенти са били лекувани с ротиготин, а 96 са

получавали плацебо. Оптималните дози на ротиготин или плацебо са били титрувани

постепенно, чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 2 mg/24 h при стартова доза 2 mg/24 h и

максимална доза 6 mg/24 h. Пациентите от всяка група са били лекувани с оптималната доза в

продължение на 6 месеца.

В края на поддържащото лечение 91% от пациентите в групата, получаваща ротиготин, са били

с определената оптимална дозировка т.е. максималната от 6 mg/24 h. При 48% от пациентите на

ротиготин и при 19% от пациентите на плацебо е постигнато 20%-но подобрение (Разлика 29%,

18%; 39%, p< 0,0001). Лечението с ротиготин води до средно подобрение на UPDRS

индекса (части II + III) с -3,98 точки (изходна стойност 29,9 точки), докато в групата на плацебо

се отчита влошаване средно 1,31 (изходна стойност 30,0 точки). Разликата била 5,28 точки и е

статистически значима (p< 0,0001).

В

двойносляпото

проучванеSP513

Част

I 213 пациенти са лекувани с ротиготин, 227 - с

ропинирол, а 117 - с плацебо. Оптималните дозировки на ротиготин са били титрувани

постепенно в продължение на 4 седмици, чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 2 mg/24 h

при стартова доза 2 mg/24 h до максимална доза 8 mg/24 h. Оптималните дозировки на

ропинирол са били титрувани постепенно в продължение на 13 седмици до максимална доза

24 mg/ден. Пациентите във всяка група са били лекувани така в продължение на 6 месеца.

В края на това лечение 92% от пациентите в групата, получаващи ротиготин са били с

определената оптимална дозировка равна на максималната от 8 mg/24 h. При 52% от

пациентите на ротиготин, 68% от пациентите на ропинирол и 30% от тези на плацебо е

постигнато 20%-но подобрение (разлика ротиготин спрямо плацебо от 21,7%; CI

11,1%;

32,4%, разлика ропинирол спрямо плацебо от 38,4%; CI

28,1%; 48,6%, разлика ропинирол

спрямо ротиготин от 16,6%; CI

7,6%; 25,7%). Лечението с ротиготин в съответната група

води до средно подобрение на UPDRS индекса (части II + III) с 6,83 точки (изходна стойност

33,2 точки), лечението с ропинирол – подобрение с 10,78 точки (изходна стойност 32,2 точки),

лечението с плацебо – подобрение с 2,33 точки (изходна стойност 31,3 точки). Всички разлики

между активното лечение и плацебо са статистически значими. Проучването не успява да

покаже неинфериорност на ротиготин спрямо ропинирол.

В

последващо

отворено

(SP824), многоцентрово, многонационално клинично проучване са

проучени поносимостта при преминаване предишната нощ от ропинирол, прамипексол или

каберголин на ротиготин трансдермален пластир и неговия ефект върху симптомите при

пациенти с идиопатична болест на Parkinson. От предишно перорално лечение, 116 пациенти са

преминали на ротигодин до 8 mg/24 часа, сред тях 47 лекувани с ропинирол до 9 mg/ден, 47

лекувани с прамипексол до 2 mg/ден и 22 лекувани с каберголин до 3 mg/ден. Преминаване към

ротиготин е било възможно с малка корекция на дозата (медиана 2 mg/24 часа), която е била

необходима само при 2 пациенти, преминаващи от ропинирол, 5 пациенти от прамипексол и 4

пациенти от каберголин. Подобрение е наблюдавано в скора по UPDRS части I - IV. Профилът

на безопасност е непроменен спрямо наблюденията при предишни проучвания.

В

рандомизирано,

отворено

проучване

(SP825)при пациенти с ранен стадий на болестта на

Parkinson, 25 пациенти са рандомизирани на лечение с ротиготин и 26 с ропинирол. В двете

рамена дозите са титрирани съответно до оптимална или максимална доза от 8 mg/24 часа или

9 mg/ден. Двете лечения са показали подобрения в ранната сутрешна двигателна функция и

съня. Двигателните симптоми (UPDRS част III) са се подобрили с 6,3 ± 1,3 точки при

пациентите, лекувани с ротиготин и с 5,9 ± 1,3 точки в групата на ропинирол след 4 седмици

лечение. Сънят (PDSS) се е подобрил с 4,1 ± 13,8 точки при пациентите, лекувани с ротиготин и

с 2,5 ± 13,5 точки при пациентите, лекувани с ропинирол. Профилът на безопасност е сравним,

с изключение на реакциите на мястото на приложение.

В проучванията SP824 и SP825, проведени след първоначалното сравнително проучване,

ротиготин и ропинирол в еквивалентни дози са показали, че имат сравнима ефикасност.

В

две

основни

допълнителни

проучвания(SP650DB

и

SP515) са включени пациенти, които

са получавали съпътстваща терапия с L-допа. Основният наблюдаван краен резултат е бил

намаляване на “off”-времето (в часове). Ефикасността е определена на база повлияването на

пациентите от терапията и по-точно общото подобрение и абсолютното подобрение на времето

в “off” състояние.

В

двойносляпото

проучванеSP650DB

113 пациенти са лекувани с ротиготин с максимална

доза до 8 mg/24 h, 109 пациенти с ротиготин с максимална доза до 12 mg/24 h, а 119 са

получавали плацебо. Дозата при пациентите е титрирана до достигане на оптимални дози

ритоготин или плацебо, чрез седмично покачване на дозата с 2 mg/24 h при начална доза

4 mg/24h. Пациентите във всяка група са на подържащо лечение с оптималната доза в

продължение на 6 месеца. В края на поддържащото лечение е наблюдавано подобрение от поне

30% при 57% и 55% от пациентите, получаващи съответно 8 mg/24 h и 12 mg/24 h ротиготин и

при 34% от пациентите, получаващи плацебо (разлики 22% и 21%, съответно ДИ

10%; 35%

и 8%; 33%, p<0,001 за двете групи на ротиготин). При лечение с ротиготин средното

намаляване на “off”времето е било съответно 2,7 и 2,1 часа, докато наблюдаваното намаление в

групата на плацебо е било 0,9 часа. Разликите са статистически значими (съответно p< 0,001 и

p = 0,003).

В

двойносляпото

проучванеSP515

201 пациенти са лекувани с ротиготин, 200 - с прамипексол

и 100 са получавали плацебо. Оптималните дозировки на ротиготин и плацебо са били

титрувани постепенно чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 2 mg/24 h при стартова доза

4 mg/24 h до максимална доза 16 mg/24 h. Пациентите от групата на прамипексол са получавали

0,375 mg през първата седмица, 0,75 mg през втората и след това оптималната доза е била

титрувана постепенно чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 0,75 mg до максимална доза

4,5 mg/ден. Пациентите от всяка група са лекувани така в продължение на 4 месеца.

В края на това поддържащо лечение е наблюдавано подобрение от поне 30% при 60% от

пациентите, получаващи ротиготин, при 67% от пациентите, получаващи прамипексол и при

35% от пациентите, получаващи плацебо (разлика ротиготин спрямо плацебо 25%, ДИ

13%;

36%, разлика прамипексол спрямо плацебо 32%, ДИ

21%; 43%, разлика прамипексол срещу

ротиготин 7%; ДИ

2%; 17%). Средното намаляване на “off”-времето е било 2,5 часа за

групата на ротиготин, 2,8 часа за групата на прамипексол и 0,9 часа в групата на плацебо.

Всички разлики между групите с активно лечение и на плацебо са статистически значими.

Проведено

е

също

така

мултинационално

двойносляпо

проучване(SP889)

при 287 пациенти

в ранен или напреднал стадий на болестта на Parkinson, които са имали незадоволителен

контрол на двигателните симптоми рано сутрин. 81,5% от тези пациенти са били на

съпътстващо лечение с леводопа. 190 пациенти са получили ротиготин и 97 плацебо.

Пациентите са титрирани до тяхната оптимална доза ротиготин или плацебо при седмично

увеличение от 2 mg/24 часа, като се започва с 2 mg/24 часа до максимална доза 16 mg/24 часа

след 8 седмици, с последващ поддържащ период от 4 седмици. Двигателната функция рано

сутрин, оценена по UPDRS част III и нощните нарушения на съня, измерени чрез

модифицирана скала за оценка на съня при болест на Parkinson (Parkinson’s Disease Sleep Scale)

(PDSS-2), са били съ-първични крайни променливи. В края на периода на поддържане, средния

UPDRS част III резултат се е подобрил с 7,0 пункта при пациентите лекувани с ротиготин

(начално ниво 29,6) и с 3,9 пункта в плацебо групата (начално ниво 32,0). Подобренията на

средния PDSS-2 общ резултат са 5,9 пункта (ротиготин, начално ниво 19,3) и 1,9 пункта

(плацебо, начално ниво 20,5). Разликите при лечението при съ-първичните променливи са

статистически значими (р=0,0002 и р<0,0001).

Адхезия

към

кожата

В многоцентрово, двойносляпо, рандомизирано, двупосочно, кръстосано проучване с 52

амбулаторни пациенти, адхезията към кожата на подобрения състав, изискващ съхранение на

стайна температура е сравнен със състава,изискващ съхранение на студено, като е използван

пластир с ротиготин 8 mg/24 h. Адхезията към кожата е измерена в 2 последователни дни на 24-

ти час от поставянето на пластира. Подобреният състав, изискващ съхранение на стайна

температура е показал по-добра адхезия към кожата от състава, изискваща съхранение на

студено, като > 90% от пластирите са показали достатъчна адхезия (т.е. прилепналост > 70% от

площта на пластира) в сравнение с <83%. Сравнима поносимост на кожата се съобщава и за

двата състава. По-голямата част от наблюдаваните случаи с еритема са леки и не са сериозни.

5.2

Фармакокинетични

свойства

Абсорбция

След прилагането на трансдермалния пластир започва постоянно освобождаване на ротиготин

и абсорбирането му през кожата. Стабилна концентрация се достига след прилагане на

пластирите в продължение на един или два дни. За задържането й на стабилно ниво е

достатъчно прилагането на пластир един път на ден, който се носи 24 часа. Повишаването на

плазмените концентрации на ротиготин е пропорционално на дозата в интервала от 1 mg/24 h

до 24 mg/24 h.

Приблизително 45% от активното вещество в един пластир се освобождава в кожата за 24 часа.

Абсолютната бионаличност при трансдермално приложение е около 37%.

Ротацията на мястото на поставяне на пластира може да доведе до ежедневни разлики в

плазмените нива. Разликите в бионаличността на ротиготин варират от 2% (приложение на

мишницата спрямо хълбока) до 46% (приложение на рамото спрямо бедрото). Няма данни това

да има значимо влияние върху крайния клиничен резултат.

Разпределение

Измереното in vitro свързване на ротиготин с плазмените белтъци е около 92%.

Видимият обем на разпределение при хората е около 84 l/kg.

Биотрансформация

Ротиготин се метаболизира до голяма степен- чрез N-деалкилиране, както и директно и чрез

вторично конюгиране.In vitro тестове показват, че различни изоформи на CYP могат да

катализират N-деалкилирането на ротиготин. Основните продукти на метаболизма са сулфати и

глюкуронидови конюгати на изходното вещество, както и N-дезалкилирани метаболити, които

са биологично неактивни. Информацията относно метаболитите е непълна.

Елиминиране

Около 71% от приетата доза ротиготин се екскретира с урината, а по-малка част - около 23%, се

екскретира с фекалиите.

Клирънсът на ротиготин след трансдермално приложение е около 10 l/min, а неговия общ

елиминационен полуживот е 5 до 7 часа. Фармакокинетичният профил показва двуфазно

елиминиране с начален полуживот около 2 до 3 часа.

Тъй като пластирите се прилагат трансдермално, не се очакват взаимодействия с храна или

повлияване от заболявания на гастроинтестиналния тракт.

Специални групи пациенти

Тъй като лечението с Leganto започва с ниска доза и следва постепенното й титриране според

клиничната поносимост до достигане на оптимален терапевтичен ефект, не се налага

коригиране на дозата на база пол, тегло или възраст на пациента.

Чернодробно

и

бъбречно

увреждане

Не се наблюдават значителни повишения на плазмените нива на ротиготин при пациенти с

умерени чернодробни увреждания и леки до тежки бъбречни увреждания. Няма проучвания за

приложението на Leganto при пациенти с тежки чернодробни увреждания.

При нарушения на бъбречната функция плазмените нива на конюгатите на ротиготин и

дезалкилираните му метаболити са повишени. Обаче тези метаболити нямат отношение към

клиничните ефекти.

Педиатрична

популация

Ограничените фармакокинетични данни, получени при юноши с RLS (13-17 години, n = 24)

след лечение с многократни дози от 0,5 до 3 mg/24 h показват, че системната експозиция на

ротиготин е подобна на тази, наблюдавана при възрастни. Данните за ефикасност/безопасност

са недостатъчни, за да се установи връзка между експозицията и отговора (вж. също

педиатричната информация в точка 4.2).

5.3

Предклинични

данни

за

безопасност

Основните ефекти при проучвания за многократно прилагане и продължителна токсичност са

свързани с фармакодинамичните ефекти на допаминов агонист и последващия спад на

пролактиновата секреция.

Проучвания на пигментирани плъхове и маймуни показват свързване на ротиготин към

меланин-съдържащи тъкани (т.е. очи) след еднократно приложена доза, като тези натрупвания

са се изчистили бавно в следващите 14 дни от наблюдението.

Тримесечно проучване върху плъхове албиноси, при които е прилагана доза 2,8 пъти по-голяма

от препоръчваната за хора в mg/m

, показва развитие на ретинална дегенерация, установена

чрез трансмисионна микроскопия.Тези промени са били по-изразени при женски плъхове. Не са

провеждани допълнителни проучвания за допълнително оценяване на тази конкретна

патология.Рутинните хистопатологични изследвания на очите не са показали ретинална

дегенерация при нито едно от токсикологичните проучвания при нито един от изследваните

видове. Не е известно дали тези наблюдения са релевантни за хората.

Проучване на карциногенния потенциал установява развитие на тумори на Лайдиговите клетки

и хиперплазия при мъжки плъхове. Злокачествени тумори са открити основно в матките на

женски плъхове, на които са прилагани средни и високи дози. Подобни промени представляват

отдавна известни ефекти на допаминовите агонисти при плъхове след приложение през целия

им живот. Приема се, че нямат значение при хората.

Ефектите върху репродуктивността на ротиготин е изследвана при плъхове, зайци и мишки.

Ротиготин няма тератогенен ефект при нито един от тези видове, но в матернотоксични дози е

ембриотоксичен при плъхове и мишки. Ротиготин не повлиява фертилността на мъжките

плъхове, но понижава фертилността при женски плъхове и мишки, тъй като повлиява нивото на

пролактина – ефект, особено силно изразен при гризачи.

При теста на Еймс ротиготин не предизвиква генни мутации, но има ефект при in vitro Mouse

Lymphoma теста с метаболитна активация и по-слабо изразен ефект без такава. Тези мутагенни

ефекти на ротиготин може да се дължат на кластогенния му ефект. С микронуклеарен тест с

мишки и UDS (Unscheduled DNA Synthesis) тест с плъхове, проведени in vivo, не е потвърден

подобен ефект. Тъй като той е наблюдаван повече или по-малко паралелно със спад на общия

относителен клетъчен растеж, той може да е израз на цитотоксичен ефект на веществото.

Затова не може да се прецени значимостта на един изолиран позитивен in vitro тест за

мутагенност.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ

ДАННИ

6.1

Списък

на

помощните

вещества

Покриващ слой

Полиестерно фолио със силиконово и алуминиево покритие

с цветен, покрит с пигмент слой (титанов диоксид (Е171), жълт пигмент 95, червен

пигмент 166) и отпечатан надпис (червен пигмент 144, жълт пигмент 95, черен пигмент 7).

Самозалепващ се матриксен слой

поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат,

повидон K90,

натриев метабисулфит (E223),

аскорбил-палмитат (E304) и

DL-α-токоферол (E307).

Освобождаващ слой

Прозрачно полиестерно фолио, покрито с флуорополимер.

6.2

Несъвместимости

Не е приложимо.

6.3

Срок

на

годност

30 месеца.

6.4

Специални

условия

на

съхранение

Да не се съхранява над 30 °C.

6.5

Данни

за

опаковката

Разлепящи се сашета в пластмасова опаковка: Едната страна е от етиленов кополимер

(най-вътрешния слой), алуминиево фолио, полиетиленово фолио с ниска плътност и хартия;

другата страна е от полиетилен (най-вътрешен слой), алуминий, етиленов кополимер и хартия.

Опаковката съдържа 7, 28, 30 или 84 (групова опаковка, съдържаща 3 опаковки по

28) трансдермални пластира, запечатани по единично в сашета.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6

Специални

предпазни

мерки

при

изхвърляне

След прилагането им пластирите все още съдържат активно вещество. След сваляне от кожата

приложените пластири трябва да бъдат сгънати на две сьс залепващия слой навътре, така че

матриксният слой да е скрит, поставени обратно в оригиналното саше и така да бъдат

изхвърлени. Всички използвани или неизползвани пластири трябва да се изхвърлят в

съответствие с местните изисквания или да се върнат в аптеката.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

8.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/11/695/010

EU/1/11/695/012

EU/1/11/695/013

EU/1/11/695/016

9.

ДАТА

НА

ПЪРВО

РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 16 юни 2011 г.

Дата на последно подновяване: 14 януари 2016 г.

10.

ДАТА

НА

АКТУАЛИЗИРАНЕ

НА

ТЕКСТА

{ММ/ГГГГ}

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 4 mg/24 h трансдермален пластир

Leganto 6 mg/24 h трансдермален пластир

Leganto 8 mg/24 h трансдермален пластир

2.

КАЧЕСТВЕН

И

КОЛИЧЕСТВЕН

СЪСТАВ

Leganto 4 mg/24 h трансдермален пластир

Всеки пластир освобождава по 4 mg ротиготин (rotigotine) за 24 часа. Всеки пластир с

повърхност 20 cm

съдържа 9,0 mg ротиготин.

Leganto 6 mg/24 h трансдермален пластир

Всеки пластир освобождава по 6 mg ротиготин (rotigotine) за 24 часа. Всеки пластир с

повърхност 30 cm

съдържа 13,5 mg ротиготин.

Leganto 8 mg/24 h трансдермален пластир

Всеки пластир освобождава по 8 mg ротиготин (rotigotine) за 24 часа. Всеки пластир с

повърхност 40 cm

съдържа 18,0 mg ротиготин.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

Tрансдермален пластир

Тънък матриксен пластир с квадратна форма и заоблени ъгли, състоящ се от три слоя.

Leganto 4 mg/24 h трансдермален пластир

Външната страна на покриващия слой е бежова на цвят, с отпечатан надпис „Leganto

4 mg/24 h”.

Leganto 6 mg/24 h трансдермален пластир

Външната страна на покриващия слой е бежова на цвят, с отпечатан надпис „Leganto

6 mg/24 h”.

Leganto 8 mg/24 h трансдермален пластир

Външната страна на покриващия слой е бежова на цвят, с отпечатан надпис „Leganto

8 mg/24 h”.

4.

КЛИНИЧНИ

ДАННИ

4.1

Терапевтични

показания

Leganto се използва за лечение на проявите и симптомите на ранните стадии на идиопатичната

паркинсонова болест като монотерапия (т.е. без леводопа) или в комбинация с леводопа, т.е. в

хода на заболяването до късните му стадии, когато ефектът на леводопа постепенно изчезва

или става непостоянен и се появят флуктуации на терапевтичния ефект (в края на дозата или

“on-off” флуктуации).

4.2

Дозировка

и

начин

на

приложение

Дозировка

Следващите препоръки се отнасят за номиналните дози.

Дозиране

при

пациенти

с

ранен

стадий

на

болестта

на

Parkinson:

Препоръчва се началната дневна доза да е 2 mg/24 h и после постепенно да се увеличава с по

2 mg/24 h седмично до достигане на ефективна доза или до максимална доза от 8 mg/24 h.

За някои пациенти ефективната доза може да е 4 mg/24 h. За повечето пациенти ефективната

доза се достига след 3-4 седмици и е съответно 6 mg/24 h или 8 mg/24 h.

Максималната доза е 8 mg/24 h.

Дозиране

при

пациенти

с

напреднал

стадий

на

болестта

на

Parkinson

с

флуктуации:

Началната еднократна дневна доза трябва да бъде 4 mg/24 h и после постепенно да се увеличава

с по 2 mg/24 h седмично до достигане на ефективна доза или до максимална доза от 16 mg/24 h.

За някои пациенти ефективната доза може да е 4 mg/24 h или 6 mg/24 h. За повечето пациенти

ефективната доза се достига след 3 до 7 седмици и е съответно 8 mg/24 h до максимална доза от

16 mg/24 h.

При дози, по-високи от 8 mg/24 h, може да се използват няколко пластира за достигане на

крайната доза, напр. 10 mg/24 h може да се достигнат като се комбинират пластири от 6 mg/24 h

и от 4 mg/24 h.

Leganto се прилага един път на ден. Пластирът трябва да се поставя приблизително по едно и

също време всеки ден. Пластирът се оставя върху кожата в продължение на 24 часа и след това

се подменя с нов, който се поставя на друго място.

Ако пациентът забрави да постави пластира в обичайното време на деня или пластирът се

отлепи, трябва да се постави нов пластир за остатъка от деня.

Прекратяване

на

лечението

Лечението c Leganto трябва да се прекратява постепенно. Препоръчително е дневната доза да се

намалява поетапно с по с 2 mg/24 h всеки ден до пълното прекъсване на лечението с Leganto

(вж. точка 4.4).

Специални популации

Чернодробно

увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лекa до умерена степен на чернодробно

увреждане. Препоръчва се повишено внимание при лечение на пациенти с тежка степен на

чернодробно увреждане, което е възможно да доведе до по-нисък клирънс на ротиготин.

Ротиготин не е изследван в тази група пациенти. Намаляването на дозата може да е необходимо

в случай на влошаване на чернодробната недостатъчност.

Бъбречно

увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена степен на чернодробно

увреждане, нито при пациенти с лека до тежка степен на бъбречни увреждания, включително и

при такива на диализа. Възможно е неочаквано кумулиране на нивата на ротиготин при остро

влошаване на бъбречната функция (вж. точка 5.2).

Педиатрична

популация

Безопасността и ефикасността на ротиготин при деца и юноши не са установени. Несвойствена

е употребата на Leganto в педиатричната популация при болест на Parkinson.

Начин на приложение

Leganto е предназначен за трансдермално приложение.

Пластирът трябва да се поставя върху чиста, суха и здрава кожа на корема, бедрото, ханша,

хълбока, рамото или ръката над лакътя. Да се избягва повторно поставяне на пластир на едно и

също място в рамките на 14 дни. Leganto не бива да се поставя върху кожа, която е зачервена,

раздразнена или увредена (вж. точка 4.4).

Начин

на

поставяне

Всеки пластир е запечатан в саше и трябва да се поставя веднага след отваряне на сашето. След

отлепяне на половината на освобождаващия слой, залепващата повърхност се поставя върху

кожата и се притиска силно. Пластирът се огъва назад и се отлепва втората половина на

освобождаващия слой. Залепващата повърхност не трябва да се докосва. Пластирът се притиска

силно към кожата с цяла длан в продължение на около 30 секунди, за да залепне добре.

Пластирите не трябва да се разрязват на парчета.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества,изброени в

точка 6.1.

Изследване с магнитен резонанс или кардиоверзия (вж. точка 4.4).

4.4

Специални

предупреждения

и

предпазни

мерки

при

употреба

Ако приложението на ротиготин не постигне достатъчен ефект при пациента с болестта на

Parkinson, преминаването към лечение с друг допаминов агонист може да има допълнителна

полза (вж. точка 5.1).

Изследване с магнитен резонанс и кардиоверзия

Покриващият слой на Leganto съдържа алуминий. При изследване с магнитен резонанс (ЯМР –

ядрено-магнитен

резонанс

) или кардиоверзия пластирът Leganto трябва да се махне, за да се

избегнат изгаряния на кожата.

Ортостатична хипотония

Известно е, че допаминовите агонисти нарушават системната регулация на кръвното налягане,

водейки до постурална/ортостатична хипотония. Такива ефекти са наблюдавани също и при

лечение с ротиготин, но честотата им е съпоставима с тази, наблюдавана при пациенти на

плацебо.

Препоръчително е кръвното налягане да се контролира, особено в началните етапи на

лечението, поради общия риск от ортостатична хипотония при допаминергичното лечение.

Синкоп

В клиничните проучвания с ротиготин е наблюдаван синкоп с честота, съпоставима с тази при

пациенти, лекувани с плацебо. Тъй като пациентите с клинично значими сърдечносъдови

заболявания са изключени от тези изпитвания, пациентите с тежки сърдечносъдови

заболявания трябва да се разпитват за симптоми на синкоп и пре-синкоп.

Внезапно заспиване и сънливост

Ротиготин е свързан със сънливост и епизоди на внезапно заспиване. Има съобщения за

внезапно заспиване по време на обичайни занимания, в някои случаи без осъзнаване и без

никакви сигнални прояви. Предписващите лекарствения продукт лекари трябва редовно да

питат за прояви на сънливост, тъй като пациентите не винаги осъзнават състоянията на

сънливост, ако не бъдат директно запитани. В такива случаи трябва да се обмисли намаляване

на дозата или прекъсване на терапията.

Нарушения в контрола на импулсите

Необходимо е пациентите редовно да се проследяват за развитието на нарушения в контрола на

импулсите. Пациентите и обслужващите ги трябва да бъдат запознати, че поведенчески

симптоми на нарушения в контрола на импулсите, включващи патологична склонност към

хазарт, засилено либидо , компулсивно харчене или пазаруване, компулсивно преяждане и

компулсивно хранене, могат да се появят при пациенти, лекувани с допаминови агонисти,

включително ротиготин.

Трябва да се помисли за намаляване на дозата/постепенно спиране ако се развият такива

симптоми.

Злокачествен невролептичен синдром

Описани са симптоми на злокачествен невролептичен синдром, развиващи се след рязко

преустановяване на допаминергичното лечение. Затова се препоръчва постепенно спиране на

лечението (вж. точка 4.2).

Патологично мислене и поведение

Има съобщения за патологично мислене и поведение, които може да включват различни

прояви, включително параноидна идеация, делюзии, халюцинации, обърканост, психотично-

подобно поведение, дезориентация, агресивно поведение, възбуда и делир.

Фиброзни усложнения

При пациенти, лекувани с допаминергични вещества деривати на ерготамина, са описани

случаи на развитие на ретроперитонеална фиброза, белодробниедеми, плеврални изливи,

удебеляване на плеврата, перикардит и увреждания на сърдечните клапи. Макар и да е

възможно тези усложнения да регресират след преустановяване на лечението, не винаги

настъпва пълно възстановяване.

Въпреки че тези нежелани реакции се свързват с ерголиновата структура на тези вещества, не е

известно, дали други допаминови агонисти, които не са производни на ерготамина, не биха

могли да ги причинят.

Невролептици

Невролептици, предписани против повръщане, не трябва да се дават на пациенти, приемащи и

допаминови агонисти (вж. точка 4.5).

Прегледи при офталмолог

Препоръчват се периодични прегледи при офталмолог или при поява на нарушения на

зрението.

Топлинно въздействие

В областта на пластира не трябва да се прилага външна топлина (излагане на силно слънце,

електрически възглавници или други източници на топлина като сауна, гореща баня).

Реакции на мястото на приложение

Възможно е развитието най-често на леки до умерени кожни реакции на мястото на

приложение на пластирите. Препоръчва се мястото на залепяне на пластира да се променя

ежедневно по ротационна схема (напр. от дясно към ляво и от горе надолу). Да се избягва

повторно поставяне на пластир на едно и също място в рамките на 14 дни. При поява на кожни

реакции на мястото на приложение, които продължават повече от няколко дни, които се

задълбочават или се разпространяват извън границите на мястото на залепване на пластира, се

налага преценка на отношението риск/полза за конкретния пациент.

Ако при прилагането на трансдермалната система се появят обриви или кожни раздразнения,

дадената област от кожата трябва да се пази от директна слънчева светлина до оздравяването й,

тъй като излагането на слънчеви лъчи може да доведе до промяна на цвета на кожата.

Ако при прилагането на Leganto се развие обща реакция на кожата (напр. алергичен обрив, вкл.

еритематозен, макуларен, папулозен, или пруритус), Leganto трябва да бъде спрян.

Периферен оток

В клиничните проучвания при пациенти с Parkinson, 6-месечните специфични стойности на

периферия оток остават около 4% през целия период на наблюдение до 36 месеца.

Допаминергични нежелани реакции

Честотата на някои нежелани допаминергични реакции, като халюцинации, дискинезия и

периферни отоци, като цяло е по-висока, когато се прилага в комбинация с L-допа при

пациенти с Parkinson. Това трябва да се има предвид при предписване на ротиготин.

Чувствителност към сулфити

Leganto съдържа натриев метабисулфит - сулфит, който може да причини реакции от алергичен

тип, включващи анафилактични симптоми и животозастрашаващи или по-малко тежки

астматични епизоди в определени чувствителни хора.

4.5

Взаимодействие

с

други

лекарствени

продукти

и

други

форми

на

взаимодействие

Тъй като ротиготин представлява допаминов агонист се предполага, че допаминови

антагонисти като невролептиците (напр. фенотиазин, бутирфенон, тиоксантен) или

метоклопрамид биха могли да намалят ефективността на Leganto и едновременното им

прилагане трябва да се избягва. Трябва да се внимава, когато пациенти приемат седативни

лекарствени продукти или други депресанти на ЦНС (централната нервна система) (напр.

бензодиазепини, антипсихотици, антидепресанти) или алкохол в комбинация с ротиготин,

поради опасност от адитивен ефект.

Едновременното прилагане на L-допа и карбидопа с ротиготин не повлиява фармакокинетиката

на ротиготин, както и ротиготин не повлиява фармакокинетиката на L-допа и карбидопа.

Едновременното прилагане на домперидон с ротиготин не повлиява фармакокинетиката на

ротиготин.

Едновременното прилагане на омепразол (инхибитор на CYP2C19), в дози от 40 mg/ден, не

повлиява фармакокинетиката и метаболизма на ротиготин при здрави доброволци.

Leganto може да засили допаминергичните нежелани реакции на L-допа и може да причини или

да засили съществуващите дискинезии, както е описано и при други допаминови агонисти.

Едновременното прилагане на ротиготин (3 mg/24 h)не повлиява фармакодинамиката и

фармакокинетиката на пероралните контрацептиви (0,03 mg етинилестрадиол, 0,15 mg

левоноргестрел).

Не са проучени взаимодействията с други форми на хормонална контрацепция.

4.6

Фертилитет,

бременност

и

кърмене

Жени с детероден потенциал, контрацепция при жени

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция, за да

предотвратят бременност по време на лечението с ротиготин.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на ротиготин при бременни жени. Проучвания при

животни не показват тератогенни ефекти при плъхове и зайци, но при мишки и плъхове е

наблюдавано ембриотоксично действие в матерно-токсични дози (вж. точка 5.3).

Потенциалният риск при хора не е известен. Ротиготин не трябва да се използва при

бременност.

Кърмене

Тъй като ротиготин намалява секрецията на пролактин при хората, се очаква потискане на

лактацията. Проучвания върху плъхове показват, че ротиготин и/или метаболитите му се

секретират с кърмата. Поради липса на информация при хора, кърменето трябва да се прекрати.

Фертилитет

За информация относно проучванията върху фертилитета, моля вижте точка 5.3.

4.7

Ефекти

върху

способността

за

шофиране

и

работа

с

машини

Ротиготин може да повлияе в значителна степен способността за шофиране и работа с машини.

Пациенти лекувани с ротиготин, имащи прояви на сънливост и/или внезапно заспиване, трябва

да бъдат предупредени да не шофират и да не се занимават с дейности (напр. работа с машини),

при които нарушенията в будното състояние могат да изложат тях или околните на риск от

сериозни наранявания или смърт, докато подобни повтарящи се симптоми не са напълно

изчезнали (вж. също точки 4.4 и 4.5).

4.8

Нежелани

лекарствени

реакции

Анализът на сборни плацебо-контролирани клинични проучвания върху общо 1307 пациенти,

лекувани с Leganto и 607 пациенти на плацебо показва, че при 72,5% от пациентите на Leganto

и при 58,0% от пациентите на плацебо е наблюдавана поне една нежелана реакция.

В началото на терапията могат да се проявят нежелани допаминергични ефекти като гадене и

повръщане. Обикновено те са леки до умерени по сила и преходни, дори ако лечението

продължи.

Нежеланите лекарствени реакции (НЛР), наблюдавани при над 10% от пациентите, лекувани с

трансдермални пластири Leganto са гадене, повръщане, реакции на мястото на приложение,

сънливост, замаяност и главоболие.

При проучвания, при които ротацията на мястото на приложение на пластира е извършвана

според инструкциите в кратката характеристика на продукта и в листовката, 35,7% от

830 пациенти, лекувани с трансдермални пластири Leganto развиват реакции на мястото на

приложение. В повечето случаи реакциите на мястото на приложение са леки до умерени по

сила, ограничени само в мястото на приложение, като само в 4,3% от всички случаи се е

наложило прекъсване лечението с Leganto.

В следващата таблица са обобщени нежеланите реакции от споменатите по-горе сборни

проучвания върху пациенти с болест на Parkinson и от опита след пускането на пазара. При

системо-органните класове, нежеланите лекарствени реакции са изброени в групи по честота

(броят пациенти, за които се очаква да получат реакцията) като са използвани следните

категории: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки

(≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не

може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите

реакции са изброени в низходящ ред по отношение на сериозността.

Системо-

органникласовеп

о

MedDRA

Много

чести

Чести

Нечести

Редки

С

неизвестна

честота

Нарушения

на

имунната

система

Свръхчувствит

елност, която

може да

включва

ангиоедем,

подуване на

езика или

устните

Психични

нарушения

нарушения на

възприятията

(вкл.

халюцинация,

зрителна

халюцинация,

слухова

халюцинация,

илюзия),

безсъние,

нарушение на

съня, анормални

сънища,

нарушение в

контрола на

импулсите

a,г

(вкл.

патологична

склонност към

хазарт,

маниеризми,

компулсивно

преяждане/хран

ително

разстройство

компулсивно

пазаруване

внезапно

заспиване/внез

апно

настъпване на

съня, параноя,

нарушения в

сексуалното

желание

(вкл.

xиперсексу

алност,

засилено

либидо),

дезориентация

, възбуда

психотични

нарушения,

обсесивно-

компулсивно

разстройство

, агресивно

поведение/

агресия

заблуда

делир

Синдром на

нарушена

допаминова

регулация

Нарушения

на

нервната

система

сънливост,

замайване,

главоболие

нарушения на

съзнанието,

(вкл.

синкоп,

вазовагален

конвулсии

синдром

“Dropped

head”

Системо-

органникласовеп

о

MedDRA

Много

чести

Чести

Нечести

Редки

С

неизвестна

честота

синкоп, загуба

на съзнание),

дискинезия,

ортостатично

замайване,

летаргия

Нарушения

на

очите

замъглено

виждане,

увреждане на

зрението,

фотопсия

Нарушения

на

ухото

и

лабиринта

световъртеж

Сърдечни

нарушения

сърцебиене

предсърдно

мъждене

суправентри

куларна

тахикардия

Съдови

нарушения

ортостатична

хипотония,

хипертония

хипотония

Респираторни,

гръдни

и

медиастинални

нарушени

хълцане

Стомашно-

чревни

нарушения

гадене,

повръщане

констипация,

сухота в устата,

диспепсия

болка в корема

диария

Нарушения

на

кожата

и

подкожната

тъкан

еритем,

хиперхидроза,

пруритус

общ пруритус,

дразнене,

контактен

дерматит,

общ обрив

Нарушения

на

възпроизводител

-

ната

система

и

гърдата

еректилна

дисфункция

Общи

нарушения

и

ефекти

на

мястото

на

приложение

реакции в

зоната на

приложение и

вливане

(вкл.

еритем,

пруритус,

дразнене на

кожата, обрив,

дерматит,

везикули,

болка, екзема,

възпаление,

подутина,

обезцветяване,

папула,

екскориация,

уртикария,

свръхчувствит

елност)

периферни

отоци,

астенични

състояния

(вкл.

умора, астения,

обща слабост)

дразнене

Системо-

органникласовеп

о

MedDRA

Много

чести

Чести

Нечести

Редки

С

неизвестна

честота

Изследвания

намаляване на

теглото,

повишаване

нивата на

чернодробните

ензими (вкл.

AST, ALT,

GGT),

повишено

тегло,

ускоряване на

сърдечния

пулс,

повишена

(вж.

Специални

популации)

Наранявания,

отравяни

и

усложения,

възникнали

в

резултат

на

интервенции

припадане

Обобщаващи термини

Наблюдавани в отворени проучвания

Наблюдавани в пост-маркетинговия период

Наблюдавани през 2011 г. сборни данни от двойнослепи плацебо-контролирани проучвания

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Внезапно

заспиване

и

сънливост

Ротиготин е свързан със сънливост включително силно изразена през деня и епизоди на

внезапно заспиване. В отделни случаи “внезапното заспиване” е станало по време на шофиране

и е довело до пътно-транспортни произшествия (Вж. също точки 4.4 и 4.7).

Нарушения

в

контрола

на

импулсите

Патологична склонност към хазарт, засилено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене

или пазаруване, компулсивно преяждане и компулсивно хранене, могат да се появят при

пациенти, лекувани с допаминови агонисти, включително ротиготин (вж. точка 4.4).

Специални популации

Нежеланите реакции на повишена креатин фосфокиназа (CPK) са наблюдавани с ротиготин в

клинични изпитвания проведени в Япония. Те са наблюдаванив двойнослепи изпитванияза

болестта на Parkinson и RLS при 3,4% от японските пациенти на ротиготин, в сравнение с 1,9%

на плацебо. По-голямата част от нежеланите реакции на повишена CPK, наблюдавани във

всички двойнослепи и отворени изпитвания, са оценени като леки по тежест. Нивата на СРК не

са били измервани рутинно в други популации.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно.Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт.От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана

нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9

Предозиране

Симптоми

Най-честите нежелани реакции са свързани с фармакодинамични характеристики на допаминов

агонист – гадене, повръщане, хипотония, несъзнателни движения, халюцинации, обърканост,

конвулсии и други прояви на централна допаминергична стимулация.

Мерки при предозиране

Няма известен антидот при предозиране на допаминови агонисти.

При съмнение за предозиране трябва да се обмисли сваляне на пластира(ите), защото след

отстраняване на пластира(ите) въвеждането на активното вещество спира и плазмената

концентрация на ротиготин бързо спада. Състоянието на пациента трябва да бъде проследявано

внимателно, вкл. пулс, сърдечен ритъм и кръвно налягане.

Лечението при предозиране може да наложи общи мерки за поддържане на жизнените

функции. Не се очаква диализата да бъде от полза, тъй като ротиготин не се елиминира чрез

диализа.

Ако е необходимо спирането на ротиготин, това трябва да става постепенно, за да се

предоврати поява на невролептичен малигнен синдром.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ

СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични

свойства

Фармакотерапевтична група: Антипаркинсонови лекарства, допаминови агонисти, ATC код:

N04BC09

Ротиготин представлява неерголинов допаминов агонист за лечение на признаците и

симптомите на болестта на Parkinson и на синдрома на неспокойните крака.

Механизъм на действие

Предполага се, че ползотворния ефект на ротиготин върху болестта на Parkinson се дължи на

активиране на D

и D

рецепторите в каудалния путамен в мозъка.

Точният механизъм на действие на ротиготин за лечение на RLS е неизвестен. Предполага се,

че ротиготин може би проявява своето действие основно чрез допаминовите рецептори.

Фармакодинамични ефекти

По отношение на функционалната активност на различните подтипове рецептори и тяхното

разпределение в мозъка, ротиготин е D

и D

рецепторен агонист, действащ също на D

и D

рецепторите. По отношение на недопаминергичните рецептори, ротиготин показва антагонизъм

към alpha2B и агонизъм към 5HT1A рецепторите и липса на действие върху 5HT2B рецептора.

Клинична ефикасност и безопасност

Ефективността на ротиготин за лечение на проявите и симптомите на идиопатичната

паркинсонова болест е оценена в международни програми за разработване на лекарствения

продукт, състоящи се от четири основни, успоредни, рандомизирани, двойнослепи

плацебо-контролирани проучвания, както и в три проучвания, изследващи специфичните

аспекти на болестта на Parkinson.

В

две

основни

проучвания

(SP512

Част

I

и

SP513

Част

I), изследващи ефективноста на

ротиготин за лечението на признаците и симптомите на идиопатичната паркинсонова болест, са

включени пациенти, които не са получавали едновременно други допаминови агонисти и

никога не са приемали L-допа, или последното лечение с L-допа е продължило ≤ 6 месеца.

Основните наблюдавани крайни резултати са били разделите Дейности в ежедневния живот

(Activities of Daily Living – ADL) и Изследване на моториката (Motor Examination), т.е.

съответно част II и част III от Унифицирания въпросник за оценка на болестта на Parkinson

(Unified Parkinson’s Disease Rating Scale - UPDRS).

Ефикасността е определена на база повлияването на пациентите от терапията и по-точно

общото подобрение и подобрението на абсолютните точки от въпросниците ADL и Motor

Examination (UPDRS части II и III).

В

двойносляпото

проучване

SP512

Част

I 177 пациенти са били лекувани с ротиготин, а 96 са

получавали плацебо. Оптималните дози на ротиготин или плацебо са били титрувани

постепенно, чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 2 mg/24 h при стартова доза 2 mg/24 h и

максимална доза 6 mg/24 h. Пациентите от всяка група са били лекувани с оптималната доза в

продължение на 6 месеца.

В края на поддържащото лечение 91% от пациентите в групата, получаваща ротиготин, са били

с определената оптимална дозировка т.е. максималната от 6 mg/24 h. При 48% от пациентите на

ротиготин и при 19% от пациентите на плацебо е постигнато 20%-но подобрение (Разлика 29%,

18%; 39%, p< 0,0001). Лечението с ротиготин води до средно подобрение на UPDRS

индекса (части II + III) с -3,98 точки (изходна стойност 29,9 точки), докато в групата на плацебо

се отчита влошаване средно 1,31 (изходна стойност 30,0 точки). Разликата била 5,28 точки и е

статистически значима (p< 0,0001).

В

двойносляпото

проучванеSP513

Част

I 213 пациенти са лекувани с ротиготин, 227 - с

ропинирол, а 117 - с плацебо. Оптималните дозировки на ротиготин са били титрувани

постепенно в продължение на 4 седмици, чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 2 mg/24 h

при стартова доза 2 mg/24 h до максимална доза 8 mg/24 h. Оптималните дозировки на

ропинирол са били титрувани постепенно в продължение на 13 седмици до максимална доза

24 mg/ден. Пациентите във всяка група са били лекувани така в продължение на 6 месеца.

В края на това лечение 92% от пациентите в групата, получаващи ротиготин са били с

определената оптимална дозировка равна на максималната от 8 mg/24 h. При 52% от

пациентите на ротиготин, 68% от пациентите на ропинирол и 30% от тези на плацебо е

постигнато 20%-но подобрение (разлика ротиготин спрямо плацебо от 21,7%; CI

11,1%;

32,4%, разлика ропинирол спрямо плацебо от 38,4%; CI

28,1%; 48,6%, разлика ропинирол

спрямо ротиготин от 16,6%; CI

7,6%; 25,7%). Лечението с ротиготин в съответната група

води до средно подобрение на UPDRS индекса (части II + III) с 6,83 точки (изходна стойност

33,2 точки), лечението с ропинирол – подобрение с 10,78 точки (изходна стойност 32,2 точки),

лечението с плацебо – подобрение с 2,33 точки (изходна стойност 31,3 точки). Всички разлики

между активното лечение и плацебо са статистически значими. Проучването не успява да

покаже неинфериорност на ротиготин спрямо ропинирол.

В

последващо

отворено

(SP824), многоцентрово, многонационално клинично проучване са

проучени поносимостта при преминаване предишната нощ от ропинирол, прамипексол или

каберголин на ротиготин трансдермален пластир и неговия ефект върху симптомите при

пациенти с идиопатична болест на Parkinson. От предишно перорално лечение, 116 пациенти са

преминали на ротигодин до 8 mg/24 часа, сред тях 47 лекувани с ропинирол до 9 mg/ден, 47

лекувани с прамипексол до 2 mg/ден и 22 лекувани с каберголин до 3 mg/ден. Преминаване към

ротиготин е било възможно с малка корекция на дозата (медиана 2 mg/24 часа), която е била

необходима само при 2 пациенти, преминаващи от ропинирол, 5 пациенти от прамипексол и 4

пациенти от каберголин. Подобрение е наблюдавано в скора по UPDRS части I - IV. Профилът

на безопасност е непроменен спрямо наблюденията при предишни проучвания.

В

рандомизирано,

отворено

проучване

(SP825)при пациенти с ранен стадий на болестта на

Parkinson, 25 пациенти са рандомизирани на лечение с ротиготин и 26 с ропинирол. В двете

рамена дозите са титрирани съответно до оптимална или максимална доза от 8 mg/24 часа или

9 mg/ден. Двете лечения са показали подобрения в ранната сутрешна двигателна функция и

съня. Двигателните симптоми (UPDRS част III) са се подобрили с 6,3 ± 1,3 точки при

пациентите, лекувани с ротиготин и с 5,9 ± 1,3 точки в групата на ропинирол след 4 седмици

лечение. Сънят (PDSS) се е подобрил с 4,1 ± 13,8 точки при пациентите, лекувани с ротиготин и

с 2,5 ± 13,5 точки при пациентите, лекувани с ропинирол. Профилът на безопасност е сравним,

с изключение на реакциите на мястото на приложение.

В проучванията SP824 и SP825, проведени след първоначалното сравнително проучване,

ротиготин и ропинирол в еквивалентни дози са показали, че имат сравнима ефикасност.

В

две

основни

допълнителни

проучвания(SP650DB

и

SP515) са включени пациенти, които

са получавали съпътстваща терапия с L-допа. Основният наблюдаван краен резултат е бил

намаляване на “off”-времето (в часове). Ефикасността е определена на база повлияването на

пациентите от терапията и по-точно общото подобрение и абсолютното подобрение на времето

в “off” състояние.

В

двойносляпото

проучванеSP650DB

113 пациенти са лекувани с ротиготин с максимална

доза до 8 mg/24 h, 109 пациенти с ротиготин с максимална доза до 12 mg/24 h, а 119 са

получавали плацебо. Дозата при пациентите е титрирана до достигане на оптимални дози

ритоготин или плацебо, чрез седмично покачване на дозата с 2 mg/24 h при начална доза

4 mg/24h. Пациентите във всяка група са на подържащо лечение с оптималната доза в

продължение на 6 месеца. В края на поддържащото лечение е наблюдавано подобрение от поне

30% при 57% и 55% от пациентите, получаващи съответно 8 mg/24 h и 12 mg/24 h ротиготин и

при 34% от пациентите, получаващи плацебо (разлики 22% и 21%, съответно ДИ

10%; 35%

и 8%; 33%, p<0,001 за двете групи на ротиготин). При лечение с ротиготин средното

намаляване на “off”времето е било съответно 2,7 и 2,1 часа, докато наблюдаваното намаление в

групата на плацебо е било 0,9 часа. Разликите са статистически значими (съответно p< 0,001 и

p = 0,003).

В

двойносляпото

проучванеSP515

201 пациенти са лекувани с ротиготин, 200 - с прамипексол

и 100 са получавали плацебо. Оптималните дозировки на ротиготин и плацебо са били

титрувани постепенно чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 2 mg/24 h при стартова доза

4 mg/24 h до максимална доза 16 mg/24 h. Пациентите от групата на прамипексол са получавали

0,375 mg през първата седмица, 0,75 mg през втората и след това оптималната доза е била

титрувана постепенно чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 0,75 mg до максимална доза

4,5 mg/ден. Пациентите от всяка група са лекувани така в продължение на 4 месеца.

В края на това поддържащо лечение е наблюдавано подобрение от поне 30% при 60% от

пациентите, получаващи ротиготин, при 67% от пациентите, получаващи прамипексол и при

35% от пациентите, получаващи плацебо (разлика ротиготин спрямо плацебо 25%, ДИ

13%;

36%, разлика прамипексол спрямо плацебо 32%, ДИ

21%; 43%, разлика прамипексол срещу

ротиготин 7%; ДИ

2%; 17%). Средното намаляване на “off”-времето е било 2,5 часа за

групата на ротиготин, 2,8 часа за групата на прамипексол и 0,9 часа в групата на плацебо.

Всички разлики между групите с активно лечение и на плацебо са статистически значими.

Проведено

е

също

така

мултинационално

двойносляпо

проучване(SP889)

при 287 пациенти

в ранен или напреднал стадий на болестта на Parkinson, които са имали незадоволителен

контрол на двигателните симптоми рано сутрин. 81,5% от тези пациенти са били на

съпътстващо лечение с леводопа. 190 пациенти са получили ротиготин и 97 плацебо.

Пациентите са титрирани до тяхната оптимална доза ротиготин или плацебо при седмично

увеличение от 2 mg/24 часа, като се започва с 2 mg/24 часа до максимална доза 16 mg/24 часа

след 8 седмици, с последващ поддържащ период от 4 седмици. Двигателната функция рано

сутрин, оценена по UPDRS част III и нощните нарушения на съня, измерени чрез

модифицирана скала за оценка на съня при болест на Parkinson (Parkinson’s Disease Sleep Scale)

(PDSS-2), са били съ-първични крайни променливи. В края на периода на поддържане, средния

UPDRS част III резултат се е подобрил с 7,0 пункта при пациентите лекувани с ротиготин

(начално ниво 29,6) и с 3,9 пункта в плацебо групата (начално ниво 32,0). Подобренията на

средния PDSS-2 общ резултат са 5,9 пункта (ротиготин, начално ниво 19,3) и 1,9 пункта

(плацебо, начално ниво 20,5). Разликите при лечението при съ-първичните променливи са

статистически значими (р=0,0002 и р<0,0001).

Адхезия

към

кожата

В многоцентрово, двойносляпо, рандомизирано, двупосочно, кръстосано проучване с 52

амбулаторни пациенти, адхезията към кожата на подобрения състав, изискващ съхранение на

стайна температура е сравнен със състава,изискващ съхранение на студено, като е използван

пластир с ротиготин 8 mg/24 h. Адхезията към кожата е измерена в 2 последователни дни на 24-

ти час от поставянето на пластира. Подобреният състав, изискващ съхранение на стайна

температура е показал по-добра адхезия към кожата от състава, изискваща съхранение на

студено, като > 90% от пластирите са показали достатъчна адхезия (т.е. прилепналост > 70% от

площта на пластира) в сравнение с <83%. Сравнима поносимост на кожата се съобщава и за

двата състава. По-голямата част от наблюдаваните случаи с еритема са леки и не са сериозни.

5.2

Фармакокинетични

свойства

Абсорбция

След прилагането на трансдермалния пластир започва постоянно освобождаване на ротиготин

и абсорбирането му през кожата. Стабилна концентрация се достига след прилагане на

пластирите в продължение на един или два дни. За задържането й на стабилно ниво е

достатъчно прилагането на пластир един път на ден, който се носи 24 часа. Повишаването на

плазмените концентрации на ротиготин е пропорционално на дозата в интервала от 1 mg/24 h

до 24 mg/24 h.

Приблизително 45% от активното вещество в един пластир се освобождава в кожата за 24 часа.

Абсолютната бионаличност при трансдермално приложение е около 37%.

Ротацията на мястото на поставяне на пластира може да доведе до ежедневни разлики в

плазмените нива. Разликите в бионаличността на ротиготин варират от 2% (приложение на

мишницата спрямо хълбока) до 46% (приложение на рамото спрямо бедрото). Няма данни това

да има значимо влияние върху крайния клиничен резултат.

Разпределение

Измереното in vitro свързване на ротиготин с плазмените белтъци е около 92%.

Видимият обем на разпределение при хората е около 84 l/kg.

Биотрансформация

Ротиготин се метаболизира до голяма степен- чрез N-деалкилиране, както и директно и чрез

вторично конюгиране.In vitro тестове показват, че различни изоформи на CYP могат да

катализират N-деалкилирането на ротиготин. Основните продукти на метаболизма са сулфати и

глюкуронидови конюгати на изходното вещество, както и N-дезалкилирани метаболити, които

са биологично неактивни. Информацията относно метаболитите е непълна.

Елиминиране

Около 71% от приетата доза ротиготин се екскретира с урината, а по-малка част - около 23%, се

екскретира с фекалиите.

Клирънсът на ротиготин след трансдермално приложение е около 10 l/min, а неговия общ

елиминационен полуживот е 5 до 7 часа. Фармакокинетичният профил показва двуфазно

елиминиране с начален полуживот около 2 до 3 часа.

Тъй като пластирите се прилагат трансдермално, не се очакват взаимодействия с храна или

повлияване от заболявания на гастроинтестиналния тракт.

Специални групи пациенти

Тъй като лечението с Leganto започва с ниска доза и следва постепенното й титриране според

клиничната поносимост до достигане на оптимален терапевтичен ефект, не се налага

коригиране на дозата на база пол, тегло или възраст на пациента.

Чернодробно

и

бъбречно

увреждане

Не се наблюдават значителни повишения на плазмените нива на ротиготин при пациенти с

умерени чернодробни увреждания и леки до тежки бъбречни увреждания. Няма проучвания за

приложението на Leganto при пациенти с тежки чернодробни увреждания.

При нарушения на бъбречната функция плазмените нива на конюгатите на ротиготин и

дезалкилираните му метаболити са повишени. Обаче тези метаболити нямат отношение към

клиничните ефекти.

5.3

Предклинични

данни

за

безопасност

Основните ефекти при проучвания за многократно прилагане и продължителна токсичност са

свързани с фармакодинамичните ефекти на допаминов агонист и последващия спад на

пролактиновата секреция.

Проучвания на пигментирани плъхове и маймуни показват свързване на ротиготин към

меланин-съдържащи тъкани (т.е. очи) след еднократно приложена доза, като тези натрупвания

са се изчистили бавно в следващите 14 дни от наблюдението.

Тримесечно проучване върху плъхове албиноси, при които е прилагана доза 2,8 пъти по-голяма

от препоръчваната за хора в mg/m

, показва развитие на ретинална дегенерация, установена

чрез трансмисионна микроскопия.Тези промени са били по-изразени при женски плъхове. Не са

провеждани допълнителни проучвания за допълнително оценяване на тази конкретна

патология.Рутинните хистопатологични изследвания на очите не са показали ретинална

дегенерация при нито едно от токсикологичните проучвания при нито един от изследваните

видове. Не е известно дали тези наблюдения са релевантни за хората.

Проучване на карциногенния потенциал установява развитие на тумори на Лайдиговите клетки

и хиперплазия при мъжки плъхове. Злокачествени тумори са открити основно в матките на

женски плъхове, на които са прилагани средни и високи дози. Подобни промени представляват

отдавна известни ефекти на допаминовите агонисти при плъхове след приложение през целия

им живот. Приема се, че нямат значение при хората.

Ефектите върху репродуктивността на ротиготин е изследвана при плъхове, зайци и мишки.

Ротиготин няма тератогенен ефект при нито един от тези видове, но в матернотоксични дози е

ембриотоксичен при плъхове и мишки. Ротиготин не повлиява фертилността на мъжките

плъхове, но понижава фертилността при женски плъхове и мишки, тъй като повлиява нивото на

пролактина – ефект, особено силно изразен при гризачи.

При теста на Еймс ротиготин не предизвиква генни мутации, но има ефект при in vitro Mouse

Lymphoma теста с метаболитна активация и по-слабо изразен ефект без такава. Тези мутагенни

ефекти на ротиготин може да се дължат на кластогенния му ефект. С микронуклеарен тест с

мишки и UDS (Unscheduled DNA Synthesis) тест с плъхове, проведени in vivo, не е потвърден

подобен ефект. Тъй като той е наблюдаван повече или по-малко паралелно със спад на общия

относителен клетъчен растеж, той може да е израз на цитотоксичен ефект на веществото.

Затова не може да се прецени значимостта на един изолиран позитивен in vitro тест за

мутагенност.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ

ДАННИ

6.1

Списък

на

помощните

вещества

Покриващ слой

Полиестерно фолио със силиконово и алуминиево покритие

с цветен, покрит с пигмент слой (титанов диоксид (Е171), жълт пигмент 95, червен

пигмент 166) и отпечатан надпис (червен пигмент 144, жълт пигмент 95, черен пигмент 7).

Самозалепващ се матриксен слой

поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат,

повидон K90,

натриев метабисулфит (E223),

аскорбил-палмитат (E304) и

DL-α-токоферол (E307).

Освобождаващ слой

Прозрачно полиестерно фолио, покрито с флуорополимер.

6.2

Несъвместимости

Не е приложимо.

6.3

Срок

на

годност

30 месеца.

6.4

Специални

условия

на

съхранение

Да не се съхранява над 30 °C.

6.5

Данни

за

опаковката

Разлепящи се сашета пластмасоваопаковка: Едната страна е от етиленов кополимер

(най-вътрешния слой), алуминиево фолио, полиетиленово фолио с ниска плътност и хартия;

другата страна е от полиетилен (най-вътрешен слой), алуминий, етиленов кополимер и хартия.

Опаковката съдържа 7, 28, 30 или 84 (групова опаковка, съдържаща 3 опаковки по 28)

трансдермални пластира, запечатани по единично в сашета.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6

Специални

предпазни

мерки

при

изхвърляне

След прилагането им пластирите все още съдържат активно вещество. След сваляне от кожата

приложените пластири трябва да бъдат сгънати на две сьс залепващия слой навътре, така че

матриксният слой да е скрит, поставени обратно в оригиналното саше и така да бъдат

изхвърлени. Всички използвани или неизползвани пластири трябва да се изхвърлят в

съответствие с местните изисквания или да се върнат в аптеката.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

8.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Leganto 4 mg/24 h трансдермален пластир

EU/1/11/695/028

EU/1/11/695/030

EU/1/11/695/031

EU/1/11/695/034

Leganto 6 mg/24 h трансдермален пластир

EU/1/11/695/037

EU/1/11/695/039

EU/1/11/695/040

EU/1/11/695/043

Leganto 8 mg/24 h трансдермален пластир

EU/1/11/695/046

EU/1/11/695/048

EU/1/11/695/049

EU/1/11/695/052

9.

ДАТА

НА

ПЪРВО

РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 16 юни 2011 г.

Дата на последно подновяване: 14 януари 2016 г.

10.

ДАТА

НА

АКТУАЛИЗИРАНЕ

НА

ТЕКСТА

{ММ/ГГГГ}

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto

2 mg/24 h

4 mg/24 h

6 mg/24 h

8 mg/24 h

Трансдермален пластир

2.

КАЧЕСТВЕН

И

КОЛИЧЕСТВЕН

СЪСТАВ

Leganto 2 mg/24 h трансдермален пластир

Всеки пластир освобождава по 2 mg ротиготин (rotigotine) за 24 часа. Всеки пластир с

повърхност 10 cm

съдържа 4,5 mg ротиготин.

Leganto 4 mg/24 h трансдермален пластир

Всеки пластир освобождава по 4 mg ротиготин (rotigotine) за 24 часа. Всеки пластир с

повърхност 20 cm

съдържа 9,0 mg ротиготин.

Leganto 6 mg/24 h трансдермален пластир

Всеки пластир освобождава по 6 mg ротиготин (rotigotine) за 24 часа. Всеки пластир с

повърхност 30 cm

съдържа 13,5 mg ротиготин.

Leganto 8 mg/24 h трансдермален пластир

Всеки пластир освобождава по 8 mg ротиготин (rotigotine) за 24 часа. Всеки пластир с

повърхност 40 cm

съдържа 18,0 mg ротиготин.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

Tрансдермален пластир

Тънък матриксен пластир с квадратна форма и заоблени ъгли, състоящ се от три слоя.

Външната страна на покриващия слой е бежова на цвят, с отпечатан надпис „Leganto 2 mg/24 h,

4 mg/24 h, 6 mg/24 h или 8 mg/24 h”.

4.

КЛИНИЧНИ

ДАННИ

4.1

Терапевтични

показания

Leganto се използва за лечение на проявите и симптомите на ранните стадии на идиопатичната

паркинсонова болест като монотерапия (т.е. без леводопа) или в комбинация с леводопа, т.е. в

хода на заболяването до късните му стадии, когато ефектът на леводопа постепенно изчезва

или става непостоянен и се появят флуктуации на терапевтичния ефект (в края на дозата или

“on-off” флуктуации).

4.2

Дозировка

и

начин

на

приложение

Дозировка

Следващите препоръки се отнасят за номиналните дози.

Дозиране

при

пациенти

с

ранен

стадий

на

болестта

на

Parkinson:

Препоръчва се началната дневна доза да е 2 mg/24 h и после постепенно да се увеличава с по

2 mg/24 h седмично до достигане на ефективна доза или до максимална доза от 8 mg/24 h.

За някои пациенти ефективната доза може да е 4 mg/24 h. За повечето пациенти ефективната

доза се достига след 3-4 седмици и е съответно 6 mg/24 h или 8 mg/24 h.

Максималната доза е 8 mg/24 h.

Дозиране

при

пациенти

с

напреднал

стадий

на

болестта

на

Parkinson

с

флуктуации:

Началната еднократна дневна доза трябва да бъде 4 mg/24 h и после постепенно да се увеличава

с по 2 mg/24 h седмично до достигане на ефективна доза или до максимална доза от 16 mg/24 h.

За някои пациенти ефективната доза може да е 4 mg/24 h или 6 mg/24 h. За повечето пациенти

ефективната доза се достига след 3 до 7 седмици и е съответно 8 mg/24 h до максимална доза от

16 mg/24 h.

Опаковката Leganto за начало на лечението съдържа 4 различни комплекта (по един от всяка

дозировка), всеки с по 7 пластира за първите четири седмици на лечение.

В зависимост от постигнатия ефект при всеки пациент може не всички от следващите дозови

стъпки да са необходими или след 4-тата седмица може да са необходими допълнителни по-

високи дози, които не са включени в тази опаковка.

Първия ден лечението започва с Leganto 2 mg/24 h. През втората седмица пациентът прилага

Leganto 4 mg/24 h. През третата седмица пациентът прилага Leganto 6 mg/24 h и през четвъртата

седмица - Leganto 8 mg/24 h. Съответните комплекти са надписани “ Седмица 1. (2., 3. или 4.)”.

Leganto се прилага един път на ден. Пластирът трябва да се поставя приблизително по едно и

също време всеки ден. Пластирът се оставя върху кожата в продължение на 24 часа и след това

се подменя с нов, който се поставя на друго място.

Ако пациентът забрави да постави пластира в обичайното време на деня или пластирът се

отлепи, трябва да се постави нов пластир за остатъка от деня.

Прекратяване

на

лечението

Лечението c Leganto трябва да се прекратява постепенно. Препоръчително е дневната доза да се

намалява поетапно с по с 2 mg/24 h всеки ден до пълното прекъсване на лечението с Leganto

(вж. точка 4.4).

Специални популации

Чернодробно

увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лекa до умерена степен на чернодробно

увреждане. Препоръчва се повишено внимание при лечение на пациенти с тежка степен на

чернодробно увреждане, което е възможно да доведе до по-нисък клирънс на ротиготин.

Ротиготин не е изследван в тази група пациенти. Намаляването на дозата може да е необходимо

в случай на влошаване на чернодробната недостатъчност.

Бъбречно

увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена степен на чернодробно

увреждане, нито при пациенти с лека до тежка степен на бъбречни увреждания, включително и

при такива на диализа. Възможно е неочаквано кумулиране на нивата на ротиготин при остро

влошаване на бъбречната функция (вж. точка 5.2).

Педиатрична

популация

Безопасността и ефикасността на ротиготин при деца и юноши не са установени. Несвойствена

е употребата на Leganto в педиатричната популация при болест на Parkinson.

Начин на приложение

Leganto е предназначен за трансдермално приложение.

Пластирът трябва да се поставя върху чиста, суха и здрава кожа на корема, бедрото, ханша,

хълбока, рамото или ръката над лакътя. Да се избягва повторно поставяне на пластир на едно и

също място в рамките на 14 дни. Leganto не бива да се поставя върху кожа, която е зачервена,

раздразнена или увредена (вж. точка 4.4).

Начин

на

поставяне

Всеки пластир е запечатан в саше и трябва да се поставя веднага след отваряне на сашето. След

отлепяне на половината на освобождаващия слой, залепващата повърхност се поставя върху

кожата и се притиска силно. Пластирът се огъва назад и се отлепва втората половина на

освобождаващия слой. Залепващата повърхност не трябва да се докосва. Пластирът се притиска

силно към кожата с цяла длан в продължение на около 30 секунди, за да залепне добре.

Пластирите не трябва да се разрязват на парчета.

4.3

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества,изброени в

точка 6.1.

Изследване с магнитен резонанс или кардиоверзия (вж. точка 4.4).

4.4

Специални

предупреждения

и

предпазни

мерки

при

употреба

Ако приложението на ротиготин не постигне достатъчен ефект при пациента с болест на

Parkinson, преминаването към лечение с друг допаминов агонист може да има допълнителна

полза (вж. точка 5.1).

Изследване с магнитен резонанс и кардиоверзия

Покриващият слой на Leganto съдържа алуминий. При изследване с магнитен резонанс (ЯМР –

ядрено-магнитен

резонанс

) или кардиоверзия пластирът Leganto трябва да се махне, за да се

избегнат изгаряния на кожата.

Ортостатична хипотония

Известно е, че допаминовите агонисти нарушават системната регулация на кръвното налягане,

водейки до постурална/ортостатична хипотония. Такива ефекти са наблюдавани също и при

лечение с ротиготин, но честотата им е съпоставима с тази, наблюдавана при пациенти на

плацебо.

Препоръчително е кръвното налягане да се контролира, особено в началните етапи на

лечението, поради общия риск от ортостатична хипотония при допаминергичното лечение.

Синкоп

В клиничните проучвания с ротиготин е наблюдаван синкоп с честота, съпоставима с тази при

пациенти, лекувани с плацебо. Тъй като пациентите с клинично значими сърдечносъдови

заболявания са изключени от тези изпитвания, пациентите с тежки сърдечносъдови

заболявания трябва да се разпитват за симптоми на синкоп и пре-синкоп.

Внезапно заспиване и сънливост

Ротиготин е свързан със сънливост и епизоди на внезапно заспиване. Има съобщения за

внезапно заспиване по време на обичайни занимания, в някои случаи без осъзнаване и без

никакви сигнални прояви. Предписващите лекарствения продукт лекари трябва редовно да

питат за прояви на сънливост, тъй като пациентите невинаги осъзнават състоянията на

сънливост, ако не бъдат директно запитани. В такива случаи трябва да се обмисли намаляване

на дозата или прекъсване на терапията.

Нарушения в контрола на импулсите

Необходимо е пациентите редовно да се проследяват за развитието на нарушения в контрола на

импулсите. Пациентите и обслужващите ги трябва да бъдат запознати, че поведенчески

симптоми на нарушения в контрола на импулсите, включващи патологична склонност към

хазарт, засилено либидо , компулсивно харчене или пазаруване, компулсивно преяждане и

компулсивно хранене, могат да се появят при пациенти, лекувани с допаминови агонисти,

включително ротиготин.

Трябва да се помисли за намаляване на дозата/постепенно спиране, ако се развият такива

симптоми.

Злокачествен невролептичен синдром

Описани са симптоми на злокачествен невролептичен синдром, развиващи се след рязко

преустановяване на допаминергичното лечение. Затова се препоръчва постепенно спиране на

лечението (вж. точка 4.2).

Патологично мислене и поведение

Има съобщения за патологично мислене и поведение, които може да включват различни

прояви, включително параноидна идеация, делюзии, халюцинации, обърканост, психотично-

подобно поведение, дезориентация, агресивно поведение, възбуда и делир.

Фиброзни усложнения

При пациенти, лекувани с допаминергични вещества деривати на ерготамина, са описани

случаи на развитие на ретроперитонеална фиброза, белодробниедеми, плеврални изливи,

удебеляване на плеврата, перикардит и увреждания на сърдечните клапи. Макар и да е

възможно тези усложнения да регресират след преустановяване на лечението, не винаги

настъпва пълно възстановяване.

Въпреки че тези нежелани реакции се свързват с ерголиновата структура на тези вещества, не е

известно, дали други допаминови агонисти, които не са производни на ерготамина, не биха

могли да ги причинят.

Невролептици

Невролептици, предписани против повръщане, не трябва да се дават на пациенти, приемащи и

допаминови агонисти (вж. точка 4.5).

Прегледи при офталмолог

Препоръчват се периодични прегледи при офталмолог или при поява на нарушения на

зрението.

Топлинно въздействие

В областта на пластира не трябва да се прилага външна топлина (излагане на силно слънце,

електрически възглавници или други източници на топлина като сауна, гореща баня).

Реакции на мястото на приложение

Възможно е развитието най-често на леки до умерени кожни реакции на мястото на

приложение на пластирите. Препоръчва се мястото на залепяне на пластира да се променя

ежедневно по ротационна схема (напр. от дясно към ляво и от горе надолу). Да се избягва

повторно поставяне на пластир на едно и също място в рамките на 14 дни. При поява на кожни

реакции на мястото на приложение, които продължават повече от няколко дни, които се

задълбочават или се разпространяват извън границите на мястото на залепване на пластира, се

налага преценка на отношението риск/полза за конкретния пациент.

Ако при прилагането на трансдермалната система се появят обриви или кожни раздразнения,

дадената област от кожата трябва да се пази от директна слънчева светлина до оздравяването й,

тъй като излагането на слънчеви лъчи може да доведе до промяна на цвета на кожата.

Ако при прилагането на Leganto се развие обща реакция на кожата (напр. алергичен обрив, вкл.

еритематозен, макуларен, папулозен, или пруритус), Leganto трябва да бъде спрян.

Периферен оток

В клиничните проучвания при пациенти с Parkinson, 6-месечните специфични стойности на

периферия оток остават около 4% през целия период на наблюдение до 36 месеца.

Допаминергични нежелани реакции

Честотата на някои нежелани допаминергични реакции, като халюцинации, дискинезия и

периферни отоци, като цяло е по-висока, когато се прилага в комбинация с L-допа при

пациенти с Parkinson. Това трябва да се има предвид при предписване на ротиготин.

Чувствителност към сулфити

Leganto съдържа натриев метабисулфит - сулфит, който може да причини реакции от алергичен

тип, включващи анафилактични симптоми и животозастрашаващи или по-малко тежки

астматични епизоди в определени чувствителни хора.

4.5

Взаимодействие

с

други

лекарствени

продукти

и

други

форми

на

взаимодействие

Тъй като ротиготин представлява допаминов агонист се предполага, че допаминови

антагонисти като невролептиците (напр. фенотиазин, бутирфенон, тиоксантен) или

метоклопрамид биха могли да намалят ефективността на Leganto и едновременното им

прилагане трябва да се избягва. Трябва да се внимава, когато пациенти приемат седативни

лекарствени продукти или други депресанти на ЦНС (централната нервна система) (напр.

бензодиазепини, антипсихотици, антидепресанти) или алкохол в комбинация с ротиготин,

поради опасност от адитивен ефект.

Едновременното прилагане на L-допа и карбидопа с ротиготин не повлиява фармакокинетиката

на ротиготин, както и ротиготин не повлиява фармакокинетиката на L-допа и карбидопа.

Едновременното прилагане на домперидон с ротиготин не повлиява фармакокинетиката на

ротиготин.

Едновременното прилагане на омепразол (инхибитор на CYP2C19), в дози от 40 mg/ден, не

повлиява фармакокинетиката и метаболизма на ротиготин при здрави доброволци.

Leganto може да засили допаминергичните нежелани реакции на L-допа и може да причини или

да засили съществуващите дискинезии, както е описано и при други допаминови агонисти.

Едновременното прилагане на ротиготин (3 mg/24 h)не повлиява фармакодинамиката и

фармакокинетиката на пероралните контрацептиви (0,03 mg етинилестрадиол, 0,15 mg

левоноргестрел).

Не са проучени взаимодействията с други форми на хормонална контрацепция.

4.6

Фертилитет,

бременност

и

кърмене

Жени с детероден потенциал, контрацепция при жени

Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция, за да

предотвратят бременност по време на лечението с ротиготин.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на ротиготин при бременни жени. Проучвания при

животни не показват тератогенни ефекти при плъхове и зайци, но при мишки и плъхове е

наблюдавано ембриотоксично действие в матерно-токсични дози (вж. точка 5.3).

Потенциалният риск при хора не е известен. Ротиготин не трябва да се използва при

бременност.

Кърмене

Тъй като ротиготин намалява секрецията на пролактин при хората, се очаква потискане на

лактацията. Проучвания върху плъхове показват, че ротиготин и/или метаболитите му се

секретират с кърмата. Поради липса на информация при хора, кърменето трябва да се прекрати.

Фертилитет

За информация относно проучванията върху фертилитета, моля вижте точка 5.3.

4.7

Ефекти

върху

способността

за

шофиране

и

работа

с

машини

Ротиготин може да повлияе в значителна степен способността за шофиране и работа с машини.

Пациенти лекувани с ротиготин, имащи прояви на сънливост и/или внезапно заспиване, трябва

да бъдат предупредени да не шофират и да не се занимават с дейности (напр. работа с машини),

при които нарушенията в будното състояние могат да изложат тях или околните на риск от

сериозни наранявания или смърт, докато подобни повтарящи се симптоми не са напълно

изчезнали (вж. също точки 4.4 и 4.5).

4.8

Нежелани

лекарствени

реакции

Обобщение на профила на безопасност

Анализът на сборни плацебо-контролирани клинични проучвания върху общо 1307 пациенти,

лекувани с Leganto и 607 пациенти на плацебо показва, че при 72,3% от пациентите на Leganto

и при 57,8% от пациентите на плацебо е наблюдавана поне една нежелана реакция.

В началото на терапията могат да се проявят нежелани допаминергични ефекти като гадене и

повръщане. Обикновено те са леки до умерени по сила и преходни, дори ако лечението

продължи.

Нежеланите лекарствени реакции (НЛР), наблюдавани при над 10% от пациентите, лекувани с

трансдермални пластири Leganto са гадене, повръщане, реакции на мястото на приложение,

сънливост, замаяност и главоболие.

При проучвания, при които ротацията на мястото на приложение на пластира е извършвана

според инструкциите в кратката характеристика на продукта и в листовката, 35,7% от

830 пациенти, лекувани с трансдермални пластири Leganto развиват реакции на мястото на

приложение. В повечето случаи реакциите на мястото на приложение са леки до умерени по

сила, ограничени само в мястото на приложение, като само в 4,3% от всички случаи се е

наложило прекъсване лечението с Leganto.

Табличен списък на нежеланите реакции

В следващата таблица са обобщени нежеланите реакции от споменатите по-горе сборни

проучвания върху пациенти с болест на Parkinsonи от постмаркетинговия опит. При системо-

органните класове, нежеланите лекарствени реакции са изброени в групи по честота (броят

пациенти, за които се очаква да получат реакцията) като са използвани следните категории:

много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до

<1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде

направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции са

изброени в низходящ ред по отношение на сериозността.

Системо-

органникласовеп

о

MedDRA

Много

чести

Чести

Нечести

Редки

С

неизвестна

честота

Нарушения

на

имунната

система

Свръхчувствит

елност, която

може да

включва

ангиоедем,

подуване на

езика или

устните

Психични

нарушения

нарушения на

възприятиятаа

(вкл.

халюцинация,

зрителна

халюцинация,

слухова

халюцинация,

илюзия),

безсъние,

нарушение на

съня, анормални

сънища,

нарушение в

контрола на

импулсите

a, г

(вкл.

патологична

склонност към

хазарт,

маниеризми,

компулсивно

преяждане/хран

ително

разстройство

омпулсивно

пазаруване

внезапно

заспиване/внез

апно

настъпване на

съня, параноя,

нарушения в

сексуалното

желаниеa (вкл.

xиперсексу

алност,

засилено

либидо),

дезориентация

, възбуда

психотични

нарушения,

обсесивно-

компулсивно

разстройство

, агресивно

поведение/

агресия

заблуда

делир

Синдром на

нарушена

допаминова

регулация

Нарушения

на

нервната

система

сънливост,

замайване,

главоболие

нарушения на

съзнанието,

NECa (вкл.

синкоп,

вазовагален

синкоп, загуба

на съзнание),

дискинезия,

ортостатично

замайване,

летаргия

конвулсии

синдром

“Dropped

head”

Нарушения

на

очите

замъглено

виждане,

увреждане на

зрението,

фотопсия

Нарушения

на

ухото

и

лабиринта

световъртеж

Сърдечни

нарушения

сърцебиене

предсърдно

мъждене

суправентри

куларна

тахикардия

Съдови

нарушения

ортостатична

хипотония,

хипертония

хипотония

Респираторни,

гръдни

и

медиастинални

нарушени

хълцане

Стомашно-

чревни

нарушения

гадене,

повръщане

констипация,

сухота в устата,

диспепсия

болка в корема

диария

Нарушения

на

кожата

и

подкожната

тъкан

еритем,

хиперхидроза,

пруритус

общ пруритус,

дразнене,

контактен

дерматит,

общ обрив

Нарушения

на

възпроизводител

-

ната

система

и

гърдата

еректилна

дисфункция

Общи

нарушения

и

ефекти

на

мястото

на

приложение

реакции в

зоната на

приложение и

вливане

(вкл.

еритем,

пруритус,

дразнене на

кожата, обрив,

дерматит,

везикули,

болка, екзема,

възпаление,

подутина,

обезцветяване,

папула,

екскориация,

уртикария,

свръхчувствит

елност)

периферни

отоци,

астенични

състоянияа (вкл.

умора, астения,

обща слабост)

дразнене

Изследвания

намаляване на

теглото

повишаване

нивата на

чернодробните

ензими (вкл.

AST, ALT,

GGT),

повишено

тегло,

ускоряване на

сърдечния

пулс,

повишена

(вж.

Специални

популации)

Наранявания,

отравяни

и

усложения,

възникнали

в

резултат

на

интервенции

припадане

Обобщаващи термини

Наблюдавани в отворени проучвания

Наблюдавани в пост-маркетинговия период

Наблюдавани през 2011 г. сборни данни от двойнослепи плацебо-контролирани проучвания

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Внезапно

заспиване

и

сънливост

Ротиготин е свързан със сънливост включително силно изразена през деня и епизоди на

внезапно заспиване. В отделни случаи “внезапното заспиване” е станало по време на шофиране

и е довело до пътно-транспортни произшествия (Вж. също точки 4.4 и 4.7).

Нарушения

в

контрола

на

импулсите

Патологична склонност към хазарт, засилено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене

или пазаруване, компулсивно преяждане и компулсивно хранене, могат да се появят при

пациенти, лекувани с допаминови агонисти, включително ротиготин (вж. точка 4.4).

Специални популации

Нежеланите реакции на повишена креатин фосфокиназа (CPK) са наблюдавани с ротиготин в

клинични изпитвания проведени в Япония. Те са наблюдаванив двойнослепи изпитванияза

болестта на Parkinson и RLS при 3,4% от японските пациенти на ротиготин, в сравнение с 1,9%

на плацебо. По-голямата част от нежеланите реакции на повишена CPK, наблюдавани във

всички двойнослепи и отворени изпитвания, са оценени като леки по тежест. Нивата на СРК не

са били измервани рутинно в други популации.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно.Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за

лекарствения продукт.От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана

нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9

Предозиране

Симптоми

Най-честите нежелани реакции са свързани с фармакодинамични характеристики на допаминов

агонист – гадене, повръщане, хипотония, несъзнателни движения, халюцинации, обърканост,

конвулсии и други прояви на централна допаминергична стимулация.

Мерки при предозиране

Няма известен антидот при предозиране на допаминови агонисти.

При съмнение за предозиране трябва да се обмисли сваляне на пластира(ите), защото след

отстраняване на пластира(ите) въвеждането на активното вещество спира и плазмената

концентрация на ротиготин бързо спада. Състоянието на пациента трябва да бъде проследявано

внимателно, вкл. пулс, сърдечен ритъм и кръвно налягане.

Лечението при предозиране може да наложи общи мерки за поддържане на жизнените

функции. Не се очаква диализата да бъде от полза, тъй като ротиготин не се елиминира чрез

диализа.

Ако е необходимо спирането на ротиготин, това трябва да става постепенно, за да се

предоврати поява на невролептичен малигнен синдром.

5.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ

СВОЙСТВА

5.1

Фармакодинамични

свойства

Фармакотерапевтична група: Антипаркинсонови лекарства, допаминови агонисти, ATC код:

N04BC09

Ротиготин представлява неерголинов допаминов агонист за лечение на признаците и

симптомите на болестта на Parkinson и на синдрома на неспокойните крака.

Механизъм на действие

Предполага се, че ползотворния ефект на ротиготин върху болестта на Parkinson се дължи на

активиране на D

и D

рецепторите в каудалния путамен в мозъка.

Точният механизъм на действие на ротиготин за лечение на RLS е неизвестен. Предполага се,

че ротиготин може би проявява своето действие основно чрез допаминовите рецептори.

Фармакодинамични ефекти

По отношение на функционалната активност на различните подтипове рецептори и тяхното

разпределение в мозъка, ротиготин е D

и D

рецепторен агонист, действащ също на D

и D

рецепторите. По отношение на недопаминергичните рецептори, ротиготин показва антагонизъм

към alpha2B и агонизъм към 5HT1A рецепторите и липса на действие върху 5HT2B рецептора.

Клинична ефикасност и безопасност

Ефективността на ротиготин за лечение на проявите и симптомите на идиопатичната болест на

Parkinson е оценена в международни програми за разработване на лекарствения продукт,

състоящи се от четири основни, успоредни, рандомизирани, двойнослепи

плацебо-контролирани проучвания, както и в три проучвания, изследващи специфичните

аспекти на болестта на Parkinson.

В

две

основни

проучвания(SP512

Част

I

и

SP513

Част

I), изследващи ефективноста на

ротиготин за лечението на признаците и симптомите на идиопатичната болест на Parkinson, са

включени пациенти, които не са получавали едновременно други допаминови агонисти и

никога не са приемали L-допа, или последното лечение с L-допа е продължило ≤ 6 месеца.

Основните наблюдавани крайни резултати са били разделите Дейности в ежедневния живот

(Activities of Daily Living – ADL) и Изследване на моториката (Motor Examination), т.е.

съответно част II и част III от Унифицирания въпросник за оценка на болестта на Parkinson

(Unified Parkinson’s Disease Rating Scale - UPDRS).

Ефикасността е определена на база повлияването на пациентите от терапията и по-точно

общото подобрение и подобрението на абсолютните точки от въпросниците ADL и Motor

Examination (UPDRS части II и III).

В

двойносляпото

проучване

SP512

Част

I 177 пациенти са били лекувани с ротиготин, а 96 са

получавали плацебо. Оптималните дози на ротиготин или плацебо са били титрувани

постепенно, чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 2 mg/24 h при стартова доза 2 mg/24 h и

максимална доза 6 mg/24 h. Пациентите от всяка група са били лекувани с оптималната доза в

продължение на 6 месеца.

В края на поддържащото лечение 91% от пациентите в групата, получаваща ротиготин, са били

с определената оптимална дозировка т.е. максималната от 6 mg/24 h. При 48% от пациентите на

ротиготин и при 19% от пациентите на плацебо е постигнато 20%-но подобрение (Разлика 29%,

18%; 39%, p< 0,0001). Лечението с ротиготин води до средно подобрение на UPDRS

индекса (части II + III) с -3,98 точки (изходна стойност 29,9 точки), докато в групата на плацебо

се отчита влошаване средно 1,31 (изходна стойност 30,0 точки). Разликата била 5,28 точки и е

статистически значима (p< 0,0001).

В

двойносляпото

проучванеSP513

Part I 213 пациенти са лекувани с ротиготин, 227 - с

ропинирол, а 117 - с плацебо. Оптималните дозировки на ротиготин са били титрувани

постепенно в продължение на 4 седмици, чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 2 mg/24 h

при стартова доза 2 mg/24 h до максимална доза 8 mg/24 h. Оптималните дозировки на

ропинирол са били титрувани постепенно в продължение на 13 седмици до максимална доза

24 mg/ден. Пациентите във всяка група са били лекувани така в продължение на 6 месеца.

В края на това лечение 92% от пациентите в групата, получаващи ротиготин са били с

определената оптимална дозировка равна на максималната от 8 mg/24 h. При 52% от

пациентите на ротиготин, 68% от пациентите на ропинирол и 30% от тези на плацебо е

постигнато 20%-но подобрение (разлика ротиготин спрямо плацебо от 21,7%; CI

11,1%;

32,4%, разлика ропинирол спрямо плацебо от 38,4%; CI

28,1%; 48,6%, разлика ропинирол

спрямо ротиготин от 16,6%; CI

7,6%; 25,7%). Лечението с ротиготин в съответната група

води до средно подобрение на UPDRS индекса (части II + III) с 6,83 точки (изходна стойност

33,2 точки), лечението с ропинирол – подобрение с 10,78 точки (изходна стойност 32,2 точки),

лечението с плацебо – подобрение с 2,33 точки (изходна стойност 31,3 точки). Всички разлики

между активното лечение и плацебо са статистически значими. Проучването не успява да

покаже неинфериорност на ротиготин спрямо ропинирол.

В

последващо

отворено

(SP824), многоцентрово, многонационално клинично проучване са

проучени поносимостта при преминаване предишната нощ от ропинирол, прамипексол или

каберголин на ротиготин трансдермален пластир и неговия ефект върху симптомите при

пациенти с идиопатична болест на Parkinson. От предишно перорално лечение, 116 пациенти са

преминали на ротигодин до 8 mg/24 часа, сред тях 47 лекувани с ропинирол до 9 mg/ден, 47

лекувани с прамипексол до 2 mg/ден и 22 лекувани с каберголин до 3 mg/ден. Преминаване към

ротиготин е било възможно с малка корекция на дозата (медиана 2 mg/24 часа), която е била

необходима само при 2 пациенти, преминаващи от ропинирол, 5 пациенти от прамипексол и 4

пациенти от каберголин. Подобрение е наблюдавано в скора по UPDRS части I - IV. Профилът

на безопасност е непроменен спрямо наблюденията при предишни проучвания.

В

рандомизирано,

отворено

проучване

(SP825)при пациенти с ранен стадий на болестта на

Parkinson, 25 пациенти са рандомизирани на лечение с ротиготин и 26 с ропинирол. В двете

рамена дозите са титрирани съответно до оптимална или максимална доза от 8 mg/24 часа или

9 mg/ден. Двете лечения са показали подобрения в ранната сутрешна двигателна функция и

съня. Двигателните симптоми (UPDRS част III) са се подобрили с 6,3 ± 1,3 точки при

пациентите, лекувани с ротиготин и с 5,9 ± 1,3 точки в групата на ропинирол след 4 седмици

лечение. Сънят (PDSS) се е подобрил с 4,1 ± 13,8 точки при пациентите, лекувани с ротиготин и

с 2,5 ± 13,5 точки при пациентите, лекувани с ропинирол. Профилът на безопасност е сравним,

с изключение на реакциите на мястото на приложение.

В проучванията SP824 и SP825, проведени след първоначалното сравнително проучване,

ротиготин и ропинирол в еквивалентни дози са показали, че имат сравнима ефикасност.

В

две

основни

допълнителни

проучвания(SP650DB

и

SP515) са включени пациенти, които

са получавали съпътстваща терапия с L-допа. Основният наблюдаван краен резултат е бил

намаляване на “off”-времето (в часове). Ефикасността е определена на база повлияването на

пациентите от терапията и по-точно общото подобрение и абсолютното подобрение на времето

в “off” състояние.

В

двойносляпото

проучванеSP650DB

113 пациенти са лекувани с ротиготин с максимална

доза до 8 mg/24 h, 109 пациенти с ротиготин с максимална доза до 12 mg/24 h, а 119 са

получавали плацебо. Дозата при пациентите е титрирана до достигане на оптимални дози

ритоготин или плацебо, чрез седмично покачване на дозата с 2 mg/24 h при начална доза

4 mg/24h. Пациентите във всяка група са на подържащо лечение с оптималната доза в

продължение на 6 месеца. В края на поддържащото лечение е наблюдавано подобрение от поне

30% при 57% и 55% от пациентите, получаващи съответно 8 mg/24 h и 12 mg/24 h ротиготин и

при 34% от пациентите, получаващи плацебо (разлики 22% и 21%, съответно ДИ

10%; 35%

и 8%; 33%, p<0,001 за двете групи на ротиготин). При лечение с ротиготин средното

намаляване на “off”времето е било съответно 2,7 и 2,1 часа, докато наблюдаваното намаление в

групата на плацебо е било 0,9 часа. Разликите са статистически значими (съответно p< 0,001 и

p = 0,003).

В

двойносляпото

проучванеSP515

201 пациенти са лекувани с ротиготин, 200 - с прамипексол

и 100 са получавали плацебо. Оптималните дозировки на ротиготин и плацебо са били

титрувани постепенно чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 2 mg/24 h при стартова доза

4 mg/24 h до максимална доза 16 mg/24 h. Пациентите от групата на прамипексол са получавали

0,375 mg през първата седмица, 0,75 mg през втората и след това оптималната доза е била

титрувана постепенно чрез ежеседмично увеличаване на дозата с 0,75 mg до максимална доза

4,5 mg/ден. Пациентите от всяка група са лекувани така в продължение на 4 месеца.

В края на това поддържащо лечение е наблюдавано подобрение от поне 30% при 60% от

пациентите, получаващи ротиготин, при 67% от пациентите, получаващи прамипексол и при

35% от пациентите, получаващи плацебо (разлика ротиготин спрямо плацебо 25%, ДИ

13%;

36%, разлика прамипексол спрямо плацебо 32%, ДИ

21%; 43%, разлика прамипексол срещу

ротиготин 7%; ДИ

2%; 17%). Средното намаляване на “off”-времето е било 2,5 часа за

групата на ротиготин, 2,8 часа за групата на прамипексол и 0,9 часа в групата на плацебо.

Всички разлики между групите с активно лечение и на плацебо са статистически значими.

Проведено

е

също

така

мултинационално

двойносляпо

проучване(SP889)

при 287 пациенти

в ранен или напреднал стадий на болестта на Parkinson, които са имали незадоволителен

контрол на двигателните симптоми рано сутрин. 81,5% от тези пациенти са били на

съпътстващо лечение с леводопа. 190 пациенти са получили ротиготин и 97 плацебо.

Пациентите са титрирани до тяхната оптимална доза ротиготин или плацебо при седмично

увеличение от 2 mg/24 часа, като се започва с 2 mg/24 часа до максимална доза 16 mg/24 часа

след 8 седмици, с последващ поддържащ период от 4 седмици. Двигателната функция рано

сутрин, оценена по UPDRS част III и нощните нарушения на съня, измерени чрез

модифицирана скала за оценка на съня при болест на Parkinson (Parkinson’s Disease Sleep Scale)

(PDSS-2), са били съ-първични крайни променливи. В края на периода на поддържане, средния

UPDRS част III резултат се е подобрил с 7,0 пункта при пациентите лекувани с ротиготин

(начално ниво 29,6) и с 3,9 пункта в плацебо групата (начално ниво 32,0). Подобренията на

средния PDSS-2 общ резултат са 5,9 пункта (ротиготин, начално ниво 19,3) и 1,9 пункта

(плацебо, начално ниво 20,5). Разликите при лечението при съ-първичните променливи са

статистически значими (р=0,0002 и р<0,0001).

Адхезия

към

кожата

В многоцентрово, двойносляпо, рандомизирано, двупосочно, кръстосано проучване с 52

амбулаторни пациенти, адхезията към кожата на подобрения състав, изискващ съхранение на

стайна температура е сравнен със състава,изискващ съхранение на студено, като е използван

пластир с ротиготин 8 mg/24 h. Адхезията към кожата е измерена в 2 последователни дни на 24-

ти час от поставянето на пластира. Подобреният състав, изискващ съхранение на стайна

температура е показал по-добра адхезия към кожата от състава, изискваща съхранение на

студено, като > 90% от пластирите са показали достатъчна адхезия (т.е. прилепналост > 70% от

площта на пластира) в сравнение с <83%. Сравнима поносимост на кожата се съобщава и за

двата състава. По-голямата част от наблюдаваните случаи с еритема са леки и не са сериозни.

5.2

Фармакокинетични

свойства

Абсорбция

След прилагането на трансдермалния пластир започва постоянно освобождаване на ротиготин

и абсорбирането му през кожата. Стабилна концентрация се достига след прилагане на

пластирите в продължение на един или два дни. За задържането й на стабилно ниво е

достатъчно прилагането на пластир един път на ден, който се носи 24 часа. Повишаването на

плазмените концентрации на ротиготин е пропорционално на дозата в интервала от 1 mg/24 h

до 24 mg/24 h.

Приблизително 45% от активното вещество в един пластир се освобождава в кожата за 24 часа.

Абсолютната бионаличност при трансдермално приложение е около 37%.

Ротацията на мястото на поставяне на пластира може да доведе до ежедневни разлики в

плазмените нива. Разликите в бионаличността на ротиготин варират от 2% (приложение на

мишницатаспрямо хълбока) до 46% (приложение на рамото спрямо бедрото). Няма данни това

да има значимо влияние върху крайния клиничен резултат.

Разпределение

Измереното in vitro свързване на ротиготин с плазмените белтъци е около 92%.

Видимият обем на разпределение при хората е около 84 l/kg.

Биотрансформация

Ротиготин се метаболизира до голяма степен- чрез N-деалкилиране, както и директно и чрез

вторично конюгиране.In vitro тестове показват, че различни изоформи на CYP могат да

катализират N-деалкилирането на ротиготин. Основните продукти на метаболизма са сулфати и

глюкуронидови конюгати на изходното вещество, както и N-дезалкилирани метаболити, които

са биологично неактивни. Информацията относно метаболитите е непълна.

Елиминиране

Около 71% от приетата доза ротиготин се екскретира с урината, а по-малка част - около 23%, се

екскретира с фекалиите.

Клирънсът на ротиготин след трансдермално приложение е около 10 l/min, а неговия общ

елиминационен полуживот е 5 до 7 часа. Фармакокинетичният профил показва двуфазно

елиминиране с начален полуживот около 2 до 3 часа.

Тъй като пластирите се прилагат трансдермално, не се очакват взаимодействия с храна или

повлияване от заболявания на гастроинтестиналния тракт.

Специални групи пациенти

Тъй като лечението с Leganto започва с ниска доза и следва постепенното й титриране според

клиничната поносимост до достигане на оптимален терапевтичен ефект, не се налага

коригиране на дозата на база пол, тегло или възраст на пациента.

Чернодробно

и

бъбречно

увреждане

Не се наблюдават значителни повишения на плазмените нива на ротиготин при пациенти с

умерени чернодробни увреждания и леки до тежки бъбречни увреждания. Няма проучвания за

приложението на Leganto при пациенти с тежки чернодробни увреждания.

При нарушения на бъбречната функция плазмените нива на конюгатите на ротиготин и

дезалкилираните му метаболити са повишени. Обаче тези метаболити нямат отношение към

клиничните ефекти.

5.3

Предклинични

данни

за

безопасност

Основните ефекти при проучвания за многократно прилагане и продължителна токсичност са

свързани с фармакодинамичните ефекти на допаминов агонист и последващия спад на

пролактиновата секреция.

Проучвания на пигментирани плъхове и маймуни показват свързване на ротиготин към

меланин-съдържащи тъкани (т.е. очи) след еднократно приложена доза, като тези натрупвания

са се изчистили бавно в следващите 14 дни от наблюдението.

Тримесечно проучване върху плъхове албиноси, при които е прилагана доза 2,8 пъти по-голяма

от препоръчваната за хора в mg/m

, показва развитие на ретинална дегенерация, установена

чрез трансмисионна микроскопия.Тези промени са били по-изразени при женски плъхове. Не са

провеждани допълнителни проучвания за допълнително оценяване на тази конкретна

патология. Рутинните хистопатологични изследвания на очите не са показали ретинална

дегенерация при нито едно от токсикологичните проучвания при нито един от изследваните

видове. Не е известно дали тези наблюдения са релевантни за хората.

Проучване на карциногенния потенциал установява развитие на тумори на Лайдиговите клетки

и хиперплазия при мъжки плъхове. Злокачествени тумори са открити основно в матките на

женски плъхове, на които са прилагани средни и високи дози. Подобни промени представляват

отдавна известни ефекти на допаминовите агонисти при плъхове след приложение през целия

им живот. Приема се, че нямат значение при хората.

Ефектите върху репродуктивността на ротиготин е изследвана при плъхове, зайци и мишки.

Ротиготин няма тератогенен ефект при нито един от тези видове, но в матернотоксични дози е

ембриотоксичен при плъхове и мишки. Ротиготин не повлиява фертилността на мъжките

плъхове, но понижава фертилността при женски плъхове и мишки, тъй като повлиява нивото на

пролактина – ефект, особено силно изразен при гризачи.

При теста на Еймс ротиготин не предизвиква генни мутации, но има ефект при in vitro Mouse

Lymphoma теста с метаболитна активация и по-слабо изразен ефект без такава. Тези мутагенни

ефекти на ротиготин може да се дължат на кластогенния му ефект. С микронуклеарен тест с

мишки и UDS (Unscheduled DNA Synthesis) тест с плъхове, проведени in vivo, не е потвърден

подобен ефект. Тъй като той е наблюдаван повече или по-малко паралелно със спад на общия

относителен клетъчен растеж, той може да е израз на цитотоксичен ефект на веществото.

Затова не може да се прецени значимостта на един изолиран позитивен in vitro тест за

мутагенност.

6.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ

ДАННИ

6.1

Списък

на

помощните

вещества

Покриващ слой

Полиестерно фолио със силиконово и алуминиево покритие

с цветен, покрит с пигмент слой (титанов диоксид (Е171), жълт пигмент 95, червен

пигмент 166) и отпечатан надпис (червен пигмент 144, жълт пигмент 95, черен пигмент 7).

Самозалепващ се матриксен слой

поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат,

повидон K90,

натриев метабисулфит (E223),

аскорбил-палмитат (E304) и

DL-α-токоферол (E307).

Освобождаващ слой

Прозрачно полиестерно фолио, покрито с флуорополимер.

6.2

Несъвместимости

Не е приложимо.

6.3

Срок

на

годност

30 месеца.

6.4

Специални

условия

на

съхранение

Да не се съхранява над 30 °C.

6.5

Данни

за

опаковката

Разлепящи се сашета в картонената опаковка: Едната страна е от етиленов кополимер

(най-вътрешния слой), алуминиево фолио, полиетиленово фолио с ниска плътност и хартия;

другата страна е от полиетилен (най-вътрешен слой), алуминий, етиленов кополимер и хартия.

Опаковката за начало на лечението съдържа 28 трансдермални пластира, разделени в

4 картонени опаковки, съответно със 7 пластира от 2 mg, 4 mg, 6 mg и 8 mg, запечатани в

отделно саше.

6.6

Специални

предпазни

мерки

при

изхвърляне

След прилагането им пластирите все още съдържат активно вещество. След сваляне от кожата

приложените пластири трябва да бъдат сгънати на две сьс залепващия слой навътре, така че

матриксният слой да е скрит, поставени обратно в оригиналното саше и така да бъдат

изхвърлени. Всички използвани или неизползвани пластири трябва да се изхвърлят в

съответствие с местните изисквания или да се върнат в аптеката.

7.

ПРИТЕЖАТЕЛ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

8.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/11/695/055

9.

ДАТА

НА

ПЪРВО

РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 16 юни 2011 г.

Дата на последно подновяване: 14 януари 2016 г.

10.

ДАТА

НА

АКТУАЛИЗИРАНЕ

НА

ТЕКСТА

{ММ/ГГГГ}

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската

агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

ПРИЛОЖЕНИЕ

II

A.

ПРОИЗВОДИТЕЛ,

ОТГОВОРЕН

ЗА

ОСВОБОЖДАВАНЕ

НА

ПАРТИДИ

Б.

УСЛОВИЯ

ИЛИ

ОГРАНИЧЕНИЯ

ЗА

ДОСТАВКА

И

УПОТРЕБА

В.

ДРУГИ

УСЛОВИЯ

И

ИЗИСКВАНИЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Г.

УСЛОВИЯ

ИЛИ

ОГРАНИЧЕНИЯ

ЗА

БЕЗОПАСНА

И

ЕФЕКТИВНА

УПОТРЕБА

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

A.

ПРОИЗВОДИТЕЛ,

ОТГОВОРЕН

ЗА

ОСВОБОЖДАВАНЕ

НА

ПАРТИДИ

Име и адрес на производителя, отговорен за освобождаване на партидите

UCB Pharma S.A.

Chemin du Foriest

B-1420 Brainel’Alleud

Белгия

Б.

УСЛОВИЯ

ИЛИ

ОГРАНИЧЕНИЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

ДОСТАВКА

И

УПОТРЕБА

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

В.

ДРУГИ

УСЛОВИЯ

И

ИЗИСКВАНИЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

Периодични

актуализирани

доклади

за

безопасност

Изискванията за подаване на периодични актуализирани доклади за безопасност за този

продукт съгласно изискванията, посочени в списъка с референтните дати на Европейския съюз

(EURD списък), предвиден в чл. 107в, ал. 7 от Директива 2001/83/ЕО и публикуван на

европейския уебпортал за лекарства.

Г.

УСЛОВИЯ

ИЛИ

ОГРАНИЧЕНИЯ

ЗА

БЕЗОПАСНА

И

ЕФЕКТИВНА

УПОТРЕБА

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

План

за

управление

на

риска

(ПУР

)

ПРУ трябва да извършва изискваните дейности и действия, свързани с проследяване на

лекарствената безопасност, посочени в одобрения ПУР, представен в Модул 1.8.2 на

Разрешението за употреба, както и при всички следващи съгласувани актуализации на ПУР.

Актуализиран ПУР трябва да се подава:

по искане на Европейската агенция по лекарствата;

винаги, когато се изменя системата за управление на риска, особено в резултат на

получаване на нова информация, която може да доведе до значими промени в

съотношението полза/риск, или след достигане на важен етап (във връзка с проследяване

на лекарствената безопасност или свеждане на риска до минимум).

ПРИЛОЖЕНИЕ

III

ДАННИ

ВЪРХУ

ОПАКОВКАТА

И

ЛИСТОВКАТА

A.

ДАННИ

ВЪРХУ

ОПАКОВКАТА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

КУТИЯ

С

7 [28] [30]

ПЛАСТИРА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 1 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

Всеки пластир освобождава по 1 mg ротиготин за 24 часа.

Всеки пластир с повърхност 5 cm

съдържа 2,25 mg ротиготин.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

Други съставки: поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат, повидон K90,

Е171, Е223, Е304, Е307, флуорополимер, полиестер, силикон, алуминий, пигменти (жълт 95,

червен 166, червен 144, черен 7)

Съдържа E223. За допълнителна информация вижте листовката за пациента.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

7 трансдермални пластира

28 трансдермални пластира

30 трансдермални пластира

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Трансдермално приложение.

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧЕ

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

Да не се съхранява над 30 °C.

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/11/695/001[7 трансдермални пластира]

EU/1/11/695/003 [28 трансдермални пластира]

EU/1/11/695/004 [30 трансдермални пластира]

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Пaрт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

leganto 1 mg/24 h

17.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДВУИЗМЕРЕН

БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДАННИ

ЗА

ЧЕТЕНЕ

ОТ

ХОРА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

САМО

ГРУПОВИ

ОПАКОВКИ

ВЪНШЕН

ЕТИКЕТ

(СЪС

“BLUE BOX”)

КУТИЯ

С

84

ПЛАСТИРА,

СЪДЪРЖАЩА

3

КУТИИ

С

28

ПЛАСТИРА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 1 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

Всеки пластир освобождава по 1 mg ротиготин за 24 часа.

Всеки пластир с повърхност 5 cm

съдържа 2,25 mg ротиготин.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

Други съставки: поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат, повидон K90,

Е171, Е223, Е304, Е307, флуорополимер, полиестер, силикон, алуминий, пигменти (жълт 95,

червен 166, червен 144, черен 7)

Съдържа E223. За допълнителна информация вижте листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

Групова опаковка: 84 (3 кутии по 28) трансдермални пластира

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Трансдермално приложение.

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧЕ

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

Да не се съхранява над 30 °C.

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/11/695/007 [84 трансдермални пластира (3 кутии по 28)]

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Пaрт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

leganto 1 mg/24 h

17.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДВУИЗМЕРЕН

БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДАННИ

ЗА

ЧЕТЕНЕ

ОТ

ХОРА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

САМО

ГРУПОВИ

ОПАКОВКИ

МЕЖДИННА

ОПАКОВКА

(БЕЗ

“BLUE BOX”)

КУТИЯ

С

28

ПЛАСТИРА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 1 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

Всеки пластир освобождава по 1 mg ротиготин за 24 часа.

Всеки пластир с повърхност 5 cm

съдържа 2,25 mg ротиготин.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

Други съставки: поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат, повидон K90,

Е171, Е223, Е304, Е307, флуорополимер, полиестер, силикон, алуминий, пигменти (жълт 95,

червен 166, червен 144, черен 7)

Съдържа E223. За допълнителна информация вижте листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

28 трансдермални пластира. Част от групова опаковка. Не се продава отделно.

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Трансдермално приложение.

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧЕ

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

Да не се съхранява над 30 °C.

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/11/695/007 [84 трансдермални пластира (3 кутии по 28)]

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Пaрт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

leganto 1 mg/24 h

МИНИМУМ

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖАТ

МАЛКИТЕ

ЕДИНИЧНИ

ПЪРВИЧНИ

ОПАКОВКИ

ЕТИКЕТ

НА

САШЕТО

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКT

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Leganto 1 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

Трансдермално приложение

2.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

Преди употреба прочетете листовката.

3.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

EXP:

4.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Lot:

5.

СЪДЪРЖАНИЕ

КАТО

МАСА,

ОБЕМ

ИЛИ

ЕДИНИЦИ

1 трансдермален пластир

6.

ДРУГО

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

КУТИЯ

С

7 [28] [30]

ПЛАСТИРА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 2 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

Всеки пластир освобождава по 2 mg ротиготин за 24 часа.

Всеки пластир с повърхност 10 cm

съдържа 4,5 mg ротиготин.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

Други съставки: поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат, повидон K90,

Е171, Е223, Е304, Е307, флуорополимер, полиестер, силикон, алуминий, пигменти (жълт 95,

червен 166, червен 144, черен 7)

Съдържа E223. За допълнителна информация вижте листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

7 трансдермални пластира

28 трансдермални пластира

30 трансдермални пластира

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Трансдермално приложение.

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧЕ

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

Да не се съхранява над 30 °C.

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/11/695/010[7 трансдермални пластира]

EU/1/11/695/012 [28 трансдермални пластира]

EU/1/11/695/013 [30 трансдермални пластира]

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Пaрт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

leganto 2 mg/24 h

17.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДВУИЗМЕРЕН

БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДАННИ

ЗА

ЧЕТЕНЕ

ОТ

ХОРА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

САМО

ГРУПОВИ

ОПАКОВКИ

ВЪНШЕН

ЕТИКЕТ

(СЪС

“BLUE BOX”)

КУТИЯ

С

84

ПЛАСТИРА,

СЪДЪРЖАЩА

3

КУТИИ

С

28

ПЛАСТИРА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 2 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

Всеки пластир освобождава по 2 mg ротиготин за 24 часа.

Всеки пластир с повърхност 10 cm

съдържа 4,5 mg ротиготин.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

Други съставки: поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат, повидон K90,

Е171, Е223, Е304, Е307, флуорополимер, полиестер, силикон, алуминий, пигменти (жълт 95,

червен 166, червен 144, черен 7)

Съдържа E223. За допълнителна информация вижте листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

Групова опаковка: 84 (3 кутии по 28) трансдермални пластира

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Трансдермално приложение.

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧЕ

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

Да не се съхранява над 30 °C.

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/11/695/016 [84 трансдермални пластира (3 кутии по 28)]

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Пaрт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

leganto 2 mg/24 h

17.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДВУИЗМЕРЕН

БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДАННИ

ЗА

ЧЕТЕНЕ

ОТ

ХОРА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

САМО

ГРУПОВИ

ОПАКОВКИ

МЕЖДИННА

ОПАКОВКА

(БЕЗ

“BLUE BOX”)

КУТИЯ

С

28

ПЛАСТИРА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

САМО

ГРУПОВИ

ОПАКОВКИ

МЕЖДИННА

ОПАКОВКА

(БЕЗ

“BLUE BOX”)

КУТИЯ

С

28

ПЛАСТИРА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 2 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

Всеки пластир освобождава по 2 mg ротиготин за 24 часа.

Всеки пластир с повърхност 10 cm

съдържа 4,5 mg ротиготин.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

Други съставки: поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат, повидон K90,

Е171, Е223, Е304, Е307, флуорополимер, полиестер, силикон, алуминий, пигменти (жълт 95,

червен 166, червен 144, черен 7)

Съдържа E223. За допълнителна информация вижте листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

28 трансдермални пластира. Част от групова опаковка. Не се продава отделно.

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Трансдермално приложение.

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧЕ

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

Да не се съхранява над 30 °C.

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/11/695/016 [84 трансдермални пластира (3 кутии по 28)]

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Пaрт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

leganto 2 mg/24 h

МИНИМУМ

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖАТ

МАЛКИТЕ

ЕДИНИЧНИ

ПЪРВИЧНИ

ОПАКОВКИ

ЕТИКЕТ

НА

САШЕТО

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКT

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Leganto 2 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

Трансдермално приложение

2.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

Преди употреба прочетете листовката.

3.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

EXP:

4.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Lot:

5.

СЪДЪРЖАНИЕ

КАТО

МАСА,

ОБЕМ

ИЛИ

ЕДИНИЦИ

1 трансдермален пластир

6.

ДРУГО

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

КУТИЯ

С

7 [28] [30]

ПЛАСТИРА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 3 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

Всеки пластир освобождава по 3 mg ротиготин за 24 часа.

Всеки пластир с повърхност 15 cm

съдържа 6,75 mg ротиготин.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

Други съставки: поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат, повидон K90,

Е171, Е223, Е304, Е307, флуорополимер, полиестер, силикон, алуминий, пигменти (жълт 95,

червен 166, червен 144, черен 7)

Съдържа E223. За допълнителна информация вижте листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

7 трансдермални пластира

28 трансдермални пластира

30 трансдермални пластира

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Трансдермално приложение.

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧЕ

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

Да не се съхранява над 30 °C.

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/11/695/019[7 трансдермални пластира]

EU/1/11/695/021 [28 трансдермални пластира]

EU/1/11/695/022 [30 трансдермални пластира]

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Пaрт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

leganto 3 mg/24 h

17.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДВУИЗМЕРЕН

БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДАННИ

ЗА

ЧЕТЕНЕ

ОТ

ХОРА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

САМО

ГРУПОВИ

ОПАКОВКИ

ВЪНШЕН

ЕТИКЕТ

(СЪС

“BLUE BOX”)

КУТИЯ

С

84

ПЛАСТИРА,

СЪДЪРЖАЩА

3

КУТИИ

С

28

ПЛАСТИРА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 3 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

Всеки пластир освобождава по 3 mg ротиготин за 24 часа.

Всеки пластир с повърхност 15 cm

съдържа 6,75 mg ротиготин.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

Други съставки: поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат, повидон K90,

Е171, Е223, Е304, Е307, флуорополимер, полиестер, силикон, алуминий, пигменти (жълт 95,

червен 166, червен 144, черен 7)

Съдържа E223. За допълнителна информация вижте листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

Групова опаковка: 84 (3 кутии по 28) трансдермални пластира

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Трансдермално приложение.

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ

ЛЕКАРСТВЕНИЯТ

ПРОДУКТ

ТРЯБВА

ДА

СЕ

СЪХРАНЯВА

НА

МЯСТО

ДАЛЕЧЕ

ОТ

ПОГЛЕДА

И

ДОСЕГА

НА

ДЕЦА

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

7.

ДРУГИ

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ,

АКО

Е

НЕОБХОДИМО

8.

ДАТА

НА

ИЗТИЧАНЕ

НА

СРОКА

НА

ГОДНОСТ

Годен до:

9.

СПЕЦИАЛНИ

УСЛОВИЯ

НА

СЪХРАНЕНИЕ

Да не се съхранява над 30 °C.

10.

СПЕЦИАЛНИ

ПРЕДПАЗНИ

МЕРКИ

ПРИ

ИЗХВЪРЛЯНЕ

НА

НЕИЗПОЛЗВАНА

ЧАСТ

ОТ

ЛЕКАРСТВЕНИТЕ

ПРОДУКТИ

ИЛИ

ОТПАДЪЧНИ

МАТЕРИАЛИ

ОТ

ТЯХ,

АКО

СЕ

ИЗИСКВАТ

ТАКИВА

11.

ИМЕ

И

АДРЕС

НА

ПРИТЕЖАТЕЛЯ

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

UCBPharmaS.A.

Allée de la Recherche 60

B-1070 Bruxelles

Белгия

12.

НОМЕР(А)

НА

РАЗРЕШЕНИЕТО

ЗА

УПОТРЕБА

EU/1/11/695/025 [84 трансдермални пластира (3 кутии по 28)]

13.

ПАРТИДЕН

НОМЕР

Пaрт. №

14.

НАЧИН

НА

ОТПУСКАНЕ

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

15.

УКАЗАНИЯ

ЗА

УПОТРЕБА

16.

ИНФОРМАЦИЯ

НА

БРАЙЛОВА

АЗБУКА

leganto 3 mg/24 h

17.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДВУИЗМЕРЕН

БАРКОД

Двуизмерен баркод с включен уникален идентификатор

18.

УНИКАЛЕН

ИДЕНТИФИКАТОР

ДАННИ

ЗА

ЧЕТЕНЕ

ОТ

ХОРА

ДАННИ,

КОИТО

ТРЯБВА

ДА

СЪДЪРЖА

ВТОРИЧНАТА

ОПАКОВКА

САМО

ГРУПОВИ

ОПАКОВКИ

МЕЖДИННА

ОПАКОВКА

(БЕЗ

“BLUE BOX”)

КУТИЯ

С

28

ПЛАСТИРА

1.

ИМЕ

НА

ЛЕКАРСТВЕНИЯ

ПРОДУКТ

Leganto 3 mg/24 h трансдермален пластир

ротиготин

2.

ОБЯВЯВАНЕ

НА

АКТИВНОТО(ИТЕ)

ВЕЩЕСТВО(А)

Всеки пластир освобождава по 3 mg ротиготин за 24 часа.

Всеки пластир с повърхност 15 cm

съдържа 6,75 mg ротиготин.

3.

СПИСЪК

НА

ПОМОЩНИТЕ

ВЕЩЕСТВА

Други съставки: поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат, повидон K90,

Е171, Е223, Е304, Е307, флуорополимер, полиестер, силикон, алуминий, пигменти (жълт 95,

червен 166, червен 144, черен 7)

Съдържа E223. За допълнителна информация вижте листовката.

4.

ЛЕКАРСТВЕНА

ФОРМА

И

КОЛИЧЕСТВО

В

ЕДНА

ОПАКОВКА

28 трансдермални пластира. Част от групова опаковка. Не се продава отделно.

5.

НАЧИН

НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

И

ПЪТ(ИЩА)

НА

ВЪВЕЖДАНЕ

Преди употреба прочетете листовката.

Трансдермално приложение.

6.

СПЕЦИАЛНО

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ,

ЧЕ